Кьокутен - Точка на пречупване

Български

Предстоящи събития

Последни статии

Регулиране на тялото
13 Април 2018 г. 17:27:30
Kiril Hinkov


Регулиране на тялото

Упражнения за регулиране на тялото на основата на бойните изкуства.

Групова работа:

Вторник и четвъртък от 11:00 до 13:00 часа
Събота от 14:00 до 15:30 часа.

Индивидуални тренировки с предварително записване за изготвяне на домашна програма за самостоятелна работа: вторник и четвъртък от 10:00 до 11:00 часа.

"Център по борба и вдигане на тежести", зала Айкидо, зад бейзболното игрище на Дианабад. На паркинга на комплекса се влиза от улица Пимен Зографски, №3.

Транспорт:
Метро
Автобус 102, 94, 88
Маршрутни таксита 7, 8, 32.

Упражненията представляват комбинация от изпитани методи и техники, произлизащи от теорията на източната и западна лечебна физкултура и практиката на бойните изкуства. Тези техники са адаптирани в обща програма и индивидуални програми за всеки отделен проблем. 

Упражненията може да се практикуват от всеки, без значение от възрастта и здравословното му състояние. Целта им е, без високо натоварване, в сравнително кратко време, да се приведат тялото и самочувствието на практикуващите в оптимално състояние.

Месечен членски внос: 45 лева за всички тренировки на клуба. Включително и тренировките по самопредпазване и самозащита. Ако родител участва в тренировките на клуба с детето си, членският внос за двамата е един. 25 лева за участие в една група по интереси. Първата тренировка е безплатна.

За повече информация и индивидуални консултации:
Кирил Хинков, GSM: +359882744783

Видео - Tomiki Kenji sensei
31 Март 2018 г. 02:59:32
Kiril Hinkov


Видео - Tomiki Kenji sensei

В началото на това видео можете да видите сенсей Кенджи Томики да демонстрира начините за движение и избягване на тялото от линията на атаката - "сабаки".

"Сабаки" техниките дават възможност да се избегне директния сблъсък с противника и едновременно с това да се намери начин за дебалансиране или поразяване на уязвимите му места. 

Майстор Томики е един от най-известните ученици на създателя на Айкидо, Морихеи Уешиба, и на създателя на джудо Джигоро Кано.

 

Легенда за Туташха
31 Март 2018 г. 02:29:29
Kiril Hinkov


Легенда за Туташха

От книгата „Дата Туташхиа“ на Чабуа Амиреджиби

1

И дадено бе человеку:

Съвест. Та сам да изобличава недостатъците си; Сила - да може да ги преодолява; Ум и Доброта - за негово благо и благото на ближните му, защото само онова е благо, що е от полза за ближния; Жена - да не прекъсва и да процъфтява родът му; Приятел - та да познае мярката на своята доброта и жертвоготовност в името на ближния; Отечество - да има на какво да служи и за какво да отдаде живота си; Ниви - та с пот на челото да изкарва хляба насъщен, както му бе заповядал бог; Лозя, Градини, Стада и друг имот - та да има с какво да дарява ближните си; и целнят Свят - да има къде да извършва всичко това и да въздава заслуженото на онази велика любов, що беше негов господ-бог. И както тук бе речено, така и стана. Вярата и законът на бащите изпълзаха с любов плътта и духа на човека. И управляваше народа, и бе съдник негов Туташха*, юноша прекрасен и достолепен. Не беше той от кръв и плът, а дух човешки, що глъбините на душите обитаваше и комуто бяха подвластни всяка мисъл и всяко чувство.

И породи тази вяра разум, мъдрост и проникване в същината на нещата.

От дивия злак на пустинята отгледа човекът житото и му стана този злак хляб насъщен. Преви под ярем шията на степния вол и смирено понесе волът тежкото си бреме. И сътвори човекът колелото, и свърза с пътища градища и села, та да стане единен и да се сроди родът човешки. И наблюдавайки небето, изчисли пътя па светилата и опозна законите им. И когато трябваше да вали дъжд или сняг, казваше на ближните си: „Иде лошо време.“ И разчерта лицето на земята и се разбра къде може да се ходи и къде може да се плава, и къде какви планини се издигат, и къде какви морета се простират. Измисли писмената, та да разкаже за себе си па своите правнуци и да съхрани за тях опита си. Отгледа лозата и тя бе неговият дар за създателя па тази мъдрост. И го съзираше народът - него, обитаващ храма, но подобен на човек и властелин. И се подчиняваше на заповедите му като на природни закони.

2

И когато народът тръгна по пътя на порока и малодушието и се зае да върши неща, вършени дотогава от великодушието, някои рекоха:

- Който ни храни и милее за нас, него наричаме свой ближен. - И тогава помръкна Доброто и народът се изроди, защото в душите и на най-праведните погинаха благодатните семена, а любовта заприлича на плевел върху суха и безплодна почва. И стана тъй, защото мнозина бяха обсаждащите, а малцина - обсадените.

И се превърнаха:

Съвестта - в звук безсмислен, досаден, в устата на гонителите - в ругатня и оскърбление; Силата - в меч, вдигнат над собствената душа, и в ярем за ближния; Добротата - в ангелска маска върху лицето на дявола; Жената - в убежище на страсти, блудство и безплодие; Приятелят - съучастник в злодеяния и пороци, и побратим в подъл страх; Отечеството - в арена на нечестивци и угар за сеене на лъжи, обрасла с тръне и заблуди; Хлябът и другият имот - в плячка за рушветчии и джелати; и целият Свят - в царство на омразата.

И когато се извърши всичко казано, помръкна даже слънцето, понеже блясъкът на златото го затъмни. И народът започна да почита омразата и отмъщението, защото те станаха негови божества. А жрец на тези божества и господар на съдбините и делата си народът нарече дракоиа, що се хранеше с плътта и сърцата човешки. Поглъщаше ги и не знаеше насита. Ала той бе не само звяр, но и творение, защото се таеше в глъбините на душата човешка и беше основа на всичките й съставки. Тогава оскъдня Разумът и страшни станаха делата му; свободният се предаде в робство, яремът бе свален от шията на вола и нахлузен на човека; плъпнаха орди, опустошиха земята и отведоха със себе си най-мъдрите и най-красивите, а другите обложиха с непосилни данъци; мъдреците забравиха завета на бащите си и изкуството им да четат по звездите започна да служи за поробване на душата человеческа. Лъстци и безумци избраздиха морето със златовърхи кораби, та да умножат още повече богатството и разкоша на своите поробители; лъжепророци и фарисеи научиха народа на магии и чародейство, за да задушат истинската вяра; безумци изгориха нивите и засяха отровни треви, та онези, които ги вкусят, да забравят що е разум и съвест.

И народът воистина съзираше дракона, който живееше в палатите и градините, но го почиташе не като звяр, а като страж и блюстител на Мамоновото царство, което никога няма да падне. Защото за маловерните и слабите духом този дракон беше желан и възлюбен, макар да се хранеше с народната кръв и свяст.

И рече тогава Туташха:

- Любовта  погина не от своята слабост, а от силата на врага, защото нямаше ни остър меч, ни крилати стрели, ни желязна броня, за да защити владенията си. Няма да оставя това така! Защото не с добро, не с мъдрост, а с лукавство завоюва драконът света, потъпка волността и пропъди мъжеството.

И възседна богатирът белия си кон, издигна копие към слънцето и се закле отсега нататък да потъпква и наказва злото само със сила.

Защото Туташха не беше бог.

3

Низвергна Туташха дракона на земята, заби копието си в огнедишащата му паст и го обезглави. И като видяха това, възрадваха се ония малцина на брой, но силни духом, що тайно следваха поученията на Туташха, понеже съзряха в негово лице своя избавител.

Но подобен на феникс бе драконът и вместо една глава израснаха седем. И всичките седем глави пак ги отсече Туташха. Рукна от тях кървав поток и препълни реките. Излязоха те от бреговете си и отнесоха всичко, сътворено от предците. Не останаха на земята орачи и нямаше кой да сее и да оре. Започна клане и братоубийство, че всички хора бяха зли и неправедни, убиваха безразборно и безсмислено, зашото не разбираха предназначението на човека на земята и бяха обзети от жажда да превърнат света в пепелище. Всекиго мразеха и не знаеха какво друго да искат освен кръв и смърт. И се оправдаваха с примера на Туташха. Казваха, че той също тръгнал с меч срещу дракона, че възжелал със силата на своя меч да надмогне драконовата сила. Ала драконът не загина, а стана седем пъти по-голям, зашото вместо отрязаната глава му израснаха седем и седем пъти по седем се умножи злото в света. И като видя това, изпадна в отчаяние светлият юноша Туташха, защото разбра: никой освен самия човек няма да спаси човешкия род.

И реши тогава Туташха от дух всеобхватен и всемирен да се превърне в човек.

И тогава в замислите си той бе вече бог.

4

И тогава издигна Туташха глас към небето:

- О, всемогъщи! Не за да се забавлявам, следвах помислите си, не за да тъка от моите мисли хламиди, на паяжини подобни, и не за възмездие вдигнах копието си. И не подтикнат от лукавия приех плът човешка, а за да изцеля недъзите на рода Адамов. Но се оказа безплоден разумът ми и немощна десницата ми. Не поникнаха и не дадоха плод семената, що посях, защото не си ми дал дарбата да превръщам злото в добро.

И ето, аз те моля: дай ми моята истинска участ, за да надаря с нея всички твари на земята.

И се чу тогава глас:     

- Не си разбрал човешката природа, защото не си бил никога човек. Иди при тях и ще видиш: отиват при ближния уж с дарове, а като дойдат, му вземат и последното, защото не носят дарове, а нож. Слагат печат на устата си, за да не осъждат ближния си, а утробите им са претъпкани с месото и костите му. Кадят тамян на господа, но се уповават на Мамона и тайно се подсилват от неговата мощ. Но ти постъпвай, както досега си постъпвал, и ще има полза за теб и за целия Адамов род, защото да прави добро и да се стреми към съвършенство, е истинското предназначение на човека. И тогава ще те осени благодат и ще съумееш да сториш от злото добро.

И пое тогава Туташха по трънливия път на мъките и страданията, и след всички терзания на душата и плътта, които превъзмогна, засия над главата му чудна светлина и всички я видяха.

Тогава той се върна в. света и каза на хората:

- Всевишният ме изпрати при вас, за да очистя душите ви от скверностите на дракона; чуйте оногова, що принесе себе си в жертва в името на вашите души и тяхното безсмъртие.

И отсече тогава Туташха левицата си и я хвърли на дракона. И малцина люде повториха подвига и жертвата му.

Но отсече Туташха нозете си в коленете и ги хвърли на дракона. И ония малцина сториха същото.

И побледня драконът и намаля огънят, който бълваше.

,И другите също захванаха да му хвърлят парчета от месата си.

И се изправи драконът на два крака като човек, и паднаха ноктите му, и се превърна в човешки лик муцуната му. Тогава Туташха разкъса гръдта си, изтръгна сърцето си и го хвърли на дракона. Но драконът не докосна плячката, а изрече:

- Не жадувам повече човешка кръв и плът.

И тогава всички, що му хвърлиха части от тялото си, ги придобиха отново.

И Туташха им рече за дракона:

- Не закачайте този човек и нека ви осени благодатта да превръщате злото в добро.

И възнесе се тогава на небето душата на Туташха, а плътта му остана на земята.

Бележка: Туташха е върховният бог в грузинския езически пантеон. 

Рюкю буджуцу - бойното изкуство на островите Рюкю
31 Март 2018 г. 02:29:03
Kiril Hinkov


Рюкю буджуцу - бойното изкуство на островите Рюкю

Докато Карате (яп. празна ръка), въведено в Япония от Гичин Фунакоши, все повече се популяризира по целия свят като спорт или изкуство за развитие на характера, на остров Окинава, родината на Карате, продължава да се практикува Рюкю Буджуцу (бойната техника на островите Рюкю), една комплексна система за самозащита, която включва работа без оръжие – Рюкю Кенпо и практика с оръжия – Кобуджуцу.

 

Рюкю Кенпо
Рюкю Kенпо (拳法) е едно от най-старите и най-ефективни, изкуства за защита на живота, които човек е разработил. В него се съдържат елементи на коппо джуцу, окинавско туите (метод за захващане, осукване, изкълчване на ставите на противника), айки-джуджуцу и китайско кенпо, наричано на Окинава "Тоде" - китайска ръка. Много хора мислят, че Рюкю Кенпо е някакъв вид „Карате“. Поради липса на информация и непознаване на историята, те не осъзнават, че Карате и всичките му разклонения са производни от оригиналното Рюкю (Окинавско) Keнпо и Кобуджуцу.

Първата книга, написана от основателя на Карате в Япония, Гичин Фунакоши, е „Рюкю Keнпo Карате“ (1922 г.), а в последната си книга, написана точно преди смъртта му през 1957 г., той потвърждава, че Карате произлиза от Рюкю Keнпo и разказва как той е променил техниките и терминологията, за да станат по-разбираеми за неговите японски ученици. Чоки Мотобу, друг Окинавски инструктор и известен боец, опонира на Фунакоши в своята книга „Окинавско Keнпo Карате-джицу Кумите“ (1926 г.). В нея Мотобу се концентрира върху Кумите (бойните техники), а не само върху Ката, както предпочитал Фунакоши. Тези двама мъже и техните ученици са главните действащи лица на Карате в Япония, респективно и в света. Те и двамата са били Keнпo инструктори от Окинава, основният остров от архипелага Рюкю.

Въпреки, че в съвременното Рюкю Keнпo има много китайско влияние, неговия истински произход се крие в Окинавската история и фолклор. Един от основните проблеми при изследването им е в липсата на достатъчно писмени артефакти и противоречивите устни предания. Откъслечни архиви показват, че някои форми на кенпо може да са били практикувани преди повече от 2000 години. Развитието на Рюкю Keнпo е било повлияно от имиграцията към Окинава на победените японските кланове (през 1185 г. и отново през 1333 г.), и едновременно с това от увеличаването на културния обмен между Китай и Окинава от 13 до 19 век. В Окинава, техниките на Рюкю Keнпo са били разработени в голяма тайна и са предавани само в семействата на Окинавските благородници до ден днешен.

Кобуджуцу
Без изучаването на оръжия, не може да бъде овладяна истински невъоръжената защита. Работата с оръжия надгражда уменията с празна ръка и подобрява решаващи качества като тайминг, усет, контрол, баланс и сила. Когато двама противници с равни възможности се срещнат в битка, оръжието в ръцете на единия почти винаги му осигурява победата.

Въпреки, че оръжията развиват координация, гъвкавост, сила, зрителна острота, прецизност на останалите движения, усет за дистанция, тайминг, сила, и свръхсензитивност, тяхното най-важно значение за практикуващия може би остава скрито дълго време, преди той самия да започне да си дава сметка за своите способности. Това знание остава непонятно и безинетересно за онези трениращи, които бихме нарекли „практици“ – хора, които вместо да се потят години наред в залите, носят винаги с тях своя 9-милиметров пистолет, който би неутрализирал всеки от разстояние. Но ако, все пак, вие предпочитате да сте от онези хора, които търсят смисъла на онова, което е скрито в изкуствата от древността, и практикувате Кобуджуцу, наред с гореописаните качества, Вие ще развиете и боен дух. Онова „безполезно“ според мнозина практици качество, което идва директно от самурайските времена и ни учи винаги да се стремим да изявяваме духа си, независимо дали ще спечелим или изгубим, без значение от ситуацията, в която се намираме, и въпреки всички житейски трудности. Това е качество, което ни учи да живеем като пълноценни личности, тук и сега, с нужното самочувствие, уважение и социална отговорност.

Упражнения за избягване на атаката - сабаки
31 Март 2018 г. 02:28:42
Kiril Hinkov


Упражнения за избягване на атаката - сабаки

Когато ни атакуват има два начина да се предпазим – да избегнем напълно атаката или да сложим нещо между нея и себе си. Майсторите се стараят да ползват и двата метода. Те предпазват тялото с ръка, крак или предмет, докато го изместват от линията на атаката.

Тренирането на избягването от атаката е важно. То трябва да се извършва целенасочено при всяка тренировка.

Упражнения с празни ръце:

I. На място или с преместване на тежестта към единия крак:

1. Кръг с главата срещу прав удар. Единият партньор започва бавно да дава последователни прави удари в главата с лява и дясна ръка. При всеки удра вторият партньор прави кръг с главата и като докосва леко удрящата ръка отстрани и после отдолу, избягва удара. Движението изглежда като кръговете за загрявка на врата. То е напълно достатъчно, за да избегне атаката, без никакво друго движение на тялото. Добре е да се прави и по часовниковата стрелка и против нея, наляво и на дясно. Съществува голяма разлика когато след избягването главата ни е между ръцете на противника и когато е и отвън. Важно е погледът винаги да следи противника. Постепенно темпото се засилва. Често на бойното поле, след такова избягване са се ползвали зъбите.

2. Странично въртене на главата срещу дъгообразен удар. Единият партньор започва бавно да дава последователни кръгообразни удари отстрани в брадичката с лява и дясна ръка. При всеки удра вторият партньор прави рязко движение с главата към далечното от удара рамо. Ударът минава без да докосне главата или леко се плъзга по нея отстрани. Движението е напълно достатъчно, за да избегне атаката, без никакво друго преместване на тялото. Постепенно темпото се засилва.

3. Гмуркане под ръката и връщане на атаката. Единият партньор започва бавно да дава кръгообразен удар с дясна ръка отстрани в брадичката. Другият с вдигнат високо гард стъпва с десния си крак под 45° назад, като снижава главата си по окръжност надолу и обратно към партньора. Докато минава под удрящата рлъка, нанася два удара в с лява и дясна ръка в черния дроб, след изкачването по окръжността, веднага нанася кръгообразен удар с лява ръка отстрани в брадичката на противника. Той от своя страна отстъпва под 45° назад и наляво, минава под ръката и нанася един или два удара в далака на партньора. Упражнението се прави колкото е възможно по-дълго като постепенно темпото се усилва. Прави се и на двете страни.
Тези упражнения може да се онагледят с две картини.
Когато вятърът духне, тревата се огъва назад, но после се връща обратно.   
Ако главата ни е на върха на виенско колело, при удара тя тръгва в обратна посока, далече от удара, надолу, минава под него в най-ниската точка на движение, което ни дава възможност да нанесем поне един удар в трупа му, и отново тръгва нагоре, за да можем да нанесем удар в брадичката на противника.

4. Извъртане на тялото при директен удар. Единият партньор започва бавно да дава последователни прави удари в корема с лява и дясна ръка. Другият партньор е в естествена позиция с крака на ширината на раменете. Той рязко завърта тялото от кръста така, че ударът се плъзга покрай тялото му.

Когато изягването е от външната страна на ръката на атакуващия, защитаващият се опитва да затисне ръката с тяло така, че да изведе партньора леко от равновесие. Когато избягването е от вътрещната страна, обичайното продължение е атака с рамо в тялото на противника.

При това избягване понякога се ползват ръцете или лактите, за да отклонят удара на протиника. В този случай в зависимост от удължаването на дистанцията за контра се ползват удари с ръце (например уракен, удар със задната част на юмрука). Пример за това може да се види в катата Хейан Сандан от Шотокан.

5. Изтегляне на тежестта към задния крак. Сорими. При атака от страна на противника, тежестта се изтегля към задния крак, а тялото се накланя назад. Ходилата не се движат. Ръцете остават напред,  за да да пазят централната линия.

6. Изтегляне на средната част на тялото назад. Хикими. При прав удар в корема, тежестта се изтегля към задния крак, но само средната част на тялото се прибира назад така, че ударът се избягва. Ръцете остават напред, за да да пазят централната линия.
 
II. В движение:

1. Влизане напред и извеждане от равновесие от външната страна на удара. Ирими кайтен.
Единият партньор удря прав удар в главата на другия. С рязко движение на таза и приплъзващо преместване на краката, защитаващият се минава от външната страна на удара под 45° напред. С кръг на двете ръце той отклонява атакуващата ръка зад лакетя и между китката и лакетя. Извежда атакуващия от равновесие, като го отклонява от правата му траектория.
Важно е през цялото центърът на защитаващия се да сочи противника. Само така той може да осъществява контрол над атакуващия.

2. Влизане напред и извеждане от равновесие от вътрешната страна на удара. Ирими хон тенкан.
При атака прав или кръгообразен удар, защитаващият се влиза от вътрешната страна на удара. В този случай кръгът на ръцете е същия, но точките на контакт са лицето на противника с предната ръка и атакуващана му ръка със задната. След влизането напред, задния крак се измества по окръжност така, че когато движението завърши краката на двамата партньори са перпендикулярни. Предният крак на защитаващия се сочи точно в центъра на атакуващия.

3. Влизане напред и пълно завъртане (180°) от външната страна на удара. Ирими зен тенкан.
Единият партньор удря прав удар в главата на другия. С лека стъпка напред и настрани от удара с предния крак защитаващият се подпира атакуващата ръка зад лакетя с предната си ръка. Веднага след това извършва полу-кръг около предния си крак така, че се обръща на 180° и като цяло се озовава зад линията на раменете на партньора. Важно е с предмишницата да се контролира лакетя, докато дланта остава свободна за евентуален захват и ключ на ръката на партньора.               

4. Влизане напред и пълно завъртане от вътрешната страна на удара. Ирими зен тенкан.
Единият партньор удря прав удар в главата на другия. Когато защитаващият се е в обратна позиция на краката в сравнение с точка, той влиза със същото движение от вътрешната страна на удара. След като отклони удара по кръг надолу предната ръка на защитаащия се веднага тръгва назад, да да може да контролира втората ръка на атакуващия. Този контрол се постига и с рязко сближаване на тялото така, че да се попоречи на партньора да удари с втората ръка. Втората ръка поема контрола върху атакуващата ръка на партньора. Веднага след това извършва полу-кръг около предния си крак така, че се обръща на 180° и като цяло се озовава зад линията на раменете на партньора.

Упражнения с карате-ги пояс:

Партньорите са в стойка един срещу друг.
1. Този, който държи пояс прави хоризонтален нисък кръг с пояса под коляното. Другият скача нагоре и се приземява в същата или обратна стойка.
2. Следва висок кръг на нивото на главата. Защитаващият се кляка, без никакво движение на краката.
3. При по-нисък кръг на нивото на гърдите, защитаващият се прави ниско приклякане с наклон на туловището.
4. Вертикален кръг, при който се упражняват всички движения от поредицата избягване на атаката с движение.

Постепенно атакуващият започва да ускорява атаките и да променя реда им. За един доста дълъг период от време се практикуват само хоризонтални или вертикални кръгове на атака. Това дава възможност на практикуващите да свикнат да се движат правилно по един естествен начин, без особено напрежение. Без постигането на това условие, няма смисъл да се усложняват упражненията.

Упражнения с дървена сабя (бокен) или пръчка, палка (танбо, ханбо, джо):

1. Вертикален удар отгоре надолу – суйчоку гири.
Защитаващият се се дърпа от удара назад под 45° като остава в позиция на готовност (камае). Важно е да се е дръпнал на такава дистанция, че атакуващият да не може да го достигне без да направи стъпка. Когато той направи тази стъпка, за да разсече с хоризонтален или диагонален удар, защитаващият се прави кълбо в посоката на изтеглянето, с което печели доста голяма предмина, за да може успешно да избяга или да атакува с предмет, взет от земята.  
2. Вертикален удар отгоре надолу – суйчоку гири.
Защитаващият се пада напред, почти в краката на атакуващия, с което избягва удара. Веднага прави късо кълбо на пред, завърта се и поема втория удар на атакуващия като хваща ръцете му. Важно е защитаващият се след кълбото да е до задния крак на атакуващия. Ако дистанцията е по-голяма, той ще бъде разсечен.
3. Вертикален удар отгоре надолу – суйчоку гири.
Защитаващият се стои пред атакуващия в естествена позиция. Малко преди ударът да докосне главата му, той прави странично кълбо, перпендикулярно на линията на атаката. Това обикновено изненадва противника и дава възможност за успешно бягство, докато той пренастрои атаката си.
4. Страничен хоризонтален удар – ичимонджи гири.
При този удар защитаващият се незабавно прави странично падане (йоко укеми) и ударът минава над него. Веднага след това той прави кълбо, за да се изтегли надалеч от атакуващия. Това упражнение се ползва за развиване на пъргавина и бързина при паданията и кълбетата. Реално е много трудно да се избяга от втория удар на противника. Всъщност приложение би могло да има само хващането на ръцете с оръжието при преминаването под удара.

Майсторите казват, че ако движението на ветропоказателя по някакъв начин е затруднено, вятърът ще го счупи.
Малкият дракон Брус Ли казва: "Бъди като водата, приятелю мой."

ВЪПРОСНИК за самооценка: нужда от подобряване на физическата компетентност и физическото състояние
31 Март 2018 г. 02:28:12
Kiril Hinkov


ВЪПРОСНИК за самооценка: нужда от подобряване на физическата компетентност и физическото състояние

1/ Бихте ли казали, че вашето здраве е:
- Отлично           
- Много добро
- Добро
- Средно добро
- Лошо



2/ В каква степен вашето физическо здраве и емоционално състояние влияят на работоспособността ви и на социалния ви живот? 
- Не влияят               
- Слабо               
- Умерено               
- Доста (порядъчно много)   
- Извънредно много     
       
3/ Изпитвали ли сте в рамките на последните две седмици или в момента болка в някоя част на тялото си? На кoлко бихте оценили болката си по скала от 1 до 10?
- Глава                   ____
- Врат, рамене        ____   
- Лакти, китки        ____
- Лопатки, гръб      ____
- Гърди                  ____
- Ребра                  ____
- Кръст, таз           ____
- Стомах, корем    ____
- Колене, ходила   ____     
- Друго __________________________   _____

4/ Изпитвали ли сте в рамките на последните две седмици някои от следните състояния или усещания?
- Скърцане със зъби                    
- Тикове или неконтролируеми движения           
- Треперене на мускули                   
- Загуба или рязко увеличаване на апетита       
- Заекване                            
- Безсъние, кошмари
- Нощно изпотяване                   
- Хронична умора                       
- Суха уста                                
- Високо кръвно налягане               
- Замайване, виене на свят
- Залитане или спъване по време на ходене
- Влачене на единия или двата крака по време на ходене           
- Подтиснатост, депресия
- Раздразнителност
- Гняв
- Страх, паника, тревога, безпокойство
- Намалена концентрация на вниманието
- Учестено сърцебиене
- Студени ръце
- Изтръпване на ръцете, краката или други части от тялото
- Крампи, стягане, напрежение на някои мускули
- Обриви, ортикарии, акне            

5/ Смятате ли, че храненето ви е съобразено с вашите нужди?
- Напълно               
- По-скоро да           
- По-скоро не               
- Не                    
- Не съм сигурен/на     

6/ Изпитвали ли сте в рамките на последните две седмици неудобства от рода на киселини, гадене, повръщане, тежест в корема, запек?
- Да
- Не                       

7/ Смятате ли, че ви е необходима промяна в теглото?
- Да
- Не
- Не съм сигурен/на       

8/ Почивате ли достатъчно? Успявате ли да възстановявате работоспособността си след тежка работа или голямо натоварване?
- Да               
- По-скоро да       
- По-скоро не               
- Не                
- Не съм сигурен/на   
 
9/ Колко часа на денонощие спите?  _________

10/ Обикновено събуждате ли се бодър/бодра, отпочинал/а и ентусиазиран/а от това, което ви очаква през деня?
- Да               
- По-скоро да           
- По-скоро не               
- Не                   
- Не съм сигурен/на     

11/ Имате ли заболявания, които могат да ви пречат да спортувате, да извършвате физическа работа или да правите физически упражнения?
- Да
- Не

12/ Пушите ли всекидневно?
- Да
- Не

13/ Пиете ли твърд алкохол всеки ден?
- Да
- Не

14/ Налага ли ви се да взимате лекарства или медикаменти всекидневно?
- Да
- Не

15/ Колко дни за последните 12 месеца сте отсъствал/а от работа по здравословни причини?
- Нито един работен ден
- Не повече от 9 работни дни
- От 10 до 24 работи дни
- От 25 до 99 работи дни
- Повече от 100 работни дни

16/ Имате ли приятели, с които бихте могле да споделите това, което мислите и което желаете, както и това, от което се боите и отбягвате?
- Да               
- По-скоро да       
- По-скоро не               
- Не                
- Не съм сигурен/на   
 
17/ Колко минути или часа сте физически активни всекидневно? Опишете кратко физическата си активност?

18/ Бихте ли казали, че вашето здраве е:
- Отлично           
- Много добро
- Добро
- Средно добро
- Лошо
 
19/ Какво бихте искали да промените във връзка с вашето здравословно състояние, работоспособност и добро самочувствие?


Нещата се променят не от това, което знаем, а от това, което правим с това, което знаем.
Оливие Несмон


Физическа компетентност и интелигентност – система от знания и умения на индивида, чрез които той осъзнава и управлява своето физическо състояние, степента си на осъзнаване, самочувствието и работоспособността си по най-оптималния за него начин.

Април 2018

 ПВСЧПСН
13 1
142

2018-04-02

19:00 Тренировка по карате Шотокан - техникум Попов

3

2018-04-03

10:00 Упражнения за регулиране на тялото - Център по борба - Дианабад
19:30 Тренировка по джуджицу - Център по борба, Дианабад

4

2018-04-04

19:00 Тренировка по карате Шотокан - техникум Попов

5

2018-04-05

10:00 Упражнения за регулиране на тялото - Център по борба - Дианабад
19:30 Тренировка по джуджицу - Център по борба, Дианабад

6 7

2018-04-07

12:30 Тренировка по джу джицу и самоотбрана - Център по борба - Дианабад
14:00 Упражнения за регулиране на тялото - Център по борба - Дианабад

8
159

2018-04-09

19:00 Тренировка по карате Шотокан - техникум Попов

10

2018-04-10

10:00 Упражнения за регулиране на тялото - Център по борба - Дианабад
19:30 Тренировка по джуджицу - Център по борба, Дианабад

11

2018-04-11

19:00 Тренировка по карате Шотокан - техникум Попов

12

2018-04-12

10:00 Упражнения за регулиране на тялото - Център по борба - Дианабад
19:30 Тренировка по джуджицу - Център по борба, Дианабад

13 14

2018-04-14

12:30 Тренировка по джу джицу и самоотбрана - Център по борба - Дианабад
14:00 Упражнения за регулиране на тялото - Център по борба - Дианабад

15
1616

2018-04-16

19:00 Тренировка по карате Шотокан - техникум Попов

17

2018-04-17

10:00 Упражнения за регулиране на тялото - Център по борба - Дианабад
19:30 Тренировка по джуджицу - Център по борба, Дианабад

18

2018-04-18

19:00 Тренировка по карате Шотокан - техникум Попов

19

2018-04-19

10:00 Упражнения за регулиране на тялото - Център по борба - Дианабад
19:30 Тренировка по джуджицу - Център по борба, Дианабад

20 21

2018-04-21

12:30 Тренировка по джу джицу и самоотбрана - Център по борба - Дианабад
14:00 Упражнения за регулиране на тялото - Център по борба - Дианабад

22
1723

2018-04-23

19:00 Тренировка по карате Шотокан - техникум Попов

24

2018-04-24

10:00 Упражнения за регулиране на тялото - Център по борба - Дианабад
19:30 Тренировка по джуджицу - Център по борба, Дианабад

25

2018-04-25

19:00 Тренировка по карате Шотокан - техникум Попов

26

2018-04-26

10:00 Упражнения за регулиране на тялото - Център по борба - Дианабад
19:30 Тренировка по джуджицу - Център по борба, Дианабад

27 28

2018-04-28

12:30 Тренировка по джу джицу и самоотбрана - Център по борба - Дианабад
14:00 Упражнения за регулиране на тялото - Център по борба - Дианабад

29
1830

2018-04-30

19:00 Тренировка по карате Шотокан - техникум Попов

 
« »

Вижте още

Дишането
04 Март 2016 г. 20:10:53
Kiril Hinkov


Дишането

"За да живееш добре – дишай добре.
За да контролираш себе си – контролирай дишането си.
За да си мъдър – дишай мъдро.
За да живееш дълго и добре – дишай продължително и бавно.
За да бъдеш силен – дишай по-силно.
За да бъдеш здрав – дишай здравословно.
За да бъдеш щастлив – дишай щастливо.
За да имаш цел – дишай своята цел.
Спри да дишаш и спри да живееш. "

Дишането представлява поглъщане на кислород, необходим в ролята на окислител, и отделяне на въглероден двуокис.

Газовият обмен се извършва в алвеолите, които са заобиколени от белодробни капиляри. Обмяната на O2 и CO2 между алвеоларния въздух и белодробните капиляри става чрез проста дифузия. Тя зависи от разликите в налягането на даден газ от двете срани на алвеоларно-капилярната бариера и от нейната площ. Доколкото налягането на O2 в алвеоларния въздух е по-високо от това във венозната кръв, навлизаща в белодробните капиляри, O2 преминава от алвеолите в кръвта. Доколкото налягането на CO2 в кръвта е по-високо от това в алвеоларния въздух, CO2 преминава от кръвта в алвеолите и се издишва навън. Така лишената от кислород венозна кръв, изхвърлена от дясната камера на сърцето в белодробното кръвообръщение, преминава през белодробната артерия до белодробните капиляри, където се насища с кислород и се връща към лявото предсърдие на сърцето чрез белодробните вени, за да тръгне към тъканите на цялото тяло.

По време на вдишването диафрагмата се свива, като се спуска надолу (до 10 см.), а гръдният кош се разширява, вследствие на което белодробното налягане леко спада под атмосферното. Съкращенията на някои от вратните и външните междуребрени мускули карат ребрата да се повдигат и извъртат навън. Вдишването спира по рефлекторен път, когато налягането в белите дробове се повиши над атмосферното и разширяването на гръдната кухина се прекрати. По време на покой и леки физически усилия фазата на издишване представлява пасивен процес. Това е така, защото изпънатата белодробна тъкан се свива, а дихателните мускули се отпускат. Този процес води до задвижване на ребрата и гръдната кост надолу, а на диафрагмата обратно към гръдната кухина. Тези движения намаляват размера на гръдната кухина и компресират алвеоларните газове и така въздухът се изхвърля навън. Издишването завършва, когато експираторната мускулатура преустанови компресията, а налягането в белите дробове спадне до атмосферното. При вентилиране по време на усилено физическо натоварване, междуребрените и коремните мускули упражняват силен натиск върху ребрата и коремната кухина и съответно водят до намаляване на размера на гръдната кухина. По този начин, издишването става по-бързо и по-силно.

Възрастният човек диша 12-16 пъти в 1 минута, новороденото - около 60 пъти, малките деца - 25-30 пъти. Количеството на еднократно поетия въздух (дихателен обем) в покой е около 500 ml, за 1 минута - 6-8 l; при физически усилия може да нарасне 10-15 пъти.

Дишането е свързано с всички физични, химични и елетромагнитни процеси в тялото. То влияе върху метаболизма на веществата и върху психиката. Чрез дихателни упражнения, наблюдаване на промените, съзнателност и концентрация, човек може да се опита да достигне до истинските ресурси на своето тяло и съзнание. За това са необходими дисциплина, постоянни упражнения, размисъл и медитация. Правилното дишане и първата стъпка към просветлението.

Неутрално дишане е начинът, по който дишаме в естествено, спокойно състояние, например, когато четем книга или слушаме музика. Нормално при издишване пулсът се учестява, а при вдишване се забавя. Според някои майстори на бойното изкуство, човек в идеална физическа и психологическа форма, намиращ се в такова естествено състояние, би трябвало да прави около 8 цикъла на вдишване и издишване в минута (7,5 сек за дихателен цикъл). Неговият пулс трябва да е между 50 и 60 удара в минута. В съвременната медицина показател под 60 удара в минута се смята за отклонение от нормата. Всъщност при добре тренирано тяло този резултат свидетелствува за по-икономична работа на сърцето. Отклонението от посочените по-горе показатели показва, че организмът ни се отдалечава от най-доброто си състояние.

След като установим точно границите на своето неутрално дишане, можем да започнем, без да се насилваме, да дишаме по един по-умен и ефективен начин. Използвайте диафрагмата и корема си и дишайте дълбоко и равномерно. Избягвайте плиткото дишане, което отнема енергията от тялото и разпилява вниманието и способността да се реагира адекватно. Опитвайте да вдишвате чак до тазовото дъно.

Позитивно дишане
За да се придобие познание, към нещата трябва да се добавя. Позитивното дишане добавя. При него практикуващият увеличава броят и интензивността на дихателните цикли. Ако неутралното ви дишане е например 14 цикъла за минута, позитивното дишане означава да увеличите броят на циклите до два пъти т.е. 28 цикъла за една минута. Никога не се насилвайте. Увеличавайте натоварването постепенно. Достатъчно дълго (докато не придобиете тренинг) не практикувайте позитивно дишане за повече от една минута. Веднага след натоварването възстановете неутралното си дишане.

Чрез позитивното дишане се ускорява потока на кръвта, притока на кислород към мозъка, вътрешните органи и мускулите, както и нивото на адреналин в кръвта. То може да се използва и за стимулиране на определени възможности, управлявани от мозъчните полукълба. Всяко от тях контролира и влияе върху различни умения, функции, възможности на съзнанието и тялото. Например лявата страна на мозъка контролира, въздейства или се влияе от:
1) Дясната страна на тялото
2) Положителната (+) енергия
3) Времевата действителност (физическа равнина)
4) Истинското познание
5) Влиянието на слънцето
6) Силата
7) Външният поток на енергията
8) Придобиването и запазване на познанието
9) Аналитичното мислене
Дясната страна на мозъка контролира, въздействува или се влияе от:
1) Лявата страна на тялото
2) Отрицателната (-) енергия
3) Влиянието на луната
4) Лечението (истинската мъдрост)
5) Крайната реалност (духовната равнина)
6) Вътрешното получаване на енергия
7) Творческо, концептуално, цялостно мислене
8) Психическа енергия
9) Интуиция
Чрез увеличаване на притока от кислород към едната или другата страна на мозъка, практикуващият може да засили функциите и влиянието на въпросното полукълбо. Когато с палец притиснете дясната си ноздра и изпълните положително дишане, вие стимулирате лявото си полукълбо и всички функции, контролиране от него. При запушване на лявата ноздра, се стимулира дясното полукълбо и неговите функции...  

Опасностите от неконтролираното позитивно дишане не са малко: хипервентилация, повишаване на кръвното налягане, натоварване на сърцето, мозъчен инсулт, колапс на белите дробове, дихателна недостатъчност. Но правилно използвано, то дава възможност да се канализират вътрешните ресурси за лечение, трениране и засилване на тялото. Позитивното дишане подобрява времето за реакция, състоянието на готовност, сетивата, подвижността, издръжливостта и мисленето. То намалява умората и сънливостта. В началото може да бъде изпитан световъртеж, замайване и еуфория, но с нарастването на опита тези ефекти намаляват. 

Негативно дишане
За да се придобие познание, от нещата трябва да се отнема. Негативното дишане предизвиква контролирано лишаване от кислород на тялото. Това става чрез намаляване наполовина на броят на дихателните цикли на неутралното дишане. Ако неутралното ви дишане е например 14 цикъла за минута, при негативното дишане вие трябва да намалите броя на циклите до 6-7. В никакъв случай не се насилвайте. В началото при правенето на това упражнение, е възможно да се изпита чувство на спокойствие и мир, а даже и да се заспи. Но това не трябва да се случва, защото най-важно е запазването на пълно осъзнаване, докато се прави упражнението.

Опасностите от негативното дишане са: неконтролирана хипервентилация от уплахата, увреждане на мозъка от липсата на кислород, епилепсия, кома, дихателна недостатъчност, спиране на сърцето. От друга страна, прилагано умерено и контролирано, то успокоява съзнанието, увеличава психическата готовност и възприемчивостта на сетивата, позволява контрол върху ритъма на сърцето, помага при овладяването на дискомфорт, болка, студ или горещина, насочва силите на съзнанието към определените обекти, спомага за пълното обездвижване на тялото, както и за контрол на потока на времето.

Фази на дишането - вдишване, издишване, паузи между тях.    
1/ При вдишването кислородът влиза в алвеолите и преминава в кръвта. От венозната кръв в алвеолите се изхвърля въглеродния двуокис. Вътрешното налягане на тялото се увеличава. Тялото се стимулира и съживява.
2/ При паузата след вдишването газообменът между алвеолите и капилярите се извършва напълно, тъй като тази пауза дава възможност да се изравни налягането в двете системи. Увеличаването на времетраенето на тази фаза има точно такава цел.
3/ Издишването изхвърля навън непотребния въздух, наситен с въглероден двуокис. Дихателните мускули се отпускат и се подготвят за новото вдишване.
4/ Паузата след издишване позволява да се „натрупа” въглеродна киселина, която повишава прага на чувствителност на рецепторите на нервните клетки и по такъв начин понижава излишната възбуда.

Старите казват, че обикновеният човек работи с проявеното, а мъдрият с непроявеното. Изучавайте ритъма на събитията - паузите и пролуките. Опитвайте се да оставате в тях. Разграничавайте преминаването от едно състояние в друго, от един процес в друг, от една фаза в следващата.

Честотата на дихателните движения при различните хора е различна, но повечето вдишват и издишват в съотношение 1:1. Най-ефективното съотношение на продължителност на фазите на вдишване и издишване е 1:2. Отчетете колко вдишвания и издишвания правите в минута, определете съотношението между вдишване и издишване и честотата на сърдечните съкращения. Сложете ръка на пулса си и пребройте на колко удара вдишвате и на колко издишате. Да предположим, че изходното ви съотношение е: 3 удара на сърцето - вдишване, 2 – пауза, 3 - издишване, 2 - пауза. Започвате да увеличавате продължителността на издишване, за да достигнете съотношение 1:2. На три удара на сърцето – вдишване, на 2 – пауза, на 4 - издишване, 2 - пауза, след това на 3 удара - вдишване, 2 – пауза, на 5 - издишване, 2 – пауза, и накрая 3 - вдишване, 2 – пауза, 6 – издишване , 2 – пауза. Така получаваме търсеното съотношение. Този начин на дишане се усвоява от 3 до 7 дни, за да стане привичен и комфортен. След това е желателно да изпълнявате всички физически упражнения при такова „икономично” дишане. В началото паузите могат да бъдат пропускани, докато начинът на дишане стане приятен и удобен. Паузата след издишане се смята за по-важна от гледна точка на западната наука за дишането.

След първото упражнение може да се премине към удължаване на вдишването и издишването в избраното от вас съотношение. Правилата са прости:
Удължаваме издишването, за да релаксираме.
Удължаваме вдишването, за да стимулираме тялото и съзнанието си.
Винаги се опитваме да дишаме плавно, равно и дълбоко, с цялото си тяло и съзнание. Защото дишането е най-основният и първичен комуникационен канал, който ни свързва със света.


За финал още веднъж трябва да отбележа, че най-важното от гледна точка на практиката, е естествеността и липсата на насилие върху себе си. Всъщност всички упражнения служат единствено и само да ни покажат, как работят тялото и съзнанието ни и как по естествен начин да избягваме факторите, които ни натискат твърде много. Чрез упражненията се добиват усет, съзнателност и гъвкавост, полезни в моменти на напрежение. А тялото и съзнанието могат да бъдат стимулирани в моменти на отпускане и липса на стимули.

Хейджошин - Винаги спокоен дух
24 Септември 2010 г. 21:16:51
Kiril Hinkov


Хейджошин - Винаги спокоен дух

Копирано от блога на Самурай. Брагодаря ти, Самурай.
http://daobg.com/forum/index.php?automodule=blog&blogid=15&showentry=2096

Хейджошин

Дисциплинирано състояние на ума, който може да отговори на промените в ситуацията по спокоен и нормален начин, без да се развълнува. (English Dictionary of Kendo).

Хейджошин е винаги спокойно сърце. Състояние, в което човешкото сърце (дух) трябва да бъде. Хората са склонни да искат постигането на целите си чрез сърцата си, така че да се поддържа невъзмутимо и обикновенно сърце е трудно. В кендо движенията ни са, както резултат от движенията на противника, така и самостоятелни, което прави хейджошин технически трудно. Затова е жизнено важно основната техника да се тренира със спокойно сърце.

Хейджошин означава присъствуие на ума.
Името може да се раздели на 2 части хеиджо и шин. Хеиджо означава обикновен и нормален, а шин сърце или ум (дух). Хейджо се изписва с две канджи: джо: винаги или през цялото време и хей: плосък, равен. Така, че винаги дръжте ума си равен. Какво означава това?

Шин (дух) или Кокоро (съзнание, сърце) могат да бъдат обезпокоени по всяко време. Понякога можете да бъдете изненадани. Понякога можете да се изплашите. Може да се паникьосате или да изгубите ума си. Винаги, когато умът ви бъде засегнат, той губи стабилноста си, тоест не е равен. Така, че хейджошин означава "във всяка една ситуация, трябва да поддържате ума си равен, доколкото е възможно, да мислите ясно и да вземата правилни решения".

Това е трудна задача. Затова имаме тази дума да ни напомня, че трябва да го правим.

Практика при ходене - кинхин
08 Юли 2016 г. 10:28:38
Kiril Hinkov


Практика при ходене - кинхин

Свободни извадки от книгата "Дългият път се превръща в радост или медитация при ходене" от Тич Нат Хан

Попитали Буда: „Какво практикувате ти и учениците ти?”
И той отговорил: „Ние седим, ние ходим и ние ядем.”
- Но как така? Всеки седи, ходи и яде?!
Тогава Буда казал: „Когато седим, ние знаем, че седим. Когато ходим, ние знаем, че ходим. Когато ядем, ние знаем, че ядем.”
През по-голямата част от времето ние сме загубени в миналото или отнесени надалеч в бъдещето. Когато сме съзнателни, дълбоко чувстващи настоящия момент, разбирането ни за това, което се случва, се задълбочава и ние се изпълваме с приемане, радост, мир и любов.

Много хора са взели изпитите си и са купили къщи и коли, но все още са нещастни. Това, което е най-важно, е да намерим мир и да го споделим с другите. За да имаш мир, можеш да започнеш, като ходиш с мир. Всичко зависи от твоите стъпки.

Ходим бавно и отпуснато, с лека усмивка на устните. Чувстваме се спокойни и стъпките ни са стъпки на най-сигурния човек на земята. Всичките ни мъки и безпокойства изчезват. Мир и радост изпълват сърцата ни.

Когато правиш стъпка, можеш да докоснеш земята по такъв начин, че да се поставиш в сегашния момент. Идваш в тук и сега. Няма нужда да правиш абсолютно никакво усилие. Внезапно си свободен от всички проекти, грижи, безпокойства и очаквания. Присъстваш напълно, напълно жив, докосвайки земята.

Докато практикуваш бавна медитация при ходене, може да опиташ следното: вдишай, направи една стъпка и фокусирай вниманието си върху подметката на единия си крак. Ако не си дошъл напълно, сто процента, в тук и сега, не прави следващата стъпка. Всеки може да постигне това.

В будизма има дума, „апранихита”. Тя означава „който няма желания” или „безцелен”. Идеята е, че не слагаме нищо пред нас, за да тичаме след него. Когато практикуваме медитация при ходене, ние ходим с такъв дух. Просто се радваме на ходенето, без особена цел или предназначение. Ходенето ни не е средство за постигане на резултат. Ние ходим, за да ходим .... Радваме се на всяка стъпка. Вече сме пристигнали.

Ако мислиш, че мирът и щастието са някъде другаде и тичаш след тях, никога няма да ги достигнеш. Само, когато осъзнаеш, че те са налични тук, в сегашния момент, ще можеш да се отпуснеш. Докосни земята дълбоко в сегашния момент и ще докоснеш истинския мир и радостта.  

Усмихвай се като Буда. Докато се бориш, за да отпратиш неволите и тревогите си, усмихвай се. Може да е само наченка на усмивка, но ти я дръж там, на устните си ... Полуусмивката е плод на твоето осъзнаване, че си тук, жив и ходещ. В същото време усмивката подхранва повече мир и радост в теб. Ако се усмихваш, докато практикуващ медитация при ходене, ще правиш стъпките си спокойни и мирни, и ще имаш усещане за дълбока лекота. Усмивката освежава цялото ти същество и засилва практиката ти. Не се бой да се усмихваш.

Усмивката ти доказва, че ти не си подчинен, че имаш върховна власт над себе си, и правиш най-доброто. Събитията ни отнасят и ние губим себе си. Медитация при ходене ни помага да спечелим отново суверенитета си, нашата свобода, като човешки същества. Ние ходим с изящество и достойнство, като императори, или лъвове. Всяка стъпка е живот.

Когато се почувствате раздразнени, несигурни, гневни или нещастни, дълбоко докоснете Земята с ходилата си. Практикувайте медитация при ходене. Земята, нашата майка, е изпълнена с дълбока любов към нас. Когато страдаме, тя ще ни защити, като ни подкрепи с красивите си дървета, треви и цветя. Тя ще ни излекува, а ние ще излекуваме нея. Дали Земята е красива, свежа и зелена, или е безплодна и суха, зависи от начина, по който ходим.    

Главната практика, преподавана от Буда, е била грижливото осъзнаване, включително осъзнаването на дишането: „Вдишвайки, знам, че вдишвам. Издишвайки, знам, че издишвам.”

Докато ходите, практикувайте съзнателно дишане, като броите стъпките си. Обръщайте внимание на всеки дъх и на броя стъпки, които правите на вдишване и на издишване. Дишайте естествено. Не се опитвайте да контролирате дишането. Дайте на вашите дробове толкова време и въздух, от колкото се нуждаят, и просто отбелязвайте, колко стъпки правите, за да се напълнят дробовете ви и колко, за да се изпразнят. Бъдете осъзнати и за двете - дишането и стъпките. Връзката е броенето.

Докато ходите по нагорнище или надолу, броят на стъпките за едно дишане ще се променя. Винаги следвайте нуждите на дробовете си. Не се опитвайте да контролирате дишането или ходенето. Само ги наблюдавайте задълбочено. Вашата полуусмивка ще донесе спокойствие и наслада на стъпките и дишането ви, и ще подкрепи вашето внимание. След половин или един час практика ще откриете, че дишането, стъпките, броенето и усмивката ви се съчетават заедно в чудесно равновесие на осъзнаването.

Ако видите нещо, докато ходите, и искате да го докоснете с осъзнатостта си – синьото небе, хълмовете, дърво, или птица – просто се спрете, но докато го правите, продължете да дишате с пълно съзнание. Можете да задържите жив обекта на съзерцанието си чрез съзнателно дишане. Ако не дишате осъзнато, мисленето ви рано или късно ще се върне назад и навътре, а птицата или дървото ще изчезнат. Винаги бъдете с дишането си. 

*** ***
След като сте практикували няколко дни, опитайте да добавите по една стъпка  към всяко издишване. Например, ако нормалното ви дишане е 2-2 стъпки (две стъпки на вдишване и две на издишване), без да забързвате походката си, удължете издишането си и практикувайте 2-3 стъпки, четири или пет пъти. После се върнете към 2-2 стъпки. 

При нормалното дишане ние никога не издишаме всичкия въздух от дробовете си и там винаги остава още. Като добавите още една стъпка към издишането, вие ще изтласкате навън повече от този застоял въздух. Не прекалявайте. Четири или пет пъти са достатъчни. Повече от това може да ви умори. След като подишате така четири или пет пъти, оставете дишането си да се върне към нормалното. Пет, десет минути по-късно може да повторите процеса. И запомнете, добавяйте стъпка към издишането, а не към вдишването.

След като сте практикували няколко дни повече, вашите бели дробове може да ви кажат: „Ако можем да правим 3-3 стъпки вместо 2-3, това би било чудесно.” Ако съобщението е ясно, опитайте го, но дори и тогава, го направете само четири или пет пъти. След пет, десет минути започнете отново с 2-3 стъпки и после отново направете 3-3 стъпки. След няколко месеца вашите бели дробове ще бъдат по-здрави и кръвта ви ще циркулира по-добре. Начинът ви на дишане ще бъде променен. 

Нашият истински дом е в сегашния момент. Когато дълбоко навлезем в него, нашите съжаления и тъги изчезват, а ние откриваме живота с всичките му чудеса. Вдишвайки, ние си казваме: „Аз пристигнах.” Издишвайки, казваме: „В къщи съм.” Когато правим това, ние преодоляваме разсейването и мирно пребиваваме в сегашния момент, който е единствената ни възможност да бъдем живи.

Щастието не е индивидуално нещо.
Всички наши прадеди и всички бъдещи поколения присъстват в нас. Освобождението не е индивидуално нещо. Докато прадедите ни в нас страдат, ние не можем да бъдем щастливи и ние ще предаваме това страдание на нашите деца и техните деца.
Сега е времето да освободим прадедите ни и бъдещите поколения, като освободим себе си. Ако можем да направим една стъпка свободно и щастливо, докосвайки земята осъзнато, ние можем да направим и сто. Ние правим това за себе си и за всички минали и бъдещи поколения. Всички пристигаме едновременно и намираме мир и щастие заедно.      

Най-добрата практика е безформена. Не ходете толкова бавно, че хората да мислят, че сте странен. Ходете така, че другите дори да не забележат, че практикувате. Ако срещнете някой по пътя си, просто се усмихнете и продължете да ходите. 

Можете да практикувате медитация при ходене между срещите си, докато отивате до колата, слизате по стълбите или ги изкачвате. Където и да ходите, дайте си достатъчно време, за да практикувате. Вместо три минути, дайте си осем или десет. 

Всеки път, когато практикувате медитация при ходене и влагате съзнанието си във всяка стъпка, вие взимате положенито си в свои ръце. Всеки път, когато вдишвате и знаете, че вдишвате, всеки път, когато издишвате и се усмихвате на издишването си, вие сте себе си. Вие сте собствения си господар, вие сте градинарят във вашата градина. Погрижете се добре за градината си, за да можете да помогнете на възлюбления си да се погрижи за неговата. 

Спортен клуб за бойни изкуства Кьокутен
10 Септември 2017 г. 19:53:56
Kiril Hinkov


Спортен клуб за бойни изкуства Кьокутен

Сдружение СКБИ Кьокутен

Лицензирано от Министерството на физическото възпитание и спорта на Република България като член на БДДФ под номер 1-089-016 / 09.03.2011 г. и на БФШКД под номер 1-106-027 / 01.04.2014 г.

Булстат: 175914943

Председател на Управителния съвет (МОЛ):
Кирил Хинков

Адрес за кореспонденция:
София 1359, ж.к. Люлин, бл. 416, ул.410, вх. Б, ап. 19, ет. 1

Телефон за връзка: +359882744783

Адрес за електронна поща:
office@kyokuten.net

Банкова сметка:
Уникредит Булбанк АД
IBAN BG44 UNCR 7000 1519 7704 46
BIC UNCRBGSF

История за чудното изкуство на един котарак
22 Септември 2010 г. 02:39:30
Kiril Hinkov


История за чудното изкуство на един котарак

"Имало едно време майстор на сабята на име Шокен. В неговата къща огромен плъх вършел хиляди бели. Той тичал из нея дори посред бял ден. Един ден господарят на къщата затворил своя котарак в стаята, където се намирал плъха, за да може той да го хване. Но плъхът скочил на главата на котарака и го ухапал толкова жестоко, че той избягал, мяукайки силно. Тогава господарят на къщата намерил няколко съседски котарака, известни като много способни, и ги пуснал в стаята. Плъхът стоял притаен в един ъгъл и щом го наближавал някой котарак, той скачал върху него, захапвал го и го принуждавал да избяга. Плъхът изглеждал толкова страшен, че всички котараци се страхували да го атакуват. Силно разгневен, господарят започнал сам да преследва плъха, за да го убие. Но животното било толкова опитно, че убягвало всички негови удари и той не можел да го настигне.

Докато го гонил, господарят разцепил на две няколко врати, маси и прегради. Но плъхът все скачал във въздуха, бърз като светкавица, той ловко избягвал всички атаки на господаря. Накрая той скочил върху лицето му и го ухапал. Облян в пот, господарят повикал своя слуга и му казал:

- Говори се, че на шест или седем мили оттук живее най-силният котарак на света. Намери го и го доведи!

Слугата довел котарака. Той сякаш не се различавал от другите и не изглеждал нито особено интелигентен, нито особено жив. Майсторът на сабя не очаквал от него кой знае какво. Все пак той отворил вратата и го пуснал в стаята, където се намирал плъхът. Бавно, спокойно котаракът влязъл, като че ли нищо необикновено не го очаквало. Но изведнъж плъхът се разтреперил от ужас, после се притаил. Котаракът просто се приближил с бавни стъпки, хванал плъха със зъбите си и го отнесъл.

Вечерта, победените от плъха котараци, се събрали в къщата на Шокен. Те почтително предложили почетното място на Стария котарак, като коленичили пред него и казали смирено:

- Ние минаваме всички за добри ловци. Ние се тренирахме, подострихме ноктите си, за да победим всички видове плъхове и дори кученцата и змиите. Никога не бяхме помисляли, че може да съществува толкова силен плъх. Но чрез какво изкуство, господарю, вие толкова лесно го победихте? Не крийте вашия метод и ни покажете тайната си.

Старият котарак започнал да се смее и казал:

- Вие, млади котараци, несъмнено сте много силни. Но не познавате Верния път. Ето защо победата ви се изплъзва, когато срещнете нещо неочаквано. Но разкажете ми най-напред как сте се упражнявали?

Тогава един черен котарак се приближил и казал:

- Аз произхождам от една известен в лова на плъхове фамилия. Така че реших да вървя по този път. Мога да прескачам препятствия, високи два метра, да се промъквам през нищожна дупка, където само един плъх е способен да мине. От малък съм се упражнявал на всички акробатични умения. Дори полубуден и току-що идващ в съзнание, ако видя плъх да пробягва по една греда - хващам го за миг. Но този плъх беше по-силен и аз претърпях най-ужасното поражение през живота си. Срамувам се.

Старият казал:

- Това, на което си се упражнявал, е било само техника на сръчност, ти си тренирал само тялото си. Твоето съзнание е заето от въпроса: "Как да победя?" Така ти си зает още да преследваш целта. Когато старите учители преподаваха техниката, те го правеха, за да покажат едната страна на пътя. Тяхната техника беше обикновена, но тя съдържаше най-високата истина. Днешният свят се занимава само с техниката. Така бяха открити много неща, отговарящи на формулата: "Ако се прави това. то се случва онова". Но какъв е резултатът? Единствено сръчност. И като бе пожертван традиционният път, посредством интелигентността и състезателния дух, се стигна до изчерпването на техниката. Сега напредъкът е невъзможен. Винаги е така, когато се мисли само за това и като се използва единствено интелектът. Умът наистина е функция на съзнанието, но ако той не стои на Пътя и не цели единствено умението, той става началото на грешката и това, което постига, е нещо лошо. Така че, иди си и се упражнявай по верния начин.

Тогава един голям котарак, нашарен като тигър (вторият котарак), се приближил и казал:

- Изкуството на воина според мен зависи от духа. Така че, аз се упражнявах непрекъснато в това умение. Струва ми се, че моят дух е твърд като стомана, свободен и зареден с духа "Ки", който изпълва Небето и земята (Мен Дзъ). Когато видя неприятеля, този всемогъщ дух го омагьосва и победата предварително е спечелена от мен. Аз просто се приближавам, настройвам се в "тон" с неприятеля, хипнотизирам го и го насочвам накъдето си искам - наляво или надясно, предвиждам всичките му отклонения. Никак не се занимавам със самата техника. Тя се получава от само себе си. Ако един плъх тича по греда, аз го гледам втренчено и той вече пада в ноктите ми. Но този тайнствен плъх идва безформен и си отива без следа. Какво означава това, не знам. Старият котарак отговорил:

- Това, в което си упорствал, наистина е ефектът, произведен от голямата сила, която изпълва Небето и земята. Но това, което си придобил от нея, е само психическа енергия, а не това, което идва от Доброто, това, което заслужава името "добро". Самият факт, че съществува съзнанието за силата, с която ти искаш да победиш, работи вече срещу твоята победа. Твоето "аз" играе роля. Ако това на противника е по-силно, какво става? Ако искаш да победиш противника си чрез превъзходството на твоята сила, той ще ти противопостави своята. Нима си представяш, че единствено ти си силен, а всички други — слаби? Как трябва да се държи човек, ако съществува нещо, невъзможно да бъде победено, с най-голямата воля на света, чрез превъзходството на своята собствена сила? - Ето въпроса! Това, което ти чувствуваш в себе си като "свободно" и "твърдо като стомана", "изпълващо Небето и земята", не е голямата сила, а само нейното отражение в теб. Това е твоето собствено съзнание (дух). А това значи просто, сянката на големия дух. Без съмнения, тя представя себе си за голямата обширна енергия. В действителност това е нещо съвсем друго. Съзнанието, за което говори Мен Дзъ, е силно, защото то е осветено непрекъснато от една голяма яснота. Твоето съзнание придобива своята сила само в определени условия. Твоята сила и тази, за която говори Мен Дзъ, имат различни източници, така че ефектът им е различен. Те са толкова различни, колкото вечното течение на една река и бързият прилив, който приижда за една нощ. Тогава, какво съзнание е нужно да имаш, когато си изправен пред нещо, непобедимо от каквато и да било случайна духовна сила? Това е въпросът. Една поговорка казва:

"Плъхът, който е в смъртна опасност, се хвърля дори върху котката. " Ако врагът е в смъртна опасност, той вече от нищо не се плаши. Той забравя живота си, нещастието си, себе си, той е свободен от победата или поражението. Той няма вече никакво намерение да осигури съществуването си. Затова волята му е от стомана. Как да триумфираш над него с някаква духовна сила, която си придобил за себе си?

Тогава един стар сив котарак се приближил и казал:

- Да, наистина вие имате право. Психическата сила, колкото и да е силна, има собствена форма. Това, което има форма, дори и съвсем малка, може да се хване. Ето защо аз отдавна упражнявах душата си (силата на сърцето). Аз не практикувам силата, която превъзхожда духовно врага, както вторият котарак. Аз също така не се бия (както първият котарак). Аз се примирявам с моя противник, ставам едно с него и не му се противопоставям по никакъв начин. Ако той е по-силен от мен, аз просто отстъпвам и правя, общо взето, всичко, което той иска. Моето изкуство е подобно на "хващане на летящи камъчета с един развят плащ". Плъх, който иска да ме атакува, колкото и да е силен, не намира нищо, върху което да се хвърли, нищо, в което да забие ноктите си. Но днешният плъх просто не влизаше в играта ми. Той се приближаваше и отстъпваше неуловим като Бог. Никога не съм виждал подобно нещо.

Тогава Старият котарак казал:

- Това, което ти наричаш свързване, не идва от съществото. Това не е от голямата природа. Това е изкуствено свързване, трик. Така ти искаш съзнателно да се избавиш от агресивността на нападателя. Но той забелязва твоето намерение, понеже, макар и бегло, ти мислиш за това. Ако със съзнанието за това, ти се правиш на "помирителен", ти само хвърляш безредие в твоето съзнание, което е обърнато към атаката. Точността на твоя усет и на твоето действие, страдат от това. Всичко това, което ти правиш с едно съзнателно намерение, унищожава първичната вибрация, която скрито действува, на голямата Природа и спира протичането на нейното спонтанно движение. Откъде тогава ще дойде едно чудотворно действие? Когато не мислиш повече за нищо, не искаш, нито пък правиш нещо, а се оставяш - себе си и движението си, на вибрацията на съществото, само тогава ти нямаш вече уловима форма. Нищо не може да дойде срещу теб като противоформа и така няма вече никакъв неприятел, да може да ти устои.

Аз съвсем не мисля, че вашето обучение с напразно. Всичко и всяко нещо, може да бъде една част от Пътя. Техниката и Пътят могат да бъдат едно и също нещо. Тогава голямото Съзнание, "Всемогъщото" присъства, то се проявява и в действието на тялото. Силата на голямото съзнание (Ки) служи на личността на човека. Този, чието Ки е свободно, може да противостои независимо на какво точно и при това с безкрайна свобода. Ако твоето съзнание е обединено, дори и да не включваш никаква сила в битката, то няма да се пречупи нито от злато, нито от камък. Има само едно условие: дори най-малка следа от съзнание за себе си, не трябва да действува, иначе всичко се разваля.

Ако мислиш за това, дори за миг, всичко става изкуствено. Това не е причинено от съществото, а от първичната вибрация на тялото, което е застанало на Пътя. Тогава и противникът няма да бъде подчинен на твоята воля. Той ще може да ти устои. Тогава какъв метод или какво изкуство трябва да се използва? Когато ти си в определено състояние, освободен от всякакво съзнание, когато ти действуваш, без намерение, в съгласие с голямата Природа, само тогава ти си върху Верния път. Така че, остави всяко намерение, упражнявай се в отсъствие от намерение и остави нещата да бъдат вършени от Съществото. Този път е безкраен, неизчерпаем. — Старият котарак замълчал и добавил още нещо впечатляващо. - Не вярвайте, че ви казах за това най-висшето, което може да съществува. Преди известно време в съседното село живееше един стар котарак. Той спеше през целия ден. Нищо в него не изглеждаше като духовна сила. Той лежеше там като дърво. Никой не беше виждал плъх, хванат от него. Но там, където той беше, на мили разстояние не бяха намирали дори само един. И където и да се появеше или установяваше, нищо не се показваше. Аз го посетих един ден и го попитах как да се обясни това. Той не ми отговори. Зададох му още три пъти същия въпрос. Той остана безмълвен. Не защото отказваше да отговори: явно беше, че не знае какво да каже. Тогава аз разбрах - този, който знае, не говори. Този, който говори, не знае. Този котарак беше забравил всичко, себе си и всички неща около себе си. Той беше станал "нищо". Той беше достигнал най-високото състояние на отсъствие на намерение. И тука можем да кажем: той беше намерил Божествения път на воин - да побеждаваш, без да убиваш. Аз съм още твърде далеч от него.

Шокен изслушал това като насън, приближил се, поздравил Стария котарак и казал:

- Вече дълго време упражнявам изкуството на сабята, но още не съм достигнал целта. Чух вашите мнения и мисля, че разбрах истинския смисъл на моя път. Все пак ви моля настойчиво, кажете ми още нещо за вашата тайна.

Тогава старият котарак заговорил:

- Как може да стане това? Аз съм само едно животно и плъхът е моята храна. Как бих могъл да зная нещо за човешките работи? Зная само това: смисълът на изкуството на сабята не е просто да победиш един враг. Това е едно изкуство, чрез което в определен момент се достига голяма яснота, Светлината на Принципа на смъртта и живота. Погълнат от всяка техническа практика, един истински воин би трябвало непрекъснато да се тренира в духовното упражнение на тази Яснота. Чрез това той трябва преди всичко да задълбочава изучаването на Принципа на съществото за смъртта и за живота, за същността на смъртта. Човекът, свободен от всичко, което отбива от Пътя, единствен ще достигне до голямата духовна светлина, но ще бъде далеч от центъра, най-вече от всяка определяща мисъл. Ако съществото е оставено без привързаности, освободено от "аза" (егото) и от всякакво нещо, то може, когато това е нужно, да се прояви напълно свободно. Но ако вашето сърце се привърже, дори бегло, към каквото и да било, съществото е затворник. От него се получава нещо установено в себе си. Ако то стане нещо установено, то тогава има също едно установено в себе си "аз" и нещо, което му се противопоставя. Тогава двама застават един срещу друг и се борят един срещу друг, за да просъществуват. Ако случаят е такъв, то чудотворните функции на съществото, способни да противостоят на всякаква промяна, са спрени. Клопката на смъртта се затваря отново, загубена е специфичната светлина на съществото. Как би било възможно в такова състояние да срещнеш неприятеля с точно поведение и да гледаш "победа и поражение" в лицето? Дори победата ще бъде случайност без връзка с истинското Изкуство на сабята.

Да бъдеш свободен от всякакво нещо, все пак не означава една празна празнота. Съществото в самото себе си няма собствена природа. То е зад всякаква форма, то не събира нищо в себе си. Ако човек спре или ако задържи каквото и да било, едва-едва и дори само за един миг, голямата сила остава прикрепена към него и равновесието на енергиите, които изтичат естествено от източниците, е изгубено. Ако съществото е задържано, толкова малко и от каквото и да било, то не е свободно, неговата енергия не се разпространява вече без препятствия в своята пълнота. Когато равновесието, което идва от съществото, е разбито в една или друга посока, неговата сила прелива или потокът е недостатъчен. Ако тя прелива, прекалено много енергия блика и вече не може да бъде спряна. Ако тя е недостатъчно, действието на съзнанието става слабо и неуловимо. В нужния момент, тя не е вече достатъчна да овладее положението. Това, което наричам да си свободен от нещата, не е нищо друго освен това: не взимайте нищо, не се опирайте на нищо, не определяйте нищо, тогава няма да има субект, нито обект. Без "аз" нито "противоаз". Ако нещо се случи, човек го посреща тъй както, че това е несъзнателно, и това не оставя никаква следа. В "Книга на промените" е казано: "Без действие, без движение, напълно спокойно. Това е единствения начин да се изразят съществото и Законът на нещата, вътрешността на всяко безсъзнание и накрая да станеш едно с Небето и земята." Този, който упражнява и разбира така Изкуството на сабята, е близо до истината на Пътя.

Като чул това, Шокен попитал:

- Какво означава да няма нито "аз" нито "противоаз", без субект или обект? Котаракът отговорил:

- Когато и понеже има един "аз", има един неприятел. Нека не заставаме като "аз" и няма вече да има противник. Това, което наричаме така, е синоним на обратното. Докато нещата запазват някаква форма, те предполагат винаги една противоформа. Ако моето същество не се е установило в своя собствена форма, то няма също и противна противоформа. Щом няма нищо противостоящо, то няма също нищо, което да се представи срещу мен. Това ще рече, че няма нито "аз", нито "противо-аз". Ако човек се освободи напълно от притежанието на самия себе си, ако така той се освободи до дъното на душата си от всяко нещо, той се озовава в хармония със света, става едно с всички неща в голямата единност на цялото. Дори когато формата на противника се разпада, човек не осъзнава това. Не, че той вътрешно не си дава сметка, но той не се спира и съзнанието продължава да се движи свободно от всякакво ограничение. Неговото действие отвръща просто и свободно чрез съществото.

Ако нашето съзнание не е вече заето, нито развълнувано от нищо, светът такъв, какъвто той е, става напълно наш и едно с нас. Човек го приема тогава оттатък доброто и лошото, оттатък симпатията и антипатията. Без предразсъдъци, без да държи сметка за нищо. Всички противоположности, които ни се представят: печалба и загуба, добро и зло, радост или мъка, произхождат от нас. В цялата безбрежност на Небето и земята, следователно нищо не струва повече от нашата същност, усилието да бъда позната. Един древен поет казва: "Едно зрънце прах в окото и трите Вселени са вече прекалено тесни. Ако нищо не е важно за нас, и най-малкото легло ще ни стане вече твърде широко." Това означава: ако една прашинка влезе в окото ни, то не може вече да се отвори. Защото в него влиза нещо там, където може да се вижда добре, само ако нищо няма там. Това може да ни послужи за сравнение със съществото, което е Осветляваща светлина, свободна в себе си от всичко онова, което е "нещо". Но ако нещо заседне отпред, неговата способност не може да се прояви.

Един друг поет казва: "Ако човек е заобиколен от неприятели на брой сто хиляди, това, което той е сам по себе си като форма, е разрушено. Въпреки това, съществото е, и остава мое, колкото и да е силен неприятелят. Никой неприятел няма да влезе в него никога."

Конфуций казва: "Съществото, дори това на един беден човек, не може да бъде откраднато." Но ако съзнанието е в безпорядък, тогава нашето същество се обръща срещу нас.

Това е всичко, което мога да ви кажа. Слезте у себе си, променете се. Един Учител, никога не може повече от това да предаде нещо и да се опита да го обясни на ученика. Самият аз, единствено, мога да разпозная Истината и да я направя моя. Това се нарича интеграция (присъединяване към самия себе си). Истината минава от сърце на сърце. Гони с едно предаване по един неочакван път оттатък обучението и щастието. Това не означава да се противопоставяте на обучението на Майстора. Истината е, че и това също няма власт да предава самата истина. Дзен не е единствен в това отношение.

От духовните упражнения на старите майстори, възпитатели на душата, та до Изкуството, интеграцията (обединението) на самия себе си, е бил винаги основния център, който се е предавал от сърце на сърце, извън всякакъв традиционен метод. Смисълът на едно преподаване е само да подскаже търсенето на това, което всеки носи у себе си, без да го знае. Значи няма тайна, която Учителят да може да предаде на ученика. Да се преподава е лесно. Да се слуша също е лесно, но по трудното е да се осъзнае това, което е у самия тебе, да го откриеш и действително да го овладееш. Това се нарича да гледаш в своето собствено същество, да го съзерцаваш. Ако това ни се отдаде, ние имаме Сатори.

Това е голямото и велико Събуждане, вън от съня на илюзиите. Да се пробудиш, да гледаш в своето собствено същество, да усещаш самия себе си, всичко това е едно и също."

Изложение на стоте болести от неизвестен автор

Лао Дзюн казваше:

Ако желаеш да се спасиш от катастрофа или да разрешиш даден проблем, то най-добре е от рано да предотврати тяхната поява в своя живот. Тогава няма да има трудности. За да излекуваш недъг или да се избавиш от болест е най-добре да се подготвиш за отрано за тях. Тогава ще има изход щастлив.

Днес хората не обръщат внимание на това и не се стараят да предотвратяват болестите. Те насочват силите си за това, как да се излекуват. Не се предпазват от рано, а се опитват да се лекуват с помощта на лекарства. Ето защо има владетели, които не са способни да опазят жертвения олтар на държавната власт. Има и такива същества, които не са способни да се запазят непокътнати през дългия си живот. По такъв начин мъдрия човек постига щастие, когато още няма и знак за това. Той се спасява от бедата, преди тя да се е появила. Та нали катастрофата се ражда от дреболия, а болестта от най-незначителни отклонения.

Хората смятат, че малкото добро не носи полза, затова не желаят да правят добро. Струва им се, че малкото зло не вреди и затова не се поправят. Ако не натрупваме доброто малко по малко, няма да получим великата Сила. Ако не се въздържаме от малкото зло, ще извършим голямо престъпление. Ето защо, ще изберем най-важното, за да покажем как то се ражда.

И така, ето стоте болести:

  1.  Не познавайки постоянството – ту се радваш, ту се гневиш – това е болест.
  2. Забравяйки за дълга, да се стремиш към изгода – това е болест.
  3. Да обичаш чувствените наслаждения, унищожавайки силата – това е болест.
  4. Да обичаш, привързвайки се с цялото си сърце - това е болест.
  5. От ненавист да желаеш нечия смърт - това е болест.
  6. Да не забелязваш, че заради разпуснатост и алчност правиш грешки - това е болест.
  7. Да ругаеш хората, хвалейки себе си - това е болест.
  8. Да се променяш непрекъснато, отнасяйки се снизходително към себе си - това е болест.
  9. Да бъдеш прекалено разговорчив, обичайки да бъбриш - това е болест.
  10. Да се радваш, преследвайки сгрешилия - това е болест.
  11. Гордеейки се със знания, да презираш другите - това е болест.
  12. Използвайки властта си, да вършиш произвол - това е болест.
  13. Да смяташ хората за грешни, а себе си – за прав - това е болест.
  14. Да обиждаш, обръщайки се небрежно към слабите и беззащитните - това е болест.
  15. Да побеждаваш хората, прилагайки сила - това е болест.
  16. Да лентяйстваш, усещайки своята власт и сила - това е болест.
  17. Да говориш, стремейки се да побеждаваш хората - това е болест.
  18. Да вземеш назаем, забравяйки да върнеш - това е болест.
  19. Да смяташ хората за неправедни, мислейки за своята праведност - това е болест.
  20. С прямотата си да вредиш на хората - това е болест.
  21. Да не обичаш хората, а само себе си - това е болест.
  22. Да се гордееш със себе си и в добро разположение и при гняв - това е болест.
  23. Да смяташ другите за глупави, а себе си за мъдър - това е болест.
  24. Да се изтъкваш, вършейки достойна постъпка - това е болест.
  25. Да намираш недостатъци на известните хора - това е болест.
  26. Да се оплакваш от това, че трябва да се трудиш - това е болест.
  27. Да приемаш илюзиите за реалност - това е болест.
  28. Да се радваш на чуждите грешки - това е болест.
  29. Да се гордееш пред хората със своето богатство - това е болест.
  30. Да бъдеш аристократ и да презираш хората - това е болест.
  31. Да бъдеш беден и да завиждаш на богатите - това е болест.
  32. Да си плебей и да говориш лошо за аристократите - това е болест.
  33. Да клеветиш хората, стремейки се към благоразположение - това е болест.
  34. Да се изтъкваш, чрез своята Дъ (нравственост) - това е болест.
  35. Да постигнеш успех, нанасяйки някому поражение - това е болест.
  36. Да нарушаваш справедливостта - това е болест.
  37. От любов към себе си, да не виждаш смисъла - това е болест.
  38. Да запазиш своята безопасност за сметка на другите - това е болест.
  39. Да си ревнив - това е болест.
  40. Заради избухливост да влизаш в противоречие с околните - това е болест.
  41. Много да ненавиждаш и малко да обичаш - това е болест.
  42. Да обсъждаш постоянно, кое е истина и кое лъжа - това е болест.
  43. Да прехвърляш отговорността на другите - това е болест.
  44. Да отхвърляш същността, привързвайки се към външното - това е болест.
  45. Да обсъждаш достойнствата и недостатъците на другите - това е болест.
  46. Да вярваш на себе си, считайки другите за лъжци - това е болест.
  47. Да помагаш на хората, надявайки се награда - това е болест.
  48. Да осъждаш човек за това, че не те е облагодетелствал - това е болест.
  49. Да се разделиш с човек, разкайвайки се за това - това е болест.
  50. Да обичаш да те увещават, когато си сърдит - това е болест.
  51. Да ругаеш и обиждаш всякакви живи твари - това е болест.
  52. С магьоснически методи да нанесеш някому вреда - това е болест.
  53. Да обиждаш и порицаваш талантливите - това е болест.
  54. Да мразиш хората за това, че те превъзхождат - това е болест.
  55. Да се пристрастиш към различни упойващи билки - това е болест.
  56. Ако няма хармония в сърцето - това е болест.
  57. Да си спомняш за старите обиди - това е болест.
  58. Да вдигаш много шум за някакви твои способности - това е болест.
  59. Да не възприемаш увещания и критики - това е болест.
  60. Използвайки официални жалби, да победиш някого - това е болест.
  61. Да спориш с глупака - това е болест.
  62. Да постъпваш лекомислено в трудна ситуация - това е болест.
  63. Да подстрекаваш към беззаконие - това е болест.
  64. Да обичаш да се смяташ за прав - това е болест.
  65. Много да се съмняваш и малко да вярваш - това е болест.
  66. Да се надсмиваш над лудите и болните - това е болест.
  67. Да седиш мързеливо и да не съблюдаваш ритуалите - това е болест.
  68. Грозни думи и зли слова - това е болест.
  69. Небрежно и с презрение да се отнасяш към възрастните и децата - това е болест.
  70. Злобно отношение и некрасиво поведение - това е болест.
  71. Да си непостоянен - това е болест.
  72. Привързаност към веселието и шегите - това е болест.
  73. Да обичаш да разграничаваш хората - това е болест.
  74. Хитрост и ласкателство - това е болест.
  75. Да желаеш да получиш нещо чрез измама - това е болест.
  76. Да лъжеш и да нарушаваш своите обещания - това е болест.
  77. Да буйстваш и безчинстваш, когато си пиян - това е болест.
  78. Да ругаеш и сквернословиш по адрес на вятъра и дъжда - това е болест.
  79. Да желаеш да убиеш заради лоши думи - това е болест.
  80. Да подтикваш към прекъсване на бременността - това е болест.
  81. Да се бъркаш в чужди дела - това е болест.
  82. Да надничаш и послушваш скришом - това е болест.
  83. Да вземеш назаем и да се скриеш от заемодателя - това е болест.
  84. Да не се вслушаш в противоположното мнение - това е болест.
  85. Да харесваш резкия отказ - това е болест.
  86. Настойчиво да преследваш жените - това е болест.
  87. Заради стари заблуди да въвеждаш в заблуда и друг - това е болест.
  88. Да разваляш птичите гнезда и да чупиш яйцата - това е болест.
  89. Да убиваш зародиш и да режеш плът - това е болест.
  90. Да причиняваш беди чрез огън и вода - това е болест.
  91. Да се смееш над слепите, глухите и немите - това е болест.
  92. Да подтикваш към встъпване в брак - това е болест.
  93. Да учиш хората да правят провокации - това е болест.
  94. Да учиш хората да вършат зло - това е болест.
  95. Да променяш отношението си към попадналия в беда - това е болест.
  96. Да желаеш нещастието, призовавайки бедата - това е болест.
  97. Да харесаш нещо и да пожелаеш да го отнемеш - това е болест.
  98. Насила да отнемеш вещите на хората - това е болест.
  99. Да действаш с користни подбуди - това е болест.
  100. Да нямаш собствено мнение - това е болест.

Лао Дзюн казваше:

Ако не забравяш за необходимостта да се избавиш от тези сто болести, тогава няма да те сполети беда. Всички недостатъци и болести ще те отминат сами. Винаги ще получаваш помощ и поддръжка в трудни моменти, а твоите деца и внуци никога няма да се лишат от помощта на Небето.