Кьокутен - Точка на пречупване

Български

Предстоящи събития

Последни статии

Конституция на Япония от 604 г.
04 Май 2015 г. 01:31:39
Kiril Hinkov


Конституция на Япония от 604 г.

КОНСТИТУЦИЯ НА ЯПОНИЯ, ПРОВЪЗГЛАСЕНА ОТ ПРИНЦ ШОТОКУ ТАЙШИ ПРЕЗ 604 г.

(преводът е взет от книгата на г-жа Йошико Номура Принципите Номура за интегрирано образование през целия живот)

Хармонията трябва да се цени, а избягването на безсмислено противопоставяне да се уважава. Всички хора са под влиянието на класовите различия, но малцина притежават интелигентност. Затова и някои не се подчиняват на господарите си и бащите си или поддържат вражди със съседните села. Но когато тези, които ръководят, работят в хармония, а подчинените им са приятелски настроени, то правилните решения ще се налагат спонтанно. Ще има ли тогава нещо, което не можем да постигнем?

Искрено почитайте Трите ценности според будизма (Буда, дхарма, сангха) - пробуждането или просветлението (Буда), истината (законът на Вселената, открит от достигналите просветление) и общността (общността на посветените в учението на будизма, например будистките монаси), защото именно те са последното убежище за всички живи същества и към тях е насочена вярата във всички страни. Има ли човек, без оглед на възрастта, който да не почита този закон? Малцина са непоправимо покварените - и те могат да бъдат научени да го следват. Но ако те обърнат гръб на Трите ценности, как ще бъдат изправени греховете им?

Когато получите заповед от императора, подчинявайте се с прилежност и старание. Господарят е Небето, а васалът - Земята. Небето се извисява, а Земята го крепи. Когато този закон е спазен, четирите сезона следват обичайния си ход, а мощта на природата поддържа животните и растенията живи. Ако Земята се опита да надделее, то Небето се срива с грохот. Следователно когато господарят говори, васалът слуша; когато господарят действа, васалът се подчинява. Затова, когато получиш заповед от императора, изпълнявай я със старание. Ако липсват добросъвестност и старание в това отношение, то катастрофата е естествената последица.

В поведението си министрите и служителите на императора трябва да се ръководят от принципа на благоприличието и етикета, защото това е от ключово значение при управлението на народа. Ако висшестоящите не спазват съответната норма на поведение, подчинените им тънат в хаос, а ако на подчинените им липсва такова поведение, то законът неизбежно ще бъде нарушаван. Така, когато господар и васал се държат подобаващо.  разликите в ранга не се объркват, а когато народът следва правилата за поведение, то управлението на държавата протича от самосебе си.

Въздържайте се от лакомия и забравете за алчността, разглеждайте безпристрастно делата, които стоят пред вас. Хората са склонни да се жалват, а жалбите са по хиляда на ден: колко ще бъдат те тогава след известен брой години? Трябва ли този, който взима решенията по тези дела, да превърне печалбата в своя обичаен мотив и да изслушва тъжби с цел да получи подкуп - тогава тъжбите на богаташа ще са като камък, хвърлен във вода, докато жалбите на бедните ще приличат на вода, плисната върху камък. При такива обстоятелства беднякът няма да знае към кого да се обърне за помощ, а задължението на министъра няма да е изпълнено.

Наказвай злото и поощрявай доброто. Това е златното правило на древността. Затова не крийте добрите качества на другите и не пропускайте да поправите грешното, когато го видите. Подмазвачите и измамниците са опасно оръжие за подриването на държавата и меч, заплашващ народа с унищожение. В разговор с по-високопоставените от тях, блюдолизците обичат да говорят нашироко за недостатъците на подчинените си; пред подчинените си пък критикуват грешките на по-високопоставените. Подобни хора не са верни на господаря си и не проявяват благосклонност към народа. От такива като тях произтичат размириците и разногласията сред гражданите.

Нека всеки отговаря за своето и отговорностите да не бъдат смесвани. Когато мъдри мъже получат дадена служба, се чуват възшаси на одобрение. Ако тя бъде възложена на безпринципни мъже, катастрофите и броженията се множат. На този свят малцина се раждат, надарени със знание: мъдростта е плод на искрена медитация. За всяко нещо, малко или голямо, намерете подходящия човек и то ще бъде свършено добре: винаги се обръщайте само към мъдри хора и те ще покажат смирение. По този начин държавата ще пребъде вечно, а храмовете на Земята и зърното ще са вън от опасност. Затова и мъдрите владетели от древността търсели човека за службата, а не службата за човека.

Нека министрите и служителите на императора да идват в двореца рано сутрин и да си тръгват късно. Държавната работа не позволява нехайство и дори целият ден едва ли е достатъчен, за да бъде свършена тя. Затова ако идвате в двореца късно, спешните дела изостават, а ако се оттеглите рано, работата остава незавършена.

Добросъвестността е в основата на правилните решения. Нека във всичко има добросъвестност, защото в нея се намират доброто и злото, успехът и провалът. Ако господарят и васалът са добросъвестни и искрени в отношенията си, какво не може да бъде постигнато? Ако обаче те не са добросъвестни един с друг, всичко без изключение завършва с провал.

Нека сложим край на гнева и да се въздържаме от враждебни погледи. Нека не показваме неприязън, когато другите са различни от нас. Тъй като всички хора имат сърца, а всяко сърце има своите склонности. Това, което е правилно за тях, е лошо за нас, а правилното за нас е лошо за тях. Нито ние сме безспорни мъдреци, нито те са несъмнени глупци. Всички сме просто обикновени хора. Как би могъл някой да създаде правило, според което да се различава доброто от злото? Защото всички сме едновременно и мъдри, и глупави в нашите взаимоотношения, точно като пръстен, който описва кръг без начало и край. Затова, въпреки че другите се поддават на гнева, нека ние направим обратното, да се пазим от собствените си недостатъци и макар че може ние да сме прави, нека следваме мнозинството и действаме като хора.

Ясно давайте оценка на достойнствата и недостатъците и раздавайте всекиму според заслуженото. В наши дни наградата не е за онези, които имат достойнства, а наказанието не следва престъплението. Вие, високопоставени чиновници, които управлявате публичните дела, нека вашата задача бъде справедливо да раздавате наградите и наказанията.

Нека не се позволява на местните власти в провинциите да налагат данъци на населението. В една държава няма двама владетели; народът няма двама господари. Суверенът е господар на хората в цялата държава. Служителите, на които е дал правомощия, са до един неговй васали. Как биха могаи те, както и правителството, да си позволят да налагат данъци на населението?

Нека всички, натоварени със служба, идват на работа еднакво според функциите им. Поради заболяване или изпращане на мисия, работата им понякога може да бъде пренебрегната. Но когато стане възможно, те да се върнат към задълженията си, нека бъдат толкова разбрани и приспособими, сякаш са знаели за това отпреди, и нека не възпрепятствуват публични дейности, защото не са успели да се справят с тях.

Министри и служители на императора, не бъдете завистливи. Ако завиждаме на другите, ще завиждат и на нас. Злото на завистта няма граници. Ако другите ни превъзхождат по интелигентност, това не е приятно; ако ни превъзхождат по умения, завиждаме им. Затова са необходими пет века,.за да се появи един мъдър човек и хиляда, за да се появи един истински мъдрец. Но ако няма мъдри хора, как ще ръководим страната си?

Да обърне гръб на личния интерес и да се обърне с лице към този на обществото - това е пътят на един министър. Ако човек е под влиянието на лични мотиви, той със сигурност ще изпитва негодувание; ако е повлиян от гнева и негодуванието, то със сигурност няма да може да работи в хармония с другите; ако не може да работи в хармония с другите, то несъмнено ще жертва общия интерес за сметка на личните си чувства. Когато възникне негодувание, то пречи на реда и е в ущърб на закона. Затова първата клауза шаси, че господари и подчинени трябва да постигнат съгаасие. Смисълът е съвсем същият.

Нека хората, наети да служат на държавата, да работят в съответствие със сезоните. Това е древно и отлично правило. Затова нека работят през зимните месеци, когато имат свободно време. Но от пролетта до есента, когато са заети със селското стопанство или с градините с черничеви дървета, те не трябва да бъдат обезпокоявани. Защото ако не се грижат за земеделието, как ще се изхранват? Ако не се грижат за черничевите дървета, какво ще обличат?

Важните решения не трябва да се вземат само от един човек: те трябва да се обсъждат от мнозина. Но за по-маловажните въпроси, които не са от такова значение, не е необходимо да се допитваме до много хора. Само когато става въпрос за решения от голямо значение, когато има опасност от сериозни последствия, тогава те трябва да се съгласуват с останалите, за да се достигне до правилното заключение.

 

Методи за възпитание в традиционното джуджицу
03 Май 2015 г. 12:02:39
Kiril Hinkov


Методи за възпитание в традиционното джуджицу

В съвременния свят джуджицу придобива все по-висока популярност главно в следните няколко форми:
- Тренировка на джуджицу като техника за самоотбрана, без участие в състезания.
- Тренировка на джуджицу като спорт:

1/ Състезателно единоборство без оръжие съгласно регламентиран правилник на съответната джуджицу организация.

2/ Дуо-система, при която двойки състезатели демонстрират техники за самоотбрана, със и без оръжие, без да има реално единоборство, и биват оценявани от съдийските комисии, съгласно регламентиран правилник на съответната джуджицу организация.
- Тренировка на джуджицу за подготовка на специални части – полицейски, армейски или охранителни служители.
Смята се, че важна причина за тази популярност е големия обхват на техниките, използвани при спортните единоборства и демонстрации, както и високата им ефективност от гледна точка на самоотбраната или участието в бой. В резултат на тази популярност спортът започва да заема все по-голяма част от територията на джуджицу. А търсенето на победа и известност се превръщат в най-важните мотиви за трениране и критерии за успех. Да спечелиш на всяка цена.

Традиционните ценности на японските бойни изкуства. Нинген.

Освен изброените приложни форми на джуджицу съществува още една – практика на джуджицу с цел предаване на следващите поколения на всички знания, умения и качества, тачени от векове в японското общество. Или, казано по друг начин, подготовка на ново поколение майстори, носители на традиционните ценности на японските бойни изкуства.

Японската дума „нинген” се превежда като „човешко същество”.

\"\"
   

Първата идеограма означава личност. Тя се състои от цифрата едно, намерила опора в още една цифра едно. Едно и едно правят две. Двете заедно се издигат нагоре. Поддръжка и сътрудничество. Втората идеограма означава пространство, отвор, през който минава светлина. Състои се от знаците за врата и слънце.
 
В дълбините на японската мисъл човешко същество е този, който се бори заедно с подобните си, за да държи отворен пътя на светлината. В традиционна Япония да бъдеш „човешко същество” не е нещо, което се придобива по рождение. Ние ставаме такива.
“Ningen ni natta!”  - Стана човек! (Узря!)
Обикновено изразът се използва за хора, които са дали доказателство за дълбока промяна, позволяваща да се проявява положителната страна на личността им.

Седемте традиционни добродетели, на които възпитават японските бойни изкуства са:
 
Юки - смелост, доблест, храброст.
Джин - хуманност, милосърдие, великодушие.
Ги - справедливост, праведност, почтеност.
Рей - етикет, любезност, учтивост (също поклон и уважение).
Макото - искреност, честност, истина.
Чуги - лоялност, преданост, посвещаване.
Мейо - чест, доверие, слава, а също репутация, достойнство, престиж.   

А ето и още едно описание от неизвестен автор на положителните качества, възпитавани от бойните изкуства:

Учтивост е да уважаваш другите.
Смелост е да правиш това, което е справедливо.
Искреност е да изразяваш себе си, без да криеш своите мисли.
Честност е да държиш на думите си.
Скромност е да говориш за себе си без суетност.
Уважение, без уважение не може да има доверие.
Самоконтрол е да оставаш тих, когато гневът се надига.
Приятелството е най-чистото човешко чувство.
Бойното изкуство е букет от всички тези цветя.

Всички описани досега аспекти на джуджицу, неговата широта и многообразие, като спорт, като метод за системна подготовка за бой, но и като начин за запазване на традиционните японски ценности, дават основания да се твърди, че обучението по джуджицу предоставя уникални възможности за оказване на организирани и целенасочени възпитателни  въздействия върху практикуващите, без значение от възрастта им. (1)   

Възпитателни въздействия в традиционното обучение по джуджицу.

Преди да започне да тренира усилено джуджицу, практикуващият трябва да засили слабите места на тялото си, да премахне болките, ако има такива, да повиши увереността си, че може да премине към по-тежки натоварвания. За тази цел той трябва да изучи основните принципи на естествено движение на тялото, както и неговото съзнателно управление. В традиционните японски бойни изкуства този начален раздел на практиката, който служи за подготовка на тялото, ума и духа за „бойни” действия и движения, се нарича „изковаване на тялото (яп. „карада дзукури”). Въпреки името му, той не е преобладаващо силов. Основно изискване при него е осъзнаването и постепенното овладяване на промените, които стават във  вътрешната среда на практикуващия под влияние на тренировъчния процес и, в последствие, под влияние на всички външни фактори. 

«Твоят живот е твоето дожо (2). » 
Стара японска поговорка.

По време на този период начинаещите също така се запознават и започват да изпълняват правилата за практика и за поведение в залата и в живота.

 

\"\"

 

В Япония бойните изкуства се възприемат като форма на духовно търсене и молитва чрез пълно самоотдаване при практикуването. Описват се като „търсене на съвършенството на искреното действие”. Дожо, или залата за тренировка, е място за търсене на своя собствен път в живота. Това е свещено място, където царят специални правила. По тази причина може да се каже, че възпитателната роля на традиционните тренировки по джуджицу е много силно изразена, тъй като обучението е невъзможно без спазване на етикета и правилата за поведение. Всяко отклонение от тях се приема за белег на недобро възприемане на учението и често практикуващият бива отстраняван от залата. Постоянното практикуване на поклон (яп. рей) има за цел да създаде ведро, будно и най-вече безпристрастно отношение към обкръжаващата действителност. Надценяването или подценяването на себе си често водят до много различни от очакваните резултати. Уважението към всичко, което ни заобикаля, и правилното му отражение, са основата на реалистичната преценка на всяка ситуация. „Мидзу но кокоро” – съзнание като спокойна вода, е едно от идеалните състояния, търсени чрез практиката на бойното изкуство.

Осмислянето и възприемането на всички тези нови изисквания издигат интелектуалните качества на практикуващия на едно ново равнище, тъй като насочват вниманието му навътре – а именно, към това как реагират тялото и съзнанието му на въздействието на външните сили и фактори; каква е ролята на емоциите и собственото му убеждение за взимане на решения или за извършването на различни действия; как му влияят умората, болката, страха, срама, загубата, ласкателството, победата, засиленото внимание на другите. По този начин силно се стимулира себепознанието.

«Който познава себе си и врага си, никога не ще претърпи загуба.»
Изкуството на войната, Сун Дзъ.

 

\"\"

Автентичните учители преминават към т.нар. приложна част много бавно и постепенно, за да могат да се убедят, че възпитаниците им са възприели правилно необходимите базови знания, навици и умения. И, че нравственото им развитие е на необходимата висота, за да бъдат обучавани по-нататък. По такъв начин преподаването на традиционно джуджицу се превръща в носител и пазител не само на древните бойни техники и умения, но и на традиционните ценности на японското общество.

«Казано е, че на воина принадлежи двойният Път - на меча и на перото, и, че Пътят на воина е да обича тези два Пътя. Ако се придържа към тези две части на Пътя, той може да бъде воин и без да има дарба за това.»   
Ръкопис на петте пръстена, Миямото Мусаши.

Усвояването на знанията, възприемането им и формирането на убеждения е бавен процес. Но той няма практическа стойност в бойното изкуство, ако през това време не се формират и специфичните качества и технически умения, необходими, за да бъде един практикуващ завършен майстор. Затова в началото на практиката се обръща голямо внимание на контрола над самия себе си, търпението, издръжливостта, дисциплината, настойчивостта и твърдостта при изпълнение на тренировъчните задачи.

В джуджицу за първостепенно се смята изучаването на техниката (яп. уадза). Всяка техника или похват трябва да се упражнява хиляди пъти. Дотогава, докато изпълнението й стане естествено и леко. Така, както e яденето с лъжица за добре образован джентълмен. През първите няколко години от практиката трябва да се изучи идеалната форма на техниките (яп. ката). Те трябва да бъдат усвоени напълно при договорена практика и едва след това да се изучава, как се прилагат по собствена инициатива. През този период е изключително важно да се работи върху защитата – гард (яп. камае), отвореност и недостъпност; физическа и умствена готовност (заншин); тайминг и  дистанция (маай); свързаност и единство на мисълта и действието; използване на цялото тяло и оръжието, като едно. Техниката трябва да бъде мощна, широка и активна. На тази основа се натрупва вътрешна сила, твърдост и решителност, усъвършенстват се усетът и интуицията, необходими за прилагането на изкуството в живота.

Преподаването на всяка следваща техника от програмата, или включването на всяко ново упражнение в обучението (например, работа с ново оръжие или тренировъчен инвентар, практика при затруднени условия – студ, жега, тренировка във вода при ограничено наличие на кислород, тренировка с вързани очи, тренировка с много противници), зависят не само от усвояването на предходните, но и от проявата в живота на моралните, интелектуални и волеви качества, съответстващи на техническото ниво на практикуващия. Важна е ролята на преподавателя за определяне на мотивите на неговите възпитаници и насочването им в желаната посока чрез най-подходящия за целта метод на възпитание.    

По този начин процесът на възпитание върви двустранно: 1/ постоянна тренировка на техниката на тялото и спазване на предписваното поведение под зоркото наблюдение на преподавателите, и 2/ постоянно обогатяване и промяна на работния запас от знания и идеи на възпитаника чрез включване от преподавателите на необходимата на този етап информация и в технически и в поведенчески план. Важно е да се спомене, че емоционалното и психологическо състояние на практикуващия е необходимо да се наблюдава и да се регулира чрез поставянето на индивидуални тренировъчни задачи във физическата, психо-физическа и поведенческа сфера. Стандартно, на този етап, от него се очаква да ги изпълнява неотклонно, дори и понякога да не разбира смисъла им, което изисква спечелването на уважение и висок авторитет от страна на преподавателя. Както и вникване от страна на възпитаника в традиционните японски възпитателни методи, свързани с дзен.

Огромна роля при възпитанието на практикуващия джуджицу играят самоподготовката и самовъзпитанието, както и позитивната групова работа в школата по джуджицу. Поощряването и стимулирането на общуването и обмяната на опит с преподавателите и другите практикуващи, на четенето на специализирана литература, гледането на видео материали и търсенето на информация в Интернет, постепенно довежда практикуващия до вътрешна освободеност и лекота в комуникацията и разбирането на другите. С натрупването на все по-интензивната практика и опита от нея, постепенно започват да се усещат намеренията на опонентите в най-разнообразни ситуации и да се взимат мигновени решения. На преден план излизат активността, инициативността, самообладанието и решителността.

«Животът е хиляда промени и десет хиляди превъплъщения.»
Трактат за добродетелта и пътя, Лао Дзъ. 

Всяка техника (уадза) трябва да може да бъде преобразувана в поне няколко промени или вариации (яп. хенка), за да може да отговори правилно на създалата се ситуация и да се постигне неутрализация и контрол над противника. В същност вариациите на всяка техника са неизброимо много, като се има предвид, че могат да се променят посоката и височината на техниката, мястото или ставата, където се прилага тя, начина на изпълнение от гледна точка на крайната цел, счупване, зашеметяване, сплашване, защита, хвърляне, обездвижване, използване за щит или за оръжие. Вариациите (хенка) трябва да бъдат тренирани в свободна практика (яп. рандори).

Според майсторите, без значение на това откога се занимават с джуджицу, практикуващите трябва да бъдат скромни и да продължават да се учат постоянно. Всеки, който мисли, че е постигнал нещо на бойния път, вече е пред прага на следващото си поражение, тъй като усвояването на каквито и да е форми не води задължително до реална приложимост. Единствено резултатите от действията и приближаването до предварително определената цел показват стойността на обучението.

Създателят на Джудо (3)  Джигоро Кано казва, че практиката е трениране на морала и на естетическото възприятие, тъй като крайната й цел е постигане на хармония между хората. Успоредно с практиката, трениращите научават, че каквато и да е целта, тя ще бъде постигната най-добре, ако умът и тялото се използват максимално ефективно.

„Използването на този принцип за подобряване и усъвършенстване на всекидневния живот, изисква преди всичко постигане на повече ред и хармония в човешките отношения. А това може да се постигне само чрез взаимна подкрепа и отстъпки .... Крайната цел на практикуването на джудо е да се възпита уважение към принципите на максимална ефективност, всеобщо благоденствие и взаимна изгода. Чрез джудо хората постигат – индивидуално и колективно – най-високото си духовно състояние, като в същото време развиват телата си и изучават изкуството на атаката и отбраната.”  Джигоро Кано

По този начин Кано оставя на заден план практическата ефективност, и предлага нова цел – морално и умствено израстване на практикуващия, като достоен член на обществото. Идеите на Кано са възприети от цялата японска нация и на тази основа са създадени Кендо, Айкидо, Иайдо, Кюдо, Карате-до и други, като пътища за развитие на личността, а не просто техники за бой.

Заключение.

В заключение, искам да обобщя, че като изключително атрактивен състезателен спорт, джуджицу предлага всички възпитателни възможности, предлагани от другите спортове, свързани с единоборство, описани широко в литературата. Но всъщност джуджицу представлява изключително прецизна възпитателна система с ясно дефиниран педагогически идеал, цели и методология. В тази система спортът и единоборството играят ролята на средство за развитие и на тест, чрез който се изпитват мотивацията, качествата и постиженията на практикуващите. Плодовете от практиката на джуджицу се очакват в живота под формата на успешна лична, семейна, професионална, обществена и духовна реализация на личността.

Бележки:
1/ Естествено, всички методи за обучение и възпитание трябва да са съобразени с възрастовите и индивидуални особености на практикуващите и това до голяма степен зависи от майсторството на преподавателя. 
2/ Дожо (яп.) – място за търсене на Пътя. Има се предвид мястото или залата, където се практикува едно от многото изкуства за формиране на истински човек (яп. нинген).
3/ Джудо – японска система за тренировка на личността чрез бойните изкуства, която се основава на джуджицу. Официално обявена от Джигоро Кано през 1882 г.  В момента – олимпийски спорт.


Използвана литература:  
Дянков, Я. – Джу джуцу, самоотбрана за всеки, изд. Плеяда 7, 1993
Кано, Д. – Кодокан Джудо, изд. Изток-Запад, 2006
Милева, Е. – Педагогика на физическото възпитание и спорта, изд. Авангард Прима, 2010
Милева, Е. – Теоретични основи на физическото възпитание и спорта, изд. Авангард Прима, 2010
Mol, S. – Classical fighting arts of Japan, Kodansha International, 1970
Nesmon, О. - Être Humain dans son corps, Toucher la Vie Ed., 2009
Уеб сайт www.kyokuten.net и други материали от интернет.

Атеми - Удари по жизненоважни точки
03 Май 2015 г. 12:02:11
Kiril Hinkov


Атеми - Удари по жизненоважни точки

Когато сме атакувани от агресивен противник, той трябва да бъде спрян, понякога закован на място. Да забрави за агресията си. Как става това?

Представете си Звездата на смъртта от \"Междузвездни войни\". За да я унищожат, бунтовниците трябваше да влязат вътре и да взривят главния реактор, който се намира в нейния център.

И така . . . Тялото на противника е Звездата на смъртта. Една сфера, в която трябва проникнем. Уязвимите точки, за които говорим, са входовете за влизане и унищожаване. Ударните му части - юмруци, лакти, рамене, ходила, колена, чело - са оръжията, директната среща, с които трябва да избягваме. Силните части на тялото - големите и здрави мускули например - са защитните му бастиони, които ще понесат атаката ни без да успеем да постигнем победа. Сухожилията и ставите са средствата за прегрупиране на силите му. Без тях той не може да се движи. Те представляват една добра мишена. Поразяването им дава възможност за обездвижване и временно спиране на противника.

Въпреки това, ако наистина искаме да заковем противника, ударът ни трябва да влезе вътре. Да блокира дейността на вътрешните му органи и нервната система, които подхранват силата, бойния дух и съзнанието му. Точките не са целта. Те просто са вратите, през които МОЖЕТЕ да влезете. Естествено може да се влезе и през крепостната стена. Но така Ви трябва много сила.

Има още нещо. Звездата на смъртта има защитен щит, предпазен екран. Всеки наш удар намалява енергията в щита и по този начин намалява възможността за защита. Понякога може да свалим енергията на щита с един удар, но по-често се налага поредица от удари. Колкото по-широка врата намерим, толкова по-близо сме до неутрализирането на щита и агресията на противника.

За да придобиете някакъв практически опит, започнете да изучавате анатомия. Представяйте си вътрешността на тялото на противника като състояща се от големи енергоснабдяващи обекти - бъбреците заедно с половите органи отдолу, белите дробове отгоре, черния дроб отдясно, далака и стомаха отляво, сърцето под стряхата на белите дробове и слънчевия сплит в центъра. Най-отгоре си представете мястото, където гръбначния мозък се свързва с мозъка, точно в основата на черепа в задната част на главата - мозъчното стъбло или примитивния мозък. Там е централата, която ръководи всички инстинктивни процеси в тялото и най-вече импулсите за агресия и самозащита. Прибавете към това гърлото, откъдето минава снабдяването с въздух за дробовете и шията (сънните артерии), откъдето минава снабдяването с кръв за мозъка. Това са основните Ви цели.

Мислете мащабно. Това са обекти, които трябва да поразите. А за да го направите, трябва да минете или през вратите (кухините), или през крепостта, или през оръжията на противника. „Сила эсть, ума не надо.”

Всички техники от класическите бойни изкуства ни учат на това. Как да отбягваме силните места и да влизаме през слабите. Или друго - как да прикрием слабите си места и да не дадем на противника да влезе. \"Когато майсторът удря, все едно камък удря яйце\" или \"Когато врагът иска да Ви удари, превърнете съществената част в несъществена\".
Всяка ката или форма носи заложени в себе си тези принципи. Но тя не може да Ви научи на тях. Старите са били умни хора.

Търсете до кои врати Ви дава достъп всяка защитна техника, която учите. Така малко по малко ще се научите да намирате начин. Моментът на влизането винаги идва след момента на отварянето.

Ако противникът е много агресивен, силен и нападателен, трябва да го заковете веднага. И нищо повече. Ако леко ви бутне по рамото, не реагирайте остро, НК е сериозна книга. Вашият отговор трябва да бъде адекватен на ситуацията. \"Ако той е бърз, бъдете два пъти по-бързи, ако е средно бърз движете се с неговата скорост, ако е бавен, изглеждайте по-бавен от него.\"

Имало един стар майстор, който карал учениците си да си закълнат в две неща:
1/ Да тренират така, че с един удар да могат да убият врага си.
2/ Никога в живота си да не се бият.

За мен, развитието на бойната техника при всеки практикуващ трябва да мине през изучаването на основните видове атаки и търсенето на най-добрите възможности за отбрана и спиране на противника още при началото на атаката му.

- Как да правим най-ефикасната атака от този вид?
- Къде са слабите места при този тип атаки, главните ни цели?
- Кои са естествените реакции на нетренирал, изненадан човек при този тип атака?
- Коя защита ще ни доведе до най-добра позиция/ии за заковаване на противника?

- Колко варианта на реакция са възможни?
- Как ще продължим при различните реакции?
- Как ще продължим, ако ние атакуваме и получим упражняваната от нас контра?

А това е относно точките:
- Кои слаби места са открити в даден момент от общата практика? Наши и на противника. Как са свързани КОНКРЕТНИТЕ атака или защита с достъпността до слаби места?
- Как можем да ги защитим или съответно с кои ударни повърхности може да ги поразим? В конкретна ситуация, а не по принцип.
- Как продължават нещата, ако противникът затвори вратата, печелим ли нещо от неточния удар? Какво губим?
- Има ли разлика при удар на едно и също място с различна ударна повърхност?
- Опитали ли сме всички видове удари и ударни повърхности с партньор, чували, лапи, макивари (греди за удряне), манекени, кучета, котки, прасета, движещи се тела - топки, варели, медицински топки, хвърлени по нас, други. А с агресивен партньор / противник?
- Какъв е ефектът, когато противника е с дебели дрехи?

Микеланджело е казал, че първо махаш от камъка непотребния материал на едро. Когато получиш искания силует, се захващаш с истинското извайване на статуята. За да получим истинско познание за същността виталните точки, трябва да имаме представа как те се използват за лечение на тялото. Теория на китайската медицина - упражнения, медитация, масажи и самомасажи, хранене, начин на живот. Силно препоръчвам книгите на Ян Цзюн Мин:

Корените на китайския цигун  - ИК “Одисей”, София, 1996 
http://spiralata.net/kn_bul/ci_gun.rar  - Ци гун - здраве и бойни изкуства
http://www.biblio.nhat-nam.ru/Yan_Tzyunming.djvu - Цигун изменения мышц и сухожилий. Цигун промывания костного и головного мозга 

Бойното изкуство е метафора.

\"\"

САМОПРЕДПАЗВАНЕ И САМОЗАЩИТА ЗА ВСИЧКИ
03 Май 2015 г. 12:01:44
Kiril Hinkov


САМОПРЕДПАЗВАНЕ И САМОЗАЩИТА ЗА ВСИЧКИ

ТЕМИ ЗА ОБУЧЕНИЕ:
- Живот и здраве – най-скъпите притежания на всеки. Правила за практика. Етикет. Методи за предпазване от травми, наранявания, заболявания и изчерпване на силите. Техника за падане и поемане на удари.
- Настройка на тялото, вниманието и духа – поза, осанка, готовност за отстояване на себе си, излъчване, увереност, решителност. Осъзнаване на околната среда, опасностите и възможностите, които тя предоставя.
- Техники за самонаблюдение, запазване на самообладание и поддържане на оптимално физическо, ментално и емоционално състояние при стрес, агресия, малтретиране. Правила и методи за подобряване на общото физическо състояние.
- Подходи за преодоляване на междуличностни конфликти и напрегнати ситуации. Вербална и поведенческа самоотбрана.
- Тактика и стратегия на двубоя. Предпазливост. Намерение на агресора, сила, дистанция, посока, скорост на развитие на ситуацията. Избягване, предпазване, пренасочване, отблъскване, елиминиране на атаката.
- Сценарии за самоотбрана при агресивно поведение и различни видове физическо посегателство. Удари, борба, заключване на ставите, оръжия, предметите от ежедневието като средство за самоотбрана. Много нападатели.
- Възможности за получаване на помощ или подкрепа преди, по време и след нападение и посегателство.

За повече информация:
Кирил Хинков
Клуб за бойни изкуства и двигателни упражнения \"Кьокутен\"
м: +359 (88) 274 4783
е:  office@kyokuten.net

Крилати мисли от Конфуций (551 - 479 пр.н.е.)
05 Април 2015 г. 22:12:59
Kiril Hinkov


Крилати мисли от Конфуций (551 - 479 пр.н.е.)

Взети от Интернет: http://webstage.bg/li-ri-chni-otkloneniya/1507-konfutzii-chuh-i-zabravih-vidyah-i-zapomnih-prezhivyah-i-razbrah.html

Как можем да знаем какво е смъртта, когато не знаем още какво е животът.

Добрите думи са отрова; горчивите – цяр.

Обмисли вярно и възможно ли е това, което обещаваш, защото обещанието е дълг.

Този, който говори красиво и притежава привлекателна външност, рядко е наистина човечен.

Чух и забравих. Видях и запомних. Преживях и разбрах.

Когато пътищата ви не съвпадат, не правете общи планове.

Да не говориш с човек, с когото може да се говори, значи да изгубиш човека. Да говориш с човек, с когото не бива да говориш, значи да губиш думите си. Умният човек не губи нито човека, нито думите си.

Благородният човек предявява претенции към себе си, подлият - към другите.

Блажен е този, който нищо не знае, той не рискува да остане неразбран.

В древността хората учили, за да се самоусъвършенстват. Днес - за да смаят другите.

В държавата, където има ред, бъди смел в действията си и в думите си. В държавата, където няма ред, бъди смел в действията си и предпазлив в думите си.

В една държава, която се управлява с разум, бедността и нищетата са срамни. А в държава, която се управлява без разум, богатството и почестите са срамни.

Да признаеш за своите недостатъци, когато те упрекват - това е скромност. Да ги разкриеш пред приятели - това е простодушие и доверчивост, а да ги показваш пред всички - горделивост.

Давай наставления само на този, който търси знания, осъзнавайки своето невежество. Оказвай помощ само на този, който не умее понятно да изказва своите заветни думи. Обучавай само този, който е способен, узнавайки за единия ъгъл на квадрата, да си представи останалите три.

Когато думите губят смисъла си, хората губят свободата си.

Който постига новото, грижейки се за старото, той може да бъде учител.

Мълчанието е верен приятел, който никога няма да те предаде.

Не се променят само най-мъдрите и най-глупавите.

Не убивай комар с меч.

Покоят е благоденствие.

Проклятие е да живееш в интересни времена.

Работи върху пречистването на мислите си! Ако нямаш лоши мисли, няма да имаш лоши постъпки.

Срамно е да се държиш приятелски с човек, комуто тайно завиждаш.

Стрелбата с лък ни учи, как трябва да търсим истината. Когато стрелецът не улучи, не обвинява другите, а търси вината в себе си.

Това, което е трудно да се направи, трябва да се прави с голяма настойчивост.

Три пътя водят към знанието: пътят на размишлението - това е най-благородният път, пътят на подражанието - това е най-лекият път, и пътят на опита - това е най-горчивият път.

Узнаеш ли в какво трябва да пребиваваш, ще се утвърдиш. Утвърдиш ли се, после ще можеш да бъдеш спокоен. Станеш ли спокоен, после ще можеш да живееш в мир. Заживееш ли в мир, вече ще имаш възможност да обмисляш. А щом започнеш да обмисляш, вече ще можеш да постигаш.

Не се безпокой от това, че хората не те познават, обезпокоително е, ако ти не познаваш хората.

Най-великата доблест не е в това никога да не паднеш, а да се изправиш всеки път, когато паднеш.

Който говори много, все ще каже нещо, което не е трябвало да каже.

Във всички неща успехът зависи от предварителната подготовка - без нея неуспехът е сигурен.

Които знаят истината, не са равни на ония, които я обичат, а тия, които я обичат, не са равни на ония, които и се радват.

Трудно се намира черна котка в тъмна стая, особено когато тя не е там.

Сенсей Явор Дянков
05 Април 2015 г. 18:47:52
Kiril Hinkov


Сенсей Явор Дянков

Биография на Шихан Явор Дянков

Роден е на 17.01.1961 година в град София, България. В момента е президент на международна холдингова група от компании, която включва фирми за внос, износ, реекспорт, инвестиции и бартерна търговия с промишлени стоки и иновации. Председател на Българската Шотокан Карате-до Федерация, която от 1990 година е член и официален представител за България на Японската Карате Асоциация (J.K.A.). Председател на Българската Джу-джицу Асоциация , която от 1989 година е член и официален представител за България на Световната Джу-джицу Федерация (W.J.J.F.) и Световната Джу-джицу и Кобудо Организация (W.J.J.K.O.). През 2000 година на Европейски конгрес към Японската Карате Асоциация, състоял се в Англия, е избран единодушно за Председател на Карате федерациите, членуващи към Японската Карате Асоциация на Балканския полуостров. Същата длъжност заема и като Председател за Балканските и Прибалтийските страни на Световната Джу-джицу Федерация и Световната Джу-джицу и Кобудо Организация от 2012 година.

Като ученик е тренирал Джудо в отбора на Левски - Спартак при известния български треньор Цветан Хаджийски. Започва да се занимава професионално с Карате през 1978 година под ръководството на изтъкнатия унгарски майстор Сюч Тибор 7 дан, който посещава многократно България още в периода, в който Карате е забранено за практикуване в страната. Защитава 1 дан (1985 г.) пред комисия от японски майстори ръководена от изтъкнатия карате - майстор Масотоши Накаяма 9 дан и основател на Японската Карате Асоциация през 1955 година. Това е първият Карате съюз в Япония, дълги години ръководен от Масотоши Накаяма (1913- 1987 г.), пряк ученик на бащата на модерното Карате - до Гичин Фунакоши (1868 - 1957 г.). Следва защита на 2 дан, 3 дан, 4 дан и 5 дан по Карате Шотокан пред комисии на Японската Карате Асоциация, ръководени съответно от изтъкнатите японски Карате - учители: Норихико Ида 8 дан - единственият Дзен - будистки монах в Японската Карате Асоциация, Сатоши Миядзаки 7 дан, Ясуики Фуджинага 6 дан, Садашиге Като 8 дан и Тецуике Асай 8 дан. Това прави шиханЯвор Дянков първият и най-висок дан в България, световно признат и удостоверен чрез дипломи връчени му от Японската Карате Асоциация. Взима участие в различни състезания и турнири в България и чужбина, на които завоюва многобройни успехи.

Връх на спортно-състезателната му кариера е изборът му за капитан на европейския отбор по Кумите за срещата с Япония за купа Ибус по Шотокан, проведена през 1987 година в Унгария. Тогава Европа за първи път побеждава отборно на Япония, което за времето си беше сензация. През 1987 година по препоръка на Японската Карате Асоциация, заминава за Русия (тогава СССР),където съдейства за създаването на Карате организация. Посещава многобройни градове и школи, където се запознава не само с бита и душевността на руските бойни изкуства, но също и с техните традиции.

През 1986 година започва да се занимава с Джу - джицу под ръководството на изтъкнати унгарски специалист Ищван Келемен 7 дан, който посещава многократно България. По-късно става личен ученик на изтъкнатия немски майстор Зиги Вайс 8 дан и швейцарският майстор Робърт Шенк 6 дан, който посещава България от 1989 година провеждайки семинари. Участва в най- авторитетните международни семинари, провеждани до този момент в света по Джу - джицу под ръководството на световно известни майстори. Защитава 1 дан, 2 дан, 3 дан, 4, дан, 5 дан и 6 дан по Джу - джицу пред комисии на Световната Джу - джицу Федерация. В началото на 2015 г. получава 7 дан, което го прави най-високия дан в България и на това японско бойно изкуство. Още през 1993 година е избран от Световната Джу - джицу Федерация за главен координатор за Русия, Украйна и Естония, където преподава това древно японско бойно изкуство.

Негови ученици, както български, така и чужди, участват в множество състезания и турнири в България и в чужбина, където завоюват много златни, сребърни и бронзови медали от различни национални европейски и световни турнири. Помага за утвърждаването на Айкидо, Кендо, Карате стилове Вадо-рю и Годжу-рю в България по линия на междуправителствени програми с Япония. Неговата Карате организация получи помощ по направлението „Майстор по Карате \", която беше реализирана в периода 1999- 2001 г., когато в България пристигна сенсей Такуясо Нозава 3 дан по програма на японски доброволци в България. Той посети и проведе редица семинари и лекции по Карате в различни български градове. Също първи въвежда, организира и участва в свободните двубои в България по смесени бойни изкуства. Специалист е по анти-терористична дейност където обучава специализираните полицейски и военни анти -терористични специални подразделения както в България така и в чужбина. Неговите ученици са участвали в различни горещи точки и специализирани мисии по света. Във връзка с тази си дейност е удостоен с много български и международни държавни награди.

Като сътрудник в периодичния печат е публикувал множество материали в България и в чужбина, засягащи проблемите на бойните изкуства. Автор, преводач и редактор е на различни книги: „Лед Цепелин\" (превод на български, 1990 г.); „Класическо Карате- до\" (1991 г.); „Карате-до пътят на моя живот\" (превод на български 1992 г.); „Вратите на житейската философия\" (поетична стихосбирка - 1993 г.); „Самозащита за всеки\" (1994 г.); „Дух без окови\" (превод 1995 г.); „Писмата на един дзен монах до майстора на меча\" (превод 1996 г.); „Отворените врати на Карате до\" (превод 1997 г.); „Бойните изкуства и здравето\" (консултант 1998 г.). В подготовка са следните негови нови книги: „Класическо Карате до - техники на боя\"; „Джу - джицу - специализирани полицейски техники\"; „ Бубиши - Библията на Карате\" (превод); „Класическо Карате до - катите и техните приложения\"; „Връзката на Джу - джицу със смесените бойни изкуства - история и техники\" и \" Науката на биомеханиката в Джу-джицу\".
Благодарение на своята организационна, издателска, публикационна, научна и спортна дейност, шихан Дянков е включен в първото уникално издание на Енциклопедията „Изтъкнати хора на 20 век\", стр. 142, издадена от Международния Биографичен Център в Кеймбридж, Англия.

Интересите му през свободното време са хубава книга, филм и музика. Любимата му мисъл е: „Една майка струва колкото десет бащи, но един учител струва колкото десет майки \". Любимата му книга е „Хагакуре. Записки на самурая\".

Информация за контакт:
1373, София,
жк „Западен Парк”, ул. „Суходолска” № 2, бл. 4, вх. 2, ет. 1, ап. 3.
Тел.     +359 (2) 9200764
Моб.    +359 (88) 8886294
Е-mail: diankov@omega.bg

Часове за тренировка:
понеделник, сряда и петък от 19:00 до 21:00 часа
Място:
Зала по Джуджицу под скамейките на открития басейн Дианабад.

Май 2015

 ПВСЧПСН
18 1 2

2015-05-02

12:30 Тренировка по джу джицу и самоотбрана - Център по борба - Дианабад
14:30 Упражнения за регулиране на тялото - Център по борба - Дианабад

3
194

2015-05-04

19:00 Тренировка по карате Шотокан - техникум Попов

5

2015-05-05

10:00 Упражнения за регулиране на тялото - Център по борба - Дианабад
19:30 Тренировка по джуджицу - Център по борба, Дианабад

6

2015-05-06

19:00 Тренировка по карате Шотокан - техникум Попов

7

2015-05-07

10:00 Упражнения за регулиране на тялото - Център по борба - Дианабад
19:30 Тренировка по джуджицу - Център по борба, Дианабад

8 9

2015-05-09

12:30 Тренировка по джу джицу и самоотбрана - Център по борба - Дианабад
14:30 Упражнения за регулиране на тялото - Център по борба - Дианабад

10
2011

2015-05-11

19:00 Тренировка по карате Шотокан - техникум Попов

12

2015-05-12

10:00 Упражнения за регулиране на тялото - Център по борба - Дианабад
19:30 Тренировка по джуджицу - Център по борба, Дианабад

13

2015-05-13

19:00 Тренировка по карате Шотокан - техникум Попов

14

2015-05-14

10:00 Упражнения за регулиране на тялото - Център по борба - Дианабад
19:30 Тренировка по джуджицу - Център по борба, Дианабад

15 16

2015-05-16

12:30 Тренировка по джу джицу и самоотбрана - Център по борба - Дианабад
14:30 Упражнения за регулиране на тялото - Център по борба - Дианабад

17
2118

2015-05-18

19:00 Тренировка по карате Шотокан - техникум Попов

19

2015-05-19

10:00 Упражнения за регулиране на тялото - Център по борба - Дианабад
19:30 Тренировка по джуджицу - Център по борба, Дианабад

20

2015-05-20

19:00 Тренировка по карате Шотокан - техникум Попов

21

2015-05-21

10:00 Упражнения за регулиране на тялото - Център по борба - Дианабад
19:30 Тренировка по джуджицу - Център по борба, Дианабад

22 23

2015-05-23

12:30 Тренировка по джу джицу и самоотбрана - Център по борба - Дианабад
14:30 Упражнения за регулиране на тялото - Център по борба - Дианабад

24
2225

2015-05-25

19:00 Тренировка по карате Шотокан - техникум Попов

26

2015-05-26

10:00 Упражнения за регулиране на тялото - Център по борба - Дианабад
19:30 Тренировка по джуджицу - Център по борба, Дианабад

27

2015-05-27

19:00 Тренировка по карате Шотокан - техникум Попов

28

2015-05-28

10:00 Упражнения за регулиране на тялото - Център по борба - Дианабад
19:30 Тренировка по джуджицу - Център по борба, Дианабад

29 30

2015-05-30

12:30 Тренировка по джу джицу и самоотбрана - Център по борба - Дианабад
14:30 Упражнения за регулиране на тялото - Център по борба - Дианабад

31
« »

Вижте още

Миямото Мусаши
24 Ноември 2010 г. 09:49:09
Kiril Hinkov


Миямото Мусаши

Миямото Мусаши е роден в тежка епоха, когато Япония е разкъсвана от непрестанни вътрешни войни. Архипелагът е разделен на региони, оградени с граници, охранявани от войници. Обществото още няма съзнание за своята цялост и идентичност. Трябвало е да се оцелява във времена на постоянни граждански войни и съпътстващите ги жестокости (кланета на цели семейства, екзекуции без съд и присъда, разбойничество). В центъра на всички тези събития с помощта на Пътя на меча Миямото Мусаши съумява да се изгради като пълноценна личност – воин, учител, писател, скулптор и художник. Построили своята хилядолетна култура на принципа на сливането на тяло и дух, японците са силно привлечени и възхитени от делата на Мусаши.

ОСНОВНИ ДАТИ:

1584 Ражда се Мусаши в Миямото-Мура, провинция Харима (съвременна префектура Миаге), намираща се в центъра на Хоншу, основния остров на Япония. До началото на следващия век страната е опустошавана от гражданската война, това е атмосферата, в която расте Мусаши. Неговият баща Мунисай умира, когато Такедзо (първото име на Мусаши. Йероглифите могат да се прочетат и като "Мусаши") е на седем години. Детето проявява див и сприхав характер.

1596г. Мусаши е на тринадесет години и води първия си дуел - срещу Арима Кихей. Арима е майстор на оръжията и особено на копието и меча. Има различни версии за този двубой. Едната привлича вниманието върху ранно развитата ловкост на Мусаши и уменията му с "бокен". Според другата версия, Мусаши сграбчил противника си и го съборил на земята, за да го довърши с един удар на тоягата.

1600г. Токугава Иеясу решава да заграби властта. Следва ужасната битка при Секигахара, в която Мусаши е откъм губещата страна.

1603г. Мусаши става „мушашу гиоша” т.е. скитащ самурай, искащ да се усъвършенства в Пътя на меча.

1604г. Започват епичните му битки срещу клана Йошиока. След това, Мусаши се сражава срещу "Ямабуши" - войнствените монаси от Нара, майстори на тоягата. В провинция Ига той се сблъсква с Шишидо Байкен, майстор на "кусаригама", когото безмилостно побеждава. Всеки път победата е пълна, понеже Мусаши притежава изключителни способности да се приспособява. В Едо той среща Мусо Гоносуке, майстор на тоягата. Мусаши е победител, но пощадява противника си. По-късно Мусо Гоносуке, оттеглил се в планината да размишлява над загубата си, отново го предизвиква. Той е скъсил леко тоягата си, за да я направи по-удобна, но запазва предимството на дължината й. Мусаши е победен и това ще бъде единствената му загуба. Гоносуке поставя началото на Джодо (Пътят на тоягата "джо").

1612г. На двадесет и девет години, на 13 април, Мусаши среща Сасаки Коджиро, също млад (на 18 години), но много опасен противник. Прочутата битка се провежда на остров Фунашимае.

1614г. Мусаши вероятно участва в защитата на замъка в Осака, за да помогне на Тойтоми.

1636г. Участвайки в потушаването на бунта на християните в Шимабара, Мусаши се прославя със своята храброст. Проявява се и неговият осиновен (през 1612 г.) син Йори.

1640г. Мусаши е на петдесет и седем години. Получава титлата майстор на оръжията в Кумамото от Мосокава Тадоши (тогава първи министър, пряк потомък на този знаменит род).

1641г. Мусаши връчва на владетеля Мосокава "35 урока по тактика" - произведение, което последният му поръчва да напише. Неговият покровител умира същата година и Мусаши, сломен от смъртта му, се оттегля в будисткият манастир - пещера Рейган-До и се отдава на калиграфия и на скулптура.

1643г. Мусаши пише прочутото си произведение "Го Рин Но Шо" ("Ръкописът на петте пръстена").

1645г. На 12 май той съставя деветнадесетте правила на "Пътят, който трябва сам да следваш", същината на учението му. Умира на 19 май, на 62 години и по негово желание е кремиран прав, в снаряжение на самурай генерал на пътя Токайдо към Едо. Погребан е на шест километра североизточно от град Кумамото.

ПЪТЯТ, КОЙТО ТРЯБВА САМ ДА СЛЕДВАШ

  1. Не се противопоставяй на неизменния път на времето. 
  2. Избягвай плътските удоволствия. 
  3. Бъди безпристрастен във всичко.
  4. Не бъди алчен в никой момент от живота си.
  5. Не съжалявай за нищо в делата си. 
  6. Не завиждай на другите за нищо. 
  7. Не се натъжавай от раздяла. 
  8. Не изпитвай ненавист към себе си или към другите.
  9. Не изпитвай стремеж към любовта и страстта. 
  10. Не бъди придирчив. 
  11. Не се стреми към комфорт. 
  12. Не бъди лаком за богата трапеза, за да задоволяваш тялото си. (
  13. В никой момент от живота си не се обграждай със скъпи предмети.
  14. Не се увличай по лъжливи вярвания.
  15. Никой друг предмет освен оръжията да не те изкушава.
  16. Посвети се изцяло на Пътя, без да се страхуваш от смъртта. 
  17. Дори на старини, не изпитвай удоволствие от облаги. 
  18. Почитай боговете, но не разчитай на тях. 
  19. Не напускай Пътя на стратегията.

    http://fight-journal.blogspot.com/2009/10/blog-post_2707.html

 

Метаболитен синдром, диабет и тренировка
29 Май 2014 г. 05:26:20
Kiril Hinkov


Метаболитен синдром, диабет и тренировка

Метаболитният синдром е комбинация от четири проявления, наречени “смъртоносния квартет”:
- Наднорменото тегло и напълняване в областта на талията.
- Повишено артериално налягане.
- Нарушение на мастната обмяна (увеличен лош холестерол)
- Нарушение на въглехидратната обмяна. 

В по-широк аспект към метаболитния синдром се числят и нарушения като подагра (или увеличена пикочна киселина), чернодробна стеатоза (увеличено отлагане на мазнини в черния дроб), сънна апнея (нарушения в дишането по време на сън), еректилна дисфункция, нарушения в кръвосъсирването и други.

Всички тези  симптоми показват преждевременно остаряване на артериалните кръвоносни съдове (развитие на атеросклероза), с което метаболитният синдром е отговорен за основните причини за смъртност и инвалидизиране в развитите страни: сърдечен инфаркт и мозъчен инсулт.

Основни причини за появата им са обездвижването, приемът на високо енергийни храни, стресът и постоянното напрежение. Важен фактор е и генетичният, но върху него не може да се влияе по друг начин освен косвено – чрез оптимизиране на хранителния, двигателен и работен режим, както и на режима на сън и почивка.    

Диабетът е ендокринно, метаболитно заболяване, при което глюкозата в кръвта е трайно повишена. С появата на диабета постепенно се засилват следните прояви: 
- Чести промени и флуктуации на стойностите на захарта – от хипоглекимия до хипергликимия.
- Поява на метаболитния синдром, описан по-горе.
- Проблеми с бъбреците, очите, перифирните нерви, стъпалата и зъбите.
- Тежест, липса на енергия, постепенно намаляване на жизнените функции.

Възможностите за контрол на диабета са:
- Повишена, но подходяща физическа активност.
- Поддържане на оптимален режим на хранене.
- Медикаментозно лечение под постоянния контрол на лекарски екип.

Анализът на всичко, казано досега, и медицинският опит показват, че подходящата физическа активност има изключителна роля за превенцията и контрола на диабета и метаболитния синдром. Може да се твърди, че физическата активност:
- Намалява кръвната захар и кръвното налягане.
- Намалява лошия холестерол и увеличава добрия холестерол.
- Намалява инсулиновата резистентност.
- Намалява риска от сърдечни заболявания и инфаркти.
- Поддържа мускулите и костите здрави.
- Прави ставите и сухожилията гъвкави.
- Подпомага намаляването на телесното тегло и телесните мазнини.
- Дава енергия на тялото и повишава резистентността му към други болестотворни фактори.
- Спомага за преодоляването на стреса, подобряване на настроението и повишаване качеството на живота.
- Предпазва от поява на метаболитен синдром и инсулинонезависим захарен диабет.

Често осъзнаването на тези факти не е достатъчно, тъй като се появява още един проблем - липсата на форми на обучение в подходяща физическа активност и култура.
- Хората с метаболитни заболявания или предразположение към тях често изпитват психологическа и дори физическа нетърпимост към физическите упражнения или към каквато и да е двигателна активност.
- Обикновено състоянието им е доста влошено и те дори не могат да допуснат, че съществуват възможности за извършване на движения и упражнения. 
- Липсват форми на обучение, както и подходящи двигателни упражнения, които да накарат такъв тип хора да се заемат сериозно с физкултура.

Очертава се необходимост от подходяща система от упражнения и преподавателска стратегия, които да помогнат на такъв индивид да промени виждането си за собствените си възможности да подобри физическите си качества. 

Такава система представляват бойните изкуства. От хиляди години чрез тях се предават практични познания за това как да преодоляваме трудностите в живота: 
- Техники за предпазване, самозащита и водене на бой.
- Начини за лечение, оздравяване и здравословен живот. 
- Правилна житейска философия, мисловни упражнения, медитация.

Начинът на преподаване чрез приказки, притчи и примери от живота, както и постепенното нарастване на натоварването без изискване за някакви специални постижения, създават положителна нагласа и увереност в собствените си сили.  

Характеристики на упражненията:

- Леки, приятни и прости за изпълнение – независимо от възрастта и здравословното състояние на дадения човек. Изпълнение в право, седнало или легнало положение.  
- Възможност за изпълнение с различна амплитуда с цел постоянно повишаване на възможностите на организма на практикуващия.   - Възможност за получаване на незабавна обратна връзка (feed-back) за състоянието на практикуващия в зависимост от способността му да изпълнява някои упражнения.
- Цикъл на обучение от няколко занимания, за да се научат някои основни движения, до няколко месеца, за да се постигне познание за възможностите на тялото да извършва механични движения и тяхното влияние върху състоянието на организма.
- Систематичност и пълнота на упражненията, които дават възможност да се работи за подобряване състоянието на всички системи на тялото.

Ролята на двигателния и хранителния режим в превенцията и контролирането на метаболитните заболявания и  стреса е от решаващо значение. Ние сме в състояние до голяма степен да регулираме здравето си по отношение на риска за развитие на метаболитния синдром, а оттам и за удължаване на живота ни с около 10-15 години, при това с качествен живот, с физическа, умствена и емоционална пълноценност. А това не е никак малко. 

По тази причина смятаме, че е необходимо: 
• Увеличаване на здравната култура на пациентите, и на цялото население по отношение на храненето и двигателната активност.
• Предлагане на обучителна програма за по-здравословен начин на живот, в съответствие с теорията и доказана от дългогодишната практика
• Съставяне на екип от ендокринолози, диетолози, кинезитерапевти, инструктори,  който да следи баланса между хранене, движение и медикаментозно лечение и да отчита ефекта от програмата върху контрола на заболяването и  неговите усложнения.

Клуб Кьокутен предлага подходяща програма за двигателна активност на хора, желаещи да подобрят състоянието си чрез двигателни упражнения и методи за само-регулация. 

За повече информация: 
Кирил Хинков, моб. 0882 7447 83 

Ритуал в началото и края на тренировката в доджо
27 Септември 2013 г. 17:25:02
Kiril Hinkov


Ритуал в началото и края на тренировката в доджо

Всяко занятие в доджо започва и завършва с изразяване на уважение към създателите на изкуството, към преподавателя на занятието и с поздрав между всички участници. Прието е това да става на японски език. Обикновено поклоните се изпълняват от седнало положение (сейза).

В началото на занятието поздравите се изпълняват в следния ред:

 

1. Шомен ни рей (поздрав към основателите)
2. Сенсей ни рей (поздрав към преподавателя)
    При този поздрав учениците казват: Онегай шимас (моля, ако обичате)

В края на занятието поздравите са три, но в различна последователност:
1. Сенсей ни рей (поздрав към преподавателя)
2. Шоумен ни рей (поздрав към основателя)
3. Отагай ни рей (поздрав помежду ни)
  При този поздрав учениците казват: Домо аригато годзаймаща (много благодаря)

Видео - Tomiki Kenji sensei
05 Октомври 2010 г. 00:40:10
Kiril Hinkov


Видео - Tomiki Kenji sensei

В началото на това видео можете да видите сенсей Кенджи Томики да демонстрира начините за движение и избягване на тялото от линията на атаката - "сабаки".

"Сабаки" техниките дават възможност да се избегне директния сблъсък с противника и едновременно с това да се намери начин за дебалансиране или поразяване на уязвимите му места. 

Майстор Томики е един от най-известните ученици на създателя на Айкидо, Морихеи Уешиба, и на създателя на джудо Джигоро Кано.

 

Video - Rin - Sakura, sakura
12 Декември 2010 г. 01:48:51
Kiril Hinkov


За контакт
02 Януари 2015 г. 11:44:24
Kiril Hinkov


За контакт

\"My Chat kiril.hinkov
Call
\"icq 94704473
GSM  +359 (88) 2744783
Кирил Хинков

Изложение на стоте болести от неизвестен автор

Лао Дзюн казваше:

Ако желаеш да се спасиш от катастрофа или да разрешиш даден проблем, то най-добре е от рано да предотврати тяхната поява в своя живот. Тогава няма да има трудности. За да излекуваш недъг или да се избавиш от болест е най-добре да се подготвиш за отрано за тях. Тогава ще има изход щастлив.

Днес хората не обръщат внимание на това и не се стараят да предотвратяват болестите. Те насочват силите си за това, как да се излекуват. Не се предпазват от рано, а се опитват да се лекуват с помощта на лекарства. Ето защо има владетели, които не са способни да опазят жертвения олтар на държавната власт. Има и такива същества, които не са способни да се запазят непокътнати през дългия си живот. По такъв начин мъдрия човек постига щастие, когато още няма и знак за това. Той се спасява от бедата, преди тя да се е появила. Та нали катастрофата се ражда от дреболия, а болестта от най-незначителни отклонения.

Хората смятат, че малкото добро не носи полза, затова не желаят да правят добро. Струва им се, че малкото зло не вреди и затова не се поправят. Ако не натрупваме доброто малко по малко, няма да получим великата Сила. Ако не се въздържаме от малкото зло, ще извършим голямо престъпление. Ето защо, ще изберем най-важното, за да покажем как то се ражда.

И така, ето стоте болести:

  1.  Не познавайки постоянството – ту се радваш, ту се гневиш – това е болест.
  2. Забравяйки за дълга, да се стремиш към изгода – това е болест.
  3. Да обичаш чувствените наслаждения, унищожавайки силата – това е болест.
  4. Да обичаш, привързвайки се с цялото си сърце - това е болест.
  5. От ненавист да желаеш нечия смърт - това е болест.
  6. Да не забелязваш, че заради разпуснатост и алчност правиш грешки - това е болест.
  7. Да ругаеш хората, хвалейки себе си - това е болест.
  8. Да се променяш непрекъснато, отнасяйки се снизходително към себе си - това е болест.
  9. Да бъдеш прекалено разговорчив, обичайки да бъбриш - това е болест.
  10. Да се радваш, преследвайки сгрешилия - това е болест.
  11. Гордеейки се със знания, да презираш другите - това е болест.
  12. Използвайки властта си, да вършиш произвол - това е болест.
  13. Да смяташ хората за грешни, а себе си – за прав - това е болест.
  14. Да обиждаш, обръщайки се небрежно към слабите и беззащитните - това е болест.
  15. Да побеждаваш хората, прилагайки сила - това е болест.
  16. Да лентяйстваш, усещайки своята власт и сила - това е болест.
  17. Да говориш, стремейки се да побеждаваш хората - това е болест.
  18. Да вземеш назаем, забравяйки да върнеш - това е болест.
  19. Да смяташ хората за неправедни, мислейки за своята праведност - това е болест.
  20. С прямотата си да вредиш на хората - това е болест.
  21. Да не обичаш хората, а само себе си - това е болест.
  22. Да се гордееш със себе си и в добро разположение и при гняв - това е болест.
  23. Да смяташ другите за глупави, а себе си за мъдър - това е болест.
  24. Да се изтъкваш, вършейки достойна постъпка - това е болест.
  25. Да намираш недостатъци на известните хора - това е болест.
  26. Да се оплакваш от това, че трябва да се трудиш - това е болест.
  27. Да приемаш илюзиите за реалност - това е болест.
  28. Да се радваш на чуждите грешки - това е болест.
  29. Да се гордееш пред хората със своето богатство - това е болест.
  30. Да бъдеш аристократ и да презираш хората - това е болест.
  31. Да бъдеш беден и да завиждаш на богатите - това е болест.
  32. Да си плебей и да говориш лошо за аристократите - това е болест.
  33. Да клеветиш хората, стремейки се към благоразположение - това е болест.
  34. Да се изтъкваш, чрез своята Дъ (нравственост) - това е болест.
  35. Да постигнеш успех, нанасяйки някому поражение - това е болест.
  36. Да нарушаваш справедливостта - това е болест.
  37. От любов към себе си, да не виждаш смисъла - това е болест.
  38. Да запазиш своята безопасност за сметка на другите - това е болест.
  39. Да си ревнив - това е болест.
  40. Заради избухливост да влизаш в противоречие с околните - това е болест.
  41. Много да ненавиждаш и малко да обичаш - това е болест.
  42. Да обсъждаш постоянно, кое е истина и кое лъжа - това е болест.
  43. Да прехвърляш отговорността на другите - това е болест.
  44. Да отхвърляш същността, привързвайки се към външното - това е болест.
  45. Да обсъждаш достойнствата и недостатъците на другите - това е болест.
  46. Да вярваш на себе си, считайки другите за лъжци - това е болест.
  47. Да помагаш на хората, надявайки се награда - това е болест.
  48. Да осъждаш човек за това, че не те е облагодетелствал - това е болест.
  49. Да се разделиш с човек, разкайвайки се за това - това е болест.
  50. Да обичаш да те увещават, когато си сърдит - това е болест.
  51. Да ругаеш и обиждаш всякакви живи твари - това е болест.
  52. С магьоснически методи да нанесеш някому вреда - това е болест.
  53. Да обиждаш и порицаваш талантливите - това е болест.
  54. Да мразиш хората за това, че те превъзхождат - това е болест.
  55. Да се пристрастиш към различни упойващи билки - това е болест.
  56. Ако няма хармония в сърцето - това е болест.
  57. Да си спомняш за старите обиди - това е болест.
  58. Да вдигаш много шум за някакви твои способности - това е болест.
  59. Да не възприемаш увещания и критики - това е болест.
  60. Използвайки официални жалби, да победиш някого - това е болест.
  61. Да спориш с глупака - това е болест.
  62. Да постъпваш лекомислено в трудна ситуация - това е болест.
  63. Да подстрекаваш към беззаконие - това е болест.
  64. Да обичаш да се смяташ за прав - това е болест.
  65. Много да се съмняваш и малко да вярваш - това е болест.
  66. Да се надсмиваш над лудите и болните - това е болест.
  67. Да седиш мързеливо и да не съблюдаваш ритуалите - това е болест.
  68. Грозни думи и зли слова - това е болест.
  69. Небрежно и с презрение да се отнасяш към възрастните и децата - това е болест.
  70. Злобно отношение и некрасиво поведение - това е болест.
  71. Да си непостоянен - това е болест.
  72. Привързаност към веселието и шегите - това е болест.
  73. Да обичаш да разграничаваш хората - това е болест.
  74. Хитрост и ласкателство - това е болест.
  75. Да желаеш да получиш нещо чрез измама - това е болест.
  76. Да лъжеш и да нарушаваш своите обещания - това е болест.
  77. Да буйстваш и безчинстваш, когато си пиян - това е болест.
  78. Да ругаеш и сквернословиш по адрес на вятъра и дъжда - това е болест.
  79. Да желаеш да убиеш заради лоши думи - това е болест.
  80. Да подтикваш към прекъсване на бременността - това е болест.
  81. Да се бъркаш в чужди дела - това е болест.
  82. Да надничаш и послушваш скришом - това е болест.
  83. Да вземеш назаем и да се скриеш от заемодателя - това е болест.
  84. Да не се вслушаш в противоположното мнение - това е болест.
  85. Да харесваш резкия отказ - това е болест.
  86. Настойчиво да преследваш жените - това е болест.
  87. Заради стари заблуди да въвеждаш в заблуда и друг - това е болест.
  88. Да разваляш птичите гнезда и да чупиш яйцата - това е болест.
  89. Да убиваш зародиш и да режеш плът - това е болест.
  90. Да причиняваш беди чрез огън и вода - това е болест.
  91. Да се смееш над слепите, глухите и немите - това е болест.
  92. Да подтикваш към встъпване в брак - това е болест.
  93. Да учиш хората да правят провокации - това е болест.
  94. Да учиш хората да вършат зло - това е болест.
  95. Да променяш отношението си към попадналия в беда - това е болест.
  96. Да желаеш нещастието, призовавайки бедата - това е болест.
  97. Да харесаш нещо и да пожелаеш да го отнемеш - това е болест.
  98. Насила да отнемеш вещите на хората - това е болест.
  99. Да действаш с користни подбуди - това е болест.
  100. Да нямаш собствено мнение - това е болест.

Лао Дзюн казваше:

Ако не забравяш за необходимостта да се избавиш от тези сто болести, тогава няма да те сполети беда. Всички недостатъци и болести ще те отминат сами. Винаги ще получаваш помощ и поддръжка в трудни моменти, а твоите деца и внуци никога няма да се лишат от помощта на Небето.