Кьокутен - Точка на пречупване

Български

Предстоящи събития

Последни статии

Точка на пречупване
12 Февруари 2018 г. 23:09:13
Kiril Hinkov


Точка на пречупване

Кьокутен - (яп.) точка на пречупване; кръстопът на истината; слънчево затъмнение.
Кьоку - крайна степен, крайност, предел, пик, кулминация, апогей, кръстопът
Тен - точка, небе
 
Когато силите на човек са изчерпани докрай, отчаянието му е пълно и той не знае - ще живее или ще умре, ще победи или ще падне, ще остане или ще бъде отнесен, ще спечели или ще загуби всичко .... Когато се чуди да продължи или да се откаже, да опитва ли отново или да спре, да пусне ли дръжката на меча и да затворим очи за почивка .... тогава той се намира на кръстопът, точка на пречупване, кьокутен. Върховно напрежение, отчаяние, изнемога, несигурност, страх, безнадеждност, тъмнина.
 
Моментът на истината. Кой съм аз? Какво наистина искам? Кой път да хвана? Кое е важно да направя? Трябва ли? Не може ли друг път?
 
Можеш да разбереш, какъв си наистина, само когато ножът опре до кокала ... Тогава имаш нужда от приятели ...
Упражнения за регулиране и хармонизиране на тялото
11 Февруари 2018 г. 12:06:28
Kiril Hinkov


Упражнения за регулиране и хармонизиране на тялото

Упражненията за регулиране на тялото представляват комбинация от изпитани методи и техники, произлизащи от теорията на източната и западна лечебна физкултура и практиката на бойните изкуства. Тези техники са адаптирани в обща програма и индивидуални програми за всеки отделен проблем. 

Упражненията имат за цел да засилят тялото, да успокоят нервната система и ума, да подпомогнат лечението на травми или да премахнат болка, да подобрят функцията на вътрешните органи, да приведат тялото и духа на човека във възможно най-добрата му форма. Подходящи са за всяка възраст и степен на физическа кондиция.

„Да се бориш с болестта, след като тя се е появила, е все едно да започнеш да копаеш кладенец, след като си ожаднял, или да ковеш оръжие, когато войната вече е започнала.”
Хуанди (Жълтият император)
„За вътрешното”

Още за полезността от упражненията: (тук)

ТРЕНИРОВКИ

Енергия и хармонизиране - ки, айки, киай
28 Януари 2018 г. 11:15:10
Kiril Hinkov


Енергия и хармонизиране - ки, айки, киай

В бойното изкуство се говори за "ки" (яп.) или "чи" (кит.) - като за някаква форма на енергия.

В този вид, в който се използва в техниките, "ки" е наситеността, която идва с  правилната стойка, усещането за централна линия, правилно дишане, взривна сила на фокусираната енергия, тайминг ... Те се съчетават заедно и човек достига до състояние на съвършено равновесие. Може да се каже, че овладяването на „ки” – това е „владеене на равновесието”.

Айки – хармонизиране на възприятията и усещането.
Ай – 1. хармония, сливане 2. викам
Ки – вътрешно усещане за взимодействие, връзка, отношение с някого или нещо. 

В айкидо ”да се хармонизира ки” означава на първо място да се възприемат всички елементи, които произтичат от състоянието на противника - сила, скорост, координация и ритъм. С времето практикуващият става все по-възприемчив към това, как противникът се кани да атакува, в каква посока смята да се движи и къде фокусира силата си. Тази способност да се „вижда / чувства енергията” е една от главните цели на тренировката. Колкото и силна да е атаката, боецът има възможността да се присъедини към нея и да я поведе в безопасна посока.

Кацуюки Кондо сенсей от Дайто рю описва „айки” като „извеждане от равновесие на противника в момента на контакта с него”. В същия миг, в който атакуващият ви докосне, той вече трябва да е дебалансиран.

В Янаги рю „айки” се определя като „методи и техники, които въздействат върху сетивата и възприятието на противника”. Такива са техники, които го дебалансират, без да е задължитено необходим физически контакт. Те се опират върху дишането, като основа на всяко движение и действие. Други принципи на Айки са: „Постоянно взаимодействие - ти и противникът ставате едно.”, "Допълващи движения - тръгни с него и обърни силата му, за да го изпратиш обратно.", "Измама, прикриване, изненада.", "Правилно използване на стойката и костната структура.", "Идеално равновесие без преразтягане."

Киай

В тесен смисъл това е вик, който се използва, за да фокусира енергията на прилагащия сила. Този вик спомага за по-силно въздействия, объркване и уплашване на противника, а също така за повдигане на собствения дух.

В широк смисъл това е фокусирано прилагане на сила и енергия, за да се  хармонизира ситуацията. Киай може да се предаде чрез вик, но не е само вик. Звукът е много малка част от КИАЙ. И в никакъв случай не е най-съществената. КИ-АЙ е разпростиране навън на усещането, АЙ-КИ е приемането на енергия, сливането с нея и хармонизирането й. В бойното изкуство те се преподават като един принцип, двете страни на една монета – въздействие за хармонизирането на ситуацията.

„Да достигнеш хармония с вселената, означава да бъдеш в равновесие.”

„Загубата на собственото его е начин за подчинение на естествения поток на вселената.”

"Войнът е като светлината, отвори ли се вратата, стаята мигновено е осветена."

Прочетете и статията "Още за ки" на Оливие Несмон

Регулиране на тялото
22 Януари 2018 г. 10:19:27
Kiril Hinkov


Регулиране на тялото

Упражнения за регулиране на тялото на основата на бойните изкуства.

Вторник и четвъртък от 11:00 до 13:00 часа
Събота от 14:00 до 15:30 часа.

Индивидуални тренировки с предварително записване за изготвяне на домашна програма за самостоятелна работа: вторник и четвъртък от 10:00 до 11:30 часа.

"Център по борба и вдигане на тежести", зала Айкидо, зад бейзболното игрище на Дианабад. На паркинга на комплекса се влиза от улица Пимен Зографски, №3.

Транспорт:
Метро
Автобус 102, 94, 88
Маршрутни таксита 7, 8, 32.

Упражненията представляват комбинация от изпитани методи и техники, произлизащи от теорията на източната и западна лечебна физкултура и практиката на бойните изкуства. Тези техники са адаптирани в обща програма и индивидуални програми за всеки отделен проблем. 

Упражненията може да се практикуват от всеки, без значение от възрастта и здравословното му състояние. Целта им е, без високо натоварване, в сравнително кратко време, да се приведат тялото и самочувствието на практикуващите в оптимално състояние.

Месечен членски внос: 45 лева за всички тренировки на клуба. Включително и тренировките по самопредпазване и самозащита. Ако родител участва в тренировките на клуба с детето си, членският внос за двамата е един. 25 лева за участие в една група по интереси. Първата тренировка е безплатна.

За повече информация и индивидуални консултации:
Кирил Хинков, GSM: +359882744783

Легенда за островитяните
17 Януари 2018 г. 14:12:49
Kiril Hinkov


Легенда за островитяните

Oт книгата „Суфиите” на Идрис Шах

“Обикновените хора се разкайват за греховете си, избраните съжаляват за невнимателността си.” Зул-Нун Мисри (Египтянина)

Имало едно време в една далечна страна една идеална общност. Нейните членове не изпитвали страховете, кои­то ние храним днес. Вместо несигурност и колебания те имали твърда цел в живота и съвършени средства за самоизразяване. Макар да липсвали стреса и напреженията, ко­ито човечеството сега разглежда като съществени за своя прогрес, техният живот бил по-богат, защото вместо тези неща имало други, по-добри. Затова и техният начин на живот бил малко по-различен. Бихме могли дори да ка­жем, че нашите сегашни възприятия представляват груба, изопачена версия на реалните възприятия, характерни за тази общност.
Те живеели реален живот, а не полусъществуване.
Те имали водач, който открил, че страната им щяла ла стане необитаема за период от, да речем, 20 000 години. Той планирал тяхното бягство, разбирайки пре­красно, че наследниците им ще могат да се върнат в къщи едва след множество опити.
Водачът открил подходящо убежище на един остров, чиито характеристики били само приблизително сходни с тези на родната им страна. Поради разликата в климата, имигрантите трябвало да се изложат на определени преобразования, които ги направили физически и умствено пригодни за новите условия; груби възприятия, например, заместили по-фините, както ръката на извършващия ръчен труд става по-груба заради нуждите на работата му.
За да намалят мъката от сравнението между старото и новото състояние, те трябвало почти изцяло да забравят миналото си. Останали само смътни спомени, които обаче били достатъчни, за да възпроизведат пълната картина на миналото, когато дойдело времето за това.
Системата била доста сложна, но добре организирана. Органите, с помощта на които хората оцелявали на остро­ва, били превърнати също и в органи за умственa и физическa насладa. Органите, които играели главна роля в старата им родина, били поставени в специалнa форма на временно бездействие и свързаност със сенчестата памет, гото­ви за евентуална активация.
Бавно и мъчително имигрантите се разселили по ост­рова, приспособявайки се към новите обстоятелства. Ре­сурсите на острова, съчетани с определени човешки уси­лия и добър водач, били такива, че позволявали на хората да се преместят на друг остров обратно по пътя към родината. Това бил само първия от пореди­цата острови, на които трябвало да се осъществи процесът на постепенна аклиматизация.
Отговорността за тази „еволюция" била възложена на хората, които можели да я понесат. Те не били много, защо­то за повечето било съвършено невъзможно усилието да побе­рат в ума си и двата вида знание. Единият от тях изглежда влизал в конфликт с другия. Няколко специалиста пазели „специалната наука".
„Тайната", методът за осъществяване на прехода, не бил нищо повече от знание за мореходното изкуство и не­говото приложение. За бягството, били нужни инструктор, материали, хора, усилия и разби­ране. Хората трябвало да се научат само да плуват и да строят кораби.
Онези, които били отговорни за това бягство, разяс­нили на всички, че е необходима известна подготовка, пре­ди някой да се научи да плува или да вземе участие в стро­ежа на кораб. За известно време процесът се развивал за­доволително.
Тогава едни човек, който в този момент бил лишен от не­обходимите качества, възстанал срещу установения ред и успял да прокара една превъзходна идея. Той забелязал, че изискването да се върнат поставяло тежък и често неже­лан товар върху хората. Същевременно те били склонни да повярват в нещата, които им били съоб­щили относно операцията по бягството. Човекът осъзнал, че може да придобие власт и да си отмъсти на тези, които по негово мнение несправедливо го подценили, чрез просто използване на фактите.
И той предложил да отстрани товара, като заяви, че няма такова бреме.
Направил след­ното заявление: „Човек няма нужда да интегрира своя ум и да го обу­чава по описания начин. Човешкият ум е сам по себе си устойчив, непрекъснат и последователен. Казано ви е, че трябва да станете занаятчии, за да можете да построите кораб. Аз пък ви казвам, че вие не само не трябва да става­те занаятчии, но и изобщо нямате нужда от кораб! Остро­вният жител трябва да съблюдава само няколко прости правила, за да оцелее и да остане неделима част от обще­ството. Чрез своя здрав разум, вроден във всеки, човек може да добие всичко на този остров, който е наш дом, обща собственост и наследство на всички!”
След като предизвикал интерес у хората, сладкодумникът започнал да привежда „доказателства" за истинно­стта на своето послание: “Ако корабите и плуването са нещо реално, покажете ни кораби, които са осъществили плаването, и плувци, които са се върнали!”
За инструкторите това било предизвикателство, на ко­ето те не можели да отговорят. То било построено върху допускане, погрешността на което развеселената тълпа не можела да съзре. Нали виждате, че корабите никога не се връщат от другата земя. Завърналите се плувци пък били претърпели адаптация, която ги правела невидими за тълпата.
И така, хората настоявали за убедително доказателство.
- Корабостроенето - заявили специалистите в после­ден опит да вразумят разбунтувалите се - е изкуство и за­наят. Изучаването и упражняването на това знание зависи от притежаването на особени техники. В своята съвкуп­ност те образуват една цялостна дейност, която не може да бъде разложена на части и изследвана, както вие иска­те. Тази дейност е неосезаема, тя е елемент, който ние нари­чаме барака, откъдето идва и думата „барка" - кораб. Тази дума означава „тънкост, финост", и не може да ви бъде показана.
- Изкуство, занаят, цялост, барака - пълни глупости! - крещели революционерите.
И те обесили всички корабостроители, които успели да открият.
Новото евангелие било приветствано навсякъде като освободително. Човекът изведнъж открил, че е вече зрял! Той имал усещането, че най-накрая се освободил от отговорността.
Повечето други начини на мислене били задушавани от простотата и удобството на революционната концеп­ция. Скоро тя била призната за основополагащ факт, кой­то никога не бил оспорван с рационални аргументи. Под рационално, естествено, се разбирало всичко онова, което хармонизирало с официално приетата теория, върху коя­то се изграждало и самото общество.
Идеите, които се противопоставяли на новата социал­на концепция, били просто наричани ирационални. Всич­ко ирационално било обявено за лошо. Дори и да има някакви съмнения, индивидът трябвало да ги потиска или отстранява, тъй като бил длъжен да бъде рационален на всяка цена.
Не било много трудно да бъдеш рационален. Трябва­ло само да се придържаш към ценностите на обществото. Доказателства за истинността на рационалността не липс­вали - достатъчно било хората да не мислят за живота отвъд очертанията на острова.
Обществото постигнало временно равновесие на ост­рова и разглеждано само по себе си, сякаш било удовлет­ворително завършено. То се изграждало върху разума и емоцията, превръщайки и двете в нещо приемливо. Канибализмът например бил позволен, тъй като за него се на­мирали достатъчно рационални основания. Човешкото тяло било определено като хранително. Хранителността била характеристика на храната. Затова човешкото тяло било храна. За да се компенсират недостатъците на този род заключения, била направена следната отстъпка. Канибализмът бил контролиран в интерес на обществото. Компромисът се превърнал в търговска марка на времен­ния баланс. Непрекъснато някой посочвал нов компромис и борбата между разума, амбицията и общността пораж­дала нова социална норма.
След като корабостроителните умения нямали никак­во очевидно приложение в обществото, подобни усилия лесно били определяни като абсурдни. Нямало нужда от кораби, защото нямало къде да се пътува. Изводите от определени предпоставки винаги могат да „докажат" тези предпоставки. Именно това се нарича „псевдоистинност", която е заместител на реалната истинност. Такъв е начинът ни на разсъждение, когато всеки ден допускаме, че ще жи­веем и на следващия ден. Но нашите островитяни прила­гали този принцип навсякъде.
Две статии от голямата Островна Универсална Енцик­лопедия показват по какъв начин действал процесът. Из­вличайки своите мъдрости от единствената умствена хра­на, достъпна за тях, островните учени произвели съвсем честно следния вид истина:
КОРАБ: Разстройващо. Въображаемо превозно сред­ство, с което самозванци и измамници твърдели, че могат да прекосят водата", а сега научно установен абсурд. На Острова не са известни непромокаеми материали, от кои­то може да бъде построен подобен „кораб", да не говорим за реалното съществуване на земи извън пределите на Ос­трова. Проповядването на „корабостроенето" е углавно престъпление по силата на чл. XVII от Наказателния Ко­декс, алинея 3, буква К: Защита на доверчивите. КОРАБО­СТРОИТЕЛНАТА МАНИЯ представлява крайна форма на умствен солипсизъм, симптом на лоша приспособимост. Всички граждани имат конституционното задължение да уведомяват медицинските власти в случай, че заподозрят в някой индивид наличието на подобни трагични условия.
Вж. Плуване; Умствени отклонения; Престъпление (Уг­лавно).
Литература: Смит, Дж. Защо ,,корабите" не могат да бъдат построени. Островен университет, монография № 1151.
ПЛУВАНЕ. Неприятно. Предполагаем метод за при­движване на тялото във водата без удавяне, по правило с цел ..достигане на място извън Острова". Изучаващият това неприятно изкуство трябва да се подложи на гротес­ков ритуал. По време на първия урок той трябва да се про­стре на пода и да движи ръцете и краката си по командата на „инструктор". Цялото понятие се основава върху жела­нието на самозвани „инструктори" да доминират над лековерните във варварските времена. Неотдавна култът приема и формата на епидемания.
Вж. КОРАБ; Ереси; Псевдоизкуство.
Литература: Браун, У. Великото „Плуване". - Лудост, в 7 тома. Институт за обществена прозрачност.
Думите „разстройващо" и „неприятно" се използвали на острова за обозначаване на нещо, което влиза в конф­ликт с новото евангелие, известно като „Удоволствие". Идеята била, че хората сега ще си доставят удоволствия сами, в рамките на общата потребност да угаждат на Държавата. Под Държава се разбирало „всички хора".
Едва ли е учудващо, че от ранни времена самата идея за напускане на острова изпълвала хората с ужас. Подо­бен неподправен страх често се чете и по лицата на много­годишни затворници, на които предстои да бъдат освобо­дени. „Извън" мястото на затворничество лежи един смътен, непознат и страшен свят.
Островът не бил затвор. Но той бил клетка с невидима решетка, много по-ефикасна от реалните затвори.
Островното общество ставало все по-сложно и по-слож­но и ние можем да разгледаме само някои от неговите ха­рактерни черти. Литературата му била богата. Освен ху­дожествени произведения имало много научни и публици­стични книги, които обяснявали ценностите и достижени­ята на нацията. Налице била също и система от алегорични фантазии, която описвала колко ужасен би бил животът, ако обществото не се било организирало по съвременния сигурен модел.
От време на време инструкторите се опитвали да помогнат на цялата общност да избяга. Капитани се жертвали заради възстановяването на социалния климат, в който скритите сега корабостроители биха могли да възобновят работата си. Всички тези опити се обяснявали от историците и социолозите с условията на острова, без дори да възникне мисълта за някакъв контакт с фактори извън това затворено общество. Било сравнително лесно да се дадат приемливи обяснения на почти всичко. Не се говорело за принципи на етиката, защото учените продължавали да изучават с истинско себеотрицание само онова, което из­глеждало истинско. „Какво повече можем да направим?" - където думата „повече" предполагала, че алтернативата може да бъде само количествена. Или пък се питали: „Как­во друго можем да сторим?" - придавайки на думата „дру­го" значението на нещо различно. Техният истински про­блем се състоял в това, че се смятали за способни да фор­мулират въпроси, но пренебрегвали простия факт, че от­говорите могат да бъдат също толкова важни, колкото и въпросите.
Разбира се, островитяните разполагали с много време и пространство за спекулации и действия в рамките на сво­ята ограничена общност. Разнообразието на идеи и раз­личните мнения създавали впечатлението за свобода на мисълта. Мисленето било насърчавано, стига само да не било „абсурдно".
Свободата на словото също била разрешена. От нея обаче имало малко полза без развитието на истинско раз­биране на проблемите, към което никой не се стремял.
Трудът и усилията на мореплавателите трябвало да приемат други измерения в съответствие с измененията в общността. Това направило тяхната реалност още по-озадачаваща за учениците, които се опитвали да следват указанията им от гледна точка на островната идеология.
Сред цялото това объркване дори способността да по­мнят относно възможността за бягство понякога изглеж­дала като пречка. Възбуденото от възможността за бягство съзнание не било много разборчиво в средствата. Най-че­сто обаче потенциалните беглеци намирали някакъв заме­стител. Смътното понятие за мореплаване е абсолютно безполезно без представата за ориентация. Дори и най-страстните потенциални корабостроители били обучава­ни да вярват, че вече притежават тази способност за ори­ентация. Те се смятали за окончателно съзрели и мразели всеки, който им напомнял, че имат нужда от подготовка.
Странни версии за плуването и корабостроенето често измествали възможностите за реален прогрес в тези изку­ства. Голяма вина за това носели защитниците на псевдоплуването и алегоричните кораби, обикновени мошеници, които обучавали онези, които били твърде слаби, за да плуват, или предлагали място на кораби, които никога нямало да бъдат построени.
Обществените нужди направили необходима появата на някои форми на ефикасно мислене, които се развили в това, което днес наричаме наука. Достойният за почита­ние подход, абсолютно задължителен за областите, в кои­то намира приложение, в края на краищата надраснал соб­ственото си предназначение. Малко след революцията на „Удоволствието" подходът, наричан „научен", се разпрострял върху всички видове идеи. В крайна сметка нещата, които не можели да бъдат вкарани в неговите рамки, били отбелязвани като „ненаучни", още един удобен синоним за „лоши". Думите неволно се превръщали в пленници, а след това автоматично били поробвани.
В отсъствието на подходяща нагласа, подобно на хора, затворени в чакалня и жадно четящи наличните там спи­сания, островитяните започнали да търсят заместители за изпълнението на онова, което било оригиналната (и всъщност окончателна) цел на изгнанието на тази общност. Някои успели да насочат вниманието си към повече или по-малко емоционални ангажименти. Имало различни видове емоция, но липсвала адекватна скала за тяхното измерване. Всички емоции се смятали за „дълбоки", във всеки случай по-дълбоки от това, което не било емоция. Чувствата, които карали хората да извършват забележи­телни по своята интензивност физически и интелектуални подвизи, автоматично се определяли като „дълбоки".
Повечето хора си поставяли цели или позволявали на другите да им поставят цели. Те били в състояние да след­ват един или друг култ, да трупат пари или да се издигат в обществото. Някои се кланяли на определени неща и се смятали за по-висши в сравнение с останалите. Други пък, отричайки всякакво идолопоклонничество, смятали, че нямат никакви идоли и затова могат спокойно да прези­рат всички останали.
С течение на вековете островът бил покрит с останки от тези култове. За разлика от обикновените руини тези останки били способни да се размножават. Благожелателството и новите хора съединявали култовете и ги рекомбинирали, поради което те възниквали под нова форма. За любителя и интелектуалеца това представлявало истинска мина за научни изследвания, пълна с „инициативен" (посветителски) материал и създаваща удобното чувство за разнообразие.
Появявали се великолепни съоръжения за задоволява­не на ограничените потребности. Дворци и паметници, музеи и университети, научни институти, театри и стадио­ни покривали като гъби след дъжд територията на острова. Хората естествено се гордеели с тези институции, голя­ма част от които били свързани - или поне така се смятало, с постигането на крайната цел, макар че повечето дори не знаели каква именно била тя.
Корабостроенето било свързано с някои измерения на тази дейност, но по начин, който оставал скрит за широ­ката публика.
Нелегално кораби вдигали платна, а истински инструктори продължавали да учат другите да плуват...
Условията на острова все още не изпълвали с отчаяние тези отдадени на делото хора. В края на краищата всички те били израснали в същата тази общност, имали нерушими връзки с нея и с нейната съдба.
Често обаче те трябвало старателно да се предпазват от вниманието на своите съграждани. Някои „нормални" островитяни се опитвали да ги спасят от самите тях. Дру­ги искали да ги убият поради също толкова възвишени причини. Някои дори търсели упорито помощта им, но не успявали да ги открият.
Всички тези реакции по повод съществуването на плув­ците имали една и съща причина, макар и филтрирана от различни видове умове. Тази причина се състояла в това, че никой не знаел какво представлява плувецът, с какво точно се занимава или пък къде може да бъде открит.
Животът на острова ставал все по-цивилизован и заед­но с цивилизацията избуявало едно странно, но логично занимание. То се изразявало в изказването на съмнения в реалността на системата, в която обществото живеело. Стигнало се дори до осмиване на обществените ценности и подлагането им на остра сатира. Тази дейност можела да има весело или тъжно лице, но в действителност се превърнала в досаден ритуал. Потенциално ценно зани­мание, тази критична нагласа често не била в състояние да упражнява своята действително творческа функция.
Хората чувствали, че давайки временен израз на чув­ствата си, по някакъв начин биха могли да ги омекотят, изтръгнат или опитомят. Сатирата минавала за изпълне­на със смисъл алегория; алегорията се приемала, но оста­вала неразбираема. Пиеси, книги, филми, поеми и памфлети били обичайното средство за постигане на този ефект, макар че значителна част от движението се осъществявало в академичните кръгове. За мнозина островитяни изглеж­дало по-еманципирано, по-модерно или прогресивно да следват именно този култ, а не някой друг.
От време на време се появявал някой кандидат за зва­нието плувец, но само за да извлече някакви лични обла­ги. Обикновено се реализирал следният стереотипен раз­говор:
- Искам да се науча да плувам.
- Искаш ли да спечелиш нещо с това изкуство?
- Не. Искам само да взема със себе си моя тон зеле.
- Какво зеле?
- Храната, от която ще имам нужда на другия остров.
- Но там има по-добра храна.
- Нямам представа за какво говориш. Не мога да бъда сигурен. Просто трябва да взема моето зеле.
- Но ти няма да можеш да плуваш с един тон зеле.
- Тогава няма да дойда. Ти наричаш зелето ми баласт. А аз го наричам съществена храна.
- А ако допуснем, просто като алегория, че под „зеле" ние имаме предвид „предпоставки" или „разрушителни идеи"?
- Тогава ще откарам зелето си при някой инструктор, който ще разбере нуждите ми.
Легендата не е приключила, за­щото на острова все още има хора.

Бойното изкуство - Будо и Буджуцу
05 Ноември 2017 г. 09:21:55
Kiril Hinkov


Бойното изкуство - Будо и Буджуцу

Будо е термин, често превеждан като „боен път”, който се използва в Япония за общо наименование на всички бойни изкуства, използвани като метод за култивиране на човека. Бу означава "боен", „въоръжение”, „насилие”, както и „да спреш, да забраниш, да доведеш до край”. До – път или начин.

Буджуцу означва дословно "бойно изкуство или техника". При него акцентът е върху реалната техника и начините за победа и спирането на насилието.  

В бойното изкуство се е смята, че има три големи области на развитие:
- бойна техника и самоотбрана;
- начини за лечение, оздравяване и здравословен живот;
- регулиране на ума, мисловни упражнения, медитация.
Чрез изучаването на това, ние можем да се погрижим за себе си, когато някой иска да ни причини зло, да живеем пълноценен, активен живот и да достигнем до висотата на човешкото мислене и дух.
Здрав човек не е този, който не страда от физически или психически болести, а този, който въпреки тях яде с удоволствие, спи спокойно, има дружелюбен и весел характер, свободно общува с хората, отличава се със здравомислие и вътрешен мир. Понятието "дълголетие" не се изчерпва само с достигането на преклонна възраст, а по-скоро е продължаването на младостта и способността да се радваме на живота през всичките дни, които са ни отпуснати на тази земя.   
Войн не е този, който може да победи всеки във физически сблъсък, а този, който, прозрял човешката природа и мислене, се опитва да даде най-доброто развитие на една ситуация. Ситуация, в която хората се изправят един срещу друг, заради своите си хорски интереси, без дори да виждат, какво се случва около тях. 
И така се стига до стратегията. Да избираш живота си, чрез всяка следваща стъпка. 

"… Никога не пропускайте всекидневната си тренировка. Постоянно се опитвайте да подобрите техниката си чрез опити и грешки. По този начин бавно ще изградите основата на ума си. И тогава, неочаквано, ще придобиете непобедима техника. С отворените очи на ума си ще можете да чуете шепота на птиците, звука на вятъра, принципа на вселената. Ще бъдете способни да изпреварите намерението на противника, преди да удари или да отвори устата си. Ще ви се струва, че атаките идват към вас със забавена скорост .... Най-висшето умение, което води към непобедимостта, може да бъде постигнато само с първокачествен ум... " 

Казуми Табата
“Секретни тактики”

ТРЕНИРОВКИ 

Февруари 2018

 ПВСЧПСН
05 1

2018-02-01

10:00 Упражнения за регулиране на тялото - Център по борба - Дианабад
19:30 Тренировка по джуджицу - Център по борба, Дианабад

2 3

2018-02-03

12:30 Тренировка по джу джицу и самоотбрана - Център по борба - Дианабад
14:00 Упражнения за регулиране на тялото - Център по борба - Дианабад

4
065

2018-02-05

19:00 Тренировка по карате Шотокан - техникум Попов

6

2018-02-06

10:00 Упражнения за регулиране на тялото - Център по борба - Дианабад
19:30 Тренировка по джуджицу - Център по борба, Дианабад

7

2018-02-07

19:00 Тренировка по карате Шотокан - техникум Попов

8

2018-02-08

10:00 Упражнения за регулиране на тялото - Център по борба - Дианабад
19:30 Тренировка по джуджицу - Център по борба, Дианабад

9 10

2018-02-10

12:30 Тренировка по джу джицу и самоотбрана - Център по борба - Дианабад
14:00 Упражнения за регулиране на тялото - Център по борба - Дианабад

11
0712

2018-02-12

19:00 Тренировка по карате Шотокан - техникум Попов

13

2018-02-13

10:00 Упражнения за регулиране на тялото - Център по борба - Дианабад
19:30 Тренировка по джуджицу - Център по борба, Дианабад

14

2018-02-14

19:00 Тренировка по карате Шотокан - техникум Попов

15

2018-02-15

10:00 Упражнения за регулиране на тялото - Център по борба - Дианабад
19:30 Тренировка по джуджицу - Център по борба, Дианабад

16 17

2018-02-17

12:30 Тренировка по джу джицу и самоотбрана - Център по борба - Дианабад
14:00 Упражнения за регулиране на тялото - Център по борба - Дианабад

18
0819

2018-02-19

19:00 Тренировка по карате Шотокан - техникум Попов

20

2018-02-20

10:00 Упражнения за регулиране на тялото - Център по борба - Дианабад
19:30 Тренировка по джуджицу - Център по борба, Дианабад

21

2018-02-21

19:00 Тренировка по карате Шотокан - техникум Попов

22

2018-02-22

10:00 Упражнения за регулиране на тялото - Център по борба - Дианабад
19:30 Тренировка по джуджицу - Център по борба, Дианабад

23 24

2018-02-24

12:30 Тренировка по джу джицу и самоотбрана - Център по борба - Дианабад
14:00 Упражнения за регулиране на тялото - Център по борба - Дианабад

25
0926

2018-02-26

19:00 Тренировка по карате Шотокан - техникум Попов

27

2018-02-27

10:00 Упражнения за регулиране на тялото - Център по борба - Дианабад
19:30 Тренировка по джуджицу - Център по борба, Дианабад

28

2018-02-28

19:00 Тренировка по карате Шотокан - техникум Попов

 
« »

Вижте още

Чадо - Пътят на чая
19 Юни 2017 г. 00:43:17
Kiril Hinkov


Чадо - Пътят на чая

„Мирът може да се разпространи, като предложим другиму чаша чай.”

Свободни извадки и бележки от книгата „Пътят на чая – духовност и начин на живот” от Сен Сошицу, петнадесети велик майстор на школата по чай „Урасенке”.
Както и от лекцията на Криси Прахова, преподавател по чайна цермония от школата „Урасенке”, изнесена на 06 март 2016 г. в доджото на карате клуб Лотус, гр. Мездра.  

На обикновения акт на поднасяне на чай и на неговото приемане с благодарност се основава един начин на живот, наречен Садо или Чадо - Пътят на чая. С поднасянето на чай, съобразно чайния етикет, се влиза във взаимадействие с различни аспекти на религията, етиката, естетиката, философията, реда и взаимоотношенията между хората ....

Човекът, който се занимава с Чай, се учи как да планира своите действия, как да подбира подходящия момент и да прави паузи, как да цени обноските и да прилага всичко това в ежедневието. Всички тези умения са насочени към обикновения процес на поднасяне и приемане на чаша чай и се прилагат с една единствена цел - да осъществят покой на съзнанието при общуването със себеподобните на този свят.

История на чая в Япония

Практиката да се пие зелен чай на прах е била пренесена в Япония през дванадесети век от монаси, които се завръщали от обучение в големите дзенски манастири в Китай. За тях чаят бил помощно средство при медитацията, лекарство и начин за разпространение на дзен. Около двеста години по-късно сред аристокрацията и в двора на шогуна вече се организирали състезания по дегустация на чай и залагания за отгатване на най-висококачествения чай, придружени от пищни банкети, външен показ на богатство и власт. Обикновените хора също организирали свои сбирки за приготвяне и пиене на чай.  

В края на 15 век под влияние на дзен будизма, процедурата по приготвяне на чай била опростена, а поднасянето започнало да се извършва в по-малки стаи с минимален брой прибори, в по-строга, семпла и непретенциозна атмосфера. Появила се идеята, че поднасянето на чай е нещо много повече от изтънчен и елегантен ритуал.

Разнообразните стилове за приготвяне на чай били обединени и систематизирани от Сен но Рикю (1522 – 1591) и по този начин той се превърнал в основоположник на това, което днес е известно като Път на чая.

Принципи на чайната церемония

Рикю определя духа на Пътя на чая с четири основни принципа:
хармония (和–«Ва»), уважение (敬–«Кей»), чистота (清–«Сей») и покой (寂–«Джаку»).

Хармонията е резултат от взаимодействието между домакин и гост, поднесената храна и използваните прибори, съобразени с прииждащите ритми на природата. Принципът на хармонията означава да се освободиш от всякакви претенции, да бъдеш умерен – нито да се разгорещяваш, нито да оставаш невъзмутим и никога да не забравяш духа на смирението.
Понякога този принцип се интерпретира като „мекота на духа”. Но за да се създаде хармония в чайната стая е нужна базова хармония на самото пространство за сметка на светлината, цветовете, ароматите, звуците, вкуса и чувствата. Заедно с хармония и равенство във формата - нито едно движение не надделява като централно, и нито едно не е периферно или второстепенно.

Уважението е искреността, която ни дава възможност да общуваме открито с непосредственото ни обкръжение, с другите хора, с природата, като същевременно не пропускаме да признаем достойнствата на всяко нещо. В по-широк смисъл обаче този принцип ни кара да се вгледаме дълбоко в сърцата на на всички хора, с които се срещаме, и във всяко нещо от обкръжението ни, без да обръщаме внимание на тяхната външност.

Чистотата, под формата на обикновения акт на почистване, съставлява важна част от чайната сбирка. Такива действия, като избърсването на прахта в стаята и помитането на окапалите листа от градинската пътека, символизират отърсването на съзнанието и духа от „прахта на този свят” или на всичко, което ни обвързва с него. Тъкмо тогава, когато всички материални грижи биват отхвърлени, можр да се наблюдава най-истинското състояние на хората и нещата. Така актът на почистване дава възможностда се усети чистата и свята същност на нещата, човека и природата.
Когато домакинът почиства и подрежда пространството, което ще обитава гостът, той установява ред и в самия себе си. Този ред е от съществено значение. Като се грижи за детайлите в градината и чайната стая, той полага грижа и за собственото си съзнание и онова състояние на духа,  което ще поднесе чай на госта си.

Покоят, естетическа категория, единствена по рода си в чая, се постига с постоянното прилагане в ежедневието на предходните принципи. Сам, далеч от света, слял се в едно с ритъма на природата, освободил се от материалното и телесните удобства, пречистен и с душа, отворена за святата същност на всичко наоколо, човекът, който прави и пие чай в съзерцание, се доближава до състоянието на върховен покой. Макар и да звучи странно, този покой става още по-дълбок, когато друго човешко същество влезе в микрокосмоса на чайната стая и се присъедини към домакина в неговото съзерцание над чаша чай. Парадоксът е в това, че можем да открием траен покой в самите себе си, докато сме в компанията на някой друг.

Кои са най-важните неща, които трябва да се разбират и да се помнят при една чайна сбирка?“ - попитал веднъж един ученик Сен но Рикю.
Отговорът гласял:
Направи чаша вкусен чай, постави въглените, така че да подгряват водата, подреди цветята, така както са в полето, през лятото създай усещане за хлад, а през зимата за топлина, предугаждай всичко с действията си, подготви се за дъжд и окажи всячески внимание на тези, с които си.
Ученикът, някак си незадоволен от този отговор, тъй като в него не виждал нищо от чак такава голяма важност, че да се смята за секрета на чайната практика, казал: „Това и аз го знам...“
А Рикю му отвърнал: „Тогава ако можеш да бъдеш домакин на чайна сбирка, без да се отклониш от нито едно от правилата, които току-що споменах, аз ще стана твой ученик.“

Пътят на чая не е просто изкуство или умение, или забавление, той е по-скоро начин на живот със силно изразен естетически, етически и нравствен характер. Освен това историята на Пътя на чая може да се разглежда като история на японското схващане за красивото. Но и като начин за строго себевъзпитание и навлизане във философията на дзен чрез ежедневна практика.  

„Има много начини да приложим на дело в живота си учението на великите майстори от миналото. При дзен, за да постигнем просветление, се стремим към истината посредством медитация, докато при чая упражняваме самите процедури по приготвянето му, за да постигнем същото.”

„Забрави срама.
Трябва да питаш другите и да се учиш от тях.
Тъкмо това е пътят към усъвършенстването.”

"Традицията предполага
да започнеш да учиш от едно
и да познаеш десет,
а после да се върнеш от десет
до първоначалното едно."

Сен но Рикю

За повече информация относно чайната цермония в България посетете сайта:
http://urasenke-bulgaria.net 

 

 

        

 

Не бързай
25 Декември 2015 г. 00:10:00
Kiril Hinkov


Не бързай

Не бърза този, който е разбрал живота.
Той наслаждава се на всеки миг
и наблюдава всичко със възхита -
как спи дете, как моли се старик,
как дъжд вали и как снегът топи се.

Омар Хайям

Учителят
07 Октомври 2012 г. 16:07:51
Kiril Hinkov


Учителят

Основната роля на учителя е освобождаването на хората от внушенията на социалните и религиозни учения.

Институцията на преподаването съществува единствено, за да научи учещия се, как да се учи.

Пътят на пълководеца
24 Декември 2015 г. 20:19:57
Kiril Hinkov


Пътят на пълководеца

Когато мъдрите не са тачени, държавата е в голяма беда; когато мъдрите са използвани, държавата е в безопасност. Когато длъжностите са подбирани за хората, настъпва хаос; когато хората са подбирани за длъжностите, се установява ред.

Чжуге Лян, „Пътят на пълководеца”, 2 век от н.е.

Клуб Кьокутен в Здравен журнал
06 Януари 2012 г. 01:42:56
Kiril Hinkov


Клуб Кьокутен в Здравен журнал

Ноември 2011 г.

 
 

 

 

 

 

 

 


 

 

За контакт
02 Януари 2015 г. 11:44:24
Kiril Hinkov


За контакт

My status Chat kiril.hinkov
Call
icq status 94704473
GSM  +359 (88) 2744783
Кирил Хинков

Снимка: Internet
Уязвимостта - това е движещата сила на атаката. Непобедимостта зависи от изкуството да се защитаваме
Уязвимостта - това е движещата сила на атаката. Непобедимостта зависи от изкуството да се защитаваме
Снимка: Internet

Джуджицу

Джуджицу (яп.) може да се преведе като „изкуството на мекотата” или „пътят на податливостта” и е общо име за редица традиционни японски бойни стилове, съдържащи техники със и без оръжие. То се появява сред самураите на феодална Япония, като метод за победа над въоръжен противник, облечен в доспехи, без използването на оръжие. Поради неефективността на ударните техники срещу противник, носещ доспехи, най-ефикасни се оказват техники като притискане и задържане на противника, задушаване, ключове на ставите и хвърляния. По тази причина те се развиват изключително задълбочено около основния принцип за използване на силата на опонента срещу самия него, а не на директното противопоставяне.

Съществуват многобройни вариации на изкуството и най-различни подходи в преподаването му. Различните школи (яп. рюха) могат да включат в арсенала си всички техники на противоборство (хвърляния, ключове, задушавания, задържания, притискане и удари на жизненоважни точки, удари, ритници, хапане, щипане и др.). Обикновено програмите им съдържат и работа с нож, въже или верига, различни по дължина палки и тояги, самурайски меч и други традиционни японски оръжия.