Кьокутен - Точка на пречупване

Български

Предстоящи събития

Последни статии

Aнализирай това
05 Октомври 2017 г. 01:42:02
Kiril Hinkov


Aнализирай това

От Марк МакЙънг

Превод: Асен Георгиев

“Има нещо гнило тук…БАМ!!!!” Окото ти подпухва, от носа ти тече кръв, и разбираш трагичната и неприятна истина, че техниките за самозащита, над които си работил толкова упорито, просто не работят. Кръвта и болката са цената, която си платил, за да откриеш този малък детайл. Целта на тази статия е да помогне на теб, ученика по бойни изкуства, да оцениш приложимостта и ефективността на това, което се преподава като самозащита и да те предпази да го разбереш, едва когато тези техники не успеят да спрат някой боклук, който сипе удар след удар по главата ти. Преди да дадете спечелените си с пот на челото пари за някой курс по “самоотбрана” и преди да приемете на доверие думите на някой инструктор, че техниките, които преподава, работят, проверете дали се учат следните елементи. В противен случай това, което ви се предлага, не е обучение по самозащита.

Защо да слушам какво говориш?

Както вече казах, целта ми не е да ви накарам да дойдете и да учите при мен, нито, да ви убедя, че съм майстор на абсолютната бойна система, а по-скоро да помогна на теб като ученик да разбереш не само какво е нужно, за да се защитиш, но и как да се развиваш като майстор по бойните изкуства. Аз не предлагам отговори. Това, което правя, е да задавам въпроси, основаващи се на години опит като баунсър, ловец на глави, бодигард, директор на изправителен център, и задник като цяло :) , накратко, някой, който се е бил много. След като съм практикувал бойни изкуства и съм участвал в куп битки, мога да ви уверя, че има ГОЛЯМА разлика. И от този опит от първа ръка научих разликата между това, да тренираш, за да се биеш, и наистина да се биеш. Разбрах, че въпросните елементи са важни, след като ме удряха, ритаха, блъскаха в стени и обстрелваха. От тази гледна точка, изниква въпросът: обръща ли внимание вашето обучение по тези проблеми? Наскоро се озъбих на един дебелоглав 4-и дан в една ТКД школа “Аз съм получил повече реален боен опит от една лоша нощ в бара, отколкото ти си придобил през целия си живот!” Изненадващо наистина, той не го прие много добре, но тъй като разговорът и без това не вървеше, не беше голяма загуба. Въпреки своята липса на опит от първа ръка, този глупак претендираше, че може да преподава самоотбрана! Това не значи, че неговият фокус не е ценен (според автора, има 4 фокуса на бойните изкуства - бой, спорт, дисциплина, здраве - виж статията му по въпроса - бел. прев.), но значи, че има ограничения за това, какво той е квалифициран да преподава. След като го наблюдавах не повече от минута, вече знаех, че нито той, нито някой от неговите ученици би оцелял срещу много от противниците, срещу които съм се изправял по баровете, улиците и канавките на Лос Анджелес. Един от най-големите проблеми беше, че - независимо дали съзнателно или от чиста наивност - тези хора тренираха, без да обръщат внимание на истинските проблеми, отнасящи се до действителното насилие. Елементите и проблемите, които те пропускаха, са това, което ще обсъдим тук. Разликата между теорията и практиката е, че на теория няма разлика! Това важи с пълна сила за този бизнес. Имам предвид - с такава сила, че потича кръв. Ако имате намерение да направите прехода от “бойни спортове” към “бойни умения”, трябва да запомните това. Има голяма разлика между доджото, ринга и някой, който ти се нахвърля в тъмен паркинг. Проблемите, за които говоря, надхвърлят всеки стил, предпочитание към определена дистанция, техника или система. Аз знам отговорите, до които съм стигнал за решаването на тези проблеми - но това е начинът, по който го правя аз, а не начинът, по който бих ви препоръчал да действате (макар че може и да е близък - бел. прев.) Това, което ви препоръчвам, е да признаете, че тези проблеми съществуват, и после да изпробвате това, което тренирате, срещу тях. В сигурността на доджото, поиграйте си с тези концепции. Ако не стане, значи няма да се получи и в истински бой. Много по-добре е да откриете това сред приятели, отколкото по средата на реална криза!

Бойни изкуства Vs бойни системи Vs самозащита

Друго, което трябва да имате предвид е, че различните системи имат различни цели. Полицейските системи, армейските системи и “цивилните” бойни изкуства имат различни цели, които са им присъщи, а следователно, имат различен “дух”. Точно както животните се развиват, за да могат не само да оцеляват, но и да процъфтяват в различна среда, така се развиват и тези системи. Обаче, също като животните, системите може да не се справят добре в среда, различна от тази, за която са създавани. Поради правните и обществени ограничения, не можете да се готвите за самоотбрана със същата психическа постройка, която имат членовете на елитните армейски части - когато им бъде заповядано да действат, те убиват без колебание и без последствия. Обратно, бойните спортове също не работят добре при тези условия. Отгоре на тези “социални реалности”, светът на комерсиалните бойни изкуства е миш-маш от политика, конкуренция за ограничен брой ученици, маркетинг, нарочно забавяне на подаването на информацията, за да се печелят пари от учениците, скриване на подробности от тази информация със същата цел, привличане / задържане на ученици с обещание да се “разкрие секретен бункай”, самовъзвеличаване, чувствителни его-та, наранена гордост и оплюване на другите системи и учители. Никога, никога не забравяйте, че комерсиалното училище по бойни изкуства е БИЗНЕС (очевидно - в лошия смисъл на думата - бел. прев.) ! Някой, който ви обещава да ви научи на "непобедима бойна система" прави пари не само, когато си дадете парите за неговата видео касета или семинар, а също и когато продължите да го правите, отново и отново. Това води до двете неща, които трябва да помните, когато търсите обучение по самозащита. Първото е изказано изразително от Р. Хайнлайн с думите “Майсторството в една област не води автоматично до умение в друга. Въпреки това, колкото по-тясно е полето на един експерт, толкова по-вероятно е той да вярва, че води.” Въпреки че вече съм говорил за инструктори по бойни спортове, които се смятат за квалифицирани да преподават самоотбрана, монетата има и друга страна. Тя е, че потенциалните студенти най-често вярват, че черният пояс означава всезнание относно тази материя. Не е вярно…както скоро ще видите. Второто нещо е свързано с това, което казах за конкуренцията в този бизнес и това, което едно училище трябва да прави, за да остане в бизнеса. Само защото някой е осми дан, не означава, че го е заслужил. Проблемите на “инфлацията” на степените сред комерсиалните школи , за да привличат клиенти, беше разгледан в книгата на Боб Орландо “Бойните изкуства в Америка” (Martial arts America”- преводът на заглавието е мой, защото не е издавана в България - бел. прев.).

Всички тези проблеми сериозно засягат не само качеството, а и полезността на това, което ви се преподава като самоотбрана . Обикновено вие трябва да внимавате в каквото и да е така наречено “обучение по самозащита” , което изисква не само години на посещаване, а и текущи плащания . Проблемът със самозащитата е непосредствен , значи такова трябва да бъде и решението. Главната разлика между реалистичната самоотбрана и фантазиите на различни майстори по бойни изкуства е проблемът на сложността срещу простотата .

Повечето “бойни изкуствоведи” (трениращи бойни изкуства, но пак ми харесва буквалният превод - бел. прев.) приемат , че в ситуацията на самоотбрана няма да има нищо сложно. Те обикновено си представят сценарий, в който те са нападнати от някой хърбав престъпник. С яростна серия на размазващи се във въздуха юмруци и ритници, те неутрализират подлеца и са освободени на място от полицията, защото това е очевидна самоотбрана. За нещастие , практически никога не става така.

Да започнем с това, че най-много насилие се случва между хората , които се познават един друг, и не е ясно дефинирано кой е “добрия” и кой е “лошия”. Статистиките показват , че е по-вероятно в крайна сметка да се окаже, че удряте някой, когото познавате, а не непознат. Защото е по-вероятно ескалиращ спор да излезе извън контрол, отколкото някой да изскочи от храстите и да ви нападне- следователно няма да има ясен критерий на чия страна е правото и на чия не е. Въпреки, че на вас може да ви се струва така - “той се държеше като задник” - вашите действия трябва да издържат подробно разглеждане от трети страни , включвайки това на вашите приятели, семейство, полицията и правозащитната система (ако не сте престъпник, не разчитайте на това, че “престъпниците ги пущат”; ако пък сте, това вероятно ви е известно, както ви е известно и какво да правите и без тази статия - бел. прев.).

Насилието не приключва, когато някое тяло падне на пода. Нито пък започва с нанасянето на първия удар. То се простира много и в двете посоки . Истинската сложност на проблемите, свързани с него, е извън възможностите на тази страница. Въпреки това, искам да ви дам първият “лакмусов тест” дали вашия треньор е човек, който наистина е запознат със сложните проблеми на реалната самоотбрана. Ако да, той трябва да бъде способен да ви посочи обширни материали за проучване и съвременни източници , които потвърждават неговата система и препоръки. Това значи, че той си е “написал домашното” по предмета . Ако той е неясен, когато го питате откъде идва информацията – или как точно го е научил, то тогава вероятно това не е точно така.

Това продължава в следващата точка. Разклоненията на който и да е конфликт, свързан с насилие, се простират далеч отвъд момента, когато някой е долу и не може да стане. Има сериозни легални ограничения върху нивото на сила , което можете да използувате, в зависимост от обстоятелствата. Преподаването на техники , които не работят в реална ситуация, е сериозен проблем, но да тренирате, като че ли всяко положение ще бъде сражение на живот и смърт е също толкова лошо – ако не и по-зле.

Вашето обучение по самоотбрана трябва да бъде ориентирано към разпознаване на ясно дефинирани нива на заплаха и използуване на подходящи отговори, организирани около стандартизирана и доказана скала от заплахи , сигнали за опасност, нива , подходяща употреба на сила и правни последствия – в противен случай вие сте подложен на също толкова опасност от вашето обучение по самоотбрана, колкото и от нападението

Най-важният съвет , който аз мога да ви дам, е : НЕ приемайте правни съвети от вашият сенсей / треньор - особено относно това, какво оправдава степента на увреждания, които оправдано можете да причините на някой, който ви нападне или какво ви подсигурява против съдебен процес или арест (освен ако е адвокат или полицай- но дори и тогава проверявайте! - бел. прев.). Има невероятно количество лоша информация, преподадена на учениците по тези проблеми . Ако имате въпроси, касаещи правнооправданата употреба на сила , говорете с адвокат или посетете курс по оправдана употреба по сила (доколкото ми е известно, в България няма такива курсове, освен, може би, за служителите на МВР - бел. прев.).

ЦЕЛУВКА

Въпреки, че проблемите, свързани с насилието са изключително комплицирани, физическите техники, които използвате, за да оцелеете, не трябва да са такива. Това ни води до следващия критерий за адекватно обучение по самоотбрана: добре известният акроним-ЦЕЛУВКА (на английски - K.I.S.S.= keep it simple, stupid!-"Прави го просто, глупако!" - бел. прев.). Базови ли са тези движения? Имам предвид, погледнете дали тези движения са едно- (или дву-) стъпкови техники, които можете да приложите при условията на болка, стрес, изненада и дива насрещна атака? Ако не е просто като камък - забравете го! Сложните и интересни движения се разпадат по съставните си части, когато някоя горила се опитва да играе степ върху лицето ти. Имате нужда от базово движение, което можете да приложите докато неочаквано те удрят, блъскат, събарят, борят и бъхтят (ама как звучи само…на английски - getting hit, slapped, tackled or mauled и признавам, че точно това ме затрудни - бел. прев.). Това не е доджото. Да бъдеш нападнат от някой, който има намерението да те нарани е стресиращо (това явно беше евфемизъм, мисля - бел. прев.) и - освен ако в “жизненият ви стил” се включва редовно да ви се случват такива неща - ще бъдете разтревожени, объркани и слисани ( и това също - бел. прев.). При това положение шансовете ви успешно да приложите някаква сложна техника за самоотбрана са между малки и никакви, а Малкия не е в града. Има и друга причина да го правите по най-простия начин: вашият нападател .

Популярен мит е, че човекът ще бъде изненадван от вашето съпротивление . А стига бе! Причината, поради която той ви е нападнал с изненада е - на първо място - за да успее по-лесно да сломи вашата съпротива . Той очаква вие да опитате да се съпротивлявате или да избягате . Ако вашият отговор не произвежда непосредствено и ефективно въздействие , той ще го игнорира и ще продължи да напада . Колкото по-прост е вашият отговор , толкова по-трудно е за него да го игнорира (припомням “правилото на сапьора”: винаги използвай възможно най-простото решение, за да има по-малко възможности нещо да се обърка - бел. прев.).

Петият критерий

Преценете, дали техниките, които сте учили зависят от това, дали размерите или силата ви са поне равни . С други думи , определят ли размерите и силата дали тези техники ще проработят или не ? Това се прилага и към двете страни , които са въвлечени в конфликта. Нека първо да разгледаме как този въпрос засяга вашият нападател . Тези техники щяха ли да работят върху по-силен опонент, който отказва да сътрудничи? Може ли той да “разбие” вашата техника само като ви притисне към себе си, втурне се към вас , блъсне ви във себе си или падне отгоре ви? Тези са най-популярните начини на разрушаване на техниките, които повечето така наречени курсове по самоотбрана предлагат - и те наистина го постигат успешно.

За разлика от турнир където има категории и правила , вие често ще се борите срещу по-големи и по-силни опоненти в истинския бой , така че вие трябва да знаете, какво работи и какво не работи против тях . Лакмусовият тест за тези техники е лесен : намирате най-големият и най-силен човек в доджото / залата и го карате да опита да обърка техниката по който и да е от четирите метода ( втурване , смазване , стискане или падане ) . Ако той може да я разрушава чрез "чиста" сила и маса , забравете този ход . И не се хващайте на общата хитрина по инструкторите, извиняващи лошите техники с " не го правиш правилно" (не, че не възможно и това - бел. прев.). Спомнете си “правилото на целуващия се сапьор” ! Ако не можете да го направите в доджото, то определено няма да се получи в “реална ситуация”.

Сега нека хвърлим един поглед върху същият въпрос от ваша гледна точка . Е ли ефективността по тези техники, основана на вашата сила ? Твърде много техники на бойните изкуства разчитат по превъзхождащата сила на мъжа в горната част по тялото (“горния пояс” - бел. прев.). Ако сте малък мъж или жена , огромен брой техники , базирани по сила, просто няма да ви вършат работа .

Също така определени ходове работят по-добре за големи хора , докато други работят най-добре за по-малки . По-лесно е за малък човек да “влезе в краката на опонента” и да го извади от равновесие, отколкото е за по-голям човек да направи същото. В същия дух , по-голям човек може по-лесно да извади от равновесие по-малък чрез удар надолу в горната част по стернума (гръдната кост - бел.ред.). Същата техника обаче, е много трудна за по-малък човек да приложи върху по-голям .

Настоява ли вашият инструктор, че една техника е подходяща за всички? Не е така, и вие трябва да тренирате това, което работи най-добре за вашият определен размер , сила и телесен тип .

Динамични атаки

Шестият въпрос е този : тренирате ли да се справяте с динамични атаки? Динамичният елемент на нападение също трябва да бъде включен във всяка техника за самоотбрана , която учите . За разлика от доджото, вашият нападател най-вероятно няма да стои пасивно. За нещастие , голяма част от обучението по самоотбрана е построено съгласно тази ненормална идея. Нападението е бърз динамичен процес с няколко неща случващи се едновременно, или в най-добрия случай - бързо едно след друго.

Това, което вие трябва да правите за да се защитите успешно зависи от елементи, които няма да станат ясни до момента на самата атака , но ще бъдат там . Ефективното обучение по самоотбрана не трябва да бъде основано на идеята " ако се случи А, вие правите Б." По-скоро , най-доброто възможно обучение – трябва да е фокусирано върху " ако този вид неща се случва , тук са два или трите най-често срещани начина, по които се случва ." След това тренирате да разпознавате и контрирате тези важни “вариации по темата”.

Основен пример на не-трениране за този динамичен елемент може да бъде намерен в начина, който преподават в много училища за измъкване от “мечешка прегръдка” изотзад . Ако сте сграбчени по този начин обаче, вашият нападател няма само да стои там както прави партньорът ви при изпит за колан . Едно от две неща незабавно ще се случват : или ще бъдете блъснати напред за събаряне, или ще бъдете повлечени назад (или направо вдигнати ) и тръшнати на земята . Това, което трябва да направите, за да се измъкнете зависи от това, какво се случва . Пробвайте тези техники за измъкване, които вече знаете, при тези динамични условия, и вижте как се справят .

Може би най-доброто сравнение, за да можете да разберете динамичните атаки е да мислите за тях като за кръстопътища. От тази точка , има много различни посоки , в които може да се отиде. Всъщност , по-добрата аналогия би била на разпределителна станция на железницата, където всеки коловоз се разклонява в много други. Вие идвате от една посока , но положението може да се насочи в коренно различна. Проблемът е , че няма да знаете накъде ще се насочи, докато не се озовете в центъра по събитията. Осъзнайте , че истинската атака е динамичен процес , който се променя постоянно . Това, което беше валидно секунда по-рано е вече в  графата “вчерашни новини” . Промените следват толкова бързо, а вие трябва да бъдете способни незабавно да разпознаете , на кой коловоз се намирате, за да откриете ефективен начин за контриране. Има достатъчно елементи , отнасящи се до тази идея, така че може би е по-добре да мислите за тях като за "динамичното семейство." Следващите няколко части ще бъдат посветени на различните членове на това семейство и как те могат да повлияят на успеха или неуспеха на вашите опити за самоотбрана . За момента обаче, нека се срещнем с “главата на семейството”. Динамичната природа на реалната атака , е скрита в "и"-то, което променя “атака” в “атаки” (на английски е “s”- казвам го, защото някои хора, прочели това, ме обвиниха, че аз съм измислил сравнението - бел. прев.). Вашият нападател вероятно ще продължава да напада, а това значи , че вие ще бъдете изправени пред серия от атаки, следващи една след друга, както вълните блъскат по брега . И той ще продължава да прави така докато или той спечели, или вие направите нещо по въпроса. Ето защо “правилото целувка” е толкова важно : докато вие правите нещо , той също прави нещо! Техника, която ви извежда в безопасна позиция ви защитава само от една атака . Тя не прави нищо, за да предотврати неговата следваща атака . Не я предотвратява и вашата контра-атака, особено ако се сблъска в неговата следваща атака, а тя вече идва . Това не е дори съзнателен блок срещу вашата контра-атака . Повече прилича на две коли, сблъскващи се на тесен завой . Те просто са там по едно и също време . Когато това се случи , повечето хора замръзват в шок, защото нямат идея какво да правят после . Шокиращо е колко често "техниките за самоотбрана" се провалят поради тази елементарна причина. Трябва да реагирате на това, което се случва във вашия случай, а не на някаква мъглива " средна стойност " където вашият нападател ще стои там и ще ви позволява да го удряте.

Това е един от проблемите при справянето с динамични атаки.

Променящи се обстоятелства

Може би единственият постоянен елемент във всяка атака е, че положението се променя непрекъснато . Ако вие сте неспособни или нетренирани да се приспособявате към тези промени за части от секундата ... можете да бъдете сериозно наранени , въпреки самоувереността , влята ви от курса по бойни изкуства . Обучението трябва да бъде замисляно да се справя не само с неговата основна атака , но и с множеството разнообразни вторични елементи, които няма да станат ясни, до началото на атаката. Именно този сбор от второстепенни проблеми, правят защитата ефективна или не. Те също ще определят дали ще трябва да бъдете изпратени до най-близката болница .

Много от така наречените техники за самоотбрана се упражняват срещу сътрудничещ, статичен опонент - който напада само веднъж . Това просто не се случва в живота . Човекът , който ви напада не е на ваша страна , и той ще прави всичко, което е по силите му за да може не само да ви нарани, но и да ви попречи да се защитите ефективно. Ето защо “готовите хватки” са практически безполезни за самоотбраната в реалния живот . Вашият нападател не ще ви съдейства и няма да прави това, срещу което “хватката” е предназначена да работи.

Това също се отнася за много така наречени "бойни системи " , които се гордеят с умението си да “предизвикват реакция” . Няма гарантиран начин да се предизвика определена реакция от страна на опонента . Много полицаи са открили, след като са били блъснати в някоя стена, че не всеки има една и съща степен на чувствителност в различните " болезнени точки." Това, което ще повали един човек, може само да разяри друг . Въпреки че някои техники имат по-добър шанс от други да създадат желаната реакция , в най-добрият случай имате около 80 % шанс да постигнете желаната реакция от какъвто и да е вид. Ако вие не планирате какво ще правите в другите 20 % от случаите, автоматично ще продължите със следващият ход на комбинацията.

За нещастие , понеже вашият първи ход не е създал желаните от вас резултати, току-що сте реагирали без да мислите. Необходимо е да запомните винаги да гледате дали вашият предишен ход е постигнал желаният резултат, преди да преминете към следващият етап.

Може би най-добрият съвет , който аз мога да ви дам за предизвикване на реакция или използване на “готови хватки”, се съдържа в популярният израз, че " 90 % от проблемите се причиняват от 10 % от хората ." Важното в това изказване е да разберете, че техники , които са замисляни да работят върху "нормални " хора, са хубави и елегантни ... само че хората , срещу които вие ще трябва да се изправите, няма да са от нормалните . Те са част от останалите 10 %. Това значи , че те често ще имат умението, духа, способностите или (/и) опиянението да направят онези 20 % шанс техниката да не проработи по-близки до 70 или 80 % . Затова не можете да включвате "на авто-пилот" каквато и да е техника за самоотбрана . Вместо това, трябва да обръщате внимание на промените и да се приспособявате към променящи се и неочаквани обстоятелства . Ето защо трябва да бъдете много внимателни към каквито и да било сложни , наизустени серии или техники от типа “ А ще го накара да направи В”, които ви се предлагат като самоотбрана

Инерцията

От всички проблеми в “динамичното семейство”, това е най-голямото “проблемно дете” : инерцията на вашият нападател . Инерцията е дефинирана като скорост по маса ( М = m х V ) . От гледна точка на самоотбраната , това значи , че неговата цяла телесна маса се придвижва към вас при определена скорост . Когато някой ви напада, не само юмруците и краката му идват към вас – движи се цялото му тяло ! Ако вие не направите нещо по въпроса , той ще се сблъска с вас . И ако вие тежите 55-60 кг., а той тежи 100 кила... ами ... направете си сметката!1

Повечето спортно-ориентирани обучавани бойци (какво има предвид автора под “спорт” можете да прочетете в друга негова статия на сайта - бел. прев.) се научават да не се нахвърлят сляпо на квалифицирани опоненти на боксовия ринг. Такива тактики не помагат да се спечелят срещи, основаващи се на победата по точки (и във фул-контактните стилове също не всяка победа е с нокаут - всъщност повечето не са - бел. ам. ред.). Затова , има тенденция да не се обръща внимание на този проблем при тренировките. Колкото по-висока степен / колан имате, толкова по-вероятно е да се отдалечавате от това и работите върху по-сложните елементи на бойните спортове. Но уличният бияч не се интересува от точки – той иска само да ви докопа и да ви нарани толкова зле, колкото му е по силите. Ако трябва да поеме няколко удара за да го направи, така да бъде.

Когато някой такъв ви се нахвърли, ще откриете колко нискоефективни са юмруците и ритниците за спиране по инерцията на тялото. Въпреки, че много занимаващи се с бойни изкуства автоматично ще помислят , че говоря за граплърите, те са най-малкият ви проблем (доста объркващо, защото на български единственият възможен превод на “грапплинг” си е пак “борба”- или поне аз не успявам да измисля друг вече няколко месеца - бел. прев.). Футболисти (има се предвид американският футбол, очевидно - бел. прев.) , борци и почти всеки голям опонент често ще разчитат на изблъскване с превъзхождаща маса. Ранните UFC-турнири не доказаха превъзходството на граплинга. Това, което те доказаха беше наличието на грамаден пропуск в отбраната на повечето удрящи стилове срещу директно нахвърлящи се отгоре ви нападатели.

Лакмусовият тест, който ще покаже дали това, на което ви учат, включва методи за справяне с инерцията е лесен . Накарайте някой едър мъж да сложи толкова много протектори, колкото може и да ви се нахвърли . Няма значение дали ще опитва да се бори с вас или ще се нахвърля, замахвайки силно с юмруци . Ако ви събори или ви “отупа праха" , очевидно не са ви научили как да се справяте с противниковата инерция.

Това не значи, че “граплърите” са непобедими – значи, че да се стои и спира инерцията на цялото тяло на опонента с юмруци или ритници не работи много добре . Решението е другаде.

Оръжия

Друг проблем , който трябва сериозно да премислите при анализа на вашето обучение по самоотбрана е използването на оръжия . Това е истинският свят; лошите не само носят оръжия , но и са повече от готови да ги използуват . Единственото нещо , което средният човек разбира по-зле от количеството на уврежданията, които едно оръжие може да причинява, е колко невероятно бързо то може да го направи .

Именно при самоотбрана срещу оръжия споменатите по-горе в статията елементи придобиват пълното си значение . Двата най-важно са “целувката” и динамичните атаки - вашето решение трябва да бъде бързо, елементарно и гъвкаво . Противникът ви няма да стои като статуя след като ви наръга, нито ще нападне само веднъж . В никоя друга област на самоотбраната проблемът на дезинформацията не представлява такава опасност за учениците, т.е.- за вас. Съществува един самоподдържащ се мит сред изучаващите стилове на невъоръжена борба, че сложните движения на бойните изкуства работят против въоръжени нападатели .

Това просто не е вярно.

Има един наистина лесен начин да се докаже това . Опитайте да направите каквато и да е техника от така наречените “защити срещу огнестрелно оръжие”срещу воден пистолет и дайте на вашият партньор ясни инструкции да стреля при първият знак на съпротива . Същото става и за “обезоръжаваният човек с нож”. Взимате гумен нож, стари дрехи и червило, с което намазвате върха и ръба на “острието” . След това накарайте вашият партньор да опита да ви нареже на филийки-да атакува не веднъж, а толкова често колкото може . Сметнете минимум по шест седмици в болницата време за възстановяване за всяка черта , която получите, и възможна смърт за всяко влажно петно от върха.

След като съм оживял в няколко реални схватки, включващи употреба на оръжие, позволете ми да ви кажа от позицията на опита: не можете успешно да се биете срещу оръжие с голи ръце! Като казвам “биете” имам предвид да стоите там и да участвате в продължителен конфликт. Или трябва да бягате много бързо веднага, щом видите оръжието, или с най-много две движения да оставите нападателя в безсъзнание или умрял. Каквото и да е друго най-вероятно ще доведе до вашата смърт. Ако не ми вярвате, опитайте сами да се убедите колко бързо можете да бъдете "застреляни" с воден пистолет .

Между другото , причината за нараняванията на противника ви, колкото и да са сериозни, е пак опита ви да избягате: просто ако нямата друг начин за бягство, ще минете и през него, щом се налага- но няма да стоите там и си разменяте удари . Повечето пъти , обаче , ще можете просто да избягате . Ако вашият инструктор ви учи на нещо различно, каквото и да е то, освен да избягате, когато става въпрос за конфронтация с използване на оръжия по оръжия , той просто ви готви да бъдете или убити, или изпратени в затвора .

Многочислени опоненти

Следващият критерий , който е изключително важен за реалната самоотбрана е: тренирате ли да се справяте с многочислени опоненти ? В наши дни, “едно зло рядко идва само”! Ако не тренирате редовно да се срещате поне с двама опоненти , тогава това, което вашият инструктор нарича самоотбрана, е по-скоро нещо друго (виж статията за 4-те фокуса на бойните изкуства от същия автор на неговия сайт - бел. прев.).

Пробвайте да излезете на ринга/тепиха/татамито с двама “бронирани” (с протектори) опоненти , които нападат едновременно . И продължавайте дори ако стигнете до бой на земята . Това упражнение ще направи чудеса, за да ви покаже какво става за самоотбрана и какво не . То ще ви покаже не само проблемите с неефективните спортни удари , но и ще ви даде достатъчно примери за сериозните проблеми , породени от опитите за борба в партер срещу многочислени опоненти.

Един от ключовите елементи на доброто обучение срещу оръжия и/или многочислени опоненти е наблягането не върху битката, а върху измъкването . Вие се биете с опонента точно толкова дълго, колкото е необходимо, за да намерите изход . След това бягате! Въпреки че много “експерти по бойни изкуства” обичат да задават въпроса "а какво да правим, ако сме обкръжени? " Сори, но истината е, че много рядко може да се случи бягството да е невъзможно. Освен ако сте в задънен коридор с 15 нападатели , подредени в редичка и идващи да се бият с вас , всичко , което е необходимо, за да избягате, е да създадете процеп в редиците им и да избягате през него . Ако това не ви звучи “героично” , помислете за момент по този начин: така успявате в една трудна ситуация да опазите кожата си цяла и всичката си кръв в тялото, където й е мястото.

Околна среда

Следващият проблем , за които трябва да държите сметка е, до каква степен вашето обучение по самоотбрана се съобразява с околната среда .

Как (и дали) вашите техники за самоотбрана биха работили в различен терен или климат ? Можете да изпробвате това просто, като излезете извън доджото. Вали ли сняг там, където вие живеете ? Опитите да изпълните ритник на лед е покана за провал.

Нападателят ще носи ли тежко палто , което ще действа като протектор против вашите удари? Можете ли да изпълните тези техники в тежки зимни дрехи? И просто как вашето обучение по самоотбрана държи сметка за различни физически условия ? Изпълнението на дадена техника в открит доджанг ще бъде коренно различно от начина, по който те ще работят в ограничен коридор . Някога тренирали ли са ви, да се защитавате на стълбище ? Какво ще кажете за битка, при която сте на различни равнища-например, противникът ви е по-високо на хълма? Как вашият крачен маньовър се справя с набраздена, неравна повърхност-дупки, издатини, чакъл или каквото и да е друго? Или приемате , че околната среда няма особен ефект върху това, което работи при самоотбрана?

Принцип срещу техника

Последният проблем може да звучи доста езотерично, но всъщност това е “лепилото”, което свързва всичко това в едно цяло: на принципи ли се основава вашата самоотбрана, или на техники?

За да разберете важността на този въпрос , първо трябва да разберете разликите между техники и принципи . Техниката е специфичен набор от движения , които работят при точно определени обстоятелства ( т.е. той стои така , протяга си ръката по този определен начин , и вие правите това ) . При тези условия , тази техника работи добре . Ако обаче човекът отсреща си премести крака , техниката ще се провали - защото условията са се променили . По-лошо , вашият нападател може никога да не застане в “перфектната” позиция .

Принципите , обаче , са основните преднаставки и правила , от които произлизат неограничените по брой техники . Тези елементи остават неизменни, без значение какво се случва. Ако вашето обучение е ориентирано към техниката , а не ви нападнат по точния начин , срещу който са ви научили да се справяте , вероятно ще загубите. Техниките ви ще се провалят , и ще бъдете наранени . С обучение, основано на принципите обаче, вие можете да реагирате на текущото положение и да се приспособявате в момента, в който положението се промени.

“Светклината в тунела” за вас е да осъзнаете, че повечето инструктори , или несъзнателно или , в по-добрия случай , съзнателно разбират принципите . Ето защо те могат да ползват техники, които не работят за вас . Когато нещата започнат да се объркват, те автоматично нагласят това, което правят, за да го накарат да работи . Вие не можете да правите това освен ако не разбирате принципите зад техниката . Зависи от вас , ученика , да “тормозите” вашия инструктор, за да ви научи как да правите същото.

Колкото и да наблягам на важността на обучението, базирано на принципи, пак няма да е достатъчно! В тази единствена концепция , всичко , което споменах в досега, се включва в едно голямо цяло. Сега вече, ако условията се променят , кой го е грижа ? Той си премества крака ? Това просто значи вместо натиск по този начин , вие избутвате по онзи. Той решава да спре да удря, а да се втурне? Така ли ? Е, вие знаете как да се справяте с инерцията на опонента . Той има оръжие или (/и) няколко приятели ? Вие просто променяте стратегията (в превод: бягате!-бел. ам.ред.). Относно всичко останало , ако разбирате принципа, вие можете да създадете ефективна техника, за да посрещнете всичко, което се случи - и да го направите ad hoc (“за случая”-бел. прев.).

Боят и самоотбраната са вечно променящи се, флуидни положения без готови решения. Вие трябва да знаете още от самото начало, защото толкова много от така нареченото “обучение по самоотбрана” приема, че такива има. Това е защото то обикновено се преподава от (и на - бел. прев.) хора, които никога не са “виждали слона”. Без подкрепата на опита от първа ръка, те не могат да знаят какво те пропускат в това, което преподават .

Въпреки че този списък от никаква гледна точка не е пълен, това, което аз се опитах да направя, беше да ви покажа фактори, които имат критично влияние върху реалната самоотбрана . Ако елементите , за които говорех, не са включени във вашето обучение от самото начало , значи ви преподават спортен стил, а не такъв за самоотбрана. Въпреки, че няма нищо лошо в бойните спортове , без тези елементи, не можете да ги използвате за ефективна самоотбрана.

Като завършек, припомнете си моето правило #2 за Приложна Самоотбрана: “Тренирайте за това, което се случва най-често, и ще бъдете способни да се справите с по-голямата част от това, което се случва” .

Най-вече , не приемайте нещо толкова жизненоважно като самоотбраната на доверие. Изследвайте концепциите . Задавайте въпроси . Пробвайте ги навън с по-големи , по-силни съученици , както и по-малки , по-бързи партньори. Времето , в което да откриете “дали наистина работи", е докато сте в доджото , не в някоя тъмна алея.

1/ В оригинал: “ако вие тежите 130 фунта, а той-210”, но си позволих да ги заместя с най-близкият им еквивалент в килограми, който дава кръгло число. Ако някой се интересува: 1 фунт е равен на приблизително 0.45315 кг.-бел. прев.

2/ Тук автора има предвид собствените си книги, които - за срам на българското книгоиздаване - не са излизали в България - бел. прев.

Сайтът на автора Марк Мак Йънг е: http://www.nononsenseselfdefense.com 

Заблуди относно боя с нож
05 Октомври 2017 г. 01:34:19
Kiril Hinkov


Заблуди относно боя с нож

От Марк МакЙънг

Превод: Асен Георгиев

Има много така наречени “експерти”, които претендират, че са способни да ви научат на защита срещу нож и/или на бой с нож.Проблемът е, че повечето от тях преподават “преработени” бойни изкуства, обикновено от филипински произход. Въпреки, че аз уважавам бойните изкуства на други култури, вие живеете там, където живеете-и шансовете са на страната на това, че не живеете в култура, свързана с ножовете. А от там следва, че това, което правите относно ножовете трябва:

А) да работи срещу начина, по който е най-вероятно да бъдете атакувани с нож във родната си страна и

В) ако проработи, да не стане причина да бъдете осъдени за убийство или отнемане на човешки живот (в българското право не съществува такова разграничение-бел. прев.)

Въпреки че точка втора е важна, тя се превръща в проблем само, ако успеете да се справите с предхождащата я. За нещастие, съдейки по това, което съм виждал със собствените си очи и съм срещал, работейки с учениците на т.нар. “експерти по ножовете”, да се справите с първата задача може да е много по-тежко, отколкото си мислите. Казано простичко, повечето нападения с нож са опити за убийство с нож, те се случват при радикално различни условия от тези, които са налице, когато някой се бие с нож. Аз съм изказал мнението си за други “инструктори по бой с ножове” на друго място в този сайт, целта на тази страница обаче е да се научите да избягвате някои от най-често срещаните “капани” в материала, който се преподава.

О да, още нещо…винаги помнете-на опасност е изложен вашият задник, така че не позволявайте на никого да ви казва, че нямате право да питате за тези неща или да мислите сами.

Лъжа #1: ще имате време да извадите собственото си оръжие:

От всичките случаи, в които съм бил нападан с нож, само в един можах да извадя собственото си оръжие. А аз не носех сгъваем нож, а нож в кания, с който се бях упражнявал дълго за бързо изваждане. В кризисна ситуация можех да го извадя и използвам за малко повече от секунда. Това не са празни хвалби-демонстрирам го на много от моите учебни касети. И въпреки тази скорост, когато бивах нападнат нямах време да извадя своя нож-с изключение на един-единствен път, когато скочих назад, за да спечеля място.

Причината е, че докато разбера, че има нож, вече бивах нападнат с него.

Неотдавна участвах в обсъждане на случая с един млад байкер, който е бил буквално “издухан” от стола си в бара с изстрел на ловджийско чифте. Това, което ме смущаваше в случая беше, че е бил замесен в стълкновение по-рано в същия бар и е останал там, подписвайки смъртната си присъда. Всъщност, както един австралийски баунсър правилно отбеляза, тези животоспасяващи уроци обикновено се научават на възраст между 18 и 24-а тези, които не ги научат или нямат късмет, не оживяват по-дълго. Само младите и неопитните допускат някои видове грешки.

По-голямата част от обучението по “бой с ножове” се основава на предположението, че вече сте успели по някакъв начин да се сдобиете с острие в ръката. За да сме напълно честни, ако ви нападне някой млад боклук, абсолютен некадърник или някой, който е размахвал ножа за да ви накара да отстъпите, може да имате време да извадите собственото си оръжие.

Ако обаче си имате работа с някого, притежаващ някакъв опит, “улична мъдрост” или лукавство, няма да успеете да извадите собственото си оръжие, когато бъдете нападнат. Срещу такъв противник, просто няма да имате достатъчно време. Той няма да покаже собственото си оръжие преди да нападне. Така е, защото тези, които са достатъчно тъпи да размахват оръжие в места, където оръжията са често срещани, просто не живеят достатъчно дълго.

А това е точно каквото вие очаквате да направи, за да можете да извадите собствения си нож и да го победите.

Лъжа #2-че това ще бъде “бой” с ножове.

Малко преди смъртта му, седях в едно събрание на НСА (Националната Стрелкова Асоциация на САЩ-бел. прев.) с полк. Рекс Епългейт, “бащата” на американската военна система за работа с нож. Обсъждахме “модата” на боя с ножове от която ние, като “стари кучета” в областта, бяхме едновременно приятно и неприятно изненадани. Той обобщи проблема с това, което се предлагаше като работа с нож, с “Те учат да се дуелирате”. Под “дуелиране” той имаше предвид да стоят един срещу друг, със същото оръжие, и да опитват да се убият един друг като цивилизовани джентълмени.

Не искам да съм “носителят на лоши вести”, но причината някой да използва оръжие срещу друго човешко същество е, че цели да наклони везните в своя полза. Хората не използват оръжия, за да се бият, те ги използват за да победят. Последното нещо, което който и да е нападател иска да направи, е да се изправи срещу вас със същото оръжие. Ако искаше да се бие, той не би ви нападнал с оръжие от самото начало. А ако знае, че имате нож, ще ви нападне с по-голямо и мощно оръжие, за да се подсигури, че няма да спечелите.

Едно от нещата, за които аз лично уважавам “Кучите братя” (“Dog brothers” на английски-имат сайт в интернет, ако някой се интересува-бел. прев.) е, че те експериментират със състезания с нееднакви оръжия. *Това* е реално. Вадите нож и той вади бухалка. Вадите бухалка и той вади пистолет. Не става дума за бой, просто използвате превъзхождащо оръжие, за да неутрализирате противника. И го правите преди той да направи същото с вас.

Доколкото вашият опонент е засегнат, това не е битка, това е убийство. Той няма да стои пред вас и да си разменя удари/посичания. За съжаление, това е фантазията, която много “инстуктори по бой с ножове” предлагат. Последното нещо, което искате да направите, е да се опитвате да се “биете”.

Друга причина, поради която трябва да изхвърлите идеята за “бой с ножове” от главата си, е, че в много щати (и в България също, макар и по друга теоретична обосновка-бел. прев.) съществува едно такова отношение, че “боевете по взаимно съгласие” се решават най-добре, като се хвърлят и двамата участници в затвора. Вярно е, че имате право да се защитите от нападение, но ако решите да се биете с някого, това вече не е самоотбрана, и ако използвате смъртоносно оръжие срещу някого в “бой с ножове”, който сте можели да избегнете, ви очаква цяла банда проблеми. Е, освен ако би ви допаднало да бъдете изнасилени от някоя банда под затворническия душ.

Лъжа #3 ”Ами ако ме обградят?”

Здравият разум ни казва, че боят с ножове е опасен. И все пак, като куче, обикалящо бърлогата на мечка-когато по-умната му част знае, че не трябва да буди спящата мечка, но друга, по-инстинктивна част го кара да го направи-много хора, които тренират бой с ножове се водят от едни и същи скрити желания. Един от най-големите проблеми, подтикващи тези хора, е: “Ще мога ли да се справя?”

За разлика от кучетата, обаче, човешките същества имат спосбност за самоизмама и разсъждение. И един от начините по които се самозаблуждаваме е да си измисляме ситуации, в които ще ни е позволено да проверим “дали ще се справим”. Такива хора отказват да възприемат идеята, че боят с ножове е лоша идея. Всъщност, те като че ли буквално си търсят извинение да участват.

Един от най-силните индикатори за този начин на мислене е реакцията им, когато им се каже да бягат вместо да се бият с ножар. Буквално следващите думи, които ще излязат от устата им, ще са: “Ами ако съм обграден и не мога да избягам?” Има много подобни извинения, които могат да използват, и всички те започват с “Ами ако…” “Ами ако съм със стари хора (или деца) и не мога да избягам?”, “Ами ако не съм във форма (или контузен) и не мога да избягам?". Във всеки случай, от всички въаможни варианти, те се фокусират върху този, който изисква те да останат и да участват в бой с ножове.

Истината е, че е невероятно трудно да “притиснеш в ъгъла” някого, ако той е решен да се измете по най-бързия начин. Не на последно място, защото той ще използва лицето ти за трамплин, или ще се изплъзне и през най-малката дупка.Въпреки това, ако нежеланието му да използва физическо насилие е по-силно от желанието му да се измъкне, става много лесно да притиснеш човека в ъгъла. Ако попитате който и да е опитен полицай, санитар в лудница за опасно луди, или подобен субект, с кого биха предпочели да се разправят, с някой който иска да се бие с тях, или с някой, който би ги прегазил, за да се измъкне, всеки от тях ще ви каже, че би предпочел първия. Те знаят, че той ще им причини повече травми и ще е по-трудно да бъде победен. Причината е, че той е изцяло насочен към постигането на една цел, докато този, който е позволил да бъде “обграден”, все още ще е раздвоен и като следствие, няма да е способен да се бие с пълния си капацитет. А точно това е необходимо, за да оцелее в ситуация като тази, в която “няма победител”.

Това е истинската опасност с този начин на мислене. Понеже част от вас иска да знае “дали можете да го направите”, можете подсъзнателно да се заблудите-да не вземете необходимите предпазни мерки и да игнорирате сигналите за опасност. Гордостта и егото могат да те заблудят какво правиш, докато не стане твърде късно. Щом веднъж попаднете там, обаче, животът ви - ако не свърши въобще - ще бъде напълно разрушен.

Не си фантазирайте за ситуация, в която може да ви се наложи да използвате уменията си за бой с ножове, защото може това да стане причината да попаднете в такава, като се самозаслепите за възможните пътища за бягство.

Лъжа #4: Ще бъдете нападнати по определен начин.

Има една демонстрация, която правя по време на семинарите си по бой с ножове. Намирам практикуващия филипински стилове с най-висока степен на семинара и го помолвам да се защити от моята атака. След това изпълнявам една добре балансирана, бърза и предпазлива атака. Това е “позволена”, бърза атака, и човекът обикновен я блокира. След това го моля да блокира следващата атака-прицелена на същото място. И използвам срещу тях “затворническото втурване” (“the prison yard rush”-аз по-добре не можах да преведа, но в случай, че някой знае за какво става дума-е, за това става дума -бел. прев.). До ден днешен съм “изкормил” всеки от тях.

Защо ли? Ами те са напълно различни атаки.

Преди много години Дон Пентакост написа книга, озаглавена “Put 'em down, take 'em out: Knife fighting from Folsom Prison”. В нея Дон обяснява как се извършват истинските убийства с нож в “затворите с максимална сигурност”. С това, което каза в тази книга, той, меко казано, оскърби безбройни “бойни изкуствоведи”, които и до ден днешен говорят за нея с пренебрежение. И са прави, като изключим една малка подробност: “затворническото втурване” е точно това, което използвам, за да “изкормя” много от тях. Не е изтънчена атака, но е много популярен метод за нападение с нож в САЩ.

Филипинските стилове (Арнис, Кали, Ескрима и т.н., тези имена са най-популярни, затова ще използвам Кали-бел. прев.) се основават на допускането, че ще се изправите срещу обучен “ножар”. Проблемът с това допускане е, че не веки ще ви атакува по начина, по който би ви нападнал някой, обучен на филипински стилове. А това е проблемно, защото контриращите техники на Кали са проектирани да работят срещу начина, по който би ви нападнал някой, обучен в Арнис. Срещу този вид атаки, контраатаките на Ескрима работят перфектно.

Проблемът е, че в Западната култура обикновено, ако някой ви напада с нож, той се опитва да извърши убийство. Той няма да “спазва дистанция”, опасявайки се от вашето оръжие и бойни умения. Вместо това ще се опита да ви смаже и бързо да убие, без да подбира средствата. Такава атака е тотално различна от добре балансираните, “течащи” атаки на Ескрима. А това е различно от това, как някой от Италия би ви нападнал с нож. Също така е различно и това, как някой от Венецуела би ви нападнал с нож. А някой бразилец би ви нападнал с нож по друг начин. Човек от Южна Африка би ви нападнал по още по-различен начин. А някой китаец би ви нападнал по тотално различен начин. Знам го, защото съм пътувал по света и съм срещал системи за бой с ножове от всички тези места.

Знам, че тези, които предлагат обучение по бой с ножове, би го отрекъл, както и някой, който не е виждал тези други системи, но все пак: това, че знаете как да се справите с една от тях, не значи, че знаете как да се справите с друга. Всички те са различни, и всички са еднакво смъртоносни. И тези различия МОГАТ да ви струват живота.

Лъжа #5 ”И тогава той ще стои пасивно докато го “дялкате”…”

Точно както в списанията и в тренировъчните упражнения.

Това, което малко хора разбират, е, че хаотичното удряне с цел защита, когато противникът държи нож, може да е също толкова опасно, колкото и прицелената атака-и дори повече, поради непредсказуемата си природа. Ако “режете някого на парченца”, неговите защитни движния могат да ви наранят-особено ако размахва оръжието си, опитвайки се да спре следващата ви атака.

Виждал съм прекалено наблягане на защитата преди сближаването, и сериозни пропуски след сближаването-а всяка от тези грешки ще е достатъчна, за да в пребият, ако не и по-лошо.

Между другото, това е без да отчитаме факта, че той може да не иска да ви остави да го “дялкате” и да направи нещо различно, след като първата му атака се провали. Като например да нападне отново по различен начин. Или ако атаката е успяла, да продължи да напада.

Битката не е никога статична…и неговата способност да се движи означава, че е способен и да ви нарани…и да го направи преди да успеете да приложите вашите наистина прекрасни движения.

Лъжа #6 ”Капаниране и отнемане”

“Изтръгването на отровният зъб на змията” е нещо, което често се преподава на по-високите нива. На учениците се преподават сложни, фини движения, за да могат да избият ножа от ръката на нападателя, или да го “отрежат” от нея.

Има само един проблем с това, шансът ви да го изпълните успешно е колкото на снежен човек да оцелее в Ада (“a snowball’s chance in hell of making it work-в оригинал. Бел. прев.) Истината е, че това са, както ги наричаме, “зелени техники”- Те нямат много общо с реалната защита срещу нож, но са идеални, за да задържат ученика обвързан със системата и плащащ пари (които в САЩ са зелени, откъдето идва и термина “зелени техники”-бел. авт.). Тези техники разчитата на това, че нападателя ще се движи по “този начин” и следователно ще бъдете в перфектното положение за изпълнение на техниката.

Всъщност дори и по-старите майстори ще ви кажат, че тези техники залагат на чист късмет и подходящият момент. Но въпреки това, на тези техники се набляга най-много при обучението, често в ущърб на по-ефикасни техники за приключване на конфронтацията. Накратко, те тренират елементите, като че ли това са най-важните елементи от най-високата степен на изкуството. Наречете ме тъп, но аз смятам, че да се измъкнеш жив е най-доброто доказателство за умение, а не това, колко сложни и изящни движения познаваш.

Всъщност, ако нападателят не е невероятно пиян или невероятно бавен, шансовете да хванете ръката му и да изпълните всички тези прекрасни ключове и контролиращи движения са много, много мижави. Освен това най-вероятно няма да успеете да контролирате ръката на диво съпротивляващия се противник с една ръка, което означава, че той вероятно ще успее да се освободи и да ви причини някакви увреждания.

Това, обаче, повдига проблем, за който споменах мимоходом по-рано. Често виждам да се набляга прекалено на контролиране на опонента, за да можеш да се приближиш безопасно. Суровата реалност е, че не можете да контролирате напълно някого на такава дистанция. Има неща, които можете да направите, за да получите моментно преимущество, но то далеч не е същото като пълен контрол.За нещастие, виждал съм прекалено много хора да се опитват да установят контрол, за да “влязат” безопасно. Моят опит сочи, че не можете да го направите.Това, което можете, е да създадете откриване, за да влезете и после да му попречите да контрира. Но ако се опитате да стоите на дистанция, докато стане безопасно да влезете, ще получите повече наранявания, докато чакате идеалния случай.

Отгоре на всичко, има нещо, което е дори по-неприятно. ОК, по-неприятно е само, ако не обичате да си вземате душ с татуирани момчета наоколо. След като обезоръжите противника-с ключ или със собственото си острие, ако продължите да използвате нож срещу него, това вече не е самоотбрана, а опит за убийство и т.н. (в нашето право това е убийство при превишаване пределите на неизбежната отбрана, чл. 118 НК, 3-8 години…бел. прев.)

Лъжа #7 ”Био-механично рязане”

Технически погледнато, това не би трябвало да е изобщо в този списък. Първо, аз уважавам Брам Франк, и второ, това е разумна концепция. Срязването на мускули, нерви и сухожилия ще унищожи/намали двигателната способност на опонента. Няма спор по отношение на ефективността на тази техника.

Проблемът е, че също както добре обмисленото изказване на Джеф Купър “По-добре да те съдят 12, отколкото да те носят 6” (съответно-съдебни заседатели и опечалените, носещи ковчега-бел. прев.) беше изкривено от всякакви откачалки в клише на гордо невежество относно правните проблеми, така и идеята за “биомеханично рязане” беше сериозно изкривена от хора, невежи за закони и съдебна практика. Голяма част от дискусията относно използването на нож, за да се причини този вид рана е също толкова откъсната от реалността, колкото и в случая, когато някой “Реднек” отвърне с с “репликата на Купър”, когато го попитат за последствията от неговото “Просто ш’ги гръмна ‘сите!” И в двата случая не се взема предвид, че законът има малко по-друго разбиране за употребата на смъртоносно оръжие срещу хора…

В очите на закона (и не само в неговите-бел. прев.) ножът е смъртоносно оръжие. Употребата му срещу човек е употреба на “смъртоносна сила”. В повечето щати, употребата й е позволена единствено при наличие на “непосредствена заплаха от смърт или тежка телесна повреда”. С други думи, ако ситуацията е достатъчно опасна, за да можете да използвате нож срещу някого, значи можете и да го убиете. Ако се опитвате само да го раните, значи нямате право изобщо да използвате нож. Това е призракът на старото недразумение относно “прострелването в крака”. Хората простреляли натрапник, после викат полицията и казват, че само са се опитвали да го ранят. Това позволява на простреляния да заведе срещу тях дело за обезщетение, или дори попадат в затвора за “превишаване пределите на неизбежната отбрана”. Има естествено колебание, свързано с отнемането на живот, но ако това ви накара да се опитате да “раните” някого, за да го накарате да избяга, попадате в една много опасна законова “сива зона”. А фактът, че сте използвали нож, я прави още о-опасна. Запомнете, че ножът се счита за “бандитско оръжие”.

Лъжа #8 ”Ако умееш да се биеш с палки, значи умееш да се биеш с ножове”

Имам един приятел, Ранди Браннан, който е физик. Той е просто блестящ и когато започне да говори за физика, аз си затварям устата, сядам и слушам, защото той определено знае за какво говори. Работата е там, че аз и Ранди се биехме с мечове на Калифорнийски Ренесансов Панаир (California Renaissance Faire-място за хора, които се интересуват от “историческа реконструкция”, т.е. да усетят “как е било”-лично. Засега в България няма такива -бел. прев.) Тези боеве с истинска стомана (затъпени мечове и задължително-брони, но пак е травмоопасно-бел. прев.) не само не бяха хореографирани, а направо си бяха диви побоища в доспехи (имайте предвид, че по това време ние обикновено бяхме леко пийнали и млади-условия, които както е известно, водят до мисленето “изглеждаше добра идея…”) По-късно Ранди се захвана с изучаването на Кали/Ескрима (става дума за филипински бой с палки, а тези две имена са най-популярните синоними. Друг синоним е Арнис.-бел. прев.) . Тъй като беше държал и използвал много повече видове оръжия от своите “съученици” в залата, му беше придало една малко по-различна гледна точка.

Един ден, докато обсъждахме този въпрос, той каза:

“Твърди се, че палката е “средно” оръжие, което има прилики с всяко друго оръжие. Това е вярно. Но освен това се твърди, че ако знаеш как да използваш палки, знаеш как да използваш всяко оръжие. Това не е вярно. Това, което не могат да разберат е, че разликите са също толкова важни, колкото са приликите.”

Почерпете го една цигара…въпреки че аз бих могъл да поправя последното му изречение на “това, което не искат да разберат”. Само защото сте добър с един инструмент не значи, че ще успеете автоматично да пренесете това умение към друго оръжие. И въпреки това много хора си казват, че случая е такъв. Всъщност, те упорито настояват, че това е така. Очевидно, привлекателността на титлата “майстор на всички оръжия” е по-голяма от владеенето само на палките.

Простата истина е, че различните оръжия се държат различно. Те имат различно тегло, различен размер, различни изисквания и различни приложения, Наистина има някои прилики, но ако не искате да свършите коленичил в някой тъмен паркинг, опитвайки се да спрете червата си да напуснат тялото, по-добре спрете да мислите за приликите и се огледайте за различията.

Да започнем с това, че палката няма ръб. При работата с острие, върхът и ръбът са изключително важни компоненти, но това не е необходимо при палките. Контролът върху ръба е основната разлика между някой, който знае да използва нож, и “спортист с палка”, който се опитва да ви убеди, че познава работата с нож. Ако знаете за какво да гледате, можете да забележите разликата само от едно движение-дори и ако е бързо движение. Всъщност, колкото е по-бързо, толкова по-очевидна е разликата.

Палките по своята природа не изискват точен контрол над острието. Това е така, защото те са ударно оръжие, докато остриетата са предназначени да мушкат, кълцат, режат и понякога, да секат. Ако не ударите целта с ръба, създавате различен ефект от този, който бихте желали.

Ако учите бой с тояги, приемете, че учите бой с тояги, това е напълно нормална цел. Ако учите работа с нож, тогава учите работа с нож…въпреки, че има прилики, има радикални различия. Не си казвайте друго и не позволявайте да ви убеждават в друго. Ако не ми вярвате, опитайте да поработите с множество различни оръжия и да направите точно същото движение с всяко от тях. Тези разлики ще са особено очевидни, когато оръжието ви срещне плът (няма се предвид човешка-бел. прев.).

Лъжа #9 ”Владеенето на Кали те прави “майстор” на боя с нож”

Кали, Арнис. Ескрима, Филипинските Бойни изкуства-всички те имат мистичната аура на основани на оръжията стилове. Смъртоносните, дивашки изкуства на филипинските войни. Зловещи истории се разказват за герилата срещу японските окупатори, дуелите и смъртните мачове, в които основателя на стила е участвал.

Честно казано, това, което тези местро са преживели е невероятно и наистина достойно за аплодисменти. Тези възрастни господа са оцелели в тотално различна култура, социално-икономическа среда, епоха и, в някои случаи, Световна Война и чуждестраннна окупация на родните им места.

След като сме уточнили това, обаче, трябва да отбележа, че фактът, че само защото основателят на системата или учението е бил ходеща машина за убийства, не ви дава дори далечна прилика с неговите бойни качества.

Те не са били “майстори на ножа”, тези хора са били експерти по оцеляване. Развили са го, като са водили адски труден живот. Въпреки, че те са имали физически умения, които са им помогнали, това, което ги е запазило живи, това, което им е позволило да удрят достатъчно бързо, достатъчно силно и достатъчно брутално, не е било тяхното изкуство, а решимостта да не умрат. Била е тази мрачна дивашка решителност да направят каквото е нужно и да го направят по-бързо и по-силно от другия, което им е позволило да оцелеят. Казва се, че те са имали “сърце на войн”.

Тяхното изкуство просто им е помогнало да го направят по-бързо.

Владеенето на бойно изкуство не дава тази целенасоченост, тази мрачна издържливост, тази решимост да изпаднеш до нивото на дивак, за да оцелееш. Трябва да имаш и “сърце”-рещшимостта да минеш през Ада и да излезеш от другата страна.

Лъжа #10 ”Можеш да се бориш с човек с нож”

Бях в Германия с група трениращи БИ, преподавайки “улична работа с нож”. Докато демонстрирах техника за невъоръжен бой с един от тях, той ме събори и преминахме към работа на земя (Не е голяма работа, защото когато демонстрирам, аз не позволявам “атаки по куртоазия”. Вместо това настоявам хората да ме нападат, както биха го направили в реален бой-това означава, че от време на време получавам удари или ме тръшват на земята. Това беше един от тези случаи). Както и да е, когато паднахме на земята, аз разбрах, че няма начин да се справя със силата на това момче, той беше като бик-пълен с мускули и умения по борба. Само че аз бях паднал близо до един тренировъчен нож, който спокойно вдигнах и прекарах по гърлото му.

Изправихме се и очите му бяха големи като чинийки, защото той разбираше значението на това, което се беше случило. От нищото се беше появил нож и, ако това беше реален бой, той щеше да е мъртъв. Удивителното беше обаче, че само няколко човека освен него разбраха същото. Един от големите “проповедници” на граплинга стоеше там и каза: “Той те събори.” На което аз отговорих “Да, а аз прерязах гърлото му.” “Обаче, той те събори!”

В техните умове нямаше разлика в нивото на уврежданията. Фактът, че бях съборен, се броеше за равностоен на нож през гръкляна. Лично аз бих предпочел да ме хвърлят всеки ден пред това да ми прережат гърлото.

Митът за граплинга е, че работи винаги и навсякъде. Фактът, че се оказа толкова ефикасен на ринга на UFC, накара много хора да не забелязват, че има значителни разлики между боят със и без оръжие. Докато невъоръженият бой може лесно да се обърне на маратон по издържливост, където размерите, силата, физическата форма и способността да се понася нараняване значително въздействат на изхода на схватката, това не е приложимо към въоръжената работа. На тази арена, всеки кърви еднакво.

Не опитвайте да се “сборите” с ножар. Щом паднете на земята, нямате гаранция, че ще можете да контролирате въоръжената му ръка достатъчно добре, за да му попречите да ви накълца. Ако беше бой с голи ръце, тогава бихте могли да му попречите да генерира достатъчно сила, за да ви удари ефективно, но ножът няма нужда от сила, той трябва само да ви докосне.А ако се опитвате да контролирате въоръжената му ръка, докато сте на земята, той може да се измъкне и да ви реже, докато не можете повече да продължавате да се съпротивлявате.

А, да, спомнете си какво казах за био-механичното рязане и верността му относно нараняванията, които може да причини един нож. Какво ви кара да мислите, че ще можете да продължите боя, докато ви причиняват такъв вид увреждания?

Лъжа #11 ”Ножът е продължение на ръката”

Тази лъжа най-често се разпространява от експерти по стилове за бой с голи ръце, които твърдят, че могат да ви научат как да се защитите от нож или да използвате такъв. За нещастие, много хора, които са започнали в такива системи, са преминали в стилове, за които се предпола, че са ориентирани към използването на острие, и са продължили да разпространяват тази често недоразбирана пословица.

Боят с голи ръце се различава от боят с оръжие-той изисква различна биомеханика, различен тайминг и най-важното-наблягане върху придвижванията, което рядко се среща в повечето удрящи и ритащи стилове-поне във вида, в който се преподават в западните страни.

Акцентът върху ръката произлиза най-вече от спортното влияние· върху съвремнните бойни изкуства. Проблемът обаче е, че повечето бойци с голи ръце не разбират как да генерират сила в движение, вместо от стояща/вкоренена позиция с завъртане на хълбоците. Но въпреки че това работи в невъоръжен бой, то не успява да отговори на изискванията на боя с оръжие.

Моята лично мнение е, че изразът “оръжието е продължение на ръката” окуражава отсъствието на движение на тялото, като вместо това се разчита на ръката да свърши цялата работа. При това положение защитата, за да не бъдеш порязан, се базира на бързината и рефлексите ти, вместо на по-надеждни средства. Най-вече, защото може да не сте достатъчно бързи, за да контрирате, парирате или блокирате това, което прави той. Освен това вярвам, че тази липса на движение произлиза най-вече от опити да се пренесе-съзнателно или несъзнателно-мисловният процес на боят без оръжие към поле, където той не си е на мястото, да не говорим, че не работи.

Поради причини отвъд обхвата на тази Уеб страница, аз предпочитам друг определение: “Ножът е продължение на волята!”

Това, което ще кажа, е, че ако е продължение на ръката ми, тялото ми може да се движи или не. Ако обаче е продължение на волята, всичко между ножа ми и волята ми ще се движи, за да достигне целите ми. А това е много по-ефикасно, за да останеш жив.

Лъжа #12 ”Съществува такова нещо, наречено “майстор на боя с ножове”

Въпреки всички измислени сценарии за самоотбрана, за които така наречените експерти по самоотбрана говорят през цялото време, след като са ги създали в ума си-когато те ще имат оправдание да използват нож срещу човек-простата и сурова истина е, че в 99,9% от случаите, когато се използва нож срещу друго човешко същество, това е престъпен акт. Не искам да разбивам илюзорният свят на никого (аз пък искам, затова седя пред компа и превеждам, вместо да отида на дискотека-бел. прев.), но тези известни предизвикателства и мачове до смърт, в които са участвали старите маестроси, са били зверски нелегални-както в САЩ, така и на Филипините!

Въпреки, че го казвам, аз ще съм първият, който ще признае, че младите побойници с “гореща кръв”, които се опитват да се докажат, често биха участвали в изключително опасни и незаконни деяния-за да задоволят гордостта или гнева си. Но знаете ли-ако оживеят, те често свършват в затвора. Законът обикновено не гледа с добро око на “битките”, още по-малко-на “дуелите”.

Има нещо, което ми каза Браян Курл, операторър с който правихме някои от моите видеофилми за ножовете, и което аз винаги ще помня. То е: “Няма такова нещо като професионален майстор на ножовете!” Никой не е казвал нещо по-вярно. На никого не му плащат да се бие с нож. Освен това, не можете да оцелеете в множество битки с използване на ножове, без да бъдете нарязан самият вие изключително зле. Но най-важното, много преди да натрупате достатъчно убийства, за да се квалифицирате като “професионален майстор на ножовете”, ще се окажете в колонката на осъдените на смърт (в нашата хуманна страна, ще сте получили наказанието, с което беше заменено смъртното-“доживотен затвор без право на замяна”-бел. прев.).

Така че, огледайте дълго и внимателно всеки, който се нарича “майстор на острието”, “боец с ножове”, “експерт по бой с нож” или нещо подобно…защото по-вероятно е това да е титла, която си е дал сам, без никакво отношение с реалността. А ако е такъв майстор-боец с ножове, как така няма повече белези и не е в затвора?

Лъжа #13 ”Че това е “бой”-изобщо”

Ако не ви е омръзнал животът, не започвайте сблъсък, в който се включват оръжия, с “побойническа нагласа”.

Оръжията пренасят ситуацията вън от “бойната арена”, в царството на “схватката/сражението” (“combat, not fighting”-но и на български е трудно да се разграничат двете, за което се извинявам на читателите-бел. прев.).

Ако не сте готови за такова нещо, в това няма нищо срамно. Но в никакъв случай не позволявайте на гордостта или злобата да ви заведат там, защото “правилата на играта” там са тотално различни, и ако не ги знаете, вие ще бъдете този, който ще бъде наранен.

Ако видите да се вади оръжие, бягайте. Ако останте, дори не си мислете да се биете. Остават три варианта…някой ще бъде сериозно наранен. Въпросът е, дали това ще бъдете вие? Или той? Или и двамата?

Лъжа #14 ”Очаквай да бъдеш порязан”

Спомняте ли си онова нещо, наречено био-механично рязане? Какато казах, основните проблеми с него са на правният фронт, но по отношение на това, че “ножът ще причини увреждания колкото цял товар с лайна”, има много да се каже в негова полза. Това, което ме изумява е, че някои хора могат да говорят за щетите, които техният нож ще причини на нападателя, а в същото време да повтарят старото клише “очаквай да бъдеш порязан”, като че ли да бъдеш порязан е само незначителен проблем.

ХЕЛОУ! Събуди се и помириши кафето!

Но това, което наистина ме “сваля под масата” при тази настройка е, когато видя някой, който е дошъл от система за невъоръжен бой, който се опитва да се “бие” с въоръжен противник, както би го правил срещу невъоръжен такъв.

Истината е, че това са точно тези хора, които говорят да “очаквате да бъдете порязани”. И след като са го казали, те не вземат никакви ефективни мерки, за да предотвратят това да не се случи! Виждал съм такива хора буквално да се превръщат в произведение на кулинарното изкуство.

Вижте, който и да е измислил поговорката първоначално, е имал предвид една много важна концепция. Имал е предвид, че когато в схватката се използват ножове, ще бъдете порязани. Когато това се случи, не бива да се паникьосвате, а да продължите да правите най-доброто, на което сте способни, за да максимизирате шансовете си за оцеляване. На това разбиране и това значение, казвам “Амин!” Не мога да съм по-съгласен.

Въпреки това, точно както идеята за био-механичното рязане беше изкривена от невежите в опасна заблуда, точно така се случи и с тази. Всъщност, след като наблюдавах много хора, изучаващи така наречени “бойни изкуства за използване на остри оръжия”, имам впечатлението, че много от тях са я разбрали като призив да позволят да бъдат нарязани, без да правят никакви защитни движения, опитвайки се да стигнат до позиция за един добър удар. Изглежда, ако го срежете веднъж в замяна на неговите двадесет и седем порязвания, това е приемлива размяна.

Точно в обратната крайност обаче изпадат тези, които се концентрират прекалено върху контролирането на ръката с ножа, за да могат да “влязат” безопасно. Да “пазиш дистанция” и да се опитваш да хванеш бързо движещото се острие е един от най-добрите начини, които познавам, за да превърнеш “очаквай да бъдеш порязан” в самоизпълняващо се пророчество. (Тук запазих стила на автора с цената на собственото си главоболиеJ , но на български по-добре е “Опитите да хванеш бързо движещата се ръка с ножа от дистанция са най-добрият метод да бъдеш наистина порязан!-бел. прев. )

Всичко това е следствие от опитите да се пренесе “побойнически” начин на мислене към боят с оръжие. Просто не работи! Искате ли да чуете нашата философия по този проблем?

Разменяй порязване за смъртоносна рана, но нищо друго!

Това е разликата между “боя” и “схватката”.

Лъжа #15 ”Филипинските бойни изкуства са върховните системи за бой с нож”

Нека да го кажа простичко и ясно още в началото: Когато става дума за бой с нож, всички те са шибано опасни.

Няма “първичен източник” на боя с нож. Няма страна на върховните изкуства за боя с нож. Няма раса, която да има монопол върху “правилният начин” за използване на нож. Както вече съм казвал, пътувал съм из целия свят и съм виждал системи за бой с нож от още повече места, и мога да ви кажа, че всяка от тях би ви убила също толкова бързо и също толкова сигурно.

Това, което веднага съм готов да призная (и ще съм първият, който го признава!), е, че Филипинските Бойни Изкуства (по-нататък в текста ще използвам акронима ФБИ, както прави и автора (FMA)-бел. прев.) направиха чудеса в организирането и обясняването на идеите за това, какво правят и как и защо го правят. За това им свалям шапка. Приветствам и уважавам умението и качествата на техните ескримадори, кали гуру и майстори на арнис. Но не мога да стоя тихо и да слушам, когато някой се опитва да издигне една група бойни умения над останалите, за да може да се перчи и да твърди, че изучава “върховната система за бой с нож”. Добавете към това и моят автоматичен рефлекс да се смея, когато някой, който никога не се е изправял срещу нож в ръцете на човек, който му желае злото, се хвали и ми обяснява, че знае всичко, което може да се знае за боя с нож, защото учи при (попълни в полето).

Няма правилен начин, единствен начин или единствено правилен начин да се използва нож… и колкото повече знаете за всичките различни начини, толкова по-вероятно е да успеете да приложите ефективна контра, ако ви атакуват по някой от тях. Но ако сте учил само една система, шансовете да успеете да импровизирате нещо, което работи, са срещу вас. И нека ви кажа, че въпреки че практикуващите на Запад обичат да твърдят обратното, ФБИ не покриват всички възможни начини, по които някой може да ви нападне с нож.

Казх го преди и ще го кажа пак: никой няма монопол върху истината за боя с нож. Материята е чисто и просто прекалено обширна. Всеки има част от знанието, така че да научите какво имат да кажат те по въпроса и как го правят там, откъдето те са, е най-добрият начин да увеличите шансовете си за оцеляване.

Лъжа #16 ”Лесно е да се обезоръжи въоръжен противник”

Винаги, когато чуя някой да казва това, се присвивам. Защото А) той току-що ми е казал, че никога не се е изправял срещу някой, решен да го убие, Б) най-вероятно е училищен побойник и самохвалко и В) ако преподават тази глупост на хора, някой ще бъде убит по негова заслуга.

В реалността, някой, който стои там и размахва нож, не се опитва да ви убие…той се опитва да ви уплаши, за да отстъпите. Мога да приема, че е по-лесно да смажете такъв човек, защото той не е подготвен да те атакува, но никога не е лесно. Такива хора могат да бъдат изненадани и често не могат да реагират навреме.Обаче, някой, който откровено има намерение да ви нападне с остро оръжие, никога не е лесен за обезоръжаване или преодоляване. А разпространяването на тази лъжа означава буквално да очакваш някой да бъде убит-особено ако срещне решителен нападател.

Проблемът с побойниците е, че те са много придирчиви относно това, кого избират да малтретират. Виждал съм хора, които са попилявали по-слаби опоненти, да изчезват като по магия, когато се появят проблеми с истинските “тежки случаи”. Те може да са отнемали нож от заплашвани деца, но поради някаква причина никога не са наоколо, за да го опитат срещу някой опитен, затвърдял “уличен плъх” или бивш затворник.

Така че отново доказваме, че изборът на думи е важен, и получаваме една малка модификация на това, което се преподава най-често. Това, което трябва да се каже, е: ‘Принципите за обезоръжаване на въоръжен противник са прости, но в никакъв случай не са лесни. Нито пък е просо да се изпълни самото обезоръжаване в реалният живот.”

Лъжа #17 ”Можеш успешно да се биеш с въоръжен противник”

Цялата тази страница беше посветена на опровергаване на тази лъжа. Основната причина това да е лъжа е, че не можеш успешно да се “биеш” с въоръжен противник. Бихте могли да оцелеете срещу такъв и дори може би да го повалите, преди да ви е причинил големи щети…но, каквото и да правите, то трябва да е бързо, ефикасно и брутално. Ако не е, няма да успеете да го спрете, преди да ви е причинил сериозни наранявания.

Не можете да стоите и да се занимавате с дълго, продължително състезание с въоръжен противник. Ако опитате да го направите, ще загубите. Въпросът не е дали, а кога.

Просто казано,всеки път, когато той ви докосва с ножа, ще причинява сериозни наранявания. Как можете да разчитате, че ще можете да му отвръщате продължително време, ако всеки път, когато ви докосва, той ви причинява ефекта на “биомеханичното рязане”? Кръвозагубата и ограничаването на двигателните спосбности ще ви довършат дълго преди стратегията ви да даде плодове.

Лъжа #18 ”Упражненията те учат как да се биеш с нож”

Упражненията те учат на принципи. Учат те на идеи. Те са картата, а не самата територия.

За нещастие, много хора объркват картата с територията. Един от най-нереалистичните навици, който дават упражненията е, че не учат на правилната дистанция. Целта на атаката е да промушите/порежете партньора. Въпреки това, на тренировка често виждаме хората да стоят на дистанция, от която да атакуват тояжката или тренировъчният нож на партньора, минавайки поне на една стъпка разстояние от него (1 фут, стъпка=30, 48 см-бел. прев.). Отгоре на това те не атакуват със същата степен на решителност и сила, с които би било извършено едно реално нападение с нож. Следователно в тренировъчните упражнения, въпреки че са важни, липсват няколко критично важни компонента.

Лъжа #19 ”Можеш да използваш нож срещу човек без законови последствия”

Виждал съм учебни касети от така наречени “майстори на ножа”, които наистина съветват учениците си да порежат противник, който се е опитал да ги удари. Виждал съм и касети, в които след като са обезоръжили противника с няколко порязвания по ръката, тези убийци с нож продължават да режат вече невъоръжения нападател на филийки. Стоях в хола си с адвокати и съдебни експерти по прилагане на сила и гледахме касета по “бой с нож”, в която “майсторът” не само започна бой в бара, изпълни самоубийствено движение, което би довело до срязване на собствения му гръклян, но и след това коленичи и наръга повален противник-пред свидетели. Всички се съгласиха, че това би било преследвано от закона като убийство..

И изобщо не ме карайте да си отварям устата, за да изкажа мнение за тези, които учат учениците си да “посекат противника множество пъти, защото едно порязване може да не е достатъчно”. Този вид обучение често дава неочаквани резултати, когато противникът се опита да се изтегли и боецът с ножа продължи да сече, даже след като екс-нападателя му е обърнал гръб. Е, след като нападателя е бил посечен няколко пъти, след като е бил обезоръжен и е нарязан по гърба след като се е опитал да се измъкне…познайте кой ще иде в затвора за опит за убийство?

Ножът се счита за “смъртоносно оръжие” (и с основание-виж криминалната хроника-бел. прев.) …а използването на смъртоносна сила е позволено в много тесни законови рамки. Ако използвате нож върху друго човешко същество, по-добре ще е за вас да се побирате в тези рамки…ако не, в очите на закона-и на обществото-вие ще бъдете “лошия герой”.

Преди дори да си помислите да почнете да носите нож “за самоотбрана”, идете и изкарайте курс по “Законна употреба на смъртоносна сила” *

* Бележка на преводача: В България няма такива курсове, а чуждестранните не са вариант- законите се различават в различните страни…и то много! По-добре накарайте познат юрист, специализирал “наказателно право” да ви обясни закона и съдебната практика”. НЕ приемайте на доверие думите на някой “експерт по бой с ножове”. Обърнете се към “източника” - адвокати и съдебни експерти по употребата на сила (в България това ви е единственият вариант).

 Сайтът на автора Марк Мак Йънг е: http://www.nononsenseselfdefense.com

Техника и вариации – уадза и хенка
04 Октомври 2017 г. 23:56:41
Kiril Hinkov


Техника и вариации – уадза и хенка

В японските бойни изкуства за първостепенно се смята изучаването на уадза (техниката). Техниката е начин за действие при конкретна ситуация. 

Всяка техника или похват трябва да се упражнява хиляди пъти. Дотогава, докато изпълнението й стане естествено и леко. Така, както e яденето с лъжица за добре образован джентълмен.

През първите няколко години от практиката трябва да се изучи основната форма на техниките. Те трябва да бъдат усвоени напълно при договорена практика и едва след това да се изучава как се прилагат по собствена инициатива. През този период е изключително важно да се работи върху защитата – камае, отвореност и недостъпност; заншин, физическа и духовна готовност; маай – време, дистанция; свързаност и единство на мисълта и действието; използване на цялото тяло и оръжието, като едно. Техниката трябва да бъде мощна, широка и активна. На тази основа се натрупва вътрешна сила, твърдост и решителност, усъвършенстват се усетът и интуицията, необходими за прилагането на изкуството в живота. Спонтанност. 

На следващото ниво практикуващите трябва да могат да усещат намеренията на противниците си в най-разнообразни ситуации и да взимат мигновени решения.

„Животът е хиляда промени и десет хиляди превъплъщения.”

Всяка уадза трябва да може да бъде преобразувана в поне няколко хенка (промени или вариации), за да може да отговори правилно на създалата се ситуация и да се постигне неутрализация и контрол над противника. В същност вариациите на всяка техника са неизброимо много, като се има предвид, че могат да се променят посоката и височината на техниката, мястото или ставата, където се прилага тя, начина на изпълнение от гледна точка на крайната цел, счупване, зашеметяване, сплашване, защита, хвърляне, обездвижване, използване за щит или за оръжие ....

Практикуващите трябва да бъдат скромни и да продължават да се учат. Всеки, който мисли, че е постигнал нещо на бойния път, вече е пред прага на следващото си поражение, вече не е на пътя. Най-важното е винаги да продължаваш. Усвояването на дадени форми не води задължително до реална приложимост. Резултатите от действията показват стойността на обучението.

„Пътят към мира е да не се бием и да не позволяваме да ни заставят да се бием.”

Речник на някои японски термини, използвани в бойните изкуства.
04 Октомври 2017 г. 21:57:41
Kiril Hinkov


Речник на някои японски термини, използвани в бойните изкуства.

Аге – горен; вървящ отдолу нагоре (за удар, ръка или меч). Обратното движение, отгоре-надолу е саге
Аге уке – горен блок.  
Аге цуки – прав удар (цуки), използван в карате, който преминава от по-ниска в по-висока равнина.

Аго – брадичка, челюст.
Аго макикоми – завъртане на главата чрез натиск на брадичката или на носа.

Ай – любов, хармония, сливане; фокусиране.
Не се използва, освен в комбинация с „ки” (всеобщата енергия на света).

Айки – сливане на енергията, хармонизиране на тялото и духа, сливане на духа.

Айкидо - бойно изкуство, осоваващо се на айки-джуцу и други традиционни японски стилове без и с оръжие, създадено от Морихеи Уешиба. 

Айкинаге - хвърляния, при които се използва айки 

Айки тайсо - базови упражнения в айкидо.

Айте - партньор, който в началото атакува, но в последствие бива хвърлян при тренировката; в някои бойни изкуства се нарича уке. 

Ака – червен; в състезанията, състезател, носещ червения колан.

Анза – седеж със скръстени крака (по турски).

Араши - буря

Атама – глава
Атама макикоми – завъртане на главата със захват за косата с едната ръка и под брадичката с другата.
Атама отоши – при атака двоен нелсън стъпете с десния крак назад, хванете с две ръце косата на нападателя, паднете на дясно коляно и го хвърлете пред вас.

Атеми – удари по жизненоважни точки от тялото на противника.
Атеми уадза – техники за удряне по жизненоважните точки от тялото на противника. 

Аши – ходило
Аши татаке – защита от хвърляне напред, при която с нашето коляно натискаме отзад едноименното коляно на противника, стъваме го и дърпаме главата му назад.
Аши уадза – група от техники за хвърляне с крака и ходила. Техника на краката, действия на краката в различните школи на бойното изкуство.   

Аюми     – нормално ходене.
Аюми Аши – начин на ходене, изместване на основата, придвижване с предния крак, сочещ навън. Ползва се в айкидо и някои стилове джуджицу.

Барай – помитане, метла. (равнозначно на хараи)
Гедан барай – долен блок (карате)
Аши барай – помитане на ходилото на противника.

Басами – ножица. (равнозначно на хасами) 
Кани басами – джудо техника за хвърляне – рачешка ножица.

Бо – дървена тояга, 180 см.

Бо джуцу - техниката на дългата тояга (Бо). 

Бокен – дървен меч за практикуване на кен джуцу, техника за бой с меч.

Бокуто - дървена сабя. Традиционно практикуващите кен джуцу смятат този термин за по-подходящ от бокен (дървен меч).

Бу – боен, военен.

Будо – боен път, боен начин. Общ термин за бойните изкуства като начин за лично и духовно култивиране, а не като начини за подготовка за водене на истински бой. 
 
Будока – човек, който практикува Будо.

Будошин – да живееш по достоен и почтителен начин, като истински рицар. Да възприемеш отношението и философията, които вървят ръка за ръка с техниката и механиката на бойното изкуство, което практикуваш. Виж Шин.

Бугей – бойното изкуство, такова, каквото се е практикувало от старите самураи, занимаващо се най-вече с ефективното използване на оръжията. Общ термин за старите бойни техники (джуцу) и тактиката, стратегията и техническите познания, свързани с воденето на война.

Буджин – войн, човек на бойното изкуство. Равнозначно на Бугейша. Професионален воин.

Буджуцу – бойни и военни техники. Обща дума за бойните изкуства, като техника и начин за водене на бой. Изкуството (техниката) на войната.

Бунбу рьодо - двойният път на меча и перото.

Бункай – приложение (интерпретация) на движенията от карате катите.

Буши – воин, доказал се в боя, боец, човек, изключително умел в бойното изкуство, самурай.      

Бушидо – пътят на война, пътят на самурая. Код на честта, който ръководи поведението на истинския самурай – буши. Първият писан кодекс на Бушидо е „Буке Шо Хатто”. Един от най-известните обаче е „Хагакуре” („Скрит под листата”) на Ямамото Цунетомо (нач на 18 век). Нотобе Иназо определя седем добродетели, които буши трябва да има: дълг (Гири), решителност (Шики), щедрост (Анша), твърдост на духа (Фудо), благородство (Дорьо) и човечност (Ниньо).

Вакаре – препречване.

Ваки – подмишнична ямка.

Гаеши – контра, контра атака, контра техника; обръщане. Равнозначно на каеши.

Гаке – закачане, кука.

Гарами – ключ на свита ръка, извършен чрез обвиване и осукване.    
Уде гарами – ключ на рамото чрез обхват на предмишницата (уде).

Гари – изкосяване, косене, подсичане чрез изкосяване с крак.
Често използвана в джудо група от техники за хвърляне чрез изкосяване с крак.

Гатаме – ключ, задържане чрез поставяне н опорна точка и преразтягане на става на противника.
Катаме уадза – техники за заключване или задържане на противника.

Гедан – долно ниво – частта от тялото между кръста и коленете.
Гедан барай – долен блок - помитане.
Гедан цуки – удар в долната част на корема, 1 юмрук под пъпа.

Генсоку - принципи

Гери – ритник. Равнозначно на кери.
Мае гери – ритник напред.
Йоко гери – ритник настрани.
Уширо гери – ритник назад.
Мауаши (маваши) гери – дъгообразен ритник.
Кин гери – ритник в слабините.
Хидза гери – удар с коляно.

Ги – дрехата за практикуване на бойно изкуство. В България е прието да се нарича кимоно, което е грешно. В зависимост от стила се нарича: карате-ги, джудо-ги, айкидо-ги.
Кейко-ги – облекло за практика.

Го – пет. 

Гокьо – пети ключ на китката, пети обездвижващ принцип (Уде Нобаши).

Го но сен - прилагане на техника след атаката на противника, реакция след акция, responsive initiative. Равнозначно на тай но сен. Вж. Сен но сен и Сен сен но сен.

Готен джуцу - бойна техника за бой вътре в двореца. 

Гоши – таз, кръст, хълбок, бедра. Равнозначно на коши.

Гошин - самопредпазване.
Гошин джуцу - техники за самоотбрана.

Гурума – колело, хвърляне чрез вертикално превъртане.

Гяку – обратен, противоположен; често се използва за техника, извършвана с обратната ръка на водещия крак.  Контраатакуващ.
Гяку цуки – удар с противоположната на предния крак ръка.
Гяку уке – блок с  противоположната на предния крак ръка.
Гяку джуджи джиме – кръстосано обратно задушаване.

Гякуте - обратен хват на меча или ножа. Еднозначно на сакате. Вж.  джунте и хонте.

Дан – майсторска степен при присвояването, на която се получава правото да се носи черен пояс. Използва се в Будо дисциплините и обикновено най-високата степен е десети дан. Съществуват школи, в които се присъжда и петнадесети дан. Получаването на дан обикновено се свързва и с известни познания за японските история, начин на живот и култура.

Данша – практикуващ, мъж или жена, който е получил правото да носи черен пояс.

Дачи – стойка (карате термин). Равнозначно на тачи.
Зенкуцу дачи – предна стойка.
Киба дачи – ездачна стойка.
Кокуцу дачи – задва стойка.
Неко аши дачи – котешка стойка.
Хачиджи дачи – естествена стойка на ширината на раменете.
Санчин дачи – стойка пясъчен часовник.
Хангецу дачи – стойка полу-луна. 

Де – изнесен напред.
Де аши – предно, изнесено напред ходило.

Дебана - изначалният момент на нанасяне на удара, в който се разкрива възможност за контраудар.

Деншо - записи на школата (рю), които се предават от поколение на поколение и основа на позбабието в дадена традиция. 

Джиме – удушване, задушаване, пристягане. Равнозначно на шиме.
Джиме уадза – техники за задушаване.

Джо –     тояга, прът с дължина около 130 см.

Джодан – горно ниво, главата и гърлото.
Джодан цуки – удар с юмрук на ниво Джодан.

Джу – десет; свободен, неограничен; мек, гъвкав, еластичен, податлив, адаптивен, отстъпчив, хармоничен. Отнася се едновременно за духа, за тялото и за мисленето. 

Джу уадза – практика, при която се изпозват свободни, неопределени предварително техники. Напр. Джу кумите.

Джуджи – кръстосан.
Джуджи Гарами – хвърляне с кръстосани, заключени ръце.

Джуджи уке – блок с кръстосани ръце.

Джуджицу, джуджуцу - „изкуството на мекотата” или „пътят на податливостта”, общо име за редица традиционни японски бойни стилове, съдържащи техники със и без оръжие.

Джумби ундо - упражнения за загряване, засилване на тлото и подобряване на концентрацията. 

Джунте - прав хват на меча или ножа. Еднозначно на хонте. Вж. гякуте и сакате.

Джурьоку - тежест, сила на тежестта, земно притегляне.

Джуцу – техника, метод, изкуство за водене на бой. 

Дзадзен, зазен - практика (упражняване на ума) в седнало положение.

Дзен - кит. чан, санскрит дхяна. Истинска, дълбока тишина. Обикновено се превежда като концентрация, медитация без обект. Оригиналният и чист дух на човешкото същество.  

До – начин, метод, път. Протектор на тялото в кендо, който предпазва корема и гърдите. 

Доджо – "място на пътя" или „мястото за търсене на пътя”; място, където се практикуват изкуствата за усъвършенстване и култивиране на личността. Понякога наричано от учителите и "място на просветлението".
Генкан - предверие, фоайе, помещение, от което се влиза в доджото. Обикновено там се оставят обувките и дрехите.
Джосеки - стената надясно от камидза, стена на учениците с по-висока степен, напредналите ученици.
Камидза - "място, запазено за ками"; ритуална стена; почетното място в залата, където обикновено има олтар, портрет на създателя на изкуството.
Мон - врата, вратата, през която се влиза в доджото. Дели самото доджо от генкан.
Шимодза - противположната стена на камидза, предназначена за учениците.
Шимосеки - стената наляво от камидза, стена на учениците с по-ниска степен, начинаещите.

Дозо – моля, ако обичате.

Дори – захват с цел атака.

Еби – лангуста, рак.

Емонодори - техники с оръжие или срещу атака с оръжия. Напр. техники с желязно ветрило (тессен) срещу меч или за самозащита.  

Емпи – лакет (равнозначно на хиджи). Японското име на карате ката Шотокан, Шиторю.

Ендзан но мецуке (мецке) - "гледане на далечната планина", да гледаш всичко наоколо в неговата цялост, без да се фокусираш върху отделни детайли. 

Ери – ревер, яка.
Ери дори – захват за ревера или яката с цел атака.
Ери джиме – техника за задушаване чрез използване на ревера или яката.
Ери наге – Хвърляне чрез захват на ревера.

Заншин, дзаншин- оставащо съзнание, дух и внимание, които контролират и наблюдават всичко около нас. Състояние на будно внимание и готовност. Енергия, която остава в готовност след края на схватката.

Зазен, дзадзен - практика (упражняване на ума) в седнало положение.

Зарей - поклон от седнало положение.

Зен, зенпо – преден напред.
Зенкуцу дачи – предна стойка.
Зенпо кайтен – падане напред с кълбо.
Зенпо укеми – падане напред.

Иайдо – изкуството за възпитаване на характера чрез бързо и ефективно изтегляне на меча от ножницата. Иайджуцу – техника за бързо вадене на меча от ножницата.

Идори - техники, които се изпълняват в седнало положение.

Иие – не.

Икигай - причина за живота на всеки човек, цел на съществуването му. 

Иккен - един удар, с който се приключва битката.

Икьо – първи ключ, първи обездвижващ принцип (Уде Осае).

Иппон – „една пълна точка”, един удар достатъчен за победа; единичен.
Иппон кен - удар с фалангата на единия пръст.
Иппон сеои наге – раменно хвърляне с една ръка.

Ирими – влизане в противника. Позитивният аспект (омоте) на всяка техника, чрез който се овладява силата на противника и чрез влизане, той бива преодолян. Метод за използване на силата на противника срещу него самия.
Ирими Наге – хвърляне чрез влизане

Ироха - традиционно подрежадане на японската сричкова азбука (кана); основи, основните, базови елементи на нещо.

Ироха но и - най-основният елемент от всичко; базови упражнения в традиционните японски айкиджуцу рюха. 

Ичи – едно.

Йой – команда за заемане на позиция на готовност с юмруци пред тялото в карате.

Йоко – страничен.
Йоко сутеми уадза – самопожертвователни техники, при които хвърлящият (тори) пада настрани, за да успее да направи хвърлянето.

Йокомен учи – страничен, наклонен удар.

Йон – четири.

Йонкьо – четвърти ключ, четвърти обездвижващ принцип (Текуби Осае).

Каеши - контраатака. Виж гаеши.

Каеши уадза – техники за контраатака, контра-техники.

Кай – организация

Кайтен – ротативен, въртелив, кръгообразен; завъртане, ротация.
Кайтен Наге – въртеливо хвърляне

Какато – пета. 
Какато ате – всички видове удари с пета.
Какато фумикоми – тъпчещ удар с пета.

Каке – последната фаза при изпълнение на хвърляне. Вж. Кудзуши и Цукури. 

Какегое - боен вик. Вж.киай.

Каки - карате упражнения за трениране на тактилните усещания и автоматични реакции на тялото.

Каку - ъгъл.

Камае – гард, позиция на тялото и съответстващата на нея концентрация на вниманието по отношение на противника. Различните гардове се изучават грижливо, защото дават големи възможности при бой. В тях се стои дълго и малко по малко се заучават преходите от един гард в друг, като се отчита поведението на противника.

Камаете – В гард! Команда за заемане на бойна позиция.

Ками – коса; отгоре, над, по-горен; хартия; шинтоистко божество, дух.
Ками тори – захват за косата, използван като атака.
Ками шихо гатаме – четворно задържане отгоре.

Камидана, камидза - ритуална ниша в доджо. Учениците се строяват  с лице към нея. 

Кани басами – джудо техника за хвърляне – рачешка ножица.

Кансецу – стави, кокалчета на пръстите.
Кансецу уадза – техники за заключване на ставите.

Кара – празен.
Карате – празна ръка. Бойно изкуство, създадено на остров Окинава.

Карами уадза – техники за обездвижване и контрол чрез осукване и извиване. Вж. Гарами.

Ката – серия от формализирани движения, учещи на техниките и стратегията на стила; рамо.

Катаме уадза – техники за обездвижване и контрол. Вж. Гатаме.

Катана – японски самурайски меч.

Катате дори – захват за китката

Кауазу - жаба
Кауазу гаке - жабешко закачане

Кацуджинкен - мечът, даряващ живот. Виж сецунинкен

Кейко – практика. Човка на пиле.
Годо гейко - обща тренировка на на два или повече клуба или школи.
Го но гейко - "твърда" практика, при която тори действа със сила, блокира и се съпротивлява на действията на тори.
Джишу гейко - самостоятелна практика, поне по един час на ден. Просто да тренира с цел да тренира е пътят на ученика.
Джу но гейко - "мека", отпусната тренировка без сила и напрежение, в която партньорите се учат да усещат и следват своите намерения и движения.
Иппан гейко - всеки партньор последователно атакува наляво и надясно. След което започва другият.
Какари гейко - свободна тренировка: 1/ Уке напада през цялото време по един и същи начин. 2/ Уке напада всеки път свободно.
Кан гейко - интензивна тренировка през 7-8 дни в най-студеното време на зимата.
Митори гейко - практика чрез наблюдение.
Рю но гейко - практика за психическо повлияване на уке от тори. Внушаване на начина, по който той да атакува тори.
Сочу гейко - интензивна тренировка през 7-8 дни в най-топлото време на лятото.

Кейко ги – облекло за практика.

Кен – японски, дълъг, двуостър, прав меч.

Кенгаку - виждане; учене чрез наблюдение. Вж. митори.

Кендо – пътят на меча. Дисциплина за самоусъвършенстване чрез практиката на техники с меч. Съвременен боен спорт, при който се извършват двубои с бамбукови мечове и защитно снаряжение.  

Кенджуцу - техника за бой с меч.

Кенпо (拳法) - яп. пътят на юмрука. Японски термин, използван за различни бойни методи: Шоринджи кемпо, Рюкю кемпо, китайско кемпо (quán fǎ). Ня японски език се произнася кемпо.

Кенсен - връх на меча.

Кери – ритник. Равнозначно на гери.
Кери уадза – техники с крака.

Кеса – шал (който се носи вързан от работо до противоположната страна на кръста).
Кеса гатаме – шалово задържане на земята.
Кеса гарами – шалово задържане на земята с осукване на ръката.
Кеса гири – диагонален удар с меч или тояка от рамото до противоположната част на кръста.

Ки – вътрешно усещане, жизненост на живото същество, вътрешна сила, дъх, намерение. 

Киай – „среща на духа”, концентриране, фокусиране и насочване на енергията за постигане на максимален ефект. Често се практикува с издаването на силен вик. Но всъщност киай не е викане. Вж. какегое.

Киавасе - хармонизация, сливане с действията на противника; едновременни действия.

Кизами цуки – къс, бърз удар с предния юмрук.

Киме - фокус и спиране на движението в края на удара. Фокус на Ки. 

Кимоно – традиционно японско облекло.

Ки мусуби – обединяване на собственото Ки с това на противника.

Ки но нагаре – поток на енергията.

Кин - слабини, тестиси.

Кинхин - практика (упражняване на ума) по време на ходене.

Кири - разрез, ряз, сечене.

Кирицу - стани, изправи се; застани в една линия.

Кисаки - връх на острието на меча.

Кихон – основа, стандарт. Упражняване на основни техники по отделно и в комбинации.

Ко – малък.

Кобудо - старите бойни начини и техники, класическите японски традиции за работа с оръжия.

Кокоро – сърце, дух, съзнание, осъзнаване. Смята се, че един практикуващ не може да бъде истински будока без кокоро, участие със сърце и дух, постоянство, упоритост, отдаденост, осъзнаване и неподдаване на унинието. 
 
Кокю – дишане, дъх.
Кокю наге –    хвърляне с използване на дишането.
Кокю рьоку – дихателна сила.

Коми – срещу, против, отвътре.

Коппо джуцу - техника за удряне на костите и тяхното трошене. 

Корю – класическо бойно изкуство, преподавано във вида, в който се е изучавало от самураите.

Косши джуцу - техника за поразяване, захват, разкъсване, болезнено осукване на меките тъкани на противника.  

Коте –    китка.
Коте гаеши – хвърляне чрез завъртане навън на китката на противника.
Коте ките - упражненията за закаляване на ръцете, ползвани в карате. 
Коте Мауаши – виж Никьо.
Коте Хинери – виж Санкио.

Коши – таз, кръст, хълбок, бедра. Равнозначно на гоши. Възглавничките под пръстите на краката, с които се нанася преден ритник – мае гери. Равнозначно на сокутей.
Коши уадза – техники за хвърляне с таз в джудо.
Коши наге – хвърляне през кръста.

Ку - девет. Кю.

Куби – врат.
Куби шиме – захват около врата, стягане, душене.
Куби дори – сграбчена шия, захват.

Куден - напътствията на учителите, предавани по време на практика. Устната традиция на една школа.

Кудзуре – вариант, разновидност на дадена техника.

Кудзуши – първата фаза на всяко хвърляне, извеждане от равновесие, промяна на благоприятното за противника положение в неблагоприятно.

Кумаде – мечешка лапа, удар с длан и свити пръсти.

Кумите – „среща на ръцете”, спаринг, практикуван в карате.

Кун - съвет, напътствие.
Доджо кун - правила за практика в доджо

Кусари – верига.
Кусаригама – японско средновековно оръжие, верига с тежест от едната страна и коса или сърп (кама) от другата.
Кусари фундо или манрики кусари – японско средновековно оръжие, верига с тежести на двата края. На Окинава се нарича сурунчин.

Кю – ученик, ученическа степен. Девет.

Кюдо – пътят на лъка. Дисциплина за самоусъвършенстване чрез практиката на стрелба с лък.

Ма – при който се пада по гръб.
Ма сутеми уадза – самопожертвователни техники, при които хвърлящият (тори) пада по гръб, за да успее да направи хвърлянето.

Маай – дистанция; континиум на времето и пространството.

Мае – напред, преден.
Мае гери – ритник напред.
Маедаре (мен-таре) - предпазваща гърлото част на шлема в кендо.
Мае хиджи ате – удар с лакет напред.
Мае укеми – падане напред, кълбо напред.

Маки – навиване, завъртане, осукване, обръщане. 
Макикоми – срещуположно навиване.

Макивара - дървена дъска или стълб за тренировка на ударите, увити със слама. 

Манджи - свастика.

Маруи – кръг.

Мате – команда за спиране на всякакво действие. Равнозначно на яме.

Мауате (мавате) – команда за обръщане на 180º. 

Мауаши (маваши) – дъгов, кръгообразен.
Мауаши (маваши) цуки – кръгообразен удар с юмрук, кроше.
Мауаши (маваши) гери – кръгообразен ритник.

Мен - областта на челото. Ударът, насочен към областта на челото. Вариации на този удар са шо-мен (централна част на челото), миги-мен (дясна част на челото), хидари-мен (лява част на челото).
Мен-таре (маедаре) - предпазваща гърлото част на шлема в кендо.

Менкьо - сертификат за постигнато знание.
Менкьо кайден - сертификат за пълно предаване на знанието на дадена школа (рю).

Мецуке - поглед. Изкуството да гледаме, виждаме и предаваме впечатления чрез погледа. 

Миги – десен, надясно.

Микири - избягване от атака в най-последния момент.

Мисоги - ритуално пречистване на духа, идващо от шинто.

Митори гейко - практика чрез наблюдение. 

Мичи - път, пътека.

Мокуроку - сертификат за владеене на техники. Обикновено първият сертификат при изучаване на дадено Рю. Вж. менкьо.

Мокусо – команда за затваряне на очи и концентриране навътре в себе си.

Мороте – изпълняван с двете ръце едновременно, двоен.
Мороте уке – блок с двете ръце.
Мороте цуки – прав удар с юмрук с двете ръце едновременно.

Му – нищо, празнота.

Муне – гръден кош, гърди; задната, тъпа страна на меча.
Муне цуки – юмрук насочен към гръдния кош.
Муне дори – хващане през гърдите (реверите).

Мушин – празно съзнание, „без мисъл”, първично съзнание. Съзнание, което не е фиксирано за нищо и е отворено за всичко ново (дзен).

Наге – хвърляне; партньорът, който изпълнява хвърлянето в айкидо. В джудо се нарича тори.
Наге уадза – техники за хвърляне.     

Нагината – японско класическо оръжие, алебарда, извито острие, закрепено за дълга дръжка.

Не уадза – техники за борба на земята в джудо и джуджицу.

Ни – две.

Никьо – втори, ключ, втори обездивжващ принцип (Коте Мауаши).

Нинджа - практикуващ нинджуцу, нинпо. 

Нинджуцу, нинпо - техника и изкуство за водене на неконвенционална война, шпионаж, диверсия, събиране на информация, изненада на противника, превземане на крепости и укрепени места.  

Нодо – гърло. 

О – голям.

Оби – колан, пояс.
Оби наге – хвърляне с хват за пояса.

Ой цуки – мушкащ удар с юмрук с едноименната ръка (предната) при стъпка напред или назад.

Окури – двоен.

Омоте – челен, преден; положителен, явен.

Осае – натиск, обездвижване, задържане.
Осае коми уадза – техники за задържане, обездвижване на противника на земята.

Отоши – събаряне.

Ошикиучи - Дайто рю техника, получена от Сокаку Такеда, за бой във вътрешността на двореца.

Рандори – свободна практика; свободна атака и отговор на атаката в джудо и джуджицу. Практика с повече от един партньори.

Рей – поздрав, поклон, уважение.
         Отогай ни рей - поздрав към всеки от трениращите.
         Сенсей ни рей - поздрав към учителя.
         Шомен ни рей - поклон напред към ритуалната стена (камидза).

Рей шики - комплекс от норми на вежливост и поведение, които трябва да се спазват в доджо и в живота, церемониал, етикет.

Рейхо – специфичният поздрав при всяко конкретно обстоятелство.

Ренгокай - свободна асоциация на клубове, конфедерация, асоциация на асоциациите. 
Рюкю Кенпо Карате Кобудо Ренгокай - асоциация на клубове, практикуващи Окинавски бойни стилове, оглавявана от сенсей Джон Дейвид Натан, 10 дан по Рюкю Буджуцу.  

Рензоку – продължение, комбинация.

Рензоку уадза – верижни техники, комбинации.

Ренраку уадза - комбинации от техники, свързани техники.

Ренши – „човек, овладял себе си”, технически експерт по бойно изкуство. Една от многото титли, като таши (експерт), кьоши (учител), ханши (майстор). Обикновено практикуващият с титла ренши е асистент на кьоши.

Реншу - тренировка.

Рио – две.
Риохиджи дори – хват за двата лакътя.
Риоката дори – хват за двете рамена.
Риоте – две ръце.
Риоте дори – захват на двете ръце на противника с цел атака.
Риоте мочи – хват с двете ръце за едната ръка на противника.

Рицу рей – прав поклон, поклон в изправено положение.

Року –    седем.

Ронин – странстващ самурай, самурай без господар, "човек на вълните".

Рю - традиционна японска школа или стил.
Рюха - стил, течение, школа.

Рюкю - архипелаг от острови в южната част на Япония с главен остров Окинава. 

Саге - нагоре; движение на удара, ръката или меча отдолу нагоре. Обратното вдижение е аге

Сабаки – движение, избягване.

Сай - традиционно оръжие от Окинава (Япония) с форма на тризъбец. Обикновено се използва по един сай във всяка ръка, като често е бил носен и трети сай, за да се мята при нужда. Различните разновидности на оръжието са били част от въоръжението на самурайската полиция. 

Саймон джуцу - японски термин за хипноза. Дословно означава "техника, изкуство за отваряне на вратите на съзнанието". Това като цяло означава достъп до своето подсъзнание или подсъзнанието на другите. Отговаря на китайското хси мен.

Сакате - обратен хват на меча или ножа. Еднозначно на гякуте. Вж.  джунте и хонте.

Саке – алкохолна напитка от ферментирал ориз.

Сакура – вишнево дърво.

Самурай – феодален японски воин, „този, който служи”.

Сан – три (3); суфикс за господин, госпожа.

Санкаку – триъгълник.

Санкьо – трети обездвижващ принцип (Коте Хинери)

Сасае – опора.

Сая - ножница на меча.

Сей - същност, есенция, природа, система, организация, контрол, регулиране; регулирам, вкарвам в ред; правилен, верен.

Сейза – традиционно японско седене на колене; правилно седене.

Сейка танден – долен център на тежестта на тялото, намиращ се на три пръста над пубисната (срамната) кост, около юмрук под пъпа. Нарича се още шимо танден. Шимо танден.

Сейкен – предната страна на юмрука, с акцент върху кокалчетата на показалеца и средния пръст.

Сейтай - японска физиотерапия чрез двигателни, дихателни и психофизически упражнения и други физикални средства, създадена в съвременния й вид от Харучика Ногучи. 

Сейтей - стандартна форма в японските бойни изкуства, която трябва да бъде изучена и практикувана през целия живот.

Семе - натиск върху противника; концентрирано психологическо въздействие.

Сен - хиляда.

Сен но сен - прилагане на техника едновременно с атаката на противника, реакция по време на акция.
Сен сен но сен - прилагане на техника преди атаката на противника, реакция преди акция.
Вж. Го но сен и тай но сен.

Сенпай – старши, ръководител. Противоположно на кохай (младши).

Сенсей – учител, „роден по-рано”, преподавател в школа по бойно изкуство.

Сеои – на гърба, през рамо.
Сеои наге – раменно хвърляне.

Сецунинкен - мечът, отнемащ живот. Виж кацуджинкен

Соде –  ръкав, страна.

Со-джуцу - изкуството на боя с копие (яри).

Сокутей – възглавничките под пръстите на краката, с които се нанасят някои ритници. Равнозначно на коши.

Сокуто – страничен ръб на крака, с който се нанася йоко гери (страничен ритник).

Сорими - изтегляне на тежестта към задния крак и избягване с главата назад.

Сотай доса - практика и упражняване с помощта на един партньор.

Сото – външен, навън.
Сото макикоми – хвърляне с осукване навън.
Сото уде уке – външен блок с предмишница.

Субури – постоянно редуващи се удари с джо (тояга), бокен или бокуто. Тренировъчен метод за укрепване на тялото и подобряване на възможностите за нанасяне на удари с оръжие. 

Сувари (сууари) уадза - техники, изпълнявани от седеж в сейза.

Суджи - линия.

Суи - вода

Суигецу - слънчев сплит

Суки - отвор, пролука в защитата, процеп на Ки, празно пространство, интервал. 

Сукуи – лъжица, загребване.

Суми – ъгъл.
Суми гаеши - ъглово обръщане (хвърляне).
Суми отоши – ъглово събаряне (хвърляне).

Сутеми – саможертва, „да рискуваш живота си, за да спечелиш”.
Сутеми уадза – група от техники за хвърляне чрез жертване на собственото равновесие и падане на земята. Виж. Ма сутеми и йоко сутеми уадза.

Тай – тяло.

Тайден - обучение чрез тялото; получаване на познание от тялото.

Тайджуцу – работа без оръжие срещу невъоръжен опонент. Владеене на тялото, техника на тялото.

Тай но сен - прилагане на техника след атаката на противника, реакция след акция. Равнозначно на Го но сен. Вж. Сен но сен и Сен сен но сен.

Тай сабаки – движения на тялото за избягване от линията на атаката, контрол на тялото, позициониране на тялото. 

Тайсо - упражнение, "да мислиш с тялото си".

Тайхо джуцу - техника за арестуване; техника, пригодена за полицейските сили. 

Тамешиуари (шивари) - тест за чупене на различни цели и предмети с празна ръка, с крак или с друга част на тялото.

Тамешигири - пробно сечене. Тест за проверка на качествата на меча чрез отсичане на предмети.

Танден – център на тялото.

Тандоку доса - индивидуална, самостоятелна тренировка или упражняване, без участието на партньори.

Тани – долина, запречване.

Танрен учи –     традиционен метод за развиване на силата на бедрата при сечене с бокен. Удряне в специално подготвени пособия – гуми, наръчи от дървени пръти, дънери или колони. 

Танто – нож.

Тасудори - защита срещу много противници. 

Татами - японска традиционна настилка.

Татами гаеши - обръщане на татами настилка с една ръка и едно вдижение.   

Тате – надлъжен, въртикален.

Тате хидза - форма на седеж, при която единият крак остава стъпил на земята, за може практикуващият да се изправи по-бързо. Ползва се често в школите по иай и кен джуцу. Използвала се е за кратка почивка при поход в пълно бойно снаряжение.

Тауара - чувал с ориз
Тауара гаеши - обръщане на чувал с ориз

Тачи – прав, изправен; японски закривен меч с едно острие, доста по-дълъг от катана; стойка - дачи.
Тачи дори – техники, при които се хвърля противника и му се взима оръжието.
Тачи кадзе - "вятърът на меча", свистенето, което се чува при работата с меч.
Тачи суджи - режещият път на меча. Вж. хасуджи.
Тачи уадза – техники за хвърляне от стойка.

Те – ръка.

Тейшо – основа на дланта. Равнозначно на шотей.
Тейшо учи – удар с одновата на дланта.
Тейшо уке – блок с основата на дланта.

Текуби – китка. Те (ръка) и куби (врат).
Текуби осае – приковаване на китката, йонкьо, четвърти ключ.

Тенкай аши – завъртане на крака.

Тенкан – завъртане на 180º около единия крак.

Тенчи наге – хвърляне "небе-земя".

Теншин - движение, при което единият крак се дърпа към другия чрез плъзгане на възгланчиките на ходилото. Съзнание като небето.

Тессен - желязно ветрило, ползвано от самураите като оръжие. 

Тецугаку - философия.

Тецуи – железен чук.
Тецуи учи – удар с долната,мека част на юмрука.    

Тоби – скок, изпълнен със скок.

Томое – кръг, дъга, извивка.
Томое наге – дъгово хвърляне назад с опора на крака върху долната част на корема на опонента.

Тори – партньорът, който изпълнява хвърлянето в джудо, джуджуцу или карате. В айкидо се нарича наге.

Туите - Окинавски метод за захващане, осукване, изкълчване на ставите на противника. 

Уадза - техника. Майсторство, изкуство, майсторлък, конкретна техника предавани от учител на ученик, от поколение на поколение, позволяващи да се наложиш над хората или да се издигнеш над тях. Уадза носи власт и сила, надвишаващи свойствената сила на индивида. 

Уде – предмишница, частта на ръката от китката до лакетя.

Уке – партньор, който в началото атакува, но в последствие бива хвърлян при тренировката; в Айкидо се нарича и айте. Блок, защита.

Укеми – падане, начин за предпазване.
Укеми уадза – техники за падане.

Уки – летящ, залитащ, люлеещ се.

Ундо - упражнение.

Ура – противоположен, обратен.

Уцури – преместване, промяна.

Уширо – назад, заден.

Учи – удар с ръка; вътрешен, отвътре навън.
Учи уде уке – блок с предмишница отвътре навън.

Учидачи - Ролята на учителя, този, който поема техниката при изпълнение на кендо или кен-джуцу ката. Вж. шидачи

Учикоми – метод на тренировка чрез многократно повторение на една и съща техника или част от техника.

Фудоза - "непоклатим седеж". Седеж, при който единият крак остава под задницата, както при Сейза, а другият ляга пред практикуващия, както при седене по турски. Използва се при опасение от внезапна фронтална атака срещу нас или при нужда от дълго седене.

Фумикири – режещ, остър ритник. 

Фумикоми – мачкащ, тъпчещ ритник.

Фуреайки - айки техники, изпълнени с едно докосване.  

Фусуи - вятър и вода (кит. фъншуи). Разбиране и осъзнаване на естествения поток на енергията и природните сили.

Футари дори - едновременна атака от двама противника; практика на действия срещу двама противника.

Ха - режещото острие на меча.

Хадака – гол.
Хадака джиме – задушаване с предмишница.

Хаджиме, джиме – започвайте, команда за начало на действието.

Хайсоку – долната, вътрешната част (подметката) на ходилото.

Хайто – ръбът на ръката от страна на палеца.
Хайто уке – блок с ръба на ръката от страна на палеца.
Хайто учи – удар с ръба на ръката от страна на палеца.

Хайшу – задната, обратна страна на ръката. Гръб на длънта.

Хакама - японски панталони с много широки, плисирани крачоли, белег за принадлежност към самурайската каста. Запазена е в много японски бойни изкуства, като традиционен символ.

Ханбо – дървена палка с дължина 70 – 90 см.

Хане – крило; пружина, скок.

Хантачи - позиция на колене, полуизправено положение.
Ханми хантачи (хандза хандачи) - техники, изпълнявани от коленичил тори срещу изправен уке.

Хара – коремна област, долната част на корема. Според японците на един юмрук под пъпа се заражда и се складира жизнената енергия на човека. Там се намира центърът на тежестта. Смята се, че когато дишането се фокусира в тази област, умът се успокоява, а нервната система се отпуска. Нарича се също Танден от превода на китайската дума Дантиен – киноварно поле.

Хараи – помитане, метла. Равнозначно на барай.
Хараи гоши – техника от джудо за помитане на двата крака на протиника и хвърляне през таза.

Хасами – ножица. Равнозначно на басами.

Хасуджи - странична линия на острието на меча, разделяща режещия ръб от задната страна на меча. 

Хейджошин - винаги спокоен дух.

Хейко – паралелен, успореден.

Хенка – вариации на основната техника, дадена в ката.  

Хидари – ляв, наляво.

Хиджи – лакет. Равнозначно на емпи, дума с окинавски произход.
Хиджи ате – всички видове удари с лакет.
Хиджи учи – удар с лакет.

Хидза – коляно.
Хидза гери – удар с коляно.
Хидза уке – блок с коляно.

Хики – дърпане назад, теглене, избягване назад.

Хики аши – основна позиция на крака, която се заема при подготовка за ритник или след изпълнение на ритник. Коляното е вдигнато високо, ходилото е успоредно на земята в контра-шпиц, петата над и зад коляното на опорния крак.

Хики те – позиция на ръката, с изтеглен назад лакет, докато юмрукът с длан нагоре застане отстрани на гръдния кош. Височината и начините на изпълнение в различните стилове са доста различни.

Хики уадза - дърпащи техники.

Хикими - изтегляне на средната част на тялото назад.

Хишиги – обтегнат, опънат; лост.

Ходжо джуцу - техника за връзване на противника.

Ходжо ундо - допълнителни упражнения с тежести и уреди за развитие на физическите качества на тялото в карате.

Хонте - прав хват на меча или ножа. Еднозначно на джунте. Вж. гякуте и сакате.

Хосшин - решението да започнеш да практикуваш. Важен момент в живота на всеки. Изборът трябва да бъде направен съзнателно, сериозно, без амбиции и страхове. Дългосрочен избор. 

Хочи - "да бъдеш, да останеш сам"; отстраненост, безпристрастност, отсъствие на мечти, очаквания и желания.

Цуба - предпазител, гард на дръжката на меча.

Цуги аши – форма на пристъпване, при която единият крак следва другия, без да го задминава.

Цука - дръжка на меча.

Цукагашира - края на дръжката на меча, шиная или бокена/бокуто. При някои мечове може да представлява топка или удебеление, за да не се узпуска меча. 

Цуки – мушкане, прав удар с юмрук. 

Цукури – втората фаза на хвърлянето, подготовка. Вж. кудзуши и каке.

Цумасаки – върховете на пръстите на краката.

Цури – вдигам, дърпам нагоре с кръгово движение.
Цурикоми – вдигам и дърпам нагоре за ръкава и ревера.

Цуруги - божествен, небесен меч. Кусанаги но цуруги - правият меч, символ на японския император и на японската нация. Носи смисила на свързване, докато тачи носи смисъл на отсичане, посичане.

Чибури - движение, с което се изтръсква кръвта от меча, след разсичане или пробождане на противника. 

Чинкучи - окинавска концепция за предаване на цялата енергия на удара в тялото на противника. За разлика от замръзването и стягането при "киме" в японското карате, чинкучи в Рюкю Кенпо предполага взривна сила, която се предава по мек и еластичен начин. Като вълна в тялото на противника. Затова тънкостта на чинкучи е в отпускането и правилното прилагане на силата в точката на контакт, а не в стягането.   

Чоку - прав, изправен.

Чокурицу - изправено положение на тялото с леко отворени ходила. Мирно.

Чудан – средно ниво на тялото, слънчев сплит.

Ши - четири; мъртъв.

Шизентай – естествена позиция на готовност с крака на ширината на раменете. Отговаря на хачиджи дачи в карате.

Шикаку – квадрат; мъртва зона, сляпо петно,  скрит ъгъл за дадена гледна точка; място зад рамото на противника, където за него е невъзможно да те достигне и удари без допълнително движение.

Шикко - придвижване, ходене на колене.

Шиме – удушване, задушаване.
Шиме уадза – техники за задушаване.

Шин – сърце, ум, съзнание, усещане. Виж кокоро.

Шин-Ги-Тай - цялостна визия за човека, която включва 1/ ценности на духа, съзнанието, личността и поведението (шин); 2/ пълно познаване и безупречно изпълнение на техниката; умение, знание, опит (ги); 3/ добра физическа форма и пълно постигане на възможностите на тялото, физическо усилие (тай). 

Шидачи - ролята на ученика при изпълнение на кендо и кен-джуцу ката. Вж. учидачи.

Шинай - прав бамбуков меч, който се състои от отделни бамбукови пластини, за направи по-малко оасни ударите по противника.

Шинден - обучение чрез духа и сърцето, получаване на знание от и посредством духа и осъзнаването му. 

Шинригаку - психология.

Шинто - традиционна японска религия, датираща от дълбока древност.

Шиоку – нерви.
Шиоку уадза – техники с притискане на нервни окончания.

Шисей - стойка; стойки; системата от стойки, положения на тялото, изучавани в дадено бойно изкуство.

Шите - този, който се защитава и прилага техниките за самоотбрана. В различните бойни изкуства се нарича още наге или тори. 

Шихан – майстор, майстор-модел, учител на учителите.

Шихо – четири посоки, четири ъгъла, четири крайника, всички посоки.
Шихо гатаме – задържане на четирите ъгъла.
Шихо наге – хвърляне в четири посоки.

Шотей – основа на дланта. Равнозначно на тейшо.

Шошин - ум на начинаещ.

Шугьо - решителна практика в търсене на просветление; период на култивиране на знанията и уменията (обикновено след преминаването на школата) чрез самостоятелно търсене, изучаване и практика; самокултивиране.

Шурикен - различни видове остриета за мятане по противника. 

Шуто – ръка сабя.
Шуто уке – блок с ръка сабя.
Шуто учи – удар с ръка сабя.

Юби – пръст, пръсти.

Яма – планина.

Яме – команда за спиране на всякакво действие. Равнозначно на мате.

Яри – копие.

 

Броене на японски

Ичи – едно
Ни – две
Сан – три
Ши (йон) – четири
Го – пет
Року – шест
Шичи (нана) – седем
Хачи – осем
Кю – девет
Джу – десет
Ни джу – двадесет
Сан джу – тридесет
Йон джу – четиридесет
Хяку – сто
Кю хияку – деветстотин
Сен - хиляда
Ман - десет хиляди
201        Ни хяку ичи   
546        Го хяку йон джу року   
3427      Сан зен йон хяку ни джу нана (или шичи)     
33 456   Сан ман сан зен йон хяку го джу року

"Ши" или "йон" може да се използва в 3654,но в 40, 400, 4000 и т.н.се използва само "йон".
"Шичи" или "нана" може да се използва в 9607, но в 70,700,7000 и т.н. се използва само "Нана"
600 = "Роппияку" (а не "року хяку")
800 = "Хапияку" (а не"хачи хяку")
8000 = "Хасен" (а не"хачи сен")

 

Девет айкидо ключа:

Икьо         Първи ключ = оши таоши, уде осае
Никьо       Втори ключ = коте маваши, котемаки
Санкьо     Трети ключ = коте хинери, шибори-киме
Йонкьо     Четвърти ключ = текуби осае
Гокьо       Пети ключ = куджи осае
Рокьо       Шести ключ = хиджи киме осае, ваки гатаме, уде хиджи гатаме
Нанакьо   Седми ключ = санкьо отзад на китката, "санкьо, но не санкьо"
Хачикьо   Осми ключ = модифицирано йонкьо с натиск надолу 
Кукьо      Девети ключ = Обърнато никьо

 

Наге уадза - техники за хвърляне
04 Октомври 2017 г. 20:13:58
Kiril Hinkov


Наге уадза - техники за хвърляне

Хвърлянията са едни от основите прийоми на хватовите бойно приложни спортове. Те се заучават систематично и последователно, за да могат да бъдат прилагани в най-различни ситуации. Едновременно се заучават и техниките за падане (укеми уадза). Чрез тяхното паралелно развиване се търси постоянен баланс между уменията за защита и атака, между това да прилагаш сила и да я приемаш, между ин и ян.

По традиция двамата партньори при изучаване на техниките се наричат „тори” – този, който дава, и „уке” – този, който приема. Тори бива определян още като хвърлящ, защитаващ се, победител, а уке като атакуващ, противник, победен. В края на техниката или поредицата от техники уке изпълнява укеми.

Всяко хвърляне започва с форма на извеждане от равновесие (кудзуши). Думата произлиза от глагола "кудзуре" - видоизменям, и може да се преведе също и като "промяна на първоначалната стойка", промяна на благоприятното за противника положение в неблагоприятно. В бойното изкуство се разглеждат осем посоки на извеждане – напред, назад, в ляво, в дясно, и по четирите диагонала.

За да бъде изведен противникът от равновесие, трябва проекцията на центъра на тежестта му да се окаже извън площта между краката му, без той да има друга допълнителна опора. При това положение, ако не направи стъпка или не намери нова опора, чиито граници се намират под центъра на тежестта му, той пада.

Кудзуши може да се извърши с бутане или дърпане. Но опитните майстори препоръчват дърпане (теглене) да не се използва при бой, защото то дава сила на противника, която води право към нас. Препоръчва се извеждането да се прави винаги чрез бутане, удар, болка, или сливане с натиска на противника и тласкане в посоката му на движение. Кудзуши в никакъв случай не е продължителен процес, а е нещо мигновено и мимолетно. Моментът на дисбаланс трябва да бъде уловен, за да се спечели победата. От тази гледна точка стягането на мускулатурата и опитите за силово повлияване на противника са напълно погрешни, защото се противопоставят на потока на ситуацията, който трябва да бъде уловен.



Изключително важно е въобще да не се прави опит за хвърляне, ако уке не е изведен от равновесие или не е променено нормалното му, добро състояние. Такива опити обикновено водят до прилагане на груба сила и са идеална възможност за контра-атака от страна на противника.

Ако той вече е изведен от равновесие, е време за втората фаза на хвърлянето - цкури (tsukuri – подготовка на хвърлянето). При нея тори заема подходящо положение, от което ще може да хвърли успешно. Това положение обикновено се характеризира с по-нисък център на тежестта от този на уке, стабилно положение на краката или на опорния крак, добър захват или опора върху противника. Когато това стабилно и силно положение бъде постигнато, идва моментът за извършване на самото хвърляне – каке. С мощно, експлозивно движение, тори хвърля уке.

Ако противникът ни има десет единици сила, а ние пет, никога няма да можем да го победим чрез директно противопоставяне. Ако обаче го накараме да застане в положение, от което може да използва само четири от своите десет единици, а ние можем да приложим всичките си пет единици – той ще бъде победен. Това неизгодно за него положение постигаме чрез кудзуши. При цкури заемаме най-добрата позиция от гледна точка на нашата структура и, накрая, при каке, прилагаме превъзхождащата си сила и печелим битката.

«Разделяй и владей».

«Когато те натискат, се извъртай и бутай в посоката на натиска, когато те дърпат - натискай мощно.»

«Удар, сякаш камък удря яйце....»

"В истинския бой хвърлянето означава смърт за противника."

Трите фази могат и трябва да се възприемат и изучават задълбочено при всяко едно хвърляне, без значение от бойното изкуство или конкретните условия на прилагането. Само успешното приключване на всяка от тях може да доведе до успешно продължение на техниката.   

При стандартната практика, най-важното е уке да бъде хвърлян съобразно класическата форма. По този начин се тренират принципите, но се избягват възможностите за травми. Постепенно с напревването на практикуващите, започва изучаването на вариациите на техниката (хенка). Една от техните цели е да се заучат начини, по които противникът може да бъде обезвреден и елиминиран бързо и неочаквано. Както и усвояване на защитата от тях.

От гледна точка на теорията, борбата е предназначена, да се противопоставя на ударите с крака и ръце. Ключовете, душенията и обездвижванията – да се противопоставят на борбата. А ударите с крака и ръце – да се противопоставят на ключовете, душенията и обездвижванията. За да се прилага ефективно която и да е от тези видове техники, е задължително владеенето и на останалите.

Техниките за хвърляне на Кодокан джудо: http://www.judoinfo.com/gokyo.htm

Наге но Ката на Кодокан Джудо: видео 

Правила на сайта
29 Септември 2017 г. 17:23:33
Kiril Hinkov


Правила на сайта

Отказ от отговорност

Всички материали на сайта www.kyokuten.net са предоставени само с информационна цел.

Преди да започнете тренировки по каквото и да е бойно изкуство или програма от физически упражнения за подобряване на здравето, е необходимо да се консултирате с вашия лекуващ лекар.

При тренировките по бойни изкуства и различни упражнения за регулиране на тялото, в зависимост от индивидуалните особености на практикуващия, са възможни най-различни реакции на организма. Абсолютно задължително е, те да се обсъждат с напреднали практикуващи, запознати в дълбочина със съответната система, както и с лекуващия ви лекар или екип от лекари. Ако имате някакви специфични заболявания, е необходимо постоянно измерване на показателите, определящи моментното ви състояние и съобразяване на практиката с тях.

Единствено по този начин, чрез съвместяване на субективния и обективен опит, ще можете да се възползвате оптимално от практиката на бойното изкуство и да подобрите състоянието на организма и самочувствието си.

Кьокутен.нет не носи никаква отговорност за ефекта от опитването на упражнения, техники, похвати, действия, съвети или мнения, описани на сайта. Практикуването на бойни изкуства и упражненията, свързани с тях, е потенциално опасна дейност, която има за цел да доведе трениращите до върха на техните възможности. 

С ползването на информация от сайта вие потвърждавате, че разбирате добре горните твърдения и поемате отговорността за резултатите от всяка техника, съвет или метод, прочетени тук. Вие носите пълната отговорност за вашата сигурност, разбирате и поемате всички рискове, свързани с тренировката на бойни изкуства и упражнения.

Поемайки тези рискове, вие освобождавате от отговорност авторите, създателите и сътрудниците на този сайт за всякаква вреда или злоупотреба с информация, съдържаща се на сайта.

*** *** *** *** ***

Правила на сайта

Не бъркай "думи" с "дела".

Знай, че носиш отговорност за действията си и никой не ти е виновен.

"Трябва" не съществува.

Върви, бори се, търси и не падай духом.

Спокойствие и само спокойствие.

Което пречи, трябва да се махне.

 

 

Октомври 2017

 ПВСЧПСН
39 1
402

2017-10-02

19:00 Тренировка по карате Шотокан - техникум Попов

3

2017-10-03

10:00 Упражнения за регулиране на тялото - Център по борба - Дианабад
19:30 Тренировка по джуджицу - Център по борба, Дианабад

4

2017-10-04

19:00 Тренировка по карате Шотокан - техникум Попов

5

2017-10-05

10:00 Упражнения за регулиране на тялото - Център по борба - Дианабад
19:30 Тренировка по джуджицу - Център по борба, Дианабад

6 7

2017-10-07

12:30 Тренировка по джу джицу и самоотбрана - Център по борба - Дианабад
14:00 Упражнения за регулиране на тялото - Център по борба - Дианабад

8
419

2017-10-09

19:00 Тренировка по карате Шотокан - техникум Попов

10

2017-10-10

10:00 Упражнения за регулиране на тялото - Център по борба - Дианабад
19:30 Тренировка по джуджицу - Център по борба, Дианабад

11

2017-10-11

19:00 Тренировка по карате Шотокан - техникум Попов

12

2017-10-12

10:00 Упражнения за регулиране на тялото - Център по борба - Дианабад
19:30 Тренировка по джуджицу - Център по борба, Дианабад

13 14

2017-10-14

12:30 Тренировка по джу джицу и самоотбрана - Център по борба - Дианабад
14:00 Упражнения за регулиране на тялото - Център по борба - Дианабад

15
4216

2017-10-16

19:00 Тренировка по карате Шотокан - техникум Попов

17

2017-10-17

10:00 Упражнения за регулиране на тялото - Център по борба - Дианабад
19:30 Тренировка по джуджицу - Център по борба, Дианабад

18

2017-10-18

19:00 Тренировка по карате Шотокан - техникум Попов

19

2017-10-19

10:00 Упражнения за регулиране на тялото - Център по борба - Дианабад
19:30 Тренировка по джуджицу - Център по борба, Дианабад

20 21

2017-10-21

12:30 Тренировка по джу джицу и самоотбрана - Център по борба - Дианабад
14:00 Упражнения за регулиране на тялото - Център по борба - Дианабад

22
4323

2017-10-23

19:00 Тренировка по карате Шотокан - техникум Попов

24

2017-10-24

10:00 Упражнения за регулиране на тялото - Център по борба - Дианабад
19:30 Тренировка по джуджицу - Център по борба, Дианабад

25

2017-10-25

19:00 Тренировка по карате Шотокан - техникум Попов

26

2017-10-26

10:00 Упражнения за регулиране на тялото - Център по борба - Дианабад
19:30 Тренировка по джуджицу - Център по борба, Дианабад

27 28

2017-10-28

12:30 Тренировка по джу джицу и самоотбрана - Център по борба - Дианабад
14:00 Упражнения за регулиране на тялото - Център по борба - Дианабад

29
4430

2017-10-30

19:00 Тренировка по карате Шотокан - техникум Попов

31

2017-10-31

10:00 Упражнения за регулиране на тялото - Център по борба - Дианабад
19:30 Тренировка по джуджицу - Център по борба, Дианабад

 
« »

Вижте още

Упражнения за очите
25 Септември 2017 г. 21:19:54
Kiril Hinkov


Упражнения за очите

Упражненията за очи със сигурност помагат за подобряване на зрението.  Въпросът е да се правят редовно и да се разбира, каква е целта им и начинът им на въздействие.

По принцип далекогледството, късогледството или другите проблеми на очите се дължат на постоянната промяна на формата на окото поради напрежението и липсата на еластичност в околоочните мускули. Те не могат да се управляват волево. А състоянието им се определя от липсата на добро кръвоснабдяване, породено от стегнатия гръбначен стълб.  

Целта на упражненията е да върнат нормалното състояние, при което окото автоматично реагира и се настройва правилно, за да даде ясен образ на мозъка.

Има няколко прости неща, които можете да правите при голяма натовареност на очите:
1. Мигайте колкото може по-често, така очите почиват.
2. На всеки половин час плискайте всяко око по десетина - петнайсет пъти със студена вода.
3. При изгрев и при залез, гледайте слънцето, колкото може по-дълго без да мигате. Окото обича светлината и топлината на слънцето, те му помагат да се отпусне. През деня слагайте длани върху очите и оставете слънчевата светлина да ги натопли добре.
4. Вдигнете очи нагоре и гледайте в точката между очите. Натягайте докрай и дръжте колкото може повече. Целта е очите мускули да се напрегнат максимално силно и дълго, за да могат автоматично да се отпуснат след това. Дори и очите ви да почнат да сълзят, продължавайте.
5. Гледайте пламъка на свещ, поставен пред вас, без да мигате. Дори и очите ви да почнат да сълзят, продължавайте. Опитайте да разделите образа на лявото и дясното око. Гледайте без да мигате в пространството между двата пламъка.
6. Колкото може по-често слагайте длани върху очите си. Добре е никаква светлина да не стига до тях, но да не ги притискате. Идеалното състоятие е да виждате чисто черен фон.
7. Когато се разхождате, без да мигате обхванете с очите си цялата полусфера пред вас. Това означава, ако вдигнете двете си ръце настрани - да гледате напред и да виждате дланите си. Опитайте да ходите, като гледате по този начин максимално дълго време, без да фокусирате зрението си върху конкретен обект.
8. Ходете на планина и гледайте надалече - сливането на небето и земята, далечния хоризонт, небето. Това също отпуска напрежението в очите.
9. Когато сте на открито, фиксирайте някакъв предмет на около 1 метър от очите ви така, че да го виждате идеално ясно с всички малки подробности. Постепенно отдалечете погледа си от него и стигнете до далечината. Мигайте, за да проясните виждането си. След това многократно връщайте и отдалечавайте погледа до и от предмета. Винаги искайте от себе максимално ясния образ. Мигайте, за да го постигнете.
10. Правете леки движения и упражнения за смекчаване на мускулите на врата и гърба си.
11. Не допускайте прекомерна умора и болки в гръбнака. Почивайте и му помагайте да се отпусне всекидневно.

При повечето от тези упражнения не става въпрос за заякване на очните мускули, както твърдят някои, а за отпускане на съществуващите напрежения в мускулите, които не могат да се контролират волево.

По тази причина упражнения от рода на движения на очите наляво, надясно, нагоре и надолу, не са толкова ефективни за подобряване на зрението. Стават за поддържане на очите в добро състояние, защото подобряват кръвоснабдяването, но не и за възстановяване. Много по ефективни са изометрични упражнения, които след спиране на напрягането, автоматично водят до отпускане на околоочните мускули. Те помагат за отпускане на очите и възстановяване на акомодацията (автоматичното фокусиране на образите).

Дадените по-горе упражнения работят. Дори след 2-3 дни ще имате "проблясъци" на идеално виждане, когато мигате по-често. 

Има и правила за правилно четене и използване на четенето за подобрение на зрението. Ето малко книги по въпросите:
http://universalinternetlibrary.ru/lib.cgi?cat=80
http://www.biblio.nhat-nam.ru/chzhoui_chigung_dlya_glaz.djvu

Проблемът на влошеното зрение не е проблем само на окото, а по-скоро на експлоатацията му, ползването му от мозъка, от вниманието.

Майсторите казват, че очите могат да гледат, могат и да виждат. Първа стъпка към виждането е обръщането на погледа навътре и гледането на самия себе си. Усещането на всички движения в тялото и съзнанието ни.
Казват, че когато погледнем с вътрешното си зрение част от тялото си, светлината на вниманието ни задвижва енергията на тялото. Това подпомага процеса на отпускане и съответно нормализиране на дадения участък. Важно е да имаме физическото усещане, че очите ни гледат там. 
Развиването на усещане, чувство за пространството и енергийната му наситеност е от първостепенна важност. Двете очи са ян. Те са положителните полюси на тялото. Те могат да преобразуват отрицателната енергия в положителна. Използват се за водене на потока от чи в тялото и лекуване на скрити болести. Останалата част на тялото е ин.

В китайската медицина се смята, че състоянието на очите е свързано със състоянието на черния дроб. Едно от най-добрите упражнения, които може да правите при влошаване на състоянието им, е просто да масажирате в кръг с длан областта над него. С дланта на дясната ръка започнете кръг по дъгата на ребрата към стомаха, после надолу малко преди средната линия на тялото, пак навън в коремната област и нагоре, отстрани на тялото. Правете колкото може повече такива кръгове няколко пъти на ден.  

Монографии по спортна психология на проф. Димитър Кайков - НСА
22 Май 2011 г. 21:06:03
Kiril Hinkov


Монографии по спортна психология на проф. Димитър Кайков - НСА

Качени с любезното съгласие на автора.

 

  

 

 

Изтеглете в pdf формат.

Подарете ден на здравето на вашите служители и колеги
05 Ноември 2015 г. 16:04:11
Kiril Hinkov


Подарете ден на здравето на вашите служители и колеги

Клуб Кьокутен организира лекции и практически упражнения на тема: Да бъдем здрави чрез балансиране на тялото и ума в помещение на фирмата или организацията - поръчител.

Броят на участниците не е ограничен и напълно зависи от разполагаемото място. Продължителността може да бъде от 1 час и тридесет минути до цял ден.

Обикновено лекцията протича в запознаването на участниците с теорията за регулиране на тялото и изучаване на прости двигателни упражнения за подобряване на стойката и премахване на напрежения и болки в различни части на тялото. 

Разглеждат се теми като: 

 

  • Болка и значението й за регулирането и саморегулирането на организма.
  • Роля на дишането за поддържане на доброто състояние на тялото и ума.
  • Сън и принципи за почиване и възстановяване на пълната работоспособност на тялото.
  • Саморегулация при стрес и високо напрежение.
  • Прости физиотерапевтични методи за подобряване на моментното състояние на индивида.  

Или по-просто казано:

  • Как да бъдем по-здрави и енергични.
  • Как да спим и да се събуждаме починали.
  • Как да се отпуснем, когато сме изнервени или уплашени.
  • Какво да направим, ако неочаквано ни заболят кръста или главата.
  • Как да бъдем концентрирани, отговорни и свободно мислещи човеци.

За повече информация:
Моб. +359 882 7447 83
Кирил Хинков

Тайсен Дешимару
24 Декември 2015 г. 21:13:30
Kiril Hinkov


Тайсен Дешимару

Подбрани пасажи от книгата на Тайсен Дешимару \"Дзен в бойните изкуства\"

\"Трябва да се концентрирате и да се посветите върху себе си изцяло всеки ден, като че ли огън бушува в косите ви.”

“Акцентът на Дзен върху простотата и себеконтрола, пълното осъзнаване във всеки момент и спокойствието пред лицето на смъртта прилягали добре към самурайския начин на живот, при който един дуел е бил винаги възможен, а разликата между живота и смъртта лежала само в един бърз удар на меча.”

\"Когато ме питат - За какво тренирате? - отговарям, че по принцип тренирам, защото тренирам... Да, придобих известни неща, физическа кондиция и грациозност, увереност, другарство, чувство за хармония. Но дори и те бледнеят пред простата и непреодолима сила на \"До\", Пътят.”

\"Нямам нищо против спорта, той тренира тялото, развива жилавост и издръжливост. Ала духът на състезаване и сила, който властва над него не е добър, той отразява изкривена представа за живота. Коренът на бойните изкуства не е там...\"

\"Колко години трябва да практикувам дзадзен? - Докато умреш.\"

“Благословия е, че бойните изкуства и Дзен ни предоставят, ако не трансформация на времето, то поне едно облекчение, смекчаване на обстоятелствата.\"Вчера\" и \"утре\" стават по маловажни. Ние обръщаме по голямо внимание на \"настоящия момент\" и \"човешкия живот\". Така сме освободени от крайната загриженост за някои неотменими неща на тази култура: бързо хранене, бързи резултати, бързо временно облекчение, десет лесни урока.”

“От техника и сила на тялото в началото, до изящна интуиция, и реализация на духа в края.”

“Да си напълно пробуден и жив, да се завърнеш изцяло към чистото, нормално човешко състояние, би могло да бъде лесно, но при тази култура, то също е и доста трудно. Може би само малцина от нас поддържат такова състояние постоянно или през по-голяма част от времето.”

“От древни времена тренировъчната зала, където е изучавано изкуството на меча, се е наричала \"място за Просветление.\"

“Но чрез какво е възможно да станете едновременно, и силен и мъдър?
В Япония това средство е практикуването на бойните изкуства или Будо, комбинирани с пътят на Дзен. Силни и мъдри: Дзен ни учи едновременно и на двата пътя.”

“Това е дзадзен: практика на седене в традиционна поза, на ходене, на стоене, на правилно дишане; тя поражда едно отношение на ума, което ние наричаме хишириьо: състояние на мисълта без мислене, на съзнание отвъд мисълта\"

“Твоето щастие трябва да бъде и мое щастие, и ако плачеш ти, то аз ще плача с теб. Щом ти си тъжен аз също ще се натъжа, а когато ти си щастлив, аз също ще бъда такъв.\"

“Всичко във Вселената е свързано, всичко е осмоза. Вие не можете да отделите някоя част от цялото: взаимозависимостта управлява Космическия ред.”

“Бушидо-пътят на самурая може да се резюмира в 7 главни принципа:
1. Ги: правилно решение, взето с хладнокръвие, правилно поведение и отношение към истината. Щом трябва да умрем, значи трябва да умрем. Справедливост.
2. Ю: смелост обагрена с героизъм.
3. Жин: универсална любов, благосклонност към човечеството; състрадание.
4. Рей: правилни постъпки-действия - най-същественото качество, вежливост.
5. Макото: пълна искреност; правдивост.
6. Мелиьо: чест и слава.
7. Чуго: преданост, лоялност, умиротворяване на емоциите.”

“Елементите на Будизма, изградени в Бушидо са:
- спокойно приемане на неизбежното;
- себеконтрол пред лицето на всяко събитие;
- по-непосредствено изучаване на смъртта, повече отколкото това на живота;
- скромност, стигаща до бедност.”

“На запад “бойните изкуства” са мода, превърнали са се в градски спорт, в техника и не притежават нищо от духа на Пътя.”

“При Будо е същото. Трябва да практикувате, докато умрете.”

“Кодо Саваки обичаше да казва: \"Моето доджо е едно пътуващо доджо.\" Той пътуваше от храм на храм, от училището до университета, до фабрики, а понякога дори и до затвора. Учението му беше близко до живота.”

“Интуиция и действие трябва да избликват едновременно. При практиката на Будо не може да има съзнателна мисъл. Време за мислене няма, нито миг дори”

“Спокойствие в движението, такава е тайната на Кендо, Пътят на меча, а също и тайната на Будо и на Дзен, които са с един и същ корен.”

“Ако станем близки с нашия истински дух-разум и се завърнем към изначалната си природа, тогава разбираме, че всички явления, всичко съществуващо е вътре в собственият ни дух-разум, и че това важи за всяко същество.\"

“Всички проблеми на всекидневния ни живот ще намерят разрешение във времето, за двадесет или за тридесет години; във всеки случай, когато влезем в ковчега, всички те ще се разрешат. Времето е най-доброто разрешение на проблема за парите или любовта. Щом влезете в ковчега,  повече никой няма да ви обича - освен, може би, с една духовна обич. Житейските проблеми на всеки един от нас са различни и всеки един от нас има нужда от различен начин за тяхното разрешаване. И така, всеки от нас би трябвало да си създаде свой собствен метод. Подражавате ли, ще сбъркате. Налага се да създавате за самия себе си.”

“Вие и аз не сме едно и също нещо. Ако не намерите вашето собствено разрешение на собствения си живот, вие ще бъдете Парализирани, неспособни да се движите.”

“Ала в наши дни всеки иска да пести енергия и е само наполовина жив. Винаги наполовина, никога завършен. Хората са наполовина живи, като хладка баня.”

“Собственият ни дух-разум трябва да се движи свободно, без каквото и да е желание да атакува противника и все пак без да измества вниманието си от него. Трябва да насочваме вниманието си към него, изцяло, винаги, във всеки миг. Същото е вярно и при всекидневния живот. Някои хора не мислят за нищо друго освен за пари, защото се смята, че те могат да задоволят всяко желание. Така заради пари, те изгубват честта си. Други хора желаят \"почести\", но заради тях те изгубват парите си. Някои хора отдават дух-разума си на любовта, и поради това те пилеят и пари и енергия. И все пак, щастието не е никога само от едната страна.”

“Сега никога не се завръща, при дзадзен всяко издишване е такава единица, едно \"сега\", а то никога не се завръща отново. Вчера е било вчера, а днес е днес. Различно е.”

“Дзадзен трябва винаги да бьде нов и свеж, “тук и сега\". Не трябва да си почивате през време на дзадзен, нито пък когато тренирате едно бойно изкуство. Да го правите половинчато не е добре; вие трябва да го вършите изцяло, да му се отдадете напълно. Не трябва да ни остава в запас каквато и да е енергия. Концентриране означава тотално, пълно освобождаване на енергия; същото би трябвало да бъде с всяко едно действие на живота ни. В настоящия свят, това което виждаме е противоположното: млади хора, наполовина живи, наполовина мъртви. Сексуалността им също така е половинчата. Те продължават да мислят за секс през време на работа или през време на дзадзен, а и обратното също. И така е с всичко, което правят. Но ако сте изчерпили цялата си енергия, вие ще можете да приемете нова енергия, течаща като водата в потока. Ако се опитате да пестите енергия в боя, вие не можете да победите. Това е една тайна на бойните изкуства.”

“При спорта времето съществува. При бойните изкуства съществува единствено настоящето. При бейзбола, например, играчът в определена позиция трябва да изчака; неговото действие не е мигновено. Същото е вярно за футбола или за ръгбито или за всеки друг спорт. Времето минава, и има време, макар и само частица от секундата, за да помислите за нещо, докато чакате. При бойните изкуства няма време за подобно чакане. Победа или не, живот или не - това се решава веднага. Вие трябва да решавате сега. Сега е, когато живота и смъртта се решават, изцяло.”

“Така би трябвало да бъде и днес: всяка битка би трябвало да се води, като че ли животът е заложен на карта. Дори когато се биете с дървени мечове. В противен случай това е само игра.”

“ - Аз съм самурай, имам дълъг опит с меча, а съм срещал и други учители по кендо. Нито един не ме е обучавал като вас. А сега, ви моля, научете ме на истинският Път на меча.
- Много добре, - казал Учителят - последвай ме!.
Той го довел далеч ,навътре в планината, до място, където стволът на едно дърво лежал над клисура, една зашеметяваща, дълбока пропаст.
- Тук - казал Учителят. - Премини.
Самураят нямал представа, какво е наумил учителят му; но щом хвърлил поглед надолу, той отскочил със страх и не се решил да премине. Изведнъж те чули: чук - чук, почукване зад тях, звук от пръчката на един слепец. Слепецът без да им обръща внимание преминал покрай тях и почуквайки с пръчката пред себе си преминал непоколебимо над бездната.
- В продължение на цяла една година, ти обикаля по ръба на татамито, който е много по-тесен от ствола на това дърво; така че трябва да можеш да преминеш.
И на края, на ръба на бездната, гледайки смъртта в очите, той получил последното обучение на духа и съзнанието.”

“А защо духът или съзнанието са най-важното?
Т.Д. Защото в края на краищата, духът е този, който решава. Много отдавна, в японското бойно изкуство едно движение е означавало смърт и това е причината за голямото обмисляне и концентрация върху движенията, предхождащи атаката. Един удар и всичко свършва: един мъртъв, понякога и двама, ако е имало два удара и ако и двата са били, както трябва. Всичко става в един миг. При всички съвременни спортове има една пауза, но при бойните изкуства пауза няма. Ако изчакате, дори и малко, вие сте загубени. Противникът ви ще вземе предимство.”

“Как човек избира техниката за атака?
Т.Д. Няма избиране. Това става несъзнателно, автоматично, естествено. Не може да има мисъл, защото ако има мисъл, има и време за мисъл, а това означава провал. В кендо, например, съществува една тактика нарчена \"Дебана уаса\": трябва да атакуваш преди противникът ти да го е направил, да замхнеш преди той да замахне. При тази техника, интуицията е безспорно много важна.
Т.Д. Тя винаги е важна, съществена. Ако противникът ви нанесе удар, които не сте очаквали, тогава, за да го парирате, ви е необходима интуиция, съзнанието да го избегнете, да се спасите. Съзнанието е това, което ще задействува вярната реакция на тяло и техника, Но ако отделите време за мислене: \"Трябва да използвам тази или онази техника.\" Тогава ще бъдете посечен, докато мислите.”

“В японските бойни изкуства, Кендо - Пътят на меча, винаги се с считало за най-благородно от всички, защото при него е необходим най-пълен съюз между всичките три, съзнанието-интуиция, тяло и техника.”

\"Първо мисли - после замахни\", това не е верният път. Вие трябва да се възползвате от зуки, благоприятния случай. Благоприятният случаи е най-важен, а мисленето не може да го създаде. Единствено съзнанието може да се възползва от благоприятната възможност за действие, от празното пространство, в което човек трябва да действува. Празното пространство ... Благоприятната възможност, която съответствува на действието. Възможността за атака. Усещането на слабостта посредством интуицията. Това е най-важния въпрос, човек трябва да вземе предимство в момента, когато противникът, вдишвайки, показва слабото си място.

Кой вдишва, противникът или ние?
Т.Д. Противникът. Самите вие трябва да издишвате, когато атакувате. При карате, удар получен при вдишване може да бъде опасен; но не и при издишване. Така, че вие трябва да се възползвате от случая, докато противникът вдишва, защото тогава той разкрива слабото си място, своето празно пространство. Вдишването е велико \"зуки\" или благоприятна възможност, а прекалено голямото напрежение или прекалено малкото, е другата; при едно състезание не е възможно да се поддържа еднаква 
интензивност на концентрация до безкрайност. В определен момент съзнанието трепва и ние показваме един недостатък- зуки, една благоприятна възможност, от която противникът трябва да е готов да се възползва.”

“Не трябва да показвате слабите си места, както в бойните изкуства, така и във всекидневния живот. Животът е битка. Трябва да останете концентрирани и да не разкривате недостатъците си; чрез продължителна тренировка по себеконтрол, постепенно вие ги отстранявате.”

“При един турнир единственият проблем на играта е да се разкрият слабите места на противника, а методът е внимание, насоченост, концентрация — и тогава щом благоприятната възможност се представи, хвърлете се върху нея без мисъл. През време на фехтовка или среща по борба, но също и в надпреварата на всекидневния живот, вие трябва да наблюдавате очите на другия човек; когато очите на вашия противник се движат или са неясни, колебаят се, съмняват се, трепват, това е “зуки” благоприятната възможност, пропукването.”

“Вие знаете приказката за трите котарака: имало един самурай, който имал плъх в къщата си и не можел да се отърве от него. Той се сдобил с един великолепен котарак, юначен и як. Но плъхът бил по бърз и просто го направил за смях. Тогава самураят взел друг котарак, по изкусен и хитър. Ала плъхът бил на своя пост и се криел, освен когато котаракът спял. Тогава един Дзен монах от близкия храм заел на самурая собствения си котарак, най-обикновено изглеждащ котарак, който, бихте ли си представили, прекарвал цялото си време в дрямка и сънливост и не обръщал внимание на нищо около него. Самураят свил рамене и казал, че котаракът не е добър, но монахът настоял да го задържи. Така котаракът се установил и спял ли, спял. Скоро плъхът станал толкова дързък, че започнал да припка напред-назад точно пред самия котарак, който не проявявал абсолютно никакъв интерес към него. Едва тогава, един ден с един замах на лапата си, котаракът уловил плъха и го приковал към земята. Силата на тялото и техническото умение са нищо без бдителността на ума!”

“Концентрирайте се през цялото време върху дишането си, върху издишването си, което трябва да бъде бавно и дълго и да достига, колкото е възможно по надолу в стомаха ви, във вашата хара. И никога не отделяйте очи от очите на противника си. По този начин ще можете да следите вътрешните му движения. При боя с мечове, който наблюдавахме между Майстор Юно и един от неговите ученици, младежът се задъхваше в края на няколкото минути, изтощен от своето напрежение. Майстор Юно
просто бе там концентриран и спокоен, страхотно спокоен, както казвате вие. Абсолютно бдителен. И точно в подходящия момент, върхът на неговият меч намери гърлото на ученика му и го отхвърли извън тепиха. Един жест бе достатъчен, щом веднъж той откри слабото място в защитата на противника си. Така че концентрирайте се върху издишването си, това е много важно. Направете го колкото е възможно по-дълго и това ще ви помогне да не се уморявате и да не изпадате в емоционалност.”

“Когато самураите се биели през нощта, те се концентрирали върху сянката на противника си...
Т.Д. Разбира ся, движението на сянката отразява движението на тялото и ума.”

“Умът става празен - ку, без пролука. Посрещайки живота или посрещайки смъртта, съзнанието трябва да остава спокойно. Вие трябва да решавате и същевременно да възприемате и живота си и смъртта си; не само да ги понасяте. Дори ако тялото ми умира, умът ми трябва да остане правилно насочен: такова е възпитанието и при Дзен и при Будо.”

“Хората които не желаят да следват учението на Дзен, истинската основа на Бушидо, не е нужно да го правят. Те просто използват бойните изкуства като \"играчки\". За тях те са спорт като всеки друг. Но хората, които желаят да изживеят живота си на едно по високо измерение, трябва да разберат - никой не може да бъде принуден и никой не може да бъде критикуван. Първата група са като деца, играещи си с коли -играчки, докато втората карат истински автомобили.

\"Нямам нищо против спорта, той тренира тялото, развива жилавост и издръжливост. Ала духът за състезаване и сила, който властва над него не добър, той отразява изкривена представа за живота Коренът на бойните изкуства не е там. Учителите са частично отговорни за това състоя ние на нещата; те тренират тялото и преподават техниката, но не правят нищо за съзнанието. Като резултат учениците им се бият, за да побеждават, като деца играещи си на война. В този подход няма мъдрост, той е напълно безполезен в работата, в управлението на човешкият живот.
- Каква полза има от тяхната техника във всекидневния живот? Спортът е просто едно забавление и в края на краищата, поради духа на надпревара, той износва тялото.”

“Психическо заболяване ли е \"шампионството?”
Т.Д. Разбира се. Що за ограничено виждане на живота! Не искам да кажа, че човек не следва никога да става шампион; защо не? Това е преживяване като вся­ко друго. Но човек не трябва да създава от него фикс-идея. “

“Тай-чи“ - Наричал се е \"изправеният Дзен\", но всичко е само на думи, това е просто един танц, един вид гимнастика без истинския дух на Дзен.”

“Кое е най-благородното от бойните изкуства?
ТД. Кендо, изкуството на меча е било винати на най-висока почит, смятано за най-благородно, най-близко до духът на Дзен. Защо? Защото японските самураи и майстори знаели, че преди един човек да стане достоен да убива друг, той първо трябва да бъде способен да убие себе си: със своите мечове те се научили не само да разсичат враговете си на две, а и нещо повече, да разсичат на две собственото си съзнание. Ако не можели да правят това, те не биха могли да спечелят боя. Как да умираме, как да живеем? Кендо, Пътят на меча, отново и отново задава този въпрос и в този смисъл е близо до Пътят, близо до духа на Дзен”

“Когато позата (шисей) е съвършена, движението, което следва е също така съвършено.”

“До къо е учението за Пътя, който веднъж започнат, никога не свършва, дори и днес.”

“Бушидо беше същността на японското образование, но след войната то отмря. Това бе образованието, което аз получих. Обучението провеждано от учител по Бушидо бе едновременно и военно, и цивилно. То бе бун бу риъодо - двойният път. И двете са необходими, както мъжкото и женското, както двете крила на птица. Литературата, философията, поезията и изобщо културата са женската страна, а Будо, военното изкуство, е мъжката. И между двете винаги трябва да има хармония. Това е да забравиш себе си, малкото аз - егото.\"

“А после идва тендо, означаващо да следваш всяко явление, да следваш силата на Космоса, космичнат система. Свързващото ниво между ум и тяло, между дух и поза, ум и уаса (техниката), е дишането. При дзадзен е възможно посредством позата, да се доведат ума и дишането в баланс; докато при една схватка е трудно да се балансира дишането, защото е налице доста голяма физическа активност. При дзадзен, позата въздействува върху съзнанието още от самото начало.

“ Имало някога един крал, който твърдо бил решил да притежава петел шампион по борба и той помолил един от своите поданици да му обучи един. Човекът започнал обучавайки петела във всички техники на боя.
След десет дни кралят запитал: - Да организирам ли борба за този петел?
Треньорът казал:
- Разбира се, че не! Да, той е достатъчно силен, но неговата сила е празна, горещ въздух; през цяло време той желае да се бие, превъзбуден е, липсва му търпение.
Десет дни по-късно кралят наново запитал треньора.
- А сега, ще мога ли да организирам боя?
- Не, не! Не още. Все още е много свиреп. Все още през цялото време гледа да се бие. Щом чуе да кукурига друг петел, дори и в съседното село, изпада в ярост и иска да се бие.
Още десет дни на тренировка и кралят замолил трети път:
- А сега, възможно ли е?
Треньорът му отвърнал:
- Е, сега той вече не избухва, остава спокоен когато чуе друг петел да кукурига. Позата му е добра и има много сили в резерв. Престана да се ядосва през цялото време. Като го гледате, вие дори не съзнавате неговата енергия и сила.
- Значи можем да огласим борбата? - запитал кралят.
Треньорът казал:
- Може би.
И така се събрали доста много петли - борци и турнирът започнал. Но никоя птица, някак си, не желаела да се приближи до тази. Всички те бягали ужасени и на него никога не се наложило да се бие. Петелът - борец се бил превърнал в петел от дърво. Той бил преминал отвъд техническата си тренираност. Притежавал огромна енергия, но тя цялата била отвътре, той никога не я показвал. По такъв начин, силата му оставала в самия него и другите нямали избор, освен да се поклонят пред неговата спокойна увереност и неизложена на показ сила. Ако сте такива, другите хора ще се държат на разстояние и няма да има нужда да се биете.”

“Тайната на меча е никога да не изваждаш меча: не трябва да изваждаш своя меч, защото ако се опиташ да убиеш някого, трябва самият ти силно да желаеш това. В замяна, това, което трябва да направиш е да убиеш самият себе си, да убиеш собственият си ум, тогава другите хора се страхуват и бягат. Вие сте най-силния и другите се държат на разстояние от вас. Не необходимо вече да завоювате победи над тях. При дзадзен, концентрирането върху издишването е това, което създава взаимодействието, балансиращо съзнание и поза. Този акт предизвиква балансирането на мускулите, нервите, хипоталамуса и таламуса. Практикувате ли редовно дзадзен, това ще става несъзнателно, естествено и автоматично. В дзадзен не трябва да задържате дори една едничка мисъл. Мисълта ви трябва да не обитава никъде. Оставете мислите да се плъзгат покрай вас и да отминават. Тогава вие можете да се срещнете със същността на Аза. В началото, ако собственото ви персонално съзнание желае да мисли, позволете му да дойде и да си отиде. По-късно, подсъзнанието ще се появи. Позволете и на него да дойде и да си отиде. То също ще мине покрай вас и ще отмине. Но не се опитвайте да прекъсвате мислите си. Не е нужно да си казвате, през време на дзадзен, \"Трябва да бъда като отражението на луната.\" Просто практикувайте дзадзен,- шикантаза.

Учителят Такуан е прочут и в Дзен, и в бойните зкуства, особено в кендо или японското носене на меча. Той е обучил много самураи, но е имал един особено известен ученик, легендарния самурай Миямото Мусаши. Неподвижната будо поза е поза музо, тоест, не-поза. Това означава, че не само нищо в тялото не се движи, а и също така, че нищо не се движи в ума; че неподвижният дух е бил постигнат. Какво е неподвижният дух или разум? Както казах, умът не трябва да се прилепва, да се задържа върху едно или друго нещо. Трябва да оставим мислите и илюзиите ни да преминават като облаци в небето, като отражението на луната върху водата. Луната не се движи. Лунното отражение не се движи. Така, че ако не се спираме върху нашите мисли, ако ги пропускаме, същността на нашият ум е неподвижна. И тази неподвижна същност е Бог или Буда. Това е Дзен умът, това значи сатори, хишириьо.
Така при бойните изкуства, дори ако самураят е нападнат от десет врагове едновременно, той може да се справи с тях. Японските филми го показват постоянно! На европейците това им се струва невъзможно, а то не е просто като на филм, а всъщност е действителност. Десет души не могат да атакуват всички едновременно един човек. Те атакуват един след друг! Когато един учител по джудо е атакуван последователно от десет от своите ученици, съзнанието му се мести, мигновено, концентрирайки се върху всеки нов противник.”

“Какво е дзадзен? Това е да бъдеш изцяло в момента, отвъд всички съществуващи във Вселената неща, постигайки състоянието на Буда и живеейки там. Дзадзен не е нито мислене, нито не-мислене. Той е отвъд мисълта, той е чиста мисъл без никакво лично съзнание, въплътено в нея, той е в хармония със съзнанието на Вселената. Доген разказва, как един ден Учителят Якузан бил запитан от един млад монах- \"Какво мислите през време на дзадзен? А той отговорил: \"Мисля без да мисля.\"
Съзнателното мислене, разбира се, е важно във всекидневния живот. Така или иначе, то не може да се отстрани. Но понякога човек съзнава, че е възможно, да действува без съзнание или его, спонтанно, като при творческите изкуства, или спорта, или при всеки един друг акт, при който и тяло и ум са изцяло погълнати. Действието настъпва преди самата съзнателна мисъл. Това е чисто действие, самата същност на дзадзен.”

“Нито пък преживяването на дзадзен е някакво особено или мистериозно преживяване, или специално състояние на тялото и ума. Дзазен означава преди всичко завръщане, напълно, към чистото, нормално човешко състояние. Това състояние не е нещо запазено за велики учители и светци. В него няма нищо мистериозно. То е в обсега на всеки. Дзадзен означава да станеш близък със самия себе си, да откриеш точния вкус на вътрешното единство и да бъдеш в хармония с живота на Вселената.”

“С времето, всеки жест на живота се превръща в Дзен, но източникът, произходът е естественият седеж. Позата при дзадзен е \"правилния седеж\". Възглавницата, върху която човек сяда, е дзафу. Краката са кръстосани в традиционната лотусова поза, десният крак върху лявото бедро, а левият крак върху дясното, със стъпалата нагоре. Полулотусът е също възможен, където само единият крак почива върху противоположното бедро, а другият крак е сгънат отдолу, но особено важно е двете колена да се притискат твърдо към земята.
Тялото: трупът е изправен. Тазът се накланя леко напред, така че вътрешните органи да са разположени естествено и коремът да е без напрежение. Моят собствен учител казваше, че анусът би трябвало да се опитва да погледне слънцето. Главата е изправена, брадичката прибрана, оставяща носа точно над пъпа и ушите перпендикулярно на раменете. Доген е казал: \"Гърбът би трябвало да бъде като бездна.\" И както често казвам, когато седите в дзадзен вие \"изтласквате небето с главата си, избутвате земята с коленете си.\"
Ръцете и раменете: китките лежат върху бедрата, дланите нагоре, лявата ръка, положена в дясната. Палците се допират, оформящи права линия, а в пространството отвътре има място за две яйца. Кутретата докосват корема. Лактите не са долепени отстрани, минават на леко разстояние, докато раменете и ръцете са естествено отпуснати.
Устата и езикът: устата е затворена без напрежение. Върхът на езика докосва небцето зад горните зъби.
Очите: очите са полузатворени, гледащи, но не фокусиращи земята на около един ярд напред и неподвижни.
Дишането: когато позата е правилна, дишането е също правилно и естествено. Издишването е по-дълго от вдишването, мощно и спокойно, като мученето на крава. В края на издишването, вдишването започва автоматично. През време на издишването имаме едно налягане надолу върху вътрешностите и долната част на корема, под пъпа, се разширява. Дишането би трябвало да бъде незабележимо и естествено, никога пресилено, и винаги едно и също, и при дзадзен, и при кинхин.
Дзадзен е нормалното състояние на тяло и ум, спокойствие, стабилност, баланс, хармония. Преди да започнете, залюлейте се бавно надясно и наляво няколко пъти, след което постепенно спрете като метроном, балансирани и неподвижни. Опитът на дзадзен ни дава възможност да открием истинската сила на живота в нас. “

“Какво е животът? През по голяма част от времето ние разграничаваме живота на нашата индивидуална същност, нашето тяло и всеки друг живот отвън. Но нашият живот е не само в нашето тяло, той е една непрекъсната обмяна на живота с Вселената.

“Ако умовете ни са разтревожени, естествените функции на нашите тела също са склонни да бъдат изведени от равновесие. Когато умът е спокоен, тялото действува спонтанно и като резултат, действието е свободно и леко, а докато умът работи постоянно телесните функции са забавени. Не би трябвало да мислим през цялото време.“

“За да придобие сатори, човек трябва да остави егото да си отиде.”

“В наши дни хората са доста експанзивни. Когато разговарят те говорят единствено от гледна точка на ефекта от своите собствени думи - безсъдържателно, нетактично, от интерес, от съперничество. В резултат човешките взаимоотношения са се усложнили от силно желание и гордост.”

\"От безмълвието изгрява безсмъртният дух.\"

“Това е дишането, което практикуваме през време на дзадзен, издишването по-дълго от вдишването, упражняващо натиск надолу върху червата, последвано от автоматично вдишване.”

“Катцу се основава също на тази форма на дишане: това е един вик навън, един куатцу, който може да парализира или да съживява. Той дори може да съживи човек, който току що е умрял, защото препредава жизнената енергия на Вселената към някой, който все още може да я приеме.”

“В Шобогендзо Доген е написал, че опитаме ли се да придобием сатори посредством съзнателна мисъл, умът и егото изграждат бариера срещу деиствителноста и ни затварят в своите граници. Ако практикуваме без цел (мишотоку), тогава сатори идва несъзнателно, защото дзадзен сам по себе си е сатори. \"Да следваш пътят на Буда - това означава да изучаваш Аз-а, да изучаваш Аз-а и да напуснеш егото, да напуснеш егото - това е да станеш едно с целия космос.\"

“Умиране означава завръщане към ку, към истинската същност на самите нас.”

“Практиката на дзадзен произвежда една вътрешна революция във всеки индивид, водеща до \"правилно съзнание\", \"правилно дишане\", \"правилен сън\", \"правилна сексуалност\", а това са основите на една истинска цивилизация.“

“Нека позата ти бъде изпълнена с енергия, иначе тя е като изветряла бира в бутилка, от предишната нощ. Позата ти трябва да е на лъв или тигър, а не на заспало прасе. Палците би тря6вало да се докосват и да формират хоризонтална линия, нито планина, нито долина.”

“Умът на майстора никога не е неподвижен. Той никога не се задържа върху някое отделно нещо или човек. Той позволява на всичко да отминава... “

“Силата и победата произтичат от решителността. Човек се движи отвъд нивото, на което повечето хора спират, човек минава отвъд конфликта, трансформира го в духовен прогрес. Нищо спортно не е имало в обучението през онези дни; самураят е имал един по-възвишен поглед върху нещата.”

“Тяхната значимост е по-дълбока и по-съществена - тази на живота. И на смъртта също, тъй като двете не могат да бъдат разделени. Истинското Кендо и истинският Дзен трябва да бъдат отвъд относителността. С други думи, човек трябва да спре да избира, да спре да предпочита едната или другата страна в относителният порядък от неща. А вместо това, да вземе едно решение.”

“Но аз познавам eдна котка в едно село недалеч от тук, която е по-силна дори и от мен. Тя е много, много стара и мустаците й са напълно посивели. Срещнах я само веднъж и определено нищо в нея не изглеждаше силно! Знам само, че тя спи през целия ден. Никога не яде месо или дори риба, нищо друго освен генмай (оризова супа), въпреки че понякога си глътва саке. Тя никога не е улавяла и един плъх, защото всички те са наплашени от нея до смърт и се пръскат като листа от вятъра, щом я забележат. Те се държат толкова надалеч от нея, че тя не е имала досега шанса да улови поне един. Един ден влязла в къща, която направо гъмжала от плъхове. Добре, но всички плъхове офейкали до един в момента в който я видели и отишли да живеят в друга къща. Така тя ги пропъждала още с появата си. Тази стара, белобрада котка е наистина тайнствена и внушителна. Вие трябва да станете като нея: отвъд поза, отвъд дишане, отвъд съзнание.”

“В дзадзен, вие сте вече отвъд поза, отвъд дишане, отвъд съзнание.” 
“Тялото се движи естествено, автоматично, несъзнателно, без някаква лична намеса или съзнаване. Но ако започнем да използваме нашата способност за разсъждаване, действията ни стават бавни и колебливи, възникват въпроси, умът се уморява, а съзнанието премигва и трепти, като пламъкът на свещ по време на бриз.”

“А ето още една поема, този път за Кендо:
Не мисли:
Преди и след
Отпред, отзад
Единствено свобода
В централната точка.\"
- Това също е Пътят. Средният път.”

“Човек не трябва да забравя, че умът му е ум на начинаещ.”

“Дълго издишване, толкова дълбоко, колкото можете. В самия му край човешката енергия е най-голяма. Киай е същото това издишване, съчетано със силен глас. Звукът трябва да избликва естествено от дълбините на тялото и поради това, очевидно човек трябва да знае как да диша, което малко хора правят.”

“Не силата на гласа дава силата на звука! Звукът трябва да започне в хара. Не в гърлото. Забележете как мяука котката или реве лъвът, това е истински киай.\"

“Повечето хора винаги искат да постигнат нещо, те искат да имат вместо да бъдат.”

“Моят учител обичаше да казва, дошъл ли е при мене, отдавна е разбрал.”

“Опитайте се да вдигнете голяма тежест два пъти , веднъж вдишвайки, и веднъж издишвайки,ще видите разликата, по-силни сте, когато издишвате, краката ви натискат земята, вие сте като тигър. Ако някога сте уплашени или страдате от силна болка, или ако се чувствате несигурен в някаква ситуация, опитайте дългото издишване. То ще ви успокои, ще ви даде сили и сигурност. То съсредоточава вашата енергия и осъзнаване.“

“Заншин е умът, които остава неподвижен, без да се прикрепя към нещо, наблюдаващ, бдителен, но неприкрепен. Малко по малко, тази форма на бдителност се прилага към всеки акт на живота ни.“

Величествено Тайсен Дешимару се изправя и се покланя.
\"Това показва вашето уважение към противника, към вашия Учител, към доджото, към живота.”

“Никой днес не е нормален изцяло, всеки е мъничко луд или дебалансиран, умовете на хората през цялото време тичат. Възприятията им за света са частични, непълни. Те са живо отдадени на своето его, живо изядени от него. Те мислят, че виждат, но те грешат, всичко, което вършат е, че проектират своята лудост, своя илюзорен свят върху света. В това няма чистота, няма мъдрост.“

“Всеки жест е важен. Как се храним, как обличаме дрехите си, как се мием, как ходим до тоалетната, как разтребваме нещата си, как се държим с другите хора, със семейството, със съпругата, как работим, изцяло, във всеки един отделен жест. Не трябва да проспивате живота си. Трябва да сте изцяло, в каквото и да правите. Ето, това е тренировка по ката.”

“Има един коан който казва: ”Топло, студено, ти си който ги усеща.” Това е вярно за всичко. За всеки човек тук и сега е различно.”

“Какви точки ще използвате да съживите някого?
Т.Д Имате в предвид катцу! Преди всичко имаме кикай-танден, на около три или четири инча под пъпа, между две акупунктурни точки, хващате кожата и извивате. Това е ефективно, когато някои е в кома или е загубил съзнание, а също против холера.”

“Децата в наши дни са доста слаби, съвременното образование ги оставя хилави, изнежени, с липса на ки. Учителят на Обаку имал навика да обучава със своята киьосаку; той щял да удари с охота прекалено интелигентния ученик, който задавал прекалено много въпроси и постоянно анализирал ситуациите със своя интелект.”

“Какво е страх?
ТД. Страх?
Да, страх. Защото нямат достатъчно ки ли се страхуват хората?
Т.Д. Да. Няма причина да се страхуваш от нищо. Хората, които се страхуват мислят единствено за себе си, те са твърде егоистични. Трябва да оставите егото ви да си отиде, тогава страхът ви ще си отиде с него. Страхът идва от противопоставянето.”

“Дори в боя човешкото съзнание трябва да бъде с това на противника, човек винаги трябва да върви със, а не срещу. Ето един велик коан.“

“Напускането на егото е тайната на правилния живот. В живота, както при практиката на бойните изкуства е важно да се заздрави волята, да се развие сила и умение. Но главното е да се укрепи духа и да се открие свободата. Муши... нищо. “

“Големите майстори по бойни изкуства се движат също така, колкото е възможно по-малко, така те могат да продължат да се концентрират върху издишването и надолу към хара, докато учениците им подскачат наоколо и пилеят своята ки.“

“Правилото е да се концентрираш изцяло във всяка ситуация. Тук и сега пия вода и пиенето на вода е всичко, което върша. Концентрирам се върху водата, която пия.“

“В битките, начинаещите се изморяват много бързо, защото са стегнати, напрегнати и постоянно чудещи се, кой ход е най-добре да се направи, кога да атакуват и т.н. Един Дзен коан казва: \"Пътят е под нозете ти.\"
Кой е верният начин да го следваш?. Тренирайки тялото си, медитирайки в дзадзен и развивайки също своя ум. Но без да ставате прекалено интелектуален, това отнема твърде много ки. А също всеки човек си има своя собствена пътека, свой собствен космос.“

“Хората, които се безпокоят за бъдещето и за миналото не разбират, че се тревожат за една илюзия.”

“Не бъдете тесногръди, винаги търсещи правила и рецепти. Всяка ситуация изисква своя собствена реакция.”

“Контролирайте тялото и ума, които са едно. Контролирайте живота и смъртта.”
Това означава състоянието на ума наблюдавал и овладял муджо - непостоянството, неустойчивостта, несекващото колебание на всички неща (на всичко, което съществува в ку, пустотата), състояние то на ума, който я е постигнал до край. От всички неща, които живеят, подложени на противопоставящите се и взаимнодопълващи се влияния на двата полюса ин и ян във всяка точка от пространството между небето и земята, нито едно не отбягва промяната и смъртта. Муджо /непостоянството/ кръжи над главата ви във всеки момент и може внезапно да атакува, преди да разберете.
Ето защо сутрата казва: Привършва този ден и с него трябва да привърши живота ти. Забележи невинната наслада на рибата, плуваща в локва вода, като че ли несигурна е тази наслада.\"

“Щом, разбирайки това, все още не можете да видите, че животът ви е нищо повече от един сън, една илюзия, мехурче пяна, сянка, вие със сигурност един ден ще се разкаете за безкрайните си страдания в ужасяващото царство на живота и смъртта.”

“Скоро смъртта ви ще дойде. Не забравяйте никога това. От един съзнателен момент до друг, от вдишване до издишване. Ако не живеете така, вие не сте истинският, който търси Пътя.”

“Гиьодо означава нещо повече от практикуване по обикновен начин и спазване на специфични обреди. Той оказва въздействие във всеки аспект на всекидневният живот, вървене, стоене, седене, лягане, дори измиване на лицето и ходене до тоалетната.”

“Тук няма нищо тайнствено или езотерично. Ако умът се умиротвори в дзадзен, в съвършената концетрация на тялото, тогава светът на явленията става чист като кристал и всичко, на което попадаме, е светло и чисто. Съзнанието ни е подвижно и спокойно като новонавалял сняг върху древен пейзаж. Но ние не трябва да се привързваме към кристалната земя или празното небе, или към белия сняг или към празнотата (ку), или пък към явленията (шики). Ние трябва да оставяме всяка привързаност да отминава и просто да бъдем там, концентрирани в дзадзен. Тук и сега.”

Най-хубавият ден - майка Тереза
03 Октомври 2010 г. 00:26:58
Kiril Hinkov


Най-хубавият ден - майка Тереза

Най-хубавият ден - днешния.
Най-голямата спънка - страхът.
Най-лесното нещо - да се заблудиш.
Най-голямата заблуда - че друг е виновен за неуспеха ти.
Най-трудното - да постигнеш мечтите си.
Най-непостижимото - да угодиш на всички.
Най-глупавото нещо - оправданието.
Най-голямата грешка - да паднеш духом.
Най-голямото поражение - да се предадеш без бой.
Коренът на всички злини - егоизмът.
Най-хубавото развлечение - работата.
Най-полезното нещо - опитът.
Най-безполезното нещо - мързелът.
Най-лошото поражение - отчаянието.
Най-необходимото - домашното огнище.
Най-верните приятели - родителите.
Най-големите дарители - учителите.
Най-добрите учители – децата.
Най-големият ти враг - ти самият.
Най-опасният човек - лицемерът.
Най-лошият съветник - гневът.
Най-коварните чувства - омразата и завистта.
Най-голямото щастие – да си полезен на другите.
Най-големият успех - да изкорениш недостатъците си.
Най-неприятния недостатък – лошото настроение.
От какво не можеш да избягаш - от проблемите.
Най-първата необходимост - общуването.
Най-краткият път - правилният.
Най-дългият път - да се водиш по чужд акъл.
Най-красивият подарък – прошката .
Най-добрата защита – усмивката.
Най-приятното усещане - вътрешният мир.
Най-голямото удоволствие - изпълненият дълг.
Най-голямото разочарование - предателството.
Най-обезличаващото - подражанието.
Никой не може да ти отнеме: образованието, опита и спомените.
Най-важното нещо, което носиш със себе си - умът.
Най-доброто лекарство – оптимизмът.
Най-мощната сила на света – вярата.
Най-стимулуращият дар – надеждата.
Единствената реалност – любовта.


Животът е предизвикателство - посрещни го.
Животът е дар - приеми го.
Животът е приключение - осъществи го.
Животът е мъка - надмогни я.
Животът е дълг - изпълни го.
Животът е игра - изиграй я.
Животът е тайнство - открий го.
Животът е песен - изпей я.
Животът е възможност - използвай я.
Животът е пътешествие - извърши го.
Животът е обещание - спази го.
Животът е любов - открий я.
Животът е красота - възхвали я.
Животът е истина - осъзнай я.
Животът е битка - приеми я.
Животът е загадка - разреши я.
Животът е цел - постигни я.


Хората са неразумни, нелогични и егоистични,
въпреки това, обичай ги.

Когато вършиш добро, ще ти припишат
егоистични мотиви и задни мисли,
въпреки това, прави добро.

Когато имаш успехи, печелиш фалшиви
приятели и истински врагове,
въпреки това, имай успехи.

Доброто, което правиш, утре ще бъде забравено,
въпреки това прави добро.

Честността и откритостта те правят уязвим,
въпреки това, бъди честен и открит.

Това, което си построил с дългогодишна
работа, може да бъде разрушено за една нощ,
въпреки това продължавай.

Твоята помощ наистина е нужна, но хората
може би те нападат, защото им помагаш,
помогни им въпреки това.

Дай на света най-доброто от себе си, и те ще
извадят зъбите ти,
въпреки това, дай на света най-доброто от себе си

Майстори на бойното изкуство
24 Декември 2015 г. 21:59:05
Kiril Hinkov


Майстори на бойното изкуство

В този раздел на сайта можете да прочетете биографиите на различни майстори на бойното изкуство, както и разкази за техния начин на живот и практика. Който знае миналото, може да погледне в бъдещето и да се справи с настоящето.

 

 


Снимка: Интернет

Снимка: Интернет

Снимка: Интернет
още...

Упражнения от Петър Дънов

Ако искате да знаете, вярно ли е това, което ви говорят, опитайте го, подложете го на проверка. Всяко нещо, което е изпитано, е проверено и реално.

Където убеждението е слабо, там приложението отсъства. Ако приложи нещо, в което не е убеден, човек няма да има никакви резултати .... Човек трябва да е убеден сто на сто в онова, което прилага. Ако има едно на сто изключение, това не е убеждение. Възможно ли е човек да има убеждение, в което да няма поне едно на сто изключение? Не само, че е възможно, но според мене истинско убеждение е онова, в което няма абсолютно никакво изключение. Ако човек не успява в нещо, единствената причина за това е, че убеждението му не е пълно. Той не е сто на сто убеден, все има някакво малко колебание или съмнение в неговото убеждение.

Каквито упражнения да правите, вложете мисълта и чувствата си, за да се ползвате от техните блага. Всяко упражнение крие в себе си известно благо. Всяко съмнение в мисълта, в чувствата или във волята, води към нещастие.

Не се свързвайте с еднообразието  на хората, за да не попаднете и вие в него. Единственото нещо, което може да ви предпази от еднообразието, това е да не му обръщате внимание. Щом не му обръщате внимание, вие сте далеч от него. Щом се натъкнете на някоя отрицателна мисъл, поставете срещу нея положителна. Отрицателното в живота произтича от еднообразието. Отбягвайте еднообразието, за да не изразходвате енергията си напразно. Човек е дошъл на земята, за да следва пътя на разнообразието, а не да се занимава с несъобразностите на живота. Занимава ли се с несъобразностите, човек носи отговорност за това.

Един орех, малък орех, може да стане и голям орех и да дава плод. Казвате: „Как може да стане?” Наблюдавайте. Посейте едно цвете, ще видите как стават работите. Ние сме от тези същества, които обичаме работите бързо да стават. Бързите работи са неустойчиви.

Всяко противоречие е част от цялото. Ако се натъкнете на едно противоречие и не го възприемете като част от цялото или като линия от една рисунка, и не можете да го поставите на мястото му, вие не сте добри художници и добри майстори .... Зад всяка мъчнотия се крие известна разумност. Така трябва да гледате на мъчнотиите, за да може лесно да се справяте с тях. Не гледате ли така на мъчнотиите, вие ще се страхувате, ще се обезсърчавате и нищо няма да придобиете.

Моята мисъл трябва да бъде като поведението на слънцето. Моите чувства трябва да бъдат като поведението на един извор. Аз няма да се боря със себе си, но ще бъда в хармония със себе си. Аз няма да бъда в противоречие с природата, но ще бъда в хармония с природата.

Поставете си мисълта: „Аз съм човек. Аз съм станал човек, а сега ще живея като човек. В естеството ми е да живея добре.”

Умът нито се умножава, нито се дели. Станете от сън и си кажете: „Само умът носи моето щастие. Само умът носи моята сила. Само умът носи всички възможности, от които мога да се ползвам.” Само така ще бъдете свързани с ума си. Умният всякога говори истината.

Който е смел и решителен, той има доверие в себе си и своите ближни.

И тъй, ученици, вие трябва да правите опити. Някои се отказват да правят опити, защото са завършили своето развитие.

Която и книга да ви се падне, ще я четете съзнателно. Като я четете, ще изучавате характера на всеки един, за когото се говори. Не се спирайте на подробностите, но на по-важните мисли, които характеризират личността, условията, при които тя е работила, както и идеите, които са я вълнували. Характерите трябва да изучавате и да ви интересуват, а не нещо второстепенно или третостепенно, в което не се изразяват характера и личността. Ако приемете нещата буквално, те носят смърт, ако ги приемете по дух – носят живот.  

Опитайте се да намерите метод, чрез който да приложите това, което учите, в живота си. Ако поне отчасти имате приложение, достатъчно е. Искате ли да станете учени? Приложете знанието, което ви е дадено. Колкото лекции сте слушали досега, прегледайте ги, извадете основните мисли от тях и вижте кои са приложими. Ако не се упражнявате, тези лекции са безполезни.

Който се е обезнадеждил, той трябва да излиза всяка вечер вън да гледа небето. Като наблюдава звездите, да се радва на техния живот. Звездите са писмото, което свещената книга на живота съдържа. Небето е запазило своя първичен образ. А между всички небесни тела има пълна координация, пълно съотношение. От координацията на небето, човек ще разбере и координацията, която съществува на земята.

Когато имате време, размишлявайте над това, което ви се е случило през деня и се учете. Защо състоянията ви се менят толкова бързо? В продължение на една седмица, дръжте сметка, по колко пъти на ден се менят състоянията ви, за да имате представа за себе си. Записвайте в една тетрадка резките промени на състоянията си. Отбелязвайте часа, минутата и времето – дали е било хубаво или лошо, слънчево, мъгливо, ветровито или облачно. Вижте дали е имало някакъв шум и на какво се е дължал – дали е имало коли или трамвай, дали хора са минавали, разговаряли или пеели, дали кучета са лаели. Проследете има ли някаква връзка между състоянието ви със състояния, които сте имали през последните два-три дни или най-много седмица. Ако сте радостен или тъжен, вие трябва да знаете откъде произтича това състояние .... Като правите наблюденията си, ще видите, има ли някаква връзка между вашите мисли и чувства, между вашите настоящи и минали състояния, или са разкъсани. Спрете вниманието си върху съня, който сте имали през нощта, да намерите връзката между състоянието и мисълта, която е минала през ума ви.

Добре е всеки от вас да има едно тефтерче, в което да отбелязва по колко желания на ден се явяват да даде някому нещо и по колко желания – да вземе от някого нещо. Интересно е после да направите сметка, кои желания преобладават у вас. 

Колкото страдания ви дойдат през деня, определете ги, дали те са разумни или не. После сметнете, колко от тях са разумни и колко не са разумни. Разумните страдания са от невидимия свят, а неразумните са от вас. Това е едно малко упражнение, малък опит, от който ще придобиете известни знания и наука. Всяко страдание има смисъл, когато е разбрано и добре използвано. Разбирайте и използвайте вашите разумни страдания.
Човек трябва да изучава своето естество и да не се безпокои от състоянията, през които преминава. Често радостите, които имате, не са ваши .... Самонаблюдавайте се без да се критикувате. Критиката не е нищо друго, освен глождене. А гложденето е качество на гъсениците .... Затова отбелязвайте само промените в състоянието си, без да търсите причините на тия промени. Причините за тия промени са далече от вас .... Изучавайте туй, което се изменя във вас, а не това, което не се изменя. Защо? Защото наблюденията се правят от това, което не се изменя. Чрез тия наблюдения, вие ще дойдете до вътрешното си състояние, което не се мени. То наблюдава другите състояние, а само остава неизменно...

И тъй, нека всеки си отговори, в какво се заключава неговия живот. Мислете върху този въпрос. Спрете се специално върху думата „живот” и наблюдавайте, как ще я почувствате дълбоко в себе си, с какво е свързана тази дума у вас. Не търсете какво са казали философите или учените за живота. Важно е, как е поставена тази дума за самите вас. Изговорете думата „живот” на срички, проточено, във вид на песен, като наблюдавате, какво впечатление ще произведе. На пръв поглед тази дума изглежда обикновена, но в нея се съдържа една от великите истини на живота. Вие не сте си задавали въпроса, живеете ли, за да почувствате колко е интересен живота .... Като станете сутрин, следете, съществува ли това приятно чувство у вас. То е неизменно чувство и съществува във всеки човек, но вие трябва да се наблюдавате, да го схванете правилно и да го отделите от другите чувства. Щом се концентрирате в себе си , ще схванете това приятно чувство на живота, ще го отбележите, без да критикувате.

През тази седмица, всяка вечер преди лягане, кой когато си ляга, ще размишлявате по пет минути върху „живото колело”, чрез което се реализират човешките мисли и желания. 

Всеки ден мислете по десет минути за ума, десет минути за сърцето и десет минути за волята.

Гробът на Петър Дънов - Изгрев
Гробът на Петър Дънов - Изгрев
Снимка: Интернет

Разнообразието

Откъси от лекция на Младежкия окултен клас, държана от Учителя на 20.XII.1935 год., София – Изгрев

Сега в геометрията да обясним еднообразието и разнообразието. Имате линията АВ. Ако вие се движите по линията АВ, има ли разнообразие? Движите се от А към В и от В към А. Значи, това е свят на еднообразие. Първообраз на еднообразието. Сега искате да направите живота разнообразен. Движите се по една линия, какво трябва да направите, за да го направите разнообразен? Как ще го разширите? Какво нещо е плоскост? Колко възможности има плоскостта? Колко основни точки има в една плоскост? Имате две успоредни линии, пресечени с други две успоредни линии, те образуват плоскост [ABCD.] Този свят, плоскостта, в сравнение с АВ, е разнообразен. В какво седи разнообразието? То седи в туй, че съществото, което живее в АВ, имаше възможност да се движи само напред и назад, без да има възможност даже да се обърне. Туй същество, което се движи напред и назад, с гърба си върви, казва: „Дотегна ми този живот напред и назад“. Туй същество ще се подвижи под прав ъгъл. Имате вече две посоки: посока на АВ и ВD. Един ден и този свят му дотегне, да се движи само в две посоки, и то се подвижва в посоката на третия перпендикуляр [h]. Туй същество влиза в друг свят – свят на разнообразие. Имате АВ, то е едноизмерен свят; АС – второто измерение, имате посоката АС. Сегашното положение, в което вие се намирате [е третото измерение]. Един ден, ако вас ви дотегне да се движите в третото измерение, в каква посока [ще] се подвижите? Туй положение, в което се намирате, животът е еднообразен, накъде ще се движите? Движихте се по права линия, казвате: „Дотегна ми“. Подвижихте се по плоскост – „дотегна ми“. Подвижихте се по височина – „дотегна ми“. Как ще се подвижите? По права линия, по плоскост, по височина? То и животът му стана тесен, накъде трябва да се движи? Какво представлява плоскостта? Плоскостта е същината на едноизмерния свят. Какво представлява плоскостта за триизмерния свят? Тя е място, дето може да се проектира триизмерният свят. Кубът е триизмерно пространство, което може да се проектира върху двуизмерно пространство. Двуизмерното пространство е екран, върху който се проектира триизмерното. То е сянката на триизмерното пространство. Какво е отношението на триизмерното пространство и четириизмерното? Както триизмерното пространство се проектира върху двуизмерното, така и четириизмерното се проектира върху триизмерното. Четириизмерното пространство се проектира като сянка.

Ако ти не можеш да осиромашееш, ти си човек от четириизмерното пространство; щом осиромашаваш, ти си от триизмерното пространство. Щом грешиш, от триизмерното си. Щом не грешиш, от четириизмерното си. Щом мислиш, от четириизмерното си. Щом не мислиш, ти си от триизмерното пространство. Когато вие се безпокоите, вие сте от триизмерното пространство. Някой казва: „Какво да правя, искам да стана богат“. Казвам: Стани четириизмерен. Ако турите една жица да прекарате слаб електрически ток, пуснете да мине един охлюв на тела. Той ще се опари и ще има понятие, че телът пари. Кои са причините, няма да знае. Вие сега имате известни опитности. Да кажем, сиромашия имате, вие не сте изучили четириизмерното пространство. Вие сте невежа, вие сте сиромах, защото не сте изучили законите на четириизмерното пространство. Вие сте слаби, защото не сте изучили законите на четириизмерното пространство. Когато мислите, че не ви обичат, от кое пространство сте? – От триизмерното. Ако мислите, че ви обичат, от кое пространство сте? Кажеш: „Това нещо не е възможно.“ – То е триизмерно. „Аз не виждам изходен път, невъзможно е“. – Триизмерен си. За едно същество от едноизмерното пространство спасителното положение е плоскостта. Ако му кажеш, че от туй положение има една точка, от която като се подвижи има изходен път, то е спасителното положение. За едно същество от двуизмерния свят казва: „Невъзможно е това нещо“. Щом му покажеш третата посока, то е спасително положение. То е третото измерение. Спасението на сегашните хора в триизмерното пространство е да им покажеш онова положение, от което може да излезат. Казва: „Не може да стане това, невъзможно е“. Да им покажеш, че може да стане. Някои сега възразяват: „Може ли да накараш магарето да хвърка?“ Сега е необходимо и магарето да хвърка. Ама кое магаре? Човек, който не разбира, е едно магаре. Човек е магаре, което хвърка във въздуха. Под думата „магаре“, какво разбираш? Един човек своенравен, упорит, който не мисли, това е магаре. Казва: „Магарешка работа, един магарешки характер. Той, – казва, – е едно магаре.“ Каква е разликата между магарешкия характер и магарето? Вие по някой път се докачате да ви кажат, че сте магаре. Вие се докачате някой път да ви кажат, че сте кон. Питам: Човек може ли да бъде магаре? Че той няма ли магарешко в себе си? Магарето яде и ти ядеш. Магарето пие вода и ти пиеш вода. Магарето диша и ти дишаш. Магарето рита и ти риташ. Магарето реве и ти ревеш. Казвате, че не сте магаре, а много магарешки работи имате. Те са общи положения, не са свойствени само на магарето, те са свойствени на много неща.

Какво разбрахте? Разбрахте или работите се уплетоха. Ако се уплетоха, ти си в разбирането. Ако мислиш, че си го разбрал, ти не си в разбирането. Слушайте да ви кажа: Когато не разбирате нещата, не ги виждате, те са реални. По някой път вие си въобразявате. Четете някой роман. Къде е четириизмерното пространство? Четеш някой роман, ти си представяш това къде е станало в Париж. Този автор описва къщата, улицата, ти си въобразяваш. Ако отидеш в Париж, няма това, което ти си си въобразил. Ако го сравниш с действителността, туй, което ти си представяш, ни помен няма от него. Къде са тия улици? Тия къщи, улици живеят в ума ти, хората се движат. В Париж ги няма, ти не си ходил в Париж.Там някой булевард, някоя църква, ти си ги създаваш в ума си. Тия неща триизмерни ли са или четириизмерни? Всичките въображаеми работи, туй, което си въобразявате, то е сянката на невидимия свят. Или, психологически казано, вашето съзнание се разширява, става разширение на пространството. Имаме едноизмерно разширение, двуизмерно разширение, триизмерно разширение, четириизмерно разширение в съзнанието.Ти това съзнаваш. Туй, което ние схващаме, то е реалното. Да кажем, ние ходим. Туй, което ние виждаме, което съзнаваме за очите, то е ограниченото пространство. Туй, към което се движим, туй, което е по-реално, то е извън времето и пространството.Да кажем, ти туриш в ума си идеята, че след 20 години, ти ще бъдеш министър в България. Отде го знаеш? То не съществува, нали така? Тия условия не съществуват. Те съществуват само в ума ти. Ти създаваш в ума си една такава идея и казваш: „След 20 години аз ще бъда богат, след 20 години, аз ще бъда министър на България“. След 20 години станеш богат, станеш министър. Туй, което едно време било мисъл, сега стане реалност.

Има неща отвлечени, които не могат да се разберат. Вие не се плашете от неразбраните работи. Не се плаши, че не виждаш нещата. Да кажем, ти виждаш хоризонта. Ако идеш по-нататък, ще видиш друга линия на хоризонта и т.н. Туй показва ограничението на нашето пространство. Ако твоето съзнание би се разширило, ти ще виждаш отношенията. Ако се разшири съзнанието, ти ще виждаш вечерно време слънцето като денем. Защото в слънцето има лъчи, които проникват гъстата материя. Ако се усили нашето зрение, във всяко положение ще схващаме тия, новите лъчи. Те не са нови. Но едно същество, което живее на земята като вас, за него може слънцето никога да не залязва. Представете си, че едно зърно израсте само с корени. Корените ще схващат светлината, само когато светлината пада перпендикулярно, тогава те я виждат. Щом светлината не е перпендикулярна към плоскостта, те вече имат залез. Обаче, другата част от растението, която е израсла на повърхността, тя отгоре дълго време гледа слънцето. Корените не виждат слънцето, щом се изгуби този перпендикуляр. Горната част на растението вижда слънцето по-дълго време. Едно четириизмерно същество вижда повече, отколкото едно триизмерно същество. То вижда зад хоризонта, то вижда зад стените, то вижда отзад, отпред. Този човек, който има четириизмерно съзнание, той вижда и отзад, и отпред. През гърба си вижда, както през лицето. В туй, четириизмерното пространство, съзнанието е друго. Много работи, които са мъчни за триизмерното пространство, за четириизмерното са лесни. Има неща, които по законите на триизмерното пространство не могат да се постигнат. Ти, за да бъдеш учен, богат човек, в триизмерното пространство не можеш да станеш. Най-първо, знанието в тебе не е във времето и пространството. Знанието е извън тебе. То от другаде иде.

Хората от триизмерния свят имат стълкновения, пресичат се. В четириизмерния свят няма да бъдат в стълкновение. Обезсърчението към кой свят спада? – Триизмерния. – Насърчението? – Четириизмерния. Всяко нещо, което може да стане, вече спада към друг свят. Нещата, които не съществуват, пак могат да станат. Аз съм учен човек, то е четвъртото измерение. Има някои работи, които не са от третото измерение. Те принадлежат на четириизмерния свят. Ние живеем в четириизмерния свят. Туй го наричам мечтателност. Казва: „Мечтателен човек“. Мечтателността е работа. Реално е онова, което схващаш в съзнанието си. Не онова, което имаш. Да кажем, ти можеш да имаш милиони, не ги съзнаваш, не можеш да ги употребиш, богатството е безпредметно. Онова, което съзнаваш, то е същественото. Една идея, която разбираш, тя е силна. Можеш да имаш много идеи, които не си разбрал. Една идея, разбрана, струва повече, отколкото десет неразбрани идеи, които можеш да имаш. Една добродетел, разбрана, струва повече, отколкото десет неразбрани добродетели. Когато човек се убеди, че може да нямаш две мнения за нещо, то вече е нещо положително. Казвате: „Не ми говори празни работи, пари ми дай“. Добре, аз да направя едно сравнение. Срещна едного, казва: „Не ме забавлявай“. Казвам: „Вземи това житно зърно и след десет години ще бъдеш богат“. Човекът казва: „Не ме забавлявай“. Едно житено зърно съставлява една шестнадесетхилядна част от килограма. Казва: „Не ме занимавай с тия играчки, аз не съм толкова будала“. Изваждам една английска стерлинга, казва: „Туй го разбирам“. Кой е по-умен: който взема житеното зърно или който взема парите? Фактически, в дадения случай, кой е по-умен? Този, който взема житеното зърно, може да ги направи хиляди – това разбирам. Но онзи, който взема парите, може да има хиляди, но ще остане сиромах. Този, който знае да използува житеното зърно, той ще бъде по-богат. Единият е триизмерен, другият е четириизмерен. Единият има съзнание за триизмерно същество, другият има съзнание за четириизмерно същество. Той разбира законите, които са вън. Вие казвате: „Това са закони“. Законите на нашия свят едни и същи ли са с тия на другия? – Не са. Следователно, не можем да кажем, че този свят е създаден по нашите закони. Нашият свят е създаден по други закони. Казваме: „Това е закон“. Какво подразбирате под думата „закон“? Я ми кажете, кои закони са най-устойчиви? Вие казвате, че едно тяло е твърдо. Кои тела наричате твърди? Ако вие изменяте една ваша идея, тя твърда ли е? В какво състояние е? Ако вашите идеи са неизменни, в какво състояние са? Ако имате съзнание на четириизмерно същество, по никой начин не могат да ви изменят. Това са били мъчениците, умрели на кръста: късат го човека, той пет пари не дава, седи. Другият, който не е дошъл до четвъртото измерение, четириизмерното пространство, като го подложат на страдания, казва: „Отказвам се, за да живея на земята“. Онзи го режат парче по парче, той гледа, как ще си го обясните вие? Едно същество от четириизмерното пространство може да суспендира своите страдания. За него няма страдания. Когато вие страдате, вие сте в третото измерение. Пък се учете на закона, как да суспендирате страданието.

Щом се обезсърчите, трябва да знаете, че сте триизмерни. Щом се разгневите, триизмерни сте. Щом се обидите – триизмерни сте. Щом имате ревматизъм, главоболие – триизмерни сте. Щом започнете да оздравявате – четириизмерни сте. Нищо повече. Вие не знаете как, но оздравявате. Казва: „Оздравях, болката мина“. Възможността за лекуването става по законите на четириизмерното пространство. Някой път се набрала венозна кръв, не се движи, застой има на кръвта. Следствие на тази застояла кръв се образуват условия за болка. Четириизмерното пространство е: да пратиш своята кръв да измести застоялата кръв, ще се махне болестта. Там, дето има застой на кръвта, се раждат болестите. Там, дето има застой на човешките чувства, се раждат болестите. Там, дето има застой на мислите, се раждат болестите. Всякога застой на мислите, чувствата, на кръвта ще образува болестите. Подвижи го. Боли те ръката, подвижи я. Може да направите опит. Подвижи ръката си. Като концентрираш мисълта, ще кажеш: „Болката да се премахне“. Мисълта ще подействува, ръката ще се отпусне. Колко пъти като концентрираш ума си, ще имаш един опит от четвъртото измерение, от онзи свят на възможности. Там лекуването зависи от един закон. При болестта на човека липсва нещо или имаш повече, отколкото ти трябва.

Неразположени сте, бръкнал някой, взел ти парите. Ти бутнеш, няма парите, неразположен си. Става трансформиране. Като започнеш да мислиш, най-първо гневен си, уплашиш се, вече гневът изчезва. Започнеш да разсъждаваш. Винаги човек трябва да се застави да мисли. Гневът е състояние на натрупване на известна енергия. Гневът не е нищо друго, освен натрупване на излишна енергия, на която ти не знаеш да покажеш пътя да си върви. Гневът не е нищо друго освен тая енергия. Този гняв ще пробие една дупка, през която енергията да мине. Ако разбираш закона, ще бутнеш на това място едно бутонче, ще дадеш път да си върви събраната енергия нанякъде. Обезсърчението показва същото нещо. Обезсърчението, подозрението, всички тия отрицателни неща са набраната енергия, на която ти не знаеш пътя. Щом знаеш в каква посока да се подвижи, ти ще и посочиш пътя. Щом знаеш в каква посока да се подвижи енергията, ти ще бъдеш добродетелен. За да бъдеш добродетелен, значи на всяка сила да знаеш да и дадеш път. Всяка сила, на която ти не знаеш да и дадеш път, тя е външна. То е само едно обяснение. Дадеш път, щом се намериш натясно. Щом знаеш да дадеш път на всяка сила, то вече е добродетел. Що е знанието? Да знаеш пътя, по който силата да върви, да знаеш онзи естествен път, по който енергиите вървят, а не неестествения път.

Та сега да кажем, вие учите един човек да бъде добър. Как го учите? Аз, когато искам един човек да науча да бъде добър, той ми казва: „Сега я ми покажи как да бъда добър“. Ето аз какво правя. Казвам: „Философски въпрос е това.“ Казвам: „ Ела с мене. Ще те заведа на гостилницата, аз ще те нагостя и после ще ти говоря за философията на живота“. Заведа го на гостилницата, кажа му: „Вземете си каквото обичате“. Той се нахрани хубаво. Казва: „Кажи ми нещо“. Казвам: „Иди направи това, което аз направих на тебе“. Аз плащам заради него. Той се наяде, после едно сладко винце, баничка, каквото има, всичко му дам. Казва: „Какво да правя?“ Казвам: „Иди и прави това, което аз ти направих на тебе. Утре покани един свой приятел, нагости го на гостилницата, нищо повече“. То е най-хубавият цяр, че доброто е това. Онова, хубавото ядене, е доброто. Хубавата вода, която пиеш, е доброто. Доброто са обущата, които можеш да туриш. Доброто е палтото, което можеш да туриш. Доброто е хубавата книга, която можеш да четеш. Доброто е хубавият сън, хубавото легло, хубавият юрган, това е все доброто. Дали ще спиш, дали ще се обуваш, каквото и да правиш, ако то подобрява нещата, то е добро. Доброто не е нещо отвлечено, което няма отношение. В нашия свят то е конкретно. Никога не проповядвай едно добро, което няма едно малко приложение. Да не кажеш: „Какво да правя с него“. Казвам: „И ти прави така“. Един турчин лятно време имал две стомни, напълни ги с най-хубавата вода и към обед той раздавал на жадните. Човекът, като бил богат турчин, остави си богатството, два часа ходи да раздава вода на хората. След това си взема занаята. Прави му удоволствие да раздава по една чаша вода, на някой жаден да даде. Че то е добро. Той образува свои приятели. Най-после практично е: всичките хора, на които той раздавал вода, идвали при него да си купуват обуща. Така че в интереса му било.

То, причините за неразположението са няколко. Някои от вас нямат хубава стая, нямат хубава соба, някои нямат въглища, някои нямат хубава шапка. Някой като погледне шапката се извинява. Някой от вас е неразположен като погледне палтото, някой е неразположен, че няма обуща. Ха сега, какво трябва да направим? С вехтата шапка, какво трябва да направите? Щом имаш вехта шапка, считай шапката причина за своето нещастие, хвърли шапката, ходи гологлав. Щом считаш, че твоите обуща са причина за твоето нещастие, хвърли ги. Ако мислиш, че като носиш високи токове, ще ти бъде по-добре, носи ги. Това е само за изяснение. Ако носиш обуща с високи токове, че не ти върви, хвърли високите токове, тури ниски. Ако имаш ниски токове и не ти върви, тури високи. Аз имам такъв един пример. Ще ви приведа примера, за да изясня идеята. Една мома, доста висока сама по себе си, пък турила шест пръста ток. Нейният възлюблен бил по-нисък и тя, за да се хареса, хвърлила високите токове, турила ниски, за да дойде наравно с него. Един друг пример: тя била ниска, пък нейният възлюблен бил висок и тя турила висок ток. Той като я вижда с високите токове, казва и: „Като те виждам с високите токове много те харесвам, висока си станала“. Тъй щото, в живота някъде ти трябват високи токове, тури ги. Някъде ти трябват ниски токове, хвърли високите. Пък ако са нужни, тури ги. Ако са високи, нищо не значи. Не да си буквояд. Като се види човек малко по-висок, той се понасърчи. Пък ако ядеш само сух хляб, в ума си ще кажеш: „Така не става тази работа. Съвсем я загазихме“. Един ден се наяж царски, обаче да се насърчиш. В неделя е позволено само един хубав обед. Но хубавите идеи сега спадат към четвъртото измерение. Не се щадете да внесете една нова идея в ума си. Какво ти казва един ден да кажеш: „Аз вече ще разбера четвъртото измерение“. Не само по форма. Трябва да разбираш неговото съдържание. Едното се нарича битие. Да разбираш битието на четвъртото измерение. Да разбираш качеството на триизмерното съдържание в качествено отношение. Според вас сега каква идея трябва да внесем от четвъртото измерение? Каква нова идея, която не сте имали? Ново е туй, което не е било. Старо е туй, което е било. Ново е туй, което не е било, а сега е.

Представете си, че тия трите координати отгоре се спуснат, какво може да се образува, какво тяло може да се образува? Много тела може да се образуват. Според вас, как може да се внесе една нова идея? Да кажем, създавате си един образ. Да кажем, сега някои от вас искат във вас да внесат оптимизъм. Представете си, че някои от вас искате да внесете една оптимистическа идея, как ще я внесете? Представете си: един човек го намерите, където и да е, той при всичките условия е тих и спокоен. Трябва да си представите един образец, за да се насърчите. Представете си сега, комуто от вас кажа нещо и то стане. Каквото кажа, може да го направите след един час, след два часа. Каквото кажа на вас, може да го направите да стане. Да кажем, кажа на някого, че след половин час ще чете хубава книга. На един казвам: „След един час ще имаш хубаво палто“. Някому казвам: „Сто и петдесет лева ще ти донесат“. – „Не може да бъде“. – „Може. Ка.к не!“ Някому казвам: „Ще имаш хубава цигулка“, другиму – „След един час ще имаш гребенче“. На други кажа: „Ще имаш хубаво перо за писане“. Де е сега невъзможността? Когато говорите за неща, говорете за онова, което ние можем да направим, не онова, което хората могат да направят. Не се старайте да привеждате примери, кой какво направил. То е хубаво. Всякога искайте онова, което може вие да направите. След един ден ето какво ще имаш. Един милионер всякога може да изпълни волята Божия. Казва: „След една седмица ще имаш хиляда лева“ и той ги изпраща по пощата. Казва: „Каквото кажа, става“. Той ти казва, че след пет месеца ти ще идеш в странство. Ти трябва да използуваш парите. Казва: „Господине, изпращам тия пари да учиш в странство“. Тогава говорете за неща, които вие да направите, каквото желаете за себе си. Това, което желаете за себе си, желайте го и за другите. Старата система е: вие искате светът да стане добър, без да станете добри. Светът никога не може да стане добър, той е резултат. Резултатът може да се измени от причината. Ние, живите хора, сме причината, светът е един резултат. Земята, както ние я схващаме, е един резултат. Има една земя, която е причина за този резултат. Тя е живата земя.

Какво нещо е четвъртото измерение? Ако много желаеш, ти винаги като жаба ще бъдеш. Ако се откажеш от всичко, ако с много малко се задоволиш, то е четвъртото измерение. Да желаеш малко, да вършиш много, то е посоката на четвъртото измерение. Да желаеш много и да вършиш малко, то е посоката на третото измерение. Ако ти, който си натрупан, искаш да минеш през малката дупка, как ще стане? Казано е едно време, че по-лесно ще мине камила през иглени уши, отколкото богат да влезе в Царството Божие. Какви са били тия иглени уши? Понеже са затворени вратите на градовете, имало е малки такива мазгали, през които пътниците да минат без товар. Така ще минеш през иглените уши. Ще оставиш всичко и тогава ще минеш през иглените уши. Да прекараш своята камила, значи да я разтовариш. Значи камилите ти трябва да се разтоварят, да минат през иглени уши. Богатият човек, за да влезе в Царството Божие, понеже вратата е затворена, той трябва да се разтовари от всичкото богатство, че да остане както майка го е родила, дето всички излишни мисли, желания, много неща не струва да имаш. Само житено зърно в джоба и като влезеш в четвъртото измерение, според новите условия, при които влизате, то е четвъртото измерение. Новата идея, то е четвъртото измерение. Едно ново чувство, то е четвъртото измерение, една нова постъпка, която имаш в дадения случай, тя е четвъртото измерение. Една нова идея да ви дам да мислите.

Това е една гимнастика на ума. Не искам да разбирате тия неща. Ако ги разбирате, по-лесно ще определите, ако не ги разбирате, по-свободни ще бъдете. Един музикант, който свири класическо парче, нали гледа нотите; като ги остави нотите, те са в ума му написани. Един музикант, за да бъде добър свирец, трябва да трансформира музикалните гами в четвъртото измерение, да ги напише в ума си някъде. Ако един музикант не може да напише своите ноти, туй, което свири, в четвъртото измерение той никога не може да бъде един първокласен виртуоз. Ония музиканти, които свирят, трябва да имат всичко в ума си. Той е свободен, той е в четвъртото измерение.

Научете се да носите реалността в умовете си. То е реалното, туй, което умът носи. Не вярвайте в онова, което е вън. Онова, което носите в ума си, то е реалното. Тази вътрешна реалност има някаква сянка отвън. И другото е право. Ти може да вярваш в сенките, но по-добре вярвай на същината и после на сенките, то е четвъртото измерение, отколкото да вярваш първо на сенките и после на реалността. Реален е онзи свят, за който ние мислим в даден случай. 

Какво разбрахте сега? Много разбрахте. Не бъдете триизмерни същества. Еднообразието е триизмерно, разнообразието е четириизмерно. Еднообразието е едноизмерно, разнообразието е двуизмерно. Еднообразието е двуизмерно, разнообразието е триизмерно. Еднообразието е триизмерно, разнообразието е четириизмерно. Ха сега, там ще спрем. Не бъдете едноизмерни, двуизмерни, триизмерни, но бъдете четириизмерни и в мислите, и в чувствата!