Кьокутен - Точка на пречупване

Български

Предстоящи събития

Последни статии

Бойното изкуство - Будо и Буджуцу
05 Ноември 2017 г. 09:21:55
Kiril Hinkov


Бойното изкуство - Будо и Буджуцу

Будо е термин, често превеждан като „боен път”, който се използва в Япония за общо наименование на всички бойни изкуства, използвани като метод за култивиране на човека. Бу означава "боен", „въоръжение”, „насилие”, както и „да спреш, да забраниш, да доведеш до край”. До – път или начин.

Буджуцу означва дословно "бойно изкуство или техника". При него акцентът е върху реалната техника и начините за победа и спирането на насилието.  

В бойното изкуство се е смята, че има три големи области на развитие:
- бойна техника и самоотбрана;
- начини за лечение, оздравяване и здравословен живот;
- регулиране на ума, мисловни упражнения, медитация.
Чрез изучаването на това, ние можем да се погрижим за себе си, когато някой иска да ни причини зло, да живеем пълноценен, активен живот и да достигнем до висотата на човешкото мислене и дух.
Здрав човек не е този, който не страда от физически или психически болести, а този, който въпреки тях яде с удоволствие, спи спокойно, има дружелюбен и весел характер, свободно общува с хората, отличава се със здравомислие и вътрешен мир. Понятието "дълголетие" не се изчерпва само с достигането на преклонна възраст, а по-скоро е продължаването на младостта и способността да се радваме на живота през всичките дни, които са ни отпуснати на тази земя.   
Войн не е този, който може да победи всеки във физически сблъсък, а този, който, прозрял човешката природа и мислене, се опитва да даде най-доброто развитие на една ситуация. Ситуация, в която хората се изправят един срещу друг, заради своите си хорски интереси, без дори да виждат, какво се случва около тях. 
И така се стига до стратегията. Да избираш живота си, чрез всяка следваща стъпка. 

"… Никога не пропускайте всекидневната си тренировка. Постоянно се опитвайте да подобрите техниката си чрез опити и грешки. По този начин бавно ще изградите основата на ума си. И тогава, неочаквано, ще придобиете непобедима техника. С отворените очи на ума си ще можете да чуете шепота на птиците, звука на вятъра, принципа на вселената. Ще бъдете способни да изпреварите намерението на противника, преди да удари или да отвори устата си. Ще ви се струва, че атаките идват към вас със забавена скорост .... Най-висшето умение, което води към непобедимостта, може да бъде постигнато само с първокачествен ум... " 

Казуми Табата
“Секретни тактики”

ТРЕНИРОВКИ 

Здраве, висока работоспособност и сплотен колектив чрез тренинг на работното място? А защо не?
04 Ноември 2017 г. 00:28:23
Kiril Hinkov


Здраве, висока работоспособност и сплотен колектив чрез тренинг на работното място? А защо не?

„Човек може да управлява тялото си по различни начини. Ако избере неправилен, функциите на организма му се влошават.”
„Колкото и умен и силен да ни се струва мъжът или прекрасна и очарователна жената, колкото и богати да са те, каквито и връзки да имат, техният живот съвсем няма да бъде идеален, ако не умеят правилно да управляват тялото си.”
Фредерик Матиас Александър (1869-1955)

Въвеждането на програми за подобряване на здравето, повишаване на работоспособността и сплотяване на колектива чрез тренинг и обучения на работното място не е нова идея. Има данни за успешното й прилагане в Япония, Швейцария, Австралия. Въпреки това, при нейното предлагане на мениджърите или HR звената на фирми или организации у нас, се срещат редица възражения.

Защо „не”?

„Фирмата не разполага с бюджет за такива екстри в момента.”
„Поощрителната програма на фирмата има съвсем друга схема и логика. Не виждаме начин да включим обучения за повишаване на физическата компетентност в нея.”
„Нямаме подходящо място за провеждане.”
„В работно време провеждането на такава програма не е възможно, а в друго време не можем да ги накараме насила.”
„Служителите ни едва ли ще имат интерес.”
„Каква е тази щуротия? Ще въвеждаме отново соц. физ. зарядките ли?”
„Ние вече провеждаме йога (танци, масаж, медитация) в офиса.”
„Имаме добре оборудван фитнес.”
„Професионално насочените обучения са основата на добрия професионализъм. Това е най-важното, в което трябва да инвестира работодателят.”
„Всеки е длъжен сам да отговаря за физическата си форма и състояние.”
„Много от средствата, които се отпускат по звена, най-често отиват за банкети и веселби на някое хубаво място. А и не е ли това истинският тийм билдинг? Опознават се хората, общуват, веселят се.”
„Шеър холдърите на компанията са в чужбина. Компанията майка има своя политика за стимулиране и обучения на персонала, унифицирана за всички поделения.”

Изброените твърдения ясно показват отхвърляне на идеята, че такъв тип програми могат да окажат влияние върху постигането на бизнес целите на компаниите и организациите или, дори, че те биха били полезни за служителите. Такива твърдения оставят на заден план ролята на физическата компетентност и интелигентност[1] за професионалното развитие на работната сила и на мениджърите в частност. 

Реалната ситуация:

Съвременният начин на живот се характеризира с голяма динамика, конфликти, стрес и напрежение. Натоварването на служителите понякога е изключително високо и поради семейните им задължения. И дори тези, които активно спортуват или разпускат напрежението по различни начини, чрез тях се натоварват още повече и си причиняват допълнителни вреди, ако не могат ефективно да управляват процесите на работа и почивка. Статистиките твърдят, че през последните години работоспособността на работната сила в България намалява. Увеличават се заболеваемостта и отсъствието на персонала по болест.
 
При провеждането на прости двигателни тестове и след кратък разговор със служителите на редица фирми и организации относно начина им на живот, работа, почивка и хранене, най-често става очевидно, че:
* Хората са пренапрегнати и имат постоянни напрежения в много части на тялото.
* Някои от тях имат наднормено тегло, което носи сериозен риск от поява на метаболитен синдром[2].
* Много от тях почти веднага проявяват признаци на болка – във врата, раменете, гърба, кръста, коленете или стъпалата.
* Постоянно работещите на компютър често имат явно уморени очи, главоболие и изтръпвания в китките и дланите.
* Тружениците от една сфера на дейност и професия имат сходни болки и затруднения поради специфичния характер на работата им и специфичната професионална умора от нея. (Интересен е фактът, че обикновените служители и физическите работници по-често изпитват болки в кръста, а мениджърите – напрежение във врата, раменете и чести главоболия.) 
* Не е рядкост неправилната или изкривена стойка при стоеж или седене и небалансираната  походка. 
* Все по често се среща липсата на добър сън и достатъчно възстановяване, дори след дълга почивка и въртене в леглото.
* Много от тях нямат рационална програма за редуване на движение, работа и почивка, както и за балансиране на живота.
* Същото може да се твърди за режима им на хранене.
* Много от служителите казват, че поради ангажирания си живот, те едва ли биха отделили повече време за себе си и физическото си състояние, освен ако не усетят влошено или пряко застрашено здравето си и досегашния си начин на живот.

Влошеното физическо и здравословно състояние на работната сила и на нацията като цяло са един много сериозен проблем. За съжаление средствата за масов спорт и физическа култура, отпускани от бюджета са нищожни. Затова, на този етап ни изглежда, че подобрение може да се постигне чрез по-висока загриженост и ангажираност от страна на бизнеса и работодателите. А логиката е съвсем проста и ползата очевидна.

Здраве, висока работоспособност и сплотен колектив чрез тренинг на работното място? Да, редно е да започнем веднага!

„Ако мислиш за година напред, посади ориз. Ако мислиш за 10 години напред, посади овощна градина. Ако мислиш за 50 години напред – образовай хората." Източна мъдрост

 Да се опитваме да формираме високи професионални качества и да изискваме отлични постижения от своите мениджъри и служители, без да сме се погрижили за базовите им потребности и физическата им форма, е безсмислено. А такава грижа е една добра стратегия и инвестиция в развитието на човешките ресурси.

Съвместното обучение и трениране на служителите, води до взаимното им опознаване и много по-дълбоко общуване без значение от нивото на служителите в йерархията. Те се учат да наблюдават и да се грижат не само за своето състояние и възможности, но и за тези на хората около тях. Подобрява се качеството на комуникациите и живота на работното място и у дома. Тренировъчното взаимодействие и натоварване дават възможности за естествено разрешаване на противоречия и конфликти, както и за намиране на нови решения в редица трудни и дори критични ситуации, които се срещат по време на изпълнение на професионалните задължения. Спецификата на тренингите води до висока ангажираност към програмата и изграждане на лична гордост и удовлетвореност от работното място. Така се градят основите на винаги печелещия отбор.

Бележки:
[1] Физическа компетентност и интелигентност – система от знания и умения на индивида, чрез които той осъзнава и управлява своето физическо състояние, възможности и работоспособност по най-оптималния за него начин. Изграждането й изисква практически познания от областта на анатомията, физиологията, физическата култура, науките за хранене и дишане, хронобиологията, психологията и др. Както и висока степен на интелигентност, емоционален баланс, много практика и добро познаване на себе си и нуждите на тялото си.
Наличието на такива качества у мениджърите им позволява обективно да преценяват и управляват собственото си състояние, състоянието на своя екип, както и да оценяват правилно възможностите на конкурентите и опонентите си.     

[2] Метаболитен синдром - комбинация от четири проявления, наречени “смъртоносния квартет”: наднорменото тегло и напълняване в областта на талията; повишено артериално налягане; нарушение на мастната обмяна (увеличен лош холестерол) и нарушение на въглехидратната обмяна.

Значение на поясите в Рюкю Буджуцу
04 Ноември 2017 г. 00:27:30
Kiril Hinkov


Значение на поясите в Рюкю Буджуцу

от Борис Грамчев

Бял пояс

Ниво на чистота и потенциал

След като сте стъпили на пътя на Буджуцу – напълно нов и непознат път за Вас, и след като Ви липсва опит и практика, може да се каже, че Вашето сърце е изпълнено с чистота и надежда. От тях се ражда изначалният ентусиазъм да тренирате и учите. Белият цвят е цветът на чистотата, но също така и цветът на мъглата. Затова, през този период, Вашите представи за изкуството, което изучавате са замъглени и непълни. Вие се запознавате с качествата и ценностите на този път, учите се на вежливост, обноски, уважение и демонстрирате Вашата готовност да следвате и да се развивате.

Изисквания за Бял пояс:

  • Да посещава редовно тренировки и да заплаща навреме таксата за доджото
  • Да познава и спазва правилата за безопасност на доджото
  • Да знае и прилага доджо етикета на организацията
  • Да е наясно със значението на Кода на Честта (Доджо Кун) и Ръководните Принципи (Тоде Джукун) на Рюкю Кенпо Карате Кобудо Ренгокай
  • Да знае какво е Рюкю Буджуцу и откъде произхожда

 

Жълт пояс

Ниво на устояване

Жълтият цвят е цветът на пустинята. Всичко около Вас е враждебно. Вие поставяте под въпрос много от това, което тренирате. За да устоите на атаките на съмнението, Вие трябва да сте готови да проявите преди всичко упоритост, издръжливост и лична мотивация, чрез които да издържите на трудностите, изтощението и болката. Чрез демонстриране на воля, Вие тренирате за да развиете правилен усет за движенията, да усъвършенствате техниката си и да изчистите своя кихон. На този етап Вие не се фокусирате толкова върху противника, колкото върху себе си и собствените си усещания. В пустинята на тези усещания от Вашата воля се изгражда твърд и търпелив характер, който е способен да извърви толкова разстояние, колкото е необходимо за да достигнете до спасителен оазис. Вие търсите хармония в трудността и сладост в умората и не се интересувате от постижения и бързи резултати. Тренирате, за да устоите на всички изпитания стоящи пред Вас и това само по себе си Ви доставя усещане за истинност и жизнена сила.

Освен физическите умения, които придобивате (като техника, бързина, сила и баланс) Вие изграждате и основите на психологическата страна на тренировката – възприятие, осъзнатост, устойчивост и други качества на волята. От Вас се очаква да прилагате своя интелект, съзнание и усещания, за да комбинирате физическото проявление на Буджуцу с развитието на Вашия вътрешен потенциал. Затова бъдете уверени в развитието на своите способности и решителни във всички свои действия. Дайте най-доброто на което сте способни, за да изкристализирате познанието си по Буджуцу и да се научите да изпълнявате всички движения по чист и правилен начин. Преборете всички свои страхове, като им се противопоставите с увереност.

Изисквания за Жълт пояс:

  • Да идва редовно и навреме за тренировка
  • Да изпълнява технически правилно кихона
  • Да притежава основни познания по приложение на техниките
  • Да демонстрира решителност, воля и желание за развитие
  • Да умее да издържа на физически натоварвания
  • Всички изисквания за Бял пояс

 

Зелен пояс

Ниво на емоциите и чувствителността

Зеленият пояс пресъздава цвета на гората. Той олицетворява прогреса чрез емоциите и страстта в Буджуцу. Стремежът и желанието да чувствате това, което изпълнявате Ви подготвя за усвояването на така важните киай, киме и правилно дишане. На този етап Вие изпълнявате Кръга на смъртта (хаппо но кумите) със страст и пълна отдаденост. Може да се каже, че стремежът Ви към чувства и емоции е по-силен от желанието Ви да изпълнявате правилно техниките. Именно това Ви подготвя да извършвате вадза на по-високо ниво. Емоционалният фокус и оттеглянето от идеята за правилната техника правят Вашето Буджуцу живо, дишащо, придават му енергия, свежест и душа. Това е много по-различен етап от всичко, което се преминали досега. Ако преди сте чувствали и мислили върху правилното изпълнение на вадза, което само по себе си е отношение центрирано към Вашата хара, то сега вие се стремите преди всичко да избягате далече от центъра й, към това нещата да Ви носят нови усещания, чувства и емоции, които Вие да споделяте с околния свят. Вие осъзнавате, че сте имали огромна нужда да излеете навън всичко, което Вашето тяло е трупало през стотиците тренировки в доджото. Този Ваш порив е зелен и чист като самата гора. Вашите дробове се изпълват с нов дъх и щастие. Вие осъзнавате, че твърдостта и силата, които излизат от Вас се балансират по хармоничен начин от страстта и диханието, което придавате вътрешно на всяко Ваше намерение и движение. Започвате да усещате как практиката на Буджуцу Ви учи да дарявате живот, а не да го отнемате. Ако страстта Ви е искрена, Вие не се отделяте от пътя на физическата практика, а само я обогатявате емоционално. Поради това, Вие не сте съблазнени от духовни практики и не се стремите да замените потта и болката на ежедневната тренировка с медитации и ментални упражнения. Вие оставате верни на Вашия път и той, подобно на пролетна гора, Ви се разкрива с още по-голяма дълбочина и красота.

Зеленият пояс е среден по старшинство. Вие сте запознати с Вашата уникална индивидуалност и с важността на великодушието и състраданието. Това е първата от степените, които Ви учи да бъдете меки и различни – качество, което ще доразвивате през нивото на Синия пояс. Осъзнавате, че сила без мъдрост и състрадание е груба, деструктивна и опасна дори за самите Вас. Вие започвате да изпълнявате Ката по нов и непознат за Вас начин. Изразявайки вътрешната си емоционалност Вие се учите да бъдете меки като листата на дърветата и едновременно с това твърди, като стеблата им. Затова, през тази степен на Вашето развитие Вие трябва да работите върху емоционалната страна на Буджуцу, защото Буджуцу е много емоционално изкуство. Зеленият колан трябва да е способен да демонстрира силата на тази емоционалност в най-градивен аспект. Тъй като действията по време на битка произтичат от  усета и рефлексите Ви, а не от предварителните Ви мисли и намерения, Вие използвате своите емоции, за да подпомогнете тялото си да изпълнява техниките по естествен начин, без мисъл или намерение. Това е подготовка към едно от най-съществените състояния, които ще владеете като майстори – състоянието на пустота, наречено муссо (без мисъл).

 Изисквания за Зелен пояс:

  • Да има стегнат кихон
  • Да изпълнява техниките с вътрешна емоция
  • Да притежава добър киай
  • Да покаже мекота и липса на скованост в приложенията на вадза
  • Да демонстрира воля за победа в кумите
  • Всички изисквания за Жълт пояс

 

Син пояс

Ниво на плавност, лекота и адаптивност

Синият цвят е цветът на водата. Тя символизира способността да се адаптирате към всяка трудност, към всяко препятствие по пътя на обучението Ви. Вие използвате техниката на вълната при водене на бой, умеете да изтегляте и избутвате опонента си, владеете инициативата, имате натрупан опит в кумите и това Ви помага да прилагате Вашите умения с лекота и хармония. Древното послание, че „всяко майсторство се познава по лекотата“ се отнася именно до Вас. Вие не само притежавате изчистен кихон, който изпълнявате без затруднение и с лекота, но усещате и лекота на съзнанието си – както в доджото, така и в ежедневието.

Подобно на водата, която се адаптира към всеки обект изпречил се на пътя й, Вие се стремите да подхождате плавно и меко към противниците си. Това се изучава най-добре с кумите и при работата с оръжия. По отношение на гъвкавостта (физическа и психическа), на това ниво Вие трябва да отделяте сериозно внимание на разтягането и да практикувате ежедневно упражнения за разтягане. Когато се сблъскате с моменти на отчаяние и желание да се откажете или да разредите трудностите, Вие трябва да се приложите лекота в мисленето си и да помните, че това е неизменна част от обучението. Както водата не се стреми да разпознае или разруши камъка, а само да го заобиколи и да продължи да тече, така и Вие останете спокойни в разгара на бушуващата битка (било то по време на кумите или Ваша вътрешната битка) и продължете да изразявате себе си по най-естествен начин. Духът на трениращия Буджуцу трябва да остане спокоен и хладен като водна повърхност.

Изисквания за Син пояс:

  • Да покаже пластичност и подобрена гъвкавост
  • Да изпълнява кихона с бързина и сила
  • Да има изчистена вадза при работа по двойки
  • Да демонстрира добра завършваща техника при работа по двойки
  • Да комбинира динамика и плавност в кумите
  • Да има добро ниво на изпълнение на катите
  • Да работи с оръжията с лекота
  • Всички изисквания за Зелен пояс

 

Кафяв пояс

Ниво на практичност и креативност       

Кафявият цвят е цветът на пръстта. Това е същата онази пръст даваща живот на малкото семе, което здраво вплело корените си в нея отправя своето стебло високо нагоре към небето. На това ниво Вие израствате духовно и се отделяте от представите си за физическото значение на битката, на победата и на всичко свързано с Буджуцу. Това ниво символизира връзката между небето и земята. Затова, като кафяв пояс Вие стоите здраво стъпили на краката си, но Вашият взор е отправен нагоре. Вие успешно комбинирате физическите си качества като твърдост, сила, подвижност, баланс, и правилна техника (качества, които произлизат от силната Ви връзка със Земята) с Вашите духовни умения – характер, воля, непреклонност, духовни ценности и разбирания. Този баланс подпомага Вашия стремеж към обогатяване на познанието Ви по Буджуцу и Ви отвежда далече отвъд досегашните Ви хоризонти. Вие започвате да съзирате духовен смисъл зад всичко, с което сте се занимавали. Спокойно оставяте сърцето си да поникне и да пробие черупката на твърдия и непоколебим войн, в който сте се превърнали. Въпросите, които си задавате са от ново за Вас естество. Вие търсите начин да прилагате всичко научено в ежедневния живот.

Това е много важно ниво в обучението Ви, през което трябва да започнете сериозна и отговорна промяна в начина си на мислене. Трябва да сте физически силни и да изпълнявате техниките с вещина и лекота, но същевременно и да продължавате да се стремите да постигате все по-високи нива на уменията си. По време на кумите, способността Ви да контролирате млад и неопитен противник чрез усет, правилно разпределение на силата и контрол на дистанцията трябва да бъде силно развита. Младите ученици са склонни да чувстват, че могат да се доверят на кафявия пояс, затова Вие трябва да уважавате това доверие като сте преди всичко вежливи, честни, искрени, почтени и лоялни с тях. В състоянието, в което се намирате, между небето и земята, Вие трябва непрестанно да се връщате назад и да поглеждате безпристрастно себе си, за да сте сигурни, че контролирате своите ценности, амбиции и предразсъдъци, а не обратното. Всеки кафяв пояс трябва да култивира в себе си смело сърце и твърда воля, да умее да се освобождава от оковите на стари и непотребни разбирания и практики и да има вяра в красотата на неизвестното, което предстои. Не спирайте да търсите нов смисъл във всичко и не се задоволявайте с тази степен, защото истинското знание вече е поникнало във Вас.

Изисквания за Кафяв пояс:

  • Да изпълнява кихона правилно, с бързина, сила и устойчивост.
  • Да притежава много добра физическа подготовка
  • Да покаже характер, воля и непреклонност в кумите
  • Да има задълбочено познание при работа по двойки и много добра вадза
  • Да има добро ниво на изпълнение на катите и познания за приложението им (имми)
  • Да демонстрира добър контрол върху оръжията в Кобуджуцу
  • Всички изисквания за Син пояс

 

Червен пояс

Ниво на импровизация

Червеният цвят е цветът на огъня. Той се характеризира с комбинирането на всички качества, които сте придобили досега по пътя си. Вие сте твърд, остър, опустошителен, но едновременно с това мек, динамичен, подвижен и непредсказуем. Вие умело подчинявате противника в бой, водите го и го притискате със своето семе. Способни сте да прикривате своите намерения и да долавяте намеренията на противника. На нивото, на което се намирате от Вас се изисква да притежавате две ключови качества, без които не можете да продължите своето израстване – импровизация и свръхсетивност. Импровизацията изисква от Вас не само да умеете да прилагате онова, което сте научили в практиката, но и да можете да променяте наученото така, че то да съответства по най-добрия начин на обстоятелствата. Чрез импровизация Вие се превръщате в творец, който умее да модифицира техниките създавайки нови варианти, откривайки нови приложения, раждайки нови разбирания. Свръхсетивността от друга страна е неизменна черта на война. Това е качество, което трябва да съпътства Вашето развитие в Буджуцу. Вие усещате с цялата си кожа колко естествени и прости са всички неща около Вас. А онези, които до скоро са Ви се стрували смътни и сложни, сякаш се деструктурират сами на по-малки и ясни части. Вие чувствате както агресивните намерения на хората около Вас, така и любовта им. Способни сте да учите самостоятелно и да ходите по свой собствен път, наравно и пълноценно до своя сенсей. Участвате активно в ръководенето на по-младите от Вашето доджо и помагате на сенсеите в предаването на ценностите на Буджуцу, чрез които Вие активно живеете. Това ниво изисква още от Вас да бъдете като огън, който знае кога да гори и кога да тлее. Търпеливо чакате своя миг и умеете да избухвате с енергия, която никой не може да спре. Вие осъзнавате силата на икиои и пътят пред Вас тепърва се разкрива.

Изисквания за Червен пояс:

  • Да притежава добро ниво на импровизация
  • Да има високо ниво на изпълнение на кихона
  • При работа по двойки да може да модифицира всяка техника, спрямо противника и ситуацията
  • Да демонстрира пълен контрол над противника по време на работата по двойки и отлична довършителна част
  • Да притежава икиои (динамична сила)
  • Да има много добро ниво на изпълнение на катите
  • Да търси и намира нови приложения на техниките от кихона и катите
  • Да покаже умение да ръководи противника в кумите, да има правилен усет за дистанция и разпределение на силата си
  • Да демонстрира много добър контрол върху оръжията и противника в Кобуджуцу
  • Всички изисквания за Кафяв пояс

 

Черен пояс

Ниво на нова личност

Черният цвят е цветът на смъртта. Няма място за страх обаче, това е Вашето ниво нановораждане. От Вас се създава нова личност, свързана завинаги с пътя на Буджуцу. Този пояс обединява в едно всички предишни пояси. За да го достигнете, Вие трябва да изпълнявате техниките на практическо ниво ефективно и с майсторска ловкост, да владеете оръжията с вещина, да развивате в себе си лидерски и организационни умения и дълбоки духовни ценности. До този момент изкуството на Буджуцу Ви е давало онова, от което сте се нуждаели. Сега е времето за промяна – Вие започвате да давате на това изкуство, развивате го, придавате му нови дълбочини и хоризонти. То е живо именно чрез хора като Вас. Вие усещате една нова сила, която идва от искреното Ви сърце. Не се стремите да доминирате и да бъдете по-силен от останалите. Победите и битките не са вече фокуса на Вашите въжделения. Вие усещате силата на вселената и на целия свят около Вас. Разбирате, че за да притежавате истинска сила, трябва да признаете своята слабост. Досега Вие сте се учили само как да контролирате и да бъдете силен. От този момент, Вие започвате да се учите да бъдете слаб и нищо да не зависи от Вас. В това умение е скрита Вашата смърт, но и Вашето новораждане. Защото, осъзнавайки своята преходност и факта, че всичко в света може да съществува и без Вас, във Вас се ражда истинското прозрение за пътя на Буджуцу. То е основата на Вашата вътрешна сила и безстрашие. Буджуцу е изкуство, което цели да опази и съхрани живота, да му предаде цвят и красота. Умението да живеете чрез него и да го предавате, зависи от осъзнаването на собствената Ви преходност. Вие сте способни да почувствате защо сакура, цветчето на цъфналата вишна, е бил сакрален символ за древните самураи. Лекотата, с която то се отделя от клонката е същата, с която Вашият живот приобретява тялото Ви и един ден го напуска. Вие достигате до знанието на една велика истина. Всяко начало има край. Всичко, което се ражда, трябва да умре и през по-голямата част е мъртво. Всяко вдишване съдържа в себе си повика за издишване. Колкото и да Ви се иска можете ли само да вдишвате? Трябва и да издишате. Ролята на Буджуцу е да направи Вашето издишване също толкова приятно и пълноценно, както и вдишването Ви. Това Ви кара да хармонизирате себе си с вселената и да живеете във всеки възможен миг, да търсите вътрешен баланс и покой, здраво събран в собствената Ви хара. Всичко, което се случва във Вас се случва и във цялата вселена. И щом почувствате, че животът, така както и слънцето, не може само да изгрява, а е предопределен и да залезе без в това да има нещо лошо за Вас, Вие се докосвате до Буджуцу по начин, непонятен за останалите степени. Истинската същност на война на Буджуцу е между живота и смъртта, тогава когато тялото и духът станат едно цяло, тогава когато намерим вселената във себе си!

Раждането на черен пояс не е събитие, а пътешествие! То не е факт, а процес. Вие сте положили основите му преди много години и затова сега по съвсем естествен начин Вие приемате Вашето ново призвание. Процесът обаче не завършва с полагане на изпит и защита на Вашата нова степен. Както всеки черен колан избелява с времето и след десетки години практика се стреми да се превърне в бял, така и Вие трябва да се стремите да се върнете към онези Ваши изначални чистота и надежда, с които сте стъпили на своя път. Този цикъл се затваря във Вас от само себе си и по най-естествен начин. Вие не се стремите да бъдете някой друг, нито да променяте себе си. Вашата личност, претърпяла множество физически преобразувания и духовни трансформации се връща към своите корени и преоткрива онова, което винаги е притежавала. Пътят, за връщане към началото не е регрес, а път напред в неизвестното. И както могъщото дърво, чието стъбло се разпростира на десетки метри над земята се възпроизвежда от едно единствено семе с размер на грахово зърно, така и вие след като сте се превърнали в непоклатим и стабилен войн, сте способни да пресъздадете своите знания и способности чрез всеки свой незначителен жест, макар и дребен и на пръв поглед маловажен. Вие носите силата на Буджуцу в себе си така, както малката клечка кибрит носи представата за самия огън.

Черното е цвят освободен от всички цветове. Затова, той се свързва още с пустотата и индивидуалното развитие. И тъй като пътят на война е винаги изпълнен с пустота, след Вашето новораждане Вие оставате насаме със себе си – една личност, която е орисана да бъде Ваш спътник, Ваш враг, Ваш учител…

Като черен колан, Вие трябва да притежавате нов морал и много различен заншин. Досега Вие сте усещали и бдяли за всяко враждебно намерение. Това винаги Ви е носело предимство и предпоставки за победа. Но след като вече усещате вселената по съвсем друг начин, Вие имате нови сетива, а Вашият заншин е като ехо от думите на Такуан Сохо, изречени преди четиристотин години: „Аз не виждам врага и врагът на ме вижда!“ Вие наистина, безпричинно и резултатно сте способни да живеете в мир със себе си и със света. Вие сте едно цяло с всеки и с всичко. Онзи, който се изправи срещу Вашия мир, се изправя срещу цялата вселена. Ако живеете чрез това разбиране, никой не може да Ви срази, никой не може да Ви прекърши.

Технически изисквания за Черен пояс:

  • Да има много високо ниво на изпълнение на кихона
  • Да знае приложението и ефективността на всяка техника от кихона.
  • Да умее да прилага всяка техника от кихона както при атака, така и при защита срещу реален противник
  • Да владее икиои и да умее да го прилага във всяка техника от кихона
  • Да притежава пълен контрол над противника при техники от вадза и кихон кумите
  • Да има много добро ниво на изпълнение на катите и задълбочено познание по тяхното приложение (имми)
  • Да притежава инстинкт за прилагане на най-ефективните техники при атака и защита срещу кръг от реални противници (хаппо но кумите)
  • Да покаже умение за победа в джиу кумите, чрез прилагане на техниките по най-ефективен начин и с възможно най-малки усилия.
  • Да покаже високо ниво на импровизация
  • Да демонстрира много добър контрол, баланс и довършителна част при работа с оръжията
  • Да притежава икиои в Кобуджуцу
  • Да познава и прилага отлично основните принципи на Рюкю Кенпо
  • Всички изисквания за Червен пояс

Ценностни изисквания за Черен пояс:

  • Да има лидерски качества
  • Да служи за пример на останалите
  • Да умее да носи отговорност
  • Да има организационни умения
  • Да умее да бъде сдържан, да контролира емоциите и поведението си
  • Да има желание да показва, демонстрира и обяснява техниките от Рюкю Буджуцу на по-младшите пояси
  • Да има висок морал
  • Да се ползва с уважението на останалите и да притежава неопетнено име
  • Да бъде честна и достойна личност, със силен характер и бистър ум

 

Източник: ikioikan.wordpress.com (тук)

 

За Сейтай и това как да се учим добре чрез практиката
04 Ноември 2017 г. 00:26:58
Kiril Hinkov


За Сейтай и това как да се учим добре чрез практиката

Малко преди втората световна война японското правителство взима решение да опише и съхрани всички национални и традиционни познания. Създават се комисии, които отговарят за различните области. Систематично се издирват хора с някакви специфични познания, назначават се ученици, които да бъдат обучени от тях, всичко се описва и заснема. На ценните хора се забранява мобилизация в армията, за да не бъдат изгубени техните знания и умения.

Организацията Keнко Ходжикай има за задача да опише и да се погрижи за съхранението на всички лечителски традиции, съществуващи на територията на Япония. Един от главните отговорници за тази дейност е Харучика Ногучи. Няколко години след войната той създава фондацията Сейтай и започва да преподава сейтай, една своеобразна физио- и кинези-терапия, изкуството как да подобряваме състоянието на тялото си, да живеем по-добре, да се грижим за живота.

Според Ногучи целта на сейтай е чрез специфични движения и техники да се събуди чувствителността на индивида, за да се освободи спонтанното умение на тялото да се лекува и самовъзстановява. С времето ние губим способността си да комуникираме цялостно и съзнателно с нашето тяло, както и чрез нашето тяло. А когато ограничаваме способността си да общуваме телесно и да осъзнаваме езика на тялото си, ние, също така, ограничаваме способността си да общуваме вербално, да осъзнаваме чувствата и вербалната си комуникация. За да можем напълно да разбираме вербалната комуникация на другите, трябва да съживим собствената си способност да общуваме с тялото си и да започнем да разбираме телесното общуване на другите.

Сейтай се превежда като „добре поддържано тяло” или „да поддържаш тялото в ред”. Това е древно японско изкуство за лечение, което се основава на регулирането на енергията „ки” и на тялото чрез техники, прилагани върху пациенти, или практикувани лично, под формата на упражнения – тайсо (taiso). За същата цел често се използват и загряващи бани, топли компреси и други физиотерапевтични методи.  

Теорията на сейтай казва, че вътрешната жизнена сила на човек е основата на неговото здраве и благоденствие, а тялото има свой предварително съществуващ ред, тясно свързан с тази сила.  Основните задачи на сейтай са: 1/ да опише особеностите на здравото «изправно» тяло и 2/ да даде точни техники, които могат да стимулират вътрешната жизнена сила по такъв начин, че да принудят тялото да се самовъзстанови, като се саморегулира по най-оптималния начин. 

В своя блог за сейтай "Toucher la Vie" Оливие Несмон, сертифициран преподовател от института Имото Сейтай в Токио, дава няколко практически съвета за правилно изучаване на сейтай или, което и да е друго изкуство за промяна, произлизащо от Азия или от Западния свят.

«След 20 години практика, винаги ми е забавно да наблюдавам, как хората постоянно допускат един и същи грешки по отношение на сейтай. Съществува някакъв стереотип, нещо като обуславяне, което тласка много новодошли да повтарят това еднотипно погрешно поведение:

1/ Да очакват, че резултатът идва от метода.

Много често хората ме питат, какво може да направи за тях сейтай. В някои случаи, първите думи след «Добър ден, господине» са: «Боли ме тук, боли ме там, оперираха ми това и имам такъв и такъв проблем ....». И след всичко това следва дълго мълчание.

Истина е, че когато човек страда, той има нужда от бързо и ефикасно решение. Когато ни боли, напълно нормално е да желаем това да спре. Ако не е успеем сами, ние се обръщаме към друг. Това не е проблем за мен. Но е учудващо да констатирам, колко много членовете на обществото ни са склонни да оставят живота и съдбата си в ръцете на други, сякаш самите те нямат никаква власт над тях.  Самоотказали се от своята сила, довели себе си до безсилие, много започват да мечтаят, че някакъв метод като сейтай, ще ги освободи. Но не, точно обратното. Сейтай, на който ме научи господин Имото, демонстрира, че всеки може да се излекува благодарение на силата за живот, която го движи. Ролята на сейтай е да активира тази сила, за да може тя за започне отново да работи в полза на равновесието и на тялото. Точно това удивително добре правят упражненията – тайсо. И единственият начин, да получите положителен резултат от тайсо, е да практикувате, като вложите тялото и цялата си жизненост в действие. Така сейтай се заема със задачата да върне най-доброто от вас във ваши ръце.    

Ако разбирате, че от вас зависи да активирате силите си, трябва да се откажете от една друга, напълно западна привичка, а именно:

2/ Да се опитвате да разберете, преди да сте направили нещо.

Не можем да се сърдим на никой, ние сме отгледани и научени по този начин още от детството. Да използваме интелекта си, за да обхванем живота, е главният ни начин за функциониране. Въпреки това, трябва добре да си дадем сметка, че интелектуалното познание е много студено и безвкусно, сравнено с богатството на опита. Ако ви кажа, че съм преживял две години от живота си на Таити и вие не познавате това място, може би ще си помислите за кокосови палми, бял и розов пясък, сини лагуни, таитянки и малки рибки във водата ....  По някакъв начин вие ще имате право. Но, ако започнете да наблюдавате внимателно вътрешните си процеси, ще откриете, че идеите, които имате за Таити са напълно субективни, а не реални. А може би Таити, това е ада? В края на краищата, какво знаете вие за Таити?

След като казах това, вероятно в съзнанието ви започва да се прокрадва леко съмнение. Ако ви поканя на интензивно обучение там, е възможно поради предвиждането на трудности,  умът ви да се обезпокои от страха пред неизвестното.   

Но да се върнем на сейтай. Страхът от неизвестното е най-голямата пречка, която спира любопитните да направят първата крачка. Това е също пречка и за тези, които вместо да се отдадат без задръжки на изучаването на изкуството, за да вземат най-доброто от него, се задоволяват да разбират интелектуално. То често дава много научен вид, но измамата не трае дълго.

Най-доброто лекарство срещу страха от новото, от непознатото и срещу „лъжеца – ум”, е любопитството. Говоря за това спонтанно любопитство, което кара малките деца да откриват света. Без да насочват никакви мисли и спомени към срещаното от тях, те откриват, изучават и дълбоко се забавляват. Това качество е необходимо и за един добър ученик. Този, който казва „аз знам” или „ точно така, разбрах!”, не може да научи повече и в същност не помага на никого.

Поразително е да се види, какво детско любопитство и чистосърдечие проявява господин Имото, въпреки своето положение и силна личност. Мисля, че това е част от най-силните страни на голямата интелигентност. 

3/ Да не си давате реалистичен срок за успех

И накрая, след като мисленето замълчи, опитът може да заеме своето място и да помогне на ученика да разбере изкуството. Точно тази последна точка пропускат много хора. В „Посвещаващото познание” Рудолф Щайнер казва, че най-големият недостатък на чираците произлиза от факта, че те не си дават необходимото време за обучение. Искат да знаят, искат да разбират, искат да получат признанието, което дава знанието. Сокът още не е стигнал до плодовете, а те искат да ядат.   

Когато изучавах техниките на Явара в една много древна школа Ягю Шинган Рю, г-н Кенджи Шимазу ми отвори очите за японското поведение по отношение на обучението в дадено изкуство. Веднъж, един от по-напредналите от мен членове на групата отиде при г-н Шимазу и се оплака, че бойната му техника не работи. Изведнъж г-н Шимазу скочи към ученика, хокайки го с мълниеносна енергия. „Как може да кажеш, че техниката не работи? Тя съществува от поколения, точно защото е оцеляла на бойните полета. Аз не ти преподавам теории, над които да размишляваш, а техники, които истинските бойци са изпитали в реалността! Колко пъти си практикувал тази техника, за да стане тя точна? Ако искаш да философстваш и да учиш теории, отивай в университета!”

Тези няколко думи обобщават една вселена, която се представя под съвсем различна светлина. Учиш и практикуваш. Учиш и практикуваш. Учиш и практикуваш. Когато накрая тялото е изковано, но не преди това, същността на техниката заема своето място и разбирането се появява. Да си даде време, за да достигне до този стадий, е истинско предизвикателство за днешното мислене, свикнало да получава незабавни резултати. Въпреки това, ми се струва, че франкските поданици от феодализма са научавали нещата от живота по този начин. Дълго е, но така те са достигали до огромно естествено знание и умение, което ние забравяме твърде скоро, притиснати от бързане.

Сега, когато разбирате важността на това да си давате време, за да научите добре всеки аспект на това, което ви обучават, това, че интелектуалното познание не води до умения, както и че промяната зависи от директното ви участие и въвлеченост, вероятно ще можете да съзрете „пътя”, предлаган от сейтай, в различна светлина. Живейте пълноценно.»

Оливие Несмон
13 ноември 2009 г.

Защо тиймбилдингите не работят?
04 Ноември 2017 г. 00:26:43
Kiril Hinkov


Защо тиймбилдингите не работят?

Статията е копирана от http://news.expert.bg/n411243

Борис Грамчев завършва Висшето Военноморско Училище през 1999 г. с профил Корабоводене. През 2001 г. специализира Международни икономически отношения и Международно морско право към УНСС-София, а през 2012 г. и МВА (Master of Business Administration) към Кардиф Метрополитън Юнивърсити (Cardiff Metropolitan University) във ВУМК (International University College), България. Започва кариерата си първоначално като офицер от търговския флот, а в последствие работи на брега като корабен мениджър и одитор. ИД на Сий Глобал Холдинг и управлява дейности в сферите: недвижимите имоти, строителство, производство на строителни материали, търговско представителство, спортна дейност и международно бизнес консултиране. Борис е управител на фирма Маримекс-БГ ЕООД (marimex-bg.com) – изключителен представител за България на германското мраморно отопление Classic-therm.

Борис практикува бойни изкуства повече от 25 години. Приятел и поддръжник на клуб Кьокутен. 

*   *   *

Запитвали ли сме се някога защо някои компании са изключително печеливши и постигат целите си, докато други, в същата сфера на дейност и с по-големи наглед възможности едва успяват да гарантират  своето съществуване?

Зад традиционните причини, като проблеми във финансирането, свиване на пазара, сезонност на продукцията и т.н., основното отличително предимство на успешната компания е почти незабележимо и няма материално измерение. Това е нейната организационната култура. В наши дни, най-силните средства, с които компаниите могат да се противопоставят на конкуренцията и да неутрализират отчасти глобалната икономическа криза са техните организационни възможности.

Пренебрегването и непознаването на силата на човешкия фактор може да доведе до нежелан драматичен обрат в развитието на една компания. Тимбилдингите са тези важни механизми, с които едно модерно ръководството цели да подпомогне постигането на целите си и това на практика ги превръща в незаменима част от всеки организационен успех. В своя генезис тимбилдингите са планирани да подобрят резултатите на екипа като развият комуникацията, способността за решаване на проблеми, и създадат сред членовете хармония, единомислие и увереност. Ето защо  милиони компании по света отделят всяка година огромни финансови ресурси за тим-билдинги, целящи подобрение на интеграцията на екипите и увеличаване на организационната им ефективност.

Въпреки усилията на експертите в тази насока, традиционните тимбилдинг подходи показват в световен мащаб съвсем скромни резултати.  Защо? Независимо от огромния съвременен опит в управлението на човешките ресурси, в повечето бизнес среди възникват общи проблеми, чиито диспут през годините е сформирал почти митологичен ореол около тях. Тези, така наречени тим митове представляват грешно възприети принципи, които залегнали в изграждането и управлението на екипите, се явяват основна причина за ниската им ефективност. Ето някой от най-известните тим митове и действителната бизнес реалност:

Научно изследване през лятото на 2012 г. по съвместната МБА-програма на ВУМК и Кардиф Метрополитан Юнивърсити върху причините за неефективността на екипите доказа, че стандартните тимбилдинг похвати постигат в глобален аспект умерено-слаб резултат. Тим митовете наистина съществуват и над 60% от хората в бизнес средите на Европа вярват в тях. Те са основната причина за проблемите в една организационна единица и за слабата ефективност на тимбилдингите, тъй като създават негативна вътрешна динамика и намаляват нивото на личните качества на членовете. Анализът на 8 от основните динамични фактори, които влияят на екипността показа, че негативният ефект на тим митовете е най-силен върху емоционалния контрол (79%) и личността (69%) на работещите в екипа, и противно на традиционно очакваното - по-слаб върху комуникацията (56%). Така, най-големият проблем на тимбилдингите се оказва не комуникацията, а ниското ниво на личните качества на хората в колективите.  

Степента, с която служителите осъзнават съществуването на тим митовете е право пропорционална на тяхното убеждение, че именно те създават вътрешно напрежение и атмосфера, при която екипната работа става ниско ефективна. Доказана беше и важна обратна връзка между личните качества и комуникацията в екипа по отношение на ефективността на тимбилдингите. Когато резултатите са слаби, 74% от хората изтъкват комуникацията като основна причина за това, но ако резултатите са силни, като причина с 22% е посочено подобряването на личните качества на персонала. Именно те се явяват и ключовият механизъм към екипното съвършенство. Така стана ясно, че прекалено големият фокус върху комуникацията прави тимбилдингите неефективни, тъй като основният проблем на екипността е свързан с личностите, а не с връзките между тях.  Това потвърждават директно 52% от всички анкетирани и едва 14% от тях виждат комуникацията в екипа като основен проблем. Важно откритие предоставя и анализът на препоръките за постигане на по-висока екипна ефективност - най-висок процент от тях (36%) са свързани подобряване на личните качества (мотивация, отговорност, емоционален контрол, концентрация, силен характер и др.). Само 5% от анкетираните обвързват резултата на екипа им с увеличаване на заплатата. Това следва да се тълкува като недостатъчна вяра във финансовите механизми за регулиране на екипите и доказва, че резултатите на една организационна единица са преди всичко от културологично естество.

За да намалят негативния ефект на тим митовете, тимбилдингите трябва да са изградени върху платформа, която да бъде по-скоро фокусирана върху личностното израстване на служителите в компанията, отколкото върху техните взаимоотношения. Такава платформа (вярвате или не) се явяват бойните изкуства. Във втората фаза на изследването беше проведен тим-билдинг експеримент, в който участници с различна практика в бойните изкуства, разпределени в няколко екипа трябваше да разрешат ситуации по четирите основни тимбилдинг направления – лидерство, решаване на проблеми, вземане на решения и управление на конфликти. Резултатите категорично доказаха, че бойните изкуства водят до неутрализиране на негативния ефект на тим митовете и подобряване на ефективността на екипите, тъй като повишават нивото на личните качества на хората в тях. Най-популярното бойно изкуство в Европа се оказа Карате, а най-отдадени са трениращите Кендо.

В началото на практиката, трениращите бойни изкуства започват да развиват самоувереност, търпение, дисциплина, уважение, концентрация и организираност. Тези качества са директно приложими и на работното им място. С течение на времето идват и уменията по лидерство и решаване на проблеми. Бойните изкуства са създадени да помагат и предпазват, а не да нараняват или вредят. Те са начин на живот, а не спорт. Със своята уникална ценностна система, въплъщаваща стремежа към постоянно съвършенство в простите неща от ежедневието, с изискващите усилия тренировки, които учат как човек да излезе от света на обичайните стереотипи и зоната си на комфорт, служителите придобиват безценни умения и качества, от които всеки тимбилдинг, учещ хората на ентусиазъм и продуктивност жизнено се нуждае – честност, уважение, самоконтрол, лоялност, доверие, отговорност и несломим дух. И това не е всичко. Хората практикуващи бойни изкуства увеличават мускулната си сила, работоспособността и издръжливостта си, подобряват подвижността и баланса си, цялостното си състояние, тонуса и съня. Философията на бойните изкуства ни учи да се предпазваме от много настоящи или потенциални проблеми, като алкохолизъм, наркомания, тревожни разстройства, депресии, самоубийства, агресия, хранителни смущения и др.

Всеки работещ човек, независимо от възрастта, интересите,  здравословното си състояние и физическите си способности може да открие онова бойно изкуство, което е най-подходящо за него. Далновидните мениджъри със стремеж към повишаване на резултатите и екипността вече знаят за какво говоря. Вместо да пилеете средствата си за стандартен тимбилдинг със съмнителен резултат наемете експерт по бойни изкуства, който да обучава служителите ви, или ги запишете в някое близко доджо. Малък, почти символичен бонус за всички, които посещават тренировки би бил чудесен стимул за да се престрашат да влязат в залата.

Съвременният мениджмънт се нуждае от разбирането, че крещящите нужди на бизнеса за намиране на оптималната екипна динамика понякога могат да изискват точно такъв нестандартен ход в управлението на персонала. Защото истинският тимбилдинг не трябва да се случва веднъж или два пъти на тримесечие, а ежедневно да се явява онова средство, онзи организационен лайтмотив, който да гради качествени личности, способни на висока екипна ефективност, на осъзнат морал и социална отговорност. Мениджърите на такива екипи никога не престават да постигат успехи и да се развиват.

 

Ноември 2017

 ПВСЧПСН
44 1

2017-11-01

19:00 Тренировка по карате Шотокан - техникум Попов

2

2017-11-02

10:00 Упражнения за регулиране на тялото - Център по борба - Дианабад
19:30 Тренировка по джуджицу - Център по борба, Дианабад

3 4

2017-11-04

12:30 Тренировка по джу джицу и самоотбрана - Център по борба - Дианабад
14:00 Упражнения за регулиране на тялото - Център по борба - Дианабад

5
456

2017-11-06

19:00 Тренировка по карате Шотокан - техникум Попов

7

2017-11-07

10:00 Упражнения за регулиране на тялото - Център по борба - Дианабад
19:30 Тренировка по джуджицу - Център по борба, Дианабад

8

2017-11-08

19:00 Тренировка по карате Шотокан - техникум Попов

9

2017-11-09

10:00 Упражнения за регулиране на тялото - Център по борба - Дианабад
19:30 Тренировка по джуджицу - Център по борба, Дианабад

10 11

2017-11-11

12:30 Тренировка по джу джицу и самоотбрана - Център по борба - Дианабад
14:00 Упражнения за регулиране на тялото - Център по борба - Дианабад

12
4613

2017-11-13

19:00 Тренировка по карате Шотокан - техникум Попов

14

2017-11-14

10:00 Упражнения за регулиране на тялото - Център по борба - Дианабад
19:30 Тренировка по джуджицу - Център по борба, Дианабад

15

2017-11-15

19:00 Тренировка по карате Шотокан - техникум Попов

16

2017-11-16

10:00 Упражнения за регулиране на тялото - Център по борба - Дианабад
19:30 Тренировка по джуджицу - Център по борба, Дианабад

17 18

2017-11-18

12:30 Тренировка по джу джицу и самоотбрана - Център по борба - Дианабад
14:00 Упражнения за регулиране на тялото - Център по борба - Дианабад

19
4720

2017-11-20

19:00 Тренировка по карате Шотокан - техникум Попов

21

2017-11-21

10:00 Упражнения за регулиране на тялото - Център по борба - Дианабад
19:30 Тренировка по джуджицу - Център по борба, Дианабад

22

2017-11-22

19:00 Тренировка по карате Шотокан - техникум Попов

23

2017-11-23

10:00 Упражнения за регулиране на тялото - Център по борба - Дианабад
19:30 Тренировка по джуджицу - Център по борба, Дианабад

24 25

2017-11-25

12:30 Тренировка по джу джицу и самоотбрана - Център по борба - Дианабад
14:00 Упражнения за регулиране на тялото - Център по борба - Дианабад

26
4827

2017-11-27

19:00 Тренировка по карате Шотокан - техникум Попов

28

2017-11-28

10:00 Упражнения за регулиране на тялото - Център по борба - Дианабад
19:30 Тренировка по джуджицу - Център по борба, Дианабад

29

2017-11-29

19:00 Тренировка по карате Шотокан - техникум Попов

30

2017-11-30

10:00 Упражнения за регулиране на тялото - Център по борба - Дианабад
19:30 Тренировка по джуджицу - Център по борба, Дианабад

 
« »

Вижте още

Исихията - пътят на тишината
16 Септември 2010 г. 23:44:19
Kiril Hinkov


Исихията - пътят на тишината

Според православната традиция, след падението на Адам, човекът е болен, неговият разум (nous) е помрачен и той е загубил връзката си с Бога. Смъртта навлиза в човешкото битие и причинявата множество антропологични, социални, дори екологични проблеми. В тази трагедия, падналият човек запазва Божия образ в себе си, но напълно загубва подобието си с Него, тъй като връзката му с Бога е прекъсната. Въпреки това, въплъщението на Христос цели да направи възможен стремежа на личността към богоуподобяване, което е и възстановяване на връзката с Господа. Това движение от състояние на падение до състояние на обожение се нарича изцеление, тъй като е свързано с нейното завръщане от състояние да пребивава срещу естеството към състояние на живот в естеството и над него. Чрез придържане към православното лечение и практика, както са ни открили Светите Отци, човекът може успешно да се справи с помислите и страстите си.
Съвременният човек, уморен и обезкуражен от множеството проблеми, които го измъчват, търси почивка и пристан. Най-важното, той търси лек за душата си от перманентната “умствена депресия”, в която живее. За да обяснят причината, в наше време могат да се открият в обръщение множество обяснения, давани от психиатрите. Психотерапията в частност, е широко разпространена. Докато преди всички тези неща бяха почти неизвестни, сега те са често явление и много хора се обръщат към психотерапевтите, за да намерят успокоение и утеха, което отново ни показва, че съвременният човек чувства, че има нужда от изцеление.
В тази глава искам да посоча дълбинната същност на Православието и методите, които то използва за постигане на това изцеление. Православната Църква е лечебницата, в която всеки болен и депресиран човек може да бъде изцелен.
Един от фундаменталните методи на лечение на душата е покоят в пълния смисъл на думата. Съвременният човек търси изцеление за своя живот, прецизно, особено за своето вътрешно състояние, тъй като той е пренапрегнат. Затова и едно от посланията, които Православието може да предложи на съвременния изнурен, обезсърчен и затруднен свят е посланието за покой. Смятам, че Православната традиция има огромно наследство, което може да предложи в тази област. В следващите редове ще се опитам да обясня повече за значението на исихията и исихазма за изцелението на душата, ума и сърцето. Исихията и исихазмът са сред основните лекарства за постигане на вътрешно здраве. И както липсата на покой е първопричината за проблемите, напрежението, безпокойството и несигурността, така също и за психическите и физически заболявания, ще се опитаме да хвърлим поглед върху тези случаи, които са анти-исихазъм, който е най-главната причина за появата на абнормалната ситуация. Затова ние разглеждаме исихията като метод на изцеление на душата, а анти-исихията като причина за психическите и физическите заболявания.
Преди да дам определение на понятието исихия, или покой, искам да обърна внимание на нейната голяма стойност за изцелението на душата.
Светите отци, които са живяли в протежение на цялата православната традиция подчертават огромното значение на православната исихия. Свети Григорий Богослов отнася исихията като много важна за достигане на Богообщение. “Необходимо е да бъдем в покой, за да постигнем чисто общение с Бога и постепенно да върнем ума от неговите скиталчества.”(1). Чрез покоя човекът очиства своите чувства и сърце. Така той познава Господа и това Богопознание е неговото спасение. Наистина, това, което ние знаем от учението на отците, умът е нещо различно от интелигентността. Когато умът е помрачен от страстите, той престава да вижда неведомостта на Господа (умът е мъртъв), докато когато умът е освободен от страстите, той ясно вижда Бога като светлина и тази светлина е животът на човека. Както вече казахме, чистотата на ума се постига чрез исихията.
Добре известно е за тези, които изучават писанията на светите отци, както и за тези, които се опитват да водят този духовен живот, че има исихия на тялото и исихия на душата. Първото се отнася до външните неща, а второто до вътрешните. Исихията на тялото обикновено се отнася до исихастката поза и до усилията да се намалят до крайност външните движения, образите, които се получават и възприемат в душата от сетивата.
Свети Йоан Лествичник, като има предвид външната страна на телесния покой, пише: “Любителят на покоя държи устата си затворена.” В писмото до своя приятел свети Григорий, св. Василий Велики пише за исихията като начало за очистване на душата и за исихията на тялото, което е възпиране на езика, гледането, слушането и говоренето. Като пример той казва: “Самото начало на душевното прочистване е спокойствието, с което езикът не се въвлича в обсъждане на човешките дела, нито очите в мечтателност за розови бузки или за посетителите, нито ушите в снижаване настроението на душата чрез слушане на песни, чийто единствен предмет е да забавляват, нито думите, изговаряни от острумниците и палячовците – практика, която преди всичко се стреми да успокои устроението на душата”. Исихията на тялото е полезна за постигане на вътрешен покой на душата. “Покоят на тялото е знанието и владеенето на чувствата и възприятията.” На друго място, когато Свети Йоан Лествичник говори за този вид исихия, той има предвид живеенето в пустинята (отшелничество).

Със сигурност, както вече беше казано, пустинята и цялостната исихия на тялото са полезни за придобиване на вътрешна духовна исихия. Но отците разбират исихазма не като “живеене като отшелник, нито като отдалечаване в пустинята, а като непрекъснато пребиваване в Бога.” Въпреки че пустинята има голямо значение в това да ограничи образите и движенията, идващи от външния свят, тя не е превърната в абсолют. Никита Стифат я характеризира в това отношение. Той напомня, че добродетелта не е ограничена в едно място и че целта на човека е да “освободи силите на душата и да ги съсредоточи в цялостна добродетелност като в една точка на действие съгласно естеството.” Като казва, че тези неща не идват отвън, но “са ни осигурени от създаването”, той завършва: “Пустинята не е нужна, ако ние влезем в Небесното царство чрез покаяние и спазване на всички Господни заповеди.”

Във всички случаи пустинята и исихията на тялото като цяло помагат на човека да постигне исихия на духа. Свети Йоан Лествичник пише в своята забележителна творба, че покоят на душата е “точно познание и владеене на собствените мисли”. Покоят на душата е наука за мислите и здравия разум. Храбростта на овладяното мислене е приятел на покоя. Това поддържа непрекъсната бдителност пред дверите на сърцето, като убива или прогонва мислите, които идват.”

Свети Симеон Нови Богослов, като пише за вътрешния покой казва: “Исихията е несмущавано състояние на ума, покой на свободната и радостна душа, нетревожно и неразколебано разположение на сърцето, виждане на светлина, познание за тайнствата на Бога, мъдра дума, дълбинност на идейната представа за Бога, възвеселяване на душата, чист разговор с Бога, бдящо око, вътрешна молитва, съюз с Бога и общение, пълно обожение, безболезнено възлагане на Бога в големите аскетични трудове.”
Това отхвърляне на идейните представи е част от човешкия стремеж за очистване на интелигентната част на душата. Атлетите в духовната борба се борят да отхвърлят мислите, които дяволът посява с единствената цел да наруши вътрешната цялост на душевните сили и да отслаби човешкото сърце. Ето затова Православието е терапевтична наука. Както прочетохме в писанията на светите отци, които се отнасят до този предмет, ние ясно видяхме, че християнството лекува болната душа и сред средствата за нейното изцеление първото място се пада на опазването на ума, прогонването на нежеланите мисли, като се опитваме да ги убием преди да са влезли в дверите на сърцето.

Исихията преди всичко е опазване на ума, бдителност в собствените мисли и е изразена от свети Таласий: “Сложете печат на своите чувства чрез покоя, и преценявайте мислите, които ви нападат.”

Свети Григорий описва добродетелите като лекарство за болестите на душата, за страстите; виждането, казва той, е плод на разкриването, чийто край и форма е обожението.” Душата, с други думи, е изцелена чрез добродетелите, но когато изцелението е съединено с Бога посредством виждането, към което води пътят на тишината (безмълвието). Чрез виждането (theoria) човек се обожва, а не чрез отразяването на думи или видими неща, но чрез обучение в тишина.

Чрез този метод на Православната исихия и учение, ние се изцеляваме, като “се освобождаваме от мисълта за нещата и се обръщаме към Бога”. С постоянни усилия и молитви ние някакси докосваме това, което не може да се докосне и представлява благословената сърцевина. Така тези, които са очистени в сърцето си чрез светата исихия, след като бъдат неописуемо проникнати от нетварната светлина, която е извън сетивата и ума, виждат Бога и себе си, като в огледало.
Важните моменти в тази проповед са, че чрез метода на Православието, който е преди всичко метод на съзерцателната исихия, ние очистваме ума и сърцето си, и по този начин се съединяваме с Бога. Това е единственият метод на запознаване с Бога и общуване с Него.

Светите отци наричат това мира на душата и почивката на седмия ден от Сътворението. Човешкит ум, очистен чрез метода и трениран в светата исихия, пази деня на седмия ден, почивката в Господа. Палама, като говори за Божествения покой, почивката на Господа, когато Той си “почина от всичките Свои трудове” и за почивката на Христа, който се спуска с Негова Божествена душа в ада, и за краткия престой в гроба на Неговото тяло в Божествената природа, пише, че ние също трябва да се стремим към този Божествен покой, което всъщност значи, че трябва да съсредоточим ума си върху неотклонното внимание и непрестанната молитва. Този Божествен покой на седмия ден е всъщност съзерцателната исихия. “Ако оттеглите ума си от всички мисли, дори и от добрите, и се обърнете изцяло с неотклонно внимание и непрестанна молитва, вие също ще влезете в Божествения покой и ще постигнете благословеното седмо небе, като видите сами себе си и чрез себе си да бъдете въздигнати във виждането на Бога. Трябва да се отбележи, че светецът говори за тези неща в разговор с паството от неговия диоцез в Солун. Това означава, че всеки в различна степен на дълбинност може да постигне опита на Божествения покой. Това именно е учението, което е загубено в днешно време.
От това, което казахме за съзерцателната исихия, всеки може да види защо личностите, които я практикуват, са наречени исихасти. Исихаст е този, който следва пътя на покоя, който всъщност е пътят на Православната традиция. Свети Йоан Лествичник казва: “Може да изглежда странно, но исихаст е този, който се бори, за да запази своя духовен аз затворен в къщата на тялото... Исихастът е като ангел на земята. На хартията на любовта и писмата на ревността, той освобождава молитвата си от леността и безгрижието. Исихаст е този, който вика: ”Господи, готово е сърцето ми”. Той казва: “Спя, но сърцето ми бди.”
Най-големите оръжия на всеки, който се стреми да води живот на вътрешен покой с търпение са “самоконтрола, любовта, милосърдието и четенето на духовна литература”. Според свети Григорий от Синай всеки, който упражнява исихията, трябва да има за основа добродетелите на “мълчанието, самоконтрола, бдителността, смирението и търпението”. Тези неща показват, че исихасткият начин на живот предполага изпълнение на Христовите заповеди, тъй като това поражда добродетелността. Също както добродетелите не са независими от покоя, така и покоят не е независим от спазването на Божиите заповеди, Неговия закон.

Напротив, неспазването на Божиите заповеди и оставането в страстите, не се считат за православна исихия, и дори да е започнала да се появява, това ще я унищожи, тя ще изчезне. Нищо няма по-голяма сила от разстройването на състоянието на покой или на лишаването от Божията помощ от следните страсти: грубост, преяждане, пустословие, суета, високомерие, и господарката на всички страсти – гордостта.
Някои хора поддържат мнението, че исихията, по начина, по който я описват отците е бездействие, а не действие. Всъщност, случаят е напълно противоположен. Исихията е изключително действие в незабележимост и тишина. Личността е в почивка и покой, за да разговаря с Бога, за да си позволи своята свобода и да приеме Самия Бог. И ако ние отчитаме факта, че най-големите проблеми, които ни тормозят са психически и вътрешни и ако смятаме, че повечето болести (психически и физически) се пораждат от усложняването на мислите, което всъщност е нечистотата на ума и сърцето, ние можем да разберем голямото значение на съзерцателната исихия. И така, това е действие и живот. Исихията предлага невероятни условия, за да обичаме братята си безстрастно, за постигане на неегоистична и безстрастна любов. Този, който не е привлечен от светските неща, обича покоя. Този, който обича човека, обича всички хора, (св. Максим Изповедник). Как може някой да има неегоистична любов, която е една от целите на духовния живот, когато е овладян от страстите? Исихасткото движение не се появило за първи път в 14 век, а съществува от първото столетие от живота на Църквата. Ние откриваме исихия в Светото писание, в първите Отци на Църквата. Така исихазмът установява истински форми на християнския живот.

Ние също използваме термина исихазъм, за да характеризираме метода, използван, за да се съсредоточи ума в сърцето.

В усилията си да бъде очистен, човешкият ум стои молитвено в сърцето, като непрекъснато повтаря Иисусовата молитва. Тя не е многословна. Това е непрестанно напомняне на Името на Иисус Христос. В същото време умът бди над мислите и не допуска те да влязат в дверите на сърцето. Както отбелязва свети Максим Изповедник, бдителността е свързана с молитвата.

“Но умът може още по-дълбоко да проникне в сърцето, когато чрез Божествения импулс, той се съединява със сърцето, като се освобождава от всички образи и представи, докато сърцето е затворено срещу всички чужди елементи. Тогава душата прониква в мрака на едно твърде специфично естество с чист ум.”
Православието е терапевтична наука, чиято цел е да изцелява човешките болести. Това никога не бива да остава незабелязвано, защото, ако го правим, ние разрушаваме цялата му същност и съдържание. Очистването, необходимата предпоставка за обожението, се постига чрез метода на Православното посвещение, в което исихията заема много важно място.

Методът в неговата пълнота и съотносимия начин на живот, се наричат исихазъм. И така, личност, която се бори в атмосфера на покой, се нарича исихаст, и този начин на живот в покой, се нарича исихазъм.

Митр. Йеротей (Влахос)

Монографии по спортна психология на проф. Димитър Кайков - НСА
22 Май 2011 г. 21:06:03
Kiril Hinkov


Монографии по спортна психология на проф. Димитър Кайков - НСА

Качени с любезното съгласие на автора.

 

  

 

 

Изтеглете в pdf формат.

Дзен навици
18 Януари 2017 г. 23:08:16
Kiril Hinkov


Дзен навици

 

 

 

 

 

 

  

 

* Прави само едно нещо в дадения момент.

* Прави го бавно и с внимание.

* Направи го до край.

* Прави малко.

* Оставяй пространство между нещата.

* Определи време за някои неща.

* Посвети известно време за седене.

* Усмихвай се и служи на другите.

* Превърни чистенето и готвенето в медитация.

* Мисли за това, което е необходимо.

* Живей просто.

Емилиян Станев
12 Септември 2017 г. 16:32:54
Kiril Hinkov


Емилиян Станев

Емилиян Станев е роден през 1971 г.

През 2005 г завършва Националната спортна академия "Васил Левски" със специалности „Учител по физическо възпитание и спорт” и „Треньор по Карате-до”.

През 2007 става Магистър със специалност „Спорт в училищата и свободното време”.

В момента е учител по физическо възпитание и спорт в Националната финансово-стопанска гимназия (НФСГ), гр. София.

Практикува активно Карате-до стил Шотокан от 1994 г. През годините се учи от сенсей Георги Георгиев-Джоси -7 дан, сенсей Веселин Георгиев - 3 дан, сенсей.Лъчезар Ненов - 6 дан, сенсей. Евгени Щерев - 5 дан, сенсесй Пламен Каваклов - 5 дан. Участва в семинари с международно известни майстори. Има техническа степен първи дан по карате.

Занимава се с треньорска дейност от 2010 г. Подготвя състезателите на клуб Кьокутен и участва редовно в националните първенства по Карате-до, организирани от Българската Федерация по Шотокан Карате. Той и негови ученици са носители на призови награди в дисциплината "Ката" на националните първенства и турнири. 

Пълнота и празнота
06 Септември 2010 г. 10:58:07
Kiril Hinkov


Пълнота и празнота

Всичко около нас е празнота и пълнота. Звуците на тупана са пълнота, тишината между тях – празнота. Ударите - пълнота, паузите между тях – празнота. Атомите – пълнота, пространството между тях – празнота.
Празното пространство е толкова много, а пролуките толкова повече от стените.
Майсторът работи с непроявеното и не се бори с проявеното. Скрит порядък, явен порядък.
Неизвестен автор

*** ***

Тридесет спици има главината, но в празнотата й е полезността на колелото.
От глина правят гърнето, но празнотата му ползваме ние.
Без врата в дома не можеш да влезеш, а без прозорци тъмен ще е той.
Това е полезността на несъществуващото.
Дао дъ дзин - Трактат за пътя и добродетелта
Лао Дзъ

6 дан
6 дан
Снимка: Личен архив

Снимка: "Самоотбрана за всеки"

Снимка: Личен архив
още...

Сенсей Робърт Шенк

Сенсей Робърт Шенк, 6 дан, президент на Световната джу-джицу федерация - Швейцария, е роден на 29 юли 1959 г. Софтуерен инженер по професия. Започва да тренира Джуджицу и Джудо през 1977 при сенсей Ханс Чезини (Hans Chesini). По онова време, паралелно се занимава и с Иайдо. В момента практикува едновременно Джуджицу и Айкидо. От 1990 г. досега сенсей Шенк провежда поне по един семинар годишно в България. Всички изпити за ученически (кю) и майсторски (дан) степени у нас се провеждат от комисия, в която участва сенсей Шенк.  

Сенсей Шенк е изключителен преподавател, който умее чрез една техника да  разкрие дълбочината, практичността и силата на Джуджицу. Всяка негова сесия затвърждава у практикуащите увереността, че следването на принципите и подреждането на малките детайли са много по-важни от познаването на много техники. Всяко движение има смисъл в боя и трябва последователно и систематично да се изучава с партньор. Мощта и бързината могат да бъдат спрени с други средства - прецизност на изпълнението до най-малкия детайл, осъзнаване на всеки елемент от ситуацията на боя, правилна оценка на дистанцията и обкръжението, правилна реакция на подавания от партньора стимул.

„На силата няма нужда директно да се противопоставя сила. Тя просто трябва да бъде отведена по такъв начин, че да няма отрицателни последици от нея. Да бъде контролирана и овладяна.”

„Не искам да виждам хора, които се бият, а партньори, които тренират радостно и приятелски, за да се чувстват добре и уверено да могат да посрещнат всеки опит за посегателство върху тях.”

„Във всяка техника вие проявявате характера си. Тя е вашето мнение за случващото се. Не бъдете вели, отпуснати, безцелни. Излъчвайте сила и увереност. Бъдете личности.” 

"Бъдете подготвени за това, което може да ви се случи. Тренирайте сериозно.”

Кадри от семинарите на сенсей Робърт Шенк през 1990 и 2009 г.


Снимка: Личен архив

Снимка: Личен архив

Снимка: Личен архив

Интервю със сенсей Робърт Шенк - юли 2004 г.

Сенсей Шенк, кога започнахте да се занимавате с бойни изкуства, какво Ви тласна в залата по джу-джицу?

Това стана съвсем случайно. Видях една обява за тренировки по джу-джицу, реших да проверя за какво става дума и това беше началото. Тогава бях на 17 години.

Какво тренирахте впоследствие и до момента?

Започнах с джу-джицу и не съм прекъсвал през цялото време. Първите 4-5 години тренирах успоредно и джудо, но след това спрях. От 12 години тренирам и айкидо.

Как се промени практиката Ви през годините?

Аз практикувам от 27 години джу-джицу и разбира се е ясно, че през годините всичко се променя в някаква степен. В началото просто копирах техниките, които ми показваха моите учители, но с времето тренировките стават индивидуални. Всеки подобрява и усъвършенства техниките, които му подхождат, променя ги и ги приспособява към себе си.

Разкажете за Вашите учители и за учениците Ви.

Имах един голям учител, който ме води дълго по пътя. Това беше Ханц Гезиини от Швейцария, за съжаление той почина преди няколко години. Освен това, в областта на Айкидо, имам много добър учител, който ми дава импулс да се развивам и в джу-джицу, неговото име е Ренато Филипин.

Учениците ми са различни. Имам групи от 7-годишни деца, 15-17 годишни ученици, а най-възрастният ми ученик е на около 50 години.

Бихте ли проследили пътя на джу-джицу от Япония до Европа?

Пътят, по който джу-джицу е дошло в Европа, не ми е известен. В различните учебници има различни истории, които са еднакво възможни и не знам коя от всички е най-вероятна. Със сигурност мога да кажа само, че джу-джицу е много добре развито в Европа. Във всяка държава има силни организации и клубове, вероятно защото джу-джицу не е обединено и единно като карате или джудо, за които всичко е написано и се знае. Джу-джицу не е спорт и няма забранени техники, ние се учим от всички и използваме всичко, което може да ни помогне.

Какви са целите и задачите на WJJF във Ваше лице?

Основната ни цел е да съберем хората, интересуващи се от будо-спортове и да се учим заедно и едни от други.

Джу-джицу стана много популярно по света след участията на фамилията Грейси в свободни двубои. Какво мислите за тези тип прояви и за състезанията изобщо – помагат или пречат на практикуващите?

Това е много индивидуално и зависи от целите, които си поставя всеки трениращ. Който иска да се състезава, го прави, който не иска – може да мине и без това. Основното нещо е всеки да знае, защо практикува. Ние правим джу-джицу от много години, били сме в много държави, справяме се чудесно и без Грейси. Винаги зависи от изходната точка – дали искате да печелите медали или да вървите по своя път, да работите върху себе си и т.н. Това са два различни пътя.

Какви са разликите в джу-джицу, което се практикува в Япония, Европа и Бразилия?

Мога да говоря единствено за джу-джицу в Европа. Не познавам добър японски учител по джу-джицу, според мен там са по-популярни класическите форми – карате, джудо, айкидо, сумо. Аз нямам лични контакти с японски доджота по джу-джицу.

Същото мога да кажа и за Бразилия – нямам лични контакти с хората, които правят джу-джицу там, с тяхната методика, и не мога да коментирам.

В Европа има много добри клубове, нивото на джу-джицу тук е много добро. На някои места се набляга на спортния аспект, на други – на самозащита и самоусъвършенстване, работи се във всички насоки.

Усещате ли разлики между практикуващите в България и в другите държави, които сте посещавали?

Разбира се, че има разлики, всички се развиват постоянно. Чудесно е да се учим заедно, ние правим интернационални лагери, където всеки показва своите методи. Бих казал, че това е основният двигател в нашата връзка – да се учим заедно и едни от други. Ние не се ограничаваме с “правилни” и “неправилни” техники, не заклеймяваме нечий труд като по-добър или по-лош, всичко се оставя на съвместната работа и проверка в практиката.

В модерния свят на малко хора се налага да използват уменията си по самоотбрана, за да оцеляват. Как виждате приложението на джу-джицу в живота на съвременния човек?

Аз също не практикувам, за да оцелявам. Преди всичко, джу-джицу води до усъвършенстване на характера и помага по индивудалния път, например в професионалната кариера. Професиоаналният успех, който имам в работата си, е следствие от моята практика.

Вие работите с групата на Явор Дянков вече 15 години, какъв е стимулът Ви да посещавате България?

Това е сред хубавите страни на джу-джицу – покрай тренировките се запознавам с много различни хора, политическите и др. граници не играят роля. В България си спечелих много близки приятели, направих много запознанства. Идвам всяка година тук с голямо удоволствие, България и българите ме удивляват, чувствам се много комфортно.

Приятно ми е да съм сред вас, защото виждам успеха. Когато погледна назад, виждам ученици, които са били тук през цялото време, намерили са пътя си и са научили много. За мен това е основният стимул да ви посещавам – виждам резултатите от съвместната ни работа.

За финал, какви са очакванията Ви за развитието на джу-джицу?

Разбира се, очаквам да продължава да се развива, да остане като здрава институция.

Превод от немски: Галин Панчев

Демонстрация по Джу джицу - Робърт Шенк, 6 дан, WJJF