Кьокутен - Точка на пречупване

Български

Предстоящи събития

Сейтай практика с Оливие в БЧК базата на с. Горни Лозен до София
13 Август 2017 г. 18:00:00

Сейтай практика с Оливие в БЧК базата на с. Горни Лозен до София

От 13 до 20 август – интензивен курс с Оливие за изучаване на Сейтай техники за подобряване на състоянието на себе си и на другия.


За повече информация: 0882 7447 83, Кирил Хинков


 


 


 


 


 


 


 


 


 


 


 


 


 


 


 


 


 


 


 


 


 


 


 


 


 


 


 


 


 


 


 


 

Последни статии

Правила при практиката в дожо
23 Юни 2017 г. 16:10:17
Kiril Hinkov


Правила при практиката в дожо

Помни, при практика на първо място по важност са безопасността и здравето на участниците.

Ако е възможно, ела малко по-рано и помогни за почистването на дожо преди тренироката.

Поздравявай своя сенсей и другите практикуващи в първия възможен момент.

Изпълнявай рицу рей (прав поклон) и за рей (поклон в седнало положение) правилно. Не прегъвай врата или кръста си. Задръж поклона преди да се върнеш в изходна позиция. Дръж гърба си изправен и гледай само напред.

Когато закъснееш, седни в сейза в задния ляв ъгъл с лице към камидза (ритуалната ниша на дожо). Поклони се и изчакай, сенсеят да ти даде указание. Поклони се отново в сейза и започни да изпълняваш указанията му.

Бъди внимателен, слушай внимателно напътствията и отговаряй незабавно. Бъди готов за напътствията на по-напредналите и ги следвай. Не сядай преди тях. Не завършвай поклона си и не мести екипировката си преди тях.

При подреждане заставай винаги отзад или отляво на тези с по висок ранг.

Бъди внимателен към всичко, което се случва около теб. Бойното изкуство е тренировка не само на тялото, но и на ума.

Следи за начинаещите и се грижи за тях.

Винаги стой и сядай правилно, когато си в доджото. Не се влачи и не настъпвай нищо. Не пълзи, за да наместиш позицията си когато си седнал на земята - стани и се премести.

Когато заставаш в сейза, постави първо лявото си коляно. Когато ставаш от сейза, вдигни първо дясното си коляно. Не използвай ръцете си, за да подпомагаш ставането си.

Не сядай по време на практика, освен когато оправяш екипа си.

Всеки път, когато бъдеш помолен да стоиш или седиш и да гледаш, го прави в нормална права или коленичила позиция, тихо, без да се подпираш на стената или да разсейваш другите.

Ако си в сейза и не ти е удобно, позволено е да преминеш в седяща позиция с кръстосани крака. Всякакви други начини за седене са забранени.

Никога не стой с ръце на кръста или скръстени на гърдите ръце.

Придвижвай се бързо от една част на залата към друга.

Не минавай пред сенсея или практикуващи с по висок ранг, когато стоят в сейза.

Отдавай уважение на практикуващите, които си тръгват - особенно на сенсея.

Не носи украшения по време на практика

Използвай оръжията си с уважение. Не ги настъпвай, не ги изпускай, не се подпирай на тях, не ги влачи. Оставяй ги внимателно с пълен контрол над тях.

Не допускай сенсеят да чака, когато е готов за практика.

Когато практикуваш с по-напреднал, благодари му в началото и в края.

Тренирай старателно.

Не се включвай в безсмисленни разговори.

От момента, в който тренировката започне, твоят ум трябва да бъде само в нея и в подобряването на техниката - концентрирай се, прави силен киай, с дух, практикувай здраво. Това е част от етикета. В обратния случай си непочтителен към инструктора и към себе си.

Всеки път когато сменяш партньора си за някое упражнение, се покланяй. Всеки път когато сменяш партньора си за някое упражнение, се покланяй на стария си партньор преди да се придвижиш към следващия.

Не показвай колко си уморен, без значение на това колко си уморен наистина. Твоята болка си е твоя болка.

Ако си помолен да броиш, брой на какъвто език ти е удобно, нo го прави високо и рязко, с дух.

Не се колебай да питаш старшите ученици и инструктори за помощ преди или след заниманията. Ако времето позволява, учи ката извън заниманията, така че по време на тях инструктора да може да прекарва повече време за коментар на вашата техника, отколкото за това кое движение следва.

Каквото и да правиш, прави го с пълно отдаване. Отработвай всяка техника с пълна сила.

Ако нещо не се получава, не се оплаквай и не викай веднага сенсея на помощ. Опитай се самостоятелно да се справиш с проблема, като гледаш другите ученици. Ако не успееш да решиш проблема със свои сили, потърси помощ.

Не се състезавай и не мери силите си с другите ученици, ако това не е част от зададеното упражнение.  

Никога не напускай татамито без да си уведомил сенсея за това.

При каквато и да е травма или проблем, незабавно докладвай на сенсея.

Плащай навреме таксите за практикуване. Ако имаш някакъв проблем, просто поговори с човека, който отговаря за събирането на парите.

Карате и кобудо
19 Юни 2017 г. 00:45:21
Kiril Hinkov


Карате и кобудо


Окинавско кобудо, Рюкю Кобуджуцу или само кобудо.
Кобудо - японски термин, който може да бъде преведен като „старите бойни начини (пътища)”. На запад най-често се използва, когато се отнася до класическите оръжейни традиции на остров Окинава, архипелаг Рюкю.

Всички стари окинавски майстори са практикували едновременно работа с оръжие и с празни ръце. Движенията от кобудо са почти идентични с тези от карате. Но тренировката с оръжия значително увеличава силата и ефективността на техниките с празни ръце, като научава боеца на специфичните качества на всяко оръжие и нуждата да се променят стойките и движенията в зависимост от използването на оръжието.

Тайно са се практикували и техники с кен, катана, тачи и уакидзаши, както и с други разновидности на мечове, саби и хладно оръжие. Всички те са били забранени за всеки окинавец след завземането на остров Окинава от клана Сацума.

  

Тонфа, тункуа.



1. ZENTO - Front Head – Предна глава
2. E / NIGIRI - Handle / Grip – Дръжка
3. EGASHIRA - Handle Head – Глава на дръжката
4. MONOUCHI ZOKO – Bottom – Долна страна
5. JOMEN – Top – Горна страна
6. SOKUMEN – Side - Страна
7. KOTO - Rear Head – Задна глава
8. MONOUCHI - Main Body – Главно тяло

Работата с тонфа дава сила на предмишниците и учи на чувството за силна защита, за мощ. Силен захват, мълниеносни и тежки удари с обратната страна на юмрука, мощни блокове. Силно киме (фокус). Тонфа е най-подходящото оръжие за тренировка, подпомагаща изграждане на основите в карате.

 

Сай

1. TSUKAGASHIRA – Butt End – Край на дръжката
2. TSUKA – Grip – Дръжка
3. MOTO – Wing Base – Основа на крилата
4. YOKU – Wing – Крило
5. TSUME –  Wing Tip – Връх на крилото
6. MONOUCHI – Shaft – Ствол, тяло
7. SAKI – Tip – Острие

Работата със сай дава усещането за ненадейна пробивност и острота. Саят изисква бърза маневреност, учи на възможностите за улавяне на противника или неговото оръжие, ползва се и за мятане. В различните си форми сай (нунти, джутте) е бил ползван като полицейско оръжие, полезно средство при разпръсване на тълпа, охрана на хора в тълпа или залавяне на престъпници. Успешната работа със сай срещу други оръжия изисква голяма физическа сила, бързина и смелост. Смята се, че преди или по време на започването на практиката със сай, трябва да се започне и работа с традиционни окинавски уреди за засилване на тялото – саши (гири), чиши (дръжка с голяма тежест в единия край), големи делви, тренировката, с които засилва хвата. 

 

Нунчаку.

 
1. HIMO – Rope – Въже
2. KONTO – Top – Връх
3. ANA – Hole – Дупка за въжето
4. JOKON BU – Upper Area – Горна част
5. CHUKON BU – Middle Area – Средна част
6. KIKON BU – Lower Area – Долна част
7. KONTEI – Bottom – Долен край.

Тренировката с нунчаку дава опит в ползването на гъвкави оръжия. Усъвършенстването води до възможност за развиване на страхотна центробежна сила.

 

Сурунчин.


Въже с тежести (остриета) накрая или гъвкаво многосекционно оръжие с тежести накрая.

Заедно с нанчуку, сурунчин ни учи да ползваме инерцията и ускорението. Учат се възможности за самоотбрана с всякакви гъвкави предмети - кърпа, колан, въже, маркуч. Работата с краката се разнообразява много.

Шишин бо (кобутан) - 15 - 25 см. дървена ръкохватка.
Танбо (къса пръчка, палка) - 40 - 60 см.
Ханбо – палка – 90 см.
Дават възможност да се изучат базовите траектории на сеченето и удрянето с единично оръжие, а удвояването на пръчките въвежда в усещането за това, че оръжието е част от нас. Няма значение в коя ръка, няма значение колко дълго. Тялото и оръжието трябва да са едно.

 

Кама - коса.


1. SOKO – Bottom – Долен край.
2. NIGIRI – Grip – Дръжка.
3. HA – Edge – Острие.
4. KISSAKI – Tip – Връх на острието.
5. MUNE – Spine – Тъпа част на острието – гръб.
6. KASHIRA – Head – Глава на дръжката.
7. HIMO – Rope – Въже.

Най-страшното оръжие на окинавското кобудо. Единственото, което има острие. Влизането в бой с кама в ръка може да означава едно единствено нещо - бърза, брутална и безпощадна схватка. Смърт.

Сложете му верига или въже и тежест на другия край на веригата и получаваме кусари-гама. Сурунчин с коса накрая.

Дълги оръжия.
Бо (рокушаку бо) - тояга, дълга 6 стъпки, 180 см.
Йоншаку бо (джо) - тояга, дълга 130 см.
Нунтибо - дълга тояга с особено острие, подобно на сай с едно обратно крило. Нещо между пика и копие. Но без режеща част.
Весло (eку) – еku.
Мотика (кууа) – kuwa.
Щит и пика (тимбей и рочин) – timbei and rochin. 

Всички, описани досега оръжия се изучават грижливо - базови удари и защити, куми и ката. По този начин почти не остава предмет от ежедневието, който да не може да се приспособи и използва за оръжие.

Известно е, че в традицията на Сокон Мацумура, от който произлиза шотокан, всички кати са се играели и с игли за коса в ръка. По онова време дългата коса е била често срещана, и при мъжете и при жените, и иглите са били задължителен атрибут за добрата форма на прическата.  

Женската самоотбрана
19 Юни 2017 г. 00:44:24
Kiril Hinkov


Женската самоотбрана

„Знанието е сила. За какво ти е ненужно знание?”
Карлос Кастанеда

"Който е предупреден, е въоръжен."
Рафаело Сабатини

Откъси от „Момичета не се предавайте” на Съни Граф:

Самоотбрана не означава, че ...
... трябва да усвояваш сложни бойни техники.
... трябва да се заключиш у дома и да отбягваш самотни паркове.
... трябва да спазваш цял куп правила, започващи с „ти не бива”.

Самоотбрана означава по-скоро, че ти ...
... трябва да усвоиш определени методи на поведение, с които да умееш да създаваш респект у другите хора.
... трябва да премахнеш своята ранимост и заедно с това да изградиш самочувствие, самоувереност, решителност.
... трябва да умееш да излъчваш сила.
... трябва да познаваш различните методи за защита, за да можеш при изненадващо нападение да действаш бързо, без да изпадаш в паника.
... трябва предварително да обмислиш кои ситуации биха могли да станат опасни и как може да действаш в тях.
... трябва да знаеш към кого би могла да се обърнеш за помощ или подкрепа преди, по време и след нападение и посегателство.
                             

Факти за женската самоотбрана, събрани в Интернет:

- Съпротивата е ефективна: тя може да намали шанса за изнасилване със 70-80%.
- 81% от жените, които са побегнали, са избегнали изнасилването.
- 68% от жените, които са използвали физическа сила, са избегнали изнасилването.
- 63% от жените, които са се съпротивлявали и са крещели, са избегнали изнасилването.
- Физическата съпротива е свързана повече с избягване и отблъскване, отколкото с причиняване на физическа вреда.
- Колкото повече стратегии използва жената, толкова по-успешна е тя в самоотбраната.
- Колкото по-подозрителна е жената, и колкото по-рано отговори на ситуацията, толкова по-вероятно е да бъде успешна в самоотбраната.
- Несъпротивлението, молбите и увещаванията увеличават вероятността от изнасилване и/или физическо малтретиране.
- Изучаването на самоотбрана е свързано с избягването и отблъскването на опити за изнасилване и малтретиране.

*** *** *** ***

15% от канадските жени живеят при насилствени семейни отношения.

Една четвърт от канадките са били малтретирани от съпруг или партньор, с когото са съжителствували на семейни начала:
- 63% от тях са били малтретирани повече от един път.
- 32% съобщават за повече от 11 инцидента на малтретиране.
- 34% от тях казват, че са почувствали, че животът им е в опасност.
- 87% от канадските жени съобщават, че са подлагани на сексуален тормоз:
- 51% от тях са познавали мъжете отпреди това.
- 39% от всички канадки съобщават за сексуален тормоз през последните 12 месеца.
- 16% от канадските жени съобщават за малтретиране от гадже или мъж, който ги е поканил на среща.

Изследване в американски колежи показва, че:

- 1 от всеки 4 жени е била жертва на опит за изнасилване.
- 84% от нападателите са били познати на жените, а 57% от опитите, са станали при предварително уредена среща.
- 1 от всеки 12 мъже - колежани е извършвал актове, които се определят от закона като опити за изнасилване.

При нападения на мъже над жени, които не са им съпруги:
- 1% са използвали пистолет.
- 3% са използвали остри предмети от рода на ножове.
- 2% са използвали други оръжия.

При нападения на съпрузи над съпругите им:
- 44% са използвали оръжие.
- 16% са използвали пистолет или нож.

Според статистика, правена в Австралия:
- Най-често нападани със сексуална цел са момичета между 15 и 19 години.
- Най-честите нападения с цел сексуално насилие са 1) У дома; 2) Вътре или в близост с обществени сгради; 3) На работното място.
- Процентът на жените преживели сексуално насилие и познавали от по-рано насилника си е между 65 и 75%.
- Статистиките показват, че липсата на съпротива с нищо не увеличава шанса за спасение от изнасилване или физическо малтретиране.
- Обикновено бягането или опитът за побягване са били най-ефективната, но най-рядко опитвана стратегия.
- Колкото повече комбинирани тактики, включващи силна физическа агресия и вербална съпротива са били използвани, толкова по-вероятно е да бъде избегнато изнасилване.
- Най-често използваната тактика – говоренето, е била неефективна.
- Всички жени, които не са се съпротивлявали, са били изнасилени. Обикновено след това тези жени страдат от чувство за вина. Някои от жертвите са малтретирани физически, въпреки че не са се съпротивлявали.
- Жените, които са действали незабавно, агресивно и енергично са били най-ефективни при отбраната. Процентно такова поведение намалява два пъти броя на изнасилванията в сравнение с жените, които не оказват никаква съпротива.

*** *** *** *** *** ***

Всъщност това, което искам да кажа е: „Не позволявайте да ви малтретират! Никога! Никой! По никакъв начин!  А  ако все пак се случи, потърсете помощ  .... и не ги оставяйте да го правят пак и с други."

Бойното изкуство - Будо
19 Юни 2017 г. 00:43:50
Kiril Hinkov


Бойното изкуство - Будо

Будо е термин, често превеждан като „боен път”, който се използва в Япония за общо наименование на всички бойни изкуства. Бу означава „въоръжение”, „насилие”, както и „да спреш, да забраниш, да доведеш до край”. До – път или начин.

В бойните изкуства се е смята, че има три големи области на развитие:
- бойна техника и самоотбрана;
- начини за лечение, оздравяване и здравословен живот;
- регулиране на ума, мисловни упражнения, медитация.
Чрез изучаването на това, ние можем да се погрижим за себе си, когато някой иска да ни причини зло, да живеем пълноценен, активен живот и да достигнем до висотата на човешкото мислене и дух.
Здрав човек не е този, който не страда от физически или психически болести, а този, който въпреки тях яде с удоволствие, спи спокойно, има дружелюбен и весел характер, свободно общува с хората, отличава се със здравомислие и вътрешен мир. Понятието "дълголетие" не се изчерпва само с достигането на преклонна възраст, а по-скоро е продължаването на младостта и способността да се радваме на живота през всичките дни, които са ни отпуснати на тази земя.   
Войн не е този, който може да победи всеки във физически сблъсък, а този, който, прозрял човешката природа и мислене, се опитва да даде най-доброто развитие на една ситуация. Ситуация, в която хората се изправят един срещу друг, заради своите си хорски интереси, без дори да виждат, какво се случва около тях. 
И така се стига до стратегията. Да избираш живота си, чрез всяка следваща стъпка. 

"… Никога не пропускайте всекидневната си тренировка. Постоянно се опитвайте да подобрите техниката си чрез опити и грешки. По този начин бавно ще изградите основата на ума си. И тогава, неочаквано, ще придобиете непобедима техника. С отворените очи на ума си ще можете да чуете шепота на птиците, звука на вятъра, принципа на вселената. Ще бъдете способни да изпреварите намерението на противника, преди да удари или да отвори устата си. Ще ви се струва, че атаките идват към вас със забавена скорост .... Най-висшето умение, което води към непобедимостта, може да бъде постигнато само с първокачествен ум... " 

Казуми Табата
“Секретни тактики”

ТРЕНИРОВКИ 

Чадо - Пътят на чая
19 Юни 2017 г. 00:43:17
Kiril Hinkov


Чадо - Пътят на чая

„Мирът може да се разпространи, като предложим другиму чаша чай.”

Свободни извадки и бележки от книгата „Пътят на чая – духовност и начин на живот” от Сен Сошицу, петнадесети велик майстор на школата по чай „Урасенке”.
Както и от лекцията на Криси Прахова, преподавател по чайна цермония от школата „Урасенке”, изнесена на 06 март 2016 г. в доджото на карате клуб Лотус, гр. Мездра.  

На обикновения акт на поднасяне на чай и на неговото приемане с благодарност се основава един начин на живот, наречен Садо или Чадо - Пътят на чая. С поднасянето на чай, съобразно чайния етикет, се влиза във взаимадействие с различни аспекти на религията, етиката, естетиката, философията, реда и взаимоотношенията между хората ....

Човекът, който се занимава с Чай, се учи как да планира своите действия, как да подбира подходящия момент и да прави паузи, как да цени обноските и да прилага всичко това в ежедневието. Всички тези умения са насочени към обикновения процес на поднасяне и приемане на чаша чай и се прилагат с една единствена цел - да осъществят покой на съзнанието при общуването със себеподобните на този свят.

История на чая в Япония

Практиката да се пие зелен чай на прах е била пренесена в Япония през дванадесети век от монаси, които се завръщали от обучение в големите дзенски манастири в Китай. За тях чаят бил помощно средство при медитацията, лекарство и начин за разпространение на дзен. Около двеста години по-късно сред аристокрацията и в двора на шогуна вече се организирали състезания по дегустация на чай и залагания за отгатване на най-висококачествения чай, придружени от пищни банкети, външен показ на богатство и власт. Обикновените хора също организирали свои сбирки за приготвяне и пиене на чай.  

В края на 15 век под влияние на дзен будизма, процедурата по приготвяне на чай била опростена, а поднасянето започнало да се извършва в по-малки стаи с минимален брой прибори, в по-строга, семпла и непретенциозна атмосфера. Появила се идеята, че поднасянето на чай е нещо много повече от изтънчен и елегантен ритуал.

Разнообразните стилове за приготвяне на чай били обединени и систематизирани от Сен но Рикю (1522 – 1591) и по този начин той се превърнал в основоположник на това, което днес е известно като Път на чая.

Принципи на чайната церемония

Рикю определя духа на Пътя на чая с четири основни принципа:
хармония (和–«Ва»), уважение (敬–«Кей»), чистота (清–«Сей») и покой (寂–«Джаку»).

Хармонията е резултат от взаимодействието между домакин и гост, поднесената храна и използваните прибори, съобразени с прииждащите ритми на природата. Принципът на хармонията означава да се освободиш от всякакви претенции, да бъдеш умерен – нито да се разгорещяваш, нито да оставаш невъзмутим и никога да не забравяш духа на смирението.
Понякога този принцип се интерпретира като „мекота на духа”. Но за да се създаде хармония в чайната стая е нужна базова хармония на самото пространство за сметка на светлината, цветовете, ароматите, звуците, вкуса и чувствата. Заедно с хармония и равенство във формата - нито едно движение не надделява като централно, и нито едно не е периферно или второстепенно.

Уважението е искреността, която ни дава възможност да общуваме открито с непосредственото ни обкръжение, с другите хора, с природата, като същевременно не пропускаме да признаем достойнствата на всяко нещо. В по-широк смисъл обаче този принцип ни кара да се вгледаме дълбоко в сърцата на на всички хора, с които се срещаме, и във всяко нещо от обкръжението ни, без да обръщаме внимание на тяхната външност.

Чистотата, под формата на обикновения акт на почистване, съставлява важна част от чайната сбирка. Такива действия, като избърсването на прахта в стаята и помитането на окапалите листа от градинската пътека, символизират отърсването на съзнанието и духа от „прахта на този свят” или на всичко, което ни обвързва с него. Тъкмо тогава, когато всички материални грижи биват отхвърлени, можр да се наблюдава най-истинското състояние на хората и нещата. Така актът на почистване дава възможностда се усети чистата и свята същност на нещата, човека и природата.
Когато домакинът почиства и подрежда пространството, което ще обитава гостът, той установява ред и в самия себе си. Този ред е от съществено значение. Като се грижи за детайлите в градината и чайната стая, той полага грижа и за собственото си съзнание и онова състояние на духа,  което ще поднесе чай на госта си.

Покоят, естетическа категория, единствена по рода си в чая, се постига с постоянното прилагане в ежедневието на предходните принципи. Сам, далеч от света, слял се в едно с ритъма на природата, освободил се от материалното и телесните удобства, пречистен и с душа, отворена за святата същност на всичко наоколо, човекът, който прави и пие чай в съзерцание, се доближава до състоянието на върховен покой. Макар и да звучи странно, този покой става още по-дълбок, когато друго човешко същество влезе в микрокосмоса на чайната стая и се присъедини към домакина в неговото съзерцание над чаша чай. Парадоксът е в това, че можем да открием траен покой в самите себе си, докато сме в компанията на някой друг.

Кои са най-важните неща, които трябва да се разбират и да се помнят при една чайна сбирка?“ - попитал веднъж един ученик Сен но Рикю.
Отговорът гласял:
Направи чаша вкусен чай, постави въглените, така че да подгряват водата, подреди цветята, така както са в полето, през лятото създай усещане за хлад, а през зимата за топлина, предугаждай всичко с действията си, подготви се за дъжд и окажи всячески внимание на тези, с които си.
Ученикът, някак си незадоволен от този отговор, тъй като в него не виждал нищо от чак такава голяма важност, че да се смята за секрета на чайната практика, казал: „Това и аз го знам...“
А Рикю му отвърнал: „Тогава ако можеш да бъдеш домакин на чайна сбирка, без да се отклониш от нито едно от правилата, които току-що споменах, аз ще стана твой ученик.“

Пътят на чая не е просто изкуство или умение, или забавление, той е по-скоро начин на живот със силно изразен естетически, етически и нравствен характер. Освен това историята на Пътя на чая може да се разглежда като история на японското схващане за красивото. Но и като начин за строго себевъзпитание и навлизане във философията на дзен чрез ежедневна практика.  

„Има много начини да приложим на дело в живота си учението на великите майстори от миналото. При дзен, за да постигнем просветление, се стремим към истината посредством медитация, докато при чая упражняваме самите процедури по приготвянето му, за да постигнем същото.”

„Забрави срама.
Трябва да питаш другите и да се учиш от тях.
Тъкмо това е пътят към усъвършенстването.”

"Традицията предполага
да започнеш да учиш от едно
и да познаеш десет,
а после да се върнеш от десет
до първоначалното едно."

Сен но Рикю

За повече информация относно чайната цермония в България посетете сайта:
http://urasenke-bulgaria.net 

 

 

        

 

Каквото стори дядо - все е хубаво
18 Юни 2017 г. 23:01:00
Kiril Hinkov


Каквото стори дядо - все е хубаво

Ханс Кристиан Андерсен

Ще ти разправя приказка, която съм слушал в детинството си. Винаги когато си спомня за нея, тя ми се струва все по-хубава. Изглежда, че с приказките е същото, каквото е и с хората: с годините те стават по-добри.

Ти, разбира се, си ходил на село и без съмнение си виждал там старите схлупени хижи, покрити със слама. Техните покриви са обрасли с мъх и трева, на върха е кацнало неизменното щъркелово гнездо, а щъркелът непременно стърчи отгоре. Стените на тия хижи са полегнали настрана, прозорците им са нисички и само един от тях може да се отваря. Пещите за хляб се издуват напред като големи кореми, а през плета надвисва бъзов храст и под клоните му има локва, в която се плискат няколко патици. Там е вързано и куче, което лае бясно подир всеки минувач.

Ето точно такава една хижа имаше у нас на село и в нея живееха двама стари хора - селянин с жена си. Колкото и сиромаси да бяха те, все пак си имаха нещичко - това беше един кон, който се хранеше с тревата, израсла край широкия път. Старецът ходеше с коня в града, а често пъти го даваше и на съседите, които му заплащаха за това с някоя и друга услуга. И все пак по-благоразумно щеше да бъде, ако той продадеше коня си или го разменеше за нещо по-полезно. Но за какво?

- Ти, дядо, по-добре знаеш това - каза жена му. - Днес тъкмо има панаир в града, иди там и продай коня или пък го размени. Каквото сториш ти - все хубаво ще бъде. Хайде, върви със здраве!

И тя му върза вратовръзката, защото умееше да прави това по-добре от него, завърза я хем с двойни краища, разхубави се дядото като момък! После бабата оглади шапката му с длан и го целуна по устните. И тъй старецът замина с коня, който трябваше да продаде или размени. Знаеше си вече той нататък работата!

Слънцето печеше силно, по небето нямаше нито едно облаче. Пътят беше задимен от прах, много свят бързаше за панаира - кой на кон, кой с талига, кой пешком. Беше страшна жега. Никаква сянка няма по пътя, за да се скрие човек от слънцето.

Между тия, които отиваха на панаира, имаше един, който караше пред себе си крава. Кравата беше толкова хубава, колкото може да бъде хубава една крава. „Навярно тя дава хубаво мляко - помисли си селянинът. - Ех, че добре ще бъде да се разменим с него!“

- Хей ти, с кравата! - извика той. - Чакай малко! Виждаш ли моя кон? Аз мисля, че той струва повече от твоята крава, но за мен това не е важно: кравата ми е по-полезна. Искаш ли да се сменим, а?

- Добре! - рече другият и размяната стана.

Работата значи се свърши и старецът можеше да си се върне спокойно в къщи. Но понеже той се бе запътил за панаира, трябваше да иде там, пък макар и само да позяпа малко. И той подкара кравата към града.

Крачеше старецът бързо, а и кравата не оставаше назад. Така те настигнаха един човек с овца. Овцата беше чудесна - тлъста, с гъста вълна. „Ех, да си имаме такава овчица! - помисли си селянинът. - Ще си пасе тя трева край пътя, а зиме може и в избата да я държим. Вярно, за нас овцата е много по-полезна от кравата…“

- Искаш ли да се сменим? - извика той на човека с овцата.

Непознатият се съгласи веднага и размяната стана.

И тъй нашият селянин тръгна нататък с овцата.

Скоро той видя един човек, който прекоси полето и излезе на пътя с гъска под мишница.

- Ех, каква гъска имаш! - каза селянинът. - Хубава й е масчицата! Де да може тя да живее у дома на двора и да се гмурка в локвата! Пък и за бабата залъгалка ще бъде: ще има тя за кого да събира остатъците от яденето. Тя често разправя: „Добре ще бъде да си имаме гъска!“. Ето ти сега случай да се сдобием с гъска. Искаш ли да се сменим! Ще ти дам овцата за гъската и едно „благодаря“ отгоре.

Човекът с гъската не отказа и размяната стана. Нашият селянин спечели гъската.

Сега той беше близо до града. Тук блъсканицата беше още по-голяма: блъскаха се хора и добитък из пътя, навлизаха дори в картофената нива на самия горски пазач. В нивата се разхождаше едничката кокошка на пазача, вързана с връв за оградата, за да не се изплаши от шума на навалицата и да не отлети нейде надалеч. Кокошката беше с подрязана опашка, мижеше с едно око и гледаше много умно. „Клюк-клюк“ - бъбреше тя. Какво искаше да каже, не зная, но селянинът си мислеше, като я слушаше:

„По-хубава кокошка от тая не съм виждал. Тя дори е по-хубава от поповата квачка. Дявол да го вземе, иска ми се да я имам! Кокошката винаги ще си намери по някое зрънце, тя почти сама се храни. Струва ми се дори, че ще спечеля, ако я сменя с гъската.“

- Искаш ли да се сменим? - попита той пазача.

- Да се сменим ли? Защо не! - отвърна последният и размяната стана. Пазачът взе гъската, а селянинът кокошката.

Слънцето печеше както по-рано, а старецът беше успял да свърши толкова много работа, че капна от умора. Не беше грях да си пийне и да похапне малко, ето, тъкмо, навреме старецът беше стигнал до един хан. Той поиска да влезе вътре, ала в същия миг се сблъска на вратата с един работник, който носеше нещо, натъпкано в един чувал.

- Какво носиш в чувала? - попита селянинът.

- Гнили ябълки! - отвърна работникът. - Нося цял чувал на свинете.

- Как, на свинете ли? И таз хубава! Ех, как ще се зарадва моята бабичка, ако й занеса толкова ябълки! Лани старата ябълка в нашия двор роди само един плод. Ние го откъснахме и го скрихме в сандъка, дето стоя, докато изгни. „Туй значи охолство в къщата“ - казваше бабата. Ами да види тя сега отнякъде какво значи охолство. Да, трябва да я зарадвам!

- А какво ще дадеш за целия чувал? - попита работникът.

- Какво ще дам ли? Ето ти тая кокошка! - И той даде кокошката, взе чувала с ябълките и влезе в хана. Облегна внимателно чувала до печката и отиде при тезгяха. Печката беше много нагорещена, но старецът не обърна внимание на това.

В хана имаше много народ: търговци на коне, говедари и двама англичани, толкова богати, че джобовете им бяха издути и почти се пръскаха от жълтици. На туй отгоре те страшно обичаха да се ловят на бас.

- С-с-с! С-с-с-с! - засъска нещо при печката.

- Какво е това? - попитаха всички.

Ябълките бяха почнали да се пекат.

- Ах, това са моите ябълки! - рече старецът и разказа историята си от начало до край: как сменил коня с кравата, кравата с овца и тъй нататък, догдето стигна до чувала с ябълките.

- Ще има да си патиш ти от бабата, когато се върнеш в къщи - рекоха англичаните. - Ех, че олелия ще се дигне!

- Не, бабата ще ме разцелува! - каза селянинът. - Тя ще каже: „Каквото стори дядо - все е хубаво“.

- Искаш ли да се хванем на бас? - попитаха англичаните. - Ние залагаме цяла крина с жълтици! Сто жълтици правят една крина.

- Стига ми и четвърт крина - възрази селянинът. - А пък аз ще заложа четвърт крина с ябълки и отгоре на туй ще дам себе си и бабата като прибавка - така ще излезе цяла крина.

- Добре! Прието! - казаха англичаните.

Впрегнаха колата на стопанина, англичаните и селянинът се качиха на колата, натовариха и ябълките и хоп - стигнаха пред хижата на стареца.

- Добър вечер, бабо!

- Дал ти бог добро, дядо!

- Е, аз размених…

- Разбира се, ти си умна глава! - рече бабата, като го прегърна, без да обръща внимание нито на чувала, нито на англичаните.

- Аз размених коня с кравата!

- Слава богу! Сега ние ще си имаме и млечице, и масло, и сиренце! Хубава размяна си направил!

- Да, но кравата размених с овца!

- Още по-добре! - отвърна жената. - Ти винаги за всичко се сещаш. Ние имаме тъкмо и трева за овцата. Сега ще си имаме и овчо мляко, и овчо сирене, пък на туй отгоре и вълнени чорапи, и фланели. Такова нещо кравата не може да даде: козината й пада. Ех, какъв си ми умник!

- Но аз смених и овцата за гъска!

- Значи ние ще си имаме за празниците печена гъсчица? Ах, ти, мое умно старче! Ти все мислиш с какво да ме зарадваш. Туй е чудесно! Гъската можем да вържем с връв - нека по-напред се угои, че после ще я опечем.

- Но аз смених и гъската за кокошка - каза старецът.

- За кокошка! Ето ти хубава смяна - рече жената. - Кокошчицата ще снесе яйчица, ще измъти пилета и ние ще си имаме цял двор с кокошки. Тъкмо туй съм искала винаги!

- Да, но и кокошката смених за чувал гнили ябълки…

- Как? Какво каза? Не, сега аз трябва да те разцелувам - извика бабата. - Мое мило, добро мъжленце! Чуй какво ще ти кажа. Тая сутрин ти тъкмо замина и аз почнах да мисля с какво да те нагостя, като се върнеш. Хубаво ще бъде да опържа яйца с лук, казах си. Яйца имаме, само лук липсваше. И аз отидох при жената на учителя, зная, че те имат всякакъв зеленчук, но тя е голяма скъперница. Помолих я да ми заеме малко лук, а тя: „Да ти заема ли? У нас в градината няма нищичко, няма дори гнила ябълка!“ Ето, сега аз мога да й заема не една, не десет, а цял чувал гнили ябълки! Ех, че смях ще падне, мое сладко мъжленце! - и тя целуна отново стареца по устните.

- Гледай ти, какви чудеса! - извикаха в един глас англичаните. - Работата отива от лошо по-лошо, а на тях все им е весело. За такова чудо не ти е жал и пари да дадеш.

И те наброиха на стареца четвърт крина жълтици, загдето той получи целувки вместо бой.

Това е цялата приказка. Аз съм я слушал още когато бях дете. Сега и ти я чу и знаеш, че „каквото стори дядо - все е хубаво“.

Юни 2017

 ПВСЧПСН
22 1

2017-06-01

10:00 Упражнения за регулиране на тялото - Център по борба - Дианабад
19:30 Тренировка по джуджицу - Център по борба, Дианабад

2 3

2017-06-03

12:30 Тренировка по джу джицу и самоотбрана - Център по борба - Дианабад
14:00 Упражнения за регулиране на тялото - Център по борба - Дианабад

4
235

2017-06-05

19:00 Тренировка по карате Шотокан - техникум Попов

6

2017-06-06

10:00 Упражнения за регулиране на тялото - Център по борба - Дианабад
19:30 Тренировка по джуджицу - Център по борба, Дианабад

7

2017-06-07

19:00 Тренировка по карате Шотокан - техникум Попов

8

2017-06-08

10:00 Упражнения за регулиране на тялото - Център по борба - Дианабад
19:30 Тренировка по джуджицу - Център по борба, Дианабад

9 10

2017-06-10

12:30 Тренировка по джу джицу и самоотбрана - Център по борба - Дианабад
14:00 Упражнения за регулиране на тялото - Център по борба - Дианабад

11
2412

2017-06-12

19:00 Тренировка по карате Шотокан - техникум Попов

13

2017-06-13

10:00 Упражнения за регулиране на тялото - Център по борба - Дианабад
19:30 Тренировка по джуджицу - Център по борба, Дианабад

14

2017-06-14

19:00 Тренировка по карате Шотокан - техникум Попов

15

2017-06-15

10:00 Упражнения за регулиране на тялото - Център по борба - Дианабад
19:30 Тренировка по джуджицу - Център по борба, Дианабад

16 17

2017-06-17

12:30 Тренировка по джу джицу и самоотбрана - Център по борба - Дианабад
14:00 Упражнения за регулиране на тялото - Център по борба - Дианабад

18
2519

2017-06-19

19:00 Тренировка по карате Шотокан - техникум Попов

20

2017-06-20

10:00 Упражнения за регулиране на тялото - Център по борба - Дианабад
19:30 Тренировка по джуджицу - Център по борба, Дианабад

21

2017-06-21

19:00 Тренировка по карате Шотокан - техникум Попов

22

2017-06-22

10:00 Упражнения за регулиране на тялото - Център по борба - Дианабад
19:30 Тренировка по джуджицу - Център по борба, Дианабад

23 24

2017-06-24

12:30 Тренировка по джу джицу и самоотбрана - Център по борба - Дианабад
14:00 Упражнения за регулиране на тялото - Център по борба - Дианабад

25
2626

2017-06-26

19:00 Тренировка по карате Шотокан - техникум Попов

27

2017-06-27

10:00 Упражнения за регулиране на тялото - Център по борба - Дианабад
19:30 Тренировка по джуджицу - Център по борба, Дианабад

28

2017-06-28

19:00 Тренировка по карате Шотокан - техникум Попов

29

2017-06-29

10:00 Упражнения за регулиране на тялото - Център по борба - Дианабад
19:30 Тренировка по джуджицу - Център по борба, Дианабад

30  
« »

Вижте още

Лостовете в ръкопашния бой
10 Юли 2014 г. 00:22:38
Kiril Hinkov


Лостовете в ръкопашния бой

«Дайте ми опорна точка и място, където да застана, и ще преместя Земята.»
«Еднакви тежести на еднакви разстояния (от опората) са в равновесие, а еднакви тежести на различни разстояния (от опората) са в неравновесие, като се накланят в посока на тежестта, която е на по-голямо разстояние. »
Архимед

Лостът е твърд обект, който с помощта на подходяща опорна точка, се използва, за да увеличи механичната сила, прилагана върху друго тяло. Отсечките от края на лоста до опорната точка се наричат рамена на лоста. Точката, където се прилага силата, се нарича точка на усилието или точка на приложение на силата. Ефектът от прилагането на силата, се нарича натоварване или напрежение. Разстоянията от опорната точка до точката на приложение на силата и до точката на натоварване, се наричат рамо на силата и рамо на съпротивлението.

Като използваме тези определения, можем да дефинираме закона на лоста:
рамо на съпротивлението х сила на натоварването = рамо на силата х силата

Ако перо от един грам е уравновесено от камък, тежащ един килограм, перото трябва да е на 1000 пъти по-голямо разстояние от опорната точка, отколкото е камъкът. Ако единкилограмов камък е уравновесен от друг единкилограмов камък, значи опорната точка е в средата между тях.

Лостът се използва за получаване на по-голямо усилие на късото рамо с помощта на по-малко усилие на дългото рамо или за получаване на по-дълго преместване на дългото рамо с помощта на по-малко преместване на късото рамо. Теоретично при достатъчно дълго рамо може да се постигне достатъчно голямо усилие. Големината на извършената работа винаги е равна на силата, умножена по разстоянието. Това означава, че дължината на лоста ни позволява да печелим сила с увеличаването на разстоянието.

 

Според това как са разположени опорната точка, точката на натоварване и точката на приложената сила, лостовете могат да бъдат едностранни и двустранни. По същия критерий те биват лостове от първи, втори или трети род.

 

Лост от първи род – лост на равновесието

Лост, при който опорната точка (или оста на въртене) се намира между точката на съпротива (натоварване) и точката на усилието (приложената сила), се нарича лост от първи род.
 
                  


Примери за лостове от първи род: ножица, клещи, везни, люлка, катапулт, железен лост (щанга), тесла, с която вадим пирон, весло на лодка, обувалка.  

 

Лост от втори род – лост на силата

Лост, при който точката на натоварване (съпротивление) се намира между опорната точка (или оста на въртене) и точката на прилагане на силата, се нарича лост от втори род.

                             

Примери за лостове от втори род: гаечен ключ, лешникотрошачка, лопата за боклук, ръчна количка, мундщук на юзда, отварачка за бутилки.

 

Лост от трети род – лост на скоростта

Лост, при който точката на прилагане на силата се намира между опорната точка (или оста на въртене) и точката на съпротивление, се нарича лост от трети род. Този род лостове се среща най-често в човешкото тяло. Тъй като разстоянието между товара и опорната точка е по-голямо от разстоянието между опорната точка и точката на прилагане на усилието, усилието е по-голямо от товара. Но от друга страна, такива лостове дават широк обхват на движение и висока скорост на преместване.

      

Примери за лостове от трети род: гребло за кану, бата за бейсбол, метла с дълга дръжка, въдица, стик за хокей, долна челюст, капан за мишки, нокторезачка, лопата (бел), пинсети, чук.  

Механично предимство

Механичното предимство е важна характеристика на лостовете. То се определя от съотношението между рамото на силата и рамото на съпротивлението.

механично предимство = рамо на силата / рамо на съпротивлението

Това означава, че колкото по-голямо е механичното предимство, толкова по-малка сила е необходима за преодоляването на дадено съпротивление. При една и съща сила, моментът се определя от рамото на нейното действие.

Лостовете в ръкопашния бой

В ръкопашния бой нашата сила противодейства на силата на противника. За преодоляване на противодействащата сила, трябва нашата сила да бъде по-голяма или да се измени дължината на рамото, чрез което оказваме натоварването. Доколкото силовите ни възможности са почти винаги ограничени, а в боя противникът може да е многократно по-силен, основно средство за работа с помощта на лостове е избягването на директно противопоставяне на силите чрез преместване на опорната точка. За опорна точка могат да служат всички части на тялото (нашето и на противника), както и оръжието или другите средства, които имаме под ръка.

Лостовете се използват постоянно и при борба, и при прилагане на ключове, и при размяна на удари. Важно е да се осъзнае значението на земята, като опора за бойците, както и на точките на контакт между тях, като места за приложение на силите. Добрата работа с твърди и гъвкави оръжия, както и с дрехите на бойците, напълно се основава на практическото приложение на лостовете, макарите и колелата, детайлно описани в механиката.  

Чувства
07 Октомври 2012 г. 15:31:36
Kiril Hinkov


Чувства

Наставникът Цаотан Цин казал: 

Огънят, изгарящ ливади, започва с малка искрица; реката, разрушаваща планина, я подкопава капка след капка. Земната преграда може да спре малко количество вода, но широкият поток изкоренява дървета, преобръща огромни камъни и отмива хълмове. Огнената искра може да се загаси с малка чашка вода, но разбушувалият се огън изгаря градове, села и планински гори. 

Нима нещата стоят различно с водата на чувствата и привързаностите и огъня на злобата и гнева? 

Когато хората от миналото управлявали съзнанието си, те отсичали мислите, още преди да възникнат, потискали чувствата, още преди да са покълнали. Ето защо губели толкова малко енергия, но жънели при това, толкова богати плодове. 

Когато чувствата и природата си пречат един на друг, а любовта и ненавистта се местят и се противопоставят, тогава отвътре ти вредиш на себе си, а отвън – на другите. Колко голяма е тази опасност, нищо не спасява от нея! 

Упражняване с топки баодинг
12 Януари 2015 г. 01:42:20
Kiril Hinkov


Упражняване с топки баодинг

В средите на практикуващите бойни изкуства се смята, че овладяването и контролирането на четири независими елемента дава възможност за контролиране на всичко около нас. Ако приемем, че ние сме петия елемент, практиката трябва да ни доведе до пълен контрол върху останалите четири. Успешното контролиране на четири противника ни прави способни да се защитаваме от неограничен брой противници.
В този смисъл майсторите препоръчват практика с повече предмети - жонглиране и въртене на топки, наречени на китайски "баодинг". Идеята е да се опитаме да се научим да жонглиране с четири и повече елемента и да се научим да въртим в една ръка четири топки без да се докосват. Постигането на последното водело до ниво на осъзнаване, позволяващо ни да контролираме четири независими от нас елемента. Без значение какви са.
Казват, че след един първоначален етап, е добре да се практикува с различни топки, от различен материал, с различна големина и тежест.
Казват, че не е важно постижението, а стремежът към него, практиката.

Ритници – кери уадза
20 Май 2016 г. 17:35:33
Kiril Hinkov


Ритници – кери уадза

Ритниците са важна част от арсенала на карате. Тренировката им трябва да започне от самото начало на практиката.

Най-важното нещо при ритниците е постигането на идеален баланс, точност и сила. Това става чрез бавно овладяване на правилната постановка на ритниците и постепенно увеличаване на скоростта.

Упражненията се започват от един крак. Коляното на вдигнатия крак е свито, бедрото е вдигнато високо на повече от  90° спрямо тялото, ходилото е в контра-шпиц, петата прибрана над коляното на опорния крак (хики аши, заредено, изтеглено назад ходило).

Старите майстори казват, че трябва да се научим да оставаме в тази позиция напълно неподвижно, ако трябва с часове. Най-добрата проверка е, да запалим свещ зад гърба си и да гледаме сянката си. Когато успеем да я направим напълно неподвижна след всеки ритник, това означава, че приближаваме доброто овладяване на дадения ритник. 

МАЕ ГЕРИ – ритник напред.

1. От положението, което описах, се нанася камшичен ритник напред, в корема на въображаем противник, висок, колкото нас. Опорният крак е леко сгънат, насочен напред и не се мести по време на ритника. Петата му не се отлепва от земята.

Ритащият крак не се изпъва докрай и веднага се прибира в изходното положение (хики аши). Коляното му в никакъв случай не пада под хоризонтала. Движението тръгва от таза, който бута напред, после се задвижват мускулите на бедрата и най-накрая се разгъва колянната става. Прибирането на крака е максимално бързо. В практикуващия трябва да се създава усещането, че връщането на крака е по-бързо от разгъването му.

Ръцете са или от двете страни, все едно държат две пълни с вода кофи, или в гард (камае).

В началото мае гери се тренира в серии от по десет ритника след всяка, от които, се сменя крака. Някои преподаватели увеличават бройката на ритниците с по-слабия крак, спрямо бройката на ритниците с по-силния.

Постепенно се преминава към ритане на два, три или повече ритника при всяка команда в серии от десет команди и смяна на краката.

2. От изходното положение (хики аши) съвсем бавно изпъваме крака напред. Първо бута тазът, после се включват мускулите на бедрата, коляното се разгъва, глезенът се изпъва, пръстите се сгъват нагоре, за да се нанесе удар с възглавничките под тях (коши). Кракът е изпънат докрай. Практикуващият стои в това положение с изпънат крак, колкото е възможно по-дълго. Ако е възможно, напълно неподвижен (помните ли сянката?). Когато вече не може да продължи, отново съвсем бавно прибира крака в изходно положение. Повтаря упражнението с другия крак.

Майсторите казват, че с това упражнение след време краката стават като ръце. Важното е да не се бърза, а да се практикува постоянно. Много постепенно да се увеличава височината и времето. Вниманието да се фокусира в крайната точка на крака, в частта, с която удряме.

3. От изходното положение много бавно крака се изпъва нагоре като за високо мае гери, прави кръг надолу и се връща в изходно положение. Правят се десет кръга. Упражнението се повтаря с другия крак. Първият крак се изпъва надолу, като за ниско мае гери, прави кръг нагоре и се връща в изходно положение. Правят се по десет кръга с всеки крак.

С напредването на практиката бройките се увеличават, а скоростта се намалява.

Тези три различни начина на тренировка (силен ритник, бавен ритник с максимално задържане при опънат крак и кръгове, описвани в равнишната на ритника) се прилагат към всички останали ритници. При страничния ритник (йоко гери) и задния ритник (уширо гери) почти няма разлика.

Особеност има в практикуването на кръгообразния ритник. При него изходното положение (хики аши) се заменя от друго.

МАВАШИ ГЕРИ – гръгообразен, дъговиден ритник.

Бедрото е вдигнато настрани на повече от  90° спрямо тялото, коляното сочи под 45° назад, ходилото е в контра-шпиц, петата е опряна до големия седалищен мускул. Движението се започва със завъртане на таза напред, кракът върви по дъгова траектория, прави широка дъга, която тръгва навън нагоре и после надолу в целта. Възглавничките на краката трябва да ударят целта при максимална бързина под ъгъл от 90°.

Упражнението с описване на кръгове се заменя с друго. Въртене около централната ос на тялото и изпълнение на четири ритника в четирите основни посоки. Ако ритаме с десния крак, ритаме напред, тялото ни се завърта наляво, кракът застава в изходно положение като сочи в предишната посока на тялото ни. Така се практикуват множество въртения с бавно изпъване на крака или с бързи, силни ритници.

... ... ... ... ...

Теорията казва, че има два основни начина за нанасяне на удар с крак: камшичен (snap kick) и проникващ (thrusting kick).

Проникващият ритник от своя страна може да бъде режещ (cutting kick) или тъпчeщ (stamping kick). С тези думи майсторите по карате искат да предадат усещането за начина, по който силата се предава в мишената. Разграничаването и тренирането на отделните начини за нанасяне на ритници води до способност за нанасяне на бърз ритник с голяма взривна сила и разрушителна мощ.

Мае гери:
http://www.youtube.com/watch?v=1baeb7YAJv4

Маваши гери:
http://www.youtube.com/watch?v=76MgBFVGjiE
http://www.youtube.com/watch?v=3QUZ7DuGAbQ
http://www.youtube.com/watch?v=mAamkmc4idw
http://www.youtube.com/watch?v=RjQTLtL2c2E

Йоко гери:
http://www.youtube.com/watch?v=rnCqWOq0yqY

Ура маваши гери:
http://www.youtube.com/watch?v=4JsTx5V5ZzY

Уширо гери:
http://www.youtube.com/watch?v=2XF6xb0Vjt0

При Денис и приятели
16 Януари 2012 г. 00:03:15
Kiril Hinkov


При Денис и приятели

Интервю на Кирил Хинков по Канал 1 на Националната телевизия - "Денис и приятели". 

 

За човешката душа
18 Септември 2010 г. 21:53:04
Kiril Hinkov


За човешката душа

" Душата, казва авва Евагрий Понтийски, се състои от три части. Когато добродетелтта се намира в мислителната част, се нарича внимателност, разсъдителност и мъдрост, когато е в желателната част, се нарича целомъдрие, любов и въздържание, когато е в раздразнителната част се нарича мъжество и търпение, а когато е в цялата душа – праведност" . Съответно с това се определя и активността – деятелността на душата с оглед на нейните сили и способности: "Дело на внимателността е да воюва с противните на нас сили, да покровителства добродетелите, да прогонва пороците, със средните (безразлични) неща да се разпорежда съобразно времето. Дело на разсъдителността е да устройва по подходящ начин всичко, способстващо за нашата цел, а дело на мъдростта – да съзерцава телесните и безтелесни твари във всяко отношение. Дело на целомъдрието е да гледа безстрастно на нещата, които обикновено събуждат у нас неразумни мечти и желания, дело на любовта – да се проявява почит към всяко лице, което носи Божия образ, такава, каквато е към първообраза (т.е. според логоса на образа - б.м.), въпреки, че демоните се опитват да унизят другия пред нас. Дело на въздържанието - с радост да отхвърля всичко, което услажда гърлото (т.е. чревоугодието, възбудеността и превъзбудеността, страстността, хедонистичната обвързаност, зависимостта от и привързаността към всичко тварно и не-божествено –б.м.). Дело на търпението и мъжеството – да не се боим от враговете и със желание да понасяме всякакви неприятности. Дело на праведността – да държи всички части на душата в съгласие и хармония помежду им."

Кьокутен
Кьокутен
Снимка: Интернет

Точка на пречупване

 

Кьокутен - точка на пречупване, кръстопът на истината.
Кьоку (яп.) – крайна степен, крайност, предел, пик, кулминация, апогей, кръстопът
Тен  (яп.) – точка, небе

Когато силите на човек са изчерпани докрай, отчаянието му е пълно и той не знае - ще живее или ще умре, ще победи или ще загуби, ще остане или ще бъде отнесен .... Когато се чуди да продължи или да се откаже, да опитва ли отново или да спре, да пусне ли дръжката на меча и да затворим очи за почивка ..... тогава той се намира на кръстопът, точка на пречупване, кьокутен. Върховно напрежение, отчаяние, изнемога, несигурност, страх, безнадеждност, тъмнина .....

Моментът на истината. Кой път да хвана? Кое е важно да направя? Трябва ли? Не може ли да поспра за малко?

Ученикът трябва да премине и да продължи нататък. Това е неговият път. Можеш да разбереш, какъв си наистина, едва когато ножът опре до кокала ...

Кьокутен е изключително важна концепция, имаща огромно значение за разбирането на процеса на предаване на традиционно знание от поколение на поколение. Единствено максималното напрежение и отдаденост на това, което правим, участието на цялостната ни личност и преминаването на всички препятствия, може да ни утвърди, като приемници и владелци на истински и живи знания и умения.  

Идеята за името на клуба, дойде след разговор с Оливие Несмон, майстор по японска физиотерапия - сейтай.

Йероглифите на думата “kyokuten” ми бяха предоставени от него, изписани като „кулминационна точка”. Изписана с йероглифа „небе”, думата “kyokuten” означава „крайно небе” и, освен това, е име на вид японски сладки.   

Кирил Хинков

 

Видео - Yoshida Brothers - Storm