Кьокутен - Точка на пречупване

Български

Предстоящи събития

Последни статии

Речник на някои японски термини, използвани в бойните изкуства.
17 Септември 2017 г. 23:33:59
Kiril Hinkov


Речник на някои японски термини, използвани в бойните изкуства.

Аге – горен; вървящ отдолу нагоре (за удар, ръка или меч). Обратното движение, отгоре-надолу е саге
Аге уке – горен блок.  
Аге цуки – прав удар (цуки), използван в карате, който преминава от по-ниска в по-висока равнина.

Аго – брадичка, челюст.
Аго макикоми – завъртане на главата чрез натиск на брадичката или на носа.

Ай – любов, хармония, сливане; фокусиране.
Не се използва, освен в комбинация с „ки” (всеобщата енергия на света).

Айки – сливане на енергията, хармонизиране на тялото и духа, сливане на духа.

Айкидо - бойно изкуство, осоваващо се на айки-джуцу и други традиционни японски стилове без и с оръжие, създадено от Морихеи Уешиба. 

Айки тайсо - базови упражнения в айкидо.

Айте - партньор, който в началото атакува, но в последствие бива хвърлян при тренировката; в някои бойни изкуства се нарича уке. 

Ака – червен; в състезанията, състезател, носещ червения колан.

Анза – седеж със скръстени крака (по турски).

Аши – ходило
Аши татаке – защита от хвърляне напред, при която с нашето коляно натискаме отзад едноименното коляно на противника, стъваме го и дърпаме главата му назад.
Аши уадза – група от техники за хвърляне с крака и ходила. Техника на краката, действия на краката в различните школи на бойното изкуство.  

Атама – глава
Атама макикоми – завъртане на главата със захват за косата с едната ръка и под брадичката с другата.
Атама отоши – при атака двоен нелсън стъпете с десния крак назад, хванете с две ръце косата на нападателя, паднете на дясно коляно и го хвърлете пред вас.

Атеми – удари по жизненоважни точки от тялото на противника.
Атеми уадза – техники за удряне по жизненоважните точки от тялото на противника. 

Аюми     – нормално ходене.
Аюми Аши – начин на ходене, изместване на основата, придвижване с предния крак, сочещ навън. Ползва се в айкидо и някои стилове джуджицу.

Барай – помитане, метла. (равнозначно на хараи)
Гедан барай – долен блок (карате)
Аши барай – помитане на ходилото на противника.

Басами – ножица. (равнозначно на хасами) 
Кани басами – джудо техника за хвърляне – рачешка ножица.

Бо – дървена тояга, 180 см.

Бокен – дървен меч за практикуване на кен джуцу, техника за бой с меч.

Бокуто - дървена сабя. Традиционно практикуващите кен джуцу смятат този термин за по-подходящ от бокен (дървен меч).

Бу – боен, военен.

Будо – боен път, боен начин. Общ термин за бойните изкуства като начин за лично и духовно култивиране, а не като начини за подготовка за водене на истински бой. 
 
Будока – човек, който практикува Будо.

Будошин – да живееш по достоен и почтителен начин, като истински рицар. Да възприемеш отношението и философията, които вървят ръка за ръка с техниката и механиката на бойното изкуство, което практикуваш. Виж Шин.

Бугей – бойното изкуство, такова, каквото се е практикувало от старите самураи, занимаващо се най-вече с ефективното използване на оръжията. Общ термин за старите бойни техники (джуцу) и тактиката, стратегията и техническите познания, свързани с воденето на война.

Буджин – войн, човек на бойното изкуство. Равнозначно на Бугейша. Професионален воин.

Буджуцу – бойни и военни техники. Обща дума за бойните изкуства, като техника и начин за водене на бой. Изкуството (техниката) на войната.

Бунбу рьодо - двойният път на меча и перото.

Бункай – приложение (интерпретация) на движенията от карате катите.

Буши – воин, доказал се в боя, боец, човек, изключително умел в бойното изкуство, самурай.      

Бушидо – пътят на война, пътят на самурая. Код на честта, който ръководи поведението на истинския самурай – буши. Първият писан кодекс на Бушидо е „Буке Шо Хатто”. Един от най-известните обаче е „Хагакуре” („Скрит под листата”) на Ямамото Цунетомо (нач на 18 век). Нотобе Иназо определя седем добродетели, които буши трябва да има: дълг (Гири), решителност (Шики), щедрост (Анша), твърдост на духа (Фудо), благородство (Дорьо) и човечност (Ниньо).

Вакаре – препречване.

Ваки – подмишнична ямка.

Гаеши – контра, контра атака, контра техника; обръщане. Равнозначно на каеши.

Гаке – закачане, кука.

Гарами – ключ на свита ръка, извършен чрез обвиване и осукване.    
Уде гарами – ключ на рамото чрез обхват на предмишницата (уде).

Гари – изкосяване, косене, подсичане чрез изкосяване с крак.
Често използвана в джудо група от техники за хвърляне чрез изкосяване с крак.

Гатаме – ключ, задържане чрез поставяне н опорна точка и преразтягане на става на противника.
Катаме уадза – техники за заключване или задържане на противника.

Гедан – долно ниво – частта от тялото между кръста и коленете.
Гедан барай – долен блок - помитане.
Гедан цуки – удар в долната част на корема, 1 юмрук под пъпа.

Генсоку - принципи

Гери – ритник. Равнозначно на кери.
Мае гери – ритник напред.
Йоко гери – ритник настрани.
Уширо гери – ритник назад.
Мауаши (маваши) гери – дъгообразен ритник.
Кин гери – ритник в слабините.
Хидза гери – удар с коляно.

Ги – дрехата за практикуване на бойно изкуство. В България е прието да се нарича кимоно, което е грешно. В зависимост от стила се нарича: карате-ги, джудо-ги, айкидо-ги.
Кейко-ги – облекло за практика.

Го – пет. 

Гокьо – пети ключ на китката, пети обездвижващ принцип (Уде Нобаши).

Го но сен - прилагане на техника след атаката на противника, реакция след акция. Равнозначно на тай но сен. Вж. Сен но сен и Сен сен но сен.

Гоши – таз, кръст, хълбок, бедра. Равнозначно на коши.

Гошин - самопредпазване.
Гошин джуцу - техники за самоотбрана.

Гурума – колело, хвърляне чрез вертикално превъртане.

Гяку – обратен, противоположен; често се използва за техника, извършвана с обратната ръка на водещия крак.  Контраатакуващ.
Гяку цуки – удар с противоположната на предния крак ръка.
Гяку уке – блок с  противоположната на предния крак ръка.
Гяку джуджи джиме – кръстосано обратно задушаване.

Гякуте - обратен хват на меча или ножа. Еднозначно на сакате. Вж.  джунте и хонте.

Дан – майсторска степен при присвояването, на която се получава правото да се носи черен пояс. Използва се в Будо дисциплините и обикновено най-високата степен е десети дан. Съществуват школи, в които се присъжда и петнадесети дан. Получаването на дан обикновено се свързва и с известни познания за японските история, начин на живот и култура.

Данша – практикуващ, мъж или жена, който е получил правото да носи черен пояс.

Дачи – стойка (карате термин). Равнозначно на тачи.
Зенкуцу дачи – предна стойка.
Киба дачи – ездачна стойка.
Кокуцу дачи – задва стойка.
Неко аши дачи – котешка стойка.
Хачиджи дачи – естествена стойка на ширината на раменете.
Санчин дачи – стойка пясъчен часовник.
Хангецу дачи – стойка полу-луна. 

Де – изнесен напред.
Де аши – предно, изнесено напред ходило.

Дебана - изначалният момент на нанасяне на удара, в който се разкрива възможност за контраудар.

Деншо - записи на школата (рю), които се предават от поколение на поколение и основа на позбабието в дадена традиция. 

Джиме – удушване, задушаване, пристягане. Равнозначно на шиме.
Джиме уадза – техники за задушаване.

Джо –     тояга, прът с дължина около 130 см.

Джодан – горно ниво, главата и гърлото.
Джодан цуки – удар с юмрук на ниво Джодан.

Джу – десет; свободен, неограничен; мек, гъвкав, еластичен, податлив, адаптивен, отстъпчив, хармоничен. Отнася се едновременно за духа, за тялото и за мисленето. 

Джу уадза – практика, при която се изпозват свободни, неопределени предварително техники. Напр. Джу кумите.

Джуджи – кръстосан.
Джуджи Гарами – хвърляне с кръстосани, заключени ръце.

Джуджи уке – блок с кръстосани ръце.

Джуджицу, джуджуцу - „изкуството на мекотата” или „пътят на податливостта”, общо име за редица традиционни японски бойни стилове, съдържащи техники със и без оръжие.

Джумби ундо - упражнения за загряване, засилване на тлото и подобряване на концентрацията. 

Джунте - прав хват на меча или ножа. Еднозначно на хонте. Вж. гякуте и сакате.

Джурьоку - тежест, сила на тежестта, земно притегляне.

Джуцу – техника, метод, изкуство за водене на бой. 

Дзадзен, зазен - практика (упражняване на ума) в седнало положение.

Дзен - кит. чан, санскрит дхяна. Истинска, дълбока тишина. Обикновено се превежда като концентрация, медитация без обект. Оригиналният и чист дух на човешкото същество.  

До – начин, метод, път. Протектор на тялото в кендо, който предпазва корема и гърдите. 

Доджо – "място на пътя" или „мястото за търсене на пътя”; място, където се практикуват изкуствата за усъвършенстване и култивиране на личността. Понякога наричано от учителите и "място на просветлението".
Генкан - предверие, фоайе, помещение, от което се влиза в доджото. Обикновено там се оставят обувките и дрехите.
Джосеки - стената надясно от камидза, стена на учениците с по-висока степен, напредналите ученици.
Камидза - "място, запазено за ками"; ритуална стена; почетното място в залата, където обикновено има олтар, портрет на създателя на изкуството.
Мон - врата, вратата, през която се влиза в доджото. Дели самото доджо от генкан.
Шимодза - противположната стена на камидза, предназначена за учениците.
Шимосеки - стената наляво от камидза, стена на учениците с по-ниска степен, начинаещите.

Дозо – моля, ако обичате.

Дори – захват с цел атака.

Еби – лангуста, рак.

Емпи – лакет (равнозначно на хиджи). Японското име на карате ката Шотокан, Шиторю.

Ендзан но мецуке (мецке) - "гледане на далечната планина", да гледаш всичко наоколо в неговата цялост, без да се фокусираш върху отделни детайли. 

Ери – ревер, яка.
Ери дори – захват за ревера или яката с цел атака.
Ери джиме – техника за задушаване чрез използване на ревера или яката.
Ери наге – Хвърляне чрез захват на ревера.

Заншин, дзаншин- оставащо съзнание, дух и внимание, които контролират и наблюдават всичко около нас. Състояние на будно внимание и готовност. Енергия, която остава в готовност след края на схватката.

Зазен, дзадзен - практика (упражняване на ума) в седнало положение.

Зарей - поклон от седнало положение.

Зен, зенпо – преден напред.
Зенкуцу дачи – предна стойка.
Зенпо кайтен – падане напред с кълбо.
Зенпо укеми – падане напред.

Иайдо – изкуството за възпитаване на характера чрез бързо и ефективно изтегляне на меча от ножницата. Иайджуцу – техника за бързо вадене на меча от ножницата.

Идори - техники, които се изпълняват в седнало положение.

Иие – не.

Икигай - причина за живота на всеки човек, цел на съществуването му. 

Иккен - един удар, с който се приключва битката.

Икьо – първи ключ, първи обездвижващ принцип (Уде Осае).

Иппон – „една пълна точка”, един удар достатъчен за победа; единичен.
Иппон кен - удар с фалангата на единия пръст.
Иппон сеои наге – раменно хвърляне с една ръка.

Ирими – влизане в противника. Позитивният аспект (омоте) на всяка техника, чрез който се овладява силата на противника и чрез влизане, той бива преодолян. Метод за използване на силата на противника срещу него самия.
Ирими Наге – хвърляне чрез влизане
       
Ичи – едно.

Йой – команда за заемане на позиция на готовност с юмруци пред тялото в карате.

Йоко – страничен.
Йоко сутеми уадза – самопожертвователни техники, при които хвърлящият (тори) пада настрани, за да успее да направи хвърлянето.

Йокомен учи – страничен, наклонен удар.

Йон – четири.

Йонкьо – четвърти ключ, четвърти обездвижващ принцип (Текуби Осае).

Каеши - контраатака. Виж гаеши.

Каеши уадза – техники за контраатака, контра-техники.

Кай – организация

Кайтен – ротативен, въртелив, кръгообразен; завъртане, ротация.
Кайтен Наге – въртеливо хвърляне

Какато – пета. 
Какато ате – всички видове удари с пета.
Какато фумикоми – тъпчещ удар с пета.

Каке – последната фаза при изпълнение на хвърляне. Вж. Кудзуши и Цукури. 

Какегое - боен вик. Вж.киай.

Каки - карате упражнения за трениране на тактилните усещания и автоматични реакции на тялото.

Каку - ъгъл.

Камае – гард, позиция на тялото и съответстващата на нея концентрация на вниманието по отношение на противника. Различните гардове се изучават грижливо, защото дават големи възможности при бой. В тях се стои дълго и малко по малко се заучават преходите от един гард в друг, като се отчита поведението на противника.

Камаете – В гард! Команда за заемане на бойна позиция.

Ками – коса; отгоре, над, по-горен; хартия; шинтоистко божество, дух.
Ками тори – захват за косата, използван като атака.
Ками шихо гатаме – четворно задържане отгоре.

Камидана, камидза - ритуална ниша в доджо. Учениците се строяват  с лице към нея. 

Кани басами – джудо техника за хвърляне – рачешка ножица.

Кансецу – стави, кокалчета на пръстите.
Кансецу уадза – техники за заключване на ставите.

Кара – празен.
Карате – празна ръка. Бойно изкуство, създадено на остров Окинава.

Карами уадза – техники за обездвижване и контрол чрез осукване и извиване. Вж. Гарами.

Ката – серия от формализирани движения, учещи на техниките и стратегията на стила; рамо.

Катаме уадза – техники за обездвижване и контрол. Вж. Гатаме.

Катана – японски самурайски меч.

Катате дори – захват за китката

Кауазу - жаба
Кауазу гаке - жабешко закачане

Кейко – практика. Човка на пиле.
Годо гейко - обща тренировка на на два или повече клуба или школи.
Го но гейко - "твърда" практика, при която тори действа със сила, блокира и се съпротивлява на действията на тори.
Джишу гейко - самостоятелна практика, поне по един час на ден. Просто да тренира с цел да тренира е пътят на ученика.
Джу но гейко - "мека", отпусната тренировка без сила и напрежение, в която партньорите се учат да усещат и следват своите намерения и движения.
Иппан гейко - всеки партньор последователно атакува наляво и надясно. След което започва другият.
Какари гейко - свободна тренировка: 1/ Уке напада през цялото време по един и същи начин. 2/ Уке напада всеки път свободно.
Кан гейко - интензивна тренировка през 7-8 дни в най-студеното време на зимата.
Митори гейко - практика чрез наблюдение.
Рю но гейко - практика за психическо повлияване на уке от тори. Внушаване на начина, по който той да атакува тори.
Сочу гейко - интензивна тренировка през 7-8 дни в най-топлото време на лятото.

Кейко ги – облекло за практика.

Кен – японски, дълъг, двуостър, прав меч.

Кенгаку - виждане; учене чрез наблюдение. Вж. митори.

Кендо – пътят на меча. Дисциплина за самоусъвършенстване чрез практиката на техники с меч. Съвременен боен спорт, при който се извършват двубои с бамбукови мечове и защитно снаряжение.  

Кенджуцу - техника за бой с меч.

Кенпо (拳法) - яп. пътят на юмрука. Японски термин, използван за различни бойни методи: Шоринджи кемпо, Рюкю кемпо, китайско кемпо (quán fǎ). Ня японски език се произнася кемпо.

Кенсен - връх на меча.

Кери – ритник. Равнозначно на гери.
Кери уадза – техники с крака.

Кеса – шал (който се носи вързан от работо до противоположната страна на кръста).
Кеса гатаме – шалово задържане на земята.
Кеса гарами – шалово задържане на земята с осукване на ръката.
Кеса гири – диагонален удар с меч или тояка от рамото до противоположната част на кръста.

Ки – вътрешно усещане, жизненост на живото същество, вътрешна сила, дъх, намерение. 

Киай – „среща на духа”, концентриране, фокусиране и насочване на енергията за постигане на максимален ефект. Често се практикува с издаването на силен вик. Но всъщност киай не е викане. Вж. какегое.

Киавасе - хармонизация, сливане с действията на противника; едновременни действия.

Кизами цуки – къс, бърз удар с предния юмрук.

Киме - фокус и спиране на движението в края на удара. Фокус на Ки. 

Кимоно – традиционно японско облекло.

Ки мусуби – обединяване на собственото Ки с това на противника.

Ки но нагаре – поток на енергията.

Кин - слабини, тестиси.

Кинхин - практика (упражняване на ума) по време на ходене.

Кири - разрез, ряз, сечене.

Кирицу - стани, изправи се; застани в една линия.

Кисаки - връх на острието на меча.

Кихон – основа, стандарт. Упражняване на основни техники по отделно и в комбинации.

Ко – малък.

Кобудо - старите бойни начини и техники, класическите японски традиции за работа с оръжия.

Кокоро – сърце, дух, съзнание, осъзнаване. Смята се, че един практикуващ не може да бъде истински будока без кокоро, участие със сърце и дух, постоянство, упоритост, отдаденост, осъзнаване и неподдаване на унинието. 
 
Кокю – дишане, дъх.
Кокю наге –    хвърляне с използване на дишането.
Кокю рьоку – дихателна сила.

Коми – срещу, против, отвътре.

Коппо джуцу - техника за удряне на костите и тяхното трошене. 

Корю – класическо бойно изкуство, преподавано във вида, в който се е изучавало от самураите.

Косши джуцу - техника за поразяване, захват, разкъсване, болезнено осукване на меките тъкани на противника.  

Коте –    китка.
Коте гаеши – хвърляне чрез завъртане навън на китката на противника.
Коте ките - упражненията за закаляване на ръцете, ползвани в карате. 
Коте Мауаши – виж Никьо.
Коте Хинери – виж Санкио.

Коши – таз, кръст, хълбок, бедра. Равнозначно на гоши. Възглавничките под пръстите на краката, с които се нанася преден ритник – мае гери. Равнозначно на сокутей.
Коши уадза – техники за хвърляне с таз в джудо.
Коши наге – хвърляне през кръста.

Ку - девет. Кю.

Куби – врат.
Куби шиме – захват около врата, стягане, душене.
Куби дори – сграбчена шия, захват.

Куден - напътствията на учителите, предавани по време на практика. Устната традиция на една школа.

Кудзуре – вариант, разновидност на дадена техника.

Кудзуши – първата фаза на всяко хвърляне, извеждане от равновесие.

Кумаде – мечешка лапа, удар с длан и свити пръсти.

Кумите – „среща на ръцете”, спаринг, практикуван в карате.

Кун - съвет, напътствие.
Доджо кун - правила за практика в доджо

Кусари – верига.
Кусаригама – японско средновековно оръжие, верига с тежест от едната страна и коса или сърп (кама) от другата.
Кусари фундо или манрики кусари – японско средновековно оръжие, верига с тежести на двата края. На Окинава се нарича сурунчин.

Кю – ученик, ученическа степен. Девет.

Кюдо – пътят на лъка. Дисциплина за самоусъвършенстване чрез практиката на стрелба с лък.

Ма – при който се пада по гръб.
Ма сутеми уадза – самопожертвователни техники, при които хвърлящият (тори) пада по гръб, за да успее да направи хвърлянето.

Маай – дистанция; континиум на времето и пространството.

Мае – напред, преден.
Мае гери – ритник напред.
Маедаре (мен-таре) - предпазваща гърлото част на шлема в кендо.
Мае хиджи ате – удар с лакет напред.
Мае укеми – падане напред, кълбо напред.

Маки – навиване, завъртане, осукване, обръщане. 
Макикоми – срещуположно навиване.

Манджи - свастика.

Маруи – кръг.

Мате – команда за спиране на всякакво действие. Равнозначно на яме.

Мауате (мавате) – команда за обръщане на 180º. 

Мауаши (маваши) – дъгов, кръгообразен.
Мауаши (маваши) цуки – кръгообразен удар с юмрук, кроше.
Мауаши (маваши) гери – кръгообразен ритник.

Мен - областта на челото. Ударът, насочен към областта на челото. Вариации на този удар са шо-мен (централна част на челото), миги-мен (дясна част на челото), хидари-мен (лява част на челото).
Мен-таре (маедаре) - предпазваща гърлото част на шлема в кендо.

Менкьо - сертификат за постигнато знание.
Менкьо кайден - сертификат за пълно предаване на знанието на дадена школа (рю).

Мецуке - поглед. Изкуството да гледаме, виждаме и предаваме впечатления чрез погледа. 

Миги – десен, надясно.

Микири - избягване от атака в най-последния момент.

Мисоги - ритуално пречистване на духа, идващо от шинто.

Митори гейко - практика чрез наблюдение. 

Мичи - път, пътека.

Мокуроку - сертификат за владеене на техники. Обикновено първият сертификат при изучаване на дадено Рю. Вж. менкьо.

Мокусо – команда за затваряне на очи и концентриране навътре в себе си.

Мороте – изпълняван с двете ръце едновременно, двоен.
Мороте уке – блок с двете ръце.
Мороте цуки – прав удар с юмрук с двете ръце едновременно.

Му – нищо, празнота.

Муне – гръден кош, гърди; задната, тъпа страна на меча.
Муне цуки – юмрук насочен към гръдния кош.
Муне дори – хващане през гърдите (реверите).

Мушин – празно съзнание, „без мисъл”, първично съзнание. Съзнание, което не е фиксирано за нищо и е отворено за всичко ново (дзен).

Наге – хвърляне; партньорът, който изпълнява хвърлянето в айкидо. В джудо се нарича тори.
Наге уадза – техники за хвърляне.     

Нагината – японско класическо оръжие, алебарда, извито острие, закрепено за дълга дръжка.

Не уадза – техники за борба на земята в джудо и джуджицу.

Ни – две.

Никьо – втори, ключ, втори обездивжващ принцип (Коте Мауаши).

Нодо – гърло. 

О – голям.

Оби – колан, пояс.
Оби наге – хвърляне с хват за пояса.

Ой цуки – мушкащ удар с юмрук с едноименната ръка (предната) при стъпка напред или назад.

Окури – двоен.

Омоте – челен, преден; положителен, явен.

Осае – натиск, обездвижване, задържане.
Осае коми уадза – техники за задържане, обездвижване на противника на земята.

Отоши – събаряне.

Рандори – свободна практика; свободна атака и отговор на атаката в джудо и джуджицу. Практика с повече от един партньори.

Рей – поздрав, поклон, уважение.
         Отогай ни рей - поздрав към всеки от трениращите.
         Сенсей ни рей - поздрав към учителя.
         Шомен ни рей - поклон напред към ритуалната стена (камидза).

Рей шики - комплекс от норми на вежливост и поведение, които трябва да се спазват в доджо и в живота, церемониал, етикет.

Рейхо – специфичният поздрав при всяко конкретно обстоятелство.

Ренгокай - свободна асоциация на клубове, конфедерация, асоциация на асоциациите. 
Рюкю Кенпо Карате Кобудо Ренгокай - асоциация на клубове, практикуващи Окинавски бойни стилове, оглавявана от сенсей Джон Дейвид Натан, 10 дан по Рюкю Буджуцу.  

Рензоку – продължение, комбинация.

Рензоку уадза – верижни техники, комбинации.

Ренраку уадза - комбинации от техники, свързани техники.

Ренши – „човек, овладял себе си”, технически експерт по бойно изкуство. Една от многото титли, като таши (експерт), кьоши (учител), ханши (майстор). Обикновено практикуващият с титла ренши е асистент на кьоши.

Реншу - тренировка.

Рио – две.
Риохиджи дори – хват за двата лакътя.
Риоката дори – хват за двете рамена.
Риоте – две ръце.
Риоте дори – захват на двете ръце на противника с цел атака.
Риоте мочи – хват с двете ръце за едната ръка на противника.

Рицу рей – прав поклон, поклон в изправено положение.

Року –    седем.

Ронин – странстващ самурай, самурай без господар, "човек на вълните".

Рю - традиционна японска школа или стил.
Рюха - стил, течение, школа.

Рюкю - архипелаг от острови в южната част на Япония с главен остров Окинава. 

Саге - нагоре; движение на удара, ръката или меча отдолу нагоре. Обратното вдижение е аге

Сабаки – движение, избягване.

Сай - традиционно оръжие от Окинава (Япония) с форма на тризъбец. Обикновено се използва по един сай във всяка ръка, като често е бил носен и трети сай, за да се мята при нужда. Различните разновидности на оръжието са били част от въоръжението на самурайската полиция. 

Саймон джуцу - японски термин за хипноза. Дословно означава "техника, изкуство за отваряне на вратите на съзнанието". Това като цяло означава достъп до своето подсъзнание или подсъзнанието на другите. Отговаря на китайското хси мен.

Сакате - обратен хват на меча или ножа. Еднозначно на гякуте. Вж.  джунте и хонте.

Саке – алкохолна напитка от ферментирал ориз.

Сакура – вишнево дърво.

Самурай – феодален японски воин, „този, който служи”.

Сан – три (3); суфикс за господин, госпожа.

Санкаку – триъгълник.

Санкьо – трети обездвижващ принцип (Коте Хинери)

Сасае – опора.

Сая - ножница на меча.

Сей - същност, есенция, природа, система, организация, контрол, регулиране; регулирам, вкарвам в ред; правилен, верен.

Сейза – традиционно японско седене на колене; правилно седене.

Сейка танден – долен център на тежестта на тялото, намиращ се на три пръста над пубисната (срамната) кост, около юмрук под пъпа. Нарича се още шимо танден. Шимо танден.

Сейкен – предната страна на юмрука, с акцент върху кокалчетата на показалеца и средния пръст.

Сейтай - японска физиотерапия чрез двигателни, дихателни и психофизически упражнения и други физикални средства, създадена в съвременния й вид от Харучика Ногучи. 

Сейтей - стандартна форма в японските бойни изкуства, която трябва да бъде изучена и практикувана през целия живот.

Семе - натиск върху противника; концентрирано психологическо въздействие.

Сен - хиляда.

Сен но сен - прилагане на техника едновременно с атаката на противника, реакция по време на акция.
Сен сен но сен - прилагане на техника преди атаката на противника, реакция преди акция.
Вж. Го но сен и тай но сен.

Сенпай – старши, ръководител. Противоположно на кохай (младши).

Сенсей – учител, „роден по-рано”, преподавател в школа по бойно изкуство.

Сеои – на гърба, през рамо.
Сеои наге – раменно хвърляне.

Соде –  ръкав, страна.

Со-джуцу - изкуството на боя с копие (яри).

Сокутей – възглавничките под пръстите на краката, с които се нанасят някои ритници. Равнозначно на коши.

Сокуто – страничен ръб на крака, с който се нанася йоко гери (страничен ритник).

Сорими - изтегляне на тежестта към задния крак и избягване с главата назад.

Сотай доса - практика и упражняване с помощта на един партньор.

Сото – външен, навън.
Сото макикоми – хвърляне с осукване навън.
Сото уде уке – външен блок с предмишница.

Субури – постоянно редуващи се удари с джо (тояга), бокен или бокуто. Тренировъчен метод за укрепване на тялото и подобряване на възможностите за нанасяне на удари с оръжие. 

Сувари (сууари) уадза - техники, изпълнявани от седеж в сейза.

Суджи - линия.

Суи - вода

Суигецу - слънчев сплит

Суки - отвор, пролука в защитата, процеп на Ки, празно пространство, интервал. 

Сукуи – лъжица, загребване.

Суми – ъгъл.
Суми гаеши - ъглово обръщане (хвърляне).
Суми отоши – ъглово събаряне (хвърляне).

Сутеми – саможертва, „да рискуваш живота си, за да спечелиш”.
Сутеми уадза – група от техники за хвърляне чрез жертване на собственото равновесие и падане на земята. Виж. Ма сутеми и йоко сутеми уадза.

Тай – тяло.

Тайден - обучение чрез тялото; получаване на познание от тялото.

Тайджуцу – работа без оръжие срещу невъоръжен опонент. Владеене на тялото, техника на тялото.

Тай но сен - прилагане на техника след атаката на противника, реакция след акция. Равнозначно на Го но сен. Вж. Сен но сен и Сен сен но сен.

Тай сабаки – движения на тялото за избягване от линията на атаката, контрол на тялото, позициониране на тялото. 

Тайсо - упражнение, "да мислиш с тялото си".

Тамешиуари (шивари) - тест за чупене на различни цели и предмети с празна ръка, с крак или с друга част на тялото.

Тамешигири - пробно сечене. Тест за проверка на качествата на меча чрез отсичане на предмети.

Танден – център на тялото.

Тандоку доса - индивидуална, самостоятелна тренировка или упражняване, без участието на партньори.

Тани – долина, запречване.

Танрен учи –     традиционен метод за развиване на силата на бедрата при сечене с бокен. Удряне в специално подготвени пособия – гуми, наръчи от дървени пръти, дънери или колони. 

Танто – нож.

Тате – надлъжен, въртикален.

Тате хидза - форма на седеж, при която единият крак остава стъпил на земята, за може практикуващият да се изправи по-бързо. Ползва се често в школите по иай и кен джуцу. Използвала се е за кратка почивка при поход в пълно бойно снаряжение.

Тауара - чувал с ориз
Тауара гаеши - обръщане на чувал с ориз

Тачи – прав, изправен; японски закривен меч с едно острие, доста по-дълъг от катана; стойка - дачи.
Тачи дори – техники, при които се хвърля противника и му се взима оръжието.
Тачи кадзе - "вятърът на меча", свистенето, което се чува при работата с меч.
Тачи суджи - режещият път на меча. Вж. хасуджи.
Тачи уадза – техники за хвърляне от стойка.

Те – ръка.

Тейшо – основа на дланта. Равнозначно на шотей.
Тейшо учи – удар с одновата на дланта.
Тейшо уке – блок с основата на дланта.

Текуби – китка. Те (ръка) и куби (врат).
Текуби осае – приковаване на китката, йонкьо, четвърти ключ.

Тенкай аши – завъртане на крака.

Тенкан – завъртане на 180º около единия крак.

Тенчи наге – хвърляне "небе-земя".

Теншин - движение, при което единият крак се дърпа към другия чрез плъзгане на възгланчиките на ходилото. Съзнание като небето.

Тецугаку - философия.

Тецуи – железен чук.
Тецуи учи – удар с долната,мека част на юмрука.    

Тоби – скок, изпълнен със скок.

Томое – кръг, дъга, извивка.
Томое наге – дъгово хвърляне назад с опора на крака върху долната част на корема на опонента.

Тори – партньорът, който изпълнява хвърлянето в джудо, джуджуцу или карате. В айкидо се нарича наге.

Туите - Окинавски метод за захващане, осукване, изкълчване на ставите на противника. 

Уадза - техника. Майсторство, изкуство, майсторлък, конкретна техника предавани от учител на ученик, от поколение на поколение, позволяващи да се наложиш над хората или да се издигнеш над тях. Уадза носи власт и сила, надвишаващи свойствената сила на индивида. 

Уде – предмишница, частта на ръката от китката до лакетя.

Уке – партньор, който в началото атакува, но в последствие бива хвърлян при тренировката; в Айкидо се нарича и айте. Блок, защита.

Укеми – падане, начин за предпазване.
Укеми уадза – техники за падане.

Уки – летящ, залитащ, люлеещ се.

Ундо - упражнение.

Ура – противоположен, обратен.

Уцури – преместване, промяна.

Уширо – назад, заден.

Учи – удар с ръка; вътрешен, отвътре навън.
Учи уде уке – блок с предмишница отвътре навън.

Учидачи - Ролята на учителя, този, който поема техниката при изпълнение на кендо или кен-джуцу ката. Вж. шидачи

Учикоми – метод на тренировка чрез многократно повторение на една и съща техника или част от техника.

Фудоза - "непоклатим седеж". Седеж, при който единият крак остава под задницата, както при Сейза, а другият ляга пред практикуващия, както при седене по турски. Използва се при опасение от внезапна фронтална атака срещу нас или при нужда от дълго седене.

Фумикири – режещ, остър ритник. 

Фумикоми – мачкащ, тъпчещ ритник.

Фусуи - вятър и вода (кит. фъншуи). Разбиране и осъзнаване на естествения поток на енергията и природните сили.

Футари дори - едновременна атака от двама противника; практика на действия срещу двама противника.

Ха - режещото острие на меча.

Хадака – гол.
Хадака джиме – задушаване с предмишница.

Хаджиме, джиме – започвайте, команда за начало на действието.

Хайсоку – долната, вътрешната част (подметката) на ходилото.

Хайто – ръбът на ръката от страна на палеца.
Хайто уке – блок с ръба на ръката от страна на палеца.
Хайто учи – удар с ръба на ръката от страна на палеца.

Хайшу – задната, обратна страна на ръката. Гръб на длънта.

Хакама - японски панталони с много широки крачоли, белек за принадлежност към самурайската каста. Запазена е в много японски бойни изкуства, като традиционен символ.

Ханбо – дървена палка с дължина 70 – 90 см.

Хане – крило; пружина, скок.

Хантачи - позиция на колене, полуизправено положение.
Ханми хантачи - техники, изпълнявани от коленичил тори срещу изправен уке.

Хара – коремна област, долната част на корема. Според японците на един юмрук под пъпа се заражда и се складира жизнената енергия на човека. Там се намира центърът на тежестта. Смята се, че когато дишането се фокусира в тази област, умът се успокоява, а нервната система се отпуска. Нарича се също Танден от превода на китайската дума Дантиен – киноварно поле.

Хараи – помитане, метла. Равнозначно на барай.
Хараи гоши – техника от джудо за помитане на двата крака на протиника и хвърляне през таза.

Хасами – ножица. Равнозначно на басами.

Хасуджи - странична линия на острието на меча, разделяща режещия ръб от задната страна на меча. 

Хейджошин - винаги спокоен дух.

Хейко – паралелен, успореден.

Хенка – вариации на основната техника, дадена в ката.  

Хидари – ляв, наляво.

Хиджи – лакет. Равнозначно на емпи, дума с окинавски произход.
Хиджи ате – всички видове удари с лакет.
Хиджи учи – удар с лакет.

Хидза – коляно.
Хидза гери – удар с коляно.
Хидза уке – блок с коляно.

Хики – дърпане назад, теглене, избягване назад.
Хики аши – основна позиция на крака, която се заема при подготовка за ритник или след изпълнение на ритник. Коляното е вдигнато високо, ходилото е успоредно на земята в контра-шпиц, петата над и зад коляното на опорния крак.
Хики те – позиция на ръката, с изтеглен назад лакет, докато юмрукът с длан нагоре застане отстрани на гръдния кош. Височината и начините на изпълнение в различните стилове са доста различни.

Хикими - изтегляне на средната част на тялото назад.

Хишиги – обтегнат, опънат; лост.

Ходжо джуцу - техника за връзване на противника.

Ходжо ундо - допълнителни упражнения с тежести и уреди за развитие на физическите качества на тялото в карате.

Хонте - прав хват на меча или ножа. Еднозначно на джунте. Вж. гякуте и сакате.

Хосшин - решението да започнеш да практикуваш. Важен момент в живота на всеки. Изборът трябва да бъде направен съзнателно, сериозно, без амбиции и страхове. Дългосрочен избор. 

Хочи - "да бъдеш, да останеш сам"; отстраненост, безпристрастност, отсъствие на мечти, очаквания и желания.

Цуба - предпазител, гард на дръжката на меча.

Цуги аши – форма на пристъпване, при която единият крак следва другия, без да го задминава.

Цука - дръжка на меча.

Цукагашира - края на дръжката на меча, шиная или бокена/бокуто. При някои мечове може да представлява топка или удебеление, за да не се узпуска меча. 

Цуки – мушкане, прав удар с юмрук. 

Цукури – втората фаза на хвърлянето, подготовка. Вж. кудзуши и каке.

Цумасаки – върховете на пръстите на краката.

Цури – вдигам, дърпам нагоре с кръгово движение.
Цурикоми – вдигам и дърпам нагоре за ръкава и ревера.

Цуруги - божествен, небесен меч. Кусанаги но цуруги - правият меч, символ на японския император и на японската нация. Носи смисила на свързване, докато тачи носи смисъл на отсичане, посичане.

Чибури - движение, с което се изтръсква кръвта от меча, след разсичане или пробождане на противника. 

Чинкучи - окинавска концепция за предаване на цялата енергия на удара в тялото на противника. За разлика от замръзването и стягането при "киме" в японското карате, чинкучи в Рюкю Кенпо предполага взривна сила, която се предава по мек и еластичен начин. Като вълна в тялото на противника. Затова тънкостта на чинкучи е в отпускането и правилното прилагане на силата в точката на контакт, а не в стягането.   

Чоку - прав, изправен.

Чокурицу - изправено положение на тялото с леко отворени ходила. Мирно.

Чудан – средно ниво на тялото, слънчев сплит.

Ши - четири; мъртъв.

Шизентай – естествена позиция на готовност с крака на ширината на раменете. Отговаря на хачиджи дачи в карате.

Шикаку – квадрат; мъртва зона, сляпо петно,  скрит ъгъл за дадена гледна точка; място зад рамото на противника, където за него е невъзможно да те достигне и удари без допълнително движение.

Шикко - придвижване, ходене на колене.

Шиме – удушване, задушаване.
Шиме уадза – техники за задушаване.

Шин – сърце, ум, съзнание, усещане. Виж кокоро.

Шин-Ги-Тай - цялостна визия за човека, която включва 1/ ценности на духа, съзнанието, личността и поведението (шин); 2/ пълно познаване и безупречно изпълнение на техниката; умение, знание, опит (ги); 3/ добра физическа форма и пълно постигане на възможностите на тялото, физическо усилие (тай). 

Шидачи - ролята на ученика при изпълнение на кендо и кен-джуцу ката. Вж. учидачи.

Шинай - прав бамбуков меч, който се състои от отделни бамбукови пластини, за направи по-малко оасни ударите по противника.

Шинден - обучение чрез духа и сърцето, получаване на знание от и посредством духа и осъзнаването му. 

Шинригаку - психология.

Шинто - традиционна японска религия, датираща от дълбока древност.

Шиоку – нерви.
Шиоку уадза – техники с притискане на нервни окончания.

Шисей - стойка; стойки; системата от стойки, положения на тялото, изучавани в дадено бойно изкуство.

Шите - този, който се защитава и прилага техниките за самоотбрана. В различните бойни изкуства се нарича още наге или тори. 

Шихан – майстор, майстор-модел, учител на учителите.

Шихо – четири посоки, четири ъгъла, четири крайника, всички посоки.
Шихо гатаме – задържане на четирите ъгъла.
Шихо наге – хвърляне в четири посоки.

Шотей – основа на дланта. Равнозначно на тейшо.

Шошин - ум на начинаещ.

Шугьо - решителна практика в търсене на просветление; период на култивиране на знанията и уменията (обикновено след преминаването на школата) чрез самостоятелно търсене, изучаване и практика; самокултивиране.

Шуто – ръка сабя.
Шуто уке – блок с ръка сабя.
Шуто учи – удар с ръка сабя.

Юби – пръст, пръсти.

Яма – планина.

Яме – команда за спиране на всякакво действие. Равнозначно на мате.

Яри – копие.

 

Броене на японски

Ичи – едно
Ни – две
Сан – три
Ши (йон) – четири
Го – пет
Року – шест
Шичи (нана) – седем
Хачи – осем
Кю – девет
Джу – десет
Ни джу – двадесет
Сан джу – тридесет
Йон джу – четиридесет
Хяку – сто
Кю хияку – деветстотин
Сен - хиляда
Ман - десет хиляди
201        Ни хяку ичи   
546        Го хяку йон джу року   
3427      Сан зен йон хяку ни джу нана (или шичи)     
33 456   Сан ман сан зен йон хяку го джу року

"Ши" или "йон" може да се използва в 3654,но в 40, 400, 4000 и т.н.се използва само "йон".
"Шичи" или "нана" може да се използва в 9607, но в 70,700,7000 и т.н. се използва само "Нана"
600 = "Роппияку" (а не "року хяку")
800 = "Хапияку" (а не"хачи хяку")
8000 = "Хасен" (а не"хачи сен")

 

Девет айкидо ключа:

Икьо         Първи ключ = оши таоши, уде осае
Никьо       Втори ключ = коте маваши, котемаки
Санкьо     Трети ключ = коте хинери, шибори-киме
Йонкьо     Четвърти ключ = текуби осае
Гокьо       Пети ключ = куджи осае
Рокьо       Шести ключ = хиджи киме осае, ваки гатаме, уде хиджи гатаме
Нанакьо   Седми ключ = санкьо отзад на китката, "санкьо, но не санкьо"
Хачикьо   Осми ключ = модифицирано йонкьо с натиск надолу 
Кукьо      Девети ключ = Обърнато никьо

 

Емилиян Станев
12 Септември 2017 г. 16:32:54
Kiril Hinkov


Емилиян Станев

Емилиян Станев е роден през 1971 г.

През 2005 г завършва Националната спортна академия "Васил Левски" със специалности „Учител по физическо възпитание и спорт” и „Треньор по Карате-до”.

През 2007 става Магистър със специалност „Спорт в училищата и свободното време”.

В момента е учител по физическо възпитание и спорт в Националната финансово-стопанска гимназия (НФСГ), гр. София.

Практикува активно Карате-до стил Шотокан от 1994 г. През годините се учи от сенсей Георги Георгиев-Джоси -7 дан, сенсей Веселин Георгиев - 3 дан, сенсей.Лъчезар Ненов - 6 дан, сенсей. Евгени Щерев - 5 дан, сенсесй Пламен Каваклов - 5 дан. Участва в семинари с международно известни майстори. Има техническа степен първи дан по карате.

Занимава се с треньорска дейност от 2010 г. Подготвя състезателите на клуб Кьокутен и участва редовно в националните първенства по Карате-до, организирани от Българската Федерация по Шотокан Карате. Той и негови ученици са носители на призови награди в дисциплината "Ката" на националните първенства и турнири. 

Борис Грамчев
12 Септември 2017 г. 16:31:30
Kiril Hinkov


Борис Грамчев

Почетен преподавател на клуб Кьокутен

Шихан Борис Грамчев, 4 дан по Рюкю Буджуцу, е роден в 1975 г. Завършва Висшето Военноморско Училище през 1999 г. с профил Корабоводене. През 2001 г. специализира Международни икономически отношения и Международно морско право към УНСС-София, а през 2012 г. и МВА (Master of Business Administration) към Кардиф Метрополитън Юнивърсити (Cardiff Metropolitan University) във ВУМК (International University College), България. Започва кариерата си първоначално като офицер от търговския флот, а в последствие работи на брега като корабен мениджър и одитор. Управлява дейности в сферите: недвижими имоти, строителство, производство на строителни материали, търговско представителство, спортна дейност и международно бизнес консултиране.

Започва обучение по Рикуджин Рю Кенпо Карате през 1992 г. във Варна при сенсей Боян Найденов, на когото дължи основата си по бойни изкуства. Почти 2 десетилетия той му помага за развитието на Варненския СК “Динамик“, като участва на национални състезания (от 1999 до 2001 г.) и световни първенства (през 2001 г.) по кикбокс, демонстрации, ръководи тренировки на различни възрастови групи. Републикански шампион по кикбокс за 1999 и 2000 г. по стиловете семи контакт и музикални форми с и без оръжие. През годините е изучавал различни стилове – кенпо, карате, кик бокс, кенджуцу, кендо, кобуджуцу и др.

През 2003 и 2004 г. изучава ци гун и стиловете копие (яри) и бо (дълга тояга) при майстор Станчо Станев.

През 2005 г. действа като основен организатор за създаването на първия клуб по Кендо във Варна под личните наставления и обучение от японските сенсеи Казушиге Кобаяши, Такео Кита и Мария Нагата. През същата година се запознава със сенсей Кирил Хинков, с който обменя много опит и поддържа приятелски отношения.

През 2015 г. създава свое собствено доджо във Варна и го кръщава Икиойкан (勢館) – Доджо на динамичната сила. 

През 2016 г. защитава 4-ти дан по Рюкю Буджуцу при гранд майстор Джон Натан, който го удостоява с титлата шихан и правото да представлява неговата организация Рюкю Кенпо Карате Кобудо Ренгокай в България.

През 2017 г., след присъединяването и на шихан Кирил Хинков и неговия клуб Кьокутен към същата организация, двамата създават Рюкю Буджуцу Кай – организация, афилиирана към Ренгокай, и целяща да подпомага развитието на всяко доджо в България, което се занимава с буджуцу, кенпо, карате, джуджицу, кобуджуцу и други сродни на тях стилове.

Сайт на клуб Икиойкан (тук)

За контакт: (тук)

Рюкю буджуцу - бойното изкуство на островите Рюкю
12 Септември 2017 г. 15:49:02
Kiril Hinkov


Рюкю буджуцу - бойното изкуство на островите Рюкю

Докато Карате (яп. празна ръка), въведено в Япония от Гичин Фунакоши, все повече се популяризира по целия свят като спорт или изкуство за развитие на характера, на остров Окинава, родината на Карате, продължава да се практикува Рюкю Буджуцу (бойната техника на островите Рюкю), една комплексна система за самозащита, която включва работа без оръжие – Рюкю Кенпо и практика с оръжия – Кобуджуцу.

 

Рюкю Кенпо
Рюкю Kенпо (拳法) е едно от най-старите и най-ефективни, изкуства за защита на живота, които човек е разработил. В него се съдържат елементи на коппо джуцу, окинавско туите (метод за захващане, осукване, изкълчване на ставите на противника), айки-джуджуцу и китайско кенпо, наричано на Окинава "Тоде" - китайска ръка. Много хора мислят, че Рюкю Кенпо е някакъв вид „Карате“. Поради липса на информация и непознаване на историята, те не осъзнават, че Карате и всичките му разклонения са производни от оригиналното Рюкю (Окинавско) Keнпо и Кобуджуцу.

Първата книга, написана от основателя на Карате в Япония, Гичин Фунакоши, е „Рюкю Keнпo Карате“ (1922 г.), а в последната си книга, написана точно преди смъртта му през 1957 г., той потвърждава, че Карате произлиза от Рюкю Keнпo и разказва как той е променил техниките и терминологията, за да станат по-разбираеми за неговите японски ученици. Чоки Мотобу, друг Окинавски инструктор и известен боец, опонира на Фунакоши в своята книга „Окинавско Keнпo Карате-джицу Кумите“ (1926 г.). В нея Мотобу се концентрира върху Кумите (бойните техники), а не само върху Ката, както предпочитал Фунакоши. Тези двама мъже и техните ученици са главните действащи лица на Карате в Япония, респективно и в света. Те и двамата са били Keнпo инструктори от Окинава, основният остров от архипелага Рюкю.

Въпреки, че в съвременното Рюкю Keнпo има много китайско влияние, неговия истински произход се крие в Окинавската история и фолклор. Един от основните проблеми при изследването им е в липсата на достатъчно писмени артефакти и противоречивите устни предания. Откъслечни архиви показват, че някои форми на кенпо може да са били практикувани преди повече от 2000 години. Развитието на Рюкю Keнпo е било повлияно от имиграцията към Окинава на победените японските кланове (през 1185 г. и отново през 1333 г.), и едновременно с това от увеличаването на културния обмен между Китай и Окинава от 13 до 19 век. В Окинава, техниките на Рюкю Keнпo са били разработени в голяма тайна и са предавани само в семействата на Окинавските благородници до ден днешен.

Кобуджуцу
Без изучаването на оръжия, не може да бъде овладяна истински невъоръжената защита. Работата с оръжия надгражда уменията с празна ръка и подобрява решаващи качества като тайминг, усет, контрол, баланс и сила. Когато двама противници с равни възможности се срещнат в битка, оръжието в ръцете на единия почти винаги му осигурява победата.

Въпреки, че оръжията развиват координация, гъвкавост, сила, зрителна острота, прецизност на останалите движения, усет за дистанция, тайминг, сила, и свръхсензитивност, тяхното най-важно значение за практикуващия може би остава скрито дълго време, преди той самия да започне да си дава сметка за своите способности. Това знание остава непонятно и безинетересно за онези трениращи, които бихме нарекли „практици“ – хора, които вместо да се потят години наред в залите, носят винаги с тях своя 9-милиметров пистолет, който би неутрализирал всеки от разстояние. Но ако, все пак, вие предпочитате да сте от онези хора, които търсят смисъла на онова, което е скрито в изкуствата от древността, и практикувате Кобуджуцу, наред с гореописаните качества, Вие ще развиете и боен дух. Онова „безполезно“ според мнозина практици качество, което идва директно от самурайските времена и ни учи винаги да се стремим да изявяваме духа си, независимо дали ще спечелим или изгубим, без значение от ситуацията, в която се намираме, и въпреки всички житейски трудности. Това е качество, което ни учи да живеем като пълноценни личности, тук и сега, с нужното самочувствие, уважение и социална отговорност.

Позитивно стимулиране на децата чрез двигателни упражнения
11 Септември 2017 г. 19:15:36
Kiril Hinkov


Позитивно стимулиране на децата чрез двигателни упражнения

Уводен курс за преподаватели и родители

Описание на курса
 
Ако имате деца или работите с деца и бихте искали да знаете повече за това:
- как те се чувстват в момента;
- от какво имат нужда;
- какво можете да направите, за да ги подтикнете да развият силните си страни;
- как да им помогнете в момент на объркване и затруднение;
- как да коригирате стойката и държането им;
може би ще ви бъде интересно и полезно да научите повече от уводния курс на клуб „Кьокутен” за позитивно стимулиране на децата чрез двигателни упражнения.

Регулирането на тялото е телесно изкуство, богато и достъпно за всеки, който търси просто  и естествено средство да поддържа живота си, своето тяло и здраве, както и тези на семейството, близките и децата си. В Япония това изкуство се практикува като философия за живеене, възпитание и естествена медицина. Неговата цел е да подбуди човешкото същество да вземе активно в свои ръце съдбата си, ако иска да живее в състояние на оптимално равновесие, здраве и хармония с околния свят.

Според японските традиции децата трябва да се отгледат така, че онова, което носят скрито в себе си естествено да се прояви навън. Но за да стане това ви трябват умения и грижа, малко по-различни от тези, нужни, за да обучавате едно дете на дадено нещо и да го вкарвате в рамки от правила.

В курса вие ще откриете:

*    Какъв е природният механизъм за работа и благоденствие на детския организъм;
*    Каква е ролята на съня и движението за развитието на децата;
*    Какво можем да научим от позата и стойката на децата;
*    Какво е необходимо да правим, за да помогнем на децата да се чувстват добре и едновременно с това да поемат отговорност за своето развитие;
*    Някои прости упражнения  и игри, използвани в учебна или семейна среда за подобряване на стойката или повлияване на вниманието на децата.
*    Как да живеем щастливо и естествено с децата.

Научете повече, наблюдавайте децата внимателно, помогнете им в това, което искат и усетете разликата. Ние ще бъдем до вас.

Септември 2017

 ПВСЧПСН
35 1

2017-09-01

18:00 Тридневна среща за решаване на здравословни или други трудности на участниците

2

2017-09-02

12:30 Тренировка по джу джицу и самоотбрана - Център по борба - Дианабад
14:00 Упражнения за регулиране на тялото - Център по борба - Дианабад

3
364

2017-09-04

19:00 Тренировка по карате Шотокан - техникум Попов

5

2017-09-05

10:00 Упражнения за регулиране на тялото - Център по борба - Дианабад
19:30 Тренировка по джуджицу - Център по борба, Дианабад

6

2017-09-06

19:00 Тренировка по карате Шотокан - техникум Попов

7

2017-09-07

10:00 Упражнения за регулиране на тялото - Център по борба - Дианабад
19:30 Тренировка по джуджицу - Център по борба, Дианабад

8 9

2017-09-09

12:30 Тренировка по джу джицу и самоотбрана - Център по борба - Дианабад
14:00 Упражнения за регулиране на тялото - Център по борба - Дианабад

10
3711

2017-09-11

19:00 Тренировка по карате Шотокан - техникум Попов

12

2017-09-12

10:00 Упражнения за регулиране на тялото - Център по борба - Дианабад
19:30 Тренировка по джуджицу - Център по борба, Дианабад

13

2017-09-13

19:00 Тренировка по карате Шотокан - техникум Попов

14

2017-09-14

10:00 Упражнения за регулиране на тялото - Център по борба - Дианабад
19:30 Тренировка по джуджицу - Център по борба, Дианабад

15 16

2017-09-16

12:30 Тренировка по джу джицу и самоотбрана - Център по борба - Дианабад
14:00 Упражнения за регулиране на тялото - Център по борба - Дианабад

17
3818

2017-09-18

19:00 Тренировка по карате Шотокан - техникум Попов

19

2017-09-19

10:00 Упражнения за регулиране на тялото - Център по борба - Дианабад
19:30 Тренировка по джуджицу - Център по борба, Дианабад

20

2017-09-20

19:00 Тренировка по карате Шотокан - техникум Попов

21

2017-09-21

10:00 Упражнения за регулиране на тялото - Център по борба - Дианабад
19:30 Тренировка по джуджицу - Център по борба, Дианабад

22 23

2017-09-23

12:30 Тренировка по джу джицу и самоотбрана - Център по борба - Дианабад
14:00 Упражнения за регулиране на тялото - Център по борба - Дианабад

24
3925

2017-09-25

19:00 Тренировка по карате Шотокан - техникум Попов

26

2017-09-26

10:00 Упражнения за регулиране на тялото - Център по борба - Дианабад
19:30 Тренировка по джуджицу - Център по борба, Дианабад

27

2017-09-27

19:00 Тренировка по карате Шотокан - техникум Попов

28

2017-09-28

10:00 Упражнения за регулиране на тялото - Център по борба - Дианабад
19:30 Тренировка по джуджицу - Център по борба, Дианабад

29 30

2017-09-30

12:30 Тренировка по джу джицу и самоотбрана - Център по борба - Дианабад
14:00 Упражнения за регулиране на тялото - Център по борба - Дианабад

 
« »

Вижте още

Цуки - прав удар с ръка
20 Май 2016 г. 17:34:05
Kiril Hinkov


Цуки - прав удар с ръка

Японската дума „цуки” се превежда най-често като „мушкане”, удряне”, „блъскане”. А на английски като punch или thrust.
Цуки е най-основната техника в карате. Окинавските майстори са казвали, че за овладяването на цуки са необходими девет години практика – три за овладяването на стойките, от които се нанася цуки, три за тренировка на стягането на ръцете и тяхната подготовка и още три за овладяването на самия удар.
Смята се, че упоритата практика на цуки води до засилване на характера и увереността. Човек става по-директен и праволинеен.
Атаката с цуки подсказва всички възможности за атака с прав удар – с умрук, с длан, с копиевидна ръка, мушкане с нож, тояга или друг предмет. Добре е техниката да се практикува с всички ударни повърхности на ръката, с които може да се нанесе прав удар, и с всякакви предмети, подходящи за целта.

Основният удар чоку цуки се прави от позиция на краката хейко дачи – ходилата са на ширината на раменете, външният им ръб сочи право напред, палците са леко навътре.
Двете ръце са свити в юмруци, едната сочи напред на ниво „чудан”, точно в слънчевия сплит на въображаем противник, висок колкото нас. Дланта е обърната надолу. Юмрукът на другата ръка е опрян със страната на малкия пръст към плаващите ребра, дланта е обърната нагоре. Лакетът е изтеглен силно назад (хиките).
Проекциите на двете ръце напред образуват равнобедрен триъгълник. Върхът му се намира в тялото на въображаемия противник, в слънчевия му сплит, 10-12 см зад точката на контакта, под мечовидния израстък. Основата му е нашето тяло.
Ударът се нанася с кокалчетата на показалеца и средния пръст, както и с фалангите под кокалчетата. Юмрукът е здраво стегнат, най-силно стиска малкия пръст. Палецът затяга юмрука от другата страна, върху втората фаланга на показалеца и средния пръст.

Силата за удара тръгва от ходилата, преминава през средата на тялото и изстрелва ръката напред. Едновременно с това, предната ръка започва да дърпа назад. Лактите се трият в тялото, ударът е праволинеен и директен. Ръцете се разминават пред тялото и удрящата ръка заема мястото на тази, която се отдръпва. И двете ръце се въртят около надлъжната си ос, удрящата навътре, другата навън. В края на движението ръцете са разменили местата си, задната с длан нагоре, удрящата с длан надолу. Удрящата ръка е изпъната така, че лакетът й сочи настрани.
В края на удара се стягат мускулите на тялото и се издиша. Това е краткият момент на фокус (киме), по време на който силата преминава в тялото на противника.

Така описаният удар - чоку цуки, трябва да се изпълнява многократно като се удря на три нива:
1) джодан (горно ниво) – брадичката на въображаемия противник;
2) чудан (средно ниво) – слънчевия сплит;
3) гедан (долно ниво) – зоната на един юмрук под пъпа, където мускулите са по-слаби и ударът е много по-ефективен, отколкото в корема.

Постепенно се преминава към изпълнение на удара от ездачна позиция – киба дачи, ходилата са на два пъти ширината на раменете, външният им ръб сочи право напред, палците са леко навътре. Стойката трябва да е закръглена като тунел на влак, а коленете да сочат точно напред.

Добре е да се практикуват три разновидности на правия удар.
Всъщност това е същия удар, но в зависимост от дистанцията до целта контактът се осъществява при различна фаза от траекторията.
1) Ура цуки или шита цуки (обратно цуки) – удрящата ръка тръгва напред, и конатактът се осъществява още преди лакетя да е излязъл отпред на тялото. Дланта на ръката все още е нагоре. Дистанцията е съвсем близка. Тази форма на цуки се тренира по много пъти, както оригиналната форма на чоку цуки.
2) Тате цуки – (вертикално цуки) – когато лакетът излизи напред от тялото, юмрукът почва да се върти навътре – стига се до положение, при което ръката е още не е изпъната до край, а юмрукът е вертикален. Тази форма на цуки също се тренира по много пъти, както оригиналната форма на чоку цуки.
3) Изпънато до край чоку цуки – удрящата ръка е изпъната до край, юмрукът е завъртян с длан надолу. Дърпащата ръка е в положение хиките, със страната на малкия пръст на юмрука, опряна до плаващите ребра.
Всички тези серии от удари трябва да се правят и в ездачна позиция – киба дачи, за задравяване на краката и свикване с ниските позиции, които идват на следващия етап.

Когато траекторията е овладяна и цялото тяло се фокусира в края на удара, се пременава към удряне на 45° и на 90°. Краката са абсолютно неподвижни. Ходилата сочат леко навътре така, че когато правим завъртанията от кръста наляво и надясно да не изпитваме неудобство в глезените. Оста на тялото остава напълно права, въртенето е около нея.
Движението тръгва от таза наляво, докато централната линия на тялото се насочи на 45° от предишната посока. Спирането на тялото съвпада с удар на дясната ръка по тази централна линия на решеното от нас ниво. Фокус (киме). Следва завъртане на тялото надясно и удар с лявата ръка на 45° от първоначалната посока.
Тази поредица от цукита на 45° се изпълнява многократно като се започне от ура цуки, мине се през тате цуки и се завърши с чоку цуки.
Първоначално се правят по едни удар на една команда, а в последствие по 3, 5 или повече удара в една команда. това постепенно развива бързина, издръжливост и способност за сливане на много движения в една поредица.
Постепенно се преминава и към удряне на 90° от първоначалната посока. Това изисква известна гъвкавост в кръста и резултатите трябва да се търсят без излишно напрягане, но с постоянна практика.
Важно е да се оцени правилно ролята на дърпащата ръка. Старите майстори казват да влагаме в нея сила поне равна на тази, която влагаме в удрящата ръка. Една възможна ситуация е, докато удряме някой напред, друг да се опита да ни обхване отзад. Изтегленият назад лакет решава този проблем автоматично.

Правилото за двадесетте минути
22 Ноември 2015 г. 08:43:53
Kiril Hinkov


Правилото за двадесетте минути

(по материали от Интернет)

При изследванията си, свързани с изпълнението на много задачи за кратко време (multitasking), американският професор Клифърд Нас (1958 – 2013) открива, че постоянното прескачане от задача на задача води до невъзможност за изпълнение и постигане на истинските резултати, които целим. По тази причина Нас препоръчва начин, за преодоляване на проблема – правилото за двадесетте минути. Той предлага да се фокусираме на една единствена, специфична задача за 20 минути без прекъсване. Нас добавя, че ако хората правят това за две седмици и повече, ще станат по-продуктивни и резултатни в съответната област.

Ключът към този прогрес е да открием, че всяко праволинейно движение ни довежда по-близо до целта. Много хора със сигурност не успяват да намерят време за неща, които наистина искат да правят, а същевременно правят неща, които с нищо не подобряват живота им. Когато не планираме, ние не сме готови да получим изгода от благоприятните възможности на живота. Играем електронни игри или гледаме телевизия, защото това е по-лесно, отколкото да правим нещо различно. Всъщност, за да станем по-чувствителни към възможностите, които решително могат да подобрят живота ни, ние трябва да направим пътя на най-малкото съпротивление по-труден за себе си. И да се откажем да го следваме, като започнем да се приближаваме към това, което искаме. Един от начините е правилото за двадесетте минути.     

За двадесет минути всеки може да се концентрира и да продължи да извършва, каквото и да е действие, колкото и да е голяма трудността или вътрешната му съпротива срещу това действие. Способът е действащ и чрез него можем да се преборим с мързела и постепенно да повишиш мотивацията си. На практика работи така:

1. Който се занимава със спорт по 20 минути всеки ден, няма защо да се безпокои за здравето си.

2.  Който отделя 20 минути на ден за почистване и подреждане, няма да се губи в безпорядък.

3. Който отделя по 20 минути на ден за подобряване на концентрацията си, не си струва да се тревожи от творчески кризи.

4. Който отделя по 20 минути на ден, за да изслуша най-близкия си човек, няма да има поводи да се притеснява за проблеми в отношенията.

5. Който отделя 20 минути на ден да се вслуша в себе си и да си води записки, не си струва да се безпокои, че ще страда от липса на идеи.

6. Който работи 20 минути на ден върху създаването на източници за доходи, няма да страда от финансово неблагополучие.

7. Който отделя 20 минути на ден за отдих, няма да затъне в преумора.

8. Който чете полезна книга поне 20 минути на ден, няма да се измъчва от въпроса как да стане експерт.

Всяко денонощие има 1440 минути.
Кое в живота е важно за теб? Кога ще му отдадеш поне двадесет минути на ден?

Чигун - работа с енергията и усещанията на тялото
07 Декември 2015 г. 23:09:13
Kiril Hinkov


Чигун - работа с енергията и усещанията на тялото

Според източните учения енергията чи  (кит. чи, яп. ки) е основополагаща субстанция, формираща цялата вселената, където всичко съществува благодарение на нейното видоизменение и движение. Понякога думата чи се използва, за да означава и въздуха, който вдишваме и издишваме, или вятъра, диханието на вселената. Каноните оприличават движението на чи на кръг без начало и край, и предупреждават, че законите на тази циркулация не могат да бъдат нарушавани от никого.

Някои изследвания върху природата на чи, се опитват да я опишат чрез редица понятия, като инфрачервено излъчване, статично електричество, поток от частици, разновидност на информационен сигнал и средствата за неговото доставяне, наситеност на празното пространство. Те предполагат и се опитват да докажат, че носителят на чи е материален. И че, тази материя има богати, сложни и трудни за осъзнаване и разбиране съдържание и енергетика.

 

\"\"

Практикуващите наричат тази особена енергия истинска чи или просто чи, за да я отличат от вдишвания и издишван въздух. Натрупването на истинска чи и нейното свободно и правилно движение по цялото тяло се стимулират чрез упражнения, наречени чигун (чи - \"енергия\", гун - \"майсторство\", \"умение\", яп. кико). Целта на чигун упражненията е увеличаване на енергията чи в тялото и регулиране на правилния поток на енергията. Това налага три вида действия или практики:

1/ Вдишване на чи – регулиране на дишането.

„Човешкото тяло е подобно на дърво без корени и клони, което се опира само на дишането.”

2/ Поддържане на  спокойно състояние на ума – регулиране на ума.

„Когато умът дойде в състояние на покой и опустошение, истинската чи ще ти се подчини и ще ти позволи да я направляваш.”

„Където е вниманието ти, там отива енергията.”

3/ Съблюдаване на хармония между органите на тялото чрез правилна позиция и правилно движение – регулиране на тялото.

 

 

\"\"

„Следвай формата на нещата около теб. Бъди изменчив, като водата, спокоен, като огледалото, отзивчив, като ехото, невъзмутим, като тишината.”
 
„Великият път не е труден. Как може да е труден след като всичко го следва: дърветата, реките, животните, птиците и рибите. Ние го правим труден.” 

„Учи се от небето – пустота, тишина, покой, чистота, безграничност. Учи се от земята – баланс, равновесие, сигурност, хармония.”

„Небето и земята са дълговечни, защото съществуват не за себе си. Затова са дълговечни.”

„Опознай себе си.”

 „Когато възприемете със сърцето си всичко съществуващо, ще можете да управлявате добре силите Ин и Ян.\"

“Не човек тренира енергията, а енергията тренира човека.”

 

Кирил Хинков
11 Септември 2017 г. 18:00:18
Kiril Hinkov


Кирил Хинков

Кирил Хинков е магистър по Международни икономически отношения от УНСС. Лицензиран кариерен консултант от NBCC.

Преподавател по Рюкю буджуцуДжуджицу и самоотбрана в Спортен клуб за бойни изкуства и двигателни упражнения “Кьокутен”, лицензиран от българското Министерство на физическото възпитание и спорта. Редовна длъжностна специализация по рефлексотерапия в Центъра за следдипломна квалификация на Националната спортна академия. Треньор по джуджицу, дипломиран в Центъра за следдипломна квалификация на Националната спортна академия.

С бойни изкуства се занимава от 1985 г. Ученик е на сенсей Явор Дянков. Получава първи дан по карате Шотокан през 1996 г. от сенсей Садашиге Като. Защитава първи дан по Джу джицу през 1997 и втори дан по Джу джицу през 2002 г. пред сенсей Робърт Шенк, WJJF. Трети и четвърти дан получава от сенсей Джакомо Спартако Бертолети, настоящ президент на WJJF и WJJKO. През всичките години усилено изучава различни методи за регулиране на тялото чрез двигателни, дихателни и психо-физически упражнения.

От 2005 г. до юни 2010 г. управлява цикъла за предоставяне на услуги с добавена стойност на трети страни в мрежата на Мобилтел ЕАД.

От юли 2010 г. се заема активно с популяризирането на бойните изкуства и телесните обучителни методи, свързани с тях. Работи с фирми, организации и частни лица. Целта му е да покаже, на колкото е възможно повече хора, прости начини за хармонизиране на тялото и съзнанието чрез двигателни упражнения.

През 2016 г. защитава 4-ти дан по Рюкю Буджуцу при гранд майстор Джон Натан, като получава титлата шихан.  През 2017 г. присъединява доджо „Кьокутен“ към Рюкю Кенпо Карате Кобудо Ренгокай (виж речника на японските термини) и заедно с шихан Борис Грамчев създават Рюкю Буджуцу Кай – организация, афилиирана към Ренгокай, и целяща да дава информация и да подпомага развитието на всяко доджо в България, което желае да подобри практиката си в буджуцу, кенпо, карате, джуджицу, кобуджуцу и други сродни на тях стилове. 

Консултира частни лица и организации във връзка с кариерното им развитие и политика. Спомага за оптимизирането на работните процеси във фирми и организации.

Един от девизите му е: «Умът не е кофа за пълнене, а огън за разпалване.»

Мисията на клуб «Кьокутен»: Самоопределяне, саморегулация, свобода.

За контакт: моб. 0882744783, електронна поща office@kyokuten.net

Джакомо Леркаро за умствената молитва
14 Декември 2014 г. 20:35:51
Kiril Hinkov


Джакомо Леркаро за умствената молитва

О, Марийо, вложи в духа на всички читатели тези заключения, извлечени от учението на светците, и позволи те да станат за всички нас едно резултатно правило за живот!

1. Умствената молитва е обичайното необходимо средство за живота в съвършенство, а следователно и за вечното спасение на всички призовани към състоянието на съвършенство.

2. За да бъде постоянна и резултатна, умствената молитва трябва да бъде ежедневна в най-буквалния смисъл на думата.

3. За всички, ангажирани в активния живот, обикновено е необходим един час молитва; по-малко от половин час е недостатъчен за една ползотворна умствена молитва.

4. Дори и с цената на значителни жертви, молитвата трябва да се прави сутрин, преди началото на дейността за деня.

5. Нужно е да се избягва опасността молитвата да се превърне в навик за четене, придружено с малко или повече размишление.

6. Независимо дали се използва или не книга, точките за молитвата трябва да бъдат подготвени от предишната вечер; по време на самата молитва ползването на книга има само спомагателно значение в случаите на сухота.

7. Молитвата е изкуство; всеки, който все още не се е научил да прави молитвено размишление, трябва да избере метод, да го изучава и да го следва вярно, докато го овладее, молейки за помощ Светия Дух, Който е пръв учител в молитвата.

8. Човек трябва да дава точен отчет на духовния си ръководител за своята молитва; изповедниците и свещениците като цяло трябва да наставляват и водят душите към умствената молитва.

9. Човек трябва да се стреми да върви от молитвено размишление към афективна молитва и да се грижи да навлиза все по-дълбоко в нея, предоставяйки още от самото начало достатъчно време за деянията на волята.

10. Не трябва да изключваме молитвата на простота или някой друг по-голям напредък, който Бог ще поиска от нас според мярата на Своя дар на благодатта; напротив, всички наши желания и цели трябва да бъдат в съответствие с това, което е угодно Нему, и за Негова по-голяма слава.

Джакомо Леркаро, „Методи на умствената молитва”

О-в Окинава и местоположението на архипелага Рюкю
О-в Окинава и местоположението на архипелага Рюкю
Снимка: Интернет

Рюкю буджуцу - бойното изкуство на островите Рюкю

Докато Карате (яп. празна ръка), въведено в Япония от Гичин Фунакоши, все повече се популяризира по целия свят като спорт или изкуство за развитие на характера, на остров Окинава, родината на Карате, продължава да се практикува Рюкю Буджуцу (бойната техника на островите Рюкю), една комплексна система за самозащита, която включва работа без оръжие – Рюкю Кенпо и практика с оръжия – Кобуджуцу.

 

Рюкю Кенпо
Рюкю Kенпо (拳法) е едно от най-старите и най-ефективни, изкуства за защита на живота, които човек е разработил. В него се съдържат елементи на коппо джуцу, окинавско туите (метод за захващане, осукване, изкълчване на ставите на противника), айки-джуджуцу и китайско кенпо, наричано на Окинава "Тоде" - китайска ръка. Много хора мислят, че Рюкю Кенпо е някакъв вид „Карате“. Поради липса на информация и непознаване на историята, те не осъзнават, че Карате и всичките му разклонения са производни от оригиналното Рюкю (Окинавско) Keнпо и Кобуджуцу.

Първата книга, написана от основателя на Карате в Япония, Гичин Фунакоши, е „Рюкю Keнпo Карате“ (1922 г.), а в последната си книга, написана точно преди смъртта му през 1957 г., той потвърждава, че Карате произлиза от Рюкю Keнпo и разказва как той е променил техниките и терминологията, за да станат по-разбираеми за неговите японски ученици. Чоки Мотобу, друг Окинавски инструктор и известен боец, опонира на Фунакоши в своята книга „Окинавско Keнпo Карате-джицу Кумите“ (1926 г.). В нея Мотобу се концентрира върху Кумите (бойните техники), а не само върху Ката, както предпочитал Фунакоши. Тези двама мъже и техните ученици са главните действащи лица на Карате в Япония, респективно и в света. Те и двамата са били Keнпo инструктори от Окинава, основният остров от архипелага Рюкю.

Въпреки, че в съвременното Рюкю Keнпo има много китайско влияние, неговия истински произход се крие в Окинавската история и фолклор. Един от основните проблеми при изследването им е в липсата на достатъчно писмени артефакти и противоречивите устни предания. Откъслечни архиви показват, че някои форми на кенпо може да са били практикувани преди повече от 2000 години. Развитието на Рюкю Keнпo е било повлияно от имиграцията към Окинава на победените японските кланове (през 1185 г. и отново през 1333 г.), и едновременно с това от увеличаването на културния обмен между Китай и Окинава от 13 до 19 век. В Окинава, техниките на Рюкю Keнпo са били разработени в голяма тайна и са предавани само в семействата на Окинавските благородници до ден днешен.

Кобуджуцу
Без изучаването на оръжия, не може да бъде овладяна истински невъоръжената защита. Работата с оръжия надгражда уменията с празна ръка и подобрява решаващи качества като тайминг, усет, контрол, баланс и сила. Когато двама противници с равни възможности се срещнат в битка, оръжието в ръцете на единия почти винаги му осигурява победата.

Въпреки, че оръжията развиват координация, гъвкавост, сила, зрителна острота, прецизност на останалите движения, усет за дистанция, тайминг, сила, и свръхсензитивност, тяхното най-важно значение за практикуващия може би остава скрито дълго време, преди той самия да започне да си дава сметка за своите способности. Това знание остава непонятно и безинетересно за онези трениращи, които бихме нарекли „практици“ – хора, които вместо да се потят години наред в залите, носят винаги с тях своя 9-милиметров пистолет, който би неутрализирал всеки от разстояние. Но ако, все пак, вие предпочитате да сте от онези хора, които търсят смисъла на онова, което е скрито в изкуствата от древността, и практикувате Кобуджуцу, наред с гореописаните качества, Вие ще развиете и боен дух. Онова „безполезно“ според мнозина практици качество, което идва директно от самурайските времена и ни учи винаги да се стремим да изявяваме духа си, независимо дали ще спечелим или изгубим, без значение от ситуацията, в която се намираме, и въпреки всички житейски трудности. Това е качество, което ни учи да живеем като пълноценни личности, тук и сега, с нужното самочувствие, уважение и социална отговорност.

Кратък филм за историята на окинавското карате