Кьокутен - Точка на пречупване

Български

Предстоящи събития

Последни статии

Кришна и Радха
23 Май 2016 г. 22:57:31
Kiril Hinkov


Кришна и Радха

От книгата "Индуисткият път на пробуждането" на Свами Криянанда (Доналд Уолтърс).

В индуските химни, възпяващи бог, често откриваме изказвания, като: „Ще те превърна в пленник на моята сърдечна любов.”

За да не стане така, че предаността ни към бог да се принизи до егоистична фамилиарност, съществуват алегории, които ни учат да търсим божествената, а не човешката връзка с бога.

Индусите разказват следната легенда за Радха – най-пламенната поклонничка на бог Кришна. Един ден те се разхождали заедно в гората. Внезапно, изпълнена с любов към своя бог, Радха възкликнала:

- О, любими, толкова се изморих!

Кришна веднага съзрял замисъла, скрит зад думите й, но без да издава това, я запитал невинно:

- Искаш ли да те понося?

Тя била толкова доволна.

- Качи се на гърба ми – предложил й той.

Радха го послушала. В следващия миг тя се проснала на земята; още преди да почувства допира с гърба му, Кришна се изпарил във въздуха.

- О, Господарю – заплакала тя, - моля те да ми простиш! Чак сега разбирам грешката си и обещавам, че това няма да се повтори.

В следващия миг Кришна отново се появил, усмихвайки се. Нямало нужда да обсъждат повече току-що случилото се. Бавно те продължили да се разхождат в гората.

Законът на карма
21 Май 2016 г. 00:28:55
Kiril Hinkov


Законът на карма

Според индуизма, карма е универсален закон, който определя естественото ниво на еволюционно развитие на всеки човек, както и действителното му място в обществото.

Кармата погрешно се интерпретира като учение за божието възмездие, сполитащо хората за техните лоши или грешни постъпки. И много хора напразно вярват, че ще се „справят” или ще „изчистят” кармата си чрез чисти, добродетелни действия.  

В действителност, този закон определя причинно-следствените връзки в цялата вселена, като обхваща всяко действие, мисъл и чувство в нея. В резултат на действието му, към нас биват привличани такива типове енергия, каквито самите ние излъчваме.

Единственият начин човек да се освободи от карамата си е, да се изчисти, да жертва своите подсъзнателни импулси и влечения, като положи продължителни и последователни, лични усилия за това. Ако, обаче, предразположеността му от досегашния му живот успее да вземе връх над волята му за развитие, той ще остане на същото място или ще се завърти надолу. Повечето хора не са способни да постигнат преднамерено тази свобода, тъй като не знаят нищо за подсъзнателните си импулси и предразположености.

Независими от това, какви и с какъв потенциал се раждаме, ние хората, сме единствените същества в нашия свят, които можем да решим по кой път да поемем и дали да се издигнем емоционално, интелектуално и духовно чрез собствените си усилия. Затова учението за кармата има за цел да насърчи инициативността на хората и да я насочи в правилната посока – освобождаване на духа от предразсъдъците и предопределеността, която всеки от нас носи в себе си.

Затова Буда е казал: „Целият този свят на заблуда не е нищо друго освен сянка, сътворена от дейността на ума. Но все пак, чрез същия този ум става явен и света на просветлението.”

Ритници – кери уадза
20 Май 2016 г. 17:35:33
Kiril Hinkov


Ритници – кери уадза

Ритниците са важна част от арсенала на карате. Тренировката им трябва да започне от самото начало на практиката.

Най-важното нещо при ритниците е постигането на идеален баланс, точност и сила. Това става чрез бавно овладяване на правилната постановка на ритниците и постепенно увеличаване на скоростта.

Упражненията се започват от един крак. Коляното на вдигнатия крак е свито, бедрото е вдигнато високо на повече от  90° спрямо тялото, ходилото е в контра-шпиц, петата прибрана над коляното на опорния крак (хики аши, заредено, изтеглено назад ходило).

Старите майстори казват, че трябва да се научим да оставаме в тази позиция напълно неподвижно, ако трябва с часове. Най-добрата проверка е, да запалим свещ зад гърба си и да гледаме сянката си. Когато успеем да я направим напълно неподвижна след всеки ритник, това означава, че приближаваме доброто овладяване на дадения ритник. 

МАЕ ГЕРИ – ритник напред.

1. От положението, което описах, се нанася камшичен ритник напред, в корема на въображаем противник, висок, колкото нас. Опорният крак е леко сгънат, насочен напред и не се мести по време на ритника. Петата му не се отлепва от земята.

Ритащият крак не се изпъва докрай и веднага се прибира в изходното положение (хики аши). Коляното му в никакъв случай не пада под хоризонтала. Движението тръгва от таза, който бута напред, после се задвижват мускулите на бедрата и най-накрая се разгъва колянната става. Прибирането на крака е максимално бързо. В практикуващия трябва да се създава усещането, че връщането на крака е по-бързо от разгъването му.

Ръцете са или от двете страни, все едно държат две пълни с вода кофи, или в гард (камае).

В началото мае гери се тренира в серии от по десет ритника след всяка, от които, се сменя крака. Някои преподаватели увеличават бройката на ритниците с по-слабия крак, спрямо бройката на ритниците с по-силния.

Постепенно се преминава към ритане на два, три или повече ритника при всяка команда в серии от десет команди и смяна на краката.

2. От изходното положение (хики аши) съвсем бавно изпъваме крака напред. Първо бута тазът, после се включват мускулите на бедрата, коляното се разгъва, глезенът се изпъва, пръстите се сгъват нагоре, за да се нанесе удар с възглавничките под тях (коши). Кракът е изпънат докрай. Практикуващият стои в това положение с изпънат крак, колкото е възможно по-дълго. Ако е възможно, напълно неподвижен (помните ли сянката?). Когато вече не може да продължи, отново съвсем бавно прибира крака в изходно положение. Повтаря упражнението с другия крак.

Майсторите казват, че с това упражнение след време краката стават като ръце. Важното е да не се бърза, а да се практикува постоянно. Много постепенно да се увеличава височината и времето. Вниманието да се фокусира в крайната точка на крака, в частта, с която удряме.

3. От изходното положение много бавно крака се изпъва нагоре като за високо мае гери, прави кръг надолу и се връща в изходно положение. Правят се десет кръга. Упражнението се повтаря с другия крак. Първият крак се изпъва надолу, като за ниско мае гери, прави кръг нагоре и се връща в изходно положение. Правят се по десет кръга с всеки крак.

С напредването на практиката бройките се увеличават, а скоростта се намалява.

Тези три различни начина на тренировка (силен ритник, бавен ритник с максимално задържане при опънат крак и кръгове, описвани в равнишната на ритника) се прилагат към всички останали ритници. При страничния ритник (йоко гери) и задния ритник (уширо гери) почти няма разлика.

Особеност има в практикуването на кръгообразния ритник. При него изходното положение (хики аши) се заменя от друго.

МАВАШИ ГЕРИ – гръгообразен, дъговиден ритник.

Бедрото е вдигнато настрани на повече от  90° спрямо тялото, коляното сочи под 45° назад, ходилото е в контра-шпиц, петата е опряна до големия седалищен мускул. Движението се започва със завъртане на таза напред, кракът върви по дъгова траектория, прави широка дъга, която тръгва навън нагоре и после надолу в целта. Възглавничките на краката трябва да ударят целта при максимална бързина под ъгъл от 90°.

Упражнението с описване на кръгове се заменя с друго. Въртене около централната ос на тялото и изпълнение на четири ритника в четирите основни посоки. Ако ритаме с десния крак, ритаме напред, тялото ни се завърта наляво, кракът застава в изходно положение като сочи в предишната посока на тялото ни. Така се практикуват множество въртения с бавно изпъване на крака или с бързи, силни ритници.

... ... ... ... ...

Теорията казва, че има два основни начина за нанасяне на удар с крак: камшичен (snap kick) и проникващ (thrusting kick).

Проникващият ритник от своя страна може да бъде режещ (cutting kick) или тъпчeщ (stamping kick). С тези думи майсторите по карате искат да предадат усещането за начина, по който силата се предава в мишената. Разграничаването и тренирането на отделните начини за нанасяне на ритници води до способност за нанасяне на бърз ритник с голяма взривна сила и разрушителна мощ.

Мае гери:
http://www.youtube.com/watch?v=1baeb7YAJv4

Маваши гери:
http://www.youtube.com/watch?v=76MgBFVGjiE
http://www.youtube.com/watch?v=3QUZ7DuGAbQ
http://www.youtube.com/watch?v=mAamkmc4idw
http://www.youtube.com/watch?v=RjQTLtL2c2E

Йоко гери:
http://www.youtube.com/watch?v=rnCqWOq0yqY

Ура маваши гери:
http://www.youtube.com/watch?v=4JsTx5V5ZzY

Уширо гери:
http://www.youtube.com/watch?v=2XF6xb0Vjt0

ВЪПРОСНИК за самооценка: нужда от подобряване на физическата компетентност и физическото състояние
20 Май 2016 г. 17:34:52
Kiril Hinkov


ВЪПРОСНИК за самооценка: нужда от подобряване на физическата компетентност и физическото състояние

1/ Бихте ли казали, че вашето здраве е:
- Отлично           
- Много добро
- Добро
- Средно добро
- Лошо



2/ В каква степен вашето физическо здраве и емоционално състояние влияят на работоспособността ви и на социалния ви живот? 
- Не влияят               
- Слабо               
- Умерено               
- Доста (порядъчно много)   
- Извънредно много     
       
3/ Изпитвали ли сте в рамките на последните две седмици или в момента болка в някоя част на тялото си? На кoлко бихте оценили болката си по скала от 1 до 10?
- Глава                   ____
- Врат, рамене        ____   
- Лакти, китки        ____
- Лопатки, гръб      ____
- Гърди                  ____
- Ребра                  ____
- Кръст, таз           ____
- Стомах, корем    ____
- Колене, ходила   ____     
- Друго __________________________   _____

4/ Изпитвали ли сте в рамките на последните две седмици някои от следните състояния или усещания?
- Скърцане със зъби                    
- Тикове или неконтролируеми движения           
- Треперене на мускули                   
- Загуба или рязко увеличаване на апетита       
- Заекване                            
- Безсъние, кошмари
- Нощно изпотяване                   
- Хронична умора                       
- Суха уста                                
- Високо кръвно налягане               
- Замайване, виене на свят
- Залитане или спъване по време на ходене
- Влачене на единия или двата крака по време на ходене           
- Подтиснатост, депресия
- Раздразнителност
- Гняв
- Страх, паника, тревога, безпокойство
- Намалена концентрация на вниманието
- Учестено сърцебиене
- Студени ръце
- Изтръпване на ръцете, краката или други части от тялото
- Крампи, стягане, напрежение на някои мускули
- Обриви, ортикарии, акне            

5/ Смятате ли, че храненето ви е съобразено с вашите нужди?
- Напълно               
- По-скоро да           
- По-скоро не               
- Не                    
- Не съм сигурен/на     

6/ Изпитвали ли сте в рамките на последните две седмици неудобства от рода на киселини, гадене, повръщане, тежест в корема, запек?
- Да
- Не                       

7/ Смятате ли, че ви е необходима промяна в теглото?
- Да
- Не
- Не съм сигурен/на       

8/ Почивате ли достатъчно? Успявате ли да възстановявате работоспособността си след тежка работа или голямо натоварване?
- Да               
- По-скоро да       
- По-скоро не               
- Не                
- Не съм сигурен/на   
 
9/ Колко часа на денонощие спите?  _________

10/ Обикновено събуждате ли се бодър/бодра, отпочинал/а и ентусиазиран/а от това, което ви очаква през деня?
- Да               
- По-скоро да           
- По-скоро не               
- Не                   
- Не съм сигурен/на     

11/ Имате ли заболявания, които могат да ви пречат да спортувате, да извършвате физическа работа или да правите физически упражнения?
- Да
- Не

12/ Пушите ли всекидневно?
- Да
- Не

13/ Пиете ли твърд алкохол всеки ден?
- Да
- Не

14/ Налага ли ви се да взимате лекарства или медикаменти всекидневно?
- Да
- Не

15/ Колко дни за последните 12 месеца сте отсъствал/а от работа по здравословни причини?
- Нито един работен ден
- Не повече от 9 работни дни
- От 10 до 24 работи дни
- От 25 до 99 работи дни
- Повече от 100 работни дни

16/ Имате ли приятели, с които бихте могле да споделите това, което мислите и което желаете, както и това, от което се боите и отбягвате?
- Да               
- По-скоро да       
- По-скоро не               
- Не                
- Не съм сигурен/на   
 
17/ Колко минути или часа сте физически активни всекидневно? Опишете кратко физическата си активност?

18/ Бихте ли казали, че вашето здраве е:
- Отлично           
- Много добро
- Добро
- Средно добро
- Лошо
 
19/ Какво бихте искали да промените във връзка с вашето здравословно състояние, работоспособност и добро самочувствие?


Нещата се променят не от това, което знаем, а от това, което правим с това, което знаем.
Оливие Несмон


Физическа компетентност и интелигентност – система от знания и умения на индивида, чрез които той осъзнава и управлява своето физическо състояние, степента си на осъзнаване, самочувствието и работоспособността си по най-оптималния за него начин.

Цуки - прав удар с ръка
20 Май 2016 г. 17:34:05
Kiril Hinkov


Цуки - прав удар с ръка

Японската дума „цуки” се превежда най-често като „мушкане”, удряне”, „блъскане”. А на английски като punch или thrust.
Цуки е най-основната техника в карате. Окинавските майстори са казвали, че за овладяването на цуки са необходими девет години практика – три за овладяването на стойките, от които се нанася цуки, три за тренировка на стягането на ръцете и тяхната подготовка и още три за овладяването на самия удар.
Смята се, че упоритата практика на цуки води до засилване на характера и увереността. Човек става по-директен и праволинеен.
Атаката с цуки подсказва всички възможности за атака с прав удар – с умрук, с длан, с копиевидна ръка, мушкане с нож, тояга или друг предмет. Добре е техниката да се практикува с всички ударни повърхности на ръката, с които може да се нанесе прав удар, и с всякакви предмети, подходящи за целта.

Основният удар чоку цуки се прави от позиция на краката хейко дачи – ходилата са на ширината на раменете, външният им ръб сочи право напред, палците са леко навътре.
Двете ръце са свити в юмруци, едната сочи напред на ниво „чудан”, точно в слънчевия сплит на въображаем противник, висок колкото нас. Дланта е обърната надолу. Юмрукът на другата ръка е опрян със страната на малкия пръст към плаващите ребра, дланта е обърната нагоре. Лакетът е изтеглен силно назад (хиките).
Проекциите на двете ръце напред образуват равнобедрен триъгълник. Върхът му се намира в тялото на въображаемия противник, в слънчевия му сплит, 10-12 см зад точката на контакта, под мечовидния израстък. Основата му е нашето тяло.
Ударът се нанася с кокалчетата на показалеца и средния пръст, както и с фалангите под кокалчетата. Юмрукът е здраво стегнат, най-силно стиска малкия пръст. Палецът затяга юмрука от другата страна, върху втората фаланга на показалеца и средния пръст.

Силата за удара тръгва от ходилата, преминава през средата на тялото и изстрелва ръката напред. Едновременно с това, предната ръка започва да дърпа назад. Лактите се трият в тялото, ударът е праволинеен и директен. Ръцете се разминават пред тялото и удрящата ръка заема мястото на тази, която се отдръпва. И двете ръце се въртят около надлъжната си ос, удрящата навътре, другата навън. В края на движението ръцете са разменили местата си, задната с длан нагоре, удрящата с длан надолу. Удрящата ръка е изпъната така, че лакетът й сочи настрани.
В края на удара се стягат мускулите на тялото и се издиша. Това е краткият момент на фокус (киме), по време на който силата преминава в тялото на противника.

Така описаният удар - чоку цуки, трябва да се изпълнява многократно като се удря на три нива:
1) джодан (горно ниво) – брадичката на въображаемия противник;
2) чудан (средно ниво) – слънчевия сплит;
3) гедан (долно ниво) – зоната на един юмрук под пъпа, където мускулите са по-слаби и ударът е много по-ефективен, отколкото в корема.

Постепенно се преминава към изпълнение на удара от ездачна позиция – киба дачи, ходилата са на два пъти ширината на раменете, външният им ръб сочи право напред, палците са леко навътре. Стойката трябва да е закръглена като тунел на влак, а коленете да сочат точно напред.

Добре е да се практикуват три разновидности на правия удар.
Всъщност това е същия удар, но в зависимост от дистанцията до целта контактът се осъществява при различна фаза от траекторията.
1) Ура цуки или шита цуки (обратно цуки) – удрящата ръка тръгва напред, и конатактът се осъществява още преди лакетя да е излязъл отпред на тялото. Дланта на ръката все още е нагоре. Дистанцията е съвсем близка. Тази форма на цуки се тренира по много пъти, както оригиналната форма на чоку цуки.
2) Тате цуки – (вертикално цуки) – когато лакетът излизи напред от тялото, юмрукът почва да се върти навътре – стига се до положение, при което ръката е още не е изпъната до край, а юмрукът е вертикален. Тази форма на цуки също се тренира по много пъти, както оригиналната форма на чоку цуки.
3) Изпънато до край чоку цуки – удрящата ръка е изпъната до край, юмрукът е завъртян с длан надолу. Дърпащата ръка е в положение хиките, със страната на малкия пръст на юмрука, опряна до плаващите ребра.
Всички тези серии от удари трябва да се правят и в ездачна позиция – киба дачи, за задравяване на краката и свикване с ниските позиции, които идват на следващия етап.

Когато траекторията е овладяна и цялото тяло се фокусира в края на удара, се пременава към удряне на 45° и на 90°. Краката са абсолютно неподвижни. Ходилата сочат леко навътре така, че когато правим завъртанията от кръста наляво и надясно да не изпитваме неудобство в глезените. Оста на тялото остава напълно права, въртенето е около нея.
Движението тръгва от таза наляво, докато централната линия на тялото се насочи на 45° от предишната посока. Спирането на тялото съвпада с удар на дясната ръка по тази централна линия на решеното от нас ниво. Фокус (киме). Следва завъртане на тялото надясно и удар с лявата ръка на 45° от първоначалната посока.
Тази поредица от цукита на 45° се изпълнява многократно като се започне от ура цуки, мине се през тате цуки и се завърши с чоку цуки.
Първоначално се правят по едни удар на една команда, а в последствие по 3, 5 или повече удара в една команда. това постепенно развива бързина, издръжливост и способност за сливане на много движения в една поредица.
Постепенно се преминава и към удряне на 90° от първоначалната посока. Това изисква известна гъвкавост в кръста и резултатите трябва да се търсят без излишно напрягане, но с постоянна практика.
Важно е да се оцени правилно ролята на дърпащата ръка. Старите майстори казват да влагаме в нея сила поне равна на тази, която влагаме в удрящата ръка. Една възможна ситуация е, докато удряме някой напред, друг да се опита да ни обхване отзад. Изтегленият назад лакет решава този проблем автоматично.

Причинно-следствена връзка - карма
20 Май 2016 г. 17:07:29
Kiril Hinkov


Причинно-следствена връзка - карма

Каквото си посял – това ще пожънеш.

Семената и Градинарят.

Всеки от нас носи в себе си семена. Стоят си те и чакат своя час, своята почва, своята температура, своята влажност и може би подходящите растения наоколо или подходящата грижа. Нито едно от тях няма да поникне, няма да цъфне и да върже, ако не попадне на своето място в подходящото време. 

И когато това време дойде, малкото семенце покълва, за да се осъществи. Ние още не знаем за него, дори не подозираме. Но то усеща: „Сега е моят час, време е.” И то почва да расте, за да поникне над земята и да види слънцето. Чак тогава ние го забелязваме. Почваме да го наблюдаваме: какво е, накъде отива, как се държи с растенията около себе си, с животните, какво е влиянието му върху тях. И постепенно решаваме – ще го запазим ли в градината, ще го подрежем или ще го оставим така, колко ще го поливаме, има ли нужда от още пръст, пречат ли му другите растения, каква е ролята му за тях .... Може би трябва да го пресадим в друга част на градината? Нека не бързаме и понаблюдаваме. Време за действие ще дойде. А всяко действия носи своите последствия.

Карма.

На санскрит „карма” означава „действие”. Всяко наше действие води до последствия, които оставят дълбоки емоционални или породени от навика отпечатъци (самскара). Тези дълбоки отпечатъци се намират в основата на ума ни. По-късно тези отпечатъци покълват и пораждат нови действия и опит. Което води до нови отпечатъци.

Има два начина, по които можем да се отнесем към своите дълбоки отпечатъци или предразположености (самскара):

- Външен – да позволим на някои „самскара” да се проявят в нашия живот така, че постепенно да се освободим от тяхното влияние.

- Вътрешен – да се освободим от влиянието на други „самскара”, като смекчаваме вътрешно цветовете на емоциите (привличане, отвращение, омраза, страх, гняв, тъга) чрез медитация, съзерцание, молитва.      

Стрелите и Стрелецът

Има три вида стрели. Едните вече летят. Вторите се намират в ръката на стрелеца, а третите – в неговия колчан. Има три вида стрели – мисли, думи, действия. 
- Решенията. Качеството на нашите решения води до качеството на нашите действия. А това определя качеството на нашата стрелба.
- Последствията. Целта на нашите стрели определя последствията, които ще се върнат при нас след достигането или недостигането на целта.
- Самскара (дълбочинните отпечатъци). Те остават в нас след изживяването на последствията от нашите действия (нашата стрелба). 
- Нов цикъл. Тези дълбочинни отпечатъци (емоции или навици) в даден момент водят до нови мисли, думи и действия, което от своя страна води до нови последствия.


Стрелите, които летят не могат да бъдат върнати. Но докато това става можем да вземем нови решения. Ако поемаме истинска отговорност за мислите, думите и делата си ние ще бъдем готови да приемем ефекта от тях, за да можем да продължим нашето пътуване. „Тук и сега”. Оценката на летящите стрели винаги се извършва от перспективата на стрелите, които са в ръката ни и целите, които си поставяме сега.

Стрелите в ръката ни. Най-важните стрели. Възможността ни за избор.
Да мислим за нашата мотивация, за природата на нашите желания и антипатии. Единствено така, чрез повишено осъзнаване и практикуване на абсолютно съзнателна стрелба, ще можем да се освободим от предварително определени, условни избори и цели. Така ще намалим бъдещите последствия върху нашия живот.

Стрелите в колчана. Това са натрупаните дълбочинни отпечатъци и предразположености (самскара). Те чакат своя ред, за да бъдат използвани.  Те имат сила да изберат цел вместо нас.


 
Добрият стрелец:

- Знае точно, коя е целта на всеки негов изстрел.
- Разбира целта на живота, което определя природата на всеки негов изстрел.
- Допитва се до своя ум за полезността на всеки изсрел.
- Дава плодовете на своите действия на света и постепенно става свободен от резултата.
- Постоянно отчита резултата от своята стрелба така, че процесът се превръща в едно постоянно подобряване, пречистване на стрелбата и резултатите от нея.
- Грижи се за последствията от предишните си изстрели и носи всички последствия от тях. (Така се учи на търпение, разум, правилна преценка. Учи се как да изстрелва стрелите от колчана си, без да носят отрицателни последствия за никого.)
- Знае, че една стрела, изстреляна в неправилна посока, често кара стрелеца да изстреля и много други стрели натам. (Затова внимава за резултатите от всеки изстрел и едва тогава стреля отново.)
- Търпелив е със себе си и така чрез стрелбата той маха булото на невежеството от себе си.

 

Светът

Нашият свят е създаден, за да осъществи всичките ни желания. Но за да стане това, ние трябва да се променим, да се научим да ги постигаме. Който се отдалечава от реалността, избира пътя на страданието. Деятелен залог, страдателен залог. Действаш – понасяш действието.

По материали от сайта: http://www.swamij.com/karma.htm

Май 2016

 ПВСЧПСН
17 1
182

2016-05-02

19:00 Тренировка по карате Шотокан - техникум Попов

3

2016-05-03

10:00 Упражнения за регулиране на тялото - Център по борба - Дианабад
19:30 Тренировка по джуджицу - Център по борба, Дианабад

4

2016-05-04

19:00 Тренировка по карате Шотокан - техникум Попов

5

2016-05-05

10:00 Упражнения за регулиране на тялото - Център по борба - Дианабад
19:30 Тренировка по джуджицу - Център по борба, Дианабад

6 7

2016-05-07

12:30 Тренировка по джу джицу и самоотбрана - Център по борба - Дианабад
14:30 Упражнения за регулиране на тялото - Център по борба - Дианабад

8
199

2016-05-09

19:00 Тренировка по карате Шотокан - техникум Попов

10

2016-05-10

10:00 Упражнения за регулиране на тялото - Център по борба - Дианабад
19:30 Тренировка по джуджицу - Център по борба, Дианабад

11

2016-05-11

19:00 Тренировка по карате Шотокан - техникум Попов

12

2016-05-12

10:00 Упражнения за регулиране на тялото - Център по борба - Дианабад
19:30 Тренировка по джуджицу - Център по борба, Дианабад

13 14

2016-05-14

12:30 Тренировка по джу джицу и самоотбрана - Център по борба - Дианабад
14:30 Упражнения за регулиране на тялото - Център по борба - Дианабад

15
2016

2016-05-16

19:00 Тренировка по карате Шотокан - техникум Попов

17

2016-05-17

10:00 Упражнения за регулиране на тялото - Център по борба - Дианабад
19:30 Тренировка по джуджицу - Център по борба, Дианабад

18

2016-05-18

19:00 Тренировка по карате Шотокан - техникум Попов

19

2016-05-19

10:00 Упражнения за регулиране на тялото - Център по борба - Дианабад
19:30 Тренировка по джуджицу - Център по борба, Дианабад

20 21

2016-05-21

12:30 Тренировка по джу джицу и самоотбрана - Център по борба - Дианабад
14:30 Упражнения за регулиране на тялото - Център по борба - Дианабад

22
2123

2016-05-23

19:00 Тренировка по карате Шотокан - техникум Попов

24

2016-05-24

10:00 Упражнения за регулиране на тялото - Център по борба - Дианабад
19:30 Тренировка по джуджицу - Център по борба, Дианабад

25

2016-05-25

19:00 Тренировка по карате Шотокан - техникум Попов

26

2016-05-26

10:00 Упражнения за регулиране на тялото - Център по борба - Дианабад
19:30 Тренировка по джуджицу - Център по борба, Дианабад

27 28

2016-05-28

12:30 Тренировка по джу джицу и самоотбрана - Център по борба - Дианабад
14:30 Упражнения за регулиране на тялото - Център по борба - Дианабад

29
2230

2016-05-30

19:00 Тренировка по карате Шотокан - техникум Попов

31

2016-05-31

10:00 Упражнения за регулиране на тялото - Център по борба - Дианабад
19:30 Тренировка по джуджицу - Център по борба, Дианабад

 
« »

Вижте още

Практика при ходене - кинхин
21 Април 2016 г. 00:04:33
Kiril Hinkov


Практика при ходене - кинхин

Свободни извадки от книгата "Дългият път се превръща в радост или медитация при ходене" от Тич Нат Хан

Попитали Буда: „Какво практикувате ти и учениците ти?”
И той отговорил: „Ние седим, ние ходим и ние ядем.”
- Но как така? Всеки седи, ходи и яде?!
Тогава Буда казал: „Когато седим, ние знаем, че седим. Когато ходим, ние знаем, че ходим. Когато ядем, ние знаем, че ядем.”
През по-голямата част от времето ние сме загубени в миналото или отнесени надалеч в бъдещето. Когато сме съзнателни, дълбоко чувстващи настоящия момент, разбирането ни за това, което се случва, се задълбочава и ние се изпълваме с приемане, радост, мир и любов.

Много хора са взели изпитите си и са купили къщи и коли, но все още са нещастни. Това, което е най-важно, е да намерим мир и да го споделим с другите. За да имаш мир, можеш да започнеш, като ходиш с мир. Всичко зависи от твоите стъпки.

Ходим бавно и отпуснато, с лека усмивка на устните. Чувстваме се спокойни и стъпките ни са стъпки на най-сигурния човек на земята. Всичките ни мъки и безпокойства изчезват. Мир и радост изпълват сърцата ни.

Когато правиш стъпка, можеш да докоснеш земята по такъв начин, че да се поставиш в сегашния момент. Идваш в тук и сега. Няма нужда да правиш абсолютно никакво усилие. Внезапно си свободен от всички проекти, грижи, безпокойства и очаквания. Присъстваш напълно, напълно жив, докосвайки земята.

Докато практикуваш бавна медитация при ходене, може да опиташ следното: вдишай, направи една стъпка и фокусирай вниманието си върху подметката на единия си крак. Ако не си дошъл напълно, сто процента, в тук и сега, не прави следващата стъпка. Всеки може да постигне това.

В будизма има дума, „апранихита”. Тя означава „който няма желания” или „безцелен”. Идеята е, че не слагаме нищо пред нас, за да тичаме след него. Когато практикуваме медитация при ходене, ние ходим с такъв дух. Просто се радваме на ходенето, без особена цел или предназначение. Ходенето ни не е средство за постигане на резултат. Ние ходим, за да ходим .... Радваме се на всяка стъпка. Вече сме пристигнали.

Ако мислиш, че мирът и щастието са някъде другаде и тичаш след тях, никога няма да ги достигнеш. Само, когато осъзнаеш, че те са налични тук, в сегашния момент, ще можеш да се отпуснеш. Докосни земята дълбоко в сегашния момент и ще докоснеш истинския мир и радостта.  

Усмихвай се като Буда. Докато се бориш, за да отпратиш неволите и тревогите си, усмихвай се. Може да е само наченка на усмивка, но ти я дръж там, на устните си ... Полуусмивката е плод на твоето осъзнаване, че си тук, жив и ходещ. В същото време усмивката подхранва повече мир и радост в теб. Ако се усмихваш, докато практикуващ медитация при ходене, ще правиш стъпките си спокойни и мирни, и ще имаш усещане за дълбока лекота. Усмивката освежава цялото ти същество и засилва практиката ти. Не се бой да се усмихваш.

Усмивката ти доказва, че ти не си подчинен, че имаш върховна власт над себе си, и правиш най-доброто. Събитията ни отнасят и ние губим себе си. Медитация при ходене ни помага да спечелим отново суверенитета си, нашата свобода, като човешки същества. Ние ходим с изящество и достойнство, като императори, или лъвове. Всяка стъпка е живот.

Когато се почувствате раздразнени, несигурни, гневни или нещастни, дълбоко докоснете Земята с ходилата си. Практикувайте медитация при ходене. Земята, нашата майка, е изпълнена с дълбока любов към нас. Когато страдаме, тя ще ни защити, като ни подкрепи с красивите си дървета, треви и цветя. Тя ще ни излекува, а ние ще излекуваме нея. Дали Земята е красива, свежа и зелена, или е безплодна и суха, зависи от начина, по който ходим.    

Главната практика, преподавана от Буда, е била грижливото осъзнаване, включително осъзнаването на дишането: „Вдишвайки, знам, че вдишвам. Издишвайки, знам, че издишвам.”

Докато ходите, практикувайте съзнателно дишане, като броите стъпките си. Обръщайте внимание на всеки дъх и на броя стъпки, които правите на вдишване и на издишване. Дишайте естествено. Не се опитвайте да контролирате дишането. Дайте на вашите дробове толкова време и въздух, от колкото се нуждаят, и просто отбелязвайте, колко стъпки правите, за да се напълнят дробовете ви и колко, за да се изпразнят. Бъдете осъзнати и за двете - дишането и стъпките. Връзката е броенето.

Докато ходите по нагорнище или надолу, броят на стъпките за едно дишане ще се променя. Винаги следвайте нуждите на дробовете си. Не се опитвайте да контролирате дишането или ходенето. Само ги наблюдавайте задълбочено. Вашата полуусмивка ще донесе спокойствие и наслада на стъпките и дишането ви, и ще подкрепи вашето внимание. След половин или един час практика ще откриете, че дишането, стъпките, броенето и усмивката ви се съчетават заедно в чудесно равновесие на осъзнаването.

Ако видите нещо, докато ходите, и искате да го докоснете с осъзнатостта си – синьото небе, хълмовете, дърво, или птица – просто се спрете, но докато го правите, продължете да дишате с пълно съзнание. Можете да задържите жив обекта на съзерцанието си чрез съзнателно дишане. Ако не дишате осъзнато, мисленето ви рано или късно ще се върне назад и навътре, а птицата или дървото ще изчезнат. Винаги бъдете с дишането си. 

*** ***
След като сте практикували няколко дни, опитайте да добавите по една стъпка  към всяко издишване. Например, ако нормалното ви дишане е 2-2 стъпки (две стъпки на вдишване и две на издишване), без да забързвате походката си, удължете издишането си и практикувайте 2-3 стъпки, четири или пет пъти. После се върнете към 2-2 стъпки. 

При нормалното дишане ние никога не издишаме всичкия въздух от дробовете си и там винаги остава още. Като добавите още една стъпка към издишането, вие ще изтласкате навън повече от този застоял въздух. Не прекалявайте. Четири или пет пъти са достатъчни. Повече от това може да ви умори. След като подишате така четири или пет пъти, оставете дишането си да се върне към нормалното. Пет, десет минути по-късно може да повторите процеса. И запомнете, добавяйте стъпка към издишането, а не към вдишването.

След като сте практикували няколко дни повече, вашите бели дробове може да ви кажат: „Ако можем да правим 3-3 стъпки вместо 2-3, това би било чудесно.” Ако съобщението е ясно, опитайте го, но дори и тогава, го направете само четири или пет пъти. След пет, десет минути започнете отново с 2-3 стъпки и после отново направете 3-3 стъпки. След няколко месеца вашите бели дробове ще бъдат по-здрави и кръвта ви ще циркулира по-добре. Начинът ви на дишане ще бъде променен. 

Нашият истински дом е в сегашния момент. Когато дълбоко навлезем в него, нашите съжаления и тъги изчезват, а ние откриваме живота с всичките му чудеса. Вдишвайки, ние си казваме: „Аз пристигнах.” Издишвайки, казваме: „В къщи съм.” Когато правим това, ние преодоляваме разсейването и мирно пребиваваме в сегашния момент, който е единствената ни възможност да бъдем живи.

Щастието не е индивидуално нещо.
Всички наши прадеди и всички бъдещи поколения присъстват в нас. Освобождението не е индивидуално нещо. Докато прадедите ни в нас страдат, ние не можем да бъдем щастливи и ние ще предаваме това страдание на нашите деца и техните деца.
Сега е времето да освободим прадедите ни и бъдещите поколения, като освободим себе си. Ако можем да направим една стъпка свободно и щастливо, докосвайки земята осъзнато, ние можем да направим и сто. Ние правим това за себе си и за всички минали и бъдещи поколения. Всички пристигаме едновременно и намираме мир и щастие заедно.      

Най-добрата практика е безформена. Не ходете толкова бавно, че хората да мислят, че сте странен. Ходете така, че другите дори да не забележат, че практикувате. Ако срещнете някой по пътя си, просто се усмихнете и продължете да ходите. 

Можете да практикувате медитация при ходене между срещите си, докато отивате до колата, слизате по стълбите или ги изкачвате. Където и да ходите, дайте си достатъчно време, за да практикувате. Вместо три минути, дайте си осем или десет. 

Всеки път, когато практикувате медитация при ходене и влагате съзнанието си във всяка стъпка, вие взимате положенито си в свои ръце. Всеки път, когато вдишвате и знаете, че вдишвате, всеки път, когато издишвате и се усмихвате на издишването си, вие сте себе си. Вие сте собствения си господар, вие сте градинарят във вашата градина. Погрижете се добре за градината си, за да можете да помогнете на възлюбления си да се погрижи за неговата. 

д-р Ото Варбург и основната причина за раковите заболявания
24 Март 2014 г. 11:22:31
Kiril Hinkov


д-р Ото Варбург и основната причина за раковите заболявания

„Всички нормални клетки имат абсолютно изискване за кислород, но раковите клетки могат да живеят и без кислород, което е правило без изключение. Лишете една клетка от 35% от необходимия й кислород и за 48 часа е възможно тя да стане ракова.

Д-р Ото Хайнрих Варбург (1883 – 1970)

Немски лекар и биохимик, който доказва, че главната причина за рака е недостига на кислород. Открива, че раковите клетки са анаеробни (не използват кислород за разграждане на глюкозата), а използват ферментация. Това го довежда до извода, че ракът е механизъм за защита, използван от определени клетки в тялото, за да останат живи в една киселинна среда, лишена от кислород.

Смята се, че до това състояние водят недостатъчната физическа активност, нефизиологичното хранене (диета, основана на киселинни храни и напитки) и интензивни и неспецифични натоварвания, предизвикващи анаеробно дишане в дадени мускули и групи от мускули.

За приноса си свързан с това откритие, през 1926 г. Варбург е предложен за Нобелова награда. Става Нобелов лауреат пет години по-късно през 1931 г. за други негови открития, свързани с дихателните ензими.

Различните деца
10 Юни 2015 г. 19:35:59
Kiril Hinkov


Различните деца

Децата, които имат физически, сетивни и/или ментални проблеми, спадат към групата на децата със специални образователни потребности.

Различните деца ... Обречени на неразбиране, пренебрегване, отхвърляне, изоставяне. В много от „нормалните” училища не ги искат. В много от болничните и учебните заведения казват на родителите им: „Еми, ще си носите кръста, ние много не можем да помогнем.” Даже на „специалните” събития за такива деца, прибутват напред и ни показват по-комуникативните, по-изправените, по-нормалните, докато странните, различните, „грозните”, стоят, пъхнати някъде отзад.

А те общуват с друг свят. Виждат неща, които ние не виждаме. Чуват гласове, които ние не чуваме. Усещат вселена, която за нас никога няма да съществува ..... освен чрез тях. И искат да бъдат откривани, обичани, разбирани. Да играят весели игри, като всички деца. Да усещат цялото си тяло ...

Нима само кончетата могат да им създават радостта, от която имат нужда? Нима не можем повече да си играем с тях и по-малко да искаме да са като всички останали? Могат ли да бъдат учени, възпитавани и тренирани по-един по-добър начин? Начин, който ги прави по-пълноценни?

Благодаря на педагозите от Ресурсен център - София в кв. Слатина, които ме допуснаха, да опитам моите игри с поверените им деца, техните деца. Има места, където свестни и всеотдайни хора правят, каквото трябва, пък да става, каквото ще.
Благодаря на Мими Гатева, която ме заведе там и ми показа, колко много работа има пред всички нас.

Не се отчайвайте. Търсете такива хора. Търсете знание и помощ, за да направите най-доброто, което можете. Децата ви носят много повече, отколкото можете да си представите ...

     

 

 

 

 

Правила при практиката в дожо
06 Октомври 2010 г. 23:10:15
Kiril Hinkov


Правила при практиката в дожо

Покланяй се винаги, когато влизаш или излизаш от дожото.

Ако е възможно, ела малко по-рано и помогни за почистването на дожо преди тренироката.

Поздравявай своя сенсей и другите практикуващи в първия възможен момент.

Изпълнявай рицу рей (прав поклон) и за рей (поклон в седнало положение) правилно. Не прегъвай врата или кръста си. Задръж поклона преди да се върнеш в изходна позиция. Дръж гърба си изправен и гледай само напред.

Когато закъснееш, седни в сейза в задния ляв ъгъл с лице към камиза (ритуалната ниша на дожо). Поклони се и изчакай, сенсеят да ти даде указание. Поклони се отново в сейза и започни да изпълняваш указанията му.

Бъди внимателен, слушай внимателно напътствията и отговаряй незабавно. Бъди готов за напътствията на по-напредналите и ги следвай. Не сядай преди тях. Не завършвай поклона си и не мести екипировката си преди тях.

При подреждане заставай винаги отзад или отляво на тези с по висок ранг.

Бъди внимателен към всичко, което се случва около теб. Бойното изкуство е тренировка не само на тялото, но и на ума.

Следи за начинаещите и се грижи за тях.

Винаги стой и сядай правилно, когато си в доджото. Не се влачи и не настъпвай нищо. Не пълзи, за да наместиш позицията си когато си седнал на земята - стани и се премести.

Когато заставаш в сейза, постави първо лявото си коляно. Когато ставаш от сейза, вдигни първо дясното си коляно. Не използвай ръцете си, за да подпомагаш ставането си.

Не сядай по време на практика, освен когато оправяш екипа си.

Всеки път, когато бъдеш помолен да стоиш или седиш и да гледаш, го прави в нормална права или коленичила позиция, тихо, без да се подпираш на стената или да разсейваш другите.

Ако си в сейза и не ти е удобно, позволено е първо да се поклониш и след това да преминеш в седяща позиция с кръстосани крака. Всякакви други начини за седене са забранени.

Когато ставаш от седяща позиция, първо коленичи, поклони се и след това се изправи.

Никога не стой с ръце на кръста или скръстени на гърдите ръце.

Придвижвай се бързо от една част на залата към друга.

Не минавай пред сенсея или практикуващи с по висок ранг, когато стоят в сейза.

Отдавай уважение на практикуващите, които си тръгват - особенно на сенсея.

Не носи украшения по време на практика

Използвай оръжията си с уважение. Не ги настъпвай, не ги изпускай, не се подпирай на тях, не ги влачи. Оставяй ги внимателно с пълен контрол над тях.

Не допускай сенсеят да чака, когато е готов за практика.

Когато практикуваш с по-напреднал, благодари му в началото и в края.

Тренирай старателно.

Не се включвай в безсмисленни разговори.

От момента, в който тренировката започне, твоят ум трябва да бъде само в нея и в подобряването на техниката - концентрирай се, прави силен киай, с дух, практикувай здраво. Това е част от етикета. В обратния случай си непочтителен към инструктора и към себе си.

Всеки път когато сменяш партньора си за някое упражнение, се покланяй. Всеки път когато сменяш партньора си за някое упражнение, се покланяй на стария си партньор преди да се придвижиш към следващия.

Не показвай колко си уморен, без значение на това колко си уморен наистина. Твоята болка си е твоя болка.

Ако си помолен да броиш, брой на какъвто език ти е удобно, нo го прави високо и рязко, с дух.

Не се колебай да питаш старшите ученици и инструктори за помощ преди или след заниманията. Ако времето позволява, учи ката извън заниманията, така че по време на тях инструктора да може да прекарва повече време за коментар на вашата техника, отколкото за това кое движение следва.

Каквото и да правиш, прави го с пълно отдаване. Отработвай всяка техника с пълна сила.

Ако нещо не се получава, не се оплаквай и не викай веднага сенсея на помощ. Опитай се самостоятелно да се справиш с проблема, като гледаш другите ученици. Ако не успееш да решиш проблема със свои сили, потърси помощ.

Не се състезавай и не мери силите си с другите ученици, ако това не е част от зададеното упражнение.  

Никога не напускай татамито без да си уведомил сенсея за това.

При каквато и да е травма или проблем, незабавно докладвай на сенсея.

Плащай навреме таксите за практикуване. Ако имаш някакъв проблем, просто поговори с човека, който отговаря за събирането на парите.

Джуджицу, самопредпазване и самозащита за всички
16 Април 2016 г. 22:34:57
Kiril Hinkov


Джуджицу, самопредпазване и самозащита за всички

КУРС, ПОДХОДЯЩ И ЗА НЕПРАКТИКУВАЩИ БОЙНИ ИЗКУСТВА

Ако някой има желание да се занимава с бойно изкуство и готов да отдаде част от своето време и енергия - добре дошъл при нас.
Основната насоченост на нашата програма е самоотбраната, а главната ни цел: по-здраво тяло, по-бърз ум, по-добро самочувствие.

Ако родител участва в тренировките на клуба с детето си, месечният членски внос за двамата е един.

ТЕМИ ЗА ОБУЧЕНИЕ:

- Живот и здраве – най-скъпите притежания на всеки. Правила за практика. Етикет. Методи за предпазване от травми, наранявания, заболявания и изчерпване на силите. Техника за падане и поемане на удари.  
- Настройка на тялото, вниманието и духа – поза, осанка, готовност за отстояване на себе си, излъчване, увереност, решителност. Осъзнаване на околната среда, опасностите и възможностите, които тя предоставя. 
- Техники за самонаблюдение, запазване на самообладание и поддържане на оптимално физическо, ментално и емоционално състояние при стрес, агресия, малтретиране. Правила и методи за подобряване на общото физическо състояние. 
- Подходи за преодоляване на междуличностни конфликти и напрегнати ситуации. Вербална и поведенческа самоотбрана.
- Тактика и стратегия на двубоя. Предпазливост. Намерение на агресора, сила, дистанция, посока, скорост на развитие на ситуацията. Избягване, предпазване, пренасочване, отблъскване, елиминиране на атаката.
- Сценарии за самоотбрана при агресивно поведение и различни видове физическо посегателство. Удари, борба, заключване на ставите, оръжия, предметите от ежедневието като средство за самоотбрана. Много нападатели.
- Възможности за получаване на помощ или подкрепа преди, по време и след нападение и посегателство.

ПРОГРАМА

Място и време на провеждане:

"Национален център по борба" зад бейзболното игрище на Дианабад. На паркинга на комплекса се влиза от улица Пимен Зографски.

Вторник и четвъртък от 19:30 до 21:30 часа

Събота от 12:30 до 14:15 часа в зала Айкидо на Центъра.

Месечен членски внос: 45 лева за всички тренировки на клуба. Включително заниманията по регулиране на тялото.

ЗА ИНФОРМАЦИЯ:

GSM: +359882744783
E-mail: office@kyokuten.net

Бойното изкуство - Будо
24 Април 2016 г. 15:17:37
Kiril Hinkov


Бойното изкуство - Будо

Будо е термин, често превеждан като „боен път”, който се използва в Япония за общо наименование на всички бойни изкуства. Бу означава „въоръжение”, „насилие”, както и „да спреш, да забраниш, да доведеш до край”. До – път или начин.

В бойните изкуства се е смята, че има три големи области на развитие:
- бойна техника и самоотбрана;
- начини за лечение, оздравяване и здравословен живот;
- регулиране на ума, мисловни упражнения, медитация.
Чрез изучаването на това, ние можем да се погрижим за себе си, когато някой иска да ни причини зло, да живеем пълноценен, активен живот и да достигнем до висотата на човешкото мислене и дух.
Здрав човек не е този, който не страда от физически или психически болести, а този, който въпреки тях яде с удоволствие, спи спокойно, има дружелюбен и весел характер, свободно общува с хората, отличава се със здравомислие и вътрешен мир. Понятието "дълголетие" не се изчерпва само с достигането на преклонна възраст, а по-скоро е продължаването на младостта и способността да се радваме на живота през всичките дни, които са ни отпуснати на тази земя.   
Войн не е този, който може да победи всеки във физически сблъсък, а този, който, прозрял човешката природа и мислене, се опитва да даде най-доброто развитие на една ситуация. Ситуация, в която хората се изправят един срещу друг, заради своите си хорски интереси, без дори да виждат, какво се случва около тях. 
И така се стига до стратегията. Да избираш живота си, чрез всяка следваща стъпка. 

"… Никога не пропускайте всекидневната си тренировка. Постоянно се опитвайте да подобрите техниката си чрез опити и грешки. По този начин бавно ще изградите основата на ума си. И тогава, неочаквано, ще придобиете непобедима техника. С отворените очи на ума си ще можете да чуете шепота на птиците, звука на вятъра, принципа на вселената. Ще бъдете способни да изпреварите намерението на противника, преди да удари или да отвори устата си. Ще ви се струва, че атаките идват към вас със забавена скорост .... Най-висшето умение, което води към непобедимостта, може да бъде постигнато само с първокачествен ум... " 

Казуми Табата
“Секретни тактики”

ТРЕНИРОВКИ 

Изложение на стоте болести от неизвестен автор

Лао Дзюн казваше:

Ако желаеш да се спасиш от катастрофа или да разрешиш даден проблем, то най-добре е от рано да предотврати тяхната поява в своя живот. Тогава няма да има трудности. За да излекуваш недъг или да се избавиш от болест е най-добре да се подготвиш за отрано за тях. Тогава ще има изход щастлив.

Днес хората не обръщат внимание на това и не се стараят да предотвратяват болестите. Те насочват силите си за това, как да се излекуват. Не се предпазват от рано, а се опитват да се лекуват с помощта на лекарства. Ето защо има владетели, които не са способни да опазят жертвения олтар на държавната власт. Има и такива същества, които не са способни да се запазят непокътнати през дългия си живот. По такъв начин мъдрия човек постига щастие, когато още няма и знак за това. Той се спасява от бедата, преди тя да се е появила. Та нали катастрофата се ражда от дреболия, а болестта от най-незначителни отклонения.

Хората смятат, че малкото добро не носи полза, затова не желаят да правят добро. Струва им се, че малкото зло не вреди и затова не се поправят. Ако не натрупваме доброто малко по малко, няма да получим великата Сила. Ако не се въздържаме от малкото зло, ще извършим голямо престъпление. Ето защо, ще изберем най-важното, за да покажем как то се ражда.

И така, ето стоте болести:

  1.  Не познавайки постоянството – ту се радваш, ту се гневиш – това е болест.
  2. Забравяйки за дълга, да се стремиш към изгода – това е болест.
  3. Да обичаш чувствените наслаждения, унищожавайки силата – това е болест.
  4. Да обичаш, привързвайки се с цялото си сърце - това е болест.
  5. От ненавист да желаеш нечия смърт - това е болест.
  6. Да не забелязваш, че заради разпуснатост и алчност правиш грешки - това е болест.
  7. Да ругаеш хората, хвалейки себе си - това е болест.
  8. Да се променяш непрекъснато, отнасяйки се снизходително към себе си - това е болест.
  9. Да бъдеш прекалено разговорчив, обичайки да бъбриш - това е болест.
  10. Да се радваш, преследвайки сгрешилия - това е болест.
  11. Гордеейки се със знания, да презираш другите - това е болест.
  12. Използвайки властта си, да вършиш произвол - това е болест.
  13. Да смяташ хората за грешни, а себе си – за прав - това е болест.
  14. Да обиждаш, обръщайки се небрежно към слабите и беззащитните - това е болест.
  15. Да побеждаваш хората, прилагайки сила - това е болест.
  16. Да лентяйстваш, усещайки своята власт и сила - това е болест.
  17. Да говориш, стремейки се да побеждаваш хората - това е болест.
  18. Да вземеш назаем, забравяйки да върнеш - това е болест.
  19. Да смяташ хората за неправедни, мислейки за своята праведност - това е болест.
  20. С прямотата си да вредиш на хората - това е болест.
  21. Да не обичаш хората, а само себе си - това е болест.
  22. Да се гордееш със себе си и в добро разположение и при гняв - това е болест.
  23. Да смяташ другите за глупави, а себе си за мъдър - това е болест.
  24. Да се изтъкваш, вършейки достойна постъпка - това е болест.
  25. Да намираш недостатъци на известните хора - това е болест.
  26. Да се оплакваш от това, че трябва да се трудиш - това е болест.
  27. Да приемаш илюзиите за реалност - това е болест.
  28. Да се радваш на чуждите грешки - това е болест.
  29. Да се гордееш пред хората със своето богатство - това е болест.
  30. Да бъдеш аристократ и да презираш хората - това е болест.
  31. Да бъдеш беден и да завиждаш на богатите - това е болест.
  32. Да си плебей и да говориш лошо за аристократите - това е болест.
  33. Да клеветиш хората, стремейки се към благоразположение - това е болест.
  34. Да се изтъкваш, чрез своята Дъ (нравственост) - това е болест.
  35. Да постигнеш успех, нанасяйки някому поражение - това е болест.
  36. Да нарушаваш справедливостта - това е болест.
  37. От любов към себе си, да не виждаш смисъла - това е болест.
  38. Да запазиш своята безопасност за сметка на другите - това е болест.
  39. Да си ревнив - това е болест.
  40. Заради избухливост да влизаш в противоречие с околните - това е болест.
  41. Много да ненавиждаш и малко да обичаш - това е болест.
  42. Да обсъждаш постоянно, кое е истина и кое лъжа - това е болест.
  43. Да прехвърляш отговорността на другите - това е болест.
  44. Да отхвърляш същността, привързвайки се към външното - това е болест.
  45. Да обсъждаш достойнствата и недостатъците на другите - това е болест.
  46. Да вярваш на себе си, считайки другите за лъжци - това е болест.
  47. Да помагаш на хората, надявайки се награда - това е болест.
  48. Да осъждаш човек за това, че не те е облагодетелствал - това е болест.
  49. Да се разделиш с човек, разкайвайки се за това - това е болест.
  50. Да обичаш да те увещават, когато си сърдит - това е болест.
  51. Да ругаеш и обиждаш всякакви живи твари - това е болест.
  52. С магьоснически методи да нанесеш някому вреда - това е болест.
  53. Да обиждаш и порицаваш талантливите - това е болест.
  54. Да мразиш хората за това, че те превъзхождат - това е болест.
  55. Да се пристрастиш към различни упойващи билки - това е болест.
  56. Ако няма хармония в сърцето - това е болест.
  57. Да си спомняш за старите обиди - това е болест.
  58. Да вдигаш много шум за някакви твои способности - това е болест.
  59. Да не възприемаш увещания и критики - това е болест.
  60. Използвайки официални жалби, да победиш някого - това е болест.
  61. Да спориш с глупака - това е болест.
  62. Да постъпваш лекомислено в трудна ситуация - това е болест.
  63. Да подстрекаваш към беззаконие - това е болест.
  64. Да обичаш да се смяташ за прав - това е болест.
  65. Много да се съмняваш и малко да вярваш - това е болест.
  66. Да се надсмиваш над лудите и болните - това е болест.
  67. Да седиш мързеливо и да не съблюдаваш ритуалите - това е болест.
  68. Грозни думи и зли слова - това е болест.
  69. Небрежно и с презрение да се отнасяш към възрастните и децата - това е болест.
  70. Злобно отношение и некрасиво поведение - това е болест.
  71. Да си непостоянен - това е болест.
  72. Привързаност към веселието и шегите - това е болест.
  73. Да обичаш да разграничаваш хората - това е болест.
  74. Хитрост и ласкателство - това е болест.
  75. Да желаеш да получиш нещо чрез измама - това е болест.
  76. Да лъжеш и да нарушаваш своите обещания - това е болест.
  77. Да буйстваш и безчинстваш, когато си пиян - това е болест.
  78. Да ругаеш и сквернословиш по адрес на вятъра и дъжда - това е болест.
  79. Да желаеш да убиеш заради лоши думи - това е болест.
  80. Да подтикваш към прекъсване на бременността - това е болест.
  81. Да се бъркаш в чужди дела - това е болест.
  82. Да надничаш и послушваш скришом - това е болест.
  83. Да вземеш назаем и да се скриеш от заемодателя - това е болест.
  84. Да не се вслушаш в противоположното мнение - това е болест.
  85. Да харесваш резкия отказ - това е болест.
  86. Настойчиво да преследваш жените - това е болест.
  87. Заради стари заблуди да въвеждаш в заблуда и друг - това е болест.
  88. Да разваляш птичите гнезда и да чупиш яйцата - това е болест.
  89. Да убиваш зародиш и да режеш плът - това е болест.
  90. Да причиняваш беди чрез огън и вода - това е болест.
  91. Да се смееш над слепите, глухите и немите - това е болест.
  92. Да подтикваш към встъпване в брак - това е болест.
  93. Да учиш хората да правят провокации - това е болест.
  94. Да учиш хората да вършат зло - това е болест.
  95. Да променяш отношението си към попадналия в беда - това е болест.
  96. Да желаеш нещастието, призовавайки бедата - това е болест.
  97. Да харесаш нещо и да пожелаеш да го отнемеш - това е болест.
  98. Насила да отнемеш вещите на хората - това е болест.
  99. Да действаш с користни подбуди - това е болест.
  100. Да нямаш собствено мнение - това е болест.

Лао Дзюн казваше:

Ако не забравяш за необходимостта да се избавиш от тези сто болести, тогава няма да те сполети беда. Всички недостатъци и болести ще те отминат сами. Винаги ще получаваш помощ и поддръжка в трудни моменти, а твоите деца и внуци никога няма да се лишат от помощта на Небето.