Кьокутен - Точка на пречупване

Български

Предстоящи събития

Последни статии

Здраве, висока работоспособност и сплотен колектив чрез тренинг на работното място? А защо не?
19 Февруари 2018 г. 21:13:07
Kiril Hinkov


Здраве, висока работоспособност и сплотен колектив чрез тренинг на работното място? А защо не?

„Човек може да управлява тялото си по различни начини. Ако избере неправилен, функциите на организма му се влошават.”
„Колкото и умен и силен да ни се струва мъжът или прекрасна и очарователна жената, колкото и богати да са те, каквито и връзки да имат, техният живот съвсем няма да бъде идеален, ако не умеят правилно да управляват тялото си.”
Фредерик Матиас Александър (1869-1955)

Въвеждането на програми за подобряване на здравето, повишаване на работоспособността и сплотяване на колектива чрез тренинг и обучения на работното място не е нова идея. Има данни за успешното й прилагане в Япония, Швейцария, Австралия. Въпреки това, при нейното предлагане на мениджърите или HR звената на фирми или организации у нас, се срещат редица възражения.

Защо „не”?

„Фирмата не разполага с бюджет за такива екстри в момента.”
„Поощрителната програма на фирмата има съвсем друга схема и логика. Не виждаме начин да включим обучения за повишаване на физическата компетентност в нея.”
„Нямаме подходящо място за провеждане.”
„В работно време провеждането на такава програма не е възможно, а в друго време не можем да ги накараме насила.”
„Служителите ни едва ли ще имат интерес.”
„Каква е тази щуротия? Ще въвеждаме отново соц. физ. зарядките ли?”
„Ние вече провеждаме йога (танци, масаж, медитация) в офиса.”
„Имаме добре оборудван фитнес.”
„Професионално насочените обучения са основата на добрия професионализъм. Това е най-важното, в което трябва да инвестира работодателят.”
„Всеки е длъжен сам да отговаря за физическата си форма и състояние.”
„Много от средствата, които се отпускат по звена, най-често отиват за банкети и веселби на някое хубаво място. А и не е ли това истинският тийм билдинг? Опознават се хората, общуват, веселят се.”
„Шеър холдърите на компанията са в чужбина. Компанията майка има своя политика за стимулиране и обучения на персонала, унифицирана за всички поделения.”

Изброените твърдения ясно показват отхвърляне на идеята, че такъв тип програми могат да окажат влияние върху постигането на бизнес целите на компаниите и организациите или, дори, че те биха били полезни за служителите. Такива твърдения оставят на заден план ролята на физическата компетентност и интелигентност[1] за професионалното развитие на работната сила и на мениджърите в частност. 

Реалната ситуация:

Съвременният начин на живот се характеризира с голяма динамика, конфликти, стрес и напрежение. Натоварването на служителите понякога е изключително високо и поради семейните им задължения. И дори тези, които активно спортуват или разпускат напрежението по различни начини, чрез тях се натоварват още повече и си причиняват допълнителни вреди, ако не могат ефективно да управляват процесите на работа и почивка. Статистиките твърдят, че през последните години работоспособността на работната сила в България намалява. Увеличават се заболеваемостта и отсъствието на персонала по болест.
 
При провеждането на прости двигателни тестове и след кратък разговор със служителите на редица фирми и организации относно начина им на живот, работа, почивка и хранене, най-често става очевидно, че:
* Хората са пренапрегнати и имат постоянни напрежения в много части на тялото.
* Някои от тях имат наднормено тегло, което носи сериозен риск от поява на метаболитен синдром[2].
* Много от тях почти веднага проявяват признаци на болка – във врата, раменете, гърба, кръста, коленете или стъпалата.
* Постоянно работещите на компютър често имат явно уморени очи, главоболие и изтръпвания в китките и дланите.
* Тружениците от една сфера на дейност и професия имат сходни болки и затруднения поради специфичния характер на работата им и специфичната професионална умора от нея. (Интересен е фактът, че обикновените служители и физическите работници по-често изпитват болки в кръста, а мениджърите – напрежение във врата, раменете и чести главоболия.) 
* Не е рядкост неправилната или изкривена стойка при стоеж или седене и небалансираната  походка. 
* Все по често се среща липсата на добър сън и достатъчно възстановяване, дори след дълга почивка и въртене в леглото.
* Много от тях нямат рационална програма за редуване на движение, работа и почивка, както и за балансиране на живота.
* Същото може да се твърди за режима им на хранене.
* Много от служителите казват, че поради ангажирания си живот, те едва ли биха отделили повече време за себе си и физическото си състояние, освен ако не усетят влошено или пряко застрашено здравето си и досегашния си начин на живот.

Влошеното физическо и здравословно състояние на работната сила и на нацията като цяло са един много сериозен проблем. За съжаление средствата за масов спорт и физическа култура, отпускани от бюджета са нищожни. Затова, на този етап ни изглежда, че подобрение може да се постигне чрез по-висока загриженост и ангажираност от страна на бизнеса и работодателите. А логиката е съвсем проста и ползата очевидна.

Здраве, висока работоспособност и сплотен колектив чрез тренинг на работното място? Да, редно е да започнем веднага!

„Ако мислиш за година напред, посади ориз. Ако мислиш за 10 години напред, посади овощна градина. Ако мислиш за 50 години напред – образовай хората." Източна мъдрост

 Да се опитваме да формираме високи професионални качества и да изискваме отлични постижения от своите мениджъри и служители, без да сме се погрижили за базовите им потребности и физическата им форма, е безсмислено. А такава грижа е една добра стратегия и инвестиция в развитието на човешките ресурси.

Съвместното обучение и трениране на служителите, води до взаимното им опознаване и много по-дълбоко общуване без значение от нивото на служителите в йерархията. Те се учат да наблюдават и да се грижат не само за своето състояние и възможности, но и за тези на хората около тях. Подобрява се качеството на комуникациите и живота на работното място и у дома. Тренировъчното взаимодействие и натоварване дават възможности за естествено разрешаване на противоречия и конфликти, както и за намиране на нови решения в редица трудни и дори критични ситуации, които се срещат по време на изпълнение на професионалните задължения. Спецификата на тренингите води до висока ангажираност към програмата и изграждане на лична гордост и удовлетвореност от работното място. Така се градят основите на винаги печелещия отбор.

Бележки:
[1] Физическа компетентност и интелигентност – система от знания и умения на индивида, чрез които той осъзнава и управлява своето физическо състояние, възможности и работоспособност по най-оптималния за него начин. Изграждането й изисква практически познания от областта на анатомията, физиологията, физическата култура, науките за хранене и дишане, хронобиологията, психологията и др. Както и висока степен на интелигентност, емоционален баланс, много практика и добро познаване на себе си и нуждите на тялото си.
Наличието на такива качества у мениджърите им позволява обективно да преценяват и управляват собственото си състояние, състоянието на своя екип, както и да оценяват правилно възможностите на конкурентите и опонентите си.     

[2] Метаболитен синдром - комбинация от четири проявления, наречени “смъртоносния квартет”: наднорменото тегло и напълняване в областта на талията; повишено артериално налягане; нарушение на мастната обмяна (увеличен лош холестерол) и нарушение на въглехидратната обмяна.

Как да управляваме тялото си, съгласно духа на живота в Христа
19 Февруари 2018 г. 21:08:51
Kiril Hinkov


Как да управляваме тялото си, съгласно духа на живота в Христа

от свети Теофан Затворник

Православно слово, бр. 1/2001, с. 9-11.

 

Измежду съставните части на нашия телесен живот едни са телесно-душевни. Това са непосредствените оръдия на душевната дейност на човека. Други са чисто телесни: това са системите, чрез които плътта функционира, храни се и расте. Първите са по-свободни, по-самостоятелни; вторите — по-зависими, по-плътски, по-груби.

Към първите се отнасят сетивата, езикът и движението; към вторите — храненето, сънят, половото влечение и разните сетивни усещания — топлина, студ, мекост и други.

Оттук, могат да се извлекат следните правила за ограничаване на плътта:

1) Властвувай над сетивата си, особено над зрението и слуха (1); усмирявай подвижността на тялото си (2), въздържай езика си. Който не обуздава тези три неща, неговият вътрешен човек се разорява, отслабва, намира се в плен; такъв дори няма вътрешен живот. Защото тези три неща са като излази на душата навън, като прозорци, през които изстива вътрешната духовна топлина.

2) Своята власт над сетивата проявявай, като принудително ги насочваш към неща, благопотребни в настоящия момент. По-рано те неудържимо са се стремели към онова, което е хранело твоята самост (3) и най-главната ти страст. Сега трябва да ги насочваш към това, което съзижда духа ти.

3) Измери потребната за плътта си храна — проста и здравословна, определи мяра и час за хранене и повече не мисли за това. Същото направи и със съня. Чрез изсушаване на плътта умъртви половото влечение. По отношение на външните условия винаги дръж плътта си в известно угнетение, в хлад, в суровост и пр., така че да няма в теб никаква разглезеност.

4) Като определиш всичко това, бори се с плътта си, докато тя се усмири, докато свикне с това свое скромно и притеснено състояние и стане безгласна робиня на духа. Накрая смиряването на плътта ще ти се удаде. То трябва да бъде наша цел и нека се стремим към него като към награда за своите трудове. Чрез телесните подвизи се постигат телесните добродетели: уединение, мълчание, пост, бдение, труд, търпение в лишенията, чистота, девственост.

5) Трябва впрочем да помним, че тази съдружница — нашата плът — ще воюва с нас до гроб. Казват: не вярвай на плътта си, тя лукавствува. И ако с надежда, че вече си я смирил, само малко я поотпуснеш, в същия миг тя ще те сграбчи и надвие. Борбата с нея е доживотна, но все пак в началото е по-трудна, а после става все по-лека и по-лека, докато накрая се ограничава само с внимаване над установения вече порядък и с [преодоляване на] незначителни пориви на плътта.

6) За траен успех, както навсякъде, така най-вече в областта на телесните подвизи, трябва да се спазва правилото постепенност. Ето един общ съвет: отначало дръж своята плът под закона на въздържанието във всички нейни членове, но насочвай цялото си внимание към вътрешния духовен труд (4). Когато страстите започнат да се усмиряват и в сърцето ти се появи топлина, тогава, според мярата, в която се разгаря този вътрешен жар, потребностите на тялото сами ще започнат да отслабват и някак естествено ти ще се захванеш с по-големи телесни подвизи.

7) Най-главните телесни подвизи, ограничаващи плътта, са постът, бдението, трудът, чистотата. Измежду тях чистотата е по-действена от всички, по-нужна, по-потребна. Затова девството е най-бързият път към християнско съвършенство. Без него човек не може да придобие нито такава сила, нито такива дарове. Трябва само да помним, че освен телесна има и душевна чистота, която може и да липсва у съхранилия до гроб девствеността на тялото. И тя е много по-важна от телесната. Затова и живеещите в съпружество могат до известна степен да се доближат до живеещите в девство. Благодатта помага на предания Богу труженик. Затова и сред живеещите в съпружество виждаме такива, които са достигнали съвършенствата на духа.

© 2001—2005. Превод от руски език. Епископ Феофан Затворник. Путь ко спасению. СПб , 1875, с. 244-246.

Бележки

1. Пазенето на очите и ушите от греховни и излишни впечатления е важен закон в духовния живот. Неговото съблюдаване е твърде нужно днес, когато чрез общата атмосфера в света и особено чрез т. нар. видеокултура душата е жестоко атакувана с открито антихристиянски послания. Човек, който търси спасение и желае да съхрани верността си към Христа, тежко съгрешава, когато сам подлага душата си на разрушителното въздействие на тези послания — нещо, което е равносилно на беседване и сдружаване с дявола. Бел. прев.

2. Това означава движенията на тялото да не бъдат разпуснати, волни или разгорещени, а съобразени с изискванията на благонравието, целомъдрието и скромността. Бел. прев.

3. Самост — егоистична насоченост на човека към собственото “аз”, изместваща в душата му любовта към Бога и ближния и пораждаща гибелна самовлюбеност. Самостта е извор на страстите и на злото у човека и в света. Бел. прев.

4. Вътрешният духовен труд обхваща главно борбата с помислите, всявани в ума от бесовете. Тази борба е от решаващо значение в духовния живот, защото, ако лошите помисли не бъдат веднага прогонвани с молитва към Господа и негодувание срещу тях, те увличат сърцето и неизбежно водят до грях. Бел. прев

Упражнения за очите
19 Февруари 2018 г. 20:48:51
Kiril Hinkov


Упражнения за очите

Упражненията за очи със сигурност помагат за подобряване на зрението.  Въпросът е да се правят редовно и да се разбира, каква е целта им и начинът им на въздействие.

По принцип далекогледството, късогледството или другите проблеми на очите се дължат на постоянната промяна на формата на окото поради напрежението и липсата на еластичност в околоочните мускули. Те не могат да се управляват волево. А състоянието им се определя от липсата на добро кръвоснабдяване, породено от стегнатия гръбначен стълб.  

Целта на упражненията е да върнат нормалното състояние, при което окото автоматично реагира и се настройва правилно, за да даде ясен образ на мозъка.

Има няколко прости неща, които можете да правите при голяма натовареност на очите:
1. Мигайте колкото може по-често, така очите почиват.
2. На всеки половин час плискайте всяко око по десетина - петнайсет пъти със студена вода.
3. При изгрев и при залез, гледайте слънцето, колкото може по-дълго без да мигате. Окото обича светлината и топлината на слънцето, те му помагат да се отпусне. През деня слагайте длани върху очите и оставете слънчевата светлина да ги натопли добре.
4. Вдигнете очи нагоре и гледайте в точката между очите. Натягайте докрай и дръжте колкото може повече. Целта е очите мускули да се напрегнат максимално силно и дълго, за да могат автоматично да се отпуснат след това. Дори и очите ви да почнат да сълзят, продължавайте.
5. Гледайте пламъка на свещ, поставен пред вас, без да мигате. Дори и очите ви да почнат да сълзят, продължавайте. Опитайте да разделите образа на лявото и дясното око. Гледайте без да мигате в пространството между двата пламъка.
6. Колкото може по-често слагайте длани върху очите си. Добре е никаква светлина да не стига до тях, но да не ги притискате. Идеалното състоятие е да виждате чисто черен фон.
7. Когато се разхождате, без да мигате обхванете с очите си цялата полусфера пред вас. Това означава, ако вдигнете двете си ръце настрани - да гледате напред и да виждате дланите си. Опитайте да ходите, като гледате по този начин максимално дълго време, без да фокусирате зрението си върху конкретен обект.
8. Ходете на планина и гледайте надалече - сливането на небето и земята, далечния хоризонт, небето. Това също отпуска напрежението в очите.
9. Когато сте на открито, фиксирайте някакъв предмет на около 1 метър от очите ви така, че да го виждате идеално ясно с всички малки подробности. Постепенно отдалечете погледа си от него и стигнете до далечината. Мигайте, за да проясните виждането си. След това многократно връщайте и отдалечавайте погледа до и от предмета. Винаги искайте от себе максимално ясния образ. Мигайте, за да го постигнете.
10. Правете леки движения и упражнения за смекчаване на мускулите на врата и гърба си.
11. Не допускайте прекомерна умора и болки в гръбнака. Почивайте и му помагайте да се отпусне всекидневно.

При повечето от тези упражнения не става въпрос за заякване на очните мускули, както твърдят някои, а за отпускане на съществуващите напрежения в мускулите, които не могат да се контролират волево.

По тази причина упражнения от рода на движения на очите наляво, надясно, нагоре и надолу, не са толкова ефективни за подобряване на зрението. Стават за поддържане на очите в добро състояние, защото подобряват кръвоснабдяването, но не и за възстановяване. Много по ефективни са изометрични упражнения, които след спиране на напрягането, автоматично водят до отпускане на околоочните мускули. Те помагат за отпускане на очите и възстановяване на акомодацията (автоматичното фокусиране на образите).

Дадените по-горе упражнения работят. Дори след 2-3 дни ще имате "проблясъци" на идеално виждане, когато мигате по-често. 

Има и правила за правилно четене и използване на четенето за подобрение на зрението. Ето малко книги по въпросите:
http://universalinternetlibrary.ru/lib.cgi?cat=80
http://www.biblio.nhat-nam.ru/chzhoui_chigung_dlya_glaz.djvu

Проблемът на влошеното зрение не е проблем само на окото, а по-скоро на експлоатацията му, ползването му от мозъка, от вниманието.

Майсторите казват, че очите могат да гледат, могат и да виждат. Първа стъпка към виждането е обръщането на погледа навътре и гледането на самия себе си. Усещането на всички движения в тялото и съзнанието ни.
Казват, че когато погледнем с вътрешното си зрение част от тялото си, светлината на вниманието ни задвижва енергията на тялото. Това подпомага процеса на отпускане и съответно нормализиране на дадения участък. Важно е да имаме физическото усещане, че очите ни гледат там. 
Развиването на усещане, чувство за пространството и енергийната му наситеност е от първостепенна важност. Двете очи са ян. Те са положителните полюси на тялото. Те могат да преобразуват отрицателната енергия в положителна. Използват се за водене на потока от чи в тялото и лекуване на скрити болести. Останалата част на тялото е ин.

В китайската медицина се смята, че състоянието на очите е свързано със състоянието на черния дроб. Едно от най-добрите упражнения, които може да правите при влошаване на състоянието им, е просто да масажирате в кръг с длан областта над него. С дланта на дясната ръка започнете кръг по дъгата на ребрата към стомаха, после надолу малко преди средната линия на тялото, пак навън в коремната област и нагоре, отстрани на тялото. Правете колкото може повече такива кръгове няколко пъти на ден.  

Бойното изкуство - Будо и Буджуцу
19 Февруари 2018 г. 20:48:07
Kiril Hinkov


Бойното изкуство - Будо и Буджуцу

Будо е термин, често превеждан като „боен път”, който се използва в Япония за общо наименование на всички бойни изкуства, използвани като метод за култивиране на човека. Бу означава "боен", „въоръжение”, „насилие”, както и „да спреш, да забраниш, да доведеш до край”. До – път или начин.

Буджуцу означва дословно "бойно изкуство или техника". При него акцентът е върху реалната техника и начините за победа и спирането на насилието.  

В бойното изкуство се е смята, че има три големи области на развитие:
- бойна техника и самоотбрана;
- начини за лечение, оздравяване и здравословен живот;
- регулиране на ума, мисловни упражнения, медитация.
Чрез изучаването на това, ние можем да се погрижим за себе си, когато някой иска да ни причини зло, да живеем пълноценен, активен живот и да достигнем до висотата на човешкото мислене и дух.
Здрав човек не е този, който не страда от физически или психически болести, а този, който въпреки тях яде с удоволствие, спи спокойно, има дружелюбен и весел характер, свободно общува с хората, отличава се със здравомислие и вътрешен мир. Понятието "дълголетие" не се изчерпва само с достигането на преклонна възраст, а по-скоро е продължаването на младостта и способността да се радваме на живота през всичките дни, които са ни отпуснати на тази земя.   
Войн не е този, който може да победи всеки във физически сблъсък, а този, който, прозрял човешката природа и мислене, се опитва да даде най-доброто развитие на една ситуация. Ситуация, в която хората се изправят един срещу друг, заради своите си хорски интереси, без дори да виждат, какво се случва около тях. 
И така се стига до стратегията. Да избираш живота си, чрез всяка следваща стъпка. 

"… Никога не пропускайте всекидневната си тренировка. Постоянно се опитвайте да подобрите техниката си чрез опити и грешки. По този начин бавно ще изградите основата на ума си. И тогава, неочаквано, ще придобиете непобедима техника. С отворените очи на ума си ще можете да чуете шепота на птиците, звука на вятъра, принципа на вселената. Ще бъдете способни да изпреварите намерението на противника, преди да удари или да отвори устата си. Ще ви се струва, че атаките идват към вас със забавена скорост .... Най-висшето умение, което води към непобедимостта, може да бъде постигнато само с първокачествен ум... " 

Казуми Табата
“Секретни тактики”

ТРЕНИРОВКИ 

Рюкю буджуцу - бойното изкуство на островите Рюкю
19 Февруари 2018 г. 20:47:40
Kiril Hinkov


Рюкю буджуцу - бойното изкуство на островите Рюкю

Докато Карате (яп. празна ръка), въведено в Япония от Гичин Фунакоши, все повече се популяризира по целия свят като спорт или изкуство за развитие на характера, на остров Окинава, родината на Карате, продължава да се практикува Рюкю Буджуцу (бойната техника на островите Рюкю), една комплексна система за самозащита, която включва работа без оръжие – Рюкю Кенпо и практика с оръжия – Кобуджуцу.

 

Рюкю Кенпо
Рюкю Kенпо (拳法) е едно от най-старите и най-ефективни, изкуства за защита на живота, които човек е разработил. В него се съдържат елементи на коппо джуцу, окинавско туите (метод за захващане, осукване, изкълчване на ставите на противника), айки-джуджуцу и китайско кенпо, наричано на Окинава "Тоде" - китайска ръка. Много хора мислят, че Рюкю Кенпо е някакъв вид „Карате“. Поради липса на информация и непознаване на историята, те не осъзнават, че Карате и всичките му разклонения са производни от оригиналното Рюкю (Окинавско) Keнпо и Кобуджуцу.

Първата книга, написана от основателя на Карате в Япония, Гичин Фунакоши, е „Рюкю Keнпo Карате“ (1922 г.), а в последната си книга, написана точно преди смъртта му през 1957 г., той потвърждава, че Карате произлиза от Рюкю Keнпo и разказва как той е променил техниките и терминологията, за да станат по-разбираеми за неговите японски ученици. Чоки Мотобу, друг Окинавски инструктор и известен боец, опонира на Фунакоши в своята книга „Окинавско Keнпo Карате-джицу Кумите“ (1926 г.). В нея Мотобу се концентрира върху Кумите (бойните техники), а не само върху Ката, както предпочитал Фунакоши. Тези двама мъже и техните ученици са главните действащи лица на Карате в Япония, респективно и в света. Те и двамата са били Keнпo инструктори от Окинава, основният остров от архипелага Рюкю.

Въпреки, че в съвременното Рюкю Keнпo има много китайско влияние, неговия истински произход се крие в Окинавската история и фолклор. Един от основните проблеми при изследването им е в липсата на достатъчно писмени артефакти и противоречивите устни предания. Откъслечни архиви показват, че някои форми на кенпо може да са били практикувани преди повече от 2000 години. Развитието на Рюкю Keнпo е било повлияно от имиграцията към Окинава на победените японските кланове (през 1185 г. и отново през 1333 г.), и едновременно с това от увеличаването на културния обмен между Китай и Окинава от 13 до 19 век. В Окинава, техниките на Рюкю Keнпo са били разработени в голяма тайна и са предавани само в семействата на Окинавските благородници до ден днешен.

Кобуджуцу
Без изучаването на оръжия, не може да бъде овладяна истински невъоръжената защита. Работата с оръжия надгражда уменията с празна ръка и подобрява решаващи качества като тайминг, усет, контрол, баланс и сила. Когато двама противници с равни възможности се срещнат в битка, оръжието в ръцете на единия почти винаги му осигурява победата.

Въпреки, че оръжията развиват координация, гъвкавост, сила, зрителна острота, прецизност на останалите движения, усет за дистанция, тайминг, сила, и свръхсензитивност, тяхното най-важно значение за практикуващия може би остава скрито дълго време, преди той самия да започне да си дава сметка за своите способности. Това знание остава непонятно и безинетересно за онези трениращи, които бихме нарекли „практици“ – хора, които вместо да се потят години наред в залите, носят винаги с тях своя 9-милиметров пистолет, който би неутрализирал всеки от разстояние. Но ако, все пак, вие предпочитате да сте от онези хора, които търсят смисъла на онова, което е скрито в изкуствата от древността, и практикувате Кобуджуцу, наред с гореописаните качества, Вие ще развиете и боен дух. Онова „безполезно“ според мнозина практици качество, което идва директно от самурайските времена и ни учи винаги да се стремим да изявяваме духа си, независимо дали ще спечелим или изгубим, без значение от ситуацията, в която се намираме, и въпреки всички житейски трудности. Това е качество, което ни учи да живеем като пълноценни личности, тук и сега, с нужното самочувствие, уважение и социална отговорност.

Конституция на Япония от 604 г.
19 Февруари 2018 г. 20:47:09
Kiril Hinkov


Конституция на Япония от 604 г.

КОНСТИТУЦИЯ НА ЯПОНИЯ, ПРОВЪЗГЛАСЕНА ОТ ПРИНЦ ШОТОКУ ТАЙШИ ПРЕЗ 604 г.

(преводът е взет от книгата на г-жа Йошико Номура Принципите Номура за интегрирано образование през целия живот)

Хармонията трябва да се цени, а избягването на безсмислено противопоставяне да се уважава. Всички хора са под влиянието на класовите различия, но малцина притежават интелигентност. Затова и някои не се подчиняват на господарите си и бащите си или поддържат вражди със съседните села. Но когато тези, които ръководят, работят в хармония, а подчинените им са приятелски настроени, то правилните решения ще се налагат спонтанно. Ще има ли тогава нещо, което не можем да постигнем?

Искрено почитайте Трите ценности според будизма (Буда, дхарма, сангха) - пробуждането или просветлението (Буда), истината (законът на Вселената, открит от достигналите просветление) и общността (общността на посветените в учението на будизма, например будистките монаси), защото именно те са последното убежище за всички живи същества и към тях е насочена вярата във всички страни. Има ли човек, без оглед на възрастта, който да не почита този закон? Малцина са непоправимо покварените - и те могат да бъдат научени да го следват. Но ако те обърнат гръб на Трите ценности, как ще бъдат изправени греховете им?

Когато получите заповед от императора, подчинявайте се с прилежност и старание. Господарят е Небето, а васалът - Земята. Небето се извисява, а Земята го крепи. Когато този закон е спазен, четирите сезона следват обичайния си ход, а мощта на природата поддържа животните и растенията живи. Ако Земята се опита да надделее, то Небето се срива с грохот. Следователно когато господарят говори, васалът слуша; когато господарят действа, васалът се подчинява. Затова, когато получиш заповед от императора, изпълнявай я със старание. Ако липсват добросъвестност и старание в това отношение, то катастрофата е естествената последица.

В поведението си министрите и служителите на императора трябва да се ръководят от принципа на благоприличието и етикета, защото това е от ключово значение при управлението на народа. Ако висшестоящите не спазват съответната норма на поведение, подчинените им тънат в хаос, а ако на подчинените им липсва такова поведение, то законът неизбежно ще бъде нарушаван. Така, когато господар и васал се държат подобаващо.  разликите в ранга не се объркват, а когато народът следва правилата за поведение, то управлението на държавата протича от самосебе си.

Въздържайте се от лакомия и забравете за алчността, разглеждайте безпристрастно делата, които стоят пред вас. Хората са склонни да се жалват, а жалбите са по хиляда на ден: колко ще бъдат те тогава след известен брой години? Трябва ли този, който взима решенията по тези дела, да превърне печалбата в своя обичаен мотив и да изслушва тъжби с цел да получи подкуп - тогава тъжбите на богаташа ще са като камък, хвърлен във вода, докато жалбите на бедните ще приличат на вода, плисната върху камък. При такива обстоятелства беднякът няма да знае към кого да се обърне за помощ, а задължението на министъра няма да е изпълнено.

Наказвай злото и поощрявай доброто. Това е златното правило на древността. Затова не крийте добрите качества на другите и не пропускайте да поправите грешното, когато го видите. Подмазвачите и измамниците са опасно оръжие за подриването на държавата и меч, заплашващ народа с унищожение. В разговор с по-високопоставените от тях, блюдолизците обичат да говорят нашироко за недостатъците на подчинените си; пред подчинените си пък критикуват грешките на по-високопоставените. Подобни хора не са верни на господаря си и не проявяват благосклонност към народа. От такива като тях произтичат размириците и разногласията сред гражданите.

Нека всеки отговаря за своето и отговорностите да не бъдат смесвани. Когато мъдри мъже получат дадена служба, се чуват възшаси на одобрение. Ако тя бъде възложена на безпринципни мъже, катастрофите и броженията се множат. На този свят малцина се раждат, надарени със знание: мъдростта е плод на искрена медитация. За всяко нещо, малко или голямо, намерете подходящия човек и то ще бъде свършено добре: винаги се обръщайте само към мъдри хора и те ще покажат смирение. По този начин държавата ще пребъде вечно, а храмовете на Земята и зърното ще са вън от опасност. Затова и мъдрите владетели от древността търсели човека за службата, а не службата за човека.

Нека министрите и служителите на императора да идват в двореца рано сутрин и да си тръгват късно. Държавната работа не позволява нехайство и дори целият ден едва ли е достатъчен, за да бъде свършена тя. Затова ако идвате в двореца късно, спешните дела изостават, а ако се оттеглите рано, работата остава незавършена.

Добросъвестността е в основата на правилните решения. Нека във всичко има добросъвестност, защото в нея се намират доброто и злото, успехът и провалът. Ако господарят и васалът са добросъвестни и искрени в отношенията си, какво не може да бъде постигнато? Ако обаче те не са добросъвестни един с друг, всичко без изключение завършва с провал.

Нека сложим край на гнева и да се въздържаме от враждебни погледи. Нека не показваме неприязън, когато другите са различни от нас. Тъй като всички хора имат сърца, а всяко сърце има своите склонности. Това, което е правилно за тях, е лошо за нас, а правилното за нас е лошо за тях. Нито ние сме безспорни мъдреци, нито те са несъмнени глупци. Всички сме просто обикновени хора. Как би могъл някой да създаде правило, според което да се различава доброто от злото? Защото всички сме едновременно и мъдри, и глупави в нашите взаимоотношения, точно като пръстен, който описва кръг без начало и край. Затова, въпреки че другите се поддават на гнева, нека ние направим обратното, да се пазим от собствените си недостатъци и макар че може ние да сме прави, нека следваме мнозинството и действаме като хора.

Ясно давайте оценка на достойнствата и недостатъците и раздавайте всекиму според заслуженото. В наши дни наградата не е за онези, които имат достойнства, а наказанието не следва престъплението. Вие, високопоставени чиновници, които управлявате публичните дела, нека вашата задача бъде справедливо да раздавате наградите и наказанията.

Нека не се позволява на местните власти в провинциите да налагат данъци на населението. В една държава няма двама владетели; народът няма двама господари. Суверенът е господар на хората в цялата държава. Служителите, на които е дал правомощия, са до един неговй васали. Как биха могаи те, както и правителството, да си позволят да налагат данъци на населението?

Нека всички, натоварени със служба, идват на работа еднакво според функциите им. Поради заболяване или изпращане на мисия, работата им понякога може да бъде пренебрегната. Но когато стане възможно, те да се върнат към задълженията си, нека бъдат толкова разбрани и приспособими, сякаш са знаели за това отпреди, и нека не възпрепятствуват публични дейности, защото не са успели да се справят с тях.

Министри и служители на императора, не бъдете завистливи. Ако завиждаме на другите, ще завиждат и на нас. Злото на завистта няма граници. Ако другите ни превъзхождат по интелигентност, това не е приятно; ако ни превъзхождат по умения, завиждаме им. Затова са необходими пет века,.за да се появи един мъдър човек и хиляда, за да се появи един истински мъдрец. Но ако няма мъдри хора, как ще ръководим страната си?

Да обърне гръб на личния интерес и да се обърне с лице към този на обществото - това е пътят на един министър. Ако човек е под влиянието на лични мотиви, той със сигурност ще изпитва негодувание; ако е повлиян от гнева и негодуванието, то със сигурност няма да може да работи в хармония с другите; ако не може да работи в хармония с другите, то несъмнено ще жертва общия интерес за сметка на личните си чувства. Когато възникне негодувание, то пречи на реда и е в ущърб на закона. Затова първата клауза шаси, че господари и подчинени трябва да постигнат съгаасие. Смисълът е съвсем същият.

Нека хората, наети да служат на държавата, да работят в съответствие със сезоните. Това е древно и отлично правило. Затова нека работят през зимните месеци, когато имат свободно време. Но от пролетта до есента, когато са заети със селското стопанство или с градините с черничеви дървета, те не трябва да бъдат обезпокоявани. Защото ако не се грижат за земеделието, как ще се изхранват? Ако не се грижат за черничевите дървета, какво ще обличат?

Важните решения не трябва да се вземат само от един човек: те трябва да се обсъждат от мнозина. Но за по-маловажните въпроси, които не са от такова значение, не е необходимо да се допитваме до много хора. Само когато става въпрос за решения от голямо значение, когато има опасност от сериозни последствия, тогава те трябва да се съгласуват с останалите, за да се достигне до правилното заключение.

 

Февруари 2018

 ПВСЧПСН
05 1

2018-02-01

10:00 Упражнения за регулиране на тялото - Център по борба - Дианабад
19:30 Тренировка по джуджицу - Център по борба, Дианабад

2 3

2018-02-03

12:30 Тренировка по джу джицу и самоотбрана - Център по борба - Дианабад
14:00 Упражнения за регулиране на тялото - Център по борба - Дианабад

4
065

2018-02-05

19:00 Тренировка по карате Шотокан - техникум Попов

6

2018-02-06

10:00 Упражнения за регулиране на тялото - Център по борба - Дианабад
19:30 Тренировка по джуджицу - Център по борба, Дианабад

7

2018-02-07

19:00 Тренировка по карате Шотокан - техникум Попов

8

2018-02-08

10:00 Упражнения за регулиране на тялото - Център по борба - Дианабад
19:30 Тренировка по джуджицу - Център по борба, Дианабад

9 10

2018-02-10

12:30 Тренировка по джу джицу и самоотбрана - Център по борба - Дианабад
14:00 Упражнения за регулиране на тялото - Център по борба - Дианабад

11
0712

2018-02-12

19:00 Тренировка по карате Шотокан - техникум Попов

13

2018-02-13

10:00 Упражнения за регулиране на тялото - Център по борба - Дианабад
19:30 Тренировка по джуджицу - Център по борба, Дианабад

14

2018-02-14

19:00 Тренировка по карате Шотокан - техникум Попов

15

2018-02-15

10:00 Упражнения за регулиране на тялото - Център по борба - Дианабад
19:30 Тренировка по джуджицу - Център по борба, Дианабад

16 17

2018-02-17

12:30 Тренировка по джу джицу и самоотбрана - Център по борба - Дианабад
14:00 Упражнения за регулиране на тялото - Център по борба - Дианабад

18
0819

2018-02-19

19:00 Тренировка по карате Шотокан - техникум Попов

20

2018-02-20

10:00 Упражнения за регулиране на тялото - Център по борба - Дианабад
19:30 Тренировка по джуджицу - Център по борба, Дианабад

21

2018-02-21

19:00 Тренировка по карате Шотокан - техникум Попов

22

2018-02-22

10:00 Упражнения за регулиране на тялото - Център по борба - Дианабад
19:30 Тренировка по джуджицу - Център по борба, Дианабад

23 24

2018-02-24

12:30 Тренировка по джу джицу и самоотбрана - Център по борба - Дианабад
14:00 Упражнения за регулиране на тялото - Център по борба - Дианабад

25
0926

2018-02-26

19:00 Тренировка по карате Шотокан - техникум Попов

27

2018-02-27

10:00 Упражнения за регулиране на тялото - Център по борба - Дианабад
19:30 Тренировка по джуджицу - Център по борба, Дианабад

28

2018-02-28

19:00 Тренировка по карате Шотокан - техникум Попов

 
« »

Вижте още

Хъркането и предпазването от него
29 Септември 2017 г. 15:34:50
Kiril Hinkov


Хъркането и предпазването от него

„Наука за всички”, книжка 8 от февруари 1942 г., редактор К. Сеизов

*** 

Болезнените промени и нарастъци във въздушните пътища, като нарастване на жлезите, образуване на полипи, нарастъци и силно изкривяване на носната кост могат да станат причина за хъркане. Такива пречки за дишането трябва да се отстраняват от лекар. Тук, обаче, ще говорим за хъркане при иначе нормални условия.

Понеже се знае, че хъркането става главно при отворени уста, то стремят се, за избягване на хъркането, изкуствено да затварят устата на оня, който хърка, когато спи. Препоръчват да се привърже устата под брадата с кърпа през глава. Но ако превръзката е направена много силно, пречи се на спането, а ако не е достатъчно здрава, е безцелна.

Отворените уста в повечето случаи са наистина причина за хъркането и затова чрез затварянето им може да се избегне отвратителния шум. Главната причина за хъркането е много по-дълбока; тя се дължи на дишането и мекото небце.

Хъркането е шум, предизвикан от трептението на мекото небце от въздушния приток при дишането. Мекото небце и висящето езиче (мъжецът) спадат към подвижните части на нашето тяло - имат задачата да отварятъ и затварят според различните условия връзката между горната и долната част на носната кухина и устата при ядене, пиене, дишане и говорене.

Когато спим мекото небце трябва също да си почине. Най-добро положение на мекото небце и мъжеца е при дишане през носа да лежи върху основата на езика, като същевременно плътно прилепва, а чрез това облекчава и затварящите устата мускули. Тогава устната кухина сама се затваря, като държи долната челюст нагоре. Спокойствие и ред владее в тази област - а това чувствуват и ония, които се намират около спокойно спящия.

Но оня, у когото дишането става неправилно, който обикновено диша през устата си, поврежда дробовете си, гръкляна и зъбите си (зъбен камък), е сигурно един хъркач, понеже неговото меко небце остава в покой.

Мекото небце и мъжецът са прикрепени към твърдото небце като знаме върху дебел прът. Въздушният ток, според пътя си, може да го засегне отзад и отгоре, ако въздухът иде от дробовете или отпред и отдолу ако иде от устата.

И при по-слабо дишане въздухът тегли със сила и скорост на един силен бурен вятър през гърлената кухина, а това прави щото мекото небце да се отместя и прилепва към гърба на езика (при дишане през носа) или да се повдига и да натиска на задната стена на гърлената кухина (при дишане през устата), за да не може така въздушната буря да го тегли. Още когато вследствие надебеляване на мъжеца или по друга причина, напр. падане на езика назад, каналът се сгесни, мъжецът излиза малко напредъ, обхваща се от въздушния ток и предизвиква шум, подобен на тоя, когато правим гаргара, или на слабо биене на барабан, но почти изключително при издишване, когато при вдишване въздухът притиска по-силно мъжеца към неговото положение на покой (отпред или отзад). Остава ли, обаче, изцяло срещу течението, то въздухът се удря и разбива в закрепената само от една страна част от мекото небце, което почва да трепти и да издава шумове като от трион, а върхът му издава звукове като от барабан. Те на всички ни са познати, но при разните хора, които хъркат, тоновете са  различни.

За да се избегнат тези смущаващи шумове, трябва да пазим, щото мекото небце да остава на пътя на предизвиквания от дишането вятър, а когато спим, да запазва положението си на покой.

Като свободна част от тялото ни то по своето място и движение не зависи само от своите собствени мускули (на които през време на сън ние не сме им господари), а и от закона за тежестта, като според положението на тялото и главата ни може да падне назад или напред, а още и от въздуха, който дишаме. Както вече споменахме поради това мекото небце може да се допре до основата на езика или да притиска задната стена на носа и от въздухопраздната уста, което пък зависи от устната кухина, отварянето и затварянето на която се обуславя от движението на долната челюст. Държанието на последната зависи пък от начина на дишането и закона на тежестта, и то не от своята собствена тежест, а отъ теглото на останалото тяло; към него долната ни челюст чрез своите стави стои в известна зависимост, която може да се сравни с един куфар и капака му. Ставите на челюстта отго варят на, пантиге на куфара, самият куфар на главата, а долната челюсть на капака. Освен с мускулиге си и цялата кожа на лицето поддържа свободно долната челюст с черепа (както калъфа на куфара или кожата на лицето ни, за устата). Яко обаче поставим куфара върху една от тесните му стени, той е в едно „по-свободно“ положение. Капакът по-лесно може да се отваря и затваря, достатъчно е само да го наведем малко към страната, на която са пантите или ключалката. При такова положение се намира и нашата долна челюст, когато легнем настрани; тя се затваря веднага, щом главата ни се наведе малко надолу. Обърне ли се куфарът надолу, тъй че пантите да останат отгоре или поставим ли го със страната, на която е ключалката, или върху дъното или капака на куфара, то куфарът веднага се затваря. „1. затворно положение". При наведена напред глава, устата се затваря безразлично дали лицето или челюстта е подпряна. Поставим ли куфарът с капака върху една твърда подложка, то така по-тежката част на куфара ще падне на капака и куфарът може да се отвори, само ако се повдигне тежката му част; но той се затваря веднага, щом го пустнем: „2. затворно положение“. Ако челюстта, обаче, е подпряна с някоя подложка, то върху й налага стоящият над нея череп и затваря устата; тя може да се отваря чрез повдигане, или извиване тялото назад. Осите на въртение на челюстните стави са успоредни, затова и тежестта действува и в двата случая в същата посока.

Като успокоител на мекото небце тук се приема основата на езика и на край ще покажем, как това положение на покой се постига от положението на главата. Лежането на гръб, което спомага за отварянето на устата, е най-неудобното; лежането на страна позволява „хлабавото“ положение, което е по-благоприятно за покоя на мекото небце, но при слабо навеждане на главата надолу или назад. „1. и 2. положение на затваряне“ са отлични положения за спокойствието на мекото небце; и преходните положения между свободното първо и затварящо второ положение може да осигури спокойствието му.

Халтавото държане на долната челюст в ставите улеснява подвижността й при ядене и говорене. И ако ние денем и през друго време неволно я държим стегнато, то при спане ни липсва воля и сила за това. Тогава само въздушно-праздната уста, както и по-рано подчертахме, закрепя долната челюст и въздушната празднина, е която подсигурява тясно прилепя мекото небце. Тъй остава само единствено възможният начин на дишане, правилно, здраво носово дишане и нищо не пречи на спящия, без да хърка, да диша и да спи.

Който основно се замисли върху тези многобройни противоположни условия и нагласява главата си, леглото си и дишането си според това, по естествен начинъ ще се запазва от хъркане и няма да прибягва към изкуствени средства, като превръзване на устата.

И тъй за спокоен и без хъркане сън благоприятно положение е лежането на страни, а още по-целесъобразно при навеждане на главата малко надолу, като главата се сложи върху кръгла или с четвъртито сечение по-твърда възглавница, вместо такава с косо, постепенно издигащо се сечение възглавница. Меки възглавници да се избягват. Всеки сам трябва да изпробва и намери, каква възглавница най-добре би му подхождала. Главното условие е човек да лежи удобно, а не принудено, защото само при това условие той може добре да спи.

Но ако върху коремното лежане, макар сигурно най-доброто за затваряне на устата и избегване на хъркането, не се спряхме то е затова, че хората, които спят така, изобщо не хъркатъ и нямат нужда от средства за избягването му.

Ако деца и уморени пътници спят, като си слагат главата върху масата, и не хъркат, това се дължи, защото положението на главата им е наклонено към корема. Същото е когато в една зала публиката се отегчи от дългата реч на оратора или в кино или концерт ония, които задремват, рядко хъркат. И на тях главите са наведени надолу и опират върху гърдите, понеже нямат де да се опрат удобно назад и сложат главата си. Инак много внимателни слушатели и зрители биха се смутили от подобенъ концертъ.

Желателно е, щото всички да знаят причините и естественото предпазване от хъркане; чрез това биха се избегнали много сръдни от нарушавана нощна почивка и много бракове биха били по-щастливи.

Добре дошли,
08 Юли 2016 г. 11:26:17
Kiril Hinkov


Добре дошли,

Спортен клуб за бойни изкуства Кьокутен (яп. "Кръстопът на истината" или "Точка на пречупване") е сдружение на съмишленици, имащи следните цели:

• Популяризиране на физическата активност и спорта, чрез преподаване на бойните изкуства Джуджицу, Карате и Кобудо (класически японски оръжия), както и на общоразвиващи и оздравителни психофизически упражнения.

• Насърчаване на здравословен, хармоничен и активен начин на живот чрез повишаване на физическата култура и физическата компетентност сред всички възрастови и социални групи от населението, както и утвърждаване на позитивна нагласа към живота.

• Възпитаване на основни компетентности в областта на самопредпазването, самозащитата, личната сигурност и решаването на конфликти чрез провеждане на здравна, екологична, психологическа, социална и културна просветна дейност.

• Превенция на насилието сред младите хора и подрастващите чрез спортно-възпитателна дейност.  

• Създаване на възможности за спорт и активна физическа дейност за деца, възрастни хора и пациенти с различни увреждания или заболявания.

• Повишаване на резултатността на екипната работа, подобряване на работоспособността и сплотяване на колектива чрез тренинги и упражнения без отклонение от работния процес.

• Тиймбилдинг обучения и програми извън работно време на служителите.

 

Притча за обидата
15 Януари 2012 г. 19:36:48
Kiril Hinkov


Притча за обидата

Неизвестен автор

Близо до Токио живеел един велик самурай, който бил вече възрастен и се бил оттеглил, за да обучава младежите в дзен-будизъм. Въпреки възрастта му се носела легендата, че може да разбие всеки съперник.

Един ден, при него дошъл войн, известен с пълната си липса на скрупули.
Войнът бил прочут с това, че използвал техниката на провокацията: изчаквал противника му да направи първата крачка, възползвал се от направените грешки и контраатакувал внезапно. Младият и нетърпелив войн никога не бил губил битка. Знаейки репутацията на самурая, бил дошъл, за да го разгроми и да се прослави. Всички ученици протестирали срещу идеята, но старецът приел предизвикателството.

Всички излезли на площада и младежът започнал да обижда стария учител. Хвърлил няколко камъка по него, заплюл го в лицето, изкрещял всички възможни обиди, обиждал дори предците му. С часове правил всичко възможно, за да го провокира, но старецът останал невъзмутим. Привечер изтощеният и унижен войн се принудил да се оттегли.

Угнетени от факта, че учителят им трябвало да изтърпи толкова обиди, учениците му го попитали:
- Как можахте да понесете това? Защо не влязохте в двубой, пък макар и да бяхте загубили битката, вместо да ни показвате тази страхливост?
- Ако някой дойде при теб с подарък и ти не го приемеш, чий е подаръкът?
- На този, който го е донесъл. – отговорил един от учениците.
- Ами, същото важи и за завистта, гнева и обидите – казал учителят. – Когато не ги приемеш, продължават да принадлежат на този, който ги носи със себе си.

Как да възпитаваме децата си - съвети от Тибет
08 Февруари 2015 г. 11:43:04
Kiril Hinkov


Как да възпитаваме децата си - съвети от Тибет

Най-важното условие за правилното възпитание на детето е: никакви унижения и телесни наказания!

Първи период: до 5 години
Дръжте се с детето "като с цар". Не му забранявайте нищо. Ако е нужно, просто му се отвлечете вниманието. Ако заниманието му е опасно, веднага направете уплашена физиономия и издайте звук, с който да покажете, че се страхувате. Детето ще ви разбере отлично.

Помнете, че именно това е времето, когато се зараждат активността, любознателността и интересът към живота. В същото време, детският мозък все още не е способен на сложни логически връзки. Да си представим, че детето ви е счупило скъпа ваза. То не разбира, че за да купите тази вещ отново, ще трябва много да работите, да изкарате пари... Евентуалното наказание от ваша страна няма да има друг ефект, освен да му покажете, че трябва да се съобразява с по-силния. А не това искате, нали?

Втори период: от 5 до 10 години
Дръжте се с детето "като с работник". Давайте му задачи и изисквайте от него да ги изпълнява. Ако е необходимо, наказвайте го, но и физически.

В този период активно се развива интелектът. Затова спокойно го "товарете" с нови знания. Детето трябва да се научи да предвижда какви ще са реакциите на хората спрямо неговите постъпки. Трябва да се научи как да провокира положително отношение към себе си и как да избягва отрицателното.

Трети период: от 10 до 15 години
Отнасяйте се с детето "като с равен". Забележете, не на равно, а като с равен - все пак, вашите знания и опит са много по-големи от неговите. Стремете се да се съветвате с него по различни въпроси, давайте му възможност и го насърчавайте да решава самостоятелно. Ако е необходимо да наложите мнението си, нека е с "копринени ръкавици" – обсъдете с детето своята гледна точка, обяснете му, подскажете му, дайте му подходящи примери. Само така ще го убедите в своята правота. Ако не сте съгласни с неговото намерение да направи нещо, не му забранявайте директно. По-добре насочете вниманието му върху бъдещите негативни последствия от неговите действия.

През този период се формира усещането за самостоятелност и независимо мисленето.

Последен период: от 15 години нататък
Изключително важно е да показвате уважението си към детето. Сега вече е късно да го възпитавате - време е да пожънете плодовете на своя труд.

Какво може да се случи, ако не спазвате тези правила?

- Ако до 5-годишна възраст го потискате, това ще повлияе негативно върху неговата активност, върху интереса му към живота, върху интелекта му. Ще го научите, че трябва по инерция да се подчинява на силата. А това ще го направи лесна жертва на наглеците, които ще среща в бъдеще.

- Ако след 5-годишна възраст все още го глезите, детето ще порасне инфантилно, неспособно да работи и да полага каквото и да е усилие, вкл. духовно.

- Ако след 10-годишна възраст го покровителствате като малко дете, то ще порасне неуверено в себе си. Ще бъде зависимо от хора, по-самостоятелни от него, които обаче невинаги ще могат да му оказват подкрепа.
- Ако след 15-годишна възраст не демонстрирате уважение към детето, то няма да ви го прости и ще си тръгне от вас при първата появила се възможност.

Източник: http://www.gnezdoto.net/vdyhnovenie/686-kak-da-vyzpitavame-decata-si-syveti-ot-tibet

Коани
17 Април 2016 г. 01:52:25
Kiril Hinkov


Коани

Понякога, след дълга практика на медитация, се налага учителят да тласне осъзнаването и възприятието на ученика към разширение и просветление. Основно средство за това са коаните. По своята същност те представляват изказвания, въпроси или ситуации, които разтърсват досегашните представи и докосват  съзнанието до реалността. Коаните, като метод за постигане на внезапно просветление, се използват в дзен школата Риндзай (кит. Линдзи-цзун).  

Коаните не са формални. Всеки от тях има своя момент, своя учител и своя ученик. Коаните не са логични. Нищо логично няма в усещането на удар в слънчевия сплит. Коаните не са ирационали. Но могат да бъдат разбрани, само ако постигнем състоянието на осъзнаване на Учителя или Ученика, за които се разказва.

За да отговорим на коан, би трябвало да намерим собствения си конкретен и единствен отговор, свързан с нашата житейска ситуация и проблясъка на осъзнаването за нея. И в никакъв случай, някакъв абстрактен, общ, обобщаващ или логически "правилен" отговор. Отговор, даден от друг, естествено, не върши работа.

Светлината на светкавицата може да премине през мъглата на илюзиите „тук и сега”, но може и да не бъде възприета през целия живот.

***

Какъв е звукът на пляскането с една ръка?

Какъв си бил преди да бъдеш заченат?

Не гледай пръста, който сочи луната, а самата нея.

Дзен - това е човек, който виси от дърво на ръба на висока скала. Той е стиснал със зъби една малка клонка. Не се е хванал за клоните с ръце, нито краката му са се опрели някъде. От ръба на скалата друг човек му извиква: “Защо Бодхидхарма е отишъл от Индия в Китай?” Не отговори ли, той е загубен. Ако отговори, ще умре. Какво трябва да направи?


Ако си гладен, а аз ям ориз, ще те засити ли това? Ако си сакат в краката, утеха ли ще е за теб, че аз крача с пълни сили? Ако мехурът ти е пълен, ще ти олекне ли, когато аз се облекча?


Шудзан вдигнал тоягата си и я размахал пред монасите си.
— Ако наречете това тояга — казал той, — вие отричате вечния му живот. Ако не го наречете тояга, вие отричате сегашното му съществувание. Кажете ми, как предлагате тогава да се нарича?


Учителят Гецуан казал: „Кеичу, първият майстор на колела, направил две колела. Всяко имало петдесет спици. Да предположим, че отрежете главината? Ще има ли тогава колело?"


Субухти, ученик на Буда, бил осенен от Просветлението за голямата пустота, където вечното и действителното се сливат с преходното и недейсвителното. Докато седял под едно дърво в своето просветление, той забелязал, че отгоре му се сипе цвят. И чул гласове:
- Колко красноречиво говориш за пустотата! -възхваля ли го те, подобно на божии гласове.
- Но аз не съм говорил за Пустотата! - промълвил Субухти.
- Не си говорил. Ние не сме чули. Това е тя истинската Пустота - шепнели гласовете, а цветовете завалели като дъжд.


Един човек отишъл до Буда и го питал няколко пъти:
"Учителю, чух че си много мъдър, научи ме, как да помагам на хората?"
Буда му отговорил: "За да помагаш, трябва да те има. Не можеш да помогнеш, ако не съществуваш."- и потънал отново в медитация.


При учителя Джошу дошъл нов монах с думите:
- Току-що влязох в братството и бързам да науча първия принцип на Дзен. Моля да ми го кажете.
Джошу запитал:
- Изяде ли си вечерята?
Той отговорил:
- Изядох я.
Джошу казал:
- Е, тогава измий паницата си.


Веднъж Буда отишъл при своите ученици с кърпа в ръка - красива копринена кърпа. Вероятно е била подарък от някой цар. Обикновено Буда не приемал такива неща, и сега всичко го гледали в недоумение защо държи тази кърпа в ръцете си, сякаш им казвал: "Погледни внимателно, виж!" Всички вперили очи в кърпата, но никой не видял нищо друго, освен красива копринена кърпа.
След това Буда започнал да връзва възли с краищата на кърпата. Настъпило пълно мълчание, всички гледали какво прави той. Завързвайки пет възела, Буда попитал:
- Това същата кърпа, която донесох ли е, или друга?
Сарипута казал:
- Вие надсмивате ли ни се? Разбира се, че е същата кърпа.
- Сарипута, помисли още веднъж! Онази кърпа беше без възли, а на тази има завързани пет. Как може да е същата?
Едва сега Сарипута разбрал смисъла и казал:
- Разбрах всичко. Макар че кърпата е същата, сега тя е във възли и прилича на страдащ човек.
- Точно така. Всичко, което искам да ви покажа е, че човек, който се терзае, по принцип не се отличава от Буда. Аз съм всичко на всичко кърпа без възли! Ти - си кърпа с пет възела. Тези възли са - агресивност, алчност, лъжливост, неосъзнатост и егоизъм. - След това Буда казал - Сега аз ще се опитам да развържа тези възли. Кой ще ми помогне да го направя? - Той започнал да дърпа двата края на кърпата и възлите започнали да стават все по-малки и по-стегнати.
Някой възкликнал:
- Но какво правите? Така те никога няма да се развържат! Коприната е толкова тънка, а Вие така силно я дърпате. Възлите ще станат толкова малки, че ще бъде невъзможно да бъдат развързани.
Буда им казал:
- О, вие отлично разбирате всичко, когато става дума за кърпата. А защо не можете да разберете самите себе си? Нима вие не сте в същата ситуация? Вие дърпате своите възли и те стават все по-стегнати и по-стегнати. След това попитал - Кой ще каже как да се развържат възлите?
Един ученик предложил:
- Отначало човек трябва да се приближи и да разгледа внимателно как са били завързани възлите. - Той разгледал кърпата и казал - Възлите са били завързани така, че ще станат по-свободни само ако ги разхлабим и като им позволим да станат по-свободни, ще ги развържем, това не е трудно. Това са прости възли. - Ученикът взел кърпата и внимателно развързал възлите един след друг.
Буда казал:
- Днешната проповед свърши. Вървете да медитирате!


Вървял един човек из полето. Минал покрай един селянин и го попитал: Човече, след колко време ще стигна до града? Селянинът го погледнал, и му показал с ръка да продължава да върви. Пътникът помислил, че не го е разбрал, и попитал отново: След колко време ще стигна до града? Селянинът отново му посочил с ръка да върви. Е, явно на човекът не му е до мене – си казал пътникът и продължил. На края на нивата чул селянинът да вика след него: Човече, ще стигнеш във града по обяд.
- Добре де, два пъти те попитах, защо чак сега ми казваш? – попитал пътникът.
- За да зная кога ще стигнеш, трябва да те видя как вървиш - отговорил му селянинът.


Учениците на един учител по бойно изкуство го попитали:
"Учителю, може ли едни мъдрец като теб и с твоите умения да се справи с едно цунами?"
А той се усмихнал и казал:
"Че то за можене, може, ама какво ще дири един мъдър човек, там където има цунами?!"


- Кой те е вързал?
- Никой.
- Защо тогава търсиш освобождение?


Един монах попитал Бай Джан:
- Кой е Буда?
- А ти кой си? - отвърнал Бай Джан.


Двама монаси вървели по кален път. Валял силен дъжд. Като стигнали до завоя видели красиво момиче в копринено кимоно, което не можело да прекоси огромна локва на пътя. Единият монах повикал момичето, вдигнал го на ръце и го пренесъл на отсрещната страна. След това двамата монаси продължили пътя си към храма, само дето другия монах през цялото време мълчал намръщено. Малко приди да стигнат храма не издържал и попитал:
- Ние, монасите, не се доближаваме до жени. А ти дори пренесе това момиче на ръце през локвата. Защо?
На което първия монах отвърнал:
- Аз оставих момичето на пътя. Ти още ли го носиш в себе си?


Джошу запитал един монах, които за пьрви пьт бил дошъл в залата на храма:
- Виждал ли съм те тук преди?
Монахът отговорил:
- Не, учителю.
- Тогава заповядай чаша чай - казал Джошу.
После се обърнал кьм друг монах:
- Виждал ли съм те тук преди?
- О, да, учителю, неведнъж — отговорил той.
- Тогава заповядай чаша чай — отгоборил Джошу.
По-късно настоятелят на храма запитал Джошу:
- Как така все им предлагате чай, каквото и да Ви отговорят?
На това Джошу извикал:
- Настоятелю, още ли си тук?
- Разбира се, учителю - отвърнал той.
- Тогава заповядай чаша чай - казал Джошу.


При учителя Нанин дошъл посетител, за да го пита за учението Дзен. Но вместо да слуша, той непрекъснато говорел за собствените си разбирания.
След някое време Нанин му поднесъл чай. Налял чашата на госта, но продължил да налива и след напълването й. Накрая гостът не издържал.
- Не виждате ли, че е пълна догоре? - попитал той. - Не може да поеме повече.
- Точно така - отвърнал Нанин и най-после спрял да налива. - Също като тази чаша и ти си преизпълнен с твоите собствени идеи. Как можеш да очакваш от мен да ти дам учението Дзен, щом не ми предлагаш празна чаша?

Учителят Гутеи имал навика да вдига пръста си, когато обяснявал някои положения от Дзен. Един млад послушник започнал да го имитира и всеки път, щом Гутеи Вдигнел пръста си по време на проповед, момчето правело същото. Всички се смеели.
Един ден Гутеи се обърнал и го видял. Той хванал ръката на момчето, измъкнал нож, отрязал пръста и го хвърлил надалеч. Момчето побягнало с рев.
— Спри! — извикал Гутеи.
Момчето спряло и погледнало учителя през сълзи. Гутеи вдигнал пръста си. Момчето вдигнало своя пръст. После внезапно осъзнало, че го няма. За миг се поколебало.
Сетне се поклонило.

Дзен учителите учат, че когато се обръщаш към хората можеш:
1. Да приемеш човека и да приемеш действието му (дума, действие или бездействие).
2. Да приемеш човека, но да отхвърлиш действието му.
3. Да отхвърлиш човека, но да приемеш действието му.
4. Да отхвърлиш и човека и действието му.

http://clubs.dir.bg/showflat.php?Board=ezoterfilosof&Number=1940033795&page=0&view=collapsed&sb=5&part=1&vc=1

Статуя на Буда
22 Септември 2010 г. 02:37:41
Kiril Hinkov


Статуя на Буда

Едно момче поискало да стане ученик по ушу в манастира Шаолин. Настоятелят на манастира решил да го изпита. Казал му: „Можеш ли да ми направиш от това голямо дърво статуя на Буда? Винаги съм искал да имам една голяма статуя на Буда тук в двора. Налага се да замина за една година, като се върна, искам да е готова.”

Още до седмица момчето отсякло дървото и започнало да го обработва. Точно след една година то завършило огромна статуя на Буда. Дошъл учителят, погледал, останал доволен. Но решил да изпита отново момчето:

- Все още не мога да те взема за ученик. Статуята е хубава е, но е много голяма. Аз пак ще тръгна, искам да я направиш наполовина по-малка.

Видяло се, че момчето е много разочаровано. Намръщило се, но се поклонило и приело задачата. Работило около 6 месеца. И изведнъж спряло. Видяло, че е направило един нещастен Буда, намръщен и мрачен. Два месеца не правило нищо. Не можело да изпълни задачата. И изведнъж една нощ, докато гледало небето осъзнало, че времето му изтича. Учителят няма да го вземе. „Да става каквото ще! Ще я направя хубава! Пък, ако иска да ме взима.” Момчето променило настроението си. Започнало да работи с усмивка и радост. Когато майсторът дошъл, намерил един усмихнат, блажен Буда да го чака в двора.

- Статуята отново ми се вижда голяма. И малко груба. До догодина искам да направиш нова.

Ученикът усмихнато му отговорил, че ще направи. Той се бил научил на търпение и на радостен труд. След една година учителят намерил невероятно красива и изящна статуя на Буда. Истински шедьовър. Той вече знаел, че това е добър ученик. Оставало да му се покаже само техниката.

Превод от книгата на Dr. Yang Jwing-Ming "Shaolin White Crane"

Национален център по борба
Национален център по борба
Снимка: Интернет
НСЦ по вдигане на тежести и борба - карта
НСЦ по вдигане на тежести и борба - карта
Снимка: Интернет
Национален център по борба
Национален център по борба
Снимка: Интернет
още...

Джуджицу, самопредпазване и самозащита за всички

КУРС, ПОДХОДЯЩ И ЗА НЕПРАКТИКУВАЩИ БОЙНИ ИЗКУСТВА

Ако някой има желание да се занимава с бойно изкуство и готов да отдаде част от своето време и енергия - добре дошъл при нас.
Основната насоченост на нашата програма е самоотбраната, а главната ни цел: по-здраво тяло, по-бърз ум, по-добро самочувствие.

Ако родител участва в тренировките на клуба с детето си, месечният членски внос за двамата е един.

ТЕМИ ЗА ОБУЧЕНИЕ:

- Живот и здраве – най-скъпите притежания на всеки. Правила за практика. Етикет. Методи за предпазване от травми, наранявания, заболявания и изчерпване на силите. Техника за падане и поемане на удари.  
- Настройка на тялото, вниманието и духа – поза, осанка, готовност за отстояване на себе си, излъчване, увереност, решителност. Осъзнаване на околната среда, опасностите и възможностите, които тя предоставя. 
- Техники за самонаблюдение, запазване на самообладание и поддържане на оптимално физическо, ментално и емоционално състояние при стрес, агресия, малтретиране. Правила и методи за подобряване на общото физическо състояние. 
- Подходи за преодоляване на междуличностни конфликти и напрегнати ситуации. Вербална и поведенческа самоотбрана.
- Тактика и стратегия на двубоя. Предпазливост. Намерение на агресора, сила, дистанция, посока, скорост на развитие на ситуацията. Избягване, предпазване, пренасочване, отблъскване, елиминиране на атаката.
- Сценарии за самоотбрана при агресивно поведение и различни видове физическо посегателство. Удари, борба, заключване на ставите, оръжия, предметите от ежедневието като средство за самоотбрана. Много нападатели.
- Възможности за получаване на помощ или подкрепа преди, по време и след нападение и посегателство.

ПРОГРАМА

Място и време на провеждане:

"Национален център по борба" до бейзболното игрище на Дианабад, ул. Пимен Зографски №5.

Вторник и четвъртък от 19:30 до 21:30 часа

Събота от 12:30 до 14:00 часа в зала Айкидо на Центъра.

Месечен членски внос: 45 лева за всички тренировки на клуба. Включително заниманията по регулиране на тялото.

ЗА ИНФОРМАЦИЯ:

GSM: +359882744783
E-mail: office@kyokuten.net