Кьокутен - Точка на пречупване

Български

Предстоящи събития

Последни статии

ВЪПРОСНИК за самооценка: нужда от подобряване на физическата компетентност и физическото състояние
27 Август 2014 г. 16:14:18
Kiril Hinkov


ВЪПРОСНИК за самооценка: нужда от подобряване на физическата компетентност и физическото състояние

1/ Бихте ли казали, че вашето здраве е:
- Отлично           
- Много добро
- Добро
- Средно добро
- Лошо



2/ В каква степен вашето физическо здраве и емоционално състояние влияят на работоспособността ви и на социалния ви живот? 
- Не влияят               
- Слабо               
- Умерено               
- Доста (порядъчно много)   
- Извънредно много     
       
3/ Изпитвали ли сте в рамките на последните две седмици или в момента болка в някоя част на тялото си? На кoлко бихте оценили болката си по скала от 1 до 10?
- Глава                   ____
- Врат, рамене        ____   
- Лакти, китки        ____
- Лопатки, гръб      ____
- Гърди                  ____
- Ребра                  ____
- Кръст, таз           ____
- Стомах, корем    ____
- Колене, ходила   ____     
- Друго __________________________   _____

4/ Изпитвали ли сте в рамките на последните две седмици някои от следните състояния или усещания?
- Скърцане със зъби                    
- Тикове или неконтролируеми движения           
- Треперене на мускули                   
- Загуба или рязко увеличаване на апетита       
- Заекване                            
- Безсъние, кошмари
- Нощно изпотяване                   
- Хронична умора                       
- Суха уста                                
- Високо кръвно налягане               
- Замайване, виене на свят
- Залитане или спъване по време на ходене
- Влачене на единия или двата крака по време на ходене           
- Подтиснатост, депресия
- Раздразнителност
- Гняв
- Страх, паника, тревога, безпокойство
- Намалена концентрация на вниманието
- Учестено сърцебиене
- Студени ръце
- Изтръпване на ръцете, краката или други части от тялото
- Крампи, стягане, напрежение на някои мускули
- Обриви, ортикарии, акне            

5/ Смятате ли, че храненето ви е съобразено с вашите нужди?
- Напълно               
- По-скоро да           
- По-скоро не               
- Не                    
- Не съм сигурен/на     

6/ Изпитвали ли сте в рамките на последните две седмици неудобства от рода на киселини, гадене, повръщане, тежест в корема, запек?
- Да
- Не                       

7/ Смятате ли, че ви е необходима промяна в теглото?
- Да
- Не
- Не съм сигурен/на       

8/ Почивате ли достатъчно? Успявате ли да възстановявате работоспособността си след тежка работа или голямо натоварване?
- Да               
- По-скоро да       
- По-скоро не               
- Не                
- Не съм сигурен/на   
 
9/ Колко часа на денонощие спите?  _________

10/ Обикновено събуждате ли се бодър/бодра, отпочинал/а и ентусиазиран/а от това, което ви очаква през деня?
- Да               
- По-скоро да           
- По-скоро не               
- Не                   
- Не съм сигурен/на     

11/ Имате ли заболявания, които могат да ви пречат да спортувате, да извършвате физическа работа или да правите физически упражнения?
- Да
- Не

12/ Пушите ли всекидневно?
- Да
- Не

13/ Пиете ли твърд алкохол всеки ден?
- Да
- Не

14/ Налага ли ви се да взимате лекарства или медикаменти всекидневно?
- Да
- Не

15/ Колко дни за последните 12 месеца сте отсъствал/а от работа по здравословни причини?
- Нито един работен ден
- Не повече от 9 работни дни
- От 10 до 24 работи дни
- От 25 до 99 работи дни
- Повече от 100 работни дни

16/ Имате ли приятели, с които бихте могле да споделите това, което мислите и което желаете, както и това, от което се боите и отбягвате?
- Да               
- По-скоро да       
- По-скоро не               
- Не                
- Не съм сигурен/на   
 
17/ Колко минути или часа сте физически активни всекидневно? Опишете кратко физическата си активност?

18/ Бихте ли казали, че вашето здраве е:
- Отлично           
- Много добро
- Добро
- Средно добро
- Лошо
 
19/ Какво бихте искали да промените във връзка с вашето здравословно състояние, работоспособност и добро самочувствие?


“Нещата се променят не от това, което знаем, а от това, което правим с това, което знаем.”
Оливие Несмон


Физическа компетентност и интелигентност – система от знания и умения на индивида, чрез които той осъзнава и управлява своето физическо състояние, степента си на осъзнаване, самочувствието и работоспособността си по най-оптималния за него начин.

Карате изречения от майстор Кенва Мабуни
27 Август 2014 г. 16:11:28
Kiril Hinkov


Карате изречения от майстор Кенва Мабуни

„Благородната дисциплина”

Мотото на майстор Мабуни "Kunshi no Ken" казва да концентрираме и култивираме себе си, за да станем завършени, почтителни хора. Човек, който може да изпълни това, както и да показва добри маниери, самодисциплина и уважение във всички ситуации, да поема отговорност за своите действия и да пази почтеността си, за да е пример за другите, може да бъде считан за карате практикуващ.  

 

 

Go Do Shin,  петорният дух на Шиторю карате 

Ishi. Shoshin wasureru nakare.
Решителност. Никога не забравяй духа на първото начало.
Determination. Never forget the spirit of first beginning.

Do toku. Reigi okutaru nakare.
Морал. Никога не пренебрегвай вежливостта и етикета.
Never neglect courtesy and etiquette.

Hatten. Doryoku okutaru nakare.
Развитие. Никога не пренебрегвай усилието.
Development. Never neglect effort.

Jo shiki. Jo shiki kakeru nakare.
Здрав разум. Никога не губи здравия си разум.
Common sense. Never lose common sense.

Heiwa. Wa midasu nakare.
Мир. Никога не нарушавай хармонията.
Peace. Never disturb harmony.

.... .... ....

Дожо кун – правилата на Дожо, предадени от старите окинавски карате майстори на поколенията.

Jinkaku kansei ni tsuto meru koto.
Търси съвършенство на характера.
Seek perfection of character.

Makoto no michi o mamoru koto.
Бъди истински.
Be faithful.

Doryoku no seishin o yashinau koto.
Полагай усилия, за да успееш.
Endeavor to excel.

Rei gi o omonzuru koto.
Уважавай другите.
Respect others.

Kekki no yu o imashimuru koto.
Въздържай се от насилствено поведение.
Refrain from violent behavior.

.... .... ....

Heijutsu no Sanbyo, трите слабости (болести) на бойното изкуство

Giryo - Съмнение или скептицизъм. Doubt or Skepticism.
Ketai -  Небрежност, нехайство. Negligence.
Manshin – Егоизъм. Egotism.  

.... .... ....

Goshu gogaku, петте практики за учене 

Kokoro gamae no koto - Състояние на готовност.
Attitude/state of readiness.

Ashibumi no koto – Стойка.
Stance.

Ma'ai no koto – Дистанция.
Distance.

Tenshin no koto - Промяна на позицията.
Shifting position

Henka no koto - Промяна на ъглите на тялото.
Changing body angle.

.... .... ....

Shuren no Kokoroe, тренировка на съзнанието и духа

Kihon o wasureru na – Помни основите.
Remember the basics.

Shisei o tadashiku seyo – Правилна позиция и отношение.
Correct stance and attitude.

Doosa wa jinsoku ni seyo – Бързо действие.
Quick action.

Chikara o saidai ni hakki seyo – Максимална сила.
Maximize power.

Manshin suru na jishin o mote – Показвай самоувереност.
Show self-confidence.

Renma o tayasuna – Винаги тренирай.
Always remain in training.

Jibun de kufuu seyo – Разчитай на себе си.
Rely on yourself. 

.... .... ....

Ukete wa Uchite, защитата е атака

Най-добрата защита е добрата атака.
The best defense is a good offense.

.... .... ....

Karate wa karada no kawashi te no sabaki
Духът на карате се регулира от движението на тялото и е движен от ръката.
Karate spirit is arranged by body action and moved by hand.

.... .... ....

Yo Ryu Bi 

Майстор Мабуни учел, че техниката трябва да бъде приложима (Yo) и да има плавен ритъм на движенията (Ryu). От комбинацията на двете произлиза красотата (Bi). Всичко трябва да бъде практично, но да има елегантност и красота, които са най-важни за страничния наблюдател.

Здраве, висока работоспособност и сплотен колектив чрез тренинг на работното място? А защо не?
07 Август 2014 г. 03:04:13
Kiril Hinkov


Здраве, висока работоспособност и сплотен колектив чрез тренинг на работното място? А защо не?

„Човек може да управлява тялото си по различни начини. Ако избере неправилен, функциите на организма му се влошават.”
„Колкото и умен и силен да ни се струва мъжът или прекрасна и очарователна жената, колкото и богати да са те, каквито и връзки да имат, техният живот съвсем няма да бъде идеален, ако не умеят правилно да управляват тялото си.”
Фредерик Матиас Александър (1869-1955)

Въвеждането на програми за подобряване на здравето, повишаване на работоспособността и сплотяване на колектива чрез тренинг и обучения на работното място не е нова идея. Има данни за успешното й прилагане в Япония, Швейцария, Австралия. Въпреки това, при нейното предлагане на мениджърите или HR звената на фирми или организации у нас, се срещат редица възражения.

Защо „не”?

„Фирмата не разполага с бюджет за такива екстри в момента.”
„Поощрителната програма на фирмата има съвсем друга схема и логика. Не виждаме начин да включим обучения за повишаване на физическата компетентност в нея.”
„Нямаме подходящо място за провеждане.”
„В работно време провеждането на такава програма не е възможно, а в друго време не можем да ги накараме насила.”
„Служителите ни едва ли ще имат интерес.”
„Каква е тази щуротия? Ще въвеждаме отново соц. физ. зарядките ли?”
„Ние вече провеждаме йога (танци, масаж, медитация) в офиса.”
„Имаме добре оборудван фитнес.”
„Професионално насочените обучения са основата на добрия професионализъм. Това е най-важното, в което трябва да инвестира работодателят.”
„Всеки е длъжен сам да отговаря за физическата си форма и състояние.”
„Много от средствата, които се отпускат по звена, най-често отиват за банкети и веселби на някое хубаво място. А и не е ли това истинският тийм билдинг? Опознават се хората, общуват, веселят се.”
„Шеър холдърите на компанията са в чужбина. Компанията майка има своя политика за стимулиране и обучения на персонала, унифицирана за всички поделения.”

Изброените твърдения ясно показват отхвърляне на идеята, че такъв тип програми могат да окажат влияние върху постигането на бизнес целите на компаниите и организациите или, дори, че те биха били полезни за служителите. Такива твърдения оставят на заден план ролята на физическата компетентност и интелигентност[1] за професионалното развитие на работната сила и на мениджърите в частност. 

Реалната ситуация:

Съвременният начин на живот се характеризира с голяма динамика, конфликти, стрес и напрежение. Натоварването на служителите понякога е изключително високо и поради семейните им задължения. И дори тези, които активно спортуват или разпускат напрежението по различни начини, чрез тях се натоварват още повече и си причиняват допълнителни вреди, ако не могат ефективно да управляват процесите на работа и почивка. Статистиките твърдят, че през последните години работоспособността на работната сила в България намалява. Увеличават се заболеваемостта и отсъствието на персонала по болест.
 
При провеждането на прости двигателни тестове и след кратък разговор със служителите на редица фирми и организации относно начина им на живот, работа, почивка и хранене, най-често става очевидно, че:
* Хората са пренапрегнати и имат постоянни напрежения в много части на тялото.
* Някои от тях имат наднормено тегло, което носи сериозен риск от поява на метаболитен синдром[2].
* Много от тях почти веднага проявяват признаци на болка – във врата, раменете, гърба, кръста, коленете или стъпалата.
* Постоянно работещите на компютър често имат явно уморени очи, главоболие и изтръпвания в китките и дланите.
* Тружениците от една сфера на дейност и професия имат сходни болки и затруднения поради специфичния характер на работата им и специфичната професионална умора от нея. (Интересен е фактът, че обикновените служители и физическите работници по-често изпитват болки в кръста, а мениджърите – напрежение във врата, раменете и чести главоболия.) 
* Не е рядкост неправилната или изкривена стойка при стоеж или седене и небалансираната  походка. 
* Все по често се среща липсата на добър сън и достатъчно възстановяване, дори след дълга почивка и въртене в леглото.
* Много от тях нямат рационална програма за редуване на движение, работа и почивка, както и за балансиране на живота.
* Същото може да се твърди за режима им на хранене.
* Много от служителите казват, че поради ангажирания си живот, те едва ли биха отделили повече време за себе си и физическото си състояние, освен ако не усетят влошено или пряко застрашено здравето си и досегашния си начин на живот.

Влошеното физическо и здравословно състояние на работната сила и на нацията като цяло са един много сериозен проблем. За съжаление средствата за масов спорт и физическа култура, отпускани от бюджета са нищожни. Затова, на този етап ни изглежда, че подобрение може да се постигне чрез по-висока загриженост и ангажираност от страна на бизнеса и работодателите. А логиката е съвсем проста и ползата очевидна.

Здраве, висока работоспособност и сплотен колектив чрез тренинг на работното място? Да, редно е да започнем веднага!

„Ако мислиш за година напред, посади ориз. Ако мислиш за 10 години напред, посади овощна градина. Ако мислиш за 50 години напред – образовай хората." Източна мъдрост

 Да се опитваме да формираме високи професионални качества и да изискваме отлични постижения от своите мениджъри и служители, без да сме се погрижили за базовите им потребности и физическата им форма, е безсмислено. А такава грижа е една добра стратегия и инвестиция в развитието на човешките ресурси.

Съвместното обучение и трениране на служителите, води до взаимното им опознаване и много по-дълбоко общуване без значение от нивото на служителите в йерархията. Те се учат да наблюдават и да се грижат не само за своето състояние и възможности, но и за тези на хората около тях. Подобрява се качеството на комуникациите и живота на работното място и у дома. Тренировъчното взаимодействие и натоварване дават възможности за естествено разрешаване на противоречия и конфликти, както и за намиране на нови решения в редица трудни и дори критични ситуации, които се срещат по време на изпълнение на професионалните задължения. Спецификата на тренингите води до висока ангажираност към програмата и изграждане на лична гордост и удовлетвореност от работното място. Така се градят основите на винаги печелещия отбор.

Бележки:
[1] Физическа компетентност и интелигентност – система от знания и умения на индивида, чрез които той осъзнава и управлява своето физическо състояние, възможности и работоспособност по най-оптималния за него начин. Изграждането й изисква практически познания от областта на анатомията, физиологията, физическата култура, науките за хранене и дишане, хронобиологията, психологията и др. Както и висока степен на интелигентност, емоционален баланс, много практика и добро познаване на себе си и нуждите на тялото си.
Наличието на такива качества у мениджърите им позволява обективно да преценяват и управляват собственото си състояние, състоянието на своя екип, както и да оценяват правилно възможностите на конкурентите и опонентите си.     

[2] Метаболитен синдром - комбинация от четири проявления, наречени “смъртоносния квартет”: наднорменото тегло и напълняване в областта на талията; повишено артериално налягане; нарушение на мастната обмяна (увеличен лош холестерол) и нарушение на въглехидратната обмяна.

Упражнения за избягване на атаката - сабаки
02 Август 2014 г. 03:09:19
Kiril Hinkov


Упражнения за избягване на атаката - сабаки

Когато ни атакуват има два начина да се предпазим – да избегнем напълно атаката или да сложим нещо между нея и себе си. Майсторите се стараят да ползват и двата метода. Те предпазват тялото с ръка, крак или предмет, докато го изместват от линията на атаката.

Тренирането на избягването от атаката е важно. То трябва да се извършва целенасочено при всяка тренировка.

Упражнения с празни ръце:

I. На място или с преместване на тежестта към единия крак:

1. Кръг с главата срещу прав удар. Единият партньор започва бавно да дава последователни прави удари в главата с лява и дясна ръка. При всеки удра вторият партньор прави кръг с главата и като докосва леко удрящата ръка отстрани и после отдолу, избягва удара. Движението изглежда като кръговете за загрявка на врата. То е напълно достатъчно, за да избегне атаката, без никакво друго движение на тялото. Добре е да се прави и по часовниковата стрелка и против нея, наляво и на дясно. Съществува голяма разлика когато след избягването главата ни е между ръцете на противника и когато е и отвън. Важно е погледът винаги да следи противника. Постепенно темпото се засилва. Често на бойното поле, след такова избягване са се ползвали зъбите.

2. Странично въртене на главата срещу дъгообразен удар. Единият партньор започва бавно да дава последователни кръгообразни удари отстрани в брадичката с лява и дясна ръка. При всеки удра вторият партньор прави рязко движение с главата към далечното от удара рамо. Ударът минава без да докосне главата или леко се плъзга по нея отстрани. Движението е напълно достатъчно, за да избегне атаката, без никакво друго преместване на тялото. Постепенно темпото се засилва.

3. Гмуркане под ръката и връщане на атаката. Единият партньор започва бавно да дава кръгообразен удар с дясна ръка отстрани в брадичката. Другият с вдигнат високо гард стъпва с десния си крак под 45° назад, като снижава главата си по окръжност надолу и обратно към партньора. Докато минава под удрящата рлъка, нанася два удара в с лява и дясна ръка в черния дроб, след изкачването по окръжността, веднага нанася кръгообразен удар с лява ръка отстрани в брадичката на противника. Той от своя страна отстъпва под 45° назад и наляво, минава под ръката и нанася един или два удара в далака на партньора. Упражнението се прави колкото е възможно по-дълго като постепенно темпото се усилва. Прави се и на двете страни.
Тези упражнения може да се онагледят с две картини.
Когато вятърът духне, тревата се огъва назад, но после се връща обратно.   
Ако главата ни е на върха на виенско колело, при удара тя тръгва в обратна посока, далече от удара, надолу, минава под него в най-ниската точка на движение, което ни дава възможност да нанесем поне един удар в трупа му, и отново тръгва нагоре, за да можем да нанесем удар в брадичката на противника.

4. Извъртане на тялото при директен удар. Единият партньор започва бавно да дава последователни прави удари в корема с лява и дясна ръка. Другият партньор е в естествена позиция с крака на ширината на раменете. Той рязко завърта тялото от кръста така, че ударът се плъзга покрай тялото му.

Когато изягването е от външната страна на ръката на атакуващия, защитаващият се опитва да затисне ръката с тяло така, че да изведе партньора леко от равновесие. Когато избягването е от вътрещната страна, обичайното продължение е атака с рамо в тялото на противника.

При това избягване понякога се ползват ръцете или лактите, за да отклонят удара на протиника. В този случай в зависимост от удължаването на дистанцията за контра се ползват удари с ръце (например уракен, удар със задната част на юмрука). Пример за това може да се види в катата Хейан Сандан от Шотокан.

5. Изтегляне на тежестта към задния крак. Сорими. При атака от страна на противника, тежестта се изтегля към задния крак, а тялото се накланя назад. Ходилата не се движат. Ръцете остават напред,  за да да пазят централната линия.

6. Изтегляне на средната част на тялото назад. Хикими. При прав удар в корема, тежестта се изтегля към задния крак, но само средната част на тялото се прибира назад така, че ударът се избягва. Ръцете остават напред, за да да пазят централната линия.
 
II. В движение:

1. Влизане напред и извеждане от равновесие от външната страна на удара. Ирими кайтен.
Единият партньор удря прав удар в главата на другия. С рязко движение на таза и приплъзващо преместване на краката, защитаващият се минава от външната страна на удара под 45° напред. С кръг на двете ръце той отклонява атакуващата ръка зад лакетя и между китката и лакетя. Извежда атакуващия от равновесие, като го отклонява от правата му траектория.
Важно е през цялото центърът на защитаващия се да сочи противника. Само така той може да осъществява контрол над атакуващия.

2. Влизане напред и извеждане от равновесие от вътрешната страна на удара. Ирими хон тенкан.
При атака прав или кръгообразен удар, защитаващият се влиза от вътрешната страна на удара. В този случай кръгът на ръцете е същия, но точките на контакт са лицето на противника с предната ръка и атакуващана му ръка със задната. След влизането напред, задния крак се измества по окръжност така, че когато движението завърши краката на двамата партньори са перпендикулярни. Предният крак на защитаващия се сочи точно в центъра на атакуващия.

3. Влизане напред и пълно завъртане (180°) от външната страна на удара. Ирими зен тенкан.
Единият партньор удря прав удар в главата на другия. С лека стъпка напред и настрани от удара с предния крак защитаващият се подпира атакуващата ръка зад лакетя с предната си ръка. Веднага след това извършва полу-кръг около предния си крак така, че се обръща на 180° и като цяло се озовава зад линията на раменете на партньора. Важно е с предмишницата да се контролира лакетя, докато дланта остава свободна за евентуален захват и ключ на ръката на партньора.               

4. Влизане напред и пълно завъртане от вътрешната страна на удара. Ирими зен тенкан.
Единият партньор удря прав удар в главата на другия. Когато защитаващият се е в обратна позиция на краката в сравнение с точка, той влиза със същото движение от вътрешната страна на удара. След като отклони удара по кръг надолу предната ръка на защитаащия се веднага тръгва назад, да да може да контролира втората ръка на атакуващия. Този контрол се постига и с рязко сближаване на тялото така, че да се попоречи на партньора да удари с втората ръка. Втората ръка поема контрола върху атакуващата ръка на партньора. Веднага след това извършва полу-кръг около предния си крак така, че се обръща на 180° и като цяло се озовава зад линията на раменете на партньора.

Упражнения с карате-ги пояс:

Партньорите са в стойка един срещу друг.
1. Този, който държи пояс прави хоризонтален нисък кръг с пояса под коляното. Другият скача нагоре и се приземява в същата или обратна стойка.
2. Следва висок кръг на нивото на главата. Защитаващият се кляка, без никакво движение на краката.
3. При по-нисък кръг на нивото на гърдите, защитаващият се прави ниско приклякане с наклон на туловището.
4. Вертикален кръг, при който се упражняват всички движения от поредицата избягване на атаката с движение.

Постепенно атакуващият започва да ускорява атаките и да променя реда им. За един доста дълъг период от време се практикуват само хоризонтални или вертикални кръгове на атака. Това дава възможност на практикуващите да свикнат да се движат правилно по един естествен начин, без особено напрежение. Без постигането на това условие, няма смисъл да се усложняват упражненията.

Упражнения с дървена сабя (бокен) или пръчка, палка (танбо, ханбо, джо):

1. Вертикален удар отгоре надолу – суйчоку гири.
Защитаващият се се дърпа от удара назад под 45° като остава в позиция на готовност (камае). Важно е да се е дръпнал на такава дистанция, че атакуващият да не може да го достигне без да направи стъпка. Когато той направи тази стъпка, за да разсече с хоризонтален или диагонален удар, защитаващият се прави кълбо в посоката на изтеглянето, с което печели доста голяма предмина, за да може успешно да избяга или да атакува с предмет, взет от земята.  
2. Вертикален удар отгоре надолу – суйчоку гири.
Защитаващият се пада напред, почти в краката на атакуващия, с което избягва удара. Веднага прави късо кълбо на пред, завърта се и поема втория удар на атакуващия като хваща ръцете му. Важно е защитаващият се след кълбото да е до задния крак на атакуващия. Ако дистанцията е по-голяма, той ще бъде разсечен.
3. Вертикален удар отгоре надолу – суйчоку гири.
Защитаващият се стои пред атакуващия в естествена позиция. Малко преди ударът да докосне главата му, той прави странично кълбо, перпендикулярно на линията на атаката. Това обикновено изненадва противника и дава възможност за успешно бягство, докато той пренастрои атаката си.
4. Страничен хоризонтален удар – ичимонджи гири.
При този удар защитаващият се незабавно прави странично падане (йоко укеми) и ударът минава над него. Веднага след това той прави кълбо, за да се изтегли надалеч от атакуващия. Това упражнение се ползва за развиване на пъргавина и бързина при паданията и кълбетата. Реално е много трудно да се избяга от втория удар на противника. Всъщност приложение би могло да има само хващането на ръцете с оръжието при преминаването под удара.

Майсторите казват, че ако движението на ветропоказателя по някакъв начин е затруднено, вятърът ще го счупи.
Малкият дракон Брус Ли казва: "Бъди като водата, приятелю мой."

Техниките в джуджицу
15 Юли 2014 г. 18:17:49
Kiril Hinkov


Техниките в джуджицу

 

В джу джицу се изучават три основни вида техники:

а/ Техники за удряне с крака, ръце, глава или тяло (атеми уадза)

б/ Техники за хвърляне (наге уадза)
- хвърляния от изправено положение (тачи уадза)
- самопожертвувателни хвърляния (сутеми уадза)
- хвърляния от седнало (сууари наге или ханми хантачи уадза) или легнало положение (не наге уадза)

 

в/ Техники за контролиране в стойка (тачи катаме уадза) или на земята (не катаме уадза):
- техники на задържане (осае-коми уадза)
- техники на пристягане и душене (шиме уадза)
- техники на заключване на ставите (кансецу уадза)  

От гледна точка на теорията: техниките за хвърляне са предназначени да се противопоставят на ударите; техниките за контролиране – да се противопоставят на техниките за хвърляне; а ударите – да се противопоставят на техниките за контролиране. За да се прилага ефективно всяка от тези видове техники, е задължително владеенето и на останалите. 

 

  


Работата с оръжие е отделен раздел на практиката. Тя изисква усилена, продължителна и прецизна тренировка. С това се занимава кобудо – древните техники с оръжие на японските бойни изкуства. 

Оръжието може да се използва за прилагане на атеми уадза, катаме уадза или наге уадза. 

Речник на някои японски термини, използвани в бойните изкуства.
15 Юли 2014 г. 03:10:58
Kiril Hinkov


Речник на някои японски термини, използвани в бойните изкуства.

Аге – горен, вървящ отдолу нагоре.
Аге уке – горен блок.  
Аге цуки – прав удар (цуки), използван в карате, който преминава от по-ниска в по-висока равнина.

Аго – брадичка, челюст.
Аго макикоми – завъртане на главата чрез натиск на брадичката или на носа.

Ай – любов, хармония, сливане; фокусиране.
Не се използва, освен в комбинация с „ки” (всеобщата енергия на света).

Айки – сливане на енергията, хармонизиране на тялото и духа, сливане на духа.

Айкидо - бойно изкуство, осоваващо се на айки-джуцу и други традиционни японски стилове без и с оръжие, създадено от Морихеи Уешиба. 

Айки тайсо - базови упражнения в айкидо.

Ака – червен; в състезанията, състезател, носещ червения колан.

Анза – седеж със скръстени крака (по турски).

Аши – ходило
Аши татаке – защита от хвърляне напред, при която с нашето коляно натискаме отзад едноименното коляно на противника, стъваме го и дърпаме главата му назад.
Аши уадза – група от техники за хвърляне с крака и ходила.

Атама – глава
Атама макикоми – завъртане на главата със захват за косата с едната ръка и под брадичката с другата.
Атама отоши – при атака двоен нелсън стъпете с десния крак назад, хванете с две ръце косата на нападателя, паднете на дясно коляно и го хвърлете пред вас.

Атеми – удари по жизненоважни точки от тялото на противника.
Атеми уадза – техники за удряне по жизненоважните точки от тялото на противника. 

Аюми     – нормално ходене.
Аюми Аши – начин на ходене, изместване на основата, придвижване с предния крак, сочещ навън. Ползва се в айкидо и някои стилове джуджицу.

Барай – помитане, метла. (равнозначно на хараи)
Гедан барай – долен блок (карате)
Аши барай – помитане на ходилото на противника.

Басами – ножица. (равнозначно на хасами) 
Кани басами – джудо техника за хвърляне – рачешка ножица.

Бо – дървена тояга, 180 см.

Бокен – дървен меч за практикуване на кен джуцу, техника за бой с меч.

Бу – боен, военен.

Будо – боен път, боен начин. Общ термин за бойните изкуства като начин за лично и духовно култивиране, а не като начини за подготовка за водене на истински бой. 
 
Будока – човек, който практикува Будо.

Будошин – да живееш по достоен и почтителен начин, като истински рицар. Да възприемеш отношението и философията, които вървят ръка за ръка с техниката и механиката на бойното изкуство, което практикуваш. Виж Шин.

Бугей – бойното изкуство, такова, каквото се е практикувало от старите самураи, занимаващо се най-вече с ефективното използване на оръжията. Общ термин за старите бойни техники (джуцу) и тактиката, стратегията и техническите познания, свързани с воденето на война.

Буджин – войн, човек на бойното изкуство. Равнозначно на Бугейша.

Буджуцу – бойни и военни техники. Обща дума за бойните изкуства, като техника и начин за водене на бой.

Бункай – приложение (интерпретация) на движенията от карате катите.

Буши – воин, доказал се в боя, боец, човек, изключително умел в бойното изкуство, самурай.      

Бушидо – пътят на война, пътят на самурая. Код на честта, който ръководи поведението на истинския самурай – буши. Първият писан кодекс на Бушидо е „Буке Шо Хатто”. Един от най-известните обаче е „Хагакуре” („Скрит под листата”) на Ямамото Цунетомо (нач на 18 век). Нотобе Иназо определя седем добродетели, които буши трябва да има: дълг (Гири), решителност (Шики), щедрост (Анша), твърдост на духа (Фудо), благородство (Дорьо) и човечност (Ниньо).

Вакаре – препречване.

Ваки – подмишнична ямка.

Гаеши – контра, контра атака, контра техника; обръщане. Равнозначно на каеши.
Каеши уадза – техники за контраатака

Гаке – закачане, кука.

Гарами – ключ на свита ръка, извършен чрез обвиване и осукване.    
Уде гарами – ключ на рамото чрез обхват на предмишницата (уде).

Гари – изкосяване, косене, подсичане чрез изкосяване с крак.
Често използвана в джудо група от техники за хвърляне чрез изкосяване с крак.

Гатаме – ключ, задържане чрез поставяне н опорна точка и преразтягане на става на противника.
Катаме уадза – техники за заключване или задържане на противника.

Гедан – долно ниво – частта от тялото между кръста и коленете.
Гедан барай – долен блок - помитане.
Гедан цуки – удар в долната част на корема, 1 юмрук под пъпа.

Гери – ритник. Равнозначно на кери.
Мае гери – ритник напред.
Йоко гери – ритник настрани.
Уширо гери – ритник назад.
Мауаши (маваши) гери – дъгообразен ритник.
Кин гери – ритник в слабините.
Хидза гери – удар с коляно.

Ги – дрехата за практикуване на бойно изкуство. В България е прието да се нарича кимоно, което е грешно. В зависимост от стила се нарича: карате-ги, джудо-ги, айкидо-ги.
Кейко-ги – облекло за практика.

Го – пет. 

Гокьо – пети ключ на китката, пети обездвижващ принцип (Уде Нобаши).

Го но сен - прилагане на техника след атаката на противника, реакция след акция. Равнозначно на тай но сен. Вж. Сен но сен и Сен сен но сен.

Гоши – таз, кръст, хълбок, бедра. Равнозначно на коши.

Гошин джуцу - техники за самоотбрана.

Гурума – колело, хвърляне чрез вертикално превъртане.

Гяку – обратен, противоположен; често се използва за техника, извършвана с обратната ръка на водещия крак.  Контраатакуващ.
Гяку цуки – удар с противоположната на предния крак ръка.
Гяку уке – блок с  противоположната на предния крак ръка.
Гяку джуджи джиме – кръстосано обратно задушаване.

Гякуте - обратен хват на меча или ножа. Еднозначно на сакате. Вж.  джунте и хонте.

Дан – майсторска степен при присвояването, на която се получава правото да се носи черен пояс. Използва се в Будо дисциплините и обикновено най-високата степен е десети дан. Съществуват школи, в които се присъжда и петнадесети дан. Получаването на дан обикновено се свързва и с известни познания за японските история, начин на живот и култура.

Данша – практикуващ, мъж или жена, който е получил правото да носи черен пояс.

Дачи – стойка (карате термин). Равнозначно на тачи.
Зенкуцу дачи – предна стойка.
Киба дачи – ездачна стойка.
Кокуцу дачи – задва стойка.
Неко аши дачи – котешка стойка.
Хачиджи дачи – естествена стойка на ширината на раменете.
Санчин дачи – стойка пясъчен часовник.
Хангецу дачи – стойка полу-луна. 

Де – изнесен напред.
Де аши – предно, изнесено напред ходило.

Джиме – удушване, задушаване, пристягане. Равнозначно на шиме.
Джиме уадза – техники за задушаване.

Джо –     тояга, прът с дължина около 130 см.

Джодан – горно ниво, главата и гърлото.
Джодан цуки – удар с юмрук на ниво Джодан.

Джу – десет; свободен, неограничен; мек, гъвкав, еластичен, податлив, адаптивен, отстъпчив, хармоничен. Отнася се едновременно за духа, за тялото и за мисленето. 

Джу уадза – практика, при която се изпозват свободни, неопределени предварително техники. Напр. Джу кумите.

Джуджи – кръстосан.
Джуджи Гарами – хвърляне с кръстосани, заключени ръце.

Джуджи уке – блок с кръстосани ръце.

Джуджицу, джуджуцу - „изкуството на мекотата” или „пътят на податливостта”, общо име за редица традиционни японски бойни стилове, съдържащи техники със и без оръжие.

Джунте - прав хват на меча или ножа. Еднозначно на хонте. Вж. гякуте и сакате.  

Джуцу – техника, метод, изкуство за водене на бой. 

Дзадзен, зазен - практика (упражняване на ума) в седнало положение.

До – начин, метод, път

Дожо – „мястото за търсене на пътя”; място, където се практикуват изкуствата за усъвършенстване и култивиране на личността.

Дозо – моля, ако обичате.

Дори – захват с цел атака.

Еби – лангуста, рак.

Емпи – лакет (равнозначно на хиджи). Японското име на карате ката Шотокан, Шиторю.

Ери – ревер, яка.
Ери дори – захват за ревера или яката с цел атака.
Ери джиме – техника за задушаване чрез използване на ревера или яката.
Ери наге – Хвърляне чрез захват на ревера.

Заншин - оставащо съзнание, дух и внимание, които контролират всичко около нас.

Зазен, дзадзен - практика (упражняване на ума) в седнало положение.

Зен, зенпо – преден напред.
Зенкуцу дачи – предна стойка.
Зенпо кайтен – падане напред с кълбо.
Зенпо укеми – падане напред.

Иайдо – изкуството за възпитаване на характера чрез бързо и ефективно изтегляне на меча от ножницата. Иайджуцу – техника за бързо вадене на меча от ножницата.

Идори - техники, които се изпълняват в седнало положение.

Иие – не.

Иккен - един удар, с който се приключва битката.

Икьо – първи ключ, първи обездвижващ принцип (Уде Осае).

Иппон – „една пълна точка”, един удар достатъчен за победа; единичен.
Иппон кен - удар с фалангата на единия пръст.
Иппон сеои наге – раменно хвърляне с една ръка.

Ирими – влизане в противника. Позитивният аспект (омоте) на всяка техника, чрез който се овладява силата на противника и чрез влизане, той бива преодолян. Метод за използване на силата на противника срещу него самия.
Ирими Наге – хвърляне чрез влизане
       
Ичи – едно.

Йой – команда за заемане на позиция на готовност с юмруци пред тялото в карате.

Йоко – страничен.
Йоко сутеми уадза – самопожертвователни техники, при които хвърлящият (тори) пада настрани, за да успее да направи хвърлянето.

Йокомен учи – страничен, наклонен удар.

Йон – четири.

Йонкьо – четвърти ключ, четвърти обездвижващ принцип (Текуби Осае).

Кай – организация

Кайтен – ротативен, въртелив, кръгообразен; завъртане, ротация.
Кайтен Наге – въртеливо хвърляне

Какато – пета. 
Какато ате – всички видове удари с пета.
Какато фумикоми – тъпчещ удар с пета.

Каке – последната фаза при изпълнение на хвърляне. Вж. Кудзуши и Цукури. 

Каки - карате упражнения за трениране на тактилните усещания и автоматични реакции на тялото.

Каку - ъгъл.

Камае – позиция на тялото. Различните позиции се изучават грижливо, защото дават големи възможности при бой. В тях се стои дълго и малко по малко се заучават преходите от една позиция към друга.

Камаете – В гард! Команда за заемане на бойна позиция.

Ками – коса; отгоре, над, по-горен; хартия; шинтоистко божество, дух.
Ками тори – захват за косата, използван като атака.
Ками шихо гатаме – четворно задържане отгоре.

Камидза - ритуална ниша в дожо. Учениците се строяват  с лице към нея. 

Кани басами – джудо техника за хвърляне – рачешка ножица.

Кансецу – стави, кокалчета на пръстите.
Кансецу уадза – техники за заключване на ставите.

Кара – празен.
Карате – празна ръка. Бойно изкуство, създадено на остров Окинава.

Ката – серия от формализирани движения, учещи на техниките и стратегията на стила; рамо.

Карами уадза – техники за обездвижване и контрол чрез осукване и извиване. Вж. Гарами.

Катаме уадза – техники за обездвижване и контрол. Вж. Гатаме.

Катана – японски самурайски меч.

Катате дори – захват за китката

Кауазу - жаба
Кауазу гаке - жабешко закачане

Кейко – практика; човка на пиле.

Кейко ги – облекло за практика.

Кен –    японски, дълъг, двуостър, прав меч.

Кендо – пътят на меча. Дисциплина за самоусъвършенстване чрез практиката на техники с меч. Съвременен боен спорт, при който се извършват двубои с бамбукови мечове и защитно снаряжение.  

Кенджуцу - техника за бой с меч.

Кенсен - връх на меча.

Кери – ритник. Равнозначно на гери.
Кери уадза – техники с крака.

Кеса – шал (който се носи вързан от работо до противоположната страна на кръста).
Кеса гатаме – шалово задържане на земята.
Кеса гарами – шалово задържане на земята с осукване на ръката.
Кеса гири – диагонален удар с меч или тояка от рамото до противоположната част на кръста.

Ки – жизнена енергия, вътрешна сила, дъх, намерение. 

Киай – „среща на духа”, концентриране, фокусиране и изхвърляне на енергията за постигане на максимален ефект. Най-често се практикува с издаването на силен вик. Но всъщност киай не е викане.

Кизами цуки – къс, бърз удар с предния юмрук.

Кимоно – традиционно японско облекло.

Ки мусуби – обединяване на собственото Ки с това на противника.

Ки но нагаре – поток на енергията.

Кинхин - практика (упражняване на ума) по време на ходене.

Кихон – основа, стандарт. Упражняване на основни техники по отделно и в комбинации.

Ко – малък.

Кобудо - старите бойни начини и техники, класическите японски традиции за работа с оръжия.

Кокоро – сърце, дух. Смята се, че един практикуващ не може да бъде истински будока без кокоро, участие със сърце и дух, постоянство, упоритост, отдаденост и неподдаване на унинието. 
 
Кокю – дишане, дъх.
Кокю наге –    хвърляне с използване на дишането.
Кокю рьоку – дихателна сила.

Коми – срещу, против, отвътре.

Корю – класическо бойно изкуство, преподавано във вида, в който се е изучавало от самураите.

Коте –    китка.
Коте гаеши – хвърляне чрез завъртане навън на китката на противника.
Коте ките - упражненията за закаляване на ръцете, ползвани в карате. 
Коте Мауаши – виж Никьо.
Коте Хинери – виж Санкио.

Коши – таз, кръст, хълбок, бедра. Равнозначно на гоши. Възглавничките под пръстите на краката, с които се нанася преден ритник – мае гери. Равнозначно на сокутей.
Коши уадза – техники за хвърляне с таз в джудо.
Коши наге – хвърляне през кръста.

Кю – девет.

Куби – врат.
Куби шиме – захват около врата, стягане, душене.
Куби дори – сграбчена шия, захват.

Кудзуре – вариант, разновидност на дадена техника.

Кудзуши – първата фаза на всяко хвърляне, извеждане от равновесие.

Кумаде – мечешка лапа, удар с длан и свити пръсти.

Кумите – „среща на ръцете”, спаринг, практикуван в карате.

Кусари – верига.
Кусари фундо или манрики кусари – японско средновековно оръжие, верига с тежести на двата края.
Кусари гама – японско средновековно оръжие, верига с тежест от едната страна и коса или сърп от другата. 

Кю – ученик, ученическа степен.

Кюдо – пътят на лъка. Дисциплина за самоусъвършенстване чрез практиката на стрелба с лък.

Ма – при който се пада по гръб.
Ма сутеми уадза – самопожертвователни техники, при които хвърлящият (тори) пада по гръб, за да успее да направи хвърлянето.

Маай – дистанция; континиум на времето и пространството.

Мае – напред, преден.
Мае гери – ритник напред.
Мае хиджи ате – удар с лакет напред.
Мае укеми – падане напред, кълбо напред.

Маки – навиване, завъртане, осукване, обръщане. 
Макикоми – срещуположно навиване.

Манджи - свастика.

Маруи – кръг.

Мате – команда за спиране на всякакво действие. Равнозначно на яме.

Мауате (мавате) – команда за обръщане на 180º. 

Мауаши (маваши) – дъгов, кръгообразен.
Мауаши (маваши) цуки – кръгообразен удар с юмрук, кроше.
Мауаши (маваши) гери – кръгообразен ритник.

Миги – десен, надясно.

Мисоги - ритуално пречистване на духа, идващо от шинто.

Мокусо – команда за затваряне на очи и концентриране навътре в себе си.

Мороте – изпълняван с двете ръце едновременно, двоен.
Мороте уке – блок с двете ръце.
Мороте цуки – прав удар с юмрук с двете ръце едновременно.

Му – нищо, празнота.

Муне – гръден кош, гърди; задната, тъпа страна на меча.
Муне цуки – юмрук насочен към гръдния кош.
Муне дори – хващане през гърдите (реверите).

Мушин – празно съзнание, „без мисъл”, първично съзнание. Съзнание, което не е фиксирано за нищо и е отворено за всичко ново (дзен).

Наге – хвърляне; партньорът, който изпълнява хвърлянето в айкидо. В джудо се нарича тори.
Наге уадза – техники за хвърляне.     

Нагината – японско класическо оръжие, алебарда, извито острие, закрепено за дълга дръжка.

Не уадза – техники за борба на земята в джудо и джуджицу.

Ни – две.

Никьо – втори, ключ, втори обездивжващ принцип (Коте Мауаши).

Нодо – гърло. 

О – голям.

Оби – колан, пояс.
Оби наге – хвърляне с хват за пояса.

Ой цуки – мушкащ удар с юмрук с едноименната ръка (предната) при стъпка напред или назад.

Окури – двоен.

Омоте – челен, преден; положителен, явен.

Осае – натиск, обездвижване, задържане.
Осае коми уадза – техники за задържане, обездвижване на противника на земята.

Отоши – събаряне.

Рандори – свободна практика; свободна атака и отговор на атаката в джудо и джуджицу.

Рей – поздрав, поклон, уважение.
         Отогай ни рей - поздрав към всеки от трениращите.
         Сенсей ни рей - поздрав към учителя.
         Шомен ни рей - поклон напред към ритуалната стена (камидза).

Рей шики, рейхо – церемониял, етикет.

Рензоку – продължение, комбинация.
Рензоку уадза – верижни техники, комбинации.

Ренши – „човек, овладял себе си”, технически експерт по бойно изкуство. Една от многото титли, като таши (експерт), кьоши (учител), ханши (майстор). Обикновено практикуващият с титла ренши е асистент на кьоши.

Рио – две.
Риохиджи дори – хват за двата лакътя.
Риоката дори – хват за двете рамена.
Риоте – две ръце.
Риоте дори – захват на двете ръце на противника с цел атака.
Риоте мочи – хват с двете ръце за едната ръка на противника.

Рицу рей – прав поклон, поклон в изправено положение.

Року –    седем.

Ронин – странстващ самурай, самурай без господар.

Сабаки – движение, избягване.

Сакате - обратен хват на меча или ножа. Еднозначно на гякуте. Вж.  джунте и хонте.

Саке – напитка от ферментирал ориз.

Сакура – вишнево дърво.

Самурай – феодален японски воин, „този, който служи”.

Сан – три (3); суфикс за господин, госпожа.

Санкаку – триъгълник.

Санкьо – трети обездвижващ принцип (Коте Хинери)

Сасае – опора.

Сая - ножница на меча.

Сей - същност, есенция, сперма, дух, девственост, чистота; регулирам, вкарвам в ред.

Сейза – традиционно японско седене на колене.

Сейка танден – долен център на тежестта на тялото, намиращ се на три пръста над пубисната (срамната) кост, около юмрук под пъпа. Нарича се още шимо танден.

Сейкен – предната страна на юмрука, с акцент върху кокалчетата на показалеца и средния пръст.

Сейтай - японска физиотерапия чрез двигателни, дихателни и психофизически упражнения и други физикални средства, създадена в съвременния й вид от Харучика Ногучи. 

Сейтей - стандартна форма в японските бойни изкуства, която трябва да бъде изучена и практикувана през целия живот.

Сен - хиляда.

Сен но сен - прилагане на техника едновременно с атаката на противника, реакция по време на акция.
Сен сен но сен - прилагане на техника преди атаката на противника, реакция преди акция.
Вж. Го но сен и тай но сен.

Сенпай – старши, ръководител. Противоположно на кохай (младши).

Сенсей – учител, „роден по-рано”, преподавател в школа по бойно изкуство.

Сеои – на гърба, през рамо.
Сеои наге – раменно хвърляне.

Соде –  ръкав, страна.

Сокутей – възглавничките под пръстите на краката, с които се нанасят някои ритници. Равнозначно на коши.

Сокуто – страничен ръб на крака, с който се нанася йоко гери (страничен ритник).

Сорими - изтегляне на тежестта към задния крак и избягване с главата назад.

Сото – външен, навън.
Сото макикоми – хвърляне с осукване навън.
Сото уде уке – външен блок с предмишница.

Субури – единично (самостоятелно) движение с джо (тояга) или кен (меч).

Суки - отвор, пролука в защитата, процеп на Ки. 

Сукуи – лъжица, загребване.

Суми – ъгъл.
Суми гаеши - ъглово обръщане (хвърляне).
Суми отоши – ъглово събаряне (хвърляне).

Сутеми – саможертва, „да рискуваш живота си, за да спечелиш”.
Сутеми уадза – група от техники за хвърляне чрез жертване на собственото равновесие и падане на земята. Виж. Ма сутеми и йоко сутеми уадза.

Сууари (suwari) уадза - техники, изпълнявани от седеж в сейза.

Тай – тяло.
Тай сабаки – движения на тялото за избягване от линията на атаката, контрол на тялото, позициониране на тялото. 

Тайджуцу – работа без оръжие срещу невъоръжен опонент. Владеене на тялото, техника на тялото.

Тай но сен - прилагане на техника след атаката на противника, реакция след акция. Равнозначно на Го но сен. Вж. Сен но сен и Сен сен но сен.

Танден – долната част на корема.

Тани – долина, запречване.

Танрен учи –     традиционен метод за развиване на силата на бедрата при сечене с бокен. Удряне в специално подготвени пособия – гуми, наръчи от дървени пръти, дънери или колони. 

Танто – нож.

Тате – надлъжен, въртикален.

Тауара - чувал с ориз
Тауара гаеши - обръщане на чувал с ориз

Тачи – прав, изправен; японски закривен меч с едно острие, доста по-дълъг от катана; стойка - дачи.
Тачи дори – техники, при които се хвърля противника и му се взима оръжието.
Тачи уадза – техники за хвърляне от стойка.

Те – ръка.

Тейшо – основа на дланта. Равнозначно на шотей.
Тейшо учи – удар с одновата на дланта.
Тейшо уке – блок с основата на дланта.

Текуби – китка. Те (ръка) и куби (врат).
Текуби осае – приковаване на китката, йонкьо, четвърти ключ.

Тенкай аши – завъртане на крака.

Тенкан – завъртане на 180º около единия крак.

Тенчи наге – хвърляне "небе-земя".

Теншин - движение, при което единият крак се дърпа към другия чрез плъзгане на възгланчиките на ходилото.

Тецуи – железен чук.
Тецуи учи – удар с долната,мека част на юмрука.    

Тоби – скок, изпълнен със скок.

Томое – кръг, дъга, извивка.
Томое наге – дъгово хвърляне назад с опора на крака върху долната част на корема на опонента.

Тори – партньорът, който изпълнява хвърлянето в джудо, джуджуцу или карате. В айкидо се нарича наге.

Уде – предмишница, частта на ръката от китката до лакетя.

Уке – партньор, който е хвърлян при тренировката; блок, защита.

Укеми – падане, начин за предпазване.
Укеми уадза – техники за падане.

Уки – летящ, залитащ, люлеещ се.

Ура – противоположен, обратен.

Уцури – преместване, промяна.

Уширо – назад, заден.

Учи – удар с ръка; вътрешен, отвътре навън.
Учи уде уке – блок с предмишница отвътре навън.

Учикоми – метод на тренировка чрез многократно повторение на една и съща техника или част от техника.

Фумикири – режещ, остър ритник. 

Фумикоми – мачкащ, тъпчещ ритник.

Хадака – гол.
Хадака джиме – задушаване с предмишница.

Хаджиме, джиме – започвайте, команда за начало на действието.

Хайсоку – долната, вътрешната част (подметката) на ходилото.

Хайто – ръбът на ръката от страна на палеца.
Хайто уке – блок с ръба на ръката от страна на палеца.
Хайто учи – удар с ръба на ръката от страна на палеца.

Хайшу – задната, обратна страна на ръката. Гръб на длънта.

Ханбо – дървена палка с дължина 70 – 90 см.

Хане – крило; пружина, скок.

Хантачи - позиция на колене, полуизправено положение.
Ханми хантачи - техники, изпълнявани от коленичил тори срещу изправен уке.

Хара – коремна област, долната част на корема. Според японците на един юмрук под пъпа се заражда и се складира жизнената енергия на човека. Там се намира центърът на тежестта. Смята се, че когато дишането се фокусира в тази област, умът се успокоява, а нервната система се отпуска. Нарича се също Танден от превода на китайската дума Дантиен – киноварно поле.

Хараи – помитане, метла. Равнозначно на барай.
Хараи гоши – техника от джудо за помитане на двата крака на протиника и хвърляне през таза.
Хасами – ножица. Равнозначно на басами.

Хейджошин - винаги спокоен дух.

Хейко – паралелен, успореден.

Хенка – вариации на основната техника, дадена в ката.  

Хидари – ляв, наляво.

Хиджи – лакет. Равнозначно на емпи, дума с окинавски произход.
Хиджи ате – всички видове удари с лакет.
Хиджи учи – удар с лакет.

Хидза – коляно.
Хидза гери – удар с коляно.
Хидза уке – блок с коляно.

Хики – дърпане назад, теглене, избягване назад.
Хики аши – основна позиция на крака, която се заема при подготовка за ритник или след изпълнение на ритник. Коляното е вдигнато високо, ходилото е успоредно на земята в контра-шпиц, петата над и зад коляното на опорния крак.
Хики те – позиция на ръката, с изтеглен назад лакет, докато юмрукът с длан нагоре застане отстрани на гръдния кош. Височината и начините на изпълнение в различните стилове са доста различни.

Хикими - изтегляне на средната част на тялото назад.

Хишиги – обтегнат, опънат; лост.

Ходжо джуцу - техника за връзване на противника.

Ходжо ундо - допълнителни упражнения за развитие на физическите качества на тялото в карате.

Хонте - прав хват на меча или ножа. Еднозначно на джунте. Вж. гякуте и сакате.  

Цуба - предпазител, гард на дръжката на меча.

Цуги аши – форма на пристъпване, при която единият крак следва другия, без да го задминава.

Цука - дръжка на меча.

Цуки – мушкане, прав удар с юмрук. 

Цукури – втората фаза на хвърлянето, подготовка. Вж. кудзуши и каке.

Цумасаки – върховете на пръстите на краката.

Цури – вдигам, дърпам нагоре с кръгово движение.
Цурикоми – вдигам и дърпам нагоре за ръкава и ревера.

Чибури - движение, с което се изтръсква кръвта от меча, след разсичане или пробождане на противника. 

Чудан – средно ниво на тялото, слънчев сплит.

Ши - четири; мъртъв.

Шизентай – естествена позиция на готовност с крака на ширината на раменете. Отговаря на хачиджи дачи в карате.

Шикаку – квадрат; мъртва зона, сляпо петно,  скрит ъгъл за дадена гледна точка.

Шикко - придвижване, ходене на колене.

Шиме – удушване, задушаване.
Шиме уадза – техники за задушаване.

Шин – сърце, ум, съзнание, усещане. Виж кокоро.

Шинто - традиционна японска религия, датираща от дълбока древност.

Шиоку – нерви.
Шиоку уадза – техники с притискане на нервни окончания.

Шихан – майстор, майстор-модел, учител на учителите.

Шихо – четири посоки, четири ъгъла, четири крайника, всички посоки.
Шихо гатаме – задържане на четирите ъгъла.
Шихо наге – хвърляне в четири посоки.

Шотей – основа на дланта. Равнозначно на тейшо.

Шуто – ръка сабя.
Шуто уке – блок с ръка сабя.
Шуто учи – удар с ръка сабя.

Юби – пръст, пръсти.

Яма – планина.

Яме – команда за спиране на всякакво действие. Равнозначно на мате.

Яри – копие.

 

Броене на японски

Ичи – едно
Ни – две
Сан – три
Ши (йон) – четири
Го – пет
Року – шест
Шичи (нана) – седем
Хачи – осем
Кю – девет
Джу – десет
Ни джу – двадесет
Сан джу – тридесет
Йон джу – четиридесет
Хяку – сто
Кю хияку – деветстотин
Сен - хиляда
Ман - десет хиляди
201        Ни хяку ичи   
546        Го хяку йон джу року   
3427      Сан зен йон хяку ни джу нана (или шичи)     
33 456   Сан ман сан зен йон хяку го джу року

"Ши" или "йон" може да се използва в 3654,но в 40, 400, 4000 и т.н.се използва само "йон".
"Шичи" или "нана" може да се използва в 9607, но в 70,700,7000 и т.н. се използва само "Нана"
600 = "Роппияку" (а не "року хяку")
800 = "Хапияку" (а не"хачи хяку")
8000 = "Хасен" (а не"хачи сен")

 

Девет айкидо ключа:

Икьо        Първи ключ = Оши таоши, уде осае
Никьо      Втори ключ = Коте маваши, котемаки
Санкьо    Трети ключ = Коте хинери, шибори-киме
Йонкьо    Четвърти ключ = Текуби осае
Гокьо      Пети ключ = Куджи осае
Рокьо      Шести ключ = Хиджи киме осае, ваки гатаме
Нанакьо  Седми ключ = Йонкьо приложено отзад на китката
Хакьо      Осми ключ = Модифицирано Никьо
Кукьо      Девети ключ = Обърнато никьо

 

Септември 2014

 ПВСЧПСН
361

2014-09-01

19:00 Тренировка по карате Шотокан - техникум Попов

2

2014-09-02

10:00 Упражнения за регулиране на тялото - Център по борба - Дианабад
19:30 Тренировка по джуджицу - Център по борба, Дианабад

3

2014-09-03

19:00 Тренировка по карате Шотокан - техникум Попов

4

2014-09-04

10:00 Упражнения за регулиране на тялото - Център по борба - Дианабад
19:30 Тренировка по джуджицу - Център по борба, Дианабад

5 6

2014-09-06

12:30 Тренировка по джу джицу и самоотбрана - Център по борба - Дианабад
14:30 Упражнения за регулиране на тялото - Център по борба - Дианабад

7
378

2014-09-08

19:00 Тренировка по карате Шотокан - техникум Попов

9

2014-09-09

10:00 Упражнения за регулиране на тялото - Център по борба - Дианабад
19:30 Тренировка по джуджицу - Център по борба, Дианабад

10

2014-09-10

19:00 Тренировка по карате Шотокан - техникум Попов

11

2014-09-11

10:00 Упражнения за регулиране на тялото - Център по борба - Дианабад
19:30 Тренировка по джуджицу - Център по борба, Дианабад

12 13

2014-09-13

12:30 Тренировка по джу джицу и самоотбрана - Център по борба - Дианабад
14:30 Упражнения за регулиране на тялото - Център по борба - Дианабад

14
3815

2014-09-15

19:00 Тренировка по карате Шотокан - техникум Попов

16

2014-09-16

10:00 Упражнения за регулиране на тялото - Център по борба - Дианабад
19:30 Тренировка по джуджицу - Център по борба, Дианабад

17

2014-09-17

19:00 Тренировка по карате Шотокан - техникум Попов

18

2014-09-18

10:00 Упражнения за регулиране на тялото - Център по борба - Дианабад
19:30 Тренировка по джуджицу - Център по борба, Дианабад

19 20

2014-09-20

12:30 Тренировка по джу джицу и самоотбрана - Център по борба - Дианабад
14:30 Упражнения за регулиране на тялото - Център по борба - Дианабад

21
3922

2014-09-22

19:00 Тренировка по карате Шотокан - техникум Попов

23

2014-09-23

10:00 Упражнения за регулиране на тялото - Център по борба - Дианабад
19:30 Тренировка по джуджицу - Център по борба, Дианабад

24

2014-09-24

19:00 Тренировка по карате Шотокан - техникум Попов

25

2014-09-25

10:00 Упражнения за регулиране на тялото - Център по борба - Дианабад
19:30 Тренировка по джуджицу - Център по борба, Дианабад

26 27

2014-09-27

12:30 Тренировка по джу джицу и самоотбрана - Център по борба - Дианабад
14:30 Упражнения за регулиране на тялото - Център по борба - Дианабад

28
4029

2014-09-29

19:00 Тренировка по карате Шотокан - техникум Попов

30

2014-09-30

10:00 Упражнения за регулиране на тялото - Център по борба - Дианабад
19:30 Тренировка по джуджицу - Център по борба, Дианабад

 
« »

Вижте още

Самостоятелна бойна единица
16 Май 2014 г. 15:13:18
Kiril Hinkov


Самостоятелна бойна единица

Боят е действие на условни рефлекси. Когато оръжията са извадени, за мисли и разумни доводи вече няма време. Затова този, който иска да бъде подготвен, постоянно работи върху нови комплекси от условни рефлекси. Той оценява действията си по време на предишни тренировки, схватки или конфликти и търси начини за тяхното подобряване. Изследва естествените реакции на тялото и съзнанието при агресия и се учи да ги преобразува в действия, които носят предимство в боя. Тези рефлекси представляват техниката за водене на бой.

„Бърз като вятъра, тих като гората, свиреп като огъня, непоклатим като планината.”

Техниката (вж. уадза) е определен начин за използване на даден инструмент. Няма значение какъв инструмент – гаечен ключ, оръжие, екип от хора или цяла армия, собственото тяло или логическата ни мисъл, чувствата, които носим в себе си.

Тактиката е теория и практика за водене на бой чрез вече познати и отработени техники. Тя е ограничена от познаването на инструментите и навиците за тяхното използване.

Стратегията от своя страна стои един порядък по-високо. (вж. За тридесет и шестте стратегеми, Тридесет и шестте стратегеми)  Тя се занимава с начините за използавне на техниките и търсене на нови приложения в постоянно менящите се условия на боя. Целта на стратегията е чрез просто прилагане на техника да доведе до много по-мащабна промяна, отколкото може да се очаква на пръв поглед. Промяна в духа на ситуацията. Стратегът е ограничен единствено от границите на своето въображение. Той работи най-вече с идеите, защото те контролират мислите и действията на хората, а тяхната природа винаги ще си остане същата. Нови идеи възникват извънредно рядко и в общи линии това са най-вече нови думи за описване на стари идеи.

„Ако единственото ти оръжие е чук, всичките ти врагове ще са пирони.”

Казват, че ресурсите на боеца са физическите му сили, техниката (уменията) му и силата на духа. Всеки от тези три компонента може да се окаже причина за загубата на битката с враговете. Всеки от тези три компонента може в даден момент да придаде сили и да преобърне събитията в благоприятна посока. Затова трябва да се знае:
- здравото и пълно с енергия тяло е основата;
- търсенето на силна и правилна техника чрез постоянна практика и анализ е пътя за развитие и растеж на осъзнаването и възможностите в бойното изкуство;
- постоянният и непреклонен стремеж без съмнения и колебания е начина за изковаване на духа.
Въпреки всичко, решаващ е духът.

„Можеш ли да пренесеш богатствата си през морето в пробит кораб без платна? Не? Тогава защо не се погрижиш за корпуса и платната му?”

„Когато останеш в съзерцание или ходиш по света, не се опирай на нищо. Небето, земята и ти. Човек не е роден, за да живее подпрян. Не се отказвай от помощ, ако наистина имаш нужда от нея. Винаги можеш да помогнеш на някого ...”

(още по темата)

Тецузан Курода за бойното изкуство
08 Септември 2010 г. 00:28:11
Kiril Hinkov


Тецузан Курода за бойното изкуство

Чрез ката аз преподавам конкретни, практични, ментални и физически техники, за да позволя на учениците да осъзнаят същността на бойното изкуство.

Zegoku itto no koto e състояние, при което чрез движение на съзнанието и тялото си, фехтовачът контролира противника, още преди да е помръднал меча. Това е най-висшето умение. „Невидима” техника, която се състои от напреднали технически похвати и действия на духа, основаващи се на тези похвати. Всяка практика на бойното изкуство започва с ученето на това, как да възприемаме този невидим елемент. Вътрешното виждане, способно да улови тези невидими неща, е основата на бойните изкуства.    
 
Да тренираш бойни изкуства е да се стремиш да постигнеш единство на меча и на тялото, което е единство на техниката и на съзнанието. Ако се запитаме, как да постигнем това, отговорът е: чрез практикуването на ката. Всичко, което традиционният войн (bushi), се е опитал да предаде на следващите поколения, се съдържа в катата. Чрез тренировката на ката, преди всичко останало, се отварят очите ни. По време на тренировките в моето дожо аз преподавам как да разбираме катата и как трябва да се разбира всяко индивидуално движение. Ние учим как катите са станали това, което са, защо трябва да се правят по този начин, какво се надяваме да постигнем, като правим катите и какво ще произлезе от тяхната практика. Не е ли това, което са търсели старите самураи и за което са посвещавали живота си? 
 
В мига, в който мечът и тялото на противника ми помръднат, моят меч вече го е разсякъл. Това е свят, в който, ако си направил грешка, не е можеш да се извиниш и да кажеш: ”Нека го направя отново”. Да правиш нещата, както трябва в практиката на бойно изкуство, е точно същото, като да постъпваш правилно в съвременното общество. Да се научиш да не повтаряш грешките си или да не се извиняваш при тренирането на ката, означава да имаш абсолютна увереност в своята собствена техника, способности и умения. Въпреки, че такова ниво на увереност може да изглежда максимално за сегашното ви ниво, то може да се счита за ниско ниво, погледнато относително. Такава абсолютна увереност е необходима на всички нива при тренировката на бойно изкуство. С други думи, вие трябва напълно да вярвате на себе си. Няма нищо друго освен това, което можеш да направиш сам. Не се приемат извинения при практика, където едничкият ви живот е поставен на карта.
 
Възможно е катата да се практикува самостоятелно. Но когато уменията ви нараснат дотолкова, че не виждате слаби места в движенията си, вие трябва да помолите някой по-напреднал да ви учи, като стане ваше уке (партньорът, който ви атакува, а вие се защитавате от него, чрез изучаваната техника). Така вие можете да напреднете до следващото ниво, и до следващото. Като резултат, катата става по-бърза и по-бърза. Движенията, изпълнени с бързина, видима за окото, стават невидими, развива се бързина, която няма движение.
 
С продължаването на тренировката на ката способността на очите ви да виждат постепенно се променя и качеството на вашите движения нараства. Затова самураите са залагали живота си на нея. Аз вярвам, че катата не е заместител на истинския бой. Ако съществува такова нещо като ката, която може да бъде използвана в реална ситуация, бих искал да го видя. О-сенсей Морихеи Уешиба е казвал, че не бива да се отдава голямо значение на ката. Но това е нещо, което може да каже само човек от неговата класа, защото вече е достигнал това ниво. Ние, обикновените хора, обаче, ще загубим указанията за това как да изпълняваме реални техники, ако отхвърлим катата.
 
Очите на хората трудно виждат истинските неща. Те не могат да кажат кое е бързо и кое бавно. Аз преподавам катата бавно. Но даже, когато правя движенията бавно, хората са неспособни да ги видят. Истинската бързина не е въпрос на бързи и бавни движения. Също така, може да се каже, че най-бързото движение фактически е липсата на каквото и да е движение. Това се нарича zegoku itto. Както изглежда, в китайското кемпо има бойни изкуства като Да-чен-чуан или И-чуан, където се казва, че най-бързо е не-движението. Въпреки, че тялото при такова движение изглежда неподвижно, то реално се движи. Мой ученик неочаквано ми каза същото. Гледайки седналата ми позиция, той каза: „Макар, че сте неподвижен, цялото ви тяло се движи.”
 
Първоначално, технически казано, същността на иайджуцу е била да не се вади меча. Това е курсът на обучение на катата. Това е само едно изключително естествено техническо ниво, погледнато от гледна точка на свят, състоящ се главно от необичайни движения, наречени hiden или gokui (тайните или мистериите на изкуството). Най-общо казано, техниката, с която противникът е хвърлен във въздуха само чрез едва забележимо протягане на ръката, се смята за секретна, но тя не е нищо повече от леко протягане на ръката в необичайно движение, докато противникът изпълнява обичайно движение. Това движение, при което вие леко изпъвате ръка, няма да има ефект върху някой трениран в истинско бойно изкуство. Ако не удряте с целия си дух, вие рискувате живота си. Винаги има по-висши техники и това не може да бъде разбрано от гледна точка на обикновените движения. Все пак, от гледна точка на някой, който е тренирал с пълно разбиране на техниката от самото начало, всичко ще изглежда естествено. Това просто ще е резултат от акумулираната тренировка и степента на тренировката. Катата е онова, което ни извежда на тези нива.
 
За да обясни, каква според него е тази бързина, моят дядо само казваше, че джуджуцу е нещо толкова бързо, че е невидимо за очите. Хронометър не може да измери скоростта на техниката на някой, роден и отгледан в свят, където неподвижността е най-бързото движение, а скоростта не може да се измери с инструменти. Техниките, или това, което може да бъде наречено техника, са бързи в абсолютен или божествен смисъл. Тези техники са самата ката. Скоростта на удара не може да бъде видяна от обикновено око, защото той е изпълнен в единичен ритъм. Аз казвам „истинска бързина”, но дори, когато този удар се изпълнява относително бавно, се получава същото, някак си, той е бърз. Получава се усещането, че той е наистина бърз и точно тази бързина не може да бъде избегната.
 
Ако вие изпълнявате това движение с неподвижно тяло, движението става толкова бавно, колкото е скоростта, с която е изпълнено. Само движения, които са абсолютно бързи, докато се движите бавно, са истински техники. Невъзможно е да се избегне такава техника или удар без вътрешно виждане, ако тези движения са изпълнени бързо в единичен ритъм. Какво да направите, ако противникът ви е умел боец? Дори ако начинът му на движение изглежда като обикновено движение, единственият начин да се справим с боец, чиито движения имат съвсем различна природа, е да се научим да движим тялото си в същото измерение, в което го прави и той. Най-ефективният директен начин за това е практикуването на ката. Движенията на катата са толкова рафинирани, че не изглеждат като съставляващи катата. Ако дядо ми беше предал катата с нейните специфични движения и беше показал истинския начин отбрана, не мисля, че щях да забележа разликата в движението на тялото или посоката между истинското движение на тялото и простото „излизане от пътя”.
 
Разликата, между това да си отпуснат и просто да не използваш сила, се вижда, когато удари часът да се опиташ да я приложиш и техниката или работи или не. Също така, човек наистина трябва да тренира сериозно за по-дълъг период от време, за се отпусне, когато не прилага сила. Всичко не може да се постигне наведнъж. Ако аз се отпусна, партньорът ми се отпуска и изглежда, сякаш се състезаваме, за да отнемаме сила от движенията си.
 
Все пак, както винаги, аз изпълнявах катите така, както ми бяха предадени, без да ги променям. Малко по малко, една след друга, катите ме принуждаваха да се изправя пред друго ниво на трудност. Една и съща ката постоянно се променяше, тъй като и аз се променях и това не ми даваше време дори да си помисля да ги променям. Когато разбрах как да дебалансирам таза на уке дори и когато хващах отпусната му ръка, в която нямаше сила, аз разбрах, че съм развил вътрешен поглед преди да съм го осъзнал. Остротата на техниката ми се подобряваше, когато тренирах, разчитайки на това вътрешно виждане и постепенно аз започнах да използвам все по-малко и по-малко сила.

http://www.aikidojournal.com/article?articleID=85

Рейхо – етикетът в бойното изкуство
03 Юни 2011 г. 21:13:56
Kiril Hinkov


Рейхо – етикетът в бойното изкуство

Въпросът за уважението и формалното му проявление  е първостепенен за бойното изкуство. В залата това се символизира най-видно от поклона (рей). При японските бойни изкуства ние се покланяме на ритуалната стена с портретите на учителите или олтара (камиза), покланяме се при влизането на татамито и излизането от него. Покланяме се на оръжието, при практика с оръжие. Покланяме се на нашите партньори и нашия учител. Почти през цялото време на тренировката.

Ако бойното изкуство има за цел да се учим да бием, всичко това изглежда безсмислено. Каква загуба на време, за да изядеш боя на улицата, докато се покланяш на някой!

Дожо, означава място на пътя или място за търсене на пътя.
Ако се търси истинския път, нищо в дожото не е случайно. Влизаме вътре и имаме цел. Заставаме, изправени и открити, абсолютно сами в психологически план. Стената пред нас е това, което търсим и това, което трябва да преодолеем. Страхът, гневът и предварителните очаквания са това, което трябва да забравим, за да можем да оценим правилно ситуацията. Вдишваме ситуацията, издишваме всичко излишно от нас, докато се покланяме. Вдишваме отново. Вече сме готови. Един поклон, три дихателни действия. Вдигаме сабята пред себе си. Обгръщаме я с вниманието си, покланяме се. Тя ще бъде нашия партньор и учител. Вече сме едно.

Рей - това е заншин.
Всъщност това, което ни пази, е будното внимание (заншин). То обхваща всичко и контролира дистанцията и наситеността на пространството около нас.

Да влезем в една ситуация, без да сме я оценили, е липса на уважение, внимание и дисциплина. Това означава, че с развитието си ситуацията ще стане много по-лоша за нас, просто защото сме влезли в нея, дори без да сме се огледали.

Буда казва, че всички същества и предмети съдържат в себе си Буда-природата. Дори и камъните. Да знаем, че утре можем да загубим всичко и да станем същите като този, когото презираме, поддържа вниманието будно. За да виждаме нещата такива, каквито са, трябва да се научим да не се отделяме от тях. Който се мисли за велик, пада от височината на величието си.

С израза на нашето уважение, поклонът и вниманието, ние правим контакт, който ни дава възможност за оценка и правилно, отговарящо на ситуацията, действие.

Интервю със сенсей Садашиге Като
15 Ноември 2010 г. 14:44:08
Kiril Hinkov


Интервю със сенсей Садашиге Като

Превод от статията на И. Сироткин

- Сенсей, вашите методи за преподаване на карате се отличават от общоприетите .....

- Разбирам въпроса ви, това става поради няколко причини. Първо, всеки човек трябва да се научи на 100% да използва индивидуалните си особености, като ръст, тегло, темперамент, характер, и като като ги прилага в техниката на карате, да я превърне в своя втора природа. Развивано от много поколения майстори, карате става идеална система за самовъзпитание и самозащита, но е много важно да умееш да извлечеш тези правилни знания, а не да се отклониш от истинския път. Ако сте се научили да слушате себе си и да се доверявате на усещанията си, да не вредите на здравето си, а да го укрепвате, вие няма да излезете от пътя. Когато достигне до първи дан, човек трябва да разбира как да използва знанията и техниката, които е изучавал, и, като се опира на тях, да върви по-нататък. Карате Шотокан е дълбоко, научно и съдържа отговорите на всички въпроси, но е важно, първо, да ги зададем на себе си, и второ, да намерим правилния отговор. Аз изучавам карате дълги години, вече станах учител на учителите, затова се опирам на собствения си опит в преподоването на шотокан.      

- Какво можете да кажете за огромното количество стилове в съвременното карате?

- Tова е нормално явление, продукт на епохата. Много майстори по карате искат да назоват по различен начин от преди своето виждане за дисциплината, но това не влияе много на същността, ако в основата лежи истинско познаване на бойното изкуство. Аз считам, че има четири основни стила: Шито рю, Годжу рю, Вадо рю и Шотокан; всички останали са произвидни на тях. Освен това, препоръчвам на всички, достигнали до пети дан в един стил, да анализират и изучават аналогичните кати в другите стилове, за да имат по-широка представа за трансформацията на техниката. Например катата Басай има множество варианти в много стилове, които силно се отличават един от друг, но в началото е имало само един Басай на майстор Мацумура; неговите ученици са оставили свои версии и, като ги изучавате, можете да направите много открития, които ще подобрят вашата техника и разбиране на карате. Аз знам практически всички кати от годжу рю и шито рю, и тези знания не ми се струват излишни.

- Вероятно затова в някои организации по Шотокан официално са включени в програмата катите Сейпай и Сейенчин?

- Да, но в Шотокан те се изпълняват различно от например Годжу рю. По мое мнение там дишането и напрягането са много неестествени, което може да способства за развитието на различни заболявания поради неправилното циркулиране на кръвта. Затова във версиите, изпълнявани в Шотокан, ние се отказахме от този начин на изпълнение и катите изглеждат по-хармонично.

- А как се отнасяте към това, че в организацията на сенсей Асай са разработени редица нови кати, като Хачимон, например?

- В традиционните кати на Шотокан много комбинации се изпълняват само наляво или само надясно, а много удари и блокове от основната техника въобще не са отразини в тях. Отчитайки всичко това, сенсей Асай разработи редица нови кати, които развиват тялото на практикуващия симетрично и равномерно, учат го да използва по-голям арсенал от основни техники. Аз също знам всички тези кати и ние ги изучаваме в рамките на IJKA. Хачимон учи как се използват в атака и защита двете ръце, утре на тренировката задължително ще ви покажа, за да почувствате сами за какво ви е необходима катата. В превод от японски „Хачимон” означава „осем врати” и ни учи как да действаме в осем посоки.

- Истина ли е, че в тези кати са влезли много елементи от кунгфу, което сенсей Асай е изучавал в Тайван при брата на съпругата си, голям специалист в тази област?

- Возможно е това да е така, но освен това сенсей Асай е изучавал и древните кати на окинавското карате, и е възприел тяхната техника. В шотокан има ката Унсу (Облачни ръце). Като допълнение към нея сенсей Асай създава Суйсу (Водни ръце), предаваща стихията на водата и Касу (Огнени ръце), илюстрираща стихията на огъня. Той създава и три кати Какуйоку, които имитират бойните действия на жерава. Освен това той възстановява катата Мейкьо нидан, втората от трите кати Мейкьо, известни на Окинава като Рохай. За съжаление сенсей Асай поради проблеми със здравето не може да лети и по тази причина на нас се налага да запознаваме хората с техниката му. Но в негово изпълнение катите са просто великолепни, той напомня истински, жив вихър, въпреки преклонната му възраст.

- Добри ли са отношенията ви с него?

- Да, разбира се, нашите отношения са близки и дружески, така, както и тези със сенсей Каназава. В моята организация зз правя изпити само до четвърти дан. Кандидатите за 5 дан изпращам при сенсей Каназава, а тези за шести при сенсей Асай.

(За сведение на читателите сенсей Тецухико Асай, главен инструктор на IJKA и JKS, почина на 15 август 2006 г.)

- Какво можете да кажете за латвийското карате?

- Вие се занимавате добре и обичате да се учите, а това е много важно. Аз с удоволствие се занимавам с вас, харесвам настройката ви и затова съм готов да ви дам всички знания, които сам владея. Всичко, което даваш, се връща, всичко, което криеш, пропада. Каня ви в своя дом в Англия, ще живеете в дома ми и ще тренирате толкова, колкото искате.

Интервю със сенсей Робърт Шенк - юли 2004 г.
15 Октомври 2010 г. 23:38:15
Kiril Hinkov


Интервю със сенсей Робърт Шенк - юли 2004 г.

Сенсей Шенк, кога започнахте да се занимавате с бойни изкуства, какво Ви тласна в залата по джу-джицу?

Това стана съвсем случайно. Видях една обява за тренировки по джу-джицу, реших да проверя за какво става дума и това беше началото. Тогава бях на 17 години.

Какво тренирахте впоследствие и до момента?

Започнах с джу-джицу и не съм прекъсвал през цялото време. Първите 4-5 години тренирах успоредно и джудо, но след това спрях. От 12 години тренирам и айкидо.

Как се промени практиката Ви през годините?

Аз практикувам от 27 години джу-джицу и разбира се е ясно, че през годините всичко се променя в някаква степен. В началото просто копирах техниките, които ми показваха моите учители, но с времето тренировките стават индивидуални. Всеки подобрява и усъвършенства техниките, които му подхождат, променя ги и ги приспособява към себе си.

Разкажете за Вашите учители и за учениците Ви.

Имах един голям учител, който ме води дълго по пътя. Това беше Ханц Гезиини от Швейцария, за съжаление той почина преди няколко години. Освен това, в областта на Айкидо, имам много добър учител, който ми дава импулс да се развивам и в джу-джицу, неговото име е Ренато Филипин.

Учениците ми са различни. Имам групи от 7-годишни деца, 15-17 годишни ученици, а най-възрастният ми ученик е на около 50 години.

Бихте ли проследили пътя на джу-джицу от Япония до Европа?

Пътят, по който джу-джицу е дошло в Европа, не ми е известен. В различните учебници има различни истории, които са еднакво възможни и не знам коя от всички е най-вероятна. Със сигурност мога да кажа само, че джу-джицу е много добре развито в Европа. Във всяка държава има силни организации и клубове, вероятно защото джу-джицу не е обединено и единно като карате или джудо, за които всичко е написано и се знае. Джу-джицу не е спорт и няма забранени техники, ние се учим от всички и използваме всичко, което може да ни помогне.

Какви са целите и задачите на WJJF във Ваше лице?

Основната ни цел е да съберем хората, интересуващи се от будо-спортове и да се учим заедно и едни от други.

Джу-джицу стана много популярно по света след участията на фамилията Грейси в свободни двубои. Какво мислите за тези тип прояви и за състезанията изобщо – помагат или пречат на практикуващите?

Това е много индивидуално и зависи от целите, които си поставя всеки трениращ. Който иска да се състезава, го прави, който не иска – може да мине и без това. Основното нещо е всеки да знае, защо практикува. Ние правим джу-джицу от много години, били сме в много държави, справяме се чудесно и без Грейси. Винаги зависи от изходната точка – дали искате да печелите медали или да вървите по своя път, да работите върху себе си и т.н. Това са два различни пътя.

Какви са разликите в джу-джицу, което се практикува в Япония, Европа и Бразилия?

Мога да говоря единствено за джу-джицу в Европа. Не познавам добър японски учител по джу-джицу, според мен там са по-популярни класическите форми – карате, джудо, айкидо, сумо. Аз нямам лични контакти с японски доджота по джу-джицу.

Същото мога да кажа и за Бразилия – нямам лични контакти с хората, които правят джу-джицу там, с тяхната методика, и не мога да коментирам.

В Европа има много добри клубове, нивото на джу-джицу тук е много добро. На някои места се набляга на спортния аспект, на други – на самозащита и самоусъвършенстване, работи се във всички насоки.

Усещате ли разлики между практикуващите в България и в другите държави, които сте посещавали?

Разбира се, че има разлики, всички се развиват постоянно. Чудесно е да се учим заедно, ние правим интернационални лагери, където всеки показва своите методи. Бих казал, че това е основният двигател в нашата връзка – да се учим заедно и едни от други. Ние не се ограничаваме с “правилни” и “неправилни” техники, не заклеймяваме нечий труд като по-добър или по-лош, всичко се оставя на съвместната работа и проверка в практиката.

В модерния свят на малко хора се налага да използват уменията си по самоотбрана, за да оцеляват. Как виждате приложението на джу-джицу в живота на съвременния човек?

Аз също не практикувам, за да оцелявам. Преди всичко, джу-джицу води до усъвършенстване на характера и помага по индивудалния път, например в професионалната кариера. Професиоаналният успех, който имам в работата си, е следствие от моята практика.

Вие работите с групата на Явор Дянков вече 15 години, какъв е стимулът Ви да посещавате България?

Това е сред хубавите страни на джу-джицу – покрай тренировките се запознавам с много различни хора, политическите и др. граници не играят роля. В България си спечелих много близки приятели, направих много запознанства. Идвам всяка година тук с голямо удоволствие, България и българите ме удивляват, чувствам се много комфортно.

Приятно ми е да съм сред вас, защото виждам успеха. Когато погледна назад, виждам ученици, които са били тук през цялото време, намерили са пътя си и са научили много. За мен това е основният стимул да ви посещавам – виждам резултатите от съвместната ни работа.

За финал, какви са очакванията Ви за развитието на джу-джицу?

Разбира се, очаквам да продължава да се развива, да остане като здрава институция.

Превод от немски: Галин Панчев

Изложение на стоте болести от неизвестен автор

Лао Дзюн казваше:

Ако желаеш да се спасиш от катастрофа или да разрешиш даден проблем, то най-добре е от рано да предотврати тяхната поява в своя живот. Тогава няма да има трудности. За да излекуваш недъг или да се избавиш от болест е най-добре да се подготвиш за отрано за тях. Тогава ще има изход щастлив.

Днес хората не обръщат внимание на това и не се стараят да предотвратяват болестите. Те насочват силите си за това, как да се излекуват. Не се предпазват от рано, а се опитват да се лекуват с помощта на лекарства. Ето защо има владетели, които не са способни да опазят жертвения олтар на държавната власт. Има и такива същества, които не са способни да се запазят непокътнати през дългия си живот. По такъв начин мъдрия човек постига щастие, когато още няма и знак за това. Той се спасява от бедата, преди тя да се е появила. Та нали катастрофата се ражда от дреболия, а болестта от най-незначителни отклонения.

Хората смятат, че малкото добро не носи полза, затова не желаят да правят добро. Струва им се, че малкото зло не вреди и затова не се поправят. Ако не натрупваме доброто малко по малко, няма да получим великата Сила. Ако не се въздържаме от малкото зло, ще извършим голямо престъпление. Ето защо, ще изберем най-важното, за да покажем как то се ражда.

И така, ето стоте болести:

  1.  Не познавайки постоянството – ту се радваш, ту се гневиш – това е болест.
  2. Забравяйки за дълга, да се стремиш към изгода – това е болест.
  3. Да обичаш чувствените наслаждения, унищожавайки силата – това е болест.
  4. Да обичаш, привързвайки се с цялото си сърце - това е болест.
  5. От ненавист да желаеш нечия смърт - това е болест.
  6. Да не забелязваш, че заради разпуснатост и алчност правиш грешки - това е болест.
  7. Да ругаеш хората, хвалейки себе си - това е болест.
  8. Да се променяш непрекъснато, отнасяйки се снизходително към себе си - това е болест.
  9. Да бъдеш прекалено разговорчив, обичайки да бъбриш - това е болест.
  10. Да се радваш, преследвайки сгрешилия - това е болест.
  11. Гордеейки се със знания, да презираш другите - това е болест.
  12. Използвайки властта си, да вършиш произвол - това е болест.
  13. Да смяташ хората за грешни, а себе си – за прав - това е болест.
  14. Да обиждаш, обръщайки се небрежно към слабите и беззащитните - това е болест.
  15. Да побеждаваш хората, прилагайки сила - това е болест.
  16. Да лентяйстваш, усещайки своята власт и сила - това е болест.
  17. Да говориш, стремейки се да побеждаваш хората - това е болест.
  18. Да вземеш назаем, забравяйки да върнеш - това е болест.
  19. Да смяташ хората за неправедни, мислейки за своята праведност - това е болест.
  20. С прямотата си да вредиш на хората - това е болест.
  21. Да не обичаш хората, а само себе си - това е болест.
  22. Да се гордееш със себе си и в добро разположение и при гняв - това е болест.
  23. Да смяташ другите за глупави, а себе си за мъдър - това е болест.
  24. Да се изтъкваш, вършейки достойна постъпка - това е болест.
  25. Да намираш недостатъци на известните хора - това е болест.
  26. Да се оплакваш от това, че трябва да се трудиш - това е болест.
  27. Да приемаш илюзиите за реалност - това е болест.
  28. Да се радваш на чуждите грешки - това е болест.
  29. Да се гордееш пред хората със своето богатство - това е болест.
  30. Да бъдеш аристократ и да презираш хората - това е болест.
  31. Да бъдеш беден и да завиждаш на богатите - това е болест.
  32. Да си плебей и да говориш лошо за аристократите - това е болест.
  33. Да клеветиш хората, стремейки се към благоразположение - това е болест.
  34. Да се изтъкваш, чрез своята Дъ (нравственост) - това е болест.
  35. Да постигнеш успех, нанасяйки някому поражение - това е болест.
  36. Да нарушаваш справедливостта - това е болест.
  37. От любов към себе си, да не виждаш смисъла - това е болест.
  38. Да запазиш своята безопасност за сметка на другите - това е болест.
  39. Да си ревнив - това е болест.
  40. Заради избухливост да влизаш в противоречие с околните - това е болест.
  41. Много да ненавиждаш и малко да обичаш - това е болест.
  42. Да обсъждаш постоянно, кое е истина и кое лъжа - това е болест.
  43. Да прехвърляш отговорността на другите - това е болест.
  44. Да отхвърляш същността, привързвайки се към външното - това е болест.
  45. Да обсъждаш достойнствата и недостатъците на другите - това е болест.
  46. Да вярваш на себе си, считайки другите за лъжци - това е болест.
  47. Да помагаш на хората, надявайки се награда - това е болест.
  48. Да осъждаш човек за това, че не те е облагодетелствал - това е болест.
  49. Да се разделиш с човек, разкайвайки се за това - това е болест.
  50. Да обичаш да те увещават, когато си сърдит - това е болест.
  51. Да ругаеш и обиждаш всякакви живи твари - това е болест.
  52. С магьоснически методи да нанесеш някому вреда - това е болест.
  53. Да обиждаш и порицаваш талантливите - това е болест.
  54. Да мразиш хората за това, че те превъзхождат - това е болест.
  55. Да се пристрастиш към различни упойващи билки - това е болест.
  56. Ако няма хармония в сърцето - това е болест.
  57. Да си спомняш за старите обиди - това е болест.
  58. Да вдигаш много шум за някакви твои способности - това е болест.
  59. Да не възприемаш увещания и критики - това е болест.
  60. Използвайки официални жалби, да победиш някого - това е болест.
  61. Да спориш с глупака - това е болест.
  62. Да постъпваш лекомислено в трудна ситуация - това е болест.
  63. Да подстрекаваш към беззаконие - това е болест.
  64. Да обичаш да се смяташ за прав - това е болест.
  65. Много да се съмняваш и малко да вярваш - това е болест.
  66. Да се надсмиваш над лудите и болните - това е болест.
  67. Да седиш мързеливо и да не съблюдаваш ритуалите - това е болест.
  68. Грозни думи и зли слова - това е болест.
  69. Небрежно и с презрение да се отнасяш към възрастните и децата - това е болест.
  70. Злобно отношение и некрасиво поведение - това е болест.
  71. Да си непостоянен - това е болест.
  72. Привързаност към веселието и шегите - това е болест.
  73. Да обичаш да разграничаваш хората - това е болест.
  74. Хитрост и ласкателство - това е болест.
  75. Да желаеш да получиш нещо чрез измама - това е болест.
  76. Да лъжеш и да нарушаваш своите обещания - това е болест.
  77. Да буйстваш и безчинстваш, когато си пиян - това е болест.
  78. Да ругаеш и сквернословиш по адрес на вятъра и дъжда - това е болест.
  79. Да желаеш да убиеш заради лоши думи - това е болест.
  80. Да подтикваш към прекъсване на бременността - това е болест.
  81. Да се бъркаш в чужди дела - това е болест.
  82. Да надничаш и послушваш скришом - това е болест.
  83. Да вземеш назаем и да се скриеш от заемодателя - това е болест.
  84. Да не се вслушаш в противоположното мнение - това е болест.
  85. Да харесваш резкия отказ - това е болест.
  86. Настойчиво да преследваш жените - това е болест.
  87. Заради стари заблуди да въвеждаш в заблуда и друг - това е болест.
  88. Да разваляш птичите гнезда и да чупиш яйцата - това е болест.
  89. Да убиваш зародиш и да режеш плът - това е болест.
  90. Да причиняваш беди чрез огън и вода - това е болест.
  91. Да се смееш над слепите, глухите и немите - това е болест.
  92. Да подтикваш към встъпване в брак - това е болест.
  93. Да учиш хората да правят провокации - това е болест.
  94. Да учиш хората да вършат зло - това е болест.
  95. Да променяш отношението си към попадналия в беда - това е болест.
  96. Да желаеш нещастието, призовавайки бедата - това е болест.
  97. Да харесаш нещо и да пожелаеш да го отнемеш - това е болест.
  98. Насила да отнемеш вещите на хората - това е болест.
  99. Да действаш с користни подбуди - това е болест.
  100. Да нямаш собствено мнение - това е болест.

Лао Дзюн казваше:

Ако не забравяш за необходимостта да се избавиш от тези сто болести, тогава няма да те сполети беда. Всички недостатъци и болести ще те отминат сами. Винаги ще получаваш помощ и поддръжка в трудни моменти, а твоите деца и внуци никога няма да се лишат от помощта на Небето.