Даоска приказка за старото дърво

Дърводелецът Шъ минавал през едно селце и в землището, където бил олтарът на духовете на селцето, видял огромен дъб. Короната му била толкова голяма, че в сянката й можело да се скрият няколко хиляди бика. Стволът му бил толкова дебел, че стотина човека не можели да го обхванат. На височина превъзхождал не малките околни хълмове, а най-ниските му клони, започвали на 10 метра от земята. Имал дебели клони, от които можело да се издялат цели лодки. Стотици зяпачи гледали дървото и му се чудели, но дърводелецът продължил нататък, без дори да го погледне. Ученикът му, удивен от безразличието на майстора си, дотичал след него и попитал: „Учителю, откакто взех брадва в ръце и станах Ваш ученик, не съм виждал по-превъзходен материал. Но Вие минахте покрай него и дори не го удостоихте с поглед, защо?”

 - Не ми говори повече за това дърво. То не става за нищо. Ако направиш от него лодка, ще потъне. Ако направиш ковчег, бързо ще изгние. Ако направиш чаша, скоро ще стане на трески. Ако направиш врати и прозорци – без време ще се разсъхнат, ако направиш стълб, ще го изядат дървоядите. Ако близнеш листото му, устата ти цялата в горчилка. Вдишаш от миризмата му и три дни ходиш като замаян. Това дърво не става за нищо, от него няма никаква полза, затова е преживяло толкова дълго и е станало толкова голямо.  

Същата нощ, когато се прибрал в къщи дърводелецът Шъ сънувал свещения дъб. „С кого искаш да ме сравняваш?, попитал дъбът. С някакви изящни, годни за обработка дървета? Или с дървета, носещи плодове, като вишня, круша или мандарина? Когато плодовете им узреят, тях най-безжалостно ги подрязват, чупят клоните им, изтръгват малките им филизчета. Тези дървета претърпяват загуба, поради своите способности и умират, не изчерпвайки докрай своя жизнен срок и потенциал, определен им от природата. И това се случва с всяко нещо, което е полезно за хората. Дърветата в гората, сами привличат брадвата към себе си. Маслото в светилника само изгаря себе си, ароматното дърво дава аромат и затова го отсичат .... нещастието на добрия материал .... Всички знаят ползата от полезното, но никой не знае ползата от безполезното .... Аз отдавна се стремя да стана напълно безполезен, и сега на края на годините си, успях да достигна до това. Моята безполезност за другите е много полезна за самия мен. Ако се бях оказал полезен за някой, нима щях да порасна толкова огромен? Това е участта на всички неща в този свят. Каква глупост да се разсъждава над това, как нещата се отнасят едно към друго? Нима никому ненужен човек, който скоро ще умре, ще почне да се интересува от никому ненужно дърво?”

Щом се събудил, дърводелецът разказал съня на ученика си. „Ако дървото иска да бъде безполезно, попитал ученикът, защо е израстнало на олтара на селото?”
То стои на олтара, защото иска да се опази от невежите. Защото дърво, което не се слави, като свещено, най-често е посичано от хората. Освен това, дървото пази светините на селото, далеч от всичко пошло и всекидневно. Нима ще бъдем далеч от истината, ако кажем, че то изпълнява своя висок дълг?