Кьокутен - Точка на пречупване

Български

Предстоящи събития

Последни статии

Защо тиймбилдингите не работят?
10 Февруари 2016 г. 19:53:40
Kiril Hinkov


Защо тиймбилдингите не работят?

Статията е копирана от http://news.expert.bg/n411243

Борис Грамчев завършва Висшето Военноморско Училище през 1999 г. с профил Корабоводене. През 2001 г. специализира Международни икономически отношения и Международно морско право към УНСС-София, а през 2012 г. и МВА (Master of Business Administration) към Кардиф Метрополитън Юнивърсити (Cardiff Metropolitan University) във ВУМК (International University College), България. Започва кариерата си първоначално като офицер от търговския флот, а в последствие работи на брега като корабен мениджър и одитор. ИД на Сий Глобал Холдинг и управлява дейности в сферите: недвижимите имоти, строителство, производство на строителни материали, търговско представителство, спортна дейност и международно бизнес консултиране. Борис е управител на фирма Маримекс-БГ ЕООД (marimex-bg.com) – изключителен представител за България на германското мраморно отопление Classic-therm.

Борис практикува бойни изкуства повече от 25 години. Приятел и поддръжник на клуб Кьокутен. 

*   *   *

Запитвали ли сме се някога защо някои компании са изключително печеливши и постигат целите си, докато други, в същата сфера на дейност и с по-големи наглед възможности едва успяват да гарантират  своето съществуване?

Зад традиционните причини, като проблеми във финансирането, свиване на пазара, сезонност на продукцията и т.н., основното отличително предимство на успешната компания е почти незабележимо и няма материално измерение. Това е нейната организационната култура. В наши дни, най-силните средства, с които компаниите могат да се противопоставят на конкуренцията и да неутрализират отчасти глобалната икономическа криза са техните организационни възможности.

Пренебрегването и непознаването на силата на човешкия фактор може да доведе до нежелан драматичен обрат в развитието на една компания. Тимбилдингите са тези важни механизми, с които едно модерно ръководството цели да подпомогне постигането на целите си и това на практика ги превръща в незаменима част от всеки организационен успех. В своя генезис тимбилдингите са планирани да подобрят резултатите на екипа като развият комуникацията, способността за решаване на проблеми, и създадат сред членовете хармония, единомислие и увереност. Ето защо  милиони компании по света отделят всяка година огромни финансови ресурси за тим-билдинги, целящи подобрение на интеграцията на екипите и увеличаване на организационната им ефективност.

Въпреки усилията на експертите в тази насока, традиционните тимбилдинг подходи показват в световен мащаб съвсем скромни резултати.  Защо? Независимо от огромния съвременен опит в управлението на човешките ресурси, в повечето бизнес среди възникват общи проблеми, чиито диспут през годините е сформирал почти митологичен ореол около тях. Тези, така наречени тим митове представляват грешно възприети принципи, които залегнали в изграждането и управлението на екипите, се явяват основна причина за ниската им ефективност. Ето някой от най-известните тим митове и действителната бизнес реалност:

Научно изследване през лятото на 2012 г. по съвместната МБА-програма на ВУМК и Кардиф Метрополитан Юнивърсити върху причините за неефективността на екипите доказа, че стандартните тимбилдинг похвати постигат в глобален аспект умерено-слаб резултат. Тим митовете наистина съществуват и над 60% от хората в бизнес средите на Европа вярват в тях. Те са основната причина за проблемите в една организационна единица и за слабата ефективност на тимбилдингите, тъй като създават негативна вътрешна динамика и намаляват нивото на личните качества на членовете. Анализът на 8 от основните динамични фактори, които влияят на екипността показа, че негативният ефект на тим митовете е най-силен върху емоционалния контрол (79%) и личността (69%) на работещите в екипа, и противно на традиционно очакваното - по-слаб върху комуникацията (56%). Така, най-големият проблем на тимбилдингите се оказва не комуникацията, а ниското ниво на личните качества на хората в колективите.  

Степента, с която служителите осъзнават съществуването на тим митовете е право пропорционална на тяхното убеждение, че именно те създават вътрешно напрежение и атмосфера, при която екипната работа става ниско ефективна. Доказана беше и важна обратна връзка между личните качества и комуникацията в екипа по отношение на ефективността на тимбилдингите. Когато резултатите са слаби, 74% от хората изтъкват комуникацията като основна причина за това, но ако резултатите са силни, като причина с 22% е посочено подобряването на личните качества на персонала. Именно те се явяват и ключовият механизъм към екипното съвършенство. Така стана ясно, че прекалено големият фокус върху комуникацията прави тимбилдингите неефективни, тъй като основният проблем на екипността е свързан с личностите, а не с връзките между тях.  Това потвърждават директно 52% от всички анкетирани и едва 14% от тях виждат комуникацията в екипа като основен проблем. Важно откритие предоставя и анализът на препоръките за постигане на по-висока екипна ефективност - най-висок процент от тях (36%) са свързани подобряване на личните качества (мотивация, отговорност, емоционален контрол, концентрация, силен характер и др.). Само 5% от анкетираните обвързват резултата на екипа им с увеличаване на заплатата. Това следва да се тълкува като недостатъчна вяра във финансовите механизми за регулиране на екипите и доказва, че резултатите на една организационна единица са преди всичко от културологично естество.

За да намалят негативния ефект на тим митовете, тимбилдингите трябва да са изградени върху платформа, която да бъде по-скоро фокусирана върху личностното израстване на служителите в компанията, отколкото върху техните взаимоотношения. Такава платформа (вярвате или не) се явяват бойните изкуства. Във втората фаза на изследването беше проведен тим-билдинг експеримент, в който участници с различна практика в бойните изкуства, разпределени в няколко екипа трябваше да разрешат ситуации по четирите основни тимбилдинг направления – лидерство, решаване на проблеми, вземане на решения и управление на конфликти. Резултатите категорично доказаха, че бойните изкуства водят до неутрализиране на негативния ефект на тим митовете и подобряване на ефективността на екипите, тъй като повишават нивото на личните качества на хората в тях. Най-популярното бойно изкуство в Европа се оказа Карате, а най-отдадени са трениращите Кендо.

В началото на практиката, трениращите бойни изкуства започват да развиват самоувереност, търпение, дисциплина, уважение, концентрация и организираност. Тези качества са директно приложими и на работното им място. С течение на времето идват и уменията по лидерство и решаване на проблеми. Бойните изкуства са създадени да помагат и предпазват, а не да нараняват или вредят. Те са начин на живот, а не спорт. Със своята уникална ценностна система, въплъщаваща стремежа към постоянно съвършенство в простите неща от ежедневието, с изискващите усилия тренировки, които учат как човек да излезе от света на обичайните стереотипи и зоната си на комфорт, служителите придобиват безценни умения и качества, от които всеки тимбилдинг, учещ хората на ентусиазъм и продуктивност жизнено се нуждае – честност, уважение, самоконтрол, лоялност, доверие, отговорност и несломим дух. И това не е всичко. Хората практикуващи бойни изкуства увеличават мускулната си сила, работоспособността и издръжливостта си, подобряват подвижността и баланса си, цялостното си състояние, тонуса и съня. Философията на бойните изкуства ни учи да се предпазваме от много настоящи или потенциални проблеми, като алкохолизъм, наркомания, тревожни разстройства, депресии, самоубийства, агресия, хранителни смущения и др.

Всеки работещ човек, независимо от възрастта, интересите,  здравословното си състояние и физическите си способности може да открие онова бойно изкуство, което е най-подходящо за него. Далновидните мениджъри със стремеж към повишаване на резултатите и екипността вече знаят за какво говоря. Вместо да пилеете средствата си за стандартен тимбилдинг със съмнителен резултат наемете експерт по бойни изкуства, който да обучава служителите ви, или ги запишете в някое близко доджо. Малък, почти символичен бонус за всички, които посещават тренировки би бил чудесен стимул за да се престрашат да влязат в залата.

Съвременният мениджмънт се нуждае от разбирането, че крещящите нужди на бизнеса за намиране на оптималната екипна динамика понякога могат да изискват точно такъв нестандартен ход в управлението на персонала. Защото истинският тимбилдинг не трябва да се случва веднъж или два пъти на тримесечие, а ежедневно да се явява онова средство, онзи организационен лайтмотив, който да гради качествени личности, способни на висока екипна ефективност, на осъзнат морал и социална отговорност. Мениджърите на такива екипи никога не престават да постигат успехи и да се развиват.

 

ВЪПРОСНИК за самооценка: нужда от подобряване на физическата компетентност и физическото състояние
08 Януари 2016 г. 17:20:03
Kiril Hinkov


ВЪПРОСНИК за самооценка: нужда от подобряване на физическата компетентност и физическото състояние

1/ Бихте ли казали, че вашето здраве е:
- Отлично           
- Много добро
- Добро
- Средно добро
- Лошо



2/ В каква степен вашето физическо здраве и емоционално състояние влияят на работоспособността ви и на социалния ви живот? 
- Не влияят               
- Слабо               
- Умерено               
- Доста (порядъчно много)   
- Извънредно много     
       
3/ Изпитвали ли сте в рамките на последните две седмици или в момента болка в някоя част на тялото си? На кoлко бихте оценили болката си по скала от 1 до 10?
- Глава                   ____
- Врат, рамене        ____   
- Лакти, китки        ____
- Лопатки, гръб      ____
- Гърди                  ____
- Ребра                  ____
- Кръст, таз           ____
- Стомах, корем    ____
- Колене, ходила   ____     
- Друго __________________________   _____

4/ Изпитвали ли сте в рамките на последните две седмици някои от следните състояния или усещания?
- Скърцане със зъби                    
- Тикове или неконтролируеми движения           
- Треперене на мускули                   
- Загуба или рязко увеличаване на апетита       
- Заекване                            
- Безсъние, кошмари
- Нощно изпотяване                   
- Хронична умора                       
- Суха уста                                
- Високо кръвно налягане               
- Замайване, виене на свят
- Залитане или спъване по време на ходене
- Влачене на единия или двата крака по време на ходене           
- Подтиснатост, депресия
- Раздразнителност
- Гняв
- Страх, паника, тревога, безпокойство
- Намалена концентрация на вниманието
- Учестено сърцебиене
- Студени ръце
- Изтръпване на ръцете, краката или други части от тялото
- Крампи, стягане, напрежение на някои мускули
- Обриви, ортикарии, акне            

5/ Смятате ли, че храненето ви е съобразено с вашите нужди?
- Напълно               
- По-скоро да           
- По-скоро не               
- Не                    
- Не съм сигурен/на     

6/ Изпитвали ли сте в рамките на последните две седмици неудобства от рода на киселини, гадене, повръщане, тежест в корема, запек?
- Да
- Не                       

7/ Смятате ли, че ви е необходима промяна в теглото?
- Да
- Не
- Не съм сигурен/на       

8/ Почивате ли достатъчно? Успявате ли да възстановявате работоспособността си след тежка работа или голямо натоварване?
- Да               
- По-скоро да       
- По-скоро не               
- Не                
- Не съм сигурен/на   
 
9/ Колко часа на денонощие спите?  _________

10/ Обикновено събуждате ли се бодър/бодра, отпочинал/а и ентусиазиран/а от това, което ви очаква през деня?
- Да               
- По-скоро да           
- По-скоро не               
- Не                   
- Не съм сигурен/на     

11/ Имате ли заболявания, които могат да ви пречат да спортувате, да извършвате физическа работа или да правите физически упражнения?
- Да
- Не

12/ Пушите ли всекидневно?
- Да
- Не

13/ Пиете ли твърд алкохол всеки ден?
- Да
- Не

14/ Налага ли ви се да взимате лекарства или медикаменти всекидневно?
- Да
- Не

15/ Колко дни за последните 12 месеца сте отсъствал/а от работа по здравословни причини?
- Нито един работен ден
- Не повече от 9 работни дни
- От 10 до 24 работи дни
- От 25 до 99 работи дни
- Повече от 100 работни дни

16/ Имате ли приятели, с които бихте могле да споделите това, което мислите и което желаете, както и това, от което се боите и отбягвате?
- Да               
- По-скоро да       
- По-скоро не               
- Не                
- Не съм сигурен/на   
 
17/ Колко минути или часа сте физически активни всекидневно? Опишете кратко физическата си активност?

18/ Бихте ли казали, че вашето здраве е:
- Отлично           
- Много добро
- Добро
- Средно добро
- Лошо
 
19/ Какво бихте искали да промените във връзка с вашето здравословно състояние, работоспособност и добро самочувствие?


Нещата се променят не от това, което знаем, а от това, което правим с това, което знаем.
Оливие Несмон


Физическа компетентност и интелигентност – система от знания и умения на индивида, чрез които той осъзнава и управлява своето физическо състояние, степента си на осъзнаване, самочувствието и работоспособността си по най-оптималния за него начин.

Карате и кобудо
25 Декември 2015 г. 15:24:55
Kiril Hinkov


Карате и кобудо


Окинавско кобудо, Рюкю Кобуджуцу или само кобудо.
Кобудо - японски термин, който може да бъде преведен като „старите бойни начини (пътища)”. На запад най-често се използва, когато се отнася до класическите оръжейни традиции на остров Окинава, архипелаг Рюкю.

Всички стари окинавски майстори са практикували едновременно работа с оръжие и с празни ръце. Движенията от кобудо са почти идентични с тези от карате. Но тренировката с оръжия значително увеличава силата и ефективността на техниките с празни ръце, като научава боеца на специфичните качества на всяко оръжие и нуждата да се променят стойките и движенията в зависимост от използването на оръжието.

Тайно са се практикували и техники с кен, катана, тачи и уакидзаши, както и с други разновидности на мечове, саби и хладно оръжие. Всички те са били забранени за всеки окинавец след завземането на остров Окинава от клана Сацума.

  

Тонфа, тункуа.


\"\"
1. ZENTO - Front Head – Предна глава
2. E / NIGIRI - Handle / Grip – Дръжка
3. EGASHIRA - Handle Head – Глава на дръжката
4. MONOUCHI ZOKO – Bottom – Долна страна
5. JOMEN – Top – Горна страна
6. SOKUMEN – Side - Страна
7. KOTO - Rear Head – Задна глава
8. MONOUCHI - Main Body – Главно тяло

Работата с тонфа дава сила на предмишниците и учи на чувството за силна защита, за мощ. Силен захват, мълниеносни и тежки удари с обратната страна на юмрука, мощни блокове. Силно киме (фокус). Тонфа е най-подходящото оръжие за тренировка, подпомагаща изграждане на основите в карате.

 

Сай

\"\"

1. TSUKAGASHIRA – Butt End – Край на дръжката
2. TSUKA – Grip – Дръжка
3. MOTO – Wing Base – Основа на крилата
4. YOKU – Wing – Крило
5. TSUME –  Wing Tip – Връх на крилото
6. MONOUCHI – Shaft – Ствол, тяло
7. SAKI – Tip – Острие

Работата със сай дава усещането за ненадейна пробивност и острота. Саят изисква бърза маневреност, учи на възможностите за улавяне на противника или неговото оръжие, ползва се и за мятане. В различните си форми сай (нунти, джутте) е бил ползван като полицейско оръжие, полезно средство при разпръсване на тълпа, охрана на хора в тълпа или залавяне на престъпници. Успешната работа със сай срещу други оръжия изисква голяма физическа сила, бързина и смелост. Смята се, че преди или по време на започването на практиката със сай, трябва да се започне и работа с традиционни окинавски уреди за засилване на тялото – саши (гири), чиши (дръжка с голяма тежест в единия край), големи делви, тренировката, с които засилва хвата. 

 

Нунчаку.

\"\" 
1. HIMO – Rope – Въже
2. KONTO – Top – Връх
3. ANA – Hole – Дупка за въжето
4. JOKON BU – Upper Area – Горна част
5. CHUKON BU – Middle Area – Средна част
6. KIKON BU – Lower Area – Долна част
7. KONTEI – Bottom – Долен край.

Тренировката с нунчаку дава опит в ползването на гъвкави оръжия. Усъвършенстването води до възможност за развиване на страхотна центробежна сила.

 

Сурунчин.
\"\"

\"\"


Въже с тежести (остриета) накрая или гъвкаво многосекционно оръжие с тежести накрая.

Заедно с нанчуку, сурунчин ни учи да ползваме инерцията и ускорението. Учат се възможности за самоотбрана с всякакви гъвкави предмети - кърпа, колан, въже, маркуч. Работата с краката се разнообразява много.

Танбо (къса пръчка - палка) – 60 см.
Ханбо – палка – 90 см.
Дават възможност да се изучат базовите траектории на сеченето и удрянето с единично оръжие, а удвояването на пръчките въвежда в усещането за това, че оръжието е част от нас. Няма значение в коя ръка, няма значение колко дълго. Тялото и оръжието трябва да са едно.

 

Кама - коса.


\"\"

1. SOKO – Bottom – Долен край.
2. NIGIRI – Grip – Дръжка.
3. HA – Edge – Острие.
4. KISSAKI – Tip – Връх на острието.
5. MUNE – Spine – Тъпа част на острието – гръб.
6. KASHIRA – Head – Глава на дръжката.
7. HIMO – Rope – Въже.

Най-страшното оръжие на окинавското кобудо. Единственото, което има острие. Влизането в бой с кама в ръка може да означава едно единствено нещо - бърза, брутална и безпощадна схватка. Смърт.

Сложете му верига или въже и тежест на другия край на веригата и получаваме кусари-гама. Сурунчин с коса накрая.

 

Дълги оръжия.
Бо - тояга, дълга 6 стъпки.
Нунтибо - дълга тояга с особено острие, подобно на сай с едно обратно крило. Нещо между пика и копие. Но без режеща част.
Весло (eку) – еku.
Мотика (кууа) – kuwa.
Щит и пика (тимбей и рочин) – timbei and rochin.

Всички, описани досега оръжия се изучават грижливо - базови удари и защити, куми и ката. По този начин почти не остава предмет от ежедневието, който да не може да се приспособи и използва за оръжие.

Известно е, че в традицията на Сокон Мацумура, от който произлиза шотокан, всички кати са се играели и с игли за коса в ръка. По онова време дългата коса е била често срещана, и при мъжете и при жените, и иглите са били задължителен атрибут за добрата форма на прическата.  

Конституция на Япония от 604 г.
25 Декември 2015 г. 00:52:11
Kiril Hinkov


Конституция на Япония от 604 г.

КОНСТИТУЦИЯ НА ЯПОНИЯ, ПРОВЪЗГЛАСЕНА ОТ ПРИНЦ ШОТОКУ ТАЙШИ ПРЕЗ 604 г.

(преводът е взет от книгата на г-жа Йошико Номура Принципите Номура за интегрирано образование през целия живот)

Хармонията трябва да се цени, а избягването на безсмислено противопоставяне да се уважава. Всички хора са под влиянието на класовите различия, но малцина притежават интелигентност. Затова и някои не се подчиняват на господарите си и бащите си или поддържат вражди със съседните села. Но когато тези, които ръководят, работят в хармония, а подчинените им са приятелски настроени, то правилните решения ще се налагат спонтанно. Ще има ли тогава нещо, което не можем да постигнем?

Искрено почитайте Трите ценности според будизма (Буда, дхарма, сангха) - пробуждането или просветлението (Буда), истината (законът на Вселената, открит от достигналите просветление) и общността (общността на посветените в учението на будизма, например будистките монаси), защото именно те са последното убежище за всички живи същества и към тях е насочена вярата във всички страни. Има ли човек, без оглед на възрастта, който да не почита този закон? Малцина са непоправимо покварените - и те могат да бъдат научени да го следват. Но ако те обърнат гръб на Трите ценности, как ще бъдат изправени греховете им?

Когато получите заповед от императора, подчинявайте се с прилежност и старание. Господарят е Небето, а васалът - Земята. Небето се извисява, а Земята го крепи. Когато този закон е спазен, четирите сезона следват обичайния си ход, а мощта на природата поддържа животните и растенията живи. Ако Земята се опита да надделее, то Небето се срива с грохот. Следователно когато господарят говори, васалът слуша; когато господарят действа, васалът се подчинява. Затова, когато получиш заповед от императора, изпълнявай я със старание. Ако липсват добросъвестност и старание в това отношение, то катастрофата е естествената последица.

В поведението си министрите и служителите на императора трябва да се ръководят от принципа на благоприличието и етикета, защото това е от ключово значение при управлението на народа. Ако висшестоящите не спазват съответната норма на поведение, подчинените им тънат в хаос, а ако на подчинените им липсва такова поведение, то законът неизбежно ще бъде нарушаван. Така, когато господар и васал се държат подобаващо.  разликите в ранга не се объркват, а когато народът следва правилата за поведение, то управлението на държавата протича от самосебе си.

Въздържайте се от лакомия и забравете за алчността, разглеждайте безпристрастно делата, които стоят пред вас. Хората са склонни да се жалват, а жалбите са по хиляда на ден: колко ще бъдат те тогава след известен брой години? Трябва ли този, който взима решенията по тези дела, да превърне печалбата в своя обичаен мотив и да изслушва тъжби с цел да получи подкуп - тогава тъжбите на богаташа ще са като камък, хвърлен във вода, докато жалбите на бедните ще приличат на вода, плисната върху камък. При такива обстоятелства беднякът няма да знае към кого да се обърне за помощ, а задължението на министъра няма да е изпълнено.

Наказвай злото и поощрявай доброто. Това е златното правило на древността. Затова не крийте добрите качества на другите и не пропускайте да поправите грешното, когато го видите. Подмазвачите и измамниците са опасно оръжие за подриването на държавата и меч, заплашващ народа с унищожение. В разговор с по-високопоставените от тях, блюдолизците обичат да говорят нашироко за недостатъците на подчинените си; пред подчинените си пък критикуват грешките на по-високопоставените. Подобни хора не са верни на господаря си и не проявяват благосклонност към народа. От такива като тях произтичат размириците и разногласията сред гражданите.

Нека всеки отговаря за своето и отговорностите да не бъдат смесвани. Когато мъдри мъже получат дадена служба, се чуват възшаси на одобрение. Ако тя бъде възложена на безпринципни мъже, катастрофите и броженията се множат. На този свят малцина се раждат, надарени със знание: мъдростта е плод на искрена медитация. За всяко нещо, малко или голямо, намерете подходящия човек и то ще бъде свършено добре: винаги се обръщайте само към мъдри хора и те ще покажат смирение. По този начин държавата ще пребъде вечно, а храмовете на Земята и зърното ще са вън от опасност. Затова и мъдрите владетели от древността търсели човека за службата, а не службата за човека.

Нека министрите и служителите на императора да идват в двореца рано сутрин и да си тръгват късно. Държавната работа не позволява нехайство и дори целият ден едва ли е достатъчен, за да бъде свършена тя. Затова ако идвате в двореца късно, спешните дела изостават, а ако се оттеглите рано, работата остава незавършена.

Добросъвестността е в основата на правилните решения. Нека във всичко има добросъвестност, защото в нея се намират доброто и злото, успехът и провалът. Ако господарят и васалът са добросъвестни и искрени в отношенията си, какво не може да бъде постигнато? Ако обаче те не са добросъвестни един с друг, всичко без изключение завършва с провал.

Нека сложим край на гнева и да се въздържаме от враждебни погледи. Нека не показваме неприязън, когато другите са различни от нас. Тъй като всички хора имат сърца, а всяко сърце има своите склонности. Това, което е правилно за тях, е лошо за нас, а правилното за нас е лошо за тях. Нито ние сме безспорни мъдреци, нито те са несъмнени глупци. Всички сме просто обикновени хора. Как би могъл някой да създаде правило, според което да се различава доброто от злото? Защото всички сме едновременно и мъдри, и глупави в нашите взаимоотношения, точно като пръстен, който описва кръг без начало и край. Затова, въпреки че другите се поддават на гнева, нека ние направим обратното, да се пазим от собствените си недостатъци и макар че може ние да сме прави, нека следваме мнозинството и действаме като хора.

Ясно давайте оценка на достойнствата и недостатъците и раздавайте всекиму според заслуженото. В наши дни наградата не е за онези, които имат достойнства, а наказанието не следва престъплението. Вие, високопоставени чиновници, които управлявате публичните дела, нека вашата задача бъде справедливо да раздавате наградите и наказанията.

Нека не се позволява на местните власти в провинциите да налагат данъци на населението. В една държава няма двама владетели; народът няма двама господари. Суверенът е господар на хората в цялата държава. Служителите, на които е дал правомощия, са до един неговй васали. Как биха могаи те, както и правителството, да си позволят да налагат данъци на населението?

Нека всички, натоварени със служба, идват на работа еднакво според функциите им. Поради заболяване или изпращане на мисия, работата им понякога може да бъде пренебрегната. Но когато стане възможно, те да се върнат към задълженията си, нека бъдат толкова разбрани и приспособими, сякаш са знаели за това отпреди, и нека не възпрепятствуват публични дейности, защото не са успели да се справят с тях.

Министри и служители на императора, не бъдете завистливи. Ако завиждаме на другите, ще завиждат и на нас. Злото на завистта няма граници. Ако другите ни превъзхождат по интелигентност, това не е приятно; ако ни превъзхождат по умения, завиждаме им. Затова са необходими пет века,.за да се появи един мъдър човек и хиляда, за да се появи един истински мъдрец. Но ако няма мъдри хора, как ще ръководим страната си?

Да обърне гръб на личния интерес и да се обърне с лице към този на обществото - това е пътят на един министър. Ако човек е под влиянието на лични мотиви, той със сигурност ще изпитва негодувание; ако е повлиян от гнева и негодуванието, то със сигурност няма да може да работи в хармония с другите; ако не може да работи в хармония с другите, то несъмнено ще жертва общия интерес за сметка на личните си чувства. Когато възникне негодувание, то пречи на реда и е в ущърб на закона. Затова първата клауза шаси, че господари и подчинени трябва да постигнат съгаасие. Смисълът е съвсем същият.

Нека хората, наети да служат на държавата, да работят в съответствие със сезоните. Това е древно и отлично правило. Затова нека работят през зимните месеци, когато имат свободно време. Но от пролетта до есента, когато са заети със селското стопанство или с градините с черничеви дървета, те не трябва да бъдат обезпокоявани. Защото ако не се грижат за земеделието, как ще се изхранват? Ако не се грижат за черничевите дървета, какво ще обличат?

Важните решения не трябва да се вземат само от един човек: те трябва да се обсъждат от мнозина. Но за по-маловажните въпроси, които не са от такова значение, не е необходимо да се допитваме до много хора. Само когато става въпрос за решения от голямо значение, когато има опасност от сериозни последствия, тогава те трябва да се съгласуват с останалите, за да се достигне до правилното заключение.

 

Комуникацията
25 Декември 2015 г. 00:39:17
Kiril Hinkov


Комуникацията

Теорията на комуникацията предлага интересни възможности за предвиждане на отношенията между страните в комуникацията. Както и за предвиждане на различни аспекти на тези отношения.

Ако страната А инициира комуникация с посока страната Б, първата възможност е да не получи никакъв отговор или реакция. Това означава, че сигналът (наричан още поглаждане) може да не е възприет или разбран. Поглаждането може да бъде вербално или невербално.

И така, нашата опростена практическа теория на комуникацията казва, че няма смисъл от повече от три неуспешни опита за комуникация. Или трябва да се потърси друг, разбираем за страната Б, начин за комуникация или да се зарязва въпросната комуникация.

Втората възможност е страната Б да отговори на поглаждането. Това означава, че първият цикъл на комуникацията е успешен. Имаме поглаждане и обратно поглаждане в отговор.

Пример 1.

Представете си, че страната А продължи да подава първоначални поглаждания към страната Б, а тя продължава да отговаря на всяко от тях.
А: Здравейте.
Б: Здравейте.

А: Как сте днес?
Б: Добре.

А: Радвам се. Хубаво време, нали?
Б: Да, приятно е.

А: Към магазина ли отивате?
Б: Да, трябва да си купя репички.

А: Ооооо, и аз обичам репички.
Б: (Тишина)

или

Пример 2

Началник: Направи това!
Подчинен: Изпълнено е.

Началник: А сега това!
Подчинен: Готово.

Началник: А сега третото!
Подчинен: Изпълнено е.

Вероятно ще изглежда, че всичко с тези комуникации е наред. Но всъщност това не комуникация, защото по определение цялостната комуникация изисква равнопоставеност на двете страни или, ако искате, интерес и от двете страни.

Цялостната комуникация има следната схема А => Б, Б => A

Тя има 2 цикъла с начален инициатор всяка от страните.

Как биха изглеждали предните примери, представени чрез модела на цялостната комуникация, имаща два завършени цикъла?

Пример 1.

А: Здравейте.
Б: Здравейте.

А: Как сте днес?
Б: Добре. А вие?

А: Радвам се. Аз съм идеално. Времето е хубаво днес, нали?
Б: Да, приятно е. Обичам да се разхождам в такова време, а вие?

А: Да, разбира се, кой не обича? Към магазина ли отивате?
Б: Да, трябва да си купя репички.

А: Ооооо, и аз обичам репички. Какво съвпадение ....
Б: Че какво им харесвате толкова? Аз ги купувам, щото заекът ми ги яде.

Пример 2.

Началник: Направи това!
Подчинен: Изпълнено е. Дали одобрявате резултата?

Началник: Да, не е зле, но другият път, моля, допитай се до мен, можеше да направиш грешка. А сега направи това!
Подчинен: Почти съм готов. Може ли само да одобрите проекта, внесох малко творчество.

Началник: Не, не, това е твърде смело, искам нещо по-резервирано, ограничи се до ..... А после свърши третото, там можеш да се развихриш.
Подчинен: Благодаря, това ме радва ......

 
Простото наблюдаване на циклите на комуникацията и на инициаторите и реда на поглажданията показват инициативата и интереса в една комуникация. Числото 3 е ключово в теорията.

- Ако три пъти започнеш комуникация, а нямаш отговор, забрави тази комуникация.

- Ако 3 пъти започнеш първи цикъл на комуникация и получиш отговор, но страната Б не извършва никакво начално поглаждане, вероятно тя отговаря, за да не бъде неучтива, но интерес за комуникация няма.

Няма смисъл от повече опити. Или трябва да сменим тактиката, за да предизвикаме интерес, който да се прояви с начално поглаждане от другата страна, или, по-добре да не нахалстваме. Резултатът ще бъде съпротива или бягство.

Изследването на комуникационните цикли има и някои други интересни моменти. Ако между страната А и страната Б има чудесна двустранна комуникация и изведнъж възникне зависване по някоя тема, това означава, че темата е проблемна. Вероятно за разрешаването на проблема, ще бъде нужно страната А да настоява, за да получи отговор. Страната А трябва да използва добрата комуникация по други въпроси и да получи свободна двустранна комуникация и по болната тема.

По този начин проблемът между страната А и страната Б ще бъде решен. Между тях няма да има зависнали линии на комуникация, което означава, че те ще могат да намерят удовлетворително решение и за двамата. Дори и, ако това е дадената тема да не се обсъжда и повече да не се кахърят, заради нея.

Психолозите смятат, че много от психическите проблеми на хората произлизат от това, че те все още поддържат в себе си, в душата и ума си, незатворени линии на комуникация.

Отговорът, който винаги си чакал от първата си любима.

Признанието, че си постъпила правилно тогава.

Несигурността дали нещо е трябвало да стане преди 20 години и страха да се обадим, за да проверим и повече да не се тормозим.

Зависналите линии на комуникация последователно трябва да се връзват отново. А цялото това нещо, трябва да ни доведе до възможността ТУК и СЕГА да не оставяме нито един зависнал въпрос за утре или за бъдещето. А ако има такъв, да знаем какво чакаме. И да го правим с радост и доволство от живота. Докато комуникираме с останалия свят.

Идеи за поста са взети от Ерик Бърн – „Хората, които играят игри” и „Игрите, които хората играят”, както и от „Дианетика 55” на Л.Рон.Хъбард.

Женската самоотбрана
25 Декември 2015 г. 00:35:30
Kiril Hinkov


Женската самоотбрана

Самоотбрана не означава, че ...
... трябва да усвояваш сложни бойни техники.
... трябва да се заключиш у дома и да отбягваш самотни паркове.
... трябва да спазваш цял куп правила, започващи с „ти не бива”.

Самоотбрана означава по-скоро, че ти ...
... трябва да усвоиш определени методи на поведение, с които да умееш да създаваш респект у другите хора.
... трябва да премахнеш своята ранимост и заедно с това да изградиш самочувствие, самоувереност, решителност.
... трябва да умееш да излъчваш сила.
... трябва да познаваш различните методи за защита, за да можеш при изненадващо нападение да действаш бързо, без да изпадаш в паника.
... трябва предварително да обмислиш кои ситуации биха могли да станат опасни и как може да действаш в тях.
... трябва да знаеш към кого би могла да се обърнеш за помощ или подкрепа преди, по време и след нападение и посегателство.

По Съни Граф „Момичета не се предавайте”.

„Знанието е сила. За какво ти е ненужно знание?”
Карлос Кастанеда
\"Който е предупреден, е въоръжен.\"
Рафаело Сабатини

Факти за женската самоотбрана, събрани в Интернет:
- Съпротивата е ефективна: тя може да намали шанса за изнасилване със 70-80%.
- 81% от жените, които са побегнали, са избегнали изнасилването.
- 68% от жените, които са използвали физическа сила, са избегнали изнасилването.
- 63% от жените, които са се съпротивлявали и са крещели, са избегнали изнасилването.
- Физическата съпротива е свързана повече с избягване и отблъскване, отколкото с причиняване на физическа вреда.
- Колкото повече стратегии използва жената, толкова по-успешна е тя в самоотбраната.
- Колкото по-подозрителна е жената, и колкото по-рано отговори на ситуацията, толкова по-вероятно е да бъде успешна в самоотбраната.
- Несъпротивлението, молбите и увещаванията увеличават вероятността от изнасилване и/или физическо малтретиране.
- Изучаването на самоотбрана е свързано с избягването и отблъскването на опити за изнасилване и малтретиране.

*** *** *** ***

15% от канадските жени живеят при насилствени семейни отношения.

Една четвърт от канадките са били малтретирани от съпруг или партньор, с когото са съжителствували на семейни начала:
- 63% от тях са били малтретирани повече от един път.
- 32% съобщават за повече от 11 инцидента на малтретиране.
- 34% от тях казват, че са почувствали, че животът им е в опасност.
- 87% от канадските жени съобщават, че са подлагани на сексуален тормоз:
- 51% от тях са познавали мъжете отпреди това.
- 39% от всички канадки съобщават за сексуален тормоз през последните 12 месеца.
- 16% от канадските жени съобщават за малтретиране от гадже или мъж, който ги е поканил на среща.

Изследване в американски колежи показва, че:

- 1 от всеки 4 жени е била жертва на опит за изнасилване.
- 84% от нападателите са били познати на жените, а 57% от опитите, са станали при предварително уредена среща.
- 1 от всеки 12 мъже - колежани е извършвал актове, които се определят от закона като опити за изнасилване.

При нападения на мъже над жени, които не са им съпруги:
- 1% са използвали пистолет.
- 3% са използвали остри предмети от рода на ножове.
- 2% са използвали други оръжия.

При нападения на съпрузи над съпругите им:
- 44% са използвали оръжие.
- 16% са използвали пистолет или нож.

Според статистика, правена в Австралия:
- Най-често нападани със сексуална цел са момичета между 15 и 19 години.
- Най-честите нападения с цел сексуално насилие са 1) У дома; 2) Вътре или в близост с обществени сгради; 3) На работното място.
- Процентът на жените преживели сексуално насилие и познавали от по-рано насилника си е между 65 и 75%.
- Статистиките показват, че липсата на съпротива с нищо не увеличава шанса за спасение от изнасилване или физическо малтретиране.
- Обикновено бягането или опитът за побягване са били най-ефективната, но най-рядко опитвана стратегия.
- Колкото повече комбинирани тактики, включващи силна физическа агресия и вербална съпротива са били използвани, толкова по-вероятно е да бъде избегнато изнасилване.
- Най-често използваната тактика – говоренето, е била неефективна.
- Всички жени, които не са се съпротивлявали, са били изнасилени. Обикновено след това тези жени страдат от чувство за вина. Някои от жертвите са малтретирани физически, въпреки че не са се съпротивлявали.
- Жените, които са действали незабавно, агресивно и енергично са били най-ефективни при отбраната. Процентно такова поведение намалява два пъти броя на изнасилванията в сравнение с жените, които не оказват никаква съпротива.

*** *** *** *** *** ***

Всъщност това, което искам да кажа е: „Не позволявайте да ви малтретират! Никога! Никой! По никакъв начин!  А  ако все пак се случи, потърсете помощ  .... и не ги оставяйте да го правят пак и с други. \"

Февруари 2016

 ПВСЧПСН
051

2016-02-01

19:00 Тренировка по карате Шотокан - техникум Попов

2

2016-02-02

10:00 Упражнения за регулиране на тялото - Център по борба - Дианабад
19:30 Тренировка по джуджицу - Център по борба, Дианабад

3

2016-02-03

19:00 Тренировка по карате Шотокан - техникум Попов

4

2016-02-04

10:00 Упражнения за регулиране на тялото - Център по борба - Дианабад
19:30 Тренировка по джуджицу - Център по борба, Дианабад

5 6

2016-02-06

12:30 Тренировка по джу джицу и самоотбрана - Център по борба - Дианабад
14:30 Упражнения за регулиране на тялото - Център по борба - Дианабад

7
068

2016-02-08

19:00 Тренировка по карате Шотокан - техникум Попов

9

2016-02-09

10:00 Упражнения за регулиране на тялото - Център по борба - Дианабад
19:30 Тренировка по джуджицу - Център по борба, Дианабад

10

2016-02-10

19:00 Тренировка по карате Шотокан - техникум Попов

11

2016-02-11

10:00 Упражнения за регулиране на тялото - Център по борба - Дианабад
19:30 Тренировка по джуджицу - Център по борба, Дианабад

12 13

2016-02-13

12:30 Тренировка по джу джицу и самоотбрана - Център по борба - Дианабад
14:30 Упражнения за регулиране на тялото - Център по борба - Дианабад

14
0715

2016-02-15

19:00 Тренировка по карате Шотокан - техникум Попов

16

2016-02-16

10:00 Упражнения за регулиране на тялото - Център по борба - Дианабад
19:30 Тренировка по джуджицу - Център по борба, Дианабад

17

2016-02-17

19:00 Тренировка по карате Шотокан - техникум Попов

18

2016-02-18

10:00 Упражнения за регулиране на тялото - Център по борба - Дианабад
19:30 Тренировка по джуджицу - Център по борба, Дианабад

19 20

2016-02-20

12:30 Тренировка по джу джицу и самоотбрана - Център по борба - Дианабад
14:30 Упражнения за регулиране на тялото - Център по борба - Дианабад

21
0822

2016-02-22

19:00 Тренировка по карате Шотокан - техникум Попов

23

2016-02-23

10:00 Упражнения за регулиране на тялото - Център по борба - Дианабад
19:30 Тренировка по джуджицу - Център по борба, Дианабад

24

2016-02-24

19:00 Тренировка по карате Шотокан - техникум Попов

25

2016-02-25

10:00 Упражнения за регулиране на тялото - Център по борба - Дианабад
19:30 Тренировка по джуджицу - Център по борба, Дианабад

26 27

2016-02-27

12:30 Тренировка по джу джицу и самоотбрана - Център по борба - Дианабад
14:30 Упражнения за регулиране на тялото - Център по борба - Дианабад

28
0929

2016-02-29

19:00 Тренировка по карате Шотокан - техникум Попов

 
« »

Вижте още

Кейко - практика
02 Октомври 2010 г. 02:04:46
Kiril Hinkov


Кейко - практика

При заниманията с бойни изкуства, трябва да се осъзнава разликата между тренировка и практика. В Япония думата renshu означава тренировка, да подготвяш и тренираш тялото, а keiko (geiko) – практика, да тренираш и подготвяш духа. Думата keiko  е важна не само в будо (бойният път), но и при много други културни дейности, при които духовният аспект има основополагаща важност – чайна церемония (chado), подреждане на цветя (kado), дзен медитация (zazen). Тази дума дословно означава «разсъждавам върху миналото, виждам отново миналото» и внушава идеята за практика с религиозен характер, състояща се в почитание на най-доброто от старите традиции.

Част от това велико наследство са например суровата и продължителна практика за изковаване на силата на духа през най-горещите летни дни (Shochu-Geiko) и най-студените зимни дни (Kan-Geiko), както и практиката сред природата (Yagai-Geiko). За такава практика при екстремни условия има много причини, също както и за практиката много рано сутрин или през нощта, но най-най-важните от тях са, че тя дава възможност да влезем в контакт със себе си и с природата. Практиката на будо е събрала най-доброто от традиционните изкуства. Тя съдържа начини и методи, чрез които човешките същества да могат да уловят и разберат своите корени, за да се върнат към природата си.

Съвети за практиката на старите дзен и кюдо майстори. Кюдо – изкуството на стрелбата с лък.

Когато правиш нещо, трябва да изгориш напълно. Като голям празничен огън, без да оставиш следа от себе си.
Шинрю Сузуки Роши

Да заемеш своята стойка е да имаш правилно състояние на съзнанието.
Няма смисъл да се търси някакво специално състояние на съзнанието.
Шинрю Сузуки Роши

Пътят .... това е да не взимаш нищо, докато вървиш по пътя си.
Тун Шан Шоу Ча

Понеси непоносимото, търпи нетърпимото, и никога не бъди слабосърдечен и самомнителен.
Бодхидарма.

Един изстрел – един живот. Стреляй и умри. Стреляй и издишай.
Issha zetsumei

За да научиш нещо, повтори го хиляди пъти. Така се ражда съвършенството.
Hyakuren jitoku

Да поправяш нещата първо, противоречи на търсенето на себе си.
Senshobutsu Hankyushin

Събуди съзнанието си за реалността, избягвай потапянето и бягството в света на самоизмамата. Zazen.

Елиминирай разстоянието между мисълта и действието, между тялото и съзнанието. Majime na keiko.

Ум на начинаещ. Отстъпчиво сърце, възприемчив ум.
Nyuanshin или Shoshin

По пътя използвай ума си като бариера, за да не бъдеш повлечен от целта.

Всеки ден – нов ден. Всеки ден – хубав ден.
Nisshin mata nisshin.

Стрелата съществува в целта, още преди да е изстреляна.
Може да не удари, но няма да пропусне.

Да стреляш технично подобрява стрелбата, но да стреляш с дух подобрява човека.
Хидехару Онума

Годзо Шиода и Йошинкан Айкидо
11 Януари 2015 г. 23:27:36
Kiril Hinkov


Годзо Шиода и Йошинкан Айкидо

Като стил на Айкидо, Йошинкан прилича повече на предвоенната айкибудо техника, преподавана от Морихеи Уешиба, и на айки-джуцу, отколкото на стиловете айкидо, развити след Втората световна война.

След обучението си при Морихеи Уешиба сенсей Годзо Шиода (1915 - 1994) започва да преподава в семейното дожо Йошинкан, желаейки да даде по-добра последователност и систематичност при преподаването на айкидо техниките, особено при начинаещите, за да може да се създаде солидна база от умения и качества, която с годините да получи своето развитие и да доведе до майсторство.

Техниките се състоят от такива елементи като начална атака, овладяване и контролиране на атаката, обезвреждане на противника чрез хвърляне (nage waza) или обездвижване (osae waza).

В Йошинкан техниките са разделени на две основни групи: Ичи (номер 1) и Ни (номер 2). Усещането при Ичи техниките е, че енаргията се движи от нас към противника и те най-често се използват, когато той ни дърпа. При Ни техниките енергията на противника идва към нас и ние се отклоняваме или чрез извъртане заставаме извън действието на натиска. В други стилове на айкидо и в джуджуцу тези две форми на изпълнение се наричат Омоте (лицева страна, директно изпълнение) и Ура (задна страна, изпълнение след поддаване на силата на противника). Те отговарят, също така, на подходите Ирими (влизане) и Тенкан (излизане със завъртане).           

Освен детайлното изучаване на дистанцията, тайминга и равновесието при изпълнението на техниките, Йошинкан обръща голямо внимание на чистотата на позициите (камае) и основните движения (кихон доса). Практикуващите Йошинкан айкидо считат камае за основа на всяка техника и се стремят да подобрят своите позиции, за да достигнат до силна, мощна и приложима техника.

Заедно с камае се изучават 6 основни движания – кихон доса. Овладяването им е най-важната предпоставка за разбирането на това, как се използа и придвижва камае, за да се достигне до силна позиция в схватката.
- Тай но хенко Ичи и Ни – Изменение положението на тялото 1 и 2
- Хирики но йосей Ичи и Ни – Сила на лакетя 1 и 2.
- Шумацу доса Ичи и Ни – Упражнения след тренировката 1 и 2.
Движенията се практикуват със и без партньор.

Препоръчваме книгите и учебните филми на майстор Годзо Шиода като едни от най-добрите помагала при изучаването на техниките на айкидо.

Интервю със сенсей Садашиге Като
15 Ноември 2010 г. 14:44:08
Kiril Hinkov


Интервю със сенсей Садашиге Като

Превод от статията на И. Сироткин

- Сенсей, вашите методи за преподаване на карате се отличават от общоприетите .....

- Разбирам въпроса ви, това става поради няколко причини. Първо, всеки човек трябва да се научи на 100% да използва индивидуалните си особености, като ръст, тегло, темперамент, характер, и като като ги прилага в техниката на карате, да я превърне в своя втора природа. Развивано от много поколения майстори, карате става идеална система за самовъзпитание и самозащита, но е много важно да умееш да извлечеш тези правилни знания, а не да се отклониш от истинския път. Ако сте се научили да слушате себе си и да се доверявате на усещанията си, да не вредите на здравето си, а да го укрепвате, вие няма да излезете от пътя. Когато достигне до първи дан, човек трябва да разбира как да използва знанията и техниката, които е изучавал, и, като се опира на тях, да върви по-нататък. Карате Шотокан е дълбоко, научно и съдържа отговорите на всички въпроси, но е важно, първо, да ги зададем на себе си, и второ, да намерим правилния отговор. Аз изучавам карате дълги години, вече станах учител на учителите, затова се опирам на собствения си опит в преподоването на шотокан.      

- Какво можете да кажете за огромното количество стилове в съвременното карате?

- Tова е нормално явление, продукт на епохата. Много майстори по карате искат да назоват по различен начин от преди своето виждане за дисциплината, но това не влияе много на същността, ако в основата лежи истинско познаване на бойното изкуство. Аз считам, че има четири основни стила: Шито рю, Годжу рю, Вадо рю и Шотокан; всички останали са произвидни на тях. Освен това, препоръчвам на всички, достигнали до пети дан в един стил, да анализират и изучават аналогичните кати в другите стилове, за да имат по-широка представа за трансформацията на техниката. Например катата Басай има множество варианти в много стилове, които силно се отличават един от друг, но в началото е имало само един Басай на майстор Мацумура; неговите ученици са оставили свои версии и, като ги изучавате, можете да направите много открития, които ще подобрят вашата техника и разбиране на карате. Аз знам практически всички кати от годжу рю и шито рю, и тези знания не ми се струват излишни.

- Вероятно затова в някои организации по Шотокан официално са включени в програмата катите Сейпай и Сейенчин?

- Да, но в Шотокан те се изпълняват различно от например Годжу рю. По мое мнение там дишането и напрягането са много неестествени, което може да способства за развитието на различни заболявания поради неправилното циркулиране на кръвта. Затова във версиите, изпълнявани в Шотокан, ние се отказахме от този начин на изпълнение и катите изглеждат по-хармонично.

- А как се отнасяте към това, че в организацията на сенсей Асай са разработени редица нови кати, като Хачимон, например?

- В традиционните кати на Шотокан много комбинации се изпълняват само наляво или само надясно, а много удари и блокове от основната техника въобще не са отразини в тях. Отчитайки всичко това, сенсей Асай разработи редица нови кати, които развиват тялото на практикуващия симетрично и равномерно, учат го да използва по-голям арсенал от основни техники. Аз също знам всички тези кати и ние ги изучаваме в рамките на IJKA. Хачимон учи как се използват в атака и защита двете ръце, утре на тренировката задължително ще ви покажа, за да почувствате сами за какво ви е необходима катата. В превод от японски „Хачимон” означава „осем врати” и ни учи как да действаме в осем посоки.

- Истина ли е, че в тези кати са влезли много елементи от кунгфу, което сенсей Асай е изучавал в Тайван при брата на съпругата си, голям специалист в тази област?

- Возможно е това да е така, но освен това сенсей Асай е изучавал и древните кати на окинавското карате, и е възприел тяхната техника. В шотокан има ката Унсу (Облачни ръце). Като допълнение към нея сенсей Асай създава Суйсу (Водни ръце), предаваща стихията на водата и Касу (Огнени ръце), илюстрираща стихията на огъня. Той създава и три кати Какуйоку, които имитират бойните действия на жерава. Освен това той възстановява катата Мейкьо нидан, втората от трите кати Мейкьо, известни на Окинава като Рохай. За съжаление сенсей Асай поради проблеми със здравето не може да лети и по тази причина на нас се налага да запознаваме хората с техниката му. Но в негово изпълнение катите са просто великолепни, той напомня истински, жив вихър, въпреки преклонната му възраст.

- Добри ли са отношенията ви с него?

- Да, разбира се, нашите отношения са близки и дружески, така, както и тези със сенсей Каназава. В моята организация зз правя изпити само до четвърти дан. Кандидатите за 5 дан изпращам при сенсей Каназава, а тези за шести при сенсей Асай.

(За сведение на читателите сенсей Тецухико Асай, главен инструктор на IJKA и JKS, почина на 15 август 2006 г.)

- Какво можете да кажете за латвийското карате?

- Вие се занимавате добре и обичате да се учите, а това е много важно. Аз с удоволствие се занимавам с вас, харесвам настройката ви и затова съм готов да ви дам всички знания, които сам владея. Всичко, което даваш, се връща, всичко, което криеш, пропада. Каня ви в своя дом в Англия, ще живеете в дома ми и ще тренирате толкова, колкото искате.

Oliver Shanti - Еmao
10 Юли 2014 г. 00:20:52
Kiril Hinkov


Изкуството, науката и боят - триединната същност на човека
23 Септември 2010 г. 00:40:53
Kiril Hinkov


Изкуството, науката и боят - триединната същност на човека

В "Държавата" Платон казва, че човешката душа се състои от три съставни части или има три качества:
1. Апетит.
2. Логика.
3. Thymoedes.
В българския превод са превели тази дума като гняв, а в английските преводи я превеждат като дух (spirit). В същност тя произлиза от thymos, което на старогръцки означава гняв. Но с нея се означава активната част на душата, от която зависят емоциите и гнева.

Под „тимоидес” Платон разбира качеството, наситеността на душата на човек, които му дават възможност да оцелява, да получи своето място в обществото или света, да победи трудностите, да се пребори с враговете. Това е вътрешната сила, която прави човека войн и го кара непоколебимо да се изправи срещу препятствията, когато се налага. Тя е дар от природата, както всичко останало, но може да се развива. И всеки човек я носи в различна степен.

Хората се делят на 3 групи в зависимост от това, кое качество на душата е най-силно изразено при тях:
1. Хора с най-ясно изразен интерес към задоволяване на сетивните и душевни желания. Апетит.
2. Хора, стремящи се да взимат рационални решения. Логика.
3. Хора, които са водени от силния си характер и чувствата си. Тимоидес.

Изкуствата и занаятите дават храна на сетивата.

Науката подхранва логиката и търсенето на рационално решение във всичко.
И тогава на сцената излизат претенциите на този, който се чувства силен, избран, важен. Той може да има всичко, просто защото на него не се отказва.
„Зареден револвер Колт бие четири аса.”
„Сила эсть, ума не надо.”
„Само луд може да спре луд.”
„Не е страшен този, от когото всички се боят, а този, който от нищо не се бои.”
„Войната просто е друг етап от продължаването на преговорите.”
„Щом искам, значи мога.”
Винаги ще има хора, които заради емоцията и силата в тях, ще се държат нерационално, ще удрят, ще дърпат спусъка ... Виждаме го всеки ден.

Бойното изкуство учи как да култивираме и управляваме своята собствена вътрешна сила, своя „тимоидес”. И как да я подчиняваме на разума и логиката. Търси - Защитавай - Насърчавай - Уважавай - Пази - въздържай се, казва майстор Фунакоши.

Бойното изкуство е закрила. То е лично. Чрез практикуването му човек постановява, че иска да се грижи за себе си, за своите близки, за своя народ, за всички хора и създания. За своя свят.  И когато се налага, със своя дух и своето мислене, развити чрез практиката, той ще трябва да намери решение. Доброто решение. Решението, което пази живота.

Бойното изкуство учи да отчитаме всички фактори. Разум и сила, стават едно. Във време на бой или бедствие, сбъркаш ли, това е за последно. Няма друго правило .... И да бъдем готови. „Доброто трябва да има и юмруци.”  

... ... ... ...

Казват, че трябва да се усеща насищането на агресията, повдигането на емоциите, и да се регулират много по-рано от възникването на конфликтите. А затова е необходимо да се наблюдават и регулират апетитите. Казват, че човек, който не носи духа на закрилата в себе си, не бива да решава съдбите на другите. А Спайдър-мен казва: „Със силата идва и отговорността.”

"Вързан поп, мирно село."

Интервю със сенсей Робърт Шенк - юли 2004 г.
15 Октомври 2010 г. 23:38:15
Kiril Hinkov


Интервю със сенсей Робърт Шенк - юли 2004 г.

Сенсей Шенк, кога започнахте да се занимавате с бойни изкуства, какво Ви тласна в залата по джу-джицу?

Това стана съвсем случайно. Видях една обява за тренировки по джу-джицу, реших да проверя за какво става дума и това беше началото. Тогава бях на 17 години.

Какво тренирахте впоследствие и до момента?

Започнах с джу-джицу и не съм прекъсвал през цялото време. Първите 4-5 години тренирах успоредно и джудо, но след това спрях. От 12 години тренирам и айкидо.

Как се промени практиката Ви през годините?

Аз практикувам от 27 години джу-джицу и разбира се е ясно, че през годините всичко се променя в някаква степен. В началото просто копирах техниките, които ми показваха моите учители, но с времето тренировките стават индивидуални. Всеки подобрява и усъвършенства техниките, които му подхождат, променя ги и ги приспособява към себе си.

Разкажете за Вашите учители и за учениците Ви.

Имах един голям учител, който ме води дълго по пътя. Това беше Ханц Гезиини от Швейцария, за съжаление той почина преди няколко години. Освен това, в областта на Айкидо, имам много добър учител, който ми дава импулс да се развивам и в джу-джицу, неговото име е Ренато Филипин.

Учениците ми са различни. Имам групи от 7-годишни деца, 15-17 годишни ученици, а най-възрастният ми ученик е на около 50 години.

Бихте ли проследили пътя на джу-джицу от Япония до Европа?

Пътят, по който джу-джицу е дошло в Европа, не ми е известен. В различните учебници има различни истории, които са еднакво възможни и не знам коя от всички е най-вероятна. Със сигурност мога да кажа само, че джу-джицу е много добре развито в Европа. Във всяка държава има силни организации и клубове, вероятно защото джу-джицу не е обединено и единно като карате или джудо, за които всичко е написано и се знае. Джу-джицу не е спорт и няма забранени техники, ние се учим от всички и използваме всичко, което може да ни помогне.

Какви са целите и задачите на WJJF във Ваше лице?

Основната ни цел е да съберем хората, интересуващи се от будо-спортове и да се учим заедно и едни от други.

Джу-джицу стана много популярно по света след участията на фамилията Грейси в свободни двубои. Какво мислите за тези тип прояви и за състезанията изобщо – помагат или пречат на практикуващите?

Това е много индивидуално и зависи от целите, които си поставя всеки трениращ. Който иска да се състезава, го прави, който не иска – може да мине и без това. Основното нещо е всеки да знае, защо практикува. Ние правим джу-джицу от много години, били сме в много държави, справяме се чудесно и без Грейси. Винаги зависи от изходната точка – дали искате да печелите медали или да вървите по своя път, да работите върху себе си и т.н. Това са два различни пътя.

Какви са разликите в джу-джицу, което се практикува в Япония, Европа и Бразилия?

Мога да говоря единствено за джу-джицу в Европа. Не познавам добър японски учител по джу-джицу, според мен там са по-популярни класическите форми – карате, джудо, айкидо, сумо. Аз нямам лични контакти с японски доджота по джу-джицу.

Същото мога да кажа и за Бразилия – нямам лични контакти с хората, които правят джу-джицу там, с тяхната методика, и не мога да коментирам.

В Европа има много добри клубове, нивото на джу-джицу тук е много добро. На някои места се набляга на спортния аспект, на други – на самозащита и самоусъвършенстване, работи се във всички насоки.

Усещате ли разлики между практикуващите в България и в другите държави, които сте посещавали?

Разбира се, че има разлики, всички се развиват постоянно. Чудесно е да се учим заедно, ние правим интернационални лагери, където всеки показва своите методи. Бих казал, че това е основният двигател в нашата връзка – да се учим заедно и едни от други. Ние не се ограничаваме с “правилни” и “неправилни” техники, не заклеймяваме нечий труд като по-добър или по-лош, всичко се оставя на съвместната работа и проверка в практиката.

В модерния свят на малко хора се налага да използват уменията си по самоотбрана, за да оцеляват. Как виждате приложението на джу-джицу в живота на съвременния човек?

Аз също не практикувам, за да оцелявам. Преди всичко, джу-джицу води до усъвършенстване на характера и помага по индивудалния път, например в професионалната кариера. Професиоаналният успех, който имам в работата си, е следствие от моята практика.

Вие работите с групата на Явор Дянков вече 15 години, какъв е стимулът Ви да посещавате България?

Това е сред хубавите страни на джу-джицу – покрай тренировките се запознавам с много различни хора, политическите и др. граници не играят роля. В България си спечелих много близки приятели, направих много запознанства. Идвам всяка година тук с голямо удоволствие, България и българите ме удивляват, чувствам се много комфортно.

Приятно ми е да съм сред вас, защото виждам успеха. Когато погледна назад, виждам ученици, които са били тук през цялото време, намерили са пътя си и са научили много. За мен това е основният стимул да ви посещавам – виждам резултатите от съвместната ни работа.

За финал, какви са очакванията Ви за развитието на джу-джицу?

Разбира се, очаквам да продължава да се развива, да остане като здрава институция.

Превод от немски: Галин Панчев

Изложение на стоте болести от неизвестен автор

Лао Дзюн казваше:

Ако желаеш да се спасиш от катастрофа или да разрешиш даден проблем, то най-добре е от рано да предотврати тяхната поява в своя живот. Тогава няма да има трудности. За да излекуваш недъг или да се избавиш от болест е най-добре да се подготвиш за отрано за тях. Тогава ще има изход щастлив.

Днес хората не обръщат внимание на това и не се стараят да предотвратяват болестите. Те насочват силите си за това, как да се излекуват. Не се предпазват от рано, а се опитват да се лекуват с помощта на лекарства. Ето защо има владетели, които не са способни да опазят жертвения олтар на държавната власт. Има и такива същества, които не са способни да се запазят непокътнати през дългия си живот. По такъв начин мъдрия човек постига щастие, когато още няма и знак за това. Той се спасява от бедата, преди тя да се е появила. Та нали катастрофата се ражда от дреболия, а болестта от най-незначителни отклонения.

Хората смятат, че малкото добро не носи полза, затова не желаят да правят добро. Струва им се, че малкото зло не вреди и затова не се поправят. Ако не натрупваме доброто малко по малко, няма да получим великата Сила. Ако не се въздържаме от малкото зло, ще извършим голямо престъпление. Ето защо, ще изберем най-важното, за да покажем как то се ражда.

И така, ето стоте болести:

  1.  Не познавайки постоянството – ту се радваш, ту се гневиш – това е болест.
  2. Забравяйки за дълга, да се стремиш към изгода – това е болест.
  3. Да обичаш чувствените наслаждения, унищожавайки силата – това е болест.
  4. Да обичаш, привързвайки се с цялото си сърце - това е болест.
  5. От ненавист да желаеш нечия смърт - това е болест.
  6. Да не забелязваш, че заради разпуснатост и алчност правиш грешки - това е болест.
  7. Да ругаеш хората, хвалейки себе си - това е болест.
  8. Да се променяш непрекъснато, отнасяйки се снизходително към себе си - това е болест.
  9. Да бъдеш прекалено разговорчив, обичайки да бъбриш - това е болест.
  10. Да се радваш, преследвайки сгрешилия - това е болест.
  11. Гордеейки се със знания, да презираш другите - това е болест.
  12. Използвайки властта си, да вършиш произвол - това е болест.
  13. Да смяташ хората за грешни, а себе си – за прав - това е болест.
  14. Да обиждаш, обръщайки се небрежно към слабите и беззащитните - това е болест.
  15. Да побеждаваш хората, прилагайки сила - това е болест.
  16. Да лентяйстваш, усещайки своята власт и сила - това е болест.
  17. Да говориш, стремейки се да побеждаваш хората - това е болест.
  18. Да вземеш назаем, забравяйки да върнеш - това е болест.
  19. Да смяташ хората за неправедни, мислейки за своята праведност - това е болест.
  20. С прямотата си да вредиш на хората - това е болест.
  21. Да не обичаш хората, а само себе си - това е болест.
  22. Да се гордееш със себе си и в добро разположение и при гняв - това е болест.
  23. Да смяташ другите за глупави, а себе си за мъдър - това е болест.
  24. Да се изтъкваш, вършейки достойна постъпка - това е болест.
  25. Да намираш недостатъци на известните хора - това е болест.
  26. Да се оплакваш от това, че трябва да се трудиш - това е болест.
  27. Да приемаш илюзиите за реалност - това е болест.
  28. Да се радваш на чуждите грешки - това е болест.
  29. Да се гордееш пред хората със своето богатство - това е болест.
  30. Да бъдеш аристократ и да презираш хората - това е болест.
  31. Да бъдеш беден и да завиждаш на богатите - това е болест.
  32. Да си плебей и да говориш лошо за аристократите - това е болест.
  33. Да клеветиш хората, стремейки се към благоразположение - това е болест.
  34. Да се изтъкваш, чрез своята Дъ (нравственост) - това е болест.
  35. Да постигнеш успех, нанасяйки някому поражение - това е болест.
  36. Да нарушаваш справедливостта - това е болест.
  37. От любов към себе си, да не виждаш смисъла - това е болест.
  38. Да запазиш своята безопасност за сметка на другите - това е болест.
  39. Да си ревнив - това е болест.
  40. Заради избухливост да влизаш в противоречие с околните - това е болест.
  41. Много да ненавиждаш и малко да обичаш - това е болест.
  42. Да обсъждаш постоянно, кое е истина и кое лъжа - това е болест.
  43. Да прехвърляш отговорността на другите - това е болест.
  44. Да отхвърляш същността, привързвайки се към външното - това е болест.
  45. Да обсъждаш достойнствата и недостатъците на другите - това е болест.
  46. Да вярваш на себе си, считайки другите за лъжци - това е болест.
  47. Да помагаш на хората, надявайки се награда - това е болест.
  48. Да осъждаш човек за това, че не те е облагодетелствал - това е болест.
  49. Да се разделиш с човек, разкайвайки се за това - това е болест.
  50. Да обичаш да те увещават, когато си сърдит - това е болест.
  51. Да ругаеш и обиждаш всякакви живи твари - това е болест.
  52. С магьоснически методи да нанесеш някому вреда - това е болест.
  53. Да обиждаш и порицаваш талантливите - това е болест.
  54. Да мразиш хората за това, че те превъзхождат - това е болест.
  55. Да се пристрастиш към различни упойващи билки - това е болест.
  56. Ако няма хармония в сърцето - това е болест.
  57. Да си спомняш за старите обиди - това е болест.
  58. Да вдигаш много шум за някакви твои способности - това е болест.
  59. Да не възприемаш увещания и критики - това е болест.
  60. Използвайки официални жалби, да победиш някого - това е болест.
  61. Да спориш с глупака - това е болест.
  62. Да постъпваш лекомислено в трудна ситуация - това е болест.
  63. Да подстрекаваш към беззаконие - това е болест.
  64. Да обичаш да се смяташ за прав - това е болест.
  65. Много да се съмняваш и малко да вярваш - това е болест.
  66. Да се надсмиваш над лудите и болните - това е болест.
  67. Да седиш мързеливо и да не съблюдаваш ритуалите - това е болест.
  68. Грозни думи и зли слова - това е болест.
  69. Небрежно и с презрение да се отнасяш към възрастните и децата - това е болест.
  70. Злобно отношение и некрасиво поведение - това е болест.
  71. Да си непостоянен - това е болест.
  72. Привързаност към веселието и шегите - това е болест.
  73. Да обичаш да разграничаваш хората - това е болест.
  74. Хитрост и ласкателство - това е болест.
  75. Да желаеш да получиш нещо чрез измама - това е болест.
  76. Да лъжеш и да нарушаваш своите обещания - това е болест.
  77. Да буйстваш и безчинстваш, когато си пиян - това е болест.
  78. Да ругаеш и сквернословиш по адрес на вятъра и дъжда - това е болест.
  79. Да желаеш да убиеш заради лоши думи - това е болест.
  80. Да подтикваш към прекъсване на бременността - това е болест.
  81. Да се бъркаш в чужди дела - това е болест.
  82. Да надничаш и послушваш скришом - това е болест.
  83. Да вземеш назаем и да се скриеш от заемодателя - това е болест.
  84. Да не се вслушаш в противоположното мнение - това е болест.
  85. Да харесваш резкия отказ - това е болест.
  86. Настойчиво да преследваш жените - това е болест.
  87. Заради стари заблуди да въвеждаш в заблуда и друг - това е болест.
  88. Да разваляш птичите гнезда и да чупиш яйцата - това е болест.
  89. Да убиваш зародиш и да режеш плът - това е болест.
  90. Да причиняваш беди чрез огън и вода - това е болест.
  91. Да се смееш над слепите, глухите и немите - това е болест.
  92. Да подтикваш към встъпване в брак - това е болест.
  93. Да учиш хората да правят провокации - това е болест.
  94. Да учиш хората да вършат зло - това е болест.
  95. Да променяш отношението си към попадналия в беда - това е болест.
  96. Да желаеш нещастието, призовавайки бедата - това е болест.
  97. Да харесаш нещо и да пожелаеш да го отнемеш - това е болест.
  98. Насила да отнемеш вещите на хората - това е болест.
  99. Да действаш с користни подбуди - това е болест.
  100. Да нямаш собствено мнение - това е болест.

Лао Дзюн казваше:

Ако не забравяш за необходимостта да се избавиш от тези сто болести, тогава няма да те сполети беда. Всички недостатъци и болести ще те отминат сами. Винаги ще получаваш помощ и поддръжка в трудни моменти, а твоите деца и внуци никога няма да се лишат от помощта на Небето.