Кьокутен - Точка на пречупване

Български

Предстоящи събития

Последни статии

Aнализирай това
05 Октомври 2017 г. 01:42:02
Kiril Hinkov


Aнализирай това

От Марк МакЙънг

Превод: Асен Георгиев

“Има нещо гнило тук…БАМ!!!!” Окото ти подпухва, от носа ти тече кръв, и разбираш трагичната и неприятна истина, че техниките за самозащита, над които си работил толкова упорито, просто не работят. Кръвта и болката са цената, която си платил, за да откриеш този малък детайл. Целта на тази статия е да помогне на теб, ученика по бойни изкуства, да оцениш приложимостта и ефективността на това, което се преподава като самозащита и да те предпази да го разбереш, едва когато тези техники не успеят да спрат някой боклук, който сипе удар след удар по главата ти. Преди да дадете спечелените си с пот на челото пари за някой курс по “самоотбрана” и преди да приемете на доверие думите на някой инструктор, че техниките, които преподава, работят, проверете дали се учат следните елементи. В противен случай това, което ви се предлага, не е обучение по самозащита.

Защо да слушам какво говориш?

Както вече казах, целта ми не е да ви накарам да дойдете и да учите при мен, нито, да ви убедя, че съм майстор на абсолютната бойна система, а по-скоро да помогна на теб като ученик да разбереш не само какво е нужно, за да се защитиш, но и как да се развиваш като майстор по бойните изкуства. Аз не предлагам отговори. Това, което правя, е да задавам въпроси, основаващи се на години опит като баунсър, ловец на глави, бодигард, директор на изправителен център, и задник като цяло :) , накратко, някой, който се е бил много. След като съм практикувал бойни изкуства и съм участвал в куп битки, мога да ви уверя, че има ГОЛЯМА разлика. И от този опит от първа ръка научих разликата между това, да тренираш, за да се биеш, и наистина да се биеш. Разбрах, че въпросните елементи са важни, след като ме удряха, ритаха, блъскаха в стени и обстрелваха. От тази гледна точка, изниква въпросът: обръща ли внимание вашето обучение по тези проблеми? Наскоро се озъбих на един дебелоглав 4-и дан в една ТКД школа “Аз съм получил повече реален боен опит от една лоша нощ в бара, отколкото ти си придобил през целия си живот!” Изненадващо наистина, той не го прие много добре, но тъй като разговорът и без това не вървеше, не беше голяма загуба. Въпреки своята липса на опит от първа ръка, този глупак претендираше, че може да преподава самоотбрана! Това не значи, че неговият фокус не е ценен (според автора, има 4 фокуса на бойните изкуства - бой, спорт, дисциплина, здраве - виж статията му по въпроса - бел. прев.), но значи, че има ограничения за това, какво той е квалифициран да преподава. След като го наблюдавах не повече от минута, вече знаех, че нито той, нито някой от неговите ученици би оцелял срещу много от противниците, срещу които съм се изправял по баровете, улиците и канавките на Лос Анджелес. Един от най-големите проблеми беше, че - независимо дали съзнателно или от чиста наивност - тези хора тренираха, без да обръщат внимание на истинските проблеми, отнасящи се до действителното насилие. Елементите и проблемите, които те пропускаха, са това, което ще обсъдим тук. Разликата между теорията и практиката е, че на теория няма разлика! Това важи с пълна сила за този бизнес. Имам предвид - с такава сила, че потича кръв. Ако имате намерение да направите прехода от “бойни спортове” към “бойни умения”, трябва да запомните това. Има голяма разлика между доджото, ринга и някой, който ти се нахвърля в тъмен паркинг. Проблемите, за които говоря, надхвърлят всеки стил, предпочитание към определена дистанция, техника или система. Аз знам отговорите, до които съм стигнал за решаването на тези проблеми - но това е начинът, по който го правя аз, а не начинът, по който бих ви препоръчал да действате (макар че може и да е близък - бел. прев.) Това, което ви препоръчвам, е да признаете, че тези проблеми съществуват, и после да изпробвате това, което тренирате, срещу тях. В сигурността на доджото, поиграйте си с тези концепции. Ако не стане, значи няма да се получи и в истински бой. Много по-добре е да откриете това сред приятели, отколкото по средата на реална криза!

Бойни изкуства Vs бойни системи Vs самозащита

Друго, което трябва да имате предвид е, че различните системи имат различни цели. Полицейските системи, армейските системи и “цивилните” бойни изкуства имат различни цели, които са им присъщи, а следователно, имат различен “дух”. Точно както животните се развиват, за да могат не само да оцеляват, но и да процъфтяват в различна среда, така се развиват и тези системи. Обаче, също като животните, системите може да не се справят добре в среда, различна от тази, за която са създавани. Поради правните и обществени ограничения, не можете да се готвите за самоотбрана със същата психическа постройка, която имат членовете на елитните армейски части - когато им бъде заповядано да действат, те убиват без колебание и без последствия. Обратно, бойните спортове също не работят добре при тези условия. Отгоре на тези “социални реалности”, светът на комерсиалните бойни изкуства е миш-маш от политика, конкуренция за ограничен брой ученици, маркетинг, нарочно забавяне на подаването на информацията, за да се печелят пари от учениците, скриване на подробности от тази информация със същата цел, привличане / задържане на ученици с обещание да се “разкрие секретен бункай”, самовъзвеличаване, чувствителни его-та, наранена гордост и оплюване на другите системи и учители. Никога, никога не забравяйте, че комерсиалното училище по бойни изкуства е БИЗНЕС (очевидно - в лошия смисъл на думата - бел. прев.) ! Някой, който ви обещава да ви научи на "непобедима бойна система" прави пари не само, когато си дадете парите за неговата видео касета или семинар, а също и когато продължите да го правите, отново и отново. Това води до двете неща, които трябва да помните, когато търсите обучение по самозащита. Първото е изказано изразително от Р. Хайнлайн с думите “Майсторството в една област не води автоматично до умение в друга. Въпреки това, колкото по-тясно е полето на един експерт, толкова по-вероятно е той да вярва, че води.” Въпреки че вече съм говорил за инструктори по бойни спортове, които се смятат за квалифицирани да преподават самоотбрана, монетата има и друга страна. Тя е, че потенциалните студенти най-често вярват, че черният пояс означава всезнание относно тази материя. Не е вярно…както скоро ще видите. Второто нещо е свързано с това, което казах за конкуренцията в този бизнес и това, което едно училище трябва да прави, за да остане в бизнеса. Само защото някой е осми дан, не означава, че го е заслужил. Проблемите на “инфлацията” на степените сред комерсиалните школи , за да привличат клиенти, беше разгледан в книгата на Боб Орландо “Бойните изкуства в Америка” (Martial arts America”- преводът на заглавието е мой, защото не е издавана в България - бел. прев.).

Всички тези проблеми сериозно засягат не само качеството, а и полезността на това, което ви се преподава като самоотбрана . Обикновено вие трябва да внимавате в каквото и да е така наречено “обучение по самозащита” , което изисква не само години на посещаване, а и текущи плащания . Проблемът със самозащитата е непосредствен , значи такова трябва да бъде и решението. Главната разлика между реалистичната самоотбрана и фантазиите на различни майстори по бойни изкуства е проблемът на сложността срещу простотата .

Повечето “бойни изкуствоведи” (трениращи бойни изкуства, но пак ми харесва буквалният превод - бел. прев.) приемат , че в ситуацията на самоотбрана няма да има нищо сложно. Те обикновено си представят сценарий, в който те са нападнати от някой хърбав престъпник. С яростна серия на размазващи се във въздуха юмруци и ритници, те неутрализират подлеца и са освободени на място от полицията, защото това е очевидна самоотбрана. За нещастие , практически никога не става така.

Да започнем с това, че най-много насилие се случва между хората , които се познават един друг, и не е ясно дефинирано кой е “добрия” и кой е “лошия”. Статистиките показват , че е по-вероятно в крайна сметка да се окаже, че удряте някой, когото познавате, а не непознат. Защото е по-вероятно ескалиращ спор да излезе извън контрол, отколкото някой да изскочи от храстите и да ви нападне- следователно няма да има ясен критерий на чия страна е правото и на чия не е. Въпреки, че на вас може да ви се струва така - “той се държеше като задник” - вашите действия трябва да издържат подробно разглеждане от трети страни , включвайки това на вашите приятели, семейство, полицията и правозащитната система (ако не сте престъпник, не разчитайте на това, че “престъпниците ги пущат”; ако пък сте, това вероятно ви е известно, както ви е известно и какво да правите и без тази статия - бел. прев.).

Насилието не приключва, когато някое тяло падне на пода. Нито пък започва с нанасянето на първия удар. То се простира много и в двете посоки . Истинската сложност на проблемите, свързани с него, е извън възможностите на тази страница. Въпреки това, искам да ви дам първият “лакмусов тест” дали вашия треньор е човек, който наистина е запознат със сложните проблеми на реалната самоотбрана. Ако да, той трябва да бъде способен да ви посочи обширни материали за проучване и съвременни източници , които потвърждават неговата система и препоръки. Това значи, че той си е “написал домашното” по предмета . Ако той е неясен, когато го питате откъде идва информацията – или как точно го е научил, то тогава вероятно това не е точно така.

Това продължава в следващата точка. Разклоненията на който и да е конфликт, свързан с насилие, се простират далеч отвъд момента, когато някой е долу и не може да стане. Има сериозни легални ограничения върху нивото на сила , което можете да използувате, в зависимост от обстоятелствата. Преподаването на техники , които не работят в реална ситуация, е сериозен проблем, но да тренирате, като че ли всяко положение ще бъде сражение на живот и смърт е също толкова лошо – ако не и по-зле.

Вашето обучение по самоотбрана трябва да бъде ориентирано към разпознаване на ясно дефинирани нива на заплаха и използуване на подходящи отговори, организирани около стандартизирана и доказана скала от заплахи , сигнали за опасност, нива , подходяща употреба на сила и правни последствия – в противен случай вие сте подложен на също толкова опасност от вашето обучение по самоотбрана, колкото и от нападението

Най-важният съвет , който аз мога да ви дам, е : НЕ приемайте правни съвети от вашият сенсей / треньор - особено относно това, какво оправдава степента на увреждания, които оправдано можете да причините на някой, който ви нападне или какво ви подсигурява против съдебен процес или арест (освен ако е адвокат или полицай- но дори и тогава проверявайте! - бел. прев.). Има невероятно количество лоша информация, преподадена на учениците по тези проблеми . Ако имате въпроси, касаещи правнооправданата употреба на сила , говорете с адвокат или посетете курс по оправдана употреба по сила (доколкото ми е известно, в България няма такива курсове, освен, може би, за служителите на МВР - бел. прев.).

ЦЕЛУВКА

Въпреки, че проблемите, свързани с насилието са изключително комплицирани, физическите техники, които използвате, за да оцелеете, не трябва да са такива. Това ни води до следващия критерий за адекватно обучение по самоотбрана: добре известният акроним-ЦЕЛУВКА (на английски - K.I.S.S.= keep it simple, stupid!-"Прави го просто, глупако!" - бел. прев.). Базови ли са тези движения? Имам предвид, погледнете дали тези движения са едно- (или дву-) стъпкови техники, които можете да приложите при условията на болка, стрес, изненада и дива насрещна атака? Ако не е просто като камък - забравете го! Сложните и интересни движения се разпадат по съставните си части, когато някоя горила се опитва да играе степ върху лицето ти. Имате нужда от базово движение, което можете да приложите докато неочаквано те удрят, блъскат, събарят, борят и бъхтят (ама как звучи само…на английски - getting hit, slapped, tackled or mauled и признавам, че точно това ме затрудни - бел. прев.). Това не е доджото. Да бъдеш нападнат от някой, който има намерението да те нарани е стресиращо (това явно беше евфемизъм, мисля - бел. прев.) и - освен ако в “жизненият ви стил” се включва редовно да ви се случват такива неща - ще бъдете разтревожени, объркани и слисани ( и това също - бел. прев.). При това положение шансовете ви успешно да приложите някаква сложна техника за самоотбрана са между малки и никакви, а Малкия не е в града. Има и друга причина да го правите по най-простия начин: вашият нападател .

Популярен мит е, че човекът ще бъде изненадван от вашето съпротивление . А стига бе! Причината, поради която той ви е нападнал с изненада е - на първо място - за да успее по-лесно да сломи вашата съпротива . Той очаква вие да опитате да се съпротивлявате или да избягате . Ако вашият отговор не произвежда непосредствено и ефективно въздействие , той ще го игнорира и ще продължи да напада . Колкото по-прост е вашият отговор , толкова по-трудно е за него да го игнорира (припомням “правилото на сапьора”: винаги използвай възможно най-простото решение, за да има по-малко възможности нещо да се обърка - бел. прев.).

Петият критерий

Преценете, дали техниките, които сте учили зависят от това, дали размерите или силата ви са поне равни . С други думи , определят ли размерите и силата дали тези техники ще проработят или не ? Това се прилага и към двете страни , които са въвлечени в конфликта. Нека първо да разгледаме как този въпрос засяга вашият нападател . Тези техники щяха ли да работят върху по-силен опонент, който отказва да сътрудничи? Може ли той да “разбие” вашата техника само като ви притисне към себе си, втурне се към вас , блъсне ви във себе си или падне отгоре ви? Тези са най-популярните начини на разрушаване на техниките, които повечето така наречени курсове по самоотбрана предлагат - и те наистина го постигат успешно.

За разлика от турнир където има категории и правила , вие често ще се борите срещу по-големи и по-силни опоненти в истинския бой , така че вие трябва да знаете, какво работи и какво не работи против тях . Лакмусовият тест за тези техники е лесен : намирате най-големият и най-силен човек в доджото / залата и го карате да опита да обърка техниката по който и да е от четирите метода ( втурване , смазване , стискане или падане ) . Ако той може да я разрушава чрез "чиста" сила и маса , забравете този ход . И не се хващайте на общата хитрина по инструкторите, извиняващи лошите техники с " не го правиш правилно" (не, че не възможно и това - бел. прев.). Спомнете си “правилото на целуващия се сапьор” ! Ако не можете да го направите в доджото, то определено няма да се получи в “реална ситуация”.

Сега нека хвърлим един поглед върху същият въпрос от ваша гледна точка . Е ли ефективността по тези техники, основана на вашата сила ? Твърде много техники на бойните изкуства разчитат по превъзхождащата сила на мъжа в горната част по тялото (“горния пояс” - бел. прев.). Ако сте малък мъж или жена , огромен брой техники , базирани по сила, просто няма да ви вършат работа .

Също така определени ходове работят по-добре за големи хора , докато други работят най-добре за по-малки . По-лесно е за малък човек да “влезе в краката на опонента” и да го извади от равновесие, отколкото е за по-голям човек да направи същото. В същия дух , по-голям човек може по-лесно да извади от равновесие по-малък чрез удар надолу в горната част по стернума (гръдната кост - бел.ред.). Същата техника обаче, е много трудна за по-малък човек да приложи върху по-голям .

Настоява ли вашият инструктор, че една техника е подходяща за всички? Не е така, и вие трябва да тренирате това, което работи най-добре за вашият определен размер , сила и телесен тип .

Динамични атаки

Шестият въпрос е този : тренирате ли да се справяте с динамични атаки? Динамичният елемент на нападение също трябва да бъде включен във всяка техника за самоотбрана , която учите . За разлика от доджото, вашият нападател най-вероятно няма да стои пасивно. За нещастие , голяма част от обучението по самоотбрана е построено съгласно тази ненормална идея. Нападението е бърз динамичен процес с няколко неща случващи се едновременно, или в най-добрия случай - бързо едно след друго.

Това, което вие трябва да правите за да се защитите успешно зависи от елементи, които няма да станат ясни до момента на самата атака , но ще бъдат там . Ефективното обучение по самоотбрана не трябва да бъде основано на идеята " ако се случи А, вие правите Б." По-скоро , най-доброто възможно обучение – трябва да е фокусирано върху " ако този вид неща се случва , тук са два или трите най-често срещани начина, по които се случва ." След това тренирате да разпознавате и контрирате тези важни “вариации по темата”.

Основен пример на не-трениране за този динамичен елемент може да бъде намерен в начина, който преподават в много училища за измъкване от “мечешка прегръдка” изотзад . Ако сте сграбчени по този начин обаче, вашият нападател няма само да стои там както прави партньорът ви при изпит за колан . Едно от две неща незабавно ще се случват : или ще бъдете блъснати напред за събаряне, или ще бъдете повлечени назад (или направо вдигнати ) и тръшнати на земята . Това, което трябва да направите, за да се измъкнете зависи от това, какво се случва . Пробвайте тези техники за измъкване, които вече знаете, при тези динамични условия, и вижте как се справят .

Може би най-доброто сравнение, за да можете да разберете динамичните атаки е да мислите за тях като за кръстопътища. От тази точка , има много различни посоки , в които може да се отиде. Всъщност , по-добрата аналогия би била на разпределителна станция на железницата, където всеки коловоз се разклонява в много други. Вие идвате от една посока , но положението може да се насочи в коренно различна. Проблемът е , че няма да знаете накъде ще се насочи, докато не се озовете в центъра по събитията. Осъзнайте , че истинската атака е динамичен процес , който се променя постоянно . Това, което беше валидно секунда по-рано е вече в  графата “вчерашни новини” . Промените следват толкова бързо, а вие трябва да бъдете способни незабавно да разпознаете , на кой коловоз се намирате, за да откриете ефективен начин за контриране. Има достатъчно елементи , отнасящи се до тази идея, така че може би е по-добре да мислите за тях като за "динамичното семейство." Следващите няколко части ще бъдат посветени на различните членове на това семейство и как те могат да повлияят на успеха или неуспеха на вашите опити за самоотбрана . За момента обаче, нека се срещнем с “главата на семейството”. Динамичната природа на реалната атака , е скрита в "и"-то, което променя “атака” в “атаки” (на английски е “s”- казвам го, защото някои хора, прочели това, ме обвиниха, че аз съм измислил сравнението - бел. прев.). Вашият нападател вероятно ще продължава да напада, а това значи , че вие ще бъдете изправени пред серия от атаки, следващи една след друга, както вълните блъскат по брега . И той ще продължава да прави така докато или той спечели, или вие направите нещо по въпроса. Ето защо “правилото целувка” е толкова важно : докато вие правите нещо , той също прави нещо! Техника, която ви извежда в безопасна позиция ви защитава само от една атака . Тя не прави нищо, за да предотврати неговата следваща атака . Не я предотвратява и вашата контра-атака, особено ако се сблъска в неговата следваща атака, а тя вече идва . Това не е дори съзнателен блок срещу вашата контра-атака . Повече прилича на две коли, сблъскващи се на тесен завой . Те просто са там по едно и също време . Когато това се случи , повечето хора замръзват в шок, защото нямат идея какво да правят после . Шокиращо е колко често "техниките за самоотбрана" се провалят поради тази елементарна причина. Трябва да реагирате на това, което се случва във вашия случай, а не на някаква мъглива " средна стойност " където вашият нападател ще стои там и ще ви позволява да го удряте.

Това е един от проблемите при справянето с динамични атаки.

Променящи се обстоятелства

Може би единственият постоянен елемент във всяка атака е, че положението се променя непрекъснато . Ако вие сте неспособни или нетренирани да се приспособявате към тези промени за части от секундата ... можете да бъдете сериозно наранени , въпреки самоувереността , влята ви от курса по бойни изкуства . Обучението трябва да бъде замисляно да се справя не само с неговата основна атака , но и с множеството разнообразни вторични елементи, които няма да станат ясни, до началото на атаката. Именно този сбор от второстепенни проблеми, правят защитата ефективна или не. Те също ще определят дали ще трябва да бъдете изпратени до най-близката болница .

Много от така наречените техники за самоотбрана се упражняват срещу сътрудничещ, статичен опонент - който напада само веднъж . Това просто не се случва в живота . Човекът , който ви напада не е на ваша страна , и той ще прави всичко, което е по силите му за да може не само да ви нарани, но и да ви попречи да се защитите ефективно. Ето защо “готовите хватки” са практически безполезни за самоотбраната в реалния живот . Вашият нападател не ще ви съдейства и няма да прави това, срещу което “хватката” е предназначена да работи.

Това също се отнася за много така наречени "бойни системи " , които се гордеят с умението си да “предизвикват реакция” . Няма гарантиран начин да се предизвика определена реакция от страна на опонента . Много полицаи са открили, след като са били блъснати в някоя стена, че не всеки има една и съща степен на чувствителност в различните " болезнени точки." Това, което ще повали един човек, може само да разяри друг . Въпреки че някои техники имат по-добър шанс от други да създадат желаната реакция , в най-добрият случай имате около 80 % шанс да постигнете желаната реакция от какъвто и да е вид. Ако вие не планирате какво ще правите в другите 20 % от случаите, автоматично ще продължите със следващият ход на комбинацията.

За нещастие , понеже вашият първи ход не е създал желаните от вас резултати, току-що сте реагирали без да мислите. Необходимо е да запомните винаги да гледате дали вашият предишен ход е постигнал желаният резултат, преди да преминете към следващият етап.

Може би най-добрият съвет , който аз мога да ви дам за предизвикване на реакция или използване на “готови хватки”, се съдържа в популярният израз, че " 90 % от проблемите се причиняват от 10 % от хората ." Важното в това изказване е да разберете, че техники , които са замисляни да работят върху "нормални " хора, са хубави и елегантни ... само че хората , срещу които вие ще трябва да се изправите, няма да са от нормалните . Те са част от останалите 10 %. Това значи , че те често ще имат умението, духа, способностите или (/и) опиянението да направят онези 20 % шанс техниката да не проработи по-близки до 70 или 80 % . Затова не можете да включвате "на авто-пилот" каквато и да е техника за самоотбрана . Вместо това, трябва да обръщате внимание на промените и да се приспособявате към променящи се и неочаквани обстоятелства . Ето защо трябва да бъдете много внимателни към каквито и да било сложни , наизустени серии или техники от типа “ А ще го накара да направи В”, които ви се предлагат като самоотбрана

Инерцията

От всички проблеми в “динамичното семейство”, това е най-голямото “проблемно дете” : инерцията на вашият нападател . Инерцията е дефинирана като скорост по маса ( М = m х V ) . От гледна точка на самоотбраната , това значи , че неговата цяла телесна маса се придвижва към вас при определена скорост . Когато някой ви напада, не само юмруците и краката му идват към вас – движи се цялото му тяло ! Ако вие не направите нещо по въпроса , той ще се сблъска с вас . И ако вие тежите 55-60 кг., а той тежи 100 кила... ами ... направете си сметката!1

Повечето спортно-ориентирани обучавани бойци (какво има предвид автора под “спорт” можете да прочетете в друга негова статия на сайта - бел. прев.) се научават да не се нахвърлят сляпо на квалифицирани опоненти на боксовия ринг. Такива тактики не помагат да се спечелят срещи, основаващи се на победата по точки (и във фул-контактните стилове също не всяка победа е с нокаут - всъщност повечето не са - бел. ам. ред.). Затова , има тенденция да не се обръща внимание на този проблем при тренировките. Колкото по-висока степен / колан имате, толкова по-вероятно е да се отдалечавате от това и работите върху по-сложните елементи на бойните спортове. Но уличният бияч не се интересува от точки – той иска само да ви докопа и да ви нарани толкова зле, колкото му е по силите. Ако трябва да поеме няколко удара за да го направи, така да бъде.

Когато някой такъв ви се нахвърли, ще откриете колко нискоефективни са юмруците и ритниците за спиране по инерцията на тялото. Въпреки, че много занимаващи се с бойни изкуства автоматично ще помислят , че говоря за граплърите, те са най-малкият ви проблем (доста объркващо, защото на български единственият възможен превод на “грапплинг” си е пак “борба”- или поне аз не успявам да измисля друг вече няколко месеца - бел. прев.). Футболисти (има се предвид американският футбол, очевидно - бел. прев.) , борци и почти всеки голям опонент често ще разчитат на изблъскване с превъзхождаща маса. Ранните UFC-турнири не доказаха превъзходството на граплинга. Това, което те доказаха беше наличието на грамаден пропуск в отбраната на повечето удрящи стилове срещу директно нахвърлящи се отгоре ви нападатели.

Лакмусовият тест, който ще покаже дали това, на което ви учат, включва методи за справяне с инерцията е лесен . Накарайте някой едър мъж да сложи толкова много протектори, колкото може и да ви се нахвърли . Няма значение дали ще опитва да се бори с вас или ще се нахвърля, замахвайки силно с юмруци . Ако ви събори или ви “отупа праха" , очевидно не са ви научили как да се справяте с противниковата инерция.

Това не значи, че “граплърите” са непобедими – значи, че да се стои и спира инерцията на цялото тяло на опонента с юмруци или ритници не работи много добре . Решението е другаде.

Оръжия

Друг проблем , който трябва сериозно да премислите при анализа на вашето обучение по самоотбрана е използването на оръжия . Това е истинският свят; лошите не само носят оръжия , но и са повече от готови да ги използуват . Единственото нещо , което средният човек разбира по-зле от количеството на уврежданията, които едно оръжие може да причинява, е колко невероятно бързо то може да го направи .

Именно при самоотбрана срещу оръжия споменатите по-горе в статията елементи придобиват пълното си значение . Двата най-важно са “целувката” и динамичните атаки - вашето решение трябва да бъде бързо, елементарно и гъвкаво . Противникът ви няма да стои като статуя след като ви наръга, нито ще нападне само веднъж . В никоя друга област на самоотбраната проблемът на дезинформацията не представлява такава опасност за учениците, т.е.- за вас. Съществува един самоподдържащ се мит сред изучаващите стилове на невъоръжена борба, че сложните движения на бойните изкуства работят против въоръжени нападатели .

Това просто не е вярно.

Има един наистина лесен начин да се докаже това . Опитайте да направите каквато и да е техника от така наречените “защити срещу огнестрелно оръжие”срещу воден пистолет и дайте на вашият партньор ясни инструкции да стреля при първият знак на съпротива . Същото става и за “обезоръжаваният човек с нож”. Взимате гумен нож, стари дрехи и червило, с което намазвате върха и ръба на “острието” . След това накарайте вашият партньор да опита да ви нареже на филийки-да атакува не веднъж, а толкова често колкото може . Сметнете минимум по шест седмици в болницата време за възстановяване за всяка черта , която получите, и възможна смърт за всяко влажно петно от върха.

След като съм оживял в няколко реални схватки, включващи употреба на оръжие, позволете ми да ви кажа от позицията на опита: не можете успешно да се биете срещу оръжие с голи ръце! Като казвам “биете” имам предвид да стоите там и да участвате в продължителен конфликт. Или трябва да бягате много бързо веднага, щом видите оръжието, или с най-много две движения да оставите нападателя в безсъзнание или умрял. Каквото и да е друго най-вероятно ще доведе до вашата смърт. Ако не ми вярвате, опитайте сами да се убедите колко бързо можете да бъдете "застреляни" с воден пистолет .

Между другото , причината за нараняванията на противника ви, колкото и да са сериозни, е пак опита ви да избягате: просто ако нямата друг начин за бягство, ще минете и през него, щом се налага- но няма да стоите там и си разменяте удари . Повечето пъти , обаче , ще можете просто да избягате . Ако вашият инструктор ви учи на нещо различно, каквото и да е то, освен да избягате, когато става въпрос за конфронтация с използване на оръжия по оръжия , той просто ви готви да бъдете или убити, или изпратени в затвора .

Многочислени опоненти

Следващият критерий , който е изключително важен за реалната самоотбрана е: тренирате ли да се справяте с многочислени опоненти ? В наши дни, “едно зло рядко идва само”! Ако не тренирате редовно да се срещате поне с двама опоненти , тогава това, което вашият инструктор нарича самоотбрана, е по-скоро нещо друго (виж статията за 4-те фокуса на бойните изкуства от същия автор на неговия сайт - бел. прев.).

Пробвайте да излезете на ринга/тепиха/татамито с двама “бронирани” (с протектори) опоненти , които нападат едновременно . И продължавайте дори ако стигнете до бой на земята . Това упражнение ще направи чудеса, за да ви покаже какво става за самоотбрана и какво не . То ще ви покаже не само проблемите с неефективните спортни удари , но и ще ви даде достатъчно примери за сериозните проблеми , породени от опитите за борба в партер срещу многочислени опоненти.

Един от ключовите елементи на доброто обучение срещу оръжия и/или многочислени опоненти е наблягането не върху битката, а върху измъкването . Вие се биете с опонента точно толкова дълго, колкото е необходимо, за да намерите изход . След това бягате! Въпреки че много “експерти по бойни изкуства” обичат да задават въпроса "а какво да правим, ако сме обкръжени? " Сори, но истината е, че много рядко може да се случи бягството да е невъзможно. Освен ако сте в задънен коридор с 15 нападатели , подредени в редичка и идващи да се бият с вас , всичко , което е необходимо, за да избягате, е да създадете процеп в редиците им и да избягате през него . Ако това не ви звучи “героично” , помислете за момент по този начин: така успявате в една трудна ситуация да опазите кожата си цяла и всичката си кръв в тялото, където й е мястото.

Околна среда

Следващият проблем , за които трябва да държите сметка е, до каква степен вашето обучение по самоотбрана се съобразява с околната среда .

Как (и дали) вашите техники за самоотбрана биха работили в различен терен или климат ? Можете да изпробвате това просто, като излезете извън доджото. Вали ли сняг там, където вие живеете ? Опитите да изпълните ритник на лед е покана за провал.

Нападателят ще носи ли тежко палто , което ще действа като протектор против вашите удари? Можете ли да изпълните тези техники в тежки зимни дрехи? И просто как вашето обучение по самоотбрана държи сметка за различни физически условия ? Изпълнението на дадена техника в открит доджанг ще бъде коренно различно от начина, по който те ще работят в ограничен коридор . Някога тренирали ли са ви, да се защитавате на стълбище ? Какво ще кажете за битка, при която сте на различни равнища-например, противникът ви е по-високо на хълма? Как вашият крачен маньовър се справя с набраздена, неравна повърхност-дупки, издатини, чакъл или каквото и да е друго? Или приемате , че околната среда няма особен ефект върху това, което работи при самоотбрана?

Принцип срещу техника

Последният проблем може да звучи доста езотерично, но всъщност това е “лепилото”, което свързва всичко това в едно цяло: на принципи ли се основава вашата самоотбрана, или на техники?

За да разберете важността на този въпрос , първо трябва да разберете разликите между техники и принципи . Техниката е специфичен набор от движения , които работят при точно определени обстоятелства ( т.е. той стои така , протяга си ръката по този определен начин , и вие правите това ) . При тези условия , тази техника работи добре . Ако обаче човекът отсреща си премести крака , техниката ще се провали - защото условията са се променили . По-лошо , вашият нападател може никога да не застане в “перфектната” позиция .

Принципите , обаче , са основните преднаставки и правила , от които произлизат неограничените по брой техники . Тези елементи остават неизменни, без значение какво се случва. Ако вашето обучение е ориентирано към техниката , а не ви нападнат по точния начин , срещу който са ви научили да се справяте , вероятно ще загубите. Техниките ви ще се провалят , и ще бъдете наранени . С обучение, основано на принципите обаче, вие можете да реагирате на текущото положение и да се приспособявате в момента, в който положението се промени.

“Светклината в тунела” за вас е да осъзнаете, че повечето инструктори , или несъзнателно или , в по-добрия случай , съзнателно разбират принципите . Ето защо те могат да ползват техники, които не работят за вас . Когато нещата започнат да се объркват, те автоматично нагласят това, което правят, за да го накарат да работи . Вие не можете да правите това освен ако не разбирате принципите зад техниката . Зависи от вас , ученика , да “тормозите” вашия инструктор, за да ви научи как да правите същото.

Колкото и да наблягам на важността на обучението, базирано на принципи, пак няма да е достатъчно! В тази единствена концепция , всичко , което споменах в досега, се включва в едно голямо цяло. Сега вече, ако условията се променят , кой го е грижа ? Той си премества крака ? Това просто значи вместо натиск по този начин , вие избутвате по онзи. Той решава да спре да удря, а да се втурне? Така ли ? Е, вие знаете как да се справяте с инерцията на опонента . Той има оръжие или (/и) няколко приятели ? Вие просто променяте стратегията (в превод: бягате!-бел. ам.ред.). Относно всичко останало , ако разбирате принципа, вие можете да създадете ефективна техника, за да посрещнете всичко, което се случи - и да го направите ad hoc (“за случая”-бел. прев.).

Боят и самоотбраната са вечно променящи се, флуидни положения без готови решения. Вие трябва да знаете още от самото начало, защото толкова много от така нареченото “обучение по самоотбрана” приема, че такива има. Това е защото то обикновено се преподава от (и на - бел. прев.) хора, които никога не са “виждали слона”. Без подкрепата на опита от първа ръка, те не могат да знаят какво те пропускат в това, което преподават .

Въпреки че този списък от никаква гледна точка не е пълен, това, което аз се опитах да направя, беше да ви покажа фактори, които имат критично влияние върху реалната самоотбрана . Ако елементите , за които говорех, не са включени във вашето обучение от самото начало , значи ви преподават спортен стил, а не такъв за самоотбрана. Въпреки, че няма нищо лошо в бойните спортове , без тези елементи, не можете да ги използвате за ефективна самоотбрана.

Като завършек, припомнете си моето правило #2 за Приложна Самоотбрана: “Тренирайте за това, което се случва най-често, и ще бъдете способни да се справите с по-голямата част от това, което се случва” .

Най-вече , не приемайте нещо толкова жизненоважно като самоотбраната на доверие. Изследвайте концепциите . Задавайте въпроси . Пробвайте ги навън с по-големи , по-силни съученици , както и по-малки , по-бързи партньори. Времето , в което да откриете “дали наистина работи", е докато сте в доджото , не в някоя тъмна алея.

1/ В оригинал: “ако вие тежите 130 фунта, а той-210”, но си позволих да ги заместя с най-близкият им еквивалент в килограми, който дава кръгло число. Ако някой се интересува: 1 фунт е равен на приблизително 0.45315 кг.-бел. прев.

2/ Тук автора има предвид собствените си книги, които - за срам на българското книгоиздаване - не са излизали в България - бел. прев.

Сайтът на автора Марк Мак Йънг е: http://www.nononsenseselfdefense.com 

Заблуди относно боя с нож
05 Октомври 2017 г. 01:34:19
Kiril Hinkov


Заблуди относно боя с нож

От Марк МакЙънг

Превод: Асен Георгиев

Има много така наречени “експерти”, които претендират, че са способни да ви научат на защита срещу нож и/или на бой с нож.Проблемът е, че повечето от тях преподават “преработени” бойни изкуства, обикновено от филипински произход. Въпреки, че аз уважавам бойните изкуства на други култури, вие живеете там, където живеете-и шансовете са на страната на това, че не живеете в култура, свързана с ножовете. А от там следва, че това, което правите относно ножовете трябва:

А) да работи срещу начина, по който е най-вероятно да бъдете атакувани с нож във родната си страна и

В) ако проработи, да не стане причина да бъдете осъдени за убийство или отнемане на човешки живот (в българското право не съществува такова разграничение-бел. прев.)

Въпреки че точка втора е важна, тя се превръща в проблем само, ако успеете да се справите с предхождащата я. За нещастие, съдейки по това, което съм виждал със собствените си очи и съм срещал, работейки с учениците на т.нар. “експерти по ножовете”, да се справите с първата задача може да е много по-тежко, отколкото си мислите. Казано простичко, повечето нападения с нож са опити за убийство с нож, те се случват при радикално различни условия от тези, които са налице, когато някой се бие с нож. Аз съм изказал мнението си за други “инструктори по бой с ножове” на друго място в този сайт, целта на тази страница обаче е да се научите да избягвате някои от най-често срещаните “капани” в материала, който се преподава.

О да, още нещо…винаги помнете-на опасност е изложен вашият задник, така че не позволявайте на никого да ви казва, че нямате право да питате за тези неща или да мислите сами.

Лъжа #1: ще имате време да извадите собственото си оръжие:

От всичките случаи, в които съм бил нападан с нож, само в един можах да извадя собственото си оръжие. А аз не носех сгъваем нож, а нож в кания, с който се бях упражнявал дълго за бързо изваждане. В кризисна ситуация можех да го извадя и използвам за малко повече от секунда. Това не са празни хвалби-демонстрирам го на много от моите учебни касети. И въпреки тази скорост, когато бивах нападнат нямах време да извадя своя нож-с изключение на един-единствен път, когато скочих назад, за да спечеля място.

Причината е, че докато разбера, че има нож, вече бивах нападнат с него.

Неотдавна участвах в обсъждане на случая с един млад байкер, който е бил буквално “издухан” от стола си в бара с изстрел на ловджийско чифте. Това, което ме смущаваше в случая беше, че е бил замесен в стълкновение по-рано в същия бар и е останал там, подписвайки смъртната си присъда. Всъщност, както един австралийски баунсър правилно отбеляза, тези животоспасяващи уроци обикновено се научават на възраст между 18 и 24-а тези, които не ги научат или нямат късмет, не оживяват по-дълго. Само младите и неопитните допускат някои видове грешки.

По-голямата част от обучението по “бой с ножове” се основава на предположението, че вече сте успели по някакъв начин да се сдобиете с острие в ръката. За да сме напълно честни, ако ви нападне някой млад боклук, абсолютен некадърник или някой, който е размахвал ножа за да ви накара да отстъпите, може да имате време да извадите собственото си оръжие.

Ако обаче си имате работа с някого, притежаващ някакъв опит, “улична мъдрост” или лукавство, няма да успеете да извадите собственото си оръжие, когато бъдете нападнат. Срещу такъв противник, просто няма да имате достатъчно време. Той няма да покаже собственото си оръжие преди да нападне. Така е, защото тези, които са достатъчно тъпи да размахват оръжие в места, където оръжията са често срещани, просто не живеят достатъчно дълго.

А това е точно каквото вие очаквате да направи, за да можете да извадите собствения си нож и да го победите.

Лъжа #2-че това ще бъде “бой” с ножове.

Малко преди смъртта му, седях в едно събрание на НСА (Националната Стрелкова Асоциация на САЩ-бел. прев.) с полк. Рекс Епългейт, “бащата” на американската военна система за работа с нож. Обсъждахме “модата” на боя с ножове от която ние, като “стари кучета” в областта, бяхме едновременно приятно и неприятно изненадани. Той обобщи проблема с това, което се предлагаше като работа с нож, с “Те учат да се дуелирате”. Под “дуелиране” той имаше предвид да стоят един срещу друг, със същото оръжие, и да опитват да се убият един друг като цивилизовани джентълмени.

Не искам да съм “носителят на лоши вести”, но причината някой да използва оръжие срещу друго човешко същество е, че цели да наклони везните в своя полза. Хората не използват оръжия, за да се бият, те ги използват за да победят. Последното нещо, което който и да е нападател иска да направи, е да се изправи срещу вас със същото оръжие. Ако искаше да се бие, той не би ви нападнал с оръжие от самото начало. А ако знае, че имате нож, ще ви нападне с по-голямо и мощно оръжие, за да се подсигури, че няма да спечелите.

Едно от нещата, за които аз лично уважавам “Кучите братя” (“Dog brothers” на английски-имат сайт в интернет, ако някой се интересува-бел. прев.) е, че те експериментират със състезания с нееднакви оръжия. *Това* е реално. Вадите нож и той вади бухалка. Вадите бухалка и той вади пистолет. Не става дума за бой, просто използвате превъзхождащо оръжие, за да неутрализирате противника. И го правите преди той да направи същото с вас.

Доколкото вашият опонент е засегнат, това не е битка, това е убийство. Той няма да стои пред вас и да си разменя удари/посичания. За съжаление, това е фантазията, която много “инстуктори по бой с ножове” предлагат. Последното нещо, което искате да направите, е да се опитвате да се “биете”.

Друга причина, поради която трябва да изхвърлите идеята за “бой с ножове” от главата си, е, че в много щати (и в България също, макар и по друга теоретична обосновка-бел. прев.) съществува едно такова отношение, че “боевете по взаимно съгласие” се решават най-добре, като се хвърлят и двамата участници в затвора. Вярно е, че имате право да се защитите от нападение, но ако решите да се биете с някого, това вече не е самоотбрана, и ако използвате смъртоносно оръжие срещу някого в “бой с ножове”, който сте можели да избегнете, ви очаква цяла банда проблеми. Е, освен ако би ви допаднало да бъдете изнасилени от някоя банда под затворническия душ.

Лъжа #3 ”Ами ако ме обградят?”

Здравият разум ни казва, че боят с ножове е опасен. И все пак, като куче, обикалящо бърлогата на мечка-когато по-умната му част знае, че не трябва да буди спящата мечка, но друга, по-инстинктивна част го кара да го направи-много хора, които тренират бой с ножове се водят от едни и същи скрити желания. Един от най-големите проблеми, подтикващи тези хора, е: “Ще мога ли да се справя?”

За разлика от кучетата, обаче, човешките същества имат спосбност за самоизмама и разсъждение. И един от начините по които се самозаблуждаваме е да си измисляме ситуации, в които ще ни е позволено да проверим “дали ще се справим”. Такива хора отказват да възприемат идеята, че боят с ножове е лоша идея. Всъщност, те като че ли буквално си търсят извинение да участват.

Един от най-силните индикатори за този начин на мислене е реакцията им, когато им се каже да бягат вместо да се бият с ножар. Буквално следващите думи, които ще излязат от устата им, ще са: “Ами ако съм обграден и не мога да избягам?” Има много подобни извинения, които могат да използват, и всички те започват с “Ами ако…” “Ами ако съм със стари хора (или деца) и не мога да избягам?”, “Ами ако не съм във форма (или контузен) и не мога да избягам?". Във всеки случай, от всички въаможни варианти, те се фокусират върху този, който изисква те да останат и да участват в бой с ножове.

Истината е, че е невероятно трудно да “притиснеш в ъгъла” някого, ако той е решен да се измете по най-бързия начин. Не на последно място, защото той ще използва лицето ти за трамплин, или ще се изплъзне и през най-малката дупка.Въпреки това, ако нежеланието му да използва физическо насилие е по-силно от желанието му да се измъкне, става много лесно да притиснеш човека в ъгъла. Ако попитате който и да е опитен полицай, санитар в лудница за опасно луди, или подобен субект, с кого биха предпочели да се разправят, с някой който иска да се бие с тях, или с някой, който би ги прегазил, за да се измъкне, всеки от тях ще ви каже, че би предпочел първия. Те знаят, че той ще им причини повече травми и ще е по-трудно да бъде победен. Причината е, че той е изцяло насочен към постигането на една цел, докато този, който е позволил да бъде “обграден”, все още ще е раздвоен и като следствие, няма да е способен да се бие с пълния си капацитет. А точно това е необходимо, за да оцелее в ситуация като тази, в която “няма победител”.

Това е истинската опасност с този начин на мислене. Понеже част от вас иска да знае “дали можете да го направите”, можете подсъзнателно да се заблудите-да не вземете необходимите предпазни мерки и да игнорирате сигналите за опасност. Гордостта и егото могат да те заблудят какво правиш, докато не стане твърде късно. Щом веднъж попаднете там, обаче, животът ви - ако не свърши въобще - ще бъде напълно разрушен.

Не си фантазирайте за ситуация, в която може да ви се наложи да използвате уменията си за бой с ножове, защото може това да стане причината да попаднете в такава, като се самозаслепите за възможните пътища за бягство.

Лъжа #4: Ще бъдете нападнати по определен начин.

Има една демонстрация, която правя по време на семинарите си по бой с ножове. Намирам практикуващия филипински стилове с най-висока степен на семинара и го помолвам да се защити от моята атака. След това изпълнявам една добре балансирана, бърза и предпазлива атака. Това е “позволена”, бърза атака, и човекът обикновен я блокира. След това го моля да блокира следващата атака-прицелена на същото място. И използвам срещу тях “затворническото втурване” (“the prison yard rush”-аз по-добре не можах да преведа, но в случай, че някой знае за какво става дума-е, за това става дума -бел. прев.). До ден днешен съм “изкормил” всеки от тях.

Защо ли? Ами те са напълно различни атаки.

Преди много години Дон Пентакост написа книга, озаглавена “Put 'em down, take 'em out: Knife fighting from Folsom Prison”. В нея Дон обяснява как се извършват истинските убийства с нож в “затворите с максимална сигурност”. С това, което каза в тази книга, той, меко казано, оскърби безбройни “бойни изкуствоведи”, които и до ден днешен говорят за нея с пренебрежение. И са прави, като изключим една малка подробност: “затворническото втурване” е точно това, което използвам, за да “изкормя” много от тях. Не е изтънчена атака, но е много популярен метод за нападение с нож в САЩ.

Филипинските стилове (Арнис, Кали, Ескрима и т.н., тези имена са най-популярни, затова ще използвам Кали-бел. прев.) се основават на допускането, че ще се изправите срещу обучен “ножар”. Проблемът с това допускане е, че не веки ще ви атакува по начина, по който би ви нападнал някой, обучен на филипински стилове. А това е проблемно, защото контриращите техники на Кали са проектирани да работят срещу начина, по който би ви нападнал някой, обучен в Арнис. Срещу този вид атаки, контраатаките на Ескрима работят перфектно.

Проблемът е, че в Западната култура обикновено, ако някой ви напада с нож, той се опитва да извърши убийство. Той няма да “спазва дистанция”, опасявайки се от вашето оръжие и бойни умения. Вместо това ще се опита да ви смаже и бързо да убие, без да подбира средствата. Такава атака е тотално различна от добре балансираните, “течащи” атаки на Ескрима. А това е различно от това, как някой от Италия би ви нападнал с нож. Също така е различно и това, как някой от Венецуела би ви нападнал с нож. А някой бразилец би ви нападнал с нож по друг начин. Човек от Южна Африка би ви нападнал по още по-различен начин. А някой китаец би ви нападнал по тотално различен начин. Знам го, защото съм пътувал по света и съм срещал системи за бой с ножове от всички тези места.

Знам, че тези, които предлагат обучение по бой с ножове, би го отрекъл, както и някой, който не е виждал тези други системи, но все пак: това, че знаете как да се справите с една от тях, не значи, че знаете как да се справите с друга. Всички те са различни, и всички са еднакво смъртоносни. И тези различия МОГАТ да ви струват живота.

Лъжа #5 ”И тогава той ще стои пасивно докато го “дялкате”…”

Точно както в списанията и в тренировъчните упражнения.

Това, което малко хора разбират, е, че хаотичното удряне с цел защита, когато противникът държи нож, може да е също толкова опасно, колкото и прицелената атака-и дори повече, поради непредсказуемата си природа. Ако “режете някого на парченца”, неговите защитни движния могат да ви наранят-особено ако размахва оръжието си, опитвайки се да спре следващата ви атака.

Виждал съм прекалено наблягане на защитата преди сближаването, и сериозни пропуски след сближаването-а всяка от тези грешки ще е достатъчна, за да в пребият, ако не и по-лошо.

Между другото, това е без да отчитаме факта, че той може да не иска да ви остави да го “дялкате” и да направи нещо различно, след като първата му атака се провали. Като например да нападне отново по различен начин. Или ако атаката е успяла, да продължи да напада.

Битката не е никога статична…и неговата способност да се движи означава, че е способен и да ви нарани…и да го направи преди да успеете да приложите вашите наистина прекрасни движения.

Лъжа #6 ”Капаниране и отнемане”

“Изтръгването на отровният зъб на змията” е нещо, което често се преподава на по-високите нива. На учениците се преподават сложни, фини движения, за да могат да избият ножа от ръката на нападателя, или да го “отрежат” от нея.

Има само един проблем с това, шансът ви да го изпълните успешно е колкото на снежен човек да оцелее в Ада (“a snowball’s chance in hell of making it work-в оригинал. Бел. прев.) Истината е, че това са, както ги наричаме, “зелени техники”- Те нямат много общо с реалната защита срещу нож, но са идеални, за да задържат ученика обвързан със системата и плащащ пари (които в САЩ са зелени, откъдето идва и термина “зелени техники”-бел. авт.). Тези техники разчитата на това, че нападателя ще се движи по “този начин” и следователно ще бъдете в перфектното положение за изпълнение на техниката.

Всъщност дори и по-старите майстори ще ви кажат, че тези техники залагат на чист късмет и подходящият момент. Но въпреки това, на тези техники се набляга най-много при обучението, често в ущърб на по-ефикасни техники за приключване на конфронтацията. Накратко, те тренират елементите, като че ли това са най-важните елементи от най-високата степен на изкуството. Наречете ме тъп, но аз смятам, че да се измъкнеш жив е най-доброто доказателство за умение, а не това, колко сложни и изящни движения познаваш.

Всъщност, ако нападателят не е невероятно пиян или невероятно бавен, шансовете да хванете ръката му и да изпълните всички тези прекрасни ключове и контролиращи движения са много, много мижави. Освен това най-вероятно няма да успеете да контролирате ръката на диво съпротивляващия се противник с една ръка, което означава, че той вероятно ще успее да се освободи и да ви причини някакви увреждания.

Това, обаче, повдига проблем, за който споменах мимоходом по-рано. Често виждам да се набляга прекалено на контролиране на опонента, за да можеш да се приближиш безопасно. Суровата реалност е, че не можете да контролирате напълно някого на такава дистанция. Има неща, които можете да направите, за да получите моментно преимущество, но то далеч не е същото като пълен контрол.За нещастие, виждал съм прекалено много хора да се опитват да установят контрол, за да “влязат” безопасно. Моят опит сочи, че не можете да го направите.Това, което можете, е да създадете откриване, за да влезете и после да му попречите да контрира. Но ако се опитате да стоите на дистанция, докато стане безопасно да влезете, ще получите повече наранявания, докато чакате идеалния случай.

Отгоре на всичко, има нещо, което е дори по-неприятно. ОК, по-неприятно е само, ако не обичате да си вземате душ с татуирани момчета наоколо. След като обезоръжите противника-с ключ или със собственото си острие, ако продължите да използвате нож срещу него, това вече не е самоотбрана, а опит за убийство и т.н. (в нашето право това е убийство при превишаване пределите на неизбежната отбрана, чл. 118 НК, 3-8 години…бел. прев.)

Лъжа #7 ”Био-механично рязане”

Технически погледнато, това не би трябвало да е изобщо в този списък. Първо, аз уважавам Брам Франк, и второ, това е разумна концепция. Срязването на мускули, нерви и сухожилия ще унищожи/намали двигателната способност на опонента. Няма спор по отношение на ефективността на тази техника.

Проблемът е, че също както добре обмисленото изказване на Джеф Купър “По-добре да те съдят 12, отколкото да те носят 6” (съответно-съдебни заседатели и опечалените, носещи ковчега-бел. прев.) беше изкривено от всякакви откачалки в клише на гордо невежество относно правните проблеми, така и идеята за “биомеханично рязане” беше сериозно изкривена от хора, невежи за закони и съдебна практика. Голяма част от дискусията относно използването на нож, за да се причини този вид рана е също толкова откъсната от реалността, колкото и в случая, когато някой “Реднек” отвърне с с “репликата на Купър”, когато го попитат за последствията от неговото “Просто ш’ги гръмна ‘сите!” И в двата случая не се взема предвид, че законът има малко по-друго разбиране за употребата на смъртоносно оръжие срещу хора…

В очите на закона (и не само в неговите-бел. прев.) ножът е смъртоносно оръжие. Употребата му срещу човек е употреба на “смъртоносна сила”. В повечето щати, употребата й е позволена единствено при наличие на “непосредствена заплаха от смърт или тежка телесна повреда”. С други думи, ако ситуацията е достатъчно опасна, за да можете да използвате нож срещу някого, значи можете и да го убиете. Ако се опитвате само да го раните, значи нямате право изобщо да използвате нож. Това е призракът на старото недразумение относно “прострелването в крака”. Хората простреляли натрапник, после викат полицията и казват, че само са се опитвали да го ранят. Това позволява на простреляния да заведе срещу тях дело за обезщетение, или дори попадат в затвора за “превишаване пределите на неизбежната отбрана”. Има естествено колебание, свързано с отнемането на живот, но ако това ви накара да се опитате да “раните” някого, за да го накарате да избяга, попадате в една много опасна законова “сива зона”. А фактът, че сте използвали нож, я прави още о-опасна. Запомнете, че ножът се счита за “бандитско оръжие”.

Лъжа #8 ”Ако умееш да се биеш с палки, значи умееш да се биеш с ножове”

Имам един приятел, Ранди Браннан, който е физик. Той е просто блестящ и когато започне да говори за физика, аз си затварям устата, сядам и слушам, защото той определено знае за какво говори. Работата е там, че аз и Ранди се биехме с мечове на Калифорнийски Ренесансов Панаир (California Renaissance Faire-място за хора, които се интересуват от “историческа реконструкция”, т.е. да усетят “как е било”-лично. Засега в България няма такива -бел. прев.) Тези боеве с истинска стомана (затъпени мечове и задължително-брони, но пак е травмоопасно-бел. прев.) не само не бяха хореографирани, а направо си бяха диви побоища в доспехи (имайте предвид, че по това време ние обикновено бяхме леко пийнали и млади-условия, които както е известно, водят до мисленето “изглеждаше добра идея…”) По-късно Ранди се захвана с изучаването на Кали/Ескрима (става дума за филипински бой с палки, а тези две имена са най-популярните синоними. Друг синоним е Арнис.-бел. прев.) . Тъй като беше държал и използвал много повече видове оръжия от своите “съученици” в залата, му беше придало една малко по-различна гледна точка.

Един ден, докато обсъждахме този въпрос, той каза:

“Твърди се, че палката е “средно” оръжие, което има прилики с всяко друго оръжие. Това е вярно. Но освен това се твърди, че ако знаеш как да използваш палки, знаеш как да използваш всяко оръжие. Това не е вярно. Това, което не могат да разберат е, че разликите са също толкова важни, колкото са приликите.”

Почерпете го една цигара…въпреки че аз бих могъл да поправя последното му изречение на “това, което не искат да разберат”. Само защото сте добър с един инструмент не значи, че ще успеете автоматично да пренесете това умение към друго оръжие. И въпреки това много хора си казват, че случая е такъв. Всъщност, те упорито настояват, че това е така. Очевидно, привлекателността на титлата “майстор на всички оръжия” е по-голяма от владеенето само на палките.

Простата истина е, че различните оръжия се държат различно. Те имат различно тегло, различен размер, различни изисквания и различни приложения, Наистина има някои прилики, но ако не искате да свършите коленичил в някой тъмен паркинг, опитвайки се да спрете червата си да напуснат тялото, по-добре спрете да мислите за приликите и се огледайте за различията.

Да започнем с това, че палката няма ръб. При работата с острие, върхът и ръбът са изключително важни компоненти, но това не е необходимо при палките. Контролът върху ръба е основната разлика между някой, който знае да използва нож, и “спортист с палка”, който се опитва да ви убеди, че познава работата с нож. Ако знаете за какво да гледате, можете да забележите разликата само от едно движение-дори и ако е бързо движение. Всъщност, колкото е по-бързо, толкова по-очевидна е разликата.

Палките по своята природа не изискват точен контрол над острието. Това е така, защото те са ударно оръжие, докато остриетата са предназначени да мушкат, кълцат, режат и понякога, да секат. Ако не ударите целта с ръба, създавате различен ефект от този, който бихте желали.

Ако учите бой с тояги, приемете, че учите бой с тояги, това е напълно нормална цел. Ако учите работа с нож, тогава учите работа с нож…въпреки, че има прилики, има радикални различия. Не си казвайте друго и не позволявайте да ви убеждават в друго. Ако не ми вярвате, опитайте да поработите с множество различни оръжия и да направите точно същото движение с всяко от тях. Тези разлики ще са особено очевидни, когато оръжието ви срещне плът (няма се предвид човешка-бел. прев.).

Лъжа #9 ”Владеенето на Кали те прави “майстор” на боя с нож”

Кали, Арнис. Ескрима, Филипинските Бойни изкуства-всички те имат мистичната аура на основани на оръжията стилове. Смъртоносните, дивашки изкуства на филипинските войни. Зловещи истории се разказват за герилата срещу японските окупатори, дуелите и смъртните мачове, в които основателя на стила е участвал.

Честно казано, това, което тези местро са преживели е невероятно и наистина достойно за аплодисменти. Тези възрастни господа са оцелели в тотално различна култура, социално-икономическа среда, епоха и, в някои случаи, Световна Война и чуждестраннна окупация на родните им места.

След като сме уточнили това, обаче, трябва да отбележа, че фактът, че само защото основателят на системата или учението е бил ходеща машина за убийства, не ви дава дори далечна прилика с неговите бойни качества.

Те не са били “майстори на ножа”, тези хора са били експерти по оцеляване. Развили са го, като са водили адски труден живот. Въпреки, че те са имали физически умения, които са им помогнали, това, което ги е запазило живи, това, което им е позволило да удрят достатъчно бързо, достатъчно силно и достатъчно брутално, не е било тяхното изкуство, а решимостта да не умрат. Била е тази мрачна дивашка решителност да направят каквото е нужно и да го направят по-бързо и по-силно от другия, което им е позволило да оцелеят. Казва се, че те са имали “сърце на войн”.

Тяхното изкуство просто им е помогнало да го направят по-бързо.

Владеенето на бойно изкуство не дава тази целенасоченост, тази мрачна издържливост, тази решимост да изпаднеш до нивото на дивак, за да оцелееш. Трябва да имаш и “сърце”-рещшимостта да минеш през Ада и да излезеш от другата страна.

Лъжа #10 ”Можеш да се бориш с човек с нож”

Бях в Германия с група трениращи БИ, преподавайки “улична работа с нож”. Докато демонстрирах техника за невъоръжен бой с един от тях, той ме събори и преминахме към работа на земя (Не е голяма работа, защото когато демонстрирам, аз не позволявам “атаки по куртоазия”. Вместо това настоявам хората да ме нападат, както биха го направили в реален бой-това означава, че от време на време получавам удари или ме тръшват на земята. Това беше един от тези случаи). Както и да е, когато паднахме на земята, аз разбрах, че няма начин да се справя със силата на това момче, той беше като бик-пълен с мускули и умения по борба. Само че аз бях паднал близо до един тренировъчен нож, който спокойно вдигнах и прекарах по гърлото му.

Изправихме се и очите му бяха големи като чинийки, защото той разбираше значението на това, което се беше случило. От нищото се беше появил нож и, ако това беше реален бой, той щеше да е мъртъв. Удивителното беше обаче, че само няколко човека освен него разбраха същото. Един от големите “проповедници” на граплинга стоеше там и каза: “Той те събори.” На което аз отговорих “Да, а аз прерязах гърлото му.” “Обаче, той те събори!”

В техните умове нямаше разлика в нивото на уврежданията. Фактът, че бях съборен, се броеше за равностоен на нож през гръкляна. Лично аз бих предпочел да ме хвърлят всеки ден пред това да ми прережат гърлото.

Митът за граплинга е, че работи винаги и навсякъде. Фактът, че се оказа толкова ефикасен на ринга на UFC, накара много хора да не забелязват, че има значителни разлики между боят със и без оръжие. Докато невъоръженият бой може лесно да се обърне на маратон по издържливост, където размерите, силата, физическата форма и способността да се понася нараняване значително въздействат на изхода на схватката, това не е приложимо към въоръжената работа. На тази арена, всеки кърви еднакво.

Не опитвайте да се “сборите” с ножар. Щом паднете на земята, нямате гаранция, че ще можете да контролирате въоръжената му ръка достатъчно добре, за да му попречите да ви накълца. Ако беше бой с голи ръце, тогава бихте могли да му попречите да генерира достатъчно сила, за да ви удари ефективно, но ножът няма нужда от сила, той трябва само да ви докосне.А ако се опитвате да контролирате въоръжената му ръка, докато сте на земята, той може да се измъкне и да ви реже, докато не можете повече да продължавате да се съпротивлявате.

А, да, спомнете си какво казах за био-механичното рязане и верността му относно нараняванията, които може да причини един нож. Какво ви кара да мислите, че ще можете да продължите боя, докато ви причиняват такъв вид увреждания?

Лъжа #11 ”Ножът е продължение на ръката”

Тази лъжа най-често се разпространява от експерти по стилове за бой с голи ръце, които твърдят, че могат да ви научат как да се защитите от нож или да използвате такъв. За нещастие, много хора, които са започнали в такива системи, са преминали в стилове, за които се предпола, че са ориентирани към използването на острие, и са продължили да разпространяват тази често недоразбирана пословица.

Боят с голи ръце се различава от боят с оръжие-той изисква различна биомеханика, различен тайминг и най-важното-наблягане върху придвижванията, което рядко се среща в повечето удрящи и ритащи стилове-поне във вида, в който се преподават в западните страни.

Акцентът върху ръката произлиза най-вече от спортното влияние· върху съвремнните бойни изкуства. Проблемът обаче е, че повечето бойци с голи ръце не разбират как да генерират сила в движение, вместо от стояща/вкоренена позиция с завъртане на хълбоците. Но въпреки че това работи в невъоръжен бой, то не успява да отговори на изискванията на боя с оръжие.

Моята лично мнение е, че изразът “оръжието е продължение на ръката” окуражава отсъствието на движение на тялото, като вместо това се разчита на ръката да свърши цялата работа. При това положение защитата, за да не бъдеш порязан, се базира на бързината и рефлексите ти, вместо на по-надеждни средства. Най-вече, защото може да не сте достатъчно бързи, за да контрирате, парирате или блокирате това, което прави той. Освен това вярвам, че тази липса на движение произлиза най-вече от опити да се пренесе-съзнателно или несъзнателно-мисловният процес на боят без оръжие към поле, където той не си е на мястото, да не говорим, че не работи.

Поради причини отвъд обхвата на тази Уеб страница, аз предпочитам друг определение: “Ножът е продължение на волята!”

Това, което ще кажа, е, че ако е продължение на ръката ми, тялото ми може да се движи или не. Ако обаче е продължение на волята, всичко между ножа ми и волята ми ще се движи, за да достигне целите ми. А това е много по-ефикасно, за да останеш жив.

Лъжа #12 ”Съществува такова нещо, наречено “майстор на боя с ножове”

Въпреки всички измислени сценарии за самоотбрана, за които така наречените експерти по самоотбрана говорят през цялото време, след като са ги създали в ума си-когато те ще имат оправдание да използват нож срещу човек-простата и сурова истина е, че в 99,9% от случаите, когато се използва нож срещу друго човешко същество, това е престъпен акт. Не искам да разбивам илюзорният свят на никого (аз пък искам, затова седя пред компа и превеждам, вместо да отида на дискотека-бел. прев.), но тези известни предизвикателства и мачове до смърт, в които са участвали старите маестроси, са били зверски нелегални-както в САЩ, така и на Филипините!

Въпреки, че го казвам, аз ще съм първият, който ще признае, че младите побойници с “гореща кръв”, които се опитват да се докажат, често биха участвали в изключително опасни и незаконни деяния-за да задоволят гордостта или гнева си. Но знаете ли-ако оживеят, те често свършват в затвора. Законът обикновено не гледа с добро око на “битките”, още по-малко-на “дуелите”.

Има нещо, което ми каза Браян Курл, операторър с който правихме някои от моите видеофилми за ножовете, и което аз винаги ще помня. То е: “Няма такова нещо като професионален майстор на ножовете!” Никой не е казвал нещо по-вярно. На никого не му плащат да се бие с нож. Освен това, не можете да оцелеете в множество битки с използване на ножове, без да бъдете нарязан самият вие изключително зле. Но най-важното, много преди да натрупате достатъчно убийства, за да се квалифицирате като “професионален майстор на ножовете”, ще се окажете в колонката на осъдените на смърт (в нашата хуманна страна, ще сте получили наказанието, с което беше заменено смъртното-“доживотен затвор без право на замяна”-бел. прев.).

Така че, огледайте дълго и внимателно всеки, който се нарича “майстор на острието”, “боец с ножове”, “експерт по бой с нож” или нещо подобно…защото по-вероятно е това да е титла, която си е дал сам, без никакво отношение с реалността. А ако е такъв майстор-боец с ножове, как така няма повече белези и не е в затвора?

Лъжа #13 ”Че това е “бой”-изобщо”

Ако не ви е омръзнал животът, не започвайте сблъсък, в който се включват оръжия, с “побойническа нагласа”.

Оръжията пренасят ситуацията вън от “бойната арена”, в царството на “схватката/сражението” (“combat, not fighting”-но и на български е трудно да се разграничат двете, за което се извинявам на читателите-бел. прев.).

Ако не сте готови за такова нещо, в това няма нищо срамно. Но в никакъв случай не позволявайте на гордостта или злобата да ви заведат там, защото “правилата на играта” там са тотално различни, и ако не ги знаете, вие ще бъдете този, който ще бъде наранен.

Ако видите да се вади оръжие, бягайте. Ако останте, дори не си мислете да се биете. Остават три варианта…някой ще бъде сериозно наранен. Въпросът е, дали това ще бъдете вие? Или той? Или и двамата?

Лъжа #14 ”Очаквай да бъдеш порязан”

Спомняте ли си онова нещо, наречено био-механично рязане? Какато казах, основните проблеми с него са на правният фронт, но по отношение на това, че “ножът ще причини увреждания колкото цял товар с лайна”, има много да се каже в негова полза. Това, което ме изумява е, че някои хора могат да говорят за щетите, които техният нож ще причини на нападателя, а в същото време да повтарят старото клише “очаквай да бъдеш порязан”, като че ли да бъдеш порязан е само незначителен проблем.

ХЕЛОУ! Събуди се и помириши кафето!

Но това, което наистина ме “сваля под масата” при тази настройка е, когато видя някой, който е дошъл от система за невъоръжен бой, който се опитва да се “бие” с въоръжен противник, както би го правил срещу невъоръжен такъв.

Истината е, че това са точно тези хора, които говорят да “очаквате да бъдете порязани”. И след като са го казали, те не вземат никакви ефективни мерки, за да предотвратят това да не се случи! Виждал съм такива хора буквално да се превръщат в произведение на кулинарното изкуство.

Вижте, който и да е измислил поговорката първоначално, е имал предвид една много важна концепция. Имал е предвид, че когато в схватката се използват ножове, ще бъдете порязани. Когато това се случи, не бива да се паникьосвате, а да продължите да правите най-доброто, на което сте способни, за да максимизирате шансовете си за оцеляване. На това разбиране и това значение, казвам “Амин!” Не мога да съм по-съгласен.

Въпреки това, точно както идеята за био-механичното рязане беше изкривена от невежите в опасна заблуда, точно така се случи и с тази. Всъщност, след като наблюдавах много хора, изучаващи така наречени “бойни изкуства за използване на остри оръжия”, имам впечатлението, че много от тях са я разбрали като призив да позволят да бъдат нарязани, без да правят никакви защитни движения, опитвайки се да стигнат до позиция за един добър удар. Изглежда, ако го срежете веднъж в замяна на неговите двадесет и седем порязвания, това е приемлива размяна.

Точно в обратната крайност обаче изпадат тези, които се концентрират прекалено върху контролирането на ръката с ножа, за да могат да “влязат” безопасно. Да “пазиш дистанция” и да се опитваш да хванеш бързо движещото се острие е един от най-добрите начини, които познавам, за да превърнеш “очаквай да бъдеш порязан” в самоизпълняващо се пророчество. (Тук запазих стила на автора с цената на собственото си главоболиеJ , но на български по-добре е “Опитите да хванеш бързо движещата се ръка с ножа от дистанция са най-добрият метод да бъдеш наистина порязан!-бел. прев. )

Всичко това е следствие от опитите да се пренесе “побойнически” начин на мислене към боят с оръжие. Просто не работи! Искате ли да чуете нашата философия по този проблем?

Разменяй порязване за смъртоносна рана, но нищо друго!

Това е разликата между “боя” и “схватката”.

Лъжа #15 ”Филипинските бойни изкуства са върховните системи за бой с нож”

Нека да го кажа простичко и ясно още в началото: Когато става дума за бой с нож, всички те са шибано опасни.

Няма “първичен източник” на боя с нож. Няма страна на върховните изкуства за боя с нож. Няма раса, която да има монопол върху “правилният начин” за използване на нож. Както вече съм казвал, пътувал съм из целия свят и съм виждал системи за бой с нож от още повече места, и мога да ви кажа, че всяка от тях би ви убила също толкова бързо и също толкова сигурно.

Това, което веднага съм готов да призная (и ще съм първият, който го признава!), е, че Филипинските Бойни Изкуства (по-нататък в текста ще използвам акронима ФБИ, както прави и автора (FMA)-бел. прев.) направиха чудеса в организирането и обясняването на идеите за това, какво правят и как и защо го правят. За това им свалям шапка. Приветствам и уважавам умението и качествата на техните ескримадори, кали гуру и майстори на арнис. Но не мога да стоя тихо и да слушам, когато някой се опитва да издигне една група бойни умения над останалите, за да може да се перчи и да твърди, че изучава “върховната система за бой с нож”. Добавете към това и моят автоматичен рефлекс да се смея, когато някой, който никога не се е изправял срещу нож в ръцете на човек, който му желае злото, се хвали и ми обяснява, че знае всичко, което може да се знае за боя с нож, защото учи при (попълни в полето).

Няма правилен начин, единствен начин или единствено правилен начин да се използва нож… и колкото повече знаете за всичките различни начини, толкова по-вероятно е да успеете да приложите ефективна контра, ако ви атакуват по някой от тях. Но ако сте учил само една система, шансовете да успеете да импровизирате нещо, което работи, са срещу вас. И нека ви кажа, че въпреки че практикуващите на Запад обичат да твърдят обратното, ФБИ не покриват всички възможни начини, по които някой може да ви нападне с нож.

Казх го преди и ще го кажа пак: никой няма монопол върху истината за боя с нож. Материята е чисто и просто прекалено обширна. Всеки има част от знанието, така че да научите какво имат да кажат те по въпроса и как го правят там, откъдето те са, е най-добрият начин да увеличите шансовете си за оцеляване.

Лъжа #16 ”Лесно е да се обезоръжи въоръжен противник”

Винаги, когато чуя някой да казва това, се присвивам. Защото А) той току-що ми е казал, че никога не се е изправял срещу някой, решен да го убие, Б) най-вероятно е училищен побойник и самохвалко и В) ако преподават тази глупост на хора, някой ще бъде убит по негова заслуга.

В реалността, някой, който стои там и размахва нож, не се опитва да ви убие…той се опитва да ви уплаши, за да отстъпите. Мога да приема, че е по-лесно да смажете такъв човек, защото той не е подготвен да те атакува, но никога не е лесно. Такива хора могат да бъдат изненадани и често не могат да реагират навреме.Обаче, някой, който откровено има намерение да ви нападне с остро оръжие, никога не е лесен за обезоръжаване или преодоляване. А разпространяването на тази лъжа означава буквално да очакваш някой да бъде убит-особено ако срещне решителен нападател.

Проблемът с побойниците е, че те са много придирчиви относно това, кого избират да малтретират. Виждал съм хора, които са попилявали по-слаби опоненти, да изчезват като по магия, когато се появят проблеми с истинските “тежки случаи”. Те може да са отнемали нож от заплашвани деца, но поради някаква причина никога не са наоколо, за да го опитат срещу някой опитен, затвърдял “уличен плъх” или бивш затворник.

Така че отново доказваме, че изборът на думи е важен, и получаваме една малка модификация на това, което се преподава най-често. Това, което трябва да се каже, е: ‘Принципите за обезоръжаване на въоръжен противник са прости, но в никакъв случай не са лесни. Нито пък е просо да се изпълни самото обезоръжаване в реалният живот.”

Лъжа #17 ”Можеш успешно да се биеш с въоръжен противник”

Цялата тази страница беше посветена на опровергаване на тази лъжа. Основната причина това да е лъжа е, че не можеш успешно да се “биеш” с въоръжен противник. Бихте могли да оцелеете срещу такъв и дори може би да го повалите, преди да ви е причинил големи щети…но, каквото и да правите, то трябва да е бързо, ефикасно и брутално. Ако не е, няма да успеете да го спрете, преди да ви е причинил сериозни наранявания.

Не можете да стоите и да се занимавате с дълго, продължително състезание с въоръжен противник. Ако опитате да го направите, ще загубите. Въпросът не е дали, а кога.

Просто казано,всеки път, когато той ви докосва с ножа, ще причинява сериозни наранявания. Как можете да разчитате, че ще можете да му отвръщате продължително време, ако всеки път, когато ви докосва, той ви причинява ефекта на “биомеханичното рязане”? Кръвозагубата и ограничаването на двигателните спосбности ще ви довършат дълго преди стратегията ви да даде плодове.

Лъжа #18 ”Упражненията те учат как да се биеш с нож”

Упражненията те учат на принципи. Учат те на идеи. Те са картата, а не самата територия.

За нещастие, много хора объркват картата с територията. Един от най-нереалистичните навици, който дават упражненията е, че не учат на правилната дистанция. Целта на атаката е да промушите/порежете партньора. Въпреки това, на тренировка често виждаме хората да стоят на дистанция, от която да атакуват тояжката или тренировъчният нож на партньора, минавайки поне на една стъпка разстояние от него (1 фут, стъпка=30, 48 см-бел. прев.). Отгоре на това те не атакуват със същата степен на решителност и сила, с които би било извършено едно реално нападение с нож. Следователно в тренировъчните упражнения, въпреки че са важни, липсват няколко критично важни компонента.

Лъжа #19 ”Можеш да използваш нож срещу човек без законови последствия”

Виждал съм учебни касети от така наречени “майстори на ножа”, които наистина съветват учениците си да порежат противник, който се е опитал да ги удари. Виждал съм и касети, в които след като са обезоръжили противника с няколко порязвания по ръката, тези убийци с нож продължават да режат вече невъоръжения нападател на филийки. Стоях в хола си с адвокати и съдебни експерти по прилагане на сила и гледахме касета по “бой с нож”, в която “майсторът” не само започна бой в бара, изпълни самоубийствено движение, което би довело до срязване на собствения му гръклян, но и след това коленичи и наръга повален противник-пред свидетели. Всички се съгласиха, че това би било преследвано от закона като убийство..

И изобщо не ме карайте да си отварям устата, за да изкажа мнение за тези, които учат учениците си да “посекат противника множество пъти, защото едно порязване може да не е достатъчно”. Този вид обучение често дава неочаквани резултати, когато противникът се опита да се изтегли и боецът с ножа продължи да сече, даже след като екс-нападателя му е обърнал гръб. Е, след като нападателя е бил посечен няколко пъти, след като е бил обезоръжен и е нарязан по гърба след като се е опитал да се измъкне…познайте кой ще иде в затвора за опит за убийство?

Ножът се счита за “смъртоносно оръжие” (и с основание-виж криминалната хроника-бел. прев.) …а използването на смъртоносна сила е позволено в много тесни законови рамки. Ако използвате нож върху друго човешко същество, по-добре ще е за вас да се побирате в тези рамки…ако не, в очите на закона-и на обществото-вие ще бъдете “лошия герой”.

Преди дори да си помислите да почнете да носите нож “за самоотбрана”, идете и изкарайте курс по “Законна употреба на смъртоносна сила” *

* Бележка на преводача: В България няма такива курсове, а чуждестранните не са вариант- законите се различават в различните страни…и то много! По-добре накарайте познат юрист, специализирал “наказателно право” да ви обясни закона и съдебната практика”. НЕ приемайте на доверие думите на някой “експерт по бой с ножове”. Обърнете се към “източника” - адвокати и съдебни експерти по употребата на сила (в България това ви е единственият вариант).

 Сайтът на автора Марк Мак Йънг е: http://www.nononsenseselfdefense.com

Техника и вариации – уадза и хенка
04 Октомври 2017 г. 23:56:41
Kiril Hinkov


Техника и вариации – уадза и хенка

В японските бойни изкуства за първостепенно се смята изучаването на уадза (техниката). Техниката е начин за действие при конкретна ситуация. 

Всяка техника или похват трябва да се упражнява хиляди пъти. Дотогава, докато изпълнението й стане естествено и леко. Така, както e яденето с лъжица за добре образован джентълмен.

През първите няколко години от практиката трябва да се изучи основната форма на техниките. Те трябва да бъдат усвоени напълно при договорена практика и едва след това да се изучава как се прилагат по собствена инициатива. През този период е изключително важно да се работи върху защитата – камае, отвореност и недостъпност; заншин, физическа и духовна готовност; маай – време, дистанция; свързаност и единство на мисълта и действието; използване на цялото тяло и оръжието, като едно. Техниката трябва да бъде мощна, широка и активна. На тази основа се натрупва вътрешна сила, твърдост и решителност, усъвършенстват се усетът и интуицията, необходими за прилагането на изкуството в живота. Спонтанност. 

На следващото ниво практикуващите трябва да могат да усещат намеренията на противниците си в най-разнообразни ситуации и да взимат мигновени решения.

„Животът е хиляда промени и десет хиляди превъплъщения.”

Всяка уадза трябва да може да бъде преобразувана в поне няколко хенка (промени или вариации), за да може да отговори правилно на създалата се ситуация и да се постигне неутрализация и контрол над противника. В същност вариациите на всяка техника са неизброимо много, като се има предвид, че могат да се променят посоката и височината на техниката, мястото или ставата, където се прилага тя, начина на изпълнение от гледна точка на крайната цел, счупване, зашеметяване, сплашване, защита, хвърляне, обездвижване, използване за щит или за оръжие ....

Практикуващите трябва да бъдат скромни и да продължават да се учат. Всеки, който мисли, че е постигнал нещо на бойния път, вече е пред прага на следващото си поражение, вече не е на пътя. Най-важното е винаги да продължаваш. Усвояването на дадени форми не води задължително до реална приложимост. Резултатите от действията показват стойността на обучението.

„Пътят към мира е да не се бием и да не позволяваме да ни заставят да се бием.”

Речник на някои японски термини, използвани в бойните изкуства.
04 Октомври 2017 г. 21:57:41
Kiril Hinkov


Речник на някои японски термини, използвани в бойните изкуства.

Аге – горен; вървящ отдолу нагоре (за удар, ръка или меч). Обратното движение, отгоре-надолу е саге
Аге уке – горен блок.  
Аге цуки – прав удар (цуки), използван в карате, който преминава от по-ниска в по-висока равнина.

Аго – брадичка, челюст.
Аго макикоми – завъртане на главата чрез натиск на брадичката или на носа.

Ай – любов, хармония, сливане; фокусиране.
Не се използва, освен в комбинация с „ки” (всеобщата енергия на света).

Айки – сливане на енергията, хармонизиране на тялото и духа, сливане на духа.

Айкидо - бойно изкуство, осоваващо се на айки-джуцу и други традиционни японски стилове без и с оръжие, създадено от Морихеи Уешиба. 

Айкинаге - хвърляния, при които се използва айки 

Айки тайсо - базови упражнения в айкидо.

Айте - партньор, който в началото атакува, но в последствие бива хвърлян при тренировката; в някои бойни изкуства се нарича уке. 

Ака – червен; в състезанията, състезател, носещ червения колан.

Анза – седеж със скръстени крака (по турски).

Араши - буря

Атама – глава
Атама макикоми – завъртане на главата със захват за косата с едната ръка и под брадичката с другата.
Атама отоши – при атака двоен нелсън стъпете с десния крак назад, хванете с две ръце косата на нападателя, паднете на дясно коляно и го хвърлете пред вас.

Атеми – удари по жизненоважни точки от тялото на противника.
Атеми уадза – техники за удряне по жизненоважните точки от тялото на противника. 

Аши – ходило
Аши татаке – защита от хвърляне напред, при която с нашето коляно натискаме отзад едноименното коляно на противника, стъваме го и дърпаме главата му назад.
Аши уадза – група от техники за хвърляне с крака и ходила. Техника на краката, действия на краката в различните школи на бойното изкуство.   

Аюми     – нормално ходене.
Аюми Аши – начин на ходене, изместване на основата, придвижване с предния крак, сочещ навън. Ползва се в айкидо и някои стилове джуджицу.

Барай – помитане, метла. (равнозначно на хараи)
Гедан барай – долен блок (карате)
Аши барай – помитане на ходилото на противника.

Басами – ножица. (равнозначно на хасами) 
Кани басами – джудо техника за хвърляне – рачешка ножица.

Бо – дървена тояга, 180 см.

Бо джуцу - техниката на дългата тояга (Бо). 

Бокен – дървен меч за практикуване на кен джуцу, техника за бой с меч.

Бокуто - дървена сабя. Традиционно практикуващите кен джуцу смятат този термин за по-подходящ от бокен (дървен меч).

Бу – боен, военен.

Будо – боен път, боен начин. Общ термин за бойните изкуства като начин за лично и духовно култивиране, а не като начини за подготовка за водене на истински бой. 
 
Будока – човек, който практикува Будо.

Будошин – да живееш по достоен и почтителен начин, като истински рицар. Да възприемеш отношението и философията, които вървят ръка за ръка с техниката и механиката на бойното изкуство, което практикуваш. Виж Шин.

Бугей – бойното изкуство, такова, каквото се е практикувало от старите самураи, занимаващо се най-вече с ефективното използване на оръжията. Общ термин за старите бойни техники (джуцу) и тактиката, стратегията и техническите познания, свързани с воденето на война.

Буджин – войн, човек на бойното изкуство. Равнозначно на Бугейша. Професионален воин.

Буджуцу – бойни и военни техники. Обща дума за бойните изкуства, като техника и начин за водене на бой. Изкуството (техниката) на войната.

Бунбу рьодо - двойният път на меча и перото.

Бункай – приложение (интерпретация) на движенията от карате катите.

Буши – воин, доказал се в боя, боец, човек, изключително умел в бойното изкуство, самурай.      

Бушидо – пътят на война, пътят на самурая. Код на честта, който ръководи поведението на истинския самурай – буши. Първият писан кодекс на Бушидо е „Буке Шо Хатто”. Един от най-известните обаче е „Хагакуре” („Скрит под листата”) на Ямамото Цунетомо (нач на 18 век). Нотобе Иназо определя седем добродетели, които буши трябва да има: дълг (Гири), решителност (Шики), щедрост (Анша), твърдост на духа (Фудо), благородство (Дорьо) и човечност (Ниньо).

Вакаре – препречване.

Ваки – подмишнична ямка.

Гаеши – контра, контра атака, контра техника; обръщане. Равнозначно на каеши.

Гаке – закачане, кука.

Гарами – ключ на свита ръка, извършен чрез обвиване и осукване.    
Уде гарами – ключ на рамото чрез обхват на предмишницата (уде).

Гари – изкосяване, косене, подсичане чрез изкосяване с крак.
Често използвана в джудо група от техники за хвърляне чрез изкосяване с крак.

Гатаме – ключ, задържане чрез поставяне н опорна точка и преразтягане на става на противника.
Катаме уадза – техники за заключване или задържане на противника.

Гедан – долно ниво – частта от тялото между кръста и коленете.
Гедан барай – долен блок - помитане.
Гедан цуки – удар в долната част на корема, 1 юмрук под пъпа.

Генсоку - принципи

Гери – ритник. Равнозначно на кери.
Мае гери – ритник напред.
Йоко гери – ритник настрани.
Уширо гери – ритник назад.
Мауаши (маваши) гери – дъгообразен ритник.
Кин гери – ритник в слабините.
Хидза гери – удар с коляно.

Ги – дрехата за практикуване на бойно изкуство. В България е прието да се нарича кимоно, което е грешно. В зависимост от стила се нарича: карате-ги, джудо-ги, айкидо-ги.
Кейко-ги – облекло за практика.

Го – пет. 

Гокьо – пети ключ на китката, пети обездвижващ принцип (Уде Нобаши).

Го но сен - прилагане на техника след атаката на противника, реакция след акция, responsive initiative. Равнозначно на тай но сен. Вж. Сен но сен и Сен сен но сен.

Готен джуцу - бойна техника за бой вътре в двореца. 

Гоши – таз, кръст, хълбок, бедра. Равнозначно на коши.

Гошин - самопредпазване.
Гошин джуцу - техники за самоотбрана.

Гурума – колело, хвърляне чрез вертикално превъртане.

Гяку – обратен, противоположен; често се използва за техника, извършвана с обратната ръка на водещия крак.  Контраатакуващ.
Гяку цуки – удар с противоположната на предния крак ръка.
Гяку уке – блок с  противоположната на предния крак ръка.
Гяку джуджи джиме – кръстосано обратно задушаване.

Гякуте - обратен хват на меча или ножа. Еднозначно на сакате. Вж.  джунте и хонте.

Дан – майсторска степен при присвояването, на която се получава правото да се носи черен пояс. Използва се в Будо дисциплините и обикновено най-високата степен е десети дан. Съществуват школи, в които се присъжда и петнадесети дан. Получаването на дан обикновено се свързва и с известни познания за японските история, начин на живот и култура.

Данша – практикуващ, мъж или жена, който е получил правото да носи черен пояс.

Дачи – стойка (карате термин). Равнозначно на тачи.
Зенкуцу дачи – предна стойка.
Киба дачи – ездачна стойка.
Кокуцу дачи – задва стойка.
Неко аши дачи – котешка стойка.
Хачиджи дачи – естествена стойка на ширината на раменете.
Санчин дачи – стойка пясъчен часовник.
Хангецу дачи – стойка полу-луна. 

Де – изнесен напред.
Де аши – предно, изнесено напред ходило.

Дебана - изначалният момент на нанасяне на удара, в който се разкрива възможност за контраудар.

Деншо - записи на школата (рю), които се предават от поколение на поколение и основа на позбабието в дадена традиция. 

Джиме – удушване, задушаване, пристягане. Равнозначно на шиме.
Джиме уадза – техники за задушаване.

Джо –     тояга, прът с дължина около 130 см.

Джодан – горно ниво, главата и гърлото.
Джодан цуки – удар с юмрук на ниво Джодан.

Джу – десет; свободен, неограничен; мек, гъвкав, еластичен, податлив, адаптивен, отстъпчив, хармоничен. Отнася се едновременно за духа, за тялото и за мисленето. 

Джу уадза – практика, при която се изпозват свободни, неопределени предварително техники. Напр. Джу кумите.

Джуджи – кръстосан.
Джуджи Гарами – хвърляне с кръстосани, заключени ръце.

Джуджи уке – блок с кръстосани ръце.

Джуджицу, джуджуцу - „изкуството на мекотата” или „пътят на податливостта”, общо име за редица традиционни японски бойни стилове, съдържащи техники със и без оръжие.

Джумби ундо - упражнения за загряване, засилване на тлото и подобряване на концентрацията. 

Джунте - прав хват на меча или ножа. Еднозначно на хонте. Вж. гякуте и сакате.

Джурьоку - тежест, сила на тежестта, земно притегляне.

Джуцу – техника, метод, изкуство за водене на бой. 

Дзадзен, зазен - практика (упражняване на ума) в седнало положение.

Дзен - кит. чан, санскрит дхяна. Истинска, дълбока тишина. Обикновено се превежда като концентрация, медитация без обект. Оригиналният и чист дух на човешкото същество.  

До – начин, метод, път. Протектор на тялото в кендо, който предпазва корема и гърдите. 

Доджо – "място на пътя" или „мястото за търсене на пътя”; място, където се практикуват изкуствата за усъвършенстване и култивиране на личността. Понякога наричано от учителите и "място на просветлението".
Генкан - предверие, фоайе, помещение, от което се влиза в доджото. Обикновено там се оставят обувките и дрехите.
Джосеки - стената надясно от камидза, стена на учениците с по-висока степен, напредналите ученици.
Камидза - "място, запазено за ками"; ритуална стена; почетното място в залата, където обикновено има олтар, портрет на създателя на изкуството.
Мон - врата, вратата, през която се влиза в доджото. Дели самото доджо от генкан.
Шимодза - противположната стена на камидза, предназначена за учениците.
Шимосеки - стената наляво от камидза, стена на учениците с по-ниска степен, начинаещите.

Дозо – моля, ако обичате.

Дори – захват с цел атака.

Еби – лангуста, рак.

Емонодори - техники с оръжие или срещу атака с оръжия. Напр. техники с желязно ветрило (тессен) срещу меч или за самозащита.  

Емпи – лакет (равнозначно на хиджи). Японското име на карате ката Шотокан, Шиторю.

Ендзан но мецуке (мецке) - "гледане на далечната планина", да гледаш всичко наоколо в неговата цялост, без да се фокусираш върху отделни детайли. 

Ери – ревер, яка.
Ери дори – захват за ревера или яката с цел атака.
Ери джиме – техника за задушаване чрез използване на ревера или яката.
Ери наге – Хвърляне чрез захват на ревера.

Заншин, дзаншин- оставащо съзнание, дух и внимание, които контролират и наблюдават всичко около нас. Състояние на будно внимание и готовност. Енергия, която остава в готовност след края на схватката.

Зазен, дзадзен - практика (упражняване на ума) в седнало положение.

Зарей - поклон от седнало положение.

Зен, зенпо – преден напред.
Зенкуцу дачи – предна стойка.
Зенпо кайтен – падане напред с кълбо.
Зенпо укеми – падане напред.

Иайдо – изкуството за възпитаване на характера чрез бързо и ефективно изтегляне на меча от ножницата. Иайджуцу – техника за бързо вадене на меча от ножницата.

Идори - техники, които се изпълняват в седнало положение.

Иие – не.

Икигай - причина за живота на всеки човек, цел на съществуването му. 

Иккен - един удар, с който се приключва битката.

Икьо – първи ключ, първи обездвижващ принцип (Уде Осае).

Иппон – „една пълна точка”, един удар достатъчен за победа; единичен.
Иппон кен - удар с фалангата на единия пръст.
Иппон сеои наге – раменно хвърляне с една ръка.

Ирими – влизане в противника. Позитивният аспект (омоте) на всяка техника, чрез който се овладява силата на противника и чрез влизане, той бива преодолян. Метод за използване на силата на противника срещу него самия.
Ирими Наге – хвърляне чрез влизане

Ироха - традиционно подрежадане на японската сричкова азбука (кана); основи, основните, базови елементи на нещо.

Ироха но и - най-основният елемент от всичко; базови упражнения в традиционните японски айкиджуцу рюха. 

Ичи – едно.

Йой – команда за заемане на позиция на готовност с юмруци пред тялото в карате.

Йоко – страничен.
Йоко сутеми уадза – самопожертвователни техники, при които хвърлящият (тори) пада настрани, за да успее да направи хвърлянето.

Йокомен учи – страничен, наклонен удар.

Йон – четири.

Йонкьо – четвърти ключ, четвърти обездвижващ принцип (Текуби Осае).

Каеши - контраатака. Виж гаеши.

Каеши уадза – техники за контраатака, контра-техники.

Кай – организация

Кайтен – ротативен, въртелив, кръгообразен; завъртане, ротация.
Кайтен Наге – въртеливо хвърляне

Какато – пета. 
Какато ате – всички видове удари с пета.
Какато фумикоми – тъпчещ удар с пета.

Каке – последната фаза при изпълнение на хвърляне. Вж. Кудзуши и Цукури. 

Какегое - боен вик. Вж.киай.

Каки - карате упражнения за трениране на тактилните усещания и автоматични реакции на тялото.

Каку - ъгъл.

Камае – гард, позиция на тялото и съответстващата на нея концентрация на вниманието по отношение на противника. Различните гардове се изучават грижливо, защото дават големи възможности при бой. В тях се стои дълго и малко по малко се заучават преходите от един гард в друг, като се отчита поведението на противника.

Камаете – В гард! Команда за заемане на бойна позиция.

Ками – коса; отгоре, над, по-горен; хартия; шинтоистко божество, дух.
Ками тори – захват за косата, използван като атака.
Ками шихо гатаме – четворно задържане отгоре.

Камидана, камидза - ритуална ниша в доджо. Учениците се строяват  с лице към нея. 

Кани басами – джудо техника за хвърляне – рачешка ножица.

Кансецу – стави, кокалчета на пръстите.
Кансецу уадза – техники за заключване на ставите.

Кара – празен.
Карате – празна ръка. Бойно изкуство, създадено на остров Окинава.

Карами уадза – техники за обездвижване и контрол чрез осукване и извиване. Вж. Гарами.

Ката – серия от формализирани движения, учещи на техниките и стратегията на стила; рамо.

Катаме уадза – техники за обездвижване и контрол. Вж. Гатаме.

Катана – японски самурайски меч.

Катате дори – захват за китката

Кауазу - жаба
Кауазу гаке - жабешко закачане

Кацуджинкен - мечът, даряващ живот. Виж сецунинкен

Кейко – практика. Човка на пиле.
Годо гейко - обща тренировка на на два или повече клуба или школи.
Го но гейко - "твърда" практика, при която тори действа със сила, блокира и се съпротивлява на действията на тори.
Джишу гейко - самостоятелна практика, поне по един час на ден. Просто да тренира с цел да тренира е пътят на ученика.
Джу но гейко - "мека", отпусната тренировка без сила и напрежение, в която партньорите се учат да усещат и следват своите намерения и движения.
Иппан гейко - всеки партньор последователно атакува наляво и надясно. След което започва другият.
Какари гейко - свободна тренировка: 1/ Уке напада през цялото време по един и същи начин. 2/ Уке напада всеки път свободно.
Кан гейко - интензивна тренировка през 7-8 дни в най-студеното време на зимата.
Митори гейко - практика чрез наблюдение.
Рю но гейко - практика за психическо повлияване на уке от тори. Внушаване на начина, по който той да атакува тори.
Сочу гейко - интензивна тренировка през 7-8 дни в най-топлото време на лятото.

Кейко ги – облекло за практика.

Кен – японски, дълъг, двуостър, прав меч.

Кенгаку - виждане; учене чрез наблюдение. Вж. митори.

Кендо – пътят на меча. Дисциплина за самоусъвършенстване чрез практиката на техники с меч. Съвременен боен спорт, при който се извършват двубои с бамбукови мечове и защитно снаряжение.  

Кенджуцу - техника за бой с меч.

Кенпо (拳法) - яп. пътят на юмрука. Японски термин, използван за различни бойни методи: Шоринджи кемпо, Рюкю кемпо, китайско кемпо (quán fǎ). Ня японски език се произнася кемпо.

Кенсен - връх на меча.

Кери – ритник. Равнозначно на гери.
Кери уадза – техники с крака.

Кеса – шал (който се носи вързан от работо до противоположната страна на кръста).
Кеса гатаме – шалово задържане на земята.
Кеса гарами – шалово задържане на земята с осукване на ръката.
Кеса гири – диагонален удар с меч или тояка от рамото до противоположната част на кръста.

Ки – вътрешно усещане, жизненост на живото същество, вътрешна сила, дъх, намерение. 

Киай – „среща на духа”, концентриране, фокусиране и насочване на енергията за постигане на максимален ефект. Често се практикува с издаването на силен вик. Но всъщност киай не е викане. Вж. какегое.

Киавасе - хармонизация, сливане с действията на противника; едновременни действия.

Кизами цуки – къс, бърз удар с предния юмрук.

Киме - фокус и спиране на движението в края на удара. Фокус на Ки. 

Кимоно – традиционно японско облекло.

Ки мусуби – обединяване на собственото Ки с това на противника.

Ки но нагаре – поток на енергията.

Кин - слабини, тестиси.

Кинхин - практика (упражняване на ума) по време на ходене.

Кири - разрез, ряз, сечене.

Кирицу - стани, изправи се; застани в една линия.

Кисаки - връх на острието на меча.

Кихон – основа, стандарт. Упражняване на основни техники по отделно и в комбинации.

Ко – малък.

Кобудо - старите бойни начини и техники, класическите японски традиции за работа с оръжия.

Кокоро – сърце, дух, съзнание, осъзнаване. Смята се, че един практикуващ не може да бъде истински будока без кокоро, участие със сърце и дух, постоянство, упоритост, отдаденост, осъзнаване и неподдаване на унинието. 
 
Кокю – дишане, дъх.
Кокю наге –    хвърляне с използване на дишането.
Кокю рьоку – дихателна сила.

Коми – срещу, против, отвътре.

Коппо джуцу - техника за удряне на костите и тяхното трошене. 

Корю – класическо бойно изкуство, преподавано във вида, в който се е изучавало от самураите.

Косши джуцу - техника за поразяване, захват, разкъсване, болезнено осукване на меките тъкани на противника.  

Коте –    китка.
Коте гаеши – хвърляне чрез завъртане навън на китката на противника.
Коте ките - упражненията за закаляване на ръцете, ползвани в карате. 
Коте Мауаши – виж Никьо.
Коте Хинери – виж Санкио.

Коши – таз, кръст, хълбок, бедра. Равнозначно на гоши. Възглавничките под пръстите на краката, с които се нанася преден ритник – мае гери. Равнозначно на сокутей.
Коши уадза – техники за хвърляне с таз в джудо.
Коши наге – хвърляне през кръста.

Ку - девет. Кю.

Куби – врат.
Куби шиме – захват около врата, стягане, душене.
Куби дори – сграбчена шия, захват.

Куден - напътствията на учителите, предавани по време на практика. Устната традиция на една школа.

Кудзуре – вариант, разновидност на дадена техника.

Кудзуши – първата фаза на всяко хвърляне, извеждане от равновесие, промяна на благоприятното за противника положение в неблагоприятно.

Кумаде – мечешка лапа, удар с длан и свити пръсти.

Кумите – „среща на ръцете”, спаринг, практикуван в карате.

Кун - съвет, напътствие.
Доджо кун - правила за практика в доджо

Кусари – верига.
Кусаригама – японско средновековно оръжие, верига с тежест от едната страна и коса или сърп (кама) от другата.
Кусари фундо или манрики кусари – японско средновековно оръжие, верига с тежести на двата края. На Окинава се нарича сурунчин.

Кю – ученик, ученическа степен. Девет.

Кюдо – пътят на лъка. Дисциплина за самоусъвършенстване чрез практиката на стрелба с лък.

Ма – при който се пада по гръб.
Ма сутеми уадза – самопожертвователни техники, при които хвърлящият (тори) пада по гръб, за да успее да направи хвърлянето.

Маай – дистанция; континиум на времето и пространството.

Мае – напред, преден.
Мае гери – ритник напред.
Маедаре (мен-таре) - предпазваща гърлото част на шлема в кендо.
Мае хиджи ате – удар с лакет напред.
Мае укеми – падане напред, кълбо напред.

Маки – навиване, завъртане, осукване, обръщане. 
Макикоми – срещуположно навиване.

Макивара - дървена дъска или стълб за тренировка на ударите, увити със слама. 

Манджи - свастика.

Маруи – кръг.

Мате – команда за спиране на всякакво действие. Равнозначно на яме.

Мауате (мавате) – команда за обръщане на 180º. 

Мауаши (маваши) – дъгов, кръгообразен.
Мауаши (маваши) цуки – кръгообразен удар с юмрук, кроше.
Мауаши (маваши) гери – кръгообразен ритник.

Мен - областта на челото. Ударът, насочен към областта на челото. Вариации на този удар са шо-мен (централна част на челото), миги-мен (дясна част на челото), хидари-мен (лява част на челото).
Мен-таре (маедаре) - предпазваща гърлото част на шлема в кендо.

Менкьо - сертификат за постигнато знание.
Менкьо кайден - сертификат за пълно предаване на знанието на дадена школа (рю).

Мецуке - поглед. Изкуството да гледаме, виждаме и предаваме впечатления чрез погледа. 

Миги – десен, надясно.

Микири - избягване от атака в най-последния момент.

Мисоги - ритуално пречистване на духа, идващо от шинто.

Митори гейко - практика чрез наблюдение. 

Мичи - път, пътека.

Мокуроку - сертификат за владеене на техники. Обикновено първият сертификат при изучаване на дадено Рю. Вж. менкьо.

Мокусо – команда за затваряне на очи и концентриране навътре в себе си.

Мороте – изпълняван с двете ръце едновременно, двоен.
Мороте уке – блок с двете ръце.
Мороте цуки – прав удар с юмрук с двете ръце едновременно.

Му – нищо, празнота.

Муне – гръден кош, гърди; задната, тъпа страна на меча.
Муне цуки – юмрук насочен към гръдния кош.
Муне дори – хващане през гърдите (реверите).

Мушин – празно съзнание, „без мисъл”, първично съзнание. Съзнание, което не е фиксирано за нищо и е отворено за всичко ново (дзен).

Наге – хвърляне; партньорът, който изпълнява хвърлянето в айкидо. В джудо се нарича тори.
Наге уадза – техники за хвърляне.     

Нагината – японско класическо оръжие, алебарда, извито острие, закрепено за дълга дръжка.

Не уадза – техники за борба на земята в джудо и джуджицу.

Ни – две.

Никьо – втори, ключ, втори обездивжващ принцип (Коте Мауаши).

Нинджа - практикуващ нинджуцу, нинпо. 

Нинджуцу, нинпо - техника и изкуство за водене на неконвенционална война, шпионаж, диверсия, събиране на информация, изненада на противника, превземане на крепости и укрепени места.  

Нодо – гърло. 

О – голям.

Оби – колан, пояс.
Оби наге – хвърляне с хват за пояса.

Ой цуки – мушкащ удар с юмрук с едноименната ръка (предната) при стъпка напред или назад.

Окури – двоен.

Омоте – челен, преден; положителен, явен.

Осае – натиск, обездвижване, задържане.
Осае коми уадза – техники за задържане, обездвижване на противника на земята.

Отоши – събаряне.

Ошикиучи - Дайто рю техника, получена от Сокаку Такеда, за бой във вътрешността на двореца.

Рандори – свободна практика; свободна атака и отговор на атаката в джудо и джуджицу. Практика с повече от един партньори.

Рей – поздрав, поклон, уважение.
         Отогай ни рей - поздрав към всеки от трениращите.
         Сенсей ни рей - поздрав към учителя.
         Шомен ни рей - поклон напред към ритуалната стена (камидза).

Рей шики - комплекс от норми на вежливост и поведение, които трябва да се спазват в доджо и в живота, церемониал, етикет.

Рейхо – специфичният поздрав при всяко конкретно обстоятелство.

Ренгокай - свободна асоциация на клубове, конфедерация, асоциация на асоциациите. 
Рюкю Кенпо Карате Кобудо Ренгокай - асоциация на клубове, практикуващи Окинавски бойни стилове, оглавявана от сенсей Джон Дейвид Натан, 10 дан по Рюкю Буджуцу.  

Рензоку – продължение, комбинация.

Рензоку уадза – верижни техники, комбинации.

Ренраку уадза - комбинации от техники, свързани техники.

Ренши – „човек, овладял себе си”, технически експерт по бойно изкуство. Една от многото титли, като таши (експерт), кьоши (учител), ханши (майстор). Обикновено практикуващият с титла ренши е асистент на кьоши.

Реншу - тренировка.

Рио – две.
Риохиджи дори – хват за двата лакътя.
Риоката дори – хват за двете рамена.
Риоте – две ръце.
Риоте дори – захват на двете ръце на противника с цел атака.
Риоте мочи – хват с двете ръце за едната ръка на противника.

Рицу рей – прав поклон, поклон в изправено положение.

Року –    седем.

Ронин – странстващ самурай, самурай без господар, "човек на вълните".

Рю - традиционна японска школа или стил.
Рюха - стил, течение, школа.

Рюкю - архипелаг от острови в южната част на Япония с главен остров Окинава. 

Саге - нагоре; движение на удара, ръката или меча отдолу нагоре. Обратното вдижение е аге

Сабаки – движение, избягване.

Сай - традиционно оръжие от Окинава (Япония) с форма на тризъбец. Обикновено се използва по един сай във всяка ръка, като често е бил носен и трети сай, за да се мята при нужда. Различните разновидности на оръжието са били част от въоръжението на самурайската полиция. 

Саймон джуцу - японски термин за хипноза. Дословно означава "техника, изкуство за отваряне на вратите на съзнанието". Това като цяло означава достъп до своето подсъзнание или подсъзнанието на другите. Отговаря на китайското хси мен.

Сакате - обратен хват на меча или ножа. Еднозначно на гякуте. Вж.  джунте и хонте.

Саке – алкохолна напитка от ферментирал ориз.

Сакура – вишнево дърво.

Самурай – феодален японски воин, „този, който служи”.

Сан – три (3); суфикс за господин, госпожа.

Санкаку – триъгълник.

Санкьо – трети обездвижващ принцип (Коте Хинери)

Сасае – опора.

Сая - ножница на меча.

Сей - същност, есенция, природа, система, организация, контрол, регулиране; регулирам, вкарвам в ред; правилен, верен.

Сейза – традиционно японско седене на колене; правилно седене.

Сейка танден – долен център на тежестта на тялото, намиращ се на три пръста над пубисната (срамната) кост, около юмрук под пъпа. Нарича се още шимо танден. Шимо танден.

Сейкен – предната страна на юмрука, с акцент върху кокалчетата на показалеца и средния пръст.

Сейтай - японска физиотерапия чрез двигателни, дихателни и психофизически упражнения и други физикални средства, създадена в съвременния й вид от Харучика Ногучи. 

Сейтей - стандартна форма в японските бойни изкуства, която трябва да бъде изучена и практикувана през целия живот.

Семе - натиск върху противника; концентрирано психологическо въздействие.

Сен - хиляда.

Сен но сен - прилагане на техника едновременно с атаката на противника, реакция по време на акция.
Сен сен но сен - прилагане на техника преди атаката на противника, реакция преди акция.
Вж. Го но сен и тай но сен.

Сенпай – старши, ръководител. Противоположно на кохай (младши).

Сенсей – учител, „роден по-рано”, преподавател в школа по бойно изкуство.

Сеои – на гърба, през рамо.
Сеои наге – раменно хвърляне.

Сецунинкен - мечът, отнемащ живот. Виж кацуджинкен

Соде –  ръкав, страна.

Со-джуцу - изкуството на боя с копие (яри).

Сокутей – възглавничките под пръстите на краката, с които се нанасят някои ритници. Равнозначно на коши.

Сокуто – страничен ръб на крака, с който се нанася йоко гери (страничен ритник).

Сорими - изтегляне на тежестта към задния крак и избягване с главата назад.

Сотай доса - практика и упражняване с помощта на един партньор.

Сото – външен, навън.
Сото макикоми – хвърляне с осукване навън.
Сото уде уке – външен блок с предмишница.

Субури – постоянно редуващи се удари с джо (тояга), бокен или бокуто. Тренировъчен метод за укрепване на тялото и подобряване на възможностите за нанасяне на удари с оръжие. 

Сувари (сууари) уадза - техники, изпълнявани от седеж в сейза.

Суджи - линия.

Суи - вода

Суигецу - слънчев сплит

Суки - отвор, пролука в защитата, процеп на Ки, празно пространство, интервал. 

Сукуи – лъжица, загребване.

Суми – ъгъл.
Суми гаеши - ъглово обръщане (хвърляне).
Суми отоши – ъглово събаряне (хвърляне).

Сутеми – саможертва, „да рискуваш живота си, за да спечелиш”.
Сутеми уадза – група от техники за хвърляне чрез жертване на собственото равновесие и падане на земята. Виж. Ма сутеми и йоко сутеми уадза.

Тай – тяло.

Тайден - обучение чрез тялото; получаване на познание от тялото.

Тайджуцу – работа без оръжие срещу невъоръжен опонент. Владеене на тялото, техника на тялото.

Тай но сен - прилагане на техника след атаката на противника, реакция след акция. Равнозначно на Го но сен. Вж. Сен но сен и Сен сен но сен.

Тай сабаки – движения на тялото за избягване от линията на атаката, контрол на тялото, позициониране на тялото. 

Тайсо - упражнение, "да мислиш с тялото си".

Тайхо джуцу - техника за арестуване; техника, пригодена за полицейските сили. 

Тамешиуари (шивари) - тест за чупене на различни цели и предмети с празна ръка, с крак или с друга част на тялото.

Тамешигири - пробно сечене. Тест за проверка на качествата на меча чрез отсичане на предмети.

Танден – център на тялото.

Тандоку доса - индивидуална, самостоятелна тренировка или упражняване, без участието на партньори.

Тани – долина, запречване.

Танрен учи –     традиционен метод за развиване на силата на бедрата при сечене с бокен. Удряне в специално подготвени пособия – гуми, наръчи от дървени пръти, дънери или колони. 

Танто – нож.

Тасудори - защита срещу много противници. 

Татами - японска традиционна настилка.

Татами гаеши - обръщане на татами настилка с една ръка и едно вдижение.   

Тате – надлъжен, въртикален.

Тате хидза - форма на седеж, при която единият крак остава стъпил на земята, за може практикуващият да се изправи по-бързо. Ползва се често в школите по иай и кен джуцу. Използвала се е за кратка почивка при поход в пълно бойно снаряжение.

Тауара - чувал с ориз
Тауара гаеши - обръщане на чувал с ориз

Тачи – прав, изправен; японски закривен меч с едно острие, доста по-дълъг от катана; стойка - дачи.
Тачи дори – техники, при които се хвърля противника и му се взима оръжието.
Тачи кадзе - "вятърът на меча", свистенето, което се чува при работата с меч.
Тачи суджи - режещият път на меча. Вж. хасуджи.
Тачи уадза – техники за хвърляне от стойка.

Те – ръка.

Тейшо – основа на дланта. Равнозначно на шотей.
Тейшо учи – удар с одновата на дланта.
Тейшо уке – блок с основата на дланта.

Текуби – китка. Те (ръка) и куби (врат).
Текуби осае – приковаване на китката, йонкьо, четвърти ключ.

Тенкай аши – завъртане на крака.

Тенкан – завъртане на 180º около единия крак.

Тенчи наге – хвърляне "небе-земя".

Теншин - движение, при което единият крак се дърпа към другия чрез плъзгане на възгланчиките на ходилото. Съзнание като небето.

Тессен - желязно ветрило, ползвано от самураите като оръжие. 

Тецугаку - философия.

Тецуи – железен чук.
Тецуи учи – удар с долната,мека част на юмрука.    

Тоби – скок, изпълнен със скок.

Томое – кръг, дъга, извивка.
Томое наге – дъгово хвърляне назад с опора на крака върху долната част на корема на опонента.

Тори – партньорът, който изпълнява хвърлянето в джудо, джуджуцу или карате. В айкидо се нарича наге.

Туите - Окинавски метод за захващане, осукване, изкълчване на ставите на противника. 

Уадза - техника. Майсторство, изкуство, майсторлък, конкретна техника предавани от учител на ученик, от поколение на поколение, позволяващи да се наложиш над хората или да се издигнеш над тях. Уадза носи власт и сила, надвишаващи свойствената сила на индивида. 

Уде – предмишница, частта на ръката от китката до лакетя.

Уке – партньор, който в началото атакува, но в последствие бива хвърлян при тренировката; в Айкидо се нарича и айте. Блок, защита.

Укеми – падане, начин за предпазване.
Укеми уадза – техники за падане.

Уки – летящ, залитащ, люлеещ се.

Ундо - упражнение.

Ура – противоположен, обратен.

Уцури – преместване, промяна.

Уширо – назад, заден.

Учи – удар с ръка; вътрешен, отвътре навън.
Учи уде уке – блок с предмишница отвътре навън.

Учидачи - Ролята на учителя, този, който поема техниката при изпълнение на кендо или кен-джуцу ката. Вж. шидачи

Учикоми – метод на тренировка чрез многократно повторение на една и съща техника или част от техника.

Фудоза - "непоклатим седеж". Седеж, при който единият крак остава под задницата, както при Сейза, а другият ляга пред практикуващия, както при седене по турски. Използва се при опасение от внезапна фронтална атака срещу нас или при нужда от дълго седене.

Фумикири – режещ, остър ритник. 

Фумикоми – мачкащ, тъпчещ ритник.

Фуреайки - айки техники, изпълнени с едно докосване.  

Фусуи - вятър и вода (кит. фъншуи). Разбиране и осъзнаване на естествения поток на енергията и природните сили.

Футари дори - едновременна атака от двама противника; практика на действия срещу двама противника.

Ха - режещото острие на меча.

Хадака – гол.
Хадака джиме – задушаване с предмишница.

Хаджиме, джиме – започвайте, команда за начало на действието.

Хайсоку – долната, вътрешната част (подметката) на ходилото.

Хайто – ръбът на ръката от страна на палеца.
Хайто уке – блок с ръба на ръката от страна на палеца.
Хайто учи – удар с ръба на ръката от страна на палеца.

Хайшу – задната, обратна страна на ръката. Гръб на длънта.

Хакама - японски панталони с много широки, плисирани крачоли, белег за принадлежност към самурайската каста. Запазена е в много японски бойни изкуства, като традиционен символ.

Ханбо – дървена палка с дължина 70 – 90 см.

Хане – крило; пружина, скок.

Хантачи - позиция на колене, полуизправено положение.
Ханми хантачи (хандза хандачи) - техники, изпълнявани от коленичил тори срещу изправен уке.

Хара – коремна област, долната част на корема. Според японците на един юмрук под пъпа се заражда и се складира жизнената енергия на човека. Там се намира центърът на тежестта. Смята се, че когато дишането се фокусира в тази област, умът се успокоява, а нервната система се отпуска. Нарича се също Танден от превода на китайската дума Дантиен – киноварно поле.

Хараи – помитане, метла. Равнозначно на барай.
Хараи гоши – техника от джудо за помитане на двата крака на протиника и хвърляне през таза.

Хасами – ножица. Равнозначно на басами.

Хасуджи - странична линия на острието на меча, разделяща режещия ръб от задната страна на меча. 

Хейджошин - винаги спокоен дух.

Хейко – паралелен, успореден.

Хенка – вариации на основната техника, дадена в ката.  

Хидари – ляв, наляво.

Хиджи – лакет. Равнозначно на емпи, дума с окинавски произход.
Хиджи ате – всички видове удари с лакет.
Хиджи учи – удар с лакет.

Хидза – коляно.
Хидза гери – удар с коляно.
Хидза уке – блок с коляно.

Хики – дърпане назад, теглене, избягване назад.

Хики аши – основна позиция на крака, която се заема при подготовка за ритник или след изпълнение на ритник. Коляното е вдигнато високо, ходилото е успоредно на земята в контра-шпиц, петата над и зад коляното на опорния крак.

Хики те – позиция на ръката, с изтеглен назад лакет, докато юмрукът с длан нагоре застане отстрани на гръдния кош. Височината и начините на изпълнение в различните стилове са доста различни.

Хики уадза - дърпащи техники.

Хикими - изтегляне на средната част на тялото назад.

Хишиги – обтегнат, опънат; лост.

Ходжо джуцу - техника за връзване на противника.

Ходжо ундо - допълнителни упражнения с тежести и уреди за развитие на физическите качества на тялото в карате.

Хонте - прав хват на меча или ножа. Еднозначно на джунте. Вж. гякуте и сакате.

Хосшин - решението да започнеш да практикуваш. Важен момент в живота на всеки. Изборът трябва да бъде направен съзнателно, сериозно, без амбиции и страхове. Дългосрочен избор. 

Хочи - "да бъдеш, да останеш сам"; отстраненост, безпристрастност, отсъствие на мечти, очаквания и желания.

Цуба - предпазител, гард на дръжката на меча.

Цуги аши – форма на пристъпване, при която единият крак следва другия, без да го задминава.

Цука - дръжка на меча.

Цукагашира - края на дръжката на меча, шиная или бокена/бокуто. При някои мечове може да представлява топка или удебеление, за да не се узпуска меча. 

Цуки – мушкане, прав удар с юмрук. 

Цукури – втората фаза на хвърлянето, подготовка. Вж. кудзуши и каке.

Цумасаки – върховете на пръстите на краката.

Цури – вдигам, дърпам нагоре с кръгово движение.
Цурикоми – вдигам и дърпам нагоре за ръкава и ревера.

Цуруги - божествен, небесен меч. Кусанаги но цуруги - правият меч, символ на японския император и на японската нация. Носи смисила на свързване, докато тачи носи смисъл на отсичане, посичане.

Чибури - движение, с което се изтръсква кръвта от меча, след разсичане или пробождане на противника. 

Чинкучи - окинавска концепция за предаване на цялата енергия на удара в тялото на противника. За разлика от замръзването и стягането при "киме" в японското карате, чинкучи в Рюкю Кенпо предполага взривна сила, която се предава по мек и еластичен начин. Като вълна в тялото на противника. Затова тънкостта на чинкучи е в отпускането и правилното прилагане на силата в точката на контакт, а не в стягането.   

Чоку - прав, изправен.

Чокурицу - изправено положение на тялото с леко отворени ходила. Мирно.

Чудан – средно ниво на тялото, слънчев сплит.

Ши - четири; мъртъв.

Шизентай – естествена позиция на готовност с крака на ширината на раменете. Отговаря на хачиджи дачи в карате.

Шикаку – квадрат; мъртва зона, сляпо петно,  скрит ъгъл за дадена гледна точка; място зад рамото на противника, където за него е невъзможно да те достигне и удари без допълнително движение.

Шикко - придвижване, ходене на колене.

Шиме – удушване, задушаване.
Шиме уадза – техники за задушаване.

Шин – сърце, ум, съзнание, усещане. Виж кокоро.

Шин-Ги-Тай - цялостна визия за човека, която включва 1/ ценности на духа, съзнанието, личността и поведението (шин); 2/ пълно познаване и безупречно изпълнение на техниката; умение, знание, опит (ги); 3/ добра физическа форма и пълно постигане на възможностите на тялото, физическо усилие (тай). 

Шидачи - ролята на ученика при изпълнение на кендо и кен-джуцу ката. Вж. учидачи.

Шинай - прав бамбуков меч, който се състои от отделни бамбукови пластини, за направи по-малко оасни ударите по противника.

Шинден - обучение чрез духа и сърцето, получаване на знание от и посредством духа и осъзнаването му. 

Шинригаку - психология.

Шинто - традиционна японска религия, датираща от дълбока древност.

Шиоку – нерви.
Шиоку уадза – техники с притискане на нервни окончания.

Шисей - стойка; стойки; системата от стойки, положения на тялото, изучавани в дадено бойно изкуство.

Шите - този, който се защитава и прилага техниките за самоотбрана. В различните бойни изкуства се нарича още наге или тори. 

Шихан – майстор, майстор-модел, учител на учителите.

Шихо – четири посоки, четири ъгъла, четири крайника, всички посоки.
Шихо гатаме – задържане на четирите ъгъла.
Шихо наге – хвърляне в четири посоки.

Шотей – основа на дланта. Равнозначно на тейшо.

Шошин - ум на начинаещ.

Шугьо - решителна практика в търсене на просветление; период на култивиране на знанията и уменията (обикновено след преминаването на школата) чрез самостоятелно търсене, изучаване и практика; самокултивиране.

Шурикен - различни видове остриета за мятане по противника. 

Шуто – ръка сабя.
Шуто уке – блок с ръка сабя.
Шуто учи – удар с ръка сабя.

Юби – пръст, пръсти.

Яма – планина.

Яме – команда за спиране на всякакво действие. Равнозначно на мате.

Яри – копие.

 

Броене на японски

Ичи – едно
Ни – две
Сан – три
Ши (йон) – четири
Го – пет
Року – шест
Шичи (нана) – седем
Хачи – осем
Кю – девет
Джу – десет
Ни джу – двадесет
Сан джу – тридесет
Йон джу – четиридесет
Хяку – сто
Кю хияку – деветстотин
Сен - хиляда
Ман - десет хиляди
201        Ни хяку ичи   
546        Го хяку йон джу року   
3427      Сан зен йон хяку ни джу нана (или шичи)     
33 456   Сан ман сан зен йон хяку го джу року

"Ши" или "йон" може да се използва в 3654,но в 40, 400, 4000 и т.н.се използва само "йон".
"Шичи" или "нана" може да се използва в 9607, но в 70,700,7000 и т.н. се използва само "Нана"
600 = "Роппияку" (а не "року хяку")
800 = "Хапияку" (а не"хачи хяку")
8000 = "Хасен" (а не"хачи сен")

 

Девет айкидо ключа:

Икьо         Първи ключ = оши таоши, уде осае
Никьо       Втори ключ = коте маваши, котемаки
Санкьо     Трети ключ = коте хинери, шибори-киме
Йонкьо     Четвърти ключ = текуби осае
Гокьо       Пети ключ = куджи осае
Рокьо       Шести ключ = хиджи киме осае, ваки гатаме, уде хиджи гатаме
Нанакьо   Седми ключ = санкьо отзад на китката, "санкьо, но не санкьо"
Хачикьо   Осми ключ = модифицирано йонкьо с натиск надолу 
Кукьо      Девети ключ = Обърнато никьо

 

Наге уадза - техники за хвърляне
04 Октомври 2017 г. 20:13:58
Kiril Hinkov


Наге уадза - техники за хвърляне

Хвърлянията са едни от основите прийоми на хватовите бойно приложни спортове. Те се заучават систематично и последователно, за да могат да бъдат прилагани в най-различни ситуации. Едновременно се заучават и техниките за падане (укеми уадза). Чрез тяхното паралелно развиване се търси постоянен баланс между уменията за защита и атака, между това да прилагаш сила и да я приемаш, между ин и ян.

По традиция двамата партньори при изучаване на техниките се наричат „тори” – този, който дава, и „уке” – този, който приема. Тори бива определян още като хвърлящ, защитаващ се, победител, а уке като атакуващ, противник, победен. В края на техниката или поредицата от техники уке изпълнява укеми.

Всяко хвърляне започва с форма на извеждане от равновесие (кудзуши). Думата произлиза от глагола "кудзуре" - видоизменям, и може да се преведе също и като "промяна на първоначалната стойка", промяна на благоприятното за противника положение в неблагоприятно. В бойното изкуство се разглеждат осем посоки на извеждане – напред, назад, в ляво, в дясно, и по четирите диагонала.

За да бъде изведен противникът от равновесие, трябва проекцията на центъра на тежестта му да се окаже извън площта между краката му, без той да има друга допълнителна опора. При това положение, ако не направи стъпка или не намери нова опора, чиито граници се намират под центъра на тежестта му, той пада.

Кудзуши може да се извърши с бутане или дърпане. Но опитните майстори препоръчват дърпане (теглене) да не се използва при бой, защото то дава сила на противника, която води право към нас. Препоръчва се извеждането да се прави винаги чрез бутане, удар, болка, или сливане с натиска на противника и тласкане в посоката му на движение. Кудзуши в никакъв случай не е продължителен процес, а е нещо мигновено и мимолетно. Моментът на дисбаланс трябва да бъде уловен, за да се спечели победата. От тази гледна точка стягането на мускулатурата и опитите за силово повлияване на противника са напълно погрешни, защото се противопоставят на потока на ситуацията, който трябва да бъде уловен.



Изключително важно е въобще да не се прави опит за хвърляне, ако уке не е изведен от равновесие или не е променено нормалното му, добро състояние. Такива опити обикновено водят до прилагане на груба сила и са идеална възможност за контра-атака от страна на противника.

Ако той вече е изведен от равновесие, е време за втората фаза на хвърлянето - цкури (tsukuri – подготовка на хвърлянето). При нея тори заема подходящо положение, от което ще може да хвърли успешно. Това положение обикновено се характеризира с по-нисък център на тежестта от този на уке, стабилно положение на краката или на опорния крак, добър захват или опора върху противника. Когато това стабилно и силно положение бъде постигнато, идва моментът за извършване на самото хвърляне – каке. С мощно, експлозивно движение, тори хвърля уке.

Ако противникът ни има десет единици сила, а ние пет, никога няма да можем да го победим чрез директно противопоставяне. Ако обаче го накараме да застане в положение, от което може да използва само четири от своите десет единици, а ние можем да приложим всичките си пет единици – той ще бъде победен. Това неизгодно за него положение постигаме чрез кудзуши. При цкури заемаме най-добрата позиция от гледна точка на нашата структура и, накрая, при каке, прилагаме превъзхождащата си сила и печелим битката.

«Разделяй и владей».

«Когато те натискат, се извъртай и бутай в посоката на натиска, когато те дърпат - натискай мощно.»

«Удар, сякаш камък удря яйце....»

"В истинския бой хвърлянето означава смърт за противника."

Трите фази могат и трябва да се възприемат и изучават задълбочено при всяко едно хвърляне, без значение от бойното изкуство или конкретните условия на прилагането. Само успешното приключване на всяка от тях може да доведе до успешно продължение на техниката.   

При стандартната практика, най-важното е уке да бъде хвърлян съобразно класическата форма. По този начин се тренират принципите, но се избягват възможностите за травми. Постепенно с напревването на практикуващите, започва изучаването на вариациите на техниката (хенка). Една от техните цели е да се заучат начини, по които противникът може да бъде обезвреден и елиминиран бързо и неочаквано. Както и усвояване на защитата от тях.

От гледна точка на теорията, борбата е предназначена, да се противопоставя на ударите с крака и ръце. Ключовете, душенията и обездвижванията – да се противопоставят на борбата. А ударите с крака и ръце – да се противопоставят на ключовете, душенията и обездвижванията. За да се прилага ефективно която и да е от тези видове техники, е задължително владеенето и на останалите.

Техниките за хвърляне на Кодокан джудо: http://www.judoinfo.com/gokyo.htm

Наге но Ката на Кодокан Джудо: видео 

Правила на сайта
29 Септември 2017 г. 17:23:33
Kiril Hinkov


Правила на сайта

Отказ от отговорност

Всички материали на сайта www.kyokuten.net са предоставени само с информационна цел.

Преди да започнете тренировки по каквото и да е бойно изкуство или програма от физически упражнения за подобряване на здравето, е необходимо да се консултирате с вашия лекуващ лекар.

При тренировките по бойни изкуства и различни упражнения за регулиране на тялото, в зависимост от индивидуалните особености на практикуващия, са възможни най-различни реакции на организма. Абсолютно задължително е, те да се обсъждат с напреднали практикуващи, запознати в дълбочина със съответната система, както и с лекуващия ви лекар или екип от лекари. Ако имате някакви специфични заболявания, е необходимо постоянно измерване на показателите, определящи моментното ви състояние и съобразяване на практиката с тях.

Единствено по този начин, чрез съвместяване на субективния и обективен опит, ще можете да се възползвате оптимално от практиката на бойното изкуство и да подобрите състоянието на организма и самочувствието си.

Кьокутен.нет не носи никаква отговорност за ефекта от опитването на упражнения, техники, похвати, действия, съвети или мнения, описани на сайта. Практикуването на бойни изкуства и упражненията, свързани с тях, е потенциално опасна дейност, която има за цел да доведе трениращите до върха на техните възможности. 

С ползването на информация от сайта вие потвърждавате, че разбирате добре горните твърдения и поемате отговорността за резултатите от всяка техника, съвет или метод, прочетени тук. Вие носите пълната отговорност за вашата сигурност, разбирате и поемате всички рискове, свързани с тренировката на бойни изкуства и упражнения.

Поемайки тези рискове, вие освобождавате от отговорност авторите, създателите и сътрудниците на този сайт за всякаква вреда или злоупотреба с информация, съдържаща се на сайта.

*** *** *** *** ***

Правила на сайта

Не бъркай "думи" с "дела".

Знай, че носиш отговорност за действията си и никой не ти е виновен.

"Трябва" не съществува.

Върви, бори се, търси и не падай духом.

Спокойствие и само спокойствие.

Което пречи, трябва да се махне.

 

 

Октомври 2017

 ПВСЧПСН
39 1
402

2017-10-02

19:00 Тренировка по карате Шотокан - техникум Попов

3

2017-10-03

10:00 Упражнения за регулиране на тялото - Център по борба - Дианабад
19:30 Тренировка по джуджицу - Център по борба, Дианабад

4

2017-10-04

19:00 Тренировка по карате Шотокан - техникум Попов

5

2017-10-05

10:00 Упражнения за регулиране на тялото - Център по борба - Дианабад
19:30 Тренировка по джуджицу - Център по борба, Дианабад

6 7

2017-10-07

12:30 Тренировка по джу джицу и самоотбрана - Център по борба - Дианабад
14:00 Упражнения за регулиране на тялото - Център по борба - Дианабад

8
419

2017-10-09

19:00 Тренировка по карате Шотокан - техникум Попов

10

2017-10-10

10:00 Упражнения за регулиране на тялото - Център по борба - Дианабад
19:30 Тренировка по джуджицу - Център по борба, Дианабад

11

2017-10-11

19:00 Тренировка по карате Шотокан - техникум Попов

12

2017-10-12

10:00 Упражнения за регулиране на тялото - Център по борба - Дианабад
19:30 Тренировка по джуджицу - Център по борба, Дианабад

13 14

2017-10-14

12:30 Тренировка по джу джицу и самоотбрана - Център по борба - Дианабад
14:00 Упражнения за регулиране на тялото - Център по борба - Дианабад

15
4216

2017-10-16

19:00 Тренировка по карате Шотокан - техникум Попов

17

2017-10-17

10:00 Упражнения за регулиране на тялото - Център по борба - Дианабад
19:30 Тренировка по джуджицу - Център по борба, Дианабад

18

2017-10-18

19:00 Тренировка по карате Шотокан - техникум Попов

19

2017-10-19

10:00 Упражнения за регулиране на тялото - Център по борба - Дианабад
19:30 Тренировка по джуджицу - Център по борба, Дианабад

20 21

2017-10-21

12:30 Тренировка по джу джицу и самоотбрана - Център по борба - Дианабад
14:00 Упражнения за регулиране на тялото - Център по борба - Дианабад

22
4323

2017-10-23

19:00 Тренировка по карате Шотокан - техникум Попов

24

2017-10-24

10:00 Упражнения за регулиране на тялото - Център по борба - Дианабад
19:30 Тренировка по джуджицу - Център по борба, Дианабад

25

2017-10-25

19:00 Тренировка по карате Шотокан - техникум Попов

26

2017-10-26

10:00 Упражнения за регулиране на тялото - Център по борба - Дианабад
19:30 Тренировка по джуджицу - Център по борба, Дианабад

27 28

2017-10-28

12:30 Тренировка по джу джицу и самоотбрана - Център по борба - Дианабад
14:00 Упражнения за регулиране на тялото - Център по борба - Дианабад

29
4430

2017-10-30

19:00 Тренировка по карате Шотокан - техникум Попов

31

2017-10-31

10:00 Упражнения за регулиране на тялото - Център по борба - Дианабад
19:30 Тренировка по джуджицу - Център по борба, Дианабад

 
« »

Вижте още

Страхът
24 Декември 2015 г. 21:05:51
Kiril Hinkov


Страхът

Страхът се ражда тогава, когато човек се движи слепешката, обгърнат от тъмнина, опипвайки неуверено наоколо. Ако ние разбираме себе си, можем да растем самостоятелно и да придобием вътрешна устойчивост срещу чуждите мнения и масовата информация.

Неизвестен автор

Исихията - пътят на тишината
16 Септември 2010 г. 23:44:19
Kiril Hinkov


Исихията - пътят на тишината

Според православната традиция, след падението на Адам, човекът е болен, неговият разум (nous) е помрачен и той е загубил връзката си с Бога. Смъртта навлиза в човешкото битие и причинявата множество антропологични, социални, дори екологични проблеми. В тази трагедия, падналият човек запазва Божия образ в себе си, но напълно загубва подобието си с Него, тъй като връзката му с Бога е прекъсната. Въпреки това, въплъщението на Христос цели да направи възможен стремежа на личността към богоуподобяване, което е и възстановяване на връзката с Господа. Това движение от състояние на падение до състояние на обожение се нарича изцеление, тъй като е свързано с нейното завръщане от състояние да пребивава срещу естеството към състояние на живот в естеството и над него. Чрез придържане към православното лечение и практика, както са ни открили Светите Отци, човекът може успешно да се справи с помислите и страстите си.
Съвременният човек, уморен и обезкуражен от множеството проблеми, които го измъчват, търси почивка и пристан. Най-важното, той търси лек за душата си от перманентната “умствена депресия”, в която живее. За да обяснят причината, в наше време могат да се открият в обръщение множество обяснения, давани от психиатрите. Психотерапията в частност, е широко разпространена. Докато преди всички тези неща бяха почти неизвестни, сега те са често явление и много хора се обръщат към психотерапевтите, за да намерят успокоение и утеха, което отново ни показва, че съвременният човек чувства, че има нужда от изцеление.
В тази глава искам да посоча дълбинната същност на Православието и методите, които то използва за постигане на това изцеление. Православната Църква е лечебницата, в която всеки болен и депресиран човек може да бъде изцелен.
Един от фундаменталните методи на лечение на душата е покоят в пълния смисъл на думата. Съвременният човек търси изцеление за своя живот, прецизно, особено за своето вътрешно състояние, тъй като той е пренапрегнат. Затова и едно от посланията, които Православието може да предложи на съвременния изнурен, обезсърчен и затруднен свят е посланието за покой. Смятам, че Православната традиция има огромно наследство, което може да предложи в тази област. В следващите редове ще се опитам да обясня повече за значението на исихията и исихазма за изцелението на душата, ума и сърцето. Исихията и исихазмът са сред основните лекарства за постигане на вътрешно здраве. И както липсата на покой е първопричината за проблемите, напрежението, безпокойството и несигурността, така също и за психическите и физически заболявания, ще се опитаме да хвърлим поглед върху тези случаи, които са анти-исихазъм, който е най-главната причина за появата на абнормалната ситуация. Затова ние разглеждаме исихията като метод на изцеление на душата, а анти-исихията като причина за психическите и физическите заболявания.
Преди да дам определение на понятието исихия, или покой, искам да обърна внимание на нейната голяма стойност за изцелението на душата.
Светите отци, които са живяли в протежение на цялата православната традиция подчертават огромното значение на православната исихия. Свети Григорий Богослов отнася исихията като много важна за достигане на Богообщение. “Необходимо е да бъдем в покой, за да постигнем чисто общение с Бога и постепенно да върнем ума от неговите скиталчества.”(1). Чрез покоя човекът очиства своите чувства и сърце. Така той познава Господа и това Богопознание е неговото спасение. Наистина, това, което ние знаем от учението на отците, умът е нещо различно от интелигентността. Когато умът е помрачен от страстите, той престава да вижда неведомостта на Господа (умът е мъртъв), докато когато умът е освободен от страстите, той ясно вижда Бога като светлина и тази светлина е животът на човека. Както вече казахме, чистотата на ума се постига чрез исихията.
Добре известно е за тези, които изучават писанията на светите отци, както и за тези, които се опитват да водят този духовен живот, че има исихия на тялото и исихия на душата. Първото се отнася до външните неща, а второто до вътрешните. Исихията на тялото обикновено се отнася до исихастката поза и до усилията да се намалят до крайност външните движения, образите, които се получават и възприемат в душата от сетивата.
Свети Йоан Лествичник, като има предвид външната страна на телесния покой, пише: “Любителят на покоя държи устата си затворена.” В писмото до своя приятел свети Григорий, св. Василий Велики пише за исихията като начало за очистване на душата и за исихията на тялото, което е възпиране на езика, гледането, слушането и говоренето. Като пример той казва: “Самото начало на душевното прочистване е спокойствието, с което езикът не се въвлича в обсъждане на човешките дела, нито очите в мечтателност за розови бузки или за посетителите, нито ушите в снижаване настроението на душата чрез слушане на песни, чийто единствен предмет е да забавляват, нито думите, изговаряни от острумниците и палячовците – практика, която преди всичко се стреми да успокои устроението на душата”. Исихията на тялото е полезна за постигане на вътрешен покой на душата. “Покоят на тялото е знанието и владеенето на чувствата и възприятията.” На друго място, когато Свети Йоан Лествичник говори за този вид исихия, той има предвид живеенето в пустинята (отшелничество).

Със сигурност, както вече беше казано, пустинята и цялостната исихия на тялото са полезни за придобиване на вътрешна духовна исихия. Но отците разбират исихазма не като “живеене като отшелник, нито като отдалечаване в пустинята, а като непрекъснато пребиваване в Бога.” Въпреки че пустинята има голямо значение в това да ограничи образите и движенията, идващи от външния свят, тя не е превърната в абсолют. Никита Стифат я характеризира в това отношение. Той напомня, че добродетелта не е ограничена в едно място и че целта на човека е да “освободи силите на душата и да ги съсредоточи в цялостна добродетелност като в една точка на действие съгласно естеството.” Като казва, че тези неща не идват отвън, но “са ни осигурени от създаването”, той завършва: “Пустинята не е нужна, ако ние влезем в Небесното царство чрез покаяние и спазване на всички Господни заповеди.”

Във всички случаи пустинята и исихията на тялото като цяло помагат на човека да постигне исихия на духа. Свети Йоан Лествичник пише в своята забележителна творба, че покоят на душата е “точно познание и владеене на собствените мисли”. Покоят на душата е наука за мислите и здравия разум. Храбростта на овладяното мислене е приятел на покоя. Това поддържа непрекъсната бдителност пред дверите на сърцето, като убива или прогонва мислите, които идват.”

Свети Симеон Нови Богослов, като пише за вътрешния покой казва: “Исихията е несмущавано състояние на ума, покой на свободната и радостна душа, нетревожно и неразколебано разположение на сърцето, виждане на светлина, познание за тайнствата на Бога, мъдра дума, дълбинност на идейната представа за Бога, възвеселяване на душата, чист разговор с Бога, бдящо око, вътрешна молитва, съюз с Бога и общение, пълно обожение, безболезнено възлагане на Бога в големите аскетични трудове.”
Това отхвърляне на идейните представи е част от човешкия стремеж за очистване на интелигентната част на душата. Атлетите в духовната борба се борят да отхвърлят мислите, които дяволът посява с единствената цел да наруши вътрешната цялост на душевните сили и да отслаби човешкото сърце. Ето затова Православието е терапевтична наука. Както прочетохме в писанията на светите отци, които се отнасят до този предмет, ние ясно видяхме, че християнството лекува болната душа и сред средствата за нейното изцеление първото място се пада на опазването на ума, прогонването на нежеланите мисли, като се опитваме да ги убием преди да са влезли в дверите на сърцето.

Исихията преди всичко е опазване на ума, бдителност в собствените мисли и е изразена от свети Таласий: “Сложете печат на своите чувства чрез покоя, и преценявайте мислите, които ви нападат.”

Свети Григорий описва добродетелите като лекарство за болестите на душата, за страстите; виждането, казва той, е плод на разкриването, чийто край и форма е обожението.” Душата, с други думи, е изцелена чрез добродетелите, но когато изцелението е съединено с Бога посредством виждането, към което води пътят на тишината (безмълвието). Чрез виждането (theoria) човек се обожва, а не чрез отразяването на думи или видими неща, но чрез обучение в тишина.

Чрез този метод на Православната исихия и учение, ние се изцеляваме, като “се освобождаваме от мисълта за нещата и се обръщаме към Бога”. С постоянни усилия и молитви ние някакси докосваме това, което не може да се докосне и представлява благословената сърцевина. Така тези, които са очистени в сърцето си чрез светата исихия, след като бъдат неописуемо проникнати от нетварната светлина, която е извън сетивата и ума, виждат Бога и себе си, като в огледало.
Важните моменти в тази проповед са, че чрез метода на Православието, който е преди всичко метод на съзерцателната исихия, ние очистваме ума и сърцето си, и по този начин се съединяваме с Бога. Това е единственият метод на запознаване с Бога и общуване с Него.

Светите отци наричат това мира на душата и почивката на седмия ден от Сътворението. Човешкит ум, очистен чрез метода и трениран в светата исихия, пази деня на седмия ден, почивката в Господа. Палама, като говори за Божествения покой, почивката на Господа, когато Той си “почина от всичките Свои трудове” и за почивката на Христа, който се спуска с Негова Божествена душа в ада, и за краткия престой в гроба на Неговото тяло в Божествената природа, пише, че ние също трябва да се стремим към този Божествен покой, което всъщност значи, че трябва да съсредоточим ума си върху неотклонното внимание и непрестанната молитва. Този Божествен покой на седмия ден е всъщност съзерцателната исихия. “Ако оттеглите ума си от всички мисли, дори и от добрите, и се обърнете изцяло с неотклонно внимание и непрестанна молитва, вие също ще влезете в Божествения покой и ще постигнете благословеното седмо небе, като видите сами себе си и чрез себе си да бъдете въздигнати във виждането на Бога. Трябва да се отбележи, че светецът говори за тези неща в разговор с паството от неговия диоцез в Солун. Това означава, че всеки в различна степен на дълбинност може да постигне опита на Божествения покой. Това именно е учението, което е загубено в днешно време.
От това, което казахме за съзерцателната исихия, всеки може да види защо личностите, които я практикуват, са наречени исихасти. Исихаст е този, който следва пътя на покоя, който всъщност е пътят на Православната традиция. Свети Йоан Лествичник казва: “Може да изглежда странно, но исихаст е този, който се бори, за да запази своя духовен аз затворен в къщата на тялото... Исихастът е като ангел на земята. На хартията на любовта и писмата на ревността, той освобождава молитвата си от леността и безгрижието. Исихаст е този, който вика: ”Господи, готово е сърцето ми”. Той казва: “Спя, но сърцето ми бди.”
Най-големите оръжия на всеки, който се стреми да води живот на вътрешен покой с търпение са “самоконтрола, любовта, милосърдието и четенето на духовна литература”. Според свети Григорий от Синай всеки, който упражнява исихията, трябва да има за основа добродетелите на “мълчанието, самоконтрола, бдителността, смирението и търпението”. Тези неща показват, че исихасткият начин на живот предполага изпълнение на Христовите заповеди, тъй като това поражда добродетелността. Също както добродетелите не са независими от покоя, така и покоят не е независим от спазването на Божиите заповеди, Неговия закон.

Напротив, неспазването на Божиите заповеди и оставането в страстите, не се считат за православна исихия, и дори да е започнала да се появява, това ще я унищожи, тя ще изчезне. Нищо няма по-голяма сила от разстройването на състоянието на покой или на лишаването от Божията помощ от следните страсти: грубост, преяждане, пустословие, суета, високомерие, и господарката на всички страсти – гордостта.
Някои хора поддържат мнението, че исихията, по начина, по който я описват отците е бездействие, а не действие. Всъщност, случаят е напълно противоположен. Исихията е изключително действие в незабележимост и тишина. Личността е в почивка и покой, за да разговаря с Бога, за да си позволи своята свобода и да приеме Самия Бог. И ако ние отчитаме факта, че най-големите проблеми, които ни тормозят са психически и вътрешни и ако смятаме, че повечето болести (психически и физически) се пораждат от усложняването на мислите, което всъщност е нечистотата на ума и сърцето, ние можем да разберем голямото значение на съзерцателната исихия. И така, това е действие и живот. Исихията предлага невероятни условия, за да обичаме братята си безстрастно, за постигане на неегоистична и безстрастна любов. Този, който не е привлечен от светските неща, обича покоя. Този, който обича човека, обича всички хора, (св. Максим Изповедник). Как може някой да има неегоистична любов, която е една от целите на духовния живот, когато е овладян от страстите? Исихасткото движение не се появило за първи път в 14 век, а съществува от първото столетие от живота на Църквата. Ние откриваме исихия в Светото писание, в първите Отци на Църквата. Така исихазмът установява истински форми на християнския живот.

Ние също използваме термина исихазъм, за да характеризираме метода, използван, за да се съсредоточи ума в сърцето.

В усилията си да бъде очистен, човешкият ум стои молитвено в сърцето, като непрекъснато повтаря Иисусовата молитва. Тя не е многословна. Това е непрестанно напомняне на Името на Иисус Христос. В същото време умът бди над мислите и не допуска те да влязат в дверите на сърцето. Както отбелязва свети Максим Изповедник, бдителността е свързана с молитвата.

“Но умът може още по-дълбоко да проникне в сърцето, когато чрез Божествения импулс, той се съединява със сърцето, като се освобождава от всички образи и представи, докато сърцето е затворено срещу всички чужди елементи. Тогава душата прониква в мрака на едно твърде специфично естество с чист ум.”
Православието е терапевтична наука, чиято цел е да изцелява човешките болести. Това никога не бива да остава незабелязвано, защото, ако го правим, ние разрушаваме цялата му същност и съдържание. Очистването, необходимата предпоставка за обожението, се постига чрез метода на Православното посвещение, в което исихията заема много важно място.

Методът в неговата пълнота и съотносимия начин на живот, се наричат исихазъм. И така, личност, която се бори в атмосфера на покой, се нарича исихаст, и този начин на живот в покой, се нарича исихазъм.

Митр. Йеротей (Влахос)

Понятия
03 Юни 2011 г. 22:08:43
Kiril Hinkov


Понятия

«Казано е, че на воина принадлежи двойният Път - на меча и на перото, и, че Пътят на воина е да обича тези два Пътя. Ако се придържа към тези две части на Пътя, той може да бъде воин и без да има дарба за това.»

Миямото Мусаши
Ръкопис на петте пръстена - Го рин но шо

 

 

 

Изкуството на житейската мъдрост
04 Юни 2015 г. 00:44:37
Kiril Hinkov


Изкуството на житейската мъдрост

Балтасар Грасиан 1601 – 1658

ДУШЕВНОСТ И УМ. Това са двете качества, които като драгоценен накит красят човека - едното без другото е като половин щастие. Не е достатъчно да разбереш, важното е да прозреш същността. Нещастен глупак си, ако сбъркаш призванието в живота си и се провалите избора на професия, дом, приятели, семейство.

ЗНАНИЯТА И ДЪРЗОСТТА РАЖДАТ ВЕЛИЧИЕТО. Те са безсмъртни и правят безсмъртен човека, който ги притежава. Всеки от нас струва толкова, колкото знае. Мъдрият е всемогъщ. Човек без знание е като вселена, потънала в непрогледен мрак Без дързост знанията са безплодни, защото тя е техен съветник и извор на могъщество - тя им служи вместо очи и ръце.

СЪВЪРШЕНИЯТ ЧОВЕК. Никой не се ражда съвършен. Личността се усъвършенства с времето, в процеса на дейността, докато достигне зрелост във външността и в проявите си. Човек се познава по изтънчения вкус, по чистотата на помислите, мъдростта и яснотата на целите. Някои хора никога не достигат съвършенство, вечно нещо им липсва; други го постигат, но бавно. Цялостно изграденият човек, който влага разум в думите и постъпките си, е желан и дори търсен партньор за общуване от разумните хора.

ОВЛАДЯВАНЕТО НА СТРАСТИТЕ Е ЗАЛОГ ЗА ВЪЗВИШЕН ДУХ. Възвишеността не търпи оковите на грубите произволни чувства. Няма по-висша власт от властта над самия себе си, от способността да владееш чувствата си и да побеждаваш прищевките си. И когато страстите се борят да надвият личността ти, не им позволявай да пречат на задълженията ти, дори и да са много силни - тук се крие разковничето на благоразумието, което ще ти позволи да си спестиш разочарования и да съхраниш неопетнено доброто си име.

ДЕЙСТВАЙ В СЪОТВЕТСТВИЕ СЪС ЗАМИСЛИТЕ НА ПРОТИВНИКА: Човешкият живот е битка с коварството на другите. Хитростта прилага стратегията на скритите намерения-никога не прави това, което предизвестява. Прицелва се измамно, за да заслепи, изкусно насочва заплахи в прошивоположната посока, за отклоняване на вниманието и нанася удара си там, където никой не го очаква, винаги сееща заблуди. Загатва за своето намерение, за да спечели вниманието и доверието на съперника, после се извърта от него и печели с изненада. Прозорливият ум обаче предвижда уловките на хитростта, дебне зорко, долавя противоположното на онова, в което го уверяват, и разпознава лъжливия ход. Оставя да отмине атаката на привидната искреност, в очакване на скрития замисъл.
Шом се види натясно, хитростта удвоява усилията си и се опитва да лъже, като казва истината. Сменяйки тактиката си, тя мами като се преструва, че не мами, и влага лъжата си в най-невинката искреност. Но наблюаателният ум разгадава играта, вижда мрака под блясъка на светлината, разобличава замисъла - толкова по-коварен, колкото по-простодушен изглежда.  

БЪДИ ПРОНИЦАТЕЛЕН. Някога умението да разсъждаваш се е ценяло като най-висше изкуство. Сега това не е достатъчно - изисква се да вникваш в дълбочината на смисъла, да отгатваш намеренията и да разпознаваш лъжата. Неразбиращият остава неразбран. Има проникновени тълкуватели на душата и безспорни гадатели на помислите. Но най-значимите истини често остават недоизречени и можем да ги проумеем само ако впрегнем цялата си мисъл. Затова поставяй под съмнение ласкавите думи и внимателно се вслушвай в критиката.

РАЗПОЗНАВАЙ ЩАСТЛИВЕЦА, ЗА ДА ГО СЛЕДВАШ НЕОТЛЪЧНО, И НЕУДАЧНИКА, ЗА ДА ГО ОТБЯГВАШ. Обикновено лошият шанс е наказание за глупостта и няма по-прилепчива зараза от техния съюз. Не открехвай вратата и за най-малкото зло - зад него дебнат други по-големи беди. Опитният играч навреме се чисти от всичко излишно, защото после и най-слабият коз бие силните карти на противника. Когато си объркан и несигурен, следвай мъдрите и благоразумните - те рано или късно постигат успех.

УМЕНИЕТО ДА СЕ ОТКАЗВАШ. Умението да казваш „не“ е важно жизнено правило, но още по-важна е способността да се отказваш по отношение на работата и общуването с хората. Има безмислени занимания, които като молци прояждат скъпоценното ни време. По-добре е нищо да не правиш, отколкото да вършиш безразсъдства. За благоразумния не е достатъчно да не се натрапва - той не трябва да допуска и другите да му досаждат. Човек не бива да принадлежи на всички, за да не изгуби собствената си същност. Не злоупотребявай дори с приятелите си и не искай от тях повече от това, което ти дават. Не губи мярката, особено в общуването си с хората. С благоразумна сдържаност се запазват добрите отношения и уважението, а скъпоценното ти достойнство остава неопетнено! Така, благодарение на мъдростта, ще си запазиш свободата да направиш най-правилен избор, без никога да проявяваш лош вкус.

УМЕНИЕТО ДА СЕ ОТКАЗВАШ. Умението да казваш „не“ е важно жизнено правило, но още по-важна е способността да се отказваш по отношение на работата и общуването с хората. Има безмислени занимания, които като молци прояждат скъпоценното ни време. По-добре е нищо да не правиш, отколкото да вършиш безразсъдства. За благоразумния не е достатъчно да не се натрапва - той не трябва да допуска и другите да му досаждат. Човек не бива да принадлежи на всички, за да не изгуби собствената си същност. Не злоупотребявай дори с приятелите си и не искай от тях повече от това, което ти дават. Не губи мярката, особено в общуването си с хората. С благоразумна сдържаност се запазват добрите отношения и уважението, а скъпоценното ти достойнство остава неопетнено! Така, благодарение на мъдростта, ще си запазиш свободата да направиш най-правилен избор, без никога да проявяваш лош вкус.

ИЗУЧАВАЙ И УПРАВЛЯВАЙ САМ СЪДБАТА СИ. За да действащ и да. вървиш все напред, заложи на Фортуна, а не разчитай единствено на силния си характер. И ако глупец е онзи, който на четиридесет години призовава на помощ Хипократ за здравето си, двойно по-неразумен е този, който се позовава на Сенека*, за да прояви здрав разум. Да умееш да управляваш съдбата си е изкуство - ту да изчакваш, колкото е необходимо, ту да я догонваш, за да я застигнеш, когато удари щастливият ти час. Макар че Фортуна трудно може да бъде уловена - тъй непредвидими са хрумванията й! Ако забележиш, че съдбата е благосклонна към теб, действай уверено – тя обича смелите и е великодушна към младите. Неудачник ли си - не я предизвиквай, за да не удвоиш нещастието си. Владееш ли я - смело напред!

НАУЧИ СЕ ДА СЕ ОТТЕГЛЯШ НАВРЕМЕ. Това е основен принцип на добрия играч. Навременното отстъпление струва колкото доброто настъпление. Когато печалбата е добра, задоволи се с нея и се оттегли. Постоянният късмет е винаги подозрителен - мимолетните му проблясъци са по-надеждни. Радвай се на леко стипчивия му привкус, за да не ти загорчи от сладост. Когато съдбата те засипва щедро с успехи, очаквай всичко да се сгромоляса и да рухне. Благосклонността на съдбата е кратка, затова е тъй възвишен мигът на щастието. Дори фортуна няма сили да носи дълго някого на гърба си.

РАЗГОВАРЯЙ С ВСИЧКИ, ОБЩУВАЙ САМО С ИЗБРАНИЦИ НА ДУХА. Желанието да плуваш срещу течението е неразумно и опасно. Единствено Сократ би дръзнал да го стори. Несъгласието се приема за обида, защото осъжда чуждото становище. Недоволството расте - едни поддържат това, което ти осъждаш, а други са на обратното мнение. Истината е за избраници, измамата е повсеместна и присъща на тълпата. Няма да познаеш умния човек по речите му на площада - там той говори с гласа на хорската глупост, макар вътрешно да я осъжда. Благоразумният не обича да му противоречат, нито самият той оспорва публично чуждото мнение. Мисълта е волна птица - не може и не бива да бъде насилвана. Тя се оттегля в храма на мълчаливото съзерцание и ако се покаже пред света, прави го само пред мъдри и избраници.

САМО ЗАДЪЛБОЧЕНИЯТ ЧОВЕК Е ЗАВЪРШЕНА ЛИЧНОСТ. Той влага във всичко повече дълбок смисъл, отколкото външна показност. Има хора, които са гола фасада - като недовършени къщи или дом без покрив, отвънка палат - отвътре колиба. В тях няма за какво да се хванеш или пък се чувстваш като в капан, понеже още след първите разменени думи разговорът секва и увисва в безсмислието. Първо се кипрят като сицилиански атове, после млъкват неловко, понеже там, където няма мисъл, словото бързо се изчерпва. Те лесно заблуждават повърхностните, които приличат на тях самите, но не и задълбочените, които долавят същественото и бързо прозират истината, че главите им са празни.

НЕКА ДОБРОТО БЪДЕ ТВОЯТ НЕИЗМЕНЕН ИЗБОР. Много неща в живота зависят от добрия избор. За него са необходими изтънчен вкус и здравомислие, които са по-могъщи от интелекта и старанието. Няма сьвьршенство без правилен избор. Да умееш да избираш и да избираш най-доброто е двойно предимство. Има хора с проницателен и остър ум, с тънък усет, знания и наблюдателност, които, изправени пред избор, се объркват. Те винаги залитат към най-лошото, сякаш са осъдени да вървят по погрешен път. Умението да избираш е най-висша дарба.

ИЗПОЛЗВАЙ ПОЧТЕНИ СРЕДСТВА И ДОБРОСЪВЕСТНИ ПОМОЩНИЦИ. Някои впрягат цялата си хитрост и сьобразителност, за да използват непочтени средства и помощници. Тяхното самодоволство е опасно и заслужава жестоко наказание. Добрият служител не засенчва величието на господаря си. Успехът винаги краси общото дело, но порицанието пада само върху онзи, който е поел отговорността да го ръководи. Славата е венец за първенците. Тя нехае добри ли са помощниците им, или лоши, а съди: „Този беше неспособен или мъдър“. Затова подбирай както средствата, така и хората, в чиито ръце поверяваш безсмъртието на своето добро име.

НАУЧИ СЕ ДА ПОДСКАЗВАШ СЪЩЕСТВЕНОТО. Лесно е да припомниш, по-ценно е да подсетиш. Понякога е необходимо да напомниш, друг път - да предвидиш и да насочиш мисълта към важното. Някои пропускат необходимата крачка, просто защото не им идва на ум да я направят. В такива случаи приятелското подсещане може много да помогне. Едно от най-ценните качества на ума е услужливостта - способността му в точния момент да ти поднесе търсеното и важното. Ако си лишен от тази дарба, често пропускаш удобния момент. Който умее да съобразява - нека раздава светлината на своя разум. Който сам не се сеща - да търси помощ. Първият не бива да проявява привързаност, вторият трябва с готовност да поема подадената ръка. Достатъчно е едно малко приятелско подсещане. Това изкуство е особено ценно, когато може да насочи човека към най-важното. То трябва да се прилага деликатно и с финес и само ако е необходимо - да се проявява настойчивост. Ако човек е склонен да казва ;,не“, подскажи му и предимствата на едно „да“. Много от неуспехите в живота ни се дължат на това, че не сме склонни да опитаме.

ПОЗНАЙ СЕБЕ СИ. Опознай своите таланти и възможности, мисли и пристрастия. За да владееш себе си, е необходимо да се познаваш. Огледалото отразява лицето, но не и душата. Нека самопознанието бъде негов заместител. Дори когато проявяваш небрежност към външния си вид, можеш да съхраниш вътрешната си красота като се самоизучаваш и се усъвършенстваш духовно. Изследвай силата на своя интелект и възможностите на своята предприемчивост, изпробвай непоколебимостта, и смелостта си, пази своята увереност и трезва мисъл.

ТАЙНАТА НА ДЪЛГИЯ ЖИВОТ. Живей достойно. Две неща най-бързо съкращават живота - глупостта и покварата. Някои погубват живота си, защото не са съумели да го опазят, други - от нехайство. Както добродетелта е сама по себе си награда, така и порокът е сам по себе си наказание. Който бърза да живее и се предава в плен на пороците, сам съсипва живота си, защото само добродетелта ни дарява безсмъртие. Силата на духа се предава и на тялото, а безупречният живот е не само смислен, но и дълъг.

ХОРАТА НЕ ОСЪЗНАВАТ ГЛУПОСТТА СИ, КОГАТО СЕ ПРИСМИВАТ ЕДИН НА ДРУГ. Всяко нещо е и добро, и лошо - зависи откъде ще го погледнеш. Това, което едни зачитат, други отричат. Нетърпима е глупостта на човека, който се мъчи да нагоди всичко според своите виждания. Съвършенството не се определя от вкуса на отделната личност. Много хора - много вкусове, при това всички те са различни. Недостатъците се възприемат субективно - не унивай, ако нещо не се хареса някому, друг ще го оцени. Не се оставяй ласкателствата на едни да ти замаят главата, защото други ще те осъдят. Истинско мерило за удовлетворението от себе си ще намериш в оценката на хората с опит и достойнство. Бъди независим от мнения, моди и настроения.

ВСЕКИ Е ПО СВОЕМУ ДОСТОЕН. Нека всяка твоя постъпка, макар и не изключителна, да носи белега на царствено достойнство в рамките на твоите възможности. Постъпвай благородно и проявявай благоразумие, във всичко бъди неподражаем като крал - макар и не с неговата власт, но поне с достойнство. Защото истинското превъзходство се съдържа в безукорната нравственост и няма да завиди на величието онзи, който сам може да служи за негов образец. Колкото по-близо си до кралската корона, толкова повече трябва да се стремиш към съвършенство. Равнявай се по способности с кралското великолепие, но не ламти за суетата и блясъка му. Не се увличай по превзетата външност, а прониквай в същността на величието.

УЧИ СЕ ОТ ДРУГИТЕ, ЗА ДА СТАНЕШ ЦЯЛОСТНА ЛИЧНОСТ. Човешкото общуване е много плодотворно. В процеса на взаимоотношенията с хората придобиваш нови навици и вкусове, неусетно се променят мисленето и дори дарбите и уменията ти. Ако си нетърпелив, сприятели се с въздържания. Когато някому липсва дадено качество,той трябва да се свърже с онзи, който го притежава, и така, чрез взаимно въздействие, безболезнено ще постигне уравновесеността на златната среда. Истинско изкуство е да постигнеш съгласие с околните. Съчетаването на противоположностите краси и балансира света, на него дължим равновесието в природата и нравствената хармония. Овладей това ръководно правило и подбирай приятелите и подчинените си така, че от взаимодействието на крайностите да се роди разумното съзвучие.

НАМЕРИ СИ ПРИЯТЕЛИ. Приятелят е нашето второ „аз“. Всеки е добър и умен за своите приятели и между приятели всичко се урежда лесно. Всеки е такъв, какъвто изглежда в очите на хората и печелейки сърцата им, той печели благоразположението и привързаността им. Доброжелателното отношение е всемогъщо и ако искаш да си спечелиш приятели, трябва да си готов да им бъдеш винаги в услуга. Ние изцяло зависим от другите и живеем сред приятели и врагове. Човек непрестанно трябва да се стреми да печели сърцата на хората  - не само близостта им, но и тяхната привързаност, понеже така постепенно се поражда дълбоко и цекрено приятелство.

ПРЕДВИЖДАЙ ПРЕВРАТНОСТИТЕ И СЕ ГОТВИ ДА ГИ ПОСРЕЩНЕШ. Разумно и предвидливо е през лятото да се запасяваш за зимата. В период на благополучие съдбата те покровителства и си заобиколен от приятели. Затова пази силите си за трудни времена - бедите струват скъпо, а в нещастието човек няма подкрепа от никого. Остави си в запас приятели и хора, които са ти задължени – ако днес не ги цениш достатъчно. може да дойде ден, в който ще са ти много необходими. Неразумният човек няма приятели - в дни на благополучие той не ги зачита, в дни на несрета - те него не зачитат.

ПРИМИРЯВАЙ СЕ СЪС СЛАБОСТИТЕ НА БЛИЗКИТЕ СИ. Приемай това така, както свикваш с грозотата на някои лица. То е наложително най-вече там, където съществува взаимна обвързаност. Има хора със зловещ характер, с които човек трудно живее, но и без които не може. Затова благоразумният, за да се предпази, се примирява и привиква с тях - както се приема физическата грозота, за да не те порази внезапно страховитостта й. Първоначално тези хора стряскат, но постепенно ужасът избледнява, а предпазливостта преодолява отблъскващото чувство и свиква с него.

ОБЩУВАЙ САМО С ПОРЯДЪЧНИ ХОРА На тях можещ да имаш доверие, както и те на теб. Тяхната порядъчност е най-надеждната гаранция за добро поведение, дори при недоразумения, понеже те винаги постъпват така, както им диктува техният характер и същност. По-достойно е да си съперничиш с порядъчни хора, отколкото да побеждаваш подлеци. Невъзможно е да съществуват почтени отношения с низшите духом, лишени от чувство за чест и достойнство. С тях не може да има истинско приятелство и думите им не струват и пукната пара - колкото и правдоподобно да звучат, не може да им се вярва. Отбягвай безнравствените хора, те са недостойни и непочтени. Честта е храм на почтеността.

НИКОГА НЕ СЕ ОПЛАКВАЙ. Оплакванията позорят човека. По-добре е да проявиш престорена самоувереност пред чуждата враждебност, отколкото да си позволиш да будиш съчувствие. Жалбите ни тласкат неволно слушателя да действа като онези, от които се оплакваме, и му дава основание да мисли, че може да ни оскърбява така, както са постъпили други. Оплаквайки се за минали обиди, даваме повод за бъдещи, а търсейки съвет и утеха, будим съжаление и дори презрение. Много по-разумно е да възхваляваш този или онзи за услугите и добрините, така че да подскажеш на другите да се стараят да им подражават. Да се хвалим с уважението и обичта на отсъстващите означава да изискваме същото от присъстващите, така им внушаваме, че заслужаваме да са благоразположени към нас, следвайки чуждия пример. Предпазливият човек не говори за своите неуспехи и слабости, а само за онези прояви на уважение, които ще му спечелят нови приятели и ще го предпазят от врагове.

ПРЕМИСЛЯЙ ВСЯКО НЕЩО. Винаги е полезно да обмисляш дълго решенията си, особено когато развоят на нещата е несигурен. Така печелиш време, за да затвърдиш или да преосмислиш решението си - можеш да намериш нови доводи, за да го подкрепиш или промениш. И ако става дума да дадеш нещо от себе си - жестът ще бъде оценен по-високо, ако е направен съзнателно, отколкото ако е подарен по прищявка. Най-дълго желаното се цени най-много. Ако трябва нещо да откажеш, обмисли внимателно времето и начина, така че да смекчиш огорчението. Защото когато човек изтрезнее и силата на желанието намалее, отказът се възприема по-безболезнено. Когато другите са нетърпеливи да чуят отговора, най-добре е да изчакаш. Това е най-подходящият начин да охладиш неразумните им чувства.

УДВОЯВАЙ УСТОИТЕ НА ЖИВОТА СИ. Така ще удвоиш и живота си. Човек не трябва да се поставя в зависимост от едно-единствено нещо или да разчита само на едно средство, дори и то да е изключително по своята същност. Всичко трябва да се дублира и особено източниците на успех, полза и покровителство, на удоволствия. Променливата Луна има могъщо влияние и придава непостоянство на всичко, най-вече на нещата, зависещи от крехката човешка воля. За да устоиш на превратностите, трябва да спазваш основното житейско правило да умножаваш източниците си на блага и удобства. Както природата е удвоила най-важните и изложени на най-голям риск органи на човешкото тяло, така изкуството на благоразумието трябва да удвоява изворите на успех и благоденствие.

НЕ ПОДКЛАЖДАЙ В СЕБЕ СИ ДУХА НА ПРОТИВОРЕЧИЯТА. В противен случай ще утежниш живота си със славата на глупак и досадник. Благоразумието предвидливо отбягва това. Да усложняваш всичко като непрекъснато се противопоставяш може и да изисква известни достойнства и умения, но твърдоглавото противоборство неизменно се възприема като безумие. Такива хора превръщат в свада и най-приятния разговор и се държат по-враждебно с близките си, отколкото с тези, които са им чужди. И както малкото камъче може да обърне колата, така противоречията могат да развалят и най-добрите взаимоотношения. Те са безразсъдни и вредни и придават безсмислена жестокост на нашето общуване.

НЕ СЕ ПРОДАВАЙ ЕВТИНО. Истинската ти стойност не е достатъчна, сама по себе си, защото не всеки вниква в същността й и малцина се вглеждат под външната обвивка. Мнозина се увличат след тълпата и тръгват с нея, понеже виждат, че и другите вървят натам. Голямо изкуство е да привлечеш вниманието на хората и да им вдъхнеш доверие - като хвалиш стоката си, понеже рекламата възбужда любопитството, или като се постараеш тя да има привлекателен вид или име, което е от изключителна полза за вдигане на цената. Но и в двата случая не трябва да прекаляваш и да проявяваш пристрастие и субективност. Да обявяваш, че стоката ти е предназначена само за познавачи, е хитра уловка, понеже всеки се смята за такъв, а ако не е, това засилва още повече желанието му. Никога не представяй нещата като обикновени и общодостъпни - така само ще ги обезцениш. Всички налитат на изключителното, понеже то възбужда както апетита, така и ума.

ОТКРИЙ СВОИТЕ ДРЕБНИ СЛАБОСТИ. И най-съвьршеният човек ги притежава и свиква или дори се привързва към тях. Често това са слабости на ума и колкото по-развит е той, толкова по-очебийни са и те. И не защото притежателят им не ги съзнава, а по-скоро защото е привързан към тях, което е двойно по-голяма беда - неразумно е да се поддадеш на слабости, които можеш да избегнеш. Те приличат на рождени петна, които рушат съвършенството и колкото по-сладки са за теб самия, толкова по-неприятни са за околните. Изисква се голяма смелост, за да преодолееш себе си и да дадеш свобода за изява и на останалите си качества. Всеки се хваща за слабостите, вместо да се възхищава на достойнствата ти, безжалостно се взира в твоите недостатъци и те очерня, колкото може повече.

ВОЮВАЙ ПОЧТЕНО. Човек лесно може да бъде въвлечен във война, но трудно може да бъде принуден да я води нечестно. Всеки трябва да постъпва така, както му повеляват неговата съвест и морал, а не по принуда, наложена от чужди съображения. Порядъчността в житейските битки е похвална. Човек трябва да се бори, не само за да победи, но и да остане верен на себе си. Да възтържествуваш с подлост е безчестие, не слава. Благородството винаги означава превъзходство. Почтеният човек никога не си служи с нечестни способи и не превръща привилегиите на току-що приключилото приятелство в скрито оръжие на раждащата се омраза. Доверието не бива да се използва за отмъщение. Всичко, което носи белега на предателството, петни доброто име. Това важи с още по-голяма сила за високопоставените, при тях и най-дребната проява на непочтеност буди отвращение. Благорюдството и низостта трябва ясно да се разграничават. Носи в сърцето си гордата увереност, че, ако някога почтеността, великодушието и верността изчезнат от лицето на земята, хората биха могли отново да ги видят да блестят като скъп накит на гърдите ти.

НЕ БЪРЗАЙ ДА ЖИВЕЕШ. Да умееш да създадеш ред в живота си, означава да умееш да му се наслаждаваш. Мнозина живеят дълго, но не изпитват радост. Те пропускат щастливите си мигове, понеже не знаят как да им се насладят, а после жадуват да ги върнат назад, но вече са отишли твърде далеч във времето. Те бързат да изпреварят събитията и така ускоряват и без друго неумолимия им ход. Искат за един ден да погълнат повече от онова, което могат да смелят за цял живот. Грабят с пълни шепи удоволствия в аванс, опитват се да се наситят за години напред и в безразсъдното си бързане всичко прахосват. Дори в овладяването на знания човек трябва да има мярка, за да не се нагълта с ненужни или непроверени съждения. В житейския път на всеки от нас са вписани не само дни и часове на наслади. Не бързай с удоволствията, бързай да трупаш добри дела, защото добре свършената работа носи радост, а самоцелните наслаждения завършват с разочарование.

СЛЕДВАЙ ПОВЕЛИТЕ НА СЪРЦЕТО СИ. Никога не го пренебрегвай. То е личният ти пророк, който предвещава важните събития в твоя живот. Мнозина са се проваляли, защото от страх не са се доверявали на сърцето си. Но каква полза от страха, ако не вземеш под внимание предзнаменованията му за опасност и не се предпазиш? Висше е предимството на хората, надарени от природата с вярно сърце, защото то неуморно ги предупреждава за всевъзможни опасности и ги спасява от бедите. Неразумно е сам да търсиш несгодите, освен ако искаш да се изправиш лице в лице с тях и да ги победиш.

НЕ ЛЪЖИ, НО НЕ КАЗВАЙ И ЦЯЛАТА ИСТИНА. Нищо не изисква повече предпазливост, отколкото истината - това е пускане на кръв от сърцето. Необходимо е голямо умение, както за да я изречеш, така и за да я скриеш. Една-единствена лъжа може да разруши доброто име на честния човек. Хората смятат измамения за глупак, а измамника - за подлец, което е още по-лошо. Не всяка истина обаче трябва да се казва, защото може да засегне или теб, или другите.

ХВАЛИ САМО ТОВА, КОЕТО СИ ЗАСЛУЖАВА. Така даваш доказателство за добър вкус и показваш, че знаеш кое е добро и умееш да го цениш. Който познава съвършенството, той му засвидетелства заслуженото уважение и по такъв начин дава повод за коментари и пример за подражание, който поощрява към похвални дела. Това в същото време е и деликатен начин да оцениш достойнствата на присъстващите. Други, разбира се, постъпват обратно. Те се държат като клеветници - ласкаят присъстващите, а злословят за отсъстващите. Но успяват да въвлекат в подобен разговор само лекомислените хора, които не осъзнават, колко е коварно да говориш лошо пред едните за другите. Мнозина превъзнасят днешната посредственост и пренебрегват изключителния героизъм на миналото. Благоразумният човек би трябвало да прозре мерзостта им, да не се доверява на злостните, преувеличени хули на едните, и да не се главозамайва от ласкателствата на другите. Той трябва да знае, че и едните, и другите действат по един и същ начин, нагаждайки се според компанията, в която са попаднали.

МИРОЛЮБИВИЯТ ЧОВЕК ЖИВЕЕ ДЪЛГО. Живей мирно живота си и остави другите да живеят спокойно своя. Миролюбивите не само живеят, но и властват. Вслушвай се, вглеждай се, но и мълчи! Ден без конфликти осигурява спокоен сън. Да живееш пълноценно и с радост означава да живееш два живота - това е наградата за толерантността. Който нехае за онова, което не притежава, има всичко. Няма нищо по-вредно от това да вземаш всичко присърце. Еднакво глупаво е както да се тревожиш за нещо, което не те засяга, така и да пренебрегваш онова, което е важно за теб.

УВАЖАВАЙ ДРУГИТЕ. Всеки човек може да превъзхожда другия в нещо и никой не е толкова съвършен, че да е невъзможно да бъде надминат в някоя област. Да умееш да извличаш полза от всекиго е истинско изкуство. Мъдрият уважава всички, защото е способен да види доброто у всеки и знае цената на всяка сторена добрина. Глупакът не цени никого, защото не познава доброто и само лошото му прави впечатление.

НЕ ПРЕСТАВАЙ ДА ЖЕЛАЕШ И ДА СЕ СТРЕМИШ. И няма да бъдеш преситен и самодоволен. Така както тялото се нуждае от въздух, душата не може без въжделения. Ако човек притежава всичко, животът му ще бъде изпълнен с разочарования и неудовлетвореност. Дори в овладяването на знания трябва винаги да има още нещо неизвестно, което да подхранва твоето любопитство и да разпалва огъня на желанието. Стремежът вдъхновява и поддържа надеждата. Преситеността в щастието е пагубна. Помагай на другите и ги поощрявай, но никога не им позволявай да се чувстват напълно удовлетворени. Ако няма какво повече да желаеш, осъден си да се боиш от всичко - безрадостен жребий. Там, където свършват желанията, започва царството на страховете.

ПРИЕМАЙ НЕЩАТА ТАКИВА, КАКВИТО СА. Но никога превратно, макар и да те връхлетят неочаквано. Всяко нещо си има добра и лоша страна. И най-прецизният инструмент може да те нарани, ако не знаеш как да го използваш, и обратно - дори оръжието на неприятеля може да ти послужи за защита, ако умееш да боравиш с него. Много неща могат да ти причинят страдание, ако не си способен да извлечеш полза от тях. Всичко си има своите удобства и неудобства - умението се състои в това да се възползваш от предимствата, които ти предлага. Едно и също нещо може да изглежда съвсем различно, ако го виждаш от различен ъгъл. Приемай всичко в добра светлина и не смесвай бялото с черното. Има хора, които от всичко черпят радост, а други - само тъга. За да се предпазиш от превратностите на съдбата, приеми като основно житейско правило на всички времена мъдростта да виждаш нещата откъм добрата им страна.

НЕДЕЙ ЗЛОСЛОВИ. И не осъждай всичко, защото ще си спечелиш слава на клеветник. Не проявявай празно остроумие на чужд гръб - подобна духовитост лесно се постига, но е отблъскваща. Хората си отмъщават и на лошите думи отвръщат с още по-злостни хули. И тъй като ти си сам, а те са много, по-вероятно е да пострадаш, отколкото да ги убедиш в правотата си. Лошото у хората, макар и да дразни, не бива да бъде обсъждано. Злословието буди омерзение. И макар понякога важни особи да засвидетелстват внимание на клеветника, това е заради удоволствието, което им доставят подигравките по чужд адрес и не бива да се тълкува като показател за уважение към острия му ум. Който говори лошо за другите, чува двойно по-лоши думи за себе си.

СЛЕДВАЙ УПОРИТО ЦЕЛТА СИ. Някои хора, когато започват нещо, хвърлят всичките си усилия, по никога не го довеждат докрай. Те са изобретателни, но непоследователни и непостоянни и не заслужават възхищение, защото нищо не довършват. Всичко при тях приключва по средата на пътя. Понякога това се дължи на нетърпение, което е присъщо на испанците, както търпението е добродетел на белгийците. Белгийците довеждат нещата докрай, испанците ги приключват преди да са ги довършили. Те се стараят, докато преодолеят трудностите, но се задоволяват само с това, без да изпитат насладата от крайната победа. След като са доказали, че могат да се справят, губят желание да продължат. Те или не са достатъчно способни, или са непостоянни. Ако начинанието е добро, защо да не се доведе докрай? А ако е лошо, защо изобщо е трябвало да се започва? Ако си разумен ловец, сигурно няма да се задоволиш само да подплашиш дивеча, а ще го застреляш.

Светият човек от Петър Дънов
03 Октомври 2010 г. 01:16:15
Kiril Hinkov


Светият човек от Петър Дънов

Живял в планината свят човек. При него идвали хора отвсякъде за съвет, за изцеление, да изповядват погрешките си и да се помоли за тях, защото молитвата му се чувала надалече и нависоко, чак до Бога. При него идвали всякакви хора – и бедни и богати. Една разбойническа банда научила за това и започнала да причаква на връщане и да залавя богатите хора, които отивали при него и ги обирали до шушка. Така работата на разбойниците вървяла добре. Те започнали да забогатяват от обирите на богатите поклонници. Веднъж главатарят на бандата казал на разбойниците: “Ще отида да послушам този свят човек. Толкова време живеем до него и забогатяхме от онези, които отиват при него. А срамота е, че не го знаем какво проповядва и защо толкова се трупат при него и бедни и богати.” Отишъл главатарят при светията. Слушал ден, два, три. Накрая се приближил при него и му казал: “Чух твоите проповеди. Искам да отида в света да опитам твоето Учение, право ли е, че носи богатство за душата и мир на духа. Но на кого да оставя бандата? Нямам доверие на никого, освен на тебе, понеже си свят човек, както виждам и чувам. Ако се съгласиш да ръководиш бандата, докато се върна, аз ще отида в света и ще пробвам твоето Учение, дали го бива или не го бива. Трябва да се опита.” Светият човек му казал: “Хубаво, аз ще те замествам!”

Отишъл главатарят в света да прилага Учението на светията, а светията се предрешил като главатаря, така че заприличал досущ на него и застанал пред разбойниците. Нито един от тях не могъл да види разликата и не познал, че това не е техния истински главатар. Първата заповед, която издал, била: “Досега хващахме само богатите хора и ги обирахме. А от сега нататък ще хващаме и бедните.” Тази заповед не била много угодна на разбойниците, защото увеличавала работата им без полза – какво могат да вземат от бедняци и голтаци. Но нямало какво да правят, защото думата на главатаря била закон. Знаели, че който не му се подчинява, веднага му хвръквала главата. Затова започнали да хващат и бедни и богати, каквито се паднели. Първият, когото хванали, бил богат човек. Довели го при главатаря, а той го попитал: “Ти как забогатя? С правда или с неправда?”. Оказало се, че богатият забогатял с неправда. Наредил им: “Вземете му всичкото богатство, набийте го хубаво, и го пуснете.” Разбойниците изпълнили заповедта. А на обрания богаташ казали: “Иди си сега и гледай да забогатееш пак, но с правда. Инак, ако те хванем, ще ядеш отново бой”.

Вторият, когото хванали, пак бил богат човек. Питат го: “Ти как забогатя, с правда или с неправда?” Оказало се, че забогатял с правда. Главатарят заповядал: “Вземето му всичкото богатство, но не го бийте. Пуснете го с мир.” А на обрания богаташ казал: “Иди в света и гледай, пак да забогатееш, и отново с правда. Ако не забогатееш, ще ядеш голям бой, защото няма да ти се размине тогава, както сега се откупи.”

Третият, когото хванали, бил беден човек: “Ти защо не си забогатял?” – “Трудих се, работих, но все не ми вървеше.” Главатарят наредил: “Набийте го хубаво и го пуснете.” А на човека казал: “Гледай да забогатееш, и отново винаги с правда. Иначе, ако те хванем, лошо ще патиш!” Пуснали бедняка, отървал се само с боя!

Така постъпвали и така управлявали разбойниците от бандата, когато светият човек им бил главатар. Това се случва и с хора, и с общества, и с народи, и с човечеството – да минат през същото положение, когато ги управляват разбойници и когато главатарят им е свят човек! Тогава се разбира, че и разбойниците могат да правят добрини, когато Бог им заповяда!

Върнал се главатарят на бандата от света, отишъл при светия човек и му казал: “Проверих учението ти. Право е. Досега не сме били човеци, а сега ще станем човеци с твоето учение. Ще разпусна бандата и ще дойда при теб да се уча.” “Хубаво – казал светият човек, – ела да се учиш при мене.” Отишъл главатарят при бандата и се разпоредил, че от утре я разпуска. Но разбойниците не се съгласили. Казали му: “Тази работа тук на нас много ни харесва.” Тогава главатарят им разказал истината – че той е бил в света да проучи дали учението на светията е вярно, а на негово място бил оставил самия светия, който се преобразил в негов образ и че той ги е управлявал до сега. А те му казали: “Неговото управление е по-добро от твоето. Отиди при него да се учиш, а ние ще останем на служба при него и той ще ни бъде главатар.” Така и станало. Главатарят отишъл при светията да се учи, а разбойниците останали под командата на светията до ден днешен и до ден утрешен.”

Това е една от последните приказки, които Петър Дънов оставя на българите, преди да си замине от този свят през 1944 г. Кой е главатарят на бандата и кой е Светията, който се е преобразил и е взел образа на главатаря?

Едно плюс едно
24 Декември 2015 г. 23:18:36
Kiril Hinkov


Едно плюс едно

Едно момче попиталo учителя си, защо всички стари ученици правят една и съща техника различно. Учителят го погледнал и го попитал: \"Kолко прави едно плюс едно?\"
- Две.
- Хм. Не си прав. Когато майка ти се запознала с баща ти, те са били двама. Но сега имаш още двама братя. Значи едно плюс едно прави пет. Ако изкуството е живо, то води до нови форми. Ако е мъртво - едно плюс едно прави две.

Превод от книгата на Dr. Yang Jwing-Ming \"Shaolin White Crane\"

Tea Life, Tea Mind - Soshitsu Sen XV
Tea Life, Tea Mind - Soshitsu Sen XV
Снимка: Интернет
Сен но Рикю - основоположник на чайната цермония в съвременния й вид
Сен но Рикю - основоположник на чайната цермония в съвременния й вид
Снимка: Интернет
Вятър в клоните на бора
Вятър в клоните на бора
Снимка: Интернет

Чадо - Пътят на чая

„Мирът може да се разпространи, като предложим другиму чаша чай.”

Свободни извадки и бележки от книгата „Пътят на чая – духовност и начин на живот” от Сен Сошицу, петнадесети велик майстор на школата по чай „Урасенке”.
Както и от лекцията на Криси Прахова, преподавател по чайна цермония от школата „Урасенке”, изнесена на 06 март 2016 г. в доджото на карате клуб Лотус, гр. Мездра.  

На обикновения акт на поднасяне на чай и на неговото приемане с благодарност се основава един начин на живот, наречен Садо или Чадо - Пътят на чая. С поднасянето на чай, съобразно чайния етикет, се влиза във взаимадействие с различни аспекти на религията, етиката, естетиката, философията, реда и взаимоотношенията между хората ....

Човекът, който се занимава с Чай, се учи как да планира своите действия, как да подбира подходящия момент и да прави паузи, как да цени обноските и да прилага всичко това в ежедневието. Всички тези умения са насочени към обикновения процес на поднасяне и приемане на чаша чай и се прилагат с една единствена цел - да осъществят покой на съзнанието при общуването със себеподобните на този свят.

История на чая в Япония

Практиката да се пие зелен чай на прах е била пренесена в Япония през дванадесети век от монаси, които се завръщали от обучение в големите дзенски манастири в Китай. За тях чаят бил помощно средство при медитацията, лекарство и начин за разпространение на дзен. Около двеста години по-късно сред аристокрацията и в двора на шогуна вече се организирали състезания по дегустация на чай и залагания за отгатване на най-висококачествения чай, придружени от пищни банкети, външен показ на богатство и власт. Обикновените хора също организирали свои сбирки за приготвяне и пиене на чай.  

В края на 15 век под влияние на дзен будизма, процедурата по приготвяне на чай била опростена, а поднасянето започнало да се извършва в по-малки стаи с минимален брой прибори, в по-строга, семпла и непретенциозна атмосфера. Появила се идеята, че поднасянето на чай е нещо много повече от изтънчен и елегантен ритуал.

Разнообразните стилове за приготвяне на чай били обединени и систематизирани от Сен но Рикю (1522 – 1591) и по този начин той се превърнал в основоположник на това, което днес е известно като Път на чая.

Принципи на чайната церемония

Рикю определя духа на Пътя на чая с четири основни принципа:
хармония (和–«Ва»), уважение (敬–«Кей»), чистота (清–«Сей») и покой (寂–«Джаку»).

Хармонията е резултат от взаимодействието между домакин и гост, поднесената храна и използваните прибори, съобразени с прииждащите ритми на природата. Принципът на хармонията означава да се освободиш от всякакви претенции, да бъдеш умерен – нито да се разгорещяваш, нито да оставаш невъзмутим и никога да не забравяш духа на смирението.
Понякога този принцип се интерпретира като „мекота на духа”. Но за да се създаде хармония в чайната стая е нужна базова хармония на самото пространство за сметка на светлината, цветовете, ароматите, звуците, вкуса и чувствата. Заедно с хармония и равенство във формата - нито едно движение не надделява като централно, и нито едно не е периферно или второстепенно.

Уважението е искреността, която ни дава възможност да общуваме открито с непосредственото ни обкръжение, с другите хора, с природата, като същевременно не пропускаме да признаем достойнствата на всяко нещо. В по-широк смисъл обаче този принцип ни кара да се вгледаме дълбоко в сърцата на на всички хора, с които се срещаме, и във всяко нещо от обкръжението ни, без да обръщаме внимание на тяхната външност.

Чистотата, под формата на обикновения акт на почистване, съставлява важна част от чайната сбирка. Такива действия, като избърсването на прахта в стаята и помитането на окапалите листа от градинската пътека, символизират отърсването на съзнанието и духа от „прахта на този свят” или на всичко, което ни обвързва с него. Тъкмо тогава, когато всички материални грижи биват отхвърлени, можр да се наблюдава най-истинското състояние на хората и нещата. Така актът на почистване дава възможностда се усети чистата и свята същност на нещата, човека и природата.
Когато домакинът почиства и подрежда пространството, което ще обитава гостът, той установява ред и в самия себе си. Този ред е от съществено значение. Като се грижи за детайлите в градината и чайната стая, той полага грижа и за собственото си съзнание и онова състояние на духа,  което ще поднесе чай на госта си.

Покоят, естетическа категория, единствена по рода си в чая, се постига с постоянното прилагане в ежедневието на предходните принципи. Сам, далеч от света, слял се в едно с ритъма на природата, освободил се от материалното и телесните удобства, пречистен и с душа, отворена за святата същност на всичко наоколо, човекът, който прави и пие чай в съзерцание, се доближава до състоянието на върховен покой. Макар и да звучи странно, този покой става още по-дълбок, когато друго човешко същество влезе в микрокосмоса на чайната стая и се присъедини към домакина в неговото съзерцание над чаша чай. Парадоксът е в това, че можем да открием траен покой в самите себе си, докато сме в компанията на някой друг.

Кои са най-важните неща, които трябва да се разбират и да се помнят при една чайна сбирка?“ - попитал веднъж един ученик Сен но Рикю.
Отговорът гласял:
Направи чаша вкусен чай, постави въглените, така че да подгряват водата, подреди цветята, така както са в полето, през лятото създай усещане за хлад, а през зимата за топлина, предугаждай всичко с действията си, подготви се за дъжд и окажи всячески внимание на тези, с които си.
Ученикът, някак си незадоволен от този отговор, тъй като в него не виждал нищо от чак такава голяма важност, че да се смята за секрета на чайната практика, казал: „Това и аз го знам...“
А Рикю му отвърнал: „Тогава ако можеш да бъдеш домакин на чайна сбирка, без да се отклониш от нито едно от правилата, които току-що споменах, аз ще стана твой ученик.“

Пътят на чая не е просто изкуство или умение, или забавление, той е по-скоро начин на живот със силно изразен естетически, етически и нравствен характер. Освен това историята на Пътя на чая може да се разглежда като история на японското схващане за красивото. Но и като начин за строго себевъзпитание и навлизане във философията на дзен чрез ежедневна практика.  

„Има много начини да приложим на дело в живота си учението на великите майстори от миналото. При дзен, за да постигнем просветление, се стремим към истината посредством медитация, докато при чая упражняваме самите процедури по приготвянето му, за да постигнем същото.”

„Забрави срама.
Трябва да питаш другите и да се учиш от тях.
Тъкмо това е пътят към усъвършенстването.”

"Традицията предполага
да започнеш да учиш от едно
и да познаеш десет,
а после да се върнеш от десет
до първоначалното едно."

Сен но Рикю

За повече информация относно чайната цермония в България посетете сайта:
http://urasenke-bulgaria.net