Рюкю буджуцу

Докато Карате (яп. празна ръка), въведено в Япония от Гичин Фунакоши, все повече се популяризира по целия свят като спорт или изкуство за развитие на характера, на остров Окинава, родината на Карате, продължава да се практикува Рюкю Буджуцу (бойната техника на островите Рюкю), една комплексна система за самозащита, която включва работа без оръжие – Рюкю Кенпо и практика с оръжия – Кобуджуцу.

Рюкю Кенпо
Рюкю Kенпо (拳法) е едно от най-старите и най-ефективни, изкуства за защита на живота, които човек е разработил. В него се съдържат елементи на коппо джуцу, окинавско туите (метод за захващане, осукване, изкълчване на ставите на противника), айки-джуджуцу и китайско кенпо, наричано на Окинава "Тоде" - китайска ръка. Много хора мислят, че Рюкю Кенпо е някакъв вид „Карате“. Поради липса на информация и непознаване на историята, те не осъзнават, че Карате и всичките му разклонения са производни от оригиналното Рюкю (Окинавско) Keнпо и Кобуджуцу.

Първата книга, написана от основателя на Карате в Япония, Гичин Фунакоши, е „Рюкю Keнпo Карате“ (1922 г.), а в последната си книга, написана точно преди смъртта му през 1957 г., той потвърждава, че Карате произлиза от Рюкю Keнпo и разказва как той е променил техниките и терминологията, за да станат по-разбираеми за неговите японски ученици. Чоки Мотобу, друг Окинавски инструктор и известен боец, опонира на Фунакоши в своята книга „Окинавско Keнпo Карате-джицу Кумите“ (1926 г.). В нея Мотобу се концентрира върху Кумите (бойните техники), а не само върху Ката, както предпочитал Фунакоши. Тези двама мъже и техните ученици са главните действащи лица на Карате в Япония, респективно и в света. Те и двамата са били Keнпo инструктори от Окинава, основният остров от архипелага Рюкю.

Въпреки, че в съвременното Рюкю Keнпo има много китайско влияние, неговия истински произход се крие в Окинавската история и фолклор. Един от основните проблеми при изследването им е в липсата на достатъчно писмени артефакти и противоречивите устни предания. Откъслечни архиви показват, че някои форми на кенпо може да са били практикувани преди повече от 2000 години. Развитието на Рюкю Keнпo е било повлияно от имиграцията към Окинава на победените японските кланове (през 1185 г. и отново през 1333 г.), и едновременно с това от увеличаването на културния обмен между Китай и Окинава от 13 до 19 век. В Окинава, техниките на Рюкю Keнпo са били разработени в голяма тайна и са предавани само в семействата на Окинавските благородници до ден днешен.

Кобуджуцу
Без изучаването на оръжия, не може да бъде овладяна истински невъоръжената защита. Работата с оръжия надгражда уменията с празна ръка и подобрява решаващи качества като тайминг, усет, контрол, баланс и сила. Когато двама противници с равни възможности се срещнат в битка, оръжието в ръцете на единия почти винаги му осигурява победата.

Въпреки, че оръжията развиват координация, гъвкавост, сила, зрителна острота, прецизност на останалите движения, усет за дистанция, тайминг, сила, и свръхсензитивност, тяхното най-важно значение за практикуващия може би остава скрито дълго време, преди той самия да започне да си дава сметка за своите способности. Това знание остава непонятно и безинетересно за онези трениращи, които бихме нарекли „практици“ – хора, които вместо да се потят години наред в залите, носят винаги с тях своя 9-милиметров пистолет, който би неутрализирал всеки от разстояние. Но ако, все пак, вие предпочитате да сте от онези хора, които търсят смисъла на онова, което е скрито в изкуствата от древността, и практикувате Кобуджуцу, наред с гореописаните качества, Вие ще развиете и боен дух. Онова „безполезно“ според мнозина практици качество, което идва директно от самурайските времена и ни учи винаги да се стремим да изявяваме духа си, независимо дали ще спечелим или изгубим, без значение от ситуацията, в която се намираме, и въпреки всички житейски трудности. Това е качество, което ни учи да живеем като пълноценни личности, тук и сега, с нужното самочувствие, уважение и социална отговорност.