Кьокутен - Точка на пречупване

Български

Предстоящи събития

Последни статии

Речник на някои японски термини, използвани в бойните изкуства.
17 Септември 2017 г. 23:33:59
Kiril Hinkov


Речник на някои японски термини, използвани в бойните изкуства.

Аге – горен; вървящ отдолу нагоре (за удар, ръка или меч). Обратното движение, отгоре-надолу е саге
Аге уке – горен блок.  
Аге цуки – прав удар (цуки), използван в карате, който преминава от по-ниска в по-висока равнина.

Аго – брадичка, челюст.
Аго макикоми – завъртане на главата чрез натиск на брадичката или на носа.

Ай – любов, хармония, сливане; фокусиране.
Не се използва, освен в комбинация с „ки” (всеобщата енергия на света).

Айки – сливане на енергията, хармонизиране на тялото и духа, сливане на духа.

Айкидо - бойно изкуство, осоваващо се на айки-джуцу и други традиционни японски стилове без и с оръжие, създадено от Морихеи Уешиба. 

Айки тайсо - базови упражнения в айкидо.

Айте - партньор, който в началото атакува, но в последствие бива хвърлян при тренировката; в някои бойни изкуства се нарича уке. 

Ака – червен; в състезанията, състезател, носещ червения колан.

Анза – седеж със скръстени крака (по турски).

Аши – ходило
Аши татаке – защита от хвърляне напред, при която с нашето коляно натискаме отзад едноименното коляно на противника, стъваме го и дърпаме главата му назад.
Аши уадза – група от техники за хвърляне с крака и ходила. Техника на краката, действия на краката в различните школи на бойното изкуство.  

Атама – глава
Атама макикоми – завъртане на главата със захват за косата с едната ръка и под брадичката с другата.
Атама отоши – при атака двоен нелсън стъпете с десния крак назад, хванете с две ръце косата на нападателя, паднете на дясно коляно и го хвърлете пред вас.

Атеми – удари по жизненоважни точки от тялото на противника.
Атеми уадза – техники за удряне по жизненоважните точки от тялото на противника. 

Аюми     – нормално ходене.
Аюми Аши – начин на ходене, изместване на основата, придвижване с предния крак, сочещ навън. Ползва се в айкидо и някои стилове джуджицу.

Барай – помитане, метла. (равнозначно на хараи)
Гедан барай – долен блок (карате)
Аши барай – помитане на ходилото на противника.

Басами – ножица. (равнозначно на хасами) 
Кани басами – джудо техника за хвърляне – рачешка ножица.

Бо – дървена тояга, 180 см.

Бокен – дървен меч за практикуване на кен джуцу, техника за бой с меч.

Бокуто - дървена сабя. Традиционно практикуващите кен джуцу смятат този термин за по-подходящ от бокен (дървен меч).

Бу – боен, военен.

Будо – боен път, боен начин. Общ термин за бойните изкуства като начин за лично и духовно култивиране, а не като начини за подготовка за водене на истински бой. 
 
Будока – човек, който практикува Будо.

Будошин – да живееш по достоен и почтителен начин, като истински рицар. Да възприемеш отношението и философията, които вървят ръка за ръка с техниката и механиката на бойното изкуство, което практикуваш. Виж Шин.

Бугей – бойното изкуство, такова, каквото се е практикувало от старите самураи, занимаващо се най-вече с ефективното използване на оръжията. Общ термин за старите бойни техники (джуцу) и тактиката, стратегията и техническите познания, свързани с воденето на война.

Буджин – войн, човек на бойното изкуство. Равнозначно на Бугейша. Професионален воин.

Буджуцу – бойни и военни техники. Обща дума за бойните изкуства, като техника и начин за водене на бой. Изкуството (техниката) на войната.

Бунбу рьодо - двойният път на меча и перото.

Бункай – приложение (интерпретация) на движенията от карате катите.

Буши – воин, доказал се в боя, боец, човек, изключително умел в бойното изкуство, самурай.      

Бушидо – пътят на война, пътят на самурая. Код на честта, който ръководи поведението на истинския самурай – буши. Първият писан кодекс на Бушидо е „Буке Шо Хатто”. Един от най-известните обаче е „Хагакуре” („Скрит под листата”) на Ямамото Цунетомо (нач на 18 век). Нотобе Иназо определя седем добродетели, които буши трябва да има: дълг (Гири), решителност (Шики), щедрост (Анша), твърдост на духа (Фудо), благородство (Дорьо) и човечност (Ниньо).

Вакаре – препречване.

Ваки – подмишнична ямка.

Гаеши – контра, контра атака, контра техника; обръщане. Равнозначно на каеши.

Гаке – закачане, кука.

Гарами – ключ на свита ръка, извършен чрез обвиване и осукване.    
Уде гарами – ключ на рамото чрез обхват на предмишницата (уде).

Гари – изкосяване, косене, подсичане чрез изкосяване с крак.
Често използвана в джудо група от техники за хвърляне чрез изкосяване с крак.

Гатаме – ключ, задържане чрез поставяне н опорна точка и преразтягане на става на противника.
Катаме уадза – техники за заключване или задържане на противника.

Гедан – долно ниво – частта от тялото между кръста и коленете.
Гедан барай – долен блок - помитане.
Гедан цуки – удар в долната част на корема, 1 юмрук под пъпа.

Генсоку - принципи

Гери – ритник. Равнозначно на кери.
Мае гери – ритник напред.
Йоко гери – ритник настрани.
Уширо гери – ритник назад.
Мауаши (маваши) гери – дъгообразен ритник.
Кин гери – ритник в слабините.
Хидза гери – удар с коляно.

Ги – дрехата за практикуване на бойно изкуство. В България е прието да се нарича кимоно, което е грешно. В зависимост от стила се нарича: карате-ги, джудо-ги, айкидо-ги.
Кейко-ги – облекло за практика.

Го – пет. 

Гокьо – пети ключ на китката, пети обездвижващ принцип (Уде Нобаши).

Го но сен - прилагане на техника след атаката на противника, реакция след акция. Равнозначно на тай но сен. Вж. Сен но сен и Сен сен но сен.

Гоши – таз, кръст, хълбок, бедра. Равнозначно на коши.

Гошин - самопредпазване.
Гошин джуцу - техники за самоотбрана.

Гурума – колело, хвърляне чрез вертикално превъртане.

Гяку – обратен, противоположен; често се използва за техника, извършвана с обратната ръка на водещия крак.  Контраатакуващ.
Гяку цуки – удар с противоположната на предния крак ръка.
Гяку уке – блок с  противоположната на предния крак ръка.
Гяку джуджи джиме – кръстосано обратно задушаване.

Гякуте - обратен хват на меча или ножа. Еднозначно на сакате. Вж.  джунте и хонте.

Дан – майсторска степен при присвояването, на която се получава правото да се носи черен пояс. Използва се в Будо дисциплините и обикновено най-високата степен е десети дан. Съществуват школи, в които се присъжда и петнадесети дан. Получаването на дан обикновено се свързва и с известни познания за японските история, начин на живот и култура.

Данша – практикуващ, мъж или жена, който е получил правото да носи черен пояс.

Дачи – стойка (карате термин). Равнозначно на тачи.
Зенкуцу дачи – предна стойка.
Киба дачи – ездачна стойка.
Кокуцу дачи – задва стойка.
Неко аши дачи – котешка стойка.
Хачиджи дачи – естествена стойка на ширината на раменете.
Санчин дачи – стойка пясъчен часовник.
Хангецу дачи – стойка полу-луна. 

Де – изнесен напред.
Де аши – предно, изнесено напред ходило.

Дебана - изначалният момент на нанасяне на удара, в който се разкрива възможност за контраудар.

Деншо - записи на школата (рю), които се предават от поколение на поколение и основа на позбабието в дадена традиция. 

Джиме – удушване, задушаване, пристягане. Равнозначно на шиме.
Джиме уадза – техники за задушаване.

Джо –     тояга, прът с дължина около 130 см.

Джодан – горно ниво, главата и гърлото.
Джодан цуки – удар с юмрук на ниво Джодан.

Джу – десет; свободен, неограничен; мек, гъвкав, еластичен, податлив, адаптивен, отстъпчив, хармоничен. Отнася се едновременно за духа, за тялото и за мисленето. 

Джу уадза – практика, при която се изпозват свободни, неопределени предварително техники. Напр. Джу кумите.

Джуджи – кръстосан.
Джуджи Гарами – хвърляне с кръстосани, заключени ръце.

Джуджи уке – блок с кръстосани ръце.

Джуджицу, джуджуцу - „изкуството на мекотата” или „пътят на податливостта”, общо име за редица традиционни японски бойни стилове, съдържащи техники със и без оръжие.

Джумби ундо - упражнения за загряване, засилване на тлото и подобряване на концентрацията. 

Джунте - прав хват на меча или ножа. Еднозначно на хонте. Вж. гякуте и сакате.

Джурьоку - тежест, сила на тежестта, земно притегляне.

Джуцу – техника, метод, изкуство за водене на бой. 

Дзадзен, зазен - практика (упражняване на ума) в седнало положение.

Дзен - кит. чан, санскрит дхяна. Истинска, дълбока тишина. Обикновено се превежда като концентрация, медитация без обект. Оригиналният и чист дух на човешкото същество.  

До – начин, метод, път. Протектор на тялото в кендо, който предпазва корема и гърдите. 

Доджо – "място на пътя" или „мястото за търсене на пътя”; място, където се практикуват изкуствата за усъвършенстване и култивиране на личността. Понякога наричано от учителите и "място на просветлението".
Генкан - предверие, фоайе, помещение, от което се влиза в доджото. Обикновено там се оставят обувките и дрехите.
Джосеки - стената надясно от камидза, стена на учениците с по-висока степен, напредналите ученици.
Камидза - "място, запазено за ками"; ритуална стена; почетното място в залата, където обикновено има олтар, портрет на създателя на изкуството.
Мон - врата, вратата, през която се влиза в доджото. Дели самото доджо от генкан.
Шимодза - противположната стена на камидза, предназначена за учениците.
Шимосеки - стената наляво от камидза, стена на учениците с по-ниска степен, начинаещите.

Дозо – моля, ако обичате.

Дори – захват с цел атака.

Еби – лангуста, рак.

Емпи – лакет (равнозначно на хиджи). Японското име на карате ката Шотокан, Шиторю.

Ендзан но мецуке (мецке) - "гледане на далечната планина", да гледаш всичко наоколо в неговата цялост, без да се фокусираш върху отделни детайли. 

Ери – ревер, яка.
Ери дори – захват за ревера или яката с цел атака.
Ери джиме – техника за задушаване чрез използване на ревера или яката.
Ери наге – Хвърляне чрез захват на ревера.

Заншин, дзаншин- оставащо съзнание, дух и внимание, които контролират и наблюдават всичко около нас. Състояние на будно внимание и готовност. Енергия, която остава в готовност след края на схватката.

Зазен, дзадзен - практика (упражняване на ума) в седнало положение.

Зарей - поклон от седнало положение.

Зен, зенпо – преден напред.
Зенкуцу дачи – предна стойка.
Зенпо кайтен – падане напред с кълбо.
Зенпо укеми – падане напред.

Иайдо – изкуството за възпитаване на характера чрез бързо и ефективно изтегляне на меча от ножницата. Иайджуцу – техника за бързо вадене на меча от ножницата.

Идори - техники, които се изпълняват в седнало положение.

Иие – не.

Икигай - причина за живота на всеки човек, цел на съществуването му. 

Иккен - един удар, с който се приключва битката.

Икьо – първи ключ, първи обездвижващ принцип (Уде Осае).

Иппон – „една пълна точка”, един удар достатъчен за победа; единичен.
Иппон кен - удар с фалангата на единия пръст.
Иппон сеои наге – раменно хвърляне с една ръка.

Ирими – влизане в противника. Позитивният аспект (омоте) на всяка техника, чрез който се овладява силата на противника и чрез влизане, той бива преодолян. Метод за използване на силата на противника срещу него самия.
Ирими Наге – хвърляне чрез влизане
       
Ичи – едно.

Йой – команда за заемане на позиция на готовност с юмруци пред тялото в карате.

Йоко – страничен.
Йоко сутеми уадза – самопожертвователни техники, при които хвърлящият (тори) пада настрани, за да успее да направи хвърлянето.

Йокомен учи – страничен, наклонен удар.

Йон – четири.

Йонкьо – четвърти ключ, четвърти обездвижващ принцип (Текуби Осае).

Каеши - контраатака. Виж гаеши.

Каеши уадза – техники за контраатака, контра-техники.

Кай – организация

Кайтен – ротативен, въртелив, кръгообразен; завъртане, ротация.
Кайтен Наге – въртеливо хвърляне

Какато – пета. 
Какато ате – всички видове удари с пета.
Какато фумикоми – тъпчещ удар с пета.

Каке – последната фаза при изпълнение на хвърляне. Вж. Кудзуши и Цукури. 

Какегое - боен вик. Вж.киай.

Каки - карате упражнения за трениране на тактилните усещания и автоматични реакции на тялото.

Каку - ъгъл.

Камае – гард, позиция на тялото и съответстващата на нея концентрация на вниманието по отношение на противника. Различните гардове се изучават грижливо, защото дават големи възможности при бой. В тях се стои дълго и малко по малко се заучават преходите от един гард в друг, като се отчита поведението на противника.

Камаете – В гард! Команда за заемане на бойна позиция.

Ками – коса; отгоре, над, по-горен; хартия; шинтоистко божество, дух.
Ками тори – захват за косата, използван като атака.
Ками шихо гатаме – четворно задържане отгоре.

Камидана, камидза - ритуална ниша в доджо. Учениците се строяват  с лице към нея. 

Кани басами – джудо техника за хвърляне – рачешка ножица.

Кансецу – стави, кокалчета на пръстите.
Кансецу уадза – техники за заключване на ставите.

Кара – празен.
Карате – празна ръка. Бойно изкуство, създадено на остров Окинава.

Карами уадза – техники за обездвижване и контрол чрез осукване и извиване. Вж. Гарами.

Ката – серия от формализирани движения, учещи на техниките и стратегията на стила; рамо.

Катаме уадза – техники за обездвижване и контрол. Вж. Гатаме.

Катана – японски самурайски меч.

Катате дори – захват за китката

Кауазу - жаба
Кауазу гаке - жабешко закачане

Кейко – практика. Човка на пиле.
Годо гейко - обща тренировка на на два или повече клуба или школи.
Го но гейко - "твърда" практика, при която тори действа със сила, блокира и се съпротивлява на действията на тори.
Джишу гейко - самостоятелна практика, поне по един час на ден. Просто да тренира с цел да тренира е пътят на ученика.
Джу но гейко - "мека", отпусната тренировка без сила и напрежение, в която партньорите се учат да усещат и следват своите намерения и движения.
Иппан гейко - всеки партньор последователно атакува наляво и надясно. След което започва другият.
Какари гейко - свободна тренировка: 1/ Уке напада през цялото време по един и същи начин. 2/ Уке напада всеки път свободно.
Кан гейко - интензивна тренировка през 7-8 дни в най-студеното време на зимата.
Митори гейко - практика чрез наблюдение.
Рю но гейко - практика за психическо повлияване на уке от тори. Внушаване на начина, по който той да атакува тори.
Сочу гейко - интензивна тренировка през 7-8 дни в най-топлото време на лятото.

Кейко ги – облекло за практика.

Кен – японски, дълъг, двуостър, прав меч.

Кенгаку - виждане; учене чрез наблюдение. Вж. митори.

Кендо – пътят на меча. Дисциплина за самоусъвършенстване чрез практиката на техники с меч. Съвременен боен спорт, при който се извършват двубои с бамбукови мечове и защитно снаряжение.  

Кенджуцу - техника за бой с меч.

Кенпо (拳法) - яп. пътят на юмрука. Японски термин, използван за различни бойни методи: Шоринджи кемпо, Рюкю кемпо, китайско кемпо (quán fǎ). Ня японски език се произнася кемпо.

Кенсен - връх на меча.

Кери – ритник. Равнозначно на гери.
Кери уадза – техники с крака.

Кеса – шал (който се носи вързан от работо до противоположната страна на кръста).
Кеса гатаме – шалово задържане на земята.
Кеса гарами – шалово задържане на земята с осукване на ръката.
Кеса гири – диагонален удар с меч или тояка от рамото до противоположната част на кръста.

Ки – вътрешно усещане, жизненост на живото същество, вътрешна сила, дъх, намерение. 

Киай – „среща на духа”, концентриране, фокусиране и насочване на енергията за постигане на максимален ефект. Често се практикува с издаването на силен вик. Но всъщност киай не е викане. Вж. какегое.

Киавасе - хармонизация, сливане с действията на противника; едновременни действия.

Кизами цуки – къс, бърз удар с предния юмрук.

Киме - фокус и спиране на движението в края на удара. Фокус на Ки. 

Кимоно – традиционно японско облекло.

Ки мусуби – обединяване на собственото Ки с това на противника.

Ки но нагаре – поток на енергията.

Кин - слабини, тестиси.

Кинхин - практика (упражняване на ума) по време на ходене.

Кири - разрез, ряз, сечене.

Кирицу - стани, изправи се; застани в една линия.

Кисаки - връх на острието на меча.

Кихон – основа, стандарт. Упражняване на основни техники по отделно и в комбинации.

Ко – малък.

Кобудо - старите бойни начини и техники, класическите японски традиции за работа с оръжия.

Кокоро – сърце, дух, съзнание, осъзнаване. Смята се, че един практикуващ не може да бъде истински будока без кокоро, участие със сърце и дух, постоянство, упоритост, отдаденост, осъзнаване и неподдаване на унинието. 
 
Кокю – дишане, дъх.
Кокю наге –    хвърляне с използване на дишането.
Кокю рьоку – дихателна сила.

Коми – срещу, против, отвътре.

Коппо джуцу - техника за удряне на костите и тяхното трошене. 

Корю – класическо бойно изкуство, преподавано във вида, в който се е изучавало от самураите.

Косши джуцу - техника за поразяване, захват, разкъсване, болезнено осукване на меките тъкани на противника.  

Коте –    китка.
Коте гаеши – хвърляне чрез завъртане навън на китката на противника.
Коте ките - упражненията за закаляване на ръцете, ползвани в карате. 
Коте Мауаши – виж Никьо.
Коте Хинери – виж Санкио.

Коши – таз, кръст, хълбок, бедра. Равнозначно на гоши. Възглавничките под пръстите на краката, с които се нанася преден ритник – мае гери. Равнозначно на сокутей.
Коши уадза – техники за хвърляне с таз в джудо.
Коши наге – хвърляне през кръста.

Ку - девет. Кю.

Куби – врат.
Куби шиме – захват около врата, стягане, душене.
Куби дори – сграбчена шия, захват.

Куден - напътствията на учителите, предавани по време на практика. Устната традиция на една школа.

Кудзуре – вариант, разновидност на дадена техника.

Кудзуши – първата фаза на всяко хвърляне, извеждане от равновесие.

Кумаде – мечешка лапа, удар с длан и свити пръсти.

Кумите – „среща на ръцете”, спаринг, практикуван в карате.

Кун - съвет, напътствие.
Доджо кун - правила за практика в доджо

Кусари – верига.
Кусаригама – японско средновековно оръжие, верига с тежест от едната страна и коса или сърп (кама) от другата.
Кусари фундо или манрики кусари – японско средновековно оръжие, верига с тежести на двата края. На Окинава се нарича сурунчин.

Кю – ученик, ученическа степен. Девет.

Кюдо – пътят на лъка. Дисциплина за самоусъвършенстване чрез практиката на стрелба с лък.

Ма – при който се пада по гръб.
Ма сутеми уадза – самопожертвователни техники, при които хвърлящият (тори) пада по гръб, за да успее да направи хвърлянето.

Маай – дистанция; континиум на времето и пространството.

Мае – напред, преден.
Мае гери – ритник напред.
Маедаре (мен-таре) - предпазваща гърлото част на шлема в кендо.
Мае хиджи ате – удар с лакет напред.
Мае укеми – падане напред, кълбо напред.

Маки – навиване, завъртане, осукване, обръщане. 
Макикоми – срещуположно навиване.

Манджи - свастика.

Маруи – кръг.

Мате – команда за спиране на всякакво действие. Равнозначно на яме.

Мауате (мавате) – команда за обръщане на 180º. 

Мауаши (маваши) – дъгов, кръгообразен.
Мауаши (маваши) цуки – кръгообразен удар с юмрук, кроше.
Мауаши (маваши) гери – кръгообразен ритник.

Мен - областта на челото. Ударът, насочен към областта на челото. Вариации на този удар са шо-мен (централна част на челото), миги-мен (дясна част на челото), хидари-мен (лява част на челото).
Мен-таре (маедаре) - предпазваща гърлото част на шлема в кендо.

Менкьо - сертификат за постигнато знание.
Менкьо кайден - сертификат за пълно предаване на знанието на дадена школа (рю).

Мецуке - поглед. Изкуството да гледаме, виждаме и предаваме впечатления чрез погледа. 

Миги – десен, надясно.

Микири - избягване от атака в най-последния момент.

Мисоги - ритуално пречистване на духа, идващо от шинто.

Митори гейко - практика чрез наблюдение. 

Мичи - път, пътека.

Мокуроку - сертификат за владеене на техники. Обикновено първият сертификат при изучаване на дадено Рю. Вж. менкьо.

Мокусо – команда за затваряне на очи и концентриране навътре в себе си.

Мороте – изпълняван с двете ръце едновременно, двоен.
Мороте уке – блок с двете ръце.
Мороте цуки – прав удар с юмрук с двете ръце едновременно.

Му – нищо, празнота.

Муне – гръден кош, гърди; задната, тъпа страна на меча.
Муне цуки – юмрук насочен към гръдния кош.
Муне дори – хващане през гърдите (реверите).

Мушин – празно съзнание, „без мисъл”, първично съзнание. Съзнание, което не е фиксирано за нищо и е отворено за всичко ново (дзен).

Наге – хвърляне; партньорът, който изпълнява хвърлянето в айкидо. В джудо се нарича тори.
Наге уадза – техники за хвърляне.     

Нагината – японско класическо оръжие, алебарда, извито острие, закрепено за дълга дръжка.

Не уадза – техники за борба на земята в джудо и джуджицу.

Ни – две.

Никьо – втори, ключ, втори обездивжващ принцип (Коте Мауаши).

Нодо – гърло. 

О – голям.

Оби – колан, пояс.
Оби наге – хвърляне с хват за пояса.

Ой цуки – мушкащ удар с юмрук с едноименната ръка (предната) при стъпка напред или назад.

Окури – двоен.

Омоте – челен, преден; положителен, явен.

Осае – натиск, обездвижване, задържане.
Осае коми уадза – техники за задържане, обездвижване на противника на земята.

Отоши – събаряне.

Рандори – свободна практика; свободна атака и отговор на атаката в джудо и джуджицу. Практика с повече от един партньори.

Рей – поздрав, поклон, уважение.
         Отогай ни рей - поздрав към всеки от трениращите.
         Сенсей ни рей - поздрав към учителя.
         Шомен ни рей - поклон напред към ритуалната стена (камидза).

Рей шики - комплекс от норми на вежливост и поведение, които трябва да се спазват в доджо и в живота, церемониал, етикет.

Рейхо – специфичният поздрав при всяко конкретно обстоятелство.

Ренгокай - свободна асоциация на клубове, конфедерация, асоциация на асоциациите. 
Рюкю Кенпо Карате Кобудо Ренгокай - асоциация на клубове, практикуващи Окинавски бойни стилове, оглавявана от сенсей Джон Дейвид Натан, 10 дан по Рюкю Буджуцу.  

Рензоку – продължение, комбинация.

Рензоку уадза – верижни техники, комбинации.

Ренраку уадза - комбинации от техники, свързани техники.

Ренши – „човек, овладял себе си”, технически експерт по бойно изкуство. Една от многото титли, като таши (експерт), кьоши (учител), ханши (майстор). Обикновено практикуващият с титла ренши е асистент на кьоши.

Реншу - тренировка.

Рио – две.
Риохиджи дори – хват за двата лакътя.
Риоката дори – хват за двете рамена.
Риоте – две ръце.
Риоте дори – захват на двете ръце на противника с цел атака.
Риоте мочи – хват с двете ръце за едната ръка на противника.

Рицу рей – прав поклон, поклон в изправено положение.

Року –    седем.

Ронин – странстващ самурай, самурай без господар, "човек на вълните".

Рю - традиционна японска школа или стил.
Рюха - стил, течение, школа.

Рюкю - архипелаг от острови в южната част на Япония с главен остров Окинава. 

Саге - нагоре; движение на удара, ръката или меча отдолу нагоре. Обратното вдижение е аге

Сабаки – движение, избягване.

Сай - традиционно оръжие от Окинава (Япония) с форма на тризъбец. Обикновено се използва по един сай във всяка ръка, като често е бил носен и трети сай, за да се мята при нужда. Различните разновидности на оръжието са били част от въоръжението на самурайската полиция. 

Саймон джуцу - японски термин за хипноза. Дословно означава "техника, изкуство за отваряне на вратите на съзнанието". Това като цяло означава достъп до своето подсъзнание или подсъзнанието на другите. Отговаря на китайското хси мен.

Сакате - обратен хват на меча или ножа. Еднозначно на гякуте. Вж.  джунте и хонте.

Саке – алкохолна напитка от ферментирал ориз.

Сакура – вишнево дърво.

Самурай – феодален японски воин, „този, който служи”.

Сан – три (3); суфикс за господин, госпожа.

Санкаку – триъгълник.

Санкьо – трети обездвижващ принцип (Коте Хинери)

Сасае – опора.

Сая - ножница на меча.

Сей - същност, есенция, природа, система, организация, контрол, регулиране; регулирам, вкарвам в ред; правилен, верен.

Сейза – традиционно японско седене на колене; правилно седене.

Сейка танден – долен център на тежестта на тялото, намиращ се на три пръста над пубисната (срамната) кост, около юмрук под пъпа. Нарича се още шимо танден. Шимо танден.

Сейкен – предната страна на юмрука, с акцент върху кокалчетата на показалеца и средния пръст.

Сейтай - японска физиотерапия чрез двигателни, дихателни и психофизически упражнения и други физикални средства, създадена в съвременния й вид от Харучика Ногучи. 

Сейтей - стандартна форма в японските бойни изкуства, която трябва да бъде изучена и практикувана през целия живот.

Семе - натиск върху противника; концентрирано психологическо въздействие.

Сен - хиляда.

Сен но сен - прилагане на техника едновременно с атаката на противника, реакция по време на акция.
Сен сен но сен - прилагане на техника преди атаката на противника, реакция преди акция.
Вж. Го но сен и тай но сен.

Сенпай – старши, ръководител. Противоположно на кохай (младши).

Сенсей – учител, „роден по-рано”, преподавател в школа по бойно изкуство.

Сеои – на гърба, през рамо.
Сеои наге – раменно хвърляне.

Соде –  ръкав, страна.

Со-джуцу - изкуството на боя с копие (яри).

Сокутей – възглавничките под пръстите на краката, с които се нанасят някои ритници. Равнозначно на коши.

Сокуто – страничен ръб на крака, с който се нанася йоко гери (страничен ритник).

Сорими - изтегляне на тежестта към задния крак и избягване с главата назад.

Сотай доса - практика и упражняване с помощта на един партньор.

Сото – външен, навън.
Сото макикоми – хвърляне с осукване навън.
Сото уде уке – външен блок с предмишница.

Субури – постоянно редуващи се удари с джо (тояга), бокен или бокуто. Тренировъчен метод за укрепване на тялото и подобряване на възможностите за нанасяне на удари с оръжие. 

Сувари (сууари) уадза - техники, изпълнявани от седеж в сейза.

Суджи - линия.

Суи - вода

Суигецу - слънчев сплит

Суки - отвор, пролука в защитата, процеп на Ки, празно пространство, интервал. 

Сукуи – лъжица, загребване.

Суми – ъгъл.
Суми гаеши - ъглово обръщане (хвърляне).
Суми отоши – ъглово събаряне (хвърляне).

Сутеми – саможертва, „да рискуваш живота си, за да спечелиш”.
Сутеми уадза – група от техники за хвърляне чрез жертване на собственото равновесие и падане на земята. Виж. Ма сутеми и йоко сутеми уадза.

Тай – тяло.

Тайден - обучение чрез тялото; получаване на познание от тялото.

Тайджуцу – работа без оръжие срещу невъоръжен опонент. Владеене на тялото, техника на тялото.

Тай но сен - прилагане на техника след атаката на противника, реакция след акция. Равнозначно на Го но сен. Вж. Сен но сен и Сен сен но сен.

Тай сабаки – движения на тялото за избягване от линията на атаката, контрол на тялото, позициониране на тялото. 

Тайсо - упражнение, "да мислиш с тялото си".

Тамешиуари (шивари) - тест за чупене на различни цели и предмети с празна ръка, с крак или с друга част на тялото.

Тамешигири - пробно сечене. Тест за проверка на качествата на меча чрез отсичане на предмети.

Танден – център на тялото.

Тандоку доса - индивидуална, самостоятелна тренировка или упражняване, без участието на партньори.

Тани – долина, запречване.

Танрен учи –     традиционен метод за развиване на силата на бедрата при сечене с бокен. Удряне в специално подготвени пособия – гуми, наръчи от дървени пръти, дънери или колони. 

Танто – нож.

Тате – надлъжен, въртикален.

Тате хидза - форма на седеж, при която единият крак остава стъпил на земята, за може практикуващият да се изправи по-бързо. Ползва се често в школите по иай и кен джуцу. Използвала се е за кратка почивка при поход в пълно бойно снаряжение.

Тауара - чувал с ориз
Тауара гаеши - обръщане на чувал с ориз

Тачи – прав, изправен; японски закривен меч с едно острие, доста по-дълъг от катана; стойка - дачи.
Тачи дори – техники, при които се хвърля противника и му се взима оръжието.
Тачи кадзе - "вятърът на меча", свистенето, което се чува при работата с меч.
Тачи суджи - режещият път на меча. Вж. хасуджи.
Тачи уадза – техники за хвърляне от стойка.

Те – ръка.

Тейшо – основа на дланта. Равнозначно на шотей.
Тейшо учи – удар с одновата на дланта.
Тейшо уке – блок с основата на дланта.

Текуби – китка. Те (ръка) и куби (врат).
Текуби осае – приковаване на китката, йонкьо, четвърти ключ.

Тенкай аши – завъртане на крака.

Тенкан – завъртане на 180º около единия крак.

Тенчи наге – хвърляне "небе-земя".

Теншин - движение, при което единият крак се дърпа към другия чрез плъзгане на възгланчиките на ходилото. Съзнание като небето.

Тецугаку - философия.

Тецуи – железен чук.
Тецуи учи – удар с долната,мека част на юмрука.    

Тоби – скок, изпълнен със скок.

Томое – кръг, дъга, извивка.
Томое наге – дъгово хвърляне назад с опора на крака върху долната част на корема на опонента.

Тори – партньорът, който изпълнява хвърлянето в джудо, джуджуцу или карате. В айкидо се нарича наге.

Туите - Окинавски метод за захващане, осукване, изкълчване на ставите на противника. 

Уадза - техника. Майсторство, изкуство, майсторлък, конкретна техника предавани от учител на ученик, от поколение на поколение, позволяващи да се наложиш над хората или да се издигнеш над тях. Уадза носи власт и сила, надвишаващи свойствената сила на индивида. 

Уде – предмишница, частта на ръката от китката до лакетя.

Уке – партньор, който в началото атакува, но в последствие бива хвърлян при тренировката; в Айкидо се нарича и айте. Блок, защита.

Укеми – падане, начин за предпазване.
Укеми уадза – техники за падане.

Уки – летящ, залитащ, люлеещ се.

Ундо - упражнение.

Ура – противоположен, обратен.

Уцури – преместване, промяна.

Уширо – назад, заден.

Учи – удар с ръка; вътрешен, отвътре навън.
Учи уде уке – блок с предмишница отвътре навън.

Учидачи - Ролята на учителя, този, който поема техниката при изпълнение на кендо или кен-джуцу ката. Вж. шидачи

Учикоми – метод на тренировка чрез многократно повторение на една и съща техника или част от техника.

Фудоза - "непоклатим седеж". Седеж, при който единият крак остава под задницата, както при Сейза, а другият ляга пред практикуващия, както при седене по турски. Използва се при опасение от внезапна фронтална атака срещу нас или при нужда от дълго седене.

Фумикири – режещ, остър ритник. 

Фумикоми – мачкащ, тъпчещ ритник.

Фусуи - вятър и вода (кит. фъншуи). Разбиране и осъзнаване на естествения поток на енергията и природните сили.

Футари дори - едновременна атака от двама противника; практика на действия срещу двама противника.

Ха - режещото острие на меча.

Хадака – гол.
Хадака джиме – задушаване с предмишница.

Хаджиме, джиме – започвайте, команда за начало на действието.

Хайсоку – долната, вътрешната част (подметката) на ходилото.

Хайто – ръбът на ръката от страна на палеца.
Хайто уке – блок с ръба на ръката от страна на палеца.
Хайто учи – удар с ръба на ръката от страна на палеца.

Хайшу – задната, обратна страна на ръката. Гръб на длънта.

Хакама - японски панталони с много широки крачоли, белек за принадлежност към самурайската каста. Запазена е в много японски бойни изкуства, като традиционен символ.

Ханбо – дървена палка с дължина 70 – 90 см.

Хане – крило; пружина, скок.

Хантачи - позиция на колене, полуизправено положение.
Ханми хантачи - техники, изпълнявани от коленичил тори срещу изправен уке.

Хара – коремна област, долната част на корема. Според японците на един юмрук под пъпа се заражда и се складира жизнената енергия на човека. Там се намира центърът на тежестта. Смята се, че когато дишането се фокусира в тази област, умът се успокоява, а нервната система се отпуска. Нарича се също Танден от превода на китайската дума Дантиен – киноварно поле.

Хараи – помитане, метла. Равнозначно на барай.
Хараи гоши – техника от джудо за помитане на двата крака на протиника и хвърляне през таза.

Хасами – ножица. Равнозначно на басами.

Хасуджи - странична линия на острието на меча, разделяща режещия ръб от задната страна на меча. 

Хейджошин - винаги спокоен дух.

Хейко – паралелен, успореден.

Хенка – вариации на основната техника, дадена в ката.  

Хидари – ляв, наляво.

Хиджи – лакет. Равнозначно на емпи, дума с окинавски произход.
Хиджи ате – всички видове удари с лакет.
Хиджи учи – удар с лакет.

Хидза – коляно.
Хидза гери – удар с коляно.
Хидза уке – блок с коляно.

Хики – дърпане назад, теглене, избягване назад.
Хики аши – основна позиция на крака, която се заема при подготовка за ритник или след изпълнение на ритник. Коляното е вдигнато високо, ходилото е успоредно на земята в контра-шпиц, петата над и зад коляното на опорния крак.
Хики те – позиция на ръката, с изтеглен назад лакет, докато юмрукът с длан нагоре застане отстрани на гръдния кош. Височината и начините на изпълнение в различните стилове са доста различни.

Хикими - изтегляне на средната част на тялото назад.

Хишиги – обтегнат, опънат; лост.

Ходжо джуцу - техника за връзване на противника.

Ходжо ундо - допълнителни упражнения с тежести и уреди за развитие на физическите качества на тялото в карате.

Хонте - прав хват на меча или ножа. Еднозначно на джунте. Вж. гякуте и сакате.

Хосшин - решението да започнеш да практикуваш. Важен момент в живота на всеки. Изборът трябва да бъде направен съзнателно, сериозно, без амбиции и страхове. Дългосрочен избор. 

Хочи - "да бъдеш, да останеш сам"; отстраненост, безпристрастност, отсъствие на мечти, очаквания и желания.

Цуба - предпазител, гард на дръжката на меча.

Цуги аши – форма на пристъпване, при която единият крак следва другия, без да го задминава.

Цука - дръжка на меча.

Цукагашира - края на дръжката на меча, шиная или бокена/бокуто. При някои мечове може да представлява топка или удебеление, за да не се узпуска меча. 

Цуки – мушкане, прав удар с юмрук. 

Цукури – втората фаза на хвърлянето, подготовка. Вж. кудзуши и каке.

Цумасаки – върховете на пръстите на краката.

Цури – вдигам, дърпам нагоре с кръгово движение.
Цурикоми – вдигам и дърпам нагоре за ръкава и ревера.

Цуруги - божествен, небесен меч. Кусанаги но цуруги - правият меч, символ на японския император и на японската нация. Носи смисила на свързване, докато тачи носи смисъл на отсичане, посичане.

Чибури - движение, с което се изтръсква кръвта от меча, след разсичане или пробождане на противника. 

Чинкучи - окинавска концепция за предаване на цялата енергия на удара в тялото на противника. За разлика от замръзването и стягането при "киме" в японското карате, чинкучи в Рюкю Кенпо предполага взривна сила, която се предава по мек и еластичен начин. Като вълна в тялото на противника. Затова тънкостта на чинкучи е в отпускането и правилното прилагане на силата в точката на контакт, а не в стягането.   

Чоку - прав, изправен.

Чокурицу - изправено положение на тялото с леко отворени ходила. Мирно.

Чудан – средно ниво на тялото, слънчев сплит.

Ши - четири; мъртъв.

Шизентай – естествена позиция на готовност с крака на ширината на раменете. Отговаря на хачиджи дачи в карате.

Шикаку – квадрат; мъртва зона, сляпо петно,  скрит ъгъл за дадена гледна точка; място зад рамото на противника, където за него е невъзможно да те достигне и удари без допълнително движение.

Шикко - придвижване, ходене на колене.

Шиме – удушване, задушаване.
Шиме уадза – техники за задушаване.

Шин – сърце, ум, съзнание, усещане. Виж кокоро.

Шин-Ги-Тай - цялостна визия за човека, която включва 1/ ценности на духа, съзнанието, личността и поведението (шин); 2/ пълно познаване и безупречно изпълнение на техниката; умение, знание, опит (ги); 3/ добра физическа форма и пълно постигане на възможностите на тялото, физическо усилие (тай). 

Шидачи - ролята на ученика при изпълнение на кендо и кен-джуцу ката. Вж. учидачи.

Шинай - прав бамбуков меч, който се състои от отделни бамбукови пластини, за направи по-малко оасни ударите по противника.

Шинден - обучение чрез духа и сърцето, получаване на знание от и посредством духа и осъзнаването му. 

Шинригаку - психология.

Шинто - традиционна японска религия, датираща от дълбока древност.

Шиоку – нерви.
Шиоку уадза – техники с притискане на нервни окончания.

Шисей - стойка; стойки; системата от стойки, положения на тялото, изучавани в дадено бойно изкуство.

Шите - този, който се защитава и прилага техниките за самоотбрана. В различните бойни изкуства се нарича още наге или тори. 

Шихан – майстор, майстор-модел, учител на учителите.

Шихо – четири посоки, четири ъгъла, четири крайника, всички посоки.
Шихо гатаме – задържане на четирите ъгъла.
Шихо наге – хвърляне в четири посоки.

Шотей – основа на дланта. Равнозначно на тейшо.

Шошин - ум на начинаещ.

Шугьо - решителна практика в търсене на просветление; период на култивиране на знанията и уменията (обикновено след преминаването на школата) чрез самостоятелно търсене, изучаване и практика; самокултивиране.

Шуто – ръка сабя.
Шуто уке – блок с ръка сабя.
Шуто учи – удар с ръка сабя.

Юби – пръст, пръсти.

Яма – планина.

Яме – команда за спиране на всякакво действие. Равнозначно на мате.

Яри – копие.

 

Броене на японски

Ичи – едно
Ни – две
Сан – три
Ши (йон) – четири
Го – пет
Року – шест
Шичи (нана) – седем
Хачи – осем
Кю – девет
Джу – десет
Ни джу – двадесет
Сан джу – тридесет
Йон джу – четиридесет
Хяку – сто
Кю хияку – деветстотин
Сен - хиляда
Ман - десет хиляди
201        Ни хяку ичи   
546        Го хяку йон джу року   
3427      Сан зен йон хяку ни джу нана (или шичи)     
33 456   Сан ман сан зен йон хяку го джу року

"Ши" или "йон" може да се използва в 3654,но в 40, 400, 4000 и т.н.се използва само "йон".
"Шичи" или "нана" може да се използва в 9607, но в 70,700,7000 и т.н. се използва само "Нана"
600 = "Роппияку" (а не "року хяку")
800 = "Хапияку" (а не"хачи хяку")
8000 = "Хасен" (а не"хачи сен")

 

Девет айкидо ключа:

Икьо         Първи ключ = оши таоши, уде осае
Никьо       Втори ключ = коте маваши, котемаки
Санкьо     Трети ключ = коте хинери, шибори-киме
Йонкьо     Четвърти ключ = текуби осае
Гокьо       Пети ключ = куджи осае
Рокьо       Шести ключ = хиджи киме осае, ваки гатаме, уде хиджи гатаме
Нанакьо   Седми ключ = санкьо отзад на китката, "санкьо, но не санкьо"
Хачикьо   Осми ключ = модифицирано йонкьо с натиск надолу 
Кукьо      Девети ключ = Обърнато никьо

 

Емилиян Станев
12 Септември 2017 г. 16:32:54
Kiril Hinkov


Емилиян Станев

Емилиян Станев е роден през 1971 г.

През 2005 г завършва Националната спортна академия "Васил Левски" със специалности „Учител по физическо възпитание и спорт” и „Треньор по Карате-до”.

През 2007 става Магистър със специалност „Спорт в училищата и свободното време”.

В момента е учител по физическо възпитание и спорт в Националната финансово-стопанска гимназия (НФСГ), гр. София.

Практикува активно Карате-до стил Шотокан от 1994 г. През годините се учи от сенсей Георги Георгиев-Джоси -7 дан, сенсей Веселин Георгиев - 3 дан, сенсей.Лъчезар Ненов - 6 дан, сенсей. Евгени Щерев - 5 дан, сенсесй Пламен Каваклов - 5 дан. Участва в семинари с международно известни майстори. Има техническа степен първи дан по карате.

Занимава се с треньорска дейност от 2010 г. Подготвя състезателите на клуб Кьокутен и участва редовно в националните първенства по Карате-до, организирани от Българската Федерация по Шотокан Карате. Той и негови ученици са носители на призови награди в дисциплината "Ката" на националните първенства и турнири. 

Борис Грамчев
12 Септември 2017 г. 16:31:30
Kiril Hinkov


Борис Грамчев

Почетен преподавател на клуб Кьокутен

Шихан Борис Грамчев, 4 дан по Рюкю Буджуцу, е роден в 1975 г. Завършва Висшето Военноморско Училище през 1999 г. с профил Корабоводене. През 2001 г. специализира Международни икономически отношения и Международно морско право към УНСС-София, а през 2012 г. и МВА (Master of Business Administration) към Кардиф Метрополитън Юнивърсити (Cardiff Metropolitan University) във ВУМК (International University College), България. Започва кариерата си първоначално като офицер от търговския флот, а в последствие работи на брега като корабен мениджър и одитор. Управлява дейности в сферите: недвижими имоти, строителство, производство на строителни материали, търговско представителство, спортна дейност и международно бизнес консултиране.

Започва обучение по Рикуджин Рю Кенпо Карате през 1992 г. във Варна при сенсей Боян Найденов, на когото дължи основата си по бойни изкуства. Почти 2 десетилетия той му помага за развитието на Варненския СК “Динамик“, като участва на национални състезания (от 1999 до 2001 г.) и световни първенства (през 2001 г.) по кикбокс, демонстрации, ръководи тренировки на различни възрастови групи. Републикански шампион по кикбокс за 1999 и 2000 г. по стиловете семи контакт и музикални форми с и без оръжие. През годините е изучавал различни стилове – кенпо, карате, кик бокс, кенджуцу, кендо, кобуджуцу и др.

През 2003 и 2004 г. изучава ци гун и стиловете копие (яри) и бо (дълга тояга) при майстор Станчо Станев.

През 2005 г. действа като основен организатор за създаването на първия клуб по Кендо във Варна под личните наставления и обучение от японските сенсеи Казушиге Кобаяши, Такео Кита и Мария Нагата. През същата година се запознава със сенсей Кирил Хинков, с който обменя много опит и поддържа приятелски отношения.

През 2015 г. създава свое собствено доджо във Варна и го кръщава Икиойкан (勢館) – Доджо на динамичната сила. 

През 2016 г. защитава 4-ти дан по Рюкю Буджуцу при гранд майстор Джон Натан, който го удостоява с титлата шихан и правото да представлява неговата организация Рюкю Кенпо Карате Кобудо Ренгокай в България.

През 2017 г., след присъединяването и на шихан Кирил Хинков и неговия клуб Кьокутен към същата организация, двамата създават Рюкю Буджуцу Кай – организация, афилиирана към Ренгокай, и целяща да подпомага развитието на всяко доджо в България, което се занимава с буджуцу, кенпо, карате, джуджицу, кобуджуцу и други сродни на тях стилове.

Сайт на клуб Икиойкан (тук)

За контакт: (тук)

Рюкю буджуцу - бойното изкуство на островите Рюкю
12 Септември 2017 г. 15:49:02
Kiril Hinkov


Рюкю буджуцу - бойното изкуство на островите Рюкю

Докато Карате (яп. празна ръка), въведено в Япония от Гичин Фунакоши, все повече се популяризира по целия свят като спорт или изкуство за развитие на характера, на остров Окинава, родината на Карате, продължава да се практикува Рюкю Буджуцу (бойната техника на островите Рюкю), една комплексна система за самозащита, която включва работа без оръжие – Рюкю Кенпо и практика с оръжия – Кобуджуцу.

 

Рюкю Кенпо
Рюкю Kенпо (拳法) е едно от най-старите и най-ефективни, изкуства за защита на живота, които човек е разработил. В него се съдържат елементи на коппо джуцу, окинавско туите (метод за захващане, осукване, изкълчване на ставите на противника), айки-джуджуцу и китайско кенпо, наричано на Окинава "Тоде" - китайска ръка. Много хора мислят, че Рюкю Кенпо е някакъв вид „Карате“. Поради липса на информация и непознаване на историята, те не осъзнават, че Карате и всичките му разклонения са производни от оригиналното Рюкю (Окинавско) Keнпо и Кобуджуцу.

Първата книга, написана от основателя на Карате в Япония, Гичин Фунакоши, е „Рюкю Keнпo Карате“ (1922 г.), а в последната си книга, написана точно преди смъртта му през 1957 г., той потвърждава, че Карате произлиза от Рюкю Keнпo и разказва как той е променил техниките и терминологията, за да станат по-разбираеми за неговите японски ученици. Чоки Мотобу, друг Окинавски инструктор и известен боец, опонира на Фунакоши в своята книга „Окинавско Keнпo Карате-джицу Кумите“ (1926 г.). В нея Мотобу се концентрира върху Кумите (бойните техники), а не само върху Ката, както предпочитал Фунакоши. Тези двама мъже и техните ученици са главните действащи лица на Карате в Япония, респективно и в света. Те и двамата са били Keнпo инструктори от Окинава, основният остров от архипелага Рюкю.

Въпреки, че в съвременното Рюкю Keнпo има много китайско влияние, неговия истински произход се крие в Окинавската история и фолклор. Един от основните проблеми при изследването им е в липсата на достатъчно писмени артефакти и противоречивите устни предания. Откъслечни архиви показват, че някои форми на кенпо може да са били практикувани преди повече от 2000 години. Развитието на Рюкю Keнпo е било повлияно от имиграцията към Окинава на победените японските кланове (през 1185 г. и отново през 1333 г.), и едновременно с това от увеличаването на културния обмен между Китай и Окинава от 13 до 19 век. В Окинава, техниките на Рюкю Keнпo са били разработени в голяма тайна и са предавани само в семействата на Окинавските благородници до ден днешен.

Кобуджуцу
Без изучаването на оръжия, не може да бъде овладяна истински невъоръжената защита. Работата с оръжия надгражда уменията с празна ръка и подобрява решаващи качества като тайминг, усет, контрол, баланс и сила. Когато двама противници с равни възможности се срещнат в битка, оръжието в ръцете на единия почти винаги му осигурява победата.

Въпреки, че оръжията развиват координация, гъвкавост, сила, зрителна острота, прецизност на останалите движения, усет за дистанция, тайминг, сила, и свръхсензитивност, тяхното най-важно значение за практикуващия може би остава скрито дълго време, преди той самия да започне да си дава сметка за своите способности. Това знание остава непонятно и безинетересно за онези трениращи, които бихме нарекли „практици“ – хора, които вместо да се потят години наред в залите, носят винаги с тях своя 9-милиметров пистолет, който би неутрализирал всеки от разстояние. Но ако, все пак, вие предпочитате да сте от онези хора, които търсят смисъла на онова, което е скрито в изкуствата от древността, и практикувате Кобуджуцу, наред с гореописаните качества, Вие ще развиете и боен дух. Онова „безполезно“ според мнозина практици качество, което идва директно от самурайските времена и ни учи винаги да се стремим да изявяваме духа си, независимо дали ще спечелим или изгубим, без значение от ситуацията, в която се намираме, и въпреки всички житейски трудности. Това е качество, което ни учи да живеем като пълноценни личности, тук и сега, с нужното самочувствие, уважение и социална отговорност.

Позитивно стимулиране на децата чрез двигателни упражнения
11 Септември 2017 г. 19:15:36
Kiril Hinkov


Позитивно стимулиране на децата чрез двигателни упражнения

Уводен курс за преподаватели и родители

Описание на курса
 
Ако имате деца или работите с деца и бихте искали да знаете повече за това:
- как те се чувстват в момента;
- от какво имат нужда;
- какво можете да направите, за да ги подтикнете да развият силните си страни;
- как да им помогнете в момент на объркване и затруднение;
- как да коригирате стойката и държането им;
може би ще ви бъде интересно и полезно да научите повече от уводния курс на клуб „Кьокутен” за позитивно стимулиране на децата чрез двигателни упражнения.

Регулирането на тялото е телесно изкуство, богато и достъпно за всеки, който търси просто  и естествено средство да поддържа живота си, своето тяло и здраве, както и тези на семейството, близките и децата си. В Япония това изкуство се практикува като философия за живеене, възпитание и естествена медицина. Неговата цел е да подбуди човешкото същество да вземе активно в свои ръце съдбата си, ако иска да живее в състояние на оптимално равновесие, здраве и хармония с околния свят.

Според японските традиции децата трябва да се отгледат така, че онова, което носят скрито в себе си естествено да се прояви навън. Но за да стане това ви трябват умения и грижа, малко по-различни от тези, нужни, за да обучавате едно дете на дадено нещо и да го вкарвате в рамки от правила.

В курса вие ще откриете:

*    Какъв е природният механизъм за работа и благоденствие на детския организъм;
*    Каква е ролята на съня и движението за развитието на децата;
*    Какво можем да научим от позата и стойката на децата;
*    Какво е необходимо да правим, за да помогнем на децата да се чувстват добре и едновременно с това да поемат отговорност за своето развитие;
*    Някои прости упражнения  и игри, използвани в учебна или семейна среда за подобряване на стойката или повлияване на вниманието на децата.
*    Как да живеем щастливо и естествено с децата.

Научете повече, наблюдавайте децата внимателно, помогнете им в това, което искат и усетете разликата. Ние ще бъдем до вас.

Септември 2017

 ПВСЧПСН
35 1

2017-09-01

18:00 Тридневна среща за решаване на здравословни или други трудности на участниците

2

2017-09-02

12:30 Тренировка по джу джицу и самоотбрана - Център по борба - Дианабад
14:00 Упражнения за регулиране на тялото - Център по борба - Дианабад

3
364

2017-09-04

19:00 Тренировка по карате Шотокан - техникум Попов

5

2017-09-05

10:00 Упражнения за регулиране на тялото - Център по борба - Дианабад
19:30 Тренировка по джуджицу - Център по борба, Дианабад

6

2017-09-06

19:00 Тренировка по карате Шотокан - техникум Попов

7

2017-09-07

10:00 Упражнения за регулиране на тялото - Център по борба - Дианабад
19:30 Тренировка по джуджицу - Център по борба, Дианабад

8 9

2017-09-09

12:30 Тренировка по джу джицу и самоотбрана - Център по борба - Дианабад
14:00 Упражнения за регулиране на тялото - Център по борба - Дианабад

10
3711

2017-09-11

19:00 Тренировка по карате Шотокан - техникум Попов

12

2017-09-12

10:00 Упражнения за регулиране на тялото - Център по борба - Дианабад
19:30 Тренировка по джуджицу - Център по борба, Дианабад

13

2017-09-13

19:00 Тренировка по карате Шотокан - техникум Попов

14

2017-09-14

10:00 Упражнения за регулиране на тялото - Център по борба - Дианабад
19:30 Тренировка по джуджицу - Център по борба, Дианабад

15 16

2017-09-16

12:30 Тренировка по джу джицу и самоотбрана - Център по борба - Дианабад
14:00 Упражнения за регулиране на тялото - Център по борба - Дианабад

17
3818

2017-09-18

19:00 Тренировка по карате Шотокан - техникум Попов

19

2017-09-19

10:00 Упражнения за регулиране на тялото - Център по борба - Дианабад
19:30 Тренировка по джуджицу - Център по борба, Дианабад

20

2017-09-20

19:00 Тренировка по карате Шотокан - техникум Попов

21

2017-09-21

10:00 Упражнения за регулиране на тялото - Център по борба - Дианабад
19:30 Тренировка по джуджицу - Център по борба, Дианабад

22 23

2017-09-23

12:30 Тренировка по джу джицу и самоотбрана - Център по борба - Дианабад
14:00 Упражнения за регулиране на тялото - Център по борба - Дианабад

24
3925

2017-09-25

19:00 Тренировка по карате Шотокан - техникум Попов

26

2017-09-26

10:00 Упражнения за регулиране на тялото - Център по борба - Дианабад
19:30 Тренировка по джуджицу - Център по борба, Дианабад

27

2017-09-27

19:00 Тренировка по карате Шотокан - техникум Попов

28

2017-09-28

10:00 Упражнения за регулиране на тялото - Център по борба - Дианабад
19:30 Тренировка по джуджицу - Център по борба, Дианабад

29 30

2017-09-30

12:30 Тренировка по джу джицу и самоотбрана - Център по борба - Дианабад
14:00 Упражнения за регулиране на тялото - Център по борба - Дианабад

 
« »

Вижте още

За тридесет и шестте стратегеми
25 Март 2014 г. 23:23:55
Kiril Hinkov


За тридесет и шестте стратегеми

Китайски трактат, датиращ от 17 век.
Описва някои уловки, способи и военни хитрости, прилагани от китайските управници и пълководци за постигане на победа над всеки противник и при всякакви обстоятелства.

„Ако истинското стане подправено, подправеното става истинско.”

Китайската мъдрост е умението да се приеме безкрайния сън на живота за крайна, неоспорима до най-малките подробности реалност. Докато странствува в този океан от илюзии, човек може само да играе, но правилата на тази игра по някакъв странен начин се определят от неизменните закони на света. Играта предполага необикновена чувствителност към всичко съществуващо и към себе си. Тя изисква да се живее за момента, като се избягва всяка зависимост от отвлечени понятия.

Китайската мъдрост е наука за бодърствуването на духа, тънкото следване на настоящия момент. Да бъдеш мъдър означава просто да умееш да правиш всичко навреме., без остатък да следваш течението на живота и точно чрез това, да не издаваш присъствието си, да бъдеш „некоронованият повелител” на света, „драконът, скрит в облаците”.

Може ли да се намери по-добър повод за възпитаване на общителност и комуникация от дълбокото съединяване с враждебната среда, с това, което носи смърт? Умеещият да живее, трябва да обикне и смъртта си.

„Удряй така, както целуваш любима жена.”

Сърцето бодърствува, за да знае, да чувства, да преживява границата на всяко състояние, всяко видение.  Лъжата е неизбежна, защото пустотата никога няма да стане нещо предметно, истината никога няма да бъде казана. Мъдрият живее с лъжата, защото не е обвързан с нищо. Но когато няма нищо освен лъжа, лъжата става истина. Мъдростта на китайските стратегеми е способността да се изживява абсолютната истинност на лъжата.

Принципът на стратегемното мислене в очите на китайците е изначално морален, защото изисква осъзнаване в цялата му пълнота на обективното положение на нещата, достигане до надличностна перспектива на съзерцанието. В контекста на стратегемното мислене победата в боя е добра дори и затова, защото е достояние на по-достойния, този, който вижда повече и по-нададеч от противника си.

Стратегемите се оказват най-точния съдия на духовното, а значи и на нравственото съвършенство на личността. Тяхното използване изисква способността „да вървиш по средния път”, да реализираш в себе си висша хармония и покой на духа. А пълнотата на достижението да се владее ситуацията, трябва да остане скрита и неуловима за страничния поглед. Истинският управник е невидим за света.

С. Иванов – Катанский
„400 приемов будзюцу”, Москва 2001

Прочетете още: "Тридесет и шестте стратегеми"

Връщане към изначалното или да излъскаш огледалото
07 Декември 2015 г. 23:31:29
Kiril Hinkov


Връщане към изначалното или да излъскаш огледалото

Представете си, че пред вас има голямо огледало. Застанете в ездачна позиция широка два пъти колкото раменете ви. Започнете да правите кръг с дланите напред, все едно търкате това огледало. Тежестта се пренася наляво и надясно, без да се вдига нагоре, а ръцете не се изпъват много. Силата идва от тялото. Повторете бройката на кръговете в обратна посока. С укрепването на тялото дълбочината на стойката се увеличава.    

При повечето хора умът е топка, която е огледална отвътре. След като я напълним с думи, те стават за нас по-важни от действителността. Ние виждаме само своите представи, нашите отразяващи се, рикуширащи мисли. \"Да излъскаш огледалото\", означава да го превърнеш в стъкло, през което можеш да виждаш света, такъв какъвто е. Гледан от наблюдателна кула, около която бушува вихъра на живота. Сякаш живееш в окото на циклона.

Старите майстори са практикували малко на брой упражнения, но постоянно и интензивно. По този начин, чрез движения и медитация, те са осъзнавали ефектите от тези упражнения върху тялото и съзнанието си, и търсели все по-ефективни начини за влияние върху тях. Всяко упражнение има свой ефект върху тялото и вътрешните органи и познаването на специфичната му цел, увеличава многократно ефекта му. Развиването на съзнание, което да отразява и най-леките движения във външния и вътрешния свят, се явява основна цел на всяка практика.

Забавяне на реакцията
16 Май 2014 г. 11:31:20
Kiril Hinkov


Забавяне на реакцията

Времето за реакция се увеличава:
1. Когато сме уморени.
2. Когато сме разсеяни и несъсредоточени.
3. Когато сме емоционално възбудени.

Тези причини за забавяне на реакцията са общи и често се случват в ежедневието. Те трябва да бъдат контролирани, а способността ни да се справяме с тях – осъзнавана и упражнявана. Всеки противник търси такива слабости у нас и се опитва да ги използва, за да спечели преимущество, като ни атакува. Всеки по-активен фактор го прави. „В природата няма празно.”

Времето за реакция може да бъде манипулирано и по други начини:

4. Когато човек фокусира вниманието си върху едно движение, действие или обект, неговото време за реакция на друг стимул се увеличава. Ако посегнем, за да го ударим в главата, вероятно вниманието му ще се фиксира в тази посока и времето за реакция на атаки от друга посока ще се удължи.

5. Когато се комбинират повече стимули, времето за реакция се увеличава. Ако противникът очаква да бъде удрян с ръце и крака от всички посоки и на всички възможни места, вниманието му се опитва да покрие и следи възможните варианти. Това неминуемо ще забави реакциите му.

6.  Времето за реакция зависи от яснотата на изображението върху ретината. Когато човек гледа един обект, той вижда някои части от него много по-ясно от други. Единствено централната част на ретината (Fovea Centralis) дава напълно ясно изображение на гледания от нас обект. Останалите й части нямат такава способност. По тази причина, ако атакуваме противника от посока, която не позволява ясно отразяване на движението ни, ракцията му ще бъде далеч по-бавна.  

7. Когато противникът ни вдишва, времето за реакция е по-дълго от времето за реакция по време на издишване. Човек може да упражни по-голяма сила, когато издишва, отколкото, когато вдишва. Затова противникът ни ще е много по-затруднен да се защити и да реагира адекватно на нашата атака, когато вдишва. 

8. Когато противникът ни е дебалансиран, времето, което му е необходимо за реакция се увеличава, защото тялото му автоматично се опитва да намери опора и да възстанови равновесието си.

Освен всичко, казано дотук, трябва да се отбележи, че, за да се премести физическо тяло, е необходимо време. Торсът на човешкото тяло, например, не може да се придвижи толкова бързо, колкото пръста на ръката. Затова, ако човек е заел неправилно положение на тялото (като най-сериозната грешка в това отношение е нестабилната позиция), ще му отнеме относително повече време, преди да успее да реагира и да заеме защитна позиция по отношение на атаката на своя противник. Всичко това изисква задълбочено изучаване на положенията на тялото (камае), които предлагат добра възможност за защита и движение, както и постоянен стремеж за уравновесяване на ума, тялото и духа.   

Когато успеете да пречупите позицията на противника си и неговата забавена реакция започне, той ще изпита момент на уязвимост. Гардът му ще падне. Ако искате да го свалите, поставете го в тази позиция физически и умствено. Това означава да пречупиш. Едновременно с това, вие трябва да сте в позиция, физически и умствено, от която да можете да го атакувате за по-кратко време, отколкото е необходимо за неговото рефлективно действие. Едва тогава ще можете да приложите техниката си. Ще можете да го управлявате чрез максимално използване на динамиката.

За да се постигне това, техниките на бойното изкуство трябва да се изучават и тренират по динамичен и едновременно физиологичен начин,  така че тялото да се учи да ги прилага без усилие. Да слеем всички мисли, възприятия и стимули, които идват до съзнанието ни, в един космос, както художникът, който рисува произведение на изкуството. Тогава няма да има завеса между нас и противника. Неговото движение ще бъде наше движение, а ние ще можем да го хвърлим толкова лесно, колкото да хвърлим себе си.
Атеми - Удари по жизненоважни точки
02 Март 2017 г. 00:21:28
Kiril Hinkov


Атеми - Удари по жизненоважни точки

Когато сме атакувани от агресивен противник, той трябва да бъде спрян, понякога закован на място. Да забрави за агресията си. Как става това?

Представете си Звездата на смъртта от "Междузвездни войни". За да я унищожат, бунтовниците трябваше да влязат вътре и да взривят главния реактор, който се намира в нейния център.

И така . . . Тялото на противника е Звездата на смъртта. Една сфера, в която трябва проникнем. Уязвимите точки, за които говорим, са входовете за влизане и унищожаване. Ударните му части - юмруци, лакти, рамене, ходила, колена, чело - са оръжията, директната среща, с които трябва да избягваме. Силните части на тялото - големите и здрави мускули например - са защитните му бастиони, които ще понесат атаката ни без да успеем да постигнем победа. Сухожилията и ставите са средствата за прегрупиране на силите му. Без тях той не може да се движи. Те представляват една добра мишена. Поразяването им дава възможност за обездвижване и временно спиране на противника.

Въпреки това, ако наистина искаме да заковем противника, ударът ни трябва да влезе вътре. Да блокира дейността на вътрешните му органи и нервната система, които подхранват силата, бойния дух и съзнанието му. Точките не са целта. Те просто са вратите, през които МОЖЕТЕ да влезете. Естествено може да се влезе и през крепостната стена. Но така Ви трябва много сила.

Има още нещо. Звездата на смъртта има защитен щит, предпазен екран. Всеки наш удар намалява енергията в щита и по този начин намалява възможността за защита. Понякога може да свалим енергията на щита с един удар, но по-често се налага поредица от удари. Колкото по-широка врата намерим, толкова по-близо сме до неутрализирането на щита и агресията на противника.

За да придобиете някакъв практически опит, започнете да изучавате анатомия. Представяйте си вътрешността на тялото на противника като състояща се от големи енергоснабдяващи обекти - бъбреците заедно с половите органи отдолу, белите дробове отгоре, черния дроб отдясно, далака и стомаха отляво, сърцето под стряхата на белите дробове и слънчевия сплит в центъра. Най-отгоре си представете мястото, където гръбначния мозък се свързва с мозъка, точно в основата на черепа в задната част на главата - мозъчното стъбло или примитивния мозък. Там е централата, която ръководи всички инстинктивни процеси в тялото и най-вече импулсите за агресия и самозащита. Прибавете към това гърлото, откъдето минава снабдяването с въздух за дробовете и шията (сънните артерии), откъдето минава снабдяването с кръв за мозъка. Това са основните Ви цели.

Мислете мащабно. Това са обекти, които трябва да поразите. А за да го направите, трябва да минете или през вратите (кухините), или през крепостта, или през оръжията на противника. „Сила эсть, ума не надо.”

Всички техники от класическите бойни изкуства ни учат на това. Как да отбягваме силните места и да влизаме през слабите. Или друго - как да прикрием слабите си места и да не дадем на противника да влезе. "Когато майсторът удря, все едно камък удря яйце" или "Когато врагът иска да Ви удари, превърнете съществената част в несъществена".
Всяка ката или форма носи заложени в себе си тези принципи. Но тя не може да Ви научи на тях. Старите са били умни хора.

Търсете до кои врати Ви дава достъп всяка защитна техника, която учите. Така малко по малко ще се научите да намирате начин. Моментът на влизането винаги идва след момента на отварянето.

Ако противникът е много агресивен, силен и нападателен, трябва да го заковете веднага. И нищо повече. Ако леко ви бутне по рамото, не реагирайте остро, НК е сериозна книга. Вашият отговор трябва да бъде адекватен на ситуацията. "Ако той е бърз, бъдете два пъти по-бързи, ако е средно бърз движете се с неговата скорост, ако е бавен, изглеждайте по-бавен от него."

Имало един стар майстор, който карал учениците си да си закълнат в две неща:
1/ Да тренират така, че с един удар да могат да убият врага си.
2/ Никога в живота си да не се бият.

За мен, развитието на бойната техника при всеки практикуващ трябва да мине през изучаването на основните видове атаки и търсенето на най-добрите възможности за отбрана и спиране на противника още при началото на атаката му.

- Как да правим най-ефикасната атака от този вид?
- Къде са слабите места при този тип атаки, главните ни цели?
- Кои са естествените реакции на нетренирал, изненадан човек при този тип атака?
- Коя защита ще ни доведе до най-добра позиция за заковаване на противника?

- Колко варианта на реакция са възможни?
- Как ще продължим при различните реакции?
- Как ще продължим, ако ние атакуваме и получим упражняваната от нас контра?

А това е относно точките:
- Кои слаби места са открити в даден момент от общата практика? Наши и на противника. Как са свързани КОНКРЕТНИТЕ атака или защита с достъпността до слаби места?
- Как можем да ги защитим или съответно с кои ударни повърхности може да ги поразим? В конкретна ситуация, а не по принцип.
- Как продължават нещата, ако противникът затвори вратата, печелим ли нещо от неточния удар? Какво губим?
- Има ли разлика при удар на едно и също място с различна ударна повърхност?
- Опитали ли сме всички видове удари и ударни повърхности с партньор, чували, лапи, макивари (греди за удряне), манекени, кучета, котки, прасета, движещи се тела - топки, варели, медицински топки, хвърлени по нас, други. А с агресивен партньор / противник?
- Какъв е ефектът, когато противника е с дебели дрехи?

Микеланджело е казал, че първо махаш от камъка непотребния материал на едро. Когато получиш искания силует, се захващаш с истинското извайване на статуята. За да получим истинско познание за същността виталните точки, трябва да имаме представа как те се използват за лечение на тялото. Теория на китайската медицина - упражнения, медитация, масажи и самомасажи, хранене, начин на живот. Силно препоръчвам книгите на Ян Цзюн Мин:

Корените на китайския цигун  - ИК “Одисей”, София, 1996 
http://spiralata.net/kn_bul/ci_gun.rar  - Ци гун - здраве и бойни изкуства
http://www.biblio.nhat-nam.ru/Yan_Tzyunming.djvu - Цигун изменения мышц и сухожилий. Цигун промывания костного и головного мозга 

Бойното изкуство е метафора.

Душеполезни поучения на Архиепископ Серафим Соболев
17 Септември 2014 г. 20:32:48
Kiril Hinkov


Душеполезни поучения на Архиепископ Серафим Соболев

Душеполезните поучения на Архиепископ Серафим Соболев са записани от неговото духовно чедо Никола Мутафчиев и са издадени в книгата „Софийският чудотворец Серафим за тайните на победата”, София 2003 г.
Тази книга беше любезно предоставена на „Бъди верен” от Любомир Серафимов и неговите сродници, които просят Вашите молитви.
Копирано от: http://www.budiveren.com/index.php?option=com_content&view=article&id=734:-1&catid=66:2011-11-15-23-58-31&Itemid=55
 
1. За да можеш успешно да се бориш срещу злото, трябва да имаш ред в мислите си. Това се постига с повече мълчание, усамотение и молитва.
2. Винаги имай на ум и помни, че всяка дума в твоите уста е от значение и затова не се пали, за да не станеш предател на самия себе си. Затваряй устата и езика си, за да не навличаш страдания на близките си и на себе си. Бъди благ и кротък с всички и тогава всяка твоя грешка те ще покриват с думите: „Абе той е добър“.
3. Помни, че когато си позволяваш да се държиш много близко и интимно с тези, които са ти началници и зависиш от тях, те неминуемо ще те намразят. Отношенията ти с тях трябва да бъдат делови, учтиви, любезни и внимателни.
4. Срещу враговете си се въоръжи с добро. Не си позволявай при никакъв случай да ги осъждаш.
5. Радостта не е волно чувство. Тя е съразмерна на стремежа ти да си в контакт с Бога и усещане на Неговите блага. Радостта е дар от Бога.
6. Враговете си побеждавай с молитва за тях. Чрез враговете дяволът ни подбужда към гняв и злотворство, но когато ти вършиш обратното на неговото желание, той тръгва срещу тях и ги възпира.
7. Да поставиш добро начало, това ще рече да отбиеш лошите мисли, които те подбуждат да сториш някое зло.
8. Когато те подпитват, или рязко и нескромно ти поставят въпрос, за да те провокират, веднага ги парирай със: „Защо питате?!“
9. Когато те подбуждат срещу някого, като ти казват – той е направил това или е казал за тебе онова, или когато някой почне да те гневи и предизвиква, не бързай като някакъв глупав петел да се биеш, защото може да излезеш с окървавен гребен, от който да изтече кръвта ти и да умреш.
10. Започни със смирението и мълчанието. За всичко, което те питат, отговаряй: „Не зная“. Така ще опознаеш нещата духовно. Карай я по-спокойно. Каквото и да ти кажат, кажи едно: „Добре!“. На онова, което най-силно те предизвиква, противопостави простото и всепобеждаващо мълчание.
11. Когато получиш радост, смири се и знай, че тя води след себе си скърби, срещу които трябва да се бориш, а не да униваш.
12. Запечатай в ума си, че само с една неуместна думичка може да прогониш благодатта, а след това с много молитви трябва отново да я добиваш. Усетиш ли, че почваш да говориш нещо нередно, кажи, че мисълта ти се е отплеснала и спри.
13. Самото ти излизане от къщи вече те поставя във връзка с много бесове и затова бъди внимателен, не шавай много напред назад, излизай само при най-наложителни нужди и то с голямо самообладание и молитва.
14. Точно когато най-много ти се иска да кажеш нещо или когато те предизвикват и усещаш, че почваш да се разгневяваш или възбуждаш, тъкмо тогава се въоръжи с търпеливо мълчание или със задължително бягство, ако насреща ти е възпламеняващ мил образ. Мълчанието и бягството са ни дадени точно за тези случаи. Всеки може да си мълчи, когато е спокоен и необезпокояван. Печелившото мълчание е онова, което се проявява точно тогава, когато ти се предоставя случай да говориш.
15. Към молитвата се отнасяй сериозно. Успехите са само от нея!
16. Смирението се състои в себеукоряването, но в себе си, а не пред хората, които ще те вземат за овчедушен и ще те погубят. Мълчи и никого за нищо не съди.
17. Попаднеш ли насаме с жена и започнеш ли да се съблазняваш, замълчи и почни да си повтаряш най-действената молитва: „Господи Иисусе Христе, помилуй ме!“.
18. Заучи малко правила, но те винаги да са пред очите ти.
19. Изкушенията се дават, за да се преодоляват, а не да падаш пред тях. Но за тази цел e нужно веднага, щом се появи изкушение, особено ако е свързано с гняв или блуд, да осъзнаеш своята немощ и усърдно да попросиш помощ от Бога с думите: „Господи, немощен съм, затова прояви в мен силата Си, защото без Твоята подкрепа не мога да устоя“.
20. Мълчанието е просто и затова в него е силата и победата. Силата върви с отговорността. Нека се дразнят по-често от мълчанието ти, отколкото от думите ти. И често повтаряй: „Моля!“, „Простете!“.
21. Винаги повдигай волята на борба срещу греха и превъзнасяй се над греха, а не над хората. Както казва Пушкин: „Хвалата и клеветата приемай равнодушно и не оспорвай глупеца“. Хвалят ли те или те корят, продължавай спокойно да си мълчиш. Никога не говори по своя инициатива.
22. В гоненето на съвършенство бъди като хрътка, която въпреки препятствията и нараняванията, до дупка гони заека.
23 Обидите, които отправяш към другите, които и да са те, въртят се, въртят се и пак върху твоята глава падат. Кажи, когато те засягат, но кротко, учтиво и с достойнство, без непристойни обиди и крясъци, които само издават слабостта ти. За да имаш нещо общо с Родения в яслите, трябва да търпиш спокойно униженията.
24. Денят зависи от вечерта, т.е. от предварително извършената за следващия ден молитва, откъдето следва ранно лягане, спокоен сън и навременно ранно ставане на следващия ден.
25. Блудният бяс се обуздава, като се избягват поводите за него, т.е. като се въздържаш от пресищане, многословие и особено съдене (злодумство).
26. Внимавай в отношенията си към кръстените, не лукавствай, защото техният ангел-хранител, когото са получили при кръщението, научава от твоя ангел-хранител за недобрите ти настроения към тях и ги предупреждава.
27. Изправен ли си пред много фронтове, захвани се с единия от тях и така ще видиш как да се оправиш и с другите.
28. Колкото и да са любезни колегите ти и тия, с които имаш работа, не се поддавай и не напускай позицията на сериозност и почтителна студена обноска. Помни, че най-малкото ти разпускане, интимничене, фамилиарничене и свободно държание ще те направят за гавра, ще те лишат от всякакъв авторитет, достойнство и тежест.
29. Ако вечерта ти е тежко, мълчи и търпи, като знаеш, че вечерта Христос Го разпънаха, а на сутринта възкръсна.
30. Не проклинай, не осъждай дори дявола, защото ще попаднеш под ударите на собствените си проклятия и осъждания, защото и в тебе самия има много от дяволските черти.
31. Когато се наложи да се защитаваш, не пиши цели доклади. Отбранявай се само по конкретния случай и не зачеквай други въпроси. Дръж се човешки с всички. Не обръщай внимание на хорските приказки и клюки. Не напускай мястото си или работата си и се опитвай там да си пробиваш пътя.
32. Бог и ти – друг няма. Каквото сам си направиш, това ще бъде. Стане ли нещо, не обвинявай другите и не ги съди, но само себе си дръж отговорен и ще си в покой и на земята, и на небето.
33. Ако високостоящите ти откажат благоволението си по това, което просиш, никакви прения и разисквания, но замълчи, все едно не се отнася до тебе и почтително се оттегли. Инак губиш сражението.
34 Бъди спретнат, чист, почтителен, но не сладникав. Бъди усмихнат, но с мярка. Бъди умерено любезен, но със студен поглед. Знаеш ли да броиш до 10, спри още на 3. Не бъди като дете, което се опарва, а после крещи: „Олеле!“. Бъди трезвен и наясно със заплатата на греха, която е смърт.
35. Първото условие за всеки възход е смирението, т.е. да почувстваш безсилието си и цялото си упование да възложиш на Бога.
36. Когато се налага да помолиш някого за нещо, недей да пълзиш, а се дръж с подчертано достойнство. Представи молбата си кратко, по същество, без странични замъгляващи и разводняващи думи, обяснения и други, а веднага на целта. Представи си, че човекът, към когото се обръщаш, е оня, от когото зависи бъдещето ти. Бъди стегнат като струна. Никакво отпускане и свиване, като пазиш постоянно внимание. На задаваните ти въпроси, отговори след съсредоточено обмисляне и най-вече, не забравяй да се помолиш на Бога да ти внуши правилния отговор. Излъчвай респект и сериозност. Без фамилиарничене. Без заповеди, но винаги по сто пъти казвай думичките: „моля“, „благодаря“. Любезно и учтиво и към подчинените. Кратко, без губене времето на хората. Когато говориш с някого, никога с ръце в джобовете. Не се заяждай, не спори, дори на шега недей да противоречиш. На трудните въпроси обещавай, че ще дадеш отговор следващия път, след като се подготвиш. По отношение на всички, винаги в учтивата форма на „Ви“. Всякога стой с благоговеен страх и сърдечно внимание, като помниш, че Бог е винаги до тебе. Всяка излишна дума може да те прати в ада. Те ще те предизвикват и [пред]разполагат да се [държиш неподобаващо]. Но ти говори тихичко и докрай запази стегнатост и почтителност.
37. Бог обича смелите и смирените.
38. Вижда ли ти се нещо тягостно и безизходно? Униваш ли? Отчайваш ли се? Или обстоятелствата ти се виждат непреодолими? Знай, че при всички тези случаи насреща е дяволът и поради тази причина веднага започвай да повтаряш многократно молитвата „Господи Иисусе Христе, помилвай ме!“.
39. Дръж се на дистанция и никого не допускай толкова близко до себе се, че като му откажеш и не му дадеш нещо, да може да ти се разсърди.
40. Мъж е, който претърпи и нищо не отвърне на обидата, особено ако тя иде от по-възрастен и от жена.
41. Срещу злото трябва да се излиза с добро. Но не с половинчати средства и половинчато добро, не с нещо малко по-добро от злото, а с пълно, безрезервно добро. Само тогава има шансове да победиш злото с добро.
42. Уловиш ли се в непристойни и греховни мисли, веднага ги отстрани с молитва и не допускай да се стига до чувства, думи и дела. Ти не можеш да спреш ветровете, които духат, но се скрий на завет.
43. Щастлив ще си, ако всяко сполетяло те нещастие считаш за воля Божия, насочена към твое и за близките ти добро. И в ада да те пратят, и там се дръж за Бога. Три са степените на спасението: 1. Да не грешиш. 2. Сгрешил си – разкайвай се. 3. Зле се каеш – тогава търпи идещите скърби.
44. И Иуда се разкаял, но не се покаял. Затова от нас се иска воля и решителност за борба.
45. Не участвай в никакви клевети, доноси и злословия. Прикривай врага си - само тогава и Бог ще те прикрива. Хубаво и здраво запомни нещо кардинално, а то е, че докато не запушиш устата си и не престанеш да осъждаш и обиждаш, винаги ще бъдеш неблагоуспешен. Със сигурност знай, че при каквато и да е обида и закачка или каквото и да е зло, идещо към тебе от другите, кроткото и християнско държание е единственият отговор, при който ще има най-малко сътресение и вреда за тебе и близките ти!!! Запомни, това е нещо основно и животоспасяващо!
46. За да не изпадаш в блуд и гняв, по-ценното и от поста дори е мълчанието и то не въобще да не говориш, а да задържиш езика си от осъждане и злоречие. Запомни хиляди пъти, че нашият най-смъртоносен враг и злокачествен тумор, от който трябва да се освободим на всяка цена, е злословието, осъждането, многото приказки – това е, което ни разяжда и води към сигурна гибел.
47. На изповед обещавай, че ще се поправиш и с всички сили се стреми да изпълняваш тези свои обещания и тогава Сам Бог ще ти помага.
48. Не скитосвай и не обикаляй от църква на църква, от манастир на манастир, от град в град и от държава в държава, защото благочестието не е в това. Стой на мястото си и там води битката с тъмните сили. Не се разпилявай.
49. Колкото и да е тежък животът ти на земята, тук те мъчи само един демон, а ако се самоубиеш, на оня свят всичко ще ти бъде много по-тежко и там вечно ще те измъчват множество и по-жестоки демони от тоя, който те мъчи тук. Нападат ли те страсти, моли се срещу тях и ще ги победиш.
50. Чуеш ли несъгласие с твоите думи, замълчи! Още Питагор е учил така.
51. Пази се от подписване на договори, които те задължават, особено ако на въдицата има някакви облаги и примамки. Това може да те въвлече в организация, която ще ограничи и насили свободата и свободната ти воля и на дело ще се окажеш богоборец и безбожник, от което вече няма нищо по-опасно и гибелно.
52. За важни и отговорни неща искай писмена заповед.
53. Не си прави илюзии и не се наслаждавай на миражи. Много от тия, които ти се струва, че са благоустроени, ако се взреш по-внимателно в живота им, ще откриеш, че са се вплели в такива мрежи, че никога няма да могат да се измъкнат от тях и ще погинат както още тук на земята, така и във вечността. Примерно, задай си въпроса: „Защо мнозина, изглеждащи благоденстващи, пушат, пият и служат на поробващи ги пороци?“ Разсъди и тогава няма да им завиждаш или да ги облажаваш.
54. Абсолютно пред всички бъди смирен. Бидейки ниско към земята, няма къде да те бутнат за да си строшиш главата. Като не вириш нос, няма да те засегне и смъртоносен куршум. Земният живот е полесражение.
55. По-добре не говори за нещата, които възбуждат страстите.
56. Човешката душа е непревземаема крепост. Ключовете за нея Бог е поверил на самите нас. Ние сме тези, които с послушанието си към бесовете предаваме тези ключове в ръцете на злите да ни погубят.
57. Които съдиш и обвиняваш, взимаш върху себе си вината им.
58. Най-печелившата инвестиция, най-изгодният влог е добродетелта и милостинята.
59. Бог към нищо не благоволи така, както към премахването на прилепналата към душата гордост. Както и да се променят отношенията и обстоятелствата спрямо тебе, душата ти трябва да си остава в еднакво непроменено просто и добродетелно разположение и състояние.
60. По-добре е да седнеш на празна маса, отколкото на маса с вредни и отровни ястия.
61. С все сила се стреми към добродетелта, но повече се надявай на Господа, отколкото на добрите си дела.
62. Това, за което страдаш, добива цена, само ако не го опошляваш с безсилните си думи и самоизтъкване.
63. Бесовете се боят от реда.
64. Често външното единство у хората води до дълбоко вътрешно разединение.
65. Ако не се отървеш от свободното си държание с хората, ще се проваляш във всичките си дела и никога няма да си благополучен.
66. Плътският човек и да го предупредиш, пак ще те издаде.
67. Когато дяволът не може да те провали по верови въпроси, подбужда те към осъждане, блуд, гняв, за да те залови в морален грях.
68. Твърдо и кротко! Кротко и твърдо!
69. Авторитетът е свързан с достойното християнско смирение. Правилният възглед е да сториш всичко според силите си в посока стремленията си. Едва след това се моли, като всичко очакваш от Божията милост.
70. Въпросът не е в това дали си прав или не си прав. Всичко се свежда до възможности. Ако сега нямаш възможност, отложи битката или намерението си, докато набереш сила и средства, мълчи и чакай да му дойде времето.
71. Никому не се доверявай и не откривай сърцето си.
72. За нищо на света недей да доносничиш, клеветиш и съдиш и по отношение на най-големите си врагове. Не се съюзявай с властници и богаташи. Не свидетелствай, особено по разводни дела.
73. Винаги трябва да бъдеш мъж! Но мъжко ли е да съдиш, развратничиш и бърбориш врели-некипели?!
74. За всяко добро дяволът е направил фалшив дубликат, който трябва да умееш да разпознаваш.
75. Не бъди като кон, който всеки човек и бяс може да яха. Бъди сериозен, твърд и стабилен.
76. Никакви опити за спиране на разложителния процес в Църквата. Това е безсмислено и опасно днес! Използвай Божиите заповеди и избягвай приказките за религия и политика. Силата е в мълчанието, молитвата, самовглъбеността в собствената сърдечна килийка. Бъди незабелязан като бръмбар под листо. Пази съвестта си, като в никакъв случай не я афиширай и не я дискредитирай пред никого. Не бъди директен и конкретен, нито изследвай пред хората тънкостите. Ако това не спазваш, сетне ще те принудят да измениш на вярата си.
77. Спомни греховете си и ще се убедиш, че винаги си достоен за наказание.
78. Гневът произтича не от болест, а от гордост. За да не се предаваш на раздразнителност и гняв, не трябва да бързаш. Много внимавай над себе си да не оскърбиш някого с вид на презрение.
79. Ако приемаш хората в Божие име, то към тебе всички ще бъдат добри.
80. Потруди се в делата си и ще прогониш леността, унинието и скуката, и ако търпеливо се помолиш, от много злини ще се избавиш.
81. Когато те нападне мрачно настроение, не забравяй да укоряваш себе си, като помниш колко си виновен пред Бога. Осъзнай, че не си достоен за нещо по-добро и веднага ще получиш облекчение от мрачните, неприятни помисли. Почувстваш ли се неспокоен, повтаряй често: „Търси мир“.
82. Самооправданието е голям грях. Непрекъснато грешиш, тогава непрекъснато се разкайвай. Така накрая, ако смъртта те завари в разкаяние, ще се спасиш. Каеш се? Тогава с милостиня изправяй живота си и се чисти от греховете си.
83. Когато враждуваш срещу някого, оскърбяваш Бога, а радваш дявола – враждотворец.
84. В света не съществуват дреболии. Всичко в света има своя цена и последствия.
85. Неизпълняване съвета на мъдрите води до нещастие.
86. За истинското покаяние не са нужни дни и години, а често, като при разбойника на кръста, само един миг.
87. Голямото добро и зло започват винаги от малкото и незабележимото.
88. Не забравяй, че разбойникът тридесет години разбойничел и като се покаял, влязъл в Рая, а Иуда цял живот бил при Господа, но накрая Го предал.
89. Хвалят ли те, не говори нищо, отпусни глава и очи и мълчи или пък посочи причината – Божието дарование.
90. Доброто прави само за Бога и никак не обръщай внимание на хорската неблагодарност. Очаквай награда само от Господа. Ако очакваш някакви благодарности тук – на земята, напразно се трудиш и напразно търпиш лишения. Човекът по природа е неблагодарен.
91. Вниманието ни трябва да е насочено към нашия вътрешен живот, така че да не забелязваме това, което става около нас. Тогава няма да осъждаме. От неправдите тук много да не се огорчаваме и към тях да се отнасяме равнодушно. Правдата не живее на нашата земя. Ние очакваме ново небе и нова земя, където обитава правдата. Не се огорчавай, ако хората не те ценят и са несправедливи. Ти работиш заради Бога, а не заради хората. На другите оказвай милост, а към себе си бъди строг. За другите няма да отговаряш, затова следи не тях, а себе си, защото само за себе си ще отговаряш.
92. По-добре е да предвиждаш и да мълчиш, отколкото да говориш и сетне да се разкайваш.
93. Който си мисли, че има добродетел, той я загубва.
94. Не се моли и не върши милостиня така, че да те виждат! Това е Христова заповед.
95. Мъдър е този, който у всички вижда хубавото, а у себе си лошото; глупавият у всички вижда лошото, а себе си счита най-достоен.
96. Като се събудиш, кажи: „Слава на Тебе, Боже!“ и не си припомняй сънищата си.
97. Когато работиш, казвай си: „Господи, помилуй!“.
98. В църква не говори, от такава привичка идват скърби.
99. Когато се молиш усърдно, внимавай – ще последват изкушения.
100. След изповед и причастие моли Бога да те предпазва да не се връщаш към прежните си грехове. Ако искаш да направиш нещо, дето не трябва, спомни си, че ще трябва да го изповядваш и може Бог да не ти го прости, тъкмо защото упорствуваш, като знаеш, че не е добро, а го вършиш.
101. Ако не вярваш на белези и сънища и други подобни, те няма да се изпълняват.
102. С хората, особено тези, които не са от твоя пол, не трябва да се отнасяш свободно, за да не служиш за съблазън.
103. Гредата, която имаш в очите си, когато съдиш другите, е гордостта – нея трябва преди всичко да извадиш от себе си. Гордият се лекува от Бога с вътрешни скърби, а смиреният търпи всичко, което иде от хората, като си казва, че е достоен за това. Бъди към всички почтителен, но не ласкателен. Поклони се и бързо си отиди. Гледай в земята, защото в нея ще отидеш. Смирението изисква да отстъпваш на другите, като се покоряваш и на по-младите, като считаш себе си за най-лош. Който отстъпва, той повече придобива. Смирявай се и всичките ти дела ще потръгнат. Ако някой ти се сърди, попитай го за причината. Ако някой ти е гневен, угаждай му. Мълчи пред всички и ще те обичат всички.
104. Когато си гневен някому, по-добре се шегувай. Нямай груби обноски. Най-добре е, когато те питат за съвет, да отговаряш: „Не зная какво да кажа“. Смей се малко. Смехът прогонва страха Божий.
105. Ако те нападнат хулни мисли по отношение на Бога и светите неща или осъждаш, укорявай себе си в гордост, а на мислите си не обръщай никакво внимание.
106. За да запазиш в себе си страха от Бога, изпълнявай заповедите Му, като Го молиш Той да ти помага в това.
107. Не трябва да човекоугодничиш. По-добре мълчи. Мълчанието е по-превъзходно от човекоугодието.
108. Не разказвай къде какво се прави и чуждите дела не предавай.
109. Бог обича трудовете.
110. Докато сме на земята, никъде не можем да бъдем без скърби.
111. Неизменно се дръж към правилото: там, където не предвиждаш успех, там не започвай да действаш.
112. Живот за Бога – това е нашето земно призвание.
113. На земята не са ни нужни никакви привързаности, нито към богатство, нито към знатност, нито към слава, нито към удоволствия. Всичко е временно и след тесния и тъмен гроб, те не ще ни последват.
114. За да се чуват молитвите ти, първо се помоли за враговете си, та и Бог да ти помогне, въпреки това, че ти с твоите грехове си станал Негов враг. Второ, простирай ръце към нуждаещите се и според силите си, задоволявай ги, защото само така ще можеш да достигнеш висотата на милостивия Бог. Трето, не забравяй да помолиш Бога да усили вярата ти. След това, необходимо е да си смирен, та към тази низина да могат да се стекат Божиите блага.
115. В отношението си към хората и особено към приятелите си винаги имай пред очи една мисъл, която се съдържа в най-старата книга на Библията, посветена на многострадалния Иов: „Който обрича приятеля си на плячка, на неговите деца очите изтичат“. Във връзка с тази мисъл Св. Иоан Златоуст е отбелязал, че Бог от нищо не се оскърбява така, както от обидата, която нанасяме на приятелите си. И ти винаги бъди благоразположен към приятелите си, дори и тогава, когато като хора с нещо са се провинили пред тебе.
116. Успехите ти ще бъдат толкова по-големи, колкото по-ясен образ на добродетелите начертаеш в сърцето си.
117. Предстои ти състезание или друг решителен и важен момент в живота? Преди това е необходимо да се съсредоточиш – това става с мълчание и молитва. Уедини се и накапвай по този начин в душата си благодатна сила, която единствено може да дарява с трайна победа.
118. Почти винаги, когато сме в добро физическо и духовно състояние, стават сривове. Това е защото се самозабравяме. Изпускаме позицията на предпазливост и въздържане. Успехите най-лесно се губят в момента на спечелването им. Древните подвижници са учили да се придържаме към един умерен, но постоянен режим на хранене и поведение. Бъди много внимателен именно, когато се чувстваш най-добре поради някакъв свой успех. Плодовете на многото ти усилия могат да бъдат изгубени за миг нехайство.
119. Христос изисква да бъдем като децата. Детето се чувства уверено, хванато за ръката на баща си. У него няма и следа от съмнение, че добрият татко ще му даде каквото то поиска. Когато се молим на Бога, трябва да имаме същата тази детска, жива вяра по отношение на нашия Небесен Баща. Това е едно от условията молитвите ни да бъдат чути. То е дар от Бога и затова преди да се помолиш за каквато и да е нужда, преди всичко измоли от Бога да те избави от неверието и усили вярата ти.
120. Наблюдавал съм те, че по време на пеенето се умиляваш и просълзяваш. Това е съвсем ярко доказателство за докосването на Божествената сила и благодат до сърцето ти. Внимавай обаче да не се самооблащаваш (самосъблазняваш, самопрелъстяваш). Въобще чувствата са нещо непостоянно и на тях не бива много да се доверяваме. Но специално за духовното пеене се знае, че много от светиите, благодарение на него, са получавали силна вяра. И добре правиш, че се заслушваш в нашия прекрасен църковен хор.
Рюкю кенпо и кобуджуцу
10 Септември 2017 г. 21:08:46
Kiril Hinkov


Рюкю кенпо и кобуджуцу


Окинавско кобудо, Рюкю Кобуджуцу или само кобудо.
Кобудо - японски термин, който може да бъде преведен като „старите бойни начини (пътища)”. На запад най-често се използва, когато се отнася до класическите оръжейни традиции на остров Окинава, архипелаг Рюкю.

Всички стари окинавски майстори са практикували едновременно работа с оръжие и с празни ръце. Движенията от кобудо са почти идентични с тези от карате. Но тренировката с оръжия значително увеличава силата и ефективността на техниките с празни ръце, като научава боеца на специфичните качества на всяко оръжие и нуждата да се променят стойките и движенията в зависимост от използването на оръжието.

Тайно са се практикували и техники с кен, катана, тачи и уакидзаши, както и с други разновидности на мечове, саби и хладно оръжие. Всички те са били забранени за всеки окинавец след завземането на остров Окинава от клана Сацума.

  

Тонфа, тункуа.



1. ZENTO - Front Head – Предна глава
2. E / NIGIRI - Handle / Grip – Дръжка
3. EGASHIRA - Handle Head – Глава на дръжката
4. MONOUCHI ZOKO – Bottom – Долна страна
5. JOMEN – Top – Горна страна
6. SOKUMEN – Side - Страна
7. KOTO - Rear Head – Задна глава
8. MONOUCHI - Main Body – Главно тяло

Работата с тонфа дава сила на предмишниците и учи на чувството за силна защита, за мощ. Силен захват, мълниеносни и тежки удари с обратната страна на юмрука, мощни блокове. Силно киме (фокус). Тонфа е най-подходящото оръжие за тренировка, подпомагаща изграждане на основите в карате.

 

Сай

1. TSUKAGASHIRA – Butt End – Край на дръжката
2. TSUKA – Grip – Дръжка
3. MOTO – Wing Base – Основа на крилата
4. YOKU – Wing – Крило
5. TSUME –  Wing Tip – Връх на крилото
6. MONOUCHI – Shaft – Ствол, тяло
7. SAKI – Tip – Острие

Работата със сай дава усещането за ненадейна пробивност и острота. Саят изисква бърза маневреност, учи на възможностите за улавяне на противника или неговото оръжие, ползва се и за мятане. В различните си форми сай (нунти, джутте) е бил ползван като полицейско оръжие, полезно средство при разпръсване на тълпа, охрана на хора в тълпа или залавяне на престъпници. Успешната работа със сай срещу други оръжия изисква голяма физическа сила, бързина и смелост. Смята се, че преди или по време на започването на практиката със сай, трябва да се започне и работа с традиционни окинавски уреди за засилване на тялото – саши (гири), чиши (дръжка с голяма тежест в единия край), големи делви, тренировката, с които засилва хвата. 

 

Нунчаку.

 
1. HIMO – Rope – Въже
2. KONTO – Top – Връх
3. ANA – Hole – Дупка за въжето
4. JOKON BU – Upper Area – Горна част
5. CHUKON BU – Middle Area – Средна част
6. KIKON BU – Lower Area – Долна част
7. KONTEI – Bottom – Долен край.

Тренировката с нунчаку дава опит в ползването на гъвкави оръжия. Усъвършенстването води до възможност за развиване на страхотна центробежна сила.

 

Сурунчин.


Въже с тежести (остриета) накрая или гъвкаво многосекционно оръжие с тежести накрая.

Заедно с нанчуку, сурунчин ни учи да ползваме инерцията и ускорението. Учат се възможности за самоотбрана с всякакви гъвкави предмети - кърпа, колан, въже, маркуч. Работата с краката се разнообразява много.

Шишин бо (кобутан) - 15 - 25 см. дървена ръкохватка.
Танбо (къса пръчка, палка) - 40 - 60 см.
Ханбо – палка – 90 см.
Дават възможност да се изучат базовите траектории на сеченето и удрянето с единично оръжие, а удвояването на пръчките въвежда в усещането за това, че оръжието е част от нас. Няма значение в коя ръка, няма значение колко дълго. Тялото и оръжието трябва да са едно.

 

Кама - коса.


1. SOKO – Bottom – Долен край.
2. NIGIRI – Grip – Дръжка.
3. HA – Edge – Острие.
4. KISSAKI – Tip – Връх на острието.
5. MUNE – Spine – Тъпа част на острието – гръб.
6. KASHIRA – Head – Глава на дръжката.
7. HIMO – Rope – Въже.

Най-страшното оръжие на окинавското кобудо. Единственото, което има острие. Влизането в бой с кама в ръка може да означава едно единствено нещо - бърза, брутална и безпощадна схватка. Смърт.

Сложете му верига или въже и тежест на другия край на веригата и получаваме кусари-гама. Сурунчин с коса накрая.

Дълги оръжия.
Бо (рокушаку бо) - тояга, дълга 6 стъпки, 180 см.
Йоншаку бо (джо) - тояга, дълга 130 см.
Нунтибо - дълга тояга с особено острие, подобно на сай с едно обратно крило. Нещо между пика и копие. Но без режеща част.
Весло (eку) – еku.
Мотика (кууа) – kuwa.
Щит и пика (тимбей и рочин) – timbei and rochin. 

Всички, описани досега оръжия се изучават грижливо - базови удари и защити, куми и ката. По този начин почти не остава предмет от ежедневието, който да не може да се приспособи и използва за оръжие.

Известно е, че в традицията на Сокон Мацумура, от който произлиза шотокан, всички кати са се играели и с игли за коса в ръка. По онова време дългата коса е била често срещана, и при мъжете и при жените, и иглите са били задължителен атрибут за добрата форма на прическата.  

Дожо
Дожо
Снимка: Internet
Karate Technique and Spirit by Tadashi Nakamura
Karate Technique and Spirit by Tadashi Nakamura
Снимка: Интернет

Дожо

В Япония бойните изкуства, както и другите пътища за развитие на човека, се възприемат като форма на духовно търсене и себе-усъвършенстване чрез пълно самоотдаване при практикуването. Някои от тях се описват като „търсене на съвършенството на искреното действие”. Дожо – мястото на пътя или мястото за търсене на пътя, е свещено място.

Спазването на етикета е особено важна част от практиката в дожо. Основните правила идват от сложната социална система, формирана през историческото развитие на Япония. Те се основават на уважението - към сенсея, към по напредналите, към останалите практикуващи, към оръжията и към обкръжението. По принцип има предписания за почти всяко движение и неспазването им може да се разбере като знак за непълно обучение, а в определени случаи и като обида.

Основна цел на практиката в дожо е да имаме ясна представа за това, което се случва с нас в момента, както и за положението, до което искаме да достигнем. А това ще стане, като преодолеем всички вътрешни и външни противоречия.

Ако не можем да разберем или да направим нещо от това, което се иска от нас, значи бързаме. Редно е да се върнем една стъпка назад, където всичко ни е ясно и лесно, и да  практикуваме и учим, докато постепенно преминем по естествен начин към това, което ни е затруднявало.