Енергията на тялото

Човек представлява балон от енергия, средство за преработване на енергия. Всичко, което може да постигне той, се определя от неговия капацитет и сила.

Първичната енергия на всеки от нас идва от нашите родители. Даосите я наричат предрождена или преднебесна чи (яп.ки). Тя е индивидуална и до голяма степен решава всички въпроси на живота ни. Ако ние сме заченати с любов, страст и електричество, ние получаваме най-добрия подарък, който може да си пожелаем – изобилие от енергия, вътрешна сила и устойчивост, които ни пазят през целия ни живот. Дух.

В „Държавата”  Платон нарича тази концентрирана изява на вътрешна сила thymoedes, а в английските книги най-често тя се нарича spirit. В същност думата произлиза от thymos, което на старогръцки означава гняв. И означава активната част на душата, която кара човека да оцелява, да се бори за своето място в обществото и света, да победи трудностите, да разгроми враговете. Вътрешната сила, която прави човека войн и която му помага непоколебимо да се изправи срещу препятствията.

Всички останали форми на енергия идват отвън. И ние ги използваме, за поддържаме, подхранваме, възстановяваме живота в нас: а) хранене; б) дишане; в) движение на ума и тялото; г) говорене; д) секс. В резултат на тези процеси ние запазваме нещо в нашия енергиен балон или отделяме нещо, което насочваме към света. Увеличаваме своя капацитет и сила или изчерпваме всичко, което сме получили, докато не угаснем физически, умствено и духовно.

Събирането на енергия и култивирането й във вътрешна сила и дух е пътят на война. Закрилата е неговата функция.

Движение на ума и тялото.
Сферата около тялото,  в обсега на ръцете и краката, е пространството за телесна практика.  

Всяко „място”, където отиде нашият ум, се превръща в точка от сферата на вниманието ни, граница на нашия свят.

При повечето хора умът е топка, която е огледална отвътре. След като я напълним с думи, те стават за нас по-важни от действителността. Ние виждаме само своите представи, нашите отразяващи се, рикуширащи мисли. "Да излъскаш огледалото", означава да го превърнеш в стъкло, през което можеш да виждаш света, такъв какъвто е. В наблюдателна кула, около която бушува вихъра на живота. Да живееш в окото на циклона. Кой ще понесе гледката, която го чака отвън? Има ли начин да се избяга от човешката матрица? Друг освен естествения. . . . .

Да започнем от тялото.
Нашите навици и модели на мислене и поведение се запечатват в тялото ни като блокажи или болести. Блокажите и болестите се запечатват в нас като навици и модели на мислене и поведение. За разбиването на тези комплекси имаме нужда от интензивни, енергични, целенасочени упражнения. Които се повтарят постоянно и по този начин активизират енергията на тялото и го разчупват, карат го да научи нови начини на усещане на себе си и изразяване.

За мен това са формалните упражнения (ката) от Шотокан карате с тяхната простота, праволинейност и максимална интензивност. Напълно съм убеден, че повечето стилове окинавско карате, и най-вече тези от линията Шури-те на майсторите Мацумура и Итосу, носят в себе си несравними активизиращи и енергетизиращи възможности, практикувани правилно. Същата функция могат да изпълняват и упражненията за падане (укеми) и хвърлянията (наге вадза), които се преподават в редица бойни изкуства. Както и обучителните упражнения (тайсо) от Сейтай.         

От друга страна тежките физически натоварвания определено разпиляват енергията на тялото. Те я раздвижват и карат човек да се чувства силен и жив, докато е млад и здрав, но после постепенно или разко, той губи своята жизненост и почти се отказва от тях. Енергията изтича като от спукан съд. Вътрешните органи, изчерпани от постоянното натоварване, умората и стреса, престават да изпълняват основната си функция – съхраняване и натрупване на енергия и предпазване на организма отвътре от болести и остаряване ...

Това изисква практикуването на други физически и мисловни упражнения, които да балансират процесите в организма ни.

На първо място – високи морални ценности. Осъзнаването, че нашите усилия никога не бива да се насочват срещу други хора и същества, защото това напълно ще прегради потока на силата, която се учим да натрупваме, генерираме и използваме. Просто ще останем там, където сме. Без смирение егото насочва нашите усилия. А то винаги води към желание за възход в очите на другите. Към загуба.
Двигателни и дихателни упражнения, пози, масажи и други практики, които имат за цел да балансират енергията ни, да я завъртят навсякъде, да ни направят леки и свободни, без блокажи и притеснения. Упражнения, развиващи сетивата.

Медитация – търсене на природата на ума и опит да се улови връзката между всичките ни движения и последствията от тях. Спиране на изтичане на енергия без изричното желание на практикуващия. Контролиране на всички опити за някакво влияние върху нашата нервна, телесна, мисловна, енергийна система.

„Обучението не е Дао. Дао може да бъде познато само чрез изучаване.”
"Бойното изкуство е практика."