Кьокутен - Точка на пречупване

Български

Предстоящи събития

Последни статии

Здраве, висока работоспособност и сплотен колектив чрез тренинг на работното място? А защо не?
19 Февруари 2018 г. 21:13:07
Kiril Hinkov


Здраве, висока работоспособност и сплотен колектив чрез тренинг на работното място? А защо не?

„Човек може да управлява тялото си по различни начини. Ако избере неправилен, функциите на организма му се влошават.”
„Колкото и умен и силен да ни се струва мъжът или прекрасна и очарователна жената, колкото и богати да са те, каквито и връзки да имат, техният живот съвсем няма да бъде идеален, ако не умеят правилно да управляват тялото си.”
Фредерик Матиас Александър (1869-1955)

Въвеждането на програми за подобряване на здравето, повишаване на работоспособността и сплотяване на колектива чрез тренинг и обучения на работното място не е нова идея. Има данни за успешното й прилагане в Япония, Швейцария, Австралия. Въпреки това, при нейното предлагане на мениджърите или HR звената на фирми или организации у нас, се срещат редица възражения.

Защо „не”?

„Фирмата не разполага с бюджет за такива екстри в момента.”
„Поощрителната програма на фирмата има съвсем друга схема и логика. Не виждаме начин да включим обучения за повишаване на физическата компетентност в нея.”
„Нямаме подходящо място за провеждане.”
„В работно време провеждането на такава програма не е възможно, а в друго време не можем да ги накараме насила.”
„Служителите ни едва ли ще имат интерес.”
„Каква е тази щуротия? Ще въвеждаме отново соц. физ. зарядките ли?”
„Ние вече провеждаме йога (танци, масаж, медитация) в офиса.”
„Имаме добре оборудван фитнес.”
„Професионално насочените обучения са основата на добрия професионализъм. Това е най-важното, в което трябва да инвестира работодателят.”
„Всеки е длъжен сам да отговаря за физическата си форма и състояние.”
„Много от средствата, които се отпускат по звена, най-често отиват за банкети и веселби на някое хубаво място. А и не е ли това истинският тийм билдинг? Опознават се хората, общуват, веселят се.”
„Шеър холдърите на компанията са в чужбина. Компанията майка има своя политика за стимулиране и обучения на персонала, унифицирана за всички поделения.”

Изброените твърдения ясно показват отхвърляне на идеята, че такъв тип програми могат да окажат влияние върху постигането на бизнес целите на компаниите и организациите или, дори, че те биха били полезни за служителите. Такива твърдения оставят на заден план ролята на физическата компетентност и интелигентност[1] за професионалното развитие на работната сила и на мениджърите в частност. 

Реалната ситуация:

Съвременният начин на живот се характеризира с голяма динамика, конфликти, стрес и напрежение. Натоварването на служителите понякога е изключително високо и поради семейните им задължения. И дори тези, които активно спортуват или разпускат напрежението по различни начини, чрез тях се натоварват още повече и си причиняват допълнителни вреди, ако не могат ефективно да управляват процесите на работа и почивка. Статистиките твърдят, че през последните години работоспособността на работната сила в България намалява. Увеличават се заболеваемостта и отсъствието на персонала по болест.
 
При провеждането на прости двигателни тестове и след кратък разговор със служителите на редица фирми и организации относно начина им на живот, работа, почивка и хранене, най-често става очевидно, че:
* Хората са пренапрегнати и имат постоянни напрежения в много части на тялото.
* Някои от тях имат наднормено тегло, което носи сериозен риск от поява на метаболитен синдром[2].
* Много от тях почти веднага проявяват признаци на болка – във врата, раменете, гърба, кръста, коленете или стъпалата.
* Постоянно работещите на компютър често имат явно уморени очи, главоболие и изтръпвания в китките и дланите.
* Тружениците от една сфера на дейност и професия имат сходни болки и затруднения поради специфичния характер на работата им и специфичната професионална умора от нея. (Интересен е фактът, че обикновените служители и физическите работници по-често изпитват болки в кръста, а мениджърите – напрежение във врата, раменете и чести главоболия.) 
* Не е рядкост неправилната или изкривена стойка при стоеж или седене и небалансираната  походка. 
* Все по често се среща липсата на добър сън и достатъчно възстановяване, дори след дълга почивка и въртене в леглото.
* Много от тях нямат рационална програма за редуване на движение, работа и почивка, както и за балансиране на живота.
* Същото може да се твърди за режима им на хранене.
* Много от служителите казват, че поради ангажирания си живот, те едва ли биха отделили повече време за себе си и физическото си състояние, освен ако не усетят влошено или пряко застрашено здравето си и досегашния си начин на живот.

Влошеното физическо и здравословно състояние на работната сила и на нацията като цяло са един много сериозен проблем. За съжаление средствата за масов спорт и физическа култура, отпускани от бюджета са нищожни. Затова, на този етап ни изглежда, че подобрение може да се постигне чрез по-висока загриженост и ангажираност от страна на бизнеса и работодателите. А логиката е съвсем проста и ползата очевидна.

Здраве, висока работоспособност и сплотен колектив чрез тренинг на работното място? Да, редно е да започнем веднага!

„Ако мислиш за година напред, посади ориз. Ако мислиш за 10 години напред, посади овощна градина. Ако мислиш за 50 години напред – образовай хората." Източна мъдрост

 Да се опитваме да формираме високи професионални качества и да изискваме отлични постижения от своите мениджъри и служители, без да сме се погрижили за базовите им потребности и физическата им форма, е безсмислено. А такава грижа е една добра стратегия и инвестиция в развитието на човешките ресурси.

Съвместното обучение и трениране на служителите, води до взаимното им опознаване и много по-дълбоко общуване без значение от нивото на служителите в йерархията. Те се учат да наблюдават и да се грижат не само за своето състояние и възможности, но и за тези на хората около тях. Подобрява се качеството на комуникациите и живота на работното място и у дома. Тренировъчното взаимодействие и натоварване дават възможности за естествено разрешаване на противоречия и конфликти, както и за намиране на нови решения в редица трудни и дори критични ситуации, които се срещат по време на изпълнение на професионалните задължения. Спецификата на тренингите води до висока ангажираност към програмата и изграждане на лична гордост и удовлетвореност от работното място. Така се градят основите на винаги печелещия отбор.

Бележки:
[1] Физическа компетентност и интелигентност – система от знания и умения на индивида, чрез които той осъзнава и управлява своето физическо състояние, възможности и работоспособност по най-оптималния за него начин. Изграждането й изисква практически познания от областта на анатомията, физиологията, физическата култура, науките за хранене и дишане, хронобиологията, психологията и др. Както и висока степен на интелигентност, емоционален баланс, много практика и добро познаване на себе си и нуждите на тялото си.
Наличието на такива качества у мениджърите им позволява обективно да преценяват и управляват собственото си състояние, състоянието на своя екип, както и да оценяват правилно възможностите на конкурентите и опонентите си.     

[2] Метаболитен синдром - комбинация от четири проявления, наречени “смъртоносния квартет”: наднорменото тегло и напълняване в областта на талията; повишено артериално налягане; нарушение на мастната обмяна (увеличен лош холестерол) и нарушение на въглехидратната обмяна.

Как да управляваме тялото си, съгласно духа на живота в Христа
19 Февруари 2018 г. 21:08:51
Kiril Hinkov


Как да управляваме тялото си, съгласно духа на живота в Христа

от свети Теофан Затворник

Православно слово, бр. 1/2001, с. 9-11.

 

Измежду съставните части на нашия телесен живот едни са телесно-душевни. Това са непосредствените оръдия на душевната дейност на човека. Други са чисто телесни: това са системите, чрез които плътта функционира, храни се и расте. Първите са по-свободни, по-самостоятелни; вторите — по-зависими, по-плътски, по-груби.

Към първите се отнасят сетивата, езикът и движението; към вторите — храненето, сънят, половото влечение и разните сетивни усещания — топлина, студ, мекост и други.

Оттук, могат да се извлекат следните правила за ограничаване на плътта:

1) Властвувай над сетивата си, особено над зрението и слуха (1); усмирявай подвижността на тялото си (2), въздържай езика си. Който не обуздава тези три неща, неговият вътрешен човек се разорява, отслабва, намира се в плен; такъв дори няма вътрешен живот. Защото тези три неща са като излази на душата навън, като прозорци, през които изстива вътрешната духовна топлина.

2) Своята власт над сетивата проявявай, като принудително ги насочваш към неща, благопотребни в настоящия момент. По-рано те неудържимо са се стремели към онова, което е хранело твоята самост (3) и най-главната ти страст. Сега трябва да ги насочваш към това, което съзижда духа ти.

3) Измери потребната за плътта си храна — проста и здравословна, определи мяра и час за хранене и повече не мисли за това. Същото направи и със съня. Чрез изсушаване на плътта умъртви половото влечение. По отношение на външните условия винаги дръж плътта си в известно угнетение, в хлад, в суровост и пр., така че да няма в теб никаква разглезеност.

4) Като определиш всичко това, бори се с плътта си, докато тя се усмири, докато свикне с това свое скромно и притеснено състояние и стане безгласна робиня на духа. Накрая смиряването на плътта ще ти се удаде. То трябва да бъде наша цел и нека се стремим към него като към награда за своите трудове. Чрез телесните подвизи се постигат телесните добродетели: уединение, мълчание, пост, бдение, труд, търпение в лишенията, чистота, девственост.

5) Трябва впрочем да помним, че тази съдружница — нашата плът — ще воюва с нас до гроб. Казват: не вярвай на плътта си, тя лукавствува. И ако с надежда, че вече си я смирил, само малко я поотпуснеш, в същия миг тя ще те сграбчи и надвие. Борбата с нея е доживотна, но все пак в началото е по-трудна, а после става все по-лека и по-лека, докато накрая се ограничава само с внимаване над установения вече порядък и с [преодоляване на] незначителни пориви на плътта.

6) За траен успех, както навсякъде, така най-вече в областта на телесните подвизи, трябва да се спазва правилото постепенност. Ето един общ съвет: отначало дръж своята плът под закона на въздържанието във всички нейни членове, но насочвай цялото си внимание към вътрешния духовен труд (4). Когато страстите започнат да се усмиряват и в сърцето ти се появи топлина, тогава, според мярата, в която се разгаря този вътрешен жар, потребностите на тялото сами ще започнат да отслабват и някак естествено ти ще се захванеш с по-големи телесни подвизи.

7) Най-главните телесни подвизи, ограничаващи плътта, са постът, бдението, трудът, чистотата. Измежду тях чистотата е по-действена от всички, по-нужна, по-потребна. Затова девството е най-бързият път към християнско съвършенство. Без него човек не може да придобие нито такава сила, нито такива дарове. Трябва само да помним, че освен телесна има и душевна чистота, която може и да липсва у съхранилия до гроб девствеността на тялото. И тя е много по-важна от телесната. Затова и живеещите в съпружество могат до известна степен да се доближат до живеещите в девство. Благодатта помага на предания Богу труженик. Затова и сред живеещите в съпружество виждаме такива, които са достигнали съвършенствата на духа.

© 2001—2005. Превод от руски език. Епископ Феофан Затворник. Путь ко спасению. СПб , 1875, с. 244-246.

Бележки

1. Пазенето на очите и ушите от греховни и излишни впечатления е важен закон в духовния живот. Неговото съблюдаване е твърде нужно днес, когато чрез общата атмосфера в света и особено чрез т. нар. видеокултура душата е жестоко атакувана с открито антихристиянски послания. Човек, който търси спасение и желае да съхрани верността си към Христа, тежко съгрешава, когато сам подлага душата си на разрушителното въздействие на тези послания — нещо, което е равносилно на беседване и сдружаване с дявола. Бел. прев.

2. Това означава движенията на тялото да не бъдат разпуснати, волни или разгорещени, а съобразени с изискванията на благонравието, целомъдрието и скромността. Бел. прев.

3. Самост — егоистична насоченост на човека към собственото “аз”, изместваща в душата му любовта към Бога и ближния и пораждаща гибелна самовлюбеност. Самостта е извор на страстите и на злото у човека и в света. Бел. прев.

4. Вътрешният духовен труд обхваща главно борбата с помислите, всявани в ума от бесовете. Тази борба е от решаващо значение в духовния живот, защото, ако лошите помисли не бъдат веднага прогонвани с молитва към Господа и негодувание срещу тях, те увличат сърцето и неизбежно водят до грях. Бел. прев

Упражнения за очите
19 Февруари 2018 г. 20:48:51
Kiril Hinkov


Упражнения за очите

Упражненията за очи със сигурност помагат за подобряване на зрението.  Въпросът е да се правят редовно и да се разбира, каква е целта им и начинът им на въздействие.

По принцип далекогледството, късогледството или другите проблеми на очите се дължат на постоянната промяна на формата на окото поради напрежението и липсата на еластичност в околоочните мускули. Те не могат да се управляват волево. А състоянието им се определя от липсата на добро кръвоснабдяване, породено от стегнатия гръбначен стълб.  

Целта на упражненията е да върнат нормалното състояние, при което окото автоматично реагира и се настройва правилно, за да даде ясен образ на мозъка.

Има няколко прости неща, които можете да правите при голяма натовареност на очите:
1. Мигайте колкото може по-често, така очите почиват.
2. На всеки половин час плискайте всяко око по десетина - петнайсет пъти със студена вода.
3. При изгрев и при залез, гледайте слънцето, колкото може по-дълго без да мигате. Окото обича светлината и топлината на слънцето, те му помагат да се отпусне. През деня слагайте длани върху очите и оставете слънчевата светлина да ги натопли добре.
4. Вдигнете очи нагоре и гледайте в точката между очите. Натягайте докрай и дръжте колкото може повече. Целта е очите мускули да се напрегнат максимално силно и дълго, за да могат автоматично да се отпуснат след това. Дори и очите ви да почнат да сълзят, продължавайте.
5. Гледайте пламъка на свещ, поставен пред вас, без да мигате. Дори и очите ви да почнат да сълзят, продължавайте. Опитайте да разделите образа на лявото и дясното око. Гледайте без да мигате в пространството между двата пламъка.
6. Колкото може по-често слагайте длани върху очите си. Добре е никаква светлина да не стига до тях, но да не ги притискате. Идеалното състоятие е да виждате чисто черен фон.
7. Когато се разхождате, без да мигате обхванете с очите си цялата полусфера пред вас. Това означава, ако вдигнете двете си ръце настрани - да гледате напред и да виждате дланите си. Опитайте да ходите, като гледате по този начин максимално дълго време, без да фокусирате зрението си върху конкретен обект.
8. Ходете на планина и гледайте надалече - сливането на небето и земята, далечния хоризонт, небето. Това също отпуска напрежението в очите.
9. Когато сте на открито, фиксирайте някакъв предмет на около 1 метър от очите ви така, че да го виждате идеално ясно с всички малки подробности. Постепенно отдалечете погледа си от него и стигнете до далечината. Мигайте, за да проясните виждането си. След това многократно връщайте и отдалечавайте погледа до и от предмета. Винаги искайте от себе максимално ясния образ. Мигайте, за да го постигнете.
10. Правете леки движения и упражнения за смекчаване на мускулите на врата и гърба си.
11. Не допускайте прекомерна умора и болки в гръбнака. Почивайте и му помагайте да се отпусне всекидневно.

При повечето от тези упражнения не става въпрос за заякване на очните мускули, както твърдят някои, а за отпускане на съществуващите напрежения в мускулите, които не могат да се контролират волево.

По тази причина упражнения от рода на движения на очите наляво, надясно, нагоре и надолу, не са толкова ефективни за подобряване на зрението. Стават за поддържане на очите в добро състояние, защото подобряват кръвоснабдяването, но не и за възстановяване. Много по ефективни са изометрични упражнения, които след спиране на напрягането, автоматично водят до отпускане на околоочните мускули. Те помагат за отпускане на очите и възстановяване на акомодацията (автоматичното фокусиране на образите).

Дадените по-горе упражнения работят. Дори след 2-3 дни ще имате "проблясъци" на идеално виждане, когато мигате по-често. 

Има и правила за правилно четене и използване на четенето за подобрение на зрението. Ето малко книги по въпросите:
http://universalinternetlibrary.ru/lib.cgi?cat=80
http://www.biblio.nhat-nam.ru/chzhoui_chigung_dlya_glaz.djvu

Проблемът на влошеното зрение не е проблем само на окото, а по-скоро на експлоатацията му, ползването му от мозъка, от вниманието.

Майсторите казват, че очите могат да гледат, могат и да виждат. Първа стъпка към виждането е обръщането на погледа навътре и гледането на самия себе си. Усещането на всички движения в тялото и съзнанието ни.
Казват, че когато погледнем с вътрешното си зрение част от тялото си, светлината на вниманието ни задвижва енергията на тялото. Това подпомага процеса на отпускане и съответно нормализиране на дадения участък. Важно е да имаме физическото усещане, че очите ни гледат там. 
Развиването на усещане, чувство за пространството и енергийната му наситеност е от първостепенна важност. Двете очи са ян. Те са положителните полюси на тялото. Те могат да преобразуват отрицателната енергия в положителна. Използват се за водене на потока от чи в тялото и лекуване на скрити болести. Останалата част на тялото е ин.

В китайската медицина се смята, че състоянието на очите е свързано със състоянието на черния дроб. Едно от най-добрите упражнения, които може да правите при влошаване на състоянието им, е просто да масажирате в кръг с длан областта над него. С дланта на дясната ръка започнете кръг по дъгата на ребрата към стомаха, после надолу малко преди средната линия на тялото, пак навън в коремната област и нагоре, отстрани на тялото. Правете колкото може повече такива кръгове няколко пъти на ден.  

Бойното изкуство - Будо и Буджуцу
19 Февруари 2018 г. 20:48:07
Kiril Hinkov


Бойното изкуство - Будо и Буджуцу

Будо е термин, често превеждан като „боен път”, който се използва в Япония за общо наименование на всички бойни изкуства, използвани като метод за култивиране на човека. Бу означава "боен", „въоръжение”, „насилие”, както и „да спреш, да забраниш, да доведеш до край”. До – път или начин.

Буджуцу означва дословно "бойно изкуство или техника". При него акцентът е върху реалната техника и начините за победа и спирането на насилието.  

В бойното изкуство се е смята, че има три големи области на развитие:
- бойна техника и самоотбрана;
- начини за лечение, оздравяване и здравословен живот;
- регулиране на ума, мисловни упражнения, медитация.
Чрез изучаването на това, ние можем да се погрижим за себе си, когато някой иска да ни причини зло, да живеем пълноценен, активен живот и да достигнем до висотата на човешкото мислене и дух.
Здрав човек не е този, който не страда от физически или психически болести, а този, който въпреки тях яде с удоволствие, спи спокойно, има дружелюбен и весел характер, свободно общува с хората, отличава се със здравомислие и вътрешен мир. Понятието "дълголетие" не се изчерпва само с достигането на преклонна възраст, а по-скоро е продължаването на младостта и способността да се радваме на живота през всичките дни, които са ни отпуснати на тази земя.   
Войн не е този, който може да победи всеки във физически сблъсък, а този, който, прозрял човешката природа и мислене, се опитва да даде най-доброто развитие на една ситуация. Ситуация, в която хората се изправят един срещу друг, заради своите си хорски интереси, без дори да виждат, какво се случва около тях. 
И така се стига до стратегията. Да избираш живота си, чрез всяка следваща стъпка. 

"… Никога не пропускайте всекидневната си тренировка. Постоянно се опитвайте да подобрите техниката си чрез опити и грешки. По този начин бавно ще изградите основата на ума си. И тогава, неочаквано, ще придобиете непобедима техника. С отворените очи на ума си ще можете да чуете шепота на птиците, звука на вятъра, принципа на вселената. Ще бъдете способни да изпреварите намерението на противника, преди да удари или да отвори устата си. Ще ви се струва, че атаките идват към вас със забавена скорост .... Най-висшето умение, което води към непобедимостта, може да бъде постигнато само с първокачествен ум... " 

Казуми Табата
“Секретни тактики”

ТРЕНИРОВКИ 

Рюкю буджуцу - бойното изкуство на островите Рюкю
19 Февруари 2018 г. 20:47:40
Kiril Hinkov


Рюкю буджуцу - бойното изкуство на островите Рюкю

Докато Карате (яп. празна ръка), въведено в Япония от Гичин Фунакоши, все повече се популяризира по целия свят като спорт или изкуство за развитие на характера, на остров Окинава, родината на Карате, продължава да се практикува Рюкю Буджуцу (бойната техника на островите Рюкю), една комплексна система за самозащита, която включва работа без оръжие – Рюкю Кенпо и практика с оръжия – Кобуджуцу.

 

Рюкю Кенпо
Рюкю Kенпо (拳法) е едно от най-старите и най-ефективни, изкуства за защита на живота, които човек е разработил. В него се съдържат елементи на коппо джуцу, окинавско туите (метод за захващане, осукване, изкълчване на ставите на противника), айки-джуджуцу и китайско кенпо, наричано на Окинава "Тоде" - китайска ръка. Много хора мислят, че Рюкю Кенпо е някакъв вид „Карате“. Поради липса на информация и непознаване на историята, те не осъзнават, че Карате и всичките му разклонения са производни от оригиналното Рюкю (Окинавско) Keнпо и Кобуджуцу.

Първата книга, написана от основателя на Карате в Япония, Гичин Фунакоши, е „Рюкю Keнпo Карате“ (1922 г.), а в последната си книга, написана точно преди смъртта му през 1957 г., той потвърждава, че Карате произлиза от Рюкю Keнпo и разказва как той е променил техниките и терминологията, за да станат по-разбираеми за неговите японски ученици. Чоки Мотобу, друг Окинавски инструктор и известен боец, опонира на Фунакоши в своята книга „Окинавско Keнпo Карате-джицу Кумите“ (1926 г.). В нея Мотобу се концентрира върху Кумите (бойните техники), а не само върху Ката, както предпочитал Фунакоши. Тези двама мъже и техните ученици са главните действащи лица на Карате в Япония, респективно и в света. Те и двамата са били Keнпo инструктори от Окинава, основният остров от архипелага Рюкю.

Въпреки, че в съвременното Рюкю Keнпo има много китайско влияние, неговия истински произход се крие в Окинавската история и фолклор. Един от основните проблеми при изследването им е в липсата на достатъчно писмени артефакти и противоречивите устни предания. Откъслечни архиви показват, че някои форми на кенпо може да са били практикувани преди повече от 2000 години. Развитието на Рюкю Keнпo е било повлияно от имиграцията към Окинава на победените японските кланове (през 1185 г. и отново през 1333 г.), и едновременно с това от увеличаването на културния обмен между Китай и Окинава от 13 до 19 век. В Окинава, техниките на Рюкю Keнпo са били разработени в голяма тайна и са предавани само в семействата на Окинавските благородници до ден днешен.

Кобуджуцу
Без изучаването на оръжия, не може да бъде овладяна истински невъоръжената защита. Работата с оръжия надгражда уменията с празна ръка и подобрява решаващи качества като тайминг, усет, контрол, баланс и сила. Когато двама противници с равни възможности се срещнат в битка, оръжието в ръцете на единия почти винаги му осигурява победата.

Въпреки, че оръжията развиват координация, гъвкавост, сила, зрителна острота, прецизност на останалите движения, усет за дистанция, тайминг, сила, и свръхсензитивност, тяхното най-важно значение за практикуващия може би остава скрито дълго време, преди той самия да започне да си дава сметка за своите способности. Това знание остава непонятно и безинетересно за онези трениращи, които бихме нарекли „практици“ – хора, които вместо да се потят години наред в залите, носят винаги с тях своя 9-милиметров пистолет, който би неутрализирал всеки от разстояние. Но ако, все пак, вие предпочитате да сте от онези хора, които търсят смисъла на онова, което е скрито в изкуствата от древността, и практикувате Кобуджуцу, наред с гореописаните качества, Вие ще развиете и боен дух. Онова „безполезно“ според мнозина практици качество, което идва директно от самурайските времена и ни учи винаги да се стремим да изявяваме духа си, независимо дали ще спечелим или изгубим, без значение от ситуацията, в която се намираме, и въпреки всички житейски трудности. Това е качество, което ни учи да живеем като пълноценни личности, тук и сега, с нужното самочувствие, уважение и социална отговорност.

Конституция на Япония от 604 г.
19 Февруари 2018 г. 20:47:09
Kiril Hinkov


Конституция на Япония от 604 г.

КОНСТИТУЦИЯ НА ЯПОНИЯ, ПРОВЪЗГЛАСЕНА ОТ ПРИНЦ ШОТОКУ ТАЙШИ ПРЕЗ 604 г.

(преводът е взет от книгата на г-жа Йошико Номура Принципите Номура за интегрирано образование през целия живот)

Хармонията трябва да се цени, а избягването на безсмислено противопоставяне да се уважава. Всички хора са под влиянието на класовите различия, но малцина притежават интелигентност. Затова и някои не се подчиняват на господарите си и бащите си или поддържат вражди със съседните села. Но когато тези, които ръководят, работят в хармония, а подчинените им са приятелски настроени, то правилните решения ще се налагат спонтанно. Ще има ли тогава нещо, което не можем да постигнем?

Искрено почитайте Трите ценности според будизма (Буда, дхарма, сангха) - пробуждането или просветлението (Буда), истината (законът на Вселената, открит от достигналите просветление) и общността (общността на посветените в учението на будизма, например будистките монаси), защото именно те са последното убежище за всички живи същества и към тях е насочена вярата във всички страни. Има ли човек, без оглед на възрастта, който да не почита този закон? Малцина са непоправимо покварените - и те могат да бъдат научени да го следват. Но ако те обърнат гръб на Трите ценности, как ще бъдат изправени греховете им?

Когато получите заповед от императора, подчинявайте се с прилежност и старание. Господарят е Небето, а васалът - Земята. Небето се извисява, а Земята го крепи. Когато този закон е спазен, четирите сезона следват обичайния си ход, а мощта на природата поддържа животните и растенията живи. Ако Земята се опита да надделее, то Небето се срива с грохот. Следователно когато господарят говори, васалът слуша; когато господарят действа, васалът се подчинява. Затова, когато получиш заповед от императора, изпълнявай я със старание. Ако липсват добросъвестност и старание в това отношение, то катастрофата е естествената последица.

В поведението си министрите и служителите на императора трябва да се ръководят от принципа на благоприличието и етикета, защото това е от ключово значение при управлението на народа. Ако висшестоящите не спазват съответната норма на поведение, подчинените им тънат в хаос, а ако на подчинените им липсва такова поведение, то законът неизбежно ще бъде нарушаван. Така, когато господар и васал се държат подобаващо.  разликите в ранга не се объркват, а когато народът следва правилата за поведение, то управлението на държавата протича от самосебе си.

Въздържайте се от лакомия и забравете за алчността, разглеждайте безпристрастно делата, които стоят пред вас. Хората са склонни да се жалват, а жалбите са по хиляда на ден: колко ще бъдат те тогава след известен брой години? Трябва ли този, който взима решенията по тези дела, да превърне печалбата в своя обичаен мотив и да изслушва тъжби с цел да получи подкуп - тогава тъжбите на богаташа ще са като камък, хвърлен във вода, докато жалбите на бедните ще приличат на вода, плисната върху камък. При такива обстоятелства беднякът няма да знае към кого да се обърне за помощ, а задължението на министъра няма да е изпълнено.

Наказвай злото и поощрявай доброто. Това е златното правило на древността. Затова не крийте добрите качества на другите и не пропускайте да поправите грешното, когато го видите. Подмазвачите и измамниците са опасно оръжие за подриването на държавата и меч, заплашващ народа с унищожение. В разговор с по-високопоставените от тях, блюдолизците обичат да говорят нашироко за недостатъците на подчинените си; пред подчинените си пък критикуват грешките на по-високопоставените. Подобни хора не са верни на господаря си и не проявяват благосклонност към народа. От такива като тях произтичат размириците и разногласията сред гражданите.

Нека всеки отговаря за своето и отговорностите да не бъдат смесвани. Когато мъдри мъже получат дадена служба, се чуват възшаси на одобрение. Ако тя бъде възложена на безпринципни мъже, катастрофите и броженията се множат. На този свят малцина се раждат, надарени със знание: мъдростта е плод на искрена медитация. За всяко нещо, малко или голямо, намерете подходящия човек и то ще бъде свършено добре: винаги се обръщайте само към мъдри хора и те ще покажат смирение. По този начин държавата ще пребъде вечно, а храмовете на Земята и зърното ще са вън от опасност. Затова и мъдрите владетели от древността търсели човека за службата, а не службата за човека.

Нека министрите и служителите на императора да идват в двореца рано сутрин и да си тръгват късно. Държавната работа не позволява нехайство и дори целият ден едва ли е достатъчен, за да бъде свършена тя. Затова ако идвате в двореца късно, спешните дела изостават, а ако се оттеглите рано, работата остава незавършена.

Добросъвестността е в основата на правилните решения. Нека във всичко има добросъвестност, защото в нея се намират доброто и злото, успехът и провалът. Ако господарят и васалът са добросъвестни и искрени в отношенията си, какво не може да бъде постигнато? Ако обаче те не са добросъвестни един с друг, всичко без изключение завършва с провал.

Нека сложим край на гнева и да се въздържаме от враждебни погледи. Нека не показваме неприязън, когато другите са различни от нас. Тъй като всички хора имат сърца, а всяко сърце има своите склонности. Това, което е правилно за тях, е лошо за нас, а правилното за нас е лошо за тях. Нито ние сме безспорни мъдреци, нито те са несъмнени глупци. Всички сме просто обикновени хора. Как би могъл някой да създаде правило, според което да се различава доброто от злото? Защото всички сме едновременно и мъдри, и глупави в нашите взаимоотношения, точно като пръстен, който описва кръг без начало и край. Затова, въпреки че другите се поддават на гнева, нека ние направим обратното, да се пазим от собствените си недостатъци и макар че може ние да сме прави, нека следваме мнозинството и действаме като хора.

Ясно давайте оценка на достойнствата и недостатъците и раздавайте всекиму според заслуженото. В наши дни наградата не е за онези, които имат достойнства, а наказанието не следва престъплението. Вие, високопоставени чиновници, които управлявате публичните дела, нека вашата задача бъде справедливо да раздавате наградите и наказанията.

Нека не се позволява на местните власти в провинциите да налагат данъци на населението. В една държава няма двама владетели; народът няма двама господари. Суверенът е господар на хората в цялата държава. Служителите, на които е дал правомощия, са до един неговй васали. Как биха могаи те, както и правителството, да си позволят да налагат данъци на населението?

Нека всички, натоварени със служба, идват на работа еднакво според функциите им. Поради заболяване или изпращане на мисия, работата им понякога може да бъде пренебрегната. Но когато стане възможно, те да се върнат към задълженията си, нека бъдат толкова разбрани и приспособими, сякаш са знаели за това отпреди, и нека не възпрепятствуват публични дейности, защото не са успели да се справят с тях.

Министри и служители на императора, не бъдете завистливи. Ако завиждаме на другите, ще завиждат и на нас. Злото на завистта няма граници. Ако другите ни превъзхождат по интелигентност, това не е приятно; ако ни превъзхождат по умения, завиждаме им. Затова са необходими пет века,.за да се появи един мъдър човек и хиляда, за да се появи един истински мъдрец. Но ако няма мъдри хора, как ще ръководим страната си?

Да обърне гръб на личния интерес и да се обърне с лице към този на обществото - това е пътят на един министър. Ако човек е под влиянието на лични мотиви, той със сигурност ще изпитва негодувание; ако е повлиян от гнева и негодуванието, то със сигурност няма да може да работи в хармония с другите; ако не може да работи в хармония с другите, то несъмнено ще жертва общия интерес за сметка на личните си чувства. Когато възникне негодувание, то пречи на реда и е в ущърб на закона. Затова първата клауза шаси, че господари и подчинени трябва да постигнат съгаасие. Смисълът е съвсем същият.

Нека хората, наети да служат на държавата, да работят в съответствие със сезоните. Това е древно и отлично правило. Затова нека работят през зимните месеци, когато имат свободно време. Но от пролетта до есента, когато са заети със селското стопанство или с градините с черничеви дървета, те не трябва да бъдат обезпокоявани. Защото ако не се грижат за земеделието, как ще се изхранват? Ако не се грижат за черничевите дървета, какво ще обличат?

Важните решения не трябва да се вземат само от един човек: те трябва да се обсъждат от мнозина. Но за по-маловажните въпроси, които не са от такова значение, не е необходимо да се допитваме до много хора. Само когато става въпрос за решения от голямо значение, когато има опасност от сериозни последствия, тогава те трябва да се съгласуват с останалите, за да се достигне до правилното заключение.

 

Февруари 2018

 ПВСЧПСН
05 1

2018-02-01

10:00 Упражнения за регулиране на тялото - Център по борба - Дианабад
19:30 Тренировка по джуджицу - Център по борба, Дианабад

2 3

2018-02-03

12:30 Тренировка по джу джицу и самоотбрана - Център по борба - Дианабад
14:00 Упражнения за регулиране на тялото - Център по борба - Дианабад

4
065

2018-02-05

19:00 Тренировка по карате Шотокан - техникум Попов

6

2018-02-06

10:00 Упражнения за регулиране на тялото - Център по борба - Дианабад
19:30 Тренировка по джуджицу - Център по борба, Дианабад

7

2018-02-07

19:00 Тренировка по карате Шотокан - техникум Попов

8

2018-02-08

10:00 Упражнения за регулиране на тялото - Център по борба - Дианабад
19:30 Тренировка по джуджицу - Център по борба, Дианабад

9 10

2018-02-10

12:30 Тренировка по джу джицу и самоотбрана - Център по борба - Дианабад
14:00 Упражнения за регулиране на тялото - Център по борба - Дианабад

11
0712

2018-02-12

19:00 Тренировка по карате Шотокан - техникум Попов

13

2018-02-13

10:00 Упражнения за регулиране на тялото - Център по борба - Дианабад
19:30 Тренировка по джуджицу - Център по борба, Дианабад

14

2018-02-14

19:00 Тренировка по карате Шотокан - техникум Попов

15

2018-02-15

10:00 Упражнения за регулиране на тялото - Център по борба - Дианабад
19:30 Тренировка по джуджицу - Център по борба, Дианабад

16 17

2018-02-17

12:30 Тренировка по джу джицу и самоотбрана - Център по борба - Дианабад
14:00 Упражнения за регулиране на тялото - Център по борба - Дианабад

18
0819

2018-02-19

19:00 Тренировка по карате Шотокан - техникум Попов

20

2018-02-20

10:00 Упражнения за регулиране на тялото - Център по борба - Дианабад
19:30 Тренировка по джуджицу - Център по борба, Дианабад

21

2018-02-21

19:00 Тренировка по карате Шотокан - техникум Попов

22

2018-02-22

10:00 Упражнения за регулиране на тялото - Център по борба - Дианабад
19:30 Тренировка по джуджицу - Център по борба, Дианабад

23 24

2018-02-24

12:30 Тренировка по джу джицу и самоотбрана - Център по борба - Дианабад
14:00 Упражнения за регулиране на тялото - Център по борба - Дианабад

25
0926

2018-02-26

19:00 Тренировка по карате Шотокан - техникум Попов

27

2018-02-27

10:00 Упражнения за регулиране на тялото - Център по борба - Дианабад
19:30 Тренировка по джуджицу - Център по борба, Дианабад

28

2018-02-28

19:00 Тренировка по карате Шотокан - техникум Попов

 
« »

Вижте още

Маймунките на ума
01 Август 2016 г. 10:03:41
Kiril Hinkov


Маймунките на ума

Всички сме виждали изображения на трите маймунки, от които едната е запушила устата, втората - очите, а третата - ушите си. На Запад се смята, че те казват: „Не знам, не чух, не видях.”

На Изток знаят, че мъдрите маймунки, освен това, са и нещо друго:
Мидзару покрива очите си и сякаш казва: „Не виждам зло. Центрирана и съсредоточена съм.”
Кикадзару покрива ушите: „Не чувам зло. В пълно равновесие съм. Спокойна и умиротворена”.
Ивадзару, покрива устата: „Не говоря зло. Ям и пия, каквото искам, но внимавам, какво искам.”
Седзару е скръстила ръце пред себе си: „Не предавам зло. Животът е най-ценното нещо в нашия свят.”
Мотадзару е сложила ръце зад гърба си или пък се пощи: ”Силна и уверена съм. Не допускам да ми причиняват зло.”

В ученията от Изток, маймуната символизира емоционалния ум, който трябва да бъде умиротворяван. А мъдрите маймунки изобразяват различни аспекти на този ум, начините за тренирането му, правилното вътрешно отношение към света, и най-вече – крайното му състояние - сила, спокойствие и подкрепа за рационалния ум.

Какво ще направиш за света, ако имаш такъв ум? Как ще живееш живота си? 

Огледалото на съзнанието
06 Септември 2010 г. 20:38:12
Kiril Hinkov


Огледалото на съзнанието

„Твоята критика излъсква огледалото ми.”
Джеллаледин Руми

Огледало на началото
Когато съзнанието е спокойно, а мислите са в съгласие с него, то прилича на огледало. Отразява всяко изменение. Търси и хвърля светлина върху всяка неяснота, несигурност, съмнение, породени от думи и концепции.

Непрозрачно огледало
Ако практикуващият се освободи от емоционалните и интелектуални вълнения, както и от илюзиите на мисленето, умът му става спокоен и прозрачен. Той започва да осъзнава, че феноменалният свят до голяма степен е определен от това, което са ни учили, че е социално обусловен. На този етап огледалото вече е чисто от прах. Отразява всичко ясно и точно. Появява се усещане, че феноменалният свят е илюзия. Зад огледалото се крие още нещо.

Огледало на проявената реалност
Умът придобива способност да обхваща събития, явления, концепции, места в цялата им пълнота. Той се превръща във вълшебно огледало, което мигновено може да ни покаже всичко, което поискаме да видим. Явленията на нашия свят са явления на ума.

Празното огледало на реалността. Прозрачното огледало.
Какви сме били преди да се родим? Или даже преди да се родят родителите ни?
 
"Энциклопедия дзена" - Вон Кю Кит

Трихотомия или учение за трисъставността на човека
19 Февруари 2018 г. 20:36:20
Kiril Hinkov


Трихотомия или учение за трисъставността на човека

ТЕЛЕСЕН ЖИВОТ

Три страни на човешкия живот. Първа страна: телесен живот, органи и потребности на телесния живот; нормална и излишна загриженост за тялото.

Тялото ни се състои от различни органи, всеки от които изпълнява своя функция, изключително необходима за телесния живот. Има три главни органа [1]:

1) стомах, бял дроб, сърце, артерии и вени, лимфни и множество други съдове, съдчета и жлези, служещи за различни секреции от кръв и сокове на тялото; функцията на всички тях е хранене на тялото или плътотворение;

2) система от мускули и кости, чиято функция е движение вътре и навън;

3) система от нерви, центърът на които са главата, гръбначният мозък и системата от ганглии - някъде под коремната и гръдната преграда, а разклоненията й са разпространени по цялото тяло; функцията й е сетивност. Когато тези органи функционират нормално, тялото е здраво и животът е извън опасност; а когато този ред се нарушава, тялото се разболява и животът е в опасност.

Всяка функция има своя потребност, която напомня на човека за себе си, изисквайки да бъде задоволена. Потребностите на стомашната или хранителната и плътотворна част са храна, вода, въздух, сън; потребността иа мускулно-костната част е да се напрягат мускулите, които всеки чувства, щом се заседи дълго, и потребността от движение, караща човека да ходи, да се разхожда, да работи нещо; потребността на нервната част е приятно дразнене на нервите на цялото тяло, като умереност на топлината и студа и други подобни и особено - приятно дразнене на петте ни сетива, чрез които нервната система е излязла навън за контакт с външния свят.

Всичко това, както виждате, е телесно. Какво общо има душата с всичко това? Тъй като тя поради най-тясното си съчетаване с тялото го е приела в своята личност, то счита за свои и всички телесни потребности. Затова казваме: „Искам да ям, да пия, да спя, искам да ходя, да се разхождам, да работя, искам да видя различни цветове, да чуя различни гласове, да помириша различни аромати“, и така нататък. След като е възприела всички телесни потребности за свои, душата счита за своя работа и задоволяването им и се грижи за храна, вода, сън, облекло, подслон и за всичко останало, като по всякакъв начин желае да постигне това на тялото да му бъде осигурен покой и то да не я безпокои с досадните си изисквания. Това отношение на душата към тялото, към което тя се придържа без да се е учила на него, а от само себе си, по някаква вътрешна принуда се проявява в нея като своеобразен инстинкт - любов към живота, любов към тялото, желание да осигурява покой на тялото и да доставя всичко необходимо за това.

Съвкупността от всичко това формира телесната страна на човешкия живот. Но не всичко тук е еднакво телесно или плътско и чувствено. Безусловно плътска е само хранителната част, но и тя се облагородява чрез приспособяване на нейното задоволяване към същинските душевни потребности и цели. А органите на движението и сетивата служат повече на нуждите на душата, отколкото на тялото. А един орган, стоящ сякаш извън системата на останалите органи, а именно - органът на словото, е изключително орган на душата, определен да служи само на нея.

Телесен, плътски, чувствен - неодобрим в нравствено отношение - живот е този, когато човек, увличайки се крайно от любовта към живота и любовта към тялото, поставя за своя главна цел и грижа покоя на тялото или всестранюто задоволяване само на телесните потребности при забравяне за душата, а да не говорим за духа. При това всяка телесна потребност, естествено проста, се размножава на множество придобити потребности чрез навика и пристрастието към различни начини за нейното задоволяване. Вземете храната или водата, или облеклото. На пръв поглед има ли нешо по-просто от това?

А междувременно колко постоянни потребности има: „Ако щеш умри, но дай!“ От това виждаме, че някои нямат свободна минута, тичайки след нужното за задоволяването им, при все че десетки други лица са заети за тях със съвщото. Душата и духът при такива неизбежно гладуват, ако още не са съвсем заглушени, забравени и потопени в чувственост.

 

ДУШЕВЕН ЖИВОТ

1. Мислителна страна

Втора страна на човешкия живот - душевен живот - и трите му главни части. Първа част: мислителна страна с нейните видове. Знание и наука. Нормални дейности на разсъдъка и празноблуждаене на мислите.

Влизали сте вътре; да влезем отново. Вижте какво множество и разнообразие от действия и движения има тук! Ту едно, ту друго, ту влиза, ту излиза, ту се приема, ту се отхвърля, възниква и се променя. Защото душата е винаги подвижна и не е в състояние да стои на едно място. Ако почнем да гледаме в душата общо, няма да разберем нищо - трябва да разпределим действията й по видове и след това да разгледаме всеки вид поотделно. Но хората отдавна вече са се вгледали и са разпределили всички действия на душата в три разреда - на мислите, на желанията и на чувствата, като са нарекли всеки от тях отделна страна на душата — мислителна, желателна и чувстваща. Да вземем тази класификация и да почнем да разглеждаме всяка страна.

Мислителна страна. Ако в нас съществува бъркотия, то тя има най-голям простор в мислите, а желанията и чувствата са в хаотично движение вече под действие на мислите. Но в областта на мислите не всичко е безпорядъчно движение; в нея има редица сериозни занимания. Те всъщност представляват душевният живот от страна на мислите. Тези занимания са:

1. Щом забележите нещо във външната среда посредством сетивата си или сте изслушали разказ на други хора за това, което те са забелязали със сетивата си, веднага въображението ви си представя всичко това и паметта го запомня; и нищо не може да влезе в душата без участието на въображението и иаметта. Не можеш да си представиш, нито ще почнеш да мислиш за това, което паметта не е съхранила. Случва се мисли да се родят направо от душата, но те веднага биват облечение в образ. Така че цялата мислителна част на душата е образна.

2. Но въображението и паметта добиват и хранят само материал за мислите. Самото движение на мислите произлиза от душата и се осъществява от нейните закони. Спомнете си как по-малкият ви брат, щом е виждал нещо ново, веднага се е обръщал към вас или към други хора с въпросите: „А какво е това? Ами кой го е направил“? А от какво е направено това?“ - и не се е успокоявал, докато не му решат всички тези въпроси и не го задоволят. Мисловността на душата започва именно от пораждането на тези въпроси и ражда мисли в отговор на тях или приема от другите вече готови мисли за това. Въображението и паметта не мислят. Те са черноработници, подчинени сили. Способността на душата, от която произлизат тези въпроси и чрез която се изнамират и пораждат мисли в отговор на тях, се нарича разсъдък, работата на който е да разсъждава, да обмисля и да намира търсените решения. Понаблюдавайте се и ще установите, че нищо у вас не става без обмисляне и преценка. Налага се да обмислите всяка дреболия. Колкото и мигновено да става това, преценката влиза навсякъде и се осъществява по споменатите по-горе въпроси.

3. Когато обмисляте, тук още няма определена мисъл. Определена мисъл се установява, когато намерите решение на някой въпрос. Разсъдъкът ви все се рои, търсейки какво представлява дадено нещо, откъде е то и за какво служи, и така нататък. А когато сами намерите това решение или след като го чуете от други хора, се съгласите с него, обикновено казвате: „Сега разбирам, няма какво повече да мисля,        въпросът е решен.“

Това решение дава покой на мисловността ви относно занимавалия ви въпрос. Тогава разсъдъкът ви се насочва към други предмети, а формиралата се мисъл бива предадена в душевния архив - паметта, откъдето по изискване на нуждата бива вземана като помощно средство при решаването на други въпроси, като средство за формиране на други мисли. Съвкупността от всички формирали се по този начин понятия представлява начина на вашето мислене, който проявявате винаги в речта си. Това е областта на вашето знание, добито от вас с мисловен труд. Колкото повече въпроси сте решили. Толкова повече определени мисли или понятия за нещата има у вас; колкото повече са тези понятия, толкова по-широк е кръгът на вашето знание. По този начин, както виждате, над паметта и въображението при вас стои разсъдъкът, който с мисловния си труд добива за вас определени понятия или познания за нещата.

Не на всеки въпрос ни се удава да постигнем определен отговор. По- голямата част от тях остават нерешени. Мислят-мислят, и нищо определено не измислят. Поради което казват: „Може би е така, а може би иначе“. Това дава мнения ш предположения, които, общо взето, у нас май са повече, отколкото формиралите се познания.

Когато някой, обмисляйки определен клас теми, постигне сам и заимства и от други хора доста определени мисли и понятиа за тях, а нерешеното св тях успее да допълни с такива сполучливи мнения и предположения, че може да счете този кръг от тези за достатъчно опознат и изяснен, тогава привежда в ред всичко постигнатонато, излага ги систематично и последователно и ни дава наука по тези въпроси. Науката е венецът на мисловната работа на разсъдъка.

Разказвам ви всичко това, за да ви бъде по ясно в какво трябва да се състои естествената законна дейност на мисловната ни сила. Чрез нея трудолюбието би следвало да обмисля още непознатото, за да го опознае. На малцина им е дадено да бъдат научни работници, не всички могат и да изучават науки, но всички можем и трябва да обмисляме заобикалящите ни неща, за да получим определени понятия за тях. Ето с това би трябвало да бъде заета мисловната сила на всички хора. Колко ще постигне тя - зависи от нейната мощ, - но тя трябва винаги да бъде заета със сериозната работа обмисляне и преценка на действителността. Междувременно, какво виждаме в нашата мислена област? Непрекъснато движение на образи и представи без никаква определена цел и ред. Помисъл след помисъл се надигат и ту вървят в редица, ту един срещу друг, ту изтичват напред, ту се връщат, ту отскачат встрани, без да се спират върху нищо. Това не е разсъждение, а блуждаене и разсейване на мислите; следователно е състояние, напълно противоположно на това, което би трябвало да бъде мисловната ни сила - нейно заболяване, толкова внедрено в нея и общо за всички хора, че не ще намерите нито един човек, който да би могъл постоянно да се занимава със сериозен труд на мислене, без да се подлага на разсейване и блуждаене на мислите, откъсващи го от мисловния процес и увличащи го в различни посоки. Често се замисляме. Що за състояние е това? Ами ето какво: мисълта слиза в архива на паметта и с помощта на въображението преглежда всички насъбрали се там вехтории, преминавайки от история към история по определени закони за свързаност (асоциираност) на представите, преплитайки към случилото се нещо, което не се е случило, а нерядко дори и невъзможни неща, дока- то не дойде на себе си и не се върне към заобикалящата действителност. Казват: „Еди-кой си се е вглъбил“. Вглъбил се е, но в пустотата, а не в сериозно обмисляне на нещо. Това е като сънното мечтание - празномислие и пустомислие. Понаблюдавайте се и ще видите, че по-го- лямата част от времето ни преминава именно в такова пустомислие и блуждаене на мислите. А някой ден (и не са ли такива дни повечето) нито една сериозна мисъл не ни идва наум. Моля ви, обърнете внимание на това и се заемете с решаването на въпроса: прилича ли на разумна твар да действа така? А аз междувременно ще се обърна към другите разреди душевна дейност.

2. Желателна страна

Желателна страна на душевния живот. Дейност. Правилно и хаотично състояние на желателната способност.

Желателна страна. Действащата тук сила е волята, която желае да придобие, да употреби или да направи каквото счита за полезно, нужно или приятно за себе си, и не иска - не желае обратното на това. Вълненията на волята изискват съответно дело, затова волята по-скоро е дейна сила, чиято съществена потребност е да живее и да действа. Тя държи под свое ръководство всички сили на душата и тялото и всички подръчни средства, и ги пуска в ход, когато е нужно. В основата й лежи ревността или усърдието - жаждата за работа, а като възбудители при нея стоят приятното, полезното и нужното. Когато те липсват, ревността спи и деятелните сили губят тонус, отпускат се. Те поддържат желанието, а желанието разпалва ревността.

Последователността на изявяването на тази душевна страна е следната. В душата и тялото има потребности, към които са се примесили и житейски - семейни и обществени потребности. Тези потребности сами по себе си не дават определено желание, а само ни карат да търсим начин да ги задоволим. Когато потребността вече е била задоволена веднъж по един или друг начин, то след това заедно със събуждането й се ражда и желание за онова, с което вече е била задоволена. Желанието винаги има конкретен предмет, задоволяващ потребността. Някоя потребност е била задоволена по различни начини, затова със събуждането й се раждат и различни желания - ту за един, ту за друг, ту за трети предмет, който може да я задоволи. В изявилия се живот на човека зад желанията не се виждат потребности. В душата се роят само желания и искат да бъдат задоволени, сякаш сами за себе си.

Какво да прави душата с тези желания? Предстои й избор - кой от пожеланите обекти да предпочете. След избора следва решение - да направи или да набави, или да употреби избраното. След решението се прави подбор на средствата и се определят начинът и редът за изпълнението му. Накрая следва делото - в съответното време и на съответното място. Всяко, дори и най-мъничкото дело се осъществява в тази последователност. Можете да проверите това върху което и да е ваше дело. По навик понякога всички тези действия се извършват мигновено и след желанието веднага следва дело. Тогава изборът, решението и средствата се вземат от предишни дела и не изискват отделно производство.

При възрастния човек почти всичко се върши по навик. Рядко се случва някое начинание, излизащо извън обичайния ред на делата и знанията. Става така, че вече преживеният живот изисква съответстващи на себе си дела. Тъй като те се повтарят често, то естествено се превръщат в навик, нрав, житейско правило и характер. От съвкупността на всички тези навици, правила и по- рядки се формира начинът на живот на определено лице, както от съвкупността на установилите се понятия се формират начинът на неговото мислене и възгледите му. Като познаваме нечий начин на живот, можем да се досетим какво мисли той в един или друг момент и как ще постъпи при определени обстоятелства.

За ръководител на деятелния живот е поставено благоразумието, което е същият разсъдък, само че намиращ се в служба на волята. В мислената област разсъдъкът решава, кое какво е в сферата на съществуващото, а в желателната и деятелната определя какво и как трябва да се прави, за да бъде със сигурност постигнато това, което е законно пожелано. Когато той свикне да определя това както трябва, така че човек винаги или в повечето случаи да осъществява делата си с успех, тогава справедливо му се приписва благоразумие - умение за осъществяване на делата, като съобразява точно средствата с целите и делата с външните обстоятелства.

От казаното няма да ви бъде трудно да направите извод за естественозаконната дейност на волята, която, както виждате, е господарка на всичките ни сили и на целия ни живот. Нейната работа е да определя начина, способа и степента на задоволяване на желанията, пораждани от потребностите или заменили потребностите, така че животът да тече както трябва, доставяйки покой и радост на живеещия. Както бе споменато, у нас има душевни, телесни, житейски и обществени потребности и желания. Те не се проявяват еднакво при всички, тъй като животът не се стича еднакво при всички, а при един човек по един начин, при друг - иначе. Работата на човека е да определи как в своето положение може и трябва да задоволява своите потребности и желания, да пригоди подходящи способи за това и да живее според тези норми. Да ръководиш здравомислено според установените норми живота си е всичките му дела и начинания - това е задачата на желателната или деятелната страна на живота ни. Така би трябвало да бъде. Но вникнете и разгледайте какво се случва на практика.

В мислената ни страна е налице хаос, разсейване и блуждаене на мислите, а в желателната - непостоянство, безпорядък и своенравие на желанията, а след тях - и на делата. Каква голяма част от времето ни преминава в безделие и празноделие: мотаем се насам-натам, сами не знаем защо; правим и преправяме, без да можем да дадем смислен отчет за това; редуват се начинание след начинание и дело след дело, но от всичко се получава само навалица - суета. Пораждат се желания и не можеш да им откажеш: „Дай, дай“. И би било добре това да е само веднъж, а то е почти постоянно. Защо е така? Господарката ни - волята - се е разплула. Вижте още колко много допълнително дошли възбудители на желания има у нас: гняв, омраза, завист, скъперничество, тщеславие, гордост и други подобни. Източник на желанията трябва да бъдат естествените потребности на стеклия се семеен и обществен живот, а какво естествено има във всички тези допълнително дошли възбудители на желания? Те само разстройват естеството и всички порядки в живота. Но откъде е това варварско нашествие? Оставям на вас да прецените, а сам ще побързам към края.

3. Чувстваща (раздразнителна) страна

Трета страна на душевния живот - сърцето. Важното значение на сърцето в живота на човека. Влияние на страстите върху сърцето.

Областта на чувството е сърцето. Кой не знае какво голямо значение има сърцето ни в живота! В него се натрупва всичко, което влиза в душата отвън и което се изработва от мисловната и деятелната й част; през него преминава и всичко онова, което душата забелязва навън. Затова то се нарича център на живота.

Работата на сърцето е да чувства всичко отнасящо се до нашата личност. И то постоянно и неотклонно чувства състоянието на душата и тялото, а освен това - и разнообразни впечатления от чести душевни и телесни действия, от околни и срещани предмети, от външната обстановка и общо от хода на живота, принуждавайки и карайки човека да му доставя във всичко това приятното и да отблъсква неприятното. Здравето или нездраве- то на тялото, активността му и вялостта, умората и енергичността, бодростта и дрямката; след това всичко, което е видяно, чуто, пипнато, помирисано, опитано на вкус, което е възникнало като спомен и представа, което е обмислено и се обмисля, което е направено, прави се и предстои да се направи, което е добито и се добива, което може и не може да бъде добито, което е благоприятно или не е благоприятно за нас - било то лица или стечение на обстоятелства - всичко това се отразява в сърцето и го раздразва приятно или неприятно. Съдейки по това, то не може и за миг да бъде в покой, а е в непрекъснато вълнение и тревога като барометър преди буря. Но и много неща отминават, без да оставят у него следа, както можете да проверите в случаите, ко- гато сме някъде за първи път - тогава всичко там ни занимава, а след втория и третия път - едва ли обръщаме внимание на нещо.

Всяко въздействие върху сърцето поражда в него отделно чувство, но в езика ни няма думи за различаването им. Изразяваме чувствата си с общи термини: приятно - неприятно, харесва ми - не ми харесва, весело - скучно, радост - тъга, скръб - удоволствие, покой - безпокойство, досада - задоволство, страх - надежда, антипатия - симпатия. Понаблюдавайте се и ще откриете, че на сърцето ви е ту едно, ту друго.

Но значението на сърцето в управлението на нашия живот не се изчерпва само с това да стои страдателно над впечатленията и да свидетелства за задоволителното или незадоволителното ни състояние, но се състои и в това да поддържа енергията на всички сили на душата и тялото. Вижте колко бързо вършим някоя работа, която ни харесва, която ни е по сърце! А пред това, което не ни е по сърце, ръцете се отпускат и краката не помръдват. Затова умеещите да управляват себе си, щом им се наложи да свършат нещо необходимо, което обаче не им е по сърце, бързат да намерят в него приятна страна и чрез нея, като помирят с него сърцето, поддържат в себе си необходимата за работата енергия. Ревността - движещата сила на волята - произлиза от сърцето. Същото е и в умствената работа: тема, която ни е по сърце, се обмисля по-бързо и по-всестранно. При това мислите се роят от само себе си и трудът, колкото и да е продължителен, не бива считан за труд.

Не всичко се харесва на всички и не при всички сърцето е еднакво предразположено към всичко, но при едни - повече към едно, а при други - повече към друго. Това се назовава така: „Всеки си има свой вкус“. Това зависи отчасти от естественото предразположение, отчасти - и дали не в по-голяма степен? - от първоначалните впечатления, впечатления от възпитанието и от случайности в живота. Но както и да са се формирали, вкусовете карат човека така да устрои живота си, да се заобиколи с такива обекти и отношения, каквито вкусът му посочва и с които той е в мир, бидейки задоволяван от тях. Задоволяването на сърдечните вкусове му дава сладък покой, който и представлява индивидуална за всекиго мярка за щастие. Нищо не те тревожи - това е и щастието.

Ако винаги би се придържал в мисловната част към здравомислие, а в дейността - към благоразумие, човек би срещал в живота най-малък процент случайности, неприятни за сърцето му, и следователно би имал най- го лям процент щастие. Но както бе посочено, мисловната част рядко се държи както трябва, отдавайки се на мечти и разсеяност, и деятелната се отклонява от нормалната си насоченост, увличайки се от непостоянни желания, възбуждани не от потребности на естеството, а от дошли допълнително страсти. Затова и сърцето няма покой и докато тези части се намират в такова състояние, не може да има. Сърцето бива измъчвано най-много от страстите. Ако не би имало страсти, биха се случвали, разбира се, неприятности, но те никога не биха мъчили сърцето така, както го мъчат страстите. Как изгаря сърцето гневът! Как го разкъсва омразата? Как го гризе злата завист? Колко тревоги и мъки причинява незадоволеното или посрамено тщеславие? Как го потиска скръб, когато страда високомерието? А ако разгледаме по-внимателно, ще открием, че и всичките ни тревоги и болки на сърцето са от страстите. Тези зли страсти, когато биват задоволявани, дават радост, но краткотрайна, а когато не биват задоволявани, а напротив, срещат обратното, причиняват продължителна и непоносима скръб.

По този начин се вижда, че сърцето ни наистина е коренът и центърът на живота. Давайки да се разбере за доброто или лошото състояние на човека, то възбужда към дейност другите сили и след дейността им отново приема в себе си - за усилване или отслабване - чувството, по което се определя състоянието на човека. Като че ли би трябвало да му се даде пълна власт и над управлението на живота, както това става изцяло при доста хора, а при всички останали - отчасти. Като че ли е така и може би по природа то е имало точно такова предназначение, но допълнително са се появили страстите и са размътили всичко. При тях и състоянието ни се посочва от сърцето невярно, и впечатленията не са такива, каквито би трябвало да бъдат, и вкусовете се извращават, и възбужденията на другите сили се насочват не в необходимата посока. Затова сега е закон да държим сърцето в ръце и да подлагаме чувствата, вкусовете и влеченията му на строга преценка. Щом някой се очисти от страстите, нека да дава свобода на сърцето, но да даваме свобода на сърцето, докато страстите са в сила, означава явно да се обречем на всякакви неверни стъпки. Най-лошо постъпват онези, които си поставят за цел на живота сластите на сърцето и наслаж- дението, както казват, от живота. Тъй като плътските и чувствените удоволствия и наслаждения се възприемат по-ярко, то такива лица винаги изпадат в груба чувственост и застават под чертата, която отделя човека от другите живи създания.

Така че, ето ви душата и душевният живот от всичките му страни! Специално посочих какво естествено трябва да има във всяка част и какво не бива да има.

 

ДУХОВЕН ЖИВОТ

Трета страна на човешкия живот: духовен живот. Главни прояви на духовния живот: страх Божий, съвест и жажда за Бога. Достойнството на човека.

Какво е духът? Това е силата, която Бог вдъхнал в лицето на човека, завършвайки сътворяването му. По Божия заповед земята дала началото на всички видове земни същества. От земята произлязла и всяка душа на живите създания. Макар в нисшата си част да е сходна с душата на животните, във висшата човешката душа е несравнено по-превъзходна от нея. Това че тя е такава в човека, зависи от съчетаването й е духа. Като се съчетал с нея, вдъхнатият от Бога дух я извисил значително над всяка нечовешка душа. Ето защо забелязваме вътре в себе си освен това, което се вижда в животните, и това, което е свойствено за одухотворената човешка душа, а още по-високо - и това, което е свойствено само за духа.

Духът, като излязла от Бога сила, познава Бога, търси Бога и само в Него намира покой. Уверявайки се чрез някакво скрито духовно сетиво в произхода си от Бога, той чувства пълната си зависимост от Него и се самоосъзнава като задължен да Му угажда по всякакъв начин и да живее само за Него и чрез Него.

По-осезаемите прояви на тези движения на живота на духа са:

1. Страх Божий

Всички хора, на каквато и степен на развитие да се намират, знаят, че съществува върховно същество, Бог, Който е сътворил всичко, държи всичко и управлява всичко, че и те зависят във всичко от Него и са длъжни да Му угаждат, че Той е Съдия и Въздаятел на всекиго според делата му. Такъв е естественият символ на вярата, написан в духа. Изповядвайки го, духът благоговее пред Бога и е изпълнен със страх Божий.

2. Съвест

Самоосъзнавайки се като длъжен да угажда на Бога, духът не би знаел как да изпълни това задължение, ако съвестта не го ръководи в това. След като в споменатия естествен символ на вярата предал на духа частичка от Своето всезнание, Бог написал в него и изисквания на Своята святост, правда и благост, като поръчал на самия него да следи за изпълнението им и да се самоосъжда за изправността или неизправността си. Тази част от духа е съвестта, която посочва кое е право и кое не е право, кое е угодно на Бога и кое не е угодно, какво трябва и какво не бива да се прави; след като посочва, властно принуждава човека да изпълни това, а после за изпълнението награждава с утешение, а за неизпълнението наказва с угризение. Съвестта е законодател, пазител на закона, съдия и въздаятел. Тя е естествените скрижали на Божия завет, простиращ се върху всички хора. И виждаме във всички хора заедно със страха Божий и действия на съвестта.

3. Жажда за Бога

Тя се изразява във всеобщия стремеж към всесъ- вършеното добро и се вижда най-ясно също във всеобщото недоволство от всичко тварно. Какво означава това недоволство? Това че нищо тварно не може да задоволи духа ни. Излязъл от Бога, той търси Бога, Него желае да вкуси и пребивавайки в жив съюз и съчетание с Него, се успокоява в Него. Щом постигне това, намира покой, а докато не го постигне, не може да има покой. Колкото и тварни вещи и блага да има някой, все са му малко. И всички, както и вие вече сте забелязали, търсят ли търсят. Търсят и намират, но, щом намерят, захвърлят и отново почват да търсят, та, щом намерят следващото, да захвърлят и него. И така без край. Това означава, че търсят не това и не там, където трябва да търсят. Това не показва ли осезаемо, че в нас има сила, теглеща ни от земята и земното нагоре - към небесното?

Не ви разяснявам подробно всички тези прояви на духа, само навеждам мисълта ви на неговото присъствие в нас и ви моля да помислите повече за това и да стигнете до пълна убеденост, че в нас наистина има дух. Защото в него е отличителната черта на човека. Човешката душа ни прави да сме с нещо малко по-горе от животните, а духът ни явява е нещо малко понизени от ангелите. Вие, разбира се, знаете смисъла на употребяваните при нас изрази: „духът на писателя“, „духът на народа“. Това е съвкупност от отличителни черти, действителни, но в известна степен идеални, постигани с ума, неуловими и неосезаеми. Същото е и духът на човека; само че духът на писателя например се вижда идеално, а духът на човека присъства в него като жива сила, която с живи и осезаеми движения свидетелства за своето присъствие.

4. Бих желал да си направите следния извод от казаното: Този, в когото липсват движения и действия на духа, не стои на равнището на човешкото достойнство.

[1] В словото на св. Теофан под понятието „орган“ се разбира група от органи (в медицинския смисъл на думата), обединени от обща функция. По този начин човешкото тяло е съставено от три главни органа с три основни функции: плътотворене (хранене), движение и сетивност.

Тайсен Дешимару
24 Декември 2015 г. 21:13:30
Kiril Hinkov


Тайсен Дешимару

Подбрани пасажи от книгата на Тайсен Дешимару \"Дзен в бойните изкуства\"

\"Трябва да се концентрирате и да се посветите върху себе си изцяло всеки ден, като че ли огън бушува в косите ви.”

“Акцентът на Дзен върху простотата и себеконтрола, пълното осъзнаване във всеки момент и спокойствието пред лицето на смъртта прилягали добре към самурайския начин на живот, при който един дуел е бил винаги възможен, а разликата между живота и смъртта лежала само в един бърз удар на меча.”

\"Когато ме питат - За какво тренирате? - отговарям, че по принцип тренирам, защото тренирам... Да, придобих известни неща, физическа кондиция и грациозност, увереност, другарство, чувство за хармония. Но дори и те бледнеят пред простата и непреодолима сила на \"До\", Пътят.”

\"Нямам нищо против спорта, той тренира тялото, развива жилавост и издръжливост. Ала духът на състезаване и сила, който властва над него не е добър, той отразява изкривена представа за живота. Коренът на бойните изкуства не е там...\"

\"Колко години трябва да практикувам дзадзен? - Докато умреш.\"

“Благословия е, че бойните изкуства и Дзен ни предоставят, ако не трансформация на времето, то поне едно облекчение, смекчаване на обстоятелствата.\"Вчера\" и \"утре\" стават по маловажни. Ние обръщаме по голямо внимание на \"настоящия момент\" и \"човешкия живот\". Така сме освободени от крайната загриженост за някои неотменими неща на тази култура: бързо хранене, бързи резултати, бързо временно облекчение, десет лесни урока.”

“От техника и сила на тялото в началото, до изящна интуиция, и реализация на духа в края.”

“Да си напълно пробуден и жив, да се завърнеш изцяло към чистото, нормално човешко състояние, би могло да бъде лесно, но при тази култура, то също е и доста трудно. Може би само малцина от нас поддържат такова състояние постоянно или през по-голяма част от времето.”

“От древни времена тренировъчната зала, където е изучавано изкуството на меча, се е наричала \"място за Просветление.\"

“Но чрез какво е възможно да станете едновременно, и силен и мъдър?
В Япония това средство е практикуването на бойните изкуства или Будо, комбинирани с пътят на Дзен. Силни и мъдри: Дзен ни учи едновременно и на двата пътя.”

“Това е дзадзен: практика на седене в традиционна поза, на ходене, на стоене, на правилно дишане; тя поражда едно отношение на ума, което ние наричаме хишириьо: състояние на мисълта без мислене, на съзнание отвъд мисълта\"

“Твоето щастие трябва да бъде и мое щастие, и ако плачеш ти, то аз ще плача с теб. Щом ти си тъжен аз също ще се натъжа, а когато ти си щастлив, аз също ще бъда такъв.\"

“Всичко във Вселената е свързано, всичко е осмоза. Вие не можете да отделите някоя част от цялото: взаимозависимостта управлява Космическия ред.”

“Бушидо-пътят на самурая може да се резюмира в 7 главни принципа:
1. Ги: правилно решение, взето с хладнокръвие, правилно поведение и отношение към истината. Щом трябва да умрем, значи трябва да умрем. Справедливост.
2. Ю: смелост обагрена с героизъм.
3. Жин: универсална любов, благосклонност към човечеството; състрадание.
4. Рей: правилни постъпки-действия - най-същественото качество, вежливост.
5. Макото: пълна искреност; правдивост.
6. Мелиьо: чест и слава.
7. Чуго: преданост, лоялност, умиротворяване на емоциите.”

“Елементите на Будизма, изградени в Бушидо са:
- спокойно приемане на неизбежното;
- себеконтрол пред лицето на всяко събитие;
- по-непосредствено изучаване на смъртта, повече отколкото това на живота;
- скромност, стигаща до бедност.”

“На запад “бойните изкуства” са мода, превърнали са се в градски спорт, в техника и не притежават нищо от духа на Пътя.”

“При Будо е същото. Трябва да практикувате, докато умрете.”

“Кодо Саваки обичаше да казва: \"Моето доджо е едно пътуващо доджо.\" Той пътуваше от храм на храм, от училището до университета, до фабрики, а понякога дори и до затвора. Учението му беше близко до живота.”

“Интуиция и действие трябва да избликват едновременно. При практиката на Будо не може да има съзнателна мисъл. Време за мислене няма, нито миг дори”

“Спокойствие в движението, такава е тайната на Кендо, Пътят на меча, а също и тайната на Будо и на Дзен, които са с един и същ корен.”

“Ако станем близки с нашия истински дух-разум и се завърнем към изначалната си природа, тогава разбираме, че всички явления, всичко съществуващо е вътре в собственият ни дух-разум, и че това важи за всяко същество.\"

“Всички проблеми на всекидневния ни живот ще намерят разрешение във времето, за двадесет или за тридесет години; във всеки случай, когато влезем в ковчега, всички те ще се разрешат. Времето е най-доброто разрешение на проблема за парите или любовта. Щом влезете в ковчега,  повече никой няма да ви обича - освен, може би, с една духовна обич. Житейските проблеми на всеки един от нас са различни и всеки един от нас има нужда от различен начин за тяхното разрешаване. И така, всеки от нас би трябвало да си създаде свой собствен метод. Подражавате ли, ще сбъркате. Налага се да създавате за самия себе си.”

“Вие и аз не сме едно и също нещо. Ако не намерите вашето собствено разрешение на собствения си живот, вие ще бъдете Парализирани, неспособни да се движите.”

“Ала в наши дни всеки иска да пести енергия и е само наполовина жив. Винаги наполовина, никога завършен. Хората са наполовина живи, като хладка баня.”

“Собственият ни дух-разум трябва да се движи свободно, без каквото и да е желание да атакува противника и все пак без да измества вниманието си от него. Трябва да насочваме вниманието си към него, изцяло, винаги, във всеки миг. Същото е вярно и при всекидневния живот. Някои хора не мислят за нищо друго освен за пари, защото се смята, че те могат да задоволят всяко желание. Така заради пари, те изгубват честта си. Други хора желаят \"почести\", но заради тях те изгубват парите си. Някои хора отдават дух-разума си на любовта, и поради това те пилеят и пари и енергия. И все пак, щастието не е никога само от едната страна.”

“Сега никога не се завръща, при дзадзен всяко издишване е такава единица, едно \"сега\", а то никога не се завръща отново. Вчера е било вчера, а днес е днес. Различно е.”

“Дзадзен трябва винаги да бьде нов и свеж, “тук и сега\". Не трябва да си почивате през време на дзадзен, нито пък когато тренирате едно бойно изкуство. Да го правите половинчато не е добре; вие трябва да го вършите изцяло, да му се отдадете напълно. Не трябва да ни остава в запас каквато и да е енергия. Концентриране означава тотално, пълно освобождаване на енергия; същото би трябвало да бъде с всяко едно действие на живота ни. В настоящия свят, това което виждаме е противоположното: млади хора, наполовина живи, наполовина мъртви. Сексуалността им също така е половинчата. Те продължават да мислят за секс през време на работа или през време на дзадзен, а и обратното също. И така е с всичко, което правят. Но ако сте изчерпили цялата си енергия, вие ще можете да приемете нова енергия, течаща като водата в потока. Ако се опитате да пестите енергия в боя, вие не можете да победите. Това е една тайна на бойните изкуства.”

“При спорта времето съществува. При бойните изкуства съществува единствено настоящето. При бейзбола, например, играчът в определена позиция трябва да изчака; неговото действие не е мигновено. Същото е вярно за футбола или за ръгбито или за всеки друг спорт. Времето минава, и има време, макар и само частица от секундата, за да помислите за нещо, докато чакате. При бойните изкуства няма време за подобно чакане. Победа или не, живот или не - това се решава веднага. Вие трябва да решавате сега. Сега е, когато живота и смъртта се решават, изцяло.”

“Така би трябвало да бъде и днес: всяка битка би трябвало да се води, като че ли животът е заложен на карта. Дори когато се биете с дървени мечове. В противен случай това е само игра.”

“ - Аз съм самурай, имам дълъг опит с меча, а съм срещал и други учители по кендо. Нито един не ме е обучавал като вас. А сега, ви моля, научете ме на истинският Път на меча.
- Много добре, - казал Учителят - последвай ме!.
Той го довел далеч ,навътре в планината, до място, където стволът на едно дърво лежал над клисура, една зашеметяваща, дълбока пропаст.
- Тук - казал Учителят. - Премини.
Самураят нямал представа, какво е наумил учителят му; но щом хвърлил поглед надолу, той отскочил със страх и не се решил да премине. Изведнъж те чули: чук - чук, почукване зад тях, звук от пръчката на един слепец. Слепецът без да им обръща внимание преминал покрай тях и почуквайки с пръчката пред себе си преминал непоколебимо над бездната.
- В продължение на цяла една година, ти обикаля по ръба на татамито, който е много по-тесен от ствола на това дърво; така че трябва да можеш да преминеш.
И на края, на ръба на бездната, гледайки смъртта в очите, той получил последното обучение на духа и съзнанието.”

“А защо духът или съзнанието са най-важното?
Т.Д. Защото в края на краищата, духът е този, който решава. Много отдавна, в японското бойно изкуство едно движение е означавало смърт и това е причината за голямото обмисляне и концентрация върху движенията, предхождащи атаката. Един удар и всичко свършва: един мъртъв, понякога и двама, ако е имало два удара и ако и двата са били, както трябва. Всичко става в един миг. При всички съвременни спортове има една пауза, но при бойните изкуства пауза няма. Ако изчакате, дори и малко, вие сте загубени. Противникът ви ще вземе предимство.”

“Как човек избира техниката за атака?
Т.Д. Няма избиране. Това става несъзнателно, автоматично, естествено. Не може да има мисъл, защото ако има мисъл, има и време за мисъл, а това означава провал. В кендо, например, съществува една тактика нарчена \"Дебана уаса\": трябва да атакуваш преди противникът ти да го е направил, да замхнеш преди той да замахне. При тази техника, интуицията е безспорно много важна.
Т.Д. Тя винаги е важна, съществена. Ако противникът ви нанесе удар, които не сте очаквали, тогава, за да го парирате, ви е необходима интуиция, съзнанието да го избегнете, да се спасите. Съзнанието е това, което ще задействува вярната реакция на тяло и техника, Но ако отделите време за мислене: \"Трябва да използвам тази или онази техника.\" Тогава ще бъдете посечен, докато мислите.”

“В японските бойни изкуства, Кендо - Пътят на меча, винаги се с считало за най-благородно от всички, защото при него е необходим най-пълен съюз между всичките три, съзнанието-интуиция, тяло и техника.”

\"Първо мисли - после замахни\", това не е верният път. Вие трябва да се възползвате от зуки, благоприятния случай. Благоприятният случаи е най-важен, а мисленето не може да го създаде. Единствено съзнанието може да се възползва от благоприятната възможност за действие, от празното пространство, в което човек трябва да действува. Празното пространство ... Благоприятната възможност, която съответствува на действието. Възможността за атака. Усещането на слабостта посредством интуицията. Това е най-важния въпрос, човек трябва да вземе предимство в момента, когато противникът, вдишвайки, показва слабото си място.

Кой вдишва, противникът или ние?
Т.Д. Противникът. Самите вие трябва да издишвате, когато атакувате. При карате, удар получен при вдишване може да бъде опасен; но не и при издишване. Така, че вие трябва да се възползвате от случая, докато противникът вдишва, защото тогава той разкрива слабото си място, своето празно пространство. Вдишването е велико \"зуки\" или благоприятна възможност, а прекалено голямото напрежение или прекалено малкото, е другата; при едно състезание не е възможно да се поддържа еднаква 
интензивност на концентрация до безкрайност. В определен момент съзнанието трепва и ние показваме един недостатък- зуки, една благоприятна възможност, от която противникът трябва да е готов да се възползва.”

“Не трябва да показвате слабите си места, както в бойните изкуства, така и във всекидневния живот. Животът е битка. Трябва да останете концентрирани и да не разкривате недостатъците си; чрез продължителна тренировка по себеконтрол, постепенно вие ги отстранявате.”

“При един турнир единственият проблем на играта е да се разкрият слабите места на противника, а методът е внимание, насоченост, концентрация — и тогава щом благоприятната възможност се представи, хвърлете се върху нея без мисъл. През време на фехтовка или среща по борба, но също и в надпреварата на всекидневния живот, вие трябва да наблюдавате очите на другия човек; когато очите на вашия противник се движат или са неясни, колебаят се, съмняват се, трепват, това е “зуки” благоприятната възможност, пропукването.”

“Вие знаете приказката за трите котарака: имало един самурай, който имал плъх в къщата си и не можел да се отърве от него. Той се сдобил с един великолепен котарак, юначен и як. Но плъхът бил по бърз и просто го направил за смях. Тогава самураят взел друг котарак, по изкусен и хитър. Ала плъхът бил на своя пост и се криел, освен когато котаракът спял. Тогава един Дзен монах от близкия храм заел на самурая собствения си котарак, най-обикновено изглеждащ котарак, който, бихте ли си представили, прекарвал цялото си време в дрямка и сънливост и не обръщал внимание на нищо около него. Самураят свил рамене и казал, че котаракът не е добър, но монахът настоял да го задържи. Така котаракът се установил и спял ли, спял. Скоро плъхът станал толкова дързък, че започнал да припка напред-назад точно пред самия котарак, който не проявявал абсолютно никакъв интерес към него. Едва тогава, един ден с един замах на лапата си, котаракът уловил плъха и го приковал към земята. Силата на тялото и техническото умение са нищо без бдителността на ума!”

“Концентрирайте се през цялото време върху дишането си, върху издишването си, което трябва да бъде бавно и дълго и да достига, колкото е възможно по надолу в стомаха ви, във вашата хара. И никога не отделяйте очи от очите на противника си. По този начин ще можете да следите вътрешните му движения. При боя с мечове, който наблюдавахме между Майстор Юно и един от неговите ученици, младежът се задъхваше в края на няколкото минути, изтощен от своето напрежение. Майстор Юно
просто бе там концентриран и спокоен, страхотно спокоен, както казвате вие. Абсолютно бдителен. И точно в подходящия момент, върхът на неговият меч намери гърлото на ученика му и го отхвърли извън тепиха. Един жест бе достатъчен, щом веднъж той откри слабото място в защитата на противника си. Така че концентрирайте се върху издишването си, това е много важно. Направете го колкото е възможно по-дълго и това ще ви помогне да не се уморявате и да не изпадате в емоционалност.”

“Когато самураите се биели през нощта, те се концентрирали върху сянката на противника си...
Т.Д. Разбира ся, движението на сянката отразява движението на тялото и ума.”

“Умът става празен - ку, без пролука. Посрещайки живота или посрещайки смъртта, съзнанието трябва да остава спокойно. Вие трябва да решавате и същевременно да възприемате и живота си и смъртта си; не само да ги понасяте. Дори ако тялото ми умира, умът ми трябва да остане правилно насочен: такова е възпитанието и при Дзен и при Будо.”

“Хората които не желаят да следват учението на Дзен, истинската основа на Бушидо, не е нужно да го правят. Те просто използват бойните изкуства като \"играчки\". За тях те са спорт като всеки друг. Но хората, които желаят да изживеят живота си на едно по високо измерение, трябва да разберат - никой не може да бъде принуден и никой не може да бъде критикуван. Първата група са като деца, играещи си с коли -играчки, докато втората карат истински автомобили.

\"Нямам нищо против спорта, той тренира тялото, развива жилавост и издръжливост. Ала духът за състезаване и сила, който властва над него не добър, той отразява изкривена представа за живота Коренът на бойните изкуства не е там. Учителите са частично отговорни за това състоя ние на нещата; те тренират тялото и преподават техниката, но не правят нищо за съзнанието. Като резултат учениците им се бият, за да побеждават, като деца играещи си на война. В този подход няма мъдрост, той е напълно безполезен в работата, в управлението на човешкият живот.
- Каква полза има от тяхната техника във всекидневния живот? Спортът е просто едно забавление и в края на краищата, поради духа на надпревара, той износва тялото.”

“Психическо заболяване ли е \"шампионството?”
Т.Д. Разбира се. Що за ограничено виждане на живота! Не искам да кажа, че човек не следва никога да става шампион; защо не? Това е преживяване като вся­ко друго. Но човек не трябва да създава от него фикс-идея. “

“Тай-чи“ - Наричал се е \"изправеният Дзен\", но всичко е само на думи, това е просто един танц, един вид гимнастика без истинския дух на Дзен.”

“Кое е най-благородното от бойните изкуства?
ТД. Кендо, изкуството на меча е било винати на най-висока почит, смятано за най-благородно, най-близко до духът на Дзен. Защо? Защото японските самураи и майстори знаели, че преди един човек да стане достоен да убива друг, той първо трябва да бъде способен да убие себе си: със своите мечове те се научили не само да разсичат враговете си на две, а и нещо повече, да разсичат на две собственото си съзнание. Ако не можели да правят това, те не биха могли да спечелят боя. Как да умираме, как да живеем? Кендо, Пътят на меча, отново и отново задава този въпрос и в този смисъл е близо до Пътят, близо до духа на Дзен”

“Когато позата (шисей) е съвършена, движението, което следва е също така съвършено.”

“До къо е учението за Пътя, който веднъж започнат, никога не свършва, дори и днес.”

“Бушидо беше същността на японското образование, но след войната то отмря. Това бе образованието, което аз получих. Обучението провеждано от учител по Бушидо бе едновременно и военно, и цивилно. То бе бун бу риъодо - двойният път. И двете са необходими, както мъжкото и женското, както двете крила на птица. Литературата, философията, поезията и изобщо културата са женската страна, а Будо, военното изкуство, е мъжката. И между двете винаги трябва да има хармония. Това е да забравиш себе си, малкото аз - егото.\"

“А после идва тендо, означаващо да следваш всяко явление, да следваш силата на Космоса, космичнат система. Свързващото ниво между ум и тяло, между дух и поза, ум и уаса (техниката), е дишането. При дзадзен е възможно посредством позата, да се доведат ума и дишането в баланс; докато при една схватка е трудно да се балансира дишането, защото е налице доста голяма физическа активност. При дзадзен, позата въздействува върху съзнанието още от самото начало.

“ Имало някога един крал, който твърдо бил решил да притежава петел шампион по борба и той помолил един от своите поданици да му обучи един. Човекът започнал обучавайки петела във всички техники на боя.
След десет дни кралят запитал: - Да организирам ли борба за този петел?
Треньорът казал:
- Разбира се, че не! Да, той е достатъчно силен, но неговата сила е празна, горещ въздух; през цяло време той желае да се бие, превъзбуден е, липсва му търпение.
Десет дни по-късно кралят наново запитал треньора.
- А сега, ще мога ли да организирам боя?
- Не, не! Не още. Все още е много свиреп. Все още през цялото време гледа да се бие. Щом чуе да кукурига друг петел, дори и в съседното село, изпада в ярост и иска да се бие.
Още десет дни на тренировка и кралят замолил трети път:
- А сега, възможно ли е?
Треньорът му отвърнал:
- Е, сега той вече не избухва, остава спокоен когато чуе друг петел да кукурига. Позата му е добра и има много сили в резерв. Престана да се ядосва през цялото време. Като го гледате, вие дори не съзнавате неговата енергия и сила.
- Значи можем да огласим борбата? - запитал кралят.
Треньорът казал:
- Може би.
И така се събрали доста много петли - борци и турнирът започнал. Но никоя птица, някак си, не желаела да се приближи до тази. Всички те бягали ужасени и на него никога не се наложило да се бие. Петелът - борец се бил превърнал в петел от дърво. Той бил преминал отвъд техническата си тренираност. Притежавал огромна енергия, но тя цялата била отвътре, той никога не я показвал. По такъв начин, силата му оставала в самия него и другите нямали избор, освен да се поклонят пред неговата спокойна увереност и неизложена на показ сила. Ако сте такива, другите хора ще се държат на разстояние и няма да има нужда да се биете.”

“Тайната на меча е никога да не изваждаш меча: не трябва да изваждаш своя меч, защото ако се опиташ да убиеш някого, трябва самият ти силно да желаеш това. В замяна, това, което трябва да направиш е да убиеш самият себе си, да убиеш собственият си ум, тогава другите хора се страхуват и бягат. Вие сте най-силния и другите се държат на разстояние от вас. Не необходимо вече да завоювате победи над тях. При дзадзен, концентрирането върху издишването е това, което създава взаимодействието, балансиращо съзнание и поза. Този акт предизвиква балансирането на мускулите, нервите, хипоталамуса и таламуса. Практикувате ли редовно дзадзен, това ще става несъзнателно, естествено и автоматично. В дзадзен не трябва да задържате дори една едничка мисъл. Мисълта ви трябва да не обитава никъде. Оставете мислите да се плъзгат покрай вас и да отминават. Тогава вие можете да се срещнете със същността на Аза. В началото, ако собственото ви персонално съзнание желае да мисли, позволете му да дойде и да си отиде. По-късно, подсъзнанието ще се появи. Позволете и на него да дойде и да си отиде. То също ще мине покрай вас и ще отмине. Но не се опитвайте да прекъсвате мислите си. Не е нужно да си казвате, през време на дзадзен, \"Трябва да бъда като отражението на луната.\" Просто практикувайте дзадзен,- шикантаза.

Учителят Такуан е прочут и в Дзен, и в бойните зкуства, особено в кендо или японското носене на меча. Той е обучил много самураи, но е имал един особено известен ученик, легендарния самурай Миямото Мусаши. Неподвижната будо поза е поза музо, тоест, не-поза. Това означава, че не само нищо в тялото не се движи, а и също така, че нищо не се движи в ума; че неподвижният дух е бил постигнат. Какво е неподвижният дух или разум? Както казах, умът не трябва да се прилепва, да се задържа върху едно или друго нещо. Трябва да оставим мислите и илюзиите ни да преминават като облаци в небето, като отражението на луната върху водата. Луната не се движи. Лунното отражение не се движи. Така, че ако не се спираме върху нашите мисли, ако ги пропускаме, същността на нашият ум е неподвижна. И тази неподвижна същност е Бог или Буда. Това е Дзен умът, това значи сатори, хишириьо.
Така при бойните изкуства, дори ако самураят е нападнат от десет врагове едновременно, той може да се справи с тях. Японските филми го показват постоянно! На европейците това им се струва невъзможно, а то не е просто като на филм, а всъщност е действителност. Десет души не могат да атакуват всички едновременно един човек. Те атакуват един след друг! Когато един учител по джудо е атакуван последователно от десет от своите ученици, съзнанието му се мести, мигновено, концентрирайки се върху всеки нов противник.”

“Какво е дзадзен? Това е да бъдеш изцяло в момента, отвъд всички съществуващи във Вселената неща, постигайки състоянието на Буда и живеейки там. Дзадзен не е нито мислене, нито не-мислене. Той е отвъд мисълта, той е чиста мисъл без никакво лично съзнание, въплътено в нея, той е в хармония със съзнанието на Вселената. Доген разказва, как един ден Учителят Якузан бил запитан от един млад монах- \"Какво мислите през време на дзадзен? А той отговорил: \"Мисля без да мисля.\"
Съзнателното мислене, разбира се, е важно във всекидневния живот. Така или иначе, то не може да се отстрани. Но понякога човек съзнава, че е възможно, да действува без съзнание или его, спонтанно, като при творческите изкуства, или спорта, или при всеки един друг акт, при който и тяло и ум са изцяло погълнати. Действието настъпва преди самата съзнателна мисъл. Това е чисто действие, самата същност на дзадзен.”

“Нито пък преживяването на дзадзен е някакво особено или мистериозно преживяване, или специално състояние на тялото и ума. Дзазен означава преди всичко завръщане, напълно, към чистото, нормално човешко състояние. Това състояние не е нещо запазено за велики учители и светци. В него няма нищо мистериозно. То е в обсега на всеки. Дзадзен означава да станеш близък със самия себе си, да откриеш точния вкус на вътрешното единство и да бъдеш в хармония с живота на Вселената.”

“С времето, всеки жест на живота се превръща в Дзен, но източникът, произходът е естественият седеж. Позата при дзадзен е \"правилния седеж\". Възглавницата, върху която човек сяда, е дзафу. Краката са кръстосани в традиционната лотусова поза, десният крак върху лявото бедро, а левият крак върху дясното, със стъпалата нагоре. Полулотусът е също възможен, където само единият крак почива върху противоположното бедро, а другият крак е сгънат отдолу, но особено важно е двете колена да се притискат твърдо към земята.
Тялото: трупът е изправен. Тазът се накланя леко напред, така че вътрешните органи да са разположени естествено и коремът да е без напрежение. Моят собствен учител казваше, че анусът би трябвало да се опитва да погледне слънцето. Главата е изправена, брадичката прибрана, оставяща носа точно над пъпа и ушите перпендикулярно на раменете. Доген е казал: \"Гърбът би трябвало да бъде като бездна.\" И както често казвам, когато седите в дзадзен вие \"изтласквате небето с главата си, избутвате земята с коленете си.\"
Ръцете и раменете: китките лежат върху бедрата, дланите нагоре, лявата ръка, положена в дясната. Палците се допират, оформящи права линия, а в пространството отвътре има място за две яйца. Кутретата докосват корема. Лактите не са долепени отстрани, минават на леко разстояние, докато раменете и ръцете са естествено отпуснати.
Устата и езикът: устата е затворена без напрежение. Върхът на езика докосва небцето зад горните зъби.
Очите: очите са полузатворени, гледащи, но не фокусиращи земята на около един ярд напред и неподвижни.
Дишането: когато позата е правилна, дишането е също правилно и естествено. Издишването е по-дълго от вдишването, мощно и спокойно, като мученето на крава. В края на издишването, вдишването започва автоматично. През време на издишването имаме едно налягане надолу върху вътрешностите и долната част на корема, под пъпа, се разширява. Дишането би трябвало да бъде незабележимо и естествено, никога пресилено, и винаги едно и също, и при дзадзен, и при кинхин.
Дзадзен е нормалното състояние на тяло и ум, спокойствие, стабилност, баланс, хармония. Преди да започнете, залюлейте се бавно надясно и наляво няколко пъти, след което постепенно спрете като метроном, балансирани и неподвижни. Опитът на дзадзен ни дава възможност да открием истинската сила на живота в нас. “

“Какво е животът? През по голяма част от времето ние разграничаваме живота на нашата индивидуална същност, нашето тяло и всеки друг живот отвън. Но нашият живот е не само в нашето тяло, той е една непрекъсната обмяна на живота с Вселената.

“Ако умовете ни са разтревожени, естествените функции на нашите тела също са склонни да бъдат изведени от равновесие. Когато умът е спокоен, тялото действува спонтанно и като резултат, действието е свободно и леко, а докато умът работи постоянно телесните функции са забавени. Не би трябвало да мислим през цялото време.“

“За да придобие сатори, човек трябва да остави егото да си отиде.”

“В наши дни хората са доста експанзивни. Когато разговарят те говорят единствено от гледна точка на ефекта от своите собствени думи - безсъдържателно, нетактично, от интерес, от съперничество. В резултат човешките взаимоотношения са се усложнили от силно желание и гордост.”

\"От безмълвието изгрява безсмъртният дух.\"

“Това е дишането, което практикуваме през време на дзадзен, издишването по-дълго от вдишването, упражняващо натиск надолу върху червата, последвано от автоматично вдишване.”

“Катцу се основава също на тази форма на дишане: това е един вик навън, един куатцу, който може да парализира или да съживява. Той дори може да съживи човек, който току що е умрял, защото препредава жизнената енергия на Вселената към някой, който все още може да я приеме.”

“В Шобогендзо Доген е написал, че опитаме ли се да придобием сатори посредством съзнателна мисъл, умът и егото изграждат бариера срещу деиствителноста и ни затварят в своите граници. Ако практикуваме без цел (мишотоку), тогава сатори идва несъзнателно, защото дзадзен сам по себе си е сатори. \"Да следваш пътят на Буда - това означава да изучаваш Аз-а, да изучаваш Аз-а и да напуснеш егото, да напуснеш егото - това е да станеш едно с целия космос.\"

“Умиране означава завръщане към ку, към истинската същност на самите нас.”

“Практиката на дзадзен произвежда една вътрешна революция във всеки индивид, водеща до \"правилно съзнание\", \"правилно дишане\", \"правилен сън\", \"правилна сексуалност\", а това са основите на една истинска цивилизация.“

“Нека позата ти бъде изпълнена с енергия, иначе тя е като изветряла бира в бутилка, от предишната нощ. Позата ти трябва да е на лъв или тигър, а не на заспало прасе. Палците би тря6вало да се докосват и да формират хоризонтална линия, нито планина, нито долина.”

“Умът на майстора никога не е неподвижен. Той никога не се задържа върху някое отделно нещо или човек. Той позволява на всичко да отминава... “

“Силата и победата произтичат от решителността. Човек се движи отвъд нивото, на което повечето хора спират, човек минава отвъд конфликта, трансформира го в духовен прогрес. Нищо спортно не е имало в обучението през онези дни; самураят е имал един по-възвишен поглед върху нещата.”

“Тяхната значимост е по-дълбока и по-съществена - тази на живота. И на смъртта също, тъй като двете не могат да бъдат разделени. Истинското Кендо и истинският Дзен трябва да бъдат отвъд относителността. С други думи, човек трябва да спре да избира, да спре да предпочита едната или другата страна в относителният порядък от неща. А вместо това, да вземе едно решение.”

“Но аз познавам eдна котка в едно село недалеч от тук, която е по-силна дори и от мен. Тя е много, много стара и мустаците й са напълно посивели. Срещнах я само веднъж и определено нищо в нея не изглеждаше силно! Знам само, че тя спи през целия ден. Никога не яде месо или дори риба, нищо друго освен генмай (оризова супа), въпреки че понякога си глътва саке. Тя никога не е улавяла и един плъх, защото всички те са наплашени от нея до смърт и се пръскат като листа от вятъра, щом я забележат. Те се държат толкова надалеч от нея, че тя не е имала досега шанса да улови поне един. Един ден влязла в къща, която направо гъмжала от плъхове. Добре, но всички плъхове офейкали до един в момента в който я видели и отишли да живеят в друга къща. Така тя ги пропъждала още с появата си. Тази стара, белобрада котка е наистина тайнствена и внушителна. Вие трябва да станете като нея: отвъд поза, отвъд дишане, отвъд съзнание.”

“В дзадзен, вие сте вече отвъд поза, отвъд дишане, отвъд съзнание.” 
“Тялото се движи естествено, автоматично, несъзнателно, без някаква лична намеса или съзнаване. Но ако започнем да използваме нашата способност за разсъждаване, действията ни стават бавни и колебливи, възникват въпроси, умът се уморява, а съзнанието премигва и трепти, като пламъкът на свещ по време на бриз.”

“А ето още една поема, този път за Кендо:
Не мисли:
Преди и след
Отпред, отзад
Единствено свобода
В централната точка.\"
- Това също е Пътят. Средният път.”

“Човек не трябва да забравя, че умът му е ум на начинаещ.”

“Дълго издишване, толкова дълбоко, колкото можете. В самия му край човешката енергия е най-голяма. Киай е същото това издишване, съчетано със силен глас. Звукът трябва да избликва естествено от дълбините на тялото и поради това, очевидно човек трябва да знае как да диша, което малко хора правят.”

“Не силата на гласа дава силата на звука! Звукът трябва да започне в хара. Не в гърлото. Забележете как мяука котката или реве лъвът, това е истински киай.\"

“Повечето хора винаги искат да постигнат нещо, те искат да имат вместо да бъдат.”

“Моят учител обичаше да казва, дошъл ли е при мене, отдавна е разбрал.”

“Опитайте се да вдигнете голяма тежест два пъти , веднъж вдишвайки, и веднъж издишвайки,ще видите разликата, по-силни сте, когато издишвате, краката ви натискат земята, вие сте като тигър. Ако някога сте уплашени или страдате от силна болка, или ако се чувствате несигурен в някаква ситуация, опитайте дългото издишване. То ще ви успокои, ще ви даде сили и сигурност. То съсредоточава вашата енергия и осъзнаване.“

“Заншин е умът, които остава неподвижен, без да се прикрепя към нещо, наблюдаващ, бдителен, но неприкрепен. Малко по малко, тази форма на бдителност се прилага към всеки акт на живота ни.“

Величествено Тайсен Дешимару се изправя и се покланя.
\"Това показва вашето уважение към противника, към вашия Учител, към доджото, към живота.”

“Никой днес не е нормален изцяло, всеки е мъничко луд или дебалансиран, умовете на хората през цялото време тичат. Възприятията им за света са частични, непълни. Те са живо отдадени на своето его, живо изядени от него. Те мислят, че виждат, но те грешат, всичко, което вършат е, че проектират своята лудост, своя илюзорен свят върху света. В това няма чистота, няма мъдрост.“

“Всеки жест е важен. Как се храним, как обличаме дрехите си, как се мием, как ходим до тоалетната, как разтребваме нещата си, как се държим с другите хора, със семейството, със съпругата, как работим, изцяло, във всеки един отделен жест. Не трябва да проспивате живота си. Трябва да сте изцяло, в каквото и да правите. Ето, това е тренировка по ката.”

“Има един коан който казва: ”Топло, студено, ти си който ги усеща.” Това е вярно за всичко. За всеки човек тук и сега е различно.”

“Какви точки ще използвате да съживите някого?
Т.Д Имате в предвид катцу! Преди всичко имаме кикай-танден, на около три или четири инча под пъпа, между две акупунктурни точки, хващате кожата и извивате. Това е ефективно, когато някои е в кома или е загубил съзнание, а също против холера.”

“Децата в наши дни са доста слаби, съвременното образование ги оставя хилави, изнежени, с липса на ки. Учителят на Обаку имал навика да обучава със своята киьосаку; той щял да удари с охота прекалено интелигентния ученик, който задавал прекалено много въпроси и постоянно анализирал ситуациите със своя интелект.”

“Какво е страх?
ТД. Страх?
Да, страх. Защото нямат достатъчно ки ли се страхуват хората?
Т.Д. Да. Няма причина да се страхуваш от нищо. Хората, които се страхуват мислят единствено за себе си, те са твърде егоистични. Трябва да оставите егото ви да си отиде, тогава страхът ви ще си отиде с него. Страхът идва от противопоставянето.”

“Дори в боя човешкото съзнание трябва да бъде с това на противника, човек винаги трябва да върви със, а не срещу. Ето един велик коан.“

“Напускането на егото е тайната на правилния живот. В живота, както при практиката на бойните изкуства е важно да се заздрави волята, да се развие сила и умение. Но главното е да се укрепи духа и да се открие свободата. Муши... нищо. “

“Големите майстори по бойни изкуства се движат също така, колкото е възможно по-малко, така те могат да продължат да се концентрират върху издишването и надолу към хара, докато учениците им подскачат наоколо и пилеят своята ки.“

“Правилото е да се концентрираш изцяло във всяка ситуация. Тук и сега пия вода и пиенето на вода е всичко, което върша. Концентрирам се върху водата, която пия.“

“В битките, начинаещите се изморяват много бързо, защото са стегнати, напрегнати и постоянно чудещи се, кой ход е най-добре да се направи, кога да атакуват и т.н. Един Дзен коан казва: \"Пътят е под нозете ти.\"
Кой е верният начин да го следваш?. Тренирайки тялото си, медитирайки в дзадзен и развивайки също своя ум. Но без да ставате прекалено интелектуален, това отнема твърде много ки. А също всеки човек си има своя собствена пътека, свой собствен космос.“

“Хората, които се безпокоят за бъдещето и за миналото не разбират, че се тревожат за една илюзия.”

“Не бъдете тесногръди, винаги търсещи правила и рецепти. Всяка ситуация изисква своя собствена реакция.”

“Контролирайте тялото и ума, които са едно. Контролирайте живота и смъртта.”
Това означава състоянието на ума наблюдавал и овладял муджо - непостоянството, неустойчивостта, несекващото колебание на всички неща (на всичко, което съществува в ку, пустотата), състояние то на ума, който я е постигнал до край. От всички неща, които живеят, подложени на противопоставящите се и взаимнодопълващи се влияния на двата полюса ин и ян във всяка точка от пространството между небето и земята, нито едно не отбягва промяната и смъртта. Муджо /непостоянството/ кръжи над главата ви във всеки момент и може внезапно да атакува, преди да разберете.
Ето защо сутрата казва: Привършва този ден и с него трябва да привърши живота ти. Забележи невинната наслада на рибата, плуваща в локва вода, като че ли несигурна е тази наслада.\"

“Щом, разбирайки това, все още не можете да видите, че животът ви е нищо повече от един сън, една илюзия, мехурче пяна, сянка, вие със сигурност един ден ще се разкаете за безкрайните си страдания в ужасяващото царство на живота и смъртта.”

“Скоро смъртта ви ще дойде. Не забравяйте никога това. От един съзнателен момент до друг, от вдишване до издишване. Ако не живеете така, вие не сте истинският, който търси Пътя.”

“Гиьодо означава нещо повече от практикуване по обикновен начин и спазване на специфични обреди. Той оказва въздействие във всеки аспект на всекидневният живот, вървене, стоене, седене, лягане, дори измиване на лицето и ходене до тоалетната.”

“Тук няма нищо тайнствено или езотерично. Ако умът се умиротвори в дзадзен, в съвършената концетрация на тялото, тогава светът на явленията става чист като кристал и всичко, на което попадаме, е светло и чисто. Съзнанието ни е подвижно и спокойно като новонавалял сняг върху древен пейзаж. Но ние не трябва да се привързваме към кристалната земя или празното небе, или към белия сняг или към празнотата (ку), или пък към явленията (шики). Ние трябва да оставяме всяка привързаност да отминава и просто да бъдем там, концентрирани в дзадзен. Тук и сега.”

Приложна геометрия
18 Септември 2010 г. 21:59:07
Kiril Hinkov


Приложна геометрия

Във всяка ситуация човек може да приеме една от трите форми – квадрат, триъгълник или кръг.

Квадратът символизира сила, увереност и непоклатимост. Ако ме атакува едно 4 годишно дете, аз просто ще стоя на мястото си като планина и от време на време ще го бутам назад, за да разбере, че от действията му няма полза. Ако някой ме напада с обидни думи и аз реша, че така трябва, ще го гледам в очите и няма да предприемам нищо. Така ще му покажа, че думите му имат въздействие върху мен, колкото пролетния вятър върху бетонен стълб. Ако вече съм спечелил надмощие, ще го прикова и ще го натискам надолу. Това е квадратът.

Триъгълникът символизира активно действие в определена посока, прилагане на директна сила. Ако противникът ми стои нерешително, бавен е или се чуди какво да прави (квадрат), добро решение е да се влезе директно и да се постигне победа. Ако той е много силен, обръщаме се и решително се отдалечаваме.

Кръгът символизира избягването на директен сблъсък, обходни действия, постоянна промяна. Когато ни атакуват директно, да отвърнем с директна атака, означава да загубим от силата си, толкова, колкото е големината на противоположната сила на противника. Затова при директна атака срещу нас, винаги е за предпочитане да има момент на измъкване, отклоняване от силата на противника, насочена в нас. Това е принципът на кръга.

Ако ни атакуват праволинейно, ставаме кръг и насочваме силата на противника извън нашия и неговия център, след това, ставаме триъгълник и . . . . приключваме противодействието като минаваме през някое от слабите места на опонента.

Ако ни атакуват с кръгообразен удар, веднага влизаме напред с формата на триъгълник. Заемаме празнината в центъра на неговата кръгообразна атака и удряме директно в неговия център. После има много възможности – кръг, за да избегнем втори директен сблъсък и да го дебалансираме, триъгълник, за да приключим противодействието.

Обикновено кръгообразната атака се предприема, когато противникът се чувства слаб за директен сблъсък и затова се опитва да заобиколи силната ни страна. Когато някой говори зад гърба ни, това е кръгообразна атака. Най-доброто е да ударим директно, да отидем при този човек и да го попитаме, защо прави това. Така нещата ще дойдат на мястото си. Ще можем да го завъртим, за да го дебалансираме и да неутрализираме атаката.

Тези преминавания, преливания в прилагането на силата могат да се наблюдават при всяко едно противодействие. Все едно дали ви атакуват или вие натискате. Важното е човек да развие усет към силата, която тече към нето и да прилага съответния отговор автоматично. В каква техника ще се изрази това е една божа работа. Всъщност това няма никакво значение.

Принципът на кръга сам по себе си не е решение, той се ползва в дадена фаза от взаимодействието и после имаме нужда и от нещо друго. За да неутрализираме напълно агресията, гнева, силата, насочени срещу нас. В природата всичко е опън и напън. Майсторите ползват напън.

... ... ... ... ... ...

Дао. Пътят. Кой ще го измине направо и добре?

Четирите божествени състояния на съзнанието
06 Септември 2010 г. 01:07:19
Kiril Hinkov


Четирите божествени състояния на съзнанието

Според будизма щастието е невъзможно без достигане на четирите божествени състояния на съзнанието:
 
Метта – стремеж да направиш другите щастливи и способност за действена любов, за правене на добро.
 
Каруна – състрадание към всички страдащи и стремеж да се облекчи страданието им.
 
Мудита – радост за тези, на които е провървяло, отсъствие на завист.
 
Упекха – приемане на хората такива, каквито са, без предразсъдъци и предубеждения.

 

 

 

                                              "Самопознанието носи щастие."

 


Снимка: Интернет

Сенсей

Копирано от блога на Самурай:
http://daobg.com/forum/index.php?showtopic=27699&st=45

“Основното различие между японските кендоки и чужденците, според Kazutoshi сенсей, е не в техниката, а в отношението. Когато играе с корейци например, сенсей чувства, че те имат добра техника и могат да удрят бързо, но това ги кара да чустват себе си значими и важни. При тях липсва атмосферата на ученик. Тъй като имат добра техника, те смятат, че са силни и знаят достатъчно. В такъв случай сенсей се "затваря" и не им разрешава да направят нищо. Обикновено е обратно - сенсей играе така, както е най-добре за ученика. Стреми се да го накара да удари хубав удар и играе така, че да го предизвика. Даже човек да няма толкова добра техника, но играе с всичка сила и хвърля тялото си в атаката без да мисли за това, че може да бъде ударен, сенсей чувства, че той има истинско желание да учи. Затова му отговаря, стараейки се да създаде възможно най-благоприятна за него ситуация. В случая с корейците обаче, надменното им отношение кара сенсeите да се държат по друг начин и така те сами спъват развитието си и не могат да израстнат.”

Tsuchida сенсей задава въпрос на Kazutoshi сенсей: "Много хора искат да участват в шиай (състезателни схватки), въпреки че са още начинаещи. Това добре ли е? Добър път ли е?"

Kazutoshi сенсей отговаря: "Не е добре, защото след това тяхното кендо се смалява във всякакъв смисъл. Ударът им е малък, сърцето им е страхливо. Всяко действие, което произлиза от нагласата, че да печелиш е най-важното нещо, само влошава твоето кендо вместо да го подобрява. Но ако можеш да отидеш над това, ако за теб победата и загубата изгубят значение и остане само желанието да учиш и да развиваш своето кендо - тогава всичко, което произлиза от такава нагласа е добро. Ако можеш да мислиш "ще играя шиай като кейко, ще удрям хубав удар", тогава шиай е полезен, кейко е полезно, всичко е полезно. Но първо създай такъв ум, после участвай в шиай."

 = = =   = = =   = = =   = = =

Думи на Сауада Ханае, преподавателка по нагината:
”Ние можем да разберем кога един ученик се надценява. Ако някой тренира със самовлюбеност, ние ще го видим. Когато някой тренира от сърце, ние също ще го забележим. Ние награждаваме тези, които тренират всеотдайно, като им казваме, че го знаем. Тези, които казват: "Аз тренирах усилено днес. Аз съм добър" не получават награда. Изявата на духа е наша грижа. Веднъж достигнато, това състояние никога не те напуска. Ти трябва да можеш и двете ши и уке - победа и загуба. Само едната част не е достатъчна. Можеш да практикуваш, защото имаш противник. Не можеш да кажеш, че си добър в това преди да овладееш особения вид духовен обмен, печаба – загуба, с противника ти. Ти само си мислиш, че си добър. Аз преподавам, призовавайки духа на учениците ми. Независимо дали ги уча на ката или нещо друго, аз винаги предизвиквам техният дух. Ако те не минат по този път, те никога няма да овладеят истинските неща.”

„Ти мразиш да губиш нали? Но само чрез загубата можеш да разбереш, какво е да победиш. Имаш нужда да загубиш, а след това да изследваш чувствата си. Трябва да осъзнаеш : "Ето това е чувството когато губя". Същото трябва да направиш и когато победиш. Ако не знаеш, какво е чувството, когато победиш и когато загубиш, ти не можеш да спечелиш. Ако не можеш да печелиш, не можеш и да губиш. Това е много важно в бойните изкуства. Хората грешат, като си мислят че някой е победил, защото може да прави една или друга техника. Това е само удряне по някого. Способността да изправиш духа си срещу противниковия дух и да победиш, не е нещо, до което можеш да се докопаш по-рано от десет двадесет години тренировки. Това не е лесно да бъде направено. Това е нещо, което можеш да разбереш след дълги всекидневни тренировки. Преди време имах една ученичка, която беше надменна и аз винаги й бях ядосана. Не я беше грижа за духа на противника й. Тя мислешер че превъзхожда всички и се държеше, сякаш тя единственно знае всичко. Това само показваше, че не го може. Тъй като и ти и противникът ти имате едно и също ниво, не е възможно да правите техниките правилно. Дори и да имате блестяща техника, ако не разбирате духа на противника, вие правите техниката само външно. Когато сте заедно, вие трябва да помагате на партньора си. Ако не помогнете, партньорът ви никога няма да напредне, а ще стои на същото ниво.”

=== === === === ===

„Тези, които удрят, трябва да са много внимателни, а тези, които получават удара, да могат да прощават.”

=== === === === ===

Eдин мениджър ще гони приходи, това е целта му, един треньор ще гони високи спортни резултати, защото това е целта му. Един сенсей възпитава в пътя на меча, защото това е целта му. Ако си в клуб, ръководен от мениджър, ще донесеш приходи на клуба. Ако си в клуб, ръководен от треньор, ще донесеш победи на клуба. В клуб с учител по кендо ще трябва да тренираш редовно без определена цел - тогава сенсеят ще е доволен, защото такъв е пътя на меча.
http://daobg.com/forum/index.php?act=articles&CODE=03&id=61