Дожо

В Япония бойните изкуства, както и другите пътища за развитие на човека, се възприемат като форма на духовно търсене и себе-усъвършенстване чрез пълно самоотдаване при практикуването. Някои от тях се описват като „търсене на съвършенството на искреното действие”. Дожо – мястото на пътя или мястото за търсене на пътя, е свещено място.

Спазването на етикета е особено важна част от практиката в дожо. Основните правила идват от сложната социална система, формирана през историческото развитие на Япония. Те се основават на уважението - към сенсея, към по напредналите, към останалите практикуващи, към оръжията и към обкръжението. По принцип има предписания за почти всяко движение и неспазването им може да се разбере като знак за непълно обучение, а в определени случаи и като обида.

Основна цел на практиката в дожо е да имаме ясна представа за това, което се случва с нас в момента, както и за положението, до което искаме да достигнем. А това ще стане, като преодолеем всички вътрешни и външни противоречия.

Ако не можем да разберем или да направим нещо от това, което се иска от нас, значи бързаме. Редно е да се върнем една стъпка назад, където всичко ни е ясно и лесно, и да  практикуваме и учим, докато постепенно преминем по естествен начин към това, което ни е затруднявало.