Кьокутен - Точка на пречупване

Български

Предстоящи събития

Потребител
Парола
 
Регистрация : Забравена парола

Последни статии

Marc MacYoung
Marc MacYoung
Снимка: Интернет

Aнализирай това

05 Октомври 2017 г. 01:42:02
Kiril Hinkov

От Марк МакЙънг Превод: Асен Георгиев “Има нещо гнило тук…БАМ!!!!” Окото ти подпухва, от носа ти тече кръв, и разбираш трагичната и неприятна истина, че... още

Marc MacYoung
Marc MacYoung
Снимка: Internet

Заблуди относно боя с нож

05 Октомври 2017 г. 01:34:19
Kiril Hinkov

От Марк МакЙънг Превод: Асен Георгиев Има много така наречени “експерти”, които претендират, че са способни да ви научат на защита срещу нож и/или на бой с... още


Снимка: Laurynas - FreeDom

Техника и вариации – уадза и хенка

04 Октомври 2017 г. 23:56:41
Kiril Hinkov

В японските бойни изкуства за първостепенно се смята изучаването на уадза (техниката). Техниката е начин за действие при конкретна ситуация.  Всяка техника или... още

Речник на някои японски термини, използвани в бойните изкуства.

04 Октомври 2017 г. 21:57:41
Kiril Hinkov

Аге – горен; вървящ отдолу нагоре (за удар, ръка или меч). Обратното движение, отгоре-надолу е саге.  Аге уке – горен блок.   Аге цуки – прав удар (цуки),... още

Октомври 2017

 ПВСЧПСН
39 1
402

2017-10-02

19:00 Тренировка по карате Шотокан - техникум Попов

3

2017-10-03

10:00 Упражнения за регулиране на тялото - Център по борба - Дианабад
19:30 Тренировка по джуджицу - Център по борба, Дианабад

4

2017-10-04

19:00 Тренировка по карате Шотокан - техникум Попов

5

2017-10-05

10:00 Упражнения за регулиране на тялото - Център по борба - Дианабад
19:30 Тренировка по джуджицу - Център по борба, Дианабад

6 7

2017-10-07

12:30 Тренировка по джу джицу и самоотбрана - Център по борба - Дианабад
14:00 Упражнения за регулиране на тялото - Център по борба - Дианабад

8
419

2017-10-09

19:00 Тренировка по карате Шотокан - техникум Попов

10

2017-10-10

10:00 Упражнения за регулиране на тялото - Център по борба - Дианабад
19:30 Тренировка по джуджицу - Център по борба, Дианабад

11

2017-10-11

19:00 Тренировка по карате Шотокан - техникум Попов

12

2017-10-12

10:00 Упражнения за регулиране на тялото - Център по борба - Дианабад
19:30 Тренировка по джуджицу - Център по борба, Дианабад

13 14

2017-10-14

12:30 Тренировка по джу джицу и самоотбрана - Център по борба - Дианабад
14:00 Упражнения за регулиране на тялото - Център по борба - Дианабад

15
4216

2017-10-16

19:00 Тренировка по карате Шотокан - техникум Попов

17

2017-10-17

10:00 Упражнения за регулиране на тялото - Център по борба - Дианабад
19:30 Тренировка по джуджицу - Център по борба, Дианабад

18

2017-10-18

19:00 Тренировка по карате Шотокан - техникум Попов

19

2017-10-19

10:00 Упражнения за регулиране на тялото - Център по борба - Дианабад
19:30 Тренировка по джуджицу - Център по борба, Дианабад

20 21

2017-10-21

12:30 Тренировка по джу джицу и самоотбрана - Център по борба - Дианабад
14:00 Упражнения за регулиране на тялото - Център по борба - Дианабад

22
4323

2017-10-23

19:00 Тренировка по карате Шотокан - техникум Попов

24

2017-10-24

10:00 Упражнения за регулиране на тялото - Център по борба - Дианабад
19:30 Тренировка по джуджицу - Център по борба, Дианабад

25

2017-10-25

19:00 Тренировка по карате Шотокан - техникум Попов

26

2017-10-26

10:00 Упражнения за регулиране на тялото - Център по борба - Дианабад
19:30 Тренировка по джуджицу - Център по борба, Дианабад

27 28

2017-10-28

12:30 Тренировка по джу джицу и самоотбрана - Център по борба - Дианабад
14:00 Упражнения за регулиране на тялото - Център по борба - Дианабад

29
4430

2017-10-30

19:00 Тренировка по карате Шотокан - техникум Попов

31

2017-10-31

10:00 Упражнения за регулиране на тялото - Център по борба - Дианабад
19:30 Тренировка по джуджицу - Център по борба, Дианабад

 
« »

Вижте още

Беседи за корените на зеленчуците от Хун Дзъчън
16 Декември 2010 г. 00:45:44
Kiril Hinkov


Беседи за корените на зеленчуците от Хун Дзъчън

Още с появата си в началото на XVII век сборникът с афоризми на Хун Дзъчън „Цайгънтан” има голям успех и през следващите столетия е многократно преиздаван, както като отделна книга, така и в състава на различни сборници с мъдрости, т.нар. „книги на доброто”.

Названието „Беседи за корените на зеленчуците” е повлияно от една сентенция на Уан Синмин, учен от епохата Сун: „Който може да сдъвка корените на зеленчуците, с всяка работа ще се справи.” Корените на зеленчуците (цайгън) осигуряват храната и живота на растенията, но най-често са безвкусни и неприятни. По същия начин, афоризмите в сборника разкриват основополагащи принципи на живота, които обаче никак не са лесни за следване.

Афоризмите на Хун Дзъчън синтезират в себе си мъдростта на три велики традиции – даосизма, конфуцианството и чан-будизма, като ги превръщат в нов, цялостен светоглед, в различни страни на една единна жизнена позиция.

По същото време известният философ Ли Джи заявява, че „не желае да подражава нито на Конфуций, нито на Буда, нито на Лаодзъ, а само се стреми само да стане самия себе си и нищо повече.” 

Надолу можете да прочетете някои от мислите на Хун Дзъчън.

*** *** *** *** *** ***
Често ни се налага в живота да изслушваме неприятни нам слова и да се занимаваме с неща, които не ни доставят удоволствие.
Но само така ще намерим точилния камък, на който ще изострим нашата добродетел.
А ако слушаш само това, което ти е угодно да чуваш, и разсъждаваш само за това, за което ти е приятно да мислиш, ще изживееш целия си живот тъй, сякаш си упоен от отровна отвара.

Когато духа силен вятър и дъжд се лее като из ведро, животните и птиците не се чувстват добре.
Когато слънцето свети ярко и ласкав ветрец полъхва, от дърветата и тревата лъха на бодрост.
Но разбери – няма ден, в който в живота на природата да няма съгласие.
И няма ден, в който сърцето на човека да не се изпълва с радост.

Сред тези, които се хранят с трици, има мнозина, които са чисти като лед и благородни като яспис.
Сред тези, които носят дрехи, разкрасени с дракони, и ядат от ясписни купи, има много такива, които са готови робски да прегъват гръбнак и да угаждат на другите.
Този, който пази чистотата на помислите си, трябва да умее да се отказва от сладкия залък.

На тясна пътека забави крачка и пропусни идващия срещу теб.
На трапезата изяж само една трета, а останалото дай на ближния.
Ето тайното учение как да бъдеш винаги щастлив на този свят.

За себе си вземи една част, на приятелите дай три.
За себе си запази поне трохичка от първичната чистота на сърцето.

В кръговрата на светския живот да отстъпиш крачка не е беда.
Отстъплението е залог за придвижване напред.
Да позволиш на другия да вземе твоята част – това е щастие.
На помощта на другия се крепи истинската помощ за себе си.

Най-голямата победа на този свят не заслужава и думица похвала.
Най-голямото престъпление на този свят не заслужава и думичка порицание.

Ако умея във всяко дело да прозра нещо навеки неосъществимо, то и самият творец на всичко съществуващо не ще може да ме накаже, а дори и боговете и духовете нищо не ще ми отнемат.
Ако се стараеш във всяка работа да довеждаш всичко до съвършенство и във всичко да стигаш до пълно задоволство, тогава ще станеш кораво сърдечен, а всичко наоколо ще ти навява тъга.

Ако, след като си се нахранил до насита, помислиш за храна, то даже и изискани ястия не ще пробудят апетита ти.
Ако, след като си удовлетворил похотта си, помислиш за любовни ласки, в теб няма да възникне желание да им се отдадеш.
Ето защо, хората често съжаляват за постъпките си, след като са ги извършили.
Но щом се отречем от съблазънта на онова, що виждаме във въображението си, тогава и помислите ни ще станат непоколебими, а постъпките – безупречни.

Не жадувай за успех в света.
Да не изпадаш в заблуда, това вече е успех.
Не търси благосклонност от хората.
Да не те възневидят – това вече е благосклонност.

Когато оценяваш изпадналите в затруднено положение, гледай за какво си мечтаят.
Когато оценяваш добилите почит и слава, гледай как те прекарват остатъка от дните си.

Подобава на богатите и знатните да бъдат великодушни и състрадателни, а те, напротив, са завистливи и безсърдечни.
Уж богати и знатни, а с поведението се ограбват и унижават сами. Как могат те да бъдат щастливи?
Подобава на просветените да скриват мъдростта си, а те, напротив, излагат я на показ пред целия свят.
Уж хора просветени, а страдат от ограниченост и тъпота. Как да не останат излъгани?

Ламтенето за имане не уврежда безнадеждно разума.
Нашите замисли и въображение – ето главните врагове на разума.
Звукът и цветът не скриват непременно истината.
Нашият разсъдък – ето какво изцяло скрива от нас истината.

Присъщо на хората е да се колебаят и да променят мнението си.
Пътищата на света са заплетени и опасни.
Гдето не можеш да минеш, трябва да умееш да отстъпиш една крачка.
Гдето можеш да минеш, пропусни другите напред.

При среща с нищожен човек не е трудно да бъдеш рязък, трудно е да не изпиташ отвращение.
При среща с достоен човек не е трудно да бъдеш почтителен, трудно е да бъдеш безупречно вежлив.

Който се покорява на демоните, предал е преди това сърцето си.
Обуздай сърцето си и всички демони в душата ти ще изчезнат.
Увлеченият от съблазните на света преди това се оставя да бъде увлечен от своите страсти.
Когато страстите са подвластни на човека, съблазните на света не ще докоснат сърцето му.

Когато даваш воля на желанията си, не се радвай на красивите вещи и не допускай да те увлекат.
Веднъж само да ги пожелаеш и на хиляда метра ще пропаднеш.
Когато мислиш за истината, не се страхувай от трудностите и не отстъпвай пред тях.
Веднъж да отстъпиш дори и крачка и ще бъдеш отхвърлен зад хиляди планини.

Загриженият човек се безпокои и за себе си, и аз другите, никога не остава безучастен. 
Равнодушният не се грижи ни за себе си, ни за другите, всичко му е безразлично. Достойният човек умее да съблюдава мяра.
Той не е твърде загрижен и не е твърде безучастен.

Той е богат, а аз съм с извисен дух.
Неговият чин е висок, а аз следвам дълга.
Достойният човек никога не позволява на силните на деня да го обвържат. Човешкото упорство ще надделее дори и над Небето.
Постоянството на помислите ще преобърне целия свят.
Достойният човек дори по волята на самия творец на всичко съществуващо няма да възприеме да бъде такъв, какъвто сам той не желае.

Хората и се погаждат, и не се спогаждат помежду си, но може ли да се направи така, че всички да угаждат на един?
На всеки нещо му харесва, друго не му харесва, но може ли да стане така, че на всички да се харесва онова, което се харесва на един?
Сравнявай желанията си с желанията на другите и прави изводи – ето прост начин за помъдряване в този свят.

Само когато сърцето ти е изчистено от низости, можеш да започнеш четенето на книги и изучаването на древността.
Иначе, като узнаеш за една добра постъпка, ще ти се доще да извлечеш от нея изгода за себе си, а като чуеш едно умно изречение, ще ти се прище да оправдаеш пороците си с него.
Да учиш с такава нагласа е все едно „да даряваш оръжие на врага и да пращаш провизии на разбойниците.”

Скъперниците, дори и да са богати, мислят какво още им липсва.
Не им е дадено да разберат как така, безсребърниците са бедни, пък всичко си имат.
Честолюбивите хора се трудят, а удовлетворение не получават.
Не ще разберат те, защо хора, които не се хвалят със способностите си, се наслаждават на недействието и живеят за свое удоволствие.

Да не се равняваш в учението по великите мъдреци – значи да бъдеш роб на калема и плочата за писане.
Да си на държавна служба, а да не обичаш народа . все едно си откраднал дрехата и шапката на чиновника.
Да водиш учени разговори и да не се грижиш за поведението си – значи да се отдаваш на празно дърдорене.
Да се занимаваш с важни дела и да не мислиш за укрепването на добродетелта – значи да хвърляш прах в очите.

В сърцето на всеки човек има правдиво послание, но то е погребано под останките на овехтели книги.
В сърцето на всеки човек звучи един правдив напев, но го заглушават разпътни песнички и буйни викове.
Този, който е предан на учението, трябва да отмести всичко външно и в кръговрата на битието да съзре изначалното.
Само тогава ще разбере, че в живота има нещо истинско.

В ученето е важно да си съсредоточен, но трябва понякога да умееш да бъдеш и безгрижен.
Ако вечно си отказваш радости и веселие, то за околните ще бъдеш подобен на умъртвяващия дъх на есента.
Как тогава ще помагаш за живота на нещата?

Истинското безкористие не се излага на показ.
Който иска да се прослави като безкористен, го прави от сребролюбие.
Голямото майсторство изглежда безизкусно.
Който парадира със своето изкуство, само показва неумелостта си.

Когато на сърцето е светло, в тъмното подземие блестят небесата. 
Когато в мислите цари мрак, посред бял ден се плодят демоните.

Хората се радват на славата и високото положение,
но не знаят, че радостта от липсата на слава и високо положение е най-истинска.
Хората смятат, че да търпиш студ и глад и прискръбно, но не знаят, че да скърбиш, без да страдаш от студ и глад, е най-тежко от всичко.

Измъчваните от страсти души излъчват огън.
Те ще изпепелят всеки, който им се изпречи.
Лишените от милосърдие са хладни като лед.
Те ще замразят всеки, който срещнат.
Привързаните към вещите са подобни на застояла вода и гнило дърво, животът вече ги е напуснал.
Хора като тях никога не могат да сторят добро или да ощастливят някого.

С никакви хитрини щастие не ще добиеш.
Учи се в живота да намираш радост – това е най-добрият начин да привлечеш щастието.
С никакви старания не ще избегнеш бедите.
Пъди от себе си злобата – ето най-добрия начин да се държиш далеч от бедите.

В топлите дни всичко живо расте, в студа – умира.
Студените по душа не ще познаят радостта, дори, ако ги осени милостта на Небето. Само хората с топло сърце са способни да изпитат безграничното щастие и вечната любов.

Пътят на небесата е невъобразимо широк. Само малко да си помечтаеш за него и на сърцето ти става леко и просторно.
Пътят на човешките страсти е удивително тесен.
Само да стъпиш на него и пред твоя вечно ще се откриват бодливи треви и кални локви.

Бедите и радостите се втриват едни в други. Когато се втрият едни в други без остатък, ще се роди щастието.
Такова щастие ще бъде нерушимо.
Съмнението и вярата взаимно се поправят. Когато напълно се поправят едно друго, ще се появи знанието.
Такова знание ще бъде истинско.

Зрението и слухът са външните разбойници.
Желанието и помислите са вътрешните разбойници.
Необходимо е господарят да не им позволява да го приспят и спокойно да седи тържествено в главната зала на дома.
Тогава разбойниците ще се превърнат в слуги.

Подухне вятър и бамбукът зашуми.
Утихне вятърът и бамбукът замлъкне.
Летящата гъска се отразява върху повърхността на спокойното езеро.
Щом отлети гъската и сянката й върху водата ще изчезне.
Достойният човек размишлява за делата, когато те са пред него.
Делата отминават и съзнанието му остава пусто.

Когато съзнанието се пробужда, разбираш, че дори попаднал в плен на страстите, можеш да излезеш на пътя на истината.
Пробуждането дарява способността да виждаш всичко все едно го съзираш за първи път.
Ето загадката за това, как бедата носи щастие, а смъртта връща към живота.
Не е лесно да я решиш.

В покоя мислите се пречистват и ти виждаш истинската същност на сърцето.
В недействието духът става податлив и ти ще познаеш истинския извор на сърцето.
В безметежността помислите стават дълбоки и ти ще узнаеш истинската природа на сърцето.
За да можеш да съзреш сърцето свое и да се докоснеш до истинното, няма нищо по-добро от тези три състояния.

Покой сред покоя не е истински покой.
Само когато постигнеш покой насред движението, наистина ще постигнеш небесната природа.
Веселие насред веселието не е истинска радост.
Само когато постигнеш радостта посред скръбта, ще разбереш с какво живее сърцето.

Ако Небето ме лиши от щастие, аз ще запълня празнотата с величието на своята добродетел.
Ако Небето ме застави да се трудя до изнемога, ще му противопоставя възвишеността на своето сърце.
Ако Небето не ми даде успех, аз ще се домогна до него, като вървя по своя път. Какво тогава може да ми стори Небето?

Когато човекът от простолюдието се грижи за добродетелта и оказва благодеяния, той е канцлер без титла.
Когато придворният се ползва от властта за користни цели и търгува с добрини, той накрая става бедняк с висок ранг.

Добродетелта на предците е това, което съм получил от тях в наследство.
Не трябва да се забравя, колко трудно е било да бъде натрупана тя.
Благополучието на потомците е това, което започва от мен.
Не трябва да се забравя, колко лесно е да се пропилее то.

Ако ти си доволен в душата си, нищо не ще ти липсва в Поднебесната.
Ако в душата ти цари безметежност, нищо в Поднебесната не ще ти се стори враждебно.

Когато животът се развива напук на желанията ни,
светът около нас е подобен на лечебни игли и целебни отвари – той незабележимо ни лекува.
Когато не срещаме съпротивление,
светът около нас е подобен на наточени бойни секири и остри алебарди – той полека-лека ни ранява и убива. 

 

 

Добре дошли,
08 Юли 2016 г. 11:26:17
Kiril Hinkov


Добре дошли,

Спортен клуб за бойни изкуства Кьокутен (яп. "Кръстопът на истината" или "Точка на пречупване") е сдружение на съмишленици, имащи следните цели:

• Популяризиране на физическата активност и спорта, чрез преподаване на бойните изкуства Джуджицу, Карате и Кобудо (класически японски оръжия), както и на общоразвиващи и оздравителни психофизически упражнения.

• Насърчаване на здравословен, хармоничен и активен начин на живот чрез повишаване на физическата култура и физическата компетентност сред всички възрастови и социални групи от населението, както и утвърждаване на позитивна нагласа към живота.

• Възпитаване на основни компетентности в областта на самопредпазването, самозащитата, личната сигурност и решаването на конфликти чрез провеждане на здравна, екологична, психологическа, социална и културна просветна дейност.

• Превенция на насилието сред младите хора и подрастващите чрез спортно-възпитателна дейност.  

• Създаване на възможности за спорт и активна физическа дейност за деца, възрастни хора и пациенти с различни увреждания или заболявания.

• Повишаване на резултатността на екипната работа, подобряване на работоспособността и сплотяване на колектива чрез тренинги и упражнения без отклонение от работния процес.

• Тиймбилдинг обучения и програми извън работно време на служителите.

 

Уке или добрият партньор за тренировка
20 Декември 2010 г. 00:47:01
Kiril Hinkov


Уке или добрият партньор за тренировка

Целта на всяка тренировка е да увеличи нашите възможности за оцеляване в ситуации, при които сме заплашени от агресия. Едновременно с това обаче е важно да се предпазваме от травми. Тези две предпоставки определят важността на доброто партниране при практика и правилното разбиране на задачите на всеки партнор.

Обикновено ние наричаме тори, този който провежда техниката, а уке партньорът, върху когото тя се демонстрира. Например уке атакува с кръгов удар с юмрук, а тори се защитава като го хвърля с раменно хвърляне, след което го обръща по корем и го заключва на земята. Ролята на тори е да реагира правилно на атаката на уке и да извърши правилните действия, за да я неутрализира.

Повечето практикуващи се стараят да научат всички възможни блокове, удари, хвърляния и отбрани, за да могат да се защитят при нужда и да постигнат окончателна победа в една схватка. Така в тяхното съзнание ролята на тори придобива една особена значимост и ореол, а нейното изучаване страховита важност. Те искат винаги да играят тори, в залата и в живота.

Старите майстори от друга страна, са карали с своите ученици с години да изпълняват само ролята на уке. По този начин са довеждали до съвършенство техните умения за атака, развивали са у тях психическа и физическа издръжливост, внимание, както и умение за успешно предпазване и в най-критичната ситуация. Постепенно вниманието на учениците достигало до степен да предусещат намеренията на майстора и да се пазят без никакво усилие, чрез следване на силата и бърза реакция.

От гледна точка на практиката, ролята на уке е много по-важна:
- Уке трябва да атакува правилно, реалистично и силно, като увеличава постепенно трудността на атаката, за да позволи на тори да се учи, но едновременно с това да го държи на границата на сигурността без да го травмира. Това изисква сериозна самостоятелна работа за изучаване на атакуващите движения с ръце, крака и всички видове оръжия, както и за увеличаване на бързината, силата и издръжливостта. И добър самоконтрол.
- Вниманието му трябва да бъде постоянно изострено, за да не позволи да го ударят или наранят. Ролята му е по-пасивна и той не може да си позволи излизане извън нея. Това налага самостоятелно и постоянно да се тренират вниманието, ловкостта, повратливостта, бързата реакция и рязката промяна на посоката на движение. Всички възможни форми на предпазване, скокове и укеми (падания).
- Уке е ДЛЪЖЕН да подскаже на тори, че защитата му не е била добра. Ако, например реакцията на тори или защитното му движение е погрешно, уке трябва да му покаже/каже това, а при последващи повторения дори да го удари, хвърли, събори, заключи, за да научи тори как правилно се прилага техниката. Това приучава практикуващия винаги да търси и намира слабото място в отбраната на противника.
- Уке трябва да се стреми да усеща посоката, в която го води тори. Ако тори неправилно му приложи сила, която може да бъде моментално използвана срещу него, уке трябва да го направи, като го удари, хвърли, събори, заключи. Тори трябва да се научи да осъзнава резултатите от действията или бездействията си.
- Уке не бива да променя зададените му от преподавателя движения и не бива да се съпротивлява на тори при заучаване на нова техника. Това не придава реалност на тренировката, а я затруднява. Уке не пречи, когато тори се справя добре и коригира, когато тори  бърка. По този начин партньорът му се развива в границите на зададеното упражнение.

Липсата на правилно отношение води до заучаване на техники или движения, като отговор на някаква атака или действие. Всъщност всички тези техники са само метафора – илюстрация на правилната реакция на ума, духа и тялото ни при опит за посегателство върху тях. А тази реакция е резултат от правилното усещане на ситуацията и силите в нея, техния брой, посока и големина. За което ни трябват внимание, опит и много практика.

Само тренировката на напълно ангажирани практикуващи позволява изпълнението на поставените от преподавателя задачи и напредването на групата.  Сам никой не е станал майстор.  В нищо.

„Скоростта на флота се определя от скоростта на най-бавния кораб.”

„Веригата се къса в най-слабата си брънка.”

„Една шугава овца цяло стадо батисва.

История за чудното изкуство на един котарак
22 Септември 2010 г. 02:39:30
Kiril Hinkov


История за чудното изкуство на един котарак

"Имало едно време майстор на сабята на име Шокен. В неговата къща огромен плъх вършел хиляди бели. Той тичал из нея дори посред бял ден. Един ден господарят на къщата затворил своя котарак в стаята, където се намирал плъха, за да може той да го хване. Но плъхът скочил на главата на котарака и го ухапал толкова жестоко, че той избягал, мяукайки силно. Тогава господарят на къщата намерил няколко съседски котарака, известни като много способни, и ги пуснал в стаята. Плъхът стоял притаен в един ъгъл и щом го наближавал някой котарак, той скачал върху него, захапвал го и го принуждавал да избяга. Плъхът изглеждал толкова страшен, че всички котараци се страхували да го атакуват. Силно разгневен, господарят започнал сам да преследва плъха, за да го убие. Но животното било толкова опитно, че убягвало всички негови удари и той не можел да го настигне.

Докато го гонил, господарят разцепил на две няколко врати, маси и прегради. Но плъхът все скачал във въздуха, бърз като светкавица, той ловко избягвал всички атаки на господаря. Накрая той скочил върху лицето му и го ухапал. Облян в пот, господарят повикал своя слуга и му казал:

- Говори се, че на шест или седем мили оттук живее най-силният котарак на света. Намери го и го доведи!

Слугата довел котарака. Той сякаш не се различавал от другите и не изглеждал нито особено интелигентен, нито особено жив. Майсторът на сабя не очаквал от него кой знае какво. Все пак той отворил вратата и го пуснал в стаята, където се намирал плъхът. Бавно, спокойно котаракът влязъл, като че ли нищо необикновено не го очаквало. Но изведнъж плъхът се разтреперил от ужас, после се притаил. Котаракът просто се приближил с бавни стъпки, хванал плъха със зъбите си и го отнесъл.

Вечерта, победените от плъха котараци, се събрали в къщата на Шокен. Те почтително предложили почетното място на Стария котарак, като коленичили пред него и казали смирено:

- Ние минаваме всички за добри ловци. Ние се тренирахме, подострихме ноктите си, за да победим всички видове плъхове и дори кученцата и змиите. Никога не бяхме помисляли, че може да съществува толкова силен плъх. Но чрез какво изкуство, господарю, вие толкова лесно го победихте? Не крийте вашия метод и ни покажете тайната си.

Старият котарак започнал да се смее и казал:

- Вие, млади котараци, несъмнено сте много силни. Но не познавате Верния път. Ето защо победата ви се изплъзва, когато срещнете нещо неочаквано. Но разкажете ми най-напред как сте се упражнявали?

Тогава един черен котарак се приближил и казал:

- Аз произхождам от една известен в лова на плъхове фамилия. Така че реших да вървя по този път. Мога да прескачам препятствия, високи два метра, да се промъквам през нищожна дупка, където само един плъх е способен да мине. От малък съм се упражнявал на всички акробатични умения. Дори полубуден и току-що идващ в съзнание, ако видя плъх да пробягва по една греда - хващам го за миг. Но този плъх беше по-силен и аз претърпях най-ужасното поражение през живота си. Срамувам се.

Старият казал:

- Това, на което си се упражнявал, е било само техника на сръчност, ти си тренирал само тялото си. Твоето съзнание е заето от въпроса: "Как да победя?" Така ти си зает още да преследваш целта. Когато старите учители преподаваха техниката, те го правеха, за да покажат едната страна на пътя. Тяхната техника беше обикновена, но тя съдържаше най-високата истина. Днешният свят се занимава само с техниката. Така бяха открити много неща, отговарящи на формулата: "Ако се прави това. то се случва онова". Но какъв е резултатът? Единствено сръчност. И като бе пожертван традиционният път, посредством интелигентността и състезателния дух, се стигна до изчерпването на техниката. Сега напредъкът е невъзможен. Винаги е така, когато се мисли само за това и като се използва единствено интелектът. Умът наистина е функция на съзнанието, но ако той не стои на Пътя и не цели единствено умението, той става началото на грешката и това, което постига, е нещо лошо. Така че, иди си и се упражнявай по верния начин.

Тогава един голям котарак, нашарен като тигър (вторият котарак), се приближил и казал:

- Изкуството на воина според мен зависи от духа. Така че, аз се упражнявах непрекъснато в това умение. Струва ми се, че моят дух е твърд като стомана, свободен и зареден с духа "Ки", който изпълва Небето и земята (Мен Дзъ). Когато видя неприятеля, този всемогъщ дух го омагьосва и победата предварително е спечелена от мен. Аз просто се приближавам, настройвам се в "тон" с неприятеля, хипнотизирам го и го насочвам накъдето си искам - наляво или надясно, предвиждам всичките му отклонения. Никак не се занимавам със самата техника. Тя се получава от само себе си. Ако един плъх тича по греда, аз го гледам втренчено и той вече пада в ноктите ми. Но този тайнствен плъх идва безформен и си отива без следа. Какво означава това, не знам. Старият котарак отговорил:

- Това, в което си упорствал, наистина е ефектът, произведен от голямата сила, която изпълва Небето и земята. Но това, което си придобил от нея, е само психическа енергия, а не това, което идва от Доброто, това, което заслужава името "добро". Самият факт, че съществува съзнанието за силата, с която ти искаш да победиш, работи вече срещу твоята победа. Твоето "аз" играе роля. Ако това на противника е по-силно, какво става? Ако искаш да победиш противника си чрез превъзходството на твоята сила, той ще ти противопостави своята. Нима си представяш, че единствено ти си силен, а всички други — слаби? Как трябва да се държи човек, ако съществува нещо, невъзможно да бъде победено, с най-голямата воля на света, чрез превъзходството на своята собствена сила? - Ето въпроса! Това, което ти чувствуваш в себе си като "свободно" и "твърдо като стомана", "изпълващо Небето и земята", не е голямата сила, а само нейното отражение в теб. Това е твоето собствено съзнание (дух). А това значи просто, сянката на големия дух. Без съмнения, тя представя себе си за голямата обширна енергия. В действителност това е нещо съвсем друго. Съзнанието, за което говори Мен Дзъ, е силно, защото то е осветено непрекъснато от една голяма яснота. Твоето съзнание придобива своята сила само в определени условия. Твоята сила и тази, за която говори Мен Дзъ, имат различни източници, така че ефектът им е различен. Те са толкова различни, колкото вечното течение на една река и бързият прилив, който приижда за една нощ. Тогава, какво съзнание е нужно да имаш, когато си изправен пред нещо, непобедимо от каквато и да било случайна духовна сила? Това е въпросът. Една поговорка казва:

"Плъхът, който е в смъртна опасност, се хвърля дори върху котката. " Ако врагът е в смъртна опасност, той вече от нищо не се плаши. Той забравя живота си, нещастието си, себе си, той е свободен от победата или поражението. Той няма вече никакво намерение да осигури съществуването си. Затова волята му е от стомана. Как да триумфираш над него с някаква духовна сила, която си придобил за себе си?

Тогава един стар сив котарак се приближил и казал:

- Да, наистина вие имате право. Психическата сила, колкото и да е силна, има собствена форма. Това, което има форма, дори и съвсем малка, може да се хване. Ето защо аз отдавна упражнявах душата си (силата на сърцето). Аз не практикувам силата, която превъзхожда духовно врага, както вторият котарак. Аз също така не се бия (както първият котарак). Аз се примирявам с моя противник, ставам едно с него и не му се противопоставям по никакъв начин. Ако той е по-силен от мен, аз просто отстъпвам и правя, общо взето, всичко, което той иска. Моето изкуство е подобно на "хващане на летящи камъчета с един развят плащ". Плъх, който иска да ме атакува, колкото и да е силен, не намира нищо, върху което да се хвърли, нищо, в което да забие ноктите си. Но днешният плъх просто не влизаше в играта ми. Той се приближаваше и отстъпваше неуловим като Бог. Никога не съм виждал подобно нещо.

Тогава Старият котарак казал:

- Това, което ти наричаш свързване, не идва от съществото. Това не е от голямата природа. Това е изкуствено свързване, трик. Така ти искаш съзнателно да се избавиш от агресивността на нападателя. Но той забелязва твоето намерение, понеже, макар и бегло, ти мислиш за това. Ако със съзнанието за това, ти се правиш на "помирителен", ти само хвърляш безредие в твоето съзнание, което е обърнато към атаката. Точността на твоя усет и на твоето действие, страдат от това. Всичко това, което ти правиш с едно съзнателно намерение, унищожава първичната вибрация, която скрито действува, на голямата Природа и спира протичането на нейното спонтанно движение. Откъде тогава ще дойде едно чудотворно действие? Когато не мислиш повече за нищо, не искаш, нито пък правиш нещо, а се оставяш - себе си и движението си, на вибрацията на съществото, само тогава ти нямаш вече уловима форма. Нищо не може да дойде срещу теб като противоформа и така няма вече никакъв неприятел, да може да ти устои.

Аз съвсем не мисля, че вашето обучение с напразно. Всичко и всяко нещо, може да бъде една част от Пътя. Техниката и Пътят могат да бъдат едно и също нещо. Тогава голямото Съзнание, "Всемогъщото" присъства, то се проявява и в действието на тялото. Силата на голямото съзнание (Ки) служи на личността на човека. Този, чието Ки е свободно, може да противостои независимо на какво точно и при това с безкрайна свобода. Ако твоето съзнание е обединено, дори и да не включваш никаква сила в битката, то няма да се пречупи нито от злато, нито от камък. Има само едно условие: дори най-малка следа от съзнание за себе си, не трябва да действува, иначе всичко се разваля.

Ако мислиш за това, дори за миг, всичко става изкуствено. Това не е причинено от съществото, а от първичната вибрация на тялото, което е застанало на Пътя. Тогава и противникът няма да бъде подчинен на твоята воля. Той ще може да ти устои. Тогава какъв метод или какво изкуство трябва да се използва? Когато ти си в определено състояние, освободен от всякакво съзнание, когато ти действуваш, без намерение, в съгласие с голямата Природа, само тогава ти си върху Верния път. Така че, остави всяко намерение, упражнявай се в отсъствие от намерение и остави нещата да бъдат вършени от Съществото. Този път е безкраен, неизчерпаем. — Старият котарак замълчал и добавил още нещо впечатляващо. - Не вярвайте, че ви казах за това най-висшето, което може да съществува. Преди известно време в съседното село живееше един стар котарак. Той спеше през целия ден. Нищо в него не изглеждаше като духовна сила. Той лежеше там като дърво. Никой не беше виждал плъх, хванат от него. Но там, където той беше, на мили разстояние не бяха намирали дори само един. И където и да се появеше или установяваше, нищо не се показваше. Аз го посетих един ден и го попитах как да се обясни това. Той не ми отговори. Зададох му още три пъти същия въпрос. Той остана безмълвен. Не защото отказваше да отговори: явно беше, че не знае какво да каже. Тогава аз разбрах - този, който знае, не говори. Този, който говори, не знае. Този котарак беше забравил всичко, себе си и всички неща около себе си. Той беше станал "нищо". Той беше достигнал най-високото състояние на отсъствие на намерение. И тука можем да кажем: той беше намерил Божествения път на воин - да побеждаваш, без да убиваш. Аз съм още твърде далеч от него.

Шокен изслушал това като насън, приближил се, поздравил Стария котарак и казал:

- Вече дълго време упражнявам изкуството на сабята, но още не съм достигнал целта. Чух вашите мнения и мисля, че разбрах истинския смисъл на моя път. Все пак ви моля настойчиво, кажете ми още нещо за вашата тайна.

Тогава старият котарак заговорил:

- Как може да стане това? Аз съм само едно животно и плъхът е моята храна. Как бих могъл да зная нещо за човешките работи? Зная само това: смисълът на изкуството на сабята не е просто да победиш един враг. Това е едно изкуство, чрез което в определен момент се достига голяма яснота, Светлината на Принципа на смъртта и живота. Погълнат от всяка техническа практика, един истински воин би трябвало непрекъснато да се тренира в духовното упражнение на тази Яснота. Чрез това той трябва преди всичко да задълбочава изучаването на Принципа на съществото за смъртта и за живота, за същността на смъртта. Човекът, свободен от всичко, което отбива от Пътя, единствен ще достигне до голямата духовна светлина, но ще бъде далеч от центъра, най-вече от всяка определяща мисъл. Ако съществото е оставено без привързаности, освободено от "аза" (егото) и от всякакво нещо, то може, когато това е нужно, да се прояви напълно свободно. Но ако вашето сърце се привърже, дори бегло, към каквото и да било, съществото е затворник. От него се получава нещо установено в себе си. Ако то стане нещо установено, то тогава има също едно установено в себе си "аз" и нещо, което му се противопоставя. Тогава двама застават един срещу друг и се борят един срещу друг, за да просъществуват. Ако случаят е такъв, то чудотворните функции на съществото, способни да противостоят на всякаква промяна, са спрени. Клопката на смъртта се затваря отново, загубена е специфичната светлина на съществото. Как би било възможно в такова състояние да срещнеш неприятеля с точно поведение и да гледаш "победа и поражение" в лицето? Дори победата ще бъде случайност без връзка с истинското Изкуство на сабята.

Да бъдеш свободен от всякакво нещо, все пак не означава една празна празнота. Съществото в самото себе си няма собствена природа. То е зад всякаква форма, то не събира нищо в себе си. Ако човек спре или ако задържи каквото и да било, едва-едва и дори само за един миг, голямата сила остава прикрепена към него и равновесието на енергиите, които изтичат естествено от източниците, е изгубено. Ако съществото е задържано, толкова малко и от каквото и да било, то не е свободно, неговата енергия не се разпространява вече без препятствия в своята пълнота. Когато равновесието, което идва от съществото, е разбито в една или друга посока, неговата сила прелива или потокът е недостатъчен. Ако тя прелива, прекалено много енергия блика и вече не може да бъде спряна. Ако тя е недостатъчно, действието на съзнанието става слабо и неуловимо. В нужния момент, тя не е вече достатъчна да овладее положението. Това, което наричам да си свободен от нещата, не е нищо друго освен това: не взимайте нищо, не се опирайте на нищо, не определяйте нищо, тогава няма да има субект, нито обект. Без "аз" нито "противоаз". Ако нещо се случи, човек го посреща тъй както, че това е несъзнателно, и това не оставя никаква следа. В "Книга на промените" е казано: "Без действие, без движение, напълно спокойно. Това е единствения начин да се изразят съществото и Законът на нещата, вътрешността на всяко безсъзнание и накрая да станеш едно с Небето и земята." Този, който упражнява и разбира така Изкуството на сабята, е близо до истината на Пътя.

Като чул това, Шокен попитал:

- Какво означава да няма нито "аз" нито "противоаз", без субект или обект? Котаракът отговорил:

- Когато и понеже има един "аз", има един неприятел. Нека не заставаме като "аз" и няма вече да има противник. Това, което наричаме така, е синоним на обратното. Докато нещата запазват някаква форма, те предполагат винаги една противоформа. Ако моето същество не се е установило в своя собствена форма, то няма също и противна противоформа. Щом няма нищо противостоящо, то няма също нищо, което да се представи срещу мен. Това ще рече, че няма нито "аз", нито "противо-аз". Ако човек се освободи напълно от притежанието на самия себе си, ако така той се освободи до дъното на душата си от всяко нещо, той се озовава в хармония със света, става едно с всички неща в голямата единност на цялото. Дори когато формата на противника се разпада, човек не осъзнава това. Не, че той вътрешно не си дава сметка, но той не се спира и съзнанието продължава да се движи свободно от всякакво ограничение. Неговото действие отвръща просто и свободно чрез съществото.

Ако нашето съзнание не е вече заето, нито развълнувано от нищо, светът такъв, какъвто той е, става напълно наш и едно с нас. Човек го приема тогава оттатък доброто и лошото, оттатък симпатията и антипатията. Без предразсъдъци, без да държи сметка за нищо. Всички противоположности, които ни се представят: печалба и загуба, добро и зло, радост или мъка, произхождат от нас. В цялата безбрежност на Небето и земята, следователно нищо не струва повече от нашата същност, усилието да бъда позната. Един древен поет казва: "Едно зрънце прах в окото и трите Вселени са вече прекалено тесни. Ако нищо не е важно за нас, и най-малкото легло ще ни стане вече твърде широко." Това означава: ако една прашинка влезе в окото ни, то не може вече да се отвори. Защото в него влиза нещо там, където може да се вижда добре, само ако нищо няма там. Това може да ни послужи за сравнение със съществото, което е Осветляваща светлина, свободна в себе си от всичко онова, което е "нещо". Но ако нещо заседне отпред, неговата способност не може да се прояви.

Един друг поет казва: "Ако човек е заобиколен от неприятели на брой сто хиляди, това, което той е сам по себе си като форма, е разрушено. Въпреки това, съществото е, и остава мое, колкото и да е силен неприятелят. Никой неприятел няма да влезе в него никога."

Конфуций казва: "Съществото, дори това на един беден човек, не може да бъде откраднато." Но ако съзнанието е в безпорядък, тогава нашето същество се обръща срещу нас.

Това е всичко, което мога да ви кажа. Слезте у себе си, променете се. Един Учител, никога не може повече от това да предаде нещо и да се опита да го обясни на ученика. Самият аз, единствено, мога да разпозная Истината и да я направя моя. Това се нарича интеграция (присъединяване към самия себе си). Истината минава от сърце на сърце. Гони с едно предаване по един неочакван път оттатък обучението и щастието. Това не означава да се противопоставяте на обучението на Майстора. Истината е, че и това също няма власт да предава самата истина. Дзен не е единствен в това отношение.

От духовните упражнения на старите майстори, възпитатели на душата, та до Изкуството, интеграцията (обединението) на самия себе си, е бил винаги основния център, който се е предавал от сърце на сърце, извън всякакъв традиционен метод. Смисълът на едно преподаване е само да подскаже търсенето на това, което всеки носи у себе си, без да го знае. Значи няма тайна, която Учителят да може да предаде на ученика. Да се преподава е лесно. Да се слуша също е лесно, но по трудното е да се осъзнае това, което е у самия тебе, да го откриеш и действително да го овладееш. Това се нарича да гледаш в своето собствено същество, да го съзерцаваш. Ако това ни се отдаде, ние имаме Сатори.

Това е голямото и велико Събуждане, вън от съня на илюзиите. Да се пробудиш, да гледаш в своето собствено същество, да усещаш самия себе си, всичко това е едно и също."

Какво представлява храносмилането
04 Април 2015 г. 01:38:41
Kiril Hinkov


Какво представлява храносмилането

Да живеем без лекарства, Ромашов и Фролов, Медицина и физкултура, 1986

Процесът на храносмилането започва дълго преди в устата да попадне първото късче храна. Началото му е свързано с определено, индивидуално за всеки човек време. В нашия организъм работи т.нар. биологичен часовник: ритъмът на всички жизнени процеси се изменя циклично през денонощието, периодично намалява и се увеличава количеството кръвни клетки, изменя се съсирваемостта на кръвта, дейността на храносмилателните жлези в определени часове се активизира, а в други - намалява. Затова именно в определено време (когато жлезите са по-дейни) започваме да изпитваме чувство на глад.

Освен този вътрешен механизъм, свързан с биоритмите, има и друг, в чиято основа лежат индивидуалните навици - в часовете, когато обикновено закусваме, обядваме или вечеряме, въз основа на личния ни опит се активизира дейността на храносмилателните жлези. И така процесът на храносмилането започва с два рефлекса за време: безусловен, свързан с наследствените биоритми, и условен, зависещ от часа за приемане на храна от всеки конкретен човек.           

По-нататък се включват и други дразнители: човек попада в привичната обстановка на стола, ресторанта или край масата у дома. Възниква условен рефлекс спрямо обстановката, който още по-силно стимулира храносмилателния апарат. Но този рефлекс, както и предишните (спрямо времето), предизвиква, ако можем така да се изразим, неспецифична активизация на храносмилателните жлези, преди всичко стомашните, които започват да отделят сок. После обаче се включват специфичните рефлекси: човек вижда храната, чувствува нейния мирис, попадайки в устата му, тя дразни вкусовите рецептори - нервните окончания по езика.

Тук вече дразненето е специфично и храносмилателните жлези отделят различен по състав и количество сок в зависимост от вида на храната, която е приета: за месото е нужно голямо количество стомашен сок, богат на ензими, за млякото - по-малко и с по-малко съдържание на ензими. Ако ядете сухари, ще се отдели много слюнка, съдържаща в доста висока концентрация ензима амилаза, който разгражда въглехидратите. Ако в устата попадне нещо, кисело (например сдъвкали сте парченце лимон), слюнката блика като фонтан, но сега тя почти не съдържа ензими, а е богата на минерални соли, които неутрализират лимонената киселина.

Под влиянието на тези фактори за кратко време преустройват дейността си преди всичко стомашните жлези - започва първата фаза на стомащната секреция, която се нарича сложнорефлекторна, доколкото във формирането и участвува цял комплекс рефлекси - както безусловни така и условни.

Когато храната попадне в стомаха, започва втората фаза на стомашната секреция - невро-химичната, която е свързана вече с непосредственото въздействие на храната върху стомашната лигавица. Тази фаза се нарича нервна, защото продължава ролята на рефлекторния компонент, а химична - поради това че химичните вещества от храната атакуват непосредствено стената на стомаха.

До попадането на храната в стомаха се осъществява още един важен начален етап от процеса на храносмилането - сдъвкването. Храната се надробява. и благодарение на това по-нататък тя ще бъде подложена по-силно на въздействието на храносмилателните сокове в стомаха. В устната кухина започва и химичната й обработка. Слюнката съдържа ензим, който разгражда въглехидратите - птиалин, или амилаза. Този ензим разгражда нишестето - полизахарид, на по-прости съставни части -декстрани. Опитайте следния експеримент: вземете неголямо парченце хляб и дълго го дъвчете. Ще почувствувате, че хлябът придобива сладникав привкус - нишестето се е разпаднало на захаридни вещества. Обикновено не дъвчем по няколко минути, затова въглехидратите в устната кухина се разграждат отчасти. Освен това слюнката слизестото вещество муцин. То обгръща и сякаш "смазва" частиците от храната, като улеснява придвижването им надолу по храносмилателния път.

Целият дъвкателен процес до момента на преглъщане е напълно волеви. Гълтането представлява неволеви, рефлекторен акт, чийто команден център се намира в продълговатия мозък. По време на преглъщането се затварят дихателната тръба и носните ходове.

В стомашната кухина под влиянието на ензима пепсин и на солната киселина започва смилането на белтъците, които се съдържат в храната. Стомашните жлези отделят неактивния проензим пепсиноген, който се активизира под въздействието на солната киселина, също продукт на жлезите на стомашната лигавица. Солната киселина, освен че активизира пепсиногена, изпълнява и редица други важни функции: тя предизвиква набъбване на някои белтъци, като улеснява разграждането им от пепсина, създава необходимата за действието на пепсина среда с кисела реакция, а също така има и бактерицидно (т. е. унищожаващо микробите) свойство.

Жлезите на стомашната лигавица започват да произвеждат пепсин и солна киселина, още преди храната да попадне в стомаха. Ако първата сложнорефлекторна фаза на стомашната секреция е преминала добре, храната постъпва във вече готовия за храносмилане стомах и следващият етап на обработка и разграждане на хранителните вещества протича активно. Количеството на отделените солна киселина и пепсин зависи от характера на храната, попаднала в храносмилателния тракт: в един случай средата ще бъде много кисела и ще съдържа повече пепсин, а в друг ще се отдели слабокисел, беден на пепсин стомашен сок. Пепсинът има огромна преработваща способност; един грам от него може за два часа да обработи приблизително 50 кг яйчен албумин, а известно е, че стомашният сок съдържа около един грам пепсин на литър.

От голямо значение е стомашният сок да се отделя в точно съответствие с вида и количеството на постъпващата в стомаха храна, иначе той може да въздействува неблагоприятно върху лигавицата. Ненапразно възникването на стомашни язви се предхожда от хиперацидни гастрити: възпаление на стомашната стена при висока киселинност и богат на пепсин стомашен сок.

За да покажем доколко динамиката на храносмилането в стомаха зависи от приетата храна, ние ще рискуваме да претоварим разказа с фактически материал, като приведем доста голям цитат от вече използувания справочник. Той съдържа точна и сбита информация по въпроса.

„При приемането на смесена храна количеството и качеството на стомашния сок е различно в зависимост от процентното съотношение на съставящите я видове продукти, както и от различните допълнителни вещества, добавяни към едно или друго блюдо. Установено е, че при приемането на различни супи най-голямо количество сок се отделя за яйчната, овесената и картофената супа и сравнително малко - за оризовата и грисовата. Значително количество сок се отделя, когато се консумират разсоли и зелеви чорби, особено кисели. От вторите блюда най-много сок се отделя при консумиране на суфле от риба, а най-малко - при консумиране на оризов пудинг и каша от грис. От месните блюда отделяне на най- много сок предизвиква рулото. Голямо количество сок се отделя, когато ядем задушено месо. От сладките блюда най- голяма секреция предизвиква компотът от сушени плодове, примесен със сок от сурови портокали.“ 

Към цитата следва да добавим, че в зависимост от характера на храната варира и продължителността на секрецията, и неиният латентен период, т. е. времето между приемането на храната и началото на секрецията. Така че стомашната секреция до голяма степен зависи от това, какво и как ядем.

От стомаха хранителната кашица попада в дванадесетопръстника, където се подлага на въздействието на сокове, отделяни от т. нар. брунерови жлези в стените му, на секрети от задстомашната жлеза, от черния дроб и тънките черва. Най-голямо значение в дуоденалното смилане (duodenum, латинското наименование на дванадесетопръстника) има панкреатичният сок (от латински раnсгеаs - задстомашна жлеза), чието денонощно количество е от 600 до 2000 мл. Той съдържа ензими, които разграждат белтъците, мазнините и въглехидратите. Към тях се отнасят разграждащите белтъците трипсин, хемотрипсин и карбоксипептидаза; захаролитичните ензими - амилаза, малтаза и лактаза, и разграждащият мастите ензим липаза.

Механизмът на включване на тези ензими в смилателния процес е твърде сложен. Много от тях се отделят в неактивно състояние и трябва да бъдат активизирани. Смилащите им възможности зависят не само от тяхното количество, но и от реакцията на средата в дванадесетопръстника, от киселинността на стомашното съдържимо.

Действието на ензимите, отговорни за разпадането на белтъците в дванадесетопръстника, зависи и от това, колко интензивно е преминало първичното разграждане на белтъците в стомаха. Дуоденалното преработване е свързано и със скоростта на постъпване на хранителната каша от стомаха, което на свой ред се обуславя от киселинността на стомашния сок. Няма да се впускаме в подробности, ненужни за научно- популярната литература, искаме само да подчертаем, че нивото на дуоденалната дейност е тясно свързано с храносмилането в стомаха и се определя от същите фактори.

Говорейки за храносмилането в дванадесетопръстника, неoбходимо е да подчертаем, че липазата е важен компонент на панкреатичния сок, тъй като тя разгражда мастите. Практически в много отдели на храносмилателния тракт намираме ензими, които разграждат белтъците и въглехидратите, а панкреатичната липаза е всъщност единственият липолитичен ензим. Затова при смущения в екскреторната функция (т.е. произвеждането на храносмилателни ензими) на задстомашната жлеза съществено се нарушава именно мастната обмяна.

В дванадесетопръстника постъпва също и жлъчка от черния дроб, която емулгира мастите и активизира липазата, т. е. способствува за разграждането на мазнините. Секрецията, както на задстомашен сок, така и на жлъчка преминава през две фази - сложнорефлекторна и невро-химична, подчинени на същите закономерности, както отделянето на стомашен сок.

Окончателното разграждане на хранителните продукти става в тънките черва, където хранителната маса се преработва под въздействието на панкреатичния сок, с който тя е пропита в дванадесетопръстника, както и на ензими, произвеждани от жлезите в лигавицата на тънките черва. Тук става основното всмукване на разградените хранителни продукти (частично то е започнало още в стомаха, където се всмуква неголямо количество вода и ако е приет, и спирт), които оттук попадат в кръвта. По кръвен път хранителните вещества постъпват в черния дроб - главната химична лаборатория на организма. Преработването продължава: част от тях чрез кръвта се разнася в организма и постъпва в клетките, друга се натрупва в черния дроб или се използува за синтезиране на други вещества, в частност - на белтъци. В черния дроб се обезвреждат токсичните за организма продукти, образували се в процеса на разграждане на хранителните вещества.

В дебелото черво, в което преминава тънкото, става интензивно всмукване на водата. Хранителната маса тук се разгражда не така интензивно, доколкото сокът на дебелото черво е беден на ензими. Голямо значение за протичането на химичните проиеси тук има нормалната чревна микрофлора. Непреработените остатъци от храна се изхвърлят с изпражненията. Трябва да споменем, че в дебелото черво се образуват и сравнително малки количества вредни за организма продукти, които, всмуквайки се, попадат в черния дроб и там се обезвреждат. В дебелото черво се образуват и газове (амоняк, въглероден двуокис, водород, сероводород). Получени предимно при окончателното разлагане на белтъците, те са необходими за стимулиране на моториката на дебелото черво и за изтласкване на образуваната маса в правото черво.

Така накратко протича храносмилателният процес в човешкия организъм.

След преглъщането хапката попада в хранопровода и за около 7-15 сек. стига до стомаха. Тук храната не се размесва безразборно, а се наслоява по реда на постъпването си. Поради това със стомашен сок се пропиват само първите порции храна, наслоили се непосредствено до стените на стомаха. Вътрешните порции храна, до пропиването си с киселия стомашен сок, запазват тази реакция, която са придобили в устата под влияние на слюнката, и поради това слюнчените ензими продължават действието си в стомаха още около 30-60 минути. Обикновено това време е достатъчно за разглобяването на повечето въглехидрати.

Храната престоява в стомаха средно около 3–5 часа, като този срок варира в зависимост от количеството и качеството на приетата храна. През това време тя се подлага наново на химична обработка, посредством изливащия се върху нея стомашен сок. Последният се секретира от стомашните жлези само по време на храносмилане, и то не веднага, а 5-6 минути след приемането на първите порции храна в устата. Започнало веднъж, то може да продължи с часове дотогава, докогато има храна в стомаха, и спира едва след неговото пълно изпразване.

Национален център по борба на пресечката на Пимен Зографски и Русаля. Вход откъм бейзболното игрище.
Национален център по борба на пресечката на Пимен Зографски и Русаля. Вход откъм бейзболното игрище.

Добре дошли,

Спортен клуб за бойни изкуства Кьокутен (яп. "Кръстопът на истината" или "Точка на пречупване") е сдружение на съмишленици, имащи следните цели:

• Популяризиране на физическата активност и спорта, чрез преподаване на бойните изкуства Джуджицу, Карате и Кобудо (класически японски оръжия), както и на общоразвиващи и оздравителни психофизически упражнения.

• Насърчаване на здравословен, хармоничен и активен начин на живот чрез повишаване на физическата култура и физическата компетентност сред всички възрастови и социални групи от населението, както и утвърждаване на позитивна нагласа към живота.

• Възпитаване на основни компетентности в областта на самопредпазването, самозащитата, личната сигурност и решаването на конфликти чрез провеждане на здравна, екологична, психологическа, социална и културна просветна дейност.

• Превенция на насилието сред младите хора и подрастващите чрез спортно-възпитателна дейност.  

• Създаване на възможности за спорт и активна физическа дейност за деца, възрастни хора и пациенти с различни увреждания или заболявания.

• Повишаване на резултатността на екипната работа, подобряване на работоспособността и сплотяване на колектива чрез тренинги и упражнения без отклонение от работния процес.

• Тиймбилдинг обучения и програми извън работно време на служителите.

 


Снимка: кьокутен.нет
още...

САМОПРЕДПАЗВАНЕ И САМОЗАЩИТА ЗА ВСИЧКИ

ТЕМИ ЗА ОБУЧЕНИЕ:
- Живот и здраве – най-скъпите притежания на всеки. Правила за практика. Етикет. Методи за предпазване от травми, наранявания, заболявания и изчерпване на силите. Техника за падане и поемане на удари.
- Настройка на тялото, вниманието и духа – поза, осанка, готовност за отстояване на себе си, излъчване, увереност, решителност. Осъзнаване на околната среда, опасностите и възможностите, които тя предоставя.
- Техники за самонаблюдение, запазване на самообладание и поддържане на оптимално физическо, ментално и емоционално състояние при стрес, агресия, малтретиране. Правила и методи за подобряване на общото физическо състояние.
- Подходи за преодоляване на междуличностни конфликти и напрегнати ситуации. Вербална и поведенческа самоотбрана.
- Тактика и стратегия на двубоя. Предпазливост. Намерение на агресора, сила, дистанция, посока, скорост на развитие на ситуацията. Избягване, предпазване, пренасочване, отблъскване, елиминиране на атаката.
- Сценарии за самоотбрана при агресивно поведение и различни видове физическо посегателство. Удари, борба, заключване на ставите, оръжия, предметите от ежедневието като средство за самоотбрана. Много нападатели.
- Възможности за получаване на помощ или подкрепа преди, по време и след нападение и посегателство.

За повече информация:
Кирил Хинков
Клуб за бойни изкуства и двигателни упражнения КЬОКУТЕН
м: +359 (88) 274 4783
е:  office@kyokuten.net