Кьокутен - Точка на пречупване

Български

Предстоящи събития

Последни статии

Речник на някои японски термини, използвани в бойните изкуства.
17 Септември 2017 г. 23:33:59
Kiril Hinkov


Речник на някои японски термини, използвани в бойните изкуства.

Аге – горен; вървящ отдолу нагоре (за удар, ръка или меч). Обратното движение, отгоре-надолу е саге
Аге уке – горен блок.  
Аге цуки – прав удар (цуки), използван в карате, който преминава от по-ниска в по-висока равнина.

Аго – брадичка, челюст.
Аго макикоми – завъртане на главата чрез натиск на брадичката или на носа.

Ай – любов, хармония, сливане; фокусиране.
Не се използва, освен в комбинация с „ки” (всеобщата енергия на света).

Айки – сливане на енергията, хармонизиране на тялото и духа, сливане на духа.

Айкидо - бойно изкуство, осоваващо се на айки-джуцу и други традиционни японски стилове без и с оръжие, създадено от Морихеи Уешиба. 

Айки тайсо - базови упражнения в айкидо.

Айте - партньор, който в началото атакува, но в последствие бива хвърлян при тренировката; в някои бойни изкуства се нарича уке. 

Ака – червен; в състезанията, състезател, носещ червения колан.

Анза – седеж със скръстени крака (по турски).

Аши – ходило
Аши татаке – защита от хвърляне напред, при която с нашето коляно натискаме отзад едноименното коляно на противника, стъваме го и дърпаме главата му назад.
Аши уадза – група от техники за хвърляне с крака и ходила. Техника на краката, действия на краката в различните школи на бойното изкуство.  

Атама – глава
Атама макикоми – завъртане на главата със захват за косата с едната ръка и под брадичката с другата.
Атама отоши – при атака двоен нелсън стъпете с десния крак назад, хванете с две ръце косата на нападателя, паднете на дясно коляно и го хвърлете пред вас.

Атеми – удари по жизненоважни точки от тялото на противника.
Атеми уадза – техники за удряне по жизненоважните точки от тялото на противника. 

Аюми     – нормално ходене.
Аюми Аши – начин на ходене, изместване на основата, придвижване с предния крак, сочещ навън. Ползва се в айкидо и някои стилове джуджицу.

Барай – помитане, метла. (равнозначно на хараи)
Гедан барай – долен блок (карате)
Аши барай – помитане на ходилото на противника.

Басами – ножица. (равнозначно на хасами) 
Кани басами – джудо техника за хвърляне – рачешка ножица.

Бо – дървена тояга, 180 см.

Бокен – дървен меч за практикуване на кен джуцу, техника за бой с меч.

Бокуто - дървена сабя. Традиционно практикуващите кен джуцу смятат този термин за по-подходящ от бокен (дървен меч).

Бу – боен, военен.

Будо – боен път, боен начин. Общ термин за бойните изкуства като начин за лично и духовно култивиране, а не като начини за подготовка за водене на истински бой. 
 
Будока – човек, който практикува Будо.

Будошин – да живееш по достоен и почтителен начин, като истински рицар. Да възприемеш отношението и философията, които вървят ръка за ръка с техниката и механиката на бойното изкуство, което практикуваш. Виж Шин.

Бугей – бойното изкуство, такова, каквото се е практикувало от старите самураи, занимаващо се най-вече с ефективното използване на оръжията. Общ термин за старите бойни техники (джуцу) и тактиката, стратегията и техническите познания, свързани с воденето на война.

Буджин – войн, човек на бойното изкуство. Равнозначно на Бугейша. Професионален воин.

Буджуцу – бойни и военни техники. Обща дума за бойните изкуства, като техника и начин за водене на бой. Изкуството (техниката) на войната.

Бунбу рьодо - двойният път на меча и перото.

Бункай – приложение (интерпретация) на движенията от карате катите.

Буши – воин, доказал се в боя, боец, човек, изключително умел в бойното изкуство, самурай.      

Бушидо – пътят на война, пътят на самурая. Код на честта, който ръководи поведението на истинския самурай – буши. Първият писан кодекс на Бушидо е „Буке Шо Хатто”. Един от най-известните обаче е „Хагакуре” („Скрит под листата”) на Ямамото Цунетомо (нач на 18 век). Нотобе Иназо определя седем добродетели, които буши трябва да има: дълг (Гири), решителност (Шики), щедрост (Анша), твърдост на духа (Фудо), благородство (Дорьо) и човечност (Ниньо).

Вакаре – препречване.

Ваки – подмишнична ямка.

Гаеши – контра, контра атака, контра техника; обръщане. Равнозначно на каеши.

Гаке – закачане, кука.

Гарами – ключ на свита ръка, извършен чрез обвиване и осукване.    
Уде гарами – ключ на рамото чрез обхват на предмишницата (уде).

Гари – изкосяване, косене, подсичане чрез изкосяване с крак.
Често използвана в джудо група от техники за хвърляне чрез изкосяване с крак.

Гатаме – ключ, задържане чрез поставяне н опорна точка и преразтягане на става на противника.
Катаме уадза – техники за заключване или задържане на противника.

Гедан – долно ниво – частта от тялото между кръста и коленете.
Гедан барай – долен блок - помитане.
Гедан цуки – удар в долната част на корема, 1 юмрук под пъпа.

Генсоку - принципи

Гери – ритник. Равнозначно на кери.
Мае гери – ритник напред.
Йоко гери – ритник настрани.
Уширо гери – ритник назад.
Мауаши (маваши) гери – дъгообразен ритник.
Кин гери – ритник в слабините.
Хидза гери – удар с коляно.

Ги – дрехата за практикуване на бойно изкуство. В България е прието да се нарича кимоно, което е грешно. В зависимост от стила се нарича: карате-ги, джудо-ги, айкидо-ги.
Кейко-ги – облекло за практика.

Го – пет. 

Гокьо – пети ключ на китката, пети обездвижващ принцип (Уде Нобаши).

Го но сен - прилагане на техника след атаката на противника, реакция след акция. Равнозначно на тай но сен. Вж. Сен но сен и Сен сен но сен.

Гоши – таз, кръст, хълбок, бедра. Равнозначно на коши.

Гошин - самопредпазване.
Гошин джуцу - техники за самоотбрана.

Гурума – колело, хвърляне чрез вертикално превъртане.

Гяку – обратен, противоположен; често се използва за техника, извършвана с обратната ръка на водещия крак.  Контраатакуващ.
Гяку цуки – удар с противоположната на предния крак ръка.
Гяку уке – блок с  противоположната на предния крак ръка.
Гяку джуджи джиме – кръстосано обратно задушаване.

Гякуте - обратен хват на меча или ножа. Еднозначно на сакате. Вж.  джунте и хонте.

Дан – майсторска степен при присвояването, на която се получава правото да се носи черен пояс. Използва се в Будо дисциплините и обикновено най-високата степен е десети дан. Съществуват школи, в които се присъжда и петнадесети дан. Получаването на дан обикновено се свързва и с известни познания за японските история, начин на живот и култура.

Данша – практикуващ, мъж или жена, който е получил правото да носи черен пояс.

Дачи – стойка (карате термин). Равнозначно на тачи.
Зенкуцу дачи – предна стойка.
Киба дачи – ездачна стойка.
Кокуцу дачи – задва стойка.
Неко аши дачи – котешка стойка.
Хачиджи дачи – естествена стойка на ширината на раменете.
Санчин дачи – стойка пясъчен часовник.
Хангецу дачи – стойка полу-луна. 

Де – изнесен напред.
Де аши – предно, изнесено напред ходило.

Дебана - изначалният момент на нанасяне на удара, в който се разкрива възможност за контраудар.

Деншо - записи на школата (рю), които се предават от поколение на поколение и основа на позбабието в дадена традиция. 

Джиме – удушване, задушаване, пристягане. Равнозначно на шиме.
Джиме уадза – техники за задушаване.

Джо –     тояга, прът с дължина около 130 см.

Джодан – горно ниво, главата и гърлото.
Джодан цуки – удар с юмрук на ниво Джодан.

Джу – десет; свободен, неограничен; мек, гъвкав, еластичен, податлив, адаптивен, отстъпчив, хармоничен. Отнася се едновременно за духа, за тялото и за мисленето. 

Джу уадза – практика, при която се изпозват свободни, неопределени предварително техники. Напр. Джу кумите.

Джуджи – кръстосан.
Джуджи Гарами – хвърляне с кръстосани, заключени ръце.

Джуджи уке – блок с кръстосани ръце.

Джуджицу, джуджуцу - „изкуството на мекотата” или „пътят на податливостта”, общо име за редица традиционни японски бойни стилове, съдържащи техники със и без оръжие.

Джумби ундо - упражнения за загряване, засилване на тлото и подобряване на концентрацията. 

Джунте - прав хват на меча или ножа. Еднозначно на хонте. Вж. гякуте и сакате.

Джурьоку - тежест, сила на тежестта, земно притегляне.

Джуцу – техника, метод, изкуство за водене на бой. 

Дзадзен, зазен - практика (упражняване на ума) в седнало положение.

Дзен - кит. чан, санскрит дхяна. Истинска, дълбока тишина. Обикновено се превежда като концентрация, медитация без обект. Оригиналният и чист дух на човешкото същество.  

До – начин, метод, път. Протектор на тялото в кендо, който предпазва корема и гърдите. 

Доджо – "място на пътя" или „мястото за търсене на пътя”; място, където се практикуват изкуствата за усъвършенстване и култивиране на личността. Понякога наричано от учителите и "място на просветлението".
Генкан - предверие, фоайе, помещение, от което се влиза в доджото. Обикновено там се оставят обувките и дрехите.
Джосеки - стената надясно от камидза, стена на учениците с по-висока степен, напредналите ученици.
Камидза - "място, запазено за ками"; ритуална стена; почетното място в залата, където обикновено има олтар, портрет на създателя на изкуството.
Мон - врата, вратата, през която се влиза в доджото. Дели самото доджо от генкан.
Шимодза - противположната стена на камидза, предназначена за учениците.
Шимосеки - стената наляво от камидза, стена на учениците с по-ниска степен, начинаещите.

Дозо – моля, ако обичате.

Дори – захват с цел атака.

Еби – лангуста, рак.

Емпи – лакет (равнозначно на хиджи). Японското име на карате ката Шотокан, Шиторю.

Ендзан но мецуке (мецке) - "гледане на далечната планина", да гледаш всичко наоколо в неговата цялост, без да се фокусираш върху отделни детайли. 

Ери – ревер, яка.
Ери дори – захват за ревера или яката с цел атака.
Ери джиме – техника за задушаване чрез използване на ревера или яката.
Ери наге – Хвърляне чрез захват на ревера.

Заншин, дзаншин- оставащо съзнание, дух и внимание, които контролират и наблюдават всичко около нас. Състояние на будно внимание и готовност. Енергия, която остава в готовност след края на схватката.

Зазен, дзадзен - практика (упражняване на ума) в седнало положение.

Зарей - поклон от седнало положение.

Зен, зенпо – преден напред.
Зенкуцу дачи – предна стойка.
Зенпо кайтен – падане напред с кълбо.
Зенпо укеми – падане напред.

Иайдо – изкуството за възпитаване на характера чрез бързо и ефективно изтегляне на меча от ножницата. Иайджуцу – техника за бързо вадене на меча от ножницата.

Идори - техники, които се изпълняват в седнало положение.

Иие – не.

Икигай - причина за живота на всеки човек, цел на съществуването му. 

Иккен - един удар, с който се приключва битката.

Икьо – първи ключ, първи обездвижващ принцип (Уде Осае).

Иппон – „една пълна точка”, един удар достатъчен за победа; единичен.
Иппон кен - удар с фалангата на единия пръст.
Иппон сеои наге – раменно хвърляне с една ръка.

Ирими – влизане в противника. Позитивният аспект (омоте) на всяка техника, чрез който се овладява силата на противника и чрез влизане, той бива преодолян. Метод за използване на силата на противника срещу него самия.
Ирими Наге – хвърляне чрез влизане
       
Ичи – едно.

Йой – команда за заемане на позиция на готовност с юмруци пред тялото в карате.

Йоко – страничен.
Йоко сутеми уадза – самопожертвователни техники, при които хвърлящият (тори) пада настрани, за да успее да направи хвърлянето.

Йокомен учи – страничен, наклонен удар.

Йон – четири.

Йонкьо – четвърти ключ, четвърти обездвижващ принцип (Текуби Осае).

Каеши - контраатака. Виж гаеши.

Каеши уадза – техники за контраатака, контра-техники.

Кай – организация

Кайтен – ротативен, въртелив, кръгообразен; завъртане, ротация.
Кайтен Наге – въртеливо хвърляне

Какато – пета. 
Какато ате – всички видове удари с пета.
Какато фумикоми – тъпчещ удар с пета.

Каке – последната фаза при изпълнение на хвърляне. Вж. Кудзуши и Цукури. 

Какегое - боен вик. Вж.киай.

Каки - карате упражнения за трениране на тактилните усещания и автоматични реакции на тялото.

Каку - ъгъл.

Камае – гард, позиция на тялото и съответстващата на нея концентрация на вниманието по отношение на противника. Различните гардове се изучават грижливо, защото дават големи възможности при бой. В тях се стои дълго и малко по малко се заучават преходите от един гард в друг, като се отчита поведението на противника.

Камаете – В гард! Команда за заемане на бойна позиция.

Ками – коса; отгоре, над, по-горен; хартия; шинтоистко божество, дух.
Ками тори – захват за косата, използван като атака.
Ками шихо гатаме – четворно задържане отгоре.

Камидана, камидза - ритуална ниша в доджо. Учениците се строяват  с лице към нея. 

Кани басами – джудо техника за хвърляне – рачешка ножица.

Кансецу – стави, кокалчета на пръстите.
Кансецу уадза – техники за заключване на ставите.

Кара – празен.
Карате – празна ръка. Бойно изкуство, създадено на остров Окинава.

Карами уадза – техники за обездвижване и контрол чрез осукване и извиване. Вж. Гарами.

Ката – серия от формализирани движения, учещи на техниките и стратегията на стила; рамо.

Катаме уадза – техники за обездвижване и контрол. Вж. Гатаме.

Катана – японски самурайски меч.

Катате дори – захват за китката

Кауазу - жаба
Кауазу гаке - жабешко закачане

Кейко – практика. Човка на пиле.
Годо гейко - обща тренировка на на два или повече клуба или школи.
Го но гейко - "твърда" практика, при която тори действа със сила, блокира и се съпротивлява на действията на тори.
Джишу гейко - самостоятелна практика, поне по един час на ден. Просто да тренира с цел да тренира е пътят на ученика.
Джу но гейко - "мека", отпусната тренировка без сила и напрежение, в която партньорите се учат да усещат и следват своите намерения и движения.
Иппан гейко - всеки партньор последователно атакува наляво и надясно. След което започва другият.
Какари гейко - свободна тренировка: 1/ Уке напада през цялото време по един и същи начин. 2/ Уке напада всеки път свободно.
Кан гейко - интензивна тренировка през 7-8 дни в най-студеното време на зимата.
Митори гейко - практика чрез наблюдение.
Рю но гейко - практика за психическо повлияване на уке от тори. Внушаване на начина, по който той да атакува тори.
Сочу гейко - интензивна тренировка през 7-8 дни в най-топлото време на лятото.

Кейко ги – облекло за практика.

Кен – японски, дълъг, двуостър, прав меч.

Кенгаку - виждане; учене чрез наблюдение. Вж. митори.

Кендо – пътят на меча. Дисциплина за самоусъвършенстване чрез практиката на техники с меч. Съвременен боен спорт, при който се извършват двубои с бамбукови мечове и защитно снаряжение.  

Кенджуцу - техника за бой с меч.

Кенпо (拳法) - яп. пътят на юмрука. Японски термин, използван за различни бойни методи: Шоринджи кемпо, Рюкю кемпо, китайско кемпо (quán fǎ). Ня японски език се произнася кемпо.

Кенсен - връх на меча.

Кери – ритник. Равнозначно на гери.
Кери уадза – техники с крака.

Кеса – шал (който се носи вързан от работо до противоположната страна на кръста).
Кеса гатаме – шалово задържане на земята.
Кеса гарами – шалово задържане на земята с осукване на ръката.
Кеса гири – диагонален удар с меч или тояка от рамото до противоположната част на кръста.

Ки – вътрешно усещане, жизненост на живото същество, вътрешна сила, дъх, намерение. 

Киай – „среща на духа”, концентриране, фокусиране и насочване на енергията за постигане на максимален ефект. Често се практикува с издаването на силен вик. Но всъщност киай не е викане. Вж. какегое.

Киавасе - хармонизация, сливане с действията на противника; едновременни действия.

Кизами цуки – къс, бърз удар с предния юмрук.

Киме - фокус и спиране на движението в края на удара. Фокус на Ки. 

Кимоно – традиционно японско облекло.

Ки мусуби – обединяване на собственото Ки с това на противника.

Ки но нагаре – поток на енергията.

Кин - слабини, тестиси.

Кинхин - практика (упражняване на ума) по време на ходене.

Кири - разрез, ряз, сечене.

Кирицу - стани, изправи се; застани в една линия.

Кисаки - връх на острието на меча.

Кихон – основа, стандарт. Упражняване на основни техники по отделно и в комбинации.

Ко – малък.

Кобудо - старите бойни начини и техники, класическите японски традиции за работа с оръжия.

Кокоро – сърце, дух, съзнание, осъзнаване. Смята се, че един практикуващ не може да бъде истински будока без кокоро, участие със сърце и дух, постоянство, упоритост, отдаденост, осъзнаване и неподдаване на унинието. 
 
Кокю – дишане, дъх.
Кокю наге –    хвърляне с използване на дишането.
Кокю рьоку – дихателна сила.

Коми – срещу, против, отвътре.

Коппо джуцу - техника за удряне на костите и тяхното трошене. 

Корю – класическо бойно изкуство, преподавано във вида, в който се е изучавало от самураите.

Косши джуцу - техника за поразяване, захват, разкъсване, болезнено осукване на меките тъкани на противника.  

Коте –    китка.
Коте гаеши – хвърляне чрез завъртане навън на китката на противника.
Коте ките - упражненията за закаляване на ръцете, ползвани в карате. 
Коте Мауаши – виж Никьо.
Коте Хинери – виж Санкио.

Коши – таз, кръст, хълбок, бедра. Равнозначно на гоши. Възглавничките под пръстите на краката, с които се нанася преден ритник – мае гери. Равнозначно на сокутей.
Коши уадза – техники за хвърляне с таз в джудо.
Коши наге – хвърляне през кръста.

Ку - девет. Кю.

Куби – врат.
Куби шиме – захват около врата, стягане, душене.
Куби дори – сграбчена шия, захват.

Куден - напътствията на учителите, предавани по време на практика. Устната традиция на една школа.

Кудзуре – вариант, разновидност на дадена техника.

Кудзуши – първата фаза на всяко хвърляне, извеждане от равновесие.

Кумаде – мечешка лапа, удар с длан и свити пръсти.

Кумите – „среща на ръцете”, спаринг, практикуван в карате.

Кун - съвет, напътствие.
Доджо кун - правила за практика в доджо

Кусари – верига.
Кусаригама – японско средновековно оръжие, верига с тежест от едната страна и коса или сърп (кама) от другата.
Кусари фундо или манрики кусари – японско средновековно оръжие, верига с тежести на двата края. На Окинава се нарича сурунчин.

Кю – ученик, ученическа степен. Девет.

Кюдо – пътят на лъка. Дисциплина за самоусъвършенстване чрез практиката на стрелба с лък.

Ма – при който се пада по гръб.
Ма сутеми уадза – самопожертвователни техники, при които хвърлящият (тори) пада по гръб, за да успее да направи хвърлянето.

Маай – дистанция; континиум на времето и пространството.

Мае – напред, преден.
Мае гери – ритник напред.
Маедаре (мен-таре) - предпазваща гърлото част на шлема в кендо.
Мае хиджи ате – удар с лакет напред.
Мае укеми – падане напред, кълбо напред.

Маки – навиване, завъртане, осукване, обръщане. 
Макикоми – срещуположно навиване.

Манджи - свастика.

Маруи – кръг.

Мате – команда за спиране на всякакво действие. Равнозначно на яме.

Мауате (мавате) – команда за обръщане на 180º. 

Мауаши (маваши) – дъгов, кръгообразен.
Мауаши (маваши) цуки – кръгообразен удар с юмрук, кроше.
Мауаши (маваши) гери – кръгообразен ритник.

Мен - областта на челото. Ударът, насочен към областта на челото. Вариации на този удар са шо-мен (централна част на челото), миги-мен (дясна част на челото), хидари-мен (лява част на челото).
Мен-таре (маедаре) - предпазваща гърлото част на шлема в кендо.

Менкьо - сертификат за постигнато знание.
Менкьо кайден - сертификат за пълно предаване на знанието на дадена школа (рю).

Мецуке - поглед. Изкуството да гледаме, виждаме и предаваме впечатления чрез погледа. 

Миги – десен, надясно.

Микири - избягване от атака в най-последния момент.

Мисоги - ритуално пречистване на духа, идващо от шинто.

Митори гейко - практика чрез наблюдение. 

Мичи - път, пътека.

Мокуроку - сертификат за владеене на техники. Обикновено първият сертификат при изучаване на дадено Рю. Вж. менкьо.

Мокусо – команда за затваряне на очи и концентриране навътре в себе си.

Мороте – изпълняван с двете ръце едновременно, двоен.
Мороте уке – блок с двете ръце.
Мороте цуки – прав удар с юмрук с двете ръце едновременно.

Му – нищо, празнота.

Муне – гръден кош, гърди; задната, тъпа страна на меча.
Муне цуки – юмрук насочен към гръдния кош.
Муне дори – хващане през гърдите (реверите).

Мушин – празно съзнание, „без мисъл”, първично съзнание. Съзнание, което не е фиксирано за нищо и е отворено за всичко ново (дзен).

Наге – хвърляне; партньорът, който изпълнява хвърлянето в айкидо. В джудо се нарича тори.
Наге уадза – техники за хвърляне.     

Нагината – японско класическо оръжие, алебарда, извито острие, закрепено за дълга дръжка.

Не уадза – техники за борба на земята в джудо и джуджицу.

Ни – две.

Никьо – втори, ключ, втори обездивжващ принцип (Коте Мауаши).

Нодо – гърло. 

О – голям.

Оби – колан, пояс.
Оби наге – хвърляне с хват за пояса.

Ой цуки – мушкащ удар с юмрук с едноименната ръка (предната) при стъпка напред или назад.

Окури – двоен.

Омоте – челен, преден; положителен, явен.

Осае – натиск, обездвижване, задържане.
Осае коми уадза – техники за задържане, обездвижване на противника на земята.

Отоши – събаряне.

Рандори – свободна практика; свободна атака и отговор на атаката в джудо и джуджицу. Практика с повече от един партньори.

Рей – поздрав, поклон, уважение.
         Отогай ни рей - поздрав към всеки от трениращите.
         Сенсей ни рей - поздрав към учителя.
         Шомен ни рей - поклон напред към ритуалната стена (камидза).

Рей шики - комплекс от норми на вежливост и поведение, които трябва да се спазват в доджо и в живота, церемониал, етикет.

Рейхо – специфичният поздрав при всяко конкретно обстоятелство.

Ренгокай - свободна асоциация на клубове, конфедерация, асоциация на асоциациите. 
Рюкю Кенпо Карате Кобудо Ренгокай - асоциация на клубове, практикуващи Окинавски бойни стилове, оглавявана от сенсей Джон Дейвид Натан, 10 дан по Рюкю Буджуцу.  

Рензоку – продължение, комбинация.

Рензоку уадза – верижни техники, комбинации.

Ренраку уадза - комбинации от техники, свързани техники.

Ренши – „човек, овладял себе си”, технически експерт по бойно изкуство. Една от многото титли, като таши (експерт), кьоши (учител), ханши (майстор). Обикновено практикуващият с титла ренши е асистент на кьоши.

Реншу - тренировка.

Рио – две.
Риохиджи дори – хват за двата лакътя.
Риоката дори – хват за двете рамена.
Риоте – две ръце.
Риоте дори – захват на двете ръце на противника с цел атака.
Риоте мочи – хват с двете ръце за едната ръка на противника.

Рицу рей – прав поклон, поклон в изправено положение.

Року –    седем.

Ронин – странстващ самурай, самурай без господар, "човек на вълните".

Рю - традиционна японска школа или стил.
Рюха - стил, течение, школа.

Рюкю - архипелаг от острови в южната част на Япония с главен остров Окинава. 

Саге - нагоре; движение на удара, ръката или меча отдолу нагоре. Обратното вдижение е аге

Сабаки – движение, избягване.

Сай - традиционно оръжие от Окинава (Япония) с форма на тризъбец. Обикновено се използва по един сай във всяка ръка, като често е бил носен и трети сай, за да се мята при нужда. Различните разновидности на оръжието са били част от въоръжението на самурайската полиция. 

Саймон джуцу - японски термин за хипноза. Дословно означава "техника, изкуство за отваряне на вратите на съзнанието". Това като цяло означава достъп до своето подсъзнание или подсъзнанието на другите. Отговаря на китайското хси мен.

Сакате - обратен хват на меча или ножа. Еднозначно на гякуте. Вж.  джунте и хонте.

Саке – алкохолна напитка от ферментирал ориз.

Сакура – вишнево дърво.

Самурай – феодален японски воин, „този, който служи”.

Сан – три (3); суфикс за господин, госпожа.

Санкаку – триъгълник.

Санкьо – трети обездвижващ принцип (Коте Хинери)

Сасае – опора.

Сая - ножница на меча.

Сей - същност, есенция, природа, система, организация, контрол, регулиране; регулирам, вкарвам в ред; правилен, верен.

Сейза – традиционно японско седене на колене; правилно седене.

Сейка танден – долен център на тежестта на тялото, намиращ се на три пръста над пубисната (срамната) кост, около юмрук под пъпа. Нарича се още шимо танден. Шимо танден.

Сейкен – предната страна на юмрука, с акцент върху кокалчетата на показалеца и средния пръст.

Сейтай - японска физиотерапия чрез двигателни, дихателни и психофизически упражнения и други физикални средства, създадена в съвременния й вид от Харучика Ногучи. 

Сейтей - стандартна форма в японските бойни изкуства, която трябва да бъде изучена и практикувана през целия живот.

Семе - натиск върху противника; концентрирано психологическо въздействие.

Сен - хиляда.

Сен но сен - прилагане на техника едновременно с атаката на противника, реакция по време на акция.
Сен сен но сен - прилагане на техника преди атаката на противника, реакция преди акция.
Вж. Го но сен и тай но сен.

Сенпай – старши, ръководител. Противоположно на кохай (младши).

Сенсей – учител, „роден по-рано”, преподавател в школа по бойно изкуство.

Сеои – на гърба, през рамо.
Сеои наге – раменно хвърляне.

Соде –  ръкав, страна.

Со-джуцу - изкуството на боя с копие (яри).

Сокутей – възглавничките под пръстите на краката, с които се нанасят някои ритници. Равнозначно на коши.

Сокуто – страничен ръб на крака, с който се нанася йоко гери (страничен ритник).

Сорими - изтегляне на тежестта към задния крак и избягване с главата назад.

Сотай доса - практика и упражняване с помощта на един партньор.

Сото – външен, навън.
Сото макикоми – хвърляне с осукване навън.
Сото уде уке – външен блок с предмишница.

Субури – постоянно редуващи се удари с джо (тояга), бокен или бокуто. Тренировъчен метод за укрепване на тялото и подобряване на възможностите за нанасяне на удари с оръжие. 

Сувари (сууари) уадза - техники, изпълнявани от седеж в сейза.

Суджи - линия.

Суи - вода

Суигецу - слънчев сплит

Суки - отвор, пролука в защитата, процеп на Ки, празно пространство, интервал. 

Сукуи – лъжица, загребване.

Суми – ъгъл.
Суми гаеши - ъглово обръщане (хвърляне).
Суми отоши – ъглово събаряне (хвърляне).

Сутеми – саможертва, „да рискуваш живота си, за да спечелиш”.
Сутеми уадза – група от техники за хвърляне чрез жертване на собственото равновесие и падане на земята. Виж. Ма сутеми и йоко сутеми уадза.

Тай – тяло.

Тайден - обучение чрез тялото; получаване на познание от тялото.

Тайджуцу – работа без оръжие срещу невъоръжен опонент. Владеене на тялото, техника на тялото.

Тай но сен - прилагане на техника след атаката на противника, реакция след акция. Равнозначно на Го но сен. Вж. Сен но сен и Сен сен но сен.

Тай сабаки – движения на тялото за избягване от линията на атаката, контрол на тялото, позициониране на тялото. 

Тайсо - упражнение, "да мислиш с тялото си".

Тамешиуари (шивари) - тест за чупене на различни цели и предмети с празна ръка, с крак или с друга част на тялото.

Тамешигири - пробно сечене. Тест за проверка на качествата на меча чрез отсичане на предмети.

Танден – център на тялото.

Тандоку доса - индивидуална, самостоятелна тренировка или упражняване, без участието на партньори.

Тани – долина, запречване.

Танрен учи –     традиционен метод за развиване на силата на бедрата при сечене с бокен. Удряне в специално подготвени пособия – гуми, наръчи от дървени пръти, дънери или колони. 

Танто – нож.

Тате – надлъжен, въртикален.

Тате хидза - форма на седеж, при която единият крак остава стъпил на земята, за може практикуващият да се изправи по-бързо. Ползва се често в школите по иай и кен джуцу. Използвала се е за кратка почивка при поход в пълно бойно снаряжение.

Тауара - чувал с ориз
Тауара гаеши - обръщане на чувал с ориз

Тачи – прав, изправен; японски закривен меч с едно острие, доста по-дълъг от катана; стойка - дачи.
Тачи дори – техники, при които се хвърля противника и му се взима оръжието.
Тачи кадзе - "вятърът на меча", свистенето, което се чува при работата с меч.
Тачи суджи - режещият път на меча. Вж. хасуджи.
Тачи уадза – техники за хвърляне от стойка.

Те – ръка.

Тейшо – основа на дланта. Равнозначно на шотей.
Тейшо учи – удар с одновата на дланта.
Тейшо уке – блок с основата на дланта.

Текуби – китка. Те (ръка) и куби (врат).
Текуби осае – приковаване на китката, йонкьо, четвърти ключ.

Тенкай аши – завъртане на крака.

Тенкан – завъртане на 180º около единия крак.

Тенчи наге – хвърляне "небе-земя".

Теншин - движение, при което единият крак се дърпа към другия чрез плъзгане на възгланчиките на ходилото. Съзнание като небето.

Тецугаку - философия.

Тецуи – железен чук.
Тецуи учи – удар с долната,мека част на юмрука.    

Тоби – скок, изпълнен със скок.

Томое – кръг, дъга, извивка.
Томое наге – дъгово хвърляне назад с опора на крака върху долната част на корема на опонента.

Тори – партньорът, който изпълнява хвърлянето в джудо, джуджуцу или карате. В айкидо се нарича наге.

Туите - Окинавски метод за захващане, осукване, изкълчване на ставите на противника. 

Уадза - техника. Майсторство, изкуство, майсторлък, конкретна техника предавани от учител на ученик, от поколение на поколение, позволяващи да се наложиш над хората или да се издигнеш над тях. Уадза носи власт и сила, надвишаващи свойствената сила на индивида. 

Уде – предмишница, частта на ръката от китката до лакетя.

Уке – партньор, който в началото атакува, но в последствие бива хвърлян при тренировката; в Айкидо се нарича и айте. Блок, защита.

Укеми – падане, начин за предпазване.
Укеми уадза – техники за падане.

Уки – летящ, залитащ, люлеещ се.

Ундо - упражнение.

Ура – противоположен, обратен.

Уцури – преместване, промяна.

Уширо – назад, заден.

Учи – удар с ръка; вътрешен, отвътре навън.
Учи уде уке – блок с предмишница отвътре навън.

Учидачи - Ролята на учителя, този, който поема техниката при изпълнение на кендо или кен-джуцу ката. Вж. шидачи

Учикоми – метод на тренировка чрез многократно повторение на една и съща техника или част от техника.

Фудоза - "непоклатим седеж". Седеж, при който единият крак остава под задницата, както при Сейза, а другият ляга пред практикуващия, както при седене по турски. Използва се при опасение от внезапна фронтална атака срещу нас или при нужда от дълго седене.

Фумикири – режещ, остър ритник. 

Фумикоми – мачкащ, тъпчещ ритник.

Фусуи - вятър и вода (кит. фъншуи). Разбиране и осъзнаване на естествения поток на енергията и природните сили.

Футари дори - едновременна атака от двама противника; практика на действия срещу двама противника.

Ха - режещото острие на меча.

Хадака – гол.
Хадака джиме – задушаване с предмишница.

Хаджиме, джиме – започвайте, команда за начало на действието.

Хайсоку – долната, вътрешната част (подметката) на ходилото.

Хайто – ръбът на ръката от страна на палеца.
Хайто уке – блок с ръба на ръката от страна на палеца.
Хайто учи – удар с ръба на ръката от страна на палеца.

Хайшу – задната, обратна страна на ръката. Гръб на длънта.

Хакама - японски панталони с много широки крачоли, белек за принадлежност към самурайската каста. Запазена е в много японски бойни изкуства, като традиционен символ.

Ханбо – дървена палка с дължина 70 – 90 см.

Хане – крило; пружина, скок.

Хантачи - позиция на колене, полуизправено положение.
Ханми хантачи - техники, изпълнявани от коленичил тори срещу изправен уке.

Хара – коремна област, долната част на корема. Според японците на един юмрук под пъпа се заражда и се складира жизнената енергия на човека. Там се намира центърът на тежестта. Смята се, че когато дишането се фокусира в тази област, умът се успокоява, а нервната система се отпуска. Нарича се също Танден от превода на китайската дума Дантиен – киноварно поле.

Хараи – помитане, метла. Равнозначно на барай.
Хараи гоши – техника от джудо за помитане на двата крака на протиника и хвърляне през таза.

Хасами – ножица. Равнозначно на басами.

Хасуджи - странична линия на острието на меча, разделяща режещия ръб от задната страна на меча. 

Хейджошин - винаги спокоен дух.

Хейко – паралелен, успореден.

Хенка – вариации на основната техника, дадена в ката.  

Хидари – ляв, наляво.

Хиджи – лакет. Равнозначно на емпи, дума с окинавски произход.
Хиджи ате – всички видове удари с лакет.
Хиджи учи – удар с лакет.

Хидза – коляно.
Хидза гери – удар с коляно.
Хидза уке – блок с коляно.

Хики – дърпане назад, теглене, избягване назад.
Хики аши – основна позиция на крака, която се заема при подготовка за ритник или след изпълнение на ритник. Коляното е вдигнато високо, ходилото е успоредно на земята в контра-шпиц, петата над и зад коляното на опорния крак.
Хики те – позиция на ръката, с изтеглен назад лакет, докато юмрукът с длан нагоре застане отстрани на гръдния кош. Височината и начините на изпълнение в различните стилове са доста различни.

Хикими - изтегляне на средната част на тялото назад.

Хишиги – обтегнат, опънат; лост.

Ходжо джуцу - техника за връзване на противника.

Ходжо ундо - допълнителни упражнения с тежести и уреди за развитие на физическите качества на тялото в карате.

Хонте - прав хват на меча или ножа. Еднозначно на джунте. Вж. гякуте и сакате.

Хосшин - решението да започнеш да практикуваш. Важен момент в живота на всеки. Изборът трябва да бъде направен съзнателно, сериозно, без амбиции и страхове. Дългосрочен избор. 

Хочи - "да бъдеш, да останеш сам"; отстраненост, безпристрастност, отсъствие на мечти, очаквания и желания.

Цуба - предпазител, гард на дръжката на меча.

Цуги аши – форма на пристъпване, при която единият крак следва другия, без да го задминава.

Цука - дръжка на меча.

Цукагашира - края на дръжката на меча, шиная или бокена/бокуто. При някои мечове може да представлява топка или удебеление, за да не се узпуска меча. 

Цуки – мушкане, прав удар с юмрук. 

Цукури – втората фаза на хвърлянето, подготовка. Вж. кудзуши и каке.

Цумасаки – върховете на пръстите на краката.

Цури – вдигам, дърпам нагоре с кръгово движение.
Цурикоми – вдигам и дърпам нагоре за ръкава и ревера.

Цуруги - божествен, небесен меч. Кусанаги но цуруги - правият меч, символ на японския император и на японската нация. Носи смисила на свързване, докато тачи носи смисъл на отсичане, посичане.

Чибури - движение, с което се изтръсква кръвта от меча, след разсичане или пробождане на противника. 

Чинкучи - окинавска концепция за предаване на цялата енергия на удара в тялото на противника. За разлика от замръзването и стягането при "киме" в японското карате, чинкучи в Рюкю Кенпо предполага взривна сила, която се предава по мек и еластичен начин. Като вълна в тялото на противника. Затова тънкостта на чинкучи е в отпускането и правилното прилагане на силата в точката на контакт, а не в стягането.   

Чоку - прав, изправен.

Чокурицу - изправено положение на тялото с леко отворени ходила. Мирно.

Чудан – средно ниво на тялото, слънчев сплит.

Ши - четири; мъртъв.

Шизентай – естествена позиция на готовност с крака на ширината на раменете. Отговаря на хачиджи дачи в карате.

Шикаку – квадрат; мъртва зона, сляпо петно,  скрит ъгъл за дадена гледна точка; място зад рамото на противника, където за него е невъзможно да те достигне и удари без допълнително движение.

Шикко - придвижване, ходене на колене.

Шиме – удушване, задушаване.
Шиме уадза – техники за задушаване.

Шин – сърце, ум, съзнание, усещане. Виж кокоро.

Шин-Ги-Тай - цялостна визия за човека, която включва 1/ ценности на духа, съзнанието, личността и поведението (шин); 2/ пълно познаване и безупречно изпълнение на техниката; умение, знание, опит (ги); 3/ добра физическа форма и пълно постигане на възможностите на тялото, физическо усилие (тай). 

Шидачи - ролята на ученика при изпълнение на кендо и кен-джуцу ката. Вж. учидачи.

Шинай - прав бамбуков меч, който се състои от отделни бамбукови пластини, за направи по-малко оасни ударите по противника.

Шинден - обучение чрез духа и сърцето, получаване на знание от и посредством духа и осъзнаването му. 

Шинригаку - психология.

Шинто - традиционна японска религия, датираща от дълбока древност.

Шиоку – нерви.
Шиоку уадза – техники с притискане на нервни окончания.

Шисей - стойка; стойки; системата от стойки, положения на тялото, изучавани в дадено бойно изкуство.

Шите - този, който се защитава и прилага техниките за самоотбрана. В различните бойни изкуства се нарича още наге или тори. 

Шихан – майстор, майстор-модел, учител на учителите.

Шихо – четири посоки, четири ъгъла, четири крайника, всички посоки.
Шихо гатаме – задържане на четирите ъгъла.
Шихо наге – хвърляне в четири посоки.

Шотей – основа на дланта. Равнозначно на тейшо.

Шошин - ум на начинаещ.

Шугьо - решителна практика в търсене на просветление; период на култивиране на знанията и уменията (обикновено след преминаването на школата) чрез самостоятелно търсене, изучаване и практика; самокултивиране.

Шуто – ръка сабя.
Шуто уке – блок с ръка сабя.
Шуто учи – удар с ръка сабя.

Юби – пръст, пръсти.

Яма – планина.

Яме – команда за спиране на всякакво действие. Равнозначно на мате.

Яри – копие.

 

Броене на японски

Ичи – едно
Ни – две
Сан – три
Ши (йон) – четири
Го – пет
Року – шест
Шичи (нана) – седем
Хачи – осем
Кю – девет
Джу – десет
Ни джу – двадесет
Сан джу – тридесет
Йон джу – четиридесет
Хяку – сто
Кю хияку – деветстотин
Сен - хиляда
Ман - десет хиляди
201        Ни хяку ичи   
546        Го хяку йон джу року   
3427      Сан зен йон хяку ни джу нана (или шичи)     
33 456   Сан ман сан зен йон хяку го джу року

"Ши" или "йон" може да се използва в 3654,но в 40, 400, 4000 и т.н.се използва само "йон".
"Шичи" или "нана" може да се използва в 9607, но в 70,700,7000 и т.н. се използва само "Нана"
600 = "Роппияку" (а не "року хяку")
800 = "Хапияку" (а не"хачи хяку")
8000 = "Хасен" (а не"хачи сен")

 

Девет айкидо ключа:

Икьо         Първи ключ = оши таоши, уде осае
Никьо       Втори ключ = коте маваши, котемаки
Санкьо     Трети ключ = коте хинери, шибори-киме
Йонкьо     Четвърти ключ = текуби осае
Гокьо       Пети ключ = куджи осае
Рокьо       Шести ключ = хиджи киме осае, ваки гатаме, уде хиджи гатаме
Нанакьо   Седми ключ = санкьо отзад на китката, "санкьо, но не санкьо"
Хачикьо   Осми ключ = модифицирано йонкьо с натиск надолу 
Кукьо      Девети ключ = Обърнато никьо

 

Емилиян Станев
12 Септември 2017 г. 16:32:54
Kiril Hinkov


Емилиян Станев

Емилиян Станев е роден през 1971 г.

През 2005 г завършва Националната спортна академия "Васил Левски" със специалности „Учител по физическо възпитание и спорт” и „Треньор по Карате-до”.

През 2007 става Магистър със специалност „Спорт в училищата и свободното време”.

В момента е учител по физическо възпитание и спорт в Националната финансово-стопанска гимназия (НФСГ), гр. София.

Практикува активно Карате-до стил Шотокан от 1994 г. През годините се учи от сенсей Георги Георгиев-Джоси -7 дан, сенсей Веселин Георгиев - 3 дан, сенсей.Лъчезар Ненов - 6 дан, сенсей. Евгени Щерев - 5 дан, сенсесй Пламен Каваклов - 5 дан. Участва в семинари с международно известни майстори. Има техническа степен първи дан по карате.

Занимава се с треньорска дейност от 2010 г. Подготвя състезателите на клуб Кьокутен и участва редовно в националните първенства по Карате-до, организирани от Българската Федерация по Шотокан Карате. Той и негови ученици са носители на призови награди в дисциплината "Ката" на националните първенства и турнири. 

Борис Грамчев
12 Септември 2017 г. 16:31:30
Kiril Hinkov


Борис Грамчев

Почетен преподавател на клуб Кьокутен

Шихан Борис Грамчев, 4 дан по Рюкю Буджуцу, е роден в 1975 г. Завършва Висшето Военноморско Училище през 1999 г. с профил Корабоводене. През 2001 г. специализира Международни икономически отношения и Международно морско право към УНСС-София, а през 2012 г. и МВА (Master of Business Administration) към Кардиф Метрополитън Юнивърсити (Cardiff Metropolitan University) във ВУМК (International University College), България. Започва кариерата си първоначално като офицер от търговския флот, а в последствие работи на брега като корабен мениджър и одитор. Управлява дейности в сферите: недвижими имоти, строителство, производство на строителни материали, търговско представителство, спортна дейност и международно бизнес консултиране.

Започва обучение по Рикуджин Рю Кенпо Карате през 1992 г. във Варна при сенсей Боян Найденов, на когото дължи основата си по бойни изкуства. Почти 2 десетилетия той му помага за развитието на Варненския СК “Динамик“, като участва на национални състезания (от 1999 до 2001 г.) и световни първенства (през 2001 г.) по кикбокс, демонстрации, ръководи тренировки на различни възрастови групи. Републикански шампион по кикбокс за 1999 и 2000 г. по стиловете семи контакт и музикални форми с и без оръжие. През годините е изучавал различни стилове – кенпо, карате, кик бокс, кенджуцу, кендо, кобуджуцу и др.

През 2003 и 2004 г. изучава ци гун и стиловете копие (яри) и бо (дълга тояга) при майстор Станчо Станев.

През 2005 г. действа като основен организатор за създаването на първия клуб по Кендо във Варна под личните наставления и обучение от японските сенсеи Казушиге Кобаяши, Такео Кита и Мария Нагата. През същата година се запознава със сенсей Кирил Хинков, с който обменя много опит и поддържа приятелски отношения.

През 2015 г. създава свое собствено доджо във Варна и го кръщава Икиойкан (勢館) – Доджо на динамичната сила. 

През 2016 г. защитава 4-ти дан по Рюкю Буджуцу при гранд майстор Джон Натан, който го удостоява с титлата шихан и правото да представлява неговата организация Рюкю Кенпо Карате Кобудо Ренгокай в България.

През 2017 г., след присъединяването и на шихан Кирил Хинков и неговия клуб Кьокутен към същата организация, двамата създават Рюкю Буджуцу Кай – организация, афилиирана към Ренгокай, и целяща да подпомага развитието на всяко доджо в България, което се занимава с буджуцу, кенпо, карате, джуджицу, кобуджуцу и други сродни на тях стилове.

Сайт на клуб Икиойкан (тук)

За контакт: (тук)

Рюкю буджуцу - бойното изкуство на островите Рюкю
12 Септември 2017 г. 15:49:02
Kiril Hinkov


Рюкю буджуцу - бойното изкуство на островите Рюкю

Докато Карате (яп. празна ръка), въведено в Япония от Гичин Фунакоши, все повече се популяризира по целия свят като спорт или изкуство за развитие на характера, на остров Окинава, родината на Карате, продължава да се практикува Рюкю Буджуцу (бойната техника на островите Рюкю), една комплексна система за самозащита, която включва работа без оръжие – Рюкю Кенпо и практика с оръжия – Кобуджуцу.

 

Рюкю Кенпо
Рюкю Kенпо (拳法) е едно от най-старите и най-ефективни, изкуства за защита на живота, които човек е разработил. В него се съдържат елементи на коппо джуцу, окинавско туите (метод за захващане, осукване, изкълчване на ставите на противника), айки-джуджуцу и китайско кенпо, наричано на Окинава "Тоде" - китайска ръка. Много хора мислят, че Рюкю Кенпо е някакъв вид „Карате“. Поради липса на информация и непознаване на историята, те не осъзнават, че Карате и всичките му разклонения са производни от оригиналното Рюкю (Окинавско) Keнпо и Кобуджуцу.

Първата книга, написана от основателя на Карате в Япония, Гичин Фунакоши, е „Рюкю Keнпo Карате“ (1922 г.), а в последната си книга, написана точно преди смъртта му през 1957 г., той потвърждава, че Карате произлиза от Рюкю Keнпo и разказва как той е променил техниките и терминологията, за да станат по-разбираеми за неговите японски ученици. Чоки Мотобу, друг Окинавски инструктор и известен боец, опонира на Фунакоши в своята книга „Окинавско Keнпo Карате-джицу Кумите“ (1926 г.). В нея Мотобу се концентрира върху Кумите (бойните техники), а не само върху Ката, както предпочитал Фунакоши. Тези двама мъже и техните ученици са главните действащи лица на Карате в Япония, респективно и в света. Те и двамата са били Keнпo инструктори от Окинава, основният остров от архипелага Рюкю.

Въпреки, че в съвременното Рюкю Keнпo има много китайско влияние, неговия истински произход се крие в Окинавската история и фолклор. Един от основните проблеми при изследването им е в липсата на достатъчно писмени артефакти и противоречивите устни предания. Откъслечни архиви показват, че някои форми на кенпо може да са били практикувани преди повече от 2000 години. Развитието на Рюкю Keнпo е било повлияно от имиграцията към Окинава на победените японските кланове (през 1185 г. и отново през 1333 г.), и едновременно с това от увеличаването на културния обмен между Китай и Окинава от 13 до 19 век. В Окинава, техниките на Рюкю Keнпo са били разработени в голяма тайна и са предавани само в семействата на Окинавските благородници до ден днешен.

Кобуджуцу
Без изучаването на оръжия, не може да бъде овладяна истински невъоръжената защита. Работата с оръжия надгражда уменията с празна ръка и подобрява решаващи качества като тайминг, усет, контрол, баланс и сила. Когато двама противници с равни възможности се срещнат в битка, оръжието в ръцете на единия почти винаги му осигурява победата.

Въпреки, че оръжията развиват координация, гъвкавост, сила, зрителна острота, прецизност на останалите движения, усет за дистанция, тайминг, сила, и свръхсензитивност, тяхното най-важно значение за практикуващия може би остава скрито дълго време, преди той самия да започне да си дава сметка за своите способности. Това знание остава непонятно и безинетересно за онези трениращи, които бихме нарекли „практици“ – хора, които вместо да се потят години наред в залите, носят винаги с тях своя 9-милиметров пистолет, който би неутрализирал всеки от разстояние. Но ако, все пак, вие предпочитате да сте от онези хора, които търсят смисъла на онова, което е скрито в изкуствата от древността, и практикувате Кобуджуцу, наред с гореописаните качества, Вие ще развиете и боен дух. Онова „безполезно“ според мнозина практици качество, което идва директно от самурайските времена и ни учи винаги да се стремим да изявяваме духа си, независимо дали ще спечелим или изгубим, без значение от ситуацията, в която се намираме, и въпреки всички житейски трудности. Това е качество, което ни учи да живеем като пълноценни личности, тук и сега, с нужното самочувствие, уважение и социална отговорност.

Позитивно стимулиране на децата чрез двигателни упражнения
11 Септември 2017 г. 19:15:36
Kiril Hinkov


Позитивно стимулиране на децата чрез двигателни упражнения

Уводен курс за преподаватели и родители

Описание на курса
 
Ако имате деца или работите с деца и бихте искали да знаете повече за това:
- как те се чувстват в момента;
- от какво имат нужда;
- какво можете да направите, за да ги подтикнете да развият силните си страни;
- как да им помогнете в момент на объркване и затруднение;
- как да коригирате стойката и държането им;
може би ще ви бъде интересно и полезно да научите повече от уводния курс на клуб „Кьокутен” за позитивно стимулиране на децата чрез двигателни упражнения.

Регулирането на тялото е телесно изкуство, богато и достъпно за всеки, който търси просто  и естествено средство да поддържа живота си, своето тяло и здраве, както и тези на семейството, близките и децата си. В Япония това изкуство се практикува като философия за живеене, възпитание и естествена медицина. Неговата цел е да подбуди човешкото същество да вземе активно в свои ръце съдбата си, ако иска да живее в състояние на оптимално равновесие, здраве и хармония с околния свят.

Според японските традиции децата трябва да се отгледат така, че онова, което носят скрито в себе си естествено да се прояви навън. Но за да стане това ви трябват умения и грижа, малко по-различни от тези, нужни, за да обучавате едно дете на дадено нещо и да го вкарвате в рамки от правила.

В курса вие ще откриете:

*    Какъв е природният механизъм за работа и благоденствие на детския организъм;
*    Каква е ролята на съня и движението за развитието на децата;
*    Какво можем да научим от позата и стойката на децата;
*    Какво е необходимо да правим, за да помогнем на децата да се чувстват добре и едновременно с това да поемат отговорност за своето развитие;
*    Някои прости упражнения  и игри, използвани в учебна или семейна среда за подобряване на стойката или повлияване на вниманието на децата.
*    Как да живеем щастливо и естествено с децата.

Научете повече, наблюдавайте децата внимателно, помогнете им в това, което искат и усетете разликата. Ние ще бъдем до вас.

Септември 2017

 ПВСЧПСН
35 1

2017-09-01

18:00 Тридневна среща за решаване на здравословни или други трудности на участниците

2

2017-09-02

12:30 Тренировка по джу джицу и самоотбрана - Център по борба - Дианабад
14:00 Упражнения за регулиране на тялото - Център по борба - Дианабад

3
364

2017-09-04

19:00 Тренировка по карате Шотокан - техникум Попов

5

2017-09-05

10:00 Упражнения за регулиране на тялото - Център по борба - Дианабад
19:30 Тренировка по джуджицу - Център по борба, Дианабад

6

2017-09-06

19:00 Тренировка по карате Шотокан - техникум Попов

7

2017-09-07

10:00 Упражнения за регулиране на тялото - Център по борба - Дианабад
19:30 Тренировка по джуджицу - Център по борба, Дианабад

8 9

2017-09-09

12:30 Тренировка по джу джицу и самоотбрана - Център по борба - Дианабад
14:00 Упражнения за регулиране на тялото - Център по борба - Дианабад

10
3711

2017-09-11

19:00 Тренировка по карате Шотокан - техникум Попов

12

2017-09-12

10:00 Упражнения за регулиране на тялото - Център по борба - Дианабад
19:30 Тренировка по джуджицу - Център по борба, Дианабад

13

2017-09-13

19:00 Тренировка по карате Шотокан - техникум Попов

14

2017-09-14

10:00 Упражнения за регулиране на тялото - Център по борба - Дианабад
19:30 Тренировка по джуджицу - Център по борба, Дианабад

15 16

2017-09-16

12:30 Тренировка по джу джицу и самоотбрана - Център по борба - Дианабад
14:00 Упражнения за регулиране на тялото - Център по борба - Дианабад

17
3818

2017-09-18

19:00 Тренировка по карате Шотокан - техникум Попов

19

2017-09-19

10:00 Упражнения за регулиране на тялото - Център по борба - Дианабад
19:30 Тренировка по джуджицу - Център по борба, Дианабад

20

2017-09-20

19:00 Тренировка по карате Шотокан - техникум Попов

21

2017-09-21

10:00 Упражнения за регулиране на тялото - Център по борба - Дианабад
19:30 Тренировка по джуджицу - Център по борба, Дианабад

22 23

2017-09-23

12:30 Тренировка по джу джицу и самоотбрана - Център по борба - Дианабад
14:00 Упражнения за регулиране на тялото - Център по борба - Дианабад

24
3925

2017-09-25

19:00 Тренировка по карате Шотокан - техникум Попов

26

2017-09-26

10:00 Упражнения за регулиране на тялото - Център по борба - Дианабад
19:30 Тренировка по джуджицу - Център по борба, Дианабад

27

2017-09-27

19:00 Тренировка по карате Шотокан - техникум Попов

28

2017-09-28

10:00 Упражнения за регулиране на тялото - Център по борба - Дианабад
19:30 Тренировка по джуджицу - Център по борба, Дианабад

29 30

2017-09-30

12:30 Тренировка по джу джицу и самоотбрана - Център по борба - Дианабад
14:00 Упражнения за регулиране на тялото - Център по борба - Дианабад

 
« »

Вижте още

Изкуството на житейската мъдрост
04 Юни 2015 г. 00:44:37
Kiril Hinkov


Изкуството на житейската мъдрост

Балтасар Грасиан 1601 – 1658

ДУШЕВНОСТ И УМ. Това са двете качества, които като драгоценен накит красят човека - едното без другото е като половин щастие. Не е достатъчно да разбереш, важното е да прозреш същността. Нещастен глупак си, ако сбъркаш призванието в живота си и се провалите избора на професия, дом, приятели, семейство.

ЗНАНИЯТА И ДЪРЗОСТТА РАЖДАТ ВЕЛИЧИЕТО. Те са безсмъртни и правят безсмъртен човека, който ги притежава. Всеки от нас струва толкова, колкото знае. Мъдрият е всемогъщ. Човек без знание е като вселена, потънала в непрогледен мрак Без дързост знанията са безплодни, защото тя е техен съветник и извор на могъщество - тя им служи вместо очи и ръце.

СЪВЪРШЕНИЯТ ЧОВЕК. Никой не се ражда съвършен. Личността се усъвършенства с времето, в процеса на дейността, докато достигне зрелост във външността и в проявите си. Човек се познава по изтънчения вкус, по чистотата на помислите, мъдростта и яснотата на целите. Някои хора никога не достигат съвършенство, вечно нещо им липсва; други го постигат, но бавно. Цялостно изграденият човек, който влага разум в думите и постъпките си, е желан и дори търсен партньор за общуване от разумните хора.

ОВЛАДЯВАНЕТО НА СТРАСТИТЕ Е ЗАЛОГ ЗА ВЪЗВИШЕН ДУХ. Възвишеността не търпи оковите на грубите произволни чувства. Няма по-висша власт от властта над самия себе си, от способността да владееш чувствата си и да побеждаваш прищевките си. И когато страстите се борят да надвият личността ти, не им позволявай да пречат на задълженията ти, дори и да са много силни - тук се крие разковничето на благоразумието, което ще ти позволи да си спестиш разочарования и да съхраниш неопетнено доброто си име.

ДЕЙСТВАЙ В СЪОТВЕТСТВИЕ СЪС ЗАМИСЛИТЕ НА ПРОТИВНИКА: Човешкият живот е битка с коварството на другите. Хитростта прилага стратегията на скритите намерения-никога не прави това, което предизвестява. Прицелва се измамно, за да заслепи, изкусно насочва заплахи в прошивоположната посока, за отклоняване на вниманието и нанася удара си там, където никой не го очаква, винаги сееща заблуди. Загатва за своето намерение, за да спечели вниманието и доверието на съперника, после се извърта от него и печели с изненада. Прозорливият ум обаче предвижда уловките на хитростта, дебне зорко, долавя противоположното на онова, в което го уверяват, и разпознава лъжливия ход. Оставя да отмине атаката на привидната искреност, в очакване на скрития замисъл.
Шом се види натясно, хитростта удвоява усилията си и се опитва да лъже, като казва истината. Сменяйки тактиката си, тя мами като се преструва, че не мами, и влага лъжата си в най-невинката искреност. Но наблюаателният ум разгадава играта, вижда мрака под блясъка на светлината, разобличава замисъла - толкова по-коварен, колкото по-простодушен изглежда.  

БЪДИ ПРОНИЦАТЕЛЕН. Някога умението да разсъждаваш се е ценяло като най-висше изкуство. Сега това не е достатъчно - изисква се да вникваш в дълбочината на смисъла, да отгатваш намеренията и да разпознаваш лъжата. Неразбиращият остава неразбран. Има проникновени тълкуватели на душата и безспорни гадатели на помислите. Но най-значимите истини често остават недоизречени и можем да ги проумеем само ако впрегнем цялата си мисъл. Затова поставяй под съмнение ласкавите думи и внимателно се вслушвай в критиката.

РАЗПОЗНАВАЙ ЩАСТЛИВЕЦА, ЗА ДА ГО СЛЕДВАШ НЕОТЛЪЧНО, И НЕУДАЧНИКА, ЗА ДА ГО ОТБЯГВАШ. Обикновено лошият шанс е наказание за глупостта и няма по-прилепчива зараза от техния съюз. Не открехвай вратата и за най-малкото зло - зад него дебнат други по-големи беди. Опитният играч навреме се чисти от всичко излишно, защото после и най-слабият коз бие силните карти на противника. Когато си объркан и несигурен, следвай мъдрите и благоразумните - те рано или късно постигат успех.

УМЕНИЕТО ДА СЕ ОТКАЗВАШ. Умението да казваш „не“ е важно жизнено правило, но още по-важна е способността да се отказваш по отношение на работата и общуването с хората. Има безмислени занимания, които като молци прояждат скъпоценното ни време. По-добре е нищо да не правиш, отколкото да вършиш безразсъдства. За благоразумния не е достатъчно да не се натрапва - той не трябва да допуска и другите да му досаждат. Човек не бива да принадлежи на всички, за да не изгуби собствената си същност. Не злоупотребявай дори с приятелите си и не искай от тях повече от това, което ти дават. Не губи мярката, особено в общуването си с хората. С благоразумна сдържаност се запазват добрите отношения и уважението, а скъпоценното ти достойнство остава неопетнено! Така, благодарение на мъдростта, ще си запазиш свободата да направиш най-правилен избор, без никога да проявяваш лош вкус.

УМЕНИЕТО ДА СЕ ОТКАЗВАШ. Умението да казваш „не“ е важно жизнено правило, но още по-важна е способността да се отказваш по отношение на работата и общуването с хората. Има безмислени занимания, които като молци прояждат скъпоценното ни време. По-добре е нищо да не правиш, отколкото да вършиш безразсъдства. За благоразумния не е достатъчно да не се натрапва - той не трябва да допуска и другите да му досаждат. Човек не бива да принадлежи на всички, за да не изгуби собствената си същност. Не злоупотребявай дори с приятелите си и не искай от тях повече от това, което ти дават. Не губи мярката, особено в общуването си с хората. С благоразумна сдържаност се запазват добрите отношения и уважението, а скъпоценното ти достойнство остава неопетнено! Така, благодарение на мъдростта, ще си запазиш свободата да направиш най-правилен избор, без никога да проявяваш лош вкус.

ИЗУЧАВАЙ И УПРАВЛЯВАЙ САМ СЪДБАТА СИ. За да действащ и да. вървиш все напред, заложи на Фортуна, а не разчитай единствено на силния си характер. И ако глупец е онзи, който на четиридесет години призовава на помощ Хипократ за здравето си, двойно по-неразумен е този, който се позовава на Сенека*, за да прояви здрав разум. Да умееш да управляваш съдбата си е изкуство - ту да изчакваш, колкото е необходимо, ту да я догонваш, за да я застигнеш, когато удари щастливият ти час. Макар че Фортуна трудно може да бъде уловена - тъй непредвидими са хрумванията й! Ако забележиш, че съдбата е благосклонна към теб, действай уверено – тя обича смелите и е великодушна към младите. Неудачник ли си - не я предизвиквай, за да не удвоиш нещастието си. Владееш ли я - смело напред!

НАУЧИ СЕ ДА СЕ ОТТЕГЛЯШ НАВРЕМЕ. Това е основен принцип на добрия играч. Навременното отстъпление струва колкото доброто настъпление. Когато печалбата е добра, задоволи се с нея и се оттегли. Постоянният късмет е винаги подозрителен - мимолетните му проблясъци са по-надеждни. Радвай се на леко стипчивия му привкус, за да не ти загорчи от сладост. Когато съдбата те засипва щедро с успехи, очаквай всичко да се сгромоляса и да рухне. Благосклонността на съдбата е кратка, затова е тъй възвишен мигът на щастието. Дори фортуна няма сили да носи дълго някого на гърба си.

РАЗГОВАРЯЙ С ВСИЧКИ, ОБЩУВАЙ САМО С ИЗБРАНИЦИ НА ДУХА. Желанието да плуваш срещу течението е неразумно и опасно. Единствено Сократ би дръзнал да го стори. Несъгласието се приема за обида, защото осъжда чуждото становище. Недоволството расте - едни поддържат това, което ти осъждаш, а други са на обратното мнение. Истината е за избраници, измамата е повсеместна и присъща на тълпата. Няма да познаеш умния човек по речите му на площада - там той говори с гласа на хорската глупост, макар вътрешно да я осъжда. Благоразумният не обича да му противоречат, нито самият той оспорва публично чуждото мнение. Мисълта е волна птица - не може и не бива да бъде насилвана. Тя се оттегля в храма на мълчаливото съзерцание и ако се покаже пред света, прави го само пред мъдри и избраници.

САМО ЗАДЪЛБОЧЕНИЯТ ЧОВЕК Е ЗАВЪРШЕНА ЛИЧНОСТ. Той влага във всичко повече дълбок смисъл, отколкото външна показност. Има хора, които са гола фасада - като недовършени къщи или дом без покрив, отвънка палат - отвътре колиба. В тях няма за какво да се хванеш или пък се чувстваш като в капан, понеже още след първите разменени думи разговорът секва и увисва в безсмислието. Първо се кипрят като сицилиански атове, после млъкват неловко, понеже там, където няма мисъл, словото бързо се изчерпва. Те лесно заблуждават повърхностните, които приличат на тях самите, но не и задълбочените, които долавят същественото и бързо прозират истината, че главите им са празни.

НЕКА ДОБРОТО БЪДЕ ТВОЯТ НЕИЗМЕНЕН ИЗБОР. Много неща в живота зависят от добрия избор. За него са необходими изтънчен вкус и здравомислие, които са по-могъщи от интелекта и старанието. Няма сьвьршенство без правилен избор. Да умееш да избираш и да избираш най-доброто е двойно предимство. Има хора с проницателен и остър ум, с тънък усет, знания и наблюдателност, които, изправени пред избор, се объркват. Те винаги залитат към най-лошото, сякаш са осъдени да вървят по погрешен път. Умението да избираш е най-висша дарба.

ИЗПОЛЗВАЙ ПОЧТЕНИ СРЕДСТВА И ДОБРОСЪВЕСТНИ ПОМОЩНИЦИ. Някои впрягат цялата си хитрост и сьобразителност, за да използват непочтени средства и помощници. Тяхното самодоволство е опасно и заслужава жестоко наказание. Добрият служител не засенчва величието на господаря си. Успехът винаги краси общото дело, но порицанието пада само върху онзи, който е поел отговорността да го ръководи. Славата е венец за първенците. Тя нехае добри ли са помощниците им, или лоши, а съди: „Този беше неспособен или мъдър“. Затова подбирай както средствата, така и хората, в чиито ръце поверяваш безсмъртието на своето добро име.

НАУЧИ СЕ ДА ПОДСКАЗВАШ СЪЩЕСТВЕНОТО. Лесно е да припомниш, по-ценно е да подсетиш. Понякога е необходимо да напомниш, друг път - да предвидиш и да насочиш мисълта към важното. Някои пропускат необходимата крачка, просто защото не им идва на ум да я направят. В такива случаи приятелското подсещане може много да помогне. Едно от най-ценните качества на ума е услужливостта - способността му в точния момент да ти поднесе търсеното и важното. Ако си лишен от тази дарба, често пропускаш удобния момент. Който умее да съобразява - нека раздава светлината на своя разум. Който сам не се сеща - да търси помощ. Първият не бива да проявява привързаност, вторият трябва с готовност да поема подадената ръка. Достатъчно е едно малко приятелско подсещане. Това изкуство е особено ценно, когато може да насочи човека към най-важното. То трябва да се прилага деликатно и с финес и само ако е необходимо - да се проявява настойчивост. Ако човек е склонен да казва ;,не“, подскажи му и предимствата на едно „да“. Много от неуспехите в живота ни се дължат на това, че не сме склонни да опитаме.

ПОЗНАЙ СЕБЕ СИ. Опознай своите таланти и възможности, мисли и пристрастия. За да владееш себе си, е необходимо да се познаваш. Огледалото отразява лицето, но не и душата. Нека самопознанието бъде негов заместител. Дори когато проявяваш небрежност към външния си вид, можеш да съхраниш вътрешната си красота като се самоизучаваш и се усъвършенстваш духовно. Изследвай силата на своя интелект и възможностите на своята предприемчивост, изпробвай непоколебимостта, и смелостта си, пази своята увереност и трезва мисъл.

ТАЙНАТА НА ДЪЛГИЯ ЖИВОТ. Живей достойно. Две неща най-бързо съкращават живота - глупостта и покварата. Някои погубват живота си, защото не са съумели да го опазят, други - от нехайство. Както добродетелта е сама по себе си награда, така и порокът е сам по себе си наказание. Който бърза да живее и се предава в плен на пороците, сам съсипва живота си, защото само добродетелта ни дарява безсмъртие. Силата на духа се предава и на тялото, а безупречният живот е не само смислен, но и дълъг.

ХОРАТА НЕ ОСЪЗНАВАТ ГЛУПОСТТА СИ, КОГАТО СЕ ПРИСМИВАТ ЕДИН НА ДРУГ. Всяко нещо е и добро, и лошо - зависи откъде ще го погледнеш. Това, което едни зачитат, други отричат. Нетърпима е глупостта на човека, който се мъчи да нагоди всичко според своите виждания. Съвършенството не се определя от вкуса на отделната личност. Много хора - много вкусове, при това всички те са различни. Недостатъците се възприемат субективно - не унивай, ако нещо не се хареса някому, друг ще го оцени. Не се оставяй ласкателствата на едни да ти замаят главата, защото други ще те осъдят. Истинско мерило за удовлетворението от себе си ще намериш в оценката на хората с опит и достойнство. Бъди независим от мнения, моди и настроения.

ВСЕКИ Е ПО СВОЕМУ ДОСТОЕН. Нека всяка твоя постъпка, макар и не изключителна, да носи белега на царствено достойнство в рамките на твоите възможности. Постъпвай благородно и проявявай благоразумие, във всичко бъди неподражаем като крал - макар и не с неговата власт, но поне с достойнство. Защото истинското превъзходство се съдържа в безукорната нравственост и няма да завиди на величието онзи, който сам може да служи за негов образец. Колкото по-близо си до кралската корона, толкова повече трябва да се стремиш към съвършенство. Равнявай се по способности с кралското великолепие, но не ламти за суетата и блясъка му. Не се увличай по превзетата външност, а прониквай в същността на величието.

УЧИ СЕ ОТ ДРУГИТЕ, ЗА ДА СТАНЕШ ЦЯЛОСТНА ЛИЧНОСТ. Човешкото общуване е много плодотворно. В процеса на взаимоотношенията с хората придобиваш нови навици и вкусове, неусетно се променят мисленето и дори дарбите и уменията ти. Ако си нетърпелив, сприятели се с въздържания. Когато някому липсва дадено качество,той трябва да се свърже с онзи, който го притежава, и така, чрез взаимно въздействие, безболезнено ще постигне уравновесеността на златната среда. Истинско изкуство е да постигнеш съгласие с околните. Съчетаването на противоположностите краси и балансира света, на него дължим равновесието в природата и нравствената хармония. Овладей това ръководно правило и подбирай приятелите и подчинените си така, че от взаимодействието на крайностите да се роди разумното съзвучие.

НАМЕРИ СИ ПРИЯТЕЛИ. Приятелят е нашето второ „аз“. Всеки е добър и умен за своите приятели и между приятели всичко се урежда лесно. Всеки е такъв, какъвто изглежда в очите на хората и печелейки сърцата им, той печели благоразположението и привързаността им. Доброжелателното отношение е всемогъщо и ако искаш да си спечелиш приятели, трябва да си готов да им бъдеш винаги в услуга. Ние изцяло зависим от другите и живеем сред приятели и врагове. Човек непрестанно трябва да се стреми да печели сърцата на хората  - не само близостта им, но и тяхната привързаност, понеже така постепенно се поражда дълбоко и цекрено приятелство.

ПРЕДВИЖДАЙ ПРЕВРАТНОСТИТЕ И СЕ ГОТВИ ДА ГИ ПОСРЕЩНЕШ. Разумно и предвидливо е през лятото да се запасяваш за зимата. В период на благополучие съдбата те покровителства и си заобиколен от приятели. Затова пази силите си за трудни времена - бедите струват скъпо, а в нещастието човек няма подкрепа от никого. Остави си в запас приятели и хора, които са ти задължени – ако днес не ги цениш достатъчно. може да дойде ден, в който ще са ти много необходими. Неразумният човек няма приятели - в дни на благополучие той не ги зачита, в дни на несрета - те него не зачитат.

ПРИМИРЯВАЙ СЕ СЪС СЛАБОСТИТЕ НА БЛИЗКИТЕ СИ. Приемай това така, както свикваш с грозотата на някои лица. То е наложително най-вече там, където съществува взаимна обвързаност. Има хора със зловещ характер, с които човек трудно живее, но и без които не може. Затова благоразумният, за да се предпази, се примирява и привиква с тях - както се приема физическата грозота, за да не те порази внезапно страховитостта й. Първоначално тези хора стряскат, но постепенно ужасът избледнява, а предпазливостта преодолява отблъскващото чувство и свиква с него.

ОБЩУВАЙ САМО С ПОРЯДЪЧНИ ХОРА На тях можещ да имаш доверие, както и те на теб. Тяхната порядъчност е най-надеждната гаранция за добро поведение, дори при недоразумения, понеже те винаги постъпват така, както им диктува техният характер и същност. По-достойно е да си съперничиш с порядъчни хора, отколкото да побеждаваш подлеци. Невъзможно е да съществуват почтени отношения с низшите духом, лишени от чувство за чест и достойнство. С тях не може да има истинско приятелство и думите им не струват и пукната пара - колкото и правдоподобно да звучат, не може да им се вярва. Отбягвай безнравствените хора, те са недостойни и непочтени. Честта е храм на почтеността.

НИКОГА НЕ СЕ ОПЛАКВАЙ. Оплакванията позорят човека. По-добре е да проявиш престорена самоувереност пред чуждата враждебност, отколкото да си позволиш да будиш съчувствие. Жалбите ни тласкат неволно слушателя да действа като онези, от които се оплакваме, и му дава основание да мисли, че може да ни оскърбява така, както са постъпили други. Оплаквайки се за минали обиди, даваме повод за бъдещи, а търсейки съвет и утеха, будим съжаление и дори презрение. Много по-разумно е да възхваляваш този или онзи за услугите и добрините, така че да подскажеш на другите да се стараят да им подражават. Да се хвалим с уважението и обичта на отсъстващите означава да изискваме същото от присъстващите, така им внушаваме, че заслужаваме да са благоразположени към нас, следвайки чуждия пример. Предпазливият човек не говори за своите неуспехи и слабости, а само за онези прояви на уважение, които ще му спечелят нови приятели и ще го предпазят от врагове.

ПРЕМИСЛЯЙ ВСЯКО НЕЩО. Винаги е полезно да обмисляш дълго решенията си, особено когато развоят на нещата е несигурен. Така печелиш време, за да затвърдиш или да преосмислиш решението си - можеш да намериш нови доводи, за да го подкрепиш или промениш. И ако става дума да дадеш нещо от себе си - жестът ще бъде оценен по-високо, ако е направен съзнателно, отколкото ако е подарен по прищявка. Най-дълго желаното се цени най-много. Ако трябва нещо да откажеш, обмисли внимателно времето и начина, така че да смекчиш огорчението. Защото когато човек изтрезнее и силата на желанието намалее, отказът се възприема по-безболезнено. Когато другите са нетърпеливи да чуят отговора, най-добре е да изчакаш. Това е най-подходящият начин да охладиш неразумните им чувства.

УДВОЯВАЙ УСТОИТЕ НА ЖИВОТА СИ. Така ще удвоиш и живота си. Човек не трябва да се поставя в зависимост от едно-единствено нещо или да разчита само на едно средство, дори и то да е изключително по своята същност. Всичко трябва да се дублира и особено източниците на успех, полза и покровителство, на удоволствия. Променливата Луна има могъщо влияние и придава непостоянство на всичко, най-вече на нещата, зависещи от крехката човешка воля. За да устоиш на превратностите, трябва да спазваш основното житейско правило да умножаваш източниците си на блага и удобства. Както природата е удвоила най-важните и изложени на най-голям риск органи на човешкото тяло, така изкуството на благоразумието трябва да удвоява изворите на успех и благоденствие.

НЕ ПОДКЛАЖДАЙ В СЕБЕ СИ ДУХА НА ПРОТИВОРЕЧИЯТА. В противен случай ще утежниш живота си със славата на глупак и досадник. Благоразумието предвидливо отбягва това. Да усложняваш всичко като непрекъснато се противопоставяш може и да изисква известни достойнства и умения, но твърдоглавото противоборство неизменно се възприема като безумие. Такива хора превръщат в свада и най-приятния разговор и се държат по-враждебно с близките си, отколкото с тези, които са им чужди. И както малкото камъче може да обърне колата, така противоречията могат да развалят и най-добрите взаимоотношения. Те са безразсъдни и вредни и придават безсмислена жестокост на нашето общуване.

НЕ СЕ ПРОДАВАЙ ЕВТИНО. Истинската ти стойност не е достатъчна, сама по себе си, защото не всеки вниква в същността й и малцина се вглеждат под външната обвивка. Мнозина се увличат след тълпата и тръгват с нея, понеже виждат, че и другите вървят натам. Голямо изкуство е да привлечеш вниманието на хората и да им вдъхнеш доверие - като хвалиш стоката си, понеже рекламата възбужда любопитството, или като се постараеш тя да има привлекателен вид или име, което е от изключителна полза за вдигане на цената. Но и в двата случая не трябва да прекаляваш и да проявяваш пристрастие и субективност. Да обявяваш, че стоката ти е предназначена само за познавачи, е хитра уловка, понеже всеки се смята за такъв, а ако не е, това засилва още повече желанието му. Никога не представяй нещата като обикновени и общодостъпни - така само ще ги обезцениш. Всички налитат на изключителното, понеже то възбужда както апетита, така и ума.

ОТКРИЙ СВОИТЕ ДРЕБНИ СЛАБОСТИ. И най-съвьршеният човек ги притежава и свиква или дори се привързва към тях. Често това са слабости на ума и колкото по-развит е той, толкова по-очебийни са и те. И не защото притежателят им не ги съзнава, а по-скоро защото е привързан към тях, което е двойно по-голяма беда - неразумно е да се поддадеш на слабости, които можеш да избегнеш. Те приличат на рождени петна, които рушат съвършенството и колкото по-сладки са за теб самия, толкова по-неприятни са за околните. Изисква се голяма смелост, за да преодолееш себе си и да дадеш свобода за изява и на останалите си качества. Всеки се хваща за слабостите, вместо да се възхищава на достойнствата ти, безжалостно се взира в твоите недостатъци и те очерня, колкото може повече.

ВОЮВАЙ ПОЧТЕНО. Човек лесно може да бъде въвлечен във война, но трудно може да бъде принуден да я води нечестно. Всеки трябва да постъпва така, както му повеляват неговата съвест и морал, а не по принуда, наложена от чужди съображения. Порядъчността в житейските битки е похвална. Човек трябва да се бори, не само за да победи, но и да остане верен на себе си. Да възтържествуваш с подлост е безчестие, не слава. Благородството винаги означава превъзходство. Почтеният човек никога не си служи с нечестни способи и не превръща привилегиите на току-що приключилото приятелство в скрито оръжие на раждащата се омраза. Доверието не бива да се използва за отмъщение. Всичко, което носи белега на предателството, петни доброто име. Това важи с още по-голяма сила за високопоставените, при тях и най-дребната проява на непочтеност буди отвращение. Благорюдството и низостта трябва ясно да се разграничават. Носи в сърцето си гордата увереност, че, ако някога почтеността, великодушието и верността изчезнат от лицето на земята, хората биха могли отново да ги видят да блестят като скъп накит на гърдите ти.

НЕ БЪРЗАЙ ДА ЖИВЕЕШ. Да умееш да създадеш ред в живота си, означава да умееш да му се наслаждаваш. Мнозина живеят дълго, но не изпитват радост. Те пропускат щастливите си мигове, понеже не знаят как да им се насладят, а после жадуват да ги върнат назад, но вече са отишли твърде далеч във времето. Те бързат да изпреварят събитията и така ускоряват и без друго неумолимия им ход. Искат за един ден да погълнат повече от онова, което могат да смелят за цял живот. Грабят с пълни шепи удоволствия в аванс, опитват се да се наситят за години напред и в безразсъдното си бързане всичко прахосват. Дори в овладяването на знания човек трябва да има мярка, за да не се нагълта с ненужни или непроверени съждения. В житейския път на всеки от нас са вписани не само дни и часове на наслади. Не бързай с удоволствията, бързай да трупаш добри дела, защото добре свършената работа носи радост, а самоцелните наслаждения завършват с разочарование.

СЛЕДВАЙ ПОВЕЛИТЕ НА СЪРЦЕТО СИ. Никога не го пренебрегвай. То е личният ти пророк, който предвещава важните събития в твоя живот. Мнозина са се проваляли, защото от страх не са се доверявали на сърцето си. Но каква полза от страха, ако не вземеш под внимание предзнаменованията му за опасност и не се предпазиш? Висше е предимството на хората, надарени от природата с вярно сърце, защото то неуморно ги предупреждава за всевъзможни опасности и ги спасява от бедите. Неразумно е сам да търсиш несгодите, освен ако искаш да се изправиш лице в лице с тях и да ги победиш.

НЕ ЛЪЖИ, НО НЕ КАЗВАЙ И ЦЯЛАТА ИСТИНА. Нищо не изисква повече предпазливост, отколкото истината - това е пускане на кръв от сърцето. Необходимо е голямо умение, както за да я изречеш, така и за да я скриеш. Една-единствена лъжа може да разруши доброто име на честния човек. Хората смятат измамения за глупак, а измамника - за подлец, което е още по-лошо. Не всяка истина обаче трябва да се казва, защото може да засегне или теб, или другите.

ХВАЛИ САМО ТОВА, КОЕТО СИ ЗАСЛУЖАВА. Така даваш доказателство за добър вкус и показваш, че знаеш кое е добро и умееш да го цениш. Който познава съвършенството, той му засвидетелства заслуженото уважение и по такъв начин дава повод за коментари и пример за подражание, който поощрява към похвални дела. Това в същото време е и деликатен начин да оцениш достойнствата на присъстващите. Други, разбира се, постъпват обратно. Те се държат като клеветници - ласкаят присъстващите, а злословят за отсъстващите. Но успяват да въвлекат в подобен разговор само лекомислените хора, които не осъзнават, колко е коварно да говориш лошо пред едните за другите. Мнозина превъзнасят днешната посредственост и пренебрегват изключителния героизъм на миналото. Благоразумният човек би трябвало да прозре мерзостта им, да не се доверява на злостните, преувеличени хули на едните, и да не се главозамайва от ласкателствата на другите. Той трябва да знае, че и едните, и другите действат по един и същ начин, нагаждайки се според компанията, в която са попаднали.

МИРОЛЮБИВИЯТ ЧОВЕК ЖИВЕЕ ДЪЛГО. Живей мирно живота си и остави другите да живеят спокойно своя. Миролюбивите не само живеят, но и властват. Вслушвай се, вглеждай се, но и мълчи! Ден без конфликти осигурява спокоен сън. Да живееш пълноценно и с радост означава да живееш два живота - това е наградата за толерантността. Който нехае за онова, което не притежава, има всичко. Няма нищо по-вредно от това да вземаш всичко присърце. Еднакво глупаво е както да се тревожиш за нещо, което не те засяга, така и да пренебрегваш онова, което е важно за теб.

УВАЖАВАЙ ДРУГИТЕ. Всеки човек може да превъзхожда другия в нещо и никой не е толкова съвършен, че да е невъзможно да бъде надминат в някоя област. Да умееш да извличаш полза от всекиго е истинско изкуство. Мъдрият уважава всички, защото е способен да види доброто у всеки и знае цената на всяка сторена добрина. Глупакът не цени никого, защото не познава доброто и само лошото му прави впечатление.

НЕ ПРЕСТАВАЙ ДА ЖЕЛАЕШ И ДА СЕ СТРЕМИШ. И няма да бъдеш преситен и самодоволен. Така както тялото се нуждае от въздух, душата не може без въжделения. Ако човек притежава всичко, животът му ще бъде изпълнен с разочарования и неудовлетвореност. Дори в овладяването на знания трябва винаги да има още нещо неизвестно, което да подхранва твоето любопитство и да разпалва огъня на желанието. Стремежът вдъхновява и поддържа надеждата. Преситеността в щастието е пагубна. Помагай на другите и ги поощрявай, но никога не им позволявай да се чувстват напълно удовлетворени. Ако няма какво повече да желаеш, осъден си да се боиш от всичко - безрадостен жребий. Там, където свършват желанията, започва царството на страховете.

ПРИЕМАЙ НЕЩАТА ТАКИВА, КАКВИТО СА. Но никога превратно, макар и да те връхлетят неочаквано. Всяко нещо си има добра и лоша страна. И най-прецизният инструмент може да те нарани, ако не знаеш как да го използваш, и обратно - дори оръжието на неприятеля може да ти послужи за защита, ако умееш да боравиш с него. Много неща могат да ти причинят страдание, ако не си способен да извлечеш полза от тях. Всичко си има своите удобства и неудобства - умението се състои в това да се възползваш от предимствата, които ти предлага. Едно и също нещо може да изглежда съвсем различно, ако го виждаш от различен ъгъл. Приемай всичко в добра светлина и не смесвай бялото с черното. Има хора, които от всичко черпят радост, а други - само тъга. За да се предпазиш от превратностите на съдбата, приеми като основно житейско правило на всички времена мъдростта да виждаш нещата откъм добрата им страна.

НЕДЕЙ ЗЛОСЛОВИ. И не осъждай всичко, защото ще си спечелиш слава на клеветник. Не проявявай празно остроумие на чужд гръб - подобна духовитост лесно се постига, но е отблъскваща. Хората си отмъщават и на лошите думи отвръщат с още по-злостни хули. И тъй като ти си сам, а те са много, по-вероятно е да пострадаш, отколкото да ги убедиш в правотата си. Лошото у хората, макар и да дразни, не бива да бъде обсъждано. Злословието буди омерзение. И макар понякога важни особи да засвидетелстват внимание на клеветника, това е заради удоволствието, което им доставят подигравките по чужд адрес и не бива да се тълкува като показател за уважение към острия му ум. Който говори лошо за другите, чува двойно по-лоши думи за себе си.

СЛЕДВАЙ УПОРИТО ЦЕЛТА СИ. Някои хора, когато започват нещо, хвърлят всичките си усилия, по никога не го довеждат докрай. Те са изобретателни, но непоследователни и непостоянни и не заслужават възхищение, защото нищо не довършват. Всичко при тях приключва по средата на пътя. Понякога това се дължи на нетърпение, което е присъщо на испанците, както търпението е добродетел на белгийците. Белгийците довеждат нещата докрай, испанците ги приключват преди да са ги довършили. Те се стараят, докато преодолеят трудностите, но се задоволяват само с това, без да изпитат насладата от крайната победа. След като са доказали, че могат да се справят, губят желание да продължат. Те или не са достатъчно способни, или са непостоянни. Ако начинанието е добро, защо да не се доведе докрай? А ако е лошо, защо изобщо е трябвало да се започва? Ако си разумен ловец, сигурно няма да се задоволиш само да подплашиш дивеча, а ще го застреляш.

Упражнения за регулиране и хармонизиране на тялото
03 Март 2015 г. 22:18:56
Kiril Hinkov


Упражнения за регулиране и хармонизиране на тялото

Упражненията за регулиране на тялото представляват комбинация от изпитани методи и техники, произлизащи от теорията на източната и западна лечебна физкултура и практиката на бойните изкуства. Тези техники са адаптирани в обща програма и индивидуални програми за всеки отделен проблем. 

Упражненията имат за цел да засилят тялото, да успокоят нервната система и ума, да подпомогнат лечението на травми или да премахнат болка, да подобрят функцията на вътрешните органи, да приведат тялото и духа на човека във възможно най-добрата му форма. Подходящи са за всяка възраст и степен на физическа кондиция.

„Да се бориш с болестта, след като тя се е появила, е все едно да започнеш да копаеш кладенец, след като си ожаднял, или да ковеш оръжие, когато войната вече е започнала.”
Хуанди (Жълтият император)
„За вътрешното”

Още за полезността от упражненията: (тук)

ТРЕНИРОВКИ

За човешката душа
18 Септември 2010 г. 21:53:04
Kiril Hinkov


За човешката душа

" Душата, казва авва Евагрий Понтийски, се състои от три части. Когато добродетелтта се намира в мислителната част, се нарича внимателност, разсъдителност и мъдрост, когато е в желателната част, се нарича целомъдрие, любов и въздържание, когато е в раздразнителната част се нарича мъжество и търпение, а когато е в цялата душа – праведност" . Съответно с това се определя и активността – деятелността на душата с оглед на нейните сили и способности: "Дело на внимателността е да воюва с противните на нас сили, да покровителства добродетелите, да прогонва пороците, със средните (безразлични) неща да се разпорежда съобразно времето. Дело на разсъдителността е да устройва по подходящ начин всичко, способстващо за нашата цел, а дело на мъдростта – да съзерцава телесните и безтелесни твари във всяко отношение. Дело на целомъдрието е да гледа безстрастно на нещата, които обикновено събуждат у нас неразумни мечти и желания, дело на любовта – да се проявява почит към всяко лице, което носи Божия образ, такава, каквато е към първообраза (т.е. според логоса на образа - б.м.), въпреки, че демоните се опитват да унизят другия пред нас. Дело на въздържанието - с радост да отхвърля всичко, което услажда гърлото (т.е. чревоугодието, възбудеността и превъзбудеността, страстността, хедонистичната обвързаност, зависимостта от и привързаността към всичко тварно и не-божествено –б.м.). Дело на търпението и мъжеството – да не се боим от враговете и със желание да понасяме всякакви неприятности. Дело на праведността – да държи всички части на душата в съгласие и хармония помежду им."

Развиване на усета на дланите
07 Декември 2015 г. 23:23:32
Kiril Hinkov


Развиване на усета на дланите

Крайъгълен камък при практиката на чигун (яп. кико) е усещането на чи, възприемането на нейните проявления в цялото тяло и започване на работата с нея.

В началото е важно да се правят прости двигателни упражнения, които стимулират движението на енергията. В зависимост от възприемчивостта на практикуващия, усещането за топлина, тръпка, сърбеж, движение, подобно на вятър, почти веднага става съвсем осезателно.

Смята се, че най-лесно е това усещане да се добие в дланите. Това е така, защото те получават огромна информация за окръжаващия свят и съдържат много повече нервни окончания, отколкото останалите участъци от кожата. В инервацията на пръстите на ръцете вземат участие на практика всички сегменти на гръбначния мозък. От друга страна, ние сме свикнали да обръщаме голямо внимание на ръцете си и всяка промяна в тях е много по-осезаема. 

1. Започнете да разтривате дланите на ръцете си, докато се затоплят. За да постигнете това, търкайте с усещането, че между дланите има малко разстояние, което не можете да преодолеете. Сякаш магнитно поле, електрическо усещане, което разделя ръцете ви. 

2. Застанете в естествена позиция и отпуснете ръцете от двете страни натялото. Насочете пръстите си напред така, че дланите да гледат земята. Запонете да натискате с основата на дланите към земята, докато едновременно леко повдигате пръстите към небето. Правете го, колкото ви е приятно.

Имайте предвид, че излишното усърдие може само да навреди. Повтаряйте упражненията и не забравяйте да държите вниманието си върху частите на тялото, които участвуват в движението. Усещайте промените. Дишайте.

3.  Застанете в естествена позиция и отпуснете ръцете от двете страни на тялото. Започнете да вдигате двете ръце пред себе си, сякаш са под силна водна струя и вие я бутате нагоре с гърба на китките си. Пръстите сочат към земята, лактите са надолу. Когато стигнете над нивото на очите на височина, която ви е удобна, обърнете дланите напред и започнете бавно да спускате ръцете, като галите водата. Повтаряйте упражнението, докато ви е приятно.

 

\"\"

4. Застанете в ездачна позиция и докато клякате надолу и се изправяйте, махайте бавно и плавно, сякаш ръцете ви са крилата на огромен орел. Съчетайте го с дишането.

5. Застанете в естествена позиция и отпуснете ръцете от двете страни на тялото. Започнете да махате с китките си, колкото е възможно по-бързо, сякаш са крила на малко врабченце, борещо се за живота си. Усетете ципите между пръстите си.

6. Подпрете небето с две ръце, като се изпънете максимално нагоре. Свалете ръцето отстрани, докато не дойдат под корема ви, с длани нагоре и пръсти сочещи и едни към други. Повтаряйте упражнението, докато ви е приятно. Съчетайте го с дишането. 

\"\"

7. Подпрете небето с една ръка, докато другата натиска земята. В последната фаза извъртете китките си така, че пръстите сочат към вас. Разменете ръцете. Повтаряйте многократно. 

\"\"

8. Сложете ръцете си с длани нагоре пред гърдите. Лактите са плътно един до друг. Бутайте енергично с дланите настрани и пръстите нагоре, докато ръцете ви се изпънат. Върнете се в изходното положение и повтаряйте, докато ви е приятно. Съчетайте движенията с дишането.

 

 

\"\"

След упражненията стойте напълно неподвижни в естествена за вас позиция поне няколко минути. Естествено и постепенно удължавайте това време.

„Малки резултати за 100 дни, големи резултати – за 1000 дни.\"

 

При Денис и приятели
16 Януари 2012 г. 00:03:15
Kiril Hinkov


При Денис и приятели

Интервю на Кирил Хинков по Канал 1 на Националната телевизия - "Денис и приятели". 

 

Дзен навици
18 Януари 2017 г. 23:08:16
Kiril Hinkov


Дзен навици

 

 

 

 

 

 

  

 

* Прави само едно нещо в дадения момент.

* Прави го бавно и с внимание.

* Направи го до край.

* Прави малко.

* Оставяй пространство между нещата.

* Определи време за някои неща.

* Посвети известно време за седене.

* Усмихвай се и служи на другите.

* Превърни чистенето и готвенето в медитация.

* Мисли за това, което е необходимо.

* Живей просто.

Изложение на стоте болести от неизвестен автор

Лао Дзюн казваше:

Ако желаеш да се спасиш от катастрофа или да разрешиш даден проблем, то най-добре е от рано да предотврати тяхната поява в своя живот. Тогава няма да има трудности. За да излекуваш недъг или да се избавиш от болест е най-добре да се подготвиш за отрано за тях. Тогава ще има изход щастлив.

Днес хората не обръщат внимание на това и не се стараят да предотвратяват болестите. Те насочват силите си за това, как да се излекуват. Не се предпазват от рано, а се опитват да се лекуват с помощта на лекарства. Ето защо има владетели, които не са способни да опазят жертвения олтар на държавната власт. Има и такива същества, които не са способни да се запазят непокътнати през дългия си живот. По такъв начин мъдрия човек постига щастие, когато още няма и знак за това. Той се спасява от бедата, преди тя да се е появила. Та нали катастрофата се ражда от дреболия, а болестта от най-незначителни отклонения.

Хората смятат, че малкото добро не носи полза, затова не желаят да правят добро. Струва им се, че малкото зло не вреди и затова не се поправят. Ако не натрупваме доброто малко по малко, няма да получим великата Сила. Ако не се въздържаме от малкото зло, ще извършим голямо престъпление. Ето защо, ще изберем най-важното, за да покажем как то се ражда.

И така, ето стоте болести:

  1.  Не познавайки постоянството – ту се радваш, ту се гневиш – това е болест.
  2. Забравяйки за дълга, да се стремиш към изгода – това е болест.
  3. Да обичаш чувствените наслаждения, унищожавайки силата – това е болест.
  4. Да обичаш, привързвайки се с цялото си сърце - това е болест.
  5. От ненавист да желаеш нечия смърт - това е болест.
  6. Да не забелязваш, че заради разпуснатост и алчност правиш грешки - това е болест.
  7. Да ругаеш хората, хвалейки себе си - това е болест.
  8. Да се променяш непрекъснато, отнасяйки се снизходително към себе си - това е болест.
  9. Да бъдеш прекалено разговорчив, обичайки да бъбриш - това е болест.
  10. Да се радваш, преследвайки сгрешилия - това е болест.
  11. Гордеейки се със знания, да презираш другите - това е болест.
  12. Използвайки властта си, да вършиш произвол - това е болест.
  13. Да смяташ хората за грешни, а себе си – за прав - това е болест.
  14. Да обиждаш, обръщайки се небрежно към слабите и беззащитните - това е болест.
  15. Да побеждаваш хората, прилагайки сила - това е болест.
  16. Да лентяйстваш, усещайки своята власт и сила - това е болест.
  17. Да говориш, стремейки се да побеждаваш хората - това е болест.
  18. Да вземеш назаем, забравяйки да върнеш - това е болест.
  19. Да смяташ хората за неправедни, мислейки за своята праведност - това е болест.
  20. С прямотата си да вредиш на хората - това е болест.
  21. Да не обичаш хората, а само себе си - това е болест.
  22. Да се гордееш със себе си и в добро разположение и при гняв - това е болест.
  23. Да смяташ другите за глупави, а себе си за мъдър - това е болест.
  24. Да се изтъкваш, вършейки достойна постъпка - това е болест.
  25. Да намираш недостатъци на известните хора - това е болест.
  26. Да се оплакваш от това, че трябва да се трудиш - това е болест.
  27. Да приемаш илюзиите за реалност - това е болест.
  28. Да се радваш на чуждите грешки - това е болест.
  29. Да се гордееш пред хората със своето богатство - това е болест.
  30. Да бъдеш аристократ и да презираш хората - това е болест.
  31. Да бъдеш беден и да завиждаш на богатите - това е болест.
  32. Да си плебей и да говориш лошо за аристократите - това е болест.
  33. Да клеветиш хората, стремейки се към благоразположение - това е болест.
  34. Да се изтъкваш, чрез своята Дъ (нравственост) - това е болест.
  35. Да постигнеш успех, нанасяйки някому поражение - това е болест.
  36. Да нарушаваш справедливостта - това е болест.
  37. От любов към себе си, да не виждаш смисъла - това е болест.
  38. Да запазиш своята безопасност за сметка на другите - това е болест.
  39. Да си ревнив - това е болест.
  40. Заради избухливост да влизаш в противоречие с околните - това е болест.
  41. Много да ненавиждаш и малко да обичаш - това е болест.
  42. Да обсъждаш постоянно, кое е истина и кое лъжа - това е болест.
  43. Да прехвърляш отговорността на другите - това е болест.
  44. Да отхвърляш същността, привързвайки се към външното - това е болест.
  45. Да обсъждаш достойнствата и недостатъците на другите - това е болест.
  46. Да вярваш на себе си, считайки другите за лъжци - това е болест.
  47. Да помагаш на хората, надявайки се награда - това е болест.
  48. Да осъждаш човек за това, че не те е облагодетелствал - това е болест.
  49. Да се разделиш с човек, разкайвайки се за това - това е болест.
  50. Да обичаш да те увещават, когато си сърдит - това е болест.
  51. Да ругаеш и обиждаш всякакви живи твари - това е болест.
  52. С магьоснически методи да нанесеш някому вреда - това е болест.
  53. Да обиждаш и порицаваш талантливите - това е болест.
  54. Да мразиш хората за това, че те превъзхождат - това е болест.
  55. Да се пристрастиш към различни упойващи билки - това е болест.
  56. Ако няма хармония в сърцето - това е болест.
  57. Да си спомняш за старите обиди - това е болест.
  58. Да вдигаш много шум за някакви твои способности - това е болест.
  59. Да не възприемаш увещания и критики - това е болест.
  60. Използвайки официални жалби, да победиш някого - това е болест.
  61. Да спориш с глупака - това е болест.
  62. Да постъпваш лекомислено в трудна ситуация - това е болест.
  63. Да подстрекаваш към беззаконие - това е болест.
  64. Да обичаш да се смяташ за прав - това е болест.
  65. Много да се съмняваш и малко да вярваш - това е болест.
  66. Да се надсмиваш над лудите и болните - това е болест.
  67. Да седиш мързеливо и да не съблюдаваш ритуалите - това е болест.
  68. Грозни думи и зли слова - това е болест.
  69. Небрежно и с презрение да се отнасяш към възрастните и децата - това е болест.
  70. Злобно отношение и некрасиво поведение - това е болест.
  71. Да си непостоянен - това е болест.
  72. Привързаност към веселието и шегите - това е болест.
  73. Да обичаш да разграничаваш хората - това е болест.
  74. Хитрост и ласкателство - това е болест.
  75. Да желаеш да получиш нещо чрез измама - това е болест.
  76. Да лъжеш и да нарушаваш своите обещания - това е болест.
  77. Да буйстваш и безчинстваш, когато си пиян - това е болест.
  78. Да ругаеш и сквернословиш по адрес на вятъра и дъжда - това е болест.
  79. Да желаеш да убиеш заради лоши думи - това е болест.
  80. Да подтикваш към прекъсване на бременността - това е болест.
  81. Да се бъркаш в чужди дела - това е болест.
  82. Да надничаш и послушваш скришом - това е болест.
  83. Да вземеш назаем и да се скриеш от заемодателя - това е болест.
  84. Да не се вслушаш в противоположното мнение - това е болест.
  85. Да харесваш резкия отказ - това е болест.
  86. Настойчиво да преследваш жените - това е болест.
  87. Заради стари заблуди да въвеждаш в заблуда и друг - това е болест.
  88. Да разваляш птичите гнезда и да чупиш яйцата - това е болест.
  89. Да убиваш зародиш и да режеш плът - това е болест.
  90. Да причиняваш беди чрез огън и вода - това е болест.
  91. Да се смееш над слепите, глухите и немите - това е болест.
  92. Да подтикваш към встъпване в брак - това е болест.
  93. Да учиш хората да правят провокации - това е болест.
  94. Да учиш хората да вършат зло - това е болест.
  95. Да променяш отношението си към попадналия в беда - това е болест.
  96. Да желаеш нещастието, призовавайки бедата - това е болест.
  97. Да харесаш нещо и да пожелаеш да го отнемеш - това е болест.
  98. Насила да отнемеш вещите на хората - това е болест.
  99. Да действаш с користни подбуди - това е болест.
  100. Да нямаш собствено мнение - това е болест.

Лао Дзюн казваше:

Ако не забравяш за необходимостта да се избавиш от тези сто болести, тогава няма да те сполети беда. Всички недостатъци и болести ще те отминат сами. Винаги ще получаваш помощ и поддръжка в трудни моменти, а твоите деца и внуци никога няма да се лишат от помощта на Небето.