Кьокутен - Точка на пречупване

Български

Предстоящи събития

Последни статии

Укеми - техники за падане
18 Януари 2017 г. 23:09:02
Kiril Hinkov


Укеми - техники за падане

"Ако паднеш сто пъти, стани сто и един."

Укеми (яп.) е термин, който стандартно се превежда като „падане”.

Тренирането на укеми включва цяла поредица от начини на падане, които се практикуват най-често в хватовите бойни изкуства и спортове.

Всъщност терминът произлиза от uke, което означава 1)„блок”, „париране” или „защита”,  и 2) партньорът, върху когото е изпълнено дадено хвърляне или техника.

Думата „укеми” съдържа идеята за предпазване и приемане на сила, насочена към нас. От тази гледна точка тренирането на укеми само като упражнение за падане, без да се свързва с тренировката за самоотбрана и приемане на атаката на противника, е нерационално.
Не би трябвало да има човек, претендиращ, че практикува „бойни изкуства”, който да не е запознат с начините за падане.

Важно е:
- Начините за контакт със земята и позицията след самия контакт да бъдат научени идеално.
- В началото укеми да се практикува съвсем бавно, докато практикуващият не усети едно удобство и доволство в тялото си.
- Укеми да се тренира на различни видове настилки – татами, паркет, трева, пясък. В началото съвсем бавно, докато тялото намери покритите от мускули части, които трябва да осъществяват контакта с настилката. После все по-интензивно.  
- В началото да се преминава към укеми от гард на готовност (камае) и веднага след падането камае да бъде заемано отново по най-бързия начин в посоката, от която идва атаката.
- При всяко падане да се осъзнава откъде идва атаката и защо се изпълнява точно това падане.
- Да се търсят възможностите за получаване на сила от съприкосновението със земята и удряне в посоката на атакуващия ни партньор. 
- Да се изучат няколко основни възможности за защита и контраатака от земята след падането.
- Да се опитат възможностите за извършване на движения, подобни на укеми спрямо равнината на удара (атаката) на противника. Ако тялото ни оцелява без никакъв проблем след 100 – 200 или повече хвърляния или удара в земята, вероятно има възможности за възприемане на атаките по подобен начин.

Практикуването на укеми дава много нови способности на тялото.
Развива вестибуларния апарат и пространствената ориентация.
Преразпределя енергията на тялото равномерно. Раздвижва по съвсем различен начин от други упражнения.
Научава ни кои са силните ни части и кои слабите, та някак да ги крием от врага, тези вторите.

При един бой земята и земното притегляне са единствените ни съюзници. Тя ни дава опорна точка, за да нанесем нашия удар, тя притегля противника ни, когато го хвърляме, тя ни помага да пренасочим силата му към него самия.
Антей бил великан, син на Посейдон, бога на моретата, и на Гея, богинята на земята, която го родила, откърмила и отгледала. Антей принуждавал всички минувачи да се борят с него и безмилостно убивал тези, които побеждавал в борбата. Никой не можел да го победи, защото когато Антей чувствал, че губи сили, се допирал до майка си, земята, и получавал нови сили. Херкулес го победил, като го вдигнал във въздуха и после го удушил.

Дзен навици
18 Януари 2017 г. 23:08:16
Kiril Hinkov


Дзен навици

 

 

 

 

 

 

  

 

* Прави само едно нещо в дадения момент.

* Прави го бавно и с внимание.

* Направи го до край.

* Прави малко.

* Оставяй пространство между нещата.

* Определи време за някои неща.

* Посвети известно време за седене.

* Усмихвай се и служи на другите.

* Превърни чистенето и готвенето в медитация.

* Мисли за това, което е необходимо.

* Живей просто.

Дзен
18 Януари 2017 г. 23:07:40
Kiril Hinkov


Дзен

Будистката школа Дзен води началото си от индийския монах Бодхидхарма, пристигнал от Индия в Китай през VI век. Тя слива умозрителното с практичното и метафизичното със земното. Наричана в Япония и по света Дзен, в Китай Чан, в Корея Сон, а във Виетнам Тиен, тази традиция поставя ударение върху наблюдението, самовглъбяването и размишлението, а не върху заучаването на текстове и следването на правила. Целта е да се постигне пробуждане на Буда-съзнанието, присъщо на всички хора.

Към XI - XII век Дзен достига до Япония, където школи, като Сото и Риндзай, процъфтяват и днес. 

От самото си създаване школата Дзен е свързана с практиката на бойните изкуства (яп. Будо и Буджуцу), а в последствие и с редица други изкуства, като чайна церемония, аранжиране на цветя и градини, рисуване и занаяти, архитектура, обзавеждане и подредба на дома, медицина. Това е и една от причините за високата популярност на Дзен в съвременния свят.

Много пътеки водят към Пътя, но основно те са две: на разума и на практиката.
Бодхидхарма

Редица хора, чели-недочели, опитали-недоопитали, разбрали-недоразбрали, имат усещането, че Дзен е някакво учение на не-ума и не-рационалността, на празнотата и отрицанието, на не-обяснението и на парадоксалните думи и постъпки. Че, чрез Дзен, трябва да се откажем от Аз-а и от сигурността на разума, от позитивното знание и търсенето му. Въпреки, че Дзен може да бъде и това, такова разбиране е добро оправдание за духовната ни празнота, претенциозното интелектуалничене, огромното желание за внимание и сетивна стимулация, психиатричната природа на думите и проявленията ни, предизвикани от вътрешно неудобство.

Всъщност Дзен е естествено продължение на великата Будистка традиция, която учи хората, как да достигнат до своята първоначална вътрешна природа – чиста и светла, като огледало, отразяващо слънцето.

Освен практикуването на седяща медитация (яп. дзадзен) в Дзен е широко разпространено слушането на проповеди, изнасяни от монасите-учители (яп. роши), и търсенето на отговори на специфични въпроси, наречени коани. Всички традиционни последователи на Дзен разклоненията в Китай, Япония, Виетнам, Корея и на Запад, обаче, изучават и класически текстове, без познаването, на които не биха могли да имат никаква основа и никакъв шанс за правилна практика и правилно насочване на ума.

Важни текстове, изучавани в Дзен са:

1/Класически будистки сутри:

- Сърдечна сутра, яп. Shingyo, санскрит Prajnaparamitahridaya, англ. The Heart Sutra;
- Сутра Лотус на добрия закон, яп. Kwannongyo (сутрата на Каннон), санскрит Samantamukha-parivarta, англ. The Lotus of the Good Law Sutra; 
- Диамантена сутра, яп. Kongokyo, санскрит Vajracchedika, англ. The Diamond Sutra;
- Ланкаватара сутра (сутрата от Шри Ланка), яп. Ryoga, санскрит Lankavatara, англ. Lankavatara Sutra;
- Сутра на неразрушимия, яп. Ryogon, санскрит Suramgama, англ. Sutra of the Indestructible.

2/ Текстовете на Бодхидхарма.
Виж The Bodhidharma Anthology на Jeffrey L. Broughton и The Zen Teachings of Bodhidharma на Red Pine.

3/ Олтарната сутра на Шестия патриарх Хуейнън, англ. The Platform Sutra of the Sixth Patriarch

4/ В Дзен манастирите всекидневно се пеят напеви и стихове за различни случаи.
За пример може да видите Писанията на школата Сото Дзен за всекидневни служби и практика (англ. Soto School blockedures For Daily Services And Practice), свободно достъпни в Интернет.

Регулиране на тялото
18 Януари 2017 г. 23:06:35
Kiril Hinkov


Регулиране на тялото

Упражнения за регулиране на тялото на основата на бойните изкуства.

Група 1: Вторник и четвъртък от 11:00 до 13:00 часа
Група 2: Събота от 14:00 до 15:30 часа.

Индивидуални тренировки с предварително записване за изготвяне на домашна програма за самостоятелна работа: вторник и четвъртък от 10:00 до 11:30 часа.

"Център по борба и вдигане на тежести", зала Айкидо, зад бейзболното игрище на Дианабад. На паркинга на комплекса се влиза от улица Пимен Зографски, №3.

Транспорт:
Метро
Автобус 102, 94, 88
Маршрутни таксита 7, 8, 32.

Упражненията представляват комбинация от изпитани методи и техники, произлизащи от теорията на източната и западна лечебна физкултура и практиката на бойните изкуства. Тези техники са адаптирани в обща програма и индивидуални програми за всеки отделен проблем. 

Упражненията може да се практикуват от всеки, без значение от възрастта и здравословното му състояние. Целта им е, без високо натоварване, в сравнително кратко време, да се приведат тялото и самочувствието на практикуващите в оптимално състояние.

Месечен членски внос: 45 лева за всички тренировки на клуба. Включително и тренировките по самопредпазване и самозащита. Ако родител участва в тренировките на клуба с детето си, членският внос за двамата е един.

Първата тренировка е безплатна.

За повече информация и индивидуални консултации:
Кирил Хинков, GSM: +359882744783

Тренировки
18 Януари 2017 г. 23:06:02
Kiril Hinkov


Тренировки

*** *** **** *** *** *** *** ***

Тренировките на клуб Кьокутен по самозащита се провеждат всеки вторник  и четвъртък от 19:30 часа, и, всяка събота от 12:30 часа в Центъра по борба и вдигане на тежести Дианабад, на ъгъла на ул. Пимен Зографски и ул. Русаля.

Регулиране на тялото - всеки вторник  и четвъртък от 11:00 часа, и, всяка събота от 14:00 часа.

*** *** *** *** *** *** *** ***

„Практиката на бойното изкуство е като топлата вода, спреш ли да я подгряваш, веднага изстива.” Гичин Фунакоши

Тренировките по Джуджицу и самоотбрана имат за цел да научат практикуващите, как да взаимодейства със силите, идващи отвън. Готовност за действие, хладнокръвие, сливане със ситуацията, бързина и сила, овладяване на физичните и психологиче принципи, определящи изхода на боя.  

„Ако не тренираш един ден, ти знаеш. Ако не тренираш два дни, учителят ти знае. Ако не тренираш три дни – всички знаят.”  

Упражнения за очите
14 Декември 2016 г. 21:11:59
Kiril Hinkov


Упражнения за очите

Упражненията за очи със сигурност помагат за подобряване на зрението.  Въпросът е да се правят редовно и да се разбира, каква е целта им и начинът им на въздействие.

По принцип далекогледството, късогледството или другите проблеми на очите се дължат на постоянната промяна на формата на окото поради напрежението и липсата на еластичност в околоочните мускули. Те не могат да се управляват волево. А състоянието им се определя от липсата на добро кръвоснабдяване, породено от стегнатия гръбначен стълб.  

Целта на упражненията е да върнат нормалното състояние, при което окото автоматично реагира и се настройва правилно, за да даде ясен образ на мозъка.

Има няколко прости неща, които можете да правите при голяма натовареност на очите:
1. Мигайте колкото може по-често, така очите почиват.
2. На всеки половин час плискайте всяко око по десетина - петнайсет пъти със студена вода.
3. При изгрев и при залез, гледайте слънцето, колкото може по-дълго без да мигате. Окото обича светлината и топлината на слънцето, те му помагат да се отпусне. През деня слагайте длани върху очите и оставете слънчевата светлина да ги натопли добре.
4. Вдигнете очи нагоре и гледайте в точката между очите. Натягайте докрай и дръжте колкото може повече. Целта е очите мускули да се напрегнат максимално силно и дълго, за да могат автоматично да се отпуснат след това. Дори и очите ви да почнат да сълзят, продължавайте.
5. Гледайте пламъка на свещ, поставен пред вас, без да мигате. Дори и очите ви да почнат да сълзят, продължавайте. Опитайте да разделите образа на лявото и дясното око. Гледайте без да мигате в пространството между двата пламъка.
6. Колкото може по-често слагайте длани върху очите си. Добре е никаква светлина да не стига до тях, но да не ги притискате. Идеалното състоятие е да виждате чисто черен фон.
7. Когато се разхождате, без да мигате обхванете с очите си цялата полусфера пред вас. Това означава, ако вдигнете двете си ръце настрани - да гледате напред и да виждате дланите си. Опитайте да ходите, като гледате по този начин максимално дълго време, без да фокусирате зрението си върху конкретен обект.
8. Ходете на планина и гледайте надалече - сливането на небето и земята, далечния хоризонт, небето. Това също отпуска напрежението в очите.
9. Когато сте на открито, фиксирайте някакъв предмет на около 1 метър от очите ви така, че да го виждате идеално ясно с всички малки подробности. Постепенно отдалечете погледа си от него и стигнете до далечината. Мигайте, за да проясните виждането си. След това многократно връщайте и отдалечавайте погледа до и от предмета. Винаги искайте от себе максимално ясния образ. Мигайте, за да го постигнете.
10. Правете леки движения и упражнения за смекчаване на мускулите на врата и гърба си.
11. Не допускайте прекомерна умора и болки в гръбнака. Почивайте и му помагайте да се отпусне всекидневно.

При повечето от тези упражнения не става въпрос за заякване на очните мускули, както твърдят някои, а за отпускане на съществуващите напрежения в мускулите, които не могат да се контролират волево.

По тази причина упражнения от рода на движения на очите наляво, надясно, нагоре и надолу, не са толкова ефективни за подобряване на зрението. Стават за поддържане на очите в добро състояние, защото подобряват кръвоснабдяването, но не и за възстановяване. Много по ефективни са изометрични упражнения, които след спиране на напрягането, автоматично водят до отпускане на околоочните мускули. Те помагат за отпускане на очите и възстановяване на акомодацията (автоматичното фокусиране на образите).

Дадените по-горе упражнения работят. Дори след 2-3 дни ще имате "проблясъци" на идеално виждане, когато мигате по-често. 

Има и правила за правилно четене и използване на четенето за подобрение на зрението. Ето малко книги по въпросите:
http://universalinternetlibrary.ru/lib.cgi?cat=80
http://www.biblio.nhat-nam.ru/chzhoui_chigung_dlya_glaz.djvu

Проблемът на влошеното зрение не е проблем само на окото, а по-скоро на експлоатацията му, ползването му от мозъка, от вниманието.

Майсторите казват, че очите могат да гледат, могат и да виждат. Първа стъпка към виждането е обръщането на погледа навътре и гледането на самия себе си. Усещането на всички движения в тялото и съзнанието ни.
Казват, че когато погледнем с вътрешното си зрение част от тялото си, светлината на вниманието ни задвижва енергията на тялото. Това подпомага процеса на отпускане и съответно нормализиране на дадения участък. Важно е да имаме физическото усещане, че очите ни гледат там. 
Развиването на усещане, чувство за пространството и енергийната му наситеност е от първостепенна важност. Двете очи са ян. Те са положителните полюси на тялото. Те могат да преобразуват отрицателната енергия в положителна. Използват се за водене на потока от чи в тялото и лекуване на скрити болести. Останалата част на тялото е ин.

В китайската медицина се смята, че състоянието на очите е свързано със състоянието на черния дроб. Едно от най-добрите упражнения, които може да правите при влошаване на състоянието им, е просто да масажирате в кръг с длан областта над него. С дланта на дясната ръка започнете кръг по дъгата на ребрата към стомаха, после надолу малко преди средната линия на тялото, пак навън в коремната област и нагоре, отстрани на тялото. Правете колкото може повече такива кръгове няколко пъти на ден.  

Февруари 2017

 ПВСЧПСН
05 1

2017-02-01

19:00 Тренировка по карате Шотокан - техникум Попов

2

2017-02-02

10:00 Упражнения за регулиране на тялото - Център по борба - Дианабад
19:30 Тренировка по джуджицу - Център по борба, Дианабад

3 4

2017-02-04

12:30 Тренировка по джу джицу и самоотбрана - Център по борба - Дианабад
14:00 Упражнения за регулиране на тялото - Център по борба - Дианабад

5
066

2017-02-06

19:00 Тренировка по карате Шотокан - техникум Попов

7

2017-02-07

10:00 Упражнения за регулиране на тялото - Център по борба - Дианабад
19:30 Тренировка по джуджицу - Център по борба, Дианабад

8

2017-02-08

19:00 Тренировка по карате Шотокан - техникум Попов

9

2017-02-09

10:00 Упражнения за регулиране на тялото - Център по борба - Дианабад
19:30 Тренировка по джуджицу - Център по борба, Дианабад

10 11

2017-02-11

12:30 Тренировка по джу джицу и самоотбрана - Център по борба - Дианабад
14:00 Упражнения за регулиране на тялото - Център по борба - Дианабад

12
0713

2017-02-13

19:00 Тренировка по карате Шотокан - техникум Попов

14

2017-02-14

10:00 Упражнения за регулиране на тялото - Център по борба - Дианабад
19:30 Тренировка по джуджицу - Център по борба, Дианабад

15

2017-02-15

19:00 Тренировка по карате Шотокан - техникум Попов

16

2017-02-16

10:00 Упражнения за регулиране на тялото - Център по борба - Дианабад
19:30 Тренировка по джуджицу - Център по борба, Дианабад

17 18

2017-02-18

12:30 Тренировка по джу джицу и самоотбрана - Център по борба - Дианабад
14:00 Упражнения за регулиране на тялото - Център по борба - Дианабад

19
0820

2017-02-20

19:00 Тренировка по карате Шотокан - техникум Попов

21

2017-02-21

10:00 Упражнения за регулиране на тялото - Център по борба - Дианабад
19:30 Тренировка по джуджицу - Център по борба, Дианабад

22

2017-02-22

19:00 Тренировка по карате Шотокан - техникум Попов

23

2017-02-23

10:00 Упражнения за регулиране на тялото - Център по борба - Дианабад
19:30 Тренировка по джуджицу - Център по борба, Дианабад

24 25

2017-02-25

12:30 Тренировка по джу джицу и самоотбрана - Център по борба - Дианабад
14:00 Упражнения за регулиране на тялото - Център по борба - Дианабад

26
0927

2017-02-27

19:00 Тренировка по карате Шотокан - техникум Попов

28

2017-02-28

10:00 Упражнения за регулиране на тялото - Център по борба - Дианабад
19:30 Тренировка по джуджицу - Център по борба, Дианабад

 
« »

Вижте още

Цуки - прав удар с ръка
20 Май 2016 г. 17:34:05
Kiril Hinkov


Цуки - прав удар с ръка

Японската дума „цуки” се превежда най-често като „мушкане”, удряне”, „блъскане”. А на английски като punch или thrust.
Цуки е най-основната техника в карате. Окинавските майстори са казвали, че за овладяването на цуки са необходими девет години практика – три за овладяването на стойките, от които се нанася цуки, три за тренировка на стягането на ръцете и тяхната подготовка и още три за овладяването на самия удар.
Смята се, че упоритата практика на цуки води до засилване на характера и увереността. Човек става по-директен и праволинеен.
Атаката с цуки подсказва всички възможности за атака с прав удар – с умрук, с длан, с копиевидна ръка, мушкане с нож, тояга или друг предмет. Добре е техниката да се практикува с всички ударни повърхности на ръката, с които може да се нанесе прав удар, и с всякакви предмети, подходящи за целта.

Основният удар чоку цуки се прави от позиция на краката хейко дачи – ходилата са на ширината на раменете, външният им ръб сочи право напред, палците са леко навътре.
Двете ръце са свити в юмруци, едната сочи напред на ниво „чудан”, точно в слънчевия сплит на въображаем противник, висок колкото нас. Дланта е обърната надолу. Юмрукът на другата ръка е опрян със страната на малкия пръст към плаващите ребра, дланта е обърната нагоре. Лакетът е изтеглен силно назад (хиките).
Проекциите на двете ръце напред образуват равнобедрен триъгълник. Върхът му се намира в тялото на въображаемия противник, в слънчевия му сплит, 10-12 см зад точката на контакта, под мечовидния израстък. Основата му е нашето тяло.
Ударът се нанася с кокалчетата на показалеца и средния пръст, както и с фалангите под кокалчетата. Юмрукът е здраво стегнат, най-силно стиска малкия пръст. Палецът затяга юмрука от другата страна, върху втората фаланга на показалеца и средния пръст.

Силата за удара тръгва от ходилата, преминава през средата на тялото и изстрелва ръката напред. Едновременно с това, предната ръка започва да дърпа назад. Лактите се трият в тялото, ударът е праволинеен и директен. Ръцете се разминават пред тялото и удрящата ръка заема мястото на тази, която се отдръпва. И двете ръце се въртят около надлъжната си ос, удрящата навътре, другата навън. В края на движението ръцете са разменили местата си, задната с длан нагоре, удрящата с длан надолу. Удрящата ръка е изпъната така, че лакетът й сочи настрани.
В края на удара се стягат мускулите на тялото и се издиша. Това е краткият момент на фокус (киме), по време на който силата преминава в тялото на противника.

Така описаният удар - чоку цуки, трябва да се изпълнява многократно като се удря на три нива:
1) джодан (горно ниво) – брадичката на въображаемия противник;
2) чудан (средно ниво) – слънчевия сплит;
3) гедан (долно ниво) – зоната на един юмрук под пъпа, където мускулите са по-слаби и ударът е много по-ефективен, отколкото в корема.

Постепенно се преминава към изпълнение на удара от ездачна позиция – киба дачи, ходилата са на два пъти ширината на раменете, външният им ръб сочи право напред, палците са леко навътре. Стойката трябва да е закръглена като тунел на влак, а коленете да сочат точно напред.

Добре е да се практикуват три разновидности на правия удар.
Всъщност това е същия удар, но в зависимост от дистанцията до целта контактът се осъществява при различна фаза от траекторията.
1) Ура цуки или шита цуки (обратно цуки) – удрящата ръка тръгва напред, и конатактът се осъществява още преди лакетя да е излязъл отпред на тялото. Дланта на ръката все още е нагоре. Дистанцията е съвсем близка. Тази форма на цуки се тренира по много пъти, както оригиналната форма на чоку цуки.
2) Тате цуки – (вертикално цуки) – когато лакетът излизи напред от тялото, юмрукът почва да се върти навътре – стига се до положение, при което ръката е още не е изпъната до край, а юмрукът е вертикален. Тази форма на цуки също се тренира по много пъти, както оригиналната форма на чоку цуки.
3) Изпънато до край чоку цуки – удрящата ръка е изпъната до край, юмрукът е завъртян с длан надолу. Дърпащата ръка е в положение хиките, със страната на малкия пръст на юмрука, опряна до плаващите ребра.
Всички тези серии от удари трябва да се правят и в ездачна позиция – киба дачи, за задравяване на краката и свикване с ниските позиции, които идват на следващия етап.

Когато траекторията е овладяна и цялото тяло се фокусира в края на удара, се пременава към удряне на 45° и на 90°. Краката са абсолютно неподвижни. Ходилата сочат леко навътре така, че когато правим завъртанията от кръста наляво и надясно да не изпитваме неудобство в глезените. Оста на тялото остава напълно права, въртенето е около нея.
Движението тръгва от таза наляво, докато централната линия на тялото се насочи на 45° от предишната посока. Спирането на тялото съвпада с удар на дясната ръка по тази централна линия на решеното от нас ниво. Фокус (киме). Следва завъртане на тялото надясно и удар с лявата ръка на 45° от първоначалната посока.
Тази поредица от цукита на 45° се изпълнява многократно като се започне от ура цуки, мине се през тате цуки и се завърши с чоку цуки.
Първоначално се правят по едни удар на една команда, а в последствие по 3, 5 или повече удара в една команда. това постепенно развива бързина, издръжливост и способност за сливане на много движения в една поредица.
Постепенно се преминава и към удряне на 90° от първоначалната посока. Това изисква известна гъвкавост в кръста и резултатите трябва да се търсят без излишно напрягане, но с постоянна практика.
Важно е да се оцени правилно ролята на дърпащата ръка. Старите майстори казват да влагаме в нея сила поне равна на тази, която влагаме в удрящата ръка. Една възможна ситуация е, докато удряме някой напред, друг да се опита да ни обхване отзад. Изтегленият назад лакет решава този проблем автоматично.

Маската
24 Декември 2015 г. 20:04:06
Kiril Hinkov


Маската

Отдавна, много отдавна в Азия имало един цар. Никой никога не бил виждал лицето му, защото при всички срещи с министрите или с народа той носел маска с много строго, тържествено изражение. Всички се бояли от него, уважавали го и той управлявал добре царството.

Веднъж обаче, жена му му казала: „Ако, за да управляваш добре трябва да носиш маска, значи хората уважават маската ти, а не теб.” Замислил се той и от другия ден спрял да носи маската. Министрите вече можели да видят лицето му и да отгатват за какво мисли. Скоро престанали да се боят от него. Минали няколко месеца. Положението в двореца все повече се влошавало. Чиновниците загубили уважение към царя, те не само спорели помежду си в негово присъствие, но даже почнали да възразяват и на него. Скоро между тях изчезнали единомислието и сътрудничеството. Той губел властта си, а в страната започнал да цари хаос. Станало ясно, че нещо трябва да се предприеме.

Царят наредил да обезглавят всички министри, които били виждали лицето му. Събрал нови и отново сложил маската. Скоро положението в страната било овладяно – хората станали единни и управляеми.

Имаш ли маска на лицето си? Може би хората са верни не на теб, а на маската ти? Отразява ли това, което хората виждат на лицето ти, това, което наистина мислиш? Случвало ли ти се е да свалиш маската си и да погледаш истинското си лице в огледалото? Управлява ли маската живота ти?

Превод от книгата на Dr. Yang Jwing-Ming \"Shaolin White Crane\"

Теория за триединния мозък на Паул Д. МакЛийн
24 Декември 2015 г. 22:07:02
Kiril Hinkov


Теория за триединния мозък на Паул Д. МакЛийн

Американският изследовател на мозъка Паул Д. МакЛийн  открива, че нашият мозък в развитието си е съхранил съществени белези на три основни образувания от различни епохи на еволюцията. Тези три разнородни части на мозъка работят съвместно като един т. н. “триединен мозък”. Според неговата теория, най-старата част на човешкия мозък е мозъчния ствол, който съответствува на мозъка на влечугите.

1/ Мозъчният ствол свързва гръбначния мозък с другите части на мозъка. Дейността му протича без контрола на съзнанието. Една от най-важните функции на мозъчния ствол е координиране на работата на вътрешните органи и на скелетните мускули. Продълговатият мозък контролира сърдечната честота и дишането, както и други функции. Мостът съдържа двигателни ядра, които контролират активността на скелетните мус­кули. Средният мозък контролира подсъзнателната мускулна активност, размера на зениците, формата на лещата на окото и някои движения на очите.

Дванадесетте чифта мозъчно-черепни нерви тръгват главно от мозъчния ствол. Той регулира „примитивните” функции на тялото – равновесие, хранене, инстинкти за нападение и самосъхранение, поддържане на хомеостазата на тялото. Гръбначният мозък заедно с мозъчния ствол представляват невронно, сигнализационно шаси, което отговаря за запазването на организма. Те отговярат за инстинктите и усещанията ни, за инстинктивните ни реакции, които служат за оцеляване. Външни реакции спрямо физическа атака, но и вътрешни реакции за противопоставяне на болестите и отрицателните, патогенни фактори.

След тригодишна възраст, а при някои деца и по-рано, на преден план започва да излиза лимбичната система (междинен  мозък) или мозъкът на древните бозайници. Чрез нея децата започват да откриват и опознават нещата и света около себе си.

2/ Лимбичната система се състои от мозъчни структури, обграждащи мозъчния ствол в близост до долната граница на главния мозък.
Тук се включват морският кон (хипокампус), бадемовидните ядра (амигдала), хипоталамусът, част от таламуса и форникса, който свързва всички части заедно.
Лимбичната система е „емоционалния мозък”, на който са подчинени основни чувства като страх, болка, удоволствие, гняв, мъка, сексуална възбуда и привличане, радост. Тази част от мозъка се използва за игра и децата учат най-вече чрез играта. Тя отговаря за емоциите и чувството за себеутвърждаване сред себеподобните, за удовлетворението или разочарованието. До края на седмата година децата натрупват социални качества и умения, които все още не са съзнателни поради неразвитата функционалност на главния мозък. „Първите седем години.” Каквото научим през тях за живота, това е, което ще знаем за него, вероятно до края. Само хората, шимпанзетата, делфините и някои китове могат да се познаят в огледало. Бебетата се научават на това след като лимбичната им система влезе в действие.

Друга интересна черта на лимбичната система е, че тя не може да различи въображаемото от реалното. Дори когато само мислим за дадена ситуация, емоционалният отговор на мозъка е напълно идентичен с отговора в реална ситуация от този тип. Когато многократно повтаряме в мислите си дадена случка, ние подгряваме емоционална верига, асоциирана с нея. И постепенно започваме да възприемаме цялата ситуация точно по начина, по който я усещаме, като не допускаме до осъзнаване информация, която не е съгласувана с тези усещания. Голяма част от активността на лимбичната система остава неосъзната, но оказва голямо влияние върху действията и поведението на човека. Тя определя емоционалните ни привързаности и отрицания. Както и повечето от емоционалните ни реакции.

3/ В главния мозък или мозъка на висшите бозайници са разположени центровете на паметта, на мисленето, говора, осъзнатите възприятия и усещания, на движението. Всички аспекти на съзнателното поведение се контролират от него. Главният мозък е зает с външния свят – решаване на най-различни проблеми, установяване на зависимости и закономерности, детайлно описание и запаметяване, логическо и теоретично мислене, опити за предвиждане на бъдещето и за планиране въз основа на наличната в него информация, измисляне на подходящи обяснения. Когато връзките между главния мозък и лимбичната система протичат нормално, без пречки, те осигуряват съзнателен контрол над емоциите и ни позволяват да ограничаваме ефекта на първичните емоционални реакции.

Всяка от трите части на мозъка има своята роля в определен момент и при определени действия. Действията и решенията на отделните индивиди най-често са повлияни в по-висока степен от един от тези компоненти – разум, емоция, физическо благосъстояние или желание на тялото. А техните прояви имат своя геометрия.

Да постигнеш своето място в групата е въпрос на престиж. Да бъдеш най-силният, всепризнатият първенец, да имаш най-добрите самки или самци, никой да не пипва кокала преди теб .... Спортът е форма на ритуал. Стандартизирано, социално приемливо надпреварване за престиж и облаги. Аз доказвам, че съм по-добър в нещо или по-силен, а ти отстъпваш своето първо място. Любовните игри на птиците и бозайниците. Борбата за лично удовлетворение и себеутвърждаване в обществото. При тях дори и при по-сериозен конфликт се стига най-много до нараняване. Има някакви правила. Отнемането на живот, като правило, е забранено и се избягва.

Но така ли стои въпросът с плячката, преследвана от хищника или при боя на живот и смърт? Кое действие ще помогне на жертвата да оцелее от смъртоносния удар? Възможно ли е да се тренира така, че сетивата да се изострят докрай, за да позволят на инстинктивната сила на организма да реагира правилно и да го запази при опасност?

„Практикувай така, че да можеш да убиеш с един удар.”
„Дай клетва, че никога в живота няма да се биеш.”
„Бори се за осъзнаване.”
„Само който познава и себе си и врага, има основание да се надява на победа”.

Благодаря на Erle Montaigue за неговата книжка „Reflex violence”. Тя е в основата на тази статия.

Четирите божествени състояния на съзнанието
06 Септември 2010 г. 01:07:19
Kiril Hinkov


Четирите божествени състояния на съзнанието

Според будизма щастието е невъзможно без достигане на четирите божествени състояния на съзнанието:
 
Метта – стремеж да направиш другите щастливи и способност за действена любов, за правене на добро.
 
Каруна – състрадание към всички страдащи и стремеж да се облекчи страданието им.
 
Мудита – радост за тези, на които е провървяло, отсъствие на завист.
 
Упекха – приемане на хората такива, каквито са, без предразсъдъци и предубеждения.

 

 

 

                                              "Самопознанието носи щастие."

 

Клуб Кьокутен в Здравен журнал
06 Януари 2012 г. 01:42:56
Kiril Hinkov


Клуб Кьокутен в Здравен журнал

Ноември 2011 г.

 
 

 

 

 

 

 

 


 

 

Напътствия на Чоджун Мияги, основател на Годжу-рю Карате
13 Декември 2013 г. 15:38:47
Kiril Hinkov


Напътствия на Чоджун Мияги, основател на Годжу-рю Карате

Разумът е едно със земята и небето.

Ритъмът на кръговрата в тялото е подобен на ритъма на слънцето и луната.

Пътят на вдишването и издишването – твърдост и мекота.

Действай в съгласие с времето и промените.

Техниките ще дойдат, когато няма съзнателна мисъл.

Стъпалата трябва да настъпват и отстъпват, да се разделят и да се съединяват.

Очите не пропускат дори и най-малката промяна.

Ушите чуват във всички посоки.

***

При защита - атакувай, при атака - защитавай се.

Мека цел - твърдо оръжие, твърда цел - меко оръжие. 

Сграбчвай силен човек леко, а слаб човек здраво.

Права атака - кръгообразен блок, кръгова атака, линеен блок.

За да удариш високо, първо ритни ниско. За да ритнеш ниско, първо удари високо.

Когато гневът ти се надига, свали юмруците си - когато юмруците ти се вдигат, снижи гнева си.

Не удряй другите и не позволявай другите да те удрят. Целта е мир, без инциденти.

Изложение на стоте болести от неизвестен автор

Лао Дзюн казваше:

Ако желаеш да се спасиш от катастрофа или да разрешиш даден проблем, то най-добре е от рано да предотврати тяхната поява в своя живот. Тогава няма да има трудности. За да излекуваш недъг или да се избавиш от болест е най-добре да се подготвиш за отрано за тях. Тогава ще има изход щастлив.

Днес хората не обръщат внимание на това и не се стараят да предотвратяват болестите. Те насочват силите си за това, как да се излекуват. Не се предпазват от рано, а се опитват да се лекуват с помощта на лекарства. Ето защо има владетели, които не са способни да опазят жертвения олтар на държавната власт. Има и такива същества, които не са способни да се запазят непокътнати през дългия си живот. По такъв начин мъдрия човек постига щастие, когато още няма и знак за това. Той се спасява от бедата, преди тя да се е появила. Та нали катастрофата се ражда от дреболия, а болестта от най-незначителни отклонения.

Хората смятат, че малкото добро не носи полза, затова не желаят да правят добро. Струва им се, че малкото зло не вреди и затова не се поправят. Ако не натрупваме доброто малко по малко, няма да получим великата Сила. Ако не се въздържаме от малкото зло, ще извършим голямо престъпление. Ето защо, ще изберем най-важното, за да покажем как то се ражда.

И така, ето стоте болести:

  1.  Не познавайки постоянството – ту се радваш, ту се гневиш – това е болест.
  2. Забравяйки за дълга, да се стремиш към изгода – това е болест.
  3. Да обичаш чувствените наслаждения, унищожавайки силата – това е болест.
  4. Да обичаш, привързвайки се с цялото си сърце - това е болест.
  5. От ненавист да желаеш нечия смърт - това е болест.
  6. Да не забелязваш, че заради разпуснатост и алчност правиш грешки - това е болест.
  7. Да ругаеш хората, хвалейки себе си - това е болест.
  8. Да се променяш непрекъснато, отнасяйки се снизходително към себе си - това е болест.
  9. Да бъдеш прекалено разговорчив, обичайки да бъбриш - това е болест.
  10. Да се радваш, преследвайки сгрешилия - това е болест.
  11. Гордеейки се със знания, да презираш другите - това е болест.
  12. Използвайки властта си, да вършиш произвол - това е болест.
  13. Да смяташ хората за грешни, а себе си – за прав - това е болест.
  14. Да обиждаш, обръщайки се небрежно към слабите и беззащитните - това е болест.
  15. Да побеждаваш хората, прилагайки сила - това е болест.
  16. Да лентяйстваш, усещайки своята власт и сила - това е болест.
  17. Да говориш, стремейки се да побеждаваш хората - това е болест.
  18. Да вземеш назаем, забравяйки да върнеш - това е болест.
  19. Да смяташ хората за неправедни, мислейки за своята праведност - това е болест.
  20. С прямотата си да вредиш на хората - това е болест.
  21. Да не обичаш хората, а само себе си - това е болест.
  22. Да се гордееш със себе си и в добро разположение и при гняв - това е болест.
  23. Да смяташ другите за глупави, а себе си за мъдър - това е болест.
  24. Да се изтъкваш, вършейки достойна постъпка - това е болест.
  25. Да намираш недостатъци на известните хора - това е болест.
  26. Да се оплакваш от това, че трябва да се трудиш - това е болест.
  27. Да приемаш илюзиите за реалност - това е болест.
  28. Да се радваш на чуждите грешки - това е болест.
  29. Да се гордееш пред хората със своето богатство - това е болест.
  30. Да бъдеш аристократ и да презираш хората - това е болест.
  31. Да бъдеш беден и да завиждаш на богатите - това е болест.
  32. Да си плебей и да говориш лошо за аристократите - това е болест.
  33. Да клеветиш хората, стремейки се към благоразположение - това е болест.
  34. Да се изтъкваш, чрез своята Дъ (нравственост) - това е болест.
  35. Да постигнеш успех, нанасяйки някому поражение - това е болест.
  36. Да нарушаваш справедливостта - това е болест.
  37. От любов към себе си, да не виждаш смисъла - това е болест.
  38. Да запазиш своята безопасност за сметка на другите - това е болест.
  39. Да си ревнив - това е болест.
  40. Заради избухливост да влизаш в противоречие с околните - това е болест.
  41. Много да ненавиждаш и малко да обичаш - това е болест.
  42. Да обсъждаш постоянно, кое е истина и кое лъжа - това е болест.
  43. Да прехвърляш отговорността на другите - това е болест.
  44. Да отхвърляш същността, привързвайки се към външното - това е болест.
  45. Да обсъждаш достойнствата и недостатъците на другите - това е болест.
  46. Да вярваш на себе си, считайки другите за лъжци - това е болест.
  47. Да помагаш на хората, надявайки се награда - това е болест.
  48. Да осъждаш човек за това, че не те е облагодетелствал - това е болест.
  49. Да се разделиш с човек, разкайвайки се за това - това е болест.
  50. Да обичаш да те увещават, когато си сърдит - това е болест.
  51. Да ругаеш и обиждаш всякакви живи твари - това е болест.
  52. С магьоснически методи да нанесеш някому вреда - това е болест.
  53. Да обиждаш и порицаваш талантливите - това е болест.
  54. Да мразиш хората за това, че те превъзхождат - това е болест.
  55. Да се пристрастиш към различни упойващи билки - това е болест.
  56. Ако няма хармония в сърцето - това е болест.
  57. Да си спомняш за старите обиди - това е болест.
  58. Да вдигаш много шум за някакви твои способности - това е болест.
  59. Да не възприемаш увещания и критики - това е болест.
  60. Използвайки официални жалби, да победиш някого - това е болест.
  61. Да спориш с глупака - това е болест.
  62. Да постъпваш лекомислено в трудна ситуация - това е болест.
  63. Да подстрекаваш към беззаконие - това е болест.
  64. Да обичаш да се смяташ за прав - това е болест.
  65. Много да се съмняваш и малко да вярваш - това е болест.
  66. Да се надсмиваш над лудите и болните - това е болест.
  67. Да седиш мързеливо и да не съблюдаваш ритуалите - това е болест.
  68. Грозни думи и зли слова - това е болест.
  69. Небрежно и с презрение да се отнасяш към възрастните и децата - това е болест.
  70. Злобно отношение и некрасиво поведение - това е болест.
  71. Да си непостоянен - това е болест.
  72. Привързаност към веселието и шегите - това е болест.
  73. Да обичаш да разграничаваш хората - това е болест.
  74. Хитрост и ласкателство - това е болест.
  75. Да желаеш да получиш нещо чрез измама - това е болест.
  76. Да лъжеш и да нарушаваш своите обещания - това е болест.
  77. Да буйстваш и безчинстваш, когато си пиян - това е болест.
  78. Да ругаеш и сквернословиш по адрес на вятъра и дъжда - това е болест.
  79. Да желаеш да убиеш заради лоши думи - това е болест.
  80. Да подтикваш към прекъсване на бременността - това е болест.
  81. Да се бъркаш в чужди дела - това е болест.
  82. Да надничаш и послушваш скришом - това е болест.
  83. Да вземеш назаем и да се скриеш от заемодателя - това е болест.
  84. Да не се вслушаш в противоположното мнение - това е болест.
  85. Да харесваш резкия отказ - това е болест.
  86. Настойчиво да преследваш жените - това е болест.
  87. Заради стари заблуди да въвеждаш в заблуда и друг - това е болест.
  88. Да разваляш птичите гнезда и да чупиш яйцата - това е болест.
  89. Да убиваш зародиш и да режеш плът - това е болест.
  90. Да причиняваш беди чрез огън и вода - това е болест.
  91. Да се смееш над слепите, глухите и немите - това е болест.
  92. Да подтикваш към встъпване в брак - това е болест.
  93. Да учиш хората да правят провокации - това е болест.
  94. Да учиш хората да вършат зло - това е болест.
  95. Да променяш отношението си към попадналия в беда - това е болест.
  96. Да желаеш нещастието, призовавайки бедата - това е болест.
  97. Да харесаш нещо и да пожелаеш да го отнемеш - това е болест.
  98. Насила да отнемеш вещите на хората - това е болест.
  99. Да действаш с користни подбуди - това е болест.
  100. Да нямаш собствено мнение - това е болест.

Лао Дзюн казваше:

Ако не забравяш за необходимостта да се избавиш от тези сто болести, тогава няма да те сполети беда. Всички недостатъци и болести ще те отминат сами. Винаги ще получаваш помощ и поддръжка в трудни моменти, а твоите деца и внуци никога няма да се лишат от помощта на Небето.