Кьокутен - Точка на пречупване

Български

Предстоящи събития

Последни статии

Точка на пречупване
12 Февруари 2018 г. 23:09:13
Kiril Hinkov


Точка на пречупване

Кьокутен - (яп.) точка на пречупване; кръстопът на истината; слънчево затъмнение.
Кьоку - крайна степен, крайност, предел, пик, кулминация, апогей, кръстопът
Тен - точка, небе
 
Когато силите на човек са изчерпани докрай, отчаянието му е пълно и той не знае - ще живее или ще умре, ще победи или ще падне, ще остане или ще бъде отнесен, ще спечели или ще загуби всичко .... Когато се чуди да продължи или да се откаже, да опитва ли отново или да спре, да пусне ли дръжката на меча и да затворим очи за почивка .... тогава той се намира на кръстопът, точка на пречупване, кьокутен. Върховно напрежение, отчаяние, изнемога, несигурност, страх, безнадеждност, тъмнина.
 
Моментът на истината. Кой съм аз? Какво наистина искам? Кой път да хвана? Кое е важно да направя? Трябва ли? Не може ли друг път?
 
Можеш да разбереш, какъв си наистина, само когато ножът опре до кокала ... Тогава имаш нужда от приятели ...
Упражнения за регулиране и хармонизиране на тялото
11 Февруари 2018 г. 12:06:28
Kiril Hinkov


Упражнения за регулиране и хармонизиране на тялото

Упражненията за регулиране на тялото представляват комбинация от изпитани методи и техники, произлизащи от теорията на източната и западна лечебна физкултура и практиката на бойните изкуства. Тези техники са адаптирани в обща програма и индивидуални програми за всеки отделен проблем. 

Упражненията имат за цел да засилят тялото, да успокоят нервната система и ума, да подпомогнат лечението на травми или да премахнат болка, да подобрят функцията на вътрешните органи, да приведат тялото и духа на човека във възможно най-добрата му форма. Подходящи са за всяка възраст и степен на физическа кондиция.

„Да се бориш с болестта, след като тя се е появила, е все едно да започнеш да копаеш кладенец, след като си ожаднял, или да ковеш оръжие, когато войната вече е започнала.”
Хуанди (Жълтият император)
„За вътрешното”

Още за полезността от упражненията: (тук)

ТРЕНИРОВКИ

Енергия и хармонизиране - ки, айки, киай
28 Януари 2018 г. 11:15:10
Kiril Hinkov


Енергия и хармонизиране - ки, айки, киай

В бойното изкуство се говори за "ки" (яп.) или "чи" (кит.) - като за някаква форма на енергия.

В този вид, в който се използва в техниките, "ки" е наситеността, която идва с  правилната стойка, усещането за централна линия, правилно дишане, взривна сила на фокусираната енергия, тайминг ... Те се съчетават заедно и човек достига до състояние на съвършено равновесие. Може да се каже, че овладяването на „ки” – това е „владеене на равновесието”.

Айки – хармонизиране на възприятията и усещането.
Ай – 1. хармония, сливане 2. викам
Ки – вътрешно усещане за взимодействие, връзка, отношение с някого или нещо. 

В айкидо ”да се хармонизира ки” означава на първо място да се възприемат всички елементи, които произтичат от състоянието на противника - сила, скорост, координация и ритъм. С времето практикуващият става все по-възприемчив към това, как противникът се кани да атакува, в каква посока смята да се движи и къде фокусира силата си. Тази способност да се „вижда / чувства енергията” е една от главните цели на тренировката. Колкото и силна да е атаката, боецът има възможността да се присъедини към нея и да я поведе в безопасна посока.

Кацуюки Кондо сенсей от Дайто рю описва „айки” като „извеждане от равновесие на противника в момента на контакта с него”. В същия миг, в който атакуващият ви докосне, той вече трябва да е дебалансиран.

В Янаги рю „айки” се определя като „методи и техники, които въздействат върху сетивата и възприятието на противника”. Такива са техники, които го дебалансират, без да е задължитено необходим физически контакт. Те се опират върху дишането, като основа на всяко движение и действие. Други принципи на Айки са: „Постоянно взаимодействие - ти и противникът ставате едно.”, "Допълващи движения - тръгни с него и обърни силата му, за да го изпратиш обратно.", "Измама, прикриване, изненада.", "Правилно използване на стойката и костната структура.", "Идеално равновесие без преразтягане."

Киай

В тесен смисъл това е вик, който се използва, за да фокусира енергията на прилагащия сила. Този вик спомага за по-силно въздействия, объркване и уплашване на противника, а също така за повдигане на собствения дух.

В широк смисъл това е фокусирано прилагане на сила и енергия, за да се  хармонизира ситуацията. Киай може да се предаде чрез вик, но не е само вик. Звукът е много малка част от КИАЙ. И в никакъв случай не е най-съществената. КИ-АЙ е разпростиране навън на усещането, АЙ-КИ е приемането на енергия, сливането с нея и хармонизирането й. В бойното изкуство те се преподават като един принцип, двете страни на една монета – въздействие за хармонизирането на ситуацията.

„Да достигнеш хармония с вселената, означава да бъдеш в равновесие.”

„Загубата на собственото его е начин за подчинение на естествения поток на вселената.”

"Войнът е като светлината, отвори ли се вратата, стаята мигновено е осветена."

Прочетете и статията "Още за ки" на Оливие Несмон

Регулиране на тялото
22 Януари 2018 г. 10:19:27
Kiril Hinkov


Регулиране на тялото

Упражнения за регулиране на тялото на основата на бойните изкуства.

Вторник и четвъртък от 11:00 до 13:00 часа
Събота от 14:00 до 15:30 часа.

Индивидуални тренировки с предварително записване за изготвяне на домашна програма за самостоятелна работа: вторник и четвъртък от 10:00 до 11:30 часа.

"Център по борба и вдигане на тежести", зала Айкидо, зад бейзболното игрище на Дианабад. На паркинга на комплекса се влиза от улица Пимен Зографски, №3.

Транспорт:
Метро
Автобус 102, 94, 88
Маршрутни таксита 7, 8, 32.

Упражненията представляват комбинация от изпитани методи и техники, произлизащи от теорията на източната и западна лечебна физкултура и практиката на бойните изкуства. Тези техники са адаптирани в обща програма и индивидуални програми за всеки отделен проблем. 

Упражненията може да се практикуват от всеки, без значение от възрастта и здравословното му състояние. Целта им е, без високо натоварване, в сравнително кратко време, да се приведат тялото и самочувствието на практикуващите в оптимално състояние.

Месечен членски внос: 45 лева за всички тренировки на клуба. Включително и тренировките по самопредпазване и самозащита. Ако родител участва в тренировките на клуба с детето си, членският внос за двамата е един. 25 лева за участие в една група по интереси. Първата тренировка е безплатна.

За повече информация и индивидуални консултации:
Кирил Хинков, GSM: +359882744783

Легенда за островитяните
17 Януари 2018 г. 14:12:49
Kiril Hinkov


Легенда за островитяните

Oт книгата „Суфиите” на Идрис Шах

“Обикновените хора се разкайват за греховете си, избраните съжаляват за невнимателността си.” Зул-Нун Мисри (Египтянина)

Имало едно време в една далечна страна една идеална общност. Нейните членове не изпитвали страховете, кои­то ние храним днес. Вместо несигурност и колебания те имали твърда цел в живота и съвършени средства за самоизразяване. Макар да липсвали стреса и напреженията, ко­ито човечеството сега разглежда като съществени за своя прогрес, техният живот бил по-богат, защото вместо тези неща имало други, по-добри. Затова и техният начин на живот бил малко по-различен. Бихме могли дори да ка­жем, че нашите сегашни възприятия представляват груба, изопачена версия на реалните възприятия, характерни за тази общност.
Те живеели реален живот, а не полусъществуване.
Те имали водач, който открил, че страната им щяла ла стане необитаема за период от, да речем, 20 000 години. Той планирал тяхното бягство, разбирайки пре­красно, че наследниците им ще могат да се върнат в къщи едва след множество опити.
Водачът открил подходящо убежище на един остров, чиито характеристики били само приблизително сходни с тези на родната им страна. Поради разликата в климата, имигрантите трябвало да се изложат на определени преобразования, които ги направили физически и умствено пригодни за новите условия; груби възприятия, например, заместили по-фините, както ръката на извършващия ръчен труд става по-груба заради нуждите на работата му.
За да намалят мъката от сравнението между старото и новото състояние, те трябвало почти изцяло да забравят миналото си. Останали само смътни спомени, които обаче били достатъчни, за да възпроизведат пълната картина на миналото, когато дойдело времето за това.
Системата била доста сложна, но добре организирана. Органите, с помощта на които хората оцелявали на остро­ва, били превърнати също и в органи за умственa и физическa насладa. Органите, които играели главна роля в старата им родина, били поставени в специалнa форма на временно бездействие и свързаност със сенчестата памет, гото­ви за евентуална активация.
Бавно и мъчително имигрантите се разселили по ост­рова, приспособявайки се към новите обстоятелства. Ре­сурсите на острова, съчетани с определени човешки уси­лия и добър водач, били такива, че позволявали на хората да се преместят на друг остров обратно по пътя към родината. Това бил само първия от пореди­цата острови, на които трябвало да се осъществи процесът на постепенна аклиматизация.
Отговорността за тази „еволюция" била възложена на хората, които можели да я понесат. Те не били много, защо­то за повечето било съвършено невъзможно усилието да побе­рат в ума си и двата вида знание. Единият от тях изглежда влизал в конфликт с другия. Няколко специалиста пазели „специалната наука".
„Тайната", методът за осъществяване на прехода, не бил нищо повече от знание за мореходното изкуство и не­говото приложение. За бягството, били нужни инструктор, материали, хора, усилия и разби­ране. Хората трябвало да се научат само да плуват и да строят кораби.
Онези, които били отговорни за това бягство, разяс­нили на всички, че е необходима известна подготовка, пре­ди някой да се научи да плува или да вземе участие в стро­ежа на кораб. За известно време процесът се развивал за­доволително.
Тогава едни човек, който в този момент бил лишен от не­обходимите качества, възстанал срещу установения ред и успял да прокара една превъзходна идея. Той забелязал, че изискването да се върнат поставяло тежък и често неже­лан товар върху хората. Същевременно те били склонни да повярват в нещата, които им били съоб­щили относно операцията по бягството. Човекът осъзнал, че може да придобие власт и да си отмъсти на тези, които по негово мнение несправедливо го подценили, чрез просто използване на фактите.
И той предложил да отстрани товара, като заяви, че няма такова бреме.
Направил след­ното заявление: „Човек няма нужда да интегрира своя ум и да го обу­чава по описания начин. Човешкият ум е сам по себе си устойчив, непрекъснат и последователен. Казано ви е, че трябва да станете занаятчии, за да можете да построите кораб. Аз пък ви казвам, че вие не само не трябва да става­те занаятчии, но и изобщо нямате нужда от кораб! Остро­вният жител трябва да съблюдава само няколко прости правила, за да оцелее и да остане неделима част от обще­ството. Чрез своя здрав разум, вроден във всеки, човек може да добие всичко на този остров, който е наш дом, обща собственост и наследство на всички!”
След като предизвикал интерес у хората, сладкодумникът започнал да привежда „доказателства" за истинно­стта на своето послание: “Ако корабите и плуването са нещо реално, покажете ни кораби, които са осъществили плаването, и плувци, които са се върнали!”
За инструкторите това било предизвикателство, на ко­ето те не можели да отговорят. То било построено върху допускане, погрешността на което развеселената тълпа не можела да съзре. Нали виждате, че корабите никога не се връщат от другата земя. Завърналите се плувци пък били претърпели адаптация, която ги правела невидими за тълпата.
И така, хората настоявали за убедително доказателство.
- Корабостроенето - заявили специалистите в после­ден опит да вразумят разбунтувалите се - е изкуство и за­наят. Изучаването и упражняването на това знание зависи от притежаването на особени техники. В своята съвкуп­ност те образуват една цялостна дейност, която не може да бъде разложена на части и изследвана, както вие иска­те. Тази дейност е неосезаема, тя е елемент, който ние нари­чаме барака, откъдето идва и думата „барка" - кораб. Тази дума означава „тънкост, финост", и не може да ви бъде показана.
- Изкуство, занаят, цялост, барака - пълни глупости! - крещели революционерите.
И те обесили всички корабостроители, които успели да открият.
Новото евангелие било приветствано навсякъде като освободително. Човекът изведнъж открил, че е вече зрял! Той имал усещането, че най-накрая се освободил от отговорността.
Повечето други начини на мислене били задушавани от простотата и удобството на революционната концеп­ция. Скоро тя била призната за основополагащ факт, кой­то никога не бил оспорван с рационални аргументи. Под рационално, естествено, се разбирало всичко онова, което хармонизирало с официално приетата теория, върху коя­то се изграждало и самото общество.
Идеите, които се противопоставяли на новата социал­на концепция, били просто наричани ирационални. Всич­ко ирационално било обявено за лошо. Дори и да има някакви съмнения, индивидът трябвало да ги потиска или отстранява, тъй като бил длъжен да бъде рационален на всяка цена.
Не било много трудно да бъдеш рационален. Трябва­ло само да се придържаш към ценностите на обществото. Доказателства за истинността на рационалността не липс­вали - достатъчно било хората да не мислят за живота отвъд очертанията на острова.
Обществото постигнало временно равновесие на ост­рова и разглеждано само по себе си, сякаш било удовлет­ворително завършено. То се изграждало върху разума и емоцията, превръщайки и двете в нещо приемливо. Канибализмът например бил позволен, тъй като за него се на­мирали достатъчно рационални основания. Човешкото тяло било определено като хранително. Хранителността била характеристика на храната. Затова човешкото тяло било храна. За да се компенсират недостатъците на този род заключения, била направена следната отстъпка. Канибализмът бил контролиран в интерес на обществото. Компромисът се превърнал в търговска марка на времен­ния баланс. Непрекъснато някой посочвал нов компромис и борбата между разума, амбицията и общността пораж­дала нова социална норма.
След като корабостроителните умения нямали никак­во очевидно приложение в обществото, подобни усилия лесно били определяни като абсурдни. Нямало нужда от кораби, защото нямало къде да се пътува. Изводите от определени предпоставки винаги могат да „докажат" тези предпоставки. Именно това се нарича „псевдоистинност", която е заместител на реалната истинност. Такъв е начинът ни на разсъждение, когато всеки ден допускаме, че ще жи­веем и на следващия ден. Но нашите островитяни прила­гали този принцип навсякъде.
Две статии от голямата Островна Универсална Енцик­лопедия показват по какъв начин действал процесът. Из­вличайки своите мъдрости от единствената умствена хра­на, достъпна за тях, островните учени произвели съвсем честно следния вид истина:
КОРАБ: Разстройващо. Въображаемо превозно сред­ство, с което самозванци и измамници твърдели, че могат да прекосят водата", а сега научно установен абсурд. На Острова не са известни непромокаеми материали, от кои­то може да бъде построен подобен „кораб", да не говорим за реалното съществуване на земи извън пределите на Ос­трова. Проповядването на „корабостроенето" е углавно престъпление по силата на чл. XVII от Наказателния Ко­декс, алинея 3, буква К: Защита на доверчивите. КОРАБО­СТРОИТЕЛНАТА МАНИЯ представлява крайна форма на умствен солипсизъм, симптом на лоша приспособимост. Всички граждани имат конституционното задължение да уведомяват медицинските власти в случай, че заподозрят в някой индивид наличието на подобни трагични условия.
Вж. Плуване; Умствени отклонения; Престъпление (Уг­лавно).
Литература: Смит, Дж. Защо ,,корабите" не могат да бъдат построени. Островен университет, монография № 1151.
ПЛУВАНЕ. Неприятно. Предполагаем метод за при­движване на тялото във водата без удавяне, по правило с цел ..достигане на място извън Острова". Изучаващият това неприятно изкуство трябва да се подложи на гротес­ков ритуал. По време на първия урок той трябва да се про­стре на пода и да движи ръцете и краката си по командата на „инструктор". Цялото понятие се основава върху жела­нието на самозвани „инструктори" да доминират над лековерните във варварските времена. Неотдавна култът приема и формата на епидемания.
Вж. КОРАБ; Ереси; Псевдоизкуство.
Литература: Браун, У. Великото „Плуване". - Лудост, в 7 тома. Институт за обществена прозрачност.
Думите „разстройващо" и „неприятно" се използвали на острова за обозначаване на нещо, което влиза в конф­ликт с новото евангелие, известно като „Удоволствие". Идеята била, че хората сега ще си доставят удоволствия сами, в рамките на общата потребност да угаждат на Държавата. Под Държава се разбирало „всички хора".
Едва ли е учудващо, че от ранни времена самата идея за напускане на острова изпълвала хората с ужас. Подо­бен неподправен страх често се чете и по лицата на много­годишни затворници, на които предстои да бъдат освобо­дени. „Извън" мястото на затворничество лежи един смътен, непознат и страшен свят.
Островът не бил затвор. Но той бил клетка с невидима решетка, много по-ефикасна от реалните затвори.
Островното общество ставало все по-сложно и по-слож­но и ние можем да разгледаме само някои от неговите ха­рактерни черти. Литературата му била богата. Освен ху­дожествени произведения имало много научни и публици­стични книги, които обяснявали ценностите и достижени­ята на нацията. Налице била също и система от алегорични фантазии, която описвала колко ужасен би бил животът, ако обществото не се било организирало по съвременния сигурен модел.
От време на време инструкторите се опитвали да помогнат на цялата общност да избяга. Капитани се жертвали заради възстановяването на социалния климат, в който скритите сега корабостроители биха могли да възобновят работата си. Всички тези опити се обяснявали от историците и социолозите с условията на острова, без дори да възникне мисълта за някакъв контакт с фактори извън това затворено общество. Било сравнително лесно да се дадат приемливи обяснения на почти всичко. Не се говорело за принципи на етиката, защото учените продължавали да изучават с истинско себеотрицание само онова, което из­глеждало истинско. „Какво повече можем да направим?" - където думата „повече" предполагала, че алтернативата може да бъде само количествена. Или пък се питали: „Как­во друго можем да сторим?" - придавайки на думата „дру­го" значението на нещо различно. Техният истински про­блем се състоял в това, че се смятали за способни да фор­мулират въпроси, но пренебрегвали простия факт, че от­говорите могат да бъдат също толкова важни, колкото и въпросите.
Разбира се, островитяните разполагали с много време и пространство за спекулации и действия в рамките на сво­ята ограничена общност. Разнообразието на идеи и раз­личните мнения създавали впечатлението за свобода на мисълта. Мисленето било насърчавано, стига само да не било „абсурдно".
Свободата на словото също била разрешена. От нея обаче имало малко полза без развитието на истинско раз­биране на проблемите, към което никой не се стремял.
Трудът и усилията на мореплавателите трябвало да приемат други измерения в съответствие с измененията в общността. Това направило тяхната реалност още по-озадачаваща за учениците, които се опитвали да следват указанията им от гледна точка на островната идеология.
Сред цялото това объркване дори способността да по­мнят относно възможността за бягство понякога изглеж­дала като пречка. Възбуденото от възможността за бягство съзнание не било много разборчиво в средствата. Най-че­сто обаче потенциалните беглеци намирали някакъв заме­стител. Смътното понятие за мореплаване е абсолютно безполезно без представата за ориентация. Дори и най-страстните потенциални корабостроители били обучава­ни да вярват, че вече притежават тази способност за ори­ентация. Те се смятали за окончателно съзрели и мразели всеки, който им напомнял, че имат нужда от подготовка.
Странни версии за плуването и корабостроенето често измествали възможностите за реален прогрес в тези изку­ства. Голяма вина за това носели защитниците на псевдоплуването и алегоричните кораби, обикновени мошеници, които обучавали онези, които били твърде слаби, за да плуват, или предлагали място на кораби, които никога нямало да бъдат построени.
Обществените нужди направили необходима появата на някои форми на ефикасно мислене, които се развили в това, което днес наричаме наука. Достойният за почита­ние подход, абсолютно задължителен за областите, в кои­то намира приложение, в края на краищата надраснал соб­ственото си предназначение. Малко след революцията на „Удоволствието" подходът, наричан „научен", се разпрострял върху всички видове идеи. В крайна сметка нещата, които не можели да бъдат вкарани в неговите рамки, били отбелязвани като „ненаучни", още един удобен синоним за „лоши". Думите неволно се превръщали в пленници, а след това автоматично били поробвани.
В отсъствието на подходяща нагласа, подобно на хора, затворени в чакалня и жадно четящи наличните там спи­сания, островитяните започнали да търсят заместители за изпълнението на онова, което било оригиналната (и всъщност окончателна) цел на изгнанието на тази общност. Някои успели да насочат вниманието си към повече или по-малко емоционални ангажименти. Имало различни видове емоция, но липсвала адекватна скала за тяхното измерване. Всички емоции се смятали за „дълбоки", във всеки случай по-дълбоки от това, което не било емоция. Чувствата, които карали хората да извършват забележи­телни по своята интензивност физически и интелектуални подвизи, автоматично се определяли като „дълбоки".
Повечето хора си поставяли цели или позволявали на другите да им поставят цели. Те били в състояние да след­ват един или друг култ, да трупат пари или да се издигат в обществото. Някои се кланяли на определени неща и се смятали за по-висши в сравнение с останалите. Други пък, отричайки всякакво идолопоклонничество, смятали, че нямат никакви идоли и затова могат спокойно да прези­рат всички останали.
С течение на вековете островът бил покрит с останки от тези култове. За разлика от обикновените руини тези останки били способни да се размножават. Благожелателството и новите хора съединявали култовете и ги рекомбинирали, поради което те възниквали под нова форма. За любителя и интелектуалеца това представлявало истинска мина за научни изследвания, пълна с „инициативен" (посветителски) материал и създаваща удобното чувство за разнообразие.
Появявали се великолепни съоръжения за задоволява­не на ограничените потребности. Дворци и паметници, музеи и университети, научни институти, театри и стадио­ни покривали като гъби след дъжд територията на острова. Хората естествено се гордеели с тези институции, голя­ма част от които били свързани - или поне така се смятало, с постигането на крайната цел, макар че повечето дори не знаели каква именно била тя.
Корабостроенето било свързано с някои измерения на тази дейност, но по начин, който оставал скрит за широ­ката публика.
Нелегално кораби вдигали платна, а истински инструктори продължавали да учат другите да плуват...
Условията на острова все още не изпълвали с отчаяние тези отдадени на делото хора. В края на краищата всички те били израснали в същата тази общност, имали нерушими връзки с нея и с нейната съдба.
Често обаче те трябвало старателно да се предпазват от вниманието на своите съграждани. Някои „нормални" островитяни се опитвали да ги спасят от самите тях. Дру­ги искали да ги убият поради също толкова възвишени причини. Някои дори търсели упорито помощта им, но не успявали да ги открият.
Всички тези реакции по повод съществуването на плув­ците имали една и съща причина, макар и филтрирана от различни видове умове. Тази причина се състояла в това, че никой не знаел какво представлява плувецът, с какво точно се занимава или пък къде може да бъде открит.
Животът на острова ставал все по-цивилизован и заед­но с цивилизацията избуявало едно странно, но логично занимание. То се изразявало в изказването на съмнения в реалността на системата, в която обществото живеело. Стигнало се дори до осмиване на обществените ценности и подлагането им на остра сатира. Тази дейност можела да има весело или тъжно лице, но в действителност се превърнала в досаден ритуал. Потенциално ценно зани­мание, тази критична нагласа често не била в състояние да упражнява своята действително творческа функция.
Хората чувствали, че давайки временен израз на чув­ствата си, по някакъв начин биха могли да ги омекотят, изтръгнат или опитомят. Сатирата минавала за изпълне­на със смисъл алегория; алегорията се приемала, но оста­вала неразбираема. Пиеси, книги, филми, поеми и памфлети били обичайното средство за постигане на този ефект, макар че значителна част от движението се осъществявало в академичните кръгове. За мнозина островитяни изглеж­дало по-еманципирано, по-модерно или прогресивно да следват именно този култ, а не някой друг.
От време на време се появявал някой кандидат за зва­нието плувец, но само за да извлече някакви лични обла­ги. Обикновено се реализирал следният стереотипен раз­говор:
- Искам да се науча да плувам.
- Искаш ли да спечелиш нещо с това изкуство?
- Не. Искам само да взема със себе си моя тон зеле.
- Какво зеле?
- Храната, от която ще имам нужда на другия остров.
- Но там има по-добра храна.
- Нямам представа за какво говориш. Не мога да бъда сигурен. Просто трябва да взема моето зеле.
- Но ти няма да можеш да плуваш с един тон зеле.
- Тогава няма да дойда. Ти наричаш зелето ми баласт. А аз го наричам съществена храна.
- А ако допуснем, просто като алегория, че под „зеле" ние имаме предвид „предпоставки" или „разрушителни идеи"?
- Тогава ще откарам зелето си при някой инструктор, който ще разбере нуждите ми.
Легендата не е приключила, за­щото на острова все още има хора.

Бойното изкуство - Будо и Буджуцу
05 Ноември 2017 г. 09:21:55
Kiril Hinkov


Бойното изкуство - Будо и Буджуцу

Будо е термин, често превеждан като „боен път”, който се използва в Япония за общо наименование на всички бойни изкуства, използвани като метод за култивиране на човека. Бу означава "боен", „въоръжение”, „насилие”, както и „да спреш, да забраниш, да доведеш до край”. До – път или начин.

Буджуцу означва дословно "бойно изкуство или техника". При него акцентът е върху реалната техника и начините за победа и спирането на насилието.  

В бойното изкуство се е смята, че има три големи области на развитие:
- бойна техника и самоотбрана;
- начини за лечение, оздравяване и здравословен живот;
- регулиране на ума, мисловни упражнения, медитация.
Чрез изучаването на това, ние можем да се погрижим за себе си, когато някой иска да ни причини зло, да живеем пълноценен, активен живот и да достигнем до висотата на човешкото мислене и дух.
Здрав човек не е този, който не страда от физически или психически болести, а този, който въпреки тях яде с удоволствие, спи спокойно, има дружелюбен и весел характер, свободно общува с хората, отличава се със здравомислие и вътрешен мир. Понятието "дълголетие" не се изчерпва само с достигането на преклонна възраст, а по-скоро е продължаването на младостта и способността да се радваме на живота през всичките дни, които са ни отпуснати на тази земя.   
Войн не е този, който може да победи всеки във физически сблъсък, а този, който, прозрял човешката природа и мислене, се опитва да даде най-доброто развитие на една ситуация. Ситуация, в която хората се изправят един срещу друг, заради своите си хорски интереси, без дори да виждат, какво се случва около тях. 
И така се стига до стратегията. Да избираш живота си, чрез всяка следваща стъпка. 

"… Никога не пропускайте всекидневната си тренировка. Постоянно се опитвайте да подобрите техниката си чрез опити и грешки. По този начин бавно ще изградите основата на ума си. И тогава, неочаквано, ще придобиете непобедима техника. С отворените очи на ума си ще можете да чуете шепота на птиците, звука на вятъра, принципа на вселената. Ще бъдете способни да изпреварите намерението на противника, преди да удари или да отвори устата си. Ще ви се струва, че атаките идват към вас със забавена скорост .... Най-висшето умение, което води към непобедимостта, може да бъде постигнато само с първокачествен ум... " 

Казуми Табата
“Секретни тактики”

ТРЕНИРОВКИ 

Февруари 2018

 ПВСЧПСН
05 1

2018-02-01

10:00 Упражнения за регулиране на тялото - Център по борба - Дианабад
19:30 Тренировка по джуджицу - Център по борба, Дианабад

2 3

2018-02-03

12:30 Тренировка по джу джицу и самоотбрана - Център по борба - Дианабад
14:00 Упражнения за регулиране на тялото - Център по борба - Дианабад

4
065

2018-02-05

19:00 Тренировка по карате Шотокан - техникум Попов

6

2018-02-06

10:00 Упражнения за регулиране на тялото - Център по борба - Дианабад
19:30 Тренировка по джуджицу - Център по борба, Дианабад

7

2018-02-07

19:00 Тренировка по карате Шотокан - техникум Попов

8

2018-02-08

10:00 Упражнения за регулиране на тялото - Център по борба - Дианабад
19:30 Тренировка по джуджицу - Център по борба, Дианабад

9 10

2018-02-10

12:30 Тренировка по джу джицу и самоотбрана - Център по борба - Дианабад
14:00 Упражнения за регулиране на тялото - Център по борба - Дианабад

11
0712

2018-02-12

19:00 Тренировка по карате Шотокан - техникум Попов

13

2018-02-13

10:00 Упражнения за регулиране на тялото - Център по борба - Дианабад
19:30 Тренировка по джуджицу - Център по борба, Дианабад

14

2018-02-14

19:00 Тренировка по карате Шотокан - техникум Попов

15

2018-02-15

10:00 Упражнения за регулиране на тялото - Център по борба - Дианабад
19:30 Тренировка по джуджицу - Център по борба, Дианабад

16 17

2018-02-17

12:30 Тренировка по джу джицу и самоотбрана - Център по борба - Дианабад
14:00 Упражнения за регулиране на тялото - Център по борба - Дианабад

18
0819

2018-02-19

19:00 Тренировка по карате Шотокан - техникум Попов

20

2018-02-20

10:00 Упражнения за регулиране на тялото - Център по борба - Дианабад
19:30 Тренировка по джуджицу - Център по борба, Дианабад

21

2018-02-21

19:00 Тренировка по карате Шотокан - техникум Попов

22

2018-02-22

10:00 Упражнения за регулиране на тялото - Център по борба - Дианабад
19:30 Тренировка по джуджицу - Център по борба, Дианабад

23 24

2018-02-24

12:30 Тренировка по джу джицу и самоотбрана - Център по борба - Дианабад
14:00 Упражнения за регулиране на тялото - Център по борба - Дианабад

25
0926

2018-02-26

19:00 Тренировка по карате Шотокан - техникум Попов

27

2018-02-27

10:00 Упражнения за регулиране на тялото - Център по борба - Дианабад
19:30 Тренировка по джуджицу - Център по борба, Дианабад

28

2018-02-28

19:00 Тренировка по карате Шотокан - техникум Попов

 
« »

Вижте още

Път със сърце
05 Октомври 2010 г. 11:30:47
Kiril Hinkov


Път със сърце

... ти трябва винаги да помниш, че пътят е само и единствено път. Ако чувстваш, че не  трябва да го следваш, не оставай на него при никакви условия. За да имаш такава яснота, ти трябва да водиш дисциплиниран живот. Само тогава ще знаеш, че всеки път е само път и няма нищо обидно за човека или за другите от напускането му, ако това е, което сърцето ти подсказва да направиш. Но твоето решение, да следваш пътя или да го оставиш, трябва да бъде освободено от страх или амбиция.

Предупреждавам те: вглеждай се във всеки път внимателно и хладнокръвно. Пробвай го, колкото пъти сметнеш за необходимо. Тогава задай на себе си и само на себе си един въпрос. Това е въпрос, който само един много стар човек задава. Моят благодетел ми го каза веднъж, когато бях млад, а кръвта ми беше твърде буйна, за да го разбера. Сега наистина го разбирам. Ще ти кажа какъв е той: „Има ли този път сърце?"

Всички пътища са еднакви: те не водят никъде. Те са пътища, минаващи през храста или отиващи в храста. Мога да кажа, че в живота си съм изминал дълги, дълги пътища, но не съм никъде. Въпросът на моя благодетел има значение сега. Има ли този път сърце? Ако има, пътят е добър, ако не — той е безполезен. И двата пътя не водят никъде, но единият има сърце, а другият няма. Единият дава радостно пътешествие — докато го следваш, ти си едно с него. Другият ще те накара да проклинаш живота си. Единият те прави силен, другият те прави слаб.

"Учението на Дон Хуан" Карлос Кастанеда

 

Практика при ходене - кинхин
08 Юли 2016 г. 10:28:38
Kiril Hinkov


Практика при ходене - кинхин

Свободни извадки от книгата "Дългият път се превръща в радост или медитация при ходене" от Тич Нат Хан

Попитали Буда: „Какво практикувате ти и учениците ти?”
И той отговорил: „Ние седим, ние ходим и ние ядем.”
- Но как така? Всеки седи, ходи и яде?!
Тогава Буда казал: „Когато седим, ние знаем, че седим. Когато ходим, ние знаем, че ходим. Когато ядем, ние знаем, че ядем.”
През по-голямата част от времето ние сме загубени в миналото или отнесени надалеч в бъдещето. Когато сме съзнателни, дълбоко чувстващи настоящия момент, разбирането ни за това, което се случва, се задълбочава и ние се изпълваме с приемане, радост, мир и любов.

Много хора са взели изпитите си и са купили къщи и коли, но все още са нещастни. Това, което е най-важно, е да намерим мир и да го споделим с другите. За да имаш мир, можеш да започнеш, като ходиш с мир. Всичко зависи от твоите стъпки.

Ходим бавно и отпуснато, с лека усмивка на устните. Чувстваме се спокойни и стъпките ни са стъпки на най-сигурния човек на земята. Всичките ни мъки и безпокойства изчезват. Мир и радост изпълват сърцата ни.

Когато правиш стъпка, можеш да докоснеш земята по такъв начин, че да се поставиш в сегашния момент. Идваш в тук и сега. Няма нужда да правиш абсолютно никакво усилие. Внезапно си свободен от всички проекти, грижи, безпокойства и очаквания. Присъстваш напълно, напълно жив, докосвайки земята.

Докато практикуваш бавна медитация при ходене, може да опиташ следното: вдишай, направи една стъпка и фокусирай вниманието си върху подметката на единия си крак. Ако не си дошъл напълно, сто процента, в тук и сега, не прави следващата стъпка. Всеки може да постигне това.

В будизма има дума, „апранихита”. Тя означава „който няма желания” или „безцелен”. Идеята е, че не слагаме нищо пред нас, за да тичаме след него. Когато практикуваме медитация при ходене, ние ходим с такъв дух. Просто се радваме на ходенето, без особена цел или предназначение. Ходенето ни не е средство за постигане на резултат. Ние ходим, за да ходим .... Радваме се на всяка стъпка. Вече сме пристигнали.

Ако мислиш, че мирът и щастието са някъде другаде и тичаш след тях, никога няма да ги достигнеш. Само, когато осъзнаеш, че те са налични тук, в сегашния момент, ще можеш да се отпуснеш. Докосни земята дълбоко в сегашния момент и ще докоснеш истинския мир и радостта.  

Усмихвай се като Буда. Докато се бориш, за да отпратиш неволите и тревогите си, усмихвай се. Може да е само наченка на усмивка, но ти я дръж там, на устните си ... Полуусмивката е плод на твоето осъзнаване, че си тук, жив и ходещ. В същото време усмивката подхранва повече мир и радост в теб. Ако се усмихваш, докато практикуващ медитация при ходене, ще правиш стъпките си спокойни и мирни, и ще имаш усещане за дълбока лекота. Усмивката освежава цялото ти същество и засилва практиката ти. Не се бой да се усмихваш.

Усмивката ти доказва, че ти не си подчинен, че имаш върховна власт над себе си, и правиш най-доброто. Събитията ни отнасят и ние губим себе си. Медитация при ходене ни помага да спечелим отново суверенитета си, нашата свобода, като човешки същества. Ние ходим с изящество и достойнство, като императори, или лъвове. Всяка стъпка е живот.

Когато се почувствате раздразнени, несигурни, гневни или нещастни, дълбоко докоснете Земята с ходилата си. Практикувайте медитация при ходене. Земята, нашата майка, е изпълнена с дълбока любов към нас. Когато страдаме, тя ще ни защити, като ни подкрепи с красивите си дървета, треви и цветя. Тя ще ни излекува, а ние ще излекуваме нея. Дали Земята е красива, свежа и зелена, или е безплодна и суха, зависи от начина, по който ходим.    

Главната практика, преподавана от Буда, е била грижливото осъзнаване, включително осъзнаването на дишането: „Вдишвайки, знам, че вдишвам. Издишвайки, знам, че издишвам.”

Докато ходите, практикувайте съзнателно дишане, като броите стъпките си. Обръщайте внимание на всеки дъх и на броя стъпки, които правите на вдишване и на издишване. Дишайте естествено. Не се опитвайте да контролирате дишането. Дайте на вашите дробове толкова време и въздух, от колкото се нуждаят, и просто отбелязвайте, колко стъпки правите, за да се напълнят дробовете ви и колко, за да се изпразнят. Бъдете осъзнати и за двете - дишането и стъпките. Връзката е броенето.

Докато ходите по нагорнище или надолу, броят на стъпките за едно дишане ще се променя. Винаги следвайте нуждите на дробовете си. Не се опитвайте да контролирате дишането или ходенето. Само ги наблюдавайте задълбочено. Вашата полуусмивка ще донесе спокойствие и наслада на стъпките и дишането ви, и ще подкрепи вашето внимание. След половин или един час практика ще откриете, че дишането, стъпките, броенето и усмивката ви се съчетават заедно в чудесно равновесие на осъзнаването.

Ако видите нещо, докато ходите, и искате да го докоснете с осъзнатостта си – синьото небе, хълмовете, дърво, или птица – просто се спрете, но докато го правите, продължете да дишате с пълно съзнание. Можете да задържите жив обекта на съзерцанието си чрез съзнателно дишане. Ако не дишате осъзнато, мисленето ви рано или късно ще се върне назад и навътре, а птицата или дървото ще изчезнат. Винаги бъдете с дишането си. 

*** ***
След като сте практикували няколко дни, опитайте да добавите по една стъпка  към всяко издишване. Например, ако нормалното ви дишане е 2-2 стъпки (две стъпки на вдишване и две на издишване), без да забързвате походката си, удължете издишането си и практикувайте 2-3 стъпки, четири или пет пъти. После се върнете към 2-2 стъпки. 

При нормалното дишане ние никога не издишаме всичкия въздух от дробовете си и там винаги остава още. Като добавите още една стъпка към издишането, вие ще изтласкате навън повече от този застоял въздух. Не прекалявайте. Четири или пет пъти са достатъчни. Повече от това може да ви умори. След като подишате така четири или пет пъти, оставете дишането си да се върне към нормалното. Пет, десет минути по-късно може да повторите процеса. И запомнете, добавяйте стъпка към издишането, а не към вдишването.

След като сте практикували няколко дни повече, вашите бели дробове може да ви кажат: „Ако можем да правим 3-3 стъпки вместо 2-3, това би било чудесно.” Ако съобщението е ясно, опитайте го, но дори и тогава, го направете само четири или пет пъти. След пет, десет минути започнете отново с 2-3 стъпки и после отново направете 3-3 стъпки. След няколко месеца вашите бели дробове ще бъдат по-здрави и кръвта ви ще циркулира по-добре. Начинът ви на дишане ще бъде променен. 

Нашият истински дом е в сегашния момент. Когато дълбоко навлезем в него, нашите съжаления и тъги изчезват, а ние откриваме живота с всичките му чудеса. Вдишвайки, ние си казваме: „Аз пристигнах.” Издишвайки, казваме: „В къщи съм.” Когато правим това, ние преодоляваме разсейването и мирно пребиваваме в сегашния момент, който е единствената ни възможност да бъдем живи.

Щастието не е индивидуално нещо.
Всички наши прадеди и всички бъдещи поколения присъстват в нас. Освобождението не е индивидуално нещо. Докато прадедите ни в нас страдат, ние не можем да бъдем щастливи и ние ще предаваме това страдание на нашите деца и техните деца.
Сега е времето да освободим прадедите ни и бъдещите поколения, като освободим себе си. Ако можем да направим една стъпка свободно и щастливо, докосвайки земята осъзнато, ние можем да направим и сто. Ние правим това за себе си и за всички минали и бъдещи поколения. Всички пристигаме едновременно и намираме мир и щастие заедно.      

Най-добрата практика е безформена. Не ходете толкова бавно, че хората да мислят, че сте странен. Ходете така, че другите дори да не забележат, че практикувате. Ако срещнете някой по пътя си, просто се усмихнете и продължете да ходите. 

Можете да практикувате медитация при ходене между срещите си, докато отивате до колата, слизате по стълбите или ги изкачвате. Където и да ходите, дайте си достатъчно време, за да практикувате. Вместо три минути, дайте си осем или десет. 

Всеки път, когато практикувате медитация при ходене и влагате съзнанието си във всяка стъпка, вие взимате положенито си в свои ръце. Всеки път, когато вдишвате и знаете, че вдишвате, всеки път, когато издишвате и се усмихвате на издишването си, вие сте себе си. Вие сте собствения си господар, вие сте градинарят във вашата градина. Погрижете се добре за градината си, за да можете да помогнете на възлюбления си да се погрижи за неговата. 

Тридесет и шестте стратегеми
17 Септември 2014 г. 20:33:14
Kiril Hinkov


Тридесет и шестте стратегеми

1. Да измамиш императора, за да пресече морето.
Идеята е да се създаде измамна картина, която да приспи бдителността на врага. Един император трябвало да преплува морето, но той постоянно отказвал. Подчинените му го поканили да преспи в къща до морето. Това бил маскиран кораб. Когато той заспал, те го откарали, където трябва.

2. Да обсадиш една провинция, за да спасиш друга.
Когато една армия обсажда столицата на друга, трета страна, която досега е пазила неутралитет може да нападне столицата на първата и да я завладее. Пред хората, третата страна ще се представя като спасител на втората, но в същност в съвсем кратко време тя ще е погълнала, ако не във военен план, поне в икономически, и нея. 

3. Да вземеш назаем сабя, за да убиеш противника.
Когато една от страните в конфликта започне да търпи поражения, тя може да привлече съюзниците си в битката. По този начин, тя може да нанесе поражения на врага, докато възстановява или пази силите си.

4. Да изтощиш противника без усилие.
Докато ти почиваш, чакаш истощения противник, който идва към теб. Принуждаваш врага да изчерпва силите си, като тича наоколо или атакува отдалеч.  

5. Да използваш пожара, за да ограбиш дома.
Използвай всички слабости на врага си, като шансове за постигане на успех.

6. Замахни на изток, за да удариш на запад.
Разпространи лъжлива информация, за да накараш противника да концентрира усилията си на един фронт. Така останалите му позиции ще станат уязвими.

7. Да създадеш нещо от нищо.
Създай идея за нещо реално, докато всъщност там няма нищо. Например вдигни голям шум, все едно минава голяма войска, и по този начин създай сигурност, която не е възможно да се осигури по друг начин.

8. Да пресечеш теснината в мрака.
Привлечи противника в лъжлива конфронтация, а навлез в територията му на други места.

9. Наблюдавай огъня от другата страна на реката.
Спокойно наблюдавай вътрешните затруднения, които разкъсват противника и изчакай, докато той се разрушава сам. 

10. Да прикриеш нож зад усмивка.
Прикривай коварните си замисли зад приятелско държане и добри думи. Когато врагът ви е убеден в добронамереността ви, атакувайте го неочаквано.

11. Да оставиш да падне едно дърво, за да спасиш гората.
Индивидуалните жертви са необходими за постигането на по-големи цели.

12. Да хванеш овена по време на път.
Един пътник минавал покрай голямо стадо овце. Засилил се през средата им и докато излизал, повел със себе си един овен. Изглеждал толкова спокоен и уверен, че овчарят си помислил, че овенът не е от неговото стадо.
Улавяй случая, който ти се представя. Не прогонвай шанса, ако той чука на вратата ти.

13. Да удариш тревата, за да подплашиш змиите.
Когато не можеш да разбереш намеренията на врага си, направи някаква диверсия, за да видиш реакцията му.

14. Да заемеш труп, за да му вдъхнеш дух.
Не използвай това, с което всички си служат. Напротив, послужи си с това, което всички отхвърлят. Извлечи полза от това, което е било отхвърлено по недоглеждане. Когато нещо е преценявано като безполезно и без стойност, използвай го като го подкрепиш и му вдъхнеш живот.

15. Да накараш тигъра да слезе от планината.
Не влизай в бърлогата на врага си. Убеди го да излезе от нея.

16. Ако искаш пленници, не обграждай враговете си.
Ако врагът ти се почувства без изход, той ще се бие до смърт с енергията на безнадежността. Ако му оставиш изход, той ще изчерпи силите си в стремежа си да се измъкне и накрая ще бъде заловен лесно.

17. Да хвърлиш цветно стъкло, за да вземеш нефрит.
Предложи на врага си подарък без стойност, за да разбереш къде крие истинските си съкровища.

18. Да хванеш разбойниците, като заловиш главатаря им.
Когато се изправиш слещу силна и многобройна опозиция, насочи ударите си срещу нейните предводители.

19. Да отдръпнеш дървата изпод тенджерата.
Когато си неспособен да надделееш над противника си, можеш да го победиш като пречупиш морала или постепенно източиш ресурсите му.

20. Да размътиш водата, за да хванеш рибите.
Използвай объркването, за да постигнеш целите си. Ако забележиш отслабване или изчерпване във властта, почни да събираш недоволните и неутралните около себе си.

21. Позлатената цикада изоставя обвивката си.
Остави след себе си привидности, създадени със стратегическа цел. Както обвивката на цикадата, фасадата остава непокътната, но истинското действие се развива на съвсем други мяста.

22. Да затвориш вратата, за да хванеш бандитите.
Хвани тези, които са те атакували. Не им давай никакъв път за отстъпление. Ако въпреки това, успеят да се изплъзнат, не ги преследвай в тяхната територия. Ще станеш плячка.

23. Да се съюзиш с далечните, за да нападнеш близките.
Ако съседите ти започнат да набират сила, можеш да се защитиш като сключиш споразумение с тези, които се намират от другата им страна. Така ще извадиш съседите от равновесие, като направиш войната им с теб несигурна.

24. Да поискаш право за минаване и да атакуваш съседа си.
Използвай силите на съюзник, за да нападнете общ враг. След като го разгромите, обърни силите си срещу съюзника и разгроми и него.

25. Да откраднеш греда, за да замениш стълб.
Опитай да привлечеш най-способните войни на съюзниците си, като ги убедиш да се присъединят към твоята кауза.

26. Да посочиш един, за да хванеш друг.
Критикувай прикрито и завоалирано, за да достигнеш целите си без директна конфронтация.

27. Да се правиш, че не разбираш, използвайки целия си разум.
Придай си глупав вид и избягвай да говориш много. Съзнателно показвай слабост и недееспособност.

28. Да ги оставиш да се качат на покрива, за да махнеш стълбата.
Подмами противника си до точката, от която няма връщане и го хвърли срещу пръвъзхождащите го твои сили

29. Да накараш дърветата да цъфнат.
Примамете и заблудете противника си чрез лъжливи привидности.

30. Да превърнеш госта в домакин.
Оставете врага да свърши вашата работа.

31. Да заговорничиш с красотата.
Използвай чара на красивите жени, за да окажеш влияние на ключовите фигури във вражеската организация.

32. Да подведеш, като използваш празен замък.
Ако изглеждаш по-слаб, отколкото си в действителност, противниците ти ще се погубят чрез реакцята си на твоята слабост. Остави ги да бъдат суетни до насита и арогантни до агресивност, така сами ще стигнат падението си. Нека вярвят, че им подготвяш капан, който те могат да лесно да осуетят.

33. Да използваш двойни агенти.
Опитай да компрометираш агентите на вражеската организация, за да ги заставиш да работят за теб.

34. Да подведеш, като си нанесеш сам поражения.
Тази техника се използва от тайни агенти. Представи се като жертва на своя собствен лагер, за да спечелиш симпатията и доверието на враговете.

35. Да воювай чрез непрекъснати кръгове.
Когато врагът ти е по-силен от теб, се съпротивлявай пасивно, като избягваш да хвърляш всичките си сили в една атака. Атакувай на няколко места едновременно, движи се като вихър, имайки през цялото време по-обща стратегия. 

36. За предпочитане е да избягаш.
Когато си победен, прекрати битката. Пред теб има три възможности: капитулация, присъединяване към врага или бягство. Първата означава пълно поражение, втората полу-поражение, третата не-поражение. А ако избегнеш разгрома, ти си запазил шанса за победа.

Thomas Cleary
The Japanese Art of War – Understanding the Culture of Strategy 

Прочетете още: "За тридесет и шестте стратегеми"

Майстори на бойното изкуство
24 Декември 2015 г. 21:59:05
Kiril Hinkov


Майстори на бойното изкуство

В този раздел на сайта можете да прочетете биографиите на различни майстори на бойното изкуство, както и разкази за техния начин на живот и практика. Който знае миналото, може да погледне в бъдещето и да се справи с настоящето.

 

 

За Сейтай и това как да се учим добре чрез практиката
04 Ноември 2017 г. 00:26:58
Kiril Hinkov


За Сейтай и това как да се учим добре чрез практиката

Малко преди втората световна война японското правителство взима решение да опише и съхрани всички национални и традиционни познания. Създават се комисии, които отговарят за различните области. Систематично се издирват хора с някакви специфични познания, назначават се ученици, които да бъдат обучени от тях, всичко се описва и заснема. На ценните хора се забранява мобилизация в армията, за да не бъдат изгубени техните знания и умения.

Организацията Keнко Ходжикай има за задача да опише и да се погрижи за съхранението на всички лечителски традиции, съществуващи на територията на Япония. Един от главните отговорници за тази дейност е Харучика Ногучи. Няколко години след войната той създава фондацията Сейтай и започва да преподава сейтай, една своеобразна физио- и кинези-терапия, изкуството как да подобряваме състоянието на тялото си, да живеем по-добре, да се грижим за живота.

Според Ногучи целта на сейтай е чрез специфични движения и техники да се събуди чувствителността на индивида, за да се освободи спонтанното умение на тялото да се лекува и самовъзстановява. С времето ние губим способността си да комуникираме цялостно и съзнателно с нашето тяло, както и чрез нашето тяло. А когато ограничаваме способността си да общуваме телесно и да осъзнаваме езика на тялото си, ние, също така, ограничаваме способността си да общуваме вербално, да осъзнаваме чувствата и вербалната си комуникация. За да можем напълно да разбираме вербалната комуникация на другите, трябва да съживим собствената си способност да общуваме с тялото си и да започнем да разбираме телесното общуване на другите.

Сейтай се превежда като „добре поддържано тяло” или „да поддържаш тялото в ред”. Това е древно японско изкуство за лечение, което се основава на регулирането на енергията „ки” и на тялото чрез техники, прилагани върху пациенти, или практикувани лично, под формата на упражнения – тайсо (taiso). За същата цел често се използват и загряващи бани, топли компреси и други физиотерапевтични методи.  

Теорията на сейтай казва, че вътрешната жизнена сила на човек е основата на неговото здраве и благоденствие, а тялото има свой предварително съществуващ ред, тясно свързан с тази сила.  Основните задачи на сейтай са: 1/ да опише особеностите на здравото «изправно» тяло и 2/ да даде точни техники, които могат да стимулират вътрешната жизнена сила по такъв начин, че да принудят тялото да се самовъзстанови, като се саморегулира по най-оптималния начин. 

В своя блог за сейтай "Toucher la Vie" Оливие Несмон, сертифициран преподовател от института Имото Сейтай в Токио, дава няколко практически съвета за правилно изучаване на сейтай или, което и да е друго изкуство за промяна, произлизащо от Азия или от Западния свят.

«След 20 години практика, винаги ми е забавно да наблюдавам, как хората постоянно допускат един и същи грешки по отношение на сейтай. Съществува някакъв стереотип, нещо като обуславяне, което тласка много новодошли да повтарят това еднотипно погрешно поведение:

1/ Да очакват, че резултатът идва от метода.

Много често хората ме питат, какво може да направи за тях сейтай. В някои случаи, първите думи след «Добър ден, господине» са: «Боли ме тук, боли ме там, оперираха ми това и имам такъв и такъв проблем ....». И след всичко това следва дълго мълчание.

Истина е, че когато човек страда, той има нужда от бързо и ефикасно решение. Когато ни боли, напълно нормално е да желаем това да спре. Ако не е успеем сами, ние се обръщаме към друг. Това не е проблем за мен. Но е учудващо да констатирам, колко много членовете на обществото ни са склонни да оставят живота и съдбата си в ръцете на други, сякаш самите те нямат никаква власт над тях.  Самоотказали се от своята сила, довели себе си до безсилие, много започват да мечтаят, че някакъв метод като сейтай, ще ги освободи. Но не, точно обратното. Сейтай, на който ме научи господин Имото, демонстрира, че всеки може да се излекува благодарение на силата за живот, която го движи. Ролята на сейтай е да активира тази сила, за да може тя за започне отново да работи в полза на равновесието и на тялото. Точно това удивително добре правят упражненията – тайсо. И единственият начин, да получите положителен резултат от тайсо, е да практикувате, като вложите тялото и цялата си жизненост в действие. Така сейтай се заема със задачата да върне най-доброто от вас във ваши ръце.    

Ако разбирате, че от вас зависи да активирате силите си, трябва да се откажете от една друга, напълно западна привичка, а именно:

2/ Да се опитвате да разберете, преди да сте направили нещо.

Не можем да се сърдим на никой, ние сме отгледани и научени по този начин още от детството. Да използваме интелекта си, за да обхванем живота, е главният ни начин за функциониране. Въпреки това, трябва добре да си дадем сметка, че интелектуалното познание е много студено и безвкусно, сравнено с богатството на опита. Ако ви кажа, че съм преживял две години от живота си на Таити и вие не познавате това място, може би ще си помислите за кокосови палми, бял и розов пясък, сини лагуни, таитянки и малки рибки във водата ....  По някакъв начин вие ще имате право. Но, ако започнете да наблюдавате внимателно вътрешните си процеси, ще откриете, че идеите, които имате за Таити са напълно субективни, а не реални. А може би Таити, това е ада? В края на краищата, какво знаете вие за Таити?

След като казах това, вероятно в съзнанието ви започва да се прокрадва леко съмнение. Ако ви поканя на интензивно обучение там, е възможно поради предвиждането на трудности,  умът ви да се обезпокои от страха пред неизвестното.   

Но да се върнем на сейтай. Страхът от неизвестното е най-голямата пречка, която спира любопитните да направят първата крачка. Това е също пречка и за тези, които вместо да се отдадат без задръжки на изучаването на изкуството, за да вземат най-доброто от него, се задоволяват да разбират интелектуално. То често дава много научен вид, но измамата не трае дълго.

Най-доброто лекарство срещу страха от новото, от непознатото и срещу „лъжеца – ум”, е любопитството. Говоря за това спонтанно любопитство, което кара малките деца да откриват света. Без да насочват никакви мисли и спомени към срещаното от тях, те откриват, изучават и дълбоко се забавляват. Това качество е необходимо и за един добър ученик. Този, който казва „аз знам” или „ точно така, разбрах!”, не може да научи повече и в същност не помага на никого.

Поразително е да се види, какво детско любопитство и чистосърдечие проявява господин Имото, въпреки своето положение и силна личност. Мисля, че това е част от най-силните страни на голямата интелигентност. 

3/ Да не си давате реалистичен срок за успех

И накрая, след като мисленето замълчи, опитът може да заеме своето място и да помогне на ученика да разбере изкуството. Точно тази последна точка пропускат много хора. В „Посвещаващото познание” Рудолф Щайнер казва, че най-големият недостатък на чираците произлиза от факта, че те не си дават необходимото време за обучение. Искат да знаят, искат да разбират, искат да получат признанието, което дава знанието. Сокът още не е стигнал до плодовете, а те искат да ядат.   

Когато изучавах техниките на Явара в една много древна школа Ягю Шинган Рю, г-н Кенджи Шимазу ми отвори очите за японското поведение по отношение на обучението в дадено изкуство. Веднъж, един от по-напредналите от мен членове на групата отиде при г-н Шимазу и се оплака, че бойната му техника не работи. Изведнъж г-н Шимазу скочи към ученика, хокайки го с мълниеносна енергия. „Как може да кажеш, че техниката не работи? Тя съществува от поколения, точно защото е оцеляла на бойните полета. Аз не ти преподавам теории, над които да размишляваш, а техники, които истинските бойци са изпитали в реалността! Колко пъти си практикувал тази техника, за да стане тя точна? Ако искаш да философстваш и да учиш теории, отивай в университета!”

Тези няколко думи обобщават една вселена, която се представя под съвсем различна светлина. Учиш и практикуваш. Учиш и практикуваш. Учиш и практикуваш. Когато накрая тялото е изковано, но не преди това, същността на техниката заема своето място и разбирането се появява. Да си даде време, за да достигне до този стадий, е истинско предизвикателство за днешното мислене, свикнало да получава незабавни резултати. Въпреки това, ми се струва, че франкските поданици от феодализма са научавали нещата от живота по този начин. Дълго е, но така те са достигали до огромно естествено знание и умение, което ние забравяме твърде скоро, притиснати от бързане.

Сега, когато разбирате важността на това да си давате време, за да научите добре всеки аспект на това, което ви обучават, това, че интелектуалното познание не води до умения, както и че промяната зависи от директното ви участие и въвлеченост, вероятно ще можете да съзрете „пътя”, предлаган от сейтай, в различна светлина. Живейте пълноценно.»

Оливие Несмон
13 ноември 2009 г.

Искреност, истинност - макото
24 Декември 2015 г. 19:48:38
Kiril Hinkov


Искреност, истинност - макото

Макото е японската дума, означаваща искреност или истинско, „единствено” сърце. Думата е съставена от сложна китайска пиктограма – „да станеш думата си, да говориш от сърце, като думите напълно съвпадат с делата ти, да казваш и да правиш правилното нещо в правилното време, независимо дали ще живееш или ще умреш.” 

За повечето западни хора искреност означава да бъдеш свободен от преструвка или измама, с други думи, да бъдеш честен и истинен без никакви уговорки. Но за типичния японец макото означава да извършва всичките си задължения така, че всичко да тече плавно и в хармония. Също така, това означава да бъде внимателен да не каже или направи каквото и да е, което може да доведе до загуба на престиж. Като продължение, това означава и, че хората, имащи макото, няма да търсят изтъкване на себе си, няма да изригват или да предизвикват емоции у другите, няма да разкрият своите най-съкровени чувства, ако са негативни, и в действителност няма да направят нищо разрушително.  

Макото е една от седемте добродетели на Бушидо, пътят на самурая, възникнал в резултат на сливането на Шинто и Дзен в бойните традиции на Япония.



1. 
Yuki = courage, valor, bravery
Юки = смелост, доблест, храброст
2. 
Jin = humanity, charity, benevolence –
Джин = хуманност, милосърдие, великодушие
3. 
Gi = justice, righteousness, integrity
Ги = справедливост, праведност, почтеност
4. 
Rei = etiquette, courtesy, civility (also means bow/obeisance)
Рей = етикет, любезност, учтивост (също поклон и уважение)
5. 
Makoto = sincerity, honesty, reality
Макото = искреност, честност, истина
6. 
Chugi = loyalty, fidelity, devotion
Чуги = лоялност, преданост, посвещаване
7. 
Meiyo = honor, credit, glory; also reputation, dignity, prestige
Мейо = чест, доверие, слава, а също репутация, достойнство, престиж. 

От Дзен Бушидо получава следните аспекти:

- Умиротворяване на чувствата.

- Спокойно подчинeние пред лицето на неизбежното.

- Пълно владеене на себе си, при каквито и да е обстоятелства.

- По-голяма близост до идеята за смъртта, отколкото до тази за живота.

- Кристално чиста простота.

Прочетете още за морала на воина тук


Снимка: Интернет

Снимка: Интернет

Снимка: Интернет

Кансецу уадза - техники за заключване на ставите

Терминът „ключ” означава довеждане на дадена става до максималния й обхват на движение. В това положение ставата е заключена. Всяко движение отвъд тази точка води до преразтягане (хиперекстензия) или свръх-ротация на ставата, както и до силна болка. Обикновено тази болка принуждава човека, на който се прилага техниката, да се предаде. Ако това не се случи, той рискува разкъсване на сухожилията и мускулите или дислокация на ставата и счупени кости.

Техниките за заключване се използват за противодействие на техниките от борбата и хвърлянията. Това е така, защото близкият контакт дава непосредствена възможност за налагане на ключ. Най-простият начин за противодействие на ключовете са ударите и ритниците, придружени с правилно движение, свързано с недиректно съпротивление на ключа. Работа с посоката на силата и точката на нейното прилагане. Триизмерното пространство предлага много възможности за измъкване от ключ, които систематично трябва да се изучават.    

Техниките за контрол се делят на:
- Kubi gatame waza – Техники за заключване на врата
- Sebone gatame waza - Техники за заключване на гръбначния стълб
- Kata gatame waza - Техники за заключване на рамото
- Ude gatame waza - Техники за заключване на лакетя и ръката
- Tekubi gatame waza - Техники за заключване на китката
- Oya yubi gatame waza - Техники за заключване на палеца
- Yubi gatame waza - Техники за заключване на пръстите на ръката
- Koshi gatame waza - Техники за заключване на таза
- Ashi gatame waza - Техники за заключване на краката
- Hiza gatame waza - Техники за заключване на коляното
- Ashikubi gatame waza - Техники за заключване на глезена

Препоръчително е всеки практикуващ да знае няколко техники от всяка група.

Ключовете трябва да се практикуват плавно, без резки движения. При прилагането на ключ трябва да се стремим да пазим равновесието си и да разполагаме ключа така, че да можем да поддържаме част от теглото на заключения противник. Веднага щом партньорът подаде сигнал, че ключът е успешен, той трябва да бъде освободен от болезнения захват. Сигналът следва да се подава още при най-лекото усещане на болка от прилагането, едновременно чрез потупване по тялото на прилагащия техниката (или по настилката) и гласово, (напр. „ДА”).

В началото ключовете се заучават пасивно, просто правилната техника без никаква съпротива на партньора. Преминава се към практикуване на активно налагане на ключа и изучаване на ситуациите и възможностите за това. Изучават се начините за прилагане на техниките срещу въоръжен противник, както и начините за прилагане на ключове с оръжие или предмети.

През цялото време на схватката контролът върху противника е много по-първостепенен от налагането на ключ или нанасянето на удар. Противникът трябва да бъде обгърнат от силата ни така, че всеки негов натиск или оттегляне да бъдат контролирани. Не трябва да се борим, за да задържим дадена позиция, а по-скоро да преминем в нова, по-изгодна в дадената ситуация. Едва когато бъде наложен правилния хват за прилагане на дадения ключ, може да се премине към финалната фаза - заключване на атакуваната става.

Успешното прилагане на ключ изисква момент на изненада, отвличане на вниманието. За да се достигне до реална възможност за заключване на ставите, се изучават много техники за захват, притискане или удар по болезнени точки:
- използване на костите, като лостове и извъртане на костите в ставите;
- притискане и разделяне на мускулни влакна и сухожилия;
- удари по болезнени и жизненоважни точки.

Целта на тези похвати е поразяване на нервни и енергийни центрове за постигане на пълен контрол върху противника. Двигателните нерви обикновено повтарят контурите на костите и образуват възел с кръвоносните съдове. Тези нерви най-често са добре прикрити от здрави мускули, но когато минават през ставите, те излизат на повърхността. Такива относително незащитени места се атакуват, за да се наложи ключ. Повечето вдлъбнатини на човешкото тяло, покрити с мека тъкан, представляват удобно място за атака на нервните центрове, лежащи под тях. Например, вдлъбнатините под и над ключицата, където има много нерви, контролиращи движението на ръката, вдлъбнатината зад долната челюст и под ухото, меките части под мишниците. Удари и притискане на вътрешните органи, може да доведат до блокиране на вегетативната нервна система, която ги инервира, и пълно неутрализиране на противника.

Налагането на ключ на една става има смисъл само, ако отнема възможността за свободно движение на противника и сломяване на съпротивата му. В човешкото тяло има около 200 стави, формиращи пет вериги на движение, които могат да се движат независимо една от друга:

(1) Глава и торс. Тази верига включва главата, шията и целия гръбначен стълб. Тя е център за поддържането на живота. Останалите 4 вериги се подчиняват на възможностите за движение, която им предоставя първата верига. Правилно приложените техники за обездвижването й не само дават пълен контрол върху противника, но могат да бъдат изключително опасни, дори смъртоносни.   

(2) и (3) Двигателни вериги на горните крайници. Рамо, лакет, китка, пръсти.

(4) и (5) Двигателни вериги на долните крайници. Тазобедрена става, коляно, глезен, пръсти на краката.

Всяка става се разглежда като подвижно съединение между два лоста. Прилагането на сила чрез единия от тях води до реагиращо движение на другия лост и на цялата двигателна верига. Когато ставата бъде заключена, следващата кост осъществява заключващо движение и на следващата става по веригата. Това отнема възможността на противника да осъществи атака по посока на мястото, където се прилага ключа. Прилагащият ключа се намира в позиция, невъзможна за достигане от свободните двигателни вериги на противника. Опитите за прилагане на ключ върху една става без да се отчита това, че веригата на движение е свободна, води до поражение. Често при неправилно заключване на китката, например с коте гаеши, понякога въпреки болката, противникът контраатакува с удар и успява напълно да обърне схватката.

Теорията за отворените и затворени вериги на движение е важна и от друга гледна точка. Ако нанесем удар в противника и ударът е поет от отворена двигателна верига, силата се разсейва по веригата и в крайна сметка не нанася сериозно поражение. Използването на земята, земното притегляне и заключването на веригите на движение в тялото на противника, позволява ударът или хвърлянето да нанесат поражението, което се цели с тях.