Кьокутен - Точка на пречупване

Български

Предстоящи събития

Последни статии

Какво е самоанализ
31 Юли 2015 г. 00:10:24
Kiril Hinkov


Какво е самоанализ

Водете си дневник. Ежедневно записвайте нещата, които се случват с вас или ви изглеждат съществени. Научете се да го изучавате през някакъв промеждутък от време и ще видите, в каква степен поведението ви е било резултат от желанието да се надуете. Също така, опитайте се да видите, какви полезни или интересни обстоятелства съпровождат всяко събитие.

Идрис Шах
Да знаем как да знаем

*** *** ***

Мислете за доброто и злото като за два плода от едно дърво.
Приближете се до дървото и станете негова стража и грижовен служител.
Овладейте знанието за тези два клона и за тези два плода, както и за тези, които ги обкръжават. Останете при този клон, който носи сладки плодове - и тогава той ще стане ваша храна и източник на сила, и се пазете от това да се приближавате към другия клон, защото има плод на него и горчивината му ще ви убие ....
Когато ви донесат тези плодове и вие не можете да отличите сладкия от горчивия и започнете да ги ядете .... може да сложите в устата си горчивия.

Идрис Шах
Да се учим как да се учим

 

Речник на някои японски термини, използвани в бойните изкуства.
20 Юли 2015 г. 15:44:50
Kiril Hinkov


Речник на някои японски термини, използвани в бойните изкуства.

Аге – горен, вървящ отдолу нагоре.
Аге уке – горен блок.  
Аге цуки – прав удар (цуки), използван в карате, който преминава от по-ниска в по-висока равнина.

Аго – брадичка, челюст.
Аго макикоми – завъртане на главата чрез натиск на брадичката или на носа.

Ай – любов, хармония, сливане; фокусиране.
Не се използва, освен в комбинация с „ки” (всеобщата енергия на света).

Айки – сливане на енергията, хармонизиране на тялото и духа, сливане на духа.

Айкидо - бойно изкуство, осоваващо се на айки-джуцу и други традиционни японски стилове без и с оръжие, създадено от Морихеи Уешиба. 

Айки тайсо - базови упражнения в айкидо.

Айте - партньор, който в началото атакува, но в последствие бива хвърлян при тренировката; в някои бойни изкуства се нарича уке. 

Ака – червен; в състезанията, състезател, носещ червения колан.

Анза – седеж със скръстени крака (по турски).

Аши – ходило
Аши татаке – защита от хвърляне напред, при която с нашето коляно натискаме отзад едноименното коляно на противника, стъваме го и дърпаме главата му назад.
Аши уадза – група от техники за хвърляне с крака и ходила.

Атама – глава
Атама макикоми – завъртане на главата със захват за косата с едната ръка и под брадичката с другата.
Атама отоши – при атака двоен нелсън стъпете с десния крак назад, хванете с две ръце косата на нападателя, паднете на дясно коляно и го хвърлете пред вас.

Атеми – удари по жизненоважни точки от тялото на противника.
Атеми уадза – техники за удряне по жизненоважните точки от тялото на противника. 

Аюми     – нормално ходене.
Аюми Аши – начин на ходене, изместване на основата, придвижване с предния крак, сочещ навън. Ползва се в айкидо и някои стилове джуджицу.

Барай – помитане, метла. (равнозначно на хараи)
Гедан барай – долен блок (карате)
Аши барай – помитане на ходилото на противника.

Басами – ножица. (равнозначно на хасами) 
Кани басами – джудо техника за хвърляне – рачешка ножица.

Бо – дървена тояга, 180 см.

Бокен – дървен меч за практикуване на кен джуцу, техника за бой с меч.

Бу – боен, военен.

Будо – боен път, боен начин. Общ термин за бойните изкуства като начин за лично и духовно култивиране, а не като начини за подготовка за водене на истински бой. 
 
Будока – човек, който практикува Будо.

Будошин – да живееш по достоен и почтителен начин, като истински рицар. Да възприемеш отношението и философията, които вървят ръка за ръка с техниката и механиката на бойното изкуство, което практикуваш. Виж Шин.

Бугей – бойното изкуство, такова, каквото се е практикувало от старите самураи, занимаващо се най-вече с ефективното използване на оръжията. Общ термин за старите бойни техники (джуцу) и тактиката, стратегията и техническите познания, свързани с воденето на война.

Буджин – войн, човек на бойното изкуство. Равнозначно на Бугейша.

Буджуцу – бойни и военни техники. Обща дума за бойните изкуства, като техника и начин за водене на бой.

Бункай – приложение (интерпретация) на движенията от карате катите.

Буши – воин, доказал се в боя, боец, човек, изключително умел в бойното изкуство, самурай.      

Бушидо – пътят на война, пътят на самурая. Код на честта, който ръководи поведението на истинския самурай – буши. Първият писан кодекс на Бушидо е „Буке Шо Хатто”. Един от най-известните обаче е „Хагакуре” („Скрит под листата”) на Ямамото Цунетомо (нач на 18 век). Нотобе Иназо определя седем добродетели, които буши трябва да има: дълг (Гири), решителност (Шики), щедрост (Анша), твърдост на духа (Фудо), благородство (Дорьо) и човечност (Ниньо).

Вакаре – препречване.

Ваки – подмишнична ямка.

Гаеши – контра, контра атака, контра техника; обръщане. Равнозначно на каеши.

Гаке – закачане, кука.

Гарами – ключ на свита ръка, извършен чрез обвиване и осукване.    
Уде гарами – ключ на рамото чрез обхват на предмишницата (уде).

Гари – изкосяване, косене, подсичане чрез изкосяване с крак.
Често използвана в джудо група от техники за хвърляне чрез изкосяване с крак.

Гатаме – ключ, задържане чрез поставяне н опорна точка и преразтягане на става на противника.
Катаме уадза – техники за заключване или задържане на противника.

Гедан – долно ниво – частта от тялото между кръста и коленете.
Гедан барай – долен блок - помитане.
Гедан цуки – удар в долната част на корема, 1 юмрук под пъпа.

Генсоку - принципи

Гери – ритник. Равнозначно на кери.
Мае гери – ритник напред.
Йоко гери – ритник настрани.
Уширо гери – ритник назад.
Мауаши (маваши) гери – дъгообразен ритник.
Кин гери – ритник в слабините.
Хидза гери – удар с коляно.

Ги – дрехата за практикуване на бойно изкуство. В България е прието да се нарича кимоно, което е грешно. В зависимост от стила се нарича: карате-ги, джудо-ги, айкидо-ги.
Кейко-ги – облекло за практика.

Го – пет. 

Гокьо – пети ключ на китката, пети обездвижващ принцип (Уде Нобаши).

Го но сен - прилагане на техника след атаката на противника, реакция след акция. Равнозначно на тай но сен. Вж. Сен но сен и Сен сен но сен.

Гоши – таз, кръст, хълбок, бедра. Равнозначно на коши.

Гошин джуцу - техники за самоотбрана.

Гурума – колело, хвърляне чрез вертикално превъртане.

Гяку – обратен, противоположен; често се използва за техника, извършвана с обратната ръка на водещия крак.  Контраатакуващ.
Гяку цуки – удар с противоположната на предния крак ръка.
Гяку уке – блок с  противоположната на предния крак ръка.
Гяку джуджи джиме – кръстосано обратно задушаване.

Гякуте - обратен хват на меча или ножа. Еднозначно на сакате. Вж.  джунте и хонте.

Дан – майсторска степен при присвояването, на която се получава правото да се носи черен пояс. Използва се в Будо дисциплините и обикновено най-високата степен е десети дан. Съществуват школи, в които се присъжда и петнадесети дан. Получаването на дан обикновено се свързва и с известни познания за японските история, начин на живот и култура.

Данша – практикуващ, мъж или жена, който е получил правото да носи черен пояс.

Дачи – стойка (карате термин). Равнозначно на тачи.
Зенкуцу дачи – предна стойка.
Киба дачи – ездачна стойка.
Кокуцу дачи – задва стойка.
Неко аши дачи – котешка стойка.
Хачиджи дачи – естествена стойка на ширината на раменете.
Санчин дачи – стойка пясъчен часовник.
Хангецу дачи – стойка полу-луна. 

Де – изнесен напред.
Де аши – предно, изнесено напред ходило.

Джиме – удушване, задушаване, пристягане. Равнозначно на шиме.
Джиме уадза – техники за задушаване.

Джо –     тояга, прът с дължина около 130 см.

Джодан – горно ниво, главата и гърлото.
Джодан цуки – удар с юмрук на ниво Джодан.

Джу – десет; свободен, неограничен; мек, гъвкав, еластичен, податлив, адаптивен, отстъпчив, хармоничен. Отнася се едновременно за духа, за тялото и за мисленето. 

Джу уадза – практика, при която се изпозват свободни, неопределени предварително техники. Напр. Джу кумите.

Джуджи – кръстосан.
Джуджи Гарами – хвърляне с кръстосани, заключени ръце.

Джуджи уке – блок с кръстосани ръце.

Джуджицу, джуджуцу - „изкуството на мекотата” или „пътят на податливостта”, общо име за редица традиционни японски бойни стилове, съдържащи техники със и без оръжие.

Джумби ундо - упражнения за загряване, засилване на тлото и подобряване на концентрацията. 

Джунте - прав хват на меча или ножа. Еднозначно на хонте. Вж. гякуте и сакате.

Джурьоку - тежест, сила на тежестта, земно притегляне.

Джуцу – техника, метод, изкуство за водене на бой. 

Дзадзен, зазен - практика (упражняване на ума) в седнало положение.

До – начин, метод, път

Дожо – \"място на пътя\" или „мястото за търсене на пътя”; място, където се практикуват изкуствата за усъвършенстване и култивиране на личността.
Камидза - \"място, запазено за ками\"; ритуална стена; почетното място в залата, където обикновено има олтар, портрет на създателя на изкуството.
Шимодза - противположната стена на камидза, предназначена за учениците.
Шимосеки - стената наляво от камидза, стена на учениците с по-ниска степен, начинаещите.
Джосеки - стената надясно от камидза, стена на учениците с по-висока степен, напредналите ученици. 

Дозо – моля, ако обичате.

Дори – захват с цел атака.

Еби – лангуста, рак.

Емпи – лакет (равнозначно на хиджи). Японското име на карате ката Шотокан, Шиторю.

Ери – ревер, яка.
Ери дори – захват за ревера или яката с цел атака.
Ери джиме – техника за задушаване чрез използване на ревера или яката.
Ери наге – Хвърляне чрез захват на ревера.

Заншин - оставащо съзнание, дух и внимание, които контролират всичко около нас.

Зазен, дзадзен - практика (упражняване на ума) в седнало положение.

Зарей - поклон от седнало положение.

Зен, зенпо – преден напред.
Зенкуцу дачи – предна стойка.
Зенпо кайтен – падане напред с кълбо.
Зенпо укеми – падане напред.

Иайдо – изкуството за възпитаване на характера чрез бързо и ефективно изтегляне на меча от ножницата. Иайджуцу – техника за бързо вадене на меча от ножницата.

Идори - техники, които се изпълняват в седнало положение.

Иие – не.

Икигай - причина за живота на всеки човек, цел на съществуването му. 

Иккен - един удар, с който се приключва битката.

Икьо – първи ключ, първи обездвижващ принцип (Уде Осае).

Иппон – „една пълна точка”, един удар достатъчен за победа; единичен.
Иппон кен - удар с фалангата на единия пръст.
Иппон сеои наге – раменно хвърляне с една ръка.

Ирими – влизане в противника. Позитивният аспект (омоте) на всяка техника, чрез който се овладява силата на противника и чрез влизане, той бива преодолян. Метод за използване на силата на противника срещу него самия.
Ирими Наге – хвърляне чрез влизане
       
Ичи – едно.

Йой – команда за заемане на позиция на готовност с юмруци пред тялото в карате.

Йоко – страничен.
Йоко сутеми уадза – самопожертвователни техники, при които хвърлящият (тори) пада настрани, за да успее да направи хвърлянето.

Йокомен учи – страничен, наклонен удар.

Йон – четири.

Йонкьо – четвърти ключ, четвърти обездвижващ принцип (Текуби Осае).

Каеши - контраатака. Виж гаеши.

Каеши уадза – техники за контраатака, контра-техники.

Кай – организация

Кайтен – ротативен, въртелив, кръгообразен; завъртане, ротация.
Кайтен Наге – въртеливо хвърляне

Какато – пета. 
Какато ате – всички видове удари с пета.
Какато фумикоми – тъпчещ удар с пета.

Каке – последната фаза при изпълнение на хвърляне. Вж. Кудзуши и Цукури. 

Каки - карате упражнения за трениране на тактилните усещания и автоматични реакции на тялото.

Каку - ъгъл.

Камае – гард, позиция на тялото и съответстващата на нея концентрация на вниманието по отношение на противника. Различните гардове се изучават грижливо, защото дават големи възможности при бой. В тях се стои дълго и малко по малко се заучават преходите от един гард в друг, като се отчита поведението на противника.

Камаете – В гард! Команда за заемане на бойна позиция.

Ками – коса; отгоре, над, по-горен; хартия; шинтоистко божество, дух.
Ками тори – захват за косата, използван като атака.
Ками шихо гатаме – четворно задържане отгоре.

Камидза - ритуална ниша в дожо. Учениците се строяват  с лице към нея. 

Кани басами – джудо техника за хвърляне – рачешка ножица.

Кансецу – стави, кокалчета на пръстите.
Кансецу уадза – техники за заключване на ставите.

Кара – празен.
Карате – празна ръка. Бойно изкуство, създадено на остров Окинава.

Карами уадза – техники за обездвижване и контрол чрез осукване и извиване. Вж. Гарами.

Ката – серия от формализирани движения, учещи на техниките и стратегията на стила; рамо.

Катаме уадза – техники за обездвижване и контрол. Вж. Гатаме.

Катана – японски самурайски меч.

Катате дори – захват за китката

Кауазу - жаба
Кауазу гаке - жабешко закачане

Кейко – практика. Човка на пиле.
Годо гейко - обща тренировка на на два или повече клуба или школи.
Го но гейко - \"твърда\" практика, при която тори действа със сила, блокира и се съпротивлява на действията на тори.
Джу но гейко - \"мека\", отпусната тренировка без сила и напрежение, в която партньорите се учат да усещат и следват своите намерения и движения.
Иппан гейко - всеки партньор последователно атакува наляво и надясно. След което започва другият.
Какари гейко - свободна тренировка: 1/ Уке напада през цялото време по един и същи начин. 2/ Уке напада всеки път свободно.
Кан гейко - интензивна тренировка през 7-8 дни в най-студеното време на зимата.
Рю но гейко - практика за психическо повлияване на уке от тори. Внушаване на начина, по който той да атакува тори.
Сочу гейко - интензивна тренировка през 7-8 дни в най-топлото време на лятото.

Кейко ги – облекло за практика.

Кен –    японски, дълъг, двуостър, прав меч.

Кендо – пътят на меча. Дисциплина за самоусъвършенстване чрез практиката на техники с меч. Съвременен боен спорт, при който се извършват двубои с бамбукови мечове и защитно снаряжение.  

Кенджуцу - техника за бой с меч.

Кенсен - връх на меча.

Кери – ритник. Равнозначно на гери.
Кери уадза – техники с крака.

Кеса – шал (който се носи вързан от работо до противоположната страна на кръста).
Кеса гатаме – шалово задържане на земята.
Кеса гарами – шалово задържане на земята с осукване на ръката.
Кеса гири – диагонален удар с меч или тояка от рамото до противоположната част на кръста.

Ки – жизнена енергия, вътрешна сила, дъх, намерение. 

Киай – „среща на духа”, концентриране, фокусиране и изхвърляне на енергията за постигане на максимален ефект. Най-често се практикува с издаването на силен вик. Но всъщност киай не е викане.

Киавасе - хармонизация, сливане с действията на противника; едновременни действия.

Кизами цуки – къс, бърз удар с предния юмрук.

Кимоно – традиционно японско облекло.

Ки мусуби – обединяване на собственото Ки с това на противника.

Ки но нагаре – поток на енергията.

Кин - слабини, тестиси.

Кинхин - практика (упражняване на ума) по време на ходене.

Кири - разрез, ряз, сечене.

Кирицу - стани, изправи се; застани в една линия.

Кихон – основа, стандарт. Упражняване на основни техники по отделно и в комбинации.

Ко – малък.

Кобудо - старите бойни начини и техники, класическите японски традиции за работа с оръжия.

Кокоро – сърце, дух. Смята се, че един практикуващ не може да бъде истински будока без кокоро, участие със сърце и дух, постоянство, упоритост, отдаденост и неподдаване на унинието. 
 
Кокю – дишане, дъх.
Кокю наге –    хвърляне с използване на дишането.
Кокю рьоку – дихателна сила.

Коми – срещу, против, отвътре.

Корю – класическо бойно изкуство, преподавано във вида, в който се е изучавало от самураите.

Коте –    китка.
Коте гаеши – хвърляне чрез завъртане навън на китката на противника.
Коте ките - упражненията за закаляване на ръцете, ползвани в карате. 
Коте Мауаши – виж Никьо.
Коте Хинери – виж Санкио.

Коши – таз, кръст, хълбок, бедра. Равнозначно на гоши. Възглавничките под пръстите на краката, с които се нанася преден ритник – мае гери. Равнозначно на сокутей.
Коши уадза – техники за хвърляне с таз в джудо.
Коши наге – хвърляне през кръста.

Ку - девет. Кю.

Куби – врат.
Куби шиме – захват около врата, стягане, душене.
Куби дори – сграбчена шия, захват.

Куден - напътствията на учителите, предавани по време на практика. Устната традиция на една школа.

Кудзуре – вариант, разновидност на дадена техника.

Кудзуши – първата фаза на всяко хвърляне, извеждане от равновесие.

Кумаде – мечешка лапа, удар с длан и свити пръсти.

Кумите – „среща на ръцете”, спаринг, практикуван в карате.

Кусари – верига.
Кусари фундо или манрики кусари – японско средновековно оръжие, верига с тежести на двата края.
Кусари гама – японско средновековно оръжие, верига с тежест от едната страна и коса или сърп от другата. 

Кю – ученик, ученическа степен. Девет.

Кюдо – пътят на лъка. Дисциплина за самоусъвършенстване чрез практиката на стрелба с лък.

Ма – при който се пада по гръб.
Ма сутеми уадза – самопожертвователни техники, при които хвърлящият (тори) пада по гръб, за да успее да направи хвърлянето.

Маай – дистанция; континиум на времето и пространството.

Мае – напред, преден.
Мае гери – ритник напред.
Мае хиджи ате – удар с лакет напред.
Мае укеми – падане напред, кълбо напред.

Маки – навиване, завъртане, осукване, обръщане. 
Макикоми – срещуположно навиване.

Манджи - свастика.

Маруи – кръг.

Мате – команда за спиране на всякакво действие. Равнозначно на яме.

Мауате (мавате) – команда за обръщане на 180º. 

Мауаши (маваши) – дъгов, кръгообразен.
Мауаши (маваши) цуки – кръгообразен удар с юмрук, кроше.
Мауаши (маваши) гери – кръгообразен ритник.

Мецуке - поглед. Изкуството да гледаме, виждаме и предаваме впечатления чрез погледа. 

Миги – десен, надясно.

Мисоги - ритуално пречистване на духа, идващо от шинто.

Мокусо – команда за затваряне на очи и концентриране навътре в себе си.

Мороте – изпълняван с двете ръце едновременно, двоен.
Мороте уке – блок с двете ръце.
Мороте цуки – прав удар с юмрук с двете ръце едновременно.

Му – нищо, празнота.

Муне – гръден кош, гърди; задната, тъпа страна на меча.
Муне цуки – юмрук насочен към гръдния кош.
Муне дори – хващане през гърдите (реверите).

Мушин – празно съзнание, „без мисъл”, първично съзнание. Съзнание, което не е фиксирано за нищо и е отворено за всичко ново (дзен).

Наге – хвърляне; партньорът, който изпълнява хвърлянето в айкидо. В джудо се нарича тори.
Наге уадза – техники за хвърляне.     

Нагината – японско класическо оръжие, алебарда, извито острие, закрепено за дълга дръжка.

Не уадза – техники за борба на земята в джудо и джуджицу.

Ни – две.

Никьо – втори, ключ, втори обездивжващ принцип (Коте Мауаши).

Нодо – гърло. 

О – голям.

Оби – колан, пояс.
Оби наге – хвърляне с хват за пояса.

Ой цуки – мушкащ удар с юмрук с едноименната ръка (предната) при стъпка напред или назад.

Окури – двоен.

Омоте – челен, преден; положителен, явен.

Осае – натиск, обездвижване, задържане.
Осае коми уадза – техники за задържане, обездвижване на противника на земята.

Отоши – събаряне.

Рандори – свободна практика; свободна атака и отговор на атаката в джудо и джуджицу. Практика с повече от един партньори.

Рей – поздрав, поклон, уважение.
         Отогай ни рей - поздрав към всеки от трениращите.
         Сенсей ни рей - поздрав към учителя.
         Шомен ни рей - поклон напред към ритуалната стена (камидза).

Рей шики - комплекс от норми на вежливост и поведение, които трябва да се спазват в дожо и в живота, церемониал, етикет.

Рейхо – специфичният поздрав при всяко конкретно обстоятелство.

Рензоку – продължение, комбинация.
Рензоку уадза – верижни техники, комбинации.

Ренраку уадза - комбинации от техники, свързани техники.

Ренши – „човек, овладял себе си”, технически експерт по бойно изкуство. Една от многото титли, като таши (експерт), кьоши (учител), ханши (майстор). Обикновено практикуващият с титла ренши е асистент на кьоши.

Рио – две.
Риохиджи дори – хват за двата лакътя.
Риоката дори – хват за двете рамена.
Риоте – две ръце.
Риоте дори – захват на двете ръце на противника с цел атака.
Риоте мочи – хват с двете ръце за едната ръка на противника.

Рицу рей – прав поклон, поклон в изправено положение.

Року –    седем.

Ронин – странстващ самурай, самурай без господар, \"човек на вълните\".

Рю - традиционна японска школа или стил.
Рюха - стил, течение, школа.

Сабаки – движение, избягване.

Сакате - обратен хват на меча или ножа. Еднозначно на гякуте. Вж.  джунте и хонте.

Саке – напитка от ферментирал ориз.

Сакура – вишнево дърво.

Самурай – феодален японски воин, „този, който служи”.

Сан – три (3); суфикс за господин, госпожа.

Санкаку – триъгълник.

Санкьо – трети обездвижващ принцип (Коте Хинери)

Сасае – опора.

Сая - ножница на меча.

Сей - същност, есенция, природа, система, организация, контрол, регулиране; регулирам, вкарвам в ред; правилен, верен.

Сейза – традиционно японско седене на колене; правилно седене.

Сейка танден – долен център на тежестта на тялото, намиращ се на три пръста над пубисната (срамната) кост, около юмрук под пъпа. Нарича се още шимо танден. Шимо танден.

Сейкен – предната страна на юмрука, с акцент върху кокалчетата на показалеца и средния пръст.

Сейтай - японска физиотерапия чрез двигателни, дихателни и психофизически упражнения и други физикални средства, създадена в съвременния й вид от Харучика Ногучи. 

Сейтей - стандартна форма в японските бойни изкуства, която трябва да бъде изучена и практикувана през целия живот.

Сен - хиляда.

Сен но сен - прилагане на техника едновременно с атаката на противника, реакция по време на акция.
Сен сен но сен - прилагане на техника преди атаката на противника, реакция преди акция.
Вж. Го но сен и тай но сен.

Сенпай – старши, ръководител. Противоположно на кохай (младши).

Сенсей – учител, „роден по-рано”, преподавател в школа по бойно изкуство.

Сеои – на гърба, през рамо.
Сеои наге – раменно хвърляне.

Соде –  ръкав, страна.

Сокутей – възглавничките под пръстите на краката, с които се нанасят някои ритници. Равнозначно на коши.

Сокуто – страничен ръб на крака, с който се нанася йоко гери (страничен ритник).

Сорими - изтегляне на тежестта към задния крак и избягване с главата назад.

Сотай доса - практика и упражняване с помощта на един партньор.

Сото – външен, навън.
Сото макикоми – хвърляне с осукване навън.
Сото уде уке – външен блок с предмишница.

Субури – единично (самостоятелно) движение с джо (тояга) или кен (меч).

Сувари (suwari) уадза - техники, изпълнявани от седеж в сейза.

Суи - вода

Суигецу - слънчев сплит

Суки - отвор, пролука в защитата, процеп на Ки. 

Сукуи – лъжица, загребване.

Суми – ъгъл.
Суми гаеши - ъглово обръщане (хвърляне).
Суми отоши – ъглово събаряне (хвърляне).

Сутеми – саможертва, „да рискуваш живота си, за да спечелиш”.
Сутеми уадза – група от техники за хвърляне чрез жертване на собственото равновесие и падане на земята. Виж. Ма сутеми и йоко сутеми уадза.

Тай – тяло.

Тайден - обучение чрез тялото; получаване на познание от тялото.

Тайджуцу – работа без оръжие срещу невъоръжен опонент. Владеене на тялото, техника на тялото.

Тай но сен - прилагане на техника след атаката на противника, реакция след акция. Равнозначно на Го но сен. Вж. Сен но сен и Сен сен но сен.

Тай сабаки – движения на тялото за избягване от линията на атаката, контрол на тялото, позициониране на тялото. 

Тайсо - упражнение, \"да мислиш с тялото си\".

Танден – долната част на корема.

Тандоку доса - индивидуална, самостоятелна тренировка или упражняване, без участието на партньори.

Тани – долина, запречване.

Танрен учи –     традиционен метод за развиване на силата на бедрата при сечене с бокен. Удряне в специално подготвени пособия – гуми, наръчи от дървени пръти, дънери или колони. 

Танто – нож.

Тате – надлъжен, въртикален.

Тате хидза - форма на седеж, при която единият крак остава стъпил на земята, за може практикуващият да се изправи по-бързо. Ползва се често в школите по иай и кен джуцу. Използвала се е за кратка почивка при поход в пълно бойно снаряжение.

Тауара - чувал с ориз
Тауара гаеши - обръщане на чувал с ориз

Тачи – прав, изправен; японски закривен меч с едно острие, доста по-дълъг от катана; стойка - дачи.
Тачи дори – техники, при които се хвърля противника и му се взима оръжието.
Тачи уадза – техники за хвърляне от стойка.

Те – ръка.

Тейшо – основа на дланта. Равнозначно на шотей.
Тейшо учи – удар с одновата на дланта.
Тейшо уке – блок с основата на дланта.

Текуби – китка. Те (ръка) и куби (врат).
Текуби осае – приковаване на китката, йонкьо, четвърти ключ.

Тенкай аши – завъртане на крака.

Тенкан – завъртане на 180º около единия крак.

Тенчи наге – хвърляне \"небе-земя\".

Теншин - движение, при което единият крак се дърпа към другия чрез плъзгане на възгланчиките на ходилото. Съзнание като небето.

Тецугаку - философия.

Тецуи – железен чук.
Тецуи учи – удар с долната,мека част на юмрука.    

Тоби – скок, изпълнен със скок.

Томое – кръг, дъга, извивка.
Томое наге – дъгово хвърляне назад с опора на крака върху долната част на корема на опонента.

Тори – партньорът, който изпълнява хвърлянето в джудо, джуджуцу или карате. В айкидо се нарича наге.

Уде – предмишница, частта на ръката от китката до лакетя.

Уке – партньор, който в началото атакува, но в последствие бива хвърлян при тренировката; в Айкидо се нарича и айте. Блок, защита.

Укеми – падане, начин за предпазване.
Укеми уадза – техники за падане.

Уки – летящ, залитащ, люлеещ се.

Ундо - упражнение.

Ура – противоположен, обратен.

Уцури – преместване, промяна.

Уширо – назад, заден.

Учи – удар с ръка; вътрешен, отвътре навън.
Учи уде уке – блок с предмишница отвътре навън.

Учикоми – метод на тренировка чрез многократно повторение на една и съща техника или част от техника.

Фудоза - \"непоклатим седеж\". Седеж, при който единият крак остава под задницата, както при Сейза, а другият ляга пред практикуващия, както при седене по турски. Използва се при опасение от внезапна фронтална атака срещу нас или при нужда от дълго седене.

Фумикири – режещ, остър ритник. 

Фумикоми – мачкащ, тъпчещ ритник.

Фусуи - вятър и вода (кит. фъншуи). Разбиране и осъзнаване на естествения поток на енергията и природните сили.

Футари дори - едновременна атака от двама противника; практика на действия срещу двама противника.

Хадака – гол.
Хадака джиме – задушаване с предмишница.

Хаджиме, джиме – започвайте, команда за начало на действието.

Хайсоку – долната, вътрешната част (подметката) на ходилото.

Хайто – ръбът на ръката от страна на палеца.
Хайто уке – блок с ръба на ръката от страна на палеца.
Хайто учи – удар с ръба на ръката от страна на палеца.

Хайшу – задната, обратна страна на ръката. Гръб на длънта.

Ханбо – дървена палка с дължина 70 – 90 см.

Хане – крило; пружина, скок.

Хантачи - позиция на колене, полуизправено положение.
Ханми хантачи - техники, изпълнявани от коленичил тори срещу изправен уке.

Хара – коремна област, долната част на корема. Според японците на един юмрук под пъпа се заражда и се складира жизнената енергия на човека. Там се намира центърът на тежестта. Смята се, че когато дишането се фокусира в тази област, умът се успокоява, а нервната система се отпуска. Нарича се също Танден от превода на китайската дума Дантиен – киноварно поле.

Хараи – помитане, метла. Равнозначно на барай.
Хараи гоши – техника от джудо за помитане на двата крака на протиника и хвърляне през таза.
Хасами – ножица. Равнозначно на басами.

Хейджошин - винаги спокоен дух.

Хейко – паралелен, успореден.

Хенка – вариации на основната техника, дадена в ката.  

Хидари – ляв, наляво.

Хиджи – лакет. Равнозначно на емпи, дума с окинавски произход.
Хиджи ате – всички видове удари с лакет.
Хиджи учи – удар с лакет.

Хидза – коляно.
Хидза гери – удар с коляно.
Хидза уке – блок с коляно.

Хики – дърпане назад, теглене, избягване назад.
Хики аши – основна позиция на крака, която се заема при подготовка за ритник или след изпълнение на ритник. Коляното е вдигнато високо, ходилото е успоредно на земята в контра-шпиц, петата над и зад коляното на опорния крак.
Хики те – позиция на ръката, с изтеглен назад лакет, докато юмрукът с длан нагоре застане отстрани на гръдния кош. Височината и начините на изпълнение в различните стилове са доста различни.

Хикими - изтегляне на средната част на тялото назад.

Хишиги – обтегнат, опънат; лост.

Ходжо джуцу - техника за връзване на противника.

Ходжо ундо - допълнителни упражнения с тежести и уреди за развитие на физическите качества на тялото в карате.

Хонте - прав хват на меча или ножа. Еднозначно на джунте. Вж. гякуте и сакате.  

Цуба - предпазител, гард на дръжката на меча.

Цуги аши – форма на пристъпване, при която единият крак следва другия, без да го задминава.

Цука - дръжка на меча.

Цуки – мушкане, прав удар с юмрук. 

Цукури – втората фаза на хвърлянето, подготовка. Вж. кудзуши и каке.

Цумасаки – върховете на пръстите на краката.

Цури – вдигам, дърпам нагоре с кръгово движение.
Цурикоми – вдигам и дърпам нагоре за ръкава и ревера.

Цуруги - божествен, небесен меч. Кусанаги но цуруги - мечът, символ на японския император и на японската нация.

Чибури - движение, с което се изтръсква кръвта от меча, след разсичане или пробождане на противника. 

Чоку - прав, изправен.

Чокурицу - изправено положение на тялото с леко отворени ходила. Мирно.

Чудан – средно ниво на тялото, слънчев сплит.

Ши - четири; мъртъв.

Шизентай – естествена позиция на готовност с крака на ширината на раменете. Отговаря на хачиджи дачи в карате.

Шикаку – квадрат; мъртва зона, сляпо петно,  скрит ъгъл за дадена гледна точка; място зад рамото на противника, където за него е невъзможно да те достигне и удари без допълнително движение.

Шикко - придвижване, ходене на колене.

Шиме – удушване, задушаване.
Шиме уадза – техники за задушаване.

Шин – сърце, ум, съзнание, усещане. Виж кокоро.

Шин-Ги-Тай - цялостна визия за човека, която включва 1/ ценности на духа, съзнанието, личността и поведението (шин); 2/ пълно познаване и безупречно изпълнение на техниката; умение, знание, опит (ги); 3/ добра физическа форма и пълно постигане на възможностите на тялото, физическо усилие (тай). 

Шинден - обучение чрез духа и сърцето, получаване на знание от и посредством духа и осъзнаването му. 

Шинригаку - психология.

Шинто - традиционна японска религия, датираща от дълбока древност.

Шиоку – нерви.
Шиоку уадза – техники с притискане на нервни окончания.

Шисей - стойка; стойки; системата от стойки, положения на тялото, изучавани в дадено бойно изкуство.

Шите - този, който се защитава и прилага техниките за самоотбрана. В различните бойни изкуства се нарича още наге или тори. 

Шихан – майстор, майстор-модел, учител на учителите.

Шихо – четири посоки, четири ъгъла, четири крайника, всички посоки.
Шихо гатаме – задържане на четирите ъгъла.
Шихо наге – хвърляне в четири посоки.

Шотей – основа на дланта. Равнозначно на тейшо.

Шуто – ръка сабя.
Шуто уке – блок с ръка сабя.
Шуто учи – удар с ръка сабя.

Юби – пръст, пръсти.

Яма – планина.

Яме – команда за спиране на всякакво действие. Равнозначно на мате.

Яри – копие.

 

Броене на японски

Ичи – едно
Ни – две
Сан – три
Ши (йон) – четири
Го – пет
Року – шест
Шичи (нана) – седем
Хачи – осем
Кю – девет
Джу – десет
Ни джу – двадесет
Сан джу – тридесет
Йон джу – четиридесет
Хяку – сто
Кю хияку – деветстотин
Сен - хиляда
Ман - десет хиляди
201        Ни хяку ичи   
546        Го хяку йон джу року   
3427      Сан зен йон хяку ни джу нана (или шичи)     
33 456   Сан ман сан зен йон хяку го джу року

\"Ши\" или \"йон\" може да се използва в 3654,но в 40, 400, 4000 и т.н.се използва само \"йон\".
\"Шичи\" или \"нана\" може да се използва в 9607, но в 70,700,7000 и т.н. се използва само \"Нана\"
600 = \"Роппияку\" (а не \"року хяку\")
800 = \"Хапияку\" (а не\"хачи хяку\")
8000 = \"Хасен\" (а не\"хачи сен\")

 

Девет айкидо ключа:

Икьо        Първи ключ = Оши таоши, уде осае
Никьо      Втори ключ = Коте маваши, котемаки
Санкьо    Трети ключ = Коте хинери, шибори-киме
Йонкьо    Четвърти ключ = Текуби осае
Гокьо      Пети ключ = Куджи осае
Рокьо      Шести ключ = Хиджи киме осае, ваки гатаме
Нанакьо  Седми ключ = Йонкьо приложено отзад на китката
Хакьо      Осми ключ = Модифицирано Никьо
Кукьо      Девети ключ = Обърнато никьо

 

Енергията на тялото
20 Юли 2015 г. 01:08:42
Kiril Hinkov


Енергията на тялото

Човек представлява балон от енергия, средство за преработване на енергия. Всичко, което може да постигне той, се определя от неговия капацитет и сила.

Първичната енергия на всеки от нас идва от нашите родители. Даосите я наричат предрождена или преднебесна чи (яп.ки). Тя е индивидуална и до голяма степен решава всички въпроси на живота ни. Ако ние сме заченати с любов, страст и електричество, ние получаваме най-добрия подарък, който може да си пожелаем – изобилие от енергия, вътрешна сила и устойчивост, които ни пазят през целия ни живот. Дух.

В „Държавата”  Платон нарича тази концентрирана изява на вътрешна сила thymoedes, а в английските книги най-често тя се нарича spirit. В същност думата произлиза от thymos, което на старогръцки означава гняв. И означава активната част на душата, която кара човека да оцелява, да се бори за своето място в обществото и света, да победи трудностите, да разгроми враговете. Вътрешната сила, която прави човека войн и която му помага непоколебимо да се изправи срещу препятствията.

Всички останали форми на енергия идват отвън. И ние ги използваме, за поддържаме, подхранваме, възстановяваме живота в нас: а) хранене; б) дишане; в) движение на ума и тялото; г) говорене; д) секс. В резултат на тези процеси ние запазваме нещо в нашия енергиен балон или отделяме нещо, което насочваме към света. Увеличаваме своя капацитет и сила или изчерпваме всичко, което сме получили, докато не угаснем физически, умствено и духовно.

Събирането на енергия и култивирането й във вътрешна сила и дух е пътят на война. Закрилата е неговата функция.

Движение на ума и тялото.
Сферата около тялото,  в обсега на ръцете и краката, е пространството за телесна практика.  

Всяко „място”, където отиде нашият ум, се превръща в точка от сферата на вниманието ни, граница на нашия свят.

При повечето хора умът е топка, която е огледална отвътре. След като я напълним с думи, те стават за нас по-важни от действителността. Ние виждаме само своите представи, нашите отразяващи се, рикуширащи мисли. \"Да излъскаш огледалото\", означава да го превърнеш в стъкло, през което можеш да виждаш света, такъв какъвто е. В наблюдателна кула, около която бушува вихъра на живота. Да живееш в окото на циклона. Кой ще понесе гледката, която го чака отвън? Има ли начин да се избяга от човешката матрица? Друг освен естествения. . . . .

Да започнем от тялото.
Нашите навици и модели на мислене и поведение се запечатват в тялото ни като блокажи или болести. Блокажите и болестите се запечатват в нас като навици и модели на мислене и поведение. За разбиването на тези комплекси имаме нужда от интензивни, енергични, целенасочени упражнения. Които се повтарят постоянно и по този начин активизират енергията на тялото и го разчупват, карат го да научи нови начини на усещане на себе си и изразяване.

За мен това са формалните упражнения (ката) от Шотокан карате с тяхната простота, праволинейност и максимална интензивност. Напълно съм убеден, че повечето стилове окинавско карате, и най-вече тези от линията Шури-те на майсторите Мацумура и Итосу, носят в себе си несравними активизиращи и енергетизиращи възможности, практикувани правилно. Същата функция могат да изпълняват и упражненията за падане (укеми) и хвърлянията (наге вадза), които се преподават в редица бойни изкуства. Както и обучителните упражнения (тайсо) от Сейтай.         

От друга страна тежките физически натоварвания определено разпиляват енергията на тялото. Те я раздвижват и карат човек да се чувства силен и жив, докато е млад и здрав, но после постепенно или разко, той губи своята жизненост и почти се отказва от тях. Енергията изтича като от спукан съд. Вътрешните органи, изчерпани от постоянното натоварване, умората и стреса, престават да изпълняват основната си функция – съхраняване и натрупване на енергия и предпазване на организма отвътре от болести и остаряване ...

Това изисква практикуването на други физически и мисловни упражнения, които да балансират процесите в организма ни.

На първо място – високи морални ценности. Осъзнаването, че нашите усилия никога не бива да се насочват срещу други хора и същества, защото това напълно ще прегради потока на силата, която се учим да натрупваме, генерираме и използваме. Просто ще останем там, където сме. Без смирение егото насочва нашите усилия. А то винаги води към желание за възход в очите на другите. Към загуба.
Двигателни и дихателни упражнения, пози, масажи и други практики, които имат за цел да балансират енергията ни, да я завъртят навсякъде, да ни направят леки и свободни, без блокажи и притеснения. Упражнения, развиващи сетивата.

Медитация – търсене на природата на ума и опит да се улови връзката между всичките ни движения и последствията от тях. Спиране на изтичане на енергия без изричното желание на практикуващия. Контролиране на всички опити за някакво влияние върху нашата нервна, телесна, мисловна, енергийна система.

„Обучението не е Дао. Дао може да бъде познато само чрез изучаване.”
\"Бойното изкуство е практика.\"

 

Чигун - работа с енергията на тялото
20 Юли 2015 г. 00:57:34
Kiril Hinkov


Чигун - работа с енергията на тялото

Според източните учения енергията чи  (кит. чи, яп. ки) е основополагаща субстанция, формираща цялата вселената, където всичко съществува благодарение на нейното видоизменение и движение. Понякога думата чи се използва, за да означава и въздуха, който вдишваме и издишваме, или вятъра, диханието на вселената. Каноните оприличават движението на чи на кръг без начало и край, и предупреждават, че законите на тази циркулация не могат да бъдат нарушавани от никого.

Някои изследвания върху природата на чи, се опитват да я опишат чрез редица понятия, като инфрачервено излъчване, статично електричество, поток от частици, разновидност на информационен сигнал и средствата за неговото доставяне, наситеност на празното пространство. Те предполагат и се опитват да докажат, че носителят на чи е материален. И че, тази материя има богати, сложни и трудни за осъзнаване и разбиране съдържание и енергетика.

 

\"\"

Практикуващите наричат тази особена енергия истинска чи или просто чи, за да я отличат от вдишвания и издишван въздух. Натрупването на истинска чи и нейното свободно и правилно движение по цялото тяло се стимулират чрез упражнения, наречени чигун (чи - \"енергия\", гун - \"майсторство\", \"умение\", яп. кико). Целта на чигун упражненията е увеличаване на енергията чи в тялото и регулиране на правилния поток на енергията. Това налага три вида действия или практики:

1/ Вдишване на чи – регулиране на дишането.

„Човешкото тяло е подобно на дърво без корени и клони, което се опира само на дишането.”

2/ Поддържане на  спокойно състояние на ума – регулиране на ума.

„Когато умът дойде в състояние на покой и опустошение, истинската чи ще ти се подчини и ще ти позволи да я направляваш.”

„Където е вниманието ти, там отива енергията.”

3/ Съблюдаване на хармония между органите на тялото чрез правилна позиция и правилно движение – регулиране на тялото.

 

 

\"\"

„Следвай формата на нещата около теб. Бъди изменчив, като водата, спокоен, като огледалото, отзивчив, като ехото, невъзмутим, като тишината.”
 
„Великият път не е труден. Как може да е труден след като всичко го следва: дърветата, реките, животните, птиците и рибите. Ние го правим труден.” 

„Учи се от небето – пустота, тишина, покой, чистота, безграничност. Учи се от земята – баланс, равновесие, сигурност, хармония.”

„Небето и земята са дълговечни, защото съществуват не за себе си. Затова са дълговечни.”

„Опознай себе си.”

 „Когато възприемете със сърцето си всичко съществуващо, ще можете да управлявате добре силите Ин и Ян.\"

“Не човек тренира енергията, а енергията тренира човека.”

 

Добре дошли,
18 Юли 2015 г. 08:04:17
Kiril Hinkov


Добре дошли,

Клуб за бойни изкуства КЬОКУТЕН e сдружение на съмишленици, имащи следните цели:
• Популяризиране на физическата активност и спорта, и в частност - на бойните изкуства ДЖУ ДЖИЦУ, КАРАТЕ и КОБУДО, както и на общоразвиващата и оздравителна система ИМОТО СЕЙТАЙ
.
• Подобряване на здравето, физическото развитие и духовното равновесие на членовете и партньорите на клуба, чрез подготовка по спортовете и дисциплините по предходната точка.
• Създаване на благоприятни условия за спортуване, здраве, дълголетие и усъвършенстване на двигателните способности на членовете на клуба, техните семейства и приятели.
• Насърчаване на здравословен, хармоничен и активен начин на живот чрез популяризиране на физическата активност сред всички възрастови и социални групи от населението, утвърждаване на духовни и морални ценности и позитивна нагласа към живота. 
• Възпитаване на основни компетентности в областта на самопредпазването, самозащитата и личната сигурност, чрез провеждане на здравна, екологична, психологическа, социална и културна просветна дейност.  
• Превенция на насилието сред младите хора и подрастващите чрез спортно-възпитателна дейност.   
• Създаване на възможности за спорт и активна физическа дейност за деца, възрастни хора и пациенти с различни увреждания или заболявания. 

\"\"

ВЪПРОСНИК за самооценка: нужда от подобряване на физическата компетентност и физическото състояние
08 Юли 2015 г. 22:42:41
Kiril Hinkov


ВЪПРОСНИК за самооценка: нужда от подобряване на физическата компетентност и физическото състояние

1/ Бихте ли казали, че вашето здраве е:
- Отлично           
- Много добро
- Добро
- Средно добро
- Лошо



2/ В каква степен вашето физическо здраве и емоционално състояние влияят на работоспособността ви и на социалния ви живот? 
- Не влияят               
- Слабо               
- Умерено               
- Доста (порядъчно много)   
- Извънредно много     
       
3/ Изпитвали ли сте в рамките на последните две седмици или в момента болка в някоя част на тялото си? На кoлко бихте оценили болката си по скала от 1 до 10?
- Глава                   ____
- Врат, рамене        ____   
- Лакти, китки        ____
- Лопатки, гръб      ____
- Гърди                  ____
- Ребра                  ____
- Кръст, таз           ____
- Стомах, корем    ____
- Колене, ходила   ____     
- Друго __________________________   _____

4/ Изпитвали ли сте в рамките на последните две седмици някои от следните състояния или усещания?
- Скърцане със зъби                    
- Тикове или неконтролируеми движения           
- Треперене на мускули                   
- Загуба или рязко увеличаване на апетита       
- Заекване                            
- Безсъние, кошмари
- Нощно изпотяване                   
- Хронична умора                       
- Суха уста                                
- Високо кръвно налягане               
- Замайване, виене на свят
- Залитане или спъване по време на ходене
- Влачене на единия или двата крака по време на ходене           
- Подтиснатост, депресия
- Раздразнителност
- Гняв
- Страх, паника, тревога, безпокойство
- Намалена концентрация на вниманието
- Учестено сърцебиене
- Студени ръце
- Изтръпване на ръцете, краката или други части от тялото
- Крампи, стягане, напрежение на някои мускули
- Обриви, ортикарии, акне            

5/ Смятате ли, че храненето ви е съобразено с вашите нужди?
- Напълно               
- По-скоро да           
- По-скоро не               
- Не                    
- Не съм сигурен/на     

6/ Изпитвали ли сте в рамките на последните две седмици неудобства от рода на киселини, гадене, повръщане, тежест в корема, запек?
- Да
- Не                       

7/ Смятате ли, че ви е необходима промяна в теглото?
- Да
- Не
- Не съм сигурен/на       

8/ Почивате ли достатъчно? Успявате ли да възстановявате работоспособността си след тежка работа или голямо натоварване?
- Да               
- По-скоро да       
- По-скоро не               
- Не                
- Не съм сигурен/на   
 
9/ Колко часа на денонощие спите?  _________

10/ Обикновено събуждате ли се бодър/бодра, отпочинал/а и ентусиазиран/а от това, което ви очаква през деня?
- Да               
- По-скоро да           
- По-скоро не               
- Не                   
- Не съм сигурен/на     

11/ Имате ли заболявания, които могат да ви пречат да спортувате, да извършвате физическа работа или да правите физически упражнения?
- Да
- Не

12/ Пушите ли всекидневно?
- Да
- Не

13/ Пиете ли твърд алкохол всеки ден?
- Да
- Не

14/ Налага ли ви се да взимате лекарства или медикаменти всекидневно?
- Да
- Не

15/ Колко дни за последните 12 месеца сте отсъствал/а от работа по здравословни причини?
- Нито един работен ден
- Не повече от 9 работни дни
- От 10 до 24 работи дни
- От 25 до 99 работи дни
- Повече от 100 работни дни

16/ Имате ли приятели, с които бихте могле да споделите това, което мислите и което желаете, както и това, от което се боите и отбягвате?
- Да               
- По-скоро да       
- По-скоро не               
- Не                
- Не съм сигурен/на   
 
17/ Колко минути или часа сте физически активни всекидневно? Опишете кратко физическата си активност?

18/ Бихте ли казали, че вашето здраве е:
- Отлично           
- Много добро
- Добро
- Средно добро
- Лошо
 
19/ Какво бихте искали да промените във връзка с вашето здравословно състояние, работоспособност и добро самочувствие?


Нещата се променят не от това, което знаем, а от това, което правим с това, което знаем.
Оливие Несмон


Физическа компетентност и интелигентност – система от знания и умения на индивида, чрез които той осъзнава и управлява своето физическо състояние, степента си на осъзнаване, самочувствието и работоспособността си по най-оптималния за него начин.

Септември 2015

 ПВСЧПСН
36 1

2015-09-01

10:00 Упражнения за регулиране на тялото - Център по борба - Дианабад
19:30 Тренировка по джуджицу - Център по борба, Дианабад

2

2015-09-02

19:00 Тренировка по карате Шотокан - техникум Попов

3

2015-09-03

10:00 Упражнения за регулиране на тялото - Център по борба - Дианабад
19:30 Тренировка по джуджицу - Център по борба, Дианабад

4 5

2015-09-05

12:30 Тренировка по джу джицу и самоотбрана - Център по борба - Дианабад
14:30 Упражнения за регулиране на тялото - Център по борба - Дианабад

6
377

2015-09-07

19:00 Тренировка по карате Шотокан - техникум Попов

8

2015-09-08

10:00 Упражнения за регулиране на тялото - Център по борба - Дианабад
19:30 Тренировка по джуджицу - Център по борба, Дианабад

9

2015-09-09

19:00 Тренировка по карате Шотокан - техникум Попов

10

2015-09-10

10:00 Упражнения за регулиране на тялото - Център по борба - Дианабад
19:30 Тренировка по джуджицу - Център по борба, Дианабад

11 12

2015-09-12

12:30 Тренировка по джу джицу и самоотбрана - Център по борба - Дианабад
14:30 Упражнения за регулиране на тялото - Център по борба - Дианабад

13
3814

2015-09-14

19:00 Тренировка по карате Шотокан - техникум Попов

15

2015-09-15

10:00 Упражнения за регулиране на тялото - Център по борба - Дианабад
19:30 Тренировка по джуджицу - Център по борба, Дианабад

16

2015-09-16

19:00 Тренировка по карате Шотокан - техникум Попов

17

2015-09-17

10:00 Упражнения за регулиране на тялото - Център по борба - Дианабад
19:30 Тренировка по джуджицу - Център по борба, Дианабад

18 19

2015-09-19

12:30 Тренировка по джу джицу и самоотбрана - Център по борба - Дианабад
14:30 Упражнения за регулиране на тялото - Център по борба - Дианабад

20
3921

2015-09-21

19:00 Тренировка по карате Шотокан - техникум Попов

22

2015-09-22

10:00 Упражнения за регулиране на тялото - Център по борба - Дианабад
19:30 Тренировка по джуджицу - Център по борба, Дианабад

23

2015-09-23

19:00 Тренировка по карате Шотокан - техникум Попов

24

2015-09-24

10:00 Упражнения за регулиране на тялото - Център по борба - Дианабад
19:30 Тренировка по джуджицу - Център по борба, Дианабад

25 26

2015-09-26

12:30 Тренировка по джу джицу и самоотбрана - Център по борба - Дианабад
14:30 Упражнения за регулиране на тялото - Център по борба - Дианабад

27
4028

2015-09-28

19:00 Тренировка по карате Шотокан - техникум Попов

29

2015-09-29

10:00 Упражнения за регулиране на тялото - Център по борба - Дианабад
19:30 Тренировка по джуджицу - Център по борба, Дианабад

30

2015-09-30

19:00 Тренировка по карате Шотокан - техникум Попов

 
« »

Вижте още

Дзен навици
05 Юли 2015 г. 15:15:24
Kiril Hinkov


Дзен навици

 

 

 

 

 

 

  

 

* Прави само едно нещо в дадения момент.

* Прави го бавно и с внимание.

* Направи го до край.

* Прави малко.

* Оставяй пространство между нещата.

* Определи време за някои неща.

* Посвети известно време за седене.

* Усмихвай се и служи на другите.

* Превърни чистенето и готвенето в медитация.

* Мисли за това, което е необходимо.

* Живей просто.

Книга на промените - И дзин
17 Септември 2010 г. 22:30:23
Kiril Hinkov


Книга на промените - И дзин

И-дзин е книга, смятана за основа на китайската философия, религия, медицина. Теорията й се ползва в стратегията, политиката, бойното изкуство, строителството и подреждането на дома, предсказването на бъдещето и даже на времето. Има теза, че българският народен календар може да бъде обяснен чрез И-дзин, и даже, че българите са създали И-дзин. Така или иначе, не е известно колко стара е творбата, но се предполага, че като писмен източник датира от около 2500 г. пр. н.е. Легендата казва, че е създадена от император Фу Си, покровител на гадателството, медицината, занаятите и културата.

Великият предел (тай чи) разделя празнотата и поражда двете форми: ин (прекъсната черта) и ян (пълна черта).

Двете форми пораждат четирите символа - комбинации на ин и ян – представени с по две черти.

Повдигнати на трета степен, ин и ян дават осем възможни комбинации от три черти – осемте триграми (ба гуа).  

Повдигнати на шеста степен, те дават шестдесет и четири възможни комбинации от по шест черти – шестдесет и четирите хексаграми.

Книгата на промените, И-дзин, се състои от 64 хексаграми (диаграми, състоящи се от шест черти) и стихове към всяка от хексаграмите. Всяка хексаграма представлява описание на състояние или процес. За нуждите на целесъобразността, ВСИЧКИ състояния и процеси са сведени до шестдесет и четири.

Ако покажем хексаграмите на един математик, той веднага ще ни обясни, че в двоичен код това са числата от 0 до 63. И ще ги подреди във възходящ или низходящ ред.

Но създателите на И-дзин са имали друго разбиране ....

Казват, че с Книгата на промените е свързан животът на четирима велики мъже:

- Фу Си (Fu Xi) – основоположник на системата;

- Уен Уан (Wen Wang) – който изтълкувал хексаграмите и ги подредил в нов ред;

- Чжоу Гун (Zhōu Gōng), написал коментарите към линиите;

- Конфуций (Confucius), направил обзор на цялата система.     

Казват, че учението на Лао Дзъ, оставено в Дао дъ дзин, е израз на същото виждане за света.  Както и, че майсторството в играта Го (Gо, яп.) или Уейчи (Wei Chi, кит.) е проява на разбирането на книгата на промените ....

Това наследство може да бъде проучвано с години и да не се достигне и до една стотна от заложеното в И-дзин. Затова казват, че най-добре е да се обърнем към примера на първия от тях, Фу Си. Защото той нямал учител и никой не му давал инструкции, но питал живота и намирал отговорите в него. Изучаването на мъдреците и следването на духа на тяхното учение е похвално, но сравняването на изказванията им с обстоятелствата на живота ни и достигането до верни заключения, е целта на практиката. "Не търси следи от стъпките на древните. Търси това, което са търсели те."

Развитието на всяка ситуация зависи от много фактори. Вътрешни и външни.
Как ще се развие тя? В какво ще прелее? Коя е следващата хексаграма? Може ли да се повлияе по някакъв начин, така че да се достигне до коя да е от останалите 63 ситуации? Магия ли е това? Как е най-правилно да действаме, за да постигнем добри резултати? А в същност, какво характеризира нашето положение в момента? Разбираме ли го наистина? Кое ще повлияе по-добре на нашия живот, това, което искаме или това, което не искаме? Как бихме подредили ние самите 64-те хексаграми, за да показват кръговрата на живота?

Фотографията използва различни степени на светлината и тъмнината, за да предаде едно изображение. Ако махнете тъмнината, какво ще се види? А ако махнете светлината? И-дзин, като наука, разглежда всичко, което възприемаме, говорим, чувстваме, и намира във всичко един и същи контраст на противоположни качества. Ако го няма този контраст – няма нищо. Когато го има, нещата от света могат да бъдат видени и описани. Нашият свят и животът ни са основани на взаимнодопълващи се качества, които се редуват едно след друго.

Но това се случва, само защото в самите промени винаги има постоянство. Повтарящи се цикли, които винаги ни носят промени – и в същото време формират неизменната основа на живота и света ни.       

И накрая – малко полезни съвети от Книгата на промените:

• Трудете се усърдно и усилията ви ще се увенчаят с голям успех.

• Концентрирайте волята си за изпълнение на едно единствено желание.

• Нека всичко върви по своя ред, и тогава ще настъпи мир и покой, и вие за сетен път ще се убедите в това, че житейските проблеми не само стряскат, но и учат.

• Бъдете внимателни, избирайте си за съюзници хора с добри намерения.

• Ако късметът ви съпътства, не забравяйте за предпазните мерки.

• Всички бъдещи дела планирайте старателно и разумно обмислено.

• Хората, които се обичат, се нуждаят точно по същия начин от взаимно уважение и разбиране, както учителят и ученикът.

• Бъдете предвидливи, не се карайте за дреболии с приятели и познати, не прекалявайте с усърдие в работата си, за да не се съсипете.

• Вашето поведение трябва да бъде подчертано вежливо, дружелюбно и сдържано.

• Претенциите към живота трябва да се снижат до минимум.

• Ако искате да ви върви и успехът да ви съпътства колкото може по-дълго, постарайте се да ги подкрепите с успехи и в други области.

• Концентрирайте своята воля за изпълнение на онези свои желания, чието осъществяване е необходимо за успех в делата.

• Старайте се да не се претоварвате, постоянно дръжте в своето полезрение главната си цел.

• Ако вашето поведение се отличава с умереност и сдържаност, впоследствие вие ще станете господар на положението.

• Бъдете верни на своите принципи дори в случай, че целите ви се променят.

• Задоволявайте се засега с малки победи и успехи, те непременно ще повлекат след себе си и по-големи.

• Плувайте по течението, а не против него, и тогава всичко ще се нареди.

• Постарайте се разумно и подробно да обмислите положението на нещата, да ги видите така, както са в действителност.

• Нещо ви мъчи, чувствате се нещастни. Опитайте се да се заемете с нова дейност и обстоятелствата ви ще се подобрят.

• Добросъвестната работа постепенно ще ви доведе до много голям успех.

• Не се опитвайте със сила да ускорите хода на нещата, резултатът може да се окаже обратен.

• Прекратете да се оплаквате от съдбата.

• Ако се усещате много щастливи, желателно е да се вземете в ръце, тъй като вашият темперамент, ако го пуснете на свобода, може да навреди както на другите, така и на самите вас.

• Самоанализът и трезвата оценка на положението са много по-важни от отчаяната борба със съдбата.

• Илюзиите са съзнателна самоизмама. Измамното впечатление може да въведе в заблуждение и да нанесе сериозен ущърб, ако разчитате изцяло на съдбата.

• Не се разкъсвайте на части, опитвайки се да се движите едновременно в две посоки.

• Постарайте се да намерите в отношенията "златната среда".

• Внимавайте какво говорите.

• Това, което днес вие давате на другите, утре съдбата ще ви върне с лихва.

• Опрете се на своя здрав смисъл и интуиция и тогава желанието ви със сигурност ще се изпълни.

• Когато мислите ви не са достатъчно ясни, не си струва да се залавяте за каквото и да било.

• Добре е, ако протегнете ръка на другите за помощ, дори ако не всичко при вас самите върви съвсем гладко. Впоследствие ще се убедите, че такъв начин на действие е много полезен.

• Пазете се да не поемате или обещавате повече, отколкото сте в състояние да изпълните.

• Приемете живота такъв, какъвто е и си взимайте поуки.

Енергията на тялото
20 Юли 2015 г. 01:08:42
Kiril Hinkov


Енергията на тялото

Човек представлява балон от енергия, средство за преработване на енергия. Всичко, което може да постигне той, се определя от неговия капацитет и сила.

Първичната енергия на всеки от нас идва от нашите родители. Даосите я наричат предрождена или преднебесна чи (яп.ки). Тя е индивидуална и до голяма степен решава всички въпроси на живота ни. Ако ние сме заченати с любов, страст и електричество, ние получаваме най-добрия подарък, който може да си пожелаем – изобилие от енергия, вътрешна сила и устойчивост, които ни пазят през целия ни живот. Дух.

В „Държавата”  Платон нарича тази концентрирана изява на вътрешна сила thymoedes, а в английските книги най-често тя се нарича spirit. В същност думата произлиза от thymos, което на старогръцки означава гняв. И означава активната част на душата, която кара човека да оцелява, да се бори за своето място в обществото и света, да победи трудностите, да разгроми враговете. Вътрешната сила, която прави човека войн и която му помага непоколебимо да се изправи срещу препятствията.

Всички останали форми на енергия идват отвън. И ние ги използваме, за поддържаме, подхранваме, възстановяваме живота в нас: а) хранене; б) дишане; в) движение на ума и тялото; г) говорене; д) секс. В резултат на тези процеси ние запазваме нещо в нашия енергиен балон или отделяме нещо, което насочваме към света. Увеличаваме своя капацитет и сила или изчерпваме всичко, което сме получили, докато не угаснем физически, умствено и духовно.

Събирането на енергия и култивирането й във вътрешна сила и дух е пътят на война. Закрилата е неговата функция.

Движение на ума и тялото.
Сферата около тялото,  в обсега на ръцете и краката, е пространството за телесна практика.  

Всяко „място”, където отиде нашият ум, се превръща в точка от сферата на вниманието ни, граница на нашия свят.

При повечето хора умът е топка, която е огледална отвътре. След като я напълним с думи, те стават за нас по-важни от действителността. Ние виждаме само своите представи, нашите отразяващи се, рикуширащи мисли. \"Да излъскаш огледалото\", означава да го превърнеш в стъкло, през което можеш да виждаш света, такъв какъвто е. В наблюдателна кула, около която бушува вихъра на живота. Да живееш в окото на циклона. Кой ще понесе гледката, която го чака отвън? Има ли начин да се избяга от човешката матрица? Друг освен естествения. . . . .

Да започнем от тялото.
Нашите навици и модели на мислене и поведение се запечатват в тялото ни като блокажи или болести. Блокажите и болестите се запечатват в нас като навици и модели на мислене и поведение. За разбиването на тези комплекси имаме нужда от интензивни, енергични, целенасочени упражнения. Които се повтарят постоянно и по този начин активизират енергията на тялото и го разчупват, карат го да научи нови начини на усещане на себе си и изразяване.

За мен това са формалните упражнения (ката) от Шотокан карате с тяхната простота, праволинейност и максимална интензивност. Напълно съм убеден, че повечето стилове окинавско карате, и най-вече тези от линията Шури-те на майсторите Мацумура и Итосу, носят в себе си несравними активизиращи и енергетизиращи възможности, практикувани правилно. Същата функция могат да изпълняват и упражненията за падане (укеми) и хвърлянията (наге вадза), които се преподават в редица бойни изкуства. Както и обучителните упражнения (тайсо) от Сейтай.         

От друга страна тежките физически натоварвания определено разпиляват енергията на тялото. Те я раздвижват и карат човек да се чувства силен и жив, докато е млад и здрав, но после постепенно или разко, той губи своята жизненост и почти се отказва от тях. Енергията изтича като от спукан съд. Вътрешните органи, изчерпани от постоянното натоварване, умората и стреса, престават да изпълняват основната си функция – съхраняване и натрупване на енергия и предпазване на организма отвътре от болести и остаряване ...

Това изисква практикуването на други физически и мисловни упражнения, които да балансират процесите в организма ни.

На първо място – високи морални ценности. Осъзнаването, че нашите усилия никога не бива да се насочват срещу други хора и същества, защото това напълно ще прегради потока на силата, която се учим да натрупваме, генерираме и използваме. Просто ще останем там, където сме. Без смирение егото насочва нашите усилия. А то винаги води към желание за възход в очите на другите. Към загуба.
Двигателни и дихателни упражнения, пози, масажи и други практики, които имат за цел да балансират енергията ни, да я завъртят навсякъде, да ни направят леки и свободни, без блокажи и притеснения. Упражнения, развиващи сетивата.

Медитация – търсене на природата на ума и опит да се улови връзката между всичките ни движения и последствията от тях. Спиране на изтичане на енергия без изричното желание на практикуващия. Контролиране на всички опити за някакво влияние върху нашата нервна, телесна, мисловна, енергийна система.

„Обучението не е Дао. Дао може да бъде познато само чрез изучаване.”
\"Бойното изкуство е практика.\"

 

Учители
30 Октомври 2010 г. 17:42:45
Kiril Hinkov


Учители

"Поезията на моя учител Алим, на който дължа всичките си качества, ме опияняваше, неговата любов към човечеството ме вдъхновяваше, жертвеното му служене ме възвисяваше ... ... Но за да ме изведе от пределите на обикновеното, той ме дразнеше, което ме накара да изучавам раздразнението си, разгневяваше ме, за да почувствам своя гняв и да се науча да го преобразувам ... ... Алим сам се превръщаше в обект на нападки, за да могат хората да видят низостта на недоброжелателите и да не се присъединяват към тях. Той ни показваше необичайни неща, за да може необичайното да стане за нас обикновено, и в края на краищата да можем да осъзнаем, какво представлява то в действителност."

Афзала от Александрия
Дервишки учител

Лостовете в ръкопашния бой
10 Юли 2014 г. 00:22:38
Kiril Hinkov


Лостовете в ръкопашния бой

«Дайте ми опорна точка и място, където да застана, и ще преместя Земята.»
«Еднакви тежести на еднакви разстояния (от опората) са в равновесие, а еднакви тежести на различни разстояния (от опората) са в неравновесие, като се накланят в посока на тежестта, която е на по-голямо разстояние. »
Архимед

Лостът е твърд обект, който с помощта на подходяща опорна точка, се използва, за да увеличи механичната сила, прилагана върху друго тяло. Отсечките от края на лоста до опорната точка се наричат рамена на лоста. Точката, където се прилага силата, се нарича точка на усилието или точка на приложение на силата. Ефектът от прилагането на силата, се нарича натоварване или напрежение. Разстоянията от опорната точка до точката на приложение на силата и до точката на натоварване, се наричат рамо на силата и рамо на съпротивлението.

Като използваме тези определения, можем да дефинираме закона на лоста:
рамо на съпротивлението х сила на натоварването = рамо на силата х силата

Ако перо от един грам е уравновесено от камък, тежащ един килограм, перото трябва да е на 1000 пъти по-голямо разстояние от опорната точка, отколкото е камъкът. Ако единкилограмов камък е уравновесен от друг единкилограмов камък, значи опорната точка е в средата между тях.

Лостът се използва за получаване на по-голямо усилие на късото рамо с помощта на по-малко усилие на дългото рамо или за получаване на по-дълго преместване на дългото рамо с помощта на по-малко преместване на късото рамо. Теоретично при достатъчно дълго рамо може да се постигне достатъчно голямо усилие. Големината на извършената работа винаги е равна на силата, умножена по разстоянието. Това означава, че дължината на лоста ни позволява да печелим сила с увеличаването на разстоянието.

 

Според това как са разположени опорната точка, точката на натоварване и точката на приложената сила, лостовете могат да бъдат едностранни и двустранни. По същия критерий те биват лостове от първи, втори или трети род.

 

Лост от първи род – лост на равновесието

Лост, при който опорната точка (или оста на въртене) се намира между точката на съпротива (натоварване) и точката на усилието (приложената сила), се нарича лост от първи род.
 
                  


Примери за лостове от първи род: ножица, клещи, везни, люлка, катапулт, железен лост (щанга), тесла, с която вадим пирон, весло на лодка, обувалка.  

 

Лост от втори род – лост на силата

Лост, при който точката на натоварване (съпротивление) се намира между опорната точка (или оста на въртене) и точката на прилагане на силата, се нарича лост от втори род.

                             

Примери за лостове от втори род: гаечен ключ, лешникотрошачка, лопата за боклук, ръчна количка, мундщук на юзда, отварачка за бутилки.

 

Лост от трети род – лост на скоростта

Лост, при който точката на прилагане на силата се намира между опорната точка (или оста на въртене) и точката на съпротивление, се нарича лост от трети род. Този род лостове се среща най-често в човешкото тяло. Тъй като разстоянието между товара и опорната точка е по-голямо от разстоянието между опорната точка и точката на прилагане на усилието, усилието е по-голямо от товара. Но от друга страна, такива лостове дават широк обхват на движение и висока скорост на преместване.

      

Примери за лостове от трети род: гребло за кану, бата за бейсбол, метла с дълга дръжка, въдица, стик за хокей, долна челюст, капан за мишки, нокторезачка, лопата (бел), пинсети, чук.  

Механично предимство

Механичното предимство е важна характеристика на лостовете. То се определя от съотношението между рамото на силата и рамото на съпротивлението.

механично предимство = рамо на силата / рамо на съпротивлението

Това означава, че колкото по-голямо е механичното предимство, толкова по-малка сила е необходима за преодоляването на дадено съпротивление. При една и съща сила, моментът се определя от рамото на нейното действие.

Лостовете в ръкопашния бой

В ръкопашния бой нашата сила противодейства на силата на противника. За преодоляване на противодействащата сила, трябва нашата сила да бъде по-голяма или да се измени дължината на рамото, чрез което оказваме натоварването. Доколкото силовите ни възможности са почти винаги ограничени, а в боя противникът може да е многократно по-силен, основно средство за работа с помощта на лостове е избягването на директно противопоставяне на силите чрез преместване на опорната точка. За опорна точка могат да служат всички части на тялото (нашето и на противника), както и оръжието или другите средства, които имаме под ръка.

Лостовете се използват постоянно и при борба, и при прилагане на ключове, и при размяна на удари. Важно е да се осъзнае значението на земята, като опора за бойците, както и на точките на контакт между тях, като места за приложение на силите. Добрата работа с твърди и гъвкави оръжия, както и с дрехите на бойците, напълно се основава на практическото приложение на лостовете, макарите и колелата, детайлно описани в механиката.  

Изложение на стоте болести от неизвестен автор

Лао Дзюн казваше:

Ако желаеш да се спасиш от катастрофа или да разрешиш даден проблем, то най-добре е от рано да предотврати тяхната поява в своя живот. Тогава няма да има трудности. За да излекуваш недъг или да се избавиш от болест е най-добре да се подготвиш за отрано за тях. Тогава ще има изход щастлив.

Днес хората не обръщат внимание на това и не се стараят да предотвратяват болестите. Те насочват силите си за това, как да се излекуват. Не се предпазват от рано, а се опитват да се лекуват с помощта на лекарства. Ето защо има владетели, които не са способни да опазят жертвения олтар на държавната власт. Има и такива същества, които не са способни да се запазят непокътнати през дългия си живот. По такъв начин мъдрия човек постига щастие, когато още няма и знак за това. Той се спасява от бедата, преди тя да се е появила. Та нали катастрофата се ражда от дреболия, а болестта от най-незначителни отклонения.

Хората смятат, че малкото добро не носи полза, затова не желаят да правят добро. Струва им се, че малкото зло не вреди и затова не се поправят. Ако не натрупваме доброто малко по малко, няма да получим великата Сила. Ако не се въздържаме от малкото зло, ще извършим голямо престъпление. Ето защо, ще изберем най-важното, за да покажем как то се ражда.

И така, ето стоте болести:

  1.  Не познавайки постоянството – ту се радваш, ту се гневиш – това е болест.
  2. Забравяйки за дълга, да се стремиш към изгода – това е болест.
  3. Да обичаш чувствените наслаждения, унищожавайки силата – това е болест.
  4. Да обичаш, привързвайки се с цялото си сърце - това е болест.
  5. От ненавист да желаеш нечия смърт - това е болест.
  6. Да не забелязваш, че заради разпуснатост и алчност правиш грешки - това е болест.
  7. Да ругаеш хората, хвалейки себе си - това е болест.
  8. Да се променяш непрекъснато, отнасяйки се снизходително към себе си - това е болест.
  9. Да бъдеш прекалено разговорчив, обичайки да бъбриш - това е болест.
  10. Да се радваш, преследвайки сгрешилия - това е болест.
  11. Гордеейки се със знания, да презираш другите - това е болест.
  12. Използвайки властта си, да вършиш произвол - това е болест.
  13. Да смяташ хората за грешни, а себе си – за прав - това е болест.
  14. Да обиждаш, обръщайки се небрежно към слабите и беззащитните - това е болест.
  15. Да побеждаваш хората, прилагайки сила - това е болест.
  16. Да лентяйстваш, усещайки своята власт и сила - това е болест.
  17. Да говориш, стремейки се да побеждаваш хората - това е болест.
  18. Да вземеш назаем, забравяйки да върнеш - това е болест.
  19. Да смяташ хората за неправедни, мислейки за своята праведност - това е болест.
  20. С прямотата си да вредиш на хората - това е болест.
  21. Да не обичаш хората, а само себе си - това е болест.
  22. Да се гордееш със себе си и в добро разположение и при гняв - това е болест.
  23. Да смяташ другите за глупави, а себе си за мъдър - това е болест.
  24. Да се изтъкваш, вършейки достойна постъпка - това е болест.
  25. Да намираш недостатъци на известните хора - това е болест.
  26. Да се оплакваш от това, че трябва да се трудиш - това е болест.
  27. Да приемаш илюзиите за реалност - това е болест.
  28. Да се радваш на чуждите грешки - това е болест.
  29. Да се гордееш пред хората със своето богатство - това е болест.
  30. Да бъдеш аристократ и да презираш хората - това е болест.
  31. Да бъдеш беден и да завиждаш на богатите - това е болест.
  32. Да си плебей и да говориш лошо за аристократите - това е болест.
  33. Да клеветиш хората, стремейки се към благоразположение - това е болест.
  34. Да се изтъкваш, чрез своята Дъ (нравственост) - това е болест.
  35. Да постигнеш успех, нанасяйки някому поражение - това е болест.
  36. Да нарушаваш справедливостта - това е болест.
  37. От любов към себе си, да не виждаш смисъла - това е болест.
  38. Да запазиш своята безопасност за сметка на другите - това е болест.
  39. Да си ревнив - това е болест.
  40. Заради избухливост да влизаш в противоречие с околните - това е болест.
  41. Много да ненавиждаш и малко да обичаш - това е болест.
  42. Да обсъждаш постоянно, кое е истина и кое лъжа - това е болест.
  43. Да прехвърляш отговорността на другите - това е болест.
  44. Да отхвърляш същността, привързвайки се към външното - това е болест.
  45. Да обсъждаш достойнствата и недостатъците на другите - това е болест.
  46. Да вярваш на себе си, считайки другите за лъжци - това е болест.
  47. Да помагаш на хората, надявайки се награда - това е болест.
  48. Да осъждаш човек за това, че не те е облагодетелствал - това е болест.
  49. Да се разделиш с човек, разкайвайки се за това - това е болест.
  50. Да обичаш да те увещават, когато си сърдит - това е болест.
  51. Да ругаеш и обиждаш всякакви живи твари - това е болест.
  52. С магьоснически методи да нанесеш някому вреда - това е болест.
  53. Да обиждаш и порицаваш талантливите - това е болест.
  54. Да мразиш хората за това, че те превъзхождат - това е болест.
  55. Да се пристрастиш към различни упойващи билки - това е болест.
  56. Ако няма хармония в сърцето - това е болест.
  57. Да си спомняш за старите обиди - това е болест.
  58. Да вдигаш много шум за някакви твои способности - това е болест.
  59. Да не възприемаш увещания и критики - това е болест.
  60. Използвайки официални жалби, да победиш някого - това е болест.
  61. Да спориш с глупака - това е болест.
  62. Да постъпваш лекомислено в трудна ситуация - това е болест.
  63. Да подстрекаваш към беззаконие - това е болест.
  64. Да обичаш да се смяташ за прав - това е болест.
  65. Много да се съмняваш и малко да вярваш - това е болест.
  66. Да се надсмиваш над лудите и болните - това е болест.
  67. Да седиш мързеливо и да не съблюдаваш ритуалите - това е болест.
  68. Грозни думи и зли слова - това е болест.
  69. Небрежно и с презрение да се отнасяш към възрастните и децата - това е болест.
  70. Злобно отношение и некрасиво поведение - това е болест.
  71. Да си непостоянен - това е болест.
  72. Привързаност към веселието и шегите - това е болест.
  73. Да обичаш да разграничаваш хората - това е болест.
  74. Хитрост и ласкателство - това е болест.
  75. Да желаеш да получиш нещо чрез измама - това е болест.
  76. Да лъжеш и да нарушаваш своите обещания - това е болест.
  77. Да буйстваш и безчинстваш, когато си пиян - това е болест.
  78. Да ругаеш и сквернословиш по адрес на вятъра и дъжда - това е болест.
  79. Да желаеш да убиеш заради лоши думи - това е болест.
  80. Да подтикваш към прекъсване на бременността - това е болест.
  81. Да се бъркаш в чужди дела - това е болест.
  82. Да надничаш и послушваш скришом - това е болест.
  83. Да вземеш назаем и да се скриеш от заемодателя - това е болест.
  84. Да не се вслушаш в противоположното мнение - това е болест.
  85. Да харесваш резкия отказ - това е болест.
  86. Настойчиво да преследваш жените - това е болест.
  87. Заради стари заблуди да въвеждаш в заблуда и друг - това е болест.
  88. Да разваляш птичите гнезда и да чупиш яйцата - това е болест.
  89. Да убиваш зародиш и да режеш плът - това е болест.
  90. Да причиняваш беди чрез огън и вода - това е болест.
  91. Да се смееш над слепите, глухите и немите - това е болест.
  92. Да подтикваш към встъпване в брак - това е болест.
  93. Да учиш хората да правят провокации - това е болест.
  94. Да учиш хората да вършат зло - това е болест.
  95. Да променяш отношението си към попадналия в беда - това е болест.
  96. Да желаеш нещастието, призовавайки бедата - това е болест.
  97. Да харесаш нещо и да пожелаеш да го отнемеш - това е болест.
  98. Насила да отнемеш вещите на хората - това е болест.
  99. Да действаш с користни подбуди - това е болест.
  100. Да нямаш собствено мнение - това е болест.

Лао Дзюн казваше:

Ако не забравяш за необходимостта да се избавиш от тези сто болести, тогава няма да те сполети беда. Всички недостатъци и болести ще те отминат сами. Винаги ще получаваш помощ и поддръжка в трудни моменти, а твоите деца и внуци никога няма да се лишат от помощта на Небето.