Кьокутен - Точка на пречупване

Български

Предстоящи събития

Последни статии

Здраве, висока работоспособност и сплотен колектив чрез тренинг на работното място? А защо не?
19 Февруари 2018 г. 21:13:07
Kiril Hinkov


Здраве, висока работоспособност и сплотен колектив чрез тренинг на работното място? А защо не?

„Човек може да управлява тялото си по различни начини. Ако избере неправилен, функциите на организма му се влошават.”
„Колкото и умен и силен да ни се струва мъжът или прекрасна и очарователна жената, колкото и богати да са те, каквито и връзки да имат, техният живот съвсем няма да бъде идеален, ако не умеят правилно да управляват тялото си.”
Фредерик Матиас Александър (1869-1955)

Въвеждането на програми за подобряване на здравето, повишаване на работоспособността и сплотяване на колектива чрез тренинг и обучения на работното място не е нова идея. Има данни за успешното й прилагане в Япония, Швейцария, Австралия. Въпреки това, при нейното предлагане на мениджърите или HR звената на фирми или организации у нас, се срещат редица възражения.

Защо „не”?

„Фирмата не разполага с бюджет за такива екстри в момента.”
„Поощрителната програма на фирмата има съвсем друга схема и логика. Не виждаме начин да включим обучения за повишаване на физическата компетентност в нея.”
„Нямаме подходящо място за провеждане.”
„В работно време провеждането на такава програма не е възможно, а в друго време не можем да ги накараме насила.”
„Служителите ни едва ли ще имат интерес.”
„Каква е тази щуротия? Ще въвеждаме отново соц. физ. зарядките ли?”
„Ние вече провеждаме йога (танци, масаж, медитация) в офиса.”
„Имаме добре оборудван фитнес.”
„Професионално насочените обучения са основата на добрия професионализъм. Това е най-важното, в което трябва да инвестира работодателят.”
„Всеки е длъжен сам да отговаря за физическата си форма и състояние.”
„Много от средствата, които се отпускат по звена, най-често отиват за банкети и веселби на някое хубаво място. А и не е ли това истинският тийм билдинг? Опознават се хората, общуват, веселят се.”
„Шеър холдърите на компанията са в чужбина. Компанията майка има своя политика за стимулиране и обучения на персонала, унифицирана за всички поделения.”

Изброените твърдения ясно показват отхвърляне на идеята, че такъв тип програми могат да окажат влияние върху постигането на бизнес целите на компаниите и организациите или, дори, че те биха били полезни за служителите. Такива твърдения оставят на заден план ролята на физическата компетентност и интелигентност[1] за професионалното развитие на работната сила и на мениджърите в частност. 

Реалната ситуация:

Съвременният начин на живот се характеризира с голяма динамика, конфликти, стрес и напрежение. Натоварването на служителите понякога е изключително високо и поради семейните им задължения. И дори тези, които активно спортуват или разпускат напрежението по различни начини, чрез тях се натоварват още повече и си причиняват допълнителни вреди, ако не могат ефективно да управляват процесите на работа и почивка. Статистиките твърдят, че през последните години работоспособността на работната сила в България намалява. Увеличават се заболеваемостта и отсъствието на персонала по болест.
 
При провеждането на прости двигателни тестове и след кратък разговор със служителите на редица фирми и организации относно начина им на живот, работа, почивка и хранене, най-често става очевидно, че:
* Хората са пренапрегнати и имат постоянни напрежения в много части на тялото.
* Някои от тях имат наднормено тегло, което носи сериозен риск от поява на метаболитен синдром[2].
* Много от тях почти веднага проявяват признаци на болка – във врата, раменете, гърба, кръста, коленете или стъпалата.
* Постоянно работещите на компютър често имат явно уморени очи, главоболие и изтръпвания в китките и дланите.
* Тружениците от една сфера на дейност и професия имат сходни болки и затруднения поради специфичния характер на работата им и специфичната професионална умора от нея. (Интересен е фактът, че обикновените служители и физическите работници по-често изпитват болки в кръста, а мениджърите – напрежение във врата, раменете и чести главоболия.) 
* Не е рядкост неправилната или изкривена стойка при стоеж или седене и небалансираната  походка. 
* Все по често се среща липсата на добър сън и достатъчно възстановяване, дори след дълга почивка и въртене в леглото.
* Много от тях нямат рационална програма за редуване на движение, работа и почивка, както и за балансиране на живота.
* Същото може да се твърди за режима им на хранене.
* Много от служителите казват, че поради ангажирания си живот, те едва ли биха отделили повече време за себе си и физическото си състояние, освен ако не усетят влошено или пряко застрашено здравето си и досегашния си начин на живот.

Влошеното физическо и здравословно състояние на работната сила и на нацията като цяло са един много сериозен проблем. За съжаление средствата за масов спорт и физическа култура, отпускани от бюджета са нищожни. Затова, на този етап ни изглежда, че подобрение може да се постигне чрез по-висока загриженост и ангажираност от страна на бизнеса и работодателите. А логиката е съвсем проста и ползата очевидна.

Здраве, висока работоспособност и сплотен колектив чрез тренинг на работното място? Да, редно е да започнем веднага!

„Ако мислиш за година напред, посади ориз. Ако мислиш за 10 години напред, посади овощна градина. Ако мислиш за 50 години напред – образовай хората." Източна мъдрост

 Да се опитваме да формираме високи професионални качества и да изискваме отлични постижения от своите мениджъри и служители, без да сме се погрижили за базовите им потребности и физическата им форма, е безсмислено. А такава грижа е една добра стратегия и инвестиция в развитието на човешките ресурси.

Съвместното обучение и трениране на служителите, води до взаимното им опознаване и много по-дълбоко общуване без значение от нивото на служителите в йерархията. Те се учат да наблюдават и да се грижат не само за своето състояние и възможности, но и за тези на хората около тях. Подобрява се качеството на комуникациите и живота на работното място и у дома. Тренировъчното взаимодействие и натоварване дават възможности за естествено разрешаване на противоречия и конфликти, както и за намиране на нови решения в редица трудни и дори критични ситуации, които се срещат по време на изпълнение на професионалните задължения. Спецификата на тренингите води до висока ангажираност към програмата и изграждане на лична гордост и удовлетвореност от работното място. Така се градят основите на винаги печелещия отбор.

Бележки:
[1] Физическа компетентност и интелигентност – система от знания и умения на индивида, чрез които той осъзнава и управлява своето физическо състояние, възможности и работоспособност по най-оптималния за него начин. Изграждането й изисква практически познания от областта на анатомията, физиологията, физическата култура, науките за хранене и дишане, хронобиологията, психологията и др. Както и висока степен на интелигентност, емоционален баланс, много практика и добро познаване на себе си и нуждите на тялото си.
Наличието на такива качества у мениджърите им позволява обективно да преценяват и управляват собственото си състояние, състоянието на своя екип, както и да оценяват правилно възможностите на конкурентите и опонентите си.     

[2] Метаболитен синдром - комбинация от четири проявления, наречени “смъртоносния квартет”: наднорменото тегло и напълняване в областта на талията; повишено артериално налягане; нарушение на мастната обмяна (увеличен лош холестерол) и нарушение на въглехидратната обмяна.

Как да управляваме тялото си, съгласно духа на живота в Христа
19 Февруари 2018 г. 21:08:51
Kiril Hinkov


Как да управляваме тялото си, съгласно духа на живота в Христа

от свети Теофан Затворник

Православно слово, бр. 1/2001, с. 9-11.

 

Измежду съставните части на нашия телесен живот едни са телесно-душевни. Това са непосредствените оръдия на душевната дейност на човека. Други са чисто телесни: това са системите, чрез които плътта функционира, храни се и расте. Първите са по-свободни, по-самостоятелни; вторите — по-зависими, по-плътски, по-груби.

Към първите се отнасят сетивата, езикът и движението; към вторите — храненето, сънят, половото влечение и разните сетивни усещания — топлина, студ, мекост и други.

Оттук, могат да се извлекат следните правила за ограничаване на плътта:

1) Властвувай над сетивата си, особено над зрението и слуха (1); усмирявай подвижността на тялото си (2), въздържай езика си. Който не обуздава тези три неща, неговият вътрешен човек се разорява, отслабва, намира се в плен; такъв дори няма вътрешен живот. Защото тези три неща са като излази на душата навън, като прозорци, през които изстива вътрешната духовна топлина.

2) Своята власт над сетивата проявявай, като принудително ги насочваш към неща, благопотребни в настоящия момент. По-рано те неудържимо са се стремели към онова, което е хранело твоята самост (3) и най-главната ти страст. Сега трябва да ги насочваш към това, което съзижда духа ти.

3) Измери потребната за плътта си храна — проста и здравословна, определи мяра и час за хранене и повече не мисли за това. Същото направи и със съня. Чрез изсушаване на плътта умъртви половото влечение. По отношение на външните условия винаги дръж плътта си в известно угнетение, в хлад, в суровост и пр., така че да няма в теб никаква разглезеност.

4) Като определиш всичко това, бори се с плътта си, докато тя се усмири, докато свикне с това свое скромно и притеснено състояние и стане безгласна робиня на духа. Накрая смиряването на плътта ще ти се удаде. То трябва да бъде наша цел и нека се стремим към него като към награда за своите трудове. Чрез телесните подвизи се постигат телесните добродетели: уединение, мълчание, пост, бдение, труд, търпение в лишенията, чистота, девственост.

5) Трябва впрочем да помним, че тази съдружница — нашата плът — ще воюва с нас до гроб. Казват: не вярвай на плътта си, тя лукавствува. И ако с надежда, че вече си я смирил, само малко я поотпуснеш, в същия миг тя ще те сграбчи и надвие. Борбата с нея е доживотна, но все пак в началото е по-трудна, а после става все по-лека и по-лека, докато накрая се ограничава само с внимаване над установения вече порядък и с [преодоляване на] незначителни пориви на плътта.

6) За траен успех, както навсякъде, така най-вече в областта на телесните подвизи, трябва да се спазва правилото постепенност. Ето един общ съвет: отначало дръж своята плът под закона на въздържанието във всички нейни членове, но насочвай цялото си внимание към вътрешния духовен труд (4). Когато страстите започнат да се усмиряват и в сърцето ти се появи топлина, тогава, според мярата, в която се разгаря този вътрешен жар, потребностите на тялото сами ще започнат да отслабват и някак естествено ти ще се захванеш с по-големи телесни подвизи.

7) Най-главните телесни подвизи, ограничаващи плътта, са постът, бдението, трудът, чистотата. Измежду тях чистотата е по-действена от всички, по-нужна, по-потребна. Затова девството е най-бързият път към християнско съвършенство. Без него човек не може да придобие нито такава сила, нито такива дарове. Трябва само да помним, че освен телесна има и душевна чистота, която може и да липсва у съхранилия до гроб девствеността на тялото. И тя е много по-важна от телесната. Затова и живеещите в съпружество могат до известна степен да се доближат до живеещите в девство. Благодатта помага на предания Богу труженик. Затова и сред живеещите в съпружество виждаме такива, които са достигнали съвършенствата на духа.

© 2001—2005. Превод от руски език. Епископ Феофан Затворник. Путь ко спасению. СПб , 1875, с. 244-246.

Бележки

1. Пазенето на очите и ушите от греховни и излишни впечатления е важен закон в духовния живот. Неговото съблюдаване е твърде нужно днес, когато чрез общата атмосфера в света и особено чрез т. нар. видеокултура душата е жестоко атакувана с открито антихристиянски послания. Човек, който търси спасение и желае да съхрани верността си към Христа, тежко съгрешава, когато сам подлага душата си на разрушителното въздействие на тези послания — нещо, което е равносилно на беседване и сдружаване с дявола. Бел. прев.

2. Това означава движенията на тялото да не бъдат разпуснати, волни или разгорещени, а съобразени с изискванията на благонравието, целомъдрието и скромността. Бел. прев.

3. Самост — егоистична насоченост на човека към собственото “аз”, изместваща в душата му любовта към Бога и ближния и пораждаща гибелна самовлюбеност. Самостта е извор на страстите и на злото у човека и в света. Бел. прев.

4. Вътрешният духовен труд обхваща главно борбата с помислите, всявани в ума от бесовете. Тази борба е от решаващо значение в духовния живот, защото, ако лошите помисли не бъдат веднага прогонвани с молитва към Господа и негодувание срещу тях, те увличат сърцето и неизбежно водят до грях. Бел. прев

Упражнения за очите
19 Февруари 2018 г. 20:48:51
Kiril Hinkov


Упражнения за очите

Упражненията за очи със сигурност помагат за подобряване на зрението.  Въпросът е да се правят редовно и да се разбира, каква е целта им и начинът им на въздействие.

По принцип далекогледството, късогледството или другите проблеми на очите се дължат на постоянната промяна на формата на окото поради напрежението и липсата на еластичност в околоочните мускули. Те не могат да се управляват волево. А състоянието им се определя от липсата на добро кръвоснабдяване, породено от стегнатия гръбначен стълб.  

Целта на упражненията е да върнат нормалното състояние, при което окото автоматично реагира и се настройва правилно, за да даде ясен образ на мозъка.

Има няколко прости неща, които можете да правите при голяма натовареност на очите:
1. Мигайте колкото може по-често, така очите почиват.
2. На всеки половин час плискайте всяко око по десетина - петнайсет пъти със студена вода.
3. При изгрев и при залез, гледайте слънцето, колкото може по-дълго без да мигате. Окото обича светлината и топлината на слънцето, те му помагат да се отпусне. През деня слагайте длани върху очите и оставете слънчевата светлина да ги натопли добре.
4. Вдигнете очи нагоре и гледайте в точката между очите. Натягайте докрай и дръжте колкото може повече. Целта е очите мускули да се напрегнат максимално силно и дълго, за да могат автоматично да се отпуснат след това. Дори и очите ви да почнат да сълзят, продължавайте.
5. Гледайте пламъка на свещ, поставен пред вас, без да мигате. Дори и очите ви да почнат да сълзят, продължавайте. Опитайте да разделите образа на лявото и дясното око. Гледайте без да мигате в пространството между двата пламъка.
6. Колкото може по-често слагайте длани върху очите си. Добре е никаква светлина да не стига до тях, но да не ги притискате. Идеалното състоятие е да виждате чисто черен фон.
7. Когато се разхождате, без да мигате обхванете с очите си цялата полусфера пред вас. Това означава, ако вдигнете двете си ръце настрани - да гледате напред и да виждате дланите си. Опитайте да ходите, като гледате по този начин максимално дълго време, без да фокусирате зрението си върху конкретен обект.
8. Ходете на планина и гледайте надалече - сливането на небето и земята, далечния хоризонт, небето. Това също отпуска напрежението в очите.
9. Когато сте на открито, фиксирайте някакъв предмет на около 1 метър от очите ви така, че да го виждате идеално ясно с всички малки подробности. Постепенно отдалечете погледа си от него и стигнете до далечината. Мигайте, за да проясните виждането си. След това многократно връщайте и отдалечавайте погледа до и от предмета. Винаги искайте от себе максимално ясния образ. Мигайте, за да го постигнете.
10. Правете леки движения и упражнения за смекчаване на мускулите на врата и гърба си.
11. Не допускайте прекомерна умора и болки в гръбнака. Почивайте и му помагайте да се отпусне всекидневно.

При повечето от тези упражнения не става въпрос за заякване на очните мускули, както твърдят някои, а за отпускане на съществуващите напрежения в мускулите, които не могат да се контролират волево.

По тази причина упражнения от рода на движения на очите наляво, надясно, нагоре и надолу, не са толкова ефективни за подобряване на зрението. Стават за поддържане на очите в добро състояние, защото подобряват кръвоснабдяването, но не и за възстановяване. Много по ефективни са изометрични упражнения, които след спиране на напрягането, автоматично водят до отпускане на околоочните мускули. Те помагат за отпускане на очите и възстановяване на акомодацията (автоматичното фокусиране на образите).

Дадените по-горе упражнения работят. Дори след 2-3 дни ще имате "проблясъци" на идеално виждане, когато мигате по-често. 

Има и правила за правилно четене и използване на четенето за подобрение на зрението. Ето малко книги по въпросите:
http://universalinternetlibrary.ru/lib.cgi?cat=80
http://www.biblio.nhat-nam.ru/chzhoui_chigung_dlya_glaz.djvu

Проблемът на влошеното зрение не е проблем само на окото, а по-скоро на експлоатацията му, ползването му от мозъка, от вниманието.

Майсторите казват, че очите могат да гледат, могат и да виждат. Първа стъпка към виждането е обръщането на погледа навътре и гледането на самия себе си. Усещането на всички движения в тялото и съзнанието ни.
Казват, че когато погледнем с вътрешното си зрение част от тялото си, светлината на вниманието ни задвижва енергията на тялото. Това подпомага процеса на отпускане и съответно нормализиране на дадения участък. Важно е да имаме физическото усещане, че очите ни гледат там. 
Развиването на усещане, чувство за пространството и енергийната му наситеност е от първостепенна важност. Двете очи са ян. Те са положителните полюси на тялото. Те могат да преобразуват отрицателната енергия в положителна. Използват се за водене на потока от чи в тялото и лекуване на скрити болести. Останалата част на тялото е ин.

В китайската медицина се смята, че състоянието на очите е свързано със състоянието на черния дроб. Едно от най-добрите упражнения, които може да правите при влошаване на състоянието им, е просто да масажирате в кръг с длан областта над него. С дланта на дясната ръка започнете кръг по дъгата на ребрата към стомаха, после надолу малко преди средната линия на тялото, пак навън в коремната област и нагоре, отстрани на тялото. Правете колкото може повече такива кръгове няколко пъти на ден.  

Бойното изкуство - Будо и Буджуцу
19 Февруари 2018 г. 20:48:07
Kiril Hinkov


Бойното изкуство - Будо и Буджуцу

Будо е термин, често превеждан като „боен път”, който се използва в Япония за общо наименование на всички бойни изкуства, използвани като метод за култивиране на човека. Бу означава "боен", „въоръжение”, „насилие”, както и „да спреш, да забраниш, да доведеш до край”. До – път или начин.

Буджуцу означва дословно "бойно изкуство или техника". При него акцентът е върху реалната техника и начините за победа и спирането на насилието.  

В бойното изкуство се е смята, че има три големи области на развитие:
- бойна техника и самоотбрана;
- начини за лечение, оздравяване и здравословен живот;
- регулиране на ума, мисловни упражнения, медитация.
Чрез изучаването на това, ние можем да се погрижим за себе си, когато някой иска да ни причини зло, да живеем пълноценен, активен живот и да достигнем до висотата на човешкото мислене и дух.
Здрав човек не е този, който не страда от физически или психически болести, а този, който въпреки тях яде с удоволствие, спи спокойно, има дружелюбен и весел характер, свободно общува с хората, отличава се със здравомислие и вътрешен мир. Понятието "дълголетие" не се изчерпва само с достигането на преклонна възраст, а по-скоро е продължаването на младостта и способността да се радваме на живота през всичките дни, които са ни отпуснати на тази земя.   
Войн не е този, който може да победи всеки във физически сблъсък, а този, който, прозрял човешката природа и мислене, се опитва да даде най-доброто развитие на една ситуация. Ситуация, в която хората се изправят един срещу друг, заради своите си хорски интереси, без дори да виждат, какво се случва около тях. 
И така се стига до стратегията. Да избираш живота си, чрез всяка следваща стъпка. 

"… Никога не пропускайте всекидневната си тренировка. Постоянно се опитвайте да подобрите техниката си чрез опити и грешки. По този начин бавно ще изградите основата на ума си. И тогава, неочаквано, ще придобиете непобедима техника. С отворените очи на ума си ще можете да чуете шепота на птиците, звука на вятъра, принципа на вселената. Ще бъдете способни да изпреварите намерението на противника, преди да удари или да отвори устата си. Ще ви се струва, че атаките идват към вас със забавена скорост .... Най-висшето умение, което води към непобедимостта, може да бъде постигнато само с първокачествен ум... " 

Казуми Табата
“Секретни тактики”

ТРЕНИРОВКИ 

Рюкю буджуцу - бойното изкуство на островите Рюкю
19 Февруари 2018 г. 20:47:40
Kiril Hinkov


Рюкю буджуцу - бойното изкуство на островите Рюкю

Докато Карате (яп. празна ръка), въведено в Япония от Гичин Фунакоши, все повече се популяризира по целия свят като спорт или изкуство за развитие на характера, на остров Окинава, родината на Карате, продължава да се практикува Рюкю Буджуцу (бойната техника на островите Рюкю), една комплексна система за самозащита, която включва работа без оръжие – Рюкю Кенпо и практика с оръжия – Кобуджуцу.

 

Рюкю Кенпо
Рюкю Kенпо (拳法) е едно от най-старите и най-ефективни, изкуства за защита на живота, които човек е разработил. В него се съдържат елементи на коппо джуцу, окинавско туите (метод за захващане, осукване, изкълчване на ставите на противника), айки-джуджуцу и китайско кенпо, наричано на Окинава "Тоде" - китайска ръка. Много хора мислят, че Рюкю Кенпо е някакъв вид „Карате“. Поради липса на информация и непознаване на историята, те не осъзнават, че Карате и всичките му разклонения са производни от оригиналното Рюкю (Окинавско) Keнпо и Кобуджуцу.

Първата книга, написана от основателя на Карате в Япония, Гичин Фунакоши, е „Рюкю Keнпo Карате“ (1922 г.), а в последната си книга, написана точно преди смъртта му през 1957 г., той потвърждава, че Карате произлиза от Рюкю Keнпo и разказва как той е променил техниките и терминологията, за да станат по-разбираеми за неговите японски ученици. Чоки Мотобу, друг Окинавски инструктор и известен боец, опонира на Фунакоши в своята книга „Окинавско Keнпo Карате-джицу Кумите“ (1926 г.). В нея Мотобу се концентрира върху Кумите (бойните техники), а не само върху Ката, както предпочитал Фунакоши. Тези двама мъже и техните ученици са главните действащи лица на Карате в Япония, респективно и в света. Те и двамата са били Keнпo инструктори от Окинава, основният остров от архипелага Рюкю.

Въпреки, че в съвременното Рюкю Keнпo има много китайско влияние, неговия истински произход се крие в Окинавската история и фолклор. Един от основните проблеми при изследването им е в липсата на достатъчно писмени артефакти и противоречивите устни предания. Откъслечни архиви показват, че някои форми на кенпо може да са били практикувани преди повече от 2000 години. Развитието на Рюкю Keнпo е било повлияно от имиграцията към Окинава на победените японските кланове (през 1185 г. и отново през 1333 г.), и едновременно с това от увеличаването на културния обмен между Китай и Окинава от 13 до 19 век. В Окинава, техниките на Рюкю Keнпo са били разработени в голяма тайна и са предавани само в семействата на Окинавските благородници до ден днешен.

Кобуджуцу
Без изучаването на оръжия, не може да бъде овладяна истински невъоръжената защита. Работата с оръжия надгражда уменията с празна ръка и подобрява решаващи качества като тайминг, усет, контрол, баланс и сила. Когато двама противници с равни възможности се срещнат в битка, оръжието в ръцете на единия почти винаги му осигурява победата.

Въпреки, че оръжията развиват координация, гъвкавост, сила, зрителна острота, прецизност на останалите движения, усет за дистанция, тайминг, сила, и свръхсензитивност, тяхното най-важно значение за практикуващия може би остава скрито дълго време, преди той самия да започне да си дава сметка за своите способности. Това знание остава непонятно и безинетересно за онези трениращи, които бихме нарекли „практици“ – хора, които вместо да се потят години наред в залите, носят винаги с тях своя 9-милиметров пистолет, който би неутрализирал всеки от разстояние. Но ако, все пак, вие предпочитате да сте от онези хора, които търсят смисъла на онова, което е скрито в изкуствата от древността, и практикувате Кобуджуцу, наред с гореописаните качества, Вие ще развиете и боен дух. Онова „безполезно“ според мнозина практици качество, което идва директно от самурайските времена и ни учи винаги да се стремим да изявяваме духа си, независимо дали ще спечелим или изгубим, без значение от ситуацията, в която се намираме, и въпреки всички житейски трудности. Това е качество, което ни учи да живеем като пълноценни личности, тук и сега, с нужното самочувствие, уважение и социална отговорност.

Конституция на Япония от 604 г.
19 Февруари 2018 г. 20:47:09
Kiril Hinkov


Конституция на Япония от 604 г.

КОНСТИТУЦИЯ НА ЯПОНИЯ, ПРОВЪЗГЛАСЕНА ОТ ПРИНЦ ШОТОКУ ТАЙШИ ПРЕЗ 604 г.

(преводът е взет от книгата на г-жа Йошико Номура Принципите Номура за интегрирано образование през целия живот)

Хармонията трябва да се цени, а избягването на безсмислено противопоставяне да се уважава. Всички хора са под влиянието на класовите различия, но малцина притежават интелигентност. Затова и някои не се подчиняват на господарите си и бащите си или поддържат вражди със съседните села. Но когато тези, които ръководят, работят в хармония, а подчинените им са приятелски настроени, то правилните решения ще се налагат спонтанно. Ще има ли тогава нещо, което не можем да постигнем?

Искрено почитайте Трите ценности според будизма (Буда, дхарма, сангха) - пробуждането или просветлението (Буда), истината (законът на Вселената, открит от достигналите просветление) и общността (общността на посветените в учението на будизма, например будистките монаси), защото именно те са последното убежище за всички живи същества и към тях е насочена вярата във всички страни. Има ли човек, без оглед на възрастта, който да не почита този закон? Малцина са непоправимо покварените - и те могат да бъдат научени да го следват. Но ако те обърнат гръб на Трите ценности, как ще бъдат изправени греховете им?

Когато получите заповед от императора, подчинявайте се с прилежност и старание. Господарят е Небето, а васалът - Земята. Небето се извисява, а Земята го крепи. Когато този закон е спазен, четирите сезона следват обичайния си ход, а мощта на природата поддържа животните и растенията живи. Ако Земята се опита да надделее, то Небето се срива с грохот. Следователно когато господарят говори, васалът слуша; когато господарят действа, васалът се подчинява. Затова, когато получиш заповед от императора, изпълнявай я със старание. Ако липсват добросъвестност и старание в това отношение, то катастрофата е естествената последица.

В поведението си министрите и служителите на императора трябва да се ръководят от принципа на благоприличието и етикета, защото това е от ключово значение при управлението на народа. Ако висшестоящите не спазват съответната норма на поведение, подчинените им тънат в хаос, а ако на подчинените им липсва такова поведение, то законът неизбежно ще бъде нарушаван. Така, когато господар и васал се държат подобаващо.  разликите в ранга не се объркват, а когато народът следва правилата за поведение, то управлението на държавата протича от самосебе си.

Въздържайте се от лакомия и забравете за алчността, разглеждайте безпристрастно делата, които стоят пред вас. Хората са склонни да се жалват, а жалбите са по хиляда на ден: колко ще бъдат те тогава след известен брой години? Трябва ли този, който взима решенията по тези дела, да превърне печалбата в своя обичаен мотив и да изслушва тъжби с цел да получи подкуп - тогава тъжбите на богаташа ще са като камък, хвърлен във вода, докато жалбите на бедните ще приличат на вода, плисната върху камък. При такива обстоятелства беднякът няма да знае към кого да се обърне за помощ, а задължението на министъра няма да е изпълнено.

Наказвай злото и поощрявай доброто. Това е златното правило на древността. Затова не крийте добрите качества на другите и не пропускайте да поправите грешното, когато го видите. Подмазвачите и измамниците са опасно оръжие за подриването на държавата и меч, заплашващ народа с унищожение. В разговор с по-високопоставените от тях, блюдолизците обичат да говорят нашироко за недостатъците на подчинените си; пред подчинените си пък критикуват грешките на по-високопоставените. Подобни хора не са верни на господаря си и не проявяват благосклонност към народа. От такива като тях произтичат размириците и разногласията сред гражданите.

Нека всеки отговаря за своето и отговорностите да не бъдат смесвани. Когато мъдри мъже получат дадена служба, се чуват възшаси на одобрение. Ако тя бъде възложена на безпринципни мъже, катастрофите и броженията се множат. На този свят малцина се раждат, надарени със знание: мъдростта е плод на искрена медитация. За всяко нещо, малко или голямо, намерете подходящия човек и то ще бъде свършено добре: винаги се обръщайте само към мъдри хора и те ще покажат смирение. По този начин държавата ще пребъде вечно, а храмовете на Земята и зърното ще са вън от опасност. Затова и мъдрите владетели от древността търсели човека за службата, а не службата за човека.

Нека министрите и служителите на императора да идват в двореца рано сутрин и да си тръгват късно. Държавната работа не позволява нехайство и дори целият ден едва ли е достатъчен, за да бъде свършена тя. Затова ако идвате в двореца късно, спешните дела изостават, а ако се оттеглите рано, работата остава незавършена.

Добросъвестността е в основата на правилните решения. Нека във всичко има добросъвестност, защото в нея се намират доброто и злото, успехът и провалът. Ако господарят и васалът са добросъвестни и искрени в отношенията си, какво не може да бъде постигнато? Ако обаче те не са добросъвестни един с друг, всичко без изключение завършва с провал.

Нека сложим край на гнева и да се въздържаме от враждебни погледи. Нека не показваме неприязън, когато другите са различни от нас. Тъй като всички хора имат сърца, а всяко сърце има своите склонности. Това, което е правилно за тях, е лошо за нас, а правилното за нас е лошо за тях. Нито ние сме безспорни мъдреци, нито те са несъмнени глупци. Всички сме просто обикновени хора. Как би могъл някой да създаде правило, според което да се различава доброто от злото? Защото всички сме едновременно и мъдри, и глупави в нашите взаимоотношения, точно като пръстен, който описва кръг без начало и край. Затова, въпреки че другите се поддават на гнева, нека ние направим обратното, да се пазим от собствените си недостатъци и макар че може ние да сме прави, нека следваме мнозинството и действаме като хора.

Ясно давайте оценка на достойнствата и недостатъците и раздавайте всекиму според заслуженото. В наши дни наградата не е за онези, които имат достойнства, а наказанието не следва престъплението. Вие, високопоставени чиновници, които управлявате публичните дела, нека вашата задача бъде справедливо да раздавате наградите и наказанията.

Нека не се позволява на местните власти в провинциите да налагат данъци на населението. В една държава няма двама владетели; народът няма двама господари. Суверенът е господар на хората в цялата държава. Служителите, на които е дал правомощия, са до един неговй васали. Как биха могаи те, както и правителството, да си позволят да налагат данъци на населението?

Нека всички, натоварени със служба, идват на работа еднакво според функциите им. Поради заболяване или изпращане на мисия, работата им понякога може да бъде пренебрегната. Но когато стане възможно, те да се върнат към задълженията си, нека бъдат толкова разбрани и приспособими, сякаш са знаели за това отпреди, и нека не възпрепятствуват публични дейности, защото не са успели да се справят с тях.

Министри и служители на императора, не бъдете завистливи. Ако завиждаме на другите, ще завиждат и на нас. Злото на завистта няма граници. Ако другите ни превъзхождат по интелигентност, това не е приятно; ако ни превъзхождат по умения, завиждаме им. Затова са необходими пет века,.за да се появи един мъдър човек и хиляда, за да се появи един истински мъдрец. Но ако няма мъдри хора, как ще ръководим страната си?

Да обърне гръб на личния интерес и да се обърне с лице към този на обществото - това е пътят на един министър. Ако човек е под влиянието на лични мотиви, той със сигурност ще изпитва негодувание; ако е повлиян от гнева и негодуванието, то със сигурност няма да може да работи в хармония с другите; ако не може да работи в хармония с другите, то несъмнено ще жертва общия интерес за сметка на личните си чувства. Когато възникне негодувание, то пречи на реда и е в ущърб на закона. Затова първата клауза шаси, че господари и подчинени трябва да постигнат съгаасие. Смисълът е съвсем същият.

Нека хората, наети да служат на държавата, да работят в съответствие със сезоните. Това е древно и отлично правило. Затова нека работят през зимните месеци, когато имат свободно време. Но от пролетта до есента, когато са заети със селското стопанство или с градините с черничеви дървета, те не трябва да бъдат обезпокоявани. Защото ако не се грижат за земеделието, как ще се изхранват? Ако не се грижат за черничевите дървета, какво ще обличат?

Важните решения не трябва да се вземат само от един човек: те трябва да се обсъждат от мнозина. Но за по-маловажните въпроси, които не са от такова значение, не е необходимо да се допитваме до много хора. Само когато става въпрос за решения от голямо значение, когато има опасност от сериозни последствия, тогава те трябва да се съгласуват с останалите, за да се достигне до правилното заключение.

 

Февруари 2018

 ПВСЧПСН
05 1

2018-02-01

10:00 Упражнения за регулиране на тялото - Център по борба - Дианабад
19:30 Тренировка по джуджицу - Център по борба, Дианабад

2 3

2018-02-03

12:30 Тренировка по джу джицу и самоотбрана - Център по борба - Дианабад
14:00 Упражнения за регулиране на тялото - Център по борба - Дианабад

4
065

2018-02-05

19:00 Тренировка по карате Шотокан - техникум Попов

6

2018-02-06

10:00 Упражнения за регулиране на тялото - Център по борба - Дианабад
19:30 Тренировка по джуджицу - Център по борба, Дианабад

7

2018-02-07

19:00 Тренировка по карате Шотокан - техникум Попов

8

2018-02-08

10:00 Упражнения за регулиране на тялото - Център по борба - Дианабад
19:30 Тренировка по джуджицу - Център по борба, Дианабад

9 10

2018-02-10

12:30 Тренировка по джу джицу и самоотбрана - Център по борба - Дианабад
14:00 Упражнения за регулиране на тялото - Център по борба - Дианабад

11
0712

2018-02-12

19:00 Тренировка по карате Шотокан - техникум Попов

13

2018-02-13

10:00 Упражнения за регулиране на тялото - Център по борба - Дианабад
19:30 Тренировка по джуджицу - Център по борба, Дианабад

14

2018-02-14

19:00 Тренировка по карате Шотокан - техникум Попов

15

2018-02-15

10:00 Упражнения за регулиране на тялото - Център по борба - Дианабад
19:30 Тренировка по джуджицу - Център по борба, Дианабад

16 17

2018-02-17

12:30 Тренировка по джу джицу и самоотбрана - Център по борба - Дианабад
14:00 Упражнения за регулиране на тялото - Център по борба - Дианабад

18
0819

2018-02-19

19:00 Тренировка по карате Шотокан - техникум Попов

20

2018-02-20

10:00 Упражнения за регулиране на тялото - Център по борба - Дианабад
19:30 Тренировка по джуджицу - Център по борба, Дианабад

21

2018-02-21

19:00 Тренировка по карате Шотокан - техникум Попов

22

2018-02-22

10:00 Упражнения за регулиране на тялото - Център по борба - Дианабад
19:30 Тренировка по джуджицу - Център по борба, Дианабад

23 24

2018-02-24

12:30 Тренировка по джу джицу и самоотбрана - Център по борба - Дианабад
14:00 Упражнения за регулиране на тялото - Център по борба - Дианабад

25
0926

2018-02-26

19:00 Тренировка по карате Шотокан - техникум Попов

27

2018-02-27

10:00 Упражнения за регулиране на тялото - Център по борба - Дианабад
19:30 Тренировка по джуджицу - Център по борба, Дианабад

28

2018-02-28

19:00 Тренировка по карате Шотокан - техникум Попов

 
« »

Вижте още

Теория за триединния мозък на Паул Д. МакЛийн
24 Декември 2015 г. 22:07:02
Kiril Hinkov


Теория за триединния мозък на Паул Д. МакЛийн

Американският изследовател на мозъка Паул Д. МакЛийн  открива, че нашият мозък в развитието си е съхранил съществени белези на три основни образувания от различни епохи на еволюцията. Тези три разнородни части на мозъка работят съвместно като един т. н. “триединен мозък”. Според неговата теория, най-старата част на човешкия мозък е мозъчния ствол, който съответствува на мозъка на влечугите.

1/ Мозъчният ствол свързва гръбначния мозък с другите части на мозъка. Дейността му протича без контрола на съзнанието. Една от най-важните функции на мозъчния ствол е координиране на работата на вътрешните органи и на скелетните мускули. Продълговатият мозък контролира сърдечната честота и дишането, както и други функции. Мостът съдържа двигателни ядра, които контролират активността на скелетните мус­кули. Средният мозък контролира подсъзнателната мускулна активност, размера на зениците, формата на лещата на окото и някои движения на очите.

Дванадесетте чифта мозъчно-черепни нерви тръгват главно от мозъчния ствол. Той регулира „примитивните” функции на тялото – равновесие, хранене, инстинкти за нападение и самосъхранение, поддържане на хомеостазата на тялото. Гръбначният мозък заедно с мозъчния ствол представляват невронно, сигнализационно шаси, което отговаря за запазването на организма. Те отговярат за инстинктите и усещанията ни, за инстинктивните ни реакции, които служат за оцеляване. Външни реакции спрямо физическа атака, но и вътрешни реакции за противопоставяне на болестите и отрицателните, патогенни фактори.

След тригодишна възраст, а при някои деца и по-рано, на преден план започва да излиза лимбичната система (междинен  мозък) или мозъкът на древните бозайници. Чрез нея децата започват да откриват и опознават нещата и света около себе си.

2/ Лимбичната система се състои от мозъчни структури, обграждащи мозъчния ствол в близост до долната граница на главния мозък.
Тук се включват морският кон (хипокампус), бадемовидните ядра (амигдала), хипоталамусът, част от таламуса и форникса, който свързва всички части заедно.
Лимбичната система е „емоционалния мозък”, на който са подчинени основни чувства като страх, болка, удоволствие, гняв, мъка, сексуална възбуда и привличане, радост. Тази част от мозъка се използва за игра и децата учат най-вече чрез играта. Тя отговаря за емоциите и чувството за себеутвърждаване сред себеподобните, за удовлетворението или разочарованието. До края на седмата година децата натрупват социални качества и умения, които все още не са съзнателни поради неразвитата функционалност на главния мозък. „Първите седем години.” Каквото научим през тях за живота, това е, което ще знаем за него, вероятно до края. Само хората, шимпанзетата, делфините и някои китове могат да се познаят в огледало. Бебетата се научават на това след като лимбичната им система влезе в действие.

Друга интересна черта на лимбичната система е, че тя не може да различи въображаемото от реалното. Дори когато само мислим за дадена ситуация, емоционалният отговор на мозъка е напълно идентичен с отговора в реална ситуация от този тип. Когато многократно повтаряме в мислите си дадена случка, ние подгряваме емоционална верига, асоциирана с нея. И постепенно започваме да възприемаме цялата ситуация точно по начина, по който я усещаме, като не допускаме до осъзнаване информация, която не е съгласувана с тези усещания. Голяма част от активността на лимбичната система остава неосъзната, но оказва голямо влияние върху действията и поведението на човека. Тя определя емоционалните ни привързаности и отрицания. Както и повечето от емоционалните ни реакции.

3/ В главния мозък или мозъка на висшите бозайници са разположени центровете на паметта, на мисленето, говора, осъзнатите възприятия и усещания, на движението. Всички аспекти на съзнателното поведение се контролират от него. Главният мозък е зает с външния свят – решаване на най-различни проблеми, установяване на зависимости и закономерности, детайлно описание и запаметяване, логическо и теоретично мислене, опити за предвиждане на бъдещето и за планиране въз основа на наличната в него информация, измисляне на подходящи обяснения. Когато връзките между главния мозък и лимбичната система протичат нормално, без пречки, те осигуряват съзнателен контрол над емоциите и ни позволяват да ограничаваме ефекта на първичните емоционални реакции.

Всяка от трите части на мозъка има своята роля в определен момент и при определени действия. Действията и решенията на отделните индивиди най-често са повлияни в по-висока степен от един от тези компоненти – разум, емоция, физическо благосъстояние или желание на тялото. А техните прояви имат своя геометрия.

Да постигнеш своето място в групата е въпрос на престиж. Да бъдеш най-силният, всепризнатият първенец, да имаш най-добрите самки или самци, никой да не пипва кокала преди теб .... Спортът е форма на ритуал. Стандартизирано, социално приемливо надпреварване за престиж и облаги. Аз доказвам, че съм по-добър в нещо или по-силен, а ти отстъпваш своето първо място. Любовните игри на птиците и бозайниците. Борбата за лично удовлетворение и себеутвърждаване в обществото. При тях дори и при по-сериозен конфликт се стига най-много до нараняване. Има някакви правила. Отнемането на живот, като правило, е забранено и се избягва.

Но така ли стои въпросът с плячката, преследвана от хищника или при боя на живот и смърт? Кое действие ще помогне на жертвата да оцелее от смъртоносния удар? Възможно ли е да се тренира така, че сетивата да се изострят докрай, за да позволят на инстинктивната сила на организма да реагира правилно и да го запази при опасност?

„Практикувай така, че да можеш да убиеш с един удар.”
„Дай клетва, че никога в живота няма да се биеш.”
„Бори се за осъзнаване.”
„Само който познава и себе си и врага, има основание да се надява на победа”.

Благодаря на Erle Montaigue за неговата книжка „Reflex violence”. Тя е в основата на тази статия.

Трихотомия или учение за трисъставността на човека
19 Февруари 2018 г. 20:36:20
Kiril Hinkov


Трихотомия или учение за трисъставността на човека

ТЕЛЕСЕН ЖИВОТ

Три страни на човешкия живот. Първа страна: телесен живот, органи и потребности на телесния живот; нормална и излишна загриженост за тялото.

Тялото ни се състои от различни органи, всеки от които изпълнява своя функция, изключително необходима за телесния живот. Има три главни органа [1]:

1) стомах, бял дроб, сърце, артерии и вени, лимфни и множество други съдове, съдчета и жлези, служещи за различни секреции от кръв и сокове на тялото; функцията на всички тях е хранене на тялото или плътотворение;

2) система от мускули и кости, чиято функция е движение вътре и навън;

3) система от нерви, центърът на които са главата, гръбначният мозък и системата от ганглии - някъде под коремната и гръдната преграда, а разклоненията й са разпространени по цялото тяло; функцията й е сетивност. Когато тези органи функционират нормално, тялото е здраво и животът е извън опасност; а когато този ред се нарушава, тялото се разболява и животът е в опасност.

Всяка функция има своя потребност, която напомня на човека за себе си, изисквайки да бъде задоволена. Потребностите на стомашната или хранителната и плътотворна част са храна, вода, въздух, сън; потребността иа мускулно-костната част е да се напрягат мускулите, които всеки чувства, щом се заседи дълго, и потребността от движение, караща човека да ходи, да се разхожда, да работи нещо; потребността на нервната част е приятно дразнене на нервите на цялото тяло, като умереност на топлината и студа и други подобни и особено - приятно дразнене на петте ни сетива, чрез които нервната система е излязла навън за контакт с външния свят.

Всичко това, както виждате, е телесно. Какво общо има душата с всичко това? Тъй като тя поради най-тясното си съчетаване с тялото го е приела в своята личност, то счита за свои и всички телесни потребности. Затова казваме: „Искам да ям, да пия, да спя, искам да ходя, да се разхождам, да работя, искам да видя различни цветове, да чуя различни гласове, да помириша различни аромати“, и така нататък. След като е възприела всички телесни потребности за свои, душата счита за своя работа и задоволяването им и се грижи за храна, вода, сън, облекло, подслон и за всичко останало, като по всякакъв начин желае да постигне това на тялото да му бъде осигурен покой и то да не я безпокои с досадните си изисквания. Това отношение на душата към тялото, към което тя се придържа без да се е учила на него, а от само себе си, по някаква вътрешна принуда се проявява в нея като своеобразен инстинкт - любов към живота, любов към тялото, желание да осигурява покой на тялото и да доставя всичко необходимо за това.

Съвкупността от всичко това формира телесната страна на човешкия живот. Но не всичко тук е еднакво телесно или плътско и чувствено. Безусловно плътска е само хранителната част, но и тя се облагородява чрез приспособяване на нейното задоволяване към същинските душевни потребности и цели. А органите на движението и сетивата служат повече на нуждите на душата, отколкото на тялото. А един орган, стоящ сякаш извън системата на останалите органи, а именно - органът на словото, е изключително орган на душата, определен да служи само на нея.

Телесен, плътски, чувствен - неодобрим в нравствено отношение - живот е този, когато човек, увличайки се крайно от любовта към живота и любовта към тялото, поставя за своя главна цел и грижа покоя на тялото или всестранюто задоволяване само на телесните потребности при забравяне за душата, а да не говорим за духа. При това всяка телесна потребност, естествено проста, се размножава на множество придобити потребности чрез навика и пристрастието към различни начини за нейното задоволяване. Вземете храната или водата, или облеклото. На пръв поглед има ли нешо по-просто от това?

А междувременно колко постоянни потребности има: „Ако щеш умри, но дай!“ От това виждаме, че някои нямат свободна минута, тичайки след нужното за задоволяването им, при все че десетки други лица са заети за тях със съвщото. Душата и духът при такива неизбежно гладуват, ако още не са съвсем заглушени, забравени и потопени в чувственост.

 

ДУШЕВЕН ЖИВОТ

1. Мислителна страна

Втора страна на човешкия живот - душевен живот - и трите му главни части. Първа част: мислителна страна с нейните видове. Знание и наука. Нормални дейности на разсъдъка и празноблуждаене на мислите.

Влизали сте вътре; да влезем отново. Вижте какво множество и разнообразие от действия и движения има тук! Ту едно, ту друго, ту влиза, ту излиза, ту се приема, ту се отхвърля, възниква и се променя. Защото душата е винаги подвижна и не е в състояние да стои на едно място. Ако почнем да гледаме в душата общо, няма да разберем нищо - трябва да разпределим действията й по видове и след това да разгледаме всеки вид поотделно. Но хората отдавна вече са се вгледали и са разпределили всички действия на душата в три разреда - на мислите, на желанията и на чувствата, като са нарекли всеки от тях отделна страна на душата — мислителна, желателна и чувстваща. Да вземем тази класификация и да почнем да разглеждаме всяка страна.

Мислителна страна. Ако в нас съществува бъркотия, то тя има най-голям простор в мислите, а желанията и чувствата са в хаотично движение вече под действие на мислите. Но в областта на мислите не всичко е безпорядъчно движение; в нея има редица сериозни занимания. Те всъщност представляват душевният живот от страна на мислите. Тези занимания са:

1. Щом забележите нещо във външната среда посредством сетивата си или сте изслушали разказ на други хора за това, което те са забелязали със сетивата си, веднага въображението ви си представя всичко това и паметта го запомня; и нищо не може да влезе в душата без участието на въображението и иаметта. Не можеш да си представиш, нито ще почнеш да мислиш за това, което паметта не е съхранила. Случва се мисли да се родят направо от душата, но те веднага биват облечение в образ. Така че цялата мислителна част на душата е образна.

2. Но въображението и паметта добиват и хранят само материал за мислите. Самото движение на мислите произлиза от душата и се осъществява от нейните закони. Спомнете си как по-малкият ви брат, щом е виждал нещо ново, веднага се е обръщал към вас или към други хора с въпросите: „А какво е това? Ами кой го е направил“? А от какво е направено това?“ - и не се е успокоявал, докато не му решат всички тези въпроси и не го задоволят. Мисловността на душата започва именно от пораждането на тези въпроси и ражда мисли в отговор на тях или приема от другите вече готови мисли за това. Въображението и паметта не мислят. Те са черноработници, подчинени сили. Способността на душата, от която произлизат тези въпроси и чрез която се изнамират и пораждат мисли в отговор на тях, се нарича разсъдък, работата на който е да разсъждава, да обмисля и да намира търсените решения. Понаблюдавайте се и ще установите, че нищо у вас не става без обмисляне и преценка. Налага се да обмислите всяка дреболия. Колкото и мигновено да става това, преценката влиза навсякъде и се осъществява по споменатите по-горе въпроси.

3. Когато обмисляте, тук още няма определена мисъл. Определена мисъл се установява, когато намерите решение на някой въпрос. Разсъдъкът ви все се рои, търсейки какво представлява дадено нещо, откъде е то и за какво служи, и така нататък. А когато сами намерите това решение или след като го чуете от други хора, се съгласите с него, обикновено казвате: „Сега разбирам, няма какво повече да мисля,        въпросът е решен.“

Това решение дава покой на мисловността ви относно занимавалия ви въпрос. Тогава разсъдъкът ви се насочва към други предмети, а формиралата се мисъл бива предадена в душевния архив - паметта, откъдето по изискване на нуждата бива вземана като помощно средство при решаването на други въпроси, като средство за формиране на други мисли. Съвкупността от всички формирали се по този начин понятия представлява начина на вашето мислене, който проявявате винаги в речта си. Това е областта на вашето знание, добито от вас с мисловен труд. Колкото повече въпроси сте решили. Толкова повече определени мисли или понятия за нещата има у вас; колкото повече са тези понятия, толкова по-широк е кръгът на вашето знание. По този начин, както виждате, над паметта и въображението при вас стои разсъдъкът, който с мисловния си труд добива за вас определени понятия или познания за нещата.

Не на всеки въпрос ни се удава да постигнем определен отговор. По- голямата част от тях остават нерешени. Мислят-мислят, и нищо определено не измислят. Поради което казват: „Може би е така, а може би иначе“. Това дава мнения ш предположения, които, общо взето, у нас май са повече, отколкото формиралите се познания.

Когато някой, обмисляйки определен клас теми, постигне сам и заимства и от други хора доста определени мисли и понятиа за тях, а нерешеното св тях успее да допълни с такива сполучливи мнения и предположения, че може да счете този кръг от тези за достатъчно опознат и изяснен, тогава привежда в ред всичко постигнатонато, излага ги систематично и последователно и ни дава наука по тези въпроси. Науката е венецът на мисловната работа на разсъдъка.

Разказвам ви всичко това, за да ви бъде по ясно в какво трябва да се състои естествената законна дейност на мисловната ни сила. Чрез нея трудолюбието би следвало да обмисля още непознатото, за да го опознае. На малцина им е дадено да бъдат научни работници, не всички могат и да изучават науки, но всички можем и трябва да обмисляме заобикалящите ни неща, за да получим определени понятия за тях. Ето с това би трябвало да бъде заета мисловната сила на всички хора. Колко ще постигне тя - зависи от нейната мощ, - но тя трябва винаги да бъде заета със сериозната работа обмисляне и преценка на действителността. Междувременно, какво виждаме в нашата мислена област? Непрекъснато движение на образи и представи без никаква определена цел и ред. Помисъл след помисъл се надигат и ту вървят в редица, ту един срещу друг, ту изтичват напред, ту се връщат, ту отскачат встрани, без да се спират върху нищо. Това не е разсъждение, а блуждаене и разсейване на мислите; следователно е състояние, напълно противоположно на това, което би трябвало да бъде мисловната ни сила - нейно заболяване, толкова внедрено в нея и общо за всички хора, че не ще намерите нито един човек, който да би могъл постоянно да се занимава със сериозен труд на мислене, без да се подлага на разсейване и блуждаене на мислите, откъсващи го от мисловния процес и увличащи го в различни посоки. Често се замисляме. Що за състояние е това? Ами ето какво: мисълта слиза в архива на паметта и с помощта на въображението преглежда всички насъбрали се там вехтории, преминавайки от история към история по определени закони за свързаност (асоциираност) на представите, преплитайки към случилото се нещо, което не се е случило, а нерядко дори и невъзможни неща, дока- то не дойде на себе си и не се върне към заобикалящата действителност. Казват: „Еди-кой си се е вглъбил“. Вглъбил се е, но в пустотата, а не в сериозно обмисляне на нещо. Това е като сънното мечтание - празномислие и пустомислие. Понаблюдавайте се и ще видите, че по-го- лямата част от времето ни преминава именно в такова пустомислие и блуждаене на мислите. А някой ден (и не са ли такива дни повечето) нито една сериозна мисъл не ни идва наум. Моля ви, обърнете внимание на това и се заемете с решаването на въпроса: прилича ли на разумна твар да действа така? А аз междувременно ще се обърна към другите разреди душевна дейност.

2. Желателна страна

Желателна страна на душевния живот. Дейност. Правилно и хаотично състояние на желателната способност.

Желателна страна. Действащата тук сила е волята, която желае да придобие, да употреби или да направи каквото счита за полезно, нужно или приятно за себе си, и не иска - не желае обратното на това. Вълненията на волята изискват съответно дело, затова волята по-скоро е дейна сила, чиято съществена потребност е да живее и да действа. Тя държи под свое ръководство всички сили на душата и тялото и всички подръчни средства, и ги пуска в ход, когато е нужно. В основата й лежи ревността или усърдието - жаждата за работа, а като възбудители при нея стоят приятното, полезното и нужното. Когато те липсват, ревността спи и деятелните сили губят тонус, отпускат се. Те поддържат желанието, а желанието разпалва ревността.

Последователността на изявяването на тази душевна страна е следната. В душата и тялото има потребности, към които са се примесили и житейски - семейни и обществени потребности. Тези потребности сами по себе си не дават определено желание, а само ни карат да търсим начин да ги задоволим. Когато потребността вече е била задоволена веднъж по един или друг начин, то след това заедно със събуждането й се ражда и желание за онова, с което вече е била задоволена. Желанието винаги има конкретен предмет, задоволяващ потребността. Някоя потребност е била задоволена по различни начини, затова със събуждането й се раждат и различни желания - ту за един, ту за друг, ту за трети предмет, който може да я задоволи. В изявилия се живот на човека зад желанията не се виждат потребности. В душата се роят само желания и искат да бъдат задоволени, сякаш сами за себе си.

Какво да прави душата с тези желания? Предстои й избор - кой от пожеланите обекти да предпочете. След избора следва решение - да направи или да набави, или да употреби избраното. След решението се прави подбор на средствата и се определят начинът и редът за изпълнението му. Накрая следва делото - в съответното време и на съответното място. Всяко, дори и най-мъничкото дело се осъществява в тази последователност. Можете да проверите това върху което и да е ваше дело. По навик понякога всички тези действия се извършват мигновено и след желанието веднага следва дело. Тогава изборът, решението и средствата се вземат от предишни дела и не изискват отделно производство.

При възрастния човек почти всичко се върши по навик. Рядко се случва някое начинание, излизащо извън обичайния ред на делата и знанията. Става така, че вече преживеният живот изисква съответстващи на себе си дела. Тъй като те се повтарят често, то естествено се превръщат в навик, нрав, житейско правило и характер. От съвкупността на всички тези навици, правила и по- рядки се формира начинът на живот на определено лице, както от съвкупността на установилите се понятия се формират начинът на неговото мислене и възгледите му. Като познаваме нечий начин на живот, можем да се досетим какво мисли той в един или друг момент и как ще постъпи при определени обстоятелства.

За ръководител на деятелния живот е поставено благоразумието, което е същият разсъдък, само че намиращ се в служба на волята. В мислената област разсъдъкът решава, кое какво е в сферата на съществуващото, а в желателната и деятелната определя какво и как трябва да се прави, за да бъде със сигурност постигнато това, което е законно пожелано. Когато той свикне да определя това както трябва, така че човек винаги или в повечето случаи да осъществява делата си с успех, тогава справедливо му се приписва благоразумие - умение за осъществяване на делата, като съобразява точно средствата с целите и делата с външните обстоятелства.

От казаното няма да ви бъде трудно да направите извод за естественозаконната дейност на волята, която, както виждате, е господарка на всичките ни сили и на целия ни живот. Нейната работа е да определя начина, способа и степента на задоволяване на желанията, пораждани от потребностите или заменили потребностите, така че животът да тече както трябва, доставяйки покой и радост на живеещия. Както бе споменато, у нас има душевни, телесни, житейски и обществени потребности и желания. Те не се проявяват еднакво при всички, тъй като животът не се стича еднакво при всички, а при един човек по един начин, при друг - иначе. Работата на човека е да определи как в своето положение може и трябва да задоволява своите потребности и желания, да пригоди подходящи способи за това и да живее според тези норми. Да ръководиш здравомислено според установените норми живота си е всичките му дела и начинания - това е задачата на желателната или деятелната страна на живота ни. Така би трябвало да бъде. Но вникнете и разгледайте какво се случва на практика.

В мислената ни страна е налице хаос, разсейване и блуждаене на мислите, а в желателната - непостоянство, безпорядък и своенравие на желанията, а след тях - и на делата. Каква голяма част от времето ни преминава в безделие и празноделие: мотаем се насам-натам, сами не знаем защо; правим и преправяме, без да можем да дадем смислен отчет за това; редуват се начинание след начинание и дело след дело, но от всичко се получава само навалица - суета. Пораждат се желания и не можеш да им откажеш: „Дай, дай“. И би било добре това да е само веднъж, а то е почти постоянно. Защо е така? Господарката ни - волята - се е разплула. Вижте още колко много допълнително дошли възбудители на желания има у нас: гняв, омраза, завист, скъперничество, тщеславие, гордост и други подобни. Източник на желанията трябва да бъдат естествените потребности на стеклия се семеен и обществен живот, а какво естествено има във всички тези допълнително дошли възбудители на желания? Те само разстройват естеството и всички порядки в живота. Но откъде е това варварско нашествие? Оставям на вас да прецените, а сам ще побързам към края.

3. Чувстваща (раздразнителна) страна

Трета страна на душевния живот - сърцето. Важното значение на сърцето в живота на човека. Влияние на страстите върху сърцето.

Областта на чувството е сърцето. Кой не знае какво голямо значение има сърцето ни в живота! В него се натрупва всичко, което влиза в душата отвън и което се изработва от мисловната и деятелната й част; през него преминава и всичко онова, което душата забелязва навън. Затова то се нарича център на живота.

Работата на сърцето е да чувства всичко отнасящо се до нашата личност. И то постоянно и неотклонно чувства състоянието на душата и тялото, а освен това - и разнообразни впечатления от чести душевни и телесни действия, от околни и срещани предмети, от външната обстановка и общо от хода на живота, принуждавайки и карайки човека да му доставя във всичко това приятното и да отблъсква неприятното. Здравето или нездраве- то на тялото, активността му и вялостта, умората и енергичността, бодростта и дрямката; след това всичко, което е видяно, чуто, пипнато, помирисано, опитано на вкус, което е възникнало като спомен и представа, което е обмислено и се обмисля, което е направено, прави се и предстои да се направи, което е добито и се добива, което може и не може да бъде добито, което е благоприятно или не е благоприятно за нас - било то лица или стечение на обстоятелства - всичко това се отразява в сърцето и го раздразва приятно или неприятно. Съдейки по това, то не може и за миг да бъде в покой, а е в непрекъснато вълнение и тревога като барометър преди буря. Но и много неща отминават, без да оставят у него следа, както можете да проверите в случаите, ко- гато сме някъде за първи път - тогава всичко там ни занимава, а след втория и третия път - едва ли обръщаме внимание на нещо.

Всяко въздействие върху сърцето поражда в него отделно чувство, но в езика ни няма думи за различаването им. Изразяваме чувствата си с общи термини: приятно - неприятно, харесва ми - не ми харесва, весело - скучно, радост - тъга, скръб - удоволствие, покой - безпокойство, досада - задоволство, страх - надежда, антипатия - симпатия. Понаблюдавайте се и ще откриете, че на сърцето ви е ту едно, ту друго.

Но значението на сърцето в управлението на нашия живот не се изчерпва само с това да стои страдателно над впечатленията и да свидетелства за задоволителното или незадоволителното ни състояние, но се състои и в това да поддържа енергията на всички сили на душата и тялото. Вижте колко бързо вършим някоя работа, която ни харесва, която ни е по сърце! А пред това, което не ни е по сърце, ръцете се отпускат и краката не помръдват. Затова умеещите да управляват себе си, щом им се наложи да свършат нещо необходимо, което обаче не им е по сърце, бързат да намерят в него приятна страна и чрез нея, като помирят с него сърцето, поддържат в себе си необходимата за работата енергия. Ревността - движещата сила на волята - произлиза от сърцето. Същото е и в умствената работа: тема, която ни е по сърце, се обмисля по-бързо и по-всестранно. При това мислите се роят от само себе си и трудът, колкото и да е продължителен, не бива считан за труд.

Не всичко се харесва на всички и не при всички сърцето е еднакво предразположено към всичко, но при едни - повече към едно, а при други - повече към друго. Това се назовава така: „Всеки си има свой вкус“. Това зависи отчасти от естественото предразположение, отчасти - и дали не в по-голяма степен? - от първоначалните впечатления, впечатления от възпитанието и от случайности в живота. Но както и да са се формирали, вкусовете карат човека така да устрои живота си, да се заобиколи с такива обекти и отношения, каквито вкусът му посочва и с които той е в мир, бидейки задоволяван от тях. Задоволяването на сърдечните вкусове му дава сладък покой, който и представлява индивидуална за всекиго мярка за щастие. Нищо не те тревожи - това е и щастието.

Ако винаги би се придържал в мисловната част към здравомислие, а в дейността - към благоразумие, човек би срещал в живота най-малък процент случайности, неприятни за сърцето му, и следователно би имал най- го лям процент щастие. Но както бе посочено, мисловната част рядко се държи както трябва, отдавайки се на мечти и разсеяност, и деятелната се отклонява от нормалната си насоченост, увличайки се от непостоянни желания, възбуждани не от потребности на естеството, а от дошли допълнително страсти. Затова и сърцето няма покой и докато тези части се намират в такова състояние, не може да има. Сърцето бива измъчвано най-много от страстите. Ако не би имало страсти, биха се случвали, разбира се, неприятности, но те никога не биха мъчили сърцето така, както го мъчат страстите. Как изгаря сърцето гневът! Как го разкъсва омразата? Как го гризе злата завист? Колко тревоги и мъки причинява незадоволеното или посрамено тщеславие? Как го потиска скръб, когато страда високомерието? А ако разгледаме по-внимателно, ще открием, че и всичките ни тревоги и болки на сърцето са от страстите. Тези зли страсти, когато биват задоволявани, дават радост, но краткотрайна, а когато не биват задоволявани, а напротив, срещат обратното, причиняват продължителна и непоносима скръб.

По този начин се вижда, че сърцето ни наистина е коренът и центърът на живота. Давайки да се разбере за доброто или лошото състояние на човека, то възбужда към дейност другите сили и след дейността им отново приема в себе си - за усилване или отслабване - чувството, по което се определя състоянието на човека. Като че ли би трябвало да му се даде пълна власт и над управлението на живота, както това става изцяло при доста хора, а при всички останали - отчасти. Като че ли е така и може би по природа то е имало точно такова предназначение, но допълнително са се появили страстите и са размътили всичко. При тях и състоянието ни се посочва от сърцето невярно, и впечатленията не са такива, каквито би трябвало да бъдат, и вкусовете се извращават, и възбужденията на другите сили се насочват не в необходимата посока. Затова сега е закон да държим сърцето в ръце и да подлагаме чувствата, вкусовете и влеченията му на строга преценка. Щом някой се очисти от страстите, нека да дава свобода на сърцето, но да даваме свобода на сърцето, докато страстите са в сила, означава явно да се обречем на всякакви неверни стъпки. Най-лошо постъпват онези, които си поставят за цел на живота сластите на сърцето и наслаж- дението, както казват, от живота. Тъй като плътските и чувствените удоволствия и наслаждения се възприемат по-ярко, то такива лица винаги изпадат в груба чувственост и застават под чертата, която отделя човека от другите живи създания.

Така че, ето ви душата и душевният живот от всичките му страни! Специално посочих какво естествено трябва да има във всяка част и какво не бива да има.

 

ДУХОВЕН ЖИВОТ

Трета страна на човешкия живот: духовен живот. Главни прояви на духовния живот: страх Божий, съвест и жажда за Бога. Достойнството на човека.

Какво е духът? Това е силата, която Бог вдъхнал в лицето на човека, завършвайки сътворяването му. По Божия заповед земята дала началото на всички видове земни същества. От земята произлязла и всяка душа на живите създания. Макар в нисшата си част да е сходна с душата на животните, във висшата човешката душа е несравнено по-превъзходна от нея. Това че тя е такава в човека, зависи от съчетаването й е духа. Като се съчетал с нея, вдъхнатият от Бога дух я извисил значително над всяка нечовешка душа. Ето защо забелязваме вътре в себе си освен това, което се вижда в животните, и това, което е свойствено за одухотворената човешка душа, а още по-високо - и това, което е свойствено само за духа.

Духът, като излязла от Бога сила, познава Бога, търси Бога и само в Него намира покой. Уверявайки се чрез някакво скрито духовно сетиво в произхода си от Бога, той чувства пълната си зависимост от Него и се самоосъзнава като задължен да Му угажда по всякакъв начин и да живее само за Него и чрез Него.

По-осезаемите прояви на тези движения на живота на духа са:

1. Страх Божий

Всички хора, на каквато и степен на развитие да се намират, знаят, че съществува върховно същество, Бог, Който е сътворил всичко, държи всичко и управлява всичко, че и те зависят във всичко от Него и са длъжни да Му угаждат, че Той е Съдия и Въздаятел на всекиго според делата му. Такъв е естественият символ на вярата, написан в духа. Изповядвайки го, духът благоговее пред Бога и е изпълнен със страх Божий.

2. Съвест

Самоосъзнавайки се като длъжен да угажда на Бога, духът не би знаел как да изпълни това задължение, ако съвестта не го ръководи в това. След като в споменатия естествен символ на вярата предал на духа частичка от Своето всезнание, Бог написал в него и изисквания на Своята святост, правда и благост, като поръчал на самия него да следи за изпълнението им и да се самоосъжда за изправността или неизправността си. Тази част от духа е съвестта, която посочва кое е право и кое не е право, кое е угодно на Бога и кое не е угодно, какво трябва и какво не бива да се прави; след като посочва, властно принуждава човека да изпълни това, а после за изпълнението награждава с утешение, а за неизпълнението наказва с угризение. Съвестта е законодател, пазител на закона, съдия и въздаятел. Тя е естествените скрижали на Божия завет, простиращ се върху всички хора. И виждаме във всички хора заедно със страха Божий и действия на съвестта.

3. Жажда за Бога

Тя се изразява във всеобщия стремеж към всесъ- вършеното добро и се вижда най-ясно също във всеобщото недоволство от всичко тварно. Какво означава това недоволство? Това че нищо тварно не може да задоволи духа ни. Излязъл от Бога, той търси Бога, Него желае да вкуси и пребивавайки в жив съюз и съчетание с Него, се успокоява в Него. Щом постигне това, намира покой, а докато не го постигне, не може да има покой. Колкото и тварни вещи и блага да има някой, все са му малко. И всички, както и вие вече сте забелязали, търсят ли търсят. Търсят и намират, но, щом намерят, захвърлят и отново почват да търсят, та, щом намерят следващото, да захвърлят и него. И така без край. Това означава, че търсят не това и не там, където трябва да търсят. Това не показва ли осезаемо, че в нас има сила, теглеща ни от земята и земното нагоре - към небесното?

Не ви разяснявам подробно всички тези прояви на духа, само навеждам мисълта ви на неговото присъствие в нас и ви моля да помислите повече за това и да стигнете до пълна убеденост, че в нас наистина има дух. Защото в него е отличителната черта на човека. Човешката душа ни прави да сме с нещо малко по-горе от животните, а духът ни явява е нещо малко понизени от ангелите. Вие, разбира се, знаете смисъла на употребяваните при нас изрази: „духът на писателя“, „духът на народа“. Това е съвкупност от отличителни черти, действителни, но в известна степен идеални, постигани с ума, неуловими и неосезаеми. Същото е и духът на човека; само че духът на писателя например се вижда идеално, а духът на човека присъства в него като жива сила, която с живи и осезаеми движения свидетелства за своето присъствие.

4. Бих желал да си направите следния извод от казаното: Този, в когото липсват движения и действия на духа, не стои на равнището на човешкото достойнство.

[1] В словото на св. Теофан под понятието „орган“ се разбира група от органи (в медицинския смисъл на думата), обединени от обща функция. По този начин човешкото тяло е съставено от три главни органа с три основни функции: плътотворене (хранене), движение и сетивност.

Беседи за корените на зеленчуците от Хун Дзъчън
16 Декември 2010 г. 00:45:44
Kiril Hinkov


Беседи за корените на зеленчуците от Хун Дзъчън

Още с появата си в началото на XVII век сборникът с афоризми на Хун Дзъчън „Цайгънтан” има голям успех и през следващите столетия е многократно преиздаван, както като отделна книга, така и в състава на различни сборници с мъдрости, т.нар. „книги на доброто”.

Названието „Беседи за корените на зеленчуците” е повлияно от една сентенция на Уан Синмин, учен от епохата Сун: „Който може да сдъвка корените на зеленчуците, с всяка работа ще се справи.” Корените на зеленчуците (цайгън) осигуряват храната и живота на растенията, но най-често са безвкусни и неприятни. По същия начин, афоризмите в сборника разкриват основополагащи принципи на живота, които обаче никак не са лесни за следване.

Афоризмите на Хун Дзъчън синтезират в себе си мъдростта на три велики традиции – даосизма, конфуцианството и чан-будизма, като ги превръщат в нов, цялостен светоглед, в различни страни на една единна жизнена позиция.

По същото време известният философ Ли Джи заявява, че „не желае да подражава нито на Конфуций, нито на Буда, нито на Лаодзъ, а само се стреми само да стане самия себе си и нищо повече.” 

Надолу можете да прочетете някои от мислите на Хун Дзъчън.

*** *** *** *** *** ***
Често ни се налага в живота да изслушваме неприятни нам слова и да се занимаваме с неща, които не ни доставят удоволствие.
Но само така ще намерим точилния камък, на който ще изострим нашата добродетел.
А ако слушаш само това, което ти е угодно да чуваш, и разсъждаваш само за това, за което ти е приятно да мислиш, ще изживееш целия си живот тъй, сякаш си упоен от отровна отвара.

Когато духа силен вятър и дъжд се лее като из ведро, животните и птиците не се чувстват добре.
Когато слънцето свети ярко и ласкав ветрец полъхва, от дърветата и тревата лъха на бодрост.
Но разбери – няма ден, в който в живота на природата да няма съгласие.
И няма ден, в който сърцето на човека да не се изпълва с радост.

Сред тези, които се хранят с трици, има мнозина, които са чисти като лед и благородни като яспис.
Сред тези, които носят дрехи, разкрасени с дракони, и ядат от ясписни купи, има много такива, които са готови робски да прегъват гръбнак и да угаждат на другите.
Този, който пази чистотата на помислите си, трябва да умее да се отказва от сладкия залък.

На тясна пътека забави крачка и пропусни идващия срещу теб.
На трапезата изяж само една трета, а останалото дай на ближния.
Ето тайното учение как да бъдеш винаги щастлив на този свят.

За себе си вземи една част, на приятелите дай три.
За себе си запази поне трохичка от първичната чистота на сърцето.

В кръговрата на светския живот да отстъпиш крачка не е беда.
Отстъплението е залог за придвижване напред.
Да позволиш на другия да вземе твоята част – това е щастие.
На помощта на другия се крепи истинската помощ за себе си.

Най-голямата победа на този свят не заслужава и думица похвала.
Най-голямото престъпление на този свят не заслужава и думичка порицание.

Ако умея във всяко дело да прозра нещо навеки неосъществимо, то и самият творец на всичко съществуващо не ще може да ме накаже, а дори и боговете и духовете нищо не ще ми отнемат.
Ако се стараеш във всяка работа да довеждаш всичко до съвършенство и във всичко да стигаш до пълно задоволство, тогава ще станеш кораво сърдечен, а всичко наоколо ще ти навява тъга.

Ако, след като си се нахранил до насита, помислиш за храна, то даже и изискани ястия не ще пробудят апетита ти.
Ако, след като си удовлетворил похотта си, помислиш за любовни ласки, в теб няма да възникне желание да им се отдадеш.
Ето защо, хората често съжаляват за постъпките си, след като са ги извършили.
Но щом се отречем от съблазънта на онова, що виждаме във въображението си, тогава и помислите ни ще станат непоколебими, а постъпките – безупречни.

Не жадувай за успех в света.
Да не изпадаш в заблуда, това вече е успех.
Не търси благосклонност от хората.
Да не те възневидят – това вече е благосклонност.

Когато оценяваш изпадналите в затруднено положение, гледай за какво си мечтаят.
Когато оценяваш добилите почит и слава, гледай как те прекарват остатъка от дните си.

Подобава на богатите и знатните да бъдат великодушни и състрадателни, а те, напротив, са завистливи и безсърдечни.
Уж богати и знатни, а с поведението се ограбват и унижават сами. Как могат те да бъдат щастливи?
Подобава на просветените да скриват мъдростта си, а те, напротив, излагат я на показ пред целия свят.
Уж хора просветени, а страдат от ограниченост и тъпота. Как да не останат излъгани?

Ламтенето за имане не уврежда безнадеждно разума.
Нашите замисли и въображение – ето главните врагове на разума.
Звукът и цветът не скриват непременно истината.
Нашият разсъдък – ето какво изцяло скрива от нас истината.

Присъщо на хората е да се колебаят и да променят мнението си.
Пътищата на света са заплетени и опасни.
Гдето не можеш да минеш, трябва да умееш да отстъпиш една крачка.
Гдето можеш да минеш, пропусни другите напред.

При среща с нищожен човек не е трудно да бъдеш рязък, трудно е да не изпиташ отвращение.
При среща с достоен човек не е трудно да бъдеш почтителен, трудно е да бъдеш безупречно вежлив.

Който се покорява на демоните, предал е преди това сърцето си.
Обуздай сърцето си и всички демони в душата ти ще изчезнат.
Увлеченият от съблазните на света преди това се оставя да бъде увлечен от своите страсти.
Когато страстите са подвластни на човека, съблазните на света не ще докоснат сърцето му.

Когато даваш воля на желанията си, не се радвай на красивите вещи и не допускай да те увлекат.
Веднъж само да ги пожелаеш и на хиляда метра ще пропаднеш.
Когато мислиш за истината, не се страхувай от трудностите и не отстъпвай пред тях.
Веднъж да отстъпиш дори и крачка и ще бъдеш отхвърлен зад хиляди планини.

Загриженият човек се безпокои и за себе си, и аз другите, никога не остава безучастен. 
Равнодушният не се грижи ни за себе си, ни за другите, всичко му е безразлично. Достойният човек умее да съблюдава мяра.
Той не е твърде загрижен и не е твърде безучастен.

Той е богат, а аз съм с извисен дух.
Неговият чин е висок, а аз следвам дълга.
Достойният човек никога не позволява на силните на деня да го обвържат. Човешкото упорство ще надделее дори и над Небето.
Постоянството на помислите ще преобърне целия свят.
Достойният човек дори по волята на самия творец на всичко съществуващо няма да възприеме да бъде такъв, какъвто сам той не желае.

Хората и се погаждат, и не се спогаждат помежду си, но може ли да се направи така, че всички да угаждат на един?
На всеки нещо му харесва, друго не му харесва, но може ли да стане така, че на всички да се харесва онова, което се харесва на един?
Сравнявай желанията си с желанията на другите и прави изводи – ето прост начин за помъдряване в този свят.

Само когато сърцето ти е изчистено от низости, можеш да започнеш четенето на книги и изучаването на древността.
Иначе, като узнаеш за една добра постъпка, ще ти се доще да извлечеш от нея изгода за себе си, а като чуеш едно умно изречение, ще ти се прище да оправдаеш пороците си с него.
Да учиш с такава нагласа е все едно „да даряваш оръжие на врага и да пращаш провизии на разбойниците.”

Скъперниците, дори и да са богати, мислят какво още им липсва.
Не им е дадено да разберат как така, безсребърниците са бедни, пък всичко си имат.
Честолюбивите хора се трудят, а удовлетворение не получават.
Не ще разберат те, защо хора, които не се хвалят със способностите си, се наслаждават на недействието и живеят за свое удоволствие.

Да не се равняваш в учението по великите мъдреци – значи да бъдеш роб на калема и плочата за писане.
Да си на държавна служба, а да не обичаш народа . все едно си откраднал дрехата и шапката на чиновника.
Да водиш учени разговори и да не се грижиш за поведението си – значи да се отдаваш на празно дърдорене.
Да се занимаваш с важни дела и да не мислиш за укрепването на добродетелта – значи да хвърляш прах в очите.

В сърцето на всеки човек има правдиво послание, но то е погребано под останките на овехтели книги.
В сърцето на всеки човек звучи един правдив напев, но го заглушават разпътни песнички и буйни викове.
Този, който е предан на учението, трябва да отмести всичко външно и в кръговрата на битието да съзре изначалното.
Само тогава ще разбере, че в живота има нещо истинско.

В ученето е важно да си съсредоточен, но трябва понякога да умееш да бъдеш и безгрижен.
Ако вечно си отказваш радости и веселие, то за околните ще бъдеш подобен на умъртвяващия дъх на есента.
Как тогава ще помагаш за живота на нещата?

Истинското безкористие не се излага на показ.
Който иска да се прослави като безкористен, го прави от сребролюбие.
Голямото майсторство изглежда безизкусно.
Който парадира със своето изкуство, само показва неумелостта си.

Когато на сърцето е светло, в тъмното подземие блестят небесата. 
Когато в мислите цари мрак, посред бял ден се плодят демоните.

Хората се радват на славата и високото положение,
но не знаят, че радостта от липсата на слава и високо положение е най-истинска.
Хората смятат, че да търпиш студ и глад и прискръбно, но не знаят, че да скърбиш, без да страдаш от студ и глад, е най-тежко от всичко.

Измъчваните от страсти души излъчват огън.
Те ще изпепелят всеки, който им се изпречи.
Лишените от милосърдие са хладни като лед.
Те ще замразят всеки, който срещнат.
Привързаните към вещите са подобни на застояла вода и гнило дърво, животът вече ги е напуснал.
Хора като тях никога не могат да сторят добро или да ощастливят някого.

С никакви хитрини щастие не ще добиеш.
Учи се в живота да намираш радост – това е най-добрият начин да привлечеш щастието.
С никакви старания не ще избегнеш бедите.
Пъди от себе си злобата – ето най-добрия начин да се държиш далеч от бедите.

В топлите дни всичко живо расте, в студа – умира.
Студените по душа не ще познаят радостта, дори, ако ги осени милостта на Небето. Само хората с топло сърце са способни да изпитат безграничното щастие и вечната любов.

Пътят на небесата е невъобразимо широк. Само малко да си помечтаеш за него и на сърцето ти става леко и просторно.
Пътят на човешките страсти е удивително тесен.
Само да стъпиш на него и пред твоя вечно ще се откриват бодливи треви и кални локви.

Бедите и радостите се втриват едни в други. Когато се втрият едни в други без остатък, ще се роди щастието.
Такова щастие ще бъде нерушимо.
Съмнението и вярата взаимно се поправят. Когато напълно се поправят едно друго, ще се появи знанието.
Такова знание ще бъде истинско.

Зрението и слухът са външните разбойници.
Желанието и помислите са вътрешните разбойници.
Необходимо е господарят да не им позволява да го приспят и спокойно да седи тържествено в главната зала на дома.
Тогава разбойниците ще се превърнат в слуги.

Подухне вятър и бамбукът зашуми.
Утихне вятърът и бамбукът замлъкне.
Летящата гъска се отразява върху повърхността на спокойното езеро.
Щом отлети гъската и сянката й върху водата ще изчезне.
Достойният човек размишлява за делата, когато те са пред него.
Делата отминават и съзнанието му остава пусто.

Когато съзнанието се пробужда, разбираш, че дори попаднал в плен на страстите, можеш да излезеш на пътя на истината.
Пробуждането дарява способността да виждаш всичко все едно го съзираш за първи път.
Ето загадката за това, как бедата носи щастие, а смъртта връща към живота.
Не е лесно да я решиш.

В покоя мислите се пречистват и ти виждаш истинската същност на сърцето.
В недействието духът става податлив и ти ще познаеш истинския извор на сърцето.
В безметежността помислите стават дълбоки и ти ще узнаеш истинската природа на сърцето.
За да можеш да съзреш сърцето свое и да се докоснеш до истинното, няма нищо по-добро от тези три състояния.

Покой сред покоя не е истински покой.
Само когато постигнеш покой насред движението, наистина ще постигнеш небесната природа.
Веселие насред веселието не е истинска радост.
Само когато постигнеш радостта посред скръбта, ще разбереш с какво живее сърцето.

Ако Небето ме лиши от щастие, аз ще запълня празнотата с величието на своята добродетел.
Ако Небето ме застави да се трудя до изнемога, ще му противопоставя възвишеността на своето сърце.
Ако Небето не ми даде успех, аз ще се домогна до него, като вървя по своя път. Какво тогава може да ми стори Небето?

Когато човекът от простолюдието се грижи за добродетелта и оказва благодеяния, той е канцлер без титла.
Когато придворният се ползва от властта за користни цели и търгува с добрини, той накрая става бедняк с висок ранг.

Добродетелта на предците е това, което съм получил от тях в наследство.
Не трябва да се забравя, колко трудно е било да бъде натрупана тя.
Благополучието на потомците е това, което започва от мен.
Не трябва да се забравя, колко лесно е да се пропилее то.

Ако ти си доволен в душата си, нищо не ще ти липсва в Поднебесната.
Ако в душата ти цари безметежност, нищо в Поднебесната не ще ти се стори враждебно.

Когато животът се развива напук на желанията ни,
светът около нас е подобен на лечебни игли и целебни отвари – той незабележимо ни лекува.
Когато не срещаме съпротивление,
светът около нас е подобен на наточени бойни секири и остри алебарди – той полека-лека ни ранява и убива. 

 

 

Свободата
04 Юли 2017 г. 00:27:56
Kiril Hinkov


Свободата

"Свободата, това е да можеш да не виждаш, когато не искаш да виждаш, да не чуваш, когато не искаш да чуваш, да не усещаш, когато не искаш да усещаш, да не вкусваш, когато не искаш да вкусваш, да не помирисваш, когато не искаш да помирисваш, да не мислиш, когато не искаш да мислиш." Гаутама Буда

"Може ли някой да ти даде свободата?" Гаутама Буда

"Затворът, затворникът, пазачът. Това си ти." Идрис Шах

Пътят на пълководеца
24 Декември 2015 г. 20:19:57
Kiril Hinkov


Пътят на пълководеца

Когато мъдрите не са тачени, държавата е в голяма беда; когато мъдрите са използвани, държавата е в безопасност. Когато длъжностите са подбирани за хората, настъпва хаос; когато хората са подбирани за длъжностите, се установява ред.

Чжуге Лян, „Пътят на пълководеца”, 2 век от н.е.

Трите свещени съкровища на Япония
02 Март 2016 г. 21:07:57
Kiril Hinkov


Трите свещени съкровища на Япония

 

Трите свещени съкровища на Япония и атрибути на Императора на Япония са:
Мeчът - Кусанаги но цуруги (草薙劍),
Огледалото - Ята но кагами (八咫鏡?),
Скъпоценният камък - Ясакани но магатама (八尺瓊曲玉)

 

Трите съкровища символизират трите изначални добродетели на човека:
- смелост, доблест (меч),
- мъдрост (огледало),
- щедрост, доброта, доброжелателство (скъпоценен камък).

Ниджу кун - Двадесетте напътствия на карате
Ниджу кун - Двадесетте напътствия на карате
Снимка: Интернет

Ниджу кун - Двадесетте напътствия на карате

В средата на 20-те години на ХХ век Фунакоши публикува за първи път 20 изречения, за които се смята, че носят същността на карате джуцу, бойната техника на Окинава. "Карате" самите окинавци превеждат като "китайска ръка". Тези изречения не са само напътствия за боя, а и за живота. Как да живеем с нашата практика и да търсим реализация чрез нея.
 
По-късно се появяват много техни версии. Някои големи изследователи на бойните изкуства смятат, че значението на тия изречения е от величината на десетте заповеди на Моисей. И че разбирането на цялата им дълбочина и прилагането им в живота гарантира достигането до истинско познание, мъдрост и добър живот. Което е целта бойните изкуства. Изреченията най-вероятно са с китайски произход.
 
Двадесет правила – ниджу кун
1. Карате не е само дожо тренировка.
2. Не забравяй, че карате започва с поклон и свършва с поклон.
3. В карате никога не атакувай първи.
4. Този, който практикува карате, трябва да следва пътя на справедливостта.
5. Първо трябва да познаваш себе си. После можеш да познаваш другите.
6. Духовното развитие е първостепенно; техническите умения са само средство за постигане на целта.
7. Освободи ума си.
8. Бедите идват от мързел.
9. Карате е тренировка за цял живот.
10.Вложи карате във всичко, което правиш.
11.Карате е като топла вода. Ако не я загряваш постоянно, тя отново изстива.
12.Не мисли, че трябва да спечелиш. Мисли, че не трябва да загубиш.
13.Победата зависи от способността ти да различаваш уязвимите точки от неуязвимите.
14.Движи се съобразно своя противник.
15.Считай краката и ръцете на противника си за остри мечове.
16.Когато излизаш от къщи, мисли, че хиляди противници те чакат.
17.Позиция на готовност за начинаещите и естествена позиция за напредналите ученици.
18.Катата е едно нещо. Да участваш в истински бой друго.
19.Недей да забравяш (1) мощ и лекота на силата, (2) разтягане и свиване на тялото, (3) забавеност и бързина на техниката.
20.Винаги намирай начин. (Бъди изобретателен.)
 
Само практика, опираща се на тези принципи, се е определяла като истинска от старите окинавски майстори, като се започне от тренировката (първата стъпка по бойния път) и се стигне до определянето на приоритетите в живота и начина на мислене и поведение.

Книгата "Двайсетте ръководни принципа на карате" (яп. ниджу кун) можете да изтеглите от (тук).