Кьокутен - Точка на пречупване

Български

Предстоящи събития

Сейтай практика с Оливие в БЧК базата на с. Горни Лозен до София
13 Август 2017 г. 18:00:00

Сейтай практика с Оливие в БЧК базата на с. Горни Лозен до София

От 13 до 20 август – интензивен курс с Оливие за изучаване на Сейтай техники за подобряване на състоянието на себе си и на другия.


За повече информация: 0882 7447 83, Кирил Хинков


 


 


 


 


 


 


 


 


 


 


 


 


 


 


 


 


 


 


 


 


 


 


 


 


 


 


 


 


 


 


 


 

Последни статии

Правила при практиката в дожо
23 Юни 2017 г. 16:10:17
Kiril Hinkov


Правила при практиката в дожо

Помни, при практика на първо място по важност са безопасността и здравето на участниците.

Ако е възможно, ела малко по-рано и помогни за почистването на дожо преди тренироката.

Поздравявай своя сенсей и другите практикуващи в първия възможен момент.

Изпълнявай рицу рей (прав поклон) и за рей (поклон в седнало положение) правилно. Не прегъвай врата или кръста си. Задръж поклона преди да се върнеш в изходна позиция. Дръж гърба си изправен и гледай само напред.

Когато закъснееш, седни в сейза в задния ляв ъгъл с лице към камидза (ритуалната ниша на дожо). Поклони се и изчакай, сенсеят да ти даде указание. Поклони се отново в сейза и започни да изпълняваш указанията му.

Бъди внимателен, слушай внимателно напътствията и отговаряй незабавно. Бъди готов за напътствията на по-напредналите и ги следвай. Не сядай преди тях. Не завършвай поклона си и не мести екипировката си преди тях.

При подреждане заставай винаги отзад или отляво на тези с по висок ранг.

Бъди внимателен към всичко, което се случва около теб. Бойното изкуство е тренировка не само на тялото, но и на ума.

Следи за начинаещите и се грижи за тях.

Винаги стой и сядай правилно, когато си в доджото. Не се влачи и не настъпвай нищо. Не пълзи, за да наместиш позицията си когато си седнал на земята - стани и се премести.

Когато заставаш в сейза, постави първо лявото си коляно. Когато ставаш от сейза, вдигни първо дясното си коляно. Не използвай ръцете си, за да подпомагаш ставането си.

Не сядай по време на практика, освен когато оправяш екипа си.

Всеки път, когато бъдеш помолен да стоиш или седиш и да гледаш, го прави в нормална права или коленичила позиция, тихо, без да се подпираш на стената или да разсейваш другите.

Ако си в сейза и не ти е удобно, позволено е да преминеш в седяща позиция с кръстосани крака. Всякакви други начини за седене са забранени.

Никога не стой с ръце на кръста или скръстени на гърдите ръце.

Придвижвай се бързо от една част на залата към друга.

Не минавай пред сенсея или практикуващи с по висок ранг, когато стоят в сейза.

Отдавай уважение на практикуващите, които си тръгват - особенно на сенсея.

Не носи украшения по време на практика

Използвай оръжията си с уважение. Не ги настъпвай, не ги изпускай, не се подпирай на тях, не ги влачи. Оставяй ги внимателно с пълен контрол над тях.

Не допускай сенсеят да чака, когато е готов за практика.

Когато практикуваш с по-напреднал, благодари му в началото и в края.

Тренирай старателно.

Не се включвай в безсмисленни разговори.

От момента, в който тренировката започне, твоят ум трябва да бъде само в нея и в подобряването на техниката - концентрирай се, прави силен киай, с дух, практикувай здраво. Това е част от етикета. В обратния случай си непочтителен към инструктора и към себе си.

Всеки път когато сменяш партньора си за някое упражнение, се покланяй. Всеки път когато сменяш партньора си за някое упражнение, се покланяй на стария си партньор преди да се придвижиш към следващия.

Не показвай колко си уморен, без значение на това колко си уморен наистина. Твоята болка си е твоя болка.

Ако си помолен да броиш, брой на какъвто език ти е удобно, нo го прави високо и рязко, с дух.

Не се колебай да питаш старшите ученици и инструктори за помощ преди или след заниманията. Ако времето позволява, учи ката извън заниманията, така че по време на тях инструктора да може да прекарва повече време за коментар на вашата техника, отколкото за това кое движение следва.

Каквото и да правиш, прави го с пълно отдаване. Отработвай всяка техника с пълна сила.

Ако нещо не се получава, не се оплаквай и не викай веднага сенсея на помощ. Опитай се самостоятелно да се справиш с проблема, като гледаш другите ученици. Ако не успееш да решиш проблема със свои сили, потърси помощ.

Не се състезавай и не мери силите си с другите ученици, ако това не е част от зададеното упражнение.  

Никога не напускай татамито без да си уведомил сенсея за това.

При каквато и да е травма или проблем, незабавно докладвай на сенсея.

Плащай навреме таксите за практикуване. Ако имаш някакъв проблем, просто поговори с човека, който отговаря за събирането на парите.

Карате и кобудо
19 Юни 2017 г. 00:45:21
Kiril Hinkov


Карате и кобудо


Окинавско кобудо, Рюкю Кобуджуцу или само кобудо.
Кобудо - японски термин, който може да бъде преведен като „старите бойни начини (пътища)”. На запад най-често се използва, когато се отнася до класическите оръжейни традиции на остров Окинава, архипелаг Рюкю.

Всички стари окинавски майстори са практикували едновременно работа с оръжие и с празни ръце. Движенията от кобудо са почти идентични с тези от карате. Но тренировката с оръжия значително увеличава силата и ефективността на техниките с празни ръце, като научава боеца на специфичните качества на всяко оръжие и нуждата да се променят стойките и движенията в зависимост от използването на оръжието.

Тайно са се практикували и техники с кен, катана, тачи и уакидзаши, както и с други разновидности на мечове, саби и хладно оръжие. Всички те са били забранени за всеки окинавец след завземането на остров Окинава от клана Сацума.

  

Тонфа, тункуа.



1. ZENTO - Front Head – Предна глава
2. E / NIGIRI - Handle / Grip – Дръжка
3. EGASHIRA - Handle Head – Глава на дръжката
4. MONOUCHI ZOKO – Bottom – Долна страна
5. JOMEN – Top – Горна страна
6. SOKUMEN – Side - Страна
7. KOTO - Rear Head – Задна глава
8. MONOUCHI - Main Body – Главно тяло

Работата с тонфа дава сила на предмишниците и учи на чувството за силна защита, за мощ. Силен захват, мълниеносни и тежки удари с обратната страна на юмрука, мощни блокове. Силно киме (фокус). Тонфа е най-подходящото оръжие за тренировка, подпомагаща изграждане на основите в карате.

 

Сай

1. TSUKAGASHIRA – Butt End – Край на дръжката
2. TSUKA – Grip – Дръжка
3. MOTO – Wing Base – Основа на крилата
4. YOKU – Wing – Крило
5. TSUME –  Wing Tip – Връх на крилото
6. MONOUCHI – Shaft – Ствол, тяло
7. SAKI – Tip – Острие

Работата със сай дава усещането за ненадейна пробивност и острота. Саят изисква бърза маневреност, учи на възможностите за улавяне на противника или неговото оръжие, ползва се и за мятане. В различните си форми сай (нунти, джутте) е бил ползван като полицейско оръжие, полезно средство при разпръсване на тълпа, охрана на хора в тълпа или залавяне на престъпници. Успешната работа със сай срещу други оръжия изисква голяма физическа сила, бързина и смелост. Смята се, че преди или по време на започването на практиката със сай, трябва да се започне и работа с традиционни окинавски уреди за засилване на тялото – саши (гири), чиши (дръжка с голяма тежест в единия край), големи делви, тренировката, с които засилва хвата. 

 

Нунчаку.

 
1. HIMO – Rope – Въже
2. KONTO – Top – Връх
3. ANA – Hole – Дупка за въжето
4. JOKON BU – Upper Area – Горна част
5. CHUKON BU – Middle Area – Средна част
6. KIKON BU – Lower Area – Долна част
7. KONTEI – Bottom – Долен край.

Тренировката с нунчаку дава опит в ползването на гъвкави оръжия. Усъвършенстването води до възможност за развиване на страхотна центробежна сила.

 

Сурунчин.


Въже с тежести (остриета) накрая или гъвкаво многосекционно оръжие с тежести накрая.

Заедно с нанчуку, сурунчин ни учи да ползваме инерцията и ускорението. Учат се възможности за самоотбрана с всякакви гъвкави предмети - кърпа, колан, въже, маркуч. Работата с краката се разнообразява много.

Шишин бо (кобутан) - 15 - 25 см. дървена ръкохватка.
Танбо (къса пръчка, палка) - 40 - 60 см.
Ханбо – палка – 90 см.
Дават възможност да се изучат базовите траектории на сеченето и удрянето с единично оръжие, а удвояването на пръчките въвежда в усещането за това, че оръжието е част от нас. Няма значение в коя ръка, няма значение колко дълго. Тялото и оръжието трябва да са едно.

 

Кама - коса.


1. SOKO – Bottom – Долен край.
2. NIGIRI – Grip – Дръжка.
3. HA – Edge – Острие.
4. KISSAKI – Tip – Връх на острието.
5. MUNE – Spine – Тъпа част на острието – гръб.
6. KASHIRA – Head – Глава на дръжката.
7. HIMO – Rope – Въже.

Най-страшното оръжие на окинавското кобудо. Единственото, което има острие. Влизането в бой с кама в ръка може да означава едно единствено нещо - бърза, брутална и безпощадна схватка. Смърт.

Сложете му верига или въже и тежест на другия край на веригата и получаваме кусари-гама. Сурунчин с коса накрая.

Дълги оръжия.
Бо (рокушаку бо) - тояга, дълга 6 стъпки, 180 см.
Йоншаку бо (джо) - тояга, дълга 130 см.
Нунтибо - дълга тояга с особено острие, подобно на сай с едно обратно крило. Нещо между пика и копие. Но без режеща част.
Весло (eку) – еku.
Мотика (кууа) – kuwa.
Щит и пика (тимбей и рочин) – timbei and rochin. 

Всички, описани досега оръжия се изучават грижливо - базови удари и защити, куми и ката. По този начин почти не остава предмет от ежедневието, който да не може да се приспособи и използва за оръжие.

Известно е, че в традицията на Сокон Мацумура, от който произлиза шотокан, всички кати са се играели и с игли за коса в ръка. По онова време дългата коса е била често срещана, и при мъжете и при жените, и иглите са били задължителен атрибут за добрата форма на прическата.  

Женската самоотбрана
19 Юни 2017 г. 00:44:24
Kiril Hinkov


Женската самоотбрана

„Знанието е сила. За какво ти е ненужно знание?”
Карлос Кастанеда

"Който е предупреден, е въоръжен."
Рафаело Сабатини

Откъси от „Момичета не се предавайте” на Съни Граф:

Самоотбрана не означава, че ...
... трябва да усвояваш сложни бойни техники.
... трябва да се заключиш у дома и да отбягваш самотни паркове.
... трябва да спазваш цял куп правила, започващи с „ти не бива”.

Самоотбрана означава по-скоро, че ти ...
... трябва да усвоиш определени методи на поведение, с които да умееш да създаваш респект у другите хора.
... трябва да премахнеш своята ранимост и заедно с това да изградиш самочувствие, самоувереност, решителност.
... трябва да умееш да излъчваш сила.
... трябва да познаваш различните методи за защита, за да можеш при изненадващо нападение да действаш бързо, без да изпадаш в паника.
... трябва предварително да обмислиш кои ситуации биха могли да станат опасни и как може да действаш в тях.
... трябва да знаеш към кого би могла да се обърнеш за помощ или подкрепа преди, по време и след нападение и посегателство.
                             

Факти за женската самоотбрана, събрани в Интернет:

- Съпротивата е ефективна: тя може да намали шанса за изнасилване със 70-80%.
- 81% от жените, които са побегнали, са избегнали изнасилването.
- 68% от жените, които са използвали физическа сила, са избегнали изнасилването.
- 63% от жените, които са се съпротивлявали и са крещели, са избегнали изнасилването.
- Физическата съпротива е свързана повече с избягване и отблъскване, отколкото с причиняване на физическа вреда.
- Колкото повече стратегии използва жената, толкова по-успешна е тя в самоотбраната.
- Колкото по-подозрителна е жената, и колкото по-рано отговори на ситуацията, толкова по-вероятно е да бъде успешна в самоотбраната.
- Несъпротивлението, молбите и увещаванията увеличават вероятността от изнасилване и/или физическо малтретиране.
- Изучаването на самоотбрана е свързано с избягването и отблъскването на опити за изнасилване и малтретиране.

*** *** *** ***

15% от канадските жени живеят при насилствени семейни отношения.

Една четвърт от канадките са били малтретирани от съпруг или партньор, с когото са съжителствували на семейни начала:
- 63% от тях са били малтретирани повече от един път.
- 32% съобщават за повече от 11 инцидента на малтретиране.
- 34% от тях казват, че са почувствали, че животът им е в опасност.
- 87% от канадските жени съобщават, че са подлагани на сексуален тормоз:
- 51% от тях са познавали мъжете отпреди това.
- 39% от всички канадки съобщават за сексуален тормоз през последните 12 месеца.
- 16% от канадските жени съобщават за малтретиране от гадже или мъж, който ги е поканил на среща.

Изследване в американски колежи показва, че:

- 1 от всеки 4 жени е била жертва на опит за изнасилване.
- 84% от нападателите са били познати на жените, а 57% от опитите, са станали при предварително уредена среща.
- 1 от всеки 12 мъже - колежани е извършвал актове, които се определят от закона като опити за изнасилване.

При нападения на мъже над жени, които не са им съпруги:
- 1% са използвали пистолет.
- 3% са използвали остри предмети от рода на ножове.
- 2% са използвали други оръжия.

При нападения на съпрузи над съпругите им:
- 44% са използвали оръжие.
- 16% са използвали пистолет или нож.

Според статистика, правена в Австралия:
- Най-често нападани със сексуална цел са момичета между 15 и 19 години.
- Най-честите нападения с цел сексуално насилие са 1) У дома; 2) Вътре или в близост с обществени сгради; 3) На работното място.
- Процентът на жените преживели сексуално насилие и познавали от по-рано насилника си е между 65 и 75%.
- Статистиките показват, че липсата на съпротива с нищо не увеличава шанса за спасение от изнасилване или физическо малтретиране.
- Обикновено бягането или опитът за побягване са били най-ефективната, но най-рядко опитвана стратегия.
- Колкото повече комбинирани тактики, включващи силна физическа агресия и вербална съпротива са били използвани, толкова по-вероятно е да бъде избегнато изнасилване.
- Най-често използваната тактика – говоренето, е била неефективна.
- Всички жени, които не са се съпротивлявали, са били изнасилени. Обикновено след това тези жени страдат от чувство за вина. Някои от жертвите са малтретирани физически, въпреки че не са се съпротивлявали.
- Жените, които са действали незабавно, агресивно и енергично са били най-ефективни при отбраната. Процентно такова поведение намалява два пъти броя на изнасилванията в сравнение с жените, които не оказват никаква съпротива.

*** *** *** *** *** ***

Всъщност това, което искам да кажа е: „Не позволявайте да ви малтретират! Никога! Никой! По никакъв начин!  А  ако все пак се случи, потърсете помощ  .... и не ги оставяйте да го правят пак и с други."

Бойното изкуство - Будо
19 Юни 2017 г. 00:43:50
Kiril Hinkov


Бойното изкуство - Будо

Будо е термин, често превеждан като „боен път”, който се използва в Япония за общо наименование на всички бойни изкуства. Бу означава „въоръжение”, „насилие”, както и „да спреш, да забраниш, да доведеш до край”. До – път или начин.

В бойните изкуства се е смята, че има три големи области на развитие:
- бойна техника и самоотбрана;
- начини за лечение, оздравяване и здравословен живот;
- регулиране на ума, мисловни упражнения, медитация.
Чрез изучаването на това, ние можем да се погрижим за себе си, когато някой иска да ни причини зло, да живеем пълноценен, активен живот и да достигнем до висотата на човешкото мислене и дух.
Здрав човек не е този, който не страда от физически или психически болести, а този, който въпреки тях яде с удоволствие, спи спокойно, има дружелюбен и весел характер, свободно общува с хората, отличава се със здравомислие и вътрешен мир. Понятието "дълголетие" не се изчерпва само с достигането на преклонна възраст, а по-скоро е продължаването на младостта и способността да се радваме на живота през всичките дни, които са ни отпуснати на тази земя.   
Войн не е този, който може да победи всеки във физически сблъсък, а този, който, прозрял човешката природа и мислене, се опитва да даде най-доброто развитие на една ситуация. Ситуация, в която хората се изправят един срещу друг, заради своите си хорски интереси, без дори да виждат, какво се случва около тях. 
И така се стига до стратегията. Да избираш живота си, чрез всяка следваща стъпка. 

"… Никога не пропускайте всекидневната си тренировка. Постоянно се опитвайте да подобрите техниката си чрез опити и грешки. По този начин бавно ще изградите основата на ума си. И тогава, неочаквано, ще придобиете непобедима техника. С отворените очи на ума си ще можете да чуете шепота на птиците, звука на вятъра, принципа на вселената. Ще бъдете способни да изпреварите намерението на противника, преди да удари или да отвори устата си. Ще ви се струва, че атаките идват към вас със забавена скорост .... Най-висшето умение, което води към непобедимостта, може да бъде постигнато само с първокачествен ум... " 

Казуми Табата
“Секретни тактики”

ТРЕНИРОВКИ 

Чадо - Пътят на чая
19 Юни 2017 г. 00:43:17
Kiril Hinkov


Чадо - Пътят на чая

„Мирът може да се разпространи, като предложим другиму чаша чай.”

Свободни извадки и бележки от книгата „Пътят на чая – духовност и начин на живот” от Сен Сошицу, петнадесети велик майстор на школата по чай „Урасенке”.
Както и от лекцията на Криси Прахова, преподавател по чайна цермония от школата „Урасенке”, изнесена на 06 март 2016 г. в доджото на карате клуб Лотус, гр. Мездра.  

На обикновения акт на поднасяне на чай и на неговото приемане с благодарност се основава един начин на живот, наречен Садо или Чадо - Пътят на чая. С поднасянето на чай, съобразно чайния етикет, се влиза във взаимадействие с различни аспекти на религията, етиката, естетиката, философията, реда и взаимоотношенията между хората ....

Човекът, който се занимава с Чай, се учи как да планира своите действия, как да подбира подходящия момент и да прави паузи, как да цени обноските и да прилага всичко това в ежедневието. Всички тези умения са насочени към обикновения процес на поднасяне и приемане на чаша чай и се прилагат с една единствена цел - да осъществят покой на съзнанието при общуването със себеподобните на този свят.

История на чая в Япония

Практиката да се пие зелен чай на прах е била пренесена в Япония през дванадесети век от монаси, които се завръщали от обучение в големите дзенски манастири в Китай. За тях чаят бил помощно средство при медитацията, лекарство и начин за разпространение на дзен. Около двеста години по-късно сред аристокрацията и в двора на шогуна вече се организирали състезания по дегустация на чай и залагания за отгатване на най-висококачествения чай, придружени от пищни банкети, външен показ на богатство и власт. Обикновените хора също организирали свои сбирки за приготвяне и пиене на чай.  

В края на 15 век под влияние на дзен будизма, процедурата по приготвяне на чай била опростена, а поднасянето започнало да се извършва в по-малки стаи с минимален брой прибори, в по-строга, семпла и непретенциозна атмосфера. Появила се идеята, че поднасянето на чай е нещо много повече от изтънчен и елегантен ритуал.

Разнообразните стилове за приготвяне на чай били обединени и систематизирани от Сен но Рикю (1522 – 1591) и по този начин той се превърнал в основоположник на това, което днес е известно като Път на чая.

Принципи на чайната церемония

Рикю определя духа на Пътя на чая с четири основни принципа:
хармония (和–«Ва»), уважение (敬–«Кей»), чистота (清–«Сей») и покой (寂–«Джаку»).

Хармонията е резултат от взаимодействието между домакин и гост, поднесената храна и използваните прибори, съобразени с прииждащите ритми на природата. Принципът на хармонията означава да се освободиш от всякакви претенции, да бъдеш умерен – нито да се разгорещяваш, нито да оставаш невъзмутим и никога да не забравяш духа на смирението.
Понякога този принцип се интерпретира като „мекота на духа”. Но за да се създаде хармония в чайната стая е нужна базова хармония на самото пространство за сметка на светлината, цветовете, ароматите, звуците, вкуса и чувствата. Заедно с хармония и равенство във формата - нито едно движение не надделява като централно, и нито едно не е периферно или второстепенно.

Уважението е искреността, която ни дава възможност да общуваме открито с непосредственото ни обкръжение, с другите хора, с природата, като същевременно не пропускаме да признаем достойнствата на всяко нещо. В по-широк смисъл обаче този принцип ни кара да се вгледаме дълбоко в сърцата на на всички хора, с които се срещаме, и във всяко нещо от обкръжението ни, без да обръщаме внимание на тяхната външност.

Чистотата, под формата на обикновения акт на почистване, съставлява важна част от чайната сбирка. Такива действия, като избърсването на прахта в стаята и помитането на окапалите листа от градинската пътека, символизират отърсването на съзнанието и духа от „прахта на този свят” или на всичко, което ни обвързва с него. Тъкмо тогава, когато всички материални грижи биват отхвърлени, можр да се наблюдава най-истинското състояние на хората и нещата. Така актът на почистване дава възможностда се усети чистата и свята същност на нещата, човека и природата.
Когато домакинът почиства и подрежда пространството, което ще обитава гостът, той установява ред и в самия себе си. Този ред е от съществено значение. Като се грижи за детайлите в градината и чайната стая, той полага грижа и за собственото си съзнание и онова състояние на духа,  което ще поднесе чай на госта си.

Покоят, естетическа категория, единствена по рода си в чая, се постига с постоянното прилагане в ежедневието на предходните принципи. Сам, далеч от света, слял се в едно с ритъма на природата, освободил се от материалното и телесните удобства, пречистен и с душа, отворена за святата същност на всичко наоколо, човекът, който прави и пие чай в съзерцание, се доближава до състоянието на върховен покой. Макар и да звучи странно, този покой става още по-дълбок, когато друго човешко същество влезе в микрокосмоса на чайната стая и се присъедини към домакина в неговото съзерцание над чаша чай. Парадоксът е в това, че можем да открием траен покой в самите себе си, докато сме в компанията на някой друг.

Кои са най-важните неща, които трябва да се разбират и да се помнят при една чайна сбирка?“ - попитал веднъж един ученик Сен но Рикю.
Отговорът гласял:
Направи чаша вкусен чай, постави въглените, така че да подгряват водата, подреди цветята, така както са в полето, през лятото създай усещане за хлад, а през зимата за топлина, предугаждай всичко с действията си, подготви се за дъжд и окажи всячески внимание на тези, с които си.
Ученикът, някак си незадоволен от този отговор, тъй като в него не виждал нищо от чак такава голяма важност, че да се смята за секрета на чайната практика, казал: „Това и аз го знам...“
А Рикю му отвърнал: „Тогава ако можеш да бъдеш домакин на чайна сбирка, без да се отклониш от нито едно от правилата, които току-що споменах, аз ще стана твой ученик.“

Пътят на чая не е просто изкуство или умение, или забавление, той е по-скоро начин на живот със силно изразен естетически, етически и нравствен характер. Освен това историята на Пътя на чая може да се разглежда като история на японското схващане за красивото. Но и като начин за строго себевъзпитание и навлизане във философията на дзен чрез ежедневна практика.  

„Има много начини да приложим на дело в живота си учението на великите майстори от миналото. При дзен, за да постигнем просветление, се стремим към истината посредством медитация, докато при чая упражняваме самите процедури по приготвянето му, за да постигнем същото.”

„Забрави срама.
Трябва да питаш другите и да се учиш от тях.
Тъкмо това е пътят към усъвършенстването.”

"Традицията предполага
да започнеш да учиш от едно
и да познаеш десет,
а после да се върнеш от десет
до първоначалното едно."

Сен но Рикю

За повече информация относно чайната цермония в България посетете сайта:
http://urasenke-bulgaria.net 

 

 

        

 

Каквото стори дядо - все е хубаво
18 Юни 2017 г. 23:01:00
Kiril Hinkov


Каквото стори дядо - все е хубаво

Ханс Кристиан Андерсен

Ще ти разправя приказка, която съм слушал в детинството си. Винаги когато си спомня за нея, тя ми се струва все по-хубава. Изглежда, че с приказките е същото, каквото е и с хората: с годините те стават по-добри.

Ти, разбира се, си ходил на село и без съмнение си виждал там старите схлупени хижи, покрити със слама. Техните покриви са обрасли с мъх и трева, на върха е кацнало неизменното щъркелово гнездо, а щъркелът непременно стърчи отгоре. Стените на тия хижи са полегнали настрана, прозорците им са нисички и само един от тях може да се отваря. Пещите за хляб се издуват напред като големи кореми, а през плета надвисва бъзов храст и под клоните му има локва, в която се плискат няколко патици. Там е вързано и куче, което лае бясно подир всеки минувач.

Ето точно такава една хижа имаше у нас на село и в нея живееха двама стари хора - селянин с жена си. Колкото и сиромаси да бяха те, все пак си имаха нещичко - това беше един кон, който се хранеше с тревата, израсла край широкия път. Старецът ходеше с коня в града, а често пъти го даваше и на съседите, които му заплащаха за това с някоя и друга услуга. И все пак по-благоразумно щеше да бъде, ако той продадеше коня си или го разменеше за нещо по-полезно. Но за какво?

- Ти, дядо, по-добре знаеш това - каза жена му. - Днес тъкмо има панаир в града, иди там и продай коня или пък го размени. Каквото сториш ти - все хубаво ще бъде. Хайде, върви със здраве!

И тя му върза вратовръзката, защото умееше да прави това по-добре от него, завърза я хем с двойни краища, разхубави се дядото като момък! После бабата оглади шапката му с длан и го целуна по устните. И тъй старецът замина с коня, който трябваше да продаде или размени. Знаеше си вече той нататък работата!

Слънцето печеше силно, по небето нямаше нито едно облаче. Пътят беше задимен от прах, много свят бързаше за панаира - кой на кон, кой с талига, кой пешком. Беше страшна жега. Никаква сянка няма по пътя, за да се скрие човек от слънцето.

Между тия, които отиваха на панаира, имаше един, който караше пред себе си крава. Кравата беше толкова хубава, колкото може да бъде хубава една крава. „Навярно тя дава хубаво мляко - помисли си селянинът. - Ех, че добре ще бъде да се разменим с него!“

- Хей ти, с кравата! - извика той. - Чакай малко! Виждаш ли моя кон? Аз мисля, че той струва повече от твоята крава, но за мен това не е важно: кравата ми е по-полезна. Искаш ли да се сменим, а?

- Добре! - рече другият и размяната стана.

Работата значи се свърши и старецът можеше да си се върне спокойно в къщи. Но понеже той се бе запътил за панаира, трябваше да иде там, пък макар и само да позяпа малко. И той подкара кравата към града.

Крачеше старецът бързо, а и кравата не оставаше назад. Така те настигнаха един човек с овца. Овцата беше чудесна - тлъста, с гъста вълна. „Ех, да си имаме такава овчица! - помисли си селянинът. - Ще си пасе тя трева край пътя, а зиме може и в избата да я държим. Вярно, за нас овцата е много по-полезна от кравата…“

- Искаш ли да се сменим? - извика той на човека с овцата.

Непознатият се съгласи веднага и размяната стана.

И тъй нашият селянин тръгна нататък с овцата.

Скоро той видя един човек, който прекоси полето и излезе на пътя с гъска под мишница.

- Ех, каква гъска имаш! - каза селянинът. - Хубава й е масчицата! Де да може тя да живее у дома на двора и да се гмурка в локвата! Пък и за бабата залъгалка ще бъде: ще има тя за кого да събира остатъците от яденето. Тя често разправя: „Добре ще бъде да си имаме гъска!“. Ето ти сега случай да се сдобием с гъска. Искаш ли да се сменим! Ще ти дам овцата за гъската и едно „благодаря“ отгоре.

Човекът с гъската не отказа и размяната стана. Нашият селянин спечели гъската.

Сега той беше близо до града. Тук блъсканицата беше още по-голяма: блъскаха се хора и добитък из пътя, навлизаха дори в картофената нива на самия горски пазач. В нивата се разхождаше едничката кокошка на пазача, вързана с връв за оградата, за да не се изплаши от шума на навалицата и да не отлети нейде надалеч. Кокошката беше с подрязана опашка, мижеше с едно око и гледаше много умно. „Клюк-клюк“ - бъбреше тя. Какво искаше да каже, не зная, но селянинът си мислеше, като я слушаше:

„По-хубава кокошка от тая не съм виждал. Тя дори е по-хубава от поповата квачка. Дявол да го вземе, иска ми се да я имам! Кокошката винаги ще си намери по някое зрънце, тя почти сама се храни. Струва ми се дори, че ще спечеля, ако я сменя с гъската.“

- Искаш ли да се сменим? - попита той пазача.

- Да се сменим ли? Защо не! - отвърна последният и размяната стана. Пазачът взе гъската, а селянинът кокошката.

Слънцето печеше както по-рано, а старецът беше успял да свърши толкова много работа, че капна от умора. Не беше грях да си пийне и да похапне малко, ето, тъкмо, навреме старецът беше стигнал до един хан. Той поиска да влезе вътре, ала в същия миг се сблъска на вратата с един работник, който носеше нещо, натъпкано в един чувал.

- Какво носиш в чувала? - попита селянинът.

- Гнили ябълки! - отвърна работникът. - Нося цял чувал на свинете.

- Как, на свинете ли? И таз хубава! Ех, как ще се зарадва моята бабичка, ако й занеса толкова ябълки! Лани старата ябълка в нашия двор роди само един плод. Ние го откъснахме и го скрихме в сандъка, дето стоя, докато изгни. „Туй значи охолство в къщата“ - казваше бабата. Ами да види тя сега отнякъде какво значи охолство. Да, трябва да я зарадвам!

- А какво ще дадеш за целия чувал? - попита работникът.

- Какво ще дам ли? Ето ти тая кокошка! - И той даде кокошката, взе чувала с ябълките и влезе в хана. Облегна внимателно чувала до печката и отиде при тезгяха. Печката беше много нагорещена, но старецът не обърна внимание на това.

В хана имаше много народ: търговци на коне, говедари и двама англичани, толкова богати, че джобовете им бяха издути и почти се пръскаха от жълтици. На туй отгоре те страшно обичаха да се ловят на бас.

- С-с-с! С-с-с-с! - засъска нещо при печката.

- Какво е това? - попитаха всички.

Ябълките бяха почнали да се пекат.

- Ах, това са моите ябълки! - рече старецът и разказа историята си от начало до край: как сменил коня с кравата, кравата с овца и тъй нататък, догдето стигна до чувала с ябълките.

- Ще има да си патиш ти от бабата, когато се върнеш в къщи - рекоха англичаните. - Ех, че олелия ще се дигне!

- Не, бабата ще ме разцелува! - каза селянинът. - Тя ще каже: „Каквото стори дядо - все е хубаво“.

- Искаш ли да се хванем на бас? - попитаха англичаните. - Ние залагаме цяла крина с жълтици! Сто жълтици правят една крина.

- Стига ми и четвърт крина - възрази селянинът. - А пък аз ще заложа четвърт крина с ябълки и отгоре на туй ще дам себе си и бабата като прибавка - така ще излезе цяла крина.

- Добре! Прието! - казаха англичаните.

Впрегнаха колата на стопанина, англичаните и селянинът се качиха на колата, натовариха и ябълките и хоп - стигнаха пред хижата на стареца.

- Добър вечер, бабо!

- Дал ти бог добро, дядо!

- Е, аз размених…

- Разбира се, ти си умна глава! - рече бабата, като го прегърна, без да обръща внимание нито на чувала, нито на англичаните.

- Аз размених коня с кравата!

- Слава богу! Сега ние ще си имаме и млечице, и масло, и сиренце! Хубава размяна си направил!

- Да, но кравата размених с овца!

- Още по-добре! - отвърна жената. - Ти винаги за всичко се сещаш. Ние имаме тъкмо и трева за овцата. Сега ще си имаме и овчо мляко, и овчо сирене, пък на туй отгоре и вълнени чорапи, и фланели. Такова нещо кравата не може да даде: козината й пада. Ех, какъв си ми умник!

- Но аз смених и овцата за гъска!

- Значи ние ще си имаме за празниците печена гъсчица? Ах, ти, мое умно старче! Ти все мислиш с какво да ме зарадваш. Туй е чудесно! Гъската можем да вържем с връв - нека по-напред се угои, че после ще я опечем.

- Но аз смених и гъската за кокошка - каза старецът.

- За кокошка! Ето ти хубава смяна - рече жената. - Кокошчицата ще снесе яйчица, ще измъти пилета и ние ще си имаме цял двор с кокошки. Тъкмо туй съм искала винаги!

- Да, но и кокошката смених за чувал гнили ябълки…

- Как? Какво каза? Не, сега аз трябва да те разцелувам - извика бабата. - Мое мило, добро мъжленце! Чуй какво ще ти кажа. Тая сутрин ти тъкмо замина и аз почнах да мисля с какво да те нагостя, като се върнеш. Хубаво ще бъде да опържа яйца с лук, казах си. Яйца имаме, само лук липсваше. И аз отидох при жената на учителя, зная, че те имат всякакъв зеленчук, но тя е голяма скъперница. Помолих я да ми заеме малко лук, а тя: „Да ти заема ли? У нас в градината няма нищичко, няма дори гнила ябълка!“ Ето, сега аз мога да й заема не една, не десет, а цял чувал гнили ябълки! Ех, че смях ще падне, мое сладко мъжленце! - и тя целуна отново стареца по устните.

- Гледай ти, какви чудеса! - извикаха в един глас англичаните. - Работата отива от лошо по-лошо, а на тях все им е весело. За такова чудо не ти е жал и пари да дадеш.

И те наброиха на стареца четвърт крина жълтици, загдето той получи целувки вместо бой.

Това е цялата приказка. Аз съм я слушал още когато бях дете. Сега и ти я чу и знаеш, че „каквото стори дядо - все е хубаво“.

Юни 2017

 ПВСЧПСН
22 1

2017-06-01

10:00 Упражнения за регулиране на тялото - Център по борба - Дианабад
19:30 Тренировка по джуджицу - Център по борба, Дианабад

2 3

2017-06-03

12:30 Тренировка по джу джицу и самоотбрана - Център по борба - Дианабад
14:00 Упражнения за регулиране на тялото - Център по борба - Дианабад

4
235

2017-06-05

19:00 Тренировка по карате Шотокан - техникум Попов

6

2017-06-06

10:00 Упражнения за регулиране на тялото - Център по борба - Дианабад
19:30 Тренировка по джуджицу - Център по борба, Дианабад

7

2017-06-07

19:00 Тренировка по карате Шотокан - техникум Попов

8

2017-06-08

10:00 Упражнения за регулиране на тялото - Център по борба - Дианабад
19:30 Тренировка по джуджицу - Център по борба, Дианабад

9 10

2017-06-10

12:30 Тренировка по джу джицу и самоотбрана - Център по борба - Дианабад
14:00 Упражнения за регулиране на тялото - Център по борба - Дианабад

11
2412

2017-06-12

19:00 Тренировка по карате Шотокан - техникум Попов

13

2017-06-13

10:00 Упражнения за регулиране на тялото - Център по борба - Дианабад
19:30 Тренировка по джуджицу - Център по борба, Дианабад

14

2017-06-14

19:00 Тренировка по карате Шотокан - техникум Попов

15

2017-06-15

10:00 Упражнения за регулиране на тялото - Център по борба - Дианабад
19:30 Тренировка по джуджицу - Център по борба, Дианабад

16 17

2017-06-17

12:30 Тренировка по джу джицу и самоотбрана - Център по борба - Дианабад
14:00 Упражнения за регулиране на тялото - Център по борба - Дианабад

18
2519

2017-06-19

19:00 Тренировка по карате Шотокан - техникум Попов

20

2017-06-20

10:00 Упражнения за регулиране на тялото - Център по борба - Дианабад
19:30 Тренировка по джуджицу - Център по борба, Дианабад

21

2017-06-21

19:00 Тренировка по карате Шотокан - техникум Попов

22

2017-06-22

10:00 Упражнения за регулиране на тялото - Център по борба - Дианабад
19:30 Тренировка по джуджицу - Център по борба, Дианабад

23 24

2017-06-24

12:30 Тренировка по джу джицу и самоотбрана - Център по борба - Дианабад
14:00 Упражнения за регулиране на тялото - Център по борба - Дианабад

25
2626

2017-06-26

19:00 Тренировка по карате Шотокан - техникум Попов

27

2017-06-27

10:00 Упражнения за регулиране на тялото - Център по борба - Дианабад
19:30 Тренировка по джуджицу - Център по борба, Дианабад

28

2017-06-28

19:00 Тренировка по карате Шотокан - техникум Попов

29

2017-06-29

10:00 Упражнения за регулиране на тялото - Център по борба - Дианабад
19:30 Тренировка по джуджицу - Център по борба, Дианабад

30  
« »

Вижте още

Учението на Буда - Bukkyo dendo kyokai
18 Април 2016 г. 17:49:00
Kiril Hinkov


Учението на Буда - Bukkyo dendo kyokai

Свободно подбрани откъси от книгата "Учението на Буда".
Издадена от Kosaido Printing Co, Tokyo, Japan, 2010.

Изопаченото мислене има за основа невежеството. Неправилните действия имат за основа желанието. Двете са извора на цялото нещастие в света.

Алчността, гневът и глупостта са наречени трите пожара, които поглъщат света. Пожарът на алчността поглъща този, който е загубил истинския си ум в ненаситна жажда за притежание. Пожарът на гнева поглъща този, който е загубил истинския си ум в неспособност да приема нещата такива, каквито са. Пожарът на глупостта поглъща този, който е загубил истинския си ум в неспособност да разбере и следва реда на живота.

Ако хората са заразени с алчност, гняв и глупост, те ще лъжат, мамят, хулят и лицемерничат; а след това ще претворят думите си в дела, като убиват, крадат и прелюбодействат. Ако привикнат да лъжат, те несъзнателно ще извършват всяка възможна грешна постъпка. Преди да постъпят безнравствено, те трябва да излъжат, но излъжат ли веднъж, ще действат безнравствено без задръжки.

Действието следва желанието. Страданието следва действието. Желание, действие и страданеи са като колело, което се върти непрестанно.

Човешката природа

1.

Човешката природа е като плътен гъсталак, в който трудно се прониква. В сравнение с нея природата на едно животно е много по-лесна за разбиране. Все пак, в общи линии можем да я класифицираме по четири видими различия.
Първо, има хора, които от погрешни учения причиняват страдание на самите себе си, следвайки сурова практика.
Второ, има хора, които причиняват страдание на другите с жестокост, кражби, убийства и други зли действия.
Трето, има хора, които карат другите да страдат заедно с тях.
Четвърто, има хора, които не страдат и предпазват и другите от страдание. Следвайки учението на Буда, хората от последната категория не дават път на алчността, гнева и глупостта, а живеят спокоен живот на благост и мъдрост.

2.

Ако използваме за критерий гнева, ще разделим хората на три вида.
Първият вид са тези, които приличат на букви изсечени в скала. Те лесно дават път на гнева и запазват гневни мисли за дълго време.
Вторият вид са тези, които приличат на букви, написани върху пясък. Те също лесно дават път на гнева, но бързо забравят гневните мисли.
Третият вид са тези, които приличат на букви, изписани върху течаща вода. Те не задържат мисли в главата си, оставят хулите и клюките да минават край тях незабелязани, умът им е винаги чист и необезпокояван.

3.

Има и други три вида хора.
Първия вид са горделиви хора, които действат прибързано и никога не са удовлетворени. Природата им е, лесна за разбиране.
Вторият вид хора са внимателни и винаги обмислят действията си. Природата им е трудна за разбиране.
Третия вид са хора напълно овладели желанията си. Тяхната природа е невъзможно да разбереш.

Хората могат да бъдат класифицирани по много начини;, но като цяло човешката природа не е лесна за разбиране. Само Буда я разбира и за различните хора е дал различни практики.

Човешкият живот

1.

Една алегория описва човешкия живот по следния начин: Веднъж един човек карал лодката  си по течението на бърза река. Друг човек го предупредил от брега: “Спри да гребеш така безгрижно надолу по течението има бързеи и  опасни водовъртежи, има крокодили и демони, скрити в пещери между скалите. Ще загинеш, ако продължиш."

Бързото течение в тази притча символизира живота, отдаден на похот; безгрижното гребане означава да подхранваш страстта си; водовъртежът символизира удоволствието; бързеите напред са предстоящите болка и страдание; крокодилите и демоните са упадъка и смъртта, които следват живота, отдаден на похотливи желания. Човекът от брега е Буда.

2.

А ето и другй алегория. Един мъж, който извършил престъпление, бягал от преследвачите си. Двама стражи го следвали по петите. За да се скрие, той се спуснал в един кладенец, като се държал за за надвиснала лоза. Когато почти стигнал долу, той  забелязал кълбо змии в дъното на кладенеца и останал да виси, хванат за лозата. В това време две мишки, бяла и черна,  започнали да прегризваг сгьблото на лозата. Ако стъблото се скъсало, той щял ида падне върху усойниците и да загине. В този момент, поглеждайки нагоре, той видял пчелно гнездо, от което сс отронила капка мед.  Забравяйки за опасността, в която се намира,  човекът отворил уста и я вкусил с наслада.

Мъжът в тази притча символизира човешкото същество, което е родено да страда и да умре в самота. Стражите и змиите символизират тялото с неговите плътски желания. Лозата е кръга на преражданията, в който се вкопчваме. Двете мишли, бяла и черна, представляват времето, деня и нощта, и отминаващите години. Медът, това са физическите удоволствия, които залъгват тъгата от неумолимо идващия край.

3.

Има и трета история. Един цар поставил четири змии в куткя и дал кутията на слугата си да я пази. Наредил на слугата да се грижи добре за тях и го предупредил, че ако раздразни дори една от тях, ще бъде наказан със смърт. Изплашен, слугата захвърлил кутията и избягал.
Царят изпратил петима стражи да го заловят. Те се приближили до него приятелски с намерението да го хванат и върнат в двореца. Но слугата не се доверил на тяхната дружелюбност и избягал в съседното село.
Тогава интуицията му подсказала, че в това село няма да намери сигурен подслон, защото в него живеят шестима разбойници, които могат да го нападнат. Слугата продължил пътя си изплашен, докато стигнал брега на буйна река, която препречила пътя му. Мислейки за опасностите, които го следвали по петите, слугата си направил сал и успял да прекоси бързите води, отвъд които той най-накрая намерил сигурност и спокойствие.
Четирите змии в кутията са символ на четирите елемента: земя, вода, огън и въздух, които съставят физическото тяло. То е подхвърлено на похотливи желания и става враг на разума. Затова умът се опитал да избяга от тялото.
Петимата стражи, които се приближили до него приятелски, са петте съвкупности, които съставляват тялото и ума на човека: форма, чувство, усещане, желание и съзнание.
Сигурният подслон са шестте сетива, които съвсем не са сигурен подслон; а шестимата разбойници са шестте вида обекти на шестте сетива. Така, виждайки опасност в шестте сетива, човекът избягал отново и достигнал до бясното течение на светските желания.
Тогава той си направил сал от Благородното учение на Буда и безопасно прекосил реката, достигайки брега на спокойствието и мъдростта.

4.

Има три опасности, в които попадайки, синът е почти безпомощен да спаси майка си, а майката трудно може да помогне на сина си: пожар, наводнение и грабеж. Но и в тези опасни ситуации все пак съществува възможност те да се подкрепят един друг.
Но има други три опасности, от които майката е невъзможно да спаси сина си, а синът не и в състояние да предпази майка си. Те са болестта, старостта и смъртта. Без значение колко се обичат и колко близки се чувстват, никой от тях не може да помогне на другия при такъв случай.

5.

Веднъж Яма, царят на ада, попитал един човек, който бил попаднал в ада заради злите си дела, дали някога е срещал тримата небесни пратеници. “Не, господарю”, отговорил мъжът, “Никога не съм срещал такива създания.”
Тогава Яма го попитал дали някога е срещал стар човек, съсипан от годините, който върви подпирайки се на тояжка. Мъжът отговорил: “Да, господарю. Много често съм срещал такива хора.” Яма казал: “Ти си наказан да страдаш сега, защото не си разпознал в този човек небесния пратеник, който ти е бил изпратен да те предупреди, че трябва бързо да промениш начина си на живот, защото ти също ще остарееш.”
Яма попитал отново, дали мъжът някога е срещал беден, болен и изоставен от приятелите си човек. Човекът отговорил: ”Да, господарю. Виждал съм много такива хора.” Тогава Яма казал: “Ти помадна в ада, защото не си разпознал в този болен човек пратеника, изпратен ти от небето да те нредупреди за твоето собствено безсилие пред болестта.  
Тогава Яма попитал още веднъж дали мъжът някога е виждал мъртвец. Човекът отговорил: „Да, господарю. Виждал съм много хора да умират.” Яма казал: “Ти си изпратен в това окаяно място, защото не си разпознал, в тези хора небесните пратеници. Ако ги беше разпознал и беше взел под внимание техните предупреждения, щеше да промениш посоката па живота си и нямаше да страдаш сега.

6.

Някога живяла една млада жена, съпруга на богат човек, наречена Кишаготами. Тя загубила ума си след смъртта па своето дете и понеслаа мьртвото му тяло от къща на къща, молейки хората да го излекуват.
Разбира се, те не могли да и помогнат с нищо, но накрая един последовател на Буда я посъветвал да отиде при Блажения, който тогава живеел в Джетавана. Майката занесла мъртвото си дете на Буда.
Блаженият я погледнал със съчувствие и казал: “За да излекувам сина ти, ще ми трябват няколко макови семена. Иди и вземи четири или пет макови семена от къща, в която смъртта никога не е влизала.”
Побърканата от скръб жена напразно търсила къща, в която смъртта никога не била влизала. Тя се върнала при Буда с празни ръце. Той не и казал нищо, но в неговото благо мълчаливо присъствие умът и се прояснил и тя разбрала смисъла на думите му. Тя взела тялото на детето и го кремирала. След това се върнала при Буда и станала негова ученичка.

 

Пътят на практиката

Представете си, че сте хванали змия, крокодил, ястреб, куче, лисица и маймуна – шест същества със съвършено различна природа. Вие сте ги вързали със здраво въже и ги карате да тръгнат. Всяко от тях, ще търси безопасност в присъщата му среда: змията ще потърси убежище в тревата, крокодилът ще се запъти към вода, ястребът ще литне във въздуха, кучето ще поеме към някое село, лисицата ще потърси самота в дупка в земята, а маймуната – в клоните на гората. В опита им всяко да върви по своя път, те ще си пречат, като накрая най-силното ще повлече останалите.

Като съществата в тази притча, хората са  изкушавани от шестте сетива: очите, ушите, носа, езика, кожата и ума, и контролирани от доминиращото от тях.

Ако шестте същества се привържат към стълб, те ще се изтощят в опитите си да се освободят и накрая ще легнат край стълба. По същия начин, ако хората практикуват контрол над ума, сетивата няма повече да им причиняват безпокойства. Ако умът е под контрол, хората щс намерят щастието и в този живот и в бъдеще.

***

Веднъж Буда Шакямуни пребивавал в град Каусамби. В същия град живеел човек, който го мразел и подкупвал злонамерени хора да разпространяват клевети срещу него. При това положение за учениците на Пробудения станало трудно да се сдобиват с храна, а когато просели, получавали оскърбления.
Ананда казал на Буда: “Да не стоим в този град. Има други по-добри градове, където можем да отседнем. По-добре да си тръгнем оттук.”
Блаженият отговорил: “Ако следващият град е като този, какво ще правим тогава?”
“Ще се преместим в трети.”
Блаженият казал: “Не, Ананда, това няма да има край. По-добре да останем тук и да понасяме търпеливо оскърбленията, докато с безупречното  си поведение опровергаем клеветите, и обидите срещу нас престанат. Тогава ще се преместим на друго място.”
“В този свят има печалба и загуба, клевета и почест, похвала и оскърбление, страдание и удоволствие. Просветленият не е зависим от тези външни неща. Те ще си отидат така бързо, както са дошли.”

***

По отношение на това, доколко думите се използват по подходящ начин, има пет двойки антоними: думи, които са подходящи и които не са подходящи за определен случай; думи, които съответстват и които не съответстват на фактите; думи, които звучат приятно и думи, които звучат грубо; думи, които са благотворни и думи, които вредят; думи, които са съчувствени и думи, които са ненавистни.
Каквито и думи да изречем, трябва да сме ги подбрали със загриженост за хората, които ще ги чуят и ще бъдат повлияни от тях. Ако умовете ни са пълни с любов и състрадание, ще са устойчиви на злите думи, които чуваме. Не трябва .да изричаме невъздържани думи, които да предизвикват гняв или омраза. Единствено думи на съчувствие и мъдрост можем да изричаме.
Не можем да елиминираме неприятните думи. Трябва да обучаваме ума си да се отнася със съчувствие дори към злите хора. Така ще оставаме незасегнати от думите им, отправени към нас.

***

Ако някой се опита да рисува с водни бои върху синьото небе, той няма да успее — това е невъзможно. Също както е невъзможно да пресуши голяма река с топлината на факел от суха трева или да произведе силен звук чрез триене на две парчета мека кожа. По същият начин, хората трябва да тренират ума си да не се смущава от думите, отправени към тях, каквито и да са те.
Те трябва да обучат ума си и да го съхраняват щедър като земята, безграничен като небето, дълбок като голяма река и мек като въздуха.

***

В търсенето на истината човек си задава въпроси, които смята за важни. От какъв материал е изградена вселената? Вечна ли е? Има ли граници или е безкрайна? По какъв начин е организирано човешкото общество? Каква е идеалната форма на организация?

Ако той отложи търсенето на просветление, докато си отговори на тези въпроси, ще умре, преди да е намерил пътя.

Представете си, че един човек e пронизан от отровна стрела, а неговите близки и приятели ще търсят лекар, който да извади стрелата и да лекува раната. Ако в това време раненият каже: “Почакайте малко. Преди да извадите стрелата, искам да знам кой я е изстрелял по мен. Дали е мъж или жена? Дали е благородник или селянин? От какво е бил направен лъкът, който е изстрелял тази стрела? Дали е бил голям или малък? Дали е бил направен от твърдо дърво или ог бамбук? От какво е била направена тетивата? Дали е била направена от влакно или от черво? Дали е направена от ратанова палма или от тръстика? Пера от каква птица за прикачени на края й? Преди да извадите стрелата, искам да получа отговор на всички тези въпроси!?

Какво ще се случи с този човек? Преди да бъде доставена цялата тази информация, отровата ще проникне в цялото му тяло и той ще умре. Всеки знае, че първото, което трябва да се направи в такъв случай, е да се извади стрелата, за да се предотврати разпространяването на отровата.

Затова хората трябва първо да различат, кое е най-важното за тях, кой проблем трябва да разрешат на първо време и коя е най-належащата за тях задача. Учението на Буда съдържа това, което е важно да знаем. То учи хората, че трябва да се стремят към най-дълбокото знание, да отсранят повърхостните представи и да практикуват Благородния път, за да постигнат просветление.  

***

Някога живяло момче на име Судана, което искало да постигне просветление и усърдно търсело пътя.

От един рибар се научило да познава морето. От един лекар се научило на състрадание към болните и недъгавите. От един богат човек научило, че спестовността е тайната на забогатяването и разбрало колко е важно да запазва всяко дребно постижение по пътя към просветлението. От един медитиращ монах разбрало, че чистият и спокоен ум има чудната сила да пречиства и успокоява умовете на другите. Веднъж то срещнало една изключителна жена и било впечатлено от нейната щедрост. От нея разбрало, че милосърдието е плод на мъдростта. След това срещнало един стар странник, който му казал, че за да стигне толкова високо - до просветлението, трябва да изкачи планина от мечове и да прекоси река от огън. Така Судана научил от собствения си опит, че истинско знание може да получи от всеки, че истината се съдържа във всичко, което човек може да види или чуе.

Судана се научил на търпение от една бедна, саката жена. Гледайки играещите на улицата деца, разбрал урока на неподправената радост. От едно мило и скромно семейство, които никога не помисляли да искат нещо, което някой друг е пожелал, научил тайната да живее в мир със света. Той научил урока на хармонията от смесващите се аромати на тамяна и урока да дарява радост от красотата на цветята. Един ден, седнал на кратка иочивка в гората, забелязал малки издънки, подаващи стръкове край паднало и гниещо дърво и така научил урока за преходността на живота.

Слънчевата светлина през деня и блещукането на звездите през нощта непрестанно подклаждали вдъхновението му. Така Судана имал мъдростта да се облагодетелства от своя опит по дългия път към просветлението. Наистина, тези, които търсят просветлението, трябва да направят ума си своя крепост и широко да отворят вратите на ума си.

***

Истинското учение ще допринесе полза единствено на този, който чувствайки го, разбере неговия смисъл и се почувства свързан с него. Ако човек, след като го чуе, не е в състояние да оцени значението му, той ще пропадне в търсенето на просветление.  

Кой е по-умен — мъжът или жената
20 Ноември 2015 г. 23:49:16
Kiril Hinkov


Кой е по-умен — мъжът или жената

Включено в книгата Кавказки народни приказки, www.chitanka.info

Веднъж старците от едно село седели на мегдана и завързали разговор за това, кой е по-умен — мъжът или жената, и кое е по-добро — умният мъж или умната жена. И никой не можал да даде ясен отговор.

Една девойка подслушала този разговор и го запомнила, а след няколко дни започнала да подпитва старите хора:

— Къде живее в нашата страна най-славният, най-храбрият, най-будният мъж?

И една бабичка й посочила едно село в планината, като рекла, че там живее такъв млад човек.

Девойката му написала писмо, в което казвала, че иска да премери ума си с него; в писмото посочила и къде живее.

Младият човек оседлал коня си, пременил се и пристигнал в селото, където живеела девойката. Един човек му показал дома й. Той се приближил, слязъл, завързал коня на яслата, а сам влязъл в гостната стая. Девойката го забелязала, отишла при него и го поздравила. После му занесла гощавка, както се полага на гост.

Младият човек се нагостил добре, а след това девойката му разкрила защо го повикала.

— Преди няколко дни — разказала тя — подслушах разговора на мъжете на мегдана. Те разсъждаваха кое е по-добро — умният мъж или умната жена, и не можаха да се разберат. Сега ще се заемем аз и ти — ще се опитаме да отговорим на този въпрос.

Когато привършили разговора, девойката отишла и довела при момъка най-загубената и глупава девойка.

— Изкарай с нея една година! — казала тя. — А сега и ти ми подари нещо, равностойно на моя подарък.

Младият човек само поклатил глава, турил глупавата девойка на коня си и я закарал в къщи. След това намерил най-загубения и глупав момък, качил го на кон и го завел при първата девойка.

— Ето ти и моя подарък — казал й той, — изкарай с него цяла година!

Младият човек се върнал у дома си и заживял с девойката, но тя всеки ден ставала все по-глупава, а не по-умна, и самият той ставал такъв. Заради жена си изгубил уважение и сред хората. През цялата година не можал да научи на нищо загубената си и глупава жена.

Оная девойка пък заживяла със загубения и глупав момък и го научила как трябва да се отнася с хората. Канела другарите му, разумни хора, и здраво го свързала с тях. Той станал добър, прочут, уважаван млад човек.

Изминала годината. Девойката наготвила всякакви гозби и поканила почтените старци. Седнали край богатата трапеза. В това време пристигнал и младият човек с жена си; влезли в къщи и се спрели до вратата. Девойката си била останала такава, както преди една година, не по-добра. А през продраните цървули на славния млад човек се виждало сено. А пък младият човек, когото девойката получила като равностоен подарък, седял сред почтените гости; той погледнал застаналите до вратата, познал младия човек, който го довел при девойката.

— Дайте нещо на тези просяци! — казал той на жена си.

След това девойката донесла голямата почетна чаша бира и поискала думата от гостите:

— Моля да ме извините, почтени гости — казала тя, — че поисках думата и държа реч пред вас. Но тези хора не са просяци, които молят за подаяние. Този млад човек — вие сте чували за него — е такъв и такъв, в нашата страна нямаше втори толкова прочут момък. Случайно подслушах разговора на мъжете на мегдана: ставаше дума за това, кое е по-добро — умен мъж или умна жена. Мъжете не можаха да решат този въпрос. Запомних разговора и намерих ето този славен млад човек, за да изясня въпроса. Дадох му ето тази девойка, която стои до него. А той в отговор ме надари с не по-добър подарък: с един загубен и глупав момък. И благодарение на мен от него се получи този, който се намира сред вас и когото вие наричате уважаван човек. Те са мъж и жена, и двамата загубени; ето къща за тях, нека живеят в нея! Щом аз успях от глупака да направя уважаван човек, ще съумея да направя от уважавания човек глава на народа. А сега всичко хубаво. Нека двамата глупаци живеят тук; те са си лика-прилика за мъж и жена. А той е моят мъж и ние заминаваме.

Двамата глупаци и до днес си останали глупаци.

Динамика на боя
16 Май 2014 г. 15:43:02
Kiril Hinkov


Динамика на боя

Какво казват научните изследвания?

Ако противникът ни е бърз и силен, той ще ни удари за единадесет стотни от секундата. Колкото и да сме тренирани, възможната ни реакция, от заповедта на мозъка до извършването дори на най-простото движение, ще ни отнеме поне двадесет и четири стотни от секундата. Но защитната ни реакция започва едва, когато забележим атаката. А времето за възприемане на атаката е не по-малко от шест, седем стотни от секундата.

1-2-3-4-5-6-7-8-9-10-11-удар по мишената
ВРЕМЕ за АТАКА в стотни от секундата

1-2-3-4-5-6-7-8-9-10-11-12-13-14-15-16-17-18-19-20-21-22-23-24-25-26-27-28-29-
ВРЕМЕ за ЗАЩИТНА РЕАКЦИЯ от началото на атаката до началото на защитното движение

              6-7-8-9-10-11-12-13-14-15-16-17-18-19-20-21-22-23-24-25-26-27-28-29-
РЕАЛНО ВРЕМЕ на ЗАЩИТНАТА РЕАКЦИЯ

Оказва се, че защитата е невъзможна, ако атаката е наистина добра и безпощадна.

Наистина ли това е така? Майсторите казват:

"Твоето внимание е твоята крепост." (вж. заншин)

„Падни сто пъти, стани сто и един.” (вж. укеми)

„Превърни загубата в победа.” (вж. поражение, победата)

Всъщност, нас ни интересува единствено отрязъка от шестата до края на единадесетата стотна. В него можем да извършим някакво действие, което евентуално да ни защити и да създаде възможност за отвръщане на удара и победа. Шест стотни от секундата ... Стратегията (хейхо) и здравият разум могат много да увеличат шанса ни. Шансът да имаме шанс, който да уловим.

Кого допускаме в непосредстевна близост до нас? Усещаме ли знаците за ескалация на конфликтите? Знаем ли кога сме в безопасна дистанция и възползваме ли се от дистанцията, като средство за модериране на напрежението?

„Примък и отмък”, казва народната приказка.

Тренираме ли достатъчно най-основните движения, за да можем с едно действие да прикрием най-уязвимите места на тялото си е да отместим всичко опасно, което лети към нас?

Някои майстори казват, че за това защитни движения не помагат. Единствено духът на ловеца, който преследва плячката си, може да ни защити.

Сенсей Явор Дянков
05 Април 2015 г. 18:47:52
Kiril Hinkov


Сенсей Явор Дянков

Биография на Шихан Явор Дянков

Роден е на 17.01.1961 година в град София, България. В момента е президент на международна холдингова група от компании, която включва фирми за внос, износ, реекспорт, инвестиции и бартерна търговия с промишлени стоки и иновации. Председател на Българската Шотокан Карате-до Федерация, която от 1990 година е член и официален представител за България на Японската Карате Асоциация (J.K.A.). Председател на Българската Джу-джицу Асоциация , която от 1989 година е член и официален представител за България на Световната Джу-джицу Федерация (W.J.J.F.) и Световната Джу-джицу и Кобудо Организация (W.J.J.K.O.). През 2000 година на Европейски конгрес към Японската Карате Асоциация, състоял се в Англия, е избран единодушно за Председател на Карате федерациите, членуващи към Японската Карате Асоциация на Балканския полуостров. Същата длъжност заема и като Председател за Балканските и Прибалтийските страни на Световната Джу-джицу Федерация и Световната Джу-джицу и Кобудо Организация от 2012 година.

Като ученик е тренирал Джудо в отбора на Левски - Спартак при известния български треньор Цветан Хаджийски. Започва да се занимава професионално с Карате през 1978 година под ръководството на изтъкнатия унгарски майстор Сюч Тибор 7 дан, който посещава многократно България още в периода, в който Карате е забранено за практикуване в страната. Защитава 1 дан (1985 г.) пред комисия от японски майстори ръководена от изтъкнатия карате - майстор Масотоши Накаяма 9 дан и основател на Японската Карате Асоциация през 1955 година. Това е първият Карате съюз в Япония, дълги години ръководен от Масотоши Накаяма (1913- 1987 г.), пряк ученик на бащата на модерното Карате - до Гичин Фунакоши (1868 - 1957 г.). Следва защита на 2 дан, 3 дан, 4 дан и 5 дан по Карате Шотокан пред комисии на Японската Карате Асоциация, ръководени съответно от изтъкнатите японски Карате - учители: Норихико Ида 8 дан - единственият Дзен - будистки монах в Японската Карате Асоциация, Сатоши Миядзаки 7 дан, Ясуики Фуджинага 6 дан, Садашиге Като 8 дан и Тецуике Асай 8 дан. Това прави шиханЯвор Дянков първият и най-висок дан в България, световно признат и удостоверен чрез дипломи връчени му от Японската Карате Асоциация. Взима участие в различни състезания и турнири в България и чужбина, на които завоюва многобройни успехи.

Връх на спортно-състезателната му кариера е изборът му за капитан на европейския отбор по Кумите за срещата с Япония за купа Ибус по Шотокан, проведена през 1987 година в Унгария. Тогава Европа за първи път побеждава отборно на Япония, което за времето си беше сензация. През 1987 година по препоръка на Японската Карате Асоциация, заминава за Русия (тогава СССР),където съдейства за създаването на Карате организация. Посещава многобройни градове и школи, където се запознава не само с бита и душевността на руските бойни изкуства, но също и с техните традиции.

През 1986 година започва да се занимава с Джу - джицу под ръководството на изтъкнати унгарски специалист Ищван Келемен 7 дан, който посещава многократно България. По-късно става личен ученик на изтъкнатия немски майстор Зиги Вайс 8 дан и швейцарският майстор Робърт Шенк 6 дан, който посещава България от 1989 година провеждайки семинари. Участва в най- авторитетните международни семинари, провеждани до този момент в света по Джу - джицу под ръководството на световно известни майстори. Защитава 1 дан, 2 дан, 3 дан, 4, дан, 5 дан и 6 дан по Джу - джицу пред комисии на Световната Джу - джицу Федерация. В началото на 2015 г. получава 7 дан, което го прави най-високия дан в България и на това японско бойно изкуство. Още през 1993 година е избран от Световната Джу - джицу Федерация за главен координатор за Русия, Украйна и Естония, където преподава това древно японско бойно изкуство.

Негови ученици, както български, така и чужди, участват в множество състезания и турнири в България и в чужбина, където завоюват много златни, сребърни и бронзови медали от различни национални европейски и световни турнири. Помага за утвърждаването на Айкидо, Кендо, Карате стилове Вадо-рю и Годжу-рю в България по линия на междуправителствени програми с Япония. Неговата Карате организация получи помощ по направлението „Майстор по Карате ", която беше реализирана в периода 1999- 2001 г., когато в България пристигна сенсей Такуясо Нозава 3 дан по програма на японски доброволци в България. Той посети и проведе редица семинари и лекции по Карате в различни български градове. Също първи въвежда, организира и участва в свободните двубои в България по смесени бойни изкуства. Специалист е по анти-терористична дейност където обучава специализираните полицейски и военни анти -терористични специални подразделения както в България така и в чужбина. Неговите ученици са участвали в различни горещи точки и специализирани мисии по света. Във връзка с тази си дейност е удостоен с много български и международни държавни награди.

Като сътрудник в периодичния печат е публикувал множество материали в България и в чужбина, засягащи проблемите на бойните изкуства. Автор, преводач и редактор е на различни книги: „Лед Цепелин" (превод на български, 1990 г.); „Класическо Карате- до" (1991 г.); „Карате-до пътят на моя живот" (превод на български 1992 г.); „Вратите на житейската философия" (поетична стихосбирка - 1993 г.); „Самозащита за всеки" (1994 г.); „Дух без окови" (превод 1995 г.); „Писмата на един дзен монах до майстора на меча" (превод 1996 г.); „Отворените врати на Карате до" (превод 1997 г.); „Бойните изкуства и здравето" (консултант 1998 г.). В подготовка са следните негови нови книги: „Класическо Карате до - техники на боя"; „Джу - джицу - специализирани полицейски техники"; „ Бубиши - Библията на Карате" (превод); „Класическо Карате до - катите и техните приложения"; „Връзката на Джу - джицу със смесените бойни изкуства - история и техники" и " Науката на биомеханиката в Джу-джицу".
Благодарение на своята организационна, издателска, публикационна, научна и спортна дейност, шихан Дянков е включен в първото уникално издание на Енциклопедията „Изтъкнати хора на 20 век", стр. 142, издадена от Международния Биографичен Център в Кеймбридж, Англия.

Интересите му през свободното време са хубава книга, филм и музика. Любимата му мисъл е: „Една майка струва колкото десет бащи, но един учител струва колкото десет майки ". Любимата му книга е „Хагакуре. Записки на самурая".

Информация за контакт:
1373, София,
жк „Западен Парк”, ул. „Суходолска” № 2, бл. 4, вх. 2, ет. 1, ап. 3.
Тел.     +359 (2) 9200764
Моб.    +359 (88) 8886294
Е-mail: diankov@omega.bg

Часове за тренировка:
понеделник, сряда и петък от 19:00 до 21:00 часа
Място:
Зала по Джуджицу под скамейките на открития басейн Дианабад.

Карате и кобудо
19 Юни 2017 г. 00:45:21
Kiril Hinkov


Карате и кобудо


Окинавско кобудо, Рюкю Кобуджуцу или само кобудо.
Кобудо - японски термин, който може да бъде преведен като „старите бойни начини (пътища)”. На запад най-често се използва, когато се отнася до класическите оръжейни традиции на остров Окинава, архипелаг Рюкю.

Всички стари окинавски майстори са практикували едновременно работа с оръжие и с празни ръце. Движенията от кобудо са почти идентични с тези от карате. Но тренировката с оръжия значително увеличава силата и ефективността на техниките с празни ръце, като научава боеца на специфичните качества на всяко оръжие и нуждата да се променят стойките и движенията в зависимост от използването на оръжието.

Тайно са се практикували и техники с кен, катана, тачи и уакидзаши, както и с други разновидности на мечове, саби и хладно оръжие. Всички те са били забранени за всеки окинавец след завземането на остров Окинава от клана Сацума.

  

Тонфа, тункуа.



1. ZENTO - Front Head – Предна глава
2. E / NIGIRI - Handle / Grip – Дръжка
3. EGASHIRA - Handle Head – Глава на дръжката
4. MONOUCHI ZOKO – Bottom – Долна страна
5. JOMEN – Top – Горна страна
6. SOKUMEN – Side - Страна
7. KOTO - Rear Head – Задна глава
8. MONOUCHI - Main Body – Главно тяло

Работата с тонфа дава сила на предмишниците и учи на чувството за силна защита, за мощ. Силен захват, мълниеносни и тежки удари с обратната страна на юмрука, мощни блокове. Силно киме (фокус). Тонфа е най-подходящото оръжие за тренировка, подпомагаща изграждане на основите в карате.

 

Сай

1. TSUKAGASHIRA – Butt End – Край на дръжката
2. TSUKA – Grip – Дръжка
3. MOTO – Wing Base – Основа на крилата
4. YOKU – Wing – Крило
5. TSUME –  Wing Tip – Връх на крилото
6. MONOUCHI – Shaft – Ствол, тяло
7. SAKI – Tip – Острие

Работата със сай дава усещането за ненадейна пробивност и острота. Саят изисква бърза маневреност, учи на възможностите за улавяне на противника или неговото оръжие, ползва се и за мятане. В различните си форми сай (нунти, джутте) е бил ползван като полицейско оръжие, полезно средство при разпръсване на тълпа, охрана на хора в тълпа или залавяне на престъпници. Успешната работа със сай срещу други оръжия изисква голяма физическа сила, бързина и смелост. Смята се, че преди или по време на започването на практиката със сай, трябва да се започне и работа с традиционни окинавски уреди за засилване на тялото – саши (гири), чиши (дръжка с голяма тежест в единия край), големи делви, тренировката, с които засилва хвата. 

 

Нунчаку.

 
1. HIMO – Rope – Въже
2. KONTO – Top – Връх
3. ANA – Hole – Дупка за въжето
4. JOKON BU – Upper Area – Горна част
5. CHUKON BU – Middle Area – Средна част
6. KIKON BU – Lower Area – Долна част
7. KONTEI – Bottom – Долен край.

Тренировката с нунчаку дава опит в ползването на гъвкави оръжия. Усъвършенстването води до възможност за развиване на страхотна центробежна сила.

 

Сурунчин.


Въже с тежести (остриета) накрая или гъвкаво многосекционно оръжие с тежести накрая.

Заедно с нанчуку, сурунчин ни учи да ползваме инерцията и ускорението. Учат се възможности за самоотбрана с всякакви гъвкави предмети - кърпа, колан, въже, маркуч. Работата с краката се разнообразява много.

Шишин бо (кобутан) - 15 - 25 см. дървена ръкохватка.
Танбо (къса пръчка, палка) - 40 - 60 см.
Ханбо – палка – 90 см.
Дават възможност да се изучат базовите траектории на сеченето и удрянето с единично оръжие, а удвояването на пръчките въвежда в усещането за това, че оръжието е част от нас. Няма значение в коя ръка, няма значение колко дълго. Тялото и оръжието трябва да са едно.

 

Кама - коса.


1. SOKO – Bottom – Долен край.
2. NIGIRI – Grip – Дръжка.
3. HA – Edge – Острие.
4. KISSAKI – Tip – Връх на острието.
5. MUNE – Spine – Тъпа част на острието – гръб.
6. KASHIRA – Head – Глава на дръжката.
7. HIMO – Rope – Въже.

Най-страшното оръжие на окинавското кобудо. Единственото, което има острие. Влизането в бой с кама в ръка може да означава едно единствено нещо - бърза, брутална и безпощадна схватка. Смърт.

Сложете му верига или въже и тежест на другия край на веригата и получаваме кусари-гама. Сурунчин с коса накрая.

Дълги оръжия.
Бо (рокушаку бо) - тояга, дълга 6 стъпки, 180 см.
Йоншаку бо (джо) - тояга, дълга 130 см.
Нунтибо - дълга тояга с особено острие, подобно на сай с едно обратно крило. Нещо между пика и копие. Но без режеща част.
Весло (eку) – еku.
Мотика (кууа) – kuwa.
Щит и пика (тимбей и рочин) – timbei and rochin. 

Всички, описани досега оръжия се изучават грижливо - базови удари и защити, куми и ката. По този начин почти не остава предмет от ежедневието, който да не може да се приспособи и използва за оръжие.

Известно е, че в традицията на Сокон Мацумура, от който произлиза шотокан, всички кати са се играели и с игли за коса в ръка. По онова време дългата коса е била често срещана, и при мъжете и при жените, и иглите са били задължителен атрибут за добрата форма на прическата.  

Понятия
03 Юни 2011 г. 22:08:43
Kiril Hinkov


Понятия

«Казано е, че на воина принадлежи двойният Път - на меча и на перото, и, че Пътят на воина е да обича тези два Пътя. Ако се придържа към тези две части на Пътя, той може да бъде воин и без да има дарба за това.»

Миямото Мусаши
Ръкопис на петте пръстена - Го рин но шо

 

 

 

Кьокутен
Кьокутен
Снимка: кьокутен.нет
Събота, 06-10-2012
Събота, 06-10-2012
Снимка: кьокутен.нет
Приятел, заедно
Приятел, заедно
Снимка: Хинки
още...

Семейна школа КЬОКУТЕН - Игри за деца и възрастни (от 6 месеца до 103 години)

Семейна школа КЬОКУТЕН предлага движение и раздвижване за вас и вашето семейство. Заниманията  се представят забавно под формата на взаимни упражнения и игри.  Ако се чувствате обездвижени, затворени в къщи и смятате, че имате нужда от движение и раздвижване, елате при нас заедно и опитайте нашите упражнения за регулиране и хармонизиране на тялото. Те са подходящи за хора от всякаква възраст и във всякакво здравословно състояние. 

Запознайте се с други хора. Освободете се от натрупаното в застой напрежение,  научете се да подпомагате двигателните си проблеми и тези на вашите близки. Научете се да разбирате движенията на вашето тяло, настройте ги в хармония. Събудете отново двигателната си култура.

Движете се с удоволствие! 

Време: вторник и четвъртък:

10:00 - 11:30 часа – Индивидуални занимания за изготвяне на домашна програма за самостоятелна работа. (с предварително записване)

11:30 - 13:00 часа – Групови занимания и упражнения.

Място:
София, ул. Пимен Зографски №3
Зала по айкидо / първия етаж дясно.
(Център по борба и вдигане на тежести до бейзболното игрище, Дианабад,)

Намалена промоционална цена:
Месечна такса:  25 лева/ 8 посещения (1 родител + дете/деца).

Деца без родител не се допускат!!

Участието на родител без деца е напълно приемливо.  

За повече информация: моб. 0882 7447 83, office@kyokuten.net


Снимка: Мими Гатева

Снимка: Мими Гатева

Снимка: Мими Гатева

Различните деца

Децата, които имат физически, сетивни и/или ментални проблеми, спадат към групата на децата със специални образователни потребности.

Различните деца ... Обречени на неразбиране, пренебрегване, отхвърляне, изоставяне. В много от „нормалните” училища не ги искат. В много от болничните и учебните заведения казват на родителите им: „Еми, ще си носите кръста, ние много не можем да помогнем.” Даже на „специалните” събития за такива деца, прибутват напред и ни показват по-комуникативните, по-изправените, по-нормалните, докато странните, различните, „грозните”, стоят, пъхнати някъде отзад.

А те общуват с друг свят. Виждат неща, които ние не виждаме. Чуват гласове, които ние не чуваме. Усещат вселена, която за нас никога няма да съществува ..... освен чрез тях. И искат да бъдат откривани, обичани, разбирани. Да играят весели игри, като всички деца. Да усещат цялото си тяло ...

Нима само кончетата могат да им създават радостта, от която имат нужда? Нима не можем повече да си играем с тях и по-малко да искаме да са като всички останали? Могат ли да бъдат учени, възпитавани и тренирани по-един по-добър начин? Начин, който ги прави по-пълноценни?

Благодаря на педагозите от Ресурсен център - София в кв. Слатина, които ме допуснаха, да опитам моите игри с поверените им деца, техните деца. Има места, където свестни и всеотдайни хора правят, каквото трябва, пък да става, каквото ще.
Благодаря на Мими Гатева, която ме заведе там и ми показа, колко много работа има пред всички нас.

Не се отчайвайте. Търсете такива хора. Търсете знание и помощ, за да направите най-доброто, което можете. Децата ви носят много повече, отколкото можете да си представите ...

     

 

 

 

 


Снимка: Интернет

Следвай своята пътека

Всеки човек има пътека, която да следва.
Тя се разширява, стеснява, изкачва се или слиза.
Има времена на безнадеждно лъкатушене.
Но със смела настойчивост и лична убеденост
правият път ще бъде намерен.
Това е, което носи истинска радост.

Коносуке Мацушита