Заншин - духът, който остава

Заншин (zanshin) е термин, който се изпозва в японските бойни изкуства. Той се превежда като „оставащо съзнание/дух” (remaining mind/spirit). Освен това, „Шин” означава и сърце (мястото, където се съсредоточават усещанията и духът).

В тесен смисъл заншин означава позицията на внимание, в която оставаме, след като сме изпълнили и последната от техниките си. При изпълнението на ката  в карате, това е фокусирането и задържането на вниманието в посоката на последното движение, и постепенното му прибиране, заедно с изправянето в естествено положение на готовност (йой, хачиджи дачи). При това положение, вниманието се концентрира в нашия център и се насочва равномерно във всички посоки (на 360º). Така и най-малкото движение около нас ще бъде усетено и ще ни преведе от състояние на готовност в действие.

В тренировките по двойки, заншин е постоянно следене на партньора и контролиране на неговото намерение, чрез насочване на позицията към него. Едва след последния поклон и излизането от дистанция, която дава каквато и да е възможност за контакт, насоченото внимание към партньора може да бъде отклонено, прибрано и преразпределено около практикуващия.  
 
В широк смисъл, заншин е винаги будното внимание, което ни позволява да следим заобикалящата ни среда и да узнаваме за важните промени в нея. Вниманието трябва да се тренира така, че да ни предупреждава, когато има шум или движение, суетене на хора или викове, сгъстяване на напрежението, неща, които са непривични за нормална ситуация. Такива събития трябва да мобилизират вниманието ни и да го концентрират за изучаване развитието на нещата, както и за подготовка за действия.

За да разберем по-добре смисъла на термина, трябва да изясним значението на йероглифите „зан” и „шин”, с които той се изписва. Те могат да се прочетат по два начина: кокоро-уо-нокосу, което означава „аз съзнателно извършвам действието да карам духа си да остава”, и кокоро-га-нокору - „духът ми остава несъзнателно и спонтанно”. Първото определение се отнася за начинаещите, а второто за напредналите практикуващи. И смисълът им е, че ако трябва да мислим за заншин, вече е много късно. Действието винаги се забавя от мисълта. Ако мислим за заншин преди да ударим, ударът ни няма да е добър. Ако мислим за заншин след удара, неочаквана атака може да ни изненада, докато се опитваме да задържим натиска си. Затова заншин означава не само да се върнем към добра позиция, камае, но и по естествен начин да запазваме духа на оставащото внимание след всеки удар.

Приучаването към етикета в японските бойни изкуства е един от начините да се упражнява постоянна готовност и пълно внимание.  

Заншин е качество, което се изгражда чрез много други основни елементи на практиката на будо (бойният път).
- Shisei (стойки и позиции на тялото);
- Metsuke (контрол на погледа и виждането);
- Ma-ai (дистанция на боя);
- Kiai (фокусиране на енергията);
- Ki musubi (свързване, сливане на енергията)
- Kime (фокус на ударите, сила и рязкост на изпълнението);
- Riai (същност, интуитивна интеграция на техниката).

Когато започваме практиката, е важно да се концентрираме и постоянно да контролираме тези елементи. В началото трябва да имитираме заншин на по-напредналите практикуващи, трябва винаги да сме с правилно положение на тялото, да поддържаме постоянен зрителен контакт с партньорите и да се грижим дистанцията между нас да е правилна. Трябва да се опитваме да излъчваме сила и увереност, които притискат опонентите ни и ги карат да се чувстват несигурни в атаката си (seme). Колкото и пресилено, изкуствено и трудно за постигане да ни се струва това, то трябва да се упражнява постоянно. Само по този начин познанията, силата и устрема на старите, могат да станат част от нас.
Търпение, практика, постоянен контакт с хората, проявяващи в живота си качествата, които искаме да възпитаме в себе си ... и време. Това са средствата за постигане на резултати.
„За начинаещите - камае и насочено внимание, за напредналите естествена позиция и постоянна бдителност.”  
„Бойното изкуство е като поддръжката на речен бент, всеки ден откриваш слабост и се погрижваш за нея.”
„Предай се, спри да искаш, каквото и да е, но продължавай да практикуваш.”
"Не ти избираш карате, карате избира теб."
Когато излезеш навън, хиляди врагове те чакат.”

Хейджошин - Винаги спокоен дух

Копирано от блога на Самурай. Брагодаря ти, Самурай.
http://daobg.com/forum/index.php?automodule=blog&blogid=15&showentry=2096

Хейджошин

Дисциплинирано състояние на ума, който може да отговори на промените в ситуацията по спокоен и нормален начин, без да се развълнува. (English Dictionary of Kendo).

Хейджошин е винаги спокойно сърце. Състояние, в което човешкото сърце (дух) трябва да бъде. Хората са склонни да искат постигането на целите си чрез сърцата си, така че да се поддържа невъзмутимо и обикновенно сърце е трудно. В кендо движенията ни са, както резултат от движенията на противника, така и самостоятелни, което прави хейджошин технически трудно. Затова е жизнено важно основната техника да се тренира със спокойно сърце.

Хейджошин означава присъствуие на ума.
Името може да се раздели на 2 части хеиджо и шин. Хеиджо означава обикновен и нормален, а шин сърце или ум (дух). Хейджо се изписва с две канджи: джо: винаги или през цялото време и хей: плосък, равен. Така, че винаги дръжте ума си равен. Какво означава това?

Шин (дух) или Кокоро (съзнание, сърце) могат да бъдат обезпокоени по всяко време. Понякога можете да бъдете изненадани. Понякога можете да се изплашите. Може да се паникьосате или да изгубите ума си. Винаги, когато умът ви бъде засегнат, той губи стабилноста си, тоест не е равен. Така, че хейджошин означава "във всяка една ситуация, трябва да поддържате ума си равен, доколкото е възможно, да мислите ясно и да вземата правилни решения".

Това е трудна задача. Затова имаме тази дума да ни напомня, че трябва да го правим.

Видео - Yoonjakyung's two-swords dance