Дзен

Будистката школа Дзен води началото си от индийския монах Бодхидхарма, пристигнал от Индия в Китай през VI век. Тя слива умозрителното с практичното и метафизичното със земното. Наричана в Япония и по света Дзен, в Китай Чан, в Корея Сон, а във Виетнам Тиен, тази традиция поставя ударение върху наблюдението, самовглъбяването и размишлението, а не върху заучаването на текстове и следването на правила. Целта е да се постигне пробуждане на Буда-съзнанието, присъщо на всички хора.

Към XI - XII век Дзен достига до Япония, където школи, като Сото и Риндзай, процъфтяват и днес. 

От самото си създаване школата Дзен е свързана с практиката на бойните изкуства (яп. Будо и Буджуцу), а в последствие и с редица други изкуства, като чайна церемония, аранжиране на цветя и градини, рисуване и занаяти, архитектура, обзавеждане и подредба на дома, медицина. Това е и една от причините за високата популярност на Дзен в съвременния свят.

Много пътеки водят към Пътя, но основно те са две: на разума и на практиката.
Бодхидхарма

Редица хора, чели-недочели, опитали-недоопитали, разбрали-недоразбрали, имат усещането, че Дзен е някакво учение на не-ума и не-рационалността, на празнотата и отрицанието, на не-обяснението и на парадоксалните думи и постъпки. Че, чрез Дзен, трябва да се откажем от Аз-а и от сигурността на разума, от позитивното знание и търсенето му. Въпреки, че Дзен може да бъде и това, такова разбиране е добро оправдание за духовната ни празнота, претенциозното интелектуалничене, огромното желание за внимание и сетивна стимулация, психиатричната природа на думите и проявленията ни, предизвикани от вътрешно неудобство.

Всъщност Дзен е естествено продължение на великата Будистка традиция, която учи хората, как да достигнат до своята първоначална вътрешна природа – чиста и светла, като огледало, отразяващо слънцето.

Освен практикуването на седяща медитация (яп. дзадзен) в Дзен е широко разпространено слушането на проповеди, изнасяни от монасите-учители (яп. роши), и търсенето на отговори на специфични въпроси, наречени коани. Всички традиционни последователи на Дзен разклоненията в Китай, Япония, Виетнам, Корея и на Запад, обаче, изучават и класически текстове, без познаването, на които не биха могли да имат никаква основа и никакъв шанс за правилна практика и правилно насочване на ума.

Важни текстове, изучавани в Дзен са:

1/Класически будистки сутри:

- Сърдечна сутра, яп. Shingyo, санскрит Prajnaparamitahridaya, англ. The Heart Sutra;
- Сутра Лотус на добрия закон, яп. Kwannongyo (сутрата на Каннон), санскрит Samantamukha-parivarta, англ. The Lotus of the Good Law Sutra; 
- Диамантена сутра, яп. Kongokyo, санскрит Vajracchedika, англ. The Diamond Sutra;
- Ланкаватара сутра (сутрата от Шри Ланка), яп. Ryoga, санскрит Lankavatara, англ. Lankavatara Sutra;
- Сутра на неразрушимия, яп. Ryogon, санскрит Suramgama, англ. Sutra of the Indestructible.

2/ Текстовете на Бодхидхарма.
Виж The Bodhidharma Anthology на Jeffrey L. Broughton и The Zen Teachings of Bodhidharma на Red Pine.

3/ Олтарната сутра на Шестия патриарх Хуейнън, англ. The Platform Sutra of the Sixth Patriarch

4/ В Дзен манастирите всекидневно се пеят напеви и стихове за различни случаи.
За пример може да видите Писанията на школата Сото Дзен за всекидневни служби и практика (англ. Soto School blockedures For Daily Services And Practice), свободно достъпни в Интернет.