Кьокутен - Точка на пречупване

Български

Предстоящи събития

Последни статии

Точка на пречупване
12 Февруари 2018 г. 23:09:13
Kiril Hinkov


Точка на пречупване

Кьокутен - (яп.) точка на пречупване; кръстопът на истината; слънчево затъмнение.
Кьоку - крайна степен, крайност, предел, пик, кулминация, апогей, кръстопът
Тен - точка, небе
 
Когато силите на човек са изчерпани докрай, отчаянието му е пълно и той не знае - ще живее или ще умре, ще победи или ще падне, ще остане или ще бъде отнесен, ще спечели или ще загуби всичко .... Когато се чуди да продължи или да се откаже, да опитва ли отново или да спре, да пусне ли дръжката на меча и да затворим очи за почивка .... тогава той се намира на кръстопът, точка на пречупване, кьокутен. Върховно напрежение, отчаяние, изнемога, несигурност, страх, безнадеждност, тъмнина.
 
Моментът на истината. Кой съм аз? Какво наистина искам? Кой път да хвана? Кое е важно да направя? Трябва ли? Не може ли друг път?
 
Можеш да разбереш, какъв си наистина, само когато ножът опре до кокала ... Тогава имаш нужда от приятели ...
Упражнения за регулиране и хармонизиране на тялото
11 Февруари 2018 г. 12:06:28
Kiril Hinkov


Упражнения за регулиране и хармонизиране на тялото

Упражненията за регулиране на тялото представляват комбинация от изпитани методи и техники, произлизащи от теорията на източната и западна лечебна физкултура и практиката на бойните изкуства. Тези техники са адаптирани в обща програма и индивидуални програми за всеки отделен проблем. 

Упражненията имат за цел да засилят тялото, да успокоят нервната система и ума, да подпомогнат лечението на травми или да премахнат болка, да подобрят функцията на вътрешните органи, да приведат тялото и духа на човека във възможно най-добрата му форма. Подходящи са за всяка възраст и степен на физическа кондиция.

„Да се бориш с болестта, след като тя се е появила, е все едно да започнеш да копаеш кладенец, след като си ожаднял, или да ковеш оръжие, когато войната вече е започнала.”
Хуанди (Жълтият император)
„За вътрешното”

Още за полезността от упражненията: (тук)

ТРЕНИРОВКИ

Енергия и хармонизиране - ки, айки, киай
28 Януари 2018 г. 11:15:10
Kiril Hinkov


Енергия и хармонизиране - ки, айки, киай

В бойното изкуство се говори за "ки" (яп.) или "чи" (кит.) - като за някаква форма на енергия.

В този вид, в който се използва в техниките, "ки" е наситеността, която идва с  правилната стойка, усещането за централна линия, правилно дишане, взривна сила на фокусираната енергия, тайминг ... Те се съчетават заедно и човек достига до състояние на съвършено равновесие. Може да се каже, че овладяването на „ки” – това е „владеене на равновесието”.

Айки – хармонизиране на възприятията и усещането.
Ай – 1. хармония, сливане 2. викам
Ки – вътрешно усещане за взимодействие, връзка, отношение с някого или нещо. 

В айкидо ”да се хармонизира ки” означава на първо място да се възприемат всички елементи, които произтичат от състоянието на противника - сила, скорост, координация и ритъм. С времето практикуващият става все по-възприемчив към това, как противникът се кани да атакува, в каква посока смята да се движи и къде фокусира силата си. Тази способност да се „вижда / чувства енергията” е една от главните цели на тренировката. Колкото и силна да е атаката, боецът има възможността да се присъедини към нея и да я поведе в безопасна посока.

Кацуюки Кондо сенсей от Дайто рю описва „айки” като „извеждане от равновесие на противника в момента на контакта с него”. В същия миг, в който атакуващият ви докосне, той вече трябва да е дебалансиран.

В Янаги рю „айки” се определя като „методи и техники, които въздействат върху сетивата и възприятието на противника”. Такива са техники, които го дебалансират, без да е задължитено необходим физически контакт. Те се опират върху дишането, като основа на всяко движение и действие. Други принципи на Айки са: „Постоянно взаимодействие - ти и противникът ставате едно.”, "Допълващи движения - тръгни с него и обърни силата му, за да го изпратиш обратно.", "Измама, прикриване, изненада.", "Правилно използване на стойката и костната структура.", "Идеално равновесие без преразтягане."

Киай

В тесен смисъл това е вик, който се използва, за да фокусира енергията на прилагащия сила. Този вик спомага за по-силно въздействия, объркване и уплашване на противника, а също така за повдигане на собствения дух.

В широк смисъл това е фокусирано прилагане на сила и енергия, за да се  хармонизира ситуацията. Киай може да се предаде чрез вик, но не е само вик. Звукът е много малка част от КИАЙ. И в никакъв случай не е най-съществената. КИ-АЙ е разпростиране навън на усещането, АЙ-КИ е приемането на енергия, сливането с нея и хармонизирането й. В бойното изкуство те се преподават като един принцип, двете страни на една монета – въздействие за хармонизирането на ситуацията.

„Да достигнеш хармония с вселената, означава да бъдеш в равновесие.”

„Загубата на собственото его е начин за подчинение на естествения поток на вселената.”

"Войнът е като светлината, отвори ли се вратата, стаята мигновено е осветена."

Прочетете и статията "Още за ки" на Оливие Несмон

Регулиране на тялото
22 Януари 2018 г. 10:19:27
Kiril Hinkov


Регулиране на тялото

Упражнения за регулиране на тялото на основата на бойните изкуства.

Вторник и четвъртък от 11:00 до 13:00 часа
Събота от 14:00 до 15:30 часа.

Индивидуални тренировки с предварително записване за изготвяне на домашна програма за самостоятелна работа: вторник и четвъртък от 10:00 до 11:30 часа.

"Център по борба и вдигане на тежести", зала Айкидо, зад бейзболното игрище на Дианабад. На паркинга на комплекса се влиза от улица Пимен Зографски, №3.

Транспорт:
Метро
Автобус 102, 94, 88
Маршрутни таксита 7, 8, 32.

Упражненията представляват комбинация от изпитани методи и техники, произлизащи от теорията на източната и западна лечебна физкултура и практиката на бойните изкуства. Тези техники са адаптирани в обща програма и индивидуални програми за всеки отделен проблем. 

Упражненията може да се практикуват от всеки, без значение от възрастта и здравословното му състояние. Целта им е, без високо натоварване, в сравнително кратко време, да се приведат тялото и самочувствието на практикуващите в оптимално състояние.

Месечен членски внос: 45 лева за всички тренировки на клуба. Включително и тренировките по самопредпазване и самозащита. Ако родител участва в тренировките на клуба с детето си, членският внос за двамата е един. 25 лева за участие в една група по интереси. Първата тренировка е безплатна.

За повече информация и индивидуални консултации:
Кирил Хинков, GSM: +359882744783

Легенда за островитяните
17 Януари 2018 г. 14:12:49
Kiril Hinkov


Легенда за островитяните

Oт книгата „Суфиите” на Идрис Шах

“Обикновените хора се разкайват за греховете си, избраните съжаляват за невнимателността си.” Зул-Нун Мисри (Египтянина)

Имало едно време в една далечна страна една идеална общност. Нейните членове не изпитвали страховете, кои­то ние храним днес. Вместо несигурност и колебания те имали твърда цел в живота и съвършени средства за самоизразяване. Макар да липсвали стреса и напреженията, ко­ито човечеството сега разглежда като съществени за своя прогрес, техният живот бил по-богат, защото вместо тези неща имало други, по-добри. Затова и техният начин на живот бил малко по-различен. Бихме могли дори да ка­жем, че нашите сегашни възприятия представляват груба, изопачена версия на реалните възприятия, характерни за тази общност.
Те живеели реален живот, а не полусъществуване.
Те имали водач, който открил, че страната им щяла ла стане необитаема за период от, да речем, 20 000 години. Той планирал тяхното бягство, разбирайки пре­красно, че наследниците им ще могат да се върнат в къщи едва след множество опити.
Водачът открил подходящо убежище на един остров, чиито характеристики били само приблизително сходни с тези на родната им страна. Поради разликата в климата, имигрантите трябвало да се изложат на определени преобразования, които ги направили физически и умствено пригодни за новите условия; груби възприятия, например, заместили по-фините, както ръката на извършващия ръчен труд става по-груба заради нуждите на работата му.
За да намалят мъката от сравнението между старото и новото състояние, те трябвало почти изцяло да забравят миналото си. Останали само смътни спомени, които обаче били достатъчни, за да възпроизведат пълната картина на миналото, когато дойдело времето за това.
Системата била доста сложна, но добре организирана. Органите, с помощта на които хората оцелявали на остро­ва, били превърнати също и в органи за умственa и физическa насладa. Органите, които играели главна роля в старата им родина, били поставени в специалнa форма на временно бездействие и свързаност със сенчестата памет, гото­ви за евентуална активация.
Бавно и мъчително имигрантите се разселили по ост­рова, приспособявайки се към новите обстоятелства. Ре­сурсите на острова, съчетани с определени човешки уси­лия и добър водач, били такива, че позволявали на хората да се преместят на друг остров обратно по пътя към родината. Това бил само първия от пореди­цата острови, на които трябвало да се осъществи процесът на постепенна аклиматизация.
Отговорността за тази „еволюция" била възложена на хората, които можели да я понесат. Те не били много, защо­то за повечето било съвършено невъзможно усилието да побе­рат в ума си и двата вида знание. Единият от тях изглежда влизал в конфликт с другия. Няколко специалиста пазели „специалната наука".
„Тайната", методът за осъществяване на прехода, не бил нищо повече от знание за мореходното изкуство и не­говото приложение. За бягството, били нужни инструктор, материали, хора, усилия и разби­ране. Хората трябвало да се научат само да плуват и да строят кораби.
Онези, които били отговорни за това бягство, разяс­нили на всички, че е необходима известна подготовка, пре­ди някой да се научи да плува или да вземе участие в стро­ежа на кораб. За известно време процесът се развивал за­доволително.
Тогава едни човек, който в този момент бил лишен от не­обходимите качества, възстанал срещу установения ред и успял да прокара една превъзходна идея. Той забелязал, че изискването да се върнат поставяло тежък и често неже­лан товар върху хората. Същевременно те били склонни да повярват в нещата, които им били съоб­щили относно операцията по бягството. Човекът осъзнал, че може да придобие власт и да си отмъсти на тези, които по негово мнение несправедливо го подценили, чрез просто използване на фактите.
И той предложил да отстрани товара, като заяви, че няма такова бреме.
Направил след­ното заявление: „Човек няма нужда да интегрира своя ум и да го обу­чава по описания начин. Човешкият ум е сам по себе си устойчив, непрекъснат и последователен. Казано ви е, че трябва да станете занаятчии, за да можете да построите кораб. Аз пък ви казвам, че вие не само не трябва да става­те занаятчии, но и изобщо нямате нужда от кораб! Остро­вният жител трябва да съблюдава само няколко прости правила, за да оцелее и да остане неделима част от обще­ството. Чрез своя здрав разум, вроден във всеки, човек може да добие всичко на този остров, който е наш дом, обща собственост и наследство на всички!”
След като предизвикал интерес у хората, сладкодумникът започнал да привежда „доказателства" за истинно­стта на своето послание: “Ако корабите и плуването са нещо реално, покажете ни кораби, които са осъществили плаването, и плувци, които са се върнали!”
За инструкторите това било предизвикателство, на ко­ето те не можели да отговорят. То било построено върху допускане, погрешността на което развеселената тълпа не можела да съзре. Нали виждате, че корабите никога не се връщат от другата земя. Завърналите се плувци пък били претърпели адаптация, която ги правела невидими за тълпата.
И така, хората настоявали за убедително доказателство.
- Корабостроенето - заявили специалистите в после­ден опит да вразумят разбунтувалите се - е изкуство и за­наят. Изучаването и упражняването на това знание зависи от притежаването на особени техники. В своята съвкуп­ност те образуват една цялостна дейност, която не може да бъде разложена на части и изследвана, както вие иска­те. Тази дейност е неосезаема, тя е елемент, който ние нари­чаме барака, откъдето идва и думата „барка" - кораб. Тази дума означава „тънкост, финост", и не може да ви бъде показана.
- Изкуство, занаят, цялост, барака - пълни глупости! - крещели революционерите.
И те обесили всички корабостроители, които успели да открият.
Новото евангелие било приветствано навсякъде като освободително. Човекът изведнъж открил, че е вече зрял! Той имал усещането, че най-накрая се освободил от отговорността.
Повечето други начини на мислене били задушавани от простотата и удобството на революционната концеп­ция. Скоро тя била призната за основополагащ факт, кой­то никога не бил оспорван с рационални аргументи. Под рационално, естествено, се разбирало всичко онова, което хармонизирало с официално приетата теория, върху коя­то се изграждало и самото общество.
Идеите, които се противопоставяли на новата социал­на концепция, били просто наричани ирационални. Всич­ко ирационално било обявено за лошо. Дори и да има някакви съмнения, индивидът трябвало да ги потиска или отстранява, тъй като бил длъжен да бъде рационален на всяка цена.
Не било много трудно да бъдеш рационален. Трябва­ло само да се придържаш към ценностите на обществото. Доказателства за истинността на рационалността не липс­вали - достатъчно било хората да не мислят за живота отвъд очертанията на острова.
Обществото постигнало временно равновесие на ост­рова и разглеждано само по себе си, сякаш било удовлет­ворително завършено. То се изграждало върху разума и емоцията, превръщайки и двете в нещо приемливо. Канибализмът например бил позволен, тъй като за него се на­мирали достатъчно рационални основания. Човешкото тяло било определено като хранително. Хранителността била характеристика на храната. Затова човешкото тяло било храна. За да се компенсират недостатъците на този род заключения, била направена следната отстъпка. Канибализмът бил контролиран в интерес на обществото. Компромисът се превърнал в търговска марка на времен­ния баланс. Непрекъснато някой посочвал нов компромис и борбата между разума, амбицията и общността пораж­дала нова социална норма.
След като корабостроителните умения нямали никак­во очевидно приложение в обществото, подобни усилия лесно били определяни като абсурдни. Нямало нужда от кораби, защото нямало къде да се пътува. Изводите от определени предпоставки винаги могат да „докажат" тези предпоставки. Именно това се нарича „псевдоистинност", която е заместител на реалната истинност. Такъв е начинът ни на разсъждение, когато всеки ден допускаме, че ще жи­веем и на следващия ден. Но нашите островитяни прила­гали този принцип навсякъде.
Две статии от голямата Островна Универсална Енцик­лопедия показват по какъв начин действал процесът. Из­вличайки своите мъдрости от единствената умствена хра­на, достъпна за тях, островните учени произвели съвсем честно следния вид истина:
КОРАБ: Разстройващо. Въображаемо превозно сред­ство, с което самозванци и измамници твърдели, че могат да прекосят водата", а сега научно установен абсурд. На Острова не са известни непромокаеми материали, от кои­то може да бъде построен подобен „кораб", да не говорим за реалното съществуване на земи извън пределите на Ос­трова. Проповядването на „корабостроенето" е углавно престъпление по силата на чл. XVII от Наказателния Ко­декс, алинея 3, буква К: Защита на доверчивите. КОРАБО­СТРОИТЕЛНАТА МАНИЯ представлява крайна форма на умствен солипсизъм, симптом на лоша приспособимост. Всички граждани имат конституционното задължение да уведомяват медицинските власти в случай, че заподозрят в някой индивид наличието на подобни трагични условия.
Вж. Плуване; Умствени отклонения; Престъпление (Уг­лавно).
Литература: Смит, Дж. Защо ,,корабите" не могат да бъдат построени. Островен университет, монография № 1151.
ПЛУВАНЕ. Неприятно. Предполагаем метод за при­движване на тялото във водата без удавяне, по правило с цел ..достигане на място извън Острова". Изучаващият това неприятно изкуство трябва да се подложи на гротес­ков ритуал. По време на първия урок той трябва да се про­стре на пода и да движи ръцете и краката си по командата на „инструктор". Цялото понятие се основава върху жела­нието на самозвани „инструктори" да доминират над лековерните във варварските времена. Неотдавна култът приема и формата на епидемания.
Вж. КОРАБ; Ереси; Псевдоизкуство.
Литература: Браун, У. Великото „Плуване". - Лудост, в 7 тома. Институт за обществена прозрачност.
Думите „разстройващо" и „неприятно" се използвали на острова за обозначаване на нещо, което влиза в конф­ликт с новото евангелие, известно като „Удоволствие". Идеята била, че хората сега ще си доставят удоволствия сами, в рамките на общата потребност да угаждат на Държавата. Под Държава се разбирало „всички хора".
Едва ли е учудващо, че от ранни времена самата идея за напускане на острова изпълвала хората с ужас. Подо­бен неподправен страх често се чете и по лицата на много­годишни затворници, на които предстои да бъдат освобо­дени. „Извън" мястото на затворничество лежи един смътен, непознат и страшен свят.
Островът не бил затвор. Но той бил клетка с невидима решетка, много по-ефикасна от реалните затвори.
Островното общество ставало все по-сложно и по-слож­но и ние можем да разгледаме само някои от неговите ха­рактерни черти. Литературата му била богата. Освен ху­дожествени произведения имало много научни и публици­стични книги, които обяснявали ценностите и достижени­ята на нацията. Налице била също и система от алегорични фантазии, която описвала колко ужасен би бил животът, ако обществото не се било организирало по съвременния сигурен модел.
От време на време инструкторите се опитвали да помогнат на цялата общност да избяга. Капитани се жертвали заради възстановяването на социалния климат, в който скритите сега корабостроители биха могли да възобновят работата си. Всички тези опити се обяснявали от историците и социолозите с условията на острова, без дори да възникне мисълта за някакъв контакт с фактори извън това затворено общество. Било сравнително лесно да се дадат приемливи обяснения на почти всичко. Не се говорело за принципи на етиката, защото учените продължавали да изучават с истинско себеотрицание само онова, което из­глеждало истинско. „Какво повече можем да направим?" - където думата „повече" предполагала, че алтернативата може да бъде само количествена. Или пък се питали: „Как­во друго можем да сторим?" - придавайки на думата „дру­го" значението на нещо различно. Техният истински про­блем се състоял в това, че се смятали за способни да фор­мулират въпроси, но пренебрегвали простия факт, че от­говорите могат да бъдат също толкова важни, колкото и въпросите.
Разбира се, островитяните разполагали с много време и пространство за спекулации и действия в рамките на сво­ята ограничена общност. Разнообразието на идеи и раз­личните мнения създавали впечатлението за свобода на мисълта. Мисленето било насърчавано, стига само да не било „абсурдно".
Свободата на словото също била разрешена. От нея обаче имало малко полза без развитието на истинско раз­биране на проблемите, към което никой не се стремял.
Трудът и усилията на мореплавателите трябвало да приемат други измерения в съответствие с измененията в общността. Това направило тяхната реалност още по-озадачаваща за учениците, които се опитвали да следват указанията им от гледна точка на островната идеология.
Сред цялото това объркване дори способността да по­мнят относно възможността за бягство понякога изглеж­дала като пречка. Възбуденото от възможността за бягство съзнание не било много разборчиво в средствата. Най-че­сто обаче потенциалните беглеци намирали някакъв заме­стител. Смътното понятие за мореплаване е абсолютно безполезно без представата за ориентация. Дори и най-страстните потенциални корабостроители били обучава­ни да вярват, че вече притежават тази способност за ори­ентация. Те се смятали за окончателно съзрели и мразели всеки, който им напомнял, че имат нужда от подготовка.
Странни версии за плуването и корабостроенето често измествали възможностите за реален прогрес в тези изку­ства. Голяма вина за това носели защитниците на псевдоплуването и алегоричните кораби, обикновени мошеници, които обучавали онези, които били твърде слаби, за да плуват, или предлагали място на кораби, които никога нямало да бъдат построени.
Обществените нужди направили необходима появата на някои форми на ефикасно мислене, които се развили в това, което днес наричаме наука. Достойният за почита­ние подход, абсолютно задължителен за областите, в кои­то намира приложение, в края на краищата надраснал соб­ственото си предназначение. Малко след революцията на „Удоволствието" подходът, наричан „научен", се разпрострял върху всички видове идеи. В крайна сметка нещата, които не можели да бъдат вкарани в неговите рамки, били отбелязвани като „ненаучни", още един удобен синоним за „лоши". Думите неволно се превръщали в пленници, а след това автоматично били поробвани.
В отсъствието на подходяща нагласа, подобно на хора, затворени в чакалня и жадно четящи наличните там спи­сания, островитяните започнали да търсят заместители за изпълнението на онова, което било оригиналната (и всъщност окончателна) цел на изгнанието на тази общност. Някои успели да насочат вниманието си към повече или по-малко емоционални ангажименти. Имало различни видове емоция, но липсвала адекватна скала за тяхното измерване. Всички емоции се смятали за „дълбоки", във всеки случай по-дълбоки от това, което не било емоция. Чувствата, които карали хората да извършват забележи­телни по своята интензивност физически и интелектуални подвизи, автоматично се определяли като „дълбоки".
Повечето хора си поставяли цели или позволявали на другите да им поставят цели. Те били в състояние да след­ват един или друг култ, да трупат пари или да се издигат в обществото. Някои се кланяли на определени неща и се смятали за по-висши в сравнение с останалите. Други пък, отричайки всякакво идолопоклонничество, смятали, че нямат никакви идоли и затова могат спокойно да прези­рат всички останали.
С течение на вековете островът бил покрит с останки от тези култове. За разлика от обикновените руини тези останки били способни да се размножават. Благожелателството и новите хора съединявали култовете и ги рекомбинирали, поради което те възниквали под нова форма. За любителя и интелектуалеца това представлявало истинска мина за научни изследвания, пълна с „инициативен" (посветителски) материал и създаваща удобното чувство за разнообразие.
Появявали се великолепни съоръжения за задоволява­не на ограничените потребности. Дворци и паметници, музеи и университети, научни институти, театри и стадио­ни покривали като гъби след дъжд територията на острова. Хората естествено се гордеели с тези институции, голя­ма част от които били свързани - или поне така се смятало, с постигането на крайната цел, макар че повечето дори не знаели каква именно била тя.
Корабостроенето било свързано с някои измерения на тази дейност, но по начин, който оставал скрит за широ­ката публика.
Нелегално кораби вдигали платна, а истински инструктори продължавали да учат другите да плуват...
Условията на острова все още не изпълвали с отчаяние тези отдадени на делото хора. В края на краищата всички те били израснали в същата тази общност, имали нерушими връзки с нея и с нейната съдба.
Често обаче те трябвало старателно да се предпазват от вниманието на своите съграждани. Някои „нормални" островитяни се опитвали да ги спасят от самите тях. Дру­ги искали да ги убият поради също толкова възвишени причини. Някои дори търсели упорито помощта им, но не успявали да ги открият.
Всички тези реакции по повод съществуването на плув­ците имали една и съща причина, макар и филтрирана от различни видове умове. Тази причина се състояла в това, че никой не знаел какво представлява плувецът, с какво точно се занимава или пък къде може да бъде открит.
Животът на острова ставал все по-цивилизован и заед­но с цивилизацията избуявало едно странно, но логично занимание. То се изразявало в изказването на съмнения в реалността на системата, в която обществото живеело. Стигнало се дори до осмиване на обществените ценности и подлагането им на остра сатира. Тази дейност можела да има весело или тъжно лице, но в действителност се превърнала в досаден ритуал. Потенциално ценно зани­мание, тази критична нагласа често не била в състояние да упражнява своята действително творческа функция.
Хората чувствали, че давайки временен израз на чув­ствата си, по някакъв начин биха могли да ги омекотят, изтръгнат или опитомят. Сатирата минавала за изпълне­на със смисъл алегория; алегорията се приемала, но оста­вала неразбираема. Пиеси, книги, филми, поеми и памфлети били обичайното средство за постигане на този ефект, макар че значителна част от движението се осъществявало в академичните кръгове. За мнозина островитяни изглеж­дало по-еманципирано, по-модерно или прогресивно да следват именно този култ, а не някой друг.
От време на време се появявал някой кандидат за зва­нието плувец, но само за да извлече някакви лични обла­ги. Обикновено се реализирал следният стереотипен раз­говор:
- Искам да се науча да плувам.
- Искаш ли да спечелиш нещо с това изкуство?
- Не. Искам само да взема със себе си моя тон зеле.
- Какво зеле?
- Храната, от която ще имам нужда на другия остров.
- Но там има по-добра храна.
- Нямам представа за какво говориш. Не мога да бъда сигурен. Просто трябва да взема моето зеле.
- Но ти няма да можеш да плуваш с един тон зеле.
- Тогава няма да дойда. Ти наричаш зелето ми баласт. А аз го наричам съществена храна.
- А ако допуснем, просто като алегория, че под „зеле" ние имаме предвид „предпоставки" или „разрушителни идеи"?
- Тогава ще откарам зелето си при някой инструктор, който ще разбере нуждите ми.
Легендата не е приключила, за­щото на острова все още има хора.

Бойното изкуство - Будо и Буджуцу
05 Ноември 2017 г. 09:21:55
Kiril Hinkov


Бойното изкуство - Будо и Буджуцу

Будо е термин, често превеждан като „боен път”, който се използва в Япония за общо наименование на всички бойни изкуства, използвани като метод за култивиране на човека. Бу означава "боен", „въоръжение”, „насилие”, както и „да спреш, да забраниш, да доведеш до край”. До – път или начин.

Буджуцу означва дословно "бойно изкуство или техника". При него акцентът е върху реалната техника и начините за победа и спирането на насилието.  

В бойното изкуство се е смята, че има три големи области на развитие:
- бойна техника и самоотбрана;
- начини за лечение, оздравяване и здравословен живот;
- регулиране на ума, мисловни упражнения, медитация.
Чрез изучаването на това, ние можем да се погрижим за себе си, когато някой иска да ни причини зло, да живеем пълноценен, активен живот и да достигнем до висотата на човешкото мислене и дух.
Здрав човек не е този, който не страда от физически или психически болести, а този, който въпреки тях яде с удоволствие, спи спокойно, има дружелюбен и весел характер, свободно общува с хората, отличава се със здравомислие и вътрешен мир. Понятието "дълголетие" не се изчерпва само с достигането на преклонна възраст, а по-скоро е продължаването на младостта и способността да се радваме на живота през всичките дни, които са ни отпуснати на тази земя.   
Войн не е този, който може да победи всеки във физически сблъсък, а този, който, прозрял човешката природа и мислене, се опитва да даде най-доброто развитие на една ситуация. Ситуация, в която хората се изправят един срещу друг, заради своите си хорски интереси, без дори да виждат, какво се случва около тях. 
И така се стига до стратегията. Да избираш живота си, чрез всяка следваща стъпка. 

"… Никога не пропускайте всекидневната си тренировка. Постоянно се опитвайте да подобрите техниката си чрез опити и грешки. По този начин бавно ще изградите основата на ума си. И тогава, неочаквано, ще придобиете непобедима техника. С отворените очи на ума си ще можете да чуете шепота на птиците, звука на вятъра, принципа на вселената. Ще бъдете способни да изпреварите намерението на противника, преди да удари или да отвори устата си. Ще ви се струва, че атаките идват към вас със забавена скорост .... Най-висшето умение, което води към непобедимостта, може да бъде постигнато само с първокачествен ум... " 

Казуми Табата
“Секретни тактики”

ТРЕНИРОВКИ 

Февруари 2018

 ПВСЧПСН
05 1

2018-02-01

10:00 Упражнения за регулиране на тялото - Център по борба - Дианабад
19:30 Тренировка по джуджицу - Център по борба, Дианабад

2 3

2018-02-03

12:30 Тренировка по джу джицу и самоотбрана - Център по борба - Дианабад
14:00 Упражнения за регулиране на тялото - Център по борба - Дианабад

4
065

2018-02-05

19:00 Тренировка по карате Шотокан - техникум Попов

6

2018-02-06

10:00 Упражнения за регулиране на тялото - Център по борба - Дианабад
19:30 Тренировка по джуджицу - Център по борба, Дианабад

7

2018-02-07

19:00 Тренировка по карате Шотокан - техникум Попов

8

2018-02-08

10:00 Упражнения за регулиране на тялото - Център по борба - Дианабад
19:30 Тренировка по джуджицу - Център по борба, Дианабад

9 10

2018-02-10

12:30 Тренировка по джу джицу и самоотбрана - Център по борба - Дианабад
14:00 Упражнения за регулиране на тялото - Център по борба - Дианабад

11
0712

2018-02-12

19:00 Тренировка по карате Шотокан - техникум Попов

13

2018-02-13

10:00 Упражнения за регулиране на тялото - Център по борба - Дианабад
19:30 Тренировка по джуджицу - Център по борба, Дианабад

14

2018-02-14

19:00 Тренировка по карате Шотокан - техникум Попов

15

2018-02-15

10:00 Упражнения за регулиране на тялото - Център по борба - Дианабад
19:30 Тренировка по джуджицу - Център по борба, Дианабад

16 17

2018-02-17

12:30 Тренировка по джу джицу и самоотбрана - Център по борба - Дианабад
14:00 Упражнения за регулиране на тялото - Център по борба - Дианабад

18
0819

2018-02-19

19:00 Тренировка по карате Шотокан - техникум Попов

20

2018-02-20

10:00 Упражнения за регулиране на тялото - Център по борба - Дианабад
19:30 Тренировка по джуджицу - Център по борба, Дианабад

21

2018-02-21

19:00 Тренировка по карате Шотокан - техникум Попов

22

2018-02-22

10:00 Упражнения за регулиране на тялото - Център по борба - Дианабад
19:30 Тренировка по джуджицу - Център по борба, Дианабад

23 24

2018-02-24

12:30 Тренировка по джу джицу и самоотбрана - Център по борба - Дианабад
14:00 Упражнения за регулиране на тялото - Център по борба - Дианабад

25
0926

2018-02-26

19:00 Тренировка по карате Шотокан - техникум Попов

27

2018-02-27

10:00 Упражнения за регулиране на тялото - Център по борба - Дианабад
19:30 Тренировка по джуджицу - Център по борба, Дианабад

28

2018-02-28

19:00 Тренировка по карате Шотокан - техникум Попов

 
« »

Вижте още

Светият човек от Петър Дънов
03 Октомври 2010 г. 01:16:15
Kiril Hinkov


Светият човек от Петър Дънов

Живял в планината свят човек. При него идвали хора отвсякъде за съвет, за изцеление, да изповядват погрешките си и да се помоли за тях, защото молитвата му се чувала надалече и нависоко, чак до Бога. При него идвали всякакви хора – и бедни и богати. Една разбойническа банда научила за това и започнала да причаква на връщане и да залавя богатите хора, които отивали при него и ги обирали до шушка. Така работата на разбойниците вървяла добре. Те започнали да забогатяват от обирите на богатите поклонници. Веднъж главатарят на бандата казал на разбойниците: “Ще отида да послушам този свят човек. Толкова време живеем до него и забогатяхме от онези, които отиват при него. А срамота е, че не го знаем какво проповядва и защо толкова се трупат при него и бедни и богати.” Отишъл главатарят при светията. Слушал ден, два, три. Накрая се приближил при него и му казал: “Чух твоите проповеди. Искам да отида в света да опитам твоето Учение, право ли е, че носи богатство за душата и мир на духа. Но на кого да оставя бандата? Нямам доверие на никого, освен на тебе, понеже си свят човек, както виждам и чувам. Ако се съгласиш да ръководиш бандата, докато се върна, аз ще отида в света и ще пробвам твоето Учение, дали го бива или не го бива. Трябва да се опита.” Светият човек му казал: “Хубаво, аз ще те замествам!”

Отишъл главатарят в света да прилага Учението на светията, а светията се предрешил като главатаря, така че заприличал досущ на него и застанал пред разбойниците. Нито един от тях не могъл да види разликата и не познал, че това не е техния истински главатар. Първата заповед, която издал, била: “Досега хващахме само богатите хора и ги обирахме. А от сега нататък ще хващаме и бедните.” Тази заповед не била много угодна на разбойниците, защото увеличавала работата им без полза – какво могат да вземат от бедняци и голтаци. Но нямало какво да правят, защото думата на главатаря била закон. Знаели, че който не му се подчинява, веднага му хвръквала главата. Затова започнали да хващат и бедни и богати, каквито се паднели. Първият, когото хванали, бил богат човек. Довели го при главатаря, а той го попитал: “Ти как забогатя? С правда или с неправда?”. Оказало се, че богатият забогатял с неправда. Наредил им: “Вземете му всичкото богатство, набийте го хубаво, и го пуснете.” Разбойниците изпълнили заповедта. А на обрания богаташ казали: “Иди си сега и гледай да забогатееш пак, но с правда. Инак, ако те хванем, ще ядеш отново бой”.

Вторият, когото хванали, пак бил богат човек. Питат го: “Ти как забогатя, с правда или с неправда?” Оказало се, че забогатял с правда. Главатарят заповядал: “Вземето му всичкото богатство, но не го бийте. Пуснете го с мир.” А на обрания богаташ казал: “Иди в света и гледай, пак да забогатееш, и отново с правда. Ако не забогатееш, ще ядеш голям бой, защото няма да ти се размине тогава, както сега се откупи.”

Третият, когото хванали, бил беден човек: “Ти защо не си забогатял?” – “Трудих се, работих, но все не ми вървеше.” Главатарят наредил: “Набийте го хубаво и го пуснете.” А на човека казал: “Гледай да забогатееш, и отново винаги с правда. Иначе, ако те хванем, лошо ще патиш!” Пуснали бедняка, отървал се само с боя!

Така постъпвали и така управлявали разбойниците от бандата, когато светият човек им бил главатар. Това се случва и с хора, и с общества, и с народи, и с човечеството – да минат през същото положение, когато ги управляват разбойници и когато главатарят им е свят човек! Тогава се разбира, че и разбойниците могат да правят добрини, когато Бог им заповяда!

Върнал се главатарят на бандата от света, отишъл при светия човек и му казал: “Проверих учението ти. Право е. Досега не сме били човеци, а сега ще станем човеци с твоето учение. Ще разпусна бандата и ще дойда при теб да се уча.” “Хубаво – казал светият човек, – ела да се учиш при мене.” Отишъл главатарят при бандата и се разпоредил, че от утре я разпуска. Но разбойниците не се съгласили. Казали му: “Тази работа тук на нас много ни харесва.” Тогава главатарят им разказал истината – че той е бил в света да проучи дали учението на светията е вярно, а на негово място бил оставил самия светия, който се преобразил в негов образ и че той ги е управлявал до сега. А те му казали: “Неговото управление е по-добро от твоето. Отиди при него да се учиш, а ние ще останем на служба при него и той ще ни бъде главатар.” Така и станало. Главатарят отишъл при светията да се учи, а разбойниците останали под командата на светията до ден днешен и до ден утрешен.”

Това е една от последните приказки, които Петър Дънов оставя на българите, преди да си замине от този свят през 1944 г. Кой е главатарят на бандата и кой е Светията, който се е преобразил и е взел образа на главатаря?

Какво представлява храносмилането
04 Април 2015 г. 01:38:41
Kiril Hinkov


Какво представлява храносмилането

Да живеем без лекарства, Ромашов и Фролов, Медицина и физкултура, 1986

Процесът на храносмилането започва дълго преди в устата да попадне първото късче храна. Началото му е свързано с определено, индивидуално за всеки човек време. В нашия организъм работи т.нар. биологичен часовник: ритъмът на всички жизнени процеси се изменя циклично през денонощието, периодично намалява и се увеличава количеството кръвни клетки, изменя се съсирваемостта на кръвта, дейността на храносмилателните жлези в определени часове се активизира, а в други - намалява. Затова именно в определено време (когато жлезите са по-дейни) започваме да изпитваме чувство на глад.

Освен този вътрешен механизъм, свързан с биоритмите, има и друг, в чиято основа лежат индивидуалните навици - в часовете, когато обикновено закусваме, обядваме или вечеряме, въз основа на личния ни опит се активизира дейността на храносмилателните жлези. И така процесът на храносмилането започва с два рефлекса за време: безусловен, свързан с наследствените биоритми, и условен, зависещ от часа за приемане на храна от всеки конкретен човек.           

По-нататък се включват и други дразнители: човек попада в привичната обстановка на стола, ресторанта или край масата у дома. Възниква условен рефлекс спрямо обстановката, който още по-силно стимулира храносмилателния апарат. Но този рефлекс, както и предишните (спрямо времето), предизвиква, ако можем така да се изразим, неспецифична активизация на храносмилателните жлези, преди всичко стомашните, които започват да отделят сок. После обаче се включват специфичните рефлекси: човек вижда храната, чувствува нейния мирис, попадайки в устата му, тя дразни вкусовите рецептори - нервните окончания по езика.

Тук вече дразненето е специфично и храносмилателните жлези отделят различен по състав и количество сок в зависимост от вида на храната, която е приета: за месото е нужно голямо количество стомашен сок, богат на ензими, за млякото - по-малко и с по-малко съдържание на ензими. Ако ядете сухари, ще се отдели много слюнка, съдържаща в доста висока концентрация ензима амилаза, който разгражда въглехидратите. Ако в устата попадне нещо, кисело (например сдъвкали сте парченце лимон), слюнката блика като фонтан, но сега тя почти не съдържа ензими, а е богата на минерални соли, които неутрализират лимонената киселина.

Под влиянието на тези фактори за кратко време преустройват дейността си преди всичко стомашните жлези - започва първата фаза на стомащната секреция, която се нарича сложнорефлекторна, доколкото във формирането и участвува цял комплекс рефлекси - както безусловни така и условни.

Когато храната попадне в стомаха, започва втората фаза на стомашната секреция - невро-химичната, която е свързана вече с непосредственото въздействие на храната върху стомашната лигавица. Тази фаза се нарича нервна, защото продължава ролята на рефлекторния компонент, а химична - поради това че химичните вещества от храната атакуват непосредствено стената на стомаха.

До попадането на храната в стомаха се осъществява още един важен начален етап от процеса на храносмилането - сдъвкването. Храната се надробява. и благодарение на това по-нататък тя ще бъде подложена по-силно на въздействието на храносмилателните сокове в стомаха. В устната кухина започва и химичната й обработка. Слюнката съдържа ензим, който разгражда въглехидратите - птиалин, или амилаза. Този ензим разгражда нишестето - полизахарид, на по-прости съставни части -декстрани. Опитайте следния експеримент: вземете неголямо парченце хляб и дълго го дъвчете. Ще почувствувате, че хлябът придобива сладникав привкус - нишестето се е разпаднало на захаридни вещества. Обикновено не дъвчем по няколко минути, затова въглехидратите в устната кухина се разграждат отчасти. Освен това слюнката слизестото вещество муцин. То обгръща и сякаш "смазва" частиците от храната, като улеснява придвижването им надолу по храносмилателния път.

Целият дъвкателен процес до момента на преглъщане е напълно волеви. Гълтането представлява неволеви, рефлекторен акт, чийто команден център се намира в продълговатия мозък. По време на преглъщането се затварят дихателната тръба и носните ходове.

В стомашната кухина под влиянието на ензима пепсин и на солната киселина започва смилането на белтъците, които се съдържат в храната. Стомашните жлези отделят неактивния проензим пепсиноген, който се активизира под въздействието на солната киселина, също продукт на жлезите на стомашната лигавица. Солната киселина, освен че активизира пепсиногена, изпълнява и редица други важни функции: тя предизвиква набъбване на някои белтъци, като улеснява разграждането им от пепсина, създава необходимата за действието на пепсина среда с кисела реакция, а също така има и бактерицидно (т. е. унищожаващо микробите) свойство.

Жлезите на стомашната лигавица започват да произвеждат пепсин и солна киселина, още преди храната да попадне в стомаха. Ако първата сложнорефлекторна фаза на стомашната секреция е преминала добре, храната постъпва във вече готовия за храносмилане стомах и следващият етап на обработка и разграждане на хранителните вещества протича активно. Количеството на отделените солна киселина и пепсин зависи от характера на храната, попаднала в храносмилателния тракт: в един случай средата ще бъде много кисела и ще съдържа повече пепсин, а в друг ще се отдели слабокисел, беден на пепсин стомашен сок. Пепсинът има огромна преработваща способност; един грам от него може за два часа да обработи приблизително 50 кг яйчен албумин, а известно е, че стомашният сок съдържа около един грам пепсин на литър.

От голямо значение е стомашният сок да се отделя в точно съответствие с вида и количеството на постъпващата в стомаха храна, иначе той може да въздействува неблагоприятно върху лигавицата. Ненапразно възникването на стомашни язви се предхожда от хиперацидни гастрити: възпаление на стомашната стена при висока киселинност и богат на пепсин стомашен сок.

За да покажем доколко динамиката на храносмилането в стомаха зависи от приетата храна, ние ще рискуваме да претоварим разказа с фактически материал, като приведем доста голям цитат от вече използувания справочник. Той съдържа точна и сбита информация по въпроса.

„При приемането на смесена храна количеството и качеството на стомашния сок е различно в зависимост от процентното съотношение на съставящите я видове продукти, както и от различните допълнителни вещества, добавяни към едно или друго блюдо. Установено е, че при приемането на различни супи най-голямо количество сок се отделя за яйчната, овесената и картофената супа и сравнително малко - за оризовата и грисовата. Значително количество сок се отделя, когато се консумират разсоли и зелеви чорби, особено кисели. От вторите блюда най-много сок се отделя при консумиране на суфле от риба, а най-малко - при консумиране на оризов пудинг и каша от грис. От месните блюда отделяне на най- много сок предизвиква рулото. Голямо количество сок се отделя, когато ядем задушено месо. От сладките блюда най- голяма секреция предизвиква компотът от сушени плодове, примесен със сок от сурови портокали.“ 

Към цитата следва да добавим, че в зависимост от характера на храната варира и продължителността на секрецията, и неиният латентен период, т. е. времето между приемането на храната и началото на секрецията. Така че стомашната секреция до голяма степен зависи от това, какво и как ядем.

От стомаха хранителната кашица попада в дванадесетопръстника, където се подлага на въздействието на сокове, отделяни от т. нар. брунерови жлези в стените му, на секрети от задстомашната жлеза, от черния дроб и тънките черва. Най-голямо значение в дуоденалното смилане (duodenum, латинското наименование на дванадесетопръстника) има панкреатичният сок (от латински раnсгеаs - задстомашна жлеза), чието денонощно количество е от 600 до 2000 мл. Той съдържа ензими, които разграждат белтъците, мазнините и въглехидратите. Към тях се отнасят разграждащите белтъците трипсин, хемотрипсин и карбоксипептидаза; захаролитичните ензими - амилаза, малтаза и лактаза, и разграждащият мастите ензим липаза.

Механизмът на включване на тези ензими в смилателния процес е твърде сложен. Много от тях се отделят в неактивно състояние и трябва да бъдат активизирани. Смилащите им възможности зависят не само от тяхното количество, но и от реакцията на средата в дванадесетопръстника, от киселинността на стомашното съдържимо.

Действието на ензимите, отговорни за разпадането на белтъците в дванадесетопръстника, зависи и от това, колко интензивно е преминало първичното разграждане на белтъците в стомаха. Дуоденалното преработване е свързано и със скоростта на постъпване на хранителната каша от стомаха, което на свой ред се обуславя от киселинността на стомашния сок. Няма да се впускаме в подробности, ненужни за научно- популярната литература, искаме само да подчертаем, че нивото на дуоденалната дейност е тясно свързано с храносмилането в стомаха и се определя от същите фактори.

Говорейки за храносмилането в дванадесетопръстника, неoбходимо е да подчертаем, че липазата е важен компонент на панкреатичния сок, тъй като тя разгражда мастите. Практически в много отдели на храносмилателния тракт намираме ензими, които разграждат белтъците и въглехидратите, а панкреатичната липаза е всъщност единственият липолитичен ензим. Затова при смущения в екскреторната функция (т.е. произвеждането на храносмилателни ензими) на задстомашната жлеза съществено се нарушава именно мастната обмяна.

В дванадесетопръстника постъпва също и жлъчка от черния дроб, която емулгира мастите и активизира липазата, т. е. способствува за разграждането на мазнините. Секрецията, както на задстомашен сок, така и на жлъчка преминава през две фази - сложнорефлекторна и невро-химична, подчинени на същите закономерности, както отделянето на стомашен сок.

Окончателното разграждане на хранителните продукти става в тънките черва, където хранителната маса се преработва под въздействието на панкреатичния сок, с който тя е пропита в дванадесетопръстника, както и на ензими, произвеждани от жлезите в лигавицата на тънките черва. Тук става основното всмукване на разградените хранителни продукти (частично то е започнало още в стомаха, където се всмуква неголямо количество вода и ако е приет, и спирт), които оттук попадат в кръвта. По кръвен път хранителните вещества постъпват в черния дроб - главната химична лаборатория на организма. Преработването продължава: част от тях чрез кръвта се разнася в организма и постъпва в клетките, друга се натрупва в черния дроб или се използува за синтезиране на други вещества, в частност - на белтъци. В черния дроб се обезвреждат токсичните за организма продукти, образували се в процеса на разграждане на хранителните вещества.

В дебелото черво, в което преминава тънкото, става интензивно всмукване на водата. Хранителната маса тук се разгражда не така интензивно, доколкото сокът на дебелото черво е беден на ензими. Голямо значение за протичането на химичните проиеси тук има нормалната чревна микрофлора. Непреработените остатъци от храна се изхвърлят с изпражненията. Трябва да споменем, че в дебелото черво се образуват и сравнително малки количества вредни за организма продукти, които, всмуквайки се, попадат в черния дроб и там се обезвреждат. В дебелото черво се образуват и газове (амоняк, въглероден двуокис, водород, сероводород). Получени предимно при окончателното разлагане на белтъците, те са необходими за стимулиране на моториката на дебелото черво и за изтласкване на образуваната маса в правото черво.

Така накратко протича храносмилателният процес в човешкия организъм.

След преглъщането хапката попада в хранопровода и за около 7-15 сек. стига до стомаха. Тук храната не се размесва безразборно, а се наслоява по реда на постъпването си. Поради това със стомашен сок се пропиват само първите порции храна, наслоили се непосредствено до стените на стомаха. Вътрешните порции храна, до пропиването си с киселия стомашен сок, запазват тази реакция, която са придобили в устата под влияние на слюнката, и поради това слюнчените ензими продължават действието си в стомаха още около 30-60 минути. Обикновено това време е достатъчно за разглобяването на повечето въглехидрати.

Храната престоява в стомаха средно около 3–5 часа, като този срок варира в зависимост от количеството и качеството на приетата храна. През това време тя се подлага наново на химична обработка, посредством изливащия се върху нея стомашен сок. Последният се секретира от стомашните жлези само по време на храносмилане, и то не веднага, а 5-6 минути след приемането на първите порции храна в устата. Започнало веднъж, то може да продължи с часове дотогава, докогато има храна в стомаха, и спира едва след неговото пълно изпразване.

За човешката душа
18 Септември 2010 г. 21:53:04
Kiril Hinkov


За човешката душа

" Душата, казва авва Евагрий Понтийски, се състои от три части. Когато добродетелтта се намира в мислителната част, се нарича внимателност, разсъдителност и мъдрост, когато е в желателната част, се нарича целомъдрие, любов и въздържание, когато е в раздразнителната част се нарича мъжество и търпение, а когато е в цялата душа – праведност" . Съответно с това се определя и активността – деятелността на душата с оглед на нейните сили и способности: "Дело на внимателността е да воюва с противните на нас сили, да покровителства добродетелите, да прогонва пороците, със средните (безразлични) неща да се разпорежда съобразно времето. Дело на разсъдителността е да устройва по подходящ начин всичко, способстващо за нашата цел, а дело на мъдростта – да съзерцава телесните и безтелесни твари във всяко отношение. Дело на целомъдрието е да гледа безстрастно на нещата, които обикновено събуждат у нас неразумни мечти и желания, дело на любовта – да се проявява почит към всяко лице, което носи Божия образ, такава, каквато е към първообраза (т.е. според логоса на образа - б.м.), въпреки, че демоните се опитват да унизят другия пред нас. Дело на въздържанието - с радост да отхвърля всичко, което услажда гърлото (т.е. чревоугодието, възбудеността и превъзбудеността, страстността, хедонистичната обвързаност, зависимостта от и привързаността към всичко тварно и не-божествено –б.м.). Дело на търпението и мъжеството – да не се боим от враговете и със желание да понасяме всякакви неприятности. Дело на праведността – да държи всички части на душата в съгласие и хармония помежду им."

САМОПРЕДПАЗВАНЕ И САМОЗАЩИТА ЗА ВСИЧКИ
14 Юни 2015 г. 11:36:47
Kiril Hinkov


САМОПРЕДПАЗВАНЕ И САМОЗАЩИТА ЗА ВСИЧКИ

ТЕМИ ЗА ОБУЧЕНИЕ:
- Живот и здраве – най-скъпите притежания на всеки. Правила за практика. Етикет. Методи за предпазване от травми, наранявания, заболявания и изчерпване на силите. Техника за падане и поемане на удари.
- Настройка на тялото, вниманието и духа – поза, осанка, готовност за отстояване на себе си, излъчване, увереност, решителност. Осъзнаване на околната среда, опасностите и възможностите, които тя предоставя.
- Техники за самонаблюдение, запазване на самообладание и поддържане на оптимално физическо, ментално и емоционално състояние при стрес, агресия, малтретиране. Правила и методи за подобряване на общото физическо състояние.
- Подходи за преодоляване на междуличностни конфликти и напрегнати ситуации. Вербална и поведенческа самоотбрана.
- Тактика и стратегия на двубоя. Предпазливост. Намерение на агресора, сила, дистанция, посока, скорост на развитие на ситуацията. Избягване, предпазване, пренасочване, отблъскване, елиминиране на атаката.
- Сценарии за самоотбрана при агресивно поведение и различни видове физическо посегателство. Удари, борба, заключване на ставите, оръжия, предметите от ежедневието като средство за самоотбрана. Много нападатели.
- Възможности за получаване на помощ или подкрепа преди, по време и след нападение и посегателство.

За повече информация:
Кирил Хинков
Клуб за бойни изкуства и двигателни упражнения КЬОКУТЕН
м: +359 (88) 274 4783
е:  office@kyokuten.net

Теория на стълбата
24 Декември 2015 г. 22:02:44
Kiril Hinkov


Теория на стълбата

Теорията на стълбата е теория за взаимоотношенията между мъжете и жените. Тя се основава на дългогодишни социологически изследвания и е формулирана за първи път през 1994 г. в Екзътър, Калифорния. Преди да пристъпим към същноста на теорията ще изкажем една лема:

Лема: Всеки път, когато срещнете някого, вие на ум му прикачвате определена оценка. Как точно се случва това зависи от вашия пол ето така:

 

\"\"

 

 

 

\"\"

 

Трябва да отбележим, че това не е напълно съзнателен процес. За да изясним нещата ще приведем следния пример за това, което се случва:
- Боб среща Джейн
- След това Боб среща Кони
Според теорията на стълбата ситуацията е следната:
1. Боб среща Джейн
2. Боб я оценява според горните критерии
3. Боб я поставя върху стълбата
4. Боб среща Кони
5. Боб я оценява според горните критерии
6. Боб я поставя върху стълбата над Джейн
Можете да познаете, че е станало така, защото Боб твърди: \"Бих искал да чукам Джейн, но не колкото бих искал да чукам Кони\". Мисля, че всеки е чувал това или нещо подобно достатъчно пъти, така че приемаме идеята за очевидна и преминаваме нататък. Може би си мислите: \"Ами какво става с Джейн и Кони?\" Ще ги обсъдим след малко.

Ето и сърцевината на теорията. Тъй като всеки, когото сренете, получава оценка, естествено е те да бъдат подредени под формата на стълбица. Да погледнем примерна стълба, конструирана от мъж:

 

 

\"\"

Очевидно е, че хората, с които искате най-силно да правите секс са в най-горната част на стълбата. Слизайки надолу преминаваме през следните типове:
1. Хората, които наистина харесваме, които може изобщо да не са от нашата класа са на върха.
2. След това идват хората, които харесваме.
3. Продължавайки надолу стигаме до хората, които бихме чукали ако сме в пияно състояние и след това бихме признали, че сме го направили.
4. В долната част са хората, които бихме чукали ако сме пияни и след това бихме излъгали, че никога не сме го правили.

Сега да погледнем стълбата на типичната жена:

 

 

 

\"\"

 

 

Първото нещо, което забелязваме е, че жената има не една, а две стълби. В допълнение към обикновента стълба жената има и стълба с приятели. Стълбата с приятелите е мястото, където жената поставя мъжете, които смята за \"просто приятели\". Или с други думи, там са мъжете, които няма да правят секс с нея.
Проблемите идват от това, че жената никога не позволява на мъжете да знаят на коя стълба са поставени. Очевидно има огромна разлика, или бездна, между тези две стълби. Това е мястото на целувката на смъртта, там където се създават интелектуални проститутки. Всичко, което един мъж може да направи е \"да се пробва\" и да действа спрямо момичето - да я покани на среща, да се опита да я целуне, да й напише любовна бележка или каквото и да е. Ако е на правилната стълба - добре. Ако е на стълбата на приятелите, обаче, се полчава опит за прескачане между стълбите. Мъжът се оптива да прескочи бездната между стълбата на приятелите и същинската стълба. В този момент момичето има две възможности: тя може или да го пусне на стълбата, или (по-вероятното) да го изрита в главата и надалеч от стълбата. Ако погледнете картинката, ще видите, че под стълбата е адът. И така мъжът попада там. Адът всъщност не е толкова зле, колкото звучи. Най-вече той е период на отвращение от себе си, объркване и, разбира се, неловкост в присъствие на момичето, ако двамата изобщо вече си говорят.
За да илюстрираме напълно идеята, ще изследваме няколко обичайни сценария и техните обяснения според теорията на стълбата. В случая, Том ще бъде нашето момче, а Маги - нашето момиче.

Сценарий 1: Том среща Маги. Тя е хубава и изглежда, че с нея могат да се водят приятни разговори. Том и Маги започват да излизат заедно, говорейки все повее и повече. У Том се заражда привличане към Маги и един ден той се опитва да я целуне. Маги казва на Том, че тя не мисли за него по този начин и иска да си останат приятели. През следващите няколко седмици срещите между двамата се разреждат значително и окончателно престават. Маги започва да се чука с бандит-велосипедист.
Обяснение: Том среща Маги. Том веднага бива поставен на стълбата на приятелите. Том не знае това. Той се опитва да прескочи от едната стълба на другата. Маги изритва Том в сърцето вместо да го пусне и ранен той пропада в ада долу. Бандитът-велосипедист никога не е бил на стълбата на приятелите на Маги (такива хора никога не са там), а по-скоро на същинската стълба.

Сценарий 2: Том среща Маги. Тя е сладка и изглежда умна. След прилично количество време той я кани на среща. Тя приема и двамата изкарват това, което изглежда като перфкектна среща. Том мисли, че има шансове с Маги. Кани я отново. Тя отказва, или директно, или като никога не му се обажда. Том си няма никаква представа какво по дяволите става. Маги започва да се чука с безработен алкохолик.
Обяснение: Маги заблуждава Том на коя стълба е бил поставен. Той мисли, че е на правилната стълба заради приемането на поканата. Грешка. Това води до несъзнателен скок между стълбите. Той бива изритан към ада. В тази ситуация Маги вероятно би поискала двамата да останат приятели, защото той е толкова интересен и забавен или някакви подобни глупости. Ако това се случи с вас, значи сте се превърнал в \"интелектуална проститутка\". Много жалко.

Сценарий 3: Момичето казва някое от следните:
- \"Ти си ми като брат\"
- \"Ти си като голямо мече\"
- \"Чувствам, че мога да си говоря с теб за всичко\"
- \"Толкова си внимателен\"
- \"Можеш ли да ми помогнеш с домашните?\"
Обяснение: Вие сте на стълбата на приятелите. Толкова жалко.

Виждате, че много проблеми могат да бъдат избегнати чрез заявяване колкото се може по-рано на момичето, че няма да бъдете приятели при никакви обстоятелства. Можете да обясните, че тя е твърде привлекателна или можете да бъдете напълно прям и да й кажете, че не искате да качвате приятелите си на масата и да ги чукате, а предпочитате с тях да играете покер или да ходите на мач, като по този начин я дисквалифицирате от приятелската графа. Това може да изплаши някое момиче, но такъв е животът.

Много жени биха оспорвали горното изложение казвайки \"Аз имам много приятели мъже\". Може би. Има точно три случая с \"интелектуални проститутки\", при които мъж и жена могат да бъдат приятели.
1. Мъжът е гей.
2. Мъжът не намира жената за привлекателна.
3. Мъжът вече си има жена, която е много по-високо на стълбата.
Мъжът няма стълба на приятелите. Мъжката стълба отразява всеизвестния факт, че мъжът по принцип иска само едно нещо. Повечето мъже знаят това инстинктивно. Повечето жени се колебаят. Имам едно предизвикателство за вас жени, които все още се двоумите. Изберете си някой от вашите приятели, който не отговаря на нито един от горните 3 критерия и когото смятате за свой приятел. След това си задайте следния въпрос: Ако двамата сте сами в неговия апартамент някоя вечер, и вие се извините за да отидете до тоалетната и се върнете гола и го попитате дали би искал да правите секс какво би направил той:
1. Ще ви каже, че не иска да рискува красивото приятелство, което сте изградили, с такъв мръсен плътски акт.
2. Ще приеме.
Помнете, че това действа само ако сте наистина искрена. Номер 1 разбира се е нещо, което мъжете чуват постоянно. Номер 2 е това, което вероятно ще се случи.

 

http://debian.fmi.uni-sofia.bg/~vls/public/ladder/Ladder%20Theory.htm

http://www.laddertheory.com/

 


Снимка: Интернет

Моралът на война

Морал на действието

Смирение
Гордостта губи, смирението печели. Когато сме удовлетворени, ние не  размишляваме в дълбочина, не желаем да се учим, не търсим новото. „Зад човека винаги има човек, над небето винаги има небе. Има ли за какво да се гордеем?”

Уважение
Който уважава другите и себе си, и него ще го уважават. Който обича, и него ще го обичат. Когато уважавате, вие постъпвате по съответстващия и най-подходящ начин.

Праведност
Праведността е начин на живот. Тя означава, че ако сте длъжни да направите нещо, вие го правите без колебание. Ако обаче не бива да правите нещо, вие никога не се захващате с него. Тогава ще имате яснота на духа и няма да ви мъчи чувство за вина.

Доверие и вярност
Да имаш доверие означава да си достоен за доверие. Вие трябва да се научите да имате увереност в себе си и да го демонстрирате навън. Верността е коренът на доверието.

Морал на ума

Воля
Силата на волята зависи от искреността на устремеността ви към целта. Рационалният и емоционалният ум постоянно се борят един с друг. Ако умът на мъдростта започне да управлява цялото ви същество, постепенно ще преодолеете всички безпокойства, породени от емоционалния ум и волята ви ще укрепне. За изграждането на силна воля е нужно време.  

Издръжливост, настойчивост и търпение
Издръжливостта, настойчивостта и търпението са проявление на силната воля. Хората, които постигат успех, често не са най-умните, но задължително са от най-търпеливите и настойчивите. При истински мъдрите хора, мъдростта ръководи не само мисленето, но и цялата им личност. Като възпитавате в себе си горните три качества, вие постепенно ще задълбочите ума си. Ако знаете как да използвате своя ум по време на тренировка, вие постепенно ще достигнете до задълбочено разбиране. Ако успеете да въплътите това разбиране в действията си, вие наистина сте напреднали по пътя.

Смелост
Смелостта и храбростта често са бъркани. Но те са две различни неща. Смелостта произлиза от разбирането, идващо от ума на мъдростта. Храбростта е външното проявление на смелостта. Храбростта е дете на емоционалния ум и ума на мъдростта. Например, ако имате смелост да приемете предизвикателството, значи вашия ум е разбрал ситуацията и е взел решение. Едва след това ще ви трябва храброст, за да реализирате решението в живота. Храбростта без смелост не устоява дълго. Без смелостта, предполагаща дълбоко разбиране на предизвикателството, храбростта е сляпа и глупава.

За да се направи нещо, не е достатъчно единствено решението. Необходима е определена психологическа подготовка и емоционална уравновесеност – нужна е храброст. Често нямаме време за взимане на обмислено решение. Но мъдрият човек е готов за всяка възможна ситуация. И когато нещо се случи, му остава единствено да демонстрира храбростта си. В критична ситуация не е достатъчно да имаш мъдър и спокоен ум – нужно е още да си достатъчно храбър, за да съумееш да се възползваш от този ум.

Откъс от книгата на Ян Цзюн Мин "Белият жерав на Шаолин"