Кьокутен - Точка на пречупване

Български

Предстоящи събития

Последни статии

Точка на пречупване
12 Февруари 2018 г. 23:09:13
Kiril Hinkov


Точка на пречупване

Кьокутен - (яп.) точка на пречупване; кръстопът на истината; слънчево затъмнение.
Кьоку - крайна степен, крайност, предел, пик, кулминация, апогей, кръстопът
Тен - точка, небе
 
Когато силите на човек са изчерпани докрай, отчаянието му е пълно и той не знае - ще живее или ще умре, ще победи или ще падне, ще остане или ще бъде отнесен, ще спечели или ще загуби всичко .... Когато се чуди да продължи или да се откаже, да опитва ли отново или да спре, да пусне ли дръжката на меча и да затворим очи за почивка .... тогава той се намира на кръстопът, точка на пречупване, кьокутен. Върховно напрежение, отчаяние, изнемога, несигурност, страх, безнадеждност, тъмнина.
 
Моментът на истината. Кой съм аз? Какво наистина искам? Кой път да хвана? Кое е важно да направя? Трябва ли? Не може ли друг път?
 
Можеш да разбереш, какъв си наистина, само когато ножът опре до кокала ... Тогава имаш нужда от приятели ...
Упражнения за регулиране и хармонизиране на тялото
11 Февруари 2018 г. 12:06:28
Kiril Hinkov


Упражнения за регулиране и хармонизиране на тялото

Упражненията за регулиране на тялото представляват комбинация от изпитани методи и техники, произлизащи от теорията на източната и западна лечебна физкултура и практиката на бойните изкуства. Тези техники са адаптирани в обща програма и индивидуални програми за всеки отделен проблем. 

Упражненията имат за цел да засилят тялото, да успокоят нервната система и ума, да подпомогнат лечението на травми или да премахнат болка, да подобрят функцията на вътрешните органи, да приведат тялото и духа на човека във възможно най-добрата му форма. Подходящи са за всяка възраст и степен на физическа кондиция.

„Да се бориш с болестта, след като тя се е появила, е все едно да започнеш да копаеш кладенец, след като си ожаднял, или да ковеш оръжие, когато войната вече е започнала.”
Хуанди (Жълтият император)
„За вътрешното”

Още за полезността от упражненията: (тук)

ТРЕНИРОВКИ

Енергия и хармонизиране - ки, айки, киай
28 Януари 2018 г. 11:15:10
Kiril Hinkov


Енергия и хармонизиране - ки, айки, киай

В бойното изкуство се говори за "ки" (яп.) или "чи" (кит.) - като за някаква форма на енергия.

В този вид, в който се използва в техниките, "ки" е наситеността, която идва с  правилната стойка, усещането за централна линия, правилно дишане, взривна сила на фокусираната енергия, тайминг ... Те се съчетават заедно и човек достига до състояние на съвършено равновесие. Може да се каже, че овладяването на „ки” – това е „владеене на равновесието”.

Айки – хармонизиране на възприятията и усещането.
Ай – 1. хармония, сливане 2. викам
Ки – вътрешно усещане за взимодействие, връзка, отношение с някого или нещо. 

В айкидо ”да се хармонизира ки” означава на първо място да се възприемат всички елементи, които произтичат от състоянието на противника - сила, скорост, координация и ритъм. С времето практикуващият става все по-възприемчив към това, как противникът се кани да атакува, в каква посока смята да се движи и къде фокусира силата си. Тази способност да се „вижда / чувства енергията” е една от главните цели на тренировката. Колкото и силна да е атаката, боецът има възможността да се присъедини към нея и да я поведе в безопасна посока.

Кацуюки Кондо сенсей от Дайто рю описва „айки” като „извеждане от равновесие на противника в момента на контакта с него”. В същия миг, в който атакуващият ви докосне, той вече трябва да е дебалансиран.

В Янаги рю „айки” се определя като „методи и техники, които въздействат върху сетивата и възприятието на противника”. Такива са техники, които го дебалансират, без да е задължитено необходим физически контакт. Те се опират върху дишането, като основа на всяко движение и действие. Други принципи на Айки са: „Постоянно взаимодействие - ти и противникът ставате едно.”, "Допълващи движения - тръгни с него и обърни силата му, за да го изпратиш обратно.", "Измама, прикриване, изненада.", "Правилно използване на стойката и костната структура.", "Идеално равновесие без преразтягане."

Киай

В тесен смисъл това е вик, който се използва, за да фокусира енергията на прилагащия сила. Този вик спомага за по-силно въздействия, объркване и уплашване на противника, а също така за повдигане на собствения дух.

В широк смисъл това е фокусирано прилагане на сила и енергия, за да се  хармонизира ситуацията. Киай може да се предаде чрез вик, но не е само вик. Звукът е много малка част от КИАЙ. И в никакъв случай не е най-съществената. КИ-АЙ е разпростиране навън на усещането, АЙ-КИ е приемането на енергия, сливането с нея и хармонизирането й. В бойното изкуство те се преподават като един принцип, двете страни на една монета – въздействие за хармонизирането на ситуацията.

„Да достигнеш хармония с вселената, означава да бъдеш в равновесие.”

„Загубата на собственото его е начин за подчинение на естествения поток на вселената.”

"Войнът е като светлината, отвори ли се вратата, стаята мигновено е осветена."

Прочетете и статията "Още за ки" на Оливие Несмон

Регулиране на тялото
22 Януари 2018 г. 10:19:27
Kiril Hinkov


Регулиране на тялото

Упражнения за регулиране на тялото на основата на бойните изкуства.

Вторник и четвъртък от 11:00 до 13:00 часа
Събота от 14:00 до 15:30 часа.

Индивидуални тренировки с предварително записване за изготвяне на домашна програма за самостоятелна работа: вторник и четвъртък от 10:00 до 11:30 часа.

"Център по борба и вдигане на тежести", зала Айкидо, зад бейзболното игрище на Дианабад. На паркинга на комплекса се влиза от улица Пимен Зографски, №3.

Транспорт:
Метро
Автобус 102, 94, 88
Маршрутни таксита 7, 8, 32.

Упражненията представляват комбинация от изпитани методи и техники, произлизащи от теорията на източната и западна лечебна физкултура и практиката на бойните изкуства. Тези техники са адаптирани в обща програма и индивидуални програми за всеки отделен проблем. 

Упражненията може да се практикуват от всеки, без значение от възрастта и здравословното му състояние. Целта им е, без високо натоварване, в сравнително кратко време, да се приведат тялото и самочувствието на практикуващите в оптимално състояние.

Месечен членски внос: 45 лева за всички тренировки на клуба. Включително и тренировките по самопредпазване и самозащита. Ако родител участва в тренировките на клуба с детето си, членският внос за двамата е един. 25 лева за участие в една група по интереси. Първата тренировка е безплатна.

За повече информация и индивидуални консултации:
Кирил Хинков, GSM: +359882744783

Легенда за островитяните
17 Януари 2018 г. 14:12:49
Kiril Hinkov


Легенда за островитяните

Oт книгата „Суфиите” на Идрис Шах

“Обикновените хора се разкайват за греховете си, избраните съжаляват за невнимателността си.” Зул-Нун Мисри (Египтянина)

Имало едно време в една далечна страна една идеална общност. Нейните членове не изпитвали страховете, кои­то ние храним днес. Вместо несигурност и колебания те имали твърда цел в живота и съвършени средства за самоизразяване. Макар да липсвали стреса и напреженията, ко­ито човечеството сега разглежда като съществени за своя прогрес, техният живот бил по-богат, защото вместо тези неща имало други, по-добри. Затова и техният начин на живот бил малко по-различен. Бихме могли дори да ка­жем, че нашите сегашни възприятия представляват груба, изопачена версия на реалните възприятия, характерни за тази общност.
Те живеели реален живот, а не полусъществуване.
Те имали водач, който открил, че страната им щяла ла стане необитаема за период от, да речем, 20 000 години. Той планирал тяхното бягство, разбирайки пре­красно, че наследниците им ще могат да се върнат в къщи едва след множество опити.
Водачът открил подходящо убежище на един остров, чиито характеристики били само приблизително сходни с тези на родната им страна. Поради разликата в климата, имигрантите трябвало да се изложат на определени преобразования, които ги направили физически и умствено пригодни за новите условия; груби възприятия, например, заместили по-фините, както ръката на извършващия ръчен труд става по-груба заради нуждите на работата му.
За да намалят мъката от сравнението между старото и новото състояние, те трябвало почти изцяло да забравят миналото си. Останали само смътни спомени, които обаче били достатъчни, за да възпроизведат пълната картина на миналото, когато дойдело времето за това.
Системата била доста сложна, но добре организирана. Органите, с помощта на които хората оцелявали на остро­ва, били превърнати също и в органи за умственa и физическa насладa. Органите, които играели главна роля в старата им родина, били поставени в специалнa форма на временно бездействие и свързаност със сенчестата памет, гото­ви за евентуална активация.
Бавно и мъчително имигрантите се разселили по ост­рова, приспособявайки се към новите обстоятелства. Ре­сурсите на острова, съчетани с определени човешки уси­лия и добър водач, били такива, че позволявали на хората да се преместят на друг остров обратно по пътя към родината. Това бил само първия от пореди­цата острови, на които трябвало да се осъществи процесът на постепенна аклиматизация.
Отговорността за тази „еволюция" била възложена на хората, които можели да я понесат. Те не били много, защо­то за повечето било съвършено невъзможно усилието да побе­рат в ума си и двата вида знание. Единият от тях изглежда влизал в конфликт с другия. Няколко специалиста пазели „специалната наука".
„Тайната", методът за осъществяване на прехода, не бил нищо повече от знание за мореходното изкуство и не­говото приложение. За бягството, били нужни инструктор, материали, хора, усилия и разби­ране. Хората трябвало да се научат само да плуват и да строят кораби.
Онези, които били отговорни за това бягство, разяс­нили на всички, че е необходима известна подготовка, пре­ди някой да се научи да плува или да вземе участие в стро­ежа на кораб. За известно време процесът се развивал за­доволително.
Тогава едни човек, който в този момент бил лишен от не­обходимите качества, възстанал срещу установения ред и успял да прокара една превъзходна идея. Той забелязал, че изискването да се върнат поставяло тежък и често неже­лан товар върху хората. Същевременно те били склонни да повярват в нещата, които им били съоб­щили относно операцията по бягството. Човекът осъзнал, че може да придобие власт и да си отмъсти на тези, които по негово мнение несправедливо го подценили, чрез просто използване на фактите.
И той предложил да отстрани товара, като заяви, че няма такова бреме.
Направил след­ното заявление: „Човек няма нужда да интегрира своя ум и да го обу­чава по описания начин. Човешкият ум е сам по себе си устойчив, непрекъснат и последователен. Казано ви е, че трябва да станете занаятчии, за да можете да построите кораб. Аз пък ви казвам, че вие не само не трябва да става­те занаятчии, но и изобщо нямате нужда от кораб! Остро­вният жител трябва да съблюдава само няколко прости правила, за да оцелее и да остане неделима част от обще­ството. Чрез своя здрав разум, вроден във всеки, човек може да добие всичко на този остров, който е наш дом, обща собственост и наследство на всички!”
След като предизвикал интерес у хората, сладкодумникът започнал да привежда „доказателства" за истинно­стта на своето послание: “Ако корабите и плуването са нещо реално, покажете ни кораби, които са осъществили плаването, и плувци, които са се върнали!”
За инструкторите това било предизвикателство, на ко­ето те не можели да отговорят. То било построено върху допускане, погрешността на което развеселената тълпа не можела да съзре. Нали виждате, че корабите никога не се връщат от другата земя. Завърналите се плувци пък били претърпели адаптация, която ги правела невидими за тълпата.
И така, хората настоявали за убедително доказателство.
- Корабостроенето - заявили специалистите в после­ден опит да вразумят разбунтувалите се - е изкуство и за­наят. Изучаването и упражняването на това знание зависи от притежаването на особени техники. В своята съвкуп­ност те образуват една цялостна дейност, която не може да бъде разложена на части и изследвана, както вие иска­те. Тази дейност е неосезаема, тя е елемент, който ние нари­чаме барака, откъдето идва и думата „барка" - кораб. Тази дума означава „тънкост, финост", и не може да ви бъде показана.
- Изкуство, занаят, цялост, барака - пълни глупости! - крещели революционерите.
И те обесили всички корабостроители, които успели да открият.
Новото евангелие било приветствано навсякъде като освободително. Човекът изведнъж открил, че е вече зрял! Той имал усещането, че най-накрая се освободил от отговорността.
Повечето други начини на мислене били задушавани от простотата и удобството на революционната концеп­ция. Скоро тя била призната за основополагащ факт, кой­то никога не бил оспорван с рационални аргументи. Под рационално, естествено, се разбирало всичко онова, което хармонизирало с официално приетата теория, върху коя­то се изграждало и самото общество.
Идеите, които се противопоставяли на новата социал­на концепция, били просто наричани ирационални. Всич­ко ирационално било обявено за лошо. Дори и да има някакви съмнения, индивидът трябвало да ги потиска или отстранява, тъй като бил длъжен да бъде рационален на всяка цена.
Не било много трудно да бъдеш рационален. Трябва­ло само да се придържаш към ценностите на обществото. Доказателства за истинността на рационалността не липс­вали - достатъчно било хората да не мислят за живота отвъд очертанията на острова.
Обществото постигнало временно равновесие на ост­рова и разглеждано само по себе си, сякаш било удовлет­ворително завършено. То се изграждало върху разума и емоцията, превръщайки и двете в нещо приемливо. Канибализмът например бил позволен, тъй като за него се на­мирали достатъчно рационални основания. Човешкото тяло било определено като хранително. Хранителността била характеристика на храната. Затова човешкото тяло било храна. За да се компенсират недостатъците на този род заключения, била направена следната отстъпка. Канибализмът бил контролиран в интерес на обществото. Компромисът се превърнал в търговска марка на времен­ния баланс. Непрекъснато някой посочвал нов компромис и борбата между разума, амбицията и общността пораж­дала нова социална норма.
След като корабостроителните умения нямали никак­во очевидно приложение в обществото, подобни усилия лесно били определяни като абсурдни. Нямало нужда от кораби, защото нямало къде да се пътува. Изводите от определени предпоставки винаги могат да „докажат" тези предпоставки. Именно това се нарича „псевдоистинност", която е заместител на реалната истинност. Такъв е начинът ни на разсъждение, когато всеки ден допускаме, че ще жи­веем и на следващия ден. Но нашите островитяни прила­гали този принцип навсякъде.
Две статии от голямата Островна Универсална Енцик­лопедия показват по какъв начин действал процесът. Из­вличайки своите мъдрости от единствената умствена хра­на, достъпна за тях, островните учени произвели съвсем честно следния вид истина:
КОРАБ: Разстройващо. Въображаемо превозно сред­ство, с което самозванци и измамници твърдели, че могат да прекосят водата", а сега научно установен абсурд. На Острова не са известни непромокаеми материали, от кои­то може да бъде построен подобен „кораб", да не говорим за реалното съществуване на земи извън пределите на Ос­трова. Проповядването на „корабостроенето" е углавно престъпление по силата на чл. XVII от Наказателния Ко­декс, алинея 3, буква К: Защита на доверчивите. КОРАБО­СТРОИТЕЛНАТА МАНИЯ представлява крайна форма на умствен солипсизъм, симптом на лоша приспособимост. Всички граждани имат конституционното задължение да уведомяват медицинските власти в случай, че заподозрят в някой индивид наличието на подобни трагични условия.
Вж. Плуване; Умствени отклонения; Престъпление (Уг­лавно).
Литература: Смит, Дж. Защо ,,корабите" не могат да бъдат построени. Островен университет, монография № 1151.
ПЛУВАНЕ. Неприятно. Предполагаем метод за при­движване на тялото във водата без удавяне, по правило с цел ..достигане на място извън Острова". Изучаващият това неприятно изкуство трябва да се подложи на гротес­ков ритуал. По време на първия урок той трябва да се про­стре на пода и да движи ръцете и краката си по командата на „инструктор". Цялото понятие се основава върху жела­нието на самозвани „инструктори" да доминират над лековерните във варварските времена. Неотдавна култът приема и формата на епидемания.
Вж. КОРАБ; Ереси; Псевдоизкуство.
Литература: Браун, У. Великото „Плуване". - Лудост, в 7 тома. Институт за обществена прозрачност.
Думите „разстройващо" и „неприятно" се използвали на острова за обозначаване на нещо, което влиза в конф­ликт с новото евангелие, известно като „Удоволствие". Идеята била, че хората сега ще си доставят удоволствия сами, в рамките на общата потребност да угаждат на Държавата. Под Държава се разбирало „всички хора".
Едва ли е учудващо, че от ранни времена самата идея за напускане на острова изпълвала хората с ужас. Подо­бен неподправен страх често се чете и по лицата на много­годишни затворници, на които предстои да бъдат освобо­дени. „Извън" мястото на затворничество лежи един смътен, непознат и страшен свят.
Островът не бил затвор. Но той бил клетка с невидима решетка, много по-ефикасна от реалните затвори.
Островното общество ставало все по-сложно и по-слож­но и ние можем да разгледаме само някои от неговите ха­рактерни черти. Литературата му била богата. Освен ху­дожествени произведения имало много научни и публици­стични книги, които обяснявали ценностите и достижени­ята на нацията. Налице била също и система от алегорични фантазии, която описвала колко ужасен би бил животът, ако обществото не се било организирало по съвременния сигурен модел.
От време на време инструкторите се опитвали да помогнат на цялата общност да избяга. Капитани се жертвали заради възстановяването на социалния климат, в който скритите сега корабостроители биха могли да възобновят работата си. Всички тези опити се обяснявали от историците и социолозите с условията на острова, без дори да възникне мисълта за някакъв контакт с фактори извън това затворено общество. Било сравнително лесно да се дадат приемливи обяснения на почти всичко. Не се говорело за принципи на етиката, защото учените продължавали да изучават с истинско себеотрицание само онова, което из­глеждало истинско. „Какво повече можем да направим?" - където думата „повече" предполагала, че алтернативата може да бъде само количествена. Или пък се питали: „Как­во друго можем да сторим?" - придавайки на думата „дру­го" значението на нещо различно. Техният истински про­блем се състоял в това, че се смятали за способни да фор­мулират въпроси, но пренебрегвали простия факт, че от­говорите могат да бъдат също толкова важни, колкото и въпросите.
Разбира се, островитяните разполагали с много време и пространство за спекулации и действия в рамките на сво­ята ограничена общност. Разнообразието на идеи и раз­личните мнения създавали впечатлението за свобода на мисълта. Мисленето било насърчавано, стига само да не било „абсурдно".
Свободата на словото също била разрешена. От нея обаче имало малко полза без развитието на истинско раз­биране на проблемите, към което никой не се стремял.
Трудът и усилията на мореплавателите трябвало да приемат други измерения в съответствие с измененията в общността. Това направило тяхната реалност още по-озадачаваща за учениците, които се опитвали да следват указанията им от гледна точка на островната идеология.
Сред цялото това объркване дори способността да по­мнят относно възможността за бягство понякога изглеж­дала като пречка. Възбуденото от възможността за бягство съзнание не било много разборчиво в средствата. Най-че­сто обаче потенциалните беглеци намирали някакъв заме­стител. Смътното понятие за мореплаване е абсолютно безполезно без представата за ориентация. Дори и най-страстните потенциални корабостроители били обучава­ни да вярват, че вече притежават тази способност за ори­ентация. Те се смятали за окончателно съзрели и мразели всеки, който им напомнял, че имат нужда от подготовка.
Странни версии за плуването и корабостроенето често измествали възможностите за реален прогрес в тези изку­ства. Голяма вина за това носели защитниците на псевдоплуването и алегоричните кораби, обикновени мошеници, които обучавали онези, които били твърде слаби, за да плуват, или предлагали място на кораби, които никога нямало да бъдат построени.
Обществените нужди направили необходима появата на някои форми на ефикасно мислене, които се развили в това, което днес наричаме наука. Достойният за почита­ние подход, абсолютно задължителен за областите, в кои­то намира приложение, в края на краищата надраснал соб­ственото си предназначение. Малко след революцията на „Удоволствието" подходът, наричан „научен", се разпрострял върху всички видове идеи. В крайна сметка нещата, които не можели да бъдат вкарани в неговите рамки, били отбелязвани като „ненаучни", още един удобен синоним за „лоши". Думите неволно се превръщали в пленници, а след това автоматично били поробвани.
В отсъствието на подходяща нагласа, подобно на хора, затворени в чакалня и жадно четящи наличните там спи­сания, островитяните започнали да търсят заместители за изпълнението на онова, което било оригиналната (и всъщност окончателна) цел на изгнанието на тази общност. Някои успели да насочат вниманието си към повече или по-малко емоционални ангажименти. Имало различни видове емоция, но липсвала адекватна скала за тяхното измерване. Всички емоции се смятали за „дълбоки", във всеки случай по-дълбоки от това, което не било емоция. Чувствата, които карали хората да извършват забележи­телни по своята интензивност физически и интелектуални подвизи, автоматично се определяли като „дълбоки".
Повечето хора си поставяли цели или позволявали на другите да им поставят цели. Те били в състояние да след­ват един или друг култ, да трупат пари или да се издигат в обществото. Някои се кланяли на определени неща и се смятали за по-висши в сравнение с останалите. Други пък, отричайки всякакво идолопоклонничество, смятали, че нямат никакви идоли и затова могат спокойно да прези­рат всички останали.
С течение на вековете островът бил покрит с останки от тези култове. За разлика от обикновените руини тези останки били способни да се размножават. Благожелателството и новите хора съединявали култовете и ги рекомбинирали, поради което те възниквали под нова форма. За любителя и интелектуалеца това представлявало истинска мина за научни изследвания, пълна с „инициативен" (посветителски) материал и създаваща удобното чувство за разнообразие.
Появявали се великолепни съоръжения за задоволява­не на ограничените потребности. Дворци и паметници, музеи и университети, научни институти, театри и стадио­ни покривали като гъби след дъжд територията на острова. Хората естествено се гордеели с тези институции, голя­ма част от които били свързани - или поне така се смятало, с постигането на крайната цел, макар че повечето дори не знаели каква именно била тя.
Корабостроенето било свързано с някои измерения на тази дейност, но по начин, който оставал скрит за широ­ката публика.
Нелегално кораби вдигали платна, а истински инструктори продължавали да учат другите да плуват...
Условията на острова все още не изпълвали с отчаяние тези отдадени на делото хора. В края на краищата всички те били израснали в същата тази общност, имали нерушими връзки с нея и с нейната съдба.
Често обаче те трябвало старателно да се предпазват от вниманието на своите съграждани. Някои „нормални" островитяни се опитвали да ги спасят от самите тях. Дру­ги искали да ги убият поради също толкова възвишени причини. Някои дори търсели упорито помощта им, но не успявали да ги открият.
Всички тези реакции по повод съществуването на плув­ците имали една и съща причина, макар и филтрирана от различни видове умове. Тази причина се състояла в това, че никой не знаел какво представлява плувецът, с какво точно се занимава или пък къде може да бъде открит.
Животът на острова ставал все по-цивилизован и заед­но с цивилизацията избуявало едно странно, но логично занимание. То се изразявало в изказването на съмнения в реалността на системата, в която обществото живеело. Стигнало се дори до осмиване на обществените ценности и подлагането им на остра сатира. Тази дейност можела да има весело или тъжно лице, но в действителност се превърнала в досаден ритуал. Потенциално ценно зани­мание, тази критична нагласа често не била в състояние да упражнява своята действително творческа функция.
Хората чувствали, че давайки временен израз на чув­ствата си, по някакъв начин биха могли да ги омекотят, изтръгнат или опитомят. Сатирата минавала за изпълне­на със смисъл алегория; алегорията се приемала, но оста­вала неразбираема. Пиеси, книги, филми, поеми и памфлети били обичайното средство за постигане на този ефект, макар че значителна част от движението се осъществявало в академичните кръгове. За мнозина островитяни изглеж­дало по-еманципирано, по-модерно или прогресивно да следват именно този култ, а не някой друг.
От време на време се появявал някой кандидат за зва­нието плувец, но само за да извлече някакви лични обла­ги. Обикновено се реализирал следният стереотипен раз­говор:
- Искам да се науча да плувам.
- Искаш ли да спечелиш нещо с това изкуство?
- Не. Искам само да взема със себе си моя тон зеле.
- Какво зеле?
- Храната, от която ще имам нужда на другия остров.
- Но там има по-добра храна.
- Нямам представа за какво говориш. Не мога да бъда сигурен. Просто трябва да взема моето зеле.
- Но ти няма да можеш да плуваш с един тон зеле.
- Тогава няма да дойда. Ти наричаш зелето ми баласт. А аз го наричам съществена храна.
- А ако допуснем, просто като алегория, че под „зеле" ние имаме предвид „предпоставки" или „разрушителни идеи"?
- Тогава ще откарам зелето си при някой инструктор, който ще разбере нуждите ми.
Легендата не е приключила, за­щото на острова все още има хора.

Бойното изкуство - Будо и Буджуцу
05 Ноември 2017 г. 09:21:55
Kiril Hinkov


Бойното изкуство - Будо и Буджуцу

Будо е термин, често превеждан като „боен път”, който се използва в Япония за общо наименование на всички бойни изкуства, използвани като метод за култивиране на човека. Бу означава "боен", „въоръжение”, „насилие”, както и „да спреш, да забраниш, да доведеш до край”. До – път или начин.

Буджуцу означва дословно "бойно изкуство или техника". При него акцентът е върху реалната техника и начините за победа и спирането на насилието.  

В бойното изкуство се е смята, че има три големи области на развитие:
- бойна техника и самоотбрана;
- начини за лечение, оздравяване и здравословен живот;
- регулиране на ума, мисловни упражнения, медитация.
Чрез изучаването на това, ние можем да се погрижим за себе си, когато някой иска да ни причини зло, да живеем пълноценен, активен живот и да достигнем до висотата на човешкото мислене и дух.
Здрав човек не е този, който не страда от физически или психически болести, а този, който въпреки тях яде с удоволствие, спи спокойно, има дружелюбен и весел характер, свободно общува с хората, отличава се със здравомислие и вътрешен мир. Понятието "дълголетие" не се изчерпва само с достигането на преклонна възраст, а по-скоро е продължаването на младостта и способността да се радваме на живота през всичките дни, които са ни отпуснати на тази земя.   
Войн не е този, който може да победи всеки във физически сблъсък, а този, който, прозрял човешката природа и мислене, се опитва да даде най-доброто развитие на една ситуация. Ситуация, в която хората се изправят един срещу друг, заради своите си хорски интереси, без дори да виждат, какво се случва около тях. 
И така се стига до стратегията. Да избираш живота си, чрез всяка следваща стъпка. 

"… Никога не пропускайте всекидневната си тренировка. Постоянно се опитвайте да подобрите техниката си чрез опити и грешки. По този начин бавно ще изградите основата на ума си. И тогава, неочаквано, ще придобиете непобедима техника. С отворените очи на ума си ще можете да чуете шепота на птиците, звука на вятъра, принципа на вселената. Ще бъдете способни да изпреварите намерението на противника, преди да удари или да отвори устата си. Ще ви се струва, че атаките идват към вас със забавена скорост .... Най-висшето умение, което води към непобедимостта, може да бъде постигнато само с първокачествен ум... " 

Казуми Табата
“Секретни тактики”

ТРЕНИРОВКИ 

Февруари 2018

 ПВСЧПСН
05 1

2018-02-01

10:00 Упражнения за регулиране на тялото - Център по борба - Дианабад
19:30 Тренировка по джуджицу - Център по борба, Дианабад

2 3

2018-02-03

12:30 Тренировка по джу джицу и самоотбрана - Център по борба - Дианабад
14:00 Упражнения за регулиране на тялото - Център по борба - Дианабад

4
065

2018-02-05

19:00 Тренировка по карате Шотокан - техникум Попов

6

2018-02-06

10:00 Упражнения за регулиране на тялото - Център по борба - Дианабад
19:30 Тренировка по джуджицу - Център по борба, Дианабад

7

2018-02-07

19:00 Тренировка по карате Шотокан - техникум Попов

8

2018-02-08

10:00 Упражнения за регулиране на тялото - Център по борба - Дианабад
19:30 Тренировка по джуджицу - Център по борба, Дианабад

9 10

2018-02-10

12:30 Тренировка по джу джицу и самоотбрана - Център по борба - Дианабад
14:00 Упражнения за регулиране на тялото - Център по борба - Дианабад

11
0712

2018-02-12

19:00 Тренировка по карате Шотокан - техникум Попов

13

2018-02-13

10:00 Упражнения за регулиране на тялото - Център по борба - Дианабад
19:30 Тренировка по джуджицу - Център по борба, Дианабад

14

2018-02-14

19:00 Тренировка по карате Шотокан - техникум Попов

15

2018-02-15

10:00 Упражнения за регулиране на тялото - Център по борба - Дианабад
19:30 Тренировка по джуджицу - Център по борба, Дианабад

16 17

2018-02-17

12:30 Тренировка по джу джицу и самоотбрана - Център по борба - Дианабад
14:00 Упражнения за регулиране на тялото - Център по борба - Дианабад

18
0819

2018-02-19

19:00 Тренировка по карате Шотокан - техникум Попов

20

2018-02-20

10:00 Упражнения за регулиране на тялото - Център по борба - Дианабад
19:30 Тренировка по джуджицу - Център по борба, Дианабад

21

2018-02-21

19:00 Тренировка по карате Шотокан - техникум Попов

22

2018-02-22

10:00 Упражнения за регулиране на тялото - Център по борба - Дианабад
19:30 Тренировка по джуджицу - Център по борба, Дианабад

23 24

2018-02-24

12:30 Тренировка по джу джицу и самоотбрана - Център по борба - Дианабад
14:00 Упражнения за регулиране на тялото - Център по борба - Дианабад

25
0926

2018-02-26

19:00 Тренировка по карате Шотокан - техникум Попов

27

2018-02-27

10:00 Упражнения за регулиране на тялото - Център по борба - Дианабад
19:30 Тренировка по джуджицу - Център по борба, Дианабад

28

2018-02-28

19:00 Тренировка по карате Шотокан - техникум Попов

 
« »

Вижте още

Карате изречения от майстор Кенва Мабуни
27 Август 2014 г. 16:11:28
Kiril Hinkov


Карате изречения от майстор Кенва Мабуни

„Благородната дисциплина”

Мотото на майстор Мабуни "Kunshi no Ken" казва да концентрираме и култивираме себе си, за да станем завършени, почтителни хора. Човек, който може да изпълни това, както и да показва добри маниери, самодисциплина и уважение във всички ситуации, да поема отговорност за своите действия и да пази почтеността си, за да е пример за другите, може да бъде считан за карате практикуващ.  

 

 

Go Do Shin,  петорният дух на Шиторю карате 

Ishi. Shoshin wasureru nakare.
Решителност. Никога не забравяй духа на първото начало.
Determination. Never forget the spirit of first beginning.

Do toku. Reigi okutaru nakare.
Морал. Никога не пренебрегвай вежливостта и етикета.
Never neglect courtesy and etiquette.

Hatten. Doryoku okutaru nakare.
Развитие. Никога не пренебрегвай усилието.
Development. Never neglect effort.

Jo shiki. Jo shiki kakeru nakare.
Здрав разум. Никога не губи здравия си разум.
Common sense. Never lose common sense.

Heiwa. Wa midasu nakare.
Мир. Никога не нарушавай хармонията.
Peace. Never disturb harmony.

.... .... ....

Дожо кун – правилата на Дожо, предадени от старите окинавски карате майстори на поколенията.

Jinkaku kansei ni tsuto meru koto.
Търси съвършенство на характера.
Seek perfection of character.

Makoto no michi o mamoru koto.
Бъди истински.
Be faithful.

Doryoku no seishin o yashinau koto.
Полагай усилия, за да успееш.
Endeavor to excel.

Rei gi o omonzuru koto.
Уважавай другите.
Respect others.

Kekki no yu o imashimuru koto.
Въздържай се от насилствено поведение.
Refrain from violent behavior.

.... .... ....

Heijutsu no Sanbyo, трите слабости (болести) на бойното изкуство

Giryo - Съмнение или скептицизъм. Doubt or Skepticism.
Ketai -  Небрежност, нехайство. Negligence.
Manshin – Егоизъм. Egotism.  

.... .... ....

Goshu gogaku, петте практики за учене 

Kokoro gamae no koto - Състояние на готовност.
Attitude/state of readiness.

Ashibumi no koto – Стойка.
Stance.

Ma'ai no koto – Дистанция.
Distance.

Tenshin no koto - Промяна на позицията.
Shifting position

Henka no koto - Промяна на ъглите на тялото.
Changing body angle.

.... .... ....

Shuren no Kokoroe, тренировка на съзнанието и духа

Kihon o wasureru na – Помни основите.
Remember the basics.

Shisei o tadashiku seyo – Правилна позиция и отношение.
Correct stance and attitude.

Doosa wa jinsoku ni seyo – Бързо действие.
Quick action.

Chikara o saidai ni hakki seyo – Максимална сила.
Maximize power.

Manshin suru na jishin o mote – Показвай самоувереност.
Show self-confidence.

Renma o tayasuna – Винаги тренирай.
Always remain in training.

Jibun de kufuu seyo – Разчитай на себе си.
Rely on yourself. 

.... .... ....

Ukete wa Uchite, защитата е атака

Най-добрата защита е добрата атака.
The best defense is a good offense.

.... .... ....

Karate wa karada no kawashi te no sabaki
Духът на карате се регулира от движението на тялото и е движен от ръката.
Karate spirit is arranged by body action and moved by hand.

.... .... ....

Yo Ryu Bi 

Майстор Мабуни учел, че техниката трябва да бъде приложима (Yo) и да има плавен ритъм на движенията (Ryu). От комбинацията на двете произлиза красотата (Bi). Всичко трябва да бъде практично, но да има елегантност и красота, които са най-важни за страничния наблюдател.

Атеми - Удари по жизненоважни точки
02 Март 2017 г. 00:21:28
Kiril Hinkov


Атеми - Удари по жизненоважни точки

Когато сме атакувани от агресивен противник, той трябва да бъде спрян, понякога закован на място. Да забрави за агресията си. Как става това?

Представете си Звездата на смъртта от "Междузвездни войни". За да я унищожат, бунтовниците трябваше да влязат вътре и да взривят главния реактор, който се намира в нейния център.

И така . . . Тялото на противника е Звездата на смъртта. Една сфера, в която трябва проникнем. Уязвимите точки, за които говорим, са входовете за влизане и унищожаване. Ударните му части - юмруци, лакти, рамене, ходила, колена, чело - са оръжията, директната среща, с които трябва да избягваме. Силните части на тялото - големите и здрави мускули например - са защитните му бастиони, които ще понесат атаката ни без да успеем да постигнем победа. Сухожилията и ставите са средствата за прегрупиране на силите му. Без тях той не може да се движи. Те представляват една добра мишена. Поразяването им дава възможност за обездвижване и временно спиране на противника.

Въпреки това, ако наистина искаме да заковем противника, ударът ни трябва да влезе вътре. Да блокира дейността на вътрешните му органи и нервната система, които подхранват силата, бойния дух и съзнанието му. Точките не са целта. Те просто са вратите, през които МОЖЕТЕ да влезете. Естествено може да се влезе и през крепостната стена. Но така Ви трябва много сила.

Има още нещо. Звездата на смъртта има защитен щит, предпазен екран. Всеки наш удар намалява енергията в щита и по този начин намалява възможността за защита. Понякога може да свалим енергията на щита с един удар, но по-често се налага поредица от удари. Колкото по-широка врата намерим, толкова по-близо сме до неутрализирането на щита и агресията на противника.

За да придобиете някакъв практически опит, започнете да изучавате анатомия. Представяйте си вътрешността на тялото на противника като състояща се от големи енергоснабдяващи обекти - бъбреците заедно с половите органи отдолу, белите дробове отгоре, черния дроб отдясно, далака и стомаха отляво, сърцето под стряхата на белите дробове и слънчевия сплит в центъра. Най-отгоре си представете мястото, където гръбначния мозък се свързва с мозъка, точно в основата на черепа в задната част на главата - мозъчното стъбло или примитивния мозък. Там е централата, която ръководи всички инстинктивни процеси в тялото и най-вече импулсите за агресия и самозащита. Прибавете към това гърлото, откъдето минава снабдяването с въздух за дробовете и шията (сънните артерии), откъдето минава снабдяването с кръв за мозъка. Това са основните Ви цели.

Мислете мащабно. Това са обекти, които трябва да поразите. А за да го направите, трябва да минете или през вратите (кухините), или през крепостта, или през оръжията на противника. „Сила эсть, ума не надо.”

Всички техники от класическите бойни изкуства ни учат на това. Как да отбягваме силните места и да влизаме през слабите. Или друго - как да прикрием слабите си места и да не дадем на противника да влезе. "Когато майсторът удря, все едно камък удря яйце" или "Когато врагът иска да Ви удари, превърнете съществената част в несъществена".
Всяка ката или форма носи заложени в себе си тези принципи. Но тя не може да Ви научи на тях. Старите са били умни хора.

Търсете до кои врати Ви дава достъп всяка защитна техника, която учите. Така малко по малко ще се научите да намирате начин. Моментът на влизането винаги идва след момента на отварянето.

Ако противникът е много агресивен, силен и нападателен, трябва да го заковете веднага. И нищо повече. Ако леко ви бутне по рамото, не реагирайте остро, НК е сериозна книга. Вашият отговор трябва да бъде адекватен на ситуацията. "Ако той е бърз, бъдете два пъти по-бързи, ако е средно бърз движете се с неговата скорост, ако е бавен, изглеждайте по-бавен от него."

Имало един стар майстор, който карал учениците си да си закълнат в две неща:
1/ Да тренират така, че с един удар да могат да убият врага си.
2/ Никога в живота си да не се бият.

За мен, развитието на бойната техника при всеки практикуващ трябва да мине през изучаването на основните видове атаки и търсенето на най-добрите възможности за отбрана и спиране на противника още при началото на атаката му.

- Как да правим най-ефикасната атака от този вид?
- Къде са слабите места при този тип атаки, главните ни цели?
- Кои са естествените реакции на нетренирал, изненадан човек при този тип атака?
- Коя защита ще ни доведе до най-добра позиция за заковаване на противника?

- Колко варианта на реакция са възможни?
- Как ще продължим при различните реакции?
- Как ще продължим, ако ние атакуваме и получим упражняваната от нас контра?

А това е относно точките:
- Кои слаби места са открити в даден момент от общата практика? Наши и на противника. Как са свързани КОНКРЕТНИТЕ атака или защита с достъпността до слаби места?
- Как можем да ги защитим или съответно с кои ударни повърхности може да ги поразим? В конкретна ситуация, а не по принцип.
- Как продължават нещата, ако противникът затвори вратата, печелим ли нещо от неточния удар? Какво губим?
- Има ли разлика при удар на едно и също място с различна ударна повърхност?
- Опитали ли сме всички видове удари и ударни повърхности с партньор, чували, лапи, макивари (греди за удряне), манекени, кучета, котки, прасета, движещи се тела - топки, варели, медицински топки, хвърлени по нас, други. А с агресивен партньор / противник?
- Какъв е ефектът, когато противника е с дебели дрехи?

Микеланджело е казал, че първо махаш от камъка непотребния материал на едро. Когато получиш искания силует, се захващаш с истинското извайване на статуята. За да получим истинско познание за същността виталните точки, трябва да имаме представа как те се използват за лечение на тялото. Теория на китайската медицина - упражнения, медитация, масажи и самомасажи, хранене, начин на живот. Силно препоръчвам книгите на Ян Цзюн Мин:

Корените на китайския цигун  - ИК “Одисей”, София, 1996 
http://spiralata.net/kn_bul/ci_gun.rar  - Ци гун - здраве и бойни изкуства
http://www.biblio.nhat-nam.ru/Yan_Tzyunming.djvu - Цигун изменения мышц и сухожилий. Цигун промывания костного и головного мозга 

Бойното изкуство е метафора.

Чжан чжуан – да застанеш като дърво или упражненията на стълба
20 Февруари 2011 г. 22:11:21
Kiril Hinkov


Чжан чжуан – да застанеш като дърво или упражненията на стълба

Неподвижното стоене в различни позиции играе важна роля за регулирането на тялото и осъзнаване на процесите в него. Тялото трябва да бъде напълно изправено така, че костната структура да го поддържа без никакво напрежение на мускулите. Гръбначният стълб трябва да се усеща като конструкция от обръчи, подредени един върху друг – ако се наклоним, те ще се изсипят на пода в посоката на наклона. Практикуващият трябва да си създаде усещането, че виси на нишка, закачена на фонтанелата му – ако краката му изчезнат, дисковете ще увиснат надолу.  Раменете са отпуснати.

Не се опитвайте да добавяте нищо към стоенето в зададената поза. Не се опитвайте да си представяте каквото и да е или да дишате по някакъв специален начин. Оставете нервната ви система да се настрои самостоятелно и по естествен начин да започне да регулира вътрешните движения на тялото ви. Бъдете търпеливи, отпуснете се, стойте неподвижно. Обръщайте внимание и на най-малката промяна в усещанията си, наблюдавайте промените. Старите казват: „Болестта и слабостта се крият там, където са незабележими, а се проявяват там, където са видни за всички.”

Добре е времето за оставане в дадена пода да бъде не по-малко от една минута. Когато се уморите да стоите в нея, просто преминете към следващата.

1/ Държане на корема. 

Поставете краката си на ширината на раменете. Леко се отпуснете надолу, сякаш присядате на голяма топка. Дръжте ръцете си леко надолу, като че ли  притискате топка към корема си или пък имате голям корем и сте отпуснали ръце на него. Раменете са напълно отпуснати, пръстите на ръцете са леко разтворени.

2/ Държане на топка пред гърдите. 



Когато се уморите от предишното положение, леко вдигнете ръцете, за да застанат пред гърдите ви. Лактите са малко по-ниско от китките и са леко подкрепени отдолу от малки топки, които се намират под мишниците ви. Останете така, докато не започнете да изпитвате неудобство.

3/ Позиция на планината. 


Обърнете ръцете си така, че предмишниците ви да сочат право нагоре, а дланите да гледат една към друга над главата ви. Мишниците ви трябва да са успоредни на земята. Дишайте естествено и свободно. Задръжте позицията.

4/ Натиск надолу.


Свалете ръцете пред гърдите си с дланите надолу. Пръстите на двете ръце гледат едни към други. Положението е естествено, китките са изправени и следват естествения кръг на ръцете.

5/ След като почувствате неудобство от предната позиция, свалете ръцете надолу така, че да застанат пред корема с дланите надолу, по същия начин, както пред гърдите.

6/ Естествена позиция за натрупване и успокояване на енергията.

Застанете в естествена позиция със скръстени ръце на корема. Усмихнете се. Постойте така 2-3 минути. Усетете топлината на ръцете, и приятното чувство, изпитвано от коремните органи.

7/ Тонизиране на тялото чрез потупване.

Потупайте с длани отгоре надолу, колкото ви е приятно,  главата, тила, предната и задната части на тялото, задницата, краката. Разтрийте добре ушите си.

Правете упражненията на стълба, колкото е възможно по-често. Практикувайте след ставане, когато ви остане малко време, веднага след интензивна тренировка или уморителна работа, преди лягане за успокояване на тялото и съзнанието. Ако ви притеснява чуждото внимание, просто останете в последната от тях и наблюдавайте света и себе си. 

 

Правила при практиката в дожо
23 Юни 2017 г. 16:10:17
Kiril Hinkov


Правила при практиката в дожо

Помни, при практика на първо място по важност са безопасността и здравето на участниците.

Ако е възможно, ела малко по-рано и помогни за почистването на дожо преди тренироката.

Поздравявай своя сенсей и другите практикуващи в първия възможен момент.

Изпълнявай рицу рей (прав поклон) и за рей (поклон в седнало положение) правилно. Не прегъвай врата или кръста си. Задръж поклона преди да се върнеш в изходна позиция. Дръж гърба си изправен и гледай само напред.

Когато закъснееш, седни в сейза в задния ляв ъгъл с лице към камидза (ритуалната ниша на дожо). Поклони се и изчакай, сенсеят да ти даде указание. Поклони се отново в сейза и започни да изпълняваш указанията му.

Бъди внимателен, слушай внимателно напътствията и отговаряй незабавно. Бъди готов за напътствията на по-напредналите и ги следвай. Не сядай преди тях. Не завършвай поклона си и не мести екипировката си преди тях.

При подреждане заставай винаги отзад или отляво на тези с по висок ранг.

Бъди внимателен към всичко, което се случва около теб. Бойното изкуство е тренировка не само на тялото, но и на ума.

Следи за начинаещите и се грижи за тях.

Винаги стой и сядай правилно, когато си в доджото. Не се влачи и не настъпвай нищо. Не пълзи, за да наместиш позицията си когато си седнал на земята - стани и се премести.

Когато заставаш в сейза, постави първо лявото си коляно. Когато ставаш от сейза, вдигни първо дясното си коляно. Не използвай ръцете си, за да подпомагаш ставането си.

Не сядай по време на практика, освен когато оправяш екипа си.

Всеки път, когато бъдеш помолен да стоиш или седиш и да гледаш, го прави в нормална права или коленичила позиция, тихо, без да се подпираш на стената или да разсейваш другите.

Ако си в сейза и не ти е удобно, позволено е да преминеш в седяща позиция с кръстосани крака. Всякакви други начини за седене са забранени.

Никога не стой с ръце на кръста или скръстени на гърдите ръце.

Придвижвай се бързо от една част на залата към друга.

Не минавай пред сенсея или практикуващи с по висок ранг, когато стоят в сейза.

Отдавай уважение на практикуващите, които си тръгват - особенно на сенсея.

Не носи украшения по време на практика

Използвай оръжията си с уважение. Не ги настъпвай, не ги изпускай, не се подпирай на тях, не ги влачи. Оставяй ги внимателно с пълен контрол над тях.

Не допускай сенсеят да чака, когато е готов за практика.

Когато практикуваш с по-напреднал, благодари му в началото и в края.

Тренирай старателно.

Не се включвай в безсмисленни разговори.

От момента, в който тренировката започне, твоят ум трябва да бъде само в нея и в подобряването на техниката - концентрирай се, прави силен киай, с дух, практикувай здраво. Това е част от етикета. В обратния случай си непочтителен към инструктора и към себе си.

Всеки път когато сменяш партньора си за някое упражнение, се покланяй. Всеки път когато сменяш партньора си за някое упражнение, се покланяй на стария си партньор преди да се придвижиш към следващия.

Не показвай колко си уморен, без значение на това колко си уморен наистина. Твоята болка си е твоя болка.

Ако си помолен да броиш, брой на какъвто език ти е удобно, нo го прави високо и рязко, с дух.

Не се колебай да питаш старшите ученици и инструктори за помощ преди или след заниманията. Ако времето позволява, учи ката извън заниманията, така че по време на тях инструктора да може да прекарва повече време за коментар на вашата техника, отколкото за това кое движение следва.

Каквото и да правиш, прави го с пълно отдаване. Отработвай всяка техника с пълна сила.

Ако нещо не се получава, не се оплаквай и не викай веднага сенсея на помощ. Опитай се самостоятелно да се справиш с проблема, като гледаш другите ученици. Ако не успееш да решиш проблема със свои сили, потърси помощ.

Не се състезавай и не мери силите си с другите ученици, ако това не е част от зададеното упражнение.  

Никога не напускай татамито без да си уведомил сенсея за това.

При каквато и да е травма или проблем, незабавно докладвай на сенсея.

Плащай навреме таксите за практикуване. Ако имаш някакъв проблем, просто поговори с човека, който отговаря за събирането на парите.

Упражнения за очите
25 Септември 2017 г. 21:19:54
Kiril Hinkov


Упражнения за очите

Упражненията за очи със сигурност помагат за подобряване на зрението.  Въпросът е да се правят редовно и да се разбира, каква е целта им и начинът им на въздействие.

По принцип далекогледството, късогледството или другите проблеми на очите се дължат на постоянната промяна на формата на окото поради напрежението и липсата на еластичност в околоочните мускули. Те не могат да се управляват волево. А състоянието им се определя от липсата на добро кръвоснабдяване, породено от стегнатия гръбначен стълб.  

Целта на упражненията е да върнат нормалното състояние, при което окото автоматично реагира и се настройва правилно, за да даде ясен образ на мозъка.

Има няколко прости неща, които можете да правите при голяма натовареност на очите:
1. Мигайте колкото може по-често, така очите почиват.
2. На всеки половин час плискайте всяко око по десетина - петнайсет пъти със студена вода.
3. При изгрев и при залез, гледайте слънцето, колкото може по-дълго без да мигате. Окото обича светлината и топлината на слънцето, те му помагат да се отпусне. През деня слагайте длани върху очите и оставете слънчевата светлина да ги натопли добре.
4. Вдигнете очи нагоре и гледайте в точката между очите. Натягайте докрай и дръжте колкото може повече. Целта е очите мускули да се напрегнат максимално силно и дълго, за да могат автоматично да се отпуснат след това. Дори и очите ви да почнат да сълзят, продължавайте.
5. Гледайте пламъка на свещ, поставен пред вас, без да мигате. Дори и очите ви да почнат да сълзят, продължавайте. Опитайте да разделите образа на лявото и дясното око. Гледайте без да мигате в пространството между двата пламъка.
6. Колкото може по-често слагайте длани върху очите си. Добре е никаква светлина да не стига до тях, но да не ги притискате. Идеалното състоятие е да виждате чисто черен фон.
7. Когато се разхождате, без да мигате обхванете с очите си цялата полусфера пред вас. Това означава, ако вдигнете двете си ръце настрани - да гледате напред и да виждате дланите си. Опитайте да ходите, като гледате по този начин максимално дълго време, без да фокусирате зрението си върху конкретен обект.
8. Ходете на планина и гледайте надалече - сливането на небето и земята, далечния хоризонт, небето. Това също отпуска напрежението в очите.
9. Когато сте на открито, фиксирайте някакъв предмет на около 1 метър от очите ви така, че да го виждате идеално ясно с всички малки подробности. Постепенно отдалечете погледа си от него и стигнете до далечината. Мигайте, за да проясните виждането си. След това многократно връщайте и отдалечавайте погледа до и от предмета. Винаги искайте от себе максимално ясния образ. Мигайте, за да го постигнете.
10. Правете леки движения и упражнения за смекчаване на мускулите на врата и гърба си.
11. Не допускайте прекомерна умора и болки в гръбнака. Почивайте и му помагайте да се отпусне всекидневно.

При повечето от тези упражнения не става въпрос за заякване на очните мускули, както твърдят някои, а за отпускане на съществуващите напрежения в мускулите, които не могат да се контролират волево.

По тази причина упражнения от рода на движения на очите наляво, надясно, нагоре и надолу, не са толкова ефективни за подобряване на зрението. Стават за поддържане на очите в добро състояние, защото подобряват кръвоснабдяването, но не и за възстановяване. Много по ефективни са изометрични упражнения, които след спиране на напрягането, автоматично водят до отпускане на околоочните мускули. Те помагат за отпускане на очите и възстановяване на акомодацията (автоматичното фокусиране на образите).

Дадените по-горе упражнения работят. Дори след 2-3 дни ще имате "проблясъци" на идеално виждане, когато мигате по-често. 

Има и правила за правилно четене и използване на четенето за подобрение на зрението. Ето малко книги по въпросите:
http://universalinternetlibrary.ru/lib.cgi?cat=80
http://www.biblio.nhat-nam.ru/chzhoui_chigung_dlya_glaz.djvu

Проблемът на влошеното зрение не е проблем само на окото, а по-скоро на експлоатацията му, ползването му от мозъка, от вниманието.

Майсторите казват, че очите могат да гледат, могат и да виждат. Първа стъпка към виждането е обръщането на погледа навътре и гледането на самия себе си. Усещането на всички движения в тялото и съзнанието ни.
Казват, че когато погледнем с вътрешното си зрение част от тялото си, светлината на вниманието ни задвижва енергията на тялото. Това подпомага процеса на отпускане и съответно нормализиране на дадения участък. Важно е да имаме физическото усещане, че очите ни гледат там. 
Развиването на усещане, чувство за пространството и енергийната му наситеност е от първостепенна важност. Двете очи са ян. Те са положителните полюси на тялото. Те могат да преобразуват отрицателната енергия в положителна. Използват се за водене на потока от чи в тялото и лекуване на скрити болести. Останалата част на тялото е ин.

В китайската медицина се смята, че състоянието на очите е свързано със състоянието на черния дроб. Едно от най-добрите упражнения, които може да правите при влошаване на състоянието им, е просто да масажирате в кръг с длан областта над него. С дланта на дясната ръка започнете кръг по дъгата на ребрата към стомаха, после надолу малко преди средната линия на тялото, пак навън в коремната област и нагоре, отстрани на тялото. Правете колкото може повече такива кръгове няколко пъти на ден.  


Снимка: Интернет

Цуки - прав удар с ръка

Японската дума „цуки” се превежда най-често като „мушкане”, удряне”, „блъскане”. А на английски като punch или thrust.
Цуки е най-основната техника в карате. Окинавските майстори са казвали, че за овладяването на цуки са необходими девет години практика – три за овладяването на стойките, от които се нанася цуки, три за тренировка на стягането на ръцете и тяхната подготовка и още три за овладяването на самия удар.
Смята се, че упоритата практика на цуки води до засилване на характера и увереността. Човек става по-директен и праволинеен.
Атаката с цуки подсказва всички възможности за атака с прав удар – с умрук, с длан, с копиевидна ръка, мушкане с нож, тояга или друг предмет. Добре е техниката да се практикува с всички ударни повърхности на ръката, с които може да се нанесе прав удар, и с всякакви предмети, подходящи за целта.

Основният удар чоку цуки се прави от позиция на краката хейко дачи – ходилата са на ширината на раменете, външният им ръб сочи право напред, палците са леко навътре.
Двете ръце са свити в юмруци, едната сочи напред на ниво „чудан”, точно в слънчевия сплит на въображаем противник, висок колкото нас. Дланта е обърната надолу. Юмрукът на другата ръка е опрян със страната на малкия пръст към плаващите ребра, дланта е обърната нагоре. Лакетът е изтеглен силно назад (хиките).
Проекциите на двете ръце напред образуват равнобедрен триъгълник. Върхът му се намира в тялото на въображаемия противник, в слънчевия му сплит, 10-12 см зад точката на контакта, под мечовидния израстък. Основата му е нашето тяло.
Ударът се нанася с кокалчетата на показалеца и средния пръст, както и с фалангите под кокалчетата. Юмрукът е здраво стегнат, най-силно стиска малкия пръст. Палецът затяга юмрука от другата страна, върху втората фаланга на показалеца и средния пръст.

Силата за удара тръгва от ходилата, преминава през средата на тялото и изстрелва ръката напред. Едновременно с това, предната ръка започва да дърпа назад. Лактите се трият в тялото, ударът е праволинеен и директен. Ръцете се разминават пред тялото и удрящата ръка заема мястото на тази, която се отдръпва. И двете ръце се въртят около надлъжната си ос, удрящата навътре, другата навън. В края на движението ръцете са разменили местата си, задната с длан нагоре, удрящата с длан надолу. Удрящата ръка е изпъната така, че лакетът й сочи настрани.
В края на удара се стягат мускулите на тялото и се издиша. Това е краткият момент на фокус (киме), по време на който силата преминава в тялото на противника.

Така описаният удар - чоку цуки, трябва да се изпълнява многократно като се удря на три нива:
1) джодан (горно ниво) – брадичката на въображаемия противник;
2) чудан (средно ниво) – слънчевия сплит;
3) гедан (долно ниво) – зоната на един юмрук под пъпа, където мускулите са по-слаби и ударът е много по-ефективен, отколкото в корема.

Постепенно се преминава към изпълнение на удара от ездачна позиция – киба дачи, ходилата са на два пъти ширината на раменете, външният им ръб сочи право напред, палците са леко навътре. Стойката трябва да е закръглена като тунел на влак, а коленете да сочат точно напред.

Добре е да се практикуват три разновидности на правия удар.
Всъщност това е същия удар, но в зависимост от дистанцията до целта контактът се осъществява при различна фаза от траекторията.
1) Ура цуки или шита цуки (обратно цуки) – удрящата ръка тръгва напред, и конатактът се осъществява още преди лакетя да е излязъл отпред на тялото. Дланта на ръката все още е нагоре. Дистанцията е съвсем близка. Тази форма на цуки се тренира по много пъти, както оригиналната форма на чоку цуки.
2) Тате цуки – (вертикално цуки) – когато лакетът излизи напред от тялото, юмрукът почва да се върти навътре – стига се до положение, при което ръката е още не е изпъната до край, а юмрукът е вертикален. Тази форма на цуки също се тренира по много пъти, както оригиналната форма на чоку цуки.
3) Изпънато до край чоку цуки – удрящата ръка е изпъната до край, юмрукът е завъртян с длан надолу. Дърпащата ръка е в положение хиките, със страната на малкия пръст на юмрука, опряна до плаващите ребра.
Всички тези серии от удари трябва да се правят и в ездачна позиция – киба дачи, за задравяване на краката и свикване с ниските позиции, които идват на следващия етап.

Когато траекторията е овладяна и цялото тяло се фокусира в края на удара, се пременава към удряне на 45° и на 90°. Краката са абсолютно неподвижни. Ходилата сочат леко навътре така, че когато правим завъртанията от кръста наляво и надясно да не изпитваме неудобство в глезените. Оста на тялото остава напълно права, въртенето е около нея.
Движението тръгва от таза наляво, докато централната линия на тялото се насочи на 45° от предишната посока. Спирането на тялото съвпада с удар на дясната ръка по тази централна линия на решеното от нас ниво. Фокус (киме). Следва завъртане на тялото надясно и удар с лявата ръка на 45° от първоначалната посока.
Тази поредица от цукита на 45° се изпълнява многократно като се започне от ура цуки, мине се през тате цуки и се завърши с чоку цуки.
Първоначално се правят по едни удар на една команда, а в последствие по 3, 5 или повече удара в една команда. това постепенно развива бързина, издръжливост и способност за сливане на много движения в една поредица.
Постепенно се преминава и към удряне на 90° от първоначалната посока. Това изисква известна гъвкавост в кръста и резултатите трябва да се търсят без излишно напрягане, но с постоянна практика.
Важно е да се оцени правилно ролята на дърпащата ръка. Старите майстори казват да влагаме в нея сила поне равна на тази, която влагаме в удрящата ръка. Една възможна ситуация е, докато удряме някой напред, друг да се опита да ни обхване отзад. Изтегленият назад лакет решава този проблем автоматично.

Видео - Чоку цуки, основният удар в Шотокан карате