Кьокутен - Точка на пречупване

Български

Предстоящи събития

Потребител
Парола
 
Регистрация : Забравена парола

Последни статии

Marc MacYoung
Marc MacYoung
Снимка: Интернет

Aнализирай това

05 Октомври 2017 г. 01:42:02
Kiril Hinkov

От Марк МакЙънг Превод: Асен Георгиев “Има нещо гнило тук…БАМ!!!!” Окото ти подпухва, от носа ти тече кръв, и разбираш трагичната и неприятна истина, че... още

Marc MacYoung
Marc MacYoung
Снимка: Internet

Заблуди относно боя с нож

05 Октомври 2017 г. 01:34:19
Kiril Hinkov

От Марк МакЙънг Превод: Асен Георгиев Има много така наречени “експерти”, които претендират, че са способни да ви научат на защита срещу нож и/или на бой с... още


Снимка: Laurynas - FreeDom

Техника и вариации – уадза и хенка

04 Октомври 2017 г. 23:56:41
Kiril Hinkov

В японските бойни изкуства за първостепенно се смята изучаването на уадза (техниката). Техниката е начин за действие при конкретна ситуация.  Всяка техника или... още

Речник на някои японски термини, използвани в бойните изкуства.

04 Октомври 2017 г. 21:57:41
Kiril Hinkov

Аге – горен; вървящ отдолу нагоре (за удар, ръка или меч). Обратното движение, отгоре-надолу е саге.  Аге уке – горен блок.   Аге цуки – прав удар (цуки),... още

Октомври 2017

 ПВСЧПСН
39 1
402

2017-10-02

19:00 Тренировка по карате Шотокан - техникум Попов

3

2017-10-03

10:00 Упражнения за регулиране на тялото - Център по борба - Дианабад
19:30 Тренировка по джуджицу - Център по борба, Дианабад

4

2017-10-04

19:00 Тренировка по карате Шотокан - техникум Попов

5

2017-10-05

10:00 Упражнения за регулиране на тялото - Център по борба - Дианабад
19:30 Тренировка по джуджицу - Център по борба, Дианабад

6 7

2017-10-07

12:30 Тренировка по джу джицу и самоотбрана - Център по борба - Дианабад
14:00 Упражнения за регулиране на тялото - Център по борба - Дианабад

8
419

2017-10-09

19:00 Тренировка по карате Шотокан - техникум Попов

10

2017-10-10

10:00 Упражнения за регулиране на тялото - Център по борба - Дианабад
19:30 Тренировка по джуджицу - Център по борба, Дианабад

11

2017-10-11

19:00 Тренировка по карате Шотокан - техникум Попов

12

2017-10-12

10:00 Упражнения за регулиране на тялото - Център по борба - Дианабад
19:30 Тренировка по джуджицу - Център по борба, Дианабад

13 14

2017-10-14

12:30 Тренировка по джу джицу и самоотбрана - Център по борба - Дианабад
14:00 Упражнения за регулиране на тялото - Център по борба - Дианабад

15
4216

2017-10-16

19:00 Тренировка по карате Шотокан - техникум Попов

17

2017-10-17

10:00 Упражнения за регулиране на тялото - Център по борба - Дианабад
19:30 Тренировка по джуджицу - Център по борба, Дианабад

18

2017-10-18

19:00 Тренировка по карате Шотокан - техникум Попов

19

2017-10-19

10:00 Упражнения за регулиране на тялото - Център по борба - Дианабад
19:30 Тренировка по джуджицу - Център по борба, Дианабад

20 21

2017-10-21

12:30 Тренировка по джу джицу и самоотбрана - Център по борба - Дианабад
14:00 Упражнения за регулиране на тялото - Център по борба - Дианабад

22
4323

2017-10-23

19:00 Тренировка по карате Шотокан - техникум Попов

24

2017-10-24

10:00 Упражнения за регулиране на тялото - Център по борба - Дианабад
19:30 Тренировка по джуджицу - Център по борба, Дианабад

25

2017-10-25

19:00 Тренировка по карате Шотокан - техникум Попов

26

2017-10-26

10:00 Упражнения за регулиране на тялото - Център по борба - Дианабад
19:30 Тренировка по джуджицу - Център по борба, Дианабад

27 28

2017-10-28

12:30 Тренировка по джу джицу и самоотбрана - Център по борба - Дианабад
14:00 Упражнения за регулиране на тялото - Център по борба - Дианабад

29
4430

2017-10-30

19:00 Тренировка по карате Шотокан - техникум Попов

31

2017-10-31

10:00 Упражнения за регулиране на тялото - Център по борба - Дианабад
19:30 Тренировка по джуджицу - Център по борба, Дианабад

 
« »

Вижте още

Самостоятелната практика
03 Март 2015 г. 22:17:27
Kiril Hinkov


Самостоятелната практика

„Същността на бойните изкуства и военните стратегии е самопредпазването и предотвратяването на опасности. Чрез тренировки бойното изкуство се занимава със защитата не само на физическото тяло, но също така на съзнанието и духа.”
Тошицугу Такамацу

„Твоят живот е твоето дожо.”
Гичин Фунакоши

„Твоето карате си е твоето карате.”
Садашиге Като

„Учителят е ситуацията. Ученикът си ти.”
Миямото Мусаши

В дожото човек получава информация във вид на думи, движения, опън и напън. Но всъщност целта на практиката е развиване на разбиране и поведение, които ни предпазват от опасности и ни дават възможност да увеличаваме вътрешния си потенциал.

Важно е самостоятелно да се правят някои неща, за да има по-високи резултати от посещаването на тренировките:
- Отделяне на време за припомняне на всичко, което е било пoказано на тренировката.
- Набелязване на упражненията, движенията, похватите, които имат нужда от отработка.
- Самостоятелна практика.
- Сравняване на резултатите с тези, изисквани от преподавателя.
- Набелязване на въпроси, които трябва да бъдат изяснени при следващото отиване в залата.
- Корекция на грешките от страна на преподавателя. Премахване на съмненията по отношение на това – така ли се прави, или иначе.
- Самостоятелна практика.

*** *** ***

- Четене на книги, статии и материали, свързани с разглежданата на тренировката проблематика.
- Гледане и анализ на видеоматериали с изпълнението на дадените техники или похвати.
- Мисловно разглеждане на ситуации, които биха наложили ползването  на похватите и техниките, работени на съответната тренировка.
- Разработване на различни сценарии на действие при различен декор или различни участници в подобен тип ситуации.
- Търсене на подобни похвати в други стилове и изкуства.

Изпълнението на тези предписания води до:
1. Създаване на ясна и правилна мисловна картина на това, до което искаме да достигнем – правилност на движението, техниката или поведението, сила, бързина, време и причина за изпълнението.
2. Подготвеност на практикуващия да изпълни всяка техника, която вече е показвана преди, на по-добро ниво от предния път.

*** *** ***

Освен това, е необходимо да се спазват някои правила и да се правят упражнения, за да се поддържат в добра форма тялото и психиката.
- Спете достатъчно и с удоволствие. Сънят е необходим за възстановяването от умората. Но освен това е важен за придобиването на нови двигателни навици, за преваряването и улягането на емоциите, за изчистването от лошите мисли. Ако искате да научите нещо или да затвърдите дадено настроение, нагласа, усещане – повтаряйте го преди всяко заспиване. То ще стане част от вас.
- Когато имате време, стойте неподвижно в удобна за вас поза – седнали, прави или легнали. Опитайте се да не мърдате Следете всяко движение у вас – мисъл, емоция, дъх, напрежение, трепет, болка. Не се борете. Не ги насочвайте. Просто стойте без да мърдате. За да се научиш да се движиш, трябва да се научиш да бъдеш неподвижен. Ако искаш да говориш добре, трябва да умееш да мълчиш.
 - Един от преподавателите ми по карате казваше: „За да си в добра форма, освен тренировката по бойно изкуство, тичай или плувай 2-3 пъти седмично по половин час без прекъсване.”
- Поне веднъж седмично удряйте чувал, макивара, лапи, щитове, подходящи стълбове или манекени. Не прекалявайте с усърдието. Учете се да вкарвате сила в друго тяло и да постигате поразяващ ефект с минимални отражения върху вас самите.
- Излизайте сред природата колкото е възможно по-често. Практикувайте формалните упражнения (ката и кихон) там.
- Правете упражнения за очите. Има виждане, има и гледане ... Дистанцията и отчитането на времето за реакция са първостепенни за сигурността. 
- Играйте си с домашни и други животни – кучета, котки, кози, кокошки, гълъби, врабчета. Гонете ги, пробвайте рефлексите си, вижте как се държат, ако ги заплашвате или примамвате. Учете се от тях. Как се хранят, почиват, грижат за себе си? Целта на бойното изкуство е да ни доведе до инстинктивна правилна реакция.
- Никога не прекалявайте с яденето. По-добре е да се яде по-често, но по малко.
- Определете си един минимален набор от базови упражнения, който да правите всеки ден – сутрин преди излизане за работа, вечер преди лягане, на обед, когато има време и подходящо място. Това могат да бъдат основни движения и ритници от карате или основни движения с предпочитано от вас оръжие. Целта е да бъдат прости и интензивни, и да могат дори 5 минути да изпълнят тялото с енергия, да го стоплят, да повдигнат духа и настроението. Естествено, ако имаме време можем да ги правим и повече.
- Когато имате възможност танцувайте и/или пейте. Чувството за ритъм е първостепенно в бойното изкуство. А настроението е най-важното нещо в живота.
- Опитайте да поиграете с китайски топки за въртене (бао динг). Опитайте да жонглирате. Научете няколко фокуса и ги правете пред ваши познати. Манипулирането на вниманието е в основата на самопредпазването.  
- Дишайте с корема си.
- Пригответе храната си и я изяжте със завързани очи.
- Играйте с деца на детски състезателни игри.

*** *** ***

Изпозвайте времето, което по принцип се смята за изгубено, за тренировъчни цели:
- Стойте прави и без да се държите в превозните средства. Това е прекрасно средство за развитие на равновесието и вниманието.
- Четете или мислете за конкретно движение, упражнение, докато чакате на опашки. Изграждайте правилния модел в главата си.
- Наблюдавайте хората. Обръщайте внимание на проявите на агресивност или на отрицателно въздействие върху средата. Как щяхте да реагирате, ако бяха насочени конкретно към вас? Могат ли да се намалят такива прояви като цяло? Бихте ли се намесили, за да ги спрете? Нужно ли е това? Ще донесе ли полза за ситуацията? 
- В дадени моменти, определени от вас, опитвайте да бъдете незабелязани. Да обръщате възможно най-малко внимание върху себе си. Дори и да кажете или направите нещо, да останете незапомнени.
- Когато трябва да ходите сред много хора, нарочно увеличете скоростта и опитайте да не докосвате никой.
- Опитайте да четете и едновременно с това да ходите. Не бързайте. Централното ви зрение трябва да е в текста, а периферното да ви води по пътя.  Ако се наложи да  пренасочите вниманието,  това не трябва да нарушава ритъма на четенето  и обмислянето на текста.

Тайсен Дешимару
24 Декември 2015 г. 21:13:30
Kiril Hinkov


Тайсен Дешимару

Подбрани пасажи от книгата на Тайсен Дешимару \"Дзен в бойните изкуства\"

\"Трябва да се концентрирате и да се посветите върху себе си изцяло всеки ден, като че ли огън бушува в косите ви.”

“Акцентът на Дзен върху простотата и себеконтрола, пълното осъзнаване във всеки момент и спокойствието пред лицето на смъртта прилягали добре към самурайския начин на живот, при който един дуел е бил винаги възможен, а разликата между живота и смъртта лежала само в един бърз удар на меча.”

\"Когато ме питат - За какво тренирате? - отговарям, че по принцип тренирам, защото тренирам... Да, придобих известни неща, физическа кондиция и грациозност, увереност, другарство, чувство за хармония. Но дори и те бледнеят пред простата и непреодолима сила на \"До\", Пътят.”

\"Нямам нищо против спорта, той тренира тялото, развива жилавост и издръжливост. Ала духът на състезаване и сила, който властва над него не е добър, той отразява изкривена представа за живота. Коренът на бойните изкуства не е там...\"

\"Колко години трябва да практикувам дзадзен? - Докато умреш.\"

“Благословия е, че бойните изкуства и Дзен ни предоставят, ако не трансформация на времето, то поне едно облекчение, смекчаване на обстоятелствата.\"Вчера\" и \"утре\" стават по маловажни. Ние обръщаме по голямо внимание на \"настоящия момент\" и \"човешкия живот\". Така сме освободени от крайната загриженост за някои неотменими неща на тази култура: бързо хранене, бързи резултати, бързо временно облекчение, десет лесни урока.”

“От техника и сила на тялото в началото, до изящна интуиция, и реализация на духа в края.”

“Да си напълно пробуден и жив, да се завърнеш изцяло към чистото, нормално човешко състояние, би могло да бъде лесно, но при тази култура, то също е и доста трудно. Може би само малцина от нас поддържат такова състояние постоянно или през по-голяма част от времето.”

“От древни времена тренировъчната зала, където е изучавано изкуството на меча, се е наричала \"място за Просветление.\"

“Но чрез какво е възможно да станете едновременно, и силен и мъдър?
В Япония това средство е практикуването на бойните изкуства или Будо, комбинирани с пътят на Дзен. Силни и мъдри: Дзен ни учи едновременно и на двата пътя.”

“Това е дзадзен: практика на седене в традиционна поза, на ходене, на стоене, на правилно дишане; тя поражда едно отношение на ума, което ние наричаме хишириьо: състояние на мисълта без мислене, на съзнание отвъд мисълта\"

“Твоето щастие трябва да бъде и мое щастие, и ако плачеш ти, то аз ще плача с теб. Щом ти си тъжен аз също ще се натъжа, а когато ти си щастлив, аз също ще бъда такъв.\"

“Всичко във Вселената е свързано, всичко е осмоза. Вие не можете да отделите някоя част от цялото: взаимозависимостта управлява Космическия ред.”

“Бушидо-пътят на самурая може да се резюмира в 7 главни принципа:
1. Ги: правилно решение, взето с хладнокръвие, правилно поведение и отношение към истината. Щом трябва да умрем, значи трябва да умрем. Справедливост.
2. Ю: смелост обагрена с героизъм.
3. Жин: универсална любов, благосклонност към човечеството; състрадание.
4. Рей: правилни постъпки-действия - най-същественото качество, вежливост.
5. Макото: пълна искреност; правдивост.
6. Мелиьо: чест и слава.
7. Чуго: преданост, лоялност, умиротворяване на емоциите.”

“Елементите на Будизма, изградени в Бушидо са:
- спокойно приемане на неизбежното;
- себеконтрол пред лицето на всяко събитие;
- по-непосредствено изучаване на смъртта, повече отколкото това на живота;
- скромност, стигаща до бедност.”

“На запад “бойните изкуства” са мода, превърнали са се в градски спорт, в техника и не притежават нищо от духа на Пътя.”

“При Будо е същото. Трябва да практикувате, докато умрете.”

“Кодо Саваки обичаше да казва: \"Моето доджо е едно пътуващо доджо.\" Той пътуваше от храм на храм, от училището до университета, до фабрики, а понякога дори и до затвора. Учението му беше близко до живота.”

“Интуиция и действие трябва да избликват едновременно. При практиката на Будо не може да има съзнателна мисъл. Време за мислене няма, нито миг дори”

“Спокойствие в движението, такава е тайната на Кендо, Пътят на меча, а също и тайната на Будо и на Дзен, които са с един и същ корен.”

“Ако станем близки с нашия истински дух-разум и се завърнем към изначалната си природа, тогава разбираме, че всички явления, всичко съществуващо е вътре в собственият ни дух-разум, и че това важи за всяко същество.\"

“Всички проблеми на всекидневния ни живот ще намерят разрешение във времето, за двадесет или за тридесет години; във всеки случай, когато влезем в ковчега, всички те ще се разрешат. Времето е най-доброто разрешение на проблема за парите или любовта. Щом влезете в ковчега,  повече никой няма да ви обича - освен, може би, с една духовна обич. Житейските проблеми на всеки един от нас са различни и всеки един от нас има нужда от различен начин за тяхното разрешаване. И така, всеки от нас би трябвало да си създаде свой собствен метод. Подражавате ли, ще сбъркате. Налага се да създавате за самия себе си.”

“Вие и аз не сме едно и също нещо. Ако не намерите вашето собствено разрешение на собствения си живот, вие ще бъдете Парализирани, неспособни да се движите.”

“Ала в наши дни всеки иска да пести енергия и е само наполовина жив. Винаги наполовина, никога завършен. Хората са наполовина живи, като хладка баня.”

“Собственият ни дух-разум трябва да се движи свободно, без каквото и да е желание да атакува противника и все пак без да измества вниманието си от него. Трябва да насочваме вниманието си към него, изцяло, винаги, във всеки миг. Същото е вярно и при всекидневния живот. Някои хора не мислят за нищо друго освен за пари, защото се смята, че те могат да задоволят всяко желание. Така заради пари, те изгубват честта си. Други хора желаят \"почести\", но заради тях те изгубват парите си. Някои хора отдават дух-разума си на любовта, и поради това те пилеят и пари и енергия. И все пак, щастието не е никога само от едната страна.”

“Сега никога не се завръща, при дзадзен всяко издишване е такава единица, едно \"сега\", а то никога не се завръща отново. Вчера е било вчера, а днес е днес. Различно е.”

“Дзадзен трябва винаги да бьде нов и свеж, “тук и сега\". Не трябва да си почивате през време на дзадзен, нито пък когато тренирате едно бойно изкуство. Да го правите половинчато не е добре; вие трябва да го вършите изцяло, да му се отдадете напълно. Не трябва да ни остава в запас каквато и да е енергия. Концентриране означава тотално, пълно освобождаване на енергия; същото би трябвало да бъде с всяко едно действие на живота ни. В настоящия свят, това което виждаме е противоположното: млади хора, наполовина живи, наполовина мъртви. Сексуалността им също така е половинчата. Те продължават да мислят за секс през време на работа или през време на дзадзен, а и обратното също. И така е с всичко, което правят. Но ако сте изчерпили цялата си енергия, вие ще можете да приемете нова енергия, течаща като водата в потока. Ако се опитате да пестите енергия в боя, вие не можете да победите. Това е една тайна на бойните изкуства.”

“При спорта времето съществува. При бойните изкуства съществува единствено настоящето. При бейзбола, например, играчът в определена позиция трябва да изчака; неговото действие не е мигновено. Същото е вярно за футбола или за ръгбито или за всеки друг спорт. Времето минава, и има време, макар и само частица от секундата, за да помислите за нещо, докато чакате. При бойните изкуства няма време за подобно чакане. Победа или не, живот или не - това се решава веднага. Вие трябва да решавате сега. Сега е, когато живота и смъртта се решават, изцяло.”

“Така би трябвало да бъде и днес: всяка битка би трябвало да се води, като че ли животът е заложен на карта. Дори когато се биете с дървени мечове. В противен случай това е само игра.”

“ - Аз съм самурай, имам дълъг опит с меча, а съм срещал и други учители по кендо. Нито един не ме е обучавал като вас. А сега, ви моля, научете ме на истинският Път на меча.
- Много добре, - казал Учителят - последвай ме!.
Той го довел далеч ,навътре в планината, до място, където стволът на едно дърво лежал над клисура, една зашеметяваща, дълбока пропаст.
- Тук - казал Учителят. - Премини.
Самураят нямал представа, какво е наумил учителят му; но щом хвърлил поглед надолу, той отскочил със страх и не се решил да премине. Изведнъж те чули: чук - чук, почукване зад тях, звук от пръчката на един слепец. Слепецът без да им обръща внимание преминал покрай тях и почуквайки с пръчката пред себе си преминал непоколебимо над бездната.
- В продължение на цяла една година, ти обикаля по ръба на татамито, който е много по-тесен от ствола на това дърво; така че трябва да можеш да преминеш.
И на края, на ръба на бездната, гледайки смъртта в очите, той получил последното обучение на духа и съзнанието.”

“А защо духът или съзнанието са най-важното?
Т.Д. Защото в края на краищата, духът е този, който решава. Много отдавна, в японското бойно изкуство едно движение е означавало смърт и това е причината за голямото обмисляне и концентрация върху движенията, предхождащи атаката. Един удар и всичко свършва: един мъртъв, понякога и двама, ако е имало два удара и ако и двата са били, както трябва. Всичко става в един миг. При всички съвременни спортове има една пауза, но при бойните изкуства пауза няма. Ако изчакате, дори и малко, вие сте загубени. Противникът ви ще вземе предимство.”

“Как човек избира техниката за атака?
Т.Д. Няма избиране. Това става несъзнателно, автоматично, естествено. Не може да има мисъл, защото ако има мисъл, има и време за мисъл, а това означава провал. В кендо, например, съществува една тактика нарчена \"Дебана уаса\": трябва да атакуваш преди противникът ти да го е направил, да замхнеш преди той да замахне. При тази техника, интуицията е безспорно много важна.
Т.Д. Тя винаги е важна, съществена. Ако противникът ви нанесе удар, които не сте очаквали, тогава, за да го парирате, ви е необходима интуиция, съзнанието да го избегнете, да се спасите. Съзнанието е това, което ще задействува вярната реакция на тяло и техника, Но ако отделите време за мислене: \"Трябва да използвам тази или онази техника.\" Тогава ще бъдете посечен, докато мислите.”

“В японските бойни изкуства, Кендо - Пътят на меча, винаги се с считало за най-благородно от всички, защото при него е необходим най-пълен съюз между всичките три, съзнанието-интуиция, тяло и техника.”

\"Първо мисли - после замахни\", това не е верният път. Вие трябва да се възползвате от зуки, благоприятния случай. Благоприятният случаи е най-важен, а мисленето не може да го създаде. Единствено съзнанието може да се възползва от благоприятната възможност за действие, от празното пространство, в което човек трябва да действува. Празното пространство ... Благоприятната възможност, която съответствува на действието. Възможността за атака. Усещането на слабостта посредством интуицията. Това е най-важния въпрос, човек трябва да вземе предимство в момента, когато противникът, вдишвайки, показва слабото си място.

Кой вдишва, противникът или ние?
Т.Д. Противникът. Самите вие трябва да издишвате, когато атакувате. При карате, удар получен при вдишване може да бъде опасен; но не и при издишване. Така, че вие трябва да се възползвате от случая, докато противникът вдишва, защото тогава той разкрива слабото си място, своето празно пространство. Вдишването е велико \"зуки\" или благоприятна възможност, а прекалено голямото напрежение или прекалено малкото, е другата; при едно състезание не е възможно да се поддържа еднаква 
интензивност на концентрация до безкрайност. В определен момент съзнанието трепва и ние показваме един недостатък- зуки, една благоприятна възможност, от която противникът трябва да е готов да се възползва.”

“Не трябва да показвате слабите си места, както в бойните изкуства, така и във всекидневния живот. Животът е битка. Трябва да останете концентрирани и да не разкривате недостатъците си; чрез продължителна тренировка по себеконтрол, постепенно вие ги отстранявате.”

“При един турнир единственият проблем на играта е да се разкрият слабите места на противника, а методът е внимание, насоченост, концентрация — и тогава щом благоприятната възможност се представи, хвърлете се върху нея без мисъл. През време на фехтовка или среща по борба, но също и в надпреварата на всекидневния живот, вие трябва да наблюдавате очите на другия човек; когато очите на вашия противник се движат или са неясни, колебаят се, съмняват се, трепват, това е “зуки” благоприятната възможност, пропукването.”

“Вие знаете приказката за трите котарака: имало един самурай, който имал плъх в къщата си и не можел да се отърве от него. Той се сдобил с един великолепен котарак, юначен и як. Но плъхът бил по бърз и просто го направил за смях. Тогава самураят взел друг котарак, по изкусен и хитър. Ала плъхът бил на своя пост и се криел, освен когато котаракът спял. Тогава един Дзен монах от близкия храм заел на самурая собствения си котарак, най-обикновено изглеждащ котарак, който, бихте ли си представили, прекарвал цялото си време в дрямка и сънливост и не обръщал внимание на нищо около него. Самураят свил рамене и казал, че котаракът не е добър, но монахът настоял да го задържи. Така котаракът се установил и спял ли, спял. Скоро плъхът станал толкова дързък, че започнал да припка напред-назад точно пред самия котарак, който не проявявал абсолютно никакъв интерес към него. Едва тогава, един ден с един замах на лапата си, котаракът уловил плъха и го приковал към земята. Силата на тялото и техническото умение са нищо без бдителността на ума!”

“Концентрирайте се през цялото време върху дишането си, върху издишването си, което трябва да бъде бавно и дълго и да достига, колкото е възможно по надолу в стомаха ви, във вашата хара. И никога не отделяйте очи от очите на противника си. По този начин ще можете да следите вътрешните му движения. При боя с мечове, който наблюдавахме между Майстор Юно и един от неговите ученици, младежът се задъхваше в края на няколкото минути, изтощен от своето напрежение. Майстор Юно
просто бе там концентриран и спокоен, страхотно спокоен, както казвате вие. Абсолютно бдителен. И точно в подходящия момент, върхът на неговият меч намери гърлото на ученика му и го отхвърли извън тепиха. Един жест бе достатъчен, щом веднъж той откри слабото място в защитата на противника си. Така че концентрирайте се върху издишването си, това е много важно. Направете го колкото е възможно по-дълго и това ще ви помогне да не се уморявате и да не изпадате в емоционалност.”

“Когато самураите се биели през нощта, те се концентрирали върху сянката на противника си...
Т.Д. Разбира ся, движението на сянката отразява движението на тялото и ума.”

“Умът става празен - ку, без пролука. Посрещайки живота или посрещайки смъртта, съзнанието трябва да остава спокойно. Вие трябва да решавате и същевременно да възприемате и живота си и смъртта си; не само да ги понасяте. Дори ако тялото ми умира, умът ми трябва да остане правилно насочен: такова е възпитанието и при Дзен и при Будо.”

“Хората които не желаят да следват учението на Дзен, истинската основа на Бушидо, не е нужно да го правят. Те просто използват бойните изкуства като \"играчки\". За тях те са спорт като всеки друг. Но хората, които желаят да изживеят живота си на едно по високо измерение, трябва да разберат - никой не може да бъде принуден и никой не може да бъде критикуван. Първата група са като деца, играещи си с коли -играчки, докато втората карат истински автомобили.

\"Нямам нищо против спорта, той тренира тялото, развива жилавост и издръжливост. Ала духът за състезаване и сила, който властва над него не добър, той отразява изкривена представа за живота Коренът на бойните изкуства не е там. Учителите са частично отговорни за това състоя ние на нещата; те тренират тялото и преподават техниката, но не правят нищо за съзнанието. Като резултат учениците им се бият, за да побеждават, като деца играещи си на война. В този подход няма мъдрост, той е напълно безполезен в работата, в управлението на човешкият живот.
- Каква полза има от тяхната техника във всекидневния живот? Спортът е просто едно забавление и в края на краищата, поради духа на надпревара, той износва тялото.”

“Психическо заболяване ли е \"шампионството?”
Т.Д. Разбира се. Що за ограничено виждане на живота! Не искам да кажа, че човек не следва никога да става шампион; защо не? Това е преживяване като вся­ко друго. Но човек не трябва да създава от него фикс-идея. “

“Тай-чи“ - Наричал се е \"изправеният Дзен\", но всичко е само на думи, това е просто един танц, един вид гимнастика без истинския дух на Дзен.”

“Кое е най-благородното от бойните изкуства?
ТД. Кендо, изкуството на меча е било винати на най-висока почит, смятано за най-благородно, най-близко до духът на Дзен. Защо? Защото японските самураи и майстори знаели, че преди един човек да стане достоен да убива друг, той първо трябва да бъде способен да убие себе си: със своите мечове те се научили не само да разсичат враговете си на две, а и нещо повече, да разсичат на две собственото си съзнание. Ако не можели да правят това, те не биха могли да спечелят боя. Как да умираме, как да живеем? Кендо, Пътят на меча, отново и отново задава този въпрос и в този смисъл е близо до Пътят, близо до духа на Дзен”

“Когато позата (шисей) е съвършена, движението, което следва е също така съвършено.”

“До къо е учението за Пътя, който веднъж започнат, никога не свършва, дори и днес.”

“Бушидо беше същността на японското образование, но след войната то отмря. Това бе образованието, което аз получих. Обучението провеждано от учител по Бушидо бе едновременно и военно, и цивилно. То бе бун бу риъодо - двойният път. И двете са необходими, както мъжкото и женското, както двете крила на птица. Литературата, философията, поезията и изобщо културата са женската страна, а Будо, военното изкуство, е мъжката. И между двете винаги трябва да има хармония. Това е да забравиш себе си, малкото аз - егото.\"

“А после идва тендо, означаващо да следваш всяко явление, да следваш силата на Космоса, космичнат система. Свързващото ниво между ум и тяло, между дух и поза, ум и уаса (техниката), е дишането. При дзадзен е възможно посредством позата, да се доведат ума и дишането в баланс; докато при една схватка е трудно да се балансира дишането, защото е налице доста голяма физическа активност. При дзадзен, позата въздействува върху съзнанието още от самото начало.

“ Имало някога един крал, който твърдо бил решил да притежава петел шампион по борба и той помолил един от своите поданици да му обучи един. Човекът започнал обучавайки петела във всички техники на боя.
След десет дни кралят запитал: - Да организирам ли борба за този петел?
Треньорът казал:
- Разбира се, че не! Да, той е достатъчно силен, но неговата сила е празна, горещ въздух; през цяло време той желае да се бие, превъзбуден е, липсва му търпение.
Десет дни по-късно кралят наново запитал треньора.
- А сега, ще мога ли да организирам боя?
- Не, не! Не още. Все още е много свиреп. Все още през цялото време гледа да се бие. Щом чуе да кукурига друг петел, дори и в съседното село, изпада в ярост и иска да се бие.
Още десет дни на тренировка и кралят замолил трети път:
- А сега, възможно ли е?
Треньорът му отвърнал:
- Е, сега той вече не избухва, остава спокоен когато чуе друг петел да кукурига. Позата му е добра и има много сили в резерв. Престана да се ядосва през цялото време. Като го гледате, вие дори не съзнавате неговата енергия и сила.
- Значи можем да огласим борбата? - запитал кралят.
Треньорът казал:
- Може би.
И така се събрали доста много петли - борци и турнирът започнал. Но никоя птица, някак си, не желаела да се приближи до тази. Всички те бягали ужасени и на него никога не се наложило да се бие. Петелът - борец се бил превърнал в петел от дърво. Той бил преминал отвъд техническата си тренираност. Притежавал огромна енергия, но тя цялата била отвътре, той никога не я показвал. По такъв начин, силата му оставала в самия него и другите нямали избор, освен да се поклонят пред неговата спокойна увереност и неизложена на показ сила. Ако сте такива, другите хора ще се държат на разстояние и няма да има нужда да се биете.”

“Тайната на меча е никога да не изваждаш меча: не трябва да изваждаш своя меч, защото ако се опиташ да убиеш някого, трябва самият ти силно да желаеш това. В замяна, това, което трябва да направиш е да убиеш самият себе си, да убиеш собственият си ум, тогава другите хора се страхуват и бягат. Вие сте най-силния и другите се държат на разстояние от вас. Не необходимо вече да завоювате победи над тях. При дзадзен, концентрирането върху издишването е това, което създава взаимодействието, балансиращо съзнание и поза. Този акт предизвиква балансирането на мускулите, нервите, хипоталамуса и таламуса. Практикувате ли редовно дзадзен, това ще става несъзнателно, естествено и автоматично. В дзадзен не трябва да задържате дори една едничка мисъл. Мисълта ви трябва да не обитава никъде. Оставете мислите да се плъзгат покрай вас и да отминават. Тогава вие можете да се срещнете със същността на Аза. В началото, ако собственото ви персонално съзнание желае да мисли, позволете му да дойде и да си отиде. По-късно, подсъзнанието ще се появи. Позволете и на него да дойде и да си отиде. То също ще мине покрай вас и ще отмине. Но не се опитвайте да прекъсвате мислите си. Не е нужно да си казвате, през време на дзадзен, \"Трябва да бъда като отражението на луната.\" Просто практикувайте дзадзен,- шикантаза.

Учителят Такуан е прочут и в Дзен, и в бойните зкуства, особено в кендо или японското носене на меча. Той е обучил много самураи, но е имал един особено известен ученик, легендарния самурай Миямото Мусаши. Неподвижната будо поза е поза музо, тоест, не-поза. Това означава, че не само нищо в тялото не се движи, а и също така, че нищо не се движи в ума; че неподвижният дух е бил постигнат. Какво е неподвижният дух или разум? Както казах, умът не трябва да се прилепва, да се задържа върху едно или друго нещо. Трябва да оставим мислите и илюзиите ни да преминават като облаци в небето, като отражението на луната върху водата. Луната не се движи. Лунното отражение не се движи. Така, че ако не се спираме върху нашите мисли, ако ги пропускаме, същността на нашият ум е неподвижна. И тази неподвижна същност е Бог или Буда. Това е Дзен умът, това значи сатори, хишириьо.
Така при бойните изкуства, дори ако самураят е нападнат от десет врагове едновременно, той може да се справи с тях. Японските филми го показват постоянно! На европейците това им се струва невъзможно, а то не е просто като на филм, а всъщност е действителност. Десет души не могат да атакуват всички едновременно един човек. Те атакуват един след друг! Когато един учител по джудо е атакуван последователно от десет от своите ученици, съзнанието му се мести, мигновено, концентрирайки се върху всеки нов противник.”

“Какво е дзадзен? Това е да бъдеш изцяло в момента, отвъд всички съществуващи във Вселената неща, постигайки състоянието на Буда и живеейки там. Дзадзен не е нито мислене, нито не-мислене. Той е отвъд мисълта, той е чиста мисъл без никакво лично съзнание, въплътено в нея, той е в хармония със съзнанието на Вселената. Доген разказва, как един ден Учителят Якузан бил запитан от един млад монах- \"Какво мислите през време на дзадзен? А той отговорил: \"Мисля без да мисля.\"
Съзнателното мислене, разбира се, е важно във всекидневния живот. Така или иначе, то не може да се отстрани. Но понякога човек съзнава, че е възможно, да действува без съзнание или его, спонтанно, като при творческите изкуства, или спорта, или при всеки един друг акт, при който и тяло и ум са изцяло погълнати. Действието настъпва преди самата съзнателна мисъл. Това е чисто действие, самата същност на дзадзен.”

“Нито пък преживяването на дзадзен е някакво особено или мистериозно преживяване, или специално състояние на тялото и ума. Дзазен означава преди всичко завръщане, напълно, към чистото, нормално човешко състояние. Това състояние не е нещо запазено за велики учители и светци. В него няма нищо мистериозно. То е в обсега на всеки. Дзадзен означава да станеш близък със самия себе си, да откриеш точния вкус на вътрешното единство и да бъдеш в хармония с живота на Вселената.”

“С времето, всеки жест на живота се превръща в Дзен, но източникът, произходът е естественият седеж. Позата при дзадзен е \"правилния седеж\". Възглавницата, върху която човек сяда, е дзафу. Краката са кръстосани в традиционната лотусова поза, десният крак върху лявото бедро, а левият крак върху дясното, със стъпалата нагоре. Полулотусът е също възможен, където само единият крак почива върху противоположното бедро, а другият крак е сгънат отдолу, но особено важно е двете колена да се притискат твърдо към земята.
Тялото: трупът е изправен. Тазът се накланя леко напред, така че вътрешните органи да са разположени естествено и коремът да е без напрежение. Моят собствен учител казваше, че анусът би трябвало да се опитва да погледне слънцето. Главата е изправена, брадичката прибрана, оставяща носа точно над пъпа и ушите перпендикулярно на раменете. Доген е казал: \"Гърбът би трябвало да бъде като бездна.\" И както често казвам, когато седите в дзадзен вие \"изтласквате небето с главата си, избутвате земята с коленете си.\"
Ръцете и раменете: китките лежат върху бедрата, дланите нагоре, лявата ръка, положена в дясната. Палците се допират, оформящи права линия, а в пространството отвътре има място за две яйца. Кутретата докосват корема. Лактите не са долепени отстрани, минават на леко разстояние, докато раменете и ръцете са естествено отпуснати.
Устата и езикът: устата е затворена без напрежение. Върхът на езика докосва небцето зад горните зъби.
Очите: очите са полузатворени, гледащи, но не фокусиращи земята на около един ярд напред и неподвижни.
Дишането: когато позата е правилна, дишането е също правилно и естествено. Издишването е по-дълго от вдишването, мощно и спокойно, като мученето на крава. В края на издишването, вдишването започва автоматично. През време на издишването имаме едно налягане надолу върху вътрешностите и долната част на корема, под пъпа, се разширява. Дишането би трябвало да бъде незабележимо и естествено, никога пресилено, и винаги едно и също, и при дзадзен, и при кинхин.
Дзадзен е нормалното състояние на тяло и ум, спокойствие, стабилност, баланс, хармония. Преди да започнете, залюлейте се бавно надясно и наляво няколко пъти, след което постепенно спрете като метроном, балансирани и неподвижни. Опитът на дзадзен ни дава възможност да открием истинската сила на живота в нас. “

“Какво е животът? През по голяма част от времето ние разграничаваме живота на нашата индивидуална същност, нашето тяло и всеки друг живот отвън. Но нашият живот е не само в нашето тяло, той е една непрекъсната обмяна на живота с Вселената.

“Ако умовете ни са разтревожени, естествените функции на нашите тела също са склонни да бъдат изведени от равновесие. Когато умът е спокоен, тялото действува спонтанно и като резултат, действието е свободно и леко, а докато умът работи постоянно телесните функции са забавени. Не би трябвало да мислим през цялото време.“

“За да придобие сатори, човек трябва да остави егото да си отиде.”

“В наши дни хората са доста експанзивни. Когато разговарят те говорят единствено от гледна точка на ефекта от своите собствени думи - безсъдържателно, нетактично, от интерес, от съперничество. В резултат човешките взаимоотношения са се усложнили от силно желание и гордост.”

\"От безмълвието изгрява безсмъртният дух.\"

“Това е дишането, което практикуваме през време на дзадзен, издишването по-дълго от вдишването, упражняващо натиск надолу върху червата, последвано от автоматично вдишване.”

“Катцу се основава също на тази форма на дишане: това е един вик навън, един куатцу, който може да парализира или да съживява. Той дори може да съживи човек, който току що е умрял, защото препредава жизнената енергия на Вселената към някой, който все още може да я приеме.”

“В Шобогендзо Доген е написал, че опитаме ли се да придобием сатори посредством съзнателна мисъл, умът и егото изграждат бариера срещу деиствителноста и ни затварят в своите граници. Ако практикуваме без цел (мишотоку), тогава сатори идва несъзнателно, защото дзадзен сам по себе си е сатори. \"Да следваш пътят на Буда - това означава да изучаваш Аз-а, да изучаваш Аз-а и да напуснеш егото, да напуснеш егото - това е да станеш едно с целия космос.\"

“Умиране означава завръщане към ку, към истинската същност на самите нас.”

“Практиката на дзадзен произвежда една вътрешна революция във всеки индивид, водеща до \"правилно съзнание\", \"правилно дишане\", \"правилен сън\", \"правилна сексуалност\", а това са основите на една истинска цивилизация.“

“Нека позата ти бъде изпълнена с енергия, иначе тя е като изветряла бира в бутилка, от предишната нощ. Позата ти трябва да е на лъв или тигър, а не на заспало прасе. Палците би тря6вало да се докосват и да формират хоризонтална линия, нито планина, нито долина.”

“Умът на майстора никога не е неподвижен. Той никога не се задържа върху някое отделно нещо или човек. Той позволява на всичко да отминава... “

“Силата и победата произтичат от решителността. Човек се движи отвъд нивото, на което повечето хора спират, човек минава отвъд конфликта, трансформира го в духовен прогрес. Нищо спортно не е имало в обучението през онези дни; самураят е имал един по-възвишен поглед върху нещата.”

“Тяхната значимост е по-дълбока и по-съществена - тази на живота. И на смъртта също, тъй като двете не могат да бъдат разделени. Истинското Кендо и истинският Дзен трябва да бъдат отвъд относителността. С други думи, човек трябва да спре да избира, да спре да предпочита едната или другата страна в относителният порядък от неща. А вместо това, да вземе едно решение.”

“Но аз познавам eдна котка в едно село недалеч от тук, която е по-силна дори и от мен. Тя е много, много стара и мустаците й са напълно посивели. Срещнах я само веднъж и определено нищо в нея не изглеждаше силно! Знам само, че тя спи през целия ден. Никога не яде месо или дори риба, нищо друго освен генмай (оризова супа), въпреки че понякога си глътва саке. Тя никога не е улавяла и един плъх, защото всички те са наплашени от нея до смърт и се пръскат като листа от вятъра, щом я забележат. Те се държат толкова надалеч от нея, че тя не е имала досега шанса да улови поне един. Един ден влязла в къща, която направо гъмжала от плъхове. Добре, но всички плъхове офейкали до един в момента в който я видели и отишли да живеят в друга къща. Така тя ги пропъждала още с появата си. Тази стара, белобрада котка е наистина тайнствена и внушителна. Вие трябва да станете като нея: отвъд поза, отвъд дишане, отвъд съзнание.”

“В дзадзен, вие сте вече отвъд поза, отвъд дишане, отвъд съзнание.” 
“Тялото се движи естествено, автоматично, несъзнателно, без някаква лична намеса или съзнаване. Но ако започнем да използваме нашата способност за разсъждаване, действията ни стават бавни и колебливи, възникват въпроси, умът се уморява, а съзнанието премигва и трепти, като пламъкът на свещ по време на бриз.”

“А ето още една поема, този път за Кендо:
Не мисли:
Преди и след
Отпред, отзад
Единствено свобода
В централната точка.\"
- Това също е Пътят. Средният път.”

“Човек не трябва да забравя, че умът му е ум на начинаещ.”

“Дълго издишване, толкова дълбоко, колкото можете. В самия му край човешката енергия е най-голяма. Киай е същото това издишване, съчетано със силен глас. Звукът трябва да избликва естествено от дълбините на тялото и поради това, очевидно човек трябва да знае как да диша, което малко хора правят.”

“Не силата на гласа дава силата на звука! Звукът трябва да започне в хара. Не в гърлото. Забележете как мяука котката или реве лъвът, това е истински киай.\"

“Повечето хора винаги искат да постигнат нещо, те искат да имат вместо да бъдат.”

“Моят учител обичаше да казва, дошъл ли е при мене, отдавна е разбрал.”

“Опитайте се да вдигнете голяма тежест два пъти , веднъж вдишвайки, и веднъж издишвайки,ще видите разликата, по-силни сте, когато издишвате, краката ви натискат земята, вие сте като тигър. Ако някога сте уплашени или страдате от силна болка, или ако се чувствате несигурен в някаква ситуация, опитайте дългото издишване. То ще ви успокои, ще ви даде сили и сигурност. То съсредоточава вашата енергия и осъзнаване.“

“Заншин е умът, които остава неподвижен, без да се прикрепя към нещо, наблюдаващ, бдителен, но неприкрепен. Малко по малко, тази форма на бдителност се прилага към всеки акт на живота ни.“

Величествено Тайсен Дешимару се изправя и се покланя.
\"Това показва вашето уважение към противника, към вашия Учител, към доджото, към живота.”

“Никой днес не е нормален изцяло, всеки е мъничко луд или дебалансиран, умовете на хората през цялото време тичат. Възприятията им за света са частични, непълни. Те са живо отдадени на своето его, живо изядени от него. Те мислят, че виждат, но те грешат, всичко, което вършат е, че проектират своята лудост, своя илюзорен свят върху света. В това няма чистота, няма мъдрост.“

“Всеки жест е важен. Как се храним, как обличаме дрехите си, как се мием, как ходим до тоалетната, как разтребваме нещата си, как се държим с другите хора, със семейството, със съпругата, как работим, изцяло, във всеки един отделен жест. Не трябва да проспивате живота си. Трябва да сте изцяло, в каквото и да правите. Ето, това е тренировка по ката.”

“Има един коан който казва: ”Топло, студено, ти си който ги усеща.” Това е вярно за всичко. За всеки човек тук и сега е различно.”

“Какви точки ще използвате да съживите някого?
Т.Д Имате в предвид катцу! Преди всичко имаме кикай-танден, на около три или четири инча под пъпа, между две акупунктурни точки, хващате кожата и извивате. Това е ефективно, когато някои е в кома или е загубил съзнание, а също против холера.”

“Децата в наши дни са доста слаби, съвременното образование ги оставя хилави, изнежени, с липса на ки. Учителят на Обаку имал навика да обучава със своята киьосаку; той щял да удари с охота прекалено интелигентния ученик, който задавал прекалено много въпроси и постоянно анализирал ситуациите със своя интелект.”

“Какво е страх?
ТД. Страх?
Да, страх. Защото нямат достатъчно ки ли се страхуват хората?
Т.Д. Да. Няма причина да се страхуваш от нищо. Хората, които се страхуват мислят единствено за себе си, те са твърде егоистични. Трябва да оставите егото ви да си отиде, тогава страхът ви ще си отиде с него. Страхът идва от противопоставянето.”

“Дори в боя човешкото съзнание трябва да бъде с това на противника, човек винаги трябва да върви със, а не срещу. Ето един велик коан.“

“Напускането на егото е тайната на правилния живот. В живота, както при практиката на бойните изкуства е важно да се заздрави волята, да се развие сила и умение. Но главното е да се укрепи духа и да се открие свободата. Муши... нищо. “

“Големите майстори по бойни изкуства се движат също така, колкото е възможно по-малко, така те могат да продължат да се концентрират върху издишването и надолу към хара, докато учениците им подскачат наоколо и пилеят своята ки.“

“Правилото е да се концентрираш изцяло във всяка ситуация. Тук и сега пия вода и пиенето на вода е всичко, което върша. Концентрирам се върху водата, която пия.“

“В битките, начинаещите се изморяват много бързо, защото са стегнати, напрегнати и постоянно чудещи се, кой ход е най-добре да се направи, кога да атакуват и т.н. Един Дзен коан казва: \"Пътят е под нозете ти.\"
Кой е верният начин да го следваш?. Тренирайки тялото си, медитирайки в дзадзен и развивайки също своя ум. Но без да ставате прекалено интелектуален, това отнема твърде много ки. А също всеки човек си има своя собствена пътека, свой собствен космос.“

“Хората, които се безпокоят за бъдещето и за миналото не разбират, че се тревожат за една илюзия.”

“Не бъдете тесногръди, винаги търсещи правила и рецепти. Всяка ситуация изисква своя собствена реакция.”

“Контролирайте тялото и ума, които са едно. Контролирайте живота и смъртта.”
Това означава състоянието на ума наблюдавал и овладял муджо - непостоянството, неустойчивостта, несекващото колебание на всички неща (на всичко, което съществува в ку, пустотата), състояние то на ума, който я е постигнал до край. От всички неща, които живеят, подложени на противопоставящите се и взаимнодопълващи се влияния на двата полюса ин и ян във всяка точка от пространството между небето и земята, нито едно не отбягва промяната и смъртта. Муджо /непостоянството/ кръжи над главата ви във всеки момент и може внезапно да атакува, преди да разберете.
Ето защо сутрата казва: Привършва този ден и с него трябва да привърши живота ти. Забележи невинната наслада на рибата, плуваща в локва вода, като че ли несигурна е тази наслада.\"

“Щом, разбирайки това, все още не можете да видите, че животът ви е нищо повече от един сън, една илюзия, мехурче пяна, сянка, вие със сигурност един ден ще се разкаете за безкрайните си страдания в ужасяващото царство на живота и смъртта.”

“Скоро смъртта ви ще дойде. Не забравяйте никога това. От един съзнателен момент до друг, от вдишване до издишване. Ако не живеете така, вие не сте истинският, който търси Пътя.”

“Гиьодо означава нещо повече от практикуване по обикновен начин и спазване на специфични обреди. Той оказва въздействие във всеки аспект на всекидневният живот, вървене, стоене, седене, лягане, дори измиване на лицето и ходене до тоалетната.”

“Тук няма нищо тайнствено или езотерично. Ако умът се умиротвори в дзадзен, в съвършената концетрация на тялото, тогава светът на явленията става чист като кристал и всичко, на което попадаме, е светло и чисто. Съзнанието ни е подвижно и спокойно като новонавалял сняг върху древен пейзаж. Но ние не трябва да се привързваме към кристалната земя или празното небе, или към белия сняг или към празнотата (ку), или пък към явленията (шики). Ние трябва да оставяме всяка привързаност да отминава и просто да бъдем там, концентрирани в дзадзен. Тук и сега.”

Моралът на война
01 Октомври 2010 г. 23:26:42
Kiril Hinkov


Моралът на война

Морал на действието

Смирение
Гордостта губи, смирението печели. Когато сме удовлетворени, ние не  размишляваме в дълбочина, не желаем да се учим, не търсим новото. „Зад човека винаги има човек, над небето винаги има небе. Има ли за какво да се гордеем?”

Уважение
Който уважава другите и себе си, и него ще го уважават. Който обича, и него ще го обичат. Когато уважавате, вие постъпвате по съответстващия и най-подходящ начин.

Праведност
Праведността е начин на живот. Тя означава, че ако сте длъжни да направите нещо, вие го правите без колебание. Ако обаче не бива да правите нещо, вие никога не се захващате с него. Тогава ще имате яснота на духа и няма да ви мъчи чувство за вина.

Доверие и вярност
Да имаш доверие означава да си достоен за доверие. Вие трябва да се научите да имате увереност в себе си и да го демонстрирате навън. Верността е коренът на доверието.

Морал на ума

Воля
Силата на волята зависи от искреността на устремеността ви към целта. Рационалният и емоционалният ум постоянно се борят един с друг. Ако умът на мъдростта започне да управлява цялото ви същество, постепенно ще преодолеете всички безпокойства, породени от емоционалния ум и волята ви ще укрепне. За изграждането на силна воля е нужно време.  

Издръжливост, настойчивост и търпение
Издръжливостта, настойчивостта и търпението са проявление на силната воля. Хората, които постигат успех, често не са най-умните, но задължително са от най-търпеливите и настойчивите. При истински мъдрите хора, мъдростта ръководи не само мисленето, но и цялата им личност. Като възпитавате в себе си горните три качества, вие постепенно ще задълбочите ума си. Ако знаете как да използвате своя ум по време на тренировка, вие постепенно ще достигнете до задълбочено разбиране. Ако успеете да въплътите това разбиране в действията си, вие наистина сте напреднали по пътя.

Смелост
Смелостта и храбростта често са бъркани. Но те са две различни неща. Смелостта произлиза от разбирането, идващо от ума на мъдростта. Храбростта е външното проявление на смелостта. Храбростта е дете на емоционалния ум и ума на мъдростта. Например, ако имате смелост да приемете предизвикателството, значи вашия ум е разбрал ситуацията и е взел решение. Едва след това ще ви трябва храброст, за да реализирате решението в живота. Храбростта без смелост не устоява дълго. Без смелостта, предполагаща дълбоко разбиране на предизвикателството, храбростта е сляпа и глупава.

За да се направи нещо, не е достатъчно единствено решението. Необходима е определена психологическа подготовка и емоционална уравновесеност – нужна е храброст. Често нямаме време за взимане на обмислено решение. Но мъдрият човек е готов за всяка възможна ситуация. И когато нещо се случи, му остава единствено да демонстрира храбростта си. В критична ситуация не е достатъчно да имаш мъдър и спокоен ум – нужно е още да си достатъчно храбър, за да съумееш да се възползваш от този ум.

Откъс от книгата на Ян Цзюн Мин "Белият жерав на Шаолин"

Хъркането и предпазването от него
29 Септември 2017 г. 15:34:50
Kiril Hinkov


Хъркането и предпазването от него

„Наука за всички”, книжка 8 от февруари 1942 г., редактор К. Сеизов

*** 

Болезнените промени и нарастъци във въздушните пътища, като нарастване на жлезите, образуване на полипи, нарастъци и силно изкривяване на носната кост могат да станат причина за хъркане. Такива пречки за дишането трябва да се отстраняват от лекар. Тук, обаче, ще говорим за хъркане при иначе нормални условия.

Понеже се знае, че хъркането става главно при отворени уста, то стремят се, за избягване на хъркането, изкуствено да затварят устата на оня, който хърка, когато спи. Препоръчват да се привърже устата под брадата с кърпа през глава. Но ако превръзката е направена много силно, пречи се на спането, а ако не е достатъчно здрава, е безцелна.

Отворените уста в повечето случаи са наистина причина за хъркането и затова чрез затварянето им може да се избегне отвратителния шум. Главната причина за хъркането е много по-дълбока; тя се дължи на дишането и мекото небце.

Хъркането е шум, предизвикан от трептението на мекото небце от въздушния приток при дишането. Мекото небце и висящето езиче (мъжецът) спадат към подвижните части на нашето тяло - имат задачата да отварятъ и затварят според различните условия връзката между горната и долната част на носната кухина и устата при ядене, пиене, дишане и говорене.

Когато спим мекото небце трябва също да си почине. Най-добро положение на мекото небце и мъжеца е при дишане през носа да лежи върху основата на езика, като същевременно плътно прилепва, а чрез това облекчава и затварящите устата мускули. Тогава устната кухина сама се затваря, като държи долната челюст нагоре. Спокойствие и ред владее в тази област - а това чувствуват и ония, които се намират около спокойно спящия.

Но оня, у когото дишането става неправилно, който обикновено диша през устата си, поврежда дробовете си, гръкляна и зъбите си (зъбен камък), е сигурно един хъркач, понеже неговото меко небце остава в покой.

Мекото небце и мъжецът са прикрепени към твърдото небце като знаме върху дебел прът. Въздушният ток, според пътя си, може да го засегне отзад и отгоре, ако въздухът иде от дробовете или отпред и отдолу ако иде от устата.

И при по-слабо дишане въздухът тегли със сила и скорост на един силен бурен вятър през гърлената кухина, а това прави щото мекото небце да се отместя и прилепва към гърба на езика (при дишане през носа) или да се повдига и да натиска на задната стена на гърлената кухина (при дишане през устата), за да не може така въздушната буря да го тегли. Още когато вследствие надебеляване на мъжеца или по друга причина, напр. падане на езика назад, каналът се сгесни, мъжецът излиза малко напредъ, обхваща се от въздушния ток и предизвиква шум, подобен на тоя, когато правим гаргара, или на слабо биене на барабан, но почти изключително при издишване, когато при вдишване въздухът притиска по-силно мъжеца към неговото положение на покой (отпред или отзад). Остава ли, обаче, изцяло срещу течението, то въздухът се удря и разбива в закрепената само от една страна част от мекото небце, което почва да трепти и да издава шумове като от трион, а върхът му издава звукове като от барабан. Те на всички ни са познати, но при разните хора, които хъркат, тоновете са  различни.

За да се избегнат тези смущаващи шумове, трябва да пазим, щото мекото небце да остава на пътя на предизвиквания от дишането вятър, а когато спим, да запазва положението си на покой.

Като свободна част от тялото ни то по своето място и движение не зависи само от своите собствени мускули (на които през време на сън ние не сме им господари), а и от закона за тежестта, като според положението на тялото и главата ни може да падне назад или напред, а още и от въздуха, който дишаме. Както вече споменахме поради това мекото небце може да се допре до основата на езика или да притиска задната стена на носа и от въздухопраздната уста, което пък зависи от устната кухина, отварянето и затварянето на която се обуславя от движението на долната челюст. Държанието на последната зависи пък от начина на дишането и закона на тежестта, и то не от своята собствена тежест, а отъ теглото на останалото тяло; към него долната ни челюст чрез своите стави стои в известна зависимост, която може да се сравни с един куфар и капака му. Ставите на челюстта отго варят на, пантиге на куфара, самият куфар на главата, а долната челюсть на капака. Освен с мускулиге си и цялата кожа на лицето поддържа свободно долната челюст с черепа (както калъфа на куфара или кожата на лицето ни, за устата). Яко обаче поставим куфара върху една от тесните му стени, той е в едно „по-свободно“ положение. Капакът по-лесно може да се отваря и затваря, достатъчно е само да го наведем малко към страната, на която са пантите или ключалката. При такова положение се намира и нашата долна челюст, когато легнем настрани; тя се затваря веднага, щом главата ни се наведе малко надолу. Обърне ли се куфарът надолу, тъй че пантите да останат отгоре или поставим ли го със страната, на която е ключалката, или върху дъното или капака на куфара, то куфарът веднага се затваря. „1. затворно положение". При наведена напред глава, устата се затваря безразлично дали лицето или челюстта е подпряна. Поставим ли куфарът с капака върху една твърда подложка, то така по-тежката част на куфара ще падне на капака и куфарът може да се отвори, само ако се повдигне тежката му част; но той се затваря веднага, щом го пустнем: „2. затворно положение“. Ако челюстта, обаче, е подпряна с някоя подложка, то върху й налага стоящият над нея череп и затваря устата; тя може да се отваря чрез повдигане, или извиване тялото назад. Осите на въртение на челюстните стави са успоредни, затова и тежестта действува и в двата случая в същата посока.

Като успокоител на мекото небце тук се приема основата на езика и на край ще покажем, как това положение на покой се постига от положението на главата. Лежането на гръб, което спомага за отварянето на устата, е най-неудобното; лежането на страна позволява „хлабавото“ положение, което е по-благоприятно за покоя на мекото небце, но при слабо навеждане на главата надолу или назад. „1. и 2. положение на затваряне“ са отлични положения за спокойствието на мекото небце; и преходните положения между свободното първо и затварящо второ положение може да осигури спокойствието му.

Халтавото държане на долната челюст в ставите улеснява подвижността й при ядене и говорене. И ако ние денем и през друго време неволно я държим стегнато, то при спане ни липсва воля и сила за това. Тогава само въздушно-праздната уста, както и по-рано подчертахме, закрепя долната челюст и въздушната празднина, е която подсигурява тясно прилепя мекото небце. Тъй остава само единствено възможният начин на дишане, правилно, здраво носово дишане и нищо не пречи на спящия, без да хърка, да диша и да спи.

Който основно се замисли върху тези многобройни противоположни условия и нагласява главата си, леглото си и дишането си според това, по естествен начинъ ще се запазва от хъркане и няма да прибягва към изкуствени средства, като превръзване на устата.

И тъй за спокоен и без хъркане сън благоприятно положение е лежането на страни, а още по-целесъобразно при навеждане на главата малко надолу, като главата се сложи върху кръгла или с четвъртито сечение по-твърда възглавница, вместо такава с косо, постепенно издигащо се сечение възглавница. Меки възглавници да се избягват. Всеки сам трябва да изпробва и намери, каква възглавница най-добре би му подхождала. Главното условие е човек да лежи удобно, а не принудено, защото само при това условие той може добре да спи.

Но ако върху коремното лежане, макар сигурно най-доброто за затваряне на устата и избегване на хъркането, не се спряхме то е затова, че хората, които спят така, изобщо не хъркатъ и нямат нужда от средства за избягването му.

Ако деца и уморени пътници спят, като си слагат главата върху масата, и не хъркат, това се дължи, защото положението на главата им е наклонено към корема. Същото е когато в една зала публиката се отегчи от дългата реч на оратора или в кино или концерт ония, които задремват, рядко хъркат. И на тях главите са наведени надолу и опират върху гърдите, понеже нямат де да се опрат удобно назад и сложат главата си. Инак много внимателни слушатели и зрители биха се смутили от подобенъ концертъ.

Желателно е, щото всички да знаят причините и естественото предпазване от хъркане; чрез това биха се избегнали много сръдни от нарушавана нощна почивка и много бракове биха били по-щастливи.

Видео - Masatoshi Nakayama - Karate Do Shotokan
02 Октомври 2010 г. 01:56:12
Kiril Hinkov


Видео - Masatoshi Nakayama - Karate Do Shotokan

Съвременната форма и вид на стила Шотокан са формирани от майстор Масатоши Накаяма. Учебниците и филмите, създадени от него, би трябвало да са постоянно ползвани материали от всеки практикуващ.

Национален център по борба на пресечката на Пимен Зографски и Русаля. Вход откъм бейзболното игрище.
Национален център по борба на пресечката на Пимен Зографски и Русаля. Вход откъм бейзболното игрище.

Добре дошли,

Спортен клуб за бойни изкуства Кьокутен (яп. "Кръстопът на истината" или "Точка на пречупване") е сдружение на съмишленици, имащи следните цели:

• Популяризиране на физическата активност и спорта, чрез преподаване на бойните изкуства Джуджицу, Карате и Кобудо (класически японски оръжия), както и на общоразвиващи и оздравителни психофизически упражнения.

• Насърчаване на здравословен, хармоничен и активен начин на живот чрез повишаване на физическата култура и физическата компетентност сред всички възрастови и социални групи от населението, както и утвърждаване на позитивна нагласа към живота.

• Възпитаване на основни компетентности в областта на самопредпазването, самозащитата, личната сигурност и решаването на конфликти чрез провеждане на здравна, екологична, психологическа, социална и културна просветна дейност.

• Превенция на насилието сред младите хора и подрастващите чрез спортно-възпитателна дейност.  

• Създаване на възможности за спорт и активна физическа дейност за деца, възрастни хора и пациенти с различни увреждания или заболявания.

• Повишаване на резултатността на екипната работа, подобряване на работоспособността и сплотяване на колектива чрез тренинги и упражнения без отклонение от работния процес.

• Тиймбилдинг обучения и програми извън работно време на служителите.

 


Снимка: кьокутен.нет
още...

САМОПРЕДПАЗВАНЕ И САМОЗАЩИТА ЗА ВСИЧКИ

ТЕМИ ЗА ОБУЧЕНИЕ:
- Живот и здраве – най-скъпите притежания на всеки. Правила за практика. Етикет. Методи за предпазване от травми, наранявания, заболявания и изчерпване на силите. Техника за падане и поемане на удари.
- Настройка на тялото, вниманието и духа – поза, осанка, готовност за отстояване на себе си, излъчване, увереност, решителност. Осъзнаване на околната среда, опасностите и възможностите, които тя предоставя.
- Техники за самонаблюдение, запазване на самообладание и поддържане на оптимално физическо, ментално и емоционално състояние при стрес, агресия, малтретиране. Правила и методи за подобряване на общото физическо състояние.
- Подходи за преодоляване на междуличностни конфликти и напрегнати ситуации. Вербална и поведенческа самоотбрана.
- Тактика и стратегия на двубоя. Предпазливост. Намерение на агресора, сила, дистанция, посока, скорост на развитие на ситуацията. Избягване, предпазване, пренасочване, отблъскване, елиминиране на атаката.
- Сценарии за самоотбрана при агресивно поведение и различни видове физическо посегателство. Удари, борба, заключване на ставите, оръжия, предметите от ежедневието като средство за самоотбрана. Много нападатели.
- Възможности за получаване на помощ или подкрепа преди, по време и след нападение и посегателство.

За повече информация:
Кирил Хинков
Клуб за бойни изкуства и двигателни упражнения КЬОКУТЕН
м: +359 (88) 274 4783
е:  office@kyokuten.net