Кьокутен - Точка на пречупване

Български

Предстоящи събития

Последни статии

САМОПРЕДПАЗВАНЕ И САМОЗАЩИТА ЗА ВСИЧКИ
17 Септември 2014 г. 20:42:55
Kiril Hinkov


САМОПРЕДПАЗВАНЕ И САМОЗАЩИТА ЗА ВСИЧКИ

ТЕМИ ЗА ОБУЧЕНИЕ:
- Живот и здраве – най-скъпите притежания на всеки. Правила за практика. Етикет. Методи за предпазване от травми, наранявания, заболявания и изчерпване на силите. Техника за падане и поемане на удари.
- Настройка на тялото, вниманието и духа – поза, осанка, готовност за отстояване на себе си, излъчване, увереност, решителност. Осъзнаване на околната среда, опасностите и възможностите, които тя предоставя.
- Техники за самонаблюдение, запазване на самообладание и поддържане на оптимално физическо, ментално и емоционално състояние при стрес, агресия, малтретиране. Правила и методи за подобряване на общото физическо състояние.
- Подходи за преодоляване на междуличностни конфликти и напрегнати ситуации. Вербална и поведенческа самоотбрана.
- Тактика и стратегия на двубоя. Предпазливост. Намерение на агресора, сила, дистанция, посока, скорост на развитие на ситуацията. Избягване, предпазване, пренасочване, отблъскване, елиминиране на атаката.
- Сценарии за самоотбрана при агресивно поведение и различни видове физическо посегателство. Удари, борба, заключване на ставите, оръжия, предметите от ежедневието като средство за самоотбрана. Много нападатели.
- Възможности за получаване на помощ или подкрепа преди, по време и след нападение и посегателство.

За повече информация:
Кирил Хинков
Клуб за бойни изкуства и двигателни упражнения "Кьокутен"
м: +359 (88) 274 4783
е:  office@kyokuten.net

Здраве, висока работоспособност и сплотен колектив чрез тренинг на работното място? А защо не?
17 Септември 2014 г. 20:34:04
Kiril Hinkov


Здраве, висока работоспособност и сплотен колектив чрез тренинг на работното място? А защо не?

„Човек може да управлява тялото си по различни начини. Ако избере неправилен, функциите на организма му се влошават.”
„Колкото и умен и силен да ни се струва мъжът или прекрасна и очарователна жената, колкото и богати да са те, каквито и връзки да имат, техният живот съвсем няма да бъде идеален, ако не умеят правилно да управляват тялото си.”
Фредерик Матиас Александър (1869-1955)

Въвеждането на програми за подобряване на здравето, повишаване на работоспособността и сплотяване на колектива чрез тренинг и обучения на работното място не е нова идея. Има данни за успешното й прилагане в Япония, Швейцария, Австралия. Въпреки това, при нейното предлагане на мениджърите или HR звената на фирми или организации у нас, се срещат редица възражения.

Защо „не”?

„Фирмата не разполага с бюджет за такива екстри в момента.”
„Поощрителната програма на фирмата има съвсем друга схема и логика. Не виждаме начин да включим обучения за повишаване на физическата компетентност в нея.”
„Нямаме подходящо място за провеждане.”
„В работно време провеждането на такава програма не е възможно, а в друго време не можем да ги накараме насила.”
„Служителите ни едва ли ще имат интерес.”
„Каква е тази щуротия? Ще въвеждаме отново соц. физ. зарядките ли?”
„Ние вече провеждаме йога (танци, масаж, медитация) в офиса.”
„Имаме добре оборудван фитнес.”
„Професионално насочените обучения са основата на добрия професионализъм. Това е най-важното, в което трябва да инвестира работодателят.”
„Всеки е длъжен сам да отговаря за физическата си форма и състояние.”
„Много от средствата, които се отпускат по звена, най-често отиват за банкети и веселби на някое хубаво място. А и не е ли това истинският тийм билдинг? Опознават се хората, общуват, веселят се.”
„Шеър холдърите на компанията са в чужбина. Компанията майка има своя политика за стимулиране и обучения на персонала, унифицирана за всички поделения.”

Изброените твърдения ясно показват отхвърляне на идеята, че такъв тип програми могат да окажат влияние върху постигането на бизнес целите на компаниите и организациите или, дори, че те биха били полезни за служителите. Такива твърдения оставят на заден план ролята на физическата компетентност и интелигентност[1] за професионалното развитие на работната сила и на мениджърите в частност. 

Реалната ситуация:

Съвременният начин на живот се характеризира с голяма динамика, конфликти, стрес и напрежение. Натоварването на служителите понякога е изключително високо и поради семейните им задължения. И дори тези, които активно спортуват или разпускат напрежението по различни начини, чрез тях се натоварват още повече и си причиняват допълнителни вреди, ако не могат ефективно да управляват процесите на работа и почивка. Статистиките твърдят, че през последните години работоспособността на работната сила в България намалява. Увеличават се заболеваемостта и отсъствието на персонала по болест.
 
При провеждането на прости двигателни тестове и след кратък разговор със служителите на редица фирми и организации относно начина им на живот, работа, почивка и хранене, най-често става очевидно, че:
* Хората са пренапрегнати и имат постоянни напрежения в много части на тялото.
* Някои от тях имат наднормено тегло, което носи сериозен риск от поява на метаболитен синдром[2].
* Много от тях почти веднага проявяват признаци на болка – във врата, раменете, гърба, кръста, коленете или стъпалата.
* Постоянно работещите на компютър често имат явно уморени очи, главоболие и изтръпвания в китките и дланите.
* Тружениците от една сфера на дейност и професия имат сходни болки и затруднения поради специфичния характер на работата им и специфичната професионална умора от нея. (Интересен е фактът, че обикновените служители и физическите работници по-често изпитват болки в кръста, а мениджърите – напрежение във врата, раменете и чести главоболия.) 
* Не е рядкост неправилната или изкривена стойка при стоеж или седене и небалансираната  походка. 
* Все по често се среща липсата на добър сън и достатъчно възстановяване, дори след дълга почивка и въртене в леглото.
* Много от тях нямат рационална програма за редуване на движение, работа и почивка, както и за балансиране на живота.
* Същото може да се твърди за режима им на хранене.
* Много от служителите казват, че поради ангажирания си живот, те едва ли биха отделили повече време за себе си и физическото си състояние, освен ако не усетят влошено или пряко застрашено здравето си и досегашния си начин на живот.

Влошеното физическо и здравословно състояние на работната сила и на нацията като цяло са един много сериозен проблем. За съжаление средствата за масов спорт и физическа култура, отпускани от бюджета са нищожни. Затова, на този етап ни изглежда, че подобрение може да се постигне чрез по-висока загриженост и ангажираност от страна на бизнеса и работодателите. А логиката е съвсем проста и ползата очевидна.

Здраве, висока работоспособност и сплотен колектив чрез тренинг на работното място? Да, редно е да започнем веднага!

„Ако мислиш за година напред, посади ориз. Ако мислиш за 10 години напред, посади овощна градина. Ако мислиш за 50 години напред – образовай хората." Източна мъдрост

 Да се опитваме да формираме високи професионални качества и да изискваме отлични постижения от своите мениджъри и служители, без да сме се погрижили за базовите им потребности и физическата им форма, е безсмислено. А такава грижа е една добра стратегия и инвестиция в развитието на човешките ресурси.

Съвместното обучение и трениране на служителите, води до взаимното им опознаване и много по-дълбоко общуване без значение от нивото на служителите в йерархията. Те се учат да наблюдават и да се грижат не само за своето състояние и възможности, но и за тези на хората около тях. Подобрява се качеството на комуникациите и живота на работното място и у дома. Тренировъчното взаимодействие и натоварване дават възможности за естествено разрешаване на противоречия и конфликти, както и за намиране на нови решения в редица трудни и дори критични ситуации, които се срещат по време на изпълнение на професионалните задължения. Спецификата на тренингите води до висока ангажираност към програмата и изграждане на лична гордост и удовлетвореност от работното място. Така се градят основите на винаги печелещия отбор.

Бележки:
[1] Физическа компетентност и интелигентност – система от знания и умения на индивида, чрез които той осъзнава и управлява своето физическо състояние, възможности и работоспособност по най-оптималния за него начин. Изграждането й изисква практически познания от областта на анатомията, физиологията, физическата култура, науките за хранене и дишане, хронобиологията, психологията и др. Както и висока степен на интелигентност, емоционален баланс, много практика и добро познаване на себе си и нуждите на тялото си.
Наличието на такива качества у мениджърите им позволява обективно да преценяват и управляват собственото си състояние, състоянието на своя екип, както и да оценяват правилно възможностите на конкурентите и опонентите си.     

[2] Метаболитен синдром - комбинация от четири проявления, наречени “смъртоносния квартет”: наднорменото тегло и напълняване в областта на талията; повишено артериално налягане; нарушение на мастната обмяна (увеличен лош холестерол) и нарушение на въглехидратната обмяна.

Гичин Фунакоши - основателят на съвременното карате
17 Септември 2014 г. 20:33:41
Kiril Hinkov


Гичин Фунакоши - основателят на съвременното карате

"Ако човек е прекалено самодоволен, вярващ, че хубавото време ще продължи вечно, някой ден той ще бъде изненадан от порои и бури. Ето защо е важно за всички ни да се подготвяме ежедневно - всеки един час за всякакви неочаквани прояви."

"Дълбоко в светлите традиции на човешката култура се спотайват бисери - семена на съзиданието. Те очакват да бъдат извадени на повърхността и разпръснати между хората. Едно такова семе - бисер, е идеята на карате."

„Никога не забравяйте старите думи, че силният вятър може да пречупи едно здраво и голямо дърво, но върбата се превива и вятърът минава през нея. Най-големите достойнства на карате са предпазливостта и смирението.”

„Карате до е не само придобиване на умения за защита, но също така овладяване на изкуството да бъдеш добър и честен член на обществото.”

"Равновесието между победата и поражението често се базира на простите неща."

"Карате е изкуство за себеизпитване."

Биография в дати:

1868  
Гичин Фунакоши се ражда на 10 ноември в окинавската столица Шури. Той е от високо образована самурайска фамилия, потомствен васал на кралската династия на островите Рюкю. През тази година след реставрацията на императора, аристократичните привилегии са премахнати и имуществото на фамилията е иззето. Детството на Фунакоши протича в изключителна бедност.  

1879
Япония сваля официално кралската династия на Окинава Шо и крал Шо Тай е изпратен в изгнание в Токио.
 
1880  
Започва тренировки по карате при майстор Азато Анко. По това време карате все още е тайно и тренировките се провеждат скрито през нощта. Тренировката се състои най-вече от повторението на ката. Често през нощта идва на посещение и друг известен окинавски майстор – Яцусуне Итосу. Двамата майстори го представят на майстор Сокон (Буши) Мацумура.

1888  
Издържа изпит и започва работа като учител по класическа китайска литература в основното училище в Шури. Същата година се оженва на доста късна според тогавашните разбирания възраст. Съпругата му също тренира карате заедно с него.

1891
Започва да практикува с майсторите Сейшо Аракаки в стил Шури и Косаку Мацумора в стил Томари по препоръка на своите учители. През годините Азато и Итосу дават на Фунакоши възможност да тренира и с други известни майстори на Окинава. Говори се, че е имал обмяна на опит и с Канрьо Хигаона в стил Наха, приятел на майстор Итосу.
 
1902
Mайстор Итосу създава катите Пинан.

1908  
Обучението по карате е въведено в училищата на Окинава със съдействието пред министерството на образованието и културата в Токио на Шинтаро Огава, японски училищен инспектор.

1910  
Участва в организирането на публични карате демонстрации в залите на най-големите градове Шури и Наха. В инициативния комитет участват: Фунакоши, Мабуни, Мотобу, Киян, Гусукума, Огусуку, Токумура, Ишикава, Яхику.

1917  
Фунакоши прави демонстрация и изнася лекция за карате в Бутокуден – „Дворецът на бойната доблест” в Киото, който по това време е официалния център на бойните изкуства в Япония.

1921  
Почетна демонстрация на карате в чест на японския наследник принц Хирохито на Окинава. В замъка Шури той наблюдава ката, таме шивари и кумите. Силно впечатлен, принцът кани представители на окинавските карате среди в Токио за демонстрации.  Фунакоши е избран да демонстрира карате на първата национална изложба на спорта в Токио, организирана от Министерството на образованието.
 
1922  
По молба на организаторите на проявата, Гичин Фунакоши написва и донася със себе си учебник по карате "Рюкю кемпо - карате". Но по-късно, по време на голямото токийско земетресение през 1923 г., ръкописът е унищожен.  Фунакоши започва да пише нова книга: „Рентан гошин карате джуцу”, която излиза през 1925 г. Японската будо общност е впечатлена от карате.
По молба на изявени майстори и общественици като Джигоро Кано, основател на джудо, известния кендо майстор Накаяма Хиромачи, вице-адмирала на японския флот Яширо Якуро и лорд Шимпей Гото, министър на вътрешните работи, Фунакоши решава да остане и да преподава в Токио. Тренировките започват при мизерни условия – в зала с 20 постелки (татами), без специално тренировъчно облекло.
 
1924  
Формира се първият токийски карате клуб в университета Кейо.

1926  
Установява се карате клуб в университета Ичико.

1927  
Първи карате клубове в университетите Такушоку, Уаседа, Хосей, Мейджи, Нихон, Шодай, в Медицинския университет, в императоския университет Тодай, в Селскостопанския университет и др. С нарастването на броя на учениците финансовото състояние на Фунакоши се подобрява. След години на бедност и лишения, той има свое собствено скромно жилище.

1929
Фунакоши променя името на своето бойно изкуство от Тоди (китайска ръка) на Карате-до  (пътят на празната ръка).

1935
Публикувана е книгата на Фунакоши „Карате-до киохан”.
Общественият комитет, подпомагащ карате, събира нужните средства за построяване на сграда, предназначена за дожо.
 
1936  
Залата започва да функционира. При откриването й приятна изненада е надписът "Шотокан", изписан от учениците. "Шото" означава "вълните на боровите върхове", литературен псевдоним на Фунакоши, който се увлича от  китайска поезия.
Това е наименованието, което получава впоследствие и стила, водещ началото си от майстор Гичин Фунакоши.

1943
Публикувана е книгата на Фунакоши "Карате до нюмон", което означава "Входна врата по пътя на празната ръка".

1945  
Шотокан дожото е разрушено от бомбандировките през Втората световна война. Синът на Фунакоши Йошитака, почива от туберкулоза. Покрусен от смъртта му, Фунакоши отива да живее със съпругата си на о. Кюшу. Двамата живеят в крайна бедност.
 
1947  
Съпругата на Фунакоши почива. Той се премества в Токио, където живее в голямо усамотение.

1948  
Все по-малко хора посещават курсовете на Фунакоши. Младите каратеки не искат да учат от 80-годишен старец, който преподава само ката. Цутому Ошима е принуден да обяви, че който не посещава уроците на Фунакоши, няма да защити своята следваща степен. По този начин посещаемостта отново нараства. Преподаването е едно от малкото хубави неща през седмицата на майстор Фунакоши.

1949  
Масатоши Накаяма създава Японската карате асоциация (JKA) с цел разпространяването на карате като състезателен спорт.

1950  
Майстор Фунакоши е обявен за почетен учител на JKA.

1954  
Организирана е голяма демонстрация на бойни изкуства в Токио. Участват майстори като Хиромачи Накаяма (Кендо) и Кюдзо Мифуне (Джудо) и Фунакоши, който е на 86 години. Фунакоши посочва Шигеру Егами, който да представи бойното изкуство от негово име.
 
1955  
Масатоши Накаяма оглавява линията на Японската карате асоциация.

1957  
На 89-годишна възраст Гичин Фунакоши умира по време на сън. Погребан е в светилището Енкаку-джи, където през 1968 г. е поставен малък каменен обелиск, на който освен името и фамилията на майстора, са издълбани думите: "В карате няма нападение".
 
*** *** ***
"До. Пътят. Кой ще го измине направо и добре?"
Гичин Фунакоши

Животът на  Гичин Фунакоши не е твърде интересен и впечатляващ.
Предан съпруг и баща на трима сина, учител по литература. Той не предизвиква никого в двубой на живот и смърт, не чупи рогата на бикове, няма самоуверен и арогантен вид, никога даже не излиза извън Япония. Поет и книжовник, той дори не е видял истинска битка.

Но Фунакоши е човек на Пътя. Той не отдава значение на състезанията, подобряването на рекорди, победата в надпревара. Вместо това той подчертава ролята на самоусъвършенстването.  Вярва в благоприличието и уважението, което всяко човешко същество дължи на другите. Той е майстор на майсторите.

Преди неговото идване в Япония, карате е местна окинавска бойна система. След като се запознава с традиционните японски бойни изкуства, Фунакоши променя карате по техен образец и го прави популярно в цяла Япония. Това е една от най-големите му заслуги към бойните изкуства. Точно затова често се казва, че майстор Фунакоши е велик философ и голям майстор.

Майстор Фунакоши е погребан в светилището - храм Енкаку-джи в Камакура, близо до Токио. Там е поставен малък каменен обелиск, върху който освен името и фамилията на майстора са издълбани следните слова: "В карате няма нападение." ("Karate ni sente nashi").
Както и следната калиграфия, написана от самия него приживе:
"На острова и най-вече на юг познават донесеното от далече сурово бойно изкуство. Съжалявам, че не достигат знания, за да бъде то пренесено в бъдещето. Кой би се заел с тази непосилна задача, да го обнови и предаде? Това ще съм аз! Кой друг, ако не аз? В самото небе съм се заклел!..."

 

 

Тридесет и шестте стратегеми
17 Септември 2014 г. 20:33:14
Kiril Hinkov


Тридесет и шестте стратегеми

1. Да измамиш императора, за да пресече морето.
Идеята е да се създаде измамна картина, която да приспи бдителността на врага. Един император трябвало да преплува морето, но той постоянно отказвал. Подчинените му го поканили да преспи в къща до морето. Това бил маскиран кораб. Когато той заспал, те го откарали, където трябва.

2. Да обсадиш една провинция, за да спасиш друга.
Когато една армия обсажда столицата на друга, трета страна, която досега е пазила неутралитет може да нападне столицата на първата и да я завладее. Пред хората, третата страна ще се представя като спасител на втората, но в същност в съвсем кратко време тя ще е погълнала, ако не във военен план, поне в икономически, и нея. 

3. Да вземеш назаем сабя, за да убиеш противника.
Когато една от страните в конфликта започне да търпи поражения, тя може да привлече съюзниците си в битката. По този начин, тя може да нанесе поражения на врага, докато възстановява или пази силите си.

4. Да изтощиш противника без усилие.
Докато ти почиваш, чакаш истощения противник, който идва към теб. Принуждаваш врага да изчерпва силите си, като тича наоколо или атакува отдалеч.  

5. Да използваш пожара, за да ограбиш дома.
Използвай всички слабости на врага си, като шансове за постигане на успех.

6. Замахни на изток, за да удариш на запад.
Разпространи лъжлива информация, за да накараш противника да концентрира усилията си на един фронт. Така останалите му позиции ще станат уязвими.

7. Да създадеш нещо от нищо.
Създай идея за нещо реално, докато всъщност там няма нищо. Например вдигни голям шум, все едно минава голяма войска, и по този начин създай сигурност, която не е възможно да се осигури по друг начин.

8. Да пресечеш теснината в мрака.
Привлечи противника в лъжлива конфронтация, а навлез в територията му на други места.

9. Наблюдавай огъня от другата страна на реката.
Спокойно наблюдавай вътрешните затруднения, които разкъсват противника и изчакай, докато той се разрушава сам. 

10. Да прикриеш нож зад усмивка.
Прикривай коварните си замисли зад приятелско държане и добри думи. Когато врагът ви е убеден в добронамереността ви, атакувайте го неочаквано.

11. Да оставиш да падне едно дърво, за да спасиш гората.
Индивидуалните жертви са необходими за постигането на по-големи цели.

12. Да хванеш овена по време на път.
Един пътник минавал покрай голямо стадо овце. Засилил се през средата им и докато излизал, повел със себе си един овен. Изглеждал толкова спокоен и уверен, че овчарят си помислил, че овенът не е от неговото стадо.
Улавяй случая, който ти се представя. Не прогонвай шанса, ако той чука на вратата ти.

13. Да удариш тревата, за да подплашиш змиите.
Когато не можеш да разбереш намеренията на врага си, направи някаква диверсия, за да видиш реакцията му.

14. Да заемеш труп, за да му вдъхнеш дух.
Не използвай това, с което всички си служат. Напротив, послужи си с това, което всички отхвърлят. Извлечи полза от това, което е било отхвърлено по недоглеждане. Когато нещо е преценявано като безполезно и без стойност, използвай го като го подкрепиш и му вдъхнеш живот.

15. Да накараш тигъра да слезе от планината.
Не влизай в бърлогата на врага си. Убеди го да излезе от нея.

16. Ако искаш пленници, не обграждай враговете си.
Ако врагът ти се почувства без изход, той ще се бие до смърт с енергията на безнадежността. Ако му оставиш изход, той ще изчерпи силите си в стремежа си да се измъкне и накрая ще бъде заловен лесно.

17. Да хвърлиш цветно стъкло, за да вземеш нефрит.
Предложи на врага си подарък без стойност, за да разбереш къде крие истинските си съкровища.

18. Да хванеш разбойниците, като заловиш главатаря им.
Когато се изправиш слещу силна и многобройна опозиция, насочи ударите си срещу нейните предводители.

19. Да отдръпнеш дървата изпод тенджерата.
Когато си неспособен да надделееш над противника си, можеш да го победиш като пречупиш морала или постепенно източиш ресурсите му.

20. Да размътиш водата, за да хванеш рибите.
Използвай объркването, за да постигнеш целите си. Ако забележиш отслабване или изчерпване във властта, почни да събираш недоволните и неутралните около себе си.

21. Позлатената цикада изоставя обвивката си.
Остави след себе си привидности, създадени със стратегическа цел. Както обвивката на цикадата, фасадата остава непокътната, но истинското действие се развива на съвсем други мяста.

22. Да затвориш вратата, за да хванеш бандитите.
Хвани тези, които са те атакували. Не им давай никакъв път за отстъпление. Ако въпреки това, успеят да се изплъзнат, не ги преследвай в тяхната територия. Ще станеш плячка.

23. Да се съюзиш с далечните, за да нападнеш близките.
Ако съседите ти започнат да набират сила, можеш да се защитиш като сключиш споразумение с тези, които се намират от другата им страна. Така ще извадиш съседите от равновесие, като направиш войната им с теб несигурна.

24. Да поискаш право за минаване и да атакуваш съседа си.
Използвай силите на съюзник, за да нападнете общ враг. След като го разгромите, обърни силите си срещу съюзника и разгроми и него.

25. Да откраднеш греда, за да замениш стълб.
Опитай да привлечеш най-способните войни на съюзниците си, като ги убедиш да се присъединят към твоята кауза.

26. Да посочиш един, за да хванеш друг.
Критикувай прикрито и завоалирано, за да достигнеш целите си без директна конфронтация.

27. Да се правиш, че не разбираш, използвайки целия си разум.
Придай си глупав вид и избягвай да говориш много. Съзнателно показвай слабост и недееспособност.

28. Да ги оставиш да се качат на покрива, за да махнеш стълбата.
Подмами противника си до точката, от която няма връщане и го хвърли срещу пръвъзхождащите го твои сили

29. Да накараш дърветата да цъфнат.
Примамете и заблудете противника си чрез лъжливи привидности.

30. Да превърнеш госта в домакин.
Оставете врага да свърши вашата работа.

31. Да заговорничиш с красотата.
Използвай чара на красивите жени, за да окажеш влияние на ключовите фигури във вражеската организация.

32. Да подведеш, като използваш празен замък.
Ако изглеждаш по-слаб, отколкото си в действителност, противниците ти ще се погубят чрез реакцята си на твоята слабост. Остави ги да бъдат суетни до насита и арогантни до агресивност, така сами ще стигнат падението си. Нека вярвят, че им подготвяш капан, който те могат да лесно да осуетят.

33. Да използваш двойни агенти.
Опитай да компрометираш агентите на вражеската организация, за да ги заставиш да работят за теб.

34. Да подведеш, като си нанесеш сам поражения.
Тази техника се използва от тайни агенти. Представи се като жертва на своя собствен лагер, за да спечелиш симпатията и доверието на враговете.

35. Да воювай чрез непрекъснати кръгове.
Когато врагът ти е по-силен от теб, се съпротивлявай пасивно, като избягваш да хвърляш всичките си сили в една атака. Атакувай на няколко места едновременно, движи се като вихър, имайки през цялото време по-обща стратегия. 

36. За предпочитане е да избягаш.
Когато си победен, прекрати битката. Пред теб има три възможности: капитулация, присъединяване към врага или бягство. Първата означава пълно поражение, втората полу-поражение, третата не-поражение. А ако избегнеш разгрома, ти си запазил шанса за победа.

Thomas Cleary
The Japanese Art of War – Understanding the Culture of Strategy 

Прочетете още: "За тридесет и шестте стратегеми"

Душеполезни поучения на Архиепископ Серафим Соболев
17 Септември 2014 г. 20:32:48
Kiril Hinkov


Душеполезни поучения на Архиепископ Серафим Соболев

Душеполезните поучения на Архиепископ Серафим Соболев са записани от неговото духовно чедо Никола Мутафчиев и са издадени в книгата „Софийският чудотворец Серафим за тайните на победата”, София 2003 г.
Тази книга беше любезно предоставена на „Бъди верен” от Любомир Серафимов и неговите сродници, които просят Вашите молитви.
Копирано от: http://www.budiveren.com/index.php?option=com_content&view=article&id=734:-1&catid=66:2011-11-15-23-58-31&Itemid=55
 
1. За да можеш успешно да се бориш срещу злото, трябва да имаш ред в мислите си. Това се постига с повече мълчание, усамотение и молитва.
2. Винаги имай на ум и помни, че всяка дума в твоите уста е от значение и затова не се пали, за да не станеш предател на самия себе си. Затваряй устата и езика си, за да не навличаш страдания на близките си и на себе си. Бъди благ и кротък с всички и тогава всяка твоя грешка те ще покриват с думите: „Абе той е добър“.
3. Помни, че когато си позволяваш да се държиш много близко и интимно с тези, които са ти началници и зависиш от тях, те неминуемо ще те намразят. Отношенията ти с тях трябва да бъдат делови, учтиви, любезни и внимателни.
4. Срещу враговете си се въоръжи с добро. Не си позволявай при никакъв случай да ги осъждаш.
5. Радостта не е волно чувство. Тя е съразмерна на стремежа ти да си в контакт с Бога и усещане на Неговите блага. Радостта е дар от Бога.
6. Враговете си побеждавай с молитва за тях. Чрез враговете дяволът ни подбужда към гняв и злотворство, но когато ти вършиш обратното на неговото желание, той тръгва срещу тях и ги възпира.
7. Да поставиш добро начало, това ще рече да отбиеш лошите мисли, които те подбуждат да сториш някое зло.
8. Когато те подпитват, или рязко и нескромно ти поставят въпрос, за да те провокират, веднага ги парирай със: „Защо питате?!“
9. Когато те подбуждат срещу някого, като ти казват – той е направил това или е казал за тебе онова, или когато някой почне да те гневи и предизвиква, не бързай като някакъв глупав петел да се биеш, защото може да излезеш с окървавен гребен, от който да изтече кръвта ти и да умреш.
10. Започни със смирението и мълчанието. За всичко, което те питат, отговаряй: „Не зная“. Така ще опознаеш нещата духовно. Карай я по-спокойно. Каквото и да ти кажат, кажи едно: „Добре!“. На онова, което най-силно те предизвиква, противопостави простото и всепобеждаващо мълчание.
11. Когато получиш радост, смири се и знай, че тя води след себе си скърби, срещу които трябва да се бориш, а не да униваш.
12. Запечатай в ума си, че само с една неуместна думичка може да прогониш благодатта, а след това с много молитви трябва отново да я добиваш. Усетиш ли, че почваш да говориш нещо нередно, кажи, че мисълта ти се е отплеснала и спри.
13. Самото ти излизане от къщи вече те поставя във връзка с много бесове и затова бъди внимателен, не шавай много напред назад, излизай само при най-наложителни нужди и то с голямо самообладание и молитва.
14. Точно когато най-много ти се иска да кажеш нещо или когато те предизвикват и усещаш, че почваш да се разгневяваш или възбуждаш, тъкмо тогава се въоръжи с търпеливо мълчание или със задължително бягство, ако насреща ти е възпламеняващ мил образ. Мълчанието и бягството са ни дадени точно за тези случаи. Всеки може да си мълчи, когато е спокоен и необезпокояван. Печелившото мълчание е онова, което се проявява точно тогава, когато ти се предоставя случай да говориш.
15. Към молитвата се отнасяй сериозно. Успехите са само от нея!
16. Смирението се състои в себеукоряването, но в себе си, а не пред хората, които ще те вземат за овчедушен и ще те погубят. Мълчи и никого за нищо не съди.
17. Попаднеш ли насаме с жена и започнеш ли да се съблазняваш, замълчи и почни да си повтаряш най-действената молитва: „Господи Иисусе Христе, помилуй ме!“.
18. Заучи малко правила, но те винаги да са пред очите ти.
19. Изкушенията се дават, за да се преодоляват, а не да падаш пред тях. Но за тази цел e нужно веднага, щом се появи изкушение, особено ако е свързано с гняв или блуд, да осъзнаеш своята немощ и усърдно да попросиш помощ от Бога с думите: „Господи, немощен съм, затова прояви в мен силата Си, защото без Твоята подкрепа не мога да устоя“.
20. Мълчанието е просто и затова в него е силата и победата. Силата върви с отговорността. Нека се дразнят по-често от мълчанието ти, отколкото от думите ти. И често повтаряй: „Моля!“, „Простете!“.
21. Винаги повдигай волята на борба срещу греха и превъзнасяй се над греха, а не над хората. Както казва Пушкин: „Хвалата и клеветата приемай равнодушно и не оспорвай глупеца“. Хвалят ли те или те корят, продължавай спокойно да си мълчиш. Никога не говори по своя инициатива.
22. В гоненето на съвършенство бъди като хрътка, която въпреки препятствията и нараняванията, до дупка гони заека.
23 Обидите, които отправяш към другите, които и да са те, въртят се, въртят се и пак върху твоята глава падат. Кажи, когато те засягат, но кротко, учтиво и с достойнство, без непристойни обиди и крясъци, които само издават слабостта ти. За да имаш нещо общо с Родения в яслите, трябва да търпиш спокойно униженията.
24. Денят зависи от вечерта, т.е. от предварително извършената за следващия ден молитва, откъдето следва ранно лягане, спокоен сън и навременно ранно ставане на следващия ден.
25. Блудният бяс се обуздава, като се избягват поводите за него, т.е. като се въздържаш от пресищане, многословие и особено съдене (злодумство).
26. Внимавай в отношенията си към кръстените, не лукавствай, защото техният ангел-хранител, когото са получили при кръщението, научава от твоя ангел-хранител за недобрите ти настроения към тях и ги предупреждава.
27. Изправен ли си пред много фронтове, захвани се с единия от тях и така ще видиш как да се оправиш и с другите.
28. Колкото и да са любезни колегите ти и тия, с които имаш работа, не се поддавай и не напускай позицията на сериозност и почтителна студена обноска. Помни, че най-малкото ти разпускане, интимничене, фамилиарничене и свободно държание ще те направят за гавра, ще те лишат от всякакъв авторитет, достойнство и тежест.
29. Ако вечерта ти е тежко, мълчи и търпи, като знаеш, че вечерта Христос Го разпънаха, а на сутринта възкръсна.
30. Не проклинай, не осъждай дори дявола, защото ще попаднеш под ударите на собствените си проклятия и осъждания, защото и в тебе самия има много от дяволските черти.
31. Когато се наложи да се защитаваш, не пиши цели доклади. Отбранявай се само по конкретния случай и не зачеквай други въпроси. Дръж се човешки с всички. Не обръщай внимание на хорските приказки и клюки. Не напускай мястото си или работата си и се опитвай там да си пробиваш пътя.
32. Бог и ти – друг няма. Каквото сам си направиш, това ще бъде. Стане ли нещо, не обвинявай другите и не ги съди, но само себе си дръж отговорен и ще си в покой и на земята, и на небето.
33. Ако високостоящите ти откажат благоволението си по това, което просиш, никакви прения и разисквания, но замълчи, все едно не се отнася до тебе и почтително се оттегли. Инак губиш сражението.
34 Бъди спретнат, чист, почтителен, но не сладникав. Бъди усмихнат, но с мярка. Бъди умерено любезен, но със студен поглед. Знаеш ли да броиш до 10, спри още на 3. Не бъди като дете, което се опарва, а после крещи: „Олеле!“. Бъди трезвен и наясно със заплатата на греха, която е смърт.
35. Първото условие за всеки възход е смирението, т.е. да почувстваш безсилието си и цялото си упование да възложиш на Бога.
36. Когато се налага да помолиш някого за нещо, недей да пълзиш, а се дръж с подчертано достойнство. Представи молбата си кратко, по същество, без странични замъгляващи и разводняващи думи, обяснения и други, а веднага на целта. Представи си, че човекът, към когото се обръщаш, е оня, от когото зависи бъдещето ти. Бъди стегнат като струна. Никакво отпускане и свиване, като пазиш постоянно внимание. На задаваните ти въпроси, отговори след съсредоточено обмисляне и най-вече, не забравяй да се помолиш на Бога да ти внуши правилния отговор. Излъчвай респект и сериозност. Без фамилиарничене. Без заповеди, но винаги по сто пъти казвай думичките: „моля“, „благодаря“. Любезно и учтиво и към подчинените. Кратко, без губене времето на хората. Когато говориш с някого, никога с ръце в джобовете. Не се заяждай, не спори, дори на шега недей да противоречиш. На трудните въпроси обещавай, че ще дадеш отговор следващия път, след като се подготвиш. По отношение на всички, винаги в учтивата форма на „Ви“. Всякога стой с благоговеен страх и сърдечно внимание, като помниш, че Бог е винаги до тебе. Всяка излишна дума може да те прати в ада. Те ще те предизвикват и [пред]разполагат да се [държиш неподобаващо]. Но ти говори тихичко и докрай запази стегнатост и почтителност.
37. Бог обича смелите и смирените.
38. Вижда ли ти се нещо тягостно и безизходно? Униваш ли? Отчайваш ли се? Или обстоятелствата ти се виждат непреодолими? Знай, че при всички тези случаи насреща е дяволът и поради тази причина веднага започвай да повтаряш многократно молитвата „Господи Иисусе Христе, помилвай ме!“.
39. Дръж се на дистанция и никого не допускай толкова близко до себе се, че като му откажеш и не му дадеш нещо, да може да ти се разсърди.
40. Мъж е, който претърпи и нищо не отвърне на обидата, особено ако тя иде от по-възрастен и от жена.
41. Срещу злото трябва да се излиза с добро. Но не с половинчати средства и половинчато добро, не с нещо малко по-добро от злото, а с пълно, безрезервно добро. Само тогава има шансове да победиш злото с добро.
42. Уловиш ли се в непристойни и греховни мисли, веднага ги отстрани с молитва и не допускай да се стига до чувства, думи и дела. Ти не можеш да спреш ветровете, които духат, но се скрий на завет.
43. Щастлив ще си, ако всяко сполетяло те нещастие считаш за воля Божия, насочена към твое и за близките ти добро. И в ада да те пратят, и там се дръж за Бога. Три са степените на спасението: 1. Да не грешиш. 2. Сгрешил си – разкайвай се. 3. Зле се каеш – тогава търпи идещите скърби.
44. И Иуда се разкаял, но не се покаял. Затова от нас се иска воля и решителност за борба.
45. Не участвай в никакви клевети, доноси и злословия. Прикривай врага си - само тогава и Бог ще те прикрива. Хубаво и здраво запомни нещо кардинално, а то е, че докато не запушиш устата си и не престанеш да осъждаш и обиждаш, винаги ще бъдеш неблагоуспешен. Със сигурност знай, че при каквато и да е обида и закачка или каквото и да е зло, идещо към тебе от другите, кроткото и християнско държание е единственият отговор, при който ще има най-малко сътресение и вреда за тебе и близките ти!!! Запомни, това е нещо основно и животоспасяващо!
46. За да не изпадаш в блуд и гняв, по-ценното и от поста дори е мълчанието и то не въобще да не говориш, а да задържиш езика си от осъждане и злоречие. Запомни хиляди пъти, че нашият най-смъртоносен враг и злокачествен тумор, от който трябва да се освободим на всяка цена, е злословието, осъждането, многото приказки – това е, което ни разяжда и води към сигурна гибел.
47. На изповед обещавай, че ще се поправиш и с всички сили се стреми да изпълняваш тези свои обещания и тогава Сам Бог ще ти помага.
48. Не скитосвай и не обикаляй от църква на църква, от манастир на манастир, от град в град и от държава в държава, защото благочестието не е в това. Стой на мястото си и там води битката с тъмните сили. Не се разпилявай.
49. Колкото и да е тежък животът ти на земята, тук те мъчи само един демон, а ако се самоубиеш, на оня свят всичко ще ти бъде много по-тежко и там вечно ще те измъчват множество и по-жестоки демони от тоя, който те мъчи тук. Нападат ли те страсти, моли се срещу тях и ще ги победиш.
50. Чуеш ли несъгласие с твоите думи, замълчи! Още Питагор е учил така.
51. Пази се от подписване на договори, които те задължават, особено ако на въдицата има някакви облаги и примамки. Това може да те въвлече в организация, която ще ограничи и насили свободата и свободната ти воля и на дело ще се окажеш богоборец и безбожник, от което вече няма нищо по-опасно и гибелно.
52. За важни и отговорни неща искай писмена заповед.
53. Не си прави илюзии и не се наслаждавай на миражи. Много от тия, които ти се струва, че са благоустроени, ако се взреш по-внимателно в живота им, ще откриеш, че са се вплели в такива мрежи, че никога няма да могат да се измъкнат от тях и ще погинат както още тук на земята, така и във вечността. Примерно, задай си въпроса: „Защо мнозина, изглеждащи благоденстващи, пушат, пият и служат на поробващи ги пороци?“ Разсъди и тогава няма да им завиждаш или да ги облажаваш.
54. Абсолютно пред всички бъди смирен. Бидейки ниско към земята, няма къде да те бутнат за да си строшиш главата. Като не вириш нос, няма да те засегне и смъртоносен куршум. Земният живот е полесражение.
55. По-добре не говори за нещата, които възбуждат страстите.
56. Човешката душа е непревземаема крепост. Ключовете за нея Бог е поверил на самите нас. Ние сме тези, които с послушанието си към бесовете предаваме тези ключове в ръцете на злите да ни погубят.
57. Които съдиш и обвиняваш, взимаш върху себе си вината им.
58. Най-печелившата инвестиция, най-изгодният влог е добродетелта и милостинята.
59. Бог към нищо не благоволи така, както към премахването на прилепналата към душата гордост. Както и да се променят отношенията и обстоятелствата спрямо тебе, душата ти трябва да си остава в еднакво непроменено просто и добродетелно разположение и състояние.
60. По-добре е да седнеш на празна маса, отколкото на маса с вредни и отровни ястия.
61. С все сила се стреми към добродетелта, но повече се надявай на Господа, отколкото на добрите си дела.
62. Това, за което страдаш, добива цена, само ако не го опошляваш с безсилните си думи и самоизтъкване.
63. Бесовете се боят от реда.
64. Често външното единство у хората води до дълбоко вътрешно разединение.
65. Ако не се отървеш от свободното си държание с хората, ще се проваляш във всичките си дела и никога няма да си благополучен.
66. Плътският човек и да го предупредиш, пак ще те издаде.
67. Когато дяволът не може да те провали по верови въпроси, подбужда те към осъждане, блуд, гняв, за да те залови в морален грях.
68. Твърдо и кротко! Кротко и твърдо!
69. Авторитетът е свързан с достойното християнско смирение. Правилният възглед е да сториш всичко според силите си в посока стремленията си. Едва след това се моли, като всичко очакваш от Божията милост.
70. Въпросът не е в това дали си прав или не си прав. Всичко се свежда до възможности. Ако сега нямаш възможност, отложи битката или намерението си, докато набереш сила и средства, мълчи и чакай да му дойде времето.
71. Никому не се доверявай и не откривай сърцето си.
72. За нищо на света недей да доносничиш, клеветиш и съдиш и по отношение на най-големите си врагове. Не се съюзявай с властници и богаташи. Не свидетелствай, особено по разводни дела.
73. Винаги трябва да бъдеш мъж! Но мъжко ли е да съдиш, развратничиш и бърбориш врели-некипели?!
74. За всяко добро дяволът е направил фалшив дубликат, който трябва да умееш да разпознаваш.
75. Не бъди като кон, който всеки човек и бяс може да яха. Бъди сериозен, твърд и стабилен.
76. Никакви опити за спиране на разложителния процес в Църквата. Това е безсмислено и опасно днес! Използвай Божиите заповеди и избягвай приказките за религия и политика. Силата е в мълчанието, молитвата, самовглъбеността в собствената сърдечна килийка. Бъди незабелязан като бръмбар под листо. Пази съвестта си, като в никакъв случай не я афиширай и не я дискредитирай пред никого. Не бъди директен и конкретен, нито изследвай пред хората тънкостите. Ако това не спазваш, сетне ще те принудят да измениш на вярата си.
77. Спомни греховете си и ще се убедиш, че винаги си достоен за наказание.
78. Гневът произтича не от болест, а от гордост. За да не се предаваш на раздразнителност и гняв, не трябва да бързаш. Много внимавай над себе си да не оскърбиш някого с вид на презрение.
79. Ако приемаш хората в Божие име, то към тебе всички ще бъдат добри.
80. Потруди се в делата си и ще прогониш леността, унинието и скуката, и ако търпеливо се помолиш, от много злини ще се избавиш.
81. Когато те нападне мрачно настроение, не забравяй да укоряваш себе си, като помниш колко си виновен пред Бога. Осъзнай, че не си достоен за нещо по-добро и веднага ще получиш облекчение от мрачните, неприятни помисли. Почувстваш ли се неспокоен, повтаряй често: „Търси мир“.
82. Самооправданието е голям грях. Непрекъснато грешиш, тогава непрекъснато се разкайвай. Така накрая, ако смъртта те завари в разкаяние, ще се спасиш. Каеш се? Тогава с милостиня изправяй живота си и се чисти от греховете си.
83. Когато враждуваш срещу някого, оскърбяваш Бога, а радваш дявола – враждотворец.
84. В света не съществуват дреболии. Всичко в света има своя цена и последствия.
85. Неизпълняване съвета на мъдрите води до нещастие.
86. За истинското покаяние не са нужни дни и години, а често, като при разбойника на кръста, само един миг.
87. Голямото добро и зло започват винаги от малкото и незабележимото.
88. Не забравяй, че разбойникът тридесет години разбойничел и като се покаял, влязъл в Рая, а Иуда цял живот бил при Господа, но накрая Го предал.
89. Хвалят ли те, не говори нищо, отпусни глава и очи и мълчи или пък посочи причината – Божието дарование.
90. Доброто прави само за Бога и никак не обръщай внимание на хорската неблагодарност. Очаквай награда само от Господа. Ако очакваш някакви благодарности тук – на земята, напразно се трудиш и напразно търпиш лишения. Човекът по природа е неблагодарен.
91. Вниманието ни трябва да е насочено към нашия вътрешен живот, така че да не забелязваме това, което става около нас. Тогава няма да осъждаме. От неправдите тук много да не се огорчаваме и към тях да се отнасяме равнодушно. Правдата не живее на нашата земя. Ние очакваме ново небе и нова земя, където обитава правдата. Не се огорчавай, ако хората не те ценят и са несправедливи. Ти работиш заради Бога, а не заради хората. На другите оказвай милост, а към себе си бъди строг. За другите няма да отговаряш, затова следи не тях, а себе си, защото само за себе си ще отговаряш.
92. По-добре е да предвиждаш и да мълчиш, отколкото да говориш и сетне да се разкайваш.
93. Който си мисли, че има добродетел, той я загубва.
94. Не се моли и не върши милостиня така, че да те виждат! Това е Христова заповед.
95. Мъдър е този, който у всички вижда хубавото, а у себе си лошото; глупавият у всички вижда лошото, а себе си счита най-достоен.
96. Като се събудиш, кажи: „Слава на Тебе, Боже!“ и не си припомняй сънищата си.
97. Когато работиш, казвай си: „Господи, помилуй!“.
98. В църква не говори, от такава привичка идват скърби.
99. Когато се молиш усърдно, внимавай – ще последват изкушения.
100. След изповед и причастие моли Бога да те предпазва да не се връщаш към прежните си грехове. Ако искаш да направиш нещо, дето не трябва, спомни си, че ще трябва да го изповядваш и може Бог да не ти го прости, тъкмо защото упорствуваш, като знаеш, че не е добро, а го вършиш.
101. Ако не вярваш на белези и сънища и други подобни, те няма да се изпълняват.
102. С хората, особено тези, които не са от твоя пол, не трябва да се отнасяш свободно, за да не служиш за съблазън.
103. Гредата, която имаш в очите си, когато съдиш другите, е гордостта – нея трябва преди всичко да извадиш от себе си. Гордият се лекува от Бога с вътрешни скърби, а смиреният търпи всичко, което иде от хората, като си казва, че е достоен за това. Бъди към всички почтителен, но не ласкателен. Поклони се и бързо си отиди. Гледай в земята, защото в нея ще отидеш. Смирението изисква да отстъпваш на другите, като се покоряваш и на по-младите, като считаш себе си за най-лош. Който отстъпва, той повече придобива. Смирявай се и всичките ти дела ще потръгнат. Ако някой ти се сърди, попитай го за причината. Ако някой ти е гневен, угаждай му. Мълчи пред всички и ще те обичат всички.
104. Когато си гневен някому, по-добре се шегувай. Нямай груби обноски. Най-добре е, когато те питат за съвет, да отговаряш: „Не зная какво да кажа“. Смей се малко. Смехът прогонва страха Божий.
105. Ако те нападнат хулни мисли по отношение на Бога и светите неща или осъждаш, укорявай себе си в гордост, а на мислите си не обръщай никакво внимание.
106. За да запазиш в себе си страха от Бога, изпълнявай заповедите Му, като Го молиш Той да ти помага в това.
107. Не трябва да човекоугодничиш. По-добре мълчи. Мълчанието е по-превъзходно от човекоугодието.
108. Не разказвай къде какво се прави и чуждите дела не предавай.
109. Бог обича трудовете.
110. Докато сме на земята, никъде не можем да бъдем без скърби.
111. Неизменно се дръж към правилото: там, където не предвиждаш успех, там не започвай да действаш.
112. Живот за Бога – това е нашето земно призвание.
113. На земята не са ни нужни никакви привързаности, нито към богатство, нито към знатност, нито към слава, нито към удоволствия. Всичко е временно и след тесния и тъмен гроб, те не ще ни последват.
114. За да се чуват молитвите ти, първо се помоли за враговете си, та и Бог да ти помогне, въпреки това, че ти с твоите грехове си станал Негов враг. Второ, простирай ръце към нуждаещите се и според силите си, задоволявай ги, защото само така ще можеш да достигнеш висотата на милостивия Бог. Трето, не забравяй да помолиш Бога да усили вярата ти. След това, необходимо е да си смирен, та към тази низина да могат да се стекат Божиите блага.
115. В отношението си към хората и особено към приятелите си винаги имай пред очи една мисъл, която се съдържа в най-старата книга на Библията, посветена на многострадалния Иов: „Който обрича приятеля си на плячка, на неговите деца очите изтичат“. Във връзка с тази мисъл Св. Иоан Златоуст е отбелязал, че Бог от нищо не се оскърбява така, както от обидата, която нанасяме на приятелите си. И ти винаги бъди благоразположен към приятелите си, дори и тогава, когато като хора с нещо са се провинили пред тебе.
116. Успехите ти ще бъдат толкова по-големи, колкото по-ясен образ на добродетелите начертаеш в сърцето си.
117. Предстои ти състезание или друг решителен и важен момент в живота? Преди това е необходимо да се съсредоточиш – това става с мълчание и молитва. Уедини се и накапвай по този начин в душата си благодатна сила, която единствено може да дарява с трайна победа.
118. Почти винаги, когато сме в добро физическо и духовно състояние, стават сривове. Това е защото се самозабравяме. Изпускаме позицията на предпазливост и въздържане. Успехите най-лесно се губят в момента на спечелването им. Древните подвижници са учили да се придържаме към един умерен, но постоянен режим на хранене и поведение. Бъди много внимателен именно, когато се чувстваш най-добре поради някакъв свой успех. Плодовете на многото ти усилия могат да бъдат изгубени за миг нехайство.
119. Христос изисква да бъдем като децата. Детето се чувства уверено, хванато за ръката на баща си. У него няма и следа от съмнение, че добрият татко ще му даде каквото то поиска. Когато се молим на Бога, трябва да имаме същата тази детска, жива вяра по отношение на нашия Небесен Баща. Това е едно от условията молитвите ни да бъдат чути. То е дар от Бога и затова преди да се помолиш за каквато и да е нужда, преди всичко измоли от Бога да те избави от неверието и усили вярата ти.
120. Наблюдавал съм те, че по време на пеенето се умиляваш и просълзяваш. Това е съвсем ярко доказателство за докосването на Божествената сила и благодат до сърцето ти. Внимавай обаче да не се самооблащаваш (самосъблазняваш, самопрелъстяваш). Въобще чувствата са нещо непостоянно и на тях не бива много да се доверяваме. Но специално за духовното пеене се знае, че много от светиите, благодарение на него, са получавали силна вяра. И добре правиш, че се заслушваш в нашия прекрасен църковен хор.
Джуджицу, самопредпазване и самозащита за всички
15 Септември 2014 г. 00:58:44
Kiril Hinkov


Джуджицу, самопредпазване и самозащита за всички

КУРС, ПОДХОДЯЩ И ЗА НЕПРАКТИКУВАЩИ БОЙНИ ИЗКУСТВА

Ако някой има желание да се занимава с бойно изкуство и готов да отдаде част от своето време и енергия - добре дошъл при нас.
Основната насоченост на нашата програма е самоотбраната, а главната ни цел: по-здраво тяло, по-бърз ум, по-добро самочувствие.

Ако родител участва в тренировките на клуба с детето си, месечният членски внос за двамата е един.

ТЕМИ ЗА ОБУЧЕНИЕ:

- Живот и здраве – най-скъпите притежания на всеки. Правила за практика. Етикет. Методи за предпазване от травми, наранявания, заболявания и изчерпване на силите. Техника за падане и поемане на удари.  
- Настройка на тялото, вниманието и духа – поза, осанка, готовност за отстояване на себе си, излъчване, увереност, решителност. Осъзнаване на околната среда, опасностите и възможностите, които тя предоставя. 
- Техники за самонаблюдение, запазване на самообладание и поддържане на оптимално физическо, ментално и емоционално състояние при стрес, агресия, малтретиране. Правила и методи за подобряване на общото физическо състояние. 
- Подходи за преодоляване на междуличностни конфликти и напрегнати ситуации. Вербална и поведенческа самоотбрана.
- Тактика и стратегия на двубоя. Предпазливост. Намерение на агресора, сила, дистанция, посока, скорост на развитие на ситуацията. Избягване, предпазване, пренасочване, отблъскване, елиминиране на атаката.
- Сценарии за самоотбрана при агресивно поведение и различни видове физическо посегателство. Удари, борба, заключване на ставите, оръжия, предметите от ежедневието като средство за самоотбрана. Много нападатели.
- Възможности за получаване на помощ или подкрепа преди, по време и след нападение и посегателство.

ПРОГРАМА

Място и време на провеждане:

"Национален център по борба" зад бейзболното игрище на Дианабад. На паркинга на комплекса се влиза от улица Пимен Зографски.

Вторник и четвъртък от 19:30 до 21:30 часа

Събота от 12:30 до 14:15 часа в зала Айкидо на Центъра.

Месечен членски внос: 40 лева за всички тренировки на клуба. Включително заниманията по регулиране на тялото.

ЗА ИНФОРМАЦИЯ:

GSM: +359882744783
E-mail: office@kyokuten.net

Септември 2014

 ПВСЧПСН
361

2014-09-01

19:00 Тренировка по карате Шотокан - техникум Попов

2

2014-09-02

10:00 Упражнения за регулиране на тялото - Център по борба - Дианабад
19:30 Тренировка по джуджицу - Център по борба, Дианабад

3

2014-09-03

19:00 Тренировка по карате Шотокан - техникум Попов

4

2014-09-04

10:00 Упражнения за регулиране на тялото - Център по борба - Дианабад
19:30 Тренировка по джуджицу - Център по борба, Дианабад

5 6

2014-09-06

12:30 Тренировка по джу джицу и самоотбрана - Център по борба - Дианабад
14:30 Упражнения за регулиране на тялото - Център по борба - Дианабад

7
378

2014-09-08

19:00 Тренировка по карате Шотокан - техникум Попов

9

2014-09-09

10:00 Упражнения за регулиране на тялото - Център по борба - Дианабад
19:30 Тренировка по джуджицу - Център по борба, Дианабад

10

2014-09-10

19:00 Тренировка по карате Шотокан - техникум Попов

11

2014-09-11

10:00 Упражнения за регулиране на тялото - Център по борба - Дианабад
19:30 Тренировка по джуджицу - Център по борба, Дианабад

12 13

2014-09-13

12:30 Тренировка по джу джицу и самоотбрана - Център по борба - Дианабад
14:30 Упражнения за регулиране на тялото - Център по борба - Дианабад

14
3815

2014-09-15

19:00 Тренировка по карате Шотокан - техникум Попов

16

2014-09-16

10:00 Упражнения за регулиране на тялото - Център по борба - Дианабад
19:30 Тренировка по джуджицу - Център по борба, Дианабад

17

2014-09-17

19:00 Тренировка по карате Шотокан - техникум Попов

18

2014-09-18

10:00 Упражнения за регулиране на тялото - Център по борба - Дианабад
19:30 Тренировка по джуджицу - Център по борба, Дианабад

19 20

2014-09-20

12:30 Тренировка по джу джицу и самоотбрана - Център по борба - Дианабад
14:30 Упражнения за регулиране на тялото - Център по борба - Дианабад

21
3922

2014-09-22

19:00 Тренировка по карате Шотокан - техникум Попов

23

2014-09-23

10:00 Упражнения за регулиране на тялото - Център по борба - Дианабад
19:30 Тренировка по джуджицу - Център по борба, Дианабад

24

2014-09-24

19:00 Тренировка по карате Шотокан - техникум Попов

25

2014-09-25

10:00 Упражнения за регулиране на тялото - Център по борба - Дианабад
19:30 Тренировка по джуджицу - Център по борба, Дианабад

26 27

2014-09-27

12:30 Тренировка по джу джицу и самоотбрана - Център по борба - Дианабад
14:30 Упражнения за регулиране на тялото - Център по борба - Дианабад

28
4029

2014-09-29

19:00 Тренировка по карате Шотокан - техникум Попов

30

2014-09-30

10:00 Упражнения за регулиране на тялото - Център по борба - Дианабад
19:30 Тренировка по джуджицу - Център по борба, Дианабад

 
« »

Вижте още

Рейхо – етикетът в бойното изкуство
03 Юни 2011 г. 21:13:56
Kiril Hinkov


Рейхо – етикетът в бойното изкуство

Въпросът за уважението и формалното му проявление  е първостепенен за бойното изкуство. В залата това се символизира най-видно от поклона (рей). При японските бойни изкуства ние се покланяме на ритуалната стена с портретите на учителите или олтара (камиза), покланяме се при влизането на татамито и излизането от него. Покланяме се на оръжието, при практика с оръжие. Покланяме се на нашите партньори и нашия учител. Почти през цялото време на тренировката.

Ако бойното изкуство има за цел да се учим да бием, всичко това изглежда безсмислено. Каква загуба на време, за да изядеш боя на улицата, докато се покланяш на някой!

Дожо, означава място на пътя или място за търсене на пътя.
Ако се търси истинския път, нищо в дожото не е случайно. Влизаме вътре и имаме цел. Заставаме, изправени и открити, абсолютно сами в психологически план. Стената пред нас е това, което търсим и това, което трябва да преодолеем. Страхът, гневът и предварителните очаквания са това, което трябва да забравим, за да можем да оценим правилно ситуацията. Вдишваме ситуацията, издишваме всичко излишно от нас, докато се покланяме. Вдишваме отново. Вече сме готови. Един поклон, три дихателни действия. Вдигаме сабята пред себе си. Обгръщаме я с вниманието си, покланяме се. Тя ще бъде нашия партньор и учител. Вече сме едно.

Рей - това е заншин.
Всъщност това, което ни пази, е будното внимание (заншин). То обхваща всичко и контролира дистанцията и наситеността на пространството около нас.

Да влезем в една ситуация, без да сме я оценили, е липса на уважение, внимание и дисциплина. Това означава, че с развитието си ситуацията ще стане много по-лоша за нас, просто защото сме влезли в нея, дори без да сме се огледали.

Буда казва, че всички същества и предмети съдържат в себе си Буда-природата. Дори и камъните. Да знаем, че утре можем да загубим всичко и да станем същите като този, когото презираме, поддържа вниманието будно. За да виждаме нещата такива, каквито са, трябва да се научим да не се отделяме от тях. Който се мисли за велик, пада от височината на величието си.

С израза на нашето уважение, поклонът и вниманието, ние правим контакт, който ни дава възможност за оценка и правилно, отговарящо на ситуацията, действие.

Пет принципа на сейтай
27 Септември 2012 г. 22:41:21
Kiril Hinkov


Пет принципа на сейтай

1/ Върни се към началото си.

2/ Тялото има за цел да оздравее. Не се страхувай, защото енергията приема формата на мислите ти.

3/ Винаги бъди с чисто, свежо, ясно и искрено сърце. Признавай грешките си и обединявай силите си.

4/ Не се опитвай да задържиш някой, който отива в друга посока.

5/ Всеки е отговорен за себе си. В нас има сила, която иска да живее. Тя лекува.

Оливие Несмон
www.toucherlavie.com

 


Видео - Shima Uta - Natsukawa Rimi
28 Септември 2010 г. 16:03:24
Kiril Hinkov


Ин и ян
02 Февруари 2012 г. 02:24:31
Kiril Hinkov


Ин и ян

„Едно поражда две, две поражда три, а три – десетте хиляди неща.”
 
Идеята за ин и ян лежи в основата на китайската медицинска система,  на бойната стратегия, на изкуството за определяне на правилното разположение и обзавеждане на сградите, за предвиждане на времето и предсказване на бъдещи събития. Казват, че ин и ян са противоположни начала, сили или елементи, които са основа на живота, вселената и всичко останало. Те се допълват взаимно, преливат един в друг и никой от тях не може да съществува самостоятелно. Мястото на тяхната среща или точката на тяхното разделение се нарича  ”Великия предел”. А принципът за тяхното единство и постоянно редуване се нарича „Великия принцип”.
 
Във вселената, както и в нашите тела, има постоянен кръговрат на енергията. Тази част от цикъла, в която енергията се поема, натрупва и съхранява за следваща употреба, се означава като ин. Обикновено тя е свързана с тъмнината, хладината и неподвижността, и се отнася към процеси като почивка, възприемчивост, спокойствие, обновяване. Тази част от цикъла, през която енергията се изразходва за определено действие, се означава като ян и се свързва с действието, разрастването, движението, светлината и топлината.

За ин не бива да се мисли като за липса на ян или като за слабост. Всъщност ин е основата на всичко, същността на живота, бялото платно, на което започва творението, резервоарът, който подхранва всяко движение.

„В глъбините на празнотата се намират всички неща.”

„Само, който знае да мълчи, може да говори истински.”

„Този, който познава мекотата, може да ти покаже, какво е твърдост.” 

„Не чакай нищо добро, когато разяриш търпелив човек.”

Ин стимулира и подхранва ян, като му дава посока и нови възможности за осъществяване, а ян раздвижва ин, пази го и осъществява скритото в неговите дълбини. Едновременно с това, ин може да приспи и да погълне ян, а ян може напълно да изчерпи ин, като доведе всичко до разрушение и пълен хаос.

*** ***
Слънцето е ян, луната – ин.
Слънчевата страна на хълма – ян, сенчестата – ин.
Пролетта и лятото са ян, есента и зимата – ин.
Денят е ян, нощта – ин.
Времето е ян, пространството – ин.
Центробежната посока е ян, центростремителната - ин.
Раждането е ян, смъртта - ин.
Растежът е ян, упадъкът - ин.
Младоста - ян, старостта - ин.
Десният мозъчен дял, който управлява емоциите, е ян, левият мозъчен дял, който управлява съжденията - ин.
Физическата активност е ян. Умствената – ин.
Сухотата е ян, влажността – ин.
Огънят е ян, водата – ин.
Тънкото черво, дебелото черво, пикочният мехур, жлъчката и стомаха са ян, сърцето, белият дроб, бъбреците, черния дроб и далака (заедно с панкеаса) са ин.
Атаката е ян, отбраната – ин.
Твърдостта е ян, мекотата ин.
Стените са ян, вратите и прозорците ин.
Напрежението е ян, отпускането – ин.
Болката е ян, апатията – ин.
Бодърствуването е ян, сънят - ин.
Соматичната нервна система е ян, вегетативната нервна система – ин.
Симпатиковият дял - ян, парасимпатиковият - ин.
Вътрешната енергия (ки) е ян, кръвта е ин.
Деятелният залог е ян, страдателният - ин.
Поглъщането е ян, отделянето - ин.
Вдишването е ян, издишването - ин.
Движението е ян, неподвижността - ин.
Пълнотата е ян, празнотата - ин.
Сперматозоидът е ян, яйцеклетката - ин.
Опънатият лък е ян, отпуснатият - ин.
Ян е дракон, ин е тигър.

Ян e силата пораждаща движение. Ин - онова благодарение, на което движението приема форма, структуриращата сила на реалността. Ян е непроявеното, което чрез определн процес става Ин - проявеното.

Определянето на ян е по-лесно – посока и сила. Наблюдение, векторно смятане и търпение. „Всичко е функция на времето.”
„Малките неща решават изхода на всяка ситуация.”
„Началото винаги слага своя отпечатък.”
„И най-дългото пътешествие почва с първата стъпка.”
Определянето на потенциала на ин е трудна работа. „Тихите води са най-опасни.”
Казват, че истинските майстори следят проявеното, но работят с непроявеното. Казват, че празното пространство е много повече от заетото.

 

 

Изложение на стоте болести от неизвестен автор

Лао Дзюн казваше:

Ако желаеш да се спасиш от катастрофа или да разрешиш даден проблем, то най-добре е от рано да предотврати тяхната поява в своя живот. Тогава няма да има трудности. За да излекуваш недъг или да се избавиш от болест е най-добре да се подготвиш за отрано за тях. Тогава ще има изход щастлив.

Днес хората не обръщат внимание на това и не се стараят да предотвратяват болестите. Те насочват силите си за това, как да се излекуват. Не се предпазват от рано, а се опитват да се лекуват с помощта на лекарства. Ето защо има владетели, които не са способни да опазят жертвения олтар на държавната власт. Има и такива същества, които не са способни да се запазят непокътнати през дългия си живот. По такъв начин мъдрия човек постига щастие, когато още няма и знак за това. Той се спасява от бедата, преди тя да се е появила. Та нали катастрофата се ражда от дреболия, а болестта от най-незначителни отклонения.

Хората смятат, че малкото добро не носи полза, затова не желаят да правят добро. Струва им се, че малкото зло не вреди и затова не се поправят. Ако не натрупваме доброто малко по малко, няма да получим великата Сила. Ако не се въздържаме от малкото зло, ще извършим голямо престъпление. Ето защо, ще изберем най-важното, за да покажем как то се ражда.

И така, ето стоте болести:

  1.  Не познавайки постоянството – ту се радваш, ту се гневиш – това е болест.
  2. Забравяйки за дълга, да се стремиш към изгода – това е болест.
  3. Да обичаш чувствените наслаждения, унищожавайки силата – това е болест.
  4. Да обичаш, привързвайки се с цялото си сърце - това е болест.
  5. От ненавист да желаеш нечия смърт - това е болест.
  6. Да не забелязваш, че заради разпуснатост и алчност правиш грешки - това е болест.
  7. Да ругаеш хората, хвалейки себе си - това е болест.
  8. Да се променяш непрекъснато, отнасяйки се снизходително към себе си - това е болест.
  9. Да бъдеш прекалено разговорчив, обичайки да бъбриш - това е болест.
  10. Да се радваш, преследвайки сгрешилия - това е болест.
  11. Гордеейки се със знания, да презираш другите - това е болест.
  12. Използвайки властта си, да вършиш произвол - това е болест.
  13. Да смяташ хората за грешни, а себе си – за прав - това е болест.
  14. Да обиждаш, обръщайки се небрежно към слабите и беззащитните - това е болест.
  15. Да побеждаваш хората, прилагайки сила - това е болест.
  16. Да лентяйстваш, усещайки своята власт и сила - това е болест.
  17. Да говориш, стремейки се да побеждаваш хората - това е болест.
  18. Да вземеш назаем, забравяйки да върнеш - това е болест.
  19. Да смяташ хората за неправедни, мислейки за своята праведност - това е болест.
  20. С прямотата си да вредиш на хората - това е болест.
  21. Да не обичаш хората, а само себе си - това е болест.
  22. Да се гордееш със себе си и в добро разположение и при гняв - това е болест.
  23. Да смяташ другите за глупави, а себе си за мъдър - това е болест.
  24. Да се изтъкваш, вършейки достойна постъпка - това е болест.
  25. Да намираш недостатъци на известните хора - това е болест.
  26. Да се оплакваш от това, че трябва да се трудиш - това е болест.
  27. Да приемаш илюзиите за реалност - това е болест.
  28. Да се радваш на чуждите грешки - това е болест.
  29. Да се гордееш пред хората със своето богатство - това е болест.
  30. Да бъдеш аристократ и да презираш хората - това е болест.
  31. Да бъдеш беден и да завиждаш на богатите - това е болест.
  32. Да си плебей и да говориш лошо за аристократите - това е болест.
  33. Да клеветиш хората, стремейки се към благоразположение - това е болест.
  34. Да се изтъкваш, чрез своята Дъ (нравственост) - това е болест.
  35. Да постигнеш успех, нанасяйки някому поражение - това е болест.
  36. Да нарушаваш справедливостта - това е болест.
  37. От любов към себе си, да не виждаш смисъла - това е болест.
  38. Да запазиш своята безопасност за сметка на другите - това е болест.
  39. Да си ревнив - това е болест.
  40. Заради избухливост да влизаш в противоречие с околните - това е болест.
  41. Много да ненавиждаш и малко да обичаш - това е болест.
  42. Да обсъждаш постоянно, кое е истина и кое лъжа - това е болест.
  43. Да прехвърляш отговорността на другите - това е болест.
  44. Да отхвърляш същността, привързвайки се към външното - това е болест.
  45. Да обсъждаш достойнствата и недостатъците на другите - това е болест.
  46. Да вярваш на себе си, считайки другите за лъжци - това е болест.
  47. Да помагаш на хората, надявайки се награда - това е болест.
  48. Да осъждаш човек за това, че не те е облагодетелствал - това е болест.
  49. Да се разделиш с човек, разкайвайки се за това - това е болест.
  50. Да обичаш да те увещават, когато си сърдит - това е болест.
  51. Да ругаеш и обиждаш всякакви живи твари - това е болест.
  52. С магьоснически методи да нанесеш някому вреда - това е болест.
  53. Да обиждаш и порицаваш талантливите - това е болест.
  54. Да мразиш хората за това, че те превъзхождат - това е болест.
  55. Да се пристрастиш към различни упойващи билки - това е болест.
  56. Ако няма хармония в сърцето - това е болест.
  57. Да си спомняш за старите обиди - това е болест.
  58. Да вдигаш много шум за някакви твои способности - това е болест.
  59. Да не възприемаш увещания и критики - това е болест.
  60. Използвайки официални жалби, да победиш някого - това е болест.
  61. Да спориш с глупака - това е болест.
  62. Да постъпваш лекомислено в трудна ситуация - това е болест.
  63. Да подстрекаваш към беззаконие - това е болест.
  64. Да обичаш да се смяташ за прав - това е болест.
  65. Много да се съмняваш и малко да вярваш - това е болест.
  66. Да се надсмиваш над лудите и болните - това е болест.
  67. Да седиш мързеливо и да не съблюдаваш ритуалите - това е болест.
  68. Грозни думи и зли слова - това е болест.
  69. Небрежно и с презрение да се отнасяш към възрастните и децата - това е болест.
  70. Злобно отношение и некрасиво поведение - това е болест.
  71. Да си непостоянен - това е болест.
  72. Привързаност към веселието и шегите - това е болест.
  73. Да обичаш да разграничаваш хората - това е болест.
  74. Хитрост и ласкателство - това е болест.
  75. Да желаеш да получиш нещо чрез измама - това е болест.
  76. Да лъжеш и да нарушаваш своите обещания - това е болест.
  77. Да буйстваш и безчинстваш, когато си пиян - това е болест.
  78. Да ругаеш и сквернословиш по адрес на вятъра и дъжда - това е болест.
  79. Да желаеш да убиеш заради лоши думи - това е болест.
  80. Да подтикваш към прекъсване на бременността - това е болест.
  81. Да се бъркаш в чужди дела - това е болест.
  82. Да надничаш и послушваш скришом - това е болест.
  83. Да вземеш назаем и да се скриеш от заемодателя - това е болест.
  84. Да не се вслушаш в противоположното мнение - това е болест.
  85. Да харесваш резкия отказ - това е болест.
  86. Настойчиво да преследваш жените - това е болест.
  87. Заради стари заблуди да въвеждаш в заблуда и друг - това е болест.
  88. Да разваляш птичите гнезда и да чупиш яйцата - това е болест.
  89. Да убиваш зародиш и да режеш плът - това е болест.
  90. Да причиняваш беди чрез огън и вода - това е болест.
  91. Да се смееш над слепите, глухите и немите - това е болест.
  92. Да подтикваш към встъпване в брак - това е болест.
  93. Да учиш хората да правят провокации - това е болест.
  94. Да учиш хората да вършат зло - това е болест.
  95. Да променяш отношението си към попадналия в беда - това е болест.
  96. Да желаеш нещастието, призовавайки бедата - това е болест.
  97. Да харесаш нещо и да пожелаеш да го отнемеш - това е болест.
  98. Насила да отнемеш вещите на хората - това е болест.
  99. Да действаш с користни подбуди - това е болест.
  100. Да нямаш собствено мнение - това е болест.

Лао Дзюн казваше:

Ако не забравяш за необходимостта да се избавиш от тези сто болести, тогава няма да те сполети беда. Всички недостатъци и болести ще те отминат сами. Винаги ще получаваш помощ и поддръжка в трудни моменти, а твоите деца и внуци никога няма да се лишат от помощта на Небето.